1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902 01 16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 55


На 18 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902 01 16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.


* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
От Министерството на отбраната наши гости са: министърът на отбраната – господин Каракачанов; началникът на отбраната – генерал Боцев; началникът на политическия кабинет – господин Налбантов; началникът на Инспектората; командирът на 68-ма бригада; виждам, че влиза и господин Ластарджиев – постоянният секретар.
От Министерството на вътрешните работи: главен комисар Арабаджиев, господин Николай Нанков – главен юрисконсулт и парламентарният секретар.
Дневният ред Ви е изпратен предварително и включва две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902 01 16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
2. Разни.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – всички, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902 01 16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. – обсъждане за първо гласуване.
По Законопроекта Комисията по отбрана е водеща и същият е разделен още на четири комисии – Комисията по труда, социалната и демографска политика, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по правни въпроси.
В този законопроект се разглеждат следните основни въпроси: функции на Въоръжените сили; организационна структура; храненето на личния състав; социални въпроси; промени свързани с превенция и антикорупционни мерки; изменение в трудовоправните отношения и промени в други нормативни актове чрез Преходните и заключителни разпоредби.
Досега Проектът, доколкото знам, е разгледан в две други комисии и в момента се разглежда и в останалите комисии.
Аз съм убеден, че, като водеща Комисия, ние ще подходим сериозно и обективно при разглеждането на предложенията за изменение и допълнение в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Давам думата на министъра на отбраната.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря господин Председател.
Уважаеми Председател, уважаеми народни представители! В съответствие с поетите ангажименти към Алианса е необходимо да бъдат изпълнени ангажименти за развитие на българските сили за специални операции, съгласно които е предвидено създаването на съвместно командване на специалните операции. Формирането му се обуславя и от необходимостта от използването на силите за специални операции за мирновременни задачи, изпълняващи в отговор на съвременните рискове и заплахи пред националната сигурност на страната, като ще се даде и възможност за бързо адаптиране към рязко променящата се военнополитическа обстановка при кризи, конфликти и непредвидени обстоятелства при включване на силите за специални операции в процеса на създаване на база данни за обмен и анализиране на разузнавателни формации и стартиране процеса за планиране на възможно най-ранна фаза.
С цел създаване яснота, относно кръга на лицата, за които възниква задължение за подаване на декларации по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извън лицата заемащи висши публични длъжности, се предлага изрична уредба, съгласно, която задължени лица да бъдат военнослужещи и цивилните служители на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които се прилагат Законът за държавния служител и Кодекса на труда, както и военнослужещите и цивилните служители от звена и на длъжности, за които е установен завишен корупционен риск.
Създава се законова възможност за адекватно и навременно осигуряване на получаване левовата равностойност на дължимата безплатна храна на военнослужещите, участващи в полеви занятия, учения и тренировки. По този начин ще се избегне и дискриминационното им третиране спрямо техните колеги, които носят дежурствата, тъй като за тях е регламентирана алтернативно възможността за осигуряване на безплатна храна или изплащане на левовата ѝ равностойност.
Предлага се изменение, с което ще се създадат условия за някои длъжности за цивилни служители, максималната продължителност на работната смяна, при сумирането и изчисляването на работното време, да надвишава 12 часа, но не повече от 24 часа, като продължителността на работната седмица да не надвишава 56 часа, а за работници и служители с намалено работно време до един час, над намаленото им работно време.
Предлаганото отклонение от общото трудово законодателство, е в съответствие с предвидената възможност на чл. 2, т. 2 от Директива 89/391/ЕС за въвеждане на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място, във връзка с чл. 1, т. 3 от Директива 2003/88/ЕС. Тази директива да не се прилага като особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например Въоръжените сили, неизбежно влизат в конфликт с нея.
Горното се подкрепя и от положителното становище на Група № 13 „Социална политика и заетост“ към Министерството на труда и социалната политика.
Целта на предлаганата промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по отношение на статута на работодател е да се осигури възможността работодателите по смисъла на Кодекса на труда във Въоръжените сили да делегират свои правомощия на командирите и ръководителите на военни формирования и структури, които не са разпоредители с бюджет, спрямо личния състав по трудовоправно отношение на тяхно подчинение.
С направените допълнения от Закона се създава възможност български граждани, участвали в мисии и операции на Въоръжените сили на Република България, извън територията на страната, да ползват социалните кухни към Министерството на отбраната и да бъдат подпомагани с парични средства.
Общият брой на военнослужещите, участвали в мисии на Българската армия в Камбоджа, под егидата на ООН през 1992 – 1993 г. е 1446 души.
В допълнение като правоимащи лица, в посочените разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се решават някои социални проблеми на тези заслужили български граждани, предвид тежкото материално положение на една част от тях.
С предлаганото разширяване на кръга на правоимащите, относно ползването на лечебни заведения, военни клубове, почивна и спортна база към Министерството, също така материално подпомагане и създаването на допълнителна разпоредба в Закона за предучилищното и училищното образование относно ползването на държавните детски градини към Министерството на отбраната, се цели осигуряването на равни права на военнослужещи и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и тези назначени или командировани в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации, или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея.
С Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлагат и промени в Кодекса за застраховането, поради наличие на несъответствие между установеното Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната относно периода на задължителната гранична застраховка за автомобили с чужда регистрация в Кодекса за застраховането.
Предвид гореизложеното предлагам Комисията да приеме тези предложения за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От Министерството на вътрешните работи – главен комисар Арабаджиев.
Ако имате нещо да кажете, заповядайте, или след това ще отговаряте на въпроси?
(Реплика от главен комисар Георги Арабаджиев.)
Добре, благодаря.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за въпроси и становища.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние от Партия ВОЛЯ няма как да подкрепим някои от нещата, които са предложени тук и ще Ви цитирам конкретно.
Не знам по каква причина, така да се добавят доста правомощия в Министерството на отбраната, особено когато са изписани неясно – цитирам:
„В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, т. 2 думите „както и“ се заличават и накрая се поставя запетая и се добавя „както и оказване на помощ на държавните органи при противодействие на други заплахи с особено висока степен на обществено и опасно за населението.“
Изключително неясно е и абсолютно безсмислено, от една страна, от друга страна, ме навеждаме на мисълта, че на скорошното изхвърляне по границата, че армията е готова да помага, вкарвайки тази поправка де факто показва, че тя явно е нямала и право да отива и да помага, щом се търси такава поправка.
Второто нещо – всички Вие сте наясно, че преди няколко месеца беше направен опит другата поправка да бъде вкарана в залата и управляващите си я оттеглиха. Мисля, че имаше достатъчно силен натиск от обществеността, това да не минава, защото не е правилно. Знаете много добре, че при специални професии – във флота, и във ВВС, и в здравеопазването, ако щете, и при миньорите – това са професии, в които работещите там, или служещите в момента в случая, имат необходимост от специална храна. Това е идеята на предоставянето на специална храна за този тип работещи и тя не може да бъде доставена от лавката, от кварталната кръчма или от близката бирария. Това е идеята – армията чрез своите структури да се грижи за това нещо, и ако някой не се справя с поставените му задължения, ние не трябва да му позволяваме да абдикира от тях, а по-скоро трябва да намерим хората, които да свършат работа. Затова ние се противопоставяме абсолютно категорично и срещу тази промяна, и просто предупреждаваме, че ние няма да присъстваме в залата, когато се приемат такива унизителни неща, ако все пак някой реши това нещо да бъде допуснато. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Марешки.
