1. Изграждане на взаимодействието между ВВС и ВВУ – обективна необходимост и възможности за реализация.
2. Запознаване с плана и практическите стъпки за възстановяване на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 66

На 7 октомври 2019 г. в учебно-материалната база на Факултет „Авиационен“ и Военновъздушна учебна база – Долна Митрополия се проведе изнесено заседание на Комисията по отбраната.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изграждане на взаимодействието между ВВС и ВВУ – обективна необходимост и възможности за реализация.
2. Запознаване с плана и практическите стъпки за възстановяване на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията по отбраната.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги от Комисията по отбрана, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, откривам изнесеното заседание на Комисията по отбрана!
Гости на заседанието са заместник-командирът на Военно-въздушните сили бригаден генерал Петьо Мирчев:, командирът на Военно-въздушните сили генерал Стойков ще се присъедини към нас утре, началникът на Националния военен университет полковник Иван Маламов, заместник-началникът по Военновъздушните сили на НВУ „Васил Левски“ полковник Ивайло Ангелов, деканът на Факултет „Авиационен“ полковник Марин Маринов, командирът на Военно-въздушната учебна база полковник Петър Банков.
Преди да приемем дневния ред, искам да благодаря на домакините за организацията. Само за Ваша информация ние сме направили няколко изнесени заседания на Комисията по отбраната – в Министерството на отбраната, в Сухопътни войски, в Националния военен университет, във Военноморските сили и Военноморското училище и сега имаме чест и удоволствие да бъдем тук и се радвам, че в един такъв момент има много сериозни въпроси, които могат да бъдат обсъдени, като възстановяване на Военновъздушното училище, работата с младите кадри на Военновъздушните сили и едновременно с това като подготовка, за да може да има цялостен поглед какви Военновъздушни сили ще градим и за в бъдеще в системата на отбраната.
Уважаеми колеги, дневният ред Ви е изпратен предварително:
1. Изграждане на взаимодействието между Военновъздушните сили и Военновъздушното училище – обективна необходимост и възможности за реализация. Докладва заместник-командирът на Военновъздушните сили бригаден генерал Мирчев.
2. Запознаване с плана и практически стъпки за възстановяване на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия. Докладва полковник Ивайло Ангелов.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ И ВИСШЕТО ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ – ОБЕКТИВНА НЕОБХОДИМОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ.
Уважаеми генерал Мирчев, заповядайте.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ПЕТЬО МИРЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин генерал Константин Попов – председател на Комисията по отбрана в Четиридесет и четвъртото Народно събрание, уважаеми народни представители, госпожи и господа! Позволете ми, първо, да Ви приветствам още веднъж с „Добре дошли в Долна Митрополия“, където имаме удоволствието с полковник Маламов – началник на Националния военен университет, да бъдем Ваши домакини тези дни. Надявам се престоят Ви тези два дни да бъде приятен, а така също и полезен.
От името на Командването на Военновъздушните сили ще Ви представя доклад на тема: „Изграждане на взаимодействието между Военновъздушните сили и Военновъздушното училище – обективна необходимост и възможности за реализация“. Основните точки в съдържанието на доклада са: Организационната структура и окомплектоване с личен състав, използване на летище Долна Митрополия и летищната инфраструктура, използването на комуникационно-информационната и навигационната система на летище Долна Митрополия, организиране на обслужването на въздушното движение и разпределение на въздушното пространство, и няколко извода.
Структурата на доклада е подбрана по този начин, защото това е виждането на Командването на Военновъздушните сили къде евентуално могат да се очертаят някои проблеми.
Като структура от Българската армия, притежаваща най-висока степен на експертиза в областта на въздухоплаването, като пряко заинтересована страна, инициатор на откриването на Висше военновъздушно училище, като заявител и най-заинтересован потребител на крайния продукт от дейността му, Командването на Военновъздушните сили настоятелно участва във всички дейности по възстановяване на училището. От самото начало на реализиране на инициативата за възстановяване на Военновъздушното училище, както и в утвърдената концепция е предвидено то да се образува на базата на Факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Това лежи и в основата на Решението на Народното събрание за неговото откриване, така също и в проекта за откриване на Военновъздушното училище, оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Военновъздушните сили основно чрез Военновъздушната учебна база в нейния сегашен състав и структура ще продължи да извършва цялостно логистично осигуряване на учебния процес, практическите подготовки, стажовете на всички обучаеми в бъдещото Военновъздушно училище. Това концептуално разбиране беше изразено и на проведената експертна дискусия на тема „Военновъздушно училище – идеи и работещи модели“. В тази връзка считаме, че не се налага промяна в действащата мисия, функции и задачи на Военновъздушната учебна база по отношение на обучението. Тя е основното формирование на Военновъздушните сили за подготовка на личен състав с основна функция – придобиване, поддържане и повишаване на квалификацията и за преквалификация на личния състав.
Реалностите налагат своевременно изграждане и поддържане на взаимодействието между Военновъздушните сили и Висшето военновъздушно училище, при което Командването на Военновъздушните сили, ръководството на Висшето военновъздушно училище и Командването на Военновъздушната учебна база трябва да работят като цяло. Това единство в действията е гарант за реализирането и функционирането на училището. В противен случай проектът може да бъде и застрашен.
За практическото реализиране на взаимодействието е необходимо да се обсъдят и достигнат договорености по следните основни направления.
Първото направление е по отношение на организационната структура и окомплектоването с личен състав. Разбирането, че Военновъздушните сили в частност Военновъздушната учебна база ще осигурява училището в инженерно-техническо, логистично и комуникационно отношение, е намерило отражение в изготвения проект за длъжностно разписание на Висшето военновъздушно училище, като в него съответните звена по горепосочените видове осигуряване са развърнати с минимален състав. Този минимален състав е недостатъчен за самостоятелно осигуряване.
Следва да се има предвид, че реалните възможности за попълване с личен състав по разработеното длъжностно разписание не позволяват да се осигури последователно кариерно и кадрово развитие на военнослужещите от училището в целия диапазон от военни звания. В някои сектори липсват определени длъжности нива. Ще е нужно то да се попълва с кадри отвън. Ето защо запазването на Военновъздушната учебна база като пълноценно функционираща е единствен източник на авиационни кадри за училището в региона.
В Командването на Военновъздушните сили считаме, че е целесъобразно началникът на Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ да бъде определен като се прилагат ясни критерии, които ние също можем да предложим. Наша убеденост е, че кандидатите трябва да се излъчват от Военновъздушните сили, като имат ясно изразени лидерски качества и осъществяват тясно и ефективно взаимодействие с командването на Военновъздушните сили и респективно Военновъздушната учебна база.
По отношение използването на летище Долна Митрополия и летищната инфраструктура. Летище Долна Митрополия се използва от Военновъздушните сили за провеждане на учебна тренировъчна дейност и като запасно летище за дежурните сили и средства от състава на Военновъздушните сили. Освен това летището е обявено за използване като запасно летище и от летателни апарати на съюзни държави от НАТО. То е единственото функциониращо военно летище в Северна България и като запасно се поддържа със сили и средства от Военновъздушната учебна база. Тя осигурява необходимия инженерно-технически състав, самолетообслужваща техника, материални средства за извършване на подготовка за повторен полет на дежурните летателни апарати. Води се такава подготовка за инженерно-техническия състав, който е от състава на Военновъздушната учебна база за подготовка за повторен полет Миг-29.
