Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбрана
30/01/2020
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 73
На 30 януари 2020 г., четвъртък, от 14,30 се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и се ръководи от Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме кворум, уважаеми колеги. Откривам заседанието.
На заседанието присъства министърът на отбраната, заместник-министър Запрянов, заместник-министър Величков, постоянният секретар господин Ластарджиев и парламентарният секретар госпожа Деневска.
Дневният ред Ви е изпратен предварително и включва:
1 Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Започваме по установения ред, съгласно Правилника:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първият въпрос е от политическа партия ГЕРБ. Ще се възползвам от това право.
Уважаеми господин Министър, всички знаем, добре запознати сме, че има план приет от правителството за нарастване на разходите за отбрана до 2%, който трябва да достигне през 2024 г. В съответствие с този план и Народното събрание гласува съответно бюджета за отбрана през миналата година, но в анализа, който беше направен от Военновъздушните сили, се каза, че има определени проблеми с поддържането на необходимата изправна авиационна техника.
Въпросът ми е: има ли някакви проблеми? Какви са те, ако има такива, при сключването и изпълнението на договорите за поддръжка на необходимата ни авиационна техника за водене на летателната подготовка? Дали осигурената авиационна техника ще бъде достатъчна, за да се изпълни планът за летателна подготовка на Военновъздушните сили през 2020 г.? Предвид многото задачи, които има Военновъздушните сили, включително и подготовката на състав, който е предназначен да замине за обучение в Съединените американски щати, за което Ви поздравявам, че започна такъв вид подготовка.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие като бивш командващ Военновъздушните сили, началник на отбраната знаете, че не само Военновъздушните сили, но и други видове въоръжени сили по отношение поддръжката на съществуващата техника хронично в годините изпитваха недостиг на средства за тази поддръжка. Не искам да коментирам предишни години. Конюнктурата беше различна – факт, но мога да кажа, че от 2016 г., тоест в предишния мандат още започнаха да се отделят средства за поддръжка, вече отговарям конкретно на въпроса касаещ Военновъздушните сили, да се отделят повече средства за поддръжка на авиационната техника.
Помните, че в предишния мандат имаше средства отделени за ремонт на двигатели. В Полша след това имаше сключен договор за ремонт на десет двигателя. Мога да Ви кажа, че политиката досега на ръководството на Министерството на отбраната, водили сме този разговор още преди доста време тук в Комисията, е да се възстанови максимум летателната годност на всички авиационни платформи.
Пред мен има някои данни. Няма да ги чета по месеци, по години. Бяха сключени три договора за доставка на резервни части и ремонт на самолетите МиГ-29, 125, L 39 „Пилатус“, също така хеликоптерите Ми-17. Вторият хеликоптер не излезе ли от ремонт? (Реплики.)Два хеликоптера са.
Знаете, че имаше един момент, който след катастрофата, колко беше преди година и половина, бяхме на прага да нямаме нито един летящ хеликоптер Ми-17. В момента единият е с удължен ресурс –има два. Също така Ми-24. Пропуска ли нещо, господин Заместник-министър? (Реплики.)
Така че нашият стремеж е всички авиационни платформи да бъдат приведени в годност да изпълняват своите служебни ангажименти както по първата мисия заложена от Конституцията на страната, така и съюзническите ангажименти, които ние имаме по отношение на членството в НАТО.
Ако господин заместник-министърът иска да допълни нещо, му давам думата, ако не възразявате.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър, за може би малко повече уточнения по договорите – има ли проблеми, няма ли проблеми? Какви са проблемите? Какви мерки взимаме? За да имаме малко повече яснота и тази яснота да доведе поведе до увереност във ВВС, че ще изпълни летателната програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Както и министърът на отбраната сподели, основната цел като политика на Министерството през тези години беше да бъдат възстановени всички авиационни платформи, за които има отредени задачи – по мисия отбрана и по втора мисия, която предполага съюзен ангажимент.
Към момента всички платформи и Министерството на отбраната са подсигурени с договори за поддръжка или за ремонт. Остава и в момента е в процедура – утре ще излезе Докладът за последния самолет Ан-30, за който също получихме заявка от Военновъздушните сили, да бъде изготвен договорът. Доколкото съм информиран от комисията, върви в положителна посока. Предполагам, че ще дадат предложение за сключване на договор за поддръжка и на Ан-30. Така няма да има нито една от 16-те различни платформи на Военновъздушните сили, която да не бъде подсигурена с договор.
По отношение на проблемите в края на годината по МиГ-29 имахме наредено плащане, което се върна. Беше във връзка с традиционните в тези случаи оценка от страна кореспондиращата банка, но предвид на военна продукция, по-високо ниво на заплащане и чувствителна зона. Това със сигурност ще го преодолеем. Така че от 82 милиона по рамковото споразумение с МСК МиГ на практика остава да бъдат изпълнени около 10 и да приключим този договор.
Към Рамковото споразумение в момента има пет възлагателни, конкретни договора, респективно очакваме да приключи. След което, разбира се, да се пристъпи към очакваната модернизация свързана с подмяна на авиониката в съответствие с изискванията на Европейския съюз за открито небе, респективно смяната на честотите в диапазони. Тук ще ми помогне заместник-министър Запрянов, в първи и втори цифров дивидент. (Реплики.) Седемстотин и 800 мегахерца, в които основно работи МиГ-а.
Очакваме тази модернизация, без да съм конкретен, в момента прогнозната стойност доста се намали след оценката на Военновъздушните сили. Очаква се тя да бъде извършена от средства на бюджета на Министерството на отбраната, както и от възможни капитализирани източници на приходи на Министерството, ако надвишим изискуемите 44 милиона собствени приходи на Министерството. Нали така?
По отношение на 125, както каза и министърът, договорът се изпълнява. Припомням само, че на всеки 11 месеца от сключване на договора следва да получаваме по една отремонтирана платформа през всеки месец – през един месец всеки следващ един месец, така че предполагам, че в края на тази година ще започнем да получаваме обновените самолети, които са за непосредствена поддръжка на войските и на флота.
По отношение на другите платформи нямаме проблем с Ел 410. И двете платформи излязоха. Имаме с L-39 две поръчки, които сме възлагали. Едната беше свързана с ремонта на шест от възлите, агрегатите и детайлите на тези самолети, включително двигатели. Те са произведено в Украйна, а конструкторът е в бивша Чехословакия, сега Чехия. Не е изпълнен докрай договорът. Получихме писмо вчера, че имат да доизпълнят оставащите няколко процента от доставките по този договор, включително критичната част около техническата документация, актуализираните бюлетини. Тогава министърът, след мотивирано предложение, да вземе решение дали продължава и удовлетворява желанието на изпълнителя, или прекратява договора в тази му част.
По отношение на „Пилатус“ нещата са свързани с добро изпълнение, включително както и Вие добре знаете по първите ни договори от 2017 г. придобихме и симулаторите, които са на въоръжение да го кажа във Военновъздушното училище.
Вертолетните платформи – нямаме притеснение за изпълнението на рамковите споразумения. Това, което е за техниката „Ми-17“, „Ми-24“ е възложено на „Терем“, в частност „Терем-Летец“. Възстановяваме две платформи „Ми-17“, освен тези, които коментирахме, едната е възстановена, на едната се удължава ресурсът и четири платформи „Ми-24“. За единия имаме вече сключен договор и се изпълнява.