Господин министър – за коментар?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Много се радвам, че господин Марешки се интересува от проблемите в армията. Понеже спомена границата аз направих едно много конструктивно предложение тези пет хиляди доброволци да ги запишем на обучение, господин Председател, да ги вкараме в резерва и ако се наложи да ги ползваме.
В конкретния случай мисля, че по темата може да поговорим доста по-конкретно, тъй като господин Марешки според мен не знае за какво точно става дума. Някой му е обяснил, че това нещо не трябва да се случва и той сега ни го излага. Но ако искате да започнем разговора по този въпрос специално за храната.
Въпросът с храната е следният: и тук касае случаите, които поради невъзможност да се проведе обществена поръчка, ние сме в тази хипотеза четири години. Това е времето на трима министри. Не поради нежелание на Министерство на отбраната, а поради сблъсъка на икономически интереси от участващите в тази поръчка, които жалеха самата поръчка – четири години се разтакават по съдилища, разтакават се в Комисията за защита на конкуренцията, а в същото време настъпват промени, както в личния състав, 68-ма бригада беше създадена през това време и други особености при точно това, за което говори господин Марешки, особено при храненето на различните видове специфични служители в Министерството на отбраната.
Министерство на вътрешните работи е решило въпроса изключително простичко и ясно. Само да го намеря къде беше. Много простичко го е решил. В чл. 181 в Закона за МВР е посочено простичко и ясно: „На служителите от МВР се осигурява храна или левовата й равностойност“. Тук не става въпрос някой да си купува банички или да си купува вафли от лавката. Става въпрос, когато отиде войникът и му раздават левовата равностойност и той в самото формирование, в което служи в стола си плаща храната. За това става дума.
Но възниква другия въпрос: къде отиват ангажиментите на командирите и на ръководството на Министерството на отбраната, когато подобна четиригодишна сага съществува със съдене, обжалване и така нататък и не може да бъде излъчена фирма, която да доставя храната. Няма да се връщам на факта, фактите са стотици, а и да не са стотици, десетки, при които този начин на хранене на войската предизвиква недоволство в самите военнослужещи – жалби за качеството на храната, количеството и така нататък. По този въпрос може да се говори с часове, ако извадим всичките неща, които са описвани в годините, в която тази практика е съществувала. А нека да поставим и хипотеза, че примерно спечели фирма „Х“, не храни качествено и договорът се развали. Какво правим тогава? Договорът е прекратен. Има го като хипотеза в закона, нали? Какво правим тогава? Спираме да храним войската, те спират да дават дежурства, спират да ходят на учение, спират да си изпълняват задълженията. Това е възможност и в текста, който сме дали, сме го направили, както виждате, доста по-гъвкав от този, който е в МВР – там се решава – или-или. Ние тук сме го написали: „безплатна храна и ободряващи напитки или левовата им равностойност при занятие, учение, тренировки и лагери, при носене на дежурства и при извършване на дейности със специфичен характер, или когато има такава невъзможност“. Ние се намираме в такава хипотеза – казвам „ние“, не говоря само за сегашното ръководство, тоест общо четири години назад. Какво да правим? Да спрем да храним армията, да им кажем отивайте си в къщи. Това е хипотезата, която дава възможност при подобни обстоятелства да можем да решим проблема – иначе какво трябва да абдикираме, а имаш задължения по Закона за отбраната и въоръжените сили ти трябва да им осигуряваш тази храна. Какво правим? Влизаме в патова ситуация.
И тъй като става въпрос за голяма сума пари, конкуренцията е голяма, дела имаше една фирма срещу други и то така започна сагата преди четири години – така е започнала сагата преди четири години, и до ден-днешен не е свършила. Ние сме прекратили тази обществена поръчка, тя е със срок три години, те изтекоха, без тя да се осъществи с идеята да насрочим нова. Има решение на Комисията по конкуренция, която подкрепя тази хипотеза. Това е обжалвано обаче отново, или пак сме в тази ситуация – четвърта година. Кажете как да го решим проблема? Прагматично, ясно и законово как да го решим? Предложението, което беше направено преди половин година в Комисията по отбрана също беше някакъв вид решение на въпроса. Ние се стремим да решим проблема. Това е – нищо повече няма в този казус.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър. Доколкото разбрах Вие изхождате от презумпцията, че командирите трябва да правят всичко добро, за да осигурят храненето на личния състав.
Господин Марешки, за реплика?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Съвсем кратък ще бъда. По същество няма да влизам в отговор, защото трябва да повторя същото, в което и всички се убедихте. Основното, което каза министърът е, че не успява да се справи с тази задача, затова търси законови промени, за да я заобиколи и да търсим решение по друг начин. Според нас решението – знаете, търсим човек, който може да се справя със задачите.
Но второто нещо, което така особено неприятно впечатление ми направи. Вижте, колеги, независимо, че някой има липса на възпитание, тук седят доста генерали, адмирали, военни, бивши военни, ако гледаме ранговете в държавата тук с господин Христов като заместник-председатели на парламента сме с най-висок ранг, но дори и това не ни дава правото да се държим махленски и да си вземаме думата и да си говорим, когато си искаме. Искам от председателя на Комисията – в крайна сметка ние сме парламентарна република и не мисля, че трябва да се държим като подчинени на министъра, който и да е той. Такова поведение в комисиите, в които аз присъствам, където съм член – на господин Лазаров, където беше господин Цветанов, е абсолютно недопустимо и никой не си е позволявал да го прави. Така ще Ви помоля и тук нека да не се държим като подчинени на министъра, а по-скоро да си отстояваме достойнството и правата. Благодаря Ви и Ви пожелавам успешна работа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Марешки.
Намирам това като процедура по начина на водене, нали така? Добре.
Имате правото на дуплика, господин Министър.
Заповядайте, ако имате желание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Тоест, аз взех думата, когато Вие ми дадохте думата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, господин Генерал, комисар и другите! Първо, браво на Министерството, че се опитва да подобри работата и да променя основния закон. Това не е лека работа, това което сте предложили всички, ще се спра само на три, с които нямам съгласие. Браво за това!
Днес между другото втори път имате поводи да Ви хвалят, господин Министър, браво за училището да го кажа и тук в Комисията. За тази смела постъпка, дано се справите с това. Аз Ви пожелах същото. И трето, че лично сте тук да защитавате тези предложения, които сте представили, можеше да дойде заместник министър, примерно, благодаря Ви и за това.
Но конкретно, тъй като Марешки говори за тези неща.
Първо, моят въпрос е по този чл. 57, в който и аз участвах, когато го приемахме, с господин Ципов си спомням много активно, заместник-министърът тогава. Аз също не разбирам защо искате такива решения – оказване на помощ на държавни органи при противодействие – чета го дословно на други заплахи и „с особено висока степен на обществена опасност“. Стана ясно точно какво значи. Премислили ли сте го добре? За да го внасяте сигурно има някакви допълнителни аргументи на това, което прочетох. Но ние с Вас сме в управлението, сигурен съм, че ще получим много сериозни критики, но тук ги няма БСП срещу това, че правим полицейска държава и какво ли не. Това да не е повод само, защото виждам, че Явор сяда дайте да дадем още правомощия на специалните сили? Струва ми се, че това почти обхваща всички останало, където може да се намесите, където се намесва МВР. И като министър на МВР тогава си мислех, че е достатъчно това, че помага армията навсякъде се похвалихме в Европа, казаха да, турците ни приеха с автоматите от тази страна на границата. Но тук като че ли обхващаме много други неща, които като че ли не трябва да ги има. Или трябва да бъде прецизирано и да е казано точно кога и къде, или така общо записано, на мен лично ми се струва, че ще получим много основателни критики и даже може би и президентът да тръгне да прави вето или кой ли не там да си се упражнява върху нас. Това по тази точка.
