Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбрана
15/01/2020
1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с Указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 15 януари 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 232, от 15,00 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с Указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,00 ч. и се ръководи от Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме кворум, уважаеми колеги. Откривам заседанието.
Честитя на всички новата година! Пожелавам успешна нова година, да сме живи и здрави и да работим в интерес на армията и държавата, в което не се съмнявам, разбира се.
На първото заседание за 2020 г. от Министерството на отбраната присъстват: господин Атанас Запрянов – заместник-министър, генерал-лейтенант Димитър Илиев – заместник-началник, генерал-майор Явор Матеев – командир на Съвместното командване на Силите за специални операции“, бригаден генерал Юлиян Радойски – началник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар; неправителствени организации.
Дневният ред, който Ви беше изпратен, включва две точки:
1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с Указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържал се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред, така както беше отбелязана:
ПРЕДСТАВЯНЕ В КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НА ОФИЦЕРИ, УДОСТОЕНИ С УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 136, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата за представяне на заместник-министър Запрянов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Съгласно чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България днес ще Ви бъдат представени двама генерали, които са получили назначение на длъжности за висшия състав, и съответните звания – генерал-майор Явор Матеев и новият началник на новосъздаденото Военновъздушно училище бригаден генерал Радойски.
И тъй като в духа на доброто взаимодействие в интегрираното Министерство на отбраната Ви предлагам, господин Генерал, господа народни представители, генерал Матеев да го представи заместник-началникът на отбраната, тъй като генерал Матеев е в пряко подчинение на началника на отбраната, а аз ще представя генерал Радойски, който като началник на училището пък е подчинен на министъра на отбраната. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Приема се.
Заповядайте господин Генерал-лейтенант.
ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ДИМИТЪР ИЛИЕВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господа народни представители – членове! Представям Ви генерал-майор Явор Матеев – командир на Съвместното командване на Специалните операции.
С Указ № 269 от 25 ноември 2019 г. на Президента на Република България бригаден генерал Явор Антонов Матеев е освободен от длъжността „Командир на 68-а бригада „Специални сили“ и е назначен на длъжността „Командир на Съвместното командване на Специалните операции“, съответно удостоен е с висше офицерско звание „генерал-майор“.
Роден е на 5 декември 1967 г. в град София. Образование – висше. Образователно-квалификационна степен „Магистър“.
Военната му квалификация: Национален университет по отбрана Вашингтон – САЩ, „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“; Военна академия „Раковски“ – общовойскови командно-щабен профил „Разузнаване; Националния военен университет „Васил Левски“, специалност „Разузнаване“.
На военна служба е от 1989 г. След придобиване на квалификация „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“, генерал-майор Матеев е вземал следните длъжности: „заместник-началник на направление в Щаба на Сухопътните войски“, „началник на отдел“ в администрация на Министерството на отбраната; „заместник-директор“ на дирекция в администрацията на Министерството на отбраната“; „командир на 68-а бригада „Специални сили“.
Владее английски език на ниво 3333 по изискванията на STANAG.
Създаването на съвместното командване на Специалните операции е продължение на усилията на Министерството и на Щаба по отбраната за развитието на Силите за специални операции. Считаме, че със създаване на това Командване и назначаването на генерал-майор Матеев за негов командир, правим още една стъпка към развитието на Силите за специални операции, тъй като значението им е оценено като значително особено в наши условия и в контекста на засилващите се хибридни действия, а не откри военни действия. Господин председател, доложих. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Ние наистина всички оценяваме усилията на Министерството на отбраната за създаването на това командване, за инициативата, подкрепена от всички политически сили. Защото ние наистина си даваме оценка за значението, мястото и ролята на Специалните сили, за което благодарим и на всички, които работиха по тази тема. И настина съвсем заслужено командир на това Съвместно командване е генерал-майор Явор Матеев, на когото изразявам мнението на всички, пожелаваме успех в създаването на тази нова структура и с новите амбиции, които има и военното, и политическото ръководство на Министерството на отбраната.
Господин генерал-майор, ако може с няколко думи да информирате Комисията за Вашите цели, приоритети и виждания за бъдещето развитие на създалото се командване със съответните структури.
Заповядайте.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЯВОР МАТЕЕВ: Господин Председател на Комисията, господин Заместник-министър, господа членове на Комисията, господин Заместник-началник на отбраната! Благодаря за предоставената възможност. Действително създаването на Командването на Специалните операции на Българската армия беше процес на последователна политика на Министерството на отбраната, на Щаба на отбраната от години наред. Началото на този процес беше поставен преди близо две десетилетия, но така или иначе след 2014 – 2015 г. това вече бяха последователни бързи стъпки, подкрепени, както Вие вече отбелязахте, от всички на ниво Щаб на отбраната, Министерство на отбраната, най-вече Законодателният орган на Република България. Разбира се, с изключителната подкрепа на Комисията по отбрана, защото ние тези въпроси сме ги дискутирали нееднократно. Спомняте си и посещение, включително на командващия от НАТО, на други високопоставени гости, както и наши изслушвания, когато са се дискутирали тези процеси.
И за да завърша, по този въпрос само ще кажа, че след създаването на Командването и Република България, и Министерството на отбраната вече е създало действително законовата, правната рамка и съответните структури, разбира се, за развитието на Специалните сили по стандартите на НАТО, нещо, към което ние се стремяхме от доста години и мога смело да кажа, че с това решение ние вече се изравнихме с водещите държави в НАТО по възможности, които се предоставят оттук нататък на Специалните сили и най-вече на развитие на оперативните способности на българските Сили за специални операции.
Оттук нататък като приоритет наш ще бъде да надградим това, което правихме реално през последните три години, но вече като съвместна структура за Специални операции, тоест по най-бързия начин да може да изпълним със съдържание това нещо, което ни казва, което ни заповядва закона и това определение, което дава като функция постановлението на Министерския съвет за самото командване. Тоест да планира, организира, пряко да ръководи провеждането на целия сектор Специални операции по суша, въздух и вода с използването на пряко подчинените формирования за Специални операции, които са регламентирани в Плана за развитие на въоръжените сили, както и с придаващи се формирования от другите видове и родове войски при провеждането на съвместни Специални операции.
Като първа стъпка тук ще се стремим да дадем съвместност на самото командване, за да може то да има експертизата да планира и провежда тези операции. Следваща стъпка след създаването на Командването, което реално се случи на 1 ноември тази година заедно с нашия Учебен център, което също беше приоритет от много, много години, вече реално формирахме истински Учебен център за подготовка на специалните сили със статут, ранг и щат, който да позволява да се провеждат всички курсове, преподготовки и така нататък. Само след два-три месеца ние ще развием по-точно нашите формирования, като значително ще увеличим бойния състав на тези формирования, тоест операторите от Силите за специални операции. Предстои след една година изграждане и ново формирование по състав и съдържание в локация, различна от град Пловдив. Предстои създаването на по-сериозна логистична структура, която да обслужва цялото командване, както и провеждането на съвместните специални операции, създаде се и щабен батальон.
Като друг приоритет, който поставяме, е модернизацията. Трябва да Ви кажа, че това, което направи Министерството на отбраната, Щаба на отбраната преди две години, две години и половина, когато създаде отделна Програма за финансирането на Специалните сили, това качествено преобрази начина, подхода и реалностите преоборудването на Силите за специални операции. Ние за последните две години успяхме да придобием лична екипировка, оборудване, средства за разузнаване, средства за лична и индивидуална защита от българско финансиране и от финансиране от нашия стратегически партньор САЩ. Казвам го, защото решението за развитието на Специалните сили повлия в значителна степен огромна част от FMF-а за България, за Министерството да бъде при Силите за специални операции. Защото те видяха бъдещето развитие, видяха потенциала.
Така че тези две решения доведоха до качествен скок, ръст и тотално преобразяване в процеса на модернизация на Специалните сили. Разбира се, има още много какво да се желае, но това, което се направи през последните три години беше нещо, което не бяхме правили последните 20 години.
Като следващ приоритет поставям воденето на постоянна, съвместна подготовка със сродните формирования от Българската армия и основно с Морския специален разузнавателен отряд, който оттук натам с бързи темпове ще се развива и ще изпълнява цел на силите, която е за предоставяне на морска тактическа група за Специални операции. Ние с тях така или иначе и досега сме водили съвместна подготовка, но сега мога да Ви гарантирам, че с командира на Военноморските сили работим ежедневно, планираме много нормално задачите и всички разбираме правилно това, което е взето като политическо решение, това, което е изписано и в закона, че заедно ще провеждаме съвместни специални операции, когато отрядът ни се подчинява на оперативно подчинение. Така че мога да кажа, че работим прекрасно в това направление, както и при изпълнението на целта за НАТО.
Като следващ приоритет е постоянна съвместна подготовка с формированието в състава на Министерството на вътрешните работи. Знаете, че там съвместно с Отряза за борба с тероризма на МВР ние имаме основни отговорности като оператори, като пряко действащите лица при изпълнение на задачите, произтичащи от Националния план за противодействие на тероризма. С ДАНС, с Националната служба за орана, Националната служба за разузнаване, както и с всички формирования от Силите за специални операции на НАТО.