За всичко това се налага да се постигнат договорености с цел подпомагане регламентирането на реда за съвместното ползване на летището от Военновъздушните сили и Военновъздушното училище както за провеждане на учебно-тренировъчна дейност, така и използването му като запасно летище за дежурните сили и средства. Съществена част от тези договорености пряко ще касаят детайлната координация при годишното, месечното, седмичното и ежедневното планиране на полетите както от Военновъздушната учебна база, така и от Военновъздушното училище.
Постигнатите договорености следва да се официализират чрез заповед на министъра на отбраната и съответната инструкция.
От съществено значение е да се обсъдят възможностите за съвместно организиране и провеждане на дейности, свързани с войсковата служба в района на летище Долна Митрополия и прилежащата инфраструктура като пропускателен режим, охрана, прилагане на войсковите устави, както и осигуряването на контролиран достъп на цивилни обучаеми до съответните обекти и райони на летището. Такава практика за съвместно използване на летище и прилежащата инфраструктура от военни формирования на различно подчинение и различно йерархическо ниво, е налице и в други държави – членки на НАТО. Мога да посоча пример, който е най-близък до мен – авиационната база „Максуел“ в Щатите. Там са разположени и университет, и доста структури, които са на различно йерархическо ниво и различно подчинение.
По отношение на комуникационното, информационното и навигационното осигуряване и използването на летище Долна Митрополия. КИНС (Комуникационни, Информационни и Навигационни Системи) на летище Долна Митрополия напълно осигурява провеждането на летателна дейност както за нуждите на Военновъздушната учебна база, така и за нуждите на Военновъздушното училище и носенето на дежурство като запасно летище. Бъдещото съвместно използване на КИНС на летище Долна Митрополия следва да бъде обсъдено на експертно ниво с цел ефективно и ефикасно използване на наличната радио-навигационна и комуникационна техника. Военновъздушната учебна база разполага с достатъчно подготвени специалисти, които е целесъобразно и за в бъдеще да експлоатират развърнатата КИН техника.
Комуникационната техника на кулата за ръководство на полетите е включена в Договор за следгаранционна поддръжка от външни фирми. Нейното предаване в управление на друга структура би довело до изключване на същата от обхвата на договора.
Взаимодействието с Военновъздушното училище е навременен процес, предвид стартиралите процеси по усвояването на нови системи за командване и управление и навлизането на по-високи технологии във войските и със специфичното ресурсно осигуряване. Така ще се отговори на повишените изисквания към обучението на бъдещия летателен, инженерно-технически и осигуряващ състав за усвояване на новата авиационна платформа – новия тип боен самолет. Това налага наземните комуникационни и навигационни системи на летище Долна Митрополия да отговарят на стандартите на НАТО и изискванията на ИКАО за провеждане на адекватно летателно обучение на бъдещи курсанти и студенти.
По отношение организиране обслужването на въздушното движение и разпределението на въздушното пространство. Нормативната база по отношение на въздухоплаването с държавни или военни въздухоплавателни средства е фрагментарна. Казвам това, защото към момента липсва общ Закон за въздухоплаването. За решаване на проблемите във въздухоплаването с държавни военни въздухоплавателни средства следва да се преодолеят дефицитите от законодателно, организационно, контролно и финансово естество.
Като първа стъпка в тази дейност е Решението на Съвета по отбрана от месец януари тази година за създаването на Военна въздухоплавателна инспекция чрез предложени от нас промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Основна цел на тази промяна е да се регламентира органът, който определя норми, правила и процедури в областта на въздухоплаването с държавни въздухоплавателни средства, редът за сертифициране на военния авиационен персонал, военните летателни апарати и военните летища. В доклада се акцентира на военния авиационен персонал, на военни летища, но държавни въздухоплавателни средства е малко по-широко понятие и в това число влизат евентуално други средства, които са на държавни институции и в момента Гранична полиция разполага с вертолети.
Внесено е предложение за промяна в Закона за гражданското въздухоплаване, с което се цели да се постави началото на изграждане на стройна система за управление и контрол на въздухоплаването с държавни въздухоплавателни средства във въздушното пространство на Република България, но доколкото имаме информация към момента на това предложение не е даден ход.
Друг основен въпрос е съвместното използване на летателното поле при осигуряване на летателната дейност на Военновъздушната учебна база и бъдещото Военновъздушното училище. Взимайки предвид разпоредбите на Наредба № 27, регламентиращи документи във Военновъздушните сили за провеждане на летателна дейност, за да може да се организират и провеждат полети по правилата за общото въздушно движение на ИКАО и по правилата на оперативното въздушно движение в един обем въздушно пространство ще доведе до необходимост от единно ръководство на полетите, подготовка на военен авиационен персонал – летци, инструктори, ръководители на полети, инженерно-технически състав по тяхна подготовка по правилата на ИКАО. Сертифициране на този военен авиационен персонал в съответствие с препоръките на Евроконтрол за използване на военни летища от граждански въздухоплавателни средства.
Командването на Военновъздушните сили и ръководството на Военновъздушното училище ще започнат съвместна дейност с представители на Главна дирекция ГВА на Министерството на транспорта по уточняването на различни аспекти за сертифицирането на Военновъздушното училище като одобрена организация за обучение на цивилни летци и пилоти и за възможности за държавно субсидиране на подготовката на летци за гражданското въздухоплаване. Опитът показва, че изграждането и функционирането на одобрена организация за обучение на летци изисква не по-малко от две години, тоест това ще бъде един малко по-дълъг процес.
В заключение, в резултат на усилията на Командването на Военновъздушните сили за постигане в най-голяма степен на взаимодействие по всички въпроси с Военновъздушното училище е създадена работна група, на която аз съм заместник-ръководител, с участието на широк кръг специалисти, представители на Командването на Военновъздушните сили, на Военновъздушната учебна база и на Факултет „Авиационен“. Работната група следва да изготви проект на споразумение за бъдещото съвместно използване на летище Долна Митрополия между Военновъздушните сили, в частност Военновъздушната учебна база, и Военновъздушното училище. На първото си заседание работната група се обедини около становището, че летището на Долна Митрополия и прилежащата му инфраструктура трябва да останат в управление на Военновъздушната учебна база. Отправено е конкретно запитване към ГД ГВА за документ, удостоверяващ правото на Военновъздушното училище да ползва терена и съоръженията на летище Долна Митрополия, което е в управление на Военновъздушните сили. Този документ е необходим за издаване на удостоверение за експлоатационната годност на летището, което от своя страна е необходимо за сертифициране на тази одобрена организация за обучение.
Уважаеми господа народни представители, на Вашето внимание представих основната част от въпросите, по които считам, че е задължително и следва да се изгради взаимодействието между Военновъздушните сили и Военновъздушното училище. Този процес ще продължи и след 1 януари 2020 г., като Военновъздушните сили имат готовност винаги да участват най-активно в този процес. И отново искам да подчертая, че единодействието между Командването на Военновъздушните сили, ръководството на Военновъздушното училище и Командването на Военновъздушната учебна база е гарант за реализирането и функционирането на бъдещото Военновъздушното училище.
Благодаря Ви за вниманието. Готов съм да отговарям на въпроси.
