Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбрана
17/04/2019
1. Проект на Решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
2. Разни.
ПРОТОКОЛ
№ 54
На 17 април, сряда, 2019 г. от 15,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект на Решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по отбрана и гости се прилага към протокола.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на Комисията по отбрана господин Константин Попов.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по отбрана.
На заседанието присъстват: от Министерството на отбраната – заместник-министър Атанас Запрянов; генерал-майор Цанко Стойков – командир на ВВС; госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар.
От Министерството на образованието и науката: госпожа Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“, и госпожа Йорданка Петрова.
Дневният ред Ви е изпратен предварително:
1. Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ВИСШЕ ВОЕННО УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ „ВИСШЕ ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“, № 902-03-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 АПРИЛ 2019 Г.
Предложението е направено на основание чл. 26, т. 15 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 10, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 2 от Закона за висшето образование и въз основа на Проект, оценен положително от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Разпределен е на Комисията по отбрана и на Комисията по образование и наука.
Висшето военновъздушно училище ще подготвя висококвалифицирани и конкурентоспособни специалисти за нуждите на гражданската авиация и най-вече за военновъздушните сили в национален, регионален и международен план.
Както вече съм подчертавал, същото училище е име и марка, известна в много страни по света и има възможност да обучава авиационни специалисти, летци, техници, инженери и да отговори на новите изисквания на българските военновъздушни сили. Това е особено важно сега, когато предстои да се реализира Проектът и да се сключи договор за придобиване на нов тип боен самолет, което е важно, а военновъздушното училище ще отговори именно на тези изисквания.
Позволете ми да дам думата на заместник-министър Запрянов.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Ще представя мотивите за откриване на висше военновъздушно училище.
Откриването на висше военновъздушно училище е значимо и актуално предвид стартиралия процес на усвояване на нови системи за командване и управление на самолети и вертолети, и от навлизане на върхови технологии във войските и специфичното ресурсно осигуряване. Така ще се отговори на повишените изисквания към обучението за усвояване на новата авиационна техника, предстоящо да бъде приета на въоръжение от военновъздушните сили.
Изграждането на военновъздушното училище следва да е практическа реализация на триединството на националните интереси, академичната приемственост и икономическата устойчивост. Създаването на висшето военновъздушно училище е средство и път да се отговори на европейските изисквания за качествено висше авиационно образование, за осигуряване на достъпност, мобилност, конкурентоспособност и условия за обучение през целия живот. По-конкретно, създаването на висшето военновъздушно училище трябва да реши редица проблеми и недостатъци на съществуващата в момента система за авиационно образование и в частност на подготовката на състав за военновъздушните сили.
Сред недостатъците са: пилотите, обучавани за нуждите на ВВС не получават сертификати за гражданската авиация; не се извършва обучение на пилоти за гражданската авиация; не се извършва обучение на военни пилоти и други авиационни специалисти от други държави; гражданската авиация в България изостава от световните показатели „материална база“ и „научно-техническо осигуряване“ и по възможности за качествена подготовка на бъдещите кадри; не са създадени условия за националните и чуждите потребители на авиационни специалисти да финансират подготовката на кадри; няма национална авиационна политика, част от която да е стратегия за управление на човешките ресурси; висшето авиационно образование е напълно разделено от професионалното обучение.
За постигането на поставените цели и решаването на тези проблеми беше разработена, и през месец януари 2017 г. беше утвърдена в Министерството на отбраната, пътна карта за развитието на комплексно авиационно образование и обучение на кадри за българските ВВС и гражданската авиация.
Изминалите две години без особен напредък показаха, че за реализирането на тази пътна карта е необходимо създаването на самостоятелно военновъздушно училище.
С откриването на военновъздушно училище ще се създаде възможност висшето авиационно образование да се интегрира с професионалното авиационно обучение. Това ще изпълни изискванията на Програмата за развитие на отбранителната способност на въоръжените сили 2020 и на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. за придобиване на комплексно авиационно образование в областите на военновъздушните сили и гражданското въздухоплаване.
Със създаването на въздушното училище ще се създадат възможности за поддържане и развиване на форми за продължаващо образование, следдипломно обучение, квалификация и кариерно развитие на кадрите в унисон с изискванията на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, според които професионалната подготовка за пилоти и технически състав за нуждите на гражданското въздухоплаване се извършва от одобрена организация за обучение и изпитване на персонал по техническото обслужване. Такива организации ще се разкрият към Висшето военновъздушно училище като съпътстващи структури.
Създаването на Висше военновъздушно училище и регистрирането на цитираните квалификационни структури в него ще даде възможност на курсантите, студентите и специализантите да получат лиценз за техническо обслужване и летателна експлоатация, приложими в сферата на гражданското въздухоплаване. Учебните планове в Проекта за създаване на висше военновъздушно училище за образователна-квалификационната степен „бакалавър“ за курсанти и студенти в голяма степен са синхронизирани в теоретичното обучение с изискванията на Европейската агенция за авиационна безопасност и Международната организация за гражданска авиация за обучение на авиационен персонал. В момента факултет „Авиационен“ е регистриран като организация за обучение и изпитване на персонал по техническото обслужване, което ще позволи след създаването на висшето военновъздушно училище, същото да бъде лесно сертифицирано като част от това училище.
Концепцията и Проектът за откриване на висше военновъздушно училище с наименование Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, предлагани с настоящия Проект на решение на Народното събрание, са съобразени и са в съответствие с националните и съюзни доктринални документи и актуалните европейски и национални политики за висше образование в Хоризонт 2020 – 2025 г.
Накрая, Висшето военновъздушно училище ще се образува на основата на сегашния „Авиационен“ факултет на Националния военен университет „Васил Левски“. То ще бъде държавно висше училище, което ще осъществява дейността си въз основа на предоставената на Министерството на отбраната държавна собственост и ежегоден трансфер чрез бюджета на Министерството на отбраната.
Създаването на Висшето военновъздушно училище няма да доведе до промяна на статута на Националния военен университет „Васил Левски“ и на неговите факултети и други основни звена, както и на останалите субекти от военнообразователната система.
На предимствата в обучението няма да се спирам, господин Председател, Вие ги посочихте във Вашето встъпление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
От Министерството на образованието и науката?
Госпожо Ламбрева, имате ли да добавите нещо?
Заповядайте.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Благодаря.
Министерството на образованието и науката подкрепя Проекта. Ние се радваме, че се открива ново държавно висше училище, което се създава, за да отговори на повишените изисквания при подготовката на летци и авиационни кадри.