Като приоритет поставям и по-нататъшното развитие на нашите отговорности, свързани с изпълнение на целите за Силите по отношение на Силите за специални операции. Знаете пакета „Цели за Сили“ на Министерството на отбраната. Ние имаме четири цели, които изпълняваме и те са в развитие на всичките ни основни компоненти. Ако целта на Сухопътните групи за Специални операции ние изпълняваме повече от 10 години, до 2 години предстои да сертифицираме Морската тактическа група, след 5 години Военновъздушния елемент, Военновъздушното звено за Специални операции и като цяло стремежът ни тук до три-четири години да имаме вече възможности като командване да предоставяме щабни офицери и сержанти не само 10% от компонентно командване Специалните операции на НАТО, говоря за RFA-а на НАТО, вече като 50%. Така че това са основните приоритети, които ние си поставяме оттук нататък за изпълнение. Смело мога да кажа, че това е продължение с по-бързи темпове на това, което сме правили и досега.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал-майор.
Колеги, предлагам сега, ако има въпроси и изказвания по това, което каза генерал Матеев, след което да продължим с представянето на началника на Военновъздушното училище.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, искам да поздравя генерал-майор Матеев с усилията, които положи и резултата, който постигна за създаването на Съвместното командване. Да му пожелая една успешна нова година на него и на формированието, което той командва. Имам един единствен въпрос, който не чух. Той много обстойно разказа как стои въпросът с формирование, въоръжение и така нататък, интересува ме и сградният Ви фонд в какво състояние е? Има ли нужда от някаква помощ тук, нещо от парламента да помагаме, нещо за финансиране, да лобираме, както се казва, в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Генерал.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЯВОР МАТЕЕВ: По отношение на сградния фонд действително има какво да се желае и ние работим усилено в това направление. Мога да Ви кажа, че в края на миналата година, през месец декември най-накрая беше сключен Договора за изпълнение на Проекта за тоталната модернизация на сградния фонд на нашето основно стрелбище или един от основните ни полигони – Црънча. Мога да Ви кажа, че той ще бъде изпълнен. Срокът за изпълнение мисля, че е до края на настоящата година или малко от началото на следващата година като крайно изпълнение. Мога да Ви кажа, че се избра най-добрия вариант. Тоест, Проектът, който включва завършени елементи от всички съоръжения, които бяха предвидени за строителство.
В това отношение мога да Ви кажа, че се планират вече сериозни средства и за модернизацията на сградния фонд, който имаме за момента. Ще Ви кажа, че през тази година в нашия основен район, където са формированията, за първи път има примерно централно парно отопление, нещо, което не е имало 100 години в този район. Това е изключителна придобивка за всички военнослужещи. Вече взехме решение по време на прегледа и по всичко изглежда, че район „Чешнегирово“ също ще бъде даден на Силите за специални операции. Така че там предвиждаме първоначално да бъде изнесен нашият Учебен център, новосформирания така, раз… Учебен център, и то основно там да извършва обученията и така нататък. Там има пълноценни условия за подготовка.
Естествено ще работим и по сградния фонд на това формирование, което е доста силно формирование, което предстои на изградим – новото, някъде в района около София. Знаете за това решение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Надявам се, че ако още сме в парламента, ще вземете да поканите поне някои от нас на откриването на обекта в Црънча.
Други колеги?
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господа генерали! Първо, по отношение на генерал-майор Явор Матеев само ще допълня нещо, което на пръв поглед убягва, то е написано тук, че беше доста години, шест години, мисля, ръководител на Съвместните съоръжения точно, когато полигон „Ново село“ се развръщаше в пълния смисъл на думата и тогава имах възможността да работя с него. Много пъти тогава сме си говорили за това, което става сега, борили сме се заедно, имайки предвид едно посещение на командващия американските Специални сили, където трябваше… Всъщност идеите се реализираха малко по-късно, но важно е, че още тогава започнаха, защото това беше един голям шанс за нашите специални Сили да получат помощ от американските Специални сили в Европа. Сега се надявам, че вратата вече е отворена и се движим в пълния смисъл, както каза за Програмата FMF помощта, която е, а за в бъдеще взаимодействието да се осигуряват.
Само искам обаче да напомня, господин генерал-майор, че това е самото начало. Сега предстои една огромна работа, както и за Долна Митрополия, за училището, една огромна работа, за да стане това, което сме си говорили, това, което трябва истински за командването на Специалните сили. Тоест да има три равностойни елемента, да действат по всяко време, дето се казва, бутонът се натиска и въздушният елемент заминава примерно във Варна, взема Морският отряд и го предислоцира, другаде – Сухопътния отряд, така че предстои една действително голяма работа.
Аз обаче … генерал-майор Матеев с неговата енергичност, действия, които е показал на всички позиции и тогава на Съвместните съоръжения, защото това беше една нелека и мога да кажа една неблагодарна работа. Повечето хора от колегите бягаха, той не бягаше в това отношение. Затова и тогава съм му благодарил и сега му благодаря за съвместната работа, която беше тогава.
Така че, за да се увенчае с успех всичко това, което е, трябва много работа, верни хора, сигурни хора, които ще бъдат командири на съответните елементи, за да може това, което го планирате, господин Генерал-майор и това, което Министерството на отбраната, Щаба на отбраната го планира, да може да се реализира в пълна степен.
Поздравления за новата звезда и успех в бъдещите действия!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Ако няма, от името на Комисията да честитя новото звание, за създаването на новата структура. Пожелавам успех, в който ние не се съмняваме и, разбира се, имате подкрепата и на Комисията по отбрана. Във всяко едно отношение разчитаме на Вас. Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, представям Ви бригаден генерал Юлиян Георгиев Радойски – началник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“.
С Указ № 286 от 16 декември 2019 г. на Президента на Република България същият е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“ и е назначен на длъжността „Началник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, считано от 1 януари 2020 г.
На 2 януари със Заповед на министъра на отбраната в съответствие с военните изисквания генерал Радойски беше представен пред целия личен състав на Висшето военновъздушно училище.
Същият е роден на 17 февруари 1969 г. в град Кубрат, област Разград. Има образование висше; образователна квалификационна степен „Магистър“. Военна квалификация: завършил е Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“; Военна Академия „Раковски“ – командващ самия Факултет; Оперативно-тактически факултет, специалност „ВВС“ и Висшето народно военновъздушно училище „Бенковски“ –летец-пилот за ВВС.
На служба е от 1995 г. В служебния си стаж е изпълнявал длъжности: „младши пилот“, „старши пилот“, „заместник-командир на отделно учебно бойно звено“, „заместник-командир инструктор на учебно звено“, „щурман на учебна ескадрила“, „началник-щаб на учебна ескадрила“, „командир на учебна ескадрила“, „началник на Център, той и „началник Тренажорен комплекс – Център „Летателна подготовка“, „началник на Център „Летателна подготовка“.
Заемал е длъжности за полковник, както следва: „заместник-командир на учебна авиационна група в Долна Митрополия“; „командир на учебна авиационна група в Долна Митрополия“ и „началник на сектор „Авиация“ в отдел „Операции“ на Щаба на Военновъздушните сили.
Ние считаме, че генерал Радойски е най-подходящият военнослужещ не само защото е летец, за да бъде началник на Висшето военновъздушно училище „Бенковски“, но и защото в неговата дипломна работа при завършването на стратегическото си образование във Военната академия темата е „Концепция за създаване на висше военновъздушно училище“. След това генерал Радойски е участник в работната група както по подготовка на законодателните промени, което благодарение на Вас, благодарим Ви, създадохме училището и се узакони, така и в създаване на концепцията на това училище. Така че с това назначение на него му се възлага на практика да реализира онова, за което е работил от доста дълго време. За мен е удоволствие да го представя. Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Няма да питаме каква е оценката на дипломната работа.
Заповядайте, господин Генерал. По същия начин: Вашите приоритети, виждания, амбиции за в бъдеще.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ЮЛИЯН РАДОЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господа народни представители, генерали! Концепцията за развитието на Военновъздушното училище е една дългогодишна борба от порядъка на две десетилетия. След закриването на училището през 2002 г. борбата за неговото възстановяване е в порядъка на 18 години, защото се видя, че е допусната една грешка и за тези 18 години авиационното образование както бяхме начело в световно отношение, така почти бяхме вече в залеза на авиационното си образование и можеше да се наложи дори да обучаваме наши авиационни кадри в чужбина.
Благодарение на военното и политическото ръководство, това училище през 2020 г. е факт, за което искам да изкажа моята благодарност на всички. Концепцията, която бяхме си изградили в създаването на училището, е то да стане национално Военновъздушно училище, но нашите желания не спряха само до националната стратегия, а да излезем и на авиационния пазар, международния авиационен пазар, да станем един авиационен център за Източна Европа.
Със закупуването на новата авиационна техника, трябва да бъде експлоатирана от качествени авиационни специалисти в лицето на инженерно-техническия състав, за летателен състав. За да стане това факт, трябва да има една институция, която да подготвя тези кадри, а именно едно комплексно авиационно образование, което може да се извърши в едно такова висше военновъздушно училище, би довело до експлоатацията на тази скъпоструваща техника.
