1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Проект на решение за обявяване на град Стара Загора за „Град на Българската бойна слава“, 854-02-65, внесен от Милен Михов и група народни представители на 23 ноември 2018 г.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 46


На 6 декември 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Проект на решение за обявяване на град Стара Загора за „Град на Българската бойна слава“, 854-02-65, внесен от Милен Михов и група народни представители на 23 ноември 2018 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам 46-ото заседание на Комисията по отбрана.
В днешното заседание ще вземат участие: министърът на отбраната господин Каракачанов, заместник-министър Анатолий Величков, заместник-министър Атанас Запрянов, началникът за отбраната генерал Боцев, господин Ластарджиев – постоянен секретар.
Днес е празничен ден, има много именници. На всички именници – честито! На всички моряци – честито! Ако има и банкери – също честито!
Дневният ред Ви е изпратен предварително:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Проект на решение за обявяване на град Стара Загора за „Град на Българската бойна слава“, 854-02-65, внесен от народния представител Милен Михов и група народни представители на 23 ноември 2018 г.
3. Разни.
Предложения за изменение на дневния ред?
Ако няма, който е съгласен моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.

Колеги, започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО Т. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Заповядайте за въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ, господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, господин Генерал, колеги! Моят въпрос е същият като на миналия блицконтрол – той касае модернизацията на армията и по конкретно двата проекта, които минаха на Министерски съвет за финансова рамка, а именно за ремонт на самолетите МиГ-29 и съответно на Су 25. Доколкото виждаме от проектите за инвестиционни разходи, приети от Министерския съвет, се планира до осем самолета Су-25 да бъдат възстановени, съответно шест бойни и два учебно-бойни.
Въпросът ми е в цялост какъв е оттук нататък планът на Министерството на отбраната? Все пак това са два проекта за 99 милиона грубо всеки един от тях, малко под прага за влизане в Народното събрание. Какво следва и колко точно самолета по анализите и по процедурите, които бяха проведени през месец септември, смятате, че ще бъдат възстановени с тези налични суми? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Заповядайте господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заместник министър Величков.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник министър Величков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Да, така е, както Вие споделихте. Двата проекта бяха одобрени с решение на Министерския съвет. Единият проект, който е за осигуряване на летателната годност на самолетите МиГ-29, и вторият проект за инвестиционен разход е за възстановяване на летателната годност на щурмовите самолети Су-25.
Още в записа и терминологичния можете да откриете една разлика. Тя всъщност не е просто за ремонти, а в нея имаме и осигуряване на резервни части и предоставяне на услуги, съответно в единия случай със сключения договор за МиГ с РСК-МиГ, а по втория договор с рамково споразумение, което беше подписано с „Авиоремонтен завод 558“, Барановичи, Беларус.
Каква е разликата? Седящите около тази маса авиатори с натрупан опит ще обяснят – на практика възстановяването на летателната годност на въздушни платформи, които към момента не летят по много причини. А при осигуряването на летателната годност на самолетите МиГ-29 ние сключихме към рамковия договор три конкретни договора. Третият всъщност е в подготовка, той е в процес на подготовка. Като правилно казахте, че общата сума е близо до 99-те милиона с включено ДДС, за МиГ-29 сумата е точно тази – 82 милиона и нещо.
Трябва да направя уточнение, че по подписания рамков договор в началото на годината ние вече изплатихме по сметка 16 млн. лв., които към момента стоят на базата на освобождаване на банковите гаранции, които руската страна следва да ни предостави. Тя ни ги е предоставила и с доставките се освобождават поетапно и тези средства от банковата сметка.
По втория конкретен договор имаме 8 милиона, които по същия ред с предоставянето на банковите гаранции следва да бъдат усвоявани.
И по двата договора основно говорим за доставка на резервни части. Ще ме подкрепят специалистите в материята, експертите – иде реч за основни средства, които гарантират безопасността на самолетите, а именно пиропатроните и стойките на самолетите. Това са първите неща.
По третия конкретен договор, който предстои да бъде подписан основното са аварирали двигатели, за които беше получена информация от страна на Военновъздушните сили в Министерството на отбраната – инциденти ремонти, които бяха включени в рамките на третия конкретен договор. Имаме тук добавяне на 45 милиона, както е известно от постановлението на Министерския съвет, то мина заедно с решението. Тоест не иде реч за тези главоломни суми, които бяха изписани в информацията през сайтовете, а иде реч за добавяне на тези 45 милиона, които да бъдат усвоени до края на годината.
По отношение на щурмовите самолети, както казах, иде реч за възстановяване на летателна годност и там беше направена дефектация от страна на експертите на „Авиоремонтен завод 558“, но тя е дефектация по състоянието на самолета. Респективно нито една дефектация не може да се установи в пълен обем, ако не бъде запуснат двигател, не бъдат проверени сработките на електрически вериги, въздухопроводи, маслопроводи и така нататък – сложен организъм. Тук правя уговорката и по-точно коректният изказ е не „до осем самолета“, а „минимум осем самолета“. Едва в процеса на работа, както е разписано в приложението към договора за доставка на резервни части и за ремонтни работи, ще бъде установено точното състояние на нашите самолети. Дължа да кажа, че никога не е извършван капитален ремонт на щурмовите самолети Су-25.
Надявам се, че с това съм задоволил Вашия отговор. Постановлението на Министерския съвет наистина беше наложително, предвид на това че иде реч за суми над 50 милиона, които са в правото на Министерския съвет да вземе решение за тях. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплика, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз се позовавам на документите, които са публикувани в информационната система на Министерски съвет, а именно самото решение и проекта за инвестиционен разход, който е качен в системата.
Въпросът ми беше пределно кратък и пределно прост. Да, възстановяване така е. Въпросът ми е с тези средства, които са около 80 милиона за 2018 г. и девет милиона, цитирам по памет, за 2019 г. и още за 2020 г. колко самолета СУ-25 ще бъдат възстановени в рамките на този проект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Минимум 8.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колегите от БСП – заповядайте.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, моят въпрос ще бъде свързан с едно предприятие – „Флотски арсенал – Варна“. Това предприятие по финансовите отчети за изминалите години, в близките 3 – 4 години, имаше добра устойчива финансова стабилност. Кое доведе до смяната на директорите и колко директора бяха сменени през периода, от който Вие сте министър? Какво е финансовото състояние на предприятието към настоящия момент?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Директорът, който много години управляваше това предприятие след изтичането на договора му през февруари тази година, договорът му не беше подновен. Беше назначен нов директор, който за съжаление, по становище на Борда на ТЕРЕМ, не се справя добре със задълженията си. Той беше освободен сега на 1 ноември, ако не ме лъже паметта, и е назначен нов изпълнителен директор.
Ще Ви кажа за състоянието на завода – то зависи от поръчките за ремонт на кораби, който той поема. Дълго време съществува една порочна практика – дейността на „Флотски арсенал“ да бъде на ишлеме, в смисъл фирма, която осигурява поръчките, прибира лъвския пай от печалбата, работейки на терена на завода, работейки с работниците на завода. Това нещо е направен опит да го прекратим и това ще се случи с новия директор, който назначихме сега.
Изцяло са прекратени поръчките от Руската федерация за ремонти на кораби, свързани с техния боен флот, поради санкционния режим, който съществува по отношение на Русия. Последният кораб, ако не ме лъже паметта, който е довършен, е медицински кораб от състава на техния Черноморски флот. Оттук нататък, тъй като основният клиент са били предимно такива съдове, оттам поръчките намаляват поради факта, че ние трябва да се съобразяваме с режима, който е наложен по отношение на Русия.