Според Проекта за откриване на висшето училище, в него ще се обучават курсанти, студенти, военнослужещи и докторанти в три области на висшето образование в общо четири професионални направления. Ще се подготвят и докторанти по общо седем докторски програми.
За нас е важно също така, че в акта на Народното събрание за откриване на висшето училище е уредена възможността студентите, курсантите, военнослужещите и докторантите от Висшето военновъздушно училище да се прехвърлят от настоящия факултет „Авиационен“ на Националния военен университет, за да продължат обучението си по същите специалности и на основата на същите учебни планове.
Важно е, че научно-преподавателският състав ще отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование, ще се състои от общо 57 души, от които 37 хабилитирани лица, като хабилитираните лица е предвидено да водят повече от 70% от лекционните курсове за всяка една от специалностите.
Очакваме да бъде спазен общият капацитет, който е определен при оценяването от Националната агенция за оценяване и акредитация и се надяваме в посочения от НАОА срок до три години новото висше училище вече да поиска и редовна институционална акредитация, така че от нас на добър час на новото висше училище!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Ламбрева.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Генерал, господин Заместник-министър, благодарим Ви за представянето.
Искам да започна с това: да честитя не само на военновъздушните и на въоръжените ни сили, но и на България една прекрасна придобивка – възстановяване на традиция, която има изключително много основания да се случи и добре, че се случва сега – възстановяването на военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия!
Няма да се спирам подробно на историята на авиацията – една от първите бойни мисии, която е изпълнила тя преди повече от сто години, няма да се спирам и на прекрасните традиции, които имаше и продължава да има военновъздушното училище. Заместник-министър Запрянов, както и председателят генерал Попов казаха в мотивите си основните предимства, които ще има военновъздушното училище.
Господин генерал, искам да Ви помоля професионално и колегиално, когато военновъздушното училище стартира дейността си с команден състав, командировайте ги в Военноморското училище – развили са прекрасни традиции, прекрасни начини на обучение, прекрасни методи. (Реплика.) Адмирал Манушев не ме е молил за това изказване. Развили са прекрасни неща и в гражданския, и във военния сектор на Военноморското училище. По моя лична преценка то е едно от водещите учебни заведения не само във военната сфера в България, а и в доста други държави, в които съм посещавал такива заведения.
Това, което искам да декларирам лично от мое име, е, че винаги ще подкрепяме новата формация във въоръжените ни сили с всичко, което зависи от нас – аз лично ще убеждавам колегите, ако имат някакви аргументи, особено при формирането на бюджета и на политиките на училището.
Имам настоятелна молба, която трябва да разберете – аз съм възпитаник на артилерийското училище в Шумен, моля Ви нека да се развива гражданският сектор, да се развива военният сектор, да се развиват нови тренажори. Сега имаме основание – F 16, за военновъздушното училище.
Опасенията на колегите от Шумен са, че може би по някаква инерция да се привлекат специалисти от там в Долна Митрополия. Когато гласуваме Законопроекта в залата, ще го кажа – противовъздушната отбрана, радиотехническите войски и автоматизираните системи за управление винаги са били част от училището в Шумен. Така че развивайте нови неща, има огромен терен за развитие на новата структура, но да не разрушаваме съществуващи. Благодаря Ви. Успех!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Други колеги, които желаят да се изкажат.
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, госпожо Заместник-министър!
За да съм сигурен в някои неща, понеже ми се появиха въпроси, първо: Проектът на решение, уважаеми господин Председател – в т. 11 пише, че „началникът на висшето военновъздушно училище е военнослужещ, който може да е и хабилитирано лице“. Не може ли да си е хабилитирано лице? Нямаме ли изисквания? (Реплики.) Поставям въпроса малко в перспектива – знам за какво говоря. Ако ще правим нещо, нека да го направим. Това ми е единият въпрос, нека да остане висящ.
Отговори се на въпроса за т. 21. В мотивите пише, че с решение на Народното събрание за откриване на училището се уреждат условията и редът, при които курсантите ще продължат и довършат обучението си.
Съставът на т. 21 от Проекта на решение на Народното събрание достатъчен ли е, за да уредим точно това – условията и редът за продължаване? Ако съставът на т. 21 от Проекта на решение не е достатъчен, нека да помислим да го променим преди да започнем да гласуваме Проекта на решение.
Още няколко въпроса: колко души хабилитирани лица имаме към момента? Вие предвиждате 37 плюс 20 нехабилитирани, говоря за факултет “Авиационен“, тоест какво ще ни трябва за по-нататък и какви са плановете за събиране, изобщо за привличане на хабилитирани и нехабилитирани лица, които ще имат правото да преподават там?
Какво имаме в момента на разположение в департамент „Природни и хуманитарни науки? Осем хабилитирани, 15 нехабилитирани, тоест откъде тръгваме? Това искам да разбера.
За съжаление, не успях да си извадя положителните становища на НАОА, но ме интересува и въпросът с акредитацията. Трябва да имаме някакви планове. Бихте ли ни казали какви са ни плановете например за програмната акредитация? Имаме ли готовност да ги направим по-бързо? Колко ще ни струва издръжката на военното училище като цяло? (Реплики.) Попитах, защото не го видях това нещо, извинявам се. Имаше и въпрос за издръжката на курсантите в обучението. Там решихме ли го, защото в Националния военен университет го има като въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, госпожо Ламбрева.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Ще отговоря на въпроса дали е достатъчен този запис в Проекта на решение – че студентите, курсантите, докторантите, специализантите и военнослужещите продължават обучението си по същите специалности и учебни планове.
Да, за нас това е достатъчно. Това са учебни планове, въз основа на които е направена програмна акредитация. Това са вече акредитирани учебни планове, макар и от друга институция за висше образование.
В Проекта е предвидено, както споменах, в срок от три години да се поиска институционална, не програмна акредитация. Това се прави винаги за всяко новооткрито висше училище. Разбира се, от много години не сме откривали държавно висше училище, откривани са частни. Принципът е това: винаги се определя един срок, в който новото висше училище трябва да подаде документи в Националната агенция за оценяване и акредитация за първата си институционална акредитация. Дотогава, докато текат тези три години Проектът за откриване на висшето училище всъщност има значението и стойността на институционална акредитация. Оттам нататък програмна акредитация ще се заяви след институционалната или пък, ако изтича програмната акредитация, на другото висше училище. Така или иначе, когато се правят записите в нормативните актове, винаги се имат предвид преди всичко интересите на обучаваните в съответната структура. Този акт е предвидил да не бъдат накърнени интересите на преподавателите. Да, посочено е колко са хабилитираните, нехабилитираните преподаватели, за да се види дали този състав отговаря на изискванията на Закона за висше образование за осъществяване на нормален и пълноценен учебен процес.