Господин Генерал, доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз за представянето – кратко и ясно, даваща възможност за откриване на дискусия и за въпроси. Това е важно, защото лично моето мнение е, че този проект ще успее единствено ако има добро намерение, добро чувство и ентусиазъм. В частни битки и в отрицателни емоции можем да се изправим пред възможността да се провалим. Затова взаимодействието е ясно и единството в разбиранията ни.
Колеги, заповядайте. Откривам дискусията за изказвания и въпроси.
Тук сме представители на всички политически сили, представени в парламента, без изключение, така че всяка една политическа сила ще може да зададе въпроси, но пак искам да подчертая, че всички ние, независимо дали са управляващи или опозиция, застанахме зад идеята да има Военновъздушното училище. То беше подкрепено от всички.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Уважаеми колеги, уважаемо ръководство на Националния военен университет, на Военновъздушните сили, на Военновъздушната учебна база! Поздравления за работата, която вършите тук. Макар сериозните финансови, очевидно и законодателни ограничения, Вие успявате с наличното не само да си вършите работата, а и да постигнете високи резултати, за което Ви поздравяваме.
Бих искал във връзка с доклада, който чух, да попитам: имате ли яснота, защото смятам, че въпросът с наличния състав е най-важен, с окомплектоването на бъдещото Военновъздушното училище, как ще попълним този недокомплект, който очевидно съществува, за да бъде ефективно училището? Очевидно само за нуждите на Военновъздушните сили и на Българската армия, то няма да успее да съществува самостоятелно и да се издържа, трябва да излезем от тези граници и да се обучават за гражданската авиация и пилоти, и инженерен състав. Затова искам да Ви попитам: ще успеете ли да отговорите на високите очаквания на специалистите от пазара на труда? Знаем, че Българската армия в момента се бори на пазара на труда за всеки един специалист. Особено говорейки за авиатори тази борба е много неравностойна, не сме достатъчно конкурентни, говорейки за Министерството на отбраната и за Българската армия, и за авиаторите.
И вторият ми въпрос: все пак, когато вече сте започнали реалната дейност по възстановяване на Военновъздушното училище, в какъв времеви порядък виждате възстановяването и с какво още може Народното събрание и Комисията по отбраната също да подпомогне този процес, не само с решението за възстановяване и откриване на Военновъздушното училище? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Това са два въпроса, които между другото не са фокусирани единствено към заместник-командира на ВВС, така че ще помоля след като генерал Мирчев да даде неговите отговори, част от отговорите ще чуете полковник Ангелов, който ще направи презентация във втора точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Генерал.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ПЕТЬО МИРЧЕВ: Благодаря, господин Генерал.
Аз мога да кажа от гледна точка на Командването на ВВС как виждаме бъдещото функциониране на Военновъздушното училище и окомплектоването със съответните кадри. И в самия ми доклад беше засегнато, че Командването на Военновъздушните сили счита, че основният персонал, основните кадри, които ще служат във Военновъздушното училище ще дойдат от състава на Военновъздушните сили. Военновъздушните сили притежават необходимата експертиза, необходимото желание най-вече, както каза и генерал Попов, и в самата Концепция за развитие, която ние виждаме за развитието на Военновъздушното училище, ние изрично сме подчертали, че освен логистичното осигуряване, ние ще осигуряваме и необходимите кадри за бъдещото Военновъздушното училище.
Относно това как го виждаме във времето – и в доклада беше посочено, че на 1 януари 2020 г. училището ще започне да функционира, но не е необходимо тази одобрена организация за обучение да стартира от 1 януари, тоест този процес ще продължи минимум две години за сертифицирането на тази одобрена организация. Това, което мога да помоля Вас, като народни представители, този орган, за който говорих в доклада си – Държавната въздухоплавателна инспекция, трябва да бъдат регулирани всички тези полети с държавните въздухоплавателни средства, за да може да има равнопоставеност, да има Закон за въздухоплаването в България, да няма разделение между гражданска авиация, защото там правилата за провеждането и организирането на полетите са едни, правилата за организиране и провеждане на полети като оперативен трафик е съвсем различно. Направили сме, както споменахме в доклада, някои предложения за промени както в ЗОВС, така и в Закона за гражданското въздухоплаване, но засега нямаме информация.
Доложих, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, полковник Ангелов.
ПОЛКОВНИК ИВАЙЛО АНГЕЛОВ: Както знаете в Решението на Народното събрание е залегнало, че личният състав на Факултет „Авиационен“ автоматично ще бъде прехвърлен в новото училище. Както генерал Мирчев каза, ние няма откъде другаде да вземем хора, които да са подготвени и да бъдат специалисти. Не говорим само за пилоти. Аз много пъти съм казал, че пилотите са върха на цялата пирамида, но двамата генерали знаят, че под пилотите стоят още 500-600 души, които трябва да осигурят тези хора. Така че идеята за създаването на одобрена организация за обучение за пилоти е много добра, но тя ще изисква време, както каза генерал Мирчев, може би година и половина, защото ние трябва да покрием всички изисквания на гражданската авиация за обучение на пилоти за гражданската авиация, които не са малко. Когато искаме да създаваме бъдещи пилоти, които да бъдат за гражданската авиация, за големите самолети обучението е много продължително, много изисквания има, които ще изискват ресурс и време. Не можем да кажем, че на 1 януари щракаме с пръсти и ние сме готови.
За другата организация – за обучение за техници. Ние в момента имаме такава организация за обучение на технически персонал за гражданската авиация. В момента имаме такава организация, издаваме лицензи на технически персонал. Периодът на обучение също е много дълъг. Те там трябва да имат минимум три години практика в авиационни фирми. Това ние го имаме, правим го и в момента. Единственото нещо, което трябва да се направи след Нова година е пресертифициране пред ГД ГВА. Подаване на документи, защото едното от изискванията е БУЛСТАТ на ръководителя. Сменяйки си всички тези атрибути, които имаме в момента, ние трябва да подадем ново заявление до ГД ГВА за нов лиценз на тази организация. Там нещата могат да се случат много бързо.
Имаме едни дребни проблеми, когато идваха от Европейската комисия да ни проверяват, те не са много дребни, но се надявам да се справим с тези проблеми – имат претенции към една от сградите, където водим обучението на техническия персонал, те имат изисквания за по-добро оборудване. Ние сме тръгнали в тази посока, имаме проекти за изграждане на новите хангари за постигане на техните изисквания.
Това е по въпроса за организацията.
В момента персоналът на Факултет „Авиационен“ е 90 души, без сержантския колеж. Осем души сержантски колеж. Ние към училището имаме амбицията по Закона за професионалното образование да открием и Сержантски колеж, който ще бъде малко по-развърнат – по всички авиационни специализации да можем да обучаваме. И по Закона за професионалното образование четвърта степен сержантски състав. Няма да е лесно. Аз Ви казвам – много трудно се намират хора.