За конкретните финансови измерения, тъй като господин Величков отговаря за „Терем“, конкретните цифри, ако той ги има на разположение, може да Ви отговори. Ние правим опит да заздравим предприятието, защото – пак казвам – основният доставчик на съдове за ремонт, поради политическата ситуация в Европа, е загубена и разчитаме основно на кораби от нашия Военноморски флот, с които да създаваме работа и осигуряваме средства на предприятието, и на други граждански съдове от търговския флот.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ: Господин Министър, наистина „Флотски арсенал“, е едно голямо и важно предприятие. Това предприятие преди четири, пет години – 2013 г., беше в много лошо икономическо състояние. Вие сте виждали анализите – бяха на минус колко милиона. Благодарение тогава и на шапката, благодарение и на тогавашния изпълнителен директор Георги Стойков, предприятието беше стабилизирано във финансово отношение.
Наблюдава се един факт, че през изминалата година доста професионалисти, работещи в това предприятие и то тесни специалисти, бяха уволнени. В момента ние искаме да предизвикаме пазар, да дойдат кораби тук да ги ремонтираме, а тези хора бяха освободени. Говоря за дърводелци с 30-годишен стаж, където за тези специалности рядко вече могат да бъдат намерени такива специалисти.
И затова питам. Ще дойдат отчетите, анализите – ще ги видим. Дай боже, това предприятие да се развива, защото наистина там има около 800 служители и то е едно от важните предприятия. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
За дуплика – господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Беше предприема реформа по отношение на съкращаване на администрацията, защото по този начин спестяваме средства. При липса на поръчки и при раздута администрация, това е което можеше да се направи, е хора, навършили пенсионна възраст, да бъдат освободени, да се направи една реформа. Това, между другото, както ми подсказва господин Величков, беше съгласувано със синдикатите.
Другият голям проблем, който Вие казвате, е за специалистите. Знаете, че в региона има три корабостроителници. Когато в едната няма работа, а в другите има, има такова текучество. И това, което Вие казвате, е факт. Основният въпрос е дали ръководството на „Терем – Флотски арсенал“ ще може да осигури външни поръчки, извън тези, които може да осигури през Военноморски флот, за да може да има повече работа и тези хора, когато получават добро възнаграждение стоят там и работят. Когато няма работа и възнаграждението е ниско бягат в друга корабостроителница – съседната. Това е проблемът.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Към този въпрос, който му беше зададен, министърът отговори нещо интересно. Каза, че руснаците не искат да си ремонтират корабите, защото има някакви ограничения.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, не, ние не можем да ги ремонтираме, защото има ограничение по отношение на санкциите. Съдове, свързани със санкционния режим спрямо Русия – това е проблемът.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Е, как ремонтираме самолетите, а пък не можем кораби? Нали знаете, че ТЕРЕМ се крепи на ремонта на корабите и на руските?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това е така, и е вярно, но ако можем да прескочим по някакъв начин този санкционен режим и да продължаваме да поемаме руски кораби от бойния им флот – не знам как да го направим, тъй като има ограничение в това отношение и не можем да ги вземем.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Значи ние плащаме за самолетите, а те не могат да ни плащат за корабите?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Има голяма разлика. Когато става въпрос за собствена техника самолети имаш право да сключваш договори за поддръжка на собствената си техника и на собствените си способности, но нямаш право да ремонтираш на трети страни.
Тоест, ние ако говорим конкретно, доколкото правилно разбрах защо не можем да вземем вече руски бойни кораби, или свързани с Военноморския флот. Последният е кораб – болница, който е ремонтиран. Не можем заради санкционния режим.
Търговски кораби, туристически кораби, дай боже, да дадат, но те нямат такива най-вероятно в Черно море и не ги предоставят. Затова не можем. А разликата е огромна между това да ремонтираш кораб на друга страна, която се намира в санкционен режим. Ние дори не можем да ремонтираме, имаме ограничени пречки от Външно министерство, за хеликоптери, които не са наша собственост – „Ми-17“, които не са наша собственост, на трети страни, примерно от Африка, защото това е летателно средство на трета страна, а ние трябва да купим резервните части от Русия. Но за наши – нямаме проблем. Словаците, румънците по същия начин за собствените си самолети…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, ще разрешим последен уточняващ въпрос и после, колеги, минаваме точно по правилника – две минути въпрос, три минути отговор, две минути реплика, две минути дуплика.
И ще помолим и господин Величков, който в момента не слуша, да се съобразява с това, защото ако отговаря на други въпроси, все пак две минути.
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ: Много Ви благодаря, господин Председател.
Господин Министър, в 2014 г. – три кораба договорени, извършен ремонт на единия във „Флотския арсенал“. Другите два кораба, понеже има ембарго наложено, забрана – едните бяха в Румъния, другите бяха в Полша – мисля, че там ги ремонтираха другите два кораба. Не е по Ваше време, но няма значение кое е времето.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не е така. Това, което трябваше да допълня към въпроса на господин Радев, е следното: след като влезе в сила санкционният режим, освен за собствени средства, тоест в конкретния случай съдове или самолети, при сключени преди 2014 г. договори може. Ти си длъжен да ги изпълниш. За сключени преди влизането на санкционния режим, но след това не можеш – това е разликата! И не е вярно, че в Румъния правят ремонти на подобни съдове от Руския боен флот. Абсурд! Това е просто невъзможно! Никой не го прави!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
От колегите от „Обединени патриоти“? – Няма въпроси.
От „Движението за права и свободи“? – Няма.
„От „Воля“?
Заповядайте, господин Нецов.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри, господин Генерал, господин Ластарджиев, колеги!
Въпросът ми е към Министерството, естествено. В армейския печат бе изнесена информация за промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили в смисъл, че офицерите с военно звание майор, капитан трети ранг и по-високо, които не са упражнили правото си на пенсия, да могат да служат още три години. Това става ясно от предложение на експерти от Министерството на отбраната за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Какви са намеренията в тази посока на Министерството? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма такъв закон или такъв законопроект, изработен и внесен от Министерството. Може би Вие цитирате вестника на ведомството, в който започва един дебат по темата. Знаете, че през 2014 г. или 2015-та, беше дадена възможност да упражниш правото си на пенсия и продължиш да служиш. Да, точно по времето на социалния министър Калфин.
Сега ние сме в една нова хипотеза, при която е видно, че годините трябва да се увеличат. В същото време имаме увеличение на максималната пенсия от 900 на 1200 лв. Възниква въпросът: как да постъпим от тук нататък?
Една от хипотезите е това, което Вие споменавате – да удължим с три години срока на службата, но това да касае хората, които не са упражнили право на пенсия. Да не казвам какви са мотивите, това, което и Вие сте прочел във вестника и аз го прочетох, защото ще се получи така, че ще възникне въпросът в тези, които са имали право и не са упражнили защо да не си упражним и ние правото, при положение, че ще се увеличи максималната пенсия с още 300 лв.
От друга страна, лично аз смятам, че една хипотеза е доста по-справедлива, това е хипотезата, ако е възможно да дадем правото на избор – или се отказваш от пенсията, но това е въпрос, който е много спорен. Или се отказваш от пенсия и влизаш в новата хипотеза за трите години допълнително, или, ако не се откажеш от пенсията, не ти се увеличават годините. Но тук, тъй като разговорът е основно в Министерството, има становище, че това е възможно да се даде като законова промяна в Закона за социалното осигуряване. Други обаче казват, че това не е възможно да се направи – да дадеш възможност на някой да се откаже от вече придобито право.
И това, което тези дни разсъждавахме и имаме дебат по темата, е дали да адресираме този казус за становище от Конституционния съд. Но трябва да се намери решение, тъй като въпросът съществува. Към момента няма внесено нищо, има дебат. Може би на страниците на вестника в следващите броеве ще видите и други мнения. Дебатът е отворен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Нецов, реплика? – Няма. Добре.
Започваме втори кръг.
Заповядайте, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, заместник-министри, господин Генерал! Моят въпрос е свързан с Наредба № 9 и ползването на военно-почивните домове на Българската армия и този въпрос е произлязъл след Наредба № 9 – уточнявам, от 2011 г., което дава някакви част от социалния пакет, който е даден на военнослужещите от Министерство на отбраната. И тази година през месец август едно писмо от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ до заместник-министъра на отбраната господин Величков за оптимизиране на мероприятията и семинарите в военно-почивните домове. Той дава сведения колко пъти се ползвани, и така нататък. Изпълнителният директор, предлага при съгласие от страна на заместник-министъра, да се разпореди: при възможност мероприятията и семинарите на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение и Българската армия, да бъдат планирани и организирани в дните от понеделник до четвъртък включително.