Да, има още едно структурно звено в новото висше училище и това е департаментът. Департаментът по принцип, Вие казахте, проверили сте от колко преподаватели ще се обслужва, аз също имам тази информация – 8 хабилитирани, и 15 нехабилитирани, но това е структурно звено, което има за цел да води аудиторни и практически занятия по учебни дисциплини, които обаче не съставляват отделна специалност.
Ние смятаме, че така предвидената структура отговаря на изискванията на Закона за висше образование. Вижда се, че преподавателският състав също отговаря на изискванията на Закона за висше образование, актът защитава интереса на обучаваните в момента във военния университет, като те се прехвърлят по същите учебни планове и специалности в новото висше училище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Ламбрева.
Господин Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, по изискването за началника на училището. Вие знаете, че и в другите висши военни училища, и във Военната академия сме създали възможност началникът на висшето военно училище да бъде или генерал, тъй като се назначава по Закона за отбраната и въоръжените сили, но може да бъде и хабилитирано лице. Тази добавка, която Вие направихте в Закона за отбраната и въоръжените сили, позволява на хората, които имат академична длъжност „професори“, да станат началници на Военното училище и да ползват правата за служба като академично лице. Трябва да поясня: ако назначите един професор за началник на Военното училище и служи като строеви офицер, и ако е полковник, ще служи до 56 г., ако е обаче професор, както сте разрешили, и той е полковник професор и началник на това училище, ще служи до 60 г. Тоест тази добавка позволи на академичния състав от вузовете да оглавяват вузовете и да ползват правата на академичния състав, което е добре.
По отношение на академичния състав – да, точно така е, ние имаме време за създаването на училището и ще трябва да постигнем тези параметри на академичен състав, които Вие споменахте.
По отношение на Шумен – по никакъв начин няма да се разваля факултетът в Шумен. В Шумен се запазва факултетът и Националният военен университет в този му вид в Шумен и във Велико Търново продължава да готви специалисти, както са планирани.
Издръжката на въздушното училище е планирана за около 4,5 млн. лв., но както много пъти е подчертавано, правителството вече е заделило за Търновския университет 16 млн., от които около 5 млн. лв. се инвестират в Долна Митрополия, така че ще има допълнителни инвестиции по отношение на оборудването.
Ще завърша с това, че ние съзнаваме, че най-лесният момент ще завърши с Вашия акт, и ще започне най-сложният момент – създаването на училището и неговото функциониране. Моделът, който сме избрали, е точно такъв, което казахте за морското училище – въздушното училище да се развие, то няма да стане за един път, в такава степен, в която се е развило Военноморското ни училище. Както подчертах в моето изказване и мотивите, като целева аудитория за обучение не са само военните кадри за въздушните сили, не са само кадрите за бизнеса, който се занимава с пилоти, подготовка, ръководство на въздушното движение, поддръжка на самолети, тоест бизнесът, който имаме в областта на авиацията, но целева аудитория с едни чужди студенти, защо не и курсанти. В момента броят на курсантите в Морското училище горе-долу е като на въздушното училище, но има 3 хиляди студенти и 480 чужди студенти. Тоест избрали сме този модел и за въздушното училище, което ще спести разходи на авиационния бизнес за подготовка и сертифициране на специалисти в България, а същевременно те са конвентируеми и ще могат да допринасят за развитието на нашата икономика. Апелирам да подкрепите създаването на Висшето военновъздушно училище. Генерал Стойков и ние в отбраната ще имаме доста сериозна работа по неговото реално създаване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Други колеги?
Заповядайте, господин адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, господин Генерал, колеги!
Даваме Ви пример с Морското училище, но знаете ли колко години им отне, за да стане това нещо? Това не може да стане за година, две. Това е абсурд! Това отне на Морското училище десетилетия да се бори. На Морското училище му отне 15 години да се бори начело на училището да стане адмирал. Беше полковник капитан първи ранг. 15 години му отне, докато дойде до това! Вие говорите, генерал на 150 човека ще е твърде амбициозно още от самото начало.
Според мен Военновъздушното училище категорично не трябваше да се закрива! Това според мен е много груба грешка, защото летецът трябва да израства при летци, морякът – при моряци, само тогава става. Сухопътни войски си имат училище и те си растат там. Тази ниша, за която сега говорим, в огромна степен се запълни – че Военновъздушното училище ще я поеме цялата. Няма да може, защото има частни училища и за летци, и за стюардеси, които са взели този бизнес отдавна. И ако не беше закрито Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, сега щеше да обучава сигурно и стюардеси и всичко, което хвърчи, както Морското училище обучава всичко, което плава, включително и военни лекари.
Аз подкрепям такова нещо. Убеден съм, че летците трябва да са в авиационна среда, за да израстват, а да не са под началството на Военния университет, където други са приоритетите на подготовката и масата от обучаемите. Така че това нещо е положително, но, исках да кажа, че не е толкова оптимистично, че ще стане веднага.
Първо, ще изисква огромен труд, наистина огромен. Трябва да се сложат правилните хора, които могат да го направят, защото не всеки може да направи нещо ново и постепенно за тези години да получи тази институционална акредитация, да стане наистина напълно самостоятелно, с утвърдени собствени програми и да се бори на пазара за това, което говорихме. И когато се утвърди като такова, ще дойдат и чужденците да се учат, защото ще видят, че се дава много добра подготовка за парите, които се плащат. Сигурно ще има и желаещи. Така че само мога да пожелая попътен вятър. Не знам за авиацията хубаво ли е попътният вятър?! (Ожиивление.) Хубаво е! Попътен вятър и дано да няма подводни камъни да заседнат самолетите и летците, които се готвят.
Пожелавам успех! Ще подкрепя тази идея и се радвам!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, генерали и гости на Комисията!
Първо, искам да Ви припомня нещо: защо изобщо е имало толкова много висши военни училища? Защото е имало голяма армия – говоря за Варшавския договор преди промените. Сто хиляди души е имало и три висши учебни заведения.
През 2002 г. стана Национален военен университет. ГЕРБ го е нямало в зародиша и в мисълта на някого. Аз съм сигурен, не ги отворих умишлено, има мотиви за това: защо да има Национален военен университет, да няма военновъздушно училище тогава, да няма Шуменското, а да има един университет. Това са го направили други партии.
Вие сега казвате на мен и на всички: „Те са сбъркали“! Грешка! И давате пример с Военноморското училище. Може и да е така.