В годините, когато липсваше качествено авиационно образование, се виждаше, че на пазара с летателната дейност все повече и повече ставаха инциденти с летателни апарати, което също може би е една положителна черта за взимане на такова решение, за да се повиши качественото образование и в летателната подготовка.
За инфраструктурата мога да кажа, че от 20 години в района на Долна Митрополия, където е сградният фонд на училището, няма никакви подобрения. Това, което е било преди 20 години, се е рушило постоянно. Имаме крещяща нужда от финансови средства, за да може да стартираме и да направим един хубав авиационен център, с който ние трябва да привлечем младите хора, а също и чуждестранни студенти.
Военновъздушното училище по концепцията не е само за обучение на военни курсанти, а за обучение на цивилни студенти от гражданската авиация. Това в добрите стари времена преди 25 години всички знаем, че в училището се обучаваха също и за гражданската авиация, а и много други страни от Изтока също имаха обучаеми студенти в Долна Митрополия. Нашата цел е това да се възроди и да се адаптира към съвременните условия и съвременните техники, които се експлоатират в момента.
От 2-ри със създаването на училището, създадохме една щатно-длъжностна структура, която ще работи в този аспект за качественото образование. Ние работим по двата закона – Законът за висшето образование и Законът за въоръжените сили. Създадохме си Общо събрание, Академичен съвет, създадохме си щатно-длъжностно разписание. Много добре започнахме да работим с областната и общинска администрация, виждаме голяма подкрепа в тяхно лице. Идеята за това училище е да се разрасне до два факултета. Единият факултет по Технически науки да остане в Базата в Долна Митрополия за инженери, а другият факултет, в който ще разкрием нови атрактивни специалности, които никъде в България не се обучават, това е „Авиационен мениджмънт“, „Логистика“, да бъдат в град Плевен. Срещнахме съдействието на кмета на Плевен, който ни предостави сграден фонд. Също така и за лицензирането на летището съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, за да може ние да бъдем една международно призната организация и да издаваме лицензи, бривети и дипломи, които да бъдат световнопризнати. Всеки един наш студент, който излезе от Военновъздушното училище да може свободно да си намери работа в целия свят. Това е нашата цел.
Вчера подадохме документи по една европейска Програма, която е „Иновационни центрове за Северозападна България“ по мехатроник, с участието на осем фирми, общината и областта на град Плевен, с която се финансира от Европейския съюз от 1,5 милиона до 7 милиона. Ако успеем да спечелим този проект като висше учебно заведение, това ще бъде много благоприятна позиция ние да стартираме много добре занапред и от тези финансови средства имаме крещяща нужда от тях, за да подобрим инфраструктурата и лаборатории, които може да направим, които ще бъдат по-нататък полезни за научните изследвания на академичния състав. Доложих.
Искам да използвам възможността, господа народни представители, да Ви поканя на 20-и, от 11,00 ч. за официалното откриване на Военновъздушното училище и връчване на неговото бойно знаме. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, колеги, за въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Някак си е неудобно да започвам аз с въпроси при наличието на двама професионални пилоти, началници на отбраната и така нататък.
Първо, искам да поздравя ръководството на Министерството с това решение за възстановяване на Висшето военновъздушно училище, защото наистина това беше доста парадоксално да нямаме такова училище при наличие, че имаме такива въоръжение сили, където трябва да се готвят кадри, в това число и командни кадри.
Но трябва да отбележим, че това е само началото. Сега имаме училище, може би имаме и сгради, имаме и състав, но дотук. Оттук нататък предстои голямата работа, предполагам. Въпросът ми е и към Министерството на отбраната, най-вече дали финансово са осигурени тези необходими средства, които няма да са никак малко за бъдещото функциониране на училището и предвид материално-техническата база? Най-вероятно тренажори, най-вероятно средства, с които да се осигурят поне минимума нальотни часове за подготовка на летците и така нататък, и така нататък. Нещо, което при наличния финансов ресурс, ако не е осигурено, ще си имаме училище, ще си имаме личен състав в него, ще си имаме началник на училището, но едва ли ще имаме добри резултати от обучението.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Заместник-министър. Предполагам, че Вие ще отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Само едната част, по другата Радойски ще вземе отношение.
Първо, по отношение на сградния фонд. Той каза: осигурени са средства – 4,5 милиона. Обаче те въобще не са достатъчни. Това е, което ще започнем, с осигурените средства. Защото той спомена, че летателното поле се нуждае от пълна регулация, за да може да сертифицират всичките тези дейности, за които той говори. Тъй като летателното поле трябва да бъде сертифицирано по правата на Закона за гражданското въздухоплаване. Затова предстои и да финансиране.
Освен това по Договора за доставката на F16, в Двустранния договор за индустриално сътрудничество е предвидено изграждането фактически на учебен център, тренажор в Долна Митрополия, което е включено в финансовия пакет, който сме заплатили. Но това няма да е достатъчно, защото там няма пари за инфраструктура на центъра, а повече е техническото и технологично оборудване, което те ще получат от „Локхийд Мартин“ и Университета в Щата Алабама, който работи с „Локхийд Мартин“ реално и той ще бъде включен в тази дейност. Така че и за инфраструктура отново ще трябва да инвестираме в следващите години.
За инфраструктурата за F16 с тези центрове е по-лесно, защото те са включени и в националния ни пакет – три по 100 милиона, които правителството ще осигури и за Граф Игнатиево, част от тези средства ща са за инфраструктура и там. Трябва да мислим за учебната инфраструктура, за която той говори вече – зали, и други неща, които трябва да се създадат плюс филиала, който той смята да направи в Плевен. Не е необходимо да возим студентите в Долна Митрополия, като това може да се направи в Плевен. Това е едно елегантно решение да има такава опция. Така че и там трябва да се инвестира. Той го спомена.
По отношение вече на взаимоотношенията с Базата, ще го помоля да Ви обясни как на едно място смятат да функционират реално Висшето военновъздушно училище и Учебната база на ВВС. Заповядай, Радойски.
Взаимодействието между Базата и Висшето военно училище в един войскови район е много лесно, защото ние имаме едни и същи цели за постигане – качественото обучение на летателния състав. В училището се дава една много добра теоретична подготовка, която след като я получат студентите тази подготовка я практикуват в Базата като летателен стаж. В последните 20 години такава е била практиката – академичната подготовка беше във Факултета, а практиката в Базата. Това ще продължи по същия начин плюс обучението на студентите, като за целта е необходимо да бъдат предоставени въздухоплавателни средства, които са сертифицирани по Закона за гражданското въздухоплаване и те не са държавни, а граждански въздухоплавателни средства. Тогава съгласно Регламент № 1178 на Европейския съюз ние може да създадем тази одобрена организация, която ще бъде международно призната и в нея ние да обучаваме граждански и чуждестранни студенти. Военните пилоти освен че ще си получат в училището своите бривети и дипломи, след това отиват в Базата да получават своята военна подготовка на други типове самолети, които в момента са на въоръжение – Пилатус и L-39.
Програмите се изготвят по този начин, за да има летателен стаж I курс от порядъка на 45 часа за сертифициране на военните пилоти и след това IV курс имат един голям летателен стаж, в който се приучават на учебните самолети Пилатус и учебно-бойните самолети L-39. Така че съвместната работа в Базата трябва да върви в една и съща цел – да се получава едно качествено образование. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Генерал.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Заместник-министър, господин Генерал, господа генерали! Първо, честито на двамата новопроизведени генерали! За генерал Матеев аз съм сигурен, че в новата си длъжност и на новото поприще той ще се справи дори и по-успешно, отколкото досега. Няма да му е трудно, защото е силно мотивиран и подготвен български офицер. Честито!
На Вас господин Бригаден генерал, да Ви пожелая успех! Военновъздушното училище беше еталон и предмет на завист от тези, които не са курсанти там. Аз съм възпитаник на Шуменското училище…(Реплика.) Преди Военноморското е, но сега… Благодаря за податъка.
Аз исках съвсем сериозно едно мое мнение да изкажа пред Вас, господин Генерал. Ще имате определени трудности и много работа. Сигурен съм, че ще се справите. Разбрахте, че имате подкрепата на Министерството, на Щаба на отбраната и, разбира се, изцяло на Народното събрание в лицето на Комисията по отбрана, защото тук са двама командващи на ВВС и началници на отбраната. Така че имате твърдо лоби и в Народното събрание сред политиците, както Ви ни нарекохте. Ние сме си офицери от Българската армия.
Една моя препоръка: разходете се, по-точно не се разхождайте, а се командировайте до Варна поне за два-три дни, споделете или откраднете техния опит на Военноморското училище. Мен лично много ме е впечатлило в последните години как се развива и начинът, по който действа. Считам, че можете изцяло да приложите тяхната практика по въпроса.