Да кажа и другите и тогава може би. Другите неща съм си ги отбелязал. Този член за КПКОНПИ – 188а, кои да проверяват, кои не. Доста сложно е обяснен и юристите – тук има юристи, са се ориентирали вероятно. Аз имам един въпрос към това: да освобождаваме ли или не и кои как да се изряза, как е казано там да не сбъркам юридическия термин, кои военнослужещи да не попълват или да не дават такива данни за КПКОНПИ най-общо казвам, не знам дали съм точен в термина. Моят въпрос към Вас е: това същото ли е и за МВР, същото ли е и за целия сектор „Сигурност“? Да не правим някакви изключения за армията. Сигурно имате основание и сигурно са верни. Просто задавам този въпрос. Отговаря ли на това, което се случва в целия сектор „Сигурност“ и най-вече в другата система, която е по-голяма – МВР?
Третата ми бележка е за храната. Този въпрос сме го обсъждали много. Идваха Ваши хора в Комисията, даваха ни информация, обяснения аз и тогава, и сега не мога да се съглася с Вас глобално погледнато. Вие казахте някои неща, които ми харесаха и този път, но все пак, ако има проблем с фирмите, Вие ги споменахте дори и фирмите и, каквито и други да се явяват за храната това е правилният начин. Може би трябва да променим законодателството, не това, а така че да няма обжалвания да се стига по-бързо до решения, по-скоро това като че ли е решението. Но не може както тук е изброено даже не искам да го повтарям, когато са на служба, когато са някъде там в гората да им даваме левова равностойност, там лавки няма, не мога да си помисля какво ще се случи. И като че ли това е тежкият вариант, към който оперативното ръководство, щабът на отбраната и колегите им е по-лесно да го направят, защото, те не се занимават с обществени поръчки, хората и не им е работа това, но аз Ви молех и тогава и сега Ви го казвам да притиснете тези, от които зависи това – цялата администрация, имам предвид общата администрация или тези, които се занимават, защото съвместното командване също прави обществени поръчки, ако трябва да им засилите хората, но правилният ход е това. Не е нужно армията да се занимава с неща, които не са нейна работа. Това е аутсорсвано отдавна, другите армии така го правят. МВР това е сложено, но съм сигурен, че не се използва дори. Знам го този член дори и аз даже си мислих да го махам, но нямаше време. Това е тази забележка по храната, защото иначе излиза, че казваме: да има едни лоши, които са частници, едни други, които сме държавни и се справяме добре.
Моля Ви, с това завършвам обърнете внимание дали няма друго решение независимо, макар в момента не го виждате, защото притиснати обстоятелства, Вие на това сте решени, аз съм съгласен с това и браво, че го правите. Да, но дали това е решението в този закон или някое друго това ми е молбата да видите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми господин Радев! Всъщност това са трите основни неща в Законопроекта. Да, така е.
Вие сте много прав по чл. 57 има възможност за някакви съмнения, дали войската няма да я използваме с полицейски функции, или нещо по политически причини. Много мислихме този текст, ще бъда откровен, как да го направим, така че да е ясен. Лошото е, че няма как да го формулираш, поне ние не можахме да го измислим. Говорили сме го с председателя няколко пъти, той по този текст специално ни е задавал въпроса. Става въпрос за онези случаи, в които използваме Въоръжените сили в помощ на други държавни органи, включително МВР.
Помните имаше един случай, когато имаше едно убийство в Пещера, което предизвика паника в града. Тогава използвахме Специалните сили под формата на учение да разузнаят и да видят къде се намира лицето, заедно с полицията и полицията си го задържа.
Вторият случай беше с онзи убиеца на колко човека беше преди Коледа. Тогава военна полиция включихме по молба на Министерството на вътрешните работи и те даже намериха самоубилия се убиец.
Покрай задачите около границата постоянно възникват ситуации, в които ние сме на ръба да се оправдаваме защо го правим. Не казвам, че това е съвършен текст в никакъв случай, но може би трябва да предвидим хипотеза, при която армията може да участва извън нещата, които са разписани като заплахи от тероризъм. Това е идеята. Преди няколко дни, буквално последните няколко дни, хеликоптер на Министерство на отбраната – изчезнало дете в планината – почва да се мръква, полицията разполага с един хеликоптер, ако може да пуснем още един да го търсим. Около тези наркотици, които разкри Граничната полиция – почва да се мръква, периметърът е голям, вдигаме един хеликоптер от база „Чайка“ да подпомага. Постоянно се случват подобни неща. Дали можем това да го квалифицираме като заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението, не знам как сме го записали, но определено се налага да си помагаме като институции. Пак казвам този текст е бил спорен и при нас – формулировки една, две, три, но може би по този текст, ако разрешите генерал Матеев може да бъде малко по-конкретен, какво налага да мислим в тази посока, какво ще приемаме. Пак казвам и при нас има раздвоение на становищата. Предложили сме го повече, ако искате като тема за размисъл на базата, на която, ако не днес, то един ден да вземем някакво решение. И при нас има точно тези съмнения – утре ще ни обвинят в едно, друго. Може да дойде някой, който ще злоупотреби. Има ги тези съмнения, говорили сме го. Затова сме и ние малко как да кажа по тази тема – с едно наум. Генерал Матеев може да бъде малко по конкретен кое налага и да видим дали в перспектива или между първо, и второ четене да чистим нещо, или какво да правим.
По темата за КПКОНПИ мисля, че тук много по-компетентен може да бъде като справка за това положение, тоест за това което Вие зададохте като въпрос – сравнение как е при служителите на МВР, постоянният секретар или колегата от МВР.
Третият въпрос за храната наистина е болен. Тук не зависи от нас и тук не сме обжалвали ние. Аз като станах министър заварих ситуацията в степен, в която жалби имаше от няколко фирми, но две основни фирми обжалваха едно или друго. Едната фирма печели на една инстанция или първо в КЗК, другата обжалва. Едната фирма печели на една инстанция, другата на друга инстанция – това е време. Процесът не зависи от нас. В момента, в който ние обявим поръчката ние не сме царе на процеса. Не можем и то не зависи от нашата администрация това. Фирмите, които участват жалят.
След като бяха изтекли три години, дадохме аргументи, преценихме, че след като срокът на поръчката е изтекъл без тя въобще да е започвала е добре да пуснем наново цялата тази поръчка. Тъй като и средствата, които са предвидени не включваха 68-ма бригада и така нататък. Оттам пак обжалвания. Тоест вината в тази ситуация не е наша, не изхожда от Министерството на отбраната, тя изхожда от конкуренцията между фирмите.


Аз не искам да споря по въпроса, как е най-добрият начин. Тук, специално са хора с дълга служба помним, и аз съм служил в казармата, столът е ясно. Имаше кетъринг, имаше тази практика като няма възможност парите да се дават на войника и той си осигурява храната. Тръгваме към тази практика с доставка на храни от фирми. Според мен, съвършен вариант едва ли има, затова ние сме го записали в нашите мотиви. Въпросът е да намираме решение на проблема тогава, когато той съществува, а не това да го наложим като практика. Неслучайно дадох МВР като текст – не знам дали го използват или не. Там е много по-императивно – или, или. Ние се опитваме да изброим случаите, при които е допустимо, когато няма възможност за друго. Иначе изпадаме в нарушение на Закона, ама на кой закон и кое нарушаваме – Закона, че храната трябва да се доставя, че не можеш да даваш левовата равностойност или Закона, по който си задължен да осигуряваш обучение и тренировки, а без храна няма как да ги осигуриш. Тоест ние сме в един цайт нот, от който търсим вратичката. Нали се сещате, че няма как да бъдем посредник между две или три фирми, пет или шест жалби са първите, когато стартира процедурата по времето на министър Ненчев. Търсим изход, нарочно не сме го заковали само този начин, защото, да, тогава ще кажем: ама това не е много редно има най-различни варианти откъде ще пазарувате и така нататък – тръгва приказка.