Какви са мотивите обаче сега да правим висше военновъздушно училище? От заместник-министър Запрянов чух седем, сигурно има и други, които са и политически, и подробни, които не може да се изложат само на едно заседание.
Аз ще се съглася с това, което предлага администрацията. Имам много резерви за успеха на Военноморското училище. Браво на колектива там, браво, че има такова нещо, че е признато! Но и сега не мога да се съглася, поглеждайки целия сектор „Сигурност“, че ние продължаваме да се плъзгаме по плоскостта да обучаваме цивилни студенти. Ние трябва да обучаваме там, където сме най-силни – говоря за висшите военни училища, включително и това, което сега създаваме. А, за да стане висшето военно училище, както Вие справедливо отбелязахте, господин Заместник-министър, работата сега започва всъщност. Да, казваме „да“, образованието ръкопляска, питат ги колко студенти ще има там, няма да могат да отговорят сигурно. Студентите на Софийския университет са 25 хиляди, доколкото знам, 21,500 хиляди са студентите на Университета за национално и световно стопанство. Армията ни знаете колко е. От тях колко са летците? Може би 150. Ние сме имали много повече самолети, отколкото са сега и правим тази стъпка.
Хубавото в случая е, че Вие сте оптимисти. Администрацията обобщава, тоест изпълнителната власт. Казвате: „Да, ние искаме да го направим сега“. Аз лично се радвам на това, защото ГЕРБ прави нещата.
И ще го припомня, за да не го забравят хората, имаше инициативни комитети дори Президентът оглавяваше един такъв. Преди това на мен са ми говорили да правим това училище или поне имаше събиране в Плевен. (Реплики.) Да, това са подробности, но и той участваше. Може би и други политически сили са правили опити да го правят и не са го направили. А ние идваме и приемаме аргументите на администрацията, защото това е добра дума, там са експертите, там най-добре може да прецените какво ще коства това на армията – трябват ли нови самолети, много пари се дават, премиерът го каза, и имате изложени аргументи. Браво за това, и ето, ще стане. Започва от 1 януари 2020 г., мисля, че беше написано. Акредитацията е до три години – чух, Комисията по образованието Ви дава срок и, очевидно, сме готови да го направим.
Взех думата, за да подчертая точно това. Хубаво, ще го направим, сигурно аргументите са Ви верни, аз няма как да не се съглася с тях. Ние сме законотворци и по принцип се съгласяваме с изпълнителната власт, освен ако няма някакви драстични разминавания. В случая не виждам такива. Всички ръкопляскат. Няма я опозицията и аз в момента няма към кого да се обърна, защото те е трябвало да го направят това и да ги питам защо не са го направили примерно? Техен проблем е защо ги няма.
Завършвам с това, че ще подкрепя, разбира се, колегите ще подкрепим това решение. Не виждам някакви сериозни аргументи против това. Оставам със забележката – тази, която и заместник-министърът забеляза, остава много работа и всичко това да бъде направено добре, да бъде смислено, да не коства много средства и да има позитиви от тази работа. Да, ще го направим. Аз не съм съгласен, че трябва да прилича на Военноморското – то си има собствено лице.
Завършвам с апел, тук е и генералът, това раздвояване на военновъздушните сили и специалистите в областта, да не ги споменавам, които си направиха нещо в София или някъде на друго място, не знам как ще ги приберете обратно или поне капацитетите около тях, защото трябват преподаватели. Без кадри няма да стане тази работа. Това раздвояване съм го забелязал през годините и ми правеше лошо впечатление. Не е така в другите факултети. Тези хора са подготвени, направиха самостоятелни организационни единици, да не ги кръщавам сега, че може би няма да кажа точните им имена, организации, които подготвят такива кадри. Всичко това е далеч от Долна Митрополия, не забравяйте. Да не отиваме обаче в подробности. Грижите са Ваши, дано да го направите.
Завършвам, че ще подкрепя, както казах, и се надявам се, че всички единодушно ще подкрепим тази инициатива на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
Други колеги?
Аз ще се присъединя към изказалите се, включително и към това, което каза заместник-министър Запрянов. Да, това, което вършим днес е едно прекрасно, добро дело. Това е дело, свързано с възстановяване на училище, което е свързано, разбира се, с нови изисквания по образование, свързано е с подготовка, усвояване на нови технологии, нови знания, нови достижения, но това едновременно е свързано и с така наречената авиационна култура, авиационен дух. Мисля, за трети път ще го кажа, че без училище няма възраждане. Ако искаме Военновъздушните сили да имат собствена школа, трябва да имат училище. Ако искаме това училище да бъде достатъчно съвременно, смятам, че имаме необходимия капацитет да го развиваме, смятам, че имаме необходимия капацитет да привличаме за обучение и граждански лица за гражданската авиация и това, което каза министър Запрянов, а защо не и чужденци. Имаше такива традиции, все още е известно името „Военновъздушно училище – Долна Митрополия“ и зад граница. Имаме необходимата школа, имаме и желанието. Разбира се, оттук нататък предстои много работа и не напразно в Проекта на решение на Народното събрание е записано, че влиза в сила от 1 януари 2020 г.
Предстои доста работа по развитието на способностите и на качествата и на преподавателския състав, и на учебно-материалната база. Смятам, че това е прекрасна стъпка и отваря широко вратите за модернизация на Българските военновъздушни сили.
Ако няма други изказвания, колеги, предлагам да преминем към гласуване на Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се Проектът на решение.
Надявам се в най-скоро време да влезе в залата.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ
В този тържествен момент аз искам да обявя две неща и ще дам думата на генерал Стойков.
Първо, знаете, събрахме пари за поддръжка на гробището в Ново село. Днес ми се обади генерал Николовски и доложи от Македония, че гробището е изчистено, светнало и, както каза, „като джам е“! За 6 май може да отидем и да се радваме на почистеното гробище на български войници.
Второ, искам да връча поздравителен адрес на адмирал Манушев, който имаше рожден ден вчера. (Ръкопляскания.)
Давам думата на генерал Стойков – разбрах, че има желание да добави нещо към точка разни.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми членове на Комисията по отбрана!
Искам само да изкажа моята благодарност, че подкрепяте възстановяването на военновъздушното училище, а ние, от военновъздушните сили, ще продължим както досега да осигуряваме и да подкрепяме всички усилия на нашите колеги от бъдещото военновъздушно училище за тяхното нормално функциониране и развитие на всички центрове, които са планирани да бъдат тепърва възстановени и развити в училището. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Генерал.
Пожелавам Ви здраве, щастие, бъдещи успехи и победи!
На добър час!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по отбрана.
2. Разни.