По отношение на поддръжката на „Кугър“ и на двигателите „Макила“, защото това са отделни договори, както и на „Пантерите“ с техните „Ариели“, е предвиден финансов ресурс, нямаме притеснение за това, че няма да бъдат изпълнени ангажиментите.
По отношение на „Спартан“-а, изпълнява се интегрираната логистична поддръжка. Знаете, че успяхме да сключим договор преди година и половина и на практика два от самолетите, тоест неизискуемите 66% да бъдат в летателна годност, ги изпълняваме. Третият със сигурност може до тази година, ако Военновъздушните сили рекат, и той да бъде в годност за използване. Това е по отношение на платформите.
За „Ан-30“ Ви казах и за ракетите за „МиГ-29“, за които тече обществена поръчка. Авиационните управляеми ракети бяха заявени на стойност 28 милиона от Военновъздушните сили. След преценка в дирекция „Отбранителна аквизиция“, сумата беше занижена. Става въпрос за възстановяване на бойните качества на тези ракети, които са със среден обсег на действие и са най-важните за изтребителната ни авиация – „Ер-27“. Занижихме сумата след експертна оценка с 6 млн. лв. В този смисъл отговарям и на спекулации, появили се в пресата за несериозно отношение по отношение разходването на публичен ресурс от Министерството на отбраната. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Естествено, че нямам реплики при тази информация, която получихме. Очевидно е, че се полагат усилия и това, което казаха министърът и от заместник-министърът, че нямаме проблеми. Надявам се, дори и да възникнат такива проблеми, Министерството има достатъчно капацитет да ги решава своевременно.
От БСП, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри! Моят въпрос е: какви са намеренията на Министерството на отбраната по профилактиката, възстановяването, окомплектоването с резервни части на зенитно ракетните комплекси „ОСА-АКМ“ на Сухопътните войски? Той е предизвикан от проекта за модернизация на Сухопътните войски, окомплектоването на батальоните в бойни групи. Знаем, че в тях нямаме предвидени такива зенитни средства. Основно остават само със „Стрела-2“.
Тези два комплекса, които имаме, двете механизирани бригади – Втора и Шестдесет и първа, „ОСА“-та са засега уникални в своето използване и има 1200 такива комплекса в цял свят и нито една държава не се е отказала от тяхното използване. Какви също преговори се водят, с кои държави за тяхното поддържане и възстановяване? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заместник-министър Величков.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
През изминалата 2019 г., Министерството на отбраната обяви обществена поръчка и тя не е на базата на преговори с правителството на друга държава, а е по открития способ, респективно бяха поканени всички с потенциал да изпълнят поръчката, да участват. Явиха се немалко от компаниите, които предявиха претенции към изпълнение на тази поръчка.
Знаете, че комплексът „ОСА“ всъщност остана единствен на въоръжение в Сухопътни войски за непосредствено въздушно прикритие на войските, след като беше снет от въоръжение комплексът „Круп“. Добавям, разбира се, и преносимите комплекси тук „Срела-2 М“. Тази поръчка не успя, в смисъл беше прекратена поради следните причини.
Първата причина е, че изискваните от нас нови резервни части като доставка не бяха предложени от нито един от участниците. Ново може да се тълкува в две тълкува в две посоки: ново от текущо производство, тоест току-що произведени резервни части, или нови, които са на склад.
Експертизата на Военновъздушните сили не беше съгласна, предвид това, че няколко пъти бяха използвани от ЗИП-овете – нови, но не употребявани, и те не дадоха добър резултат. Това беше една основна причина – неосигуряването на годност на комплекса, да бъде прекратена тази поръчка, а втората – не по-малко важна, беше значителното превишение на предложените в офертите стойности над прогнозната стойност, на която беше обявена поръчката. Тя ще бъде възобновена, тъй като това е важна способност за Сухопътни войски. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин министър, нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Нямам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Генерал Милев?
КОЛЬО МИЛЕВ: Благодаря.
В тази поръчка има ли и ракети, предвидени за осигуряване, за снабдяване?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Не, тя е само за резервни части и ремонт. Няма предвидени за възстановяване на годността на ракетите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Движението за права и свободи – заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, гости! Ще вляза в чисто политически аспект на въпроса, касаещ Министерството на отбраната.
На 17 януари, колеги, се провежда кръгла маса, организирана от БАН и Независимото историческо дружество, със съдействието на Министерството на отбраната във връзка с едно независимо изследване, в което да се изтъкне тезата, че Българската армия и по- точно Трудовите войски са били част от спасяването на българските евреи. Това го правят във връзка с честването на 27 януари, който е Денят на Холокоста. Излагат се много тези, много аргументи, дори и полковник Недялков дава обширно интервю в тази посока. Той е преподавател във Военната академия.
Но най-голямата еврейска организация в България „Шалом“ излиза с остра декларация, че това е подмяна на историческите събития, които са се случили в България. Припомням, именно в онези мрачни времена в Европа, в България се приема Закон за защита на нацията, където започват репресивни мерки срещу живеещите в България евреи. Не отричам, дебело подчертавам, не отричам факта, че държавата България е помогнала за спасяването на живеещите в страната свои сънародници евреи.
Каква е позицията на Министерството на отбраната и изобщо има ли позиция Министерството на отбраната?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Ибрямов, не съм присъствал на тази кръгла маса. Тя не е инициирана от Министерството на отбраната и там не е имало никой от политическото или военното ръководство, който да изнася доклад.
Ако ме питате, мога да Ви отговя като историк. Това няма нищо общо с Министерството, но като историк мога да Ви отговоря.
По отношение на полковник Димитър Недялков – изключителен специалист. И аз бих се доверил на неговата експертиза като преподавател във Военна академия, отколкото на политически декларации.
Ще Ви кажа като политик и аз, понеже Вие задавате политически въпроси, не като министър на отбраната, ще Ви отговоря като политик.
Прави впечатление от няколко години, че въпреки факта, подчертавам факта, единствената държава в Европа, която не пропусна нейните граждани от еврейски произход да бъдат депортирани и малтретирани или унищожени, е България. Въпреки този факт има кръгове в България – по какви причини мога само да гадая, които се опитват не само да омаловажат тази роля, но да я отрекат, опитвайки се да намекнат за вина на българската държава, съвременната българска държава заради евреите в Македония и Тракия, или пък използвайки темата с трудовата повинност, като едва ли не някаква форма на някакво престъпление спрямо част от българските граждани.
Искам само да напомня: трудовата повинност е въведена в България през 20-та или 21-ва година, ако не ме лъже паметта. (Реплики: От Стамболийски.) От Стамболийски – едно правителство, което аз не харесвам като историк, но то може да бъде определено като всякакво друго, но не и като дясно и фашисткото, напротив, то е ляво правителство. Тази трудова повинност е практика в България до не толкова далечната 1998 г., когато, ей тук, в тази зала, се взе решение за прекратяване на този вид структури в Министерството на отбраната.
През тези структури на трудови войски или строителни войски са минали стотици хиляди български граждани от всякакъв произход. Една част от тях, най-вече през последните три-четири десетилетия преди 1990 г., получаваха професия и възможност да се реализират в живота, вземайки тази професия. Сега ги виждаме да се занимават с деяния – тук вече мога да го докажа като вицепремиер по сигурността, които се наричат битова престъпност или по-сериозна престъпност, една част от това население, което се обучаваше там и получаваше знания и умения.