Има нещо, което тук всички трябва да го знаят – от Националната агенция по акредитация ни дадоха позволение да открием това училище, те идват на проверки, но може би във времето, докато имаме тази временна акредитация, правят се промени в Закона за висшето образование, идеята е след една година да направят отново проверка какво сме изпълнили по тези неща, които са записани в проекта, което е много важно. Аз много пъти казвам, че с откриването на Военновъздушното училище ние трябва да наблегнем на преподавателския състав, на тези критерии, по които те ще дойдат да ни оценяват след една година. А тези критерии са много важни за тях, защото, ако не дадат висока оценка на тези критерии, които те ще проверяват, ние ще имаме след това седем години – от пет до седем години да не бъдем проверявани отново. Много пъти и с колегите сме говорили, че ние трябва да наблегнем на попълване с академичен състав, което не е лесно. Младите хора много трудно се намират. В последните един-два месеца назначихме четири-пет млади момчета, които са старши лейтенанти, но те тепърва ще се развиват. Това е проблем, който трябва с откриването на училището да стартираме в тази посока.
Това е, господин Генерал. Доложих по въпросите за личния състав и за организацията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Съгласен съм, затова и поставих въпроса за личния състав. Проблемът с личния състав на цялата армия е много сериозен – както на редови военнослужещи, така и на офицери. Знаем, че и от гледна тока на преподавателите, голямата част е офицерски състав. Очевидно и ние трябва да продължим да работим в посока одобряване и на финансовите, и на социалните условия в цялата система, защото за мен това е начинът да задържим наличния състав и да попълним дефицита от кадри, който в момента има. Затова ми се иска да отворим системата и да се обучават достатъчно кандидати за гражданската авиация.
Единствено имам един допълнителен въпрос: дали сте правили анализ на пазара на труда от гледна точка на това дали ще има достатъчно желаещи кандидати да се обучават и за нуждите на Военновъздушните сили, и за нуждите на гражданската авиация? И анализ от гледна точка на потребителите след това, които пък ще използват готовите специалисти? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте, полковник Ангелов.
ПОЛКОВНИК ИВАЙЛО АНГЕЛОВ: Слушам, господин Генерал!
Да, ние сме правили анализ за развитието на авиационния пазар. Непълен анализ, защото ние все още нямаме много-много добри контакти с авиационните компании, които оперират в момента в страната. Честно казано, с „Луфтханза“ имаме добри взаимоотношения, но с другите авиационни компании, които ползват кадри за гражданската авиация, ние нямаме все още много добри взаимоотношения. С времето се надяваме тези взаимоотношения да прераснат в бизнес-план, в който те да имат възможността да си поръчват, защото това е много важно. Всеки иска да вземе готови хора, но никой не ще да вложи предварително пари в тяхното обучение. Това е нещо, което много пъти сме говорили на много форуми, че тези авиационни компании, ако искат да имат добре подготвени специалисти, трябва да се ангажират с тяхното обучение. Това е много важно, защото после те дълго време ще ползват тези специалисти, те не се градят за един, за два дена.
Надявам се на този направен анализ. Има голяма необходимост от технически персонал за компаниите. Голяма част от нашите студенти, които и в момента се обучават, реализират се веднага, напускат, заминават и започват да работят в тези авиационни компании. Доста търсени са.
За пилотите аз Ви казах, че обучението е много дълго. Ние засега не предлагаме това обучение и заради това нямаме много добри анализи колко от хората биха желали да се запишат и да се обучават за това. Надявам се с времето това да се случи, но има голяма необходимост. Аз съм правил едни изследвания преди една година. В цяла Европа има голям недостиг на авиационен персонал. Не говоря само за България, а в цяла Европа. Този транспорт се разширява многократно.
Не говоря само за инженерно-технически състав. Нашата идея в бъдеще е да наблегнем и да погледнем и за наземния състав, защото там има много курсове, които се провеждат и те са задължителни и ежегодни и трябва да се провеждат някъде. Сега се правят в малки авиационни центрове. Знам, че трудности има навсякъде. На самото летище се правят такива курсове. Ние мислим за в бъдеще да обучаваме и такъв наземен персонал, защото също има голям глад за такива хора.
Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми генерал Попов, уважаеми колеги народни представители, уважаеми ръководители на Военновъздушните сили, на Военното училище във Велико Търново, на Факултет „Авиационен“, на базата! Благодаря за дадената възможност и на ръководството на Военната комисия на Народното събрание да проведем това заседание на територията на Авиационния факултет в Долна Митрополия, първо, защото това е една болна тема за нас и в голяма степен днес можем да достигнем до отговори на всички въпроси както за отделните ръководства, така и ние да си изясним задачите, които следва да си поставим на дневен ред, за да можем да осъществим възстановяването на Военновъздушното училище в Долна Митрополия.
Като народен представител от Плевен, разбира се, и на община Долна Митрополия, искам още веднъж да изразя своята благодарност, че в много важен момент се провежда днешното заседание, когато буквално преди датата 1 януари на следващата година можем да поставим основните въпроси. И тук искам да премина към моя въпрос. Де факто ние от 2009 г. със Закона за промяната на Закона за въоръжените сили се стремим към възстановяването на Военновъздушното училище. Тогава, разбира се, бяхме на различни позиции повечето от народните представители и парламентарните групи, днес имаме едно обединение в тази посока, че Военновъздушното училище трябва да го има. И тук идва моят въпрос: кога смятате в пътната Ви карта за възстановяване на училището, че можем да кажем, че тези въпроси ще бъдат необратими по възстановяването на Военновъздушното училище? Кога ще бъде финалният етап, когато смятаме, че Военновъздушното училище вече се е отделило от това във Велико Търново и има самостоятелен живот?
В тази връзка бяха поставени и други въпроси по персонала, по преподавателския състав, много тежък е въпросът за целия състав, за командния състав, но въпросът е и към Вас, и към нас – как смятаме да задържим тези хора, които обучаваме във Военновъздушното училище, за военната база и училище? И другото – коя част от тях отиват в цивилния профил? Самият Вие казахте, че се завършва и веднага отиват във всички други компании, не остават при нас. Явно трябва още да се работи в тази посока.
И още един въпрос, който е и за втората точка от дневния ред, но и тук кореспондира: в кой момент ще започне приемът на курсанти тук в Долна Митрополия?
Още веднъж – с благодарност с днешното и утрешното гостуване на територията на Плевен и Плевенска област, оценяваме го, важно е за нас. Знаем, че е национална задача, не е само регионална, затова изказваме своята благодарност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за отговор. Кой ще отговори?
ПОЛКОВНИК МАРИН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбраната, уважаеми депутати, господин Генерал, господа офицери! Аз съм полковник Маринов – декан на факултет „Авиационен“.
Ще започна отзад напред. Първо, за тези, които отиват във фирмите. Ние обучаваме студенти, които са цивилни студенти по прием. Те не са по заявка на Военновъздушните сили и част от тях, тъй като не са само за авиационните пазари, една немалка част се реализира в авиационните фирми, но като техници. Не обучаваме цивилни студенти за пилоти. На това обърна внимание полковник Ангелов, че ние засега сме стъпили на пазара на обучение за гражданската авиация, но за техници само.
По отношение на привличане на преподаватели има няколко начина. Има една концепция, която е утвърдена през месец януари от министъра на отбраната. Освен от таксите за обучение на студенти, една немалка част, която може да идва като приходи и допълнителен доход на преподавателите, това са проекти. Проекти, финансирани най-вече по европейски програми. Техническото оборудване, което виждате тук, е също по проект, не е от бюджета нито на университета, нито на страната, защото е по международен проект. Но това е свързано отново с развитието на академичния състав. За да можем успешно да кандидатстваме за проекти, трябва да имаме академичен състав, който да има висок рейтинг, тъй като това се оценява. И това е един от начините за набиране на средства.