ПРОТОКОЛ
№ 54
На 17 април, сряда, 2019 г. от 15,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект на Решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по отбрана и гости се прилага към протокола.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на Комисията по отбрана господин Константин Попов.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по отбрана.
На заседанието присъстват: от Министерството на отбраната – заместник-министър Атанас Запрянов; генерал-майор Цанко Стойков – командир на ВВС; госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар.
От Министерството на образованието и науката: госпожа Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“, и госпожа Йорданка Петрова.
Дневният ред Ви е изпратен предварително:
1. Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ВИСШЕ ВОЕННО УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ „ВИСШЕ ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“, № 902-03-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 АПРИЛ 2019 Г.
Предложението е направено на основание чл. 26, т. 15 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 10, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 2 от Закона за висшето образование и въз основа на Проект, оценен положително от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Разпределен е на Комисията по отбрана и на Комисията по образование и наука.
Висшето военновъздушно училище ще подготвя висококвалифицирани и конкурентоспособни специалисти за нуждите на гражданската авиация и най-вече за военновъздушните сили в национален, регионален и международен план.
Както вече съм подчертавал, същото училище е име и марка, известна в много страни по света и има възможност да обучава авиационни специалисти, летци, техници, инженери и да отговори на новите изисквания на българските военновъздушни сили. Това е особено важно сега, когато предстои да се реализира Проектът и да се сключи договор за придобиване на нов тип боен самолет, което е важно, а военновъздушното училище ще отговори именно на тези изисквания.
Позволете ми да дам думата на заместник-министър Запрянов.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Ще представя мотивите за откриване на висше военновъздушно училище.
Откриването на висше военновъздушно училище е значимо и актуално предвид стартиралия процес на усвояване на нови системи за командване и управление на самолети и вертолети, и от навлизане на върхови технологии във войските и специфичното ресурсно осигуряване. Така ще се отговори на повишените изисквания към обучението за усвояване на новата авиационна техника, предстоящо да бъде приета на въоръжение от военновъздушните сили.
Изграждането на военновъздушното училище следва да е практическа реализация на триединството на националните интереси, академичната приемственост и икономическата устойчивост. Създаването на висшето военновъздушно училище е средство и път да се отговори на европейските изисквания за качествено висше авиационно образование, за осигуряване на достъпност, мобилност, конкурентоспособност и условия за обучение през целия живот. По-конкретно, създаването на висшето военновъздушно училище трябва да реши редица проблеми и недостатъци на съществуващата в момента система за авиационно образование и в частност на подготовката на състав за военновъздушните сили.
Сред недостатъците са: пилотите, обучавани за нуждите на ВВС не получават сертификати за гражданската авиация; не се извършва обучение на пилоти за гражданската авиация; не се извършва обучение на военни пилоти и други авиационни специалисти от други държави; гражданската авиация в България изостава от световните показатели „материална база“ и „научно-техническо осигуряване“ и по възможности за качествена подготовка на бъдещите кадри; не са създадени условия за националните и чуждите потребители на авиационни специалисти да финансират подготовката на кадри; няма национална авиационна политика, част от която да е стратегия за управление на човешките ресурси; висшето авиационно образование е напълно разделено от професионалното обучение.
За постигането на поставените цели и решаването на тези проблеми беше разработена, и през месец януари 2017 г. беше утвърдена в Министерството на отбраната, пътна карта за развитието на комплексно авиационно образование и обучение на кадри за българските ВВС и гражданската авиация.
Изминалите две години без особен напредък показаха, че за реализирането на тази пътна карта е необходимо създаването на самостоятелно военновъздушно училище.
С откриването на военновъздушно училище ще се създаде възможност висшето авиационно образование да се интегрира с професионалното авиационно обучение. Това ще изпълни изискванията на Програмата за развитие на отбранителната способност на въоръжените сили 2020 и на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. за придобиване на комплексно авиационно образование в областите на военновъздушните сили и гражданското въздухоплаване.
Със създаването на въздушното училище ще се създадат възможности за поддържане и развиване на форми за продължаващо образование, следдипломно обучение, квалификация и кариерно развитие на кадрите в унисон с изискванията на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, според които професионалната подготовка за пилоти и технически състав за нуждите на гражданското въздухоплаване се извършва от одобрена организация за обучение и изпитване на персонал по техническото обслужване. Такива организации ще се разкрият към Висшето военновъздушно училище като съпътстващи структури.
Създаването на Висше военновъздушно училище и регистрирането на цитираните квалификационни структури в него ще даде възможност на курсантите, студентите и специализантите да получат лиценз за техническо обслужване и летателна експлоатация, приложими в сферата на гражданското въздухоплаване. Учебните планове в Проекта за създаване на висше военновъздушно училище за образователна-квалификационната степен „бакалавър“ за курсанти и студенти в голяма степен са синхронизирани в теоретичното обучение с изискванията на Европейската агенция за авиационна безопасност и Международната организация за гражданска авиация за обучение на авиационен персонал. В момента факултет „Авиационен“ е регистриран като организация за обучение и изпитване на персонал по техническото обслужване, което ще позволи след създаването на висшето военновъздушно училище, същото да бъде лесно сертифицирано като част от това училище.
Концепцията и Проектът за откриване на висше военновъздушно училище с наименование Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, предлагани с настоящия Проект на решение на Народното събрание, са съобразени и са в съответствие с националните и съюзни доктринални документи и актуалните европейски и национални политики за висше образование в Хоризонт 2020 – 2025 г.
Накрая, Висшето военновъздушно училище ще се образува на основата на сегашния „Авиационен“ факултет на Националния военен университет „Васил Левски“. То ще бъде държавно висше училище, което ще осъществява дейността си въз основа на предоставената на Министерството на отбраната държавна собственост и ежегоден трансфер чрез бюджета на Министерството на отбраната.
Създаването на Висшето военновъздушно училище няма да доведе до промяна на статута на Националния военен университет „Васил Левски“ и на неговите факултети и други основни звена, както и на останалите субекти от военнообразователната система.
На предимствата в обучението няма да се спирам, господин Председател, Вие ги посочихте във Вашето встъпление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
От Министерството на образованието и науката?
Госпожо Ламбрева, имате ли да добавите нещо?
Заповядайте.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Благодаря.
Министерството на образованието и науката подкрепя Проекта. Ние се радваме, че се открива ново държавно висше училище, което се създава, за да отговори на повишените изисквания при подготовката на летци и авиационни кадри.
Според Проекта за откриване на висшето училище, в него ще се обучават курсанти, студенти, военнослужещи и докторанти в три области на висшето образование в общо четири професионални направления. Ще се подготвят и докторанти по общо седем докторски програми.