Не мога да се съглася – като историк го казвам, с твърдението, че строителни войски или трудовата повинност е някаква форма на геноцид или каквото и да било. През него са минавали всякакви български граждани, от всякакъв произход и вероизповедание, включително и православни българи християни, и то не по някаква форма на дискриминация.
По отношение на темата за евреите и трудовата повинност не знам какво се е говорило на тази конференция или кръгла маса, или какво е било, тъй като аз не съм присъствал. Не мога да коментирам тези, ако е имало такива тези, и каквито и да било тези там, които не съм чул, нито мога да коментирам. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз, господин Министър. Бяхте достатъчно ясен.
За реплика – заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, господин Министър! Разбира се, като министър на отбраната сте и политическо лице, назначено от това правителство за управление на системите и механизмите в Министерство на отбраната.
Задавам този въпрос в качеството на народен представител от Комисията по отбрана, защото пише изрично: със съдействието на Министерство на отбраната, че се провело това мероприятие. (Шум и реплики.)
Второ, нито една политическа организация не е излязла с декларация. Цитирам и ще Ви изчета: „Председателят на „Шалом“ Алек Оскар уточни, че подготвят декларация до председателя на БАН, в която ще призоват Академията категорично да се разграничи от становища, изложени на националната кръгла маса“.
Запознайте се, тъй като казахте, че не сте се запознали със становищата, изложени на тази кръгла маса. И още нещо: „Шалом“ е член на Световния еврейски конгрес. Световният еврейски конгрес обявява всички свои съграждани евреи, независимо под каква форма, че са били репресирани, въпреки че били спасени и така нататък. Това е тяхно становище.
Моят въпрос от тази гледна точка е: какво е становището и виждането на Министерството на отбраната като съорганизатор на това мероприятие? (Реплики.)
Господа, нека да бъдем по-сдържани – не знам кое е глупост или не, аз изслушвам внимателно всеки какво казва – това е към тях. Аз съм длъжен да задам този въпрос в качеството си на народен представител. Просто питам: какво е становището на Министерството на отбраната? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Министър, за да не отиваме в дебати, които са извън…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, аз само да питам: „Шалом“ е Конституционен съд в България, Върховен съд ли е, какво е „Шалом“, че една декларация на „Шалом“ – защо не цитирахте примерно декларация на някое историческо дружество или примерно на защита на врабчетата някое дружество? „Шалом“ е една обществена организация, уважавана от мен, подчертавам. Но Вие изваждате една декларация на една обществена организация и смятате, че тази декларация би следвало да доведе до какво? Държавата България да излезе и да каже: да, ние не сме спасявали българските евреи, но ние сме виновни. За какво сме виновни?
Влизаме в един исторически спор и не мисля, че тук е мястото – в Комисията по отбрана. Като историк като ме поканите Вие, или „Шалом“, които вероятно са Ви помолили да зададете този въпрос, ще си говорим като историци. Но това не е предмет на дейността на Министерство на отбраната.
Единственото нещо, което свързва Министерството на отбраната с тази кръгла маса, е, че се е провела във Военния клуб. Ние даваме Военния клуб за всякакви форуми и за всякакви чествания. И за всякакви, не всякакви, разбира се, структури и институции, разрешени и регистрирани по законите на България.
И не виждам защо някакъв дебат, станал някъде, трябва да е предмет на дискусия в Комисията по отбрана. Аз Ви отговорих като историк. Пак казвам, по тази логика защо говорим само за евреите тогава, че бидейки в трудовата повинност. Ами, хайде да сложим и още сигурно милион и нещо български граждани – и арменци, и българи, и турци, и цигани. В различни исторически епохи, да започнем от 20-та година и да свършим до 1998 – 1999 г. Защо се концентрираме само върху една част от населението, в което в определен период е била там?
Подчертавам, господин Генерал, не намирам да е имало дискриминация, защото в това време в Българската армия и преди това, пък и след това, има и офицери, включително стигащи до чина „полковник“, мисля че и „генерал“ има, които са от еврейски произход, награждавани и в Първата и във Втората световна война с най-висшите военни отличия. Не е имало дискриминация нито в армията, нито в държавата.
Всички знаем какво е било времето в Европа и какъв е бил натискът от страна на Третия райх в държавите в Европа. Но въпреки това България, подчертавам, е единствената държава – някой бил скрил някъде, някой бил укрил и помогнал другаде – България е единствената, която не разрешава да се депортират нейните евреи. И това е публичен исторически факт, неотречен от никого.
Аз на ревизионистки теории, които искат да ревизират едно от достойнствата на българската държава държавност и политици в някакъв период, няма да ставам трубадур. Това е ревизия на един исторически факт, който твърдят някои кръгове в България или извън България. Това е тяхно право.
Аз задавам въпроса: защо и нормално ли е в Комисията по отбрана ние да ставаме проводници на подобни тези, които на практика оклеветяват българската държава, без значение в кой исторически период? За мен това е основното.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Министър, разрешете да се присъединя към Вас и да спрем. Вашият отговор беше достатъчно ясен.
Заповядайте, от Обединени патриоти.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да спрем, господин Генерал, тази тема.
Нямам въпрос към министъра, но като присъстващ на това събитие, което днес се използва като политическа манифестация, трябва да декларирам следното: никой няма правото да пише историята на България, още повече от неправителствени политически...
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: По-добре го задайте като въпрос към министъра – има ли право?
МИЛЕН МИХОВ: Момент! Това събитие беше организирано от Института за исторически изследвания към БАН с водещите учени от Софийския, Великотърновския и останали университети. Ако бяха дошли някои там, щяха да видят под какъв статут са се намирали българските евреи в Трудовите войски – българските редници, подофицери и офицери от еврейски произход!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
МИЛЕН МИХОВ: Не съм приключил.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Недейте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да ми вземете думата. Ето едно доказателство за медиите. (Показва материал с фотоси.) Моля да го снимате.
Това е снимка от трудовите лагери, които Шалом иска да превърне в „концентрационни лагери“. Това са евреи – трудови войници, с българския офицер, който сигурно е фашист. Те са изградили със своите лопати шестолъчната звезда на евреите. Това е било позволено във фашистка България. Край!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Михов. (Реплики.)
Нека да се върнем към типичния за тази Комисия тон и нека да спазваме правилата.
Отвън има медии, който иска, нека да излиза и да се изявява пред медиите, да си казва становището.
От „Воля“? Няма.
От ГЕРБ – втори въпрос.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос е към заместник-министър Величков. Става въпрос за двата модернизационни проекта, които вървят в момента, доколкото за корабите и за развитието на корабите има информация в публичното пространство какво се случва с проекта. Бих искал да ни дадете информация: какво се случва в момента с проекта за сухопътните бойни машини, докъде е стигнал и кога се очаква да има някакъв резултат? Кога бихме могли да имаме нещо ясно?
Може би допълнение на въпроса, който зададе генерал Попов, относно летателната техника на ВВС. Става въпрос за хеликоптерите БЕЛ. Вие споменахте какво се случва с тях.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: По отношение на поддръжката на БЕЛ имаме сключен договор от 2019 г. Сумата не е голяма, но е предизвикано от необходимостта от оценка на този ремонт и е за малко над 420 хил. лв. – ремонт и инспекция на възли, агрегати, блокове от комплектацията на БЕЛ 206. Имуществото не доставено все още, договорът се изпълнява с известно закъснение.