В отговор на това писмо, не знаех коя е била резолюцията на заместник-министъра, но началникът на отбраната праща едно писмо до войските, в което казва, че е получено такова писмо от изпълнителния директор, в което се казва колко са натоварени личният състав на военно-почивните домове и предложението му е да се планират всички мероприятия от понеделник до четвъртък. В тази връзка всички мероприятия и семинари, организирани от военнослужещи и цивилни служители от Щаба на отбраната и Българската армия да се планират, организират и провеждат само през работните дни от седмицата. Тук включително и петък е писан, но е забранено и петък.
Изминава известно време, явно влиза в сила това писмо и това разпореждане, не е заповед, което впрочем е в нарушение на Наредба № 9, и на 12 октомври е поискан доклад от заместник-министъра до изпълнителния директор – какво е състоянието и какво се е случило през тези месеци от август до октомври? Той предоставя информация за организираните мероприятия и семинари във военно-почивните домове. И е написал: „С цел намаляване натовареността през уикендите на хората, които работят в тези военни почивни домове се предлага в дните“ – и дава информация в петък, събота и неделя какви мероприятия са проведени. В тях казва, че служебни семинари са проведени три през целия период – от август до октомври, а са проведени по социалната програма 24 в Пампорово, 6 еди-къде си, в Свети Константин и Елена – 10, 21 в Рибарица.
В отговор на това писмо отново има писмо на началника на отбраната до войските, в което казва: „Във връзка с вече написаното писмо и в допълнение, всички мероприятия организирани от военнослужещи и цивилни служители от Българската армия, да бъдат планирани и провеждани в строго съответствие с Наредба № 9.“
Прочетох цялата Наредба № 9. В нея никъде не е казано събота и неделя да не ходят по социалната програма военнослужещи във военно-почивните домове. Не мога да приема това, че много са натоварени военно-почивните домове и в събота и неделя явно не могат да си ползват почивките или не могат да печелят пари.
Аз смятам, че това е грубо нарушение на Наредбата и на военнослужещите трябва да им се възстанови социалната програма, социалният пакет, а там е описано, че те имат право на два пъти по 10 дни в годината да ползват, когато 65% от парите са от Министерството на отбраната и 25% от тях, а в планинските имат и по-голямо такова намаление. Смятам, че това не е направено както трябва и са ощетени военнослужещите във времето, когато искаме да ги задържим в армията, когато искаме да им направим службата по-приветлива, по-привлекателна, а правим неща, с които им ограничаваме правата.
Моля Ви за отговор по този въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Заповядайте, господин Министър.
Генерал Боцев, заповядайте.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми членове на Комисията! Адмирал Манушев правилно цитира и двете мои разпореждания. Ако правилно съм разбрал, аз съм забранил да се използва материалната база. Няма такова нещо! Моето разпореждане е, че служебни мероприятия – служебни мероприятия могат да се правят само в служебно време от понеделник до петък, защото те обикновено свършват петък на обяд, както във всеки хотел на обяд хората напускат и приемат следващата смяна. Говорим за служебни мероприятия.
Това съм го разпоредил – да се изготви това разпореждане на оперативно съвещание и това всички командири го знаят.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Пише „всички мероприятия“.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Всички служебни мероприятия. Всички служебни!
Става въпрос, че някои си подготвят семинари примерно четвъртък – петък, и в събота остават и продължават. И аз затова разпоредих, че служебни мероприятия се правят, за не пречим на социалната програма, защото и командировъчни трябва да им дадеш в събота, трябва да командироваш превоз, трябва да командироваш и персонал, който да обслужва, в смисъл шофьори и така нататък. Затова разпоредих само от понеделник до петък да се провеждат служебни мероприятия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря, господин Генерал.
Реплика, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Да, репликата е, че за това нямам никакво противоречие с началника на отбраната генерал Боцев – служебни мероприятия да не се правят петък, събота и неделя, но тук става въпрос за социалната програма, когато хората празнуват някакви празници, сега и за Нова година, петък, събота и неделя – не желаят. Казват: само вече планираните се изпълняват. Други не се приемат. Петък, събота и неделя не може да има мероприятия на военнослужещи във военно-почивните домове. Те са лични мероприятия, те са лични мероприятия, по социалния пакет.
Не може да ги има, не ги дават. Попитайте във военно почивните домове.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По социалната програма няма проблем, генерал Боцев е прав, защото всички, които са работили в системата на Министерството на отбраната знаят: семинар четвъртък – петък, и откарваме до събота и неделя. Или в понеделник, а започваме от петък, събота и неделя. В края на краищата, повече кръв в боя, повече пот в учението, а не повече пот на дансинга. Семинарите и служебни мероприятия – в работно време.
По социалната програма, ако има подобен случай, мисля, че трябва да бъде коригиран, ако случайно някой управител е направил грешка. Но редно е, щом ще правиш работен семинар, да е в работно време. По социалната програма е друго.
Този случай, за който Вие говорите, нека да бъде проверен. Много е възможно да има недобросъвестно престараване от страна на някой, както се казва, или някаква друга причина.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Затова питам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Понеже в заповедта става въпрос за военнослужещите на господин Генерала, дали същият режим за мероприятията да се провеждат само в служебно време, а не извън служебно време, изнесени мероприятия, дали същото важи и за държавните служители, не само за военнослужещите?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Генерал.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Само да допълня министъра за пояснение на адмирал Манушев, може би се е получило, защото преди два месеца имаше такъв случай. Може би се е случило нещо подобно, защото, примерно, колективите си правят за честване някакво мероприятие, ротата или отдела, семейно се събират, имат право в рамките на 10 дни, както казахте, да си пуснат, но пускат, примерно от името на капитан или майор еди-кой си за толкова стои, толкова легла и така нататък. И може би някой управител се е объркал и е казал – това е служебно мероприятие – и го е отрязал.
Имали сме такива писма, затова Ви го казвам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, ясно е, ще се провери, ако има нещо се урегулира.
Продължаваме с колегите от БСП.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, генерал Боцев! Аз искам да задам въпрос, породен от един опит за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили, който беше направен преди месец, свързан с регламентиране на порционите за хранене на военнослужещите, който впоследствие бе оттеглен, може би вследствие и на нашите резерви, които имахме.
Въпросът ми е: на какъв етап е, не толкова съдебната сага, която тече вече три години, а обезпечено ли е храненето на военнослужещите?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Витанов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми колеги, по темата с храната буквално се намираме в параграф 22. Както Ви е известно до 2007 г. храната се организираше от поделенията. След 2007 г. до 2011 г. – кетъринг. И започва недоволство в армията. След което се премина от 2012 г. до 2015 г. на обществени поръчки. И отново имаше недоволство за продуктите, които се доставят.
Храната се осъществява от столовете във военните формирования, които държа да подчертая, че са абсолютно във всички изисквания за провеждане на подобни мероприятия. Контролират се от поделенията на Медицинска академия дали се спазват нормите и така нататък, спазва се рецептурника.
Сагата е следната: има открита процедура от месец август 2015 г. През август 2016 г. приключва с решение. Следват седем жалби към КЗК. След което започват една камара жалби между фирмите, които се съревновават за това кой ще прибере тези 31 милиона лева, отделени от бюджета на Министерството на отбраната за изхранване на армията. И така до преди няколко месеца, когато ние преценихме, че след повече от три години, при изменените условия, които са настъпили и в състава на въоръжените сили, възникване, примерно, на бригада „Специални сили“ и така нататък, трябва да се анулира тази обществена поръчка и да се направи нова. И тук вече има отново обжалвания.
Как се осъществява храненето? Осъществява се, когато на войниците се е изплащала левовата равностойност и те си закупуват храна в столовете, които са организирани в системата на военните формирования.