За нас е важно също така, че в акта на Народното събрание за откриване на висшето училище е уредена възможността студентите, курсантите, военнослужещите и докторантите от Висшето военновъздушно училище да се прехвърлят от настоящия факултет „Авиационен“ на Националния военен университет, за да продължат обучението си по същите специалности и на основата на същите учебни планове.
Важно е, че научно-преподавателският състав ще отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование, ще се състои от общо 57 души, от които 37 хабилитирани лица, като хабилитираните лица е предвидено да водят повече от 70% от лекционните курсове за всяка една от специалностите.
Очакваме да бъде спазен общият капацитет, който е определен при оценяването от Националната агенция за оценяване и акредитация и се надяваме в посочения от НАОА срок до три години новото висше училище вече да поиска и редовна институционална акредитация, така че от нас на добър час на новото висше училище!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Ламбрева.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Генерал, господин Заместник-министър, благодарим Ви за представянето.
Искам да започна с това: да честитя не само на военновъздушните и на въоръжените ни сили, но и на България една прекрасна придобивка – възстановяване на традиция, която има изключително много основания да се случи и добре, че се случва сега – възстановяването на военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия!
Няма да се спирам подробно на историята на авиацията – една от първите бойни мисии, която е изпълнила тя преди повече от сто години, няма да се спирам и на прекрасните традиции, които имаше и продължава да има военновъздушното училище. Заместник-министър Запрянов, както и председателят генерал Попов казаха в мотивите си основните предимства, които ще има военновъздушното училище.
Господин генерал, искам да Ви помоля професионално и колегиално, когато военновъздушното училище стартира дейността си с команден състав, командировайте ги в Военноморското училище – развили са прекрасни традиции, прекрасни начини на обучение, прекрасни методи. (Реплика.) Адмирал Манушев не ме е молил за това изказване. Развили са прекрасни неща и в гражданския, и във военния сектор на Военноморското училище. По моя лична преценка то е едно от водещите учебни заведения не само във военната сфера в България, а и в доста други държави, в които съм посещавал такива заведения.
Това, което искам да декларирам лично от мое име, е, че винаги ще подкрепяме новата формация във въоръжените ни сили с всичко, което зависи от нас – аз лично ще убеждавам колегите, ако имат някакви аргументи, особено при формирането на бюджета и на политиките на училището.
Имам настоятелна молба, която трябва да разберете – аз съм възпитаник на артилерийското училище в Шумен, моля Ви нека да се развива гражданският сектор, да се развива военният сектор, да се развиват нови тренажори. Сега имаме основание – F 16, за военновъздушното училище.
Опасенията на колегите от Шумен са, че може би по някаква инерция да се привлекат специалисти от там в Долна Митрополия. Когато гласуваме Законопроекта в залата, ще го кажа – противовъздушната отбрана, радиотехническите войски и автоматизираните системи за управление винаги са били част от училището в Шумен. Така че развивайте нови неща, има огромен терен за развитие на новата структура, но да не разрушаваме съществуващи. Благодаря Ви. Успех!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Други колеги, които желаят да се изкажат.
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, госпожо Заместник-министър!
За да съм сигурен в някои неща, понеже ми се появиха въпроси, първо: Проектът на решение, уважаеми господин Председател – в т. 11 пише, че „началникът на висшето военновъздушно училище е военнослужещ, който може да е и хабилитирано лице“. Не може ли да си е хабилитирано лице? Нямаме ли изисквания? (Реплики.) Поставям въпроса малко в перспектива – знам за какво говоря. Ако ще правим нещо, нека да го направим. Това ми е единият въпрос, нека да остане висящ.
Отговори се на въпроса за т. 21. В мотивите пише, че с решение на Народното събрание за откриване на училището се уреждат условията и редът, при които курсантите ще продължат и довършат обучението си.
Съставът на т. 21 от Проекта на решение на Народното събрание достатъчен ли е, за да уредим точно това – условията и редът за продължаване? Ако съставът на т. 21 от Проекта на решение не е достатъчен, нека да помислим да го променим преди да започнем да гласуваме Проекта на решение.
Още няколко въпроса: колко души хабилитирани лица имаме към момента? Вие предвиждате 37 плюс 20 нехабилитирани, говоря за факултет “Авиационен“, тоест какво ще ни трябва за по-нататък и какви са плановете за събиране, изобщо за привличане на хабилитирани и нехабилитирани лица, които ще имат правото да преподават там?
Какво имаме в момента на разположение в департамент „Природни и хуманитарни науки? Осем хабилитирани, 15 нехабилитирани, тоест откъде тръгваме? Това искам да разбера.
За съжаление, не успях да си извадя положителните становища на НАОА, но ме интересува и въпросът с акредитацията. Трябва да имаме някакви планове. Бихте ли ни казали какви са ни плановете например за програмната акредитация? Имаме ли готовност да ги направим по-бързо? Колко ще ни струва издръжката на военното училище като цяло? (Реплики.) Попитах, защото не го видях това нещо, извинявам се. Имаше и въпрос за издръжката на курсантите в обучението. Там решихме ли го, защото в Националния военен университет го има като въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, госпожо Ламбрева.
АНГЕЛИНА ЛАМБРЕВА: Ще отговоря на въпроса дали е достатъчен този запис в Проекта на решение – че студентите, курсантите, докторантите, специализантите и военнослужещите продължават обучението си по същите специалности и учебни планове.
Да, за нас това е достатъчно. Това са учебни планове, въз основа на които е направена програмна акредитация. Това са вече акредитирани учебни планове, макар и от друга институция за висше образование.
В Проекта е предвидено, както споменах, в срок от три години да се поиска институционална, не програмна акредитация. Това се прави винаги за всяко новооткрито висше училище. Разбира се, от много години не сме откривали държавно висше училище, откривани са частни. Принципът е това: винаги се определя един срок, в който новото висше училище трябва да подаде документи в Националната агенция за оценяване и акредитация за първата си институционална акредитация. Дотогава, докато текат тези три години Проектът за откриване на висшето училище всъщност има значението и стойността на институционална акредитация. Оттам нататък програмна акредитация ще се заяви след институционалната или пък, ако изтича програмната акредитация, на другото висше училище. Така или иначе, когато се правят записите в нормативните актове, винаги се имат предвид преди всичко интересите на обучаваните в съответната структура. Този акт е предвидил да не бъдат накърнени интересите на преподавателите. Да, посочено е колко са хабилитираните, нехабилитираните преподаватели, за да се види дали този състав отговаря на изискванията на Закона за висше образование за осъществяване на нормален и пълноценен учебен процес.