По отношение на проекта за придобиване на условна бойна техника за изграждане на батальонните бойни групи. Председателствам със заповед на министър-председателя междуведомствената работна група, която започна работа в края на миналата година. Приехме офертите, а в началото на тази година отворихме документацията и направихме преглед на личното състояние на четиримата участници. Прегледът на личното състояние доведе до това, че към момента имахме и решихме да продължим с отварянето на техническите предложения, тоест разглеждане по същество на офертите на двама от участниците. Това са Патрия от Финландия и Дженерал Динамикс Юръпиън Лайт Систем. Стартирахме работата днес с отварянето на техническите предложения. Изискваме и удължихме срока за немския участник Артек до 7 февруари. Това е срокът да допълнят своите декларации, предвид че е голяма корпорация и трябва да събере подписи от своите управителни органи.След като изпълнят условието и при тях ще бъдат отворени техническите предложения. (Говорят при изключени микрофони Шум и реплики.)
Има поправка, която беше свързана с платформата 8 по 8.
Дали само и единствено да бъде приета една платформа за всички бойни и спомагателни машини – имаме осем вида спомагателни машини и една бойна, или могат да бъдат разрешени и други конфигурации, тоест 6 по 6 и 4 по 4. Приехме по-либералния режим – че може за някои от тях, примерно на евакуационните, санитарните, да бъде предложена и друга колесна формула. Беше взета важно решение, свързано с калибъра на основното оръдие на бойната машина. Калибърът всъщност е 30 милиметров и никога не е била тезата да бъде друг, но разширението, дължината на гилзата дали да бъде по стандарт 165 руски или 173 натовски.
Горе-долу в това се състоят поправките, които сме вземали като решения, които са възпроизведени в около 1500 страници тактико-техническо задание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И се възприе да бъдат много заданията – 13 са. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: За всички бойни машини, включително за автоматизираното управление на огъня на минохвъргачната батарея, включително за КИС системата. Знам ги, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги БСП, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер и министър, моят въпрос е във връзка с директната подчиненост към Вас на висшите учебни заведения, Военния университет.
Моят въпрос към Вас е: създадена ли е ефективна система на контрол по възстановяване на Военновъздушното училище в Долна Митрополия? В тази връзка, ако е създадена, за което нямам съмнение, на какъв период смятате да ни информирате и обществото, разбира се, за пътя на възстановяване на Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Антонов, Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия възстановихме буквално по решение на парламента от 1 януари 2020 г. Официално го открихме преди две седмици.
Разбира се, че се упражнява контрол – на този етап с подпомагане на новия командир на Висшето военновъздушно училище дотолкова, доколкото там възстановяваме една традиция, а не сменяме един след друг началник.
По темата на какъв етап ще информираме обществото и Комисията, бих казал така: Комисията на всеки етап, когато Комисията или член на Комисията прецени, че се интересува от някакъв въпрос. Ние не можем да определяме и не е редно да определяме периодиката, в която някой народен представител или цялата Комисия ще се интересува.
Обществеността ще бъде информирана тогава, когато има нещо, което можем да кажем, че е постигнато, преодоляно като трудности.
Има доста проблеми, които трябва да бъдат решавани в перспектива. Ако някой е смятал, че на първи януари ще възстановим Висшето военновъздушно училище в онзи му вид, в който беше допреди 20 или 30 години, това не е възможно – съставът на военновъздушните сили е много по-малък, проблемът с хабилитираните преподаватели, един от проблемите е сградният фонд. Но това не са проблеми, които сега, от първи януари, са въпроси за решаване. Те ще бъдат поставени във времето, не много далеч във времето напред, по отношение на разкриване на факултетите, сградният фонд за тези факултети.
Когато бяхме с Вас на самото откриване, докладва ми новият началник на Висшето военновъздушно училище, че е провел разговори с кмета на общината за предоставяне на материална база в лицето на едно бивше училище, но запазено, с добра форма, което с минимален ремонт ще позволи там да бъдат настанени факултетите и да бъде използвано като общежитие в перспектива за цивилните.
В самото Висше въздушно училище също има сграден фонд, който се нуждае от ремонт. Един от проблемите, които трябва да бъде решен и е поставен на среща между мен, командира на ВВС и началника на училището, е къде ще се помещава Ректоратът. В момента той се помещава в сегашния учебен корпус.
Въобще въпроси са поставени и се търси решението им. Във времето, при решаването на всеки един от тези въпроси, сме готови да докладваме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря на господин Каракачанов за отговора.
Разбира се, не е случаен въпросът ми, още повече има вече изразено безпокойство по отношение на движението на хабилитираните лица във Военновъздушното училище. Единият от проблемите във времето, с който трябва много да внимаваме, е синхронът в работата между Авиобазата и Военновъздушното училище – един от въпросите, по който би могъл да се постигне дисбаланс. Добре, че това е на Вашето внимание.
За всички, които сме ходили там, е видимо, че трябва финансов ресурс и разумната му експлоатация, за да бъде възстановена.
Отворени сме и ние. Неслучайно въпросът ми е за подкрепа в тази посока, но към днешна дата смятаме, че следващите месеци са много важни и трябва да се положат още малко допълнителни усилия. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Полагат се усилията и ще бъдат полагани. Нужни са не само месеци, нужна е една година. Всеки месец от следващата година ще бъдат много важни, за да се влезе в нормалния ритъм, защото на практика го възстановяваме това Военновъздушно училище.
Има много въпроси, включително свързани други институции като РВД.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Ластарджиев напира.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господа народни представители, господин Министър! Водят се в момента интензивни разговори на експертно ниво, свързани най-вече с дискусионния въпрос с летателната площадка, летателното поле. Търсим вариант как да бъде сертифицирано и за граждански нужди. Това е ключът за развитие на Училището. Няма какво да се лъжем – ако не може Училището да се отвори към цивилни кадри и подготовка на граждански специалисти пилоти, няма как да постигнем надгражданата цел.
Водим разговори с Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие, с ГВА. Постигнали сме съгласие, готвим документи и в кратък срок – седмица, две, ще ги внесем в Министерския съвет за решаване на въпроса с инфраструктурата. Оттам насетне – сертифициране на летището като летищна площадка и за граждански нужди. Оттам насетне ще се внесат също в много спешен порядък – говоря за февруари, март, за сертифициране на Училището като обучаваща организация.
Това са двата елемента, които то трябва да постигне. Същевременно върви и кадровият процес – търсят се хора. Ще има преливане на някакъв лимитиран брой кадри от базите към Училището, ще има отваряне на места и за външни цивилни хабилитирани лица – ще се обявяват конкурси. Просто не става въпрос за месец или за година, става въпрос за много интензивна работа, защото искаме с новата учебна година – от месец септември, да се отвори приемът и за цивилни кадри и да стартира сериозен обучителен процес.
Дали ще разгърне пълния си потенциал, това ще е по-далечна цел. Ние правим предпоставките да стартира успешно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Предполагам, че това удовлетворява и бизнеса, защото тази летищна площадка е нещо, което може да се използва и за други цели – казвам към местните депутати. (Шум и реплики.)
Колегите от ДПС? Няма.
От „Обединените патриоти“? Няма.
От „Воля“? Няма.
С това приключваме първа точка. Благодаря за обстойните отговори на господин министъра и неговия екип.
Продължаваме с точка втора:
РАЗНИ
По точка втора единствено имам, че колегите ни от ДПС в кратък период имат рождени дни. Това са господин Ибрямов и господин Симеонов, за което от името от Комисията по отбрана сме подготвили поздравителни адреси и очакваме ответните действия от колегите.