Относно приема, реално кампанията по приема трябваше да започне през месец декември. В Университета полковник Маламов е създал организация, но няма как да започне във Военновъздушното училище. Приемът би трябвало да започне още през месец февруари – подготовката, обявяване на материалите за явяване на изпити и цялата кампания. Приемът трябва да завърши през месец юли. Това означава вече да подберем от кандидатите. Реално тя трябва да започне през месец февруари с обявяване на места.
Ние сме започнали рекламна кампания относно обявяването на деня на „Стани войник“ в гр. Плевен. Там бяхме организирали щанд с Военновъздушното училище, с флаери и с отговаряне на въпроси. Бяхме осигурили хора. Надяваме се и в следващите месеци да имаме подкрепата и на колегите от военновъздушните бази, които ни съдействат при тези рекламни кампании в другите градове, да разпространяват информация.
Най-първата и тежка задача догодина ще бъде да достигне информацията, че училището вече е отделно. Говоря да достигне до родителите и учениците. Да знаят, защото дори и в момента не всички знаят за възможността, че от Националния военен университет излизат не само военни, но и цивилни студенти. Същото ще бъде и при нас. Имаме опит в организиране на кампании и не смятам, че ще бъде проблем.
Относно помощта, която може да окажат депутатите, неминуемо, когато се стигне до детайлите, ще се стигне до някои процедури, по които ще е необходимо да има може би и законодателна промяна. Те ще бъдат предлагани точно и конкретно, защото да се говори само за това, че трябва да има необходимост, не е коректно в момента. Аз, примерно, имам конкретно предложение и в момента, но в рамките на дискусията по втория доклад ще я споделя. Смятам, че след като има такава помощ, ние работим много добре с община Долна Митрополия и с общинското ръководство, ще има успех училището.
Относно времевата рамка, в Концепцията е разписано, че се очаква до пет години съставът на училището да бъде попълнен в достатъчно висока степен. Говорим за 90%. Относно попълването с цивилни служители това няма да е проблем. Говоря не за преподавателски състав. Има в региона достатъчно желаещи, които да заемат тези длъжности. Относно попълването с преподаватели, това трябва да стане с ясното показване за възможността, освен основната заплата, за получаване и на допълнителни приходи, работейки по проекти в тези организации, което ще привлече хора.
Единственият най-голям проблем ще е да се привлекат качествени преподаватели в областта на информационните технологии, тъй като там трудно могат да се достигнат заплатите, които получават най-добрите, но ще се постараем. Имахме неприятния опит от миналата година – напусна ни младо момче, защото му предложиха във фирма много по-голяма заплата. Бяхме го привлекли, специалист по информационни технологии. Смятам, че този проблем постепенно ще се реши, като моето виждане е, че закупуването на новата авиационна платформа, аз не бих я нарекъл самолет – F-16, също ще допринесе, защото там са технологии, които в България в момента ги няма. Това ще привлече млади хора, които ще искат да се занимават, да обучават за тях и да проучват тези технологии.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Полковник.
Понеже виждам, колеги, че въпросите отиват повече към втора точка, разбира се, те са вързани, можем да преминем към нея, но ако имате нещо конкретно към Военновъздушните сили като цели и очаквания за развитие, и в тази връзка какъв продукт те очакват от Военновъздушното училище, сега, в първа точка е време да зададем тези въпроси и да изкажем тези становища. А после, като преминем към втора точка, тогава вече можем да се концентрираме към самото училище.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Попов, уважаеми колеги народни представители, уважаеми домакини! Моят въпрос е свързан с това направени ли са анализи от Военновъздушните сили за капиталовите разходи, които са необходими за летището, за подобряване на материалната база на училището, за общежитията в следващите две години, когато стартира самото училище, защото, както спомена полковник Ангелов, академичният състав е важен, но е важна и материалната база?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Аз искам да разбия въпроса на няколко отговора, защото едно е Военновъздушната учебна база, тук генерал Мирчев в неговия доклад каза какви са изискванията на Военновъздушните сили към учебната база? И отделно ще има училището. Тук трябва да се види взаимодействието – откъде и как ще дойдат ресурсите? Но са различни направления на пари. И в бюджета за следващата година ще има отделна линия за Военновъздушното училище.
Като обсъждаме бюджета тази година за 2020 г. ще има отделна линия бюджет за Военновъздушното училище, отделно ще си има бюджет на Министерството на отбраната с всички програми, които са включени, включително и за Военновъздушните сили.
Заповядайте, господин Генерал.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ПЕТЬО МИРЧЕВ: Уважаеми господин Генерал, уважаеми народни представители! Във Военновъздушните сили анализ е правен. И не само за летище Долна Митрополия, а за цялата ни летищна мрежа, която, за съжаление, вече не е толкова голяма.
Имаме пътна карта, използват се различни програми, за да може да се подобрява инфраструктурите и самото летище. Ако говорим конкретно за Долна Митрополия, както вече доложих в моя доклад, в комуникационно, информационно и навигационно отношение летище Долна Митрополия е в добро състояние, има какво още да се желае и ние сме направили съответните планове как да го постигнем. Най-вече в комуникационно отношение.
Що се отнася до самата инфраструктура на летището към момента летището отговаря на изискванията, за да бъде дори сертифицирано като летателна площадка, или като летище от ГД ГВА. Но, за да се поддържа то в такова състояние, аз вече Ви доложих, мнението на Военновъздушните сили е летището и съответната инфраструктура да остане в управление на Военновъздушните сили. Затова сме изпратили този конкретен документ до ГД ГВА, за да получим и конкретен отговор. Ако остане в управление на Военновъздушните сили, съответно Военновъздушната учебна база с техните специалисти могат да поддържат това летище в състоянието, в което е в момента.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Само за колегите да кажа, че това е въпрос, който тепърва ще бъде уточнен и ще бъде решено от Министерството на отбраната кой ще съхранява Военновъздушното училище, кой ще съхранява Военновъздушната учебна база и това е една от темите, по която още няма окончателен резултат.
Искам може би за финал по първа точка да попитам генерал Мирчев: по какъв начин Вашите изисквания ще бъдат променени и актуализирани към Военновъздушното училище за подготовката на офицери за нуждите на българската авиация предвид модернизацията на Българските ВВС с нова техника, каквато е F-16? Какво според Вас е най-важното, с което те трябва да се съобразят?
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ПЕТЬО МИРЧЕВ: Благодаря, господин Генерал.
Ще започна от там, че новият боен самолет, или новата платформа, неминуемо поставя по-високи изисквания към подготовката както на летателния състав, така и към инженерно-техническия състав. Това е самолет с напълно нова за България философия както на използване, така и на поддръжка. Затова изискванията, които ВВС ще има към Военновъздушното училище и за подготовката ще бъде в няколко направления. Първо, като физическа подготовка. Второто направление – теоретичната подготовка, като се засили изучаването на по-съвременните технологии.
Разбира се, ние сме направили за всичко това предложение към Факултет „Авиационен“ за промяна в сегашните програми за обучение. Тези програми, съвместно с експерти от Военновъздушните сили и от Факултет „Авиационен“, дай Боже догодина и от специалистите от Военновъздушното училище, трябва да бъдат преразгледани, съответно нашите изисквания да бъдат заложени в тези програми. Програмите, разбира се, ще се изработят от тях, но да се съгласуват с Командването на ВВС.