Вариант, в който ние решаваме проблема с това да осигуряваме храна по време на обучение, тренировки и така нататък, когато сме в ситуация – иначе какво трябваше да правим четири години или поне в последните две? Какво трябваше да правим? Как да храним тези хора?
В Закона за обществените поръчки, процедурата там – то не зависи нито от нас, нито от Вас, говоря за Комисията по отбрана.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Ще използвам случая, за да дам думата на господин Ластарджиев и след това на командира на 68 бригада, но моля Ви, очевидно се приказва дълго. Ние сме разумни хора, ако може максимум с едно параграфче да ни обясните и да отговорите на въпроса.
Заповядайте, господин Ластарджиев.
АНТОН ЛАСТРАДЖИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, предложената разпоредба, която касае задължението за деклариране пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество касае кръга от лица, които са задължени. Колизията възниква, заради това че към момента са задължени всички – до последния войник в армията. Тълкувателно е, доколко служители в администрацията на органи създадени със закон. Този кръг, не знам как е решен въпросът с МВР, вероятно си имат в техния закон разпоредба, която казва какъв е кръгът на задължените лица. В нашия случай ние предлагаме това, което е безспорно и е свързано с администрация, военнослужещи и цивилни, това което касае армията да е само за военнослужещи и цивилни служители във Въоръжените сили от звена и на длъжности, за които е установен завишен корупционен риск. Тоест тази разпоредба ще намали кръга от лицата и то е свързано най-вече с това, че щатната, списъчната численост на личния състав в системата на отбраната е по принцип класифицирана информация. Ако стане елемент на един публичен регистър, свързан с подаването на декларациите – това е проблем.
От друга страна, само с тази поправка в Закона най-вероятно този въпрос няма да бъде решен. Трябва да се приеме и поправка в Закона за КОНПИ и вероятно в Комисията, която в момента заседава и там е заместник-министър Запрянов този въпрос ще се обсъжда. Имаме предварителна информация, че ще бъде подкрепена тази поправка, която намери и там отражение. Това е. За МВР не мога категорично да кажа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Генерал.
ЯВОР МАТЕЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, господин Постоянен секретар и господин Началник на отбраната! Аз доколкото разбирам министърът иска да дам някакви конкретни примери относно това, какво предизвиква допълнението в чл. 57. Ще говоря изключително като войник. От опита, който имам като командир на „Специалните сили“ действително през последните години е имало случаи, когато наши действия са се подлагали на съмнение по един или друг начин относно легитимността и законността на нашето участие.
Вие много добре си спомняте и няколко случая, при които и министърът на отбраната имаше доста упреци и началника на отбраната, и аз. Мога да Ви кажа, че ние винаги сме се стремили по най-добрия начин с това, което разполагаме да изпълним поставени задачи в най-кратки срокове, защото така се е налагало, като сме взимали максимални мерки за запазване на животочислеността на личния състав. Ако трябва да бъда максимално откровен действително ще кажа, че като командир на мен ми е изключително обидно след такива едни случаи, в които някои подлагат на съмнение изпълнението на задачи от нас се налага да даваме обяснения и писмени на различни институции в Република България.
Ние сме войници и изпълняваме заповеди. Това според мен,показва, че има някаква неяснота или непълнота в Закона и може би това е и желанието на Министерството на отбраната, за да допълни такива случаи, при които няма да се хващат легитимен или нелегитимен повод за оспорване на участието конкретно на Специалните сили при провеждане на специални операции.
Министърът даде вече примери за кои става въпрос. Аз твърдо бих добавил и нашите действия по границата, защото честно ще Ви кажа, че сега съществуващият текст действително може да бъде оспорен, но някой дали дава възможности на Силите за специални операции да изпълняват подобни действия в, подчертавам, не на самата граница, а в приграничната полоса. Като войник твърдо казвам, че явно има проблем с някаква неяснота в сега съществуващият текст и може би действително трябва така да бъде изяснено, че да не подлага под съмнение участието на Специалните сили в подобни действия и операции. То не е направено самоцел – винаги е било по предложение на министъра на вътрешните работи, с решение на министър-председателя и съответни заповеди на министъра на отбраната, и началник на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Министърът го каза – това е първо четене. Някой може да променя нещо, самият той спомена, че се колебае в някои неща и така трябва е. Никой не е дал точни решения. Аз Ви похвалих, че въобще се заемате да ги решавате тези проблеми.
Генерал Матеев, аз очаквах да кажете как е в другите сили, Специалните сили намесват ли се там, както Вие сте го написали – в особено висока степен на обществена опасност за населението и други заплахи. Тоест там граници има ли? Ако имате такава някаква информация – това беше по-важното. Ние знаем и тези случаи, които спомена министърът, но пред мен е Законът – чл. 57, който Вие казахте, че с Иво го правихме заедно и го внесохме. Не виждам какъв Ви е проблемът – участие в охраната на държавната граница. Докъдето охранявате – 30 км имате, където трябва ще участвате.
Охрана на стратегически обекти – това е втори, прочетох и трети. Втората точка от първа алинея е: охраната на стратегически обекти, обекти с …. и критична инфраструктура, както и провеждане на специални операции, противодействие на тероризма и преодоляване на последиците от тероризъм. Предишната точка е срещу разпространение на оръжие за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие, тероризъм и извън това, какво друго има в особено висока степен на обществена опасност за населението? Очевидно намерението Ви е добро. Аз не казвам нещо – опитвате се нещо да решите, така че да не получавате тези упреци, за които е не само неудобно на един военен да му казват. Те военните изпълняват заповеди – за това съм абсолютно съгласен. Аз Ви казах и моите опасения и не само моите – тук ги няма БСП-то ще скочат веднага и ще кажат: тези полицейски държави и къде е границата? Това се питам по тази точка само? След това за КОМПИ. Хубаво е комисар Арабаджиев да ни каже.
В целия сектор това, което каза Ластарджиев, ако така, значи не може всички да подават. Сигурно сте прави, Маркова отвън ни беше облъчила достатъчно. Сигурно има някакво ограничение, просто молбата ми е, господин Заместник-министър, Вие сте и вицепремиер, да се погледне целият сектор по тази точка – нищо друго.
И за храната – тежко е, така Ви се е паднало. Както казахте трима преди мен не го решиха, сега оставиха картофите на мен. Даде, но аз отново Ви насочвам към законодателството и Ви отварям още една вратичка, за която сигурно знаят тези, които се занимават. Тук да видя юристи има ли от Министерството. Има един чл. 13 обаче там трябва да се обосновавате защо трябва да го направите и да посочите фирмата. Малко е по-тежко, но трябва да се научите и на тази работа – дали може да се използва, дали не може, кога може? Ето, това ще е един ход.
Намерението отново е добро, браво за това, че се опитвате да го направите, но опитайте се да намерите някакви други ходове, поне в тези точки, които са наистина проблем. Всичко останало, което сте предложили, предполагам, че и другите са съгласни, ние няма да имаме забележки. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
За дуплика, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: С тези съображения по първите две точки, горе-долу ние сме в една и съща посока.