Да, има още едно структурно звено в новото висше училище и това е департаментът. Департаментът по принцип, Вие казахте, проверили сте от колко преподаватели ще се обслужва, аз също имам тази информация – 8 хабилитирани, и 15 нехабилитирани, но това е структурно звено, което има за цел да води аудиторни и практически занятия по учебни дисциплини, които обаче не съставляват отделна специалност.
Ние смятаме, че така предвидената структура отговаря на изискванията на Закона за висше образование. Вижда се, че преподавателският състав също отговаря на изискванията на Закона за висше образование, актът защитава интереса на обучаваните в момента във военния университет, като те се прехвърлят по същите учебни планове и специалности в новото висше училище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Ламбрева.
Господин Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, по изискването за началника на училището. Вие знаете, че и в другите висши военни училища, и във Военната академия сме създали възможност началникът на висшето военно училище да бъде или генерал, тъй като се назначава по Закона за отбраната и въоръжените сили, но може да бъде и хабилитирано лице. Тази добавка, която Вие направихте в Закона за отбраната и въоръжените сили, позволява на хората, които имат академична длъжност „професори“, да станат началници на Военното училище и да ползват правата за служба като академично лице. Трябва да поясня: ако назначите един професор за началник на Военното училище и служи като строеви офицер, и ако е полковник, ще служи до 56 г., ако е обаче професор, както сте разрешили, и той е полковник професор и началник на това училище, ще служи до 60 г. Тоест тази добавка позволи на академичния състав от вузовете да оглавяват вузовете и да ползват правата на академичния състав, което е добре.
По отношение на академичния състав – да, точно така е, ние имаме време за създаването на училището и ще трябва да постигнем тези параметри на академичен състав, които Вие споменахте.
По отношение на Шумен – по никакъв начин няма да се разваля факултетът в Шумен. В Шумен се запазва факултетът и Националният военен университет в този му вид в Шумен и във Велико Търново продължава да готви специалисти, както са планирани.
Издръжката на въздушното училище е планирана за около 4,5 млн. лв., но както много пъти е подчертавано, правителството вече е заделило за Търновския университет 16 млн., от които около 5 млн. лв. се инвестират в Долна Митрополия, така че ще има допълнителни инвестиции по отношение на оборудването.
Ще завърша с това, че ние съзнаваме, че най-лесният момент ще завърши с Вашия акт, и ще започне най-сложният момент – създаването на училището и неговото функциониране. Моделът, който сме избрали, е точно такъв, което казахте за морското училище – въздушното училище да се развие, то няма да стане за един път, в такава степен, в която се е развило Военноморското ни училище. Както подчертах в моето изказване и мотивите, като целева аудитория за обучение не са само военните кадри за въздушните сили, не са само кадрите за бизнеса, който се занимава с пилоти, подготовка, ръководство на въздушното движение, поддръжка на самолети, тоест бизнесът, който имаме в областта на авиацията, но целева аудитория с едни чужди студенти, защо не и курсанти. В момента броят на курсантите в Морското училище горе-долу е като на въздушното училище, но има 3 хиляди студенти и 480 чужди студенти. Тоест избрали сме този модел и за въздушното училище, което ще спести разходи на авиационния бизнес за подготовка и сертифициране на специалисти в България, а същевременно те са конвентируеми и ще могат да допринасят за развитието на нашата икономика. Апелирам да подкрепите създаването на Висшето военновъздушно училище. Генерал Стойков и ние в отбраната ще имаме доста сериозна работа по неговото реално създаване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Други колеги?
Заповядайте, господин адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, господин Генерал, колеги!
Даваме Ви пример с Морското училище, но знаете ли колко години им отне, за да стане това нещо? Това не може да стане за година, две. Това е абсурд! Това отне на Морското училище десетилетия да се бори. На Морското училище му отне 15 години да се бори начело на училището да стане адмирал. Беше полковник капитан първи ранг. 15 години му отне, докато дойде до това! Вие говорите, генерал на 150 човека ще е твърде амбициозно още от самото начало.
Според мен Военновъздушното училище категорично не трябваше да се закрива! Това според мен е много груба грешка, защото летецът трябва да израства при летци, морякът – при моряци, само тогава става. Сухопътни войски си имат училище и те си растат там. Тази ниша, за която сега говорим, в огромна степен се запълни – че Военновъздушното училище ще я поеме цялата. Няма да може, защото има частни училища и за летци, и за стюардеси, които са взели този бизнес отдавна. И ако не беше закрито Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, сега щеше да обучава сигурно и стюардеси и всичко, което хвърчи, както Морското училище обучава всичко, което плава, включително и военни лекари.
Аз подкрепям такова нещо. Убеден съм, че летците трябва да са в авиационна среда, за да израстват, а да не са под началството на Военния университет, където други са приоритетите на подготовката и масата от обучаемите. Така че това нещо е положително, но, исках да кажа, че не е толкова оптимистично, че ще стане веднага.
Първо, ще изисква огромен труд, наистина огромен. Трябва да се сложат правилните хора, които могат да го направят, защото не всеки може да направи нещо ново и постепенно за тези години да получи тази институционална акредитация, да стане наистина напълно самостоятелно, с утвърдени собствени програми и да се бори на пазара за това, което говорихме. И когато се утвърди като такова, ще дойдат и чужденците да се учат, защото ще видят, че се дава много добра подготовка за парите, които се плащат. Сигурно ще има и желаещи. Така че само мога да пожелая попътен вятър. Не знам за авиацията хубаво ли е попътният вятър?! (Ожиивление.) Хубаво е! Попътен вятър и дано да няма подводни камъни да заседнат самолетите и летците, които се готвят.
Пожелавам успех! Ще подкрепя тази идея и се радвам!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, генерали и гости на Комисията!
Първо, искам да Ви припомня нещо: защо изобщо е имало толкова много висши военни училища? Защото е имало голяма армия – говоря за Варшавския договор преди промените. Сто хиляди души е имало и три висши учебни заведения.
През 2002 г. стана Национален военен университет. ГЕРБ го е нямало в зародиша и в мисълта на някого. Аз съм сигурен, не ги отворих умишлено, има мотиви за това: защо да има Национален военен университет, да няма военновъздушно училище тогава, да няма Шуменското, а да има един университет. Това са го направили други партии.
Вие сега казвате на мен и на всички: „Те са сбъркали“! Грешка! И давате пример с Военноморското училище. Може и да е така.