Два въпроса имам. В публичното пространство местни политици говорят слухове или отявлени неистини. Моите въпроси са: в какво състояние са L-39 и Пилатус в момента и какви средства се заделят за тяхната поддръжка, ремонт и летателна годност? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Тук въпросът е към Заместник-министъра по-скоро, а?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Трябва да уточним, че досега Пилатус и L-39 са в Базата и са в подчинение на генерал Стойков на ВВС. И както той каза: аз неслучайно го помолих да Ви обясни как ще стане съвместното ползване. Ще се подпише специално споразумение като юридически лица между генерал Стойков и началника на училището за използване на летателното поле и тези самолети. Ние инвестираме и аз мисля, че достатъчно инвестиции се направиха, дори от Пилатус са тук – в момента има разговори заместник-министър Величков с тях, по отношение на поддържането на самолетите Пилатус и L-39. Не смятам, че не летят, че са негодни и така нататък. Но генерал Радойски беше доскоро в щаба на ВВС и той може да каже вече като експерт-пилот по-точно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Генерал.
„Локхийд Мартин”. Трябва в тренажора, който ще се прави в Учебния център, включително да се преоборудва кокпита на Пилатус – учебен, който да дава възможност за това, което Радойски каза, тренирайки на този тренажор директно да са готови за F16, също и за кокпит на L-39. Така че, мисли се за използване на сегашните учебни самолети в Базата, да бъдат фактически използвани и за пилотите на F16. Завършвам с това, министърът, когато пледираше към американците, че подготовката на нашите летци няма да е толкова скъпа, мога да Ви информирам неофициално, поради това, че пращаме подготвени пилоти, това, което Радойски сега докладва, вече ВВС на САЩ преоценяват цената на това обучение и може да остане ресурс за повече бойни припаси и така нататък, което показва, че когато имаш в страната си такъв Център за подготовка, в чужбина много по-евтино излиза конкретното обучението на бойните пилоти в съответна платформа. Слава Богу, че имаме факултета, който го развиваме, отново в училище. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Да пожелая своевременна и добра подготовка на летци и инженерно-техническия състав в Долна Митрополия. Своевременна подготовка, за да могат да се приучат на МиГ-29. Тук наистина роля има и Военновъздушното училище и, разбира се, сключването на добри и работещи договори за поддържане на техниката. Аз съм задал писмен въпрос по тази тема преди доста време. Имам отговор от Министерството на отбраната, за което благодаря.
Други колеги?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господа генерали! Най-напред честито, господин Бригаден генерал! На Вас се пада високата чест да подхванете Военното училище в този труден период, защото наистина е труден период. Когато едно нещо е развалено напълно понякога е по-добре да се започне, когато всичко е тотално развалено – на шега казано.
Проблемите ще бъдат много. Аз ще засегна един от проблемите, за които се говори досега – да не ги повтарям, за командно-преподавателския състав. Знам, че се работи много усилено и в тази област. Трябва един период на преболедуване, но да се започне със създаването на хабилитирани преподаватели, защото, а и генерал Запрянов ще потвърди, битките, които сме ги водили в годините, само като факт – генерал Колев беше началник на Генералния щаб, Вие бяхте заместник по ресурсите, и стана дума „Ако сега има в Долна Митрополия, в Търново няма да бъде сертифицирано училището”. Защото командно-преподавателският състав беше много по-голям като бройка за хабилитирани, сега обаче ситуацията е точно обратната и трябва да се направи всичко възможно от тази гледна точка.
Знам, че няма да е лесно, амбициите видях, че са много големи, и бих казал, ползотворни, целта наистина е да стане един истински авиационен център. Това през годините се мъчехме да го правим, но поради различни причини не стана. Аз тук и предния път на Съвета – не по отбрана, а на Комисията по отбрана го казах, като пилот казвам, като пилот съм благодарен изключително на министър-председателят, защото ако го нямаше неговото решение, нямаше да има Военно училище, уважаеми колеги. Колкото и борби да имахме, колкото и лобита да имаше тогава – вътрешен министър, след това председател на Народното събрание от Плевенския край – не успяха. Но благодарение на министър-председателя се създаде това Военно училище, което наистина трябва да бъде така. Защо? Какво ни пречи на нас, както тогава имахме цел?
Полша взе част от обучението, първоначалната подготовка на пилоти от НАТО. Ние също имаме тази възможност. Това ще бъде заработка на валута и част от подготовката в НАТО. По същия начин за гражданска авиация, за граждански специалисти. „Ръководство на въздушното движение“ си създадоха центрове, след като прекъсна това обучение, но няма как отново да не се зададе въпроса: това, което е било позитивно, полезно, защо да не се направи отново при взаимен интерес от двете страни?
Така че, предстои Ви една тежка работа, господин Бригаден генерал Радойски. Пожелавам Ви успех, защото на Вас гледат много хора с надежда и очакване наистина да възстановим Военновъздушното училище такова, каквото беше, да си стане водещо.
Както стана дума, с Морското училище Вие никога не може да бъдете конкуренти, защото те са в друга област – на водата, във въздуха е Долна Митрополия, но да бъдете на равни нива, така го разбирам аз за процъфтяване на Българската армия, на двата вида въоръжени сили. А, дай Боже, и третият вид въоръжена сила, която е първа на практика – Сухопътни войски, той все още се води Национален военен университет, да си заеме същото място и да се развива по най-добрия начин.
Но тук, уважаеми колеги, обръщам се към заместник-министъра на отбраната, тази инициатива „Бъди войник“, която беше, за войниците се направи възможното, но тези усилия за подобряване на нивото на колегите, които се учат във военните училища и са бъдещите офицери, те да знаят, че тяхната професия наистина е една професия, с която да защитаваш Родината, но да бъде призната, да бъде модерна и хората да се стремят, както през годините, когато ние сме кандидатствали. Аз когато кандидатствах, имаше три хиляди души кандидати за Военното училище, при положение че 60 души бяхме бойни пилоти, 20 граждански авиатори и горе-долу толкова техници, а сега знаем какъв е контингентът от кандидати.
Затова пожелавам успех и да развиваме въоръжените си сили по най-добрия начин и, разбира се, сега говорим за Военновъздушното училище. Успех, господин Бригаден генерал!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господа генерали! Поздравявам двамата генерали – единият с повишаването в звание, и генерал Радойски с първото генералско звание! Господин генерал, на Вас се падна голямата чест, голямата отговорност и огромната работа, която трябва да свършите, за да възстановите училището. Ако бяхте моряци, щях да Ви кажа, че много сол трябва да изядете, за да достигнете това ниво. Сега ще Ви кажа, че много керосин трябва да дишате, докато стигнете до това нещо. Това е огромен труд от десетилетия. Аз смятам, че огромна грешка беше закриването на училището тогава. Огромна. Защо летците тогава го допуснахте, не зная? Във Флота беше борба на живот и смърт и оставиха училището. Единствено може би го остави това – голямата част от обучението на хора за търговското корабоплаване и за бизнеса. Може би това помогна Морското училище да остане.
Но това, което искам да кажа е, че много оптимистично докладвахте. Аз ще се радвам час по скоро това нещо да стане, но то ще изисква години, огромен труд и огромни средства и лично Ваши инициативи на професоро-преподавателския състав, на военното командване тези ресурси да могат да бъдат и докарани, и спечелени с Вашата работа, за да се достигне това ниво. Наистина не става въпрос само за летателната подготовка. В Морското училище се откри Космически център. Ами, то мястото му е при тях. Но трябва да минат години. Къде да е? Тези неща изискват огромен труд.
Това, което казвате, кой е бил първи – Морското училище, или Военноморското училище? Знаете, че бяхме заедно навсякъде и казвахме, че синьо е морето, синьо е небето, всички хубаво на този свят е синьо – така бяхме едно време, но да знаете с авиацията сме дружали, тъй като само на тях сме разчитали в морето да ни пазят. Иначе сме много лесни цели.
Още веднъж пожелавам успех! Вървете заедно и с Морското училище, и с Военния университет – да не му се разсърдите и да го напуснете съвсем, и то е другото Военно училище, така че заедно трябва да вървите трите и се надявам искрено до успеете. Напред и нагоре.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Други колеги?
Ако няма, и аз да кажа. Генерал Радойски заслужава тази длъжност. Благодаря за това, че е предложен, утвърден с указ на президента, назначен на тази длъжност, повишен във висше офицерско звание. Не се съмнявам в неговите качества. Пожелавам успех на Военното училище! Наистина тук се присъединявам към генерал Симеонов, че ако не беше премиерът, колкото и летци да бяха в тази комисия, може би нищо нямаше да направим. Всъщност това е едно мъдро решение и аз използвам случая да благодаря на всички, които смятат, че това е разумно решение.
Бяха представени двама генерали, които са генерали благодарение и на работата на Комисията по отбрана. Бяха създадени такива структури, ние сме част от този процес и аз искам да благодаря на всички, които са членове на Комисията по отбрана, които наистина проявиха, без да лаская никого, държавническо мислене.
Честито на двамата генерали! Успех желая, в който ние не се съмняваме. Аз съм сигурен, че след време ще се срещаме и наистина ще си говорим какви добри дела свършихме всички заедно. Благодаря.
С това закривам първа точка.
По втора точка:
РАЗНИ.
Някой от колегите има ли нещо? Няма.
Само да припомня: Поканата на 20-и, от 11,00 ч. в Долна Митрополия, който има възможност.