Закривам заседанието.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 73
На 30 януари 2020 г., четвъртък, от 14,30 се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и се ръководи от Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме кворум, уважаеми колеги. Откривам заседанието.
На заседанието присъства министърът на отбраната, заместник-министър Запрянов, заместник-министър Величков, постоянният секретар господин Ластарджиев и парламентарният секретар госпожа Деневска.
Дневният ред Ви е изпратен предварително и включва:
1 Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Започваме по установения ред, съгласно Правилника:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Първият въпрос е от политическа партия ГЕРБ. Ще се възползвам от това право.
Уважаеми господин Министър, всички знаем, добре запознати сме, че има план приет от правителството за нарастване на разходите за отбрана до 2%, който трябва да достигне през 2024 г. В съответствие с този план и Народното събрание гласува съответно бюджета за отбрана през миналата година, но в анализа, който беше направен от Военновъздушните сили, се каза, че има определени проблеми с поддържането на необходимата изправна авиационна техника.
Въпросът ми е: има ли някакви проблеми? Какви са те, ако има такива, при сключването и изпълнението на договорите за поддръжка на необходимата ни авиационна техника за водене на летателната подготовка? Дали осигурената авиационна техника ще бъде достатъчна, за да се изпълни планът за летателна подготовка на Военновъздушните сили през 2020 г.? Предвид многото задачи, които има Военновъздушните сили, включително и подготовката на състав, който е предназначен да замине за обучение в Съединените американски щати, за което Ви поздравявам, че започна такъв вид подготовка.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие като бивш командващ Военновъздушните сили, началник на отбраната знаете, че не само Военновъздушните сили, но и други видове въоръжени сили по отношение поддръжката на съществуващата техника хронично в годините изпитваха недостиг на средства за тази поддръжка. Не искам да коментирам предишни години. Конюнктурата беше различна – факт, но мога да кажа, че от 2016 г., тоест в предишния мандат още започнаха да се отделят средства за поддръжка, вече отговарям конкретно на въпроса касаещ Военновъздушните сили, да се отделят повече средства за поддръжка на авиационната техника.
Помните, че в предишния мандат имаше средства отделени за ремонт на двигатели. В Полша след това имаше сключен договор за ремонт на десет двигателя. Мога да Ви кажа, че политиката досега на ръководството на Министерството на отбраната, водили сме този разговор още преди доста време тук в Комисията, е да се възстанови максимум летателната годност на всички авиационни платформи.
Пред мен има някои данни. Няма да ги чета по месеци, по години. Бяха сключени три договора за доставка на резервни части и ремонт на самолетите МиГ-29, 125, L 39 „Пилатус“, също така хеликоптерите Ми-17. Вторият хеликоптер не излезе ли от ремонт? (Реплики.)Два хеликоптера са.
Знаете, че имаше един момент, който след катастрофата, колко беше преди година и половина, бяхме на прага да нямаме нито един летящ хеликоптер Ми-17. В момента единият е с удължен ресурс –има два. Също така Ми-24. Пропуска ли нещо, господин Заместник-министър? (Реплики.)
Така че нашият стремеж е всички авиационни платформи да бъдат приведени в годност да изпълняват своите служебни ангажименти както по първата мисия заложена от Конституцията на страната, така и съюзническите ангажименти, които ние имаме по отношение на членството в НАТО.
Ако господин заместник-министърът иска да допълни нещо, му давам думата, ако не възразявате.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър, за може би малко повече уточнения по договорите – има ли проблеми, няма ли проблеми? Какви са проблемите? Какви мерки взимаме? За да имаме малко повече яснота и тази яснота да доведе поведе до увереност във ВВС, че ще изпълни летателната програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Както и министърът на отбраната сподели, основната цел като политика на Министерството през тези години беше да бъдат възстановени всички авиационни платформи, за които има отредени задачи – по мисия отбрана и по втора мисия, която предполага съюзен ангажимент.
Към момента всички платформи и Министерството на отбраната са подсигурени с договори за поддръжка или за ремонт. Остава и в момента е в процедура – утре ще излезе Докладът за последния самолет Ан-30, за който също получихме заявка от Военновъздушните сили, да бъде изготвен договорът. Доколкото съм информиран от комисията, върви в положителна посока. Предполагам, че ще дадат предложение за сключване на договор за поддръжка и на Ан-30. Така няма да има нито една от 16-те различни платформи на Военновъздушните сили, която да не бъде подсигурена с договор.
По отношение на проблемите в края на годината по МиГ-29 имахме наредено плащане, което се върна. Беше във връзка с традиционните в тези случаи оценка от страна кореспондиращата банка, но предвид на военна продукция, по-високо ниво на заплащане и чувствителна зона. Това със сигурност ще го преодолеем. Така че от 82 милиона по рамковото споразумение с МСК МиГ на практика остава да бъдат изпълнени около 10 и да приключим този договор.
Към Рамковото споразумение в момента има пет възлагателни, конкретни договора, респективно очакваме да приключи. След което, разбира се, да се пристъпи към очакваната модернизация свързана с подмяна на авиониката в съответствие с изискванията на Европейския съюз за открито небе, респективно смяната на честотите в диапазони. Тук ще ми помогне заместник-министър Запрянов, в първи и втори цифров дивидент. (Реплики.) Седемстотин и 800 мегахерца, в които основно работи МиГ-а.
Очакваме тази модернизация, без да съм конкретен, в момента прогнозната стойност доста се намали след оценката на Военновъздушните сили. Очаква се тя да бъде извършена от средства на бюджета на Министерството на отбраната, както и от възможни капитализирани източници на приходи на Министерството, ако надвишим изискуемите 44 милиона собствени приходи на Министерството. Нали така?
По отношение на 125, както каза и министърът, договорът се изпълнява. Припомням само, че на всеки 11 месеца от сключване на договора следва да получаваме по една отремонтирана платформа през всеки месец – през един месец всеки следващ един месец, така че предполагам, че в края на тази година ще започнем да получаваме обновените самолети, които са за непосредствена поддръжка на войските и на флота.
По отношение на другите платформи нямаме проблем с Ел 410. И двете платформи излязоха. Имаме с L-39 две поръчки, които сме възлагали. Едната беше свързана с ремонта на шест от възлите, агрегатите и детайлите на тези самолети, включително двигатели. Те са произведено в Украйна, а конструкторът е в бивша Чехословакия, сега Чехия. Не е изпълнен докрай договорът. Получихме писмо вчера, че имат да доизпълнят оставащите няколко процента от доставките по този договор, включително критичната част около техническата документация, актуализираните бюлетини. Тогава министърът, след мотивирано предложение, да вземе решение дали продължава и удовлетворява желанието на изпълнителя, или прекратява договора в тази му част.
По отношение на „Пилатус“ нещата са свързани с добро изпълнение, включително както и Вие добре знаете по първите ни договори от 2017 г. придобихме и симулаторите, които са на въоръжение да го кажа във Военновъздушното училище.
Вертолетните платформи – нямаме притеснение за изпълнението на рамковите споразумения. Това, което е за техниката „Ми-17“, „Ми-24“ е възложено на „Терем“, в частност „Терем-Летец“. Възстановяваме две платформи „Ми-17“, освен тези, които коментирахме, едната е възстановена, на едната се удължава ресурсът и четири платформи „Ми-24“. За единия имаме вече сключен договор и се изпълнява.