За третия, пак казвам, дори ние да посочим с пряко договаряне, пак ще го обжалват. При шест-седем фирми, които участват, ти избираш една. И оттам другите обжалват твоето решение.
Сега сме, пак казвам, в процедура, решение на КЗК, в подкрепа на решението на Министерството на отбраната за прекратяване на конкурса. Уважават аргументите на Министерството на отбраната, само че има обжалване, което кога ще приключи на първата инстанция. След това, ако е в полза на Министерството кой гарантира, че няма да има още едно обжалване на горна инстанция, от тези, които са обжалвали. Или, ако не е в наша полза, кой гарантира, че ние няма да обжалваме. Това е съвсем резонна и нормална опция.
Другите варианти са каква да променяш в законодателството. Кое точно да променим, как да го променим?
Не е много разумно да се дава възможност с пряко договаряне, това, което Вие цитирате – чл. 13, защото пък тогава ще има обвинения, че министърът или там някой в Министерството е харесал тази фирма. Колко милиона бяха – тридесет и… нали се сещате, че утре не можеш да се отървеш от писане. (Реплики извън микрофона.)
Е, как ще са обективни. Вие знаете как се случва.
Аз заради това, че помогнах на полицията в пещерския случай се наложи да пиша обяснения в прокуратурата и да се позовавам на Закона за противодействие на тероризма за това, че тероризъм е, когато някой създава с действията си масова психоза, паника сред населението. Разбраха ме за какво става дума. Отивам да се обяснявам като ученичка, защото държавният глава не е разбрал точно какво сме направили и защо сме го направили, въпреки, че го обясних и го написах – защо сме го направили и какво точно. Ние не сме отишли да арестуваме, да гоним.
Другата хипотеза ни вкарва в една ситуация, в един момент да бъдем уязвими, преследвани – дали основателно, дали неоснователно, това е друга тема. Затова даваме това изключение. Кой ни гарантира кога ще приключи цялата тази сага – никой.
Говоря конкретно – четири години продължава.
Това ни е аргументът, нищо повече. Макар че, пак казвам, печели някой, има толкова много, думата не е жалби, господин Генерал, а становища от формированията, че това, което се доставя не е качествено, че не е това, което трябва и така нататък, основания да прекратяваш. Започваш да прекратяваш доставката и оттам влизаме отново в сага. Как да ги дисциплинираме? Ако бяхме държавата преди 10 ноември, дисциплинирането е лесно – държавна фирма, хващат директора за ушите и го вкарват в затвора. Тук са частни фирми. Частни фирми, които, както виждате, не жалят възможности да се вдигне заместник-председателят на парламента, да дойде и да говори по тази тема означава означава, че изборите наближават и някой трябва да отговори на някои очаквания на някои структури.
Как да го направим?!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
И аз ще си позволя да взема отношение във връзка с това, което каза и господин Радев относно чл. 57. Наистина този текст буди съмнение и надали е възможно в този вариант лично аз да се съглася с този текст. Тук имам поне две страници аргументи. Ако искате мога да ги прочета, ако искате мога да Ви ги предоставя.
Най-общо казано, текстът е много общ и няма определение – що означава друга заплаха, висока степен на обществена опасност не е ясно, не е определено характер, съдържание, новите задачи, въобще има доста голяма флуидност.
Аз оценявам добрите намерения, но според мен този текст буди съмнения. Не е ясно кой командва, кой управлява, какво иска да постигне и ще използвам случая, че тук е главен комисар Арабаджиев да поискам и неговото мнение и отношение по този въпрос.
Заповядайте, господин Главен комисар.
ГЕОРГИ АРАБАДЖИЕВ: Благодаря, господин Председател на Комисията. Благодаря и за това, че дадохте думата на тези, които ще бъдат вносители на помощта, тъй като досега повече говориха желаещите да ни предоставят помощ, а ние винаги ценим когато някой желае да ни предостави помощ – дали отделни граждани или държавни структури.
Вие отбелязахте някои от притеснителните пунктове. Започвам точно с тях. Единият пункт е чисто от правно-техническа гледна точка. Вие споменахте за термина „други заплахи“ – няма легален термин. Те не са изброени, а и практически е невъзможно да бъдат изброени тези „други заплахи“, в които ще бъдат използвани формированията на Българската армия. Тоест, на първо място правно-технически забележки. Има и други, но това е основната.
На второ място, опасения за противоконституционност на текста, тъй като с оглед задачите на Българската армия и нейните задължения тя да спази суверенитета, сигурността и независимостта на страната, не знам това как кореспондира с тази чисто полицейска дейност, която се извършва вътре на територията на страната.
На трето място от организационно-управленска ръководна гледна точка в предложението не е ясно, кой го оказва това съдействие – дали съвместното командване на специалните операции или някои други поделения на Българската армия.
Докато сме на ниво организационно-управленски, аз искам да споделя пред Вас, че ние в момента сме в етап на оказване на самопомощ. Чрез ЗИД на ЗМВР ние променяме нашия закон и укрепваме дирекция „Жандармерия“, вдигаме й нивото – и ресурсно, и структурно, и материално-технически я укрепваме. Така че желая Комисията да обсъди и тези пунктове, когато взима решения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря. Всъщност нямам реплика, казах своето мнение.
Господин Ибрямов, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Министър, господа генерали, скъпи господин Председател, колеги! Първо, за храната. Няма да влизам в дълга пледоария, само ще попитам, господин Министър, това или левовата им равностойност, така си го обяснявам, да означава ли, че след като приключи цялата сага, защото казахте, че все още се водят някакви дела. Това е един ангажимент на Министерството, заедно на фирмите, които са участвали.
След като приключи цялата сага, означава ли, че ще има нова обществена поръчка или просто ще използвате левовата равностойност?
Добре, но по § 1, чл. 37 – категорично ще се противопоставим на това нещо. (Реплики извън микрофона.)
Защото аргументите, които могат да се изтъкнат са много – други заплахи с особена степен на обществена опасност на населението. Аз разбирам генерал Матеев, че военните изпълняват заповеди, разбира се, но ние сме парламентарна република, уважаеми господа. Мога да Ви изкарам сумати закони от миналото и в залата ще Ви разпердушиня с този текст. Прав сте, щом имате колизия в този текст, двоумене, дали е така или не, изобщо не трябва да го подлагаме на съмнение. Означава ли това висока степен на заплаха, друга заплаха, примерно това, което се случи в Габрово? Как командирът на командващия армията, примерно в поделението в Габрово може да даде заповед да се намесят? Какво означава друга заплаха с особено висока степен на обществена опасност на населението? Тълкуванието на този текст е изключително широк. И тук подкрепям, дори се говори за противоконституционен текст. Нали ние не искаме да се превръщаме в държава, която ще бъде подчинена на отбраната, на армията, на специализираните сили.
Затова казвам, няма да подкрепим това нещо и ако желаете наистина по-високи правомощия нека да бъдат изписани ясно, точно и кой ще взима адекватното решение – да.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Заповядайте, господин Министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: На първия въпрос. Това, което сме взели като решение на Министерството на отбраната, което се обжалва, което мина през КЗК и тя го потвърди, но се обжалва, е прекратяване на тази поръчка и започване на процедура за нова. Тук по този въпрос да сме наясно.