Благодаря, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Наистина това е много важно. Трябва да се използва опитът на други държави, защото ние ще сме потребителите на тази техника и е много важно накъде ще се премести фокусът. Това време трябва да се използва много пълноценно, да се види какъв обем от основни познания са необходими, какъв обем от познания за специфичната авиационна техника, която ще се изучава. Не оттук да излязат едни общо взето широко подготвени хора и след това да се възложи тежката задача на ВВС да ги запознава с това що е самолет, има ли той почва у нас.
Колеги, предлагам да приключим с първа точка, по втора точка също ще можем да задаваме въпроси.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАПОЗНАВАНЕ С ПЛАНА И ПРАКТИЧЕСКИТЕ СТЪПКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВИСШЕТО ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“, ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ.
Давам думата на полковник Ангелов.
ПОЛКОВНИК ИВАЙЛО АНГЕЛОВ: Господин генерал Попов, господа депутати! Много от нещата, които са в презентацията, съвпадат с това, което казах преди малко, но с Решение на Народното събрание от 18 април 2019 г. от 1 януари 2020 г. откриваме Висше военновъздушно училище.
Концепцията за възстановяване на Висшето военновъздушно училище е разработена с отчитане на потребностите и изискванията на Военно-въздушните сили, текущото състояние на националната система за подготовка на кадри за въздухоплаването, тенденциите и перспективите за развитие на въздушния транспортен сектор, както и на водещите национални и европейски практики за подготовка на кадри в сферата на европейската система за въздушен транспорт.
Концепцията за създаване на Висше военновъздушно училище представя мисията, визията и основните цели и приоритети за изграждането на национален устойчив образователен център за подготовка на високопрофесионални кадри за Военновъздушните сили на Република България и системата за въздушен транспорт. Нашата мисия, тя беше записана в самата Концепция, мисията на Военновъздушното училище е обучение и подготовка на специалисти за нуждите на Българската армия, за държавни въздухоплавателни средства. Колегите трябва да знаят, че ние тук обучаваме и за Гранична полиция пилоти и технически състав в момента. Също така се надяваме и за Военноморските сили, които също имат авиационен компонент, да бъдат обучавани колегите тук. В момента те ползват ресурсите на ВВС.
Висшето военновъздушно училище ще бъде държавно висше училище, което ще осъществява дейността си въз основа на предоставената от Министерството на отбраната държавна собственост, ежегоден трансфер чрез бюджета на Министерството на отбраната. Висшето училище ще бъде единственото училище за обучение на авиационен, осигуряващ и обслужващ персонал за нуждите на ВВС с възможности за интегрирано обучение на летци, пилоти и авиационен персонал за гражданската авиация и обслужване на въздушното движение. Както Ви казах, нашата идея е в бъдеще да обхванем абсолютно всички, които се занимават с авиация – ръководители на въздушно движение, имаме добри контакти с РВД в момента, нямаме проблеми, те също искат да помогнат при развитието на Висшето военновъздушно училище. Подготвяме съвместни планове с тях за обучение на специалисти, които те в бъдеще могат да ползват. Това ще се случи.
За изпълнение на Решението на Народното събрание министърът на отбраната отдаде Заповед № ОХ-490, допълнена с друга заповед за назначаване на работна група. В състава на работната група са включени представители на Министерството на отбраната, на ВВС, на Факултет „Авиационен“ и на Военноморското училище. В изпълнение на тази заповед е подготвен план за изпълнение на дейностите за стартиране и функциониране на Висшето военновъздушно училище.
С цел новосъздаденото Висше военновъздушно училище да стане водещо на пазара на авиационно образование и квалификация в плана за изпълнение на дейностите за стартиране и функциониране на Висшето военновъздушно училище, усилията на работната група бяха съсредоточени в разрешаване на три приоритетни оси.
Първата приоритетна ос – сертифициране, одобряване организация на обучение на летателен състав. Така е по изискването на Европейската агенция по безопасност, казва се „одобрена организация за обучение“, и организация за обучение и изпитване на персонал по техническо обслужване. Имаме я тази организация и в момента я сертифицираме.
Следващото направление беше разпределението на районите между Министерството на отбраната, ВВС и Висшето военновъздушно училище, движими и недвижими материални активи.
Трета точка беше изготвяне на Правилник за устройството и дейността на Висшето училище, изготвяне на Проект за длъжностно разписание и всички необходими документи за стартиране на функционирането на училището.
Доста неща казахме по тези организации. Бяха проведени много срещи с ГД ГВА – какви изисквания имат, как да бъдат сертифицирани тези организации. Изготвиха се доста документи, те имат някакви по-специфични изисквания. И, както каза генерал Мирчев, на последната среща, която беше в четвъртък или в петък, отново се постави проблемът със собствеността на летището, защото то е цяло съоръжение, те писмено да отговорят как може да стане в единия или в другия случай. В петък трябваше да бъде изготвено такова писмо и пуснато до Министерство на транспорта за писмен отговор на въпросите. Аз също съм в Комисията с ген. Мирчев.
Тук искам да кажа, че летището и прилежащата инфраструктура е много скъпо съоръжение, много пъти всички го казваха. То е построено с държавни средства, струва милиони. Аз съм бил и началник-щаб на базата, бил съм от другата страна, сега съм заместник на университета. Знам колко средства са необходими за поддръжка на едно такова съоръжение. Не говорим само за полосата. Говорим за всички неща, които обслужват това съоръжение. Това са огромни суми. Много е скъпо. И според мен едно такова съоръжение трябва да се използва максимално от всички организации, които имат възможност да го ползват.
За мен едно скъпо държавно съоръжение, построено с много пари, е удачно да се използва от много организации, които да могат да влагат пари в поддръжката на това съоръжение. Знам, че не е лесно, знам, че това е голямо предизвикателство да се използва това съоръжение. Аз го казвам като съоръжение, защото разбирате, че не е само полосата, те са много неща. И за мен е необходимо много точно и правилно взаимодействие между всички институции, опериращи на това летище. Трябва наистина да има някакво споразумение за съвместно ползване от всички, които желаят да ползват това съоръжение. Няма да е лесно. Тези въпроси бяха поставени на работната група последния път. Генерал Мирчев каза, че то се ползва за запасно летище от други държави. Нещата не са толкова лесни със самото използване на летището. Да, може би ще се вземе някакво по-точно решение, което трябва да е юридически обосновано и практически приложимо за всички тези неща.
По предната точка с полк. Маламов – началник на Националния военен университет, защото ние говорим за недвижимо имущество, но има и движимо имущество, което се води на Националния военен университет, с него е разговаряно, няма никакви проблеми относно движимото имущество, което в момента се води на Националния военен университет и е в района на Долна Митрополия, да бъде предоставено на новото училище. Относно тази точка изготвихме Правилник за устройството и дейността на Висшето военновъздушно училище, изготвихме Проект за длъжностно разписание, изготвена е вътрешна система за оценяване, поддръжка и акредитация, която е съгласно изискванията на Националната агенция. И във връзка със създаването на Сержантски колеж подготвихме заповед на министъра на образованието. Продължават тези неща да се движат, мисля, че тук не сме изостанали.