Закривам заседанието.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 15 януари 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 232, от 15,00 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с Указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,00 ч. и се ръководи от Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме кворум, уважаеми колеги. Откривам заседанието.
Честитя на всички новата година! Пожелавам успешна нова година, да сме живи и здрави и да работим в интерес на армията и държавата, в което не се съмнявам, разбира се.
На първото заседание за 2020 г. от Министерството на отбраната присъстват: господин Атанас Запрянов – заместник-министър, генерал-лейтенант Димитър Илиев – заместник-началник, генерал-майор Явор Матеев – командир на Съвместното командване на Силите за специални операции“, бригаден генерал Юлиян Радойски – началник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар; неправителствени организации.
Дневният ред, който Ви беше изпратен, включва две точки:
1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с Указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържал се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред, така както беше отбелязана:
ПРЕДСТАВЯНЕ В КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НА ОФИЦЕРИ, УДОСТОЕНИ С УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 136, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата за представяне на заместник-министър Запрянов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Съгласно чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България днес ще Ви бъдат представени двама генерали, които са получили назначение на длъжности за висшия състав, и съответните звания – генерал-майор Явор Матеев и новият началник на новосъздаденото Военновъздушно училище бригаден генерал Радойски.
И тъй като в духа на доброто взаимодействие в интегрираното Министерство на отбраната Ви предлагам, господин Генерал, господа народни представители, генерал Матеев да го представи заместник-началникът на отбраната, тъй като генерал Матеев е в пряко подчинение на началника на отбраната, а аз ще представя генерал Радойски, който като началник на училището пък е подчинен на министъра на отбраната. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Приема се.
Заповядайте господин Генерал-лейтенант.
ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ДИМИТЪР ИЛИЕВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господа народни представители – членове! Представям Ви генерал-майор Явор Матеев – командир на Съвместното командване на Специалните операции.
С Указ № 269 от 25 ноември 2019 г. на Президента на Република България бригаден генерал Явор Антонов Матеев е освободен от длъжността „Командир на 68-а бригада „Специални сили“ и е назначен на длъжността „Командир на Съвместното командване на Специалните операции“, съответно удостоен е с висше офицерско звание „генерал-майор“.
Роден е на 5 декември 1967 г. в град София. Образование – висше. Образователно-квалификационна степен „Магистър“.
Военната му квалификация: Национален университет по отбрана Вашингтон – САЩ, „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“; Военна академия „Раковски“ – общовойскови командно-щабен профил „Разузнаване; Националния военен университет „Васил Левски“, специалност „Разузнаване“.
На военна служба е от 1989 г. След придобиване на квалификация „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“, генерал-майор Матеев е вземал следните длъжности: „заместник-началник на направление в Щаба на Сухопътните войски“, „началник на отдел“ в администрация на Министерството на отбраната; „заместник-директор“ на дирекция в администрацията на Министерството на отбраната“; „командир на 68-а бригада „Специални сили“.
Владее английски език на ниво 3333 по изискванията на STANAG.
Създаването на съвместното командване на Специалните операции е продължение на усилията на Министерството и на Щаба по отбраната за развитието на Силите за специални операции. Считаме, че със създаване на това Командване и назначаването на генерал-майор Матеев за негов командир, правим още една стъпка към развитието на Силите за специални операции, тъй като значението им е оценено като значително особено в наши условия и в контекста на засилващите се хибридни действия, а не откри военни действия. Господин председател, доложих. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Ние наистина всички оценяваме усилията на Министерството на отбраната за създаването на това командване, за инициативата, подкрепена от всички политически сили. Защото ние наистина си даваме оценка за значението, мястото и ролята на Специалните сили, за което благодарим и на всички, които работиха по тази тема. И настина съвсем заслужено командир на това Съвместно командване е генерал-майор Явор Матеев, на когото изразявам мнението на всички, пожелаваме успех в създаването на тази нова структура и с новите амбиции, които има и военното, и политическото ръководство на Министерството на отбраната.
Господин генерал-майор, ако може с няколко думи да информирате Комисията за Вашите цели, приоритети и виждания за бъдещето развитие на създалото се командване със съответните структури.
Заповядайте.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЯВОР МАТЕЕВ: Господин Председател на Комисията, господин Заместник-министър, господа членове на Комисията, господин Заместник-началник на отбраната! Благодаря за предоставената възможност. Действително създаването на Командването на Специалните операции на Българската армия беше процес на последователна политика на Министерството на отбраната, на Щаба на отбраната от години наред. Началото на този процес беше поставен преди близо две десетилетия, но така или иначе след 2014 – 2015 г. това вече бяха последователни бързи стъпки, подкрепени, както Вие вече отбелязахте, от всички на ниво Щаб на отбраната, Министерство на отбраната, най-вече Законодателният орган на Република България. Разбира се, с изключителната подкрепа на Комисията по отбрана, защото ние тези въпроси сме ги дискутирали нееднократно. Спомняте си и посещение, включително на командващия от НАТО, на други високопоставени гости, както и наши изслушвания, когато са се дискутирали тези процеси.
И за да завърша, по този въпрос само ще кажа, че след създаването на Командването и Република България, и Министерството на отбраната вече е създало действително законовата, правната рамка и съответните структури, разбира се, за развитието на Специалните сили по стандартите на НАТО, нещо, към което ние се стремяхме от доста години и мога смело да кажа, че с това решение ние вече се изравнихме с водещите държави в НАТО по възможности, които се предоставят оттук нататък на Специалните сили и най-вече на развитие на оперативните способности на българските Сили за специални операции.
Оттук нататък като приоритет наш ще бъде да надградим това, което правихме реално през последните три години, но вече като съвместна структура за Специални операции, тоест по най-бързия начин да може да изпълним със съдържание това нещо, което ни казва, което ни заповядва закона и това определение, което дава като функция постановлението на Министерския съвет за самото командване. Тоест да планира, организира, пряко да ръководи провеждането на целия сектор Специални операции по суша, въздух и вода с използването на пряко подчинените формирования за Специални операции, които са регламентирани в Плана за развитие на въоръжените сили, както и с придаващи се формирования от другите видове и родове войски при провеждането на съвместни Специални операции.
Като първа стъпка тук ще се стремим да дадем съвместност на самото командване, за да може то да има експертизата да планира и провежда тези операции. Следваща стъпка след създаването на Командването, което реално се случи на 1 ноември тази година заедно с нашия Учебен център, което също беше приоритет от много, много години, вече реално формирахме истински Учебен център за подготовка на специалните сили със статут, ранг и щат, който да позволява да се провеждат всички курсове, преподготовки и така нататък. Само след два-три месеца ние ще развием по-точно нашите формирования, като значително ще увеличим бойния състав на тези формирования, тоест операторите от Силите за специални операции. Предстои след една година изграждане и ново формирование по състав и съдържание в локация, различна от град Пловдив. Предстои създаването на по-сериозна логистична структура, която да обслужва цялото командване, както и провеждането на съвместните специални операции, създаде се и щабен батальон.
Като друг приоритет, който поставяме, е модернизацията. Трябва да Ви кажа, че това, което направи Министерството на отбраната, Щаба на отбраната преди две години, две години и половина, когато създаде отделна Програма за финансирането на Специалните сили, това качествено преобрази начина, подхода и реалностите преоборудването на Силите за специални операции. Ние за последните две години успяхме да придобием лична екипировка, оборудване, средства за разузнаване, средства за лична и индивидуална защита от българско финансиране и от финансиране от нашия стратегически партньор САЩ. Казвам го, защото решението за развитието на Специалните сили повлия в значителна степен огромна част от FMF-а за България, за Министерството да бъде при Силите за специални операции. Защото те видяха бъдещето развитие, видяха потенциала.
Така че тези две решения доведоха до качествен скок, ръст и тотално преобразяване в процеса на модернизация на Специалните сили. Разбира се, има още много какво да се желае, но това, което се направи през последните три години беше нещо, което не бяхме правили последните 20 години.
Като следващ приоритет поставям воденето на постоянна, съвместна подготовка със сродните формирования от Българската армия и основно с Морския специален разузнавателен отряд, който оттук натам с бързи темпове ще се развива и ще изпълнява цел на силите, която е за предоставяне на морска тактическа група за Специални операции. Ние с тях така или иначе и досега сме водили съвместна подготовка, но сега мога да Ви гарантирам, че с командира на Военноморските сили работим ежедневно, планираме много нормално задачите и всички разбираме правилно това, което е взето като политическо решение, това, което е изписано и в закона, че заедно ще провеждаме съвместни специални операции, когато отрядът ни се подчинява на оперативно подчинение. Така че мога да кажа, че работим прекрасно в това направление, както и при изпълнението на целта за НАТО.
Като следващ приоритет е постоянна съвместна подготовка с формированието в състава на Министерството на вътрешните работи. Знаете, че там съвместно с Отряза за борба с тероризма на МВР ние имаме основни отговорности като оператори, като пряко действащите лица при изпълнение на задачите, произтичащи от Националния план за противодействие на тероризма. С ДАНС, с Националната служба за орана, Националната служба за разузнаване, както и с всички формирования от Силите за специални операции на НАТО.