По въпроса за текста, аз леко се учудвам от становището на МВР в момента, тъй като ние при междуведомственото съгласуване имаме съгласуван текст, без забележки отстрана на Министерството на вътрешните работи. На практика всъщност този текст е предложен горе-долу с идеята да бъде в помощ на органите на реда, но „Панта рей“, както се казва. Вие цитирате ал. 1, аз ще Ви цитирам ал. 3, в която се казва: : кой взема решението: „Изпълнението на задачата по ал. 1 се възлага на Въоръжените сили с акт на Министерския съвет“ – акт на Министерския съвет, а не командирът на поделението например в Габрово решава, че нещо викат много силно на улицата и изкарва танковете, Акт на Министерския съвет. Тук, както финансовото е свързано с осигуряване и така нататък. С акт на Министерския съвет – записано е. Дадохте за пример Габрово. Ако по улиците на Габрово излязат хора, които започнат да използват огнестрелно оръжие или някакви други армейски средства, които нелегално са придобили по обществени обекти, по тълпата или стане нещо, което води до жертви, с акт на Министерския съвет армията може да се намеси и да съдейства. Това е идеята. Пак казвам: прави сте в основното, генерално по текста по ал. 1. Ние сме регламентирали кой взема решение – Министерският съвет взема решение. Прави сте, че може да кажете, нали Вие сте опозицията. Министерският съвет сте си Вие – вземате решения и пращате армията. Прави сте да си го помислите. Съгласен съм текстът е дискусионен. Съгласен съм, но той създава дискусия от гледна точка на това, дали утре някой няма да злоупотреби –така е. Идеята ни беше на базата на тази практика, която имаме, тоест случките, които се налагат от живота и когато ние отиваме да съдействаме на полицията казваме: хeликоптeра да търсиш наркотиците в морето. Не е армейска работа, нали? Пращаш, вдигаш хеликоптера от „Чайка“ и отиваш да помогнеш на МВР, защото те имат един хеликоптер, а ти пускаш още един да търсиш наркотиците. Защото тези наркотици по презумпция са обществена опасност, ако попаднат на пазара сред хората. Ей, такива хипотези. Утре, някой може да каже: примерно върховният главнокомандващ „я ми дайте обяснение защо дигнахте хеликоптера от база „Чайка“ и на какво основание го изпратихте след като не е тероризъм това“? Някой хвърлил, някакви наркотици там. Защо пратихте хеликоптера? Да, обществото ще каже: браво пратиха, помогнаха, намериха, МВР – неутрализира. Само че по Закон, утре пак ще ходя аз или следващият министър, или някой друг министър да пише обяснение в прокуратурата. Това е логиката. Съгласен съм с всички аргументи на Председателя на Комисията – абсолютно съм съгласен. Буди съмнение, може да бъде използвано в някаква ситуация и ако прецените може би е по-добре този текст да го отложим до едно по-ясно прецизиране. Самият факт, че го дискутираме е полезно, защото трябва да намерим някакъв изход. В един момент ние, трябва да намерим някаква ситуация, някакъв текст, който да регламентира и дава правомощия, но и да гарантира, че не може да се злоупотребява с тези правомощия. В Закона нещо ще има. Ясно ми е затова. Затова Ви казах, че утре ще ни обвинят затова, и генерал Боцев го каза и други – утре могат да ни обвинят за едно, за второ, за трето. Идеята е била това, което ние сме установили като добра практика на сътрудничество с органите на МВР да бъде регламентирано по някакъв начин, да не са уязвими момчетата и командирите или пък Министерството на отбраната, които съдействат. Това е логиката. Съгласен съм, че текстът дава възможности за размишление. Най-малкото, което е, че утре може някой да го използва и да каже: Ви ще въвеждате военно положение, ще пращате войската да арестува – върви обяснявай, че нямаш сестра.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Ибрямов, заповядайте за реплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Прав сте, господин Министър. Не отричам това, което твърдите, че добрите практики, които сте имали с МВР трябва да продължат. Този тест не регламентира добрите практики – изобщо не регламентира. Дори Вие в началото казахте, че е дискусионен – цитирах Вас. Съгласен съм и с предложението да се отложи този параграф, тази внесена алинея, изменението в чл. 57, да се прецизира самият текст, защо съмнения винаги ще има. Това, че сме опозиция не означава, че нямаме мнение по въпроса. Напротив, днес сме опозиция, утре управляващи, така че този тест може да облагодетелства в друга посока, някой друг. Затова са тези забележки по така внесения Проект, не само от опозицията, а и от управляващите. Нека да се прецизира и когато вече стигнем до единомислие, тогава да се приеме и да се направят тези изменения в ЗОС. Това е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ибрямов.
За дуплика, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Още на първата Комисията се разбрахме, че тук се събираме да решаваме проблемите, затова бях откровен. Говорим истината. Имаше съмнения, имаше притеснения. Затова го казвам откровено, защото идеята е да направим нещо добро, а не само да трупаме допълнително правомощия. Да не мислите, че на генерал Матеев или на някой друг от командирите на някоя бригада ще ми е много приятно да се занимава с подобни неща, които са му извън преките служебни ангажименти. Напротив, товарят се хората, товарят се момчетата, но до момента само е за наша сметка като бюджетни средства и разходи, на Министерството. Не им е приятно. Търсим вариант. Затова бях откровен, господин Председател, казах така има възможности за съмнения, спекулации и какво ли не. Да го измислим. Ако може да го измислим заедно още по-добре.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гаджев, Вие имахте въпрос.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господа генерали, господин Заместник-министър, господин Постоянен секретар! Очевидно се очертават два по-дискусионни параграфа в Законопроекта. Единият е чл. 57. Той трябва доста да се прецизира между четенията. Въобще да бъде елемент на допълнителен дебат, защото много от примерите, които бяха споменати особено по темата за търсене и спасяване на медицинска евакуация и така нататък са урегулирани много прецизно в чл. 56 и в 57а на сега действащият закон. В така разписан текстът, както е предложен е прекалено общ. Имайки предвид, че чл. 57 всъщност е за задачите на Въоръжените сили, това може да даде и допълнително тълкуване, че не става въпрос само за сили за специални операции. Така че между четенията мисля, че вече има един консенсус, че този текст трябва допълнително да се обработи.
Колкото до храната, който е явно другият дискусионен текст, иска ми се малко да се върна назад във времето, когато беше приет сега действащият текст. Бих искал да го прочета действащият текст на чл. 224. Текстът е, че: „Безплатна храна и ободряващи напитки при занятия, обучения и тренировки, и лагери се осигурява само безплатна храна, а при нощни дежурства и при извършване на други дейности със специфичен характер – безплатна храна и ободряващи напитки или левовата им равностойност“. Това беше прието през есента на 2016 г. Тогава всички народни представители от Комисията по отбрана, опозиция и управляващи, се обединихме около идеята, че храната, особено за тези мероприятия – обучения, тренировки, лагери и така нататък е редно Министерството на отбраната да осигурява храна, а не командирите да се оправят на място, казано така най-разговорно. Безспорно нямам съмнение, че и сегашното желание на Министерството на отбраната е да осигурява храна на военнослужещите по време на учения. Това е един текст, който им дава възможност да облекчат сега създалата се ситуация, защото наистина в момента е проблем и по време на учение, занятие и така нататък, те не могат да осигуряват храна. Въпросът е, че това не трябва да става и извинение да не се стига до нова обществена поръчка или до нова процедура, каквото вече Министерството реши. Твърдо съм на мнението, че Министерството трябва да осигурява храна, а не да се прехвърля отговорността на командирите, които освен, че трябва да си планират ученията и занятията да се занимават и в търсене на храна, на напитки и така нататък, за да може да подсигуряват своите подчинени – не тяхна работа. Надявам се, това е едно временно решение до сключване на допълните договори в бъдеще. Колкото до съпоставката със Закона за МВР, честно казано, без да съм специалист в темата за МВР за мен има разлика, тъй като аз не знам полицията да има подобен тип мероприятия, каквито има армията, тоест да са дълго време извън населените места и да няма откъде да се осигуряват. Това е по спорните текстове.