По отношение на поддръжката на „Кугър“ и на двигателите „Макила“, защото това са отделни договори, както и на „Пантерите“ с техните „Ариели“, е предвиден финансов ресурс, нямаме притеснение за това, че няма да бъдат изпълнени ангажиментите.
По отношение на „Спартан“-а, изпълнява се интегрираната логистична поддръжка. Знаете, че успяхме да сключим договор преди година и половина и на практика два от самолетите, тоест неизискуемите 66% да бъдат в летателна годност, ги изпълняваме. Третият със сигурност може до тази година, ако Военновъздушните сили рекат, и той да бъде в годност за използване. Това е по отношение на платформите.
За „Ан-30“ Ви казах и за ракетите за „МиГ-29“, за които тече обществена поръчка. Авиационните управляеми ракети бяха заявени на стойност 28 милиона от Военновъздушните сили. След преценка в дирекция „Отбранителна аквизиция“, сумата беше занижена. Става въпрос за възстановяване на бойните качества на тези ракети, които са със среден обсег на действие и са най-важните за изтребителната ни авиация – „Ер-27“. Занижихме сумата след експертна оценка с 6 млн. лв. В този смисъл отговарям и на спекулации, появили се в пресата за несериозно отношение по отношение разходването на публичен ресурс от Министерството на отбраната. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Естествено, че нямам реплики при тази информация, която получихме. Очевидно е, че се полагат усилия и това, което казаха министърът и от заместник-министърът, че нямаме проблеми. Надявам се, дори и да възникнат такива проблеми, Министерството има достатъчно капацитет да ги решава своевременно.
От БСП, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри! Моят въпрос е: какви са намеренията на Министерството на отбраната по профилактиката, възстановяването, окомплектоването с резервни части на зенитно ракетните комплекси „ОСА-АКМ“ на Сухопътните войски? Той е предизвикан от проекта за модернизация на Сухопътните войски, окомплектоването на батальоните в бойни групи. Знаем, че в тях нямаме предвидени такива зенитни средства. Основно остават само със „Стрела-2“.
Тези два комплекса, които имаме, двете механизирани бригади – Втора и Шестдесет и първа, „ОСА“-та са засега уникални в своето използване и има 1200 такива комплекса в цял свят и нито една държава не се е отказала от тяхното използване. Какви също преговори се водят, с кои държави за тяхното поддържане и възстановяване? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Заместник-министър Величков.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
През изминалата 2019 г., Министерството на отбраната обяви обществена поръчка и тя не е на базата на преговори с правителството на друга държава, а е по открития способ, респективно бяха поканени всички с потенциал да изпълнят поръчката, да участват. Явиха се немалко от компаниите, които предявиха претенции към изпълнение на тази поръчка.
Знаете, че комплексът „ОСА“ всъщност остана единствен на въоръжение в Сухопътни войски за непосредствено въздушно прикритие на войските, след като беше снет от въоръжение комплексът „Круп“. Добавям, разбира се, и преносимите комплекси тук „Срела-2 М“. Тази поръчка не успя, в смисъл беше прекратена поради следните причини.
Първата причина е, че изискваните от нас нови резервни части като доставка не бяха предложени от нито един от участниците. Ново може да се тълкува в две тълкува в две посоки: ново от текущо производство, тоест току-що произведени резервни части, или нови, които са на склад.
Експертизата на Военновъздушните сили не беше съгласна, предвид това, че няколко пъти бяха използвани от ЗИП-овете – нови, но не употребявани, и те не дадоха добър резултат. Това беше една основна причина – неосигуряването на годност на комплекса, да бъде прекратена тази поръчка, а втората – не по-малко важна, беше значителното превишение на предложените в офертите стойности над прогнозната стойност, на която беше обявена поръчката. Тя ще бъде възобновена, тъй като това е важна способност за Сухопътни войски. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин министър, нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Нямам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Генерал Милев?
КОЛЬО МИЛЕВ: Благодаря.
В тази поръчка има ли и ракети, предвидени за осигуряване, за снабдяване?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Не, тя е само за резервни части и ремонт. Няма предвидени за възстановяване на годността на ракетите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Движението за права и свободи – заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, гости! Ще вляза в чисто политически аспект на въпроса, касаещ Министерството на отбраната.
На 17 януари, колеги, се провежда кръгла маса, организирана от БАН и Независимото историческо дружество, със съдействието на Министерството на отбраната във връзка с едно независимо изследване, в което да се изтъкне тезата, че Българската армия и по- точно Трудовите войски са били част от спасяването на българските евреи. Това го правят във връзка с честването на 27 януари, който е Денят на Холокоста. Излагат се много тези, много аргументи, дори и полковник Недялков дава обширно интервю в тази посока. Той е преподавател във Военната академия.
Но най-голямата еврейска организация в България „Шалом“ излиза с остра декларация, че това е подмяна на историческите събития, които са се случили в България. Припомням, именно в онези мрачни времена в Европа, в България се приема Закон за защита на нацията, където започват репресивни мерки срещу живеещите в България евреи. Не отричам, дебело подчертавам, не отричам факта, че държавата България е помогнала за спасяването на живеещите в страната свои сънародници евреи.
Каква е позицията на Министерството на отбраната и изобщо има ли позиция Министерството на отбраната?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Ибрямов, не съм присъствал на тази кръгла маса. Тя не е инициирана от Министерството на отбраната и там не е имало никой от политическото или военното ръководство, който да изнася доклад.
Ако ме питате, мога да Ви отговя като историк. Това няма нищо общо с Министерството, но като историк мога да Ви отговоря.
По отношение на полковник Димитър Недялков – изключителен специалист. И аз бих се доверил на неговата експертиза като преподавател във Военна академия, отколкото на политически декларации.
Ще Ви кажа като политик и аз, понеже Вие задавате политически въпроси, не като министър на отбраната, ще Ви отговоря като политик.
Прави впечатление от няколко години, че въпреки факта, подчертавам факта, единствената държава в Европа, която не пропусна нейните граждани от еврейски произход да бъдат депортирани и малтретирани или унищожени, е България. Въпреки този факт има кръгове в България – по какви причини мога само да гадая, които се опитват не само да омаловажат тази роля, но да я отрекат, опитвайки се да намекнат за вина на българската държава, съвременната българска държава заради евреите в Македония и Тракия, или пък използвайки темата с трудовата повинност, като едва ли не някаква форма на някакво престъпление спрямо част от българските граждани.
Искам само да напомня: трудовата повинност е въведена в България през 20-та или 21-ва година, ако не ме лъже паметта. (Реплики: От Стамболийски.) От Стамболийски – едно правителство, което аз не харесвам като историк, но то може да бъде определено като всякакво друго, но не и като дясно и фашисткото, напротив, то е ляво правителство. Тази трудова повинност е практика в България до не толкова далечната 1998 г., когато, ей тук, в тази зала, се взе решение за прекратяване на този вид структури в Министерството на отбраната.
През тези структури на трудови войски или строителни войски са минали стотици хиляди български граждани от всякакъв произход. Една част от тях, най-вече през последните три-четири десетилетия преди 1990 г., получаваха професия и възможност да се реализират в живота, вземайки тази професия. Сега ги виждаме да се занимават с деяния – тук вече мога да го докажа като вицепремиер по сигурността, които се наричат битова престъпност или по-сериозна престъпност, една част от това население, което се обучаваше там и получаваше знания и умения.