След изменението, мисля, че беше 2016 г., когато по отношение на учения, мисии, тренировки, се отменя плащането на левовата равностойност, това се е уреждало с командировъчни.
Затова казвам, че това е един параграф 22, в който, от една страна, имаме една поръчка, която три години и половина се обжалва, от друга страна имаме много сериозни апетити, защото, няма какво да се лъжем, този шум, който се повдига, се повдига от фирмите. Те, според мен, направиха и картел малко, след като се съдиха три години, най-накрая се разбраха, някакво картелче направиха, но това е мое мнение, не твърдя, че е вярно.
Тук битката е кой ще прибере тези 31 милиона, но след три години и пет месеца, откакто е обявена поръчката, мисля че е нормално при новите условия, най-вероятно. Всъщност има промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, има настъпили промени в Закона за обществените поръчки, има настъпили промени по отношение на двойните стандарти за хранителни продукти, появата на нови формирования. Най разумното, най-справедливото е да се направи нова обществена поръчка, но не такава, която да даде възможност на една фирма да прибере всичките пари, а да се разбие по региони или по видове въоръжени сили, на регионално ниво, на няколко лота, за да може да се даде приоритет на местни фирми-производители, а не на фирми, които всъщност са фирми търговци, прекупвачи.
Сега, кое е справедливо и кое не – не мога да кажа. Това, касае някакви промени, които не сме замислили в момента да вкарваме. Беше направено предложение от няколко члена на Комисията по отбрана, плюс председателят на Комисията за контрол на службите, то касаеше да се даде възможност, когато изпаднем – поне аз доколкото си спомням, господин Генерал – когато изпаднем в подобна хипотеза при невъзможност за доставка на хранителни продукти, както сме в момента, да се даде възможност левовата равностойност, но това предложение беше оттеглено.
Според нас, подобно нещо би било справедливо. Защо? Даже ние имахме доста по-смели предложения – говоря за онези дирекции в Министерство на отбраната, които са ангажирани с темата. Защо? Защото действително изпадаме в параграф 22 – няма спечелена обществена поръчка, а войската не може да я оставиш гладна или да кажеш: „Оправяйте се, кой как намери“. Нещо в тази посока трябва да се направи. Ние не можем да бъдем заложници на мераците – те са две основни фирми, които воюват помежду си кой ще вземе поръчката. И в конкретния случай, пък и в други министерства, има подобни казуси.
Това е състоянието – хранят се в столовете, които са във формированията, по рецептурника, който е утвърден, под контрола на поделенията на ВМА, по този начин.
Разбира се, когато са на мисия в чужбина, мисля че се използваха други изключения, но това не е най-използваната опция, ако трябва да бъдем точни, касае само учения извън границите на България. Това е състоянието към момента.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: А дали това нещо ще бъде внесено отново от Комисията по отбрана, аз не знам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Аз, благодаря за изчерпателния отговор. Ще се опитам да обобщя.
Първо, трябва да Ви кажа, че аз съм съгласен. По-скоро, бих искал да изразя несъгласие при всеки опит, който е свързан с тези скандали между двете фирми, да бъде решаван по законодателен път. Аз не го одобрявам. Така че се радвам, че поне това предложение беше оттеглено.
Ако мога да обобщя – Вие казвате, че няма да има ново законодателно предложение за изменение на закона…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не съм казал, че няма да има. Просто нямаме в момента.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Да, прав сте. Най-вероятно ще има нова обществена поръчка, която да регламентира това, защото тук се пораждат и други въпроси: кой осигурява храната при тренировки, учения и така нататък, не само в столовата?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: С командировъчни военнослужещите си закупуват храна.
Тук не става въпрос, че ние искаме да направим или, аз поне не разбирах така внесеното предложение. Конкуренцията между тези няколко фирми – те в началото са много повече от две – конкуренцията между тях довежда до ей този параграф 22: хем не можеш да им плащаш левовата равностойност, хем трябва да ги храниш.
Това, доколкото сме коментирали,Вие помните, че по предложение на господин Ибрямов беше отложено разглеждането на този законопроект, аз го бях прочел и мотивите, аз така ги разбрах тогава, за да дадем възможност при подобен казус, блокирала обществена поръчка, поради обжалвания вече три години и пет месеца.
Пропуснах да кажа, че на 29 ноември, съм пуснал заповед за прекратяване, до 10 декември е срокът за обжалване, най вероятно ще има обжалване, тоест батакът ще продължи.
И да Ви кажа нещо като практика, оттук може би трябва да търсим решението – последните три години и нещо, откакто е тази практика на ръба на изключенията и така нататък, няма оплакване от нито едно военно формирование по отношение на храненето. Оплакванията, поне това, което аз прегледах, откакто казусът възникна, са били във времето, когато сме въвели кетъринг или когато са въведени тези централизирани доставки през обществени поръчки. Тогава има и рекламации по отношение на стоки, грамажа и така нататък, те са много.
Какво трябва да се направи? Не искам да влизам в тази тема, тя е може би предмет на едно специално заседание, тук не можем да го изчерпаме в рамките на блиц контрол и аз даже предлагам, господин Председател, уважаеми колеги, по тази тема да направим едно специално заседание, защото иначе си играем на обжалвания и губим време. Факт е това, което се случва.
Генерал Боцев, искаше да каже нещо, аз това исках да кажа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Генерал.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове! Искането за връщането на тази промяна, която беше отменена, трябва да го считате като алтернатива на храненето, защото аз по закон съм задължен да им предоставям храна, но след като нямам сключен договор и отпадна това за хранене, съгласно левовата равностойност, аз не мога да храня войската, мога да давам командировъчни, обаче като му дам командировъчно, той на полето няма къде да яде с това командировъчно. На пилотите и да ги дадем, на морските на море като тръгнат – пак е същата работа.
Искам да Ви наблегна, че на международни учения ние храним и чужденците тук. По този начин, ние тях също не можем да ги храним. Наредбата, която касаеше промяната в Закона, влезна в сила септември-октомври, Наредба за храненето, е ние бяхме длъжни да приложим Закона и тя по този начин ни върза ръцете, ние не можем да храним войската. И аз съм разпоредил от октомври месец всички учения, с цел да се излагаме пред нашите международни партньори – добре че до края на октомври свършиха – да се провеждат в казармените райони в рамките на работното време. Това значи няма да има нощни, няма много ред неща, от които ще страда подготовката и ограниченията в способностите на българската армия. Както искате го разбирайте, но така не може да продължава.
А относно това, което казахте за процедура, да, няма проблем след като ни разрешат, да направим процедура, но процедурата в нормалното си протичане е минимум шест месеца, и като се обжалва отиде година, отидоха пак три. През тези шест месеца и тази година, как ще храня аз и какви учения ще провеждам?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Разбрах че благодарение на закона сте си поставили високи цели.
Колегите от „Обединени патриоти“?
От ДПС?
Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, господин Министър, господа заместник-министри, господин Боцев, колеги? Нямах намерения да взимам думата, но тъй като министър Каракачанов спомена моето име, не желаех да се повдига тази тема във връзка с отложената точка по мое предложение на закрито заседание, във връзка с храненето на българската армия.
Факт е, че аз предложих това нещо и тогава дори, господин Министър, споменах, че ако не се отложи, дори Ви правим услуга, защото там има съдебни саги, които могат да се обърнат срещу самото Министерство и Вас като министър, защото и в самото Ви изказване днес, Вие казахте нещо много важно и съществено, че поръчката е била направена за определена фирма.
Вие го казахте в изказването си. Не казвам, че това е било така, цитирам Вас преди малко. Да, факт. Затова беше молбата, това нещо да бъде отложено. Дори във Ваше интервю, което беше публикувано в онлайн издание на „Епицентър“, Вие засегнахте тази тема и казахте, че става дума за лоби на определени политици, без да споменавате имена, и че не искате да влизате в тази сага. Прав сте, Министерството не трябва да влиза в тези саги. Трябва да търси решения, заедно с Комисията, за храненето на българската армия.