Като приоритет поставям и по-нататъшното развитие на нашите отговорности, свързани с изпълнение на целите за Силите по отношение на Силите за специални операции. Знаете пакета „Цели за Сили“ на Министерството на отбраната. Ние имаме четири цели, които изпълняваме и те са в развитие на всичките ни основни компоненти. Ако целта на Сухопътните групи за Специални операции ние изпълняваме повече от 10 години, до 2 години предстои да сертифицираме Морската тактическа група, след 5 години Военновъздушния елемент, Военновъздушното звено за Специални операции и като цяло стремежът ни тук до три-четири години да имаме вече възможности като командване да предоставяме щабни офицери и сержанти не само 10% от компонентно командване Специалните операции на НАТО, говоря за RFA-а на НАТО, вече като 50%. Така че това са основните приоритети, които ние си поставяме оттук нататък за изпълнение. Смело мога да кажа, че това е продължение с по-бързи темпове на това, което сме правили и досега.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал-майор.
Колеги, предлагам сега, ако има въпроси и изказвания по това, което каза генерал Матеев, след което да продължим с представянето на началника на Военновъздушното училище.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, искам да поздравя генерал-майор Матеев с усилията, които положи и резултата, който постигна за създаването на Съвместното командване. Да му пожелая една успешна нова година на него и на формированието, което той командва. Имам един единствен въпрос, който не чух. Той много обстойно разказа как стои въпросът с формирование, въоръжение и така нататък, интересува ме и сградният Ви фонд в какво състояние е? Има ли нужда от някаква помощ тук, нещо от парламента да помагаме, нещо за финансиране, да лобираме, както се казва, в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Генерал.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЯВОР МАТЕЕВ: По отношение на сградния фонд действително има какво да се желае и ние работим усилено в това направление. Мога да Ви кажа, че в края на миналата година, през месец декември най-накрая беше сключен Договора за изпълнение на Проекта за тоталната модернизация на сградния фонд на нашето основно стрелбище или един от основните ни полигони – Црънча. Мога да Ви кажа, че той ще бъде изпълнен. Срокът за изпълнение мисля, че е до края на настоящата година или малко от началото на следващата година като крайно изпълнение. Мога да Ви кажа, че се избра най-добрия вариант. Тоест, Проектът, който включва завършени елементи от всички съоръжения, които бяха предвидени за строителство.
В това отношение мога да Ви кажа, че се планират вече сериозни средства и за модернизацията на сградния фонд, който имаме за момента. Ще Ви кажа, че през тази година в нашия основен район, където са формированията, за първи път има примерно централно парно отопление, нещо, което не е имало 100 години в този район. Това е изключителна придобивка за всички военнослужещи. Вече взехме решение по време на прегледа и по всичко изглежда, че район „Чешнегирово“ също ще бъде даден на Силите за специални операции. Така че там предвиждаме първоначално да бъде изнесен нашият Учебен център, новосформирания така, раз… Учебен център, и то основно там да извършва обученията и така нататък. Там има пълноценни условия за подготовка.
Естествено ще работим и по сградния фонд на това формирование, което е доста силно формирование, което предстои на изградим – новото, някъде в района около София. Знаете за това решение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Надявам се, че ако още сме в парламента, ще вземете да поканите поне някои от нас на откриването на обекта в Црънча.
Други колеги?
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господа генерали! Първо, по отношение на генерал-майор Явор Матеев само ще допълня нещо, което на пръв поглед убягва, то е написано тук, че беше доста години, шест години, мисля, ръководител на Съвместните съоръжения точно, когато полигон „Ново село“ се развръщаше в пълния смисъл на думата и тогава имах възможността да работя с него. Много пъти тогава сме си говорили за това, което става сега, борили сме се заедно, имайки предвид едно посещение на командващия американските Специални сили, където трябваше… Всъщност идеите се реализираха малко по-късно, но важно е, че още тогава започнаха, защото това беше един голям шанс за нашите специални Сили да получат помощ от американските Специални сили в Европа. Сега се надявам, че вратата вече е отворена и се движим в пълния смисъл, както каза за Програмата FMF помощта, която е, а за в бъдеще взаимодействието да се осигуряват.
Само искам обаче да напомня, господин генерал-майор, че това е самото начало. Сега предстои една огромна работа, както и за Долна Митрополия, за училището, една огромна работа, за да стане това, което сме си говорили, това, което трябва истински за командването на Специалните сили. Тоест да има три равностойни елемента, да действат по всяко време, дето се казва, бутонът се натиска и въздушният елемент заминава примерно във Варна, взема Морският отряд и го предислоцира, другаде – Сухопътния отряд, така че предстои една действително голяма работа.
Аз обаче … генерал-майор Матеев с неговата енергичност, действия, които е показал на всички позиции и тогава на Съвместните съоръжения, защото това беше една нелека и мога да кажа една неблагодарна работа. Повечето хора от колегите бягаха, той не бягаше в това отношение. Затова и тогава съм му благодарил и сега му благодаря за съвместната работа, която беше тогава.
Така че, за да се увенчае с успех всичко това, което е, трябва много работа, верни хора, сигурни хора, които ще бъдат командири на съответните елементи, за да може това, което го планирате, господин Генерал-майор и това, което Министерството на отбраната, Щаба на отбраната го планира, да може да се реализира в пълна степен.
Поздравления за новата звезда и успех в бъдещите действия!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Ако няма, от името на Комисията да честитя новото звание, за създаването на новата структура. Пожелавам успех, в който ние не се съмняваме и, разбира се, имате подкрепата и на Комисията по отбрана. Във всяко едно отношение разчитаме на Вас. Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, представям Ви бригаден генерал Юлиян Георгиев Радойски – началник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“.
С Указ № 286 от 16 декември 2019 г. на Президента на Република България същият е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“ и е назначен на длъжността „Началник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, считано от 1 януари 2020 г.
На 2 януари със Заповед на министъра на отбраната в съответствие с военните изисквания генерал Радойски беше представен пред целия личен състав на Висшето военновъздушно училище.
Същият е роден на 17 февруари 1969 г. в град Кубрат, област Разград. Има образование висше; образователна квалификационна степен „Магистър“. Военна квалификация: завършил е Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“; Военна Академия „Раковски“ – командващ самия Факултет; Оперативно-тактически факултет, специалност „ВВС“ и Висшето народно военновъздушно училище „Бенковски“ –летец-пилот за ВВС.
На служба е от 1995 г. В служебния си стаж е изпълнявал длъжности: „младши пилот“, „старши пилот“, „заместник-командир на отделно учебно бойно звено“, „заместник-командир инструктор на учебно звено“, „щурман на учебна ескадрила“, „началник-щаб на учебна ескадрила“, „командир на учебна ескадрила“, „началник на Център, той и „началник Тренажорен комплекс – Център „Летателна подготовка“, „началник на Център „Летателна подготовка“.
Заемал е длъжности за полковник, както следва: „заместник-командир на учебна авиационна група в Долна Митрополия“; „командир на учебна авиационна група в Долна Митрополия“ и „началник на сектор „Авиация“ в отдел „Операции“ на Щаба на Военновъздушните сили.
Ние считаме, че генерал Радойски е най-подходящият военнослужещ не само защото е летец, за да бъде началник на Висшето военновъздушно училище „Бенковски“, но и защото в неговата дипломна работа при завършването на стратегическото си образование във Военната академия темата е „Концепция за създаване на висше военновъздушно училище“. След това генерал Радойски е участник в работната група както по подготовка на законодателните промени, което благодарение на Вас, благодарим Ви, създадохме училището и се узакони, така и в създаване на концепцията на това училище. Така че с това назначение на него му се възлага на практика да реализира онова, за което е работил от доста дълго време. За мен е удоволствие да го представя. Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Няма да питаме каква е оценката на дипломната работа.
Заповядайте, господин Генерал. По същия начин: Вашите приоритети, виждания, амбиции за в бъдеще.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ЮЛИЯН РАДОЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господа народни представители, генерали! Концепцията за развитието на Военновъздушното училище е една дългогодишна борба от порядъка на две десетилетия. След закриването на училището през 2002 г. борбата за неговото възстановяване е в порядъка на 18 години, защото се видя, че е допусната една грешка и за тези 18 години авиационното образование както бяхме начело в световно отношение, така почти бяхме вече в залеза на авиационното си образование и можеше да се наложи дори да обучаваме наши авиационни кадри в чужбина.
Благодарение на военното и политическото ръководство, това училище през 2020 г. е факт, за което искам да изкажа моята благодарност на всички. Концепцията, която бяхме си изградили в създаването на училището, е то да стане национално Военновъздушно училище, но нашите желания не спряха само до националната стратегия, а да излезем и на авиационния пазар, международния авиационен пазар, да станем един авиационен център за Източна Европа.
Със закупуването на новата авиационна техника, трябва да бъде експлоатирана от качествени авиационни специалисти в лицето на инженерно-техническия състав, за летателен състав. За да стане това факт, трябва да има една институция, която да подготвя тези кадри, а именно едно комплексно авиационно образование, което може да се извърши в едно такова висше военновъздушно училище, би довело до експлоатацията на тази скъпоструваща техника.