Какви са мотивите обаче сега да правим висше военновъздушно училище? От заместник-министър Запрянов чух седем, сигурно има и други, които са и политически, и подробни, които не може да се изложат само на едно заседание.
Аз ще се съглася с това, което предлага администрацията. Имам много резерви за успеха на Военноморското училище. Браво на колектива там, браво, че има такова нещо, че е признато! Но и сега не мога да се съглася, поглеждайки целия сектор „Сигурност“, че ние продължаваме да се плъзгаме по плоскостта да обучаваме цивилни студенти. Ние трябва да обучаваме там, където сме най-силни – говоря за висшите военни училища, включително и това, което сега създаваме. А, за да стане висшето военно училище, както Вие справедливо отбелязахте, господин Заместник-министър, работата сега започва всъщност. Да, казваме „да“, образованието ръкопляска, питат ги колко студенти ще има там, няма да могат да отговорят сигурно. Студентите на Софийския университет са 25 хиляди, доколкото знам, 21,500 хиляди са студентите на Университета за национално и световно стопанство. Армията ни знаете колко е. От тях колко са летците? Може би 150. Ние сме имали много повече самолети, отколкото са сега и правим тази стъпка.
Хубавото в случая е, че Вие сте оптимисти. Администрацията обобщава, тоест изпълнителната власт. Казвате: „Да, ние искаме да го направим сега“. Аз лично се радвам на това, защото ГЕРБ прави нещата.
И ще го припомня, за да не го забравят хората, имаше инициативни комитети дори Президентът оглавяваше един такъв. Преди това на мен са ми говорили да правим това училище или поне имаше събиране в Плевен. (Реплики.) Да, това са подробности, но и той участваше. Може би и други политически сили са правили опити да го правят и не са го направили. А ние идваме и приемаме аргументите на администрацията, защото това е добра дума, там са експертите, там най-добре може да прецените какво ще коства това на армията – трябват ли нови самолети, много пари се дават, премиерът го каза, и имате изложени аргументи. Браво за това, и ето, ще стане. Започва от 1 януари 2020 г., мисля, че беше написано. Акредитацията е до три години – чух, Комисията по образованието Ви дава срок и, очевидно, сме готови да го направим.
Взех думата, за да подчертая точно това. Хубаво, ще го направим, сигурно аргументите са Ви верни, аз няма как да не се съглася с тях. Ние сме законотворци и по принцип се съгласяваме с изпълнителната власт, освен ако няма някакви драстични разминавания. В случая не виждам такива. Всички ръкопляскат. Няма я опозицията и аз в момента няма към кого да се обърна, защото те е трябвало да го направят това и да ги питам защо не са го направили примерно? Техен проблем е защо ги няма.
Завършвам с това, че ще подкрепя, разбира се, колегите ще подкрепим това решение. Не виждам някакви сериозни аргументи против това. Оставам със забележката – тази, която и заместник-министърът забеляза, остава много работа и всичко това да бъде направено добре, да бъде смислено, да не коства много средства и да има позитиви от тази работа. Да, ще го направим. Аз не съм съгласен, че трябва да прилича на Военноморското – то си има собствено лице.
Завършвам с апел, тук е и генералът, това раздвояване на военновъздушните сили и специалистите в областта, да не ги споменавам, които си направиха нещо в София или някъде на друго място, не знам как ще ги приберете обратно или поне капацитетите около тях, защото трябват преподаватели. Без кадри няма да стане тази работа. Това раздвояване съм го забелязал през годините и ми правеше лошо впечатление. Не е така в другите факултети. Тези хора са подготвени, направиха самостоятелни организационни единици, да не ги кръщавам сега, че може би няма да кажа точните им имена, организации, които подготвят такива кадри. Всичко това е далеч от Долна Митрополия, не забравяйте. Да не отиваме обаче в подробности. Грижите са Ваши, дано да го направите.
Завършвам, че ще подкрепя, както казах, и се надявам се, че всички единодушно ще подкрепим тази инициатива на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
Други колеги?
Аз ще се присъединя към изказалите се, включително и към това, което каза заместник-министър Запрянов. Да, това, което вършим днес е едно прекрасно, добро дело. Това е дело, свързано с възстановяване на училище, което е свързано, разбира се, с нови изисквания по образование, свързано е с подготовка, усвояване на нови технологии, нови знания, нови достижения, но това едновременно е свързано и с така наречената авиационна култура, авиационен дух. Мисля, за трети път ще го кажа, че без училище няма възраждане. Ако искаме Военновъздушните сили да имат собствена школа, трябва да имат училище. Ако искаме това училище да бъде достатъчно съвременно, смятам, че имаме необходимия капацитет да го развиваме, смятам, че имаме необходимия капацитет да привличаме за обучение и граждански лица за гражданската авиация и това, което каза министър Запрянов, а защо не и чужденци. Имаше такива традиции, все още е известно името „Военновъздушно училище – Долна Митрополия“ и зад граница. Имаме необходимата школа, имаме и желанието. Разбира се, оттук нататък предстои много работа и не напразно в Проекта на решение на Народното събрание е записано, че влиза в сила от 1 януари 2020 г.
Предстои доста работа по развитието на способностите и на качествата и на преподавателския състав, и на учебно-материалната база. Смятам, че това е прекрасна стъпка и отваря широко вратите за модернизация на Българските военновъздушни сили.
Ако няма други изказвания, колеги, предлагам да преминем към гласуване на Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се Проектът на решение.
Надявам се в най-скоро време да влезе в залата.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ
В този тържествен момент аз искам да обявя две неща и ще дам думата на генерал Стойков.
Първо, знаете, събрахме пари за поддръжка на гробището в Ново село. Днес ми се обади генерал Николовски и доложи от Македония, че гробището е изчистено, светнало и, както каза, „като джам е“! За 6 май може да отидем и да се радваме на почистеното гробище на български войници.
Второ, искам да връча поздравителен адрес на адмирал Манушев, който имаше рожден ден вчера. (Ръкопляскания.)
Давам думата на генерал Стойков – разбрах, че има желание да добави нещо към точка разни.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЦАНКО СТОЙКОВ: Господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми членове на Комисията по отбрана!
Искам само да изкажа моята благодарност, че подкрепяте възстановяването на военновъздушното училище, а ние, от военновъздушните сили, ще продължим както досега да осигуряваме и да подкрепяме всички усилия на нашите колеги от бъдещото военновъздушно училище за тяхното нормално функциониране и развитие на всички центрове, които са планирани да бъдат тепърва възстановени и развити в училището. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Генерал.
Пожелавам Ви здраве, щастие, бъдещи успехи и победи!
На добър час!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по отбрана.