Това е поводът, за да взема думата, но е факт, че тази тема, както и много други теми, трябва да бъдат обсъдени на закрито заседание, може би, и аз в точка „Разни“ днес ще направя това предложение за провеждането на закрито заседание на Комисията по отбрана в оставащите до края на годината две или три заседания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Аз разбрах, че ни организирате добре работата до Нова година.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Мисля, че казах ясно – обществената поръчка е обявена през месец август 2015 г., тоест преди двама министри. Но накрая остава една съдебна битка между две фирми. И споменах, че може би, тъй като се укротиха нещата, може би има постигнато някакво картелче. Така казах. Но ще бъдат спечелени от една фирма.
Смятах, че когато дадеш възможност на един да спечели 31 милиона, битката е мътна и кървава. Виждаме го три години и половина. Затова разумното решение и предложение, което си позволявам да направя на глас, всъщност аз съм го изразил в заповед поне в първата част, е прекратяване на тази обществена поръчка след три години и пет месеца разправии, обявяване на нова, разбиване на лотове по региони, за да могат да се ангажират и по-малки фирми. Вие знаете, че за участие в една обществена поръчка се иска депозит до 5%. На 31 млн. лв. 5% не са малко пари. Колко са средните или по-големите производители, които могат да го дадат като депозит?
Казвам че замисълът, че само един трябва да спечели, е порочен. Не казвам, че е била направена за един. Не мога да твърдя. В 2015 г. съм бил в тази зала. Но те тогава са спазвали Закона за обществените поръчки, те не са нарушили закона. Аз не вменявам вина на някой. Истината е, че тази сага показва, че имаме проблем и че вместо да оставим командирите да вървят по ръба, за да хранят войниците, защото нямаме друга алтернатива… Другата алтернатива каква е? – Аз няма да се съобразявам с амбициите и апетитите на една фирма, на две фирми или на три фирми. Аз ще се съобразявам с това, че войската не може да остане гладна. И в това отношение и министър Ненчев, и министър Янев, и аз вървим по една практика, в която войската да се храни. Не можем да ги пратим вкъщи, защото някой иска на сто процента да спечели. И се съдят и разправят. Три години и пет месеца сме в разправии. Това е.
Ще Ви бъда благодарен, ако направите това предложение. Тук обаче тогава трябва да поканим и други специалисти от Министерството, да видим каква е практиката и да помислим кой е най-разумният вариант. Ако останем в този вариант, би следвало да има някакви изключения при подобни казуси. Каза генерал Боцев – 6 месеца. Вижте тази поръчка: от обявяването до първото произнасяне на Комисията е точно една година. През тази една година какво правиш? Ако продължиш да ползваш услугите на старата фирма, ще изпаднеш в някакво нарушение. Другото, което е правено до момента, пак казвам, е на ръба, за да може войската да се храни. Търсят се командировъчни, стойност на поръчки под прага на обществените поръчки само и само да продължават нещата да се движат.
Този въпрос е важен и трябва да се обсъди.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря господин Министър.
Реплика, господин Ибрямов? – Няма. Няма и дуплика.
От колегите от „Воля“? – Няма въпроси.
С това приключихме по първа точка.
Благодаря за разумните въпроси, за откровените отговори.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ГР. СТАРА ЗАГОРА ЗА „ГРАД НА БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА“.
Уважаеми колеги, в Народното събрание на основание чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е внесен Проект за решение от народния представител господин Милен Михов и група народни представители за обявяване на град Стара Загора за „Град на българската бойна слава“.
Заповядайте, господин Михов, като вносител да представите Проекта за решение.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин Генерал, първо, съм длъжен пред цялата Комисия ад изразя своето лично извинение към Вас лично, тъй като поемам цялата отговорност, че Вашето име не е между вносителите. И към всички колеги.
Поводът да взема инициативата, спомняте си, беше миналото заседание, когато обсъждахме въпроса за „Град на българската бойна слава“ на гр. Сливница.
Защо Стара Загора заслужава да бъде поредният български град? Мисля, че той трябваше да бъде първият. Много ми е трудно да бъда кратък. Трудно ми е кратко да формулирам всички аргументи за това. Те могат да бъдат разделени на исторически и съвременни. Историческите могат да бъдат разделени на Стара Загора преди историческите събития, свързани с Руско-турската война, по време на войната и след това.
Най-общо бих искал да кажа следното. Стара Загора по логиката, по законите на войната, по случайността на войната става онова място, където е първото бойно кръщение на Българското опълчение. Боевете за Стара Загора на 31 юли (по нов стил) 1877 г., се превръщат в първия сблъсък на Българското опълчение с редовната Османска армия в редовни военни действия. Тези битка е останала в историята като Битката за Самарското знаме. В това е големият символ и значение на победата в тази битка – спасяването на знамето, на честта, на името на армията. Неслучайно тази битка и името на града по-късно при построяването и освещаването на Паметника на свободата на Шипка е изписана на една от страните на този монументален паметник.
Стара Загора в хода на войната претърпява една тежка жертва. Градът е изпепелен, градът е разрушен. Трагедията в Стара Загора остава тежки последици и тя е последица от битката на Опълчението.
Това са най-общо историческите мотиви защо битката при Стара Загора, битката за Самарското знаме е част от българската военна слава, от българската военна история.
Последвалата история на Стара Загора обаче е продължение на всичко това, което се е случило тогава. Стара Загора е един от най-големите възрожденски градове на 18 век, с много силно присъствие в църковното, просветното и революционното движение. Неслучайно Левски учи в Стара Загора. Неслучайно той създава първият окръжен комитет след Ловеч в Стара Загора. Неслучайно руските войски са посрещнати от Петко Рачев Славейков в Стара Загора. На мястото на тази трагедия от войната на 5 октомври 1879 г. е поставен първият камък на новия град, който е планиран по съвременен модерен начин – на мястото на старите улици се проектират широки булеварди, които покриват трасетата на някогашния римски град.
Стара Загора се изгражда от тогава до днес като един от най-красивите и най-устроените български градове. Той е наречен, може би с това ще завърша, в следващите години като „града на правите улици“, защото старозагорци изграждат този съвременен град с широки булеварди, с широки улици. Той е наречен „градът под Аязмото“, защото старозагорския митрополит Методи, роден в Прилеп, изгражда от 1895 г. един от най-красивите паркове в България. Той е наречен „градът на липите“, защото старозагорци озеленяват своя град. Той е наречен „градът на поетите“, защото в него се раждат и творят поети като Лилиев, като Гео Милев, като Веселин Ханчев. Но той е и град на българската бойна слава и до ден-днешен.
Само ще завърша с това, че на 3 март войниците от Втора механизирана бригада, заедно с голямата част от гражданите на Стара Загора, пренасят най-голямото знаме в България – от центъра на града до Паметника на бранителите, на мястото, където е проведена тази първа битка, това бойно кръщение.
Това заслужава да бъде отбелязано, още повече че Общинският съвет в Стара Загора, кметът и цялата общественост застават зад тази инициатива. Аз апелирам към Вас и благодаря на всички, които подписаха тази инициатива.
Мисля, че бях достатъчно кратък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Имаме становище от Министерството на отбраната.
Заместник-министър Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Както министърът заяви, ние категорично подкрепяме това предложение. Действително това е първото бойно кръщение на нашето опълчение, което е в основата на съвременната ни армия.
И да информирам Комисията, на предното заседание Вие поставихте задача – ние в Министерството на отбраната да мислим върху координацията, по някакъв начин да се отбелязва на входа на тези градове, че са градове на бойната слава. Ние работим по този въпрос и когато координираме с другите ведомства, ще Ви доложим. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, заповядайте за изказвания.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Аз съм съгласен с това, което се каза, но за да няма изолирани членове на Комисията, за да няма изолирани колеги, дайте да помислим, примерно, кои градове до Руско-турската война, след нея, до 9 септември, до 10 ноември, или след тях, биха могли да имат тези права. Да имаме този списък и съответно общинските съвети да знаят, че могат да бъда подкрепени от нашата Комисия, от Министерството на отбраната и да вървим напред, а не на парче няколко души да подписваме и след това господин Михов тук изнася лекция, без да ни е съгласувано предварително.