В годините, когато липсваше качествено авиационно образование, се виждаше, че на пазара с летателната дейност все повече и повече ставаха инциденти с летателни апарати, което също може би е една положителна черта за взимане на такова решение, за да се повиши качественото образование и в летателната подготовка.
За инфраструктурата мога да кажа, че от 20 години в района на Долна Митрополия, където е сградният фонд на училището, няма никакви подобрения. Това, което е било преди 20 години, се е рушило постоянно. Имаме крещяща нужда от финансови средства, за да може да стартираме и да направим един хубав авиационен център, с който ние трябва да привлечем младите хора, а също и чуждестранни студенти.
Военновъздушното училище по концепцията не е само за обучение на военни курсанти, а за обучение на цивилни студенти от гражданската авиация. Това в добрите стари времена преди 25 години всички знаем, че в училището се обучаваха също и за гражданската авиация, а и много други страни от Изтока също имаха обучаеми студенти в Долна Митрополия. Нашата цел е това да се възроди и да се адаптира към съвременните условия и съвременните техники, които се експлоатират в момента.
От 2-ри със създаването на училището, създадохме една щатно-длъжностна структура, която ще работи в този аспект за качественото образование. Ние работим по двата закона – Законът за висшето образование и Законът за въоръжените сили. Създадохме си Общо събрание, Академичен съвет, създадохме си щатно-длъжностно разписание. Много добре започнахме да работим с областната и общинска администрация, виждаме голяма подкрепа в тяхно лице. Идеята за това училище е да се разрасне до два факултета. Единият факултет по Технически науки да остане в Базата в Долна Митрополия за инженери, а другият факултет, в който ще разкрием нови атрактивни специалности, които никъде в България не се обучават, това е „Авиационен мениджмънт“, „Логистика“, да бъдат в град Плевен. Срещнахме съдействието на кмета на Плевен, който ни предостави сграден фонд. Също така и за лицензирането на летището съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, за да може ние да бъдем една международно призната организация и да издаваме лицензи, бривети и дипломи, които да бъдат световнопризнати. Всеки един наш студент, който излезе от Военновъздушното училище да може свободно да си намери работа в целия свят. Това е нашата цел.
Вчера подадохме документи по една европейска Програма, която е „Иновационни центрове за Северозападна България“ по мехатроник, с участието на осем фирми, общината и областта на град Плевен, с която се финансира от Европейския съюз от 1,5 милиона до 7 милиона. Ако успеем да спечелим този проект като висше учебно заведение, това ще бъде много благоприятна позиция ние да стартираме много добре занапред и от тези финансови средства имаме крещяща нужда от тях, за да подобрим инфраструктурата и лаборатории, които може да направим, които ще бъдат по-нататък полезни за научните изследвания на академичния състав. Доложих.
Искам да използвам възможността, господа народни представители, да Ви поканя на 20-и, от 11,00 ч. за официалното откриване на Военновъздушното училище и връчване на неговото бойно знаме. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, колеги, за въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Някак си е неудобно да започвам аз с въпроси при наличието на двама професионални пилоти, началници на отбраната и така нататък.
Първо, искам да поздравя ръководството на Министерството с това решение за възстановяване на Висшето военновъздушно училище, защото наистина това беше доста парадоксално да нямаме такова училище при наличие, че имаме такива въоръжение сили, където трябва да се готвят кадри, в това число и командни кадри.
Но трябва да отбележим, че това е само началото. Сега имаме училище, може би имаме и сгради, имаме и състав, но дотук. Оттук нататък предстои голямата работа, предполагам. Въпросът ми е и към Министерството на отбраната, най-вече дали финансово са осигурени тези необходими средства, които няма да са никак малко за бъдещото функциониране на училището и предвид материално-техническата база? Най-вероятно тренажори, най-вероятно средства, с които да се осигурят поне минимума нальотни часове за подготовка на летците и така нататък, и така нататък. Нещо, което при наличния финансов ресурс, ако не е осигурено, ще си имаме училище, ще си имаме личен състав в него, ще си имаме началник на училището, но едва ли ще имаме добри резултати от обучението.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Заместник-министър. Предполагам, че Вие ще отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Само едната част, по другата Радойски ще вземе отношение.
Първо, по отношение на сградния фонд. Той каза: осигурени са средства – 4,5 милиона. Обаче те въобще не са достатъчни. Това е, което ще започнем, с осигурените средства. Защото той спомена, че летателното поле се нуждае от пълна регулация, за да може да сертифицират всичките тези дейности, за които той говори. Тъй като летателното поле трябва да бъде сертифицирано по правата на Закона за гражданското въздухоплаване. Затова предстои и да финансиране.
Освен това по Договора за доставката на F16, в Двустранния договор за индустриално сътрудничество е предвидено изграждането фактически на учебен център, тренажор в Долна Митрополия, което е включено в финансовия пакет, който сме заплатили. Но това няма да е достатъчно, защото там няма пари за инфраструктура на центъра, а повече е техническото и технологично оборудване, което те ще получат от „Локхийд Мартин“ и Университета в Щата Алабама, който работи с „Локхийд Мартин“ реално и той ще бъде включен в тази дейност. Така че и за инфраструктура отново ще трябва да инвестираме в следващите години.
За инфраструктурата за F16 с тези центрове е по-лесно, защото те са включени и в националния ни пакет – три по 100 милиона, които правителството ще осигури и за Граф Игнатиево, част от тези средства ща са за инфраструктура и там. Трябва да мислим за учебната инфраструктура, за която той говори вече – зали, и други неща, които трябва да се създадат плюс филиала, който той смята да направи в Плевен. Не е необходимо да возим студентите в Долна Митрополия, като това може да се направи в Плевен. Това е едно елегантно решение да има такава опция. Така че и там трябва да се инвестира. Той го спомена.
По отношение вече на взаимоотношенията с Базата, ще го помоля да Ви обясни как на едно място смятат да функционират реално Висшето военновъздушно училище и Учебната база на ВВС. Заповядай, Радойски.
Взаимодействието между Базата и Висшето военно училище в един войскови район е много лесно, защото ние имаме едни и същи цели за постигане – качественото обучение на летателния състав. В училището се дава една много добра теоретична подготовка, която след като я получат студентите тази подготовка я практикуват в Базата като летателен стаж. В последните 20 години такава е била практиката – академичната подготовка беше във Факултета, а практиката в Базата. Това ще продължи по същия начин плюс обучението на студентите, като за целта е необходимо да бъдат предоставени въздухоплавателни средства, които са сертифицирани по Закона за гражданското въздухоплаване и те не са държавни, а граждански въздухоплавателни средства. Тогава съгласно Регламент № 1178 на Европейския съюз ние може да създадем тази одобрена организация, която ще бъде международно призната и в нея ние да обучаваме граждански и чуждестранни студенти. Военните пилоти освен че ще си получат в училището своите бривети и дипломи, след това отиват в Базата да получават своята военна подготовка на други типове самолети, които в момента са на въоръжение – Пилатус и L-39.
Програмите се изготвят по този начин, за да има летателен стаж I курс от порядъка на 45 часа за сертифициране на военните пилоти и след това IV курс имат един голям летателен стаж, в който се приучават на учебните самолети Пилатус и учебно-бойните самолети L-39. Така че съвместната работа в Базата трябва да върви в една и съща цел – да се получава едно качествено образование. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Генерал.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Заместник-министър, господин Генерал, господа генерали! Първо, честито на двамата новопроизведени генерали! За генерал Матеев аз съм сигурен, че в новата си длъжност и на новото поприще той ще се справи дори и по-успешно, отколкото досега. Няма да му е трудно, защото е силно мотивиран и подготвен български офицер. Честито!
На Вас господин Бригаден генерал, да Ви пожелая успех! Военновъздушното училище беше еталон и предмет на завист от тези, които не са курсанти там. Аз съм възпитаник на Шуменското училище…(Реплика.) Преди Военноморското е, но сега… Благодаря за податъка.
Аз исках съвсем сериозно едно мое мнение да изкажа пред Вас, господин Генерал. Ще имате определени трудности и много работа. Сигурен съм, че ще се справите. Разбрахте, че имате подкрепата на Министерството, на Щаба на отбраната и, разбира се, изцяло на Народното събрание в лицето на Комисията по отбрана, защото тук са двама командващи на ВВС и началници на отбраната. Така че имате твърдо лоби и в Народното събрание сред политиците, както Ви ни нарекохте. Ние сме си офицери от Българската армия.
Една моя препоръка: разходете се, по-точно не се разхождайте, а се командировайте до Варна поне за два-три дни, споделете или откраднете техния опит на Военноморското училище. Мен лично много ме е впечатлило в последните години как се развива и начинът, по който действа. Считам, че можете изцяло да приложите тяхната практика по въпроса.