По безспорните до момента не бяха споменати. Създаването на съвместно командване за специалните операции, безспорно е една стъпка в правилната посока, нещо което говорим от известно време насам – няколко години даже. Редно е да продължим развитието в тази посока на силите за специални операции и това по принцип е политиката и начинът на организиране и в останалите натовски армии, така че тук вървим в правилната посока.
Имам конкретен въпрос, който касае § 14 от въпросния законопроект, който е внесен, а именно създаването на т. 34, ще си позволя да го прочета: „Специални операции, съдействия провеждани от специално формирани, организирани, подготвени и оборудвани сили за специални операции, използващи оперативни способи, техники и система за командване и управление, различни от тези на видовете въоръжени сили“, във флота се запазват техните сили за специални операции, ако командирът на флота възложи на своите подчинени, използва системата за командване и управление на вид въоръжена сила, то тогава операциите, които военнослужещите от морския отряд ще изпълняват, специални ли ще бъдат, или по този начин ще се повлияе на дейността на флота. Това за мен не е ясен въпрос и бих искал да се уточни. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Гаджев.
Генерал Матеев, заповядайте.
ЯВОР МАТЕЕВ: Уважаеми господин Председател, господа членове на Комисията, господин Министър, Постоянен секретар! Въпросът е изключително професионален и ще кажа професионалното си мнение. Флотът има морски специален разузнавателен отряд. Това формирование действително е важно за флота с функциите и задачите, които изпълнява в момента. Този отряд има някои частични задачи, които могат да се доближат, така както е и оценката от НАТО към основните задачи на силите за специални операции. Понастоящем отрядът не е сили за специални операции, защото не е сертифициран като такъв, така че тук не виждам никакъв конфликт с предложения текст. Действително предложената формулировка взета почти едно към едно от определението за специални операции. За Ваше сведение мога да кажа, че и сега когато се извършва преглед на отбраната по този въпрос се мисли и може би за в бъдеще ще се намери решение, че флотът да си имат такива сили и способности и съответно съвместното за специалните операции да има също морски специални възможности за провеждане на специални операции. Това ще бъде решене за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, гоподин Генерал.
Предполагам, че възникнаха повече въпроси, отколкото предполагахме.
Господин Гаджев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря господин Председател.
Преди очевидната реакция на Адмирала, тук трябва да се види дали може би във времето между четенията да се прецизира текста и с представители на флота, тъй ако в крайна сметка флотът реши да възложи операции било то било по бордаж на други кораби и така нататък, които биха могли да бъдат като специални операции, а не да се стига до противопоставяне, особено във видовете въоръжени сили, което не мисля, че ще е здравословно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря господи Гаджев.
Генерал Боцев, заповядайте.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател, благодаря.
Уважаеми членове на Комисията! Господин Гаджев зададе въпрос, но нещо не можах за разбера обясненията и въпроса – по точно какъв е. Специалният отряд за морските операции изпълнява съвсем други задачи на море. Това е съвместно командване за специални операции. То ще действа когато на наше командване се предадат други формирования или той ще е част от командната структура на другото формирование и ще изпълнява задачи. Това за особеността на управлението веригата е по-къса, за да може като се изпълняват специални операции да няма теч на информация. Те ще изпълняват операции дълбочина, може и гранична полоса, където ги пратят. Директната е връзка с командващия операцията и ще докладват на него. В това отношение генерал Матеев е прав, че към това командване може да се наложи зависимост от спецификата на задачите, които ще изпълнява, може да се наложи да се добавят и други подразделия, примерно Специалният отряд да изпълнява задачи в тази мисия, също така може да се включи алпийски полк и по-специални подразделения. Затова става съвместна и е съвместно командване, защото може да се наложи. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря господин Генерал.
Това беше дуплика.
Да дадем думата на адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, господин Генерал, господин Постоянен секретар, колеги! Аз щях да взема отношение по самия закон, но няколко думи ще кажа и като дуплика на генерал Матеев. Това за което попита колегата Гаджев, ние създаваме съвместно командване на специалните операции, не на специалните сили. Когато е на специалните операции то си планира и може да взема сили от цялата армия. Може на това специално командване да се подчинят и механизирани подразделения, за да охраняват района на операцията и така нататък, и то си управлява операцията. В това няма никакъв катаклизъм и предаването на морския специален разузнавателен отряд към тях няма никакъв катаклизъм. Морският специален разузнавателен отряд, освен че има и други задачи, той се готви не по-зле и като възможности, техники от специалните операции, със специални сили категорично и то подготвяне във всички направления – въздуха, водата под водата и навсякъде. Те са част от нашите специални сили на България и ние нямаме толкова много. В това няма никакъв според мен катаклизъм. Трябва да се научим да разбираме, така че командването на специалните операции в САЩ, няма войски, но е 900 човека, но могат да привлечат отвсякъде сили, за да проведат специална операция. Това е смисълът на това командване, което аз приветствам и е нормално да бъде така, трябва да го има това нещо.
По самия закон искам да Ви върна, че сега разглеждаме Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на първо четене. Така или иначе независимо дали подкрепяме или не един от параграфите, ние подкрепяме идеята, че трябва да се промени целия Закон за отбраната и въоръжените сили. Между първо и второ четене всички тези съмнения да се коригират и да дадем максималния срок, защото са спорни текстовете в правно отношение и будят някакви съмнения дали са конституционни или не. Аз призовавам всички да подкрепим по принцип на първо четене закона, тъй като е изключително важен да бъде приет. Голяма част от текстовете са изключително важни, няма време за отлагане, включително и за храната. Дали така ще остане, защото това предложение е доста по-либерално от това, което предлагаме с генерал Попов беше за храната в изключителни случаи, при невъзможност, когато не може да се осъществи предоставянето на храна по време на учение и работа, тогава да се дават пари. Сега, както е внесено е по.либерално, както е в МВР. Това също може да го уточним, затова предлагам, аз ще подкрепя този законопроект да гласуваме и да продължим нататък.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Нещо от Министерството да се добави, но мисля, че повтаряме в много от случаите.
За процедура, господин Ибрямов, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Правя процедурно предложение – §1 чл. 57 да се оттегли от този законопроект, след като се прецизира.
РЕПЛИКИ: Няма как трябва целия да се оттегли.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Има варианти, като може да не го подкрепим и така нататък.
Господин Тошев, заповядайте и Вие ли имате процедура.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря.