Аз съм ходил в Стара Загора и много добре нам и правите улици, и града на липите, и на поетите, уважавам и кмета на Стара Загора, и Общинския съвет, но дайте да не работим на парче. Това искам да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Генерал, извинявам се и на Вас, че не съм си свършил работата както трябва. Има резон в това, което казвате, защото тази добра инициатива засега върви от общините, от общинските центрове. В тази посока е разумно да има и становище на Министерството на отбраната – дали това ще бъде там, в Министерството на културата, или в нашата Комисия. Напълно съм съгласен с Вас, че трябва да има някакъв стандарт, някакво разбиране, тъй като това ми е професията. Въпросът е да го обсъдим и какво да бъде по-нататък действието, за да имаме действително еднакви стандарти – не искам да използвам този израз, много шаблонно звучи, но все пак коректни стандарти, защото историята е достоверна наука и трябва да лягаме върху нея.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Втора реплика – заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Не мога да се съглася с това, което каза многоуважаваният генерал Милев. Изобщо не трябва ние да натискаме хората. Има една хубава турска поговорка: „Зорлем гюзелик олмаз“. Не става насила тази работа. Ако не чувства обществеността там, че има нужда от такова нещо, как ние ще им кажем: гласувайте или правете нещо?
Смятам, че ценността на тази идея е, че дойде от тях, а не от нас, че хората искат нещо да стане, да се почувства, че нещо е било там, да се вдигне духа на хората, които живеят в тези места. Пътят, по който сега вървяхме, е по-правилен. Ако има други желаещи, историята е точна наука и те могат да преценят имало ли е нещо там. Не можеш да кажеш: искаме да станем герои, ако е нямало е ако е нямало загинали български военни. Ако нещо такова не е ставал, кой ще поиска да става герой?
Смятам, че това, което правим досега е добре, ако някой се чувства, че има нужда от това нещо, да го представи, ние ще го обсъдим.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
За дуплика.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми вицеадмирал Манушев, ако приемем това, то означава, че нивото на нашата Комисия е много ниско. Аз не бих го приел така. Не става въпрос тук за Сливница, Тутракан и Стара Загора. Аз бих казал дори експерти на БАН да ни кажат, да имаме информация кои са градовете в България, които заслужават да носят името на градове на бойната слава. Друг е въпросът кой ще инициира. Аз не съм казал, че ние ще задължим някой да вземе решение за това. Ние трябва да бъдем информирани и да бъдем инициатори какво може да се случва в тази държава. Не мога да се съглася с това.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте господин полковник Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз трябва да се съглася с опозицията в случая. Много е прав колегата Милев. Аз и миналия път Ви го казах, понеже влязох малко по-късно в Комисията – има ли някакви критерии, има ли нещо, как така решаваме кой град ще бъде град на бойната слава? Ако е град-герой или нещо друго, там починали много, убити 14 хиляди опълченци, пет пъти спасявали знамето или три пъти – хубаво, ама къде му е славата на това? Това, което чух от Михов, аз съм си записал всичко – прави улици, не знам какво си, руските войски… Да, де, ама къде му е славата тук? Не съм специалист.
Прав е той, може би трябва да има някъде някаква група, дали в Министерството… Нали не очаквате от Министерството да кажат: не? Те ще подкрепят всяка една идея. Какво да кажат? Трябва да е нещо много крайно, за да кажат: чакайте, я спрете малко.
Експертите – дали в БАН, дали някъде другаде, но има хора, които са наясно в нашата история кои са славните моменти. Не сме ние. Извинявайте, Вие, ако се чувствате такива, аз не съм и не мога да кажа нито да, нито не за Стара Загора. Много ми е приятен там кметът, че е от нас, прави улици, хубав град и аз съм готов да гласувам, ама за славата трябва да сме отговорни.
И Ви помолих тогава: някакви критерии трябва да има. Не ние да ги измисляме. Нашата работа на Комисията въобще не е такава. Някъде трябва да се случи това преди да продължим натам.
Даже бих Ви казал нещо по-смело: дайте сега да спрем това гласуване за Стара Загора. Може да няма друг град, друга общественост, която да решава, че техният град трябва да бъде град на славата, но може да има още десет. Някой от Вас знае ли? Или 20? Трябва да има някакви критерии, не можем да стъпваме напосоки. Прав е Милев – гледаме вляво, вдясно, дайте да видим някой да каже нещо и ние сме за, всички сме добрите. Нали трябва да сме отговорни, освен добри. А единственият начин е да има някакви критерии. Дали стандарти ще бъдат кръстени, или нещо друго, но така на сляпо следващият град кой е? Аз ще шегувам: ще Ви предложа Елин Пелин. Ще се чудите какво да кажете за Елин Пелин. Кой ще каже да или не е, кой пред кого е, къде ще спрем? Трябва да има някаква строга организация, като за всяко друго нещо, което се прави в държавата. Ние сме тези, които ковем закони, а не можем да се справим с една процедура каква да бъде.
Не съм съгласен да продължаваме по този начин, както казва Пламен. Да, той е голям родолюбец и хубаво говори, ама така не е правилно. В този смисъл съм съгласен с Милев. Това и миналия път го казах, сега го подчертавам – дайте да възложим на някой да направи критериите и тогава да продължаваме. Това е моето предложение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Полковник.
Реплики?
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Не исках да преповтарям това, което пише в мотивите, но изглежда се налага. Говорейки защо Стара Загора заслужава да бъде град на българската бойна слава. Чета „Руский мир“ по повод тази битка: „Българите надминаха всички очаквания. Една шепа хора издържаха така дълго срещу такава огромна маса. Това не всяка войска е в състояние да направи“. И завършва: „Чест и слава!“. Това е написано от съвременниците за тези боеве. Съвременниците – генерал Столетов, генерал Гурко и руските журналисти са определили тази битка като славна, господин Полковник.
Много уважавам нашите колеги историци от БАН, но имам малко самочувствие, че съм по-добър от тях. Повярвайте ми, имам основание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Друга реплика към господин Радев? Няма.
Дуплика.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Михов, макар и да бъде историк, нас ни принуждава да вземем страна. Ние не можем да направим това. Сигурно руснаците са го казали. Има и българи, които могат да го кажат. Има си Българска академия на науките, има Институт по история, Трябва да помислим върху това, но те да го кажат. Сега Вие като казвате това аз какво да кажа? – „Не е вярно това, което са казали руснаците, защото са спасявали Столетов, заради неговата некадърност?“. Е, няма да го кажа и не знам дали е така, аз не съм историк. Но не сме ние тези, които трябва да вземем решението. Това исках да Ви кажа.
Иначе по принцип съм съгласен – да, хубав град е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за дупликата.
Процедура – заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура за развитие на по-нататъшния ред на заседанието. Предлагам Ви да прекратим дискусията, защото влязохме май в свредел.
Затова предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Като приключим записалите се, нали така?
Имаме двама, които са се записали – господин Вангелов и господин Ибрямов.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда много кратък. Искам да кажа, че на Косово поле сърбите са изпитали огромен разгром от страна на Баязид и това е най-голямата слава в сръбската история, въпреки че са били тотално разбити. Това е най-голямата слава в тяхната история.
Що се отнася до това, че Стара Загора трябва да бъде с такъв статут, аз няма какво да го коментирам, напълно съм за, но искам да кажа, че не е нужно, това е мое скромно мнение, БАН да казва. Това не е въпрос с такава сложност. Аз веднага мога да кажа кой никога не може да кандидатства за такава слава – Бургас, Ямбол, Сливен, там никога не са се разигравали бойни действия, никога не е имало нищо, Варна… Защото говорим за българска бойна слава. Варна каква българска бойна слава? После Пазарджик – никога! Перник – никога не е имало. Ето ги, те са ясни. Не ги изреждам изчерпателно, но това ли да питаме БАН – кажете ни в кои градове са се състояли най-големите боеве по време на еди-коя си война в българската история? Ние ги знаем, те не са толкова много. Това е мое лично мнение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Вангелов.