Два въпроса имам. В публичното пространство местни политици говорят слухове или отявлени неистини. Моите въпроси са: в какво състояние са L-39 и Пилатус в момента и какви средства се заделят за тяхната поддръжка, ремонт и летателна годност? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Тук въпросът е към Заместник-министъра по-скоро, а?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Трябва да уточним, че досега Пилатус и L-39 са в Базата и са в подчинение на генерал Стойков на ВВС. И както той каза: аз неслучайно го помолих да Ви обясни как ще стане съвместното ползване. Ще се подпише специално споразумение като юридически лица между генерал Стойков и началника на училището за използване на летателното поле и тези самолети. Ние инвестираме и аз мисля, че достатъчно инвестиции се направиха, дори от Пилатус са тук – в момента има разговори заместник-министър Величков с тях, по отношение на поддържането на самолетите Пилатус и L-39. Не смятам, че не летят, че са негодни и така нататък. Но генерал Радойски беше доскоро в щаба на ВВС и той може да каже вече като експерт-пилот по-точно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Генерал.
„Локхийд Мартин”. Трябва в тренажора, който ще се прави в Учебния център, включително да се преоборудва кокпита на Пилатус – учебен, който да дава възможност за това, което Радойски каза, тренирайки на този тренажор директно да са готови за F16, също и за кокпит на L-39. Така че, мисли се за използване на сегашните учебни самолети в Базата, да бъдат фактически използвани и за пилотите на F16. Завършвам с това, министърът, когато пледираше към американците, че подготовката на нашите летци няма да е толкова скъпа, мога да Ви информирам неофициално, поради това, че пращаме подготвени пилоти, това, което Радойски сега докладва, вече ВВС на САЩ преоценяват цената на това обучение и може да остане ресурс за повече бойни припаси и така нататък, което показва, че когато имаш в страната си такъв Център за подготовка, в чужбина много по-евтино излиза конкретното обучението на бойните пилоти в съответна платформа. Слава Богу, че имаме факултета, който го развиваме, отново в училище. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Да пожелая своевременна и добра подготовка на летци и инженерно-техническия състав в Долна Митрополия. Своевременна подготовка, за да могат да се приучат на МиГ-29. Тук наистина роля има и Военновъздушното училище и, разбира се, сключването на добри и работещи договори за поддържане на техниката. Аз съм задал писмен въпрос по тази тема преди доста време. Имам отговор от Министерството на отбраната, за което благодаря.
Други колеги?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господа генерали! Най-напред честито, господин Бригаден генерал! На Вас се пада високата чест да подхванете Военното училище в този труден период, защото наистина е труден период. Когато едно нещо е развалено напълно понякога е по-добре да се започне, когато всичко е тотално развалено – на шега казано.
Проблемите ще бъдат много. Аз ще засегна един от проблемите, за които се говори досега – да не ги повтарям, за командно-преподавателския състав. Знам, че се работи много усилено и в тази област. Трябва един период на преболедуване, но да се започне със създаването на хабилитирани преподаватели, защото, а и генерал Запрянов ще потвърди, битките, които сме ги водили в годините, само като факт – генерал Колев беше началник на Генералния щаб, Вие бяхте заместник по ресурсите, и стана дума „Ако сега има в Долна Митрополия, в Търново няма да бъде сертифицирано училището”. Защото командно-преподавателският състав беше много по-голям като бройка за хабилитирани, сега обаче ситуацията е точно обратната и трябва да се направи всичко възможно от тази гледна точка.
Знам, че няма да е лесно, амбициите видях, че са много големи, и бих казал, ползотворни, целта наистина е да стане един истински авиационен център. Това през годините се мъчехме да го правим, но поради различни причини не стана. Аз тук и предния път на Съвета – не по отбрана, а на Комисията по отбрана го казах, като пилот казвам, като пилот съм благодарен изключително на министър-председателят, защото ако го нямаше неговото решение, нямаше да има Военно училище, уважаеми колеги. Колкото и борби да имахме, колкото и лобита да имаше тогава – вътрешен министър, след това председател на Народното събрание от Плевенския край – не успяха. Но благодарение на министър-председателя се създаде това Военно училище, което наистина трябва да бъде така. Защо? Какво ни пречи на нас, както тогава имахме цел?
Полша взе част от обучението, първоначалната подготовка на пилоти от НАТО. Ние също имаме тази възможност. Това ще бъде заработка на валута и част от подготовката в НАТО. По същия начин за гражданска авиация, за граждански специалисти. „Ръководство на въздушното движение“ си създадоха центрове, след като прекъсна това обучение, но няма как отново да не се зададе въпроса: това, което е било позитивно, полезно, защо да не се направи отново при взаимен интерес от двете страни?
Така че, предстои Ви една тежка работа, господин Бригаден генерал Радойски. Пожелавам Ви успех, защото на Вас гледат много хора с надежда и очакване наистина да възстановим Военновъздушното училище такова, каквото беше, да си стане водещо.
Както стана дума, с Морското училище Вие никога не може да бъдете конкуренти, защото те са в друга област – на водата, във въздуха е Долна Митрополия, но да бъдете на равни нива, така го разбирам аз за процъфтяване на Българската армия, на двата вида въоръжени сили. А, дай Боже, и третият вид въоръжена сила, която е първа на практика – Сухопътни войски, той все още се води Национален военен университет, да си заеме същото място и да се развива по най-добрия начин.
Но тук, уважаеми колеги, обръщам се към заместник-министъра на отбраната, тази инициатива „Бъди войник“, която беше, за войниците се направи възможното, но тези усилия за подобряване на нивото на колегите, които се учат във военните училища и са бъдещите офицери, те да знаят, че тяхната професия наистина е една професия, с която да защитаваш Родината, но да бъде призната, да бъде модерна и хората да се стремят, както през годините, когато ние сме кандидатствали. Аз когато кандидатствах, имаше три хиляди души кандидати за Военното училище, при положение че 60 души бяхме бойни пилоти, 20 граждански авиатори и горе-долу толкова техници, а сега знаем какъв е контингентът от кандидати.
Затова пожелавам успех и да развиваме въоръжените си сили по най-добрия начин и, разбира се, сега говорим за Военновъздушното училище. Успех, господин Бригаден генерал!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господа генерали! Поздравявам двамата генерали – единият с повишаването в звание, и генерал Радойски с първото генералско звание! Господин генерал, на Вас се падна голямата чест, голямата отговорност и огромната работа, която трябва да свършите, за да възстановите училището. Ако бяхте моряци, щях да Ви кажа, че много сол трябва да изядете, за да достигнете това ниво. Сега ще Ви кажа, че много керосин трябва да дишате, докато стигнете до това нещо. Това е огромен труд от десетилетия. Аз смятам, че огромна грешка беше закриването на училището тогава. Огромна. Защо летците тогава го допуснахте, не зная? Във Флота беше борба на живот и смърт и оставиха училището. Единствено може би го остави това – голямата част от обучението на хора за търговското корабоплаване и за бизнеса. Може би това помогна Морското училище да остане.
Но това, което искам да кажа е, че много оптимистично докладвахте. Аз ще се радвам час по скоро това нещо да стане, но то ще изисква години, огромен труд и огромни средства и лично Ваши инициативи на професоро-преподавателския състав, на военното командване тези ресурси да могат да бъдат и докарани, и спечелени с Вашата работа, за да се достигне това ниво. Наистина не става въпрос само за летателната подготовка. В Морското училище се откри Космически център. Ами, то мястото му е при тях. Но трябва да минат години. Къде да е? Тези неща изискват огромен труд.
Това, което казвате, кой е бил първи – Морското училище, или Военноморското училище? Знаете, че бяхме заедно навсякъде и казвахме, че синьо е морето, синьо е небето, всички хубаво на този свят е синьо – така бяхме едно време, но да знаете с авиацията сме дружали, тъй като само на тях сме разчитали в морето да ни пазят. Иначе сме много лесни цели.
Още веднъж пожелавам успех! Вървете заедно и с Морското училище, и с Военния университет – да не му се разсърдите и да го напуснете съвсем, и то е другото Военно училище, така че заедно трябва да вървите трите и се надявам искрено до успеете. Напред и нагоре.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Други колеги?
Ако няма, и аз да кажа. Генерал Радойски заслужава тази длъжност. Благодаря за това, че е предложен, утвърден с указ на президента, назначен на тази длъжност, повишен във висше офицерско звание. Не се съмнявам в неговите качества. Пожелавам успех на Военното училище! Наистина тук се присъединявам към генерал Симеонов, че ако не беше премиерът, колкото и летци да бяха в тази комисия, може би нищо нямаше да направим. Всъщност това е едно мъдро решение и аз използвам случая да благодаря на всички, които смятат, че това е разумно решение.
Бяха представени двама генерали, които са генерали благодарение и на работата на Комисията по отбрана. Бяха създадени такива структури, ние сме част от този процес и аз искам да благодаря на всички, които са членове на Комисията по отбрана, които наистина проявиха, без да лаская никого, държавническо мислене.
Честито на двамата генерали! Успех желая, в който ние не се съмняваме. Аз съм сигурен, че след време ще се срещаме и наистина ще си говорим какви добри дела свършихме всички заедно. Благодаря.
С това закривам първа точка.
По втора точка:
РАЗНИ.
Някой от колегите има ли нещо? Няма.
Само да припомня: Поканата на 20-и, от 11,00 ч. в Долна Митрополия, който има възможност.
Закривам заседанието.