Относно Проекта за длъжностното разписание – на декана на Факултет „Авиационен“ му беше поставена задачата да изготвим ние длъжностното разписание и Проекта за управлението на училището. Ние изготвихме едно длъжностно разписание с минимални разходи за личен състав, максимално развитие на академичния състав и да не се дублират структурите с Военновъздушната учебна база, което е излишен разход за Министерството на отбраната. Ние тръгнахме от този подход, когато правихме длъжностното разписание.
Само за колегите да кажа, че длъжностното разписание, което беше залегнало в концепцията и утвърдено от министъра на отбраната, варираше от 170 души личен състав, след което с разговори на Министерството на отбраната и „Човешки ресурси“ достигнахме до около 200 души, което беше съгласувано с Министерството на отбраната, с „Човешки ресурси“. Все още длъжностното разписание не е утвърдено като длъжностно разписание, поради възможностите за разпределението на района. Това е много важно, защото, ако правим някакво длъжностно разписание, ние трябва да знаем кой ще обслужва каквото и да е тук. Не може да направим нещо и да останем без да има кой да обслужва техника или кой да обслужва летището.
Както Ви казах, в Решението на Народното събрание гръбнакът на новото училище ще бъде Факултетът, който е в момента.
Тук искам да поставя няколко проблемни въпроса, които може би не са от нашите възможности да вземем някакво решение. В района, аз говоря за целия район, говоря за всички около 600-700 души, без да говорим за обучаемите, които също са някъде толкова. Няма спортна база. Колегите са запознати, че трябва да бъде изградена спортна зала. Трябва да бъде изградена някаква спортна база, която младите хора трябва да могат да ползват. Казано честно, аз го виждам, че освен хората, които сме в района, тази спортна зала би имала възможността да обслужва и децата от Долна Митрополия. Мисля, че не е проблем тази спортна зала да бъде ползвана само от военнослужещите и студентите, обучавани тук, а и от гражданите, които са в Долна Митрополия. В Долна Митрополия също няма спортна зала, която да привлича младите хора. Това е нещо, което ние сме мислили. Когато сме искали нещо да направим, сме мислили, че това е един от важните въпроси.
С министъра на отбраната беше проведен разговор относно сграда или предоставяне на терен за застрояване от студентските общежития в гр. Плевен. Последната ни среща, ходихме в Инфраструктура на отбраната, има два района в гр. Плевен, които са с изпаднала необходимост, в момента са собственост на Министерството на отбраната, може би в Постановлението на Министерския съвет ще влезе единия от двата района, който министърът на отбраната реши да бъде предоставен за стопанисване от Висшето военновъздушно училище.
Следващия въпрос Вие, господин Генерал, го застъпихте – придобиване на литература, пособия и технически средства за обучение във връзка с придобиването на новата авиационна техника. Всички говорим, че ние трябва да подготвяме хората, но знаете, че без документацията, която трябва да дойде колкото се може по-бързо, съоръженията, които ще се използват за обучението на тези хора, трябва да дойдат колкото се може по-бързо, защото ние трябва да сме готови преди самолетите да дойдат. Хората трябва да са обучени преди самолетите, или поне да имат някаква подготовка.
В тази връзка е свързан и следващият ми въпрос, който е проблемен – за тази цел трябва да бъде изпратен и преподавателски състав за обучение. Не може едни хора - професори и доценти да преподават нещо, с което не са се сблъсквали, не са го обучавали. Всички казахме, че е нова платформа – нещо, което трябва да се развива.
Тук поставихме въпроса за статута на курсантите. Ние разговаряхме с Вас преди да влезем. Статутът на курсантите трябва да бъде решен според нас в Закона за въоръжените сили на Република България, защото сега статутът на курсантите се разрешава с правилниците на всяко висше училище. Статутът, правата и задълженията – за всички тези неща е дадена свободата на училищата да си решават, всяко висше военно училище да си решава статута на курсанта.
Моето лично мнение е, че това би трябвало да е в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, или в Правилника. Не зная как Министерството гледа на този въпрос.
Кандидатстване за харта „Еразъм“. Професор Маринов каза, че ние участвахме по два международни проекта, но ние участваме по тази харта „Еразъм“. Тази харта „Еразъм“ се дава на всеки подал документи до края на тази година. Ние като субект няма да можем да съществуваме до края на тази година. Това означава, че не можем да вземем харта „Еразъм“ за догодина. Това означава, че ние не можем да изпращаме, защото по тази програма изпращаме курсанти, студенти, преподаватели в чужбина да взимат опит. Ние приемаме по същия начин курсанти и студенти от Полша, от Чехия, от всички държави, с които имаме подписани споразумения. Ние се помъчихме да се свържем с Европарламента, намерихме контакти как да стигнем дотам, но това може би ще бъде нещо, което Вие бихте могли да ни помогнете като субект, който в момента не съществува, да кандидатстваме по някакъв начин, или поне да кандидатстваме следващата година през месец януари, за да можем да се включим по някакъв начин.
Следващото е наш въпрос, няма да го казвам, ще се помъчим ние да организираме тези неща, защото интернет се доставя за всички висши училища от тази организация. Ние като нов субект на 1 януари може да нямаме, но се надяваме на 2-ри да успеем да подпишем договори с тези организации, за да имаме комуникации тук, които да можем да ползваме.
Господин Генерал, завърших.
В заключение искам да кажа, че висшето училище трябва да отговори на изискванията, на нарастващите потребности за авиационни кадри, съгласно изискванията на европейските агенции и съгласно изискванията на ВВС.
Доложих, господин Генерал. Ако имате въпроси? Част от нещата бяха казани.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на полковник Ангелов.
Само припомням на колегите, че тук е и началникът на Националния военен университет. Може да има въпроси и към него относно бъдещето и на Националния военен университет и за взаимодействието му с Военновъздушното училище.
Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, пред скоби искам да кажа нещо, което всички в тази зала знаем – колко е лесно да се разруши нещо и колко е трудно после да се възстановява.
Някои от нещата, които си бях подготвил да кажа, вече бяха казани, затова малко по-набързо искам да изразя някои мнения.
Първо, както неведнъж съм казвал, ръстът на заплатите в армията трябва да се удължава ежегодно, независимо от това какви са управляващите конфигурации в България. За да имаме, както навремето се говореше, малка, но високоплатена армия, това означава да се дават средства. Добрата новина обаче тук е, че ние имаме подписан договор за двата процента, достигането им. Тук за сетен път искам да кажа, че тези два процента са минимум, те не са тавана, както ги разглеждат някои. Една държава може да има и три, и повече, колкото реши самата държава, разходи за отбрана.
Какво искам да кажа? Всички сме за даване на средства, но някой може да каже: откъде ще дойдат? Е, оттам ще дойдат, защото двата процента от 110 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, са една сума, а той постоянно ще расте. Дори да се стигне до тази циклична криза, с която ни плашат постоянно, дори тя да дойде в България на макроикономическо и на микро ниво 2021-2022 г. и така нататък, очевидно е, че България няма да отиде в пропастта, а нейният брутен вътрешен продукт ще продължава да расте, независимо с какво темпо, но ще расте, тоест абсолютната сума за отбрана като число ще расте. Тоест ще има средства за увеличаване на заплатите. Освен това ни предстои разтоварване на бюджета по линия на големите проекти. Самолетите ги платихме наведнъж, това автоматично освобождава голяма глътка въздух за догодина и за следващите години. Сроковете за другите два проекта, които наскоро разглеждахме, също са скъсени, което значи, че точно когато най-много ще трябват средства – още и още за развитие на новото Военновъздушното училище, ние вече след 5-6-7 години ще имаме още повече наличен ресурс, не предполагаем.