Реплики? – Няма. Дуплики – няма.
Заповядайте господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря.
Господин Председател, колеги! Аз съм един от вносителите, но впоследствие си оттеглих моя подпис като вносител и в залата ще изразя своите мотиви.
Всичко започна от там, че по предложение на господин адмирал Манушев имаше предложения за два града – Тутракан и Добрич. Нали така? Инициативата дойде от самите градове по решение на общинските съвети. Впоследствие имахме за още един град – Сливница. Сега виждаме и за Стара Загора пак по инициатива на общинските съвети. Ние, като политици, предлагам да се съсредоточим в работата на законодатели, а не да инициираме дейности, свързани с историята, с БАН и така нататък. Мисля, че вървим в грешна посока.
Ако търсим градове, които са с бойна слава, със сигурност ще намерим, те са много в България. Но няма град в България, в който да не са живели хора от различни етноси и да не са участвали в боевете под една или друга форма под знамената на България и да не са дали живота си. Има хора от почти всеки един град. Ако влезем в тази спирала на кръщаването на всеки град, който желае, и ние да инициираме това нещо, влизаме в опасен водевил.
Не съм сигурен дали цялата общественост – цитирам колегата Михов, той каза „Цялата старозагорска общественост подкрепя това нещо“. Не съм съгласен с това нещо, защото не цялата старозагорска общественост подкрепя това нещо. Дори има изразили обратно становище със съответната декларация в Общинския съвет на Стара Загора от общински съветници. Но това го оставям настрана. Мотивите са факт. Аз съм се оттеглил и ще изразя ясно становище в залата.
Предлагам да не сме ние политиците, които да определяме исторически събития как са се развили и под каква форма, защото нормално е и генерал Столетов, и другите, цитирани от господин Михов, да казват, че в България, да по време на определени боеве, или където са участвали, българските опълченци да са били всеотдайни, нормално е, но аз мога да Ви предоставя обективни данни от други западни автори, които казват и други неща. И тогава какво правим, колеги? Влезте в Националната библиотека и вижте. Целият архив на Османската империя е там. Някой да си е направил труда да ги прочете? Аз в момента чета и се натъквам на такива исторически моменти, където, ако тръгна в тази посока, мога да създам куп неприятности, които ще се стоварят върху моята глава.
Разбирате ли за какво става дума? Нега да бъдем прагматични, нека да бъдем политици. Ии, разбира се, да преценяваме ситуацията. Разбира се, че ако предоставим на Министерството, те са започнали, както заместник-министър Запрянов каза, че търсят в тази посока. Нека предварително да съгласуваме и да не създаваме излишно напрежение. Аз в залата ще изложа мотивите от ме име, предполагам и от името на парламентарната група, защо съм си оттеглил подписа като вносител под тези мотиви. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Реплика – заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз съм един от тези, които сме се подписали, не съм си оттеглил подписа и няма да го оттегля. И ще Ви кажа защо.
Прав е колегата и под формата на реплика искам да му кажа нещо, което аз лично възприемам като моя идеология и мое разбиране. Нашата задача е не само да правим закони и да контролираме министъра на отбраната, а и да възпитаваме – мисля, че това е най-основното – българите от всички поколения в патриотизъм. Ще дам и пример: нито Ниагарският водопад е най-дълбокият в света, нито Скалистите планини са най-високите в света, обаче Джон, откакто се роди, му се внушава, че е така. Затова той като стане пълнолетен, се чувства най-силният на света и най-великият на света. И Джон е с жълта, с черна, с бяла, с мургава кожа, с каквато и ще да е, от какъвто и ще етнос да е. Така че нашата задача е не да изследваме архивите и да считаме кой как е надделял и какво е постигнал, а да създаваме и легенди, които трябва да възпитават българите, че са българи в този глобализиращ се свят. За да останем българи, независимо от какъв етнос сме в държава – тук заместник-председателят на Събранието пак ще ми каже, да не започвам от Аспарух, обаче държава – която е на 15 столетия, и която не си е менила името, откакто е стъпил тук прабългарин.
Нека да не търсим историческите документални доказателства, а наистина тогава, когато се говори за Стара Загора, дори и за Видин да е, няма значение, загивали са хора, за да продължаваме и да можем тук да говорим тези свободни мисли, да ги изказваме и да действаме, според съвестта си и според разбиранията си, защото помним и други времена. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други реплики?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Реплика към Ибрямов, защото той не го каза много ясно, ама аз бях направил предложение и дано сте ме чули Вие добре, господин Председател – аз предлагам изобщо да не внасяме това предложение в залата. Да спрем дотук и да им кажем на колегите в Стара Загора, че задържаме, защото трябва да намерим някакви критерии или някаква процедура, по която да продължаваме.
Не мога да си представя и призовавам колегите от ГЕРБ да се въздържим, защото сме най-много, не мога да си представя, че един такъв дребен въпрос, който уж е за хубаво, ще ни вкара в някакъв филм за етнически противоречия едва ли не. Представяте ли си в залата става той и започва да разказва: да, ама там има нещо, което е от една част от гражданите сложено. И хората ни слушат, ние говорим за това. Защо ни трябва този филм изобщо?
Официално правя предложение да го прекратим с това обяснение, ако трябва изобщо да казваме нещо на колегите от Стара Загора, и наистина да помислим върху критериите. Това да е задача на ръководството.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Само да разбера какво точно формулираме – да прекратим кое?
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Това, което правим. Да не внасяме натам това, което правим в момента. Аз не знам даже какво е. Това предложение да не се гласува в момента, ни е да гласуваме „въздържал се“, да не влиза в залата и да мислим какво ще правим за следващите градове герои, или градове на бойната слава. Това Ви предлагам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Има няколко варианта, искам да уточня с господин Радев.
Да отложим тази точка за по-нататък е единият вариант.
Вторият вариант е да гласуваме „против“, ако това предлагате.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Не, предлагам „въздържал се“ да гласуваме ние – ГЕРБ.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: То така или иначе ще влезе в залата, няма значение как ще го гласуваме. Ние каквото ще да гласуваме, след като има доклад, ще се прочете в залата и ще се каже, че Комисията не подкрепя, но няма начин да не влезе. Ние ще довършим процедурата, ако гласуваме решение.
Ако искате да гласуваме да отложим дискусията за по-нататък, е друг въпрос.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Каквото измислите, но да не влиза в залата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Как да гласуваме да не влиза в залата?
Заповядайте за трета реплика.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние сме се подписали, аз съм за, Витанов – за, и други са за. Предлагам да се гласува, няма нужда, господин Христов каза, че сега влизаме в свредел, да отлагаме въпроса за Стара Загора.
Не ме разбрахте правилно. Не съм казал, че Стара Загора не заслужава, или общинският съвет неправилно… Просто казвам това, което после се говори, подкрепям господин Радев, взаимно се подкрепяме, че трябва да имаме по-нататъшни критерии и да се знае. Но за Стара Загора вече мотивите ги изложихме. Не вярвам с господин Ибрямов да имаме нещо по-различно от това, което той е чел в БАН и тук, и там.
Смятам, че Стара Загора е един от градовете в България, които заслужават и никой не се съмнява. Но за следващите, които се предлагат ,все пак да имаме някакво виждане по въпроса, някаква информация.
Предлагам да се гласува, да си влезе в залата. В общи линии не можем да кажем, че Добрич или пък Тутракан е нещо повече от Стара Загора. Нормално е и Стара Загора да мине, и Сливница дори. Пък следващите градове вече да се съобразяват с това, което приемем като критерии. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други реплики?