Не мога да се съглася – като историк го казвам, с твърдението, че строителни войски или трудовата повинност е някаква форма на геноцид или каквото и да било. През него са минавали всякакви български граждани, от всякакъв произход и вероизповедание, включително и православни българи християни, и то не по някаква форма на дискриминация.
По отношение на темата за евреите и трудовата повинност не знам какво се е говорило на тази конференция или кръгла маса, или какво е било, тъй като аз не съм присъствал. Не мога да коментирам тези, ако е имало такива тези, и каквито и да било тези там, които не съм чул, нито мога да коментирам. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз, господин Министър. Бяхте достатъчно ясен.
За реплика – заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, господин Министър! Разбира се, като министър на отбраната сте и политическо лице, назначено от това правителство за управление на системите и механизмите в Министерство на отбраната.
Задавам този въпрос в качеството на народен представител от Комисията по отбрана, защото пише изрично: със съдействието на Министерство на отбраната, че се провело това мероприятие. (Шум и реплики.)
Второ, нито една политическа организация не е излязла с декларация. Цитирам и ще Ви изчета: „Председателят на „Шалом“ Алек Оскар уточни, че подготвят декларация до председателя на БАН, в която ще призоват Академията категорично да се разграничи от становища, изложени на националната кръгла маса“.
Запознайте се, тъй като казахте, че не сте се запознали със становищата, изложени на тази кръгла маса. И още нещо: „Шалом“ е член на Световния еврейски конгрес. Световният еврейски конгрес обявява всички свои съграждани евреи, независимо под каква форма, че са били репресирани, въпреки че били спасени и така нататък. Това е тяхно становище.
Моят въпрос от тази гледна точка е: какво е становището и виждането на Министерството на отбраната като съорганизатор на това мероприятие? (Реплики.)
Господа, нека да бъдем по-сдържани – не знам кое е глупост или не, аз изслушвам внимателно всеки какво казва – това е към тях. Аз съм длъжен да задам този въпрос в качеството си на народен представител. Просто питам: какво е становището на Министерството на отбраната? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Министър, за да не отиваме в дебати, които са извън…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, аз само да питам: „Шалом“ е Конституционен съд в България, Върховен съд ли е, какво е „Шалом“, че една декларация на „Шалом“ – защо не цитирахте примерно декларация на някое историческо дружество или примерно на защита на врабчетата някое дружество? „Шалом“ е една обществена организация, уважавана от мен, подчертавам. Но Вие изваждате една декларация на една обществена организация и смятате, че тази декларация би следвало да доведе до какво? Държавата България да излезе и да каже: да, ние не сме спасявали българските евреи, но ние сме виновни. За какво сме виновни?
Влизаме в един исторически спор и не мисля, че тук е мястото – в Комисията по отбрана. Като историк като ме поканите Вие, или „Шалом“, които вероятно са Ви помолили да зададете този въпрос, ще си говорим като историци. Но това не е предмет на дейността на Министерство на отбраната.
Единственото нещо, което свързва Министерството на отбраната с тази кръгла маса, е, че се е провела във Военния клуб. Ние даваме Военния клуб за всякакви форуми и за всякакви чествания. И за всякакви, не всякакви, разбира се, структури и институции, разрешени и регистрирани по законите на България.
И не виждам защо някакъв дебат, станал някъде, трябва да е предмет на дискусия в Комисията по отбрана. Аз Ви отговорих като историк. Пак казвам, по тази логика защо говорим само за евреите тогава, че бидейки в трудовата повинност. Ами, хайде да сложим и още сигурно милион и нещо български граждани – и арменци, и българи, и турци, и цигани. В различни исторически епохи, да започнем от 20-та година и да свършим до 1998 – 1999 г. Защо се концентрираме само върху една част от населението, в което в определен период е била там?
Подчертавам, господин Генерал, не намирам да е имало дискриминация, защото в това време в Българската армия и преди това, пък и след това, има и офицери, включително стигащи до чина „полковник“, мисля че и „генерал“ има, които са от еврейски произход, награждавани и в Първата и във Втората световна война с най-висшите военни отличия. Не е имало дискриминация нито в армията, нито в държавата.
Всички знаем какво е било времето в Европа и какъв е бил натискът от страна на Третия райх в държавите в Европа. Но въпреки това България, подчертавам, е единствената държава – някой бил скрил някъде, някой бил укрил и помогнал другаде – България е единствената, която не разрешава да се депортират нейните евреи. И това е публичен исторически факт, неотречен от никого.
Аз на ревизионистки теории, които искат да ревизират едно от достойнствата на българската държава държавност и политици в някакъв период, няма да ставам трубадур. Това е ревизия на един исторически факт, който твърдят някои кръгове в България или извън България. Това е тяхно право.
Аз задавам въпроса: защо и нормално ли е в Комисията по отбрана ние да ставаме проводници на подобни тези, които на практика оклеветяват българската държава, без значение в кой исторически период? За мен това е основното.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Министър, разрешете да се присъединя към Вас и да спрем. Вашият отговор беше достатъчно ясен.
Заповядайте, от Обединени патриоти.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да спрем, господин Генерал, тази тема.
Нямам въпрос към министъра, но като присъстващ на това събитие, което днес се използва като политическа манифестация, трябва да декларирам следното: никой няма правото да пише историята на България, още повече от неправителствени политически...
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: По-добре го задайте като въпрос към министъра – има ли право?
МИЛЕН МИХОВ: Момент! Това събитие беше организирано от Института за исторически изследвания към БАН с водещите учени от Софийския, Великотърновския и останали университети. Ако бяха дошли някои там, щяха да видят под какъв статут са се намирали българските евреи в Трудовите войски – българските редници, подофицери и офицери от еврейски произход!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
МИЛЕН МИХОВ: Не съм приключил.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Недейте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Няма да ми вземете думата. Ето едно доказателство за медиите. (Показва материал с фотоси.) Моля да го снимате.
Това е снимка от трудовите лагери, които Шалом иска да превърне в „концентрационни лагери“. Това са евреи – трудови войници, с българския офицер, който сигурно е фашист. Те са изградили със своите лопати шестолъчната звезда на евреите. Това е било позволено във фашистка България. Край!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Михов. (Реплики.)
Нека да се върнем към типичния за тази Комисия тон и нека да спазваме правилата.
Отвън има медии, който иска, нека да излиза и да се изявява пред медиите, да си казва становището.
От „Воля“? Няма.
От ГЕРБ – втори въпрос.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос е към заместник-министър Величков. Става въпрос за двата модернизационни проекта, които вървят в момента, доколкото за корабите и за развитието на корабите има информация в публичното пространство какво се случва с проекта. Бих искал да ни дадете информация: какво се случва в момента с проекта за сухопътните бойни машини, докъде е стигнал и кога се очаква да има някакъв резултат? Кога бихме могли да имаме нещо ясно?
Може би допълнение на въпроса, който зададе генерал Попов, относно летателната техника на ВВС. Става въпрос за хеликоптерите БЕЛ. Вие споменахте какво се случва с тях.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: По отношение на поддръжката на БЕЛ имаме сключен договор от 2019 г. Сумата не е голяма, но е предизвикано от необходимостта от оценка на този ремонт и е за малко над 420 хил. лв. – ремонт и инспекция на възли, агрегати, блокове от комплектацията на БЕЛ 206. Имуществото не доставено все още, договорът се изпълнява с известно закъснение.