Моето е нещо смесено между процедура и по същество.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми генерали, господин Главен секретар, господин Комисар! Проблемът е сериозен и самата подкрепа, която министър Каракачанов прави показва, че има проблеми. Първо, има проблеми за решаване, които трябва да бъдат решени чрез Закона за отбраната и въоръжените сили. Тези теми не обсъждаме за пръв път, тези текстове, които са внесени са многократно обсъждани от всякаква гледна точка в различни формати преди да стигне при нас и да влезе скоро време в залата. Съжалявам, колега, не може да бъде оттеглено поради това че не е предложение на министъра, а на Министерския съвет. Процедурата не позволява да се оттегли част или целия законопроект в този момент. Тук като гледам състава на присъстващите в залата повечето сме старши или висши офицери и това хем ни дава предимство, хем ни вкарва в едно капанче, което лично аз бих искал от моя гледна точка да обясня. Предимството е, че ние разбираме това за което пишем и говорим, но недостатъкът е, че цивилните, включително и юристите тук по съвсем друг начин разбират това, което ние говорим и разбираме. Ние пишем закон не за военните, а за всички българи и трябва да бъде ясен. Двама командващи генерали имаме – на специалните сили, и на армията, началникът на отбраната, действащи, най-опасното нещо в армията, от командира на отделение до началника на отбраната да издаде заповед, в която има двусмислици. Тогава се получават такива неразбории, може да се случат и страшни неща. Затова от всички коментари, които направихме виждаме, че има три проблема, които нямат нищо общо помежду си. Единият е за храната, проблем от години, който е извън Закона за отбраната и въоръжените сили. Той е далеч от тематиката на Закона и не може да бъде решен каквото и да правим в Закона за отбраната и въоръжението сили, не може да решим този казус. Само че има опасност от министъра до командира на съответното поделение да ги поставим в положение да дават обяснения пред специализирани органи за нарушение на процедури, не дай си Боже и за злоупотреби, защото думата „или“ означава много неща и може да се задраска първата част и да се премине след или-то винаги.
По отношение на документите за КОМПИ там нещата трябва да се прецизират не така завоалирано. Трябва да се каже ясно, в армията е казано този прави еди какво, другият друго. Това трябва да се изчисти тук при нас, след като е дошъл текстът. Тук идвам до това командване на сили и командване на операции. Ако направим един тест отвън на тротоара никой няма да Ви кажа каква е разликата, а ние правим огромна разлика, така че за опасенията, искам да успокоя колегите, генерал Симеонов, не взе отношение, но предполагам, че няма притеснения. (Реплики.) Искам да изясня, че познавам добре генерал Матеев, едва ли се готви да командва държавата скоро време, след като влезе текстът в сила, защото беше изказано мнение, но няма никаква опасност, колеги, нещата са ясни и конкретни. Дори това, което каза вицеадмирал Манушев, в САЩ в определени ситуации и то съвсем в граждански ситуации, командващият на тези операции изземва и кметски функции и то директно без директиви, без решения и така нататък, защото тогава няма време кога да се реагира, но е описано всичко в закона. (Реплики.) Така е, може да го проверите, господин Лазаров. Не е военно положение, извънредно положение е различно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да не влизаме в дискусия.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Така че, колеги, завършвам много време отделихме, което означава, че има много неща за изчистване. Това призна министър Каракачанов и ние го установяваме. Предлагам и сега и в залата когато гласуваме Закона да го приемем на първо четене с всички условности и с ангажимента да го изчистим между първо и второ четене в съвместна работа с МВР, с МО, с всички заинтеросовани в правно и в същинско отношение.
Второ, аз лично поемам ангажимент, ще съгласувам с Председателя на Комисията, ще искам след гласуване в залата и ако мине Законът, надявам се да мине, необходимо е да решаваме тези проблеми, да удължим максимално срока между първо и второ четене за да може да се изчисти, максимално, защото той ще влезе тези дни в залата за първо четене, след което следват празници, че и избори на всичко отгоре, които щем не щем трябва да движим. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря господи Тошев.
Разбрах Вашето мнение и становище, но не видях процедура. (Реплики.)
Заместник-министър Запрянов е тук, няма проблем той ще защитава позицията.
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! По първата точка видях от изказванията на всички, включително и колегите от МВР имаха да не ги нарека обструкции, просто притеснения. Това означава, че трябва да има определена, точна работа по въпроса. Като се изчисти ще се приеме. По отношение на това, че точно и ясно трябва да знаят точно къде отиват военнослужещите и командира когато ги праща, говоря по принцип общо, трябва да е много ясно, защото в много от случаите командирите досега са поемали рискове, както и аз съм ги поемал навремето и е за сметка на дадения командир. Като завърши добре ситуацията всичко е О,кей, обаче ако не завърши тогава започват да се дават обяснения, за които каза и министърът на отбраната.
По отношение на съвместно командване за специални операции, то първата думичката показва съвместно, именно всичко за което се даваше разяснения, това за което господин Гаджев, зададе въпрос. Значи командването за специални операции в НАТО имаше претенции към нас, че ние нямаме такава структура от много време, то генерал Матеев е запознат от край време сме дискутирали с него, целта беше да се направи единно командване. Това, че примерно морският отряд няма да бъде на пряко подчинение, така символично казано, те ще бъдат в друго подчинение. Добре, реално погледнато авиационният компонент трябват му самолети или въртолети, за да хвърли десант в определена точка, трябва да иска от командващия ВВС – не става. Тогава той поема, затова се казва съвместно командване на операциите. Нещата постепенно се канализират и, разбира се, с определени сътресения, къде по бързо, къде по-бавно, но важното, е, че вървим напред и от тази гледна точка е хубаво да се знаят задълженията.
По отношение на другите две точки се говори достатъчно и няма никакви разлики.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря господин Генерал.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Понеже господин Генерал спомена, аз не коментирам структурата на съвместното командване и на специалните операции. Това което се каза ми е пределно ясно, говоря за § 14, който е за дефиницията какво е специална операция. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Колеги, мисля, че почти всички се изказаха, с изключение ва двама. Дали искате и Вие, господин Нецов, да се изкажете?
Щом искате, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, господин Ластарджиев! Искам да кажа, нещата са ясни, двете точки, които са спорни, които споменаха господин Радев и господин Марешки, те ще се изчистят между първо и второ четене. За храната въпросът е малко неприятен, както за министерството, така за всички. Искам да попитам, как е решен въпросът в другите армии, например близките – в Румъния, как се хранят, имат ли тези проблеми, хранят ли ги не, кой ги храни, и може ли да вземем най-доброто от армиите или не? И още един малко личен въпрос: казахте равностойната стойност на храната трябва да се дава когато има командировки или учения, или някакви операции, когато са в армията и служат, те получават равностойност например 10 лв., но когато излязат на учение или някаква друга операция, тогава те сигурно получават по друг казус пари като командировъчни, това нарушава и бюджета на дадената структура в армията? Ако е така, моля за Вашия коментар. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Нецов.
Аз предполагам, че отговорът на втория въпрос е бърз.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Няма в мирно време, в ежедневието те освен порционна, други пари за храна не получават към заплатата. Става въпрос за суми само за учение и тренировки. Те не са командировъчни, така че е ясно това. То е свързано и с първия въпрос, значи по изучаването опита на много армии, ще получим много екзотика, защото всяка армия има специфика на храненето. Американската армия например ще ни даде фирми, които я хранят и в казармите и на война. Това е друг подход. Нашата армия обаче когато говорим за храненето трябва да мислим и за военновременното използване на въоръжените сили и как ще храним войската по време на война. Това е една промяна, която позволява не е най-основният принцип за хранене с равностойни пари, а да решим въпроса при критични ситуации когато както няма договори имаме проблеми, забавят се тези въпроси – само при този случай, така че имайте предвид това. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Мисля, че това повтаряме вече за 78-и път, ако греша в бройката моля да ме извините.
Има ли други желаещи, които не са взели отношение? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване по първа точка.
Уважаеми колеги, който е „за“ приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжението сили № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. за първо четене в Комисията моля да гласува със „за“.
За – 10, против – 1 и въздържал се няма.
Благодаря.

Преминаваме към точка втора от дневния ред.
РАЗНИ
Честно казано няма нищо. Да поздравя още веднъж колегите, които гласуваха за Военновъздушното училище.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.