Искам само да попитам: има ли възможност да се търси сътрудничество със страната производител, в случая Съединените щати, в началния етап те да пратят тук, да командироват на тяхна издръжка преподаватели, някакви техници, или пък някакви програми за обучение? Нещо за подпомагане от страна на Щатите? Или ако сега такова не се очертава, дали не може по-късно да стане?
И относно това за обучаващите се и във военната, и в цивилната специалност, има ли възможност да бъдат привличани от Македония и Албания, тъй като те също искат да обучават свои младежи, предимно гражданска авиация, защото военна авиация не съм сигурен, че скоро биха могли да имат в някакъв сериозен обем, но за цивилни обучаеми говоря? И защо да не се помисли занапред имаме над милион и половина емигранти, там се раждат стотици хиляди деца с езикова подготовка, понеже растат в чужбина, и занапред говорим, когато тръгнат нещата, дали не може да се търсят и сред тях, защото когато и заплатите започнат да растат, те вече растат, но става въпрос за още повече, тези деца, които са на българи, емигрирали в чужбина, биха могли да проявят интерес и да кандидатстват да учат тук.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Вангелов.
ПОЛКОВНИК МАРИН МАРИНОВ: Ако може аз да отговоря?
Господин Председател на Комисията, уважаеми депутати, уважаеми офицери! На първия въпрос аз не мога да отговоря за американците, но познавайки опита от другите военновъздушни академии, говоря за Полша и Унгария, където са ползвали техния опит, те не разглеждат такъв вариант. При тях винаги вариантът е: страната изпраща за обучение в щатите и съответно пилотите в Канада. Това е най-вероятния вариант. Говорим за обучение на преподаватели.
Доколко може да се развият допълнителни действия от самата фирма, защото тези договори са на държавно ниво, това е отделен въпрос. Най-вероятно има възможности фирмата производител да осигури някои неща в училището, като ресурс, дори краткотрайна подготовка, но е въпрос на договорености на по-високо ниво. Дори не е на ниво училище.
Относно обучението на македонци, вероятно не знаете, но при нас завършиха двама курсанти македонци, които си бяха с албански произход, без да има някакви специални изисквания. Те си завършиха пълния курс. Тук полковник Банков имаше някои проблеми, защото трябваше да им осигурим по-специално меню за храненето, тогава все още имаше такова хранене, и нямаше никакви проблеми. Те след това пожелаха, записаха като цивилни и завършиха магистратура пак тук при нас.
Един от пътищата е не просто да се привличат само за цивилни студенти, но да се привличат за курсанти. В момента в университета, има междуправителствени договори, има обучение на виетнамци,от Въоръжените сили на Република Виетнам. И тук имаме.
Един от проблемите там обаче, който вее може би Вашето съдействие може да се ползва, така е сключен договорът, че ние определяме те дали са годни за служба във Виетнамската армия или не. Давам Ви пример: тези, които са при нас, трябваше да бъдат курсанти за щурмоуправление „Въздушно движение“. Не изкараха нашите изисквания за авиолекарска комисия, генерал Попов е добре запознат, и в момента вместо да са пет години курсанти, страната пет години обучение, те са четири години като цивилни студенти, частично по същата програма. Смятам, че би било редно да се променят, ако е на законодателно ниво, това при сключването страната, която предлага и иска да й обучим, тя да си решава дали са годни или не са годни, а ние да предоставим само образованието.
Как процедираме с виетнамците? Провежда се една година езиков курс по български и след това те учат, заедно с нашите курсанти, но развивайки преподавателския състав, увеличавайки се неговия състав аз смятам, че ще имаме възможност да направим екипи, които да водят това обучение на английски език, което да може да привлича много по-широк кръг.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на полковник Маринов.
Колеги, имате думата за въпроси.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Един допълнителен въпрос, като пояснение на финалните изречения. Примерът за Виетнам е добър, защото това все пак е една практика, която е съществуваща и трябва да търсим резерв за увеличаване възможностите на новото военно училище. Имаше много сериозно запитване от Турция преди време, но още нямахме решение, че възстановяваме Военновъздушното училище. Как реално виждате, колкото и да е на ранен етап днес, за търсене и на други перспективи в тази насока, защото Вие сте практиците?
Вземам повод и от нещо друго – при съществуване на университет трябва да има определен брой факултети. Тук при военно училище това не е необходимо. Но практиката, която има Медицинската академия с чуждоезиково обучение, има обучение включително и на Военноморските сили, на митничари и други, по определени мисии изпращаме лекари и не само лекари, има ли друга перспектива, където тези военни функции да влязат на някакъв етап във Военновъздушното училище – било с катедра, било на един по-късен етап с факултет, за да може да го направим Военновъздушното училище, каквото трябва да бъде?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Полковник Маламов.
ПОЛКОВНИК ИВАН МАЛАМОВ: Господин Председател на Комисията по отбраната към Народното събрание, уважаеми народни представители! Искам, първо, да Ви благодаря, че съм поканен и днес съм с Вас при разискването на тези важни въпроси.
Аз разбирам много добре, че акцентът е върху формирането на висшето военновъздушно училище. Вие, господин Генерал, ме попитахте дали ще има някакво негативно отношение към Националния военен университет? Да, разбира се, ще има и то ще е чисто емоционално, защото това са наши колеги и наши приятели, разбира се, но в същото време искам да Ви уверя, че ние като ръководство ще положим всички усилия да ги подпомогнем, защото няма да им е никак лесно и ще стискаме палци да успеят.
Що се касае до Националния военен университет, искам да споделя нещо с Вас, да използвам тази възможност, че съм тук и да Ви кажа, че целта, която съм поставил пред целия Военен университет, е да го утвърдим не само в национален, но и в международен план. Аз виждам огромен потенциал в този университет и смятам да го развия, защото Българската армия имаме нужда от това нещо, имаме нужда нашите курсанти бъдещи офицери наистина да бъдат достойни за Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, има ли други въпроси?
Ако няма, искам да Ви благодаря за компетентността. Има много задачи, тонове работа има да се свърши. Това, към което искам да Ви приканя, знам, че звучи малко като лозунг, но за да успее Военновъздушното училище, за да бъде то наистина една сериозна институция, която да върне нашата добра школа на Военновъздушните сили, трябва ентусиазъм. Има много неща и човек, когато се забърка в много от подробностите, започва да губи ентусиазъм. Без ентусиазъм няма да успеем. Наистина трябват вдъхновени хора, които да работят с голямо желание. Не можеш да привлечеш хората да дойдат и да желаят да станат офицери, сержанти, войници, ако те отидат в една скапана система. Това училище, което създаваме, трябва да бъде атрактивно. Хората трябва да искат да идват тук.
Виждаме какви са условията тук. Те са под всякаква критика! Извинявайте! Тук трябва да се създадат добри условия. Трябва да се намерят добри преподаватели, трябва да се намери необходимата система. Това е голямо дело.
Надявам се, че в Комисията по отбраната имаме единодушие, че трябва да има средства и подкрепа. Можете да разчитате на нас. Желая Ви успех!
Благодаря на всички за участието.
Колеги, закривам заседанието.