По отношение на проекта за придобиване на условна бойна техника за изграждане на батальонните бойни групи. Председателствам със заповед на министър-председателя междуведомствената работна група, която започна работа в края на миналата година. Приехме офертите, а в началото на тази година отворихме документацията и направихме преглед на личното състояние на четиримата участници. Прегледът на личното състояние доведе до това, че към момента имахме и решихме да продължим с отварянето на техническите предложения, тоест разглеждане по същество на офертите на двама от участниците. Това са Патрия от Финландия и Дженерал Динамикс Юръпиън Лайт Систем. Стартирахме работата днес с отварянето на техническите предложения. Изискваме и удължихме срока за немския участник Артек до 7 февруари. Това е срокът да допълнят своите декларации, предвид че е голяма корпорация и трябва да събере подписи от своите управителни органи.След като изпълнят условието и при тях ще бъдат отворени техническите предложения. (Говорят при изключени микрофони Шум и реплики.)
Има поправка, която беше свързана с платформата 8 по 8.
Дали само и единствено да бъде приета една платформа за всички бойни и спомагателни машини – имаме осем вида спомагателни машини и една бойна, или могат да бъдат разрешени и други конфигурации, тоест 6 по 6 и 4 по 4. Приехме по-либералния режим – че може за някои от тях, примерно на евакуационните, санитарните, да бъде предложена и друга колесна формула. Беше взета важно решение, свързано с калибъра на основното оръдие на бойната машина. Калибърът всъщност е 30 милиметров и никога не е била тезата да бъде друг, но разширението, дължината на гилзата дали да бъде по стандарт 165 руски или 173 натовски.
Горе-долу в това се състоят поправките, които сме вземали като решения, които са възпроизведени в около 1500 страници тактико-техническо задание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И се възприе да бъдат много заданията – 13 са. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: За всички бойни машини, включително за автоматизираното управление на огъня на минохвъргачната батарея, включително за КИС системата. Знам ги, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги БСП, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер и министър, моят въпрос е във връзка с директната подчиненост към Вас на висшите учебни заведения, Военния университет.
Моят въпрос към Вас е: създадена ли е ефективна система на контрол по възстановяване на Военновъздушното училище в Долна Митрополия? В тази връзка, ако е създадена, за което нямам съмнение, на какъв период смятате да ни информирате и обществото, разбира се, за пътя на възстановяване на Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Антонов, Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия възстановихме буквално по решение на парламента от 1 януари 2020 г. Официално го открихме преди две седмици.
Разбира се, че се упражнява контрол – на този етап с подпомагане на новия командир на Висшето военновъздушно училище дотолкова, доколкото там възстановяваме една традиция, а не сменяме един след друг началник.
По темата на какъв етап ще информираме обществото и Комисията, бих казал така: Комисията на всеки етап, когато Комисията или член на Комисията прецени, че се интересува от някакъв въпрос. Ние не можем да определяме и не е редно да определяме периодиката, в която някой народен представител или цялата Комисия ще се интересува.
Обществеността ще бъде информирана тогава, когато има нещо, което можем да кажем, че е постигнато, преодоляно като трудности.
Има доста проблеми, които трябва да бъдат решавани в перспектива. Ако някой е смятал, че на първи януари ще възстановим Висшето военновъздушно училище в онзи му вид, в който беше допреди 20 или 30 години, това не е възможно – съставът на военновъздушните сили е много по-малък, проблемът с хабилитираните преподаватели, един от проблемите е сградният фонд. Но това не са проблеми, които сега, от първи януари, са въпроси за решаване. Те ще бъдат поставени във времето, не много далеч във времето напред, по отношение на разкриване на факултетите, сградният фонд за тези факултети.
Когато бяхме с Вас на самото откриване, докладва ми новият началник на Висшето военновъздушно училище, че е провел разговори с кмета на общината за предоставяне на материална база в лицето на едно бивше училище, но запазено, с добра форма, което с минимален ремонт ще позволи там да бъдат настанени факултетите и да бъде използвано като общежитие в перспектива за цивилните.
В самото Висше въздушно училище също има сграден фонд, който се нуждае от ремонт. Един от проблемите, които трябва да бъде решен и е поставен на среща между мен, командира на ВВС и началника на училището, е къде ще се помещава Ректоратът. В момента той се помещава в сегашния учебен корпус.
Въобще въпроси са поставени и се търси решението им. Във времето, при решаването на всеки един от тези въпроси, сме готови да докладваме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Благодаря на господин Каракачанов за отговора.
Разбира се, не е случаен въпросът ми, още повече има вече изразено безпокойство по отношение на движението на хабилитираните лица във Военновъздушното училище. Единият от проблемите във времето, с който трябва много да внимаваме, е синхронът в работата между Авиобазата и Военновъздушното училище – един от въпросите, по който би могъл да се постигне дисбаланс. Добре, че това е на Вашето внимание.
За всички, които сме ходили там, е видимо, че трябва финансов ресурс и разумната му експлоатация, за да бъде възстановена.
Отворени сме и ние. Неслучайно въпросът ми е за подкрепа в тази посока, но към днешна дата смятаме, че следващите месеци са много важни и трябва да се положат още малко допълнителни усилия. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Полагат се усилията и ще бъдат полагани. Нужни са не само месеци, нужна е една година. Всеки месец от следващата година ще бъдат много важни, за да се влезе в нормалния ритъм, защото на практика го възстановяваме това Военновъздушно училище.
Има много въпроси, включително свързани други институции като РВД.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Ластарджиев напира.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господа народни представители, господин Министър! Водят се в момента интензивни разговори на експертно ниво, свързани най-вече с дискусионния въпрос с летателната площадка, летателното поле. Търсим вариант как да бъде сертифицирано и за граждански нужди. Това е ключът за развитие на Училището. Няма какво да се лъжем – ако не може Училището да се отвори към цивилни кадри и подготовка на граждански специалисти пилоти, няма как да постигнем надгражданата цел.
Водим разговори с Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие, с ГВА. Постигнали сме съгласие, готвим документи и в кратък срок – седмица, две, ще ги внесем в Министерския съвет за решаване на въпроса с инфраструктурата. Оттам насетне – сертифициране на летището като летищна площадка и за граждански нужди. Оттам насетне ще се внесат също в много спешен порядък – говоря за февруари, март, за сертифициране на Училището като обучаваща организация.
Това са двата елемента, които то трябва да постигне. Същевременно върви и кадровият процес – търсят се хора. Ще има преливане на някакъв лимитиран брой кадри от базите към Училището, ще има отваряне на места и за външни цивилни хабилитирани лица – ще се обявяват конкурси. Просто не става въпрос за месец или за година, става въпрос за много интензивна работа, защото искаме с новата учебна година – от месец септември, да се отвори приемът и за цивилни кадри и да стартира сериозен обучителен процес.
Дали ще разгърне пълния си потенциал, това ще е по-далечна цел. Ние правим предпоставките да стартира успешно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Предполагам, че това удовлетворява и бизнеса, защото тази летищна площадка е нещо, което може да се използва и за други цели – казвам към местните депутати. (Шум и реплики.)
Колегите от ДПС? Няма.
От „Обединените патриоти“? Няма.
От „Воля“? Няма.
С това приключваме първа точка. Благодаря за обстойните отговори на господин министъра и неговия екип.
Продължаваме с точка втора:
РАЗНИ
По точка втора единствено имам, че колегите ни от ДПС в кратък период имат рождени дни. Това са господин Ибрямов и господин Симеонов, за което от името от Комисията по отбрана сме подготвили поздравителни адреси и очакваме ответните действия от колегите.
Закривам заседанието.