Дуплика на господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, затова Ви призовах в началото да мислим като политици. Не съм изказал нито едно мнение срещу Стара Загора.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз също.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Отбелязах, че ще изложа моите мотиви защо съм оттеглил подписа си като вносител. Ще бъда конкретен и ясен в залата.
Искам да подчертая, уважаеми господин Тошев, легендите не трябва да ги създаваме ние. Мисля, че е грешка в изказа, който допуснахте. Ако чрез легенди, които довеждат до митове, възпитаваме нашите деца, вървим в изключително грешна посока. Благодарение на тези легенди България е допуснала грешка дори в своето развитие като страна. Благодарение на легендите. Нека да се осланяме на исторически факти, нека да се осланяме на моментни и сегашни дадености, естествено без да забравяме историята на страната си. И аз съм роден тук, израснал съм в тази държава и съм патриот като всички Вас за тази държава. Но предлагам да не се осланяме на легенди, защото легендите не са правилният прочит на нито един друг документ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Генерал Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Искам да направя едно предложение.
За Стара Загора предложението е на кантар. В края на краищата, щом е докарана работата дотук, да я довършим докрай.
Второто ми предложение. Заместник-министър Запрянов каза, че са предприети действия от страна на Министерството. Искам да насоча усилията и вниманието на всички Вас, колеги, именно в тази насока.
Във Военна академия има историци, които се занимават и от слушателите във Военна академия се изучава „История на военното изкуство“. Точно се описват битките на Българската армия през различните периоди. Това са хората, които са най-вътре в нещата. Съответно тези хора могат, ако им се постави такава задача, да обменят информация с БАН и други институции, които имат исторически спомени и материали, и да предоставят в Министерството на отбраната списък, който да бъде дискутиран и след публична дискусия да бъдат определени такива градове, които биха били обявени по същия начин, както тези три града. Мисля, че това е най-справедливото, за да можем да бъдем и най-обективни. И не ние, народните представители, да се явяваме инициатори на тази идея, а от страна на Министерството на отбраната, тъй като това е във Вашия ресор, не че Ви поставям допълнителни задачи, освен отбраната на страната, господин Заместник-министър, но в края на краищата това е и един вид задължение на всички военни специалисти, които работите в областта на историята.
Градовете, които имат право и заслуга в бойната слава на Българската армия и на страната, да получат своето достойно признание, защото сега ще стане така, че три града са обявени, ще скочат и други. По тази логика защо не кажем Шипка, Шейново и други населени места, където са се водили също бойни действия. Нека да има аргументация и историците да дадат тази аргументация. Говорим по принцип, аз съм за принципа.
Искам да обърна внимание и на нещо друго. Наистина български граждани са положили костите си навсякъде при битките за освобождение на териториите, където живеят българи, които сега са извън територията на страната. Ще Ви разкажа един случай съвсем накратко. Консулът, който беше в Охрид, беше обявен едва ли не почти пред изгонване, персона нон грата, тъй като в Македония бяха открити доста паметници и по завоя на река Черна, и на други места. Там беше намерен един паметник в село, близо до завоя на река Черна, 12-и километър, село Беранци, и организирахме с Националната гвардейска част, с посланика и с военния аташе, в присъствие на военни аташета и на посланици от всички държави, особено НАТО-вските. Открихме паметника, който беше в района на самата църква. И ще Ви кажа, че аз самият бях много впечатлен, това беше 2010 г., прочитайки имената на паметника, шестте имена, които бяха написани там, бяха на български граждани от турски произход, и пише „от Делиормана“, по-точно пише „Кайнарджа“.
Тоест, уважаеми колеги, точно тук е мястото и силата на нас като политици да нямаме разделение, а тези, които са положили костите си за свободата и за обединението на България да получат достойно място. Много такива случаи има и в битката с Румъния, когато обявиха градовете Тутракан и Добрич, но явно има и други градове, и нека и те да намерят достойно място.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Доколкото разбрах това е към Министерството на отбраната – кат осе изготвя становище, може да се обърне към структури, които могат да дадат възможно най-вярната оценка.
Приключваме с изказванията, преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на господин Радев. Ще го помоля да го формулира.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Моето предложение е това, което сме забъркали, да не стига до пленарната зала. Как точно ще го направите…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не може „как точно“. Не може друг да предложи решение.
МИЛЕН МИХОВ: Какво сме забъркали? Общинският съвет е взел това решение.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, всеки общински съвет може да вземе всякакво решение. Идва при нас и ние тук трябва да кажем с гласуване – нали това правим в момента – дали да влезе в пленарната зала.
Моето предложение е да не влиза в пленарната зала. Вие, господин Председател, казахте няколко процедури, по които е възможно. Отложете го за следващия път, или каквото решите друго, но да не влиза в пленарната зала, да не създаваме…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Доколкото разбирам, предложението Ви е да се разгледа на следващо заседание на Комисията.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: В някое следващо заседание, ако това е добрият вариант.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо трябва да се подложи на гласуване предложението за прекратяване на разискванията и ако то не бъде прието, тогава да се премине към следващото предложение. Аз съм го направил и трябваше да бъде подложено на момента без никакви дебати.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаше заявки за изказване. Имаше записани.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това, че има заявки за изказване, не означава нищо. Вземете Правилника и проверете. Процедурите се гласуват веднага, след като бъдат направени. Ако някой искаше да се изкаже, да беше го казал. Има такава процедура в Правилника, прочетете я. И е прилагана в залата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Тъй като прекратихме изказванията, ще преминем към гласуване.
Първото предложение, доколкото разбирам от господин Радев, е да не гласуваме, а да продължим разглеждането на едно от следващите заседания на Комисията по отбрана, предложената точка.
Това ли е, господин Радев?
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Ако това е начинът да го отложим.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това ли е, или нещо друго предлагате?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предложението се нарича отлагане на разискванията.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, отлагане на разискванията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е за отлагане на разискванията по точката, моля да гласува.
За – 3, против – 8, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението по вносител.
Подлагам на гласуване следното становище по Проекта за решение:
Комисията по отбрана подкрепя Проекта за решение, № 854-02-65, внесен от народния представител Милен Михов и група народни представители на 23 ноември 2018 г. и предлага на Народното събрание да обяви град Стара Загора за „Град на българската бойна слава“.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против – 1, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Гласувах „против“, а не „въздържал се“, точно заради това – за да Ви кажа, че аз не съм против Стара Загора и предполагам, че никой тук не е, вероятно и той, и следващият град, или по-следващият, или не знам кой си. Просто трябва да има правила.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други? – Няма.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Заповядайте, колеги.
Господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Много кратко, както в блиц контрола изразих мнение – да проведем следващо закрито заседание, като изслушаме Министерството на отбраната и министъра за изразходваните средства и как са оползотворили Бюджет 2018 г., както го направиха миналата година на едно изнесено заседание, да видим по пера как са разпределени, излишъкът, който остава и съответно този излишък как ще бъде изразходван.
И още една точка – етапът на придобиване на бойна техника, най-вече свързана със самолетите, като трябва да чуем трите оферти, съответствия, цена, на какъв етап е комисията, какви са очакваните срокове за придобиване и дали в скоро време ще влезе в пленарната зала.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Тоест ние ще изслушаме доклади, защото аз предполагам, че не искате да вземем решение по какъв начин да организираме храненето? Ние нямаме тези специалисти тук. Нека да изслушаме, а не да вземем решение по какъв начин да продължат процедурите.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Прав сте, господин Председател. Точката, свързана с храненето, изобщо не бива да бъде тема на Комисията, защото там министърът спести някои подробности, има и произнасяне на КЗК, има произнасяне на 5-членен състав, но не е наша работа да влизаме в тези неща.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Но не може никой да ни отнеме инициатива да предложим и нещо друго.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Това, което Вие предлагате, е съвсем друго.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други предложения или въпроси за обсъждане? Няма.
Ще запишем тези две точки. Между другото, следващото заседание се предвижда да бъде на 13 декември.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, по Ваша преценка, когато решите, тогава да го направим. Вие преценете.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Ако няма друго, закривам заседанието.