Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбрана
13/02/2020
1. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и предложения за Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 13 февруари 2020 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“, № 1, четвъртък, зала 232, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и предложения за Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, да започваме.
Имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Наши гости от Министерството на отбраната са: Анатолий Величков – заместник-министър, и полковник Йорданка Стоянова – държавен експерт в дирекция „Отбранителна политика и планиране“.
Запознати сте с Проекта за дневния ред:
1. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и предложения за Годишната програма на Народното събрание по въпросите за Европейския съюз за 2020 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г. И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2020 Г.
Дейностите във връзка с Програмата, която споменах преди малко, са регламентирани в Глава единадесета „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“ от Правилника за организацията и дейността на народното събрание. Ние трябва да преценим дали има актове от компетентността на Комисията по отбрана и евентуално да изработим своите предложения за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като се взима предвид Годишната програма за участие на Република България в процесите на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г. и работната програма на Европейската комисия 2020 г.
След тези уводни думи, давам думата на заместник-министър Величков.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана! За разлика от всички други пъти, ще си позволя този път малко да почета и аз. Знаете, че ресорът, който касае инициативите по отношение на ОПСО и на общата външна политика, са в ресора на заместник-министър Запрянов – понастоящем командировка в Брюксел заедно с министъра, разбира се. Ще изнеса, първо, информацията досежно темата, която Вие обявихте, и в допълнение ще споделя за някои инициативи, които допълват общата палитра от деятелности по линията на общата външна политика и политика за сигурност, както и на общата политика в сигурността и отбраната на Европейския съюз.
В Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през настоящата година няма заложени дейности, които са пряко свързани с отбраната, поради това не бих могъл да дискутирам и съдържанието по области на работа. Няма предложения от нашата страна, които да Ви представя като такива за включване като дейности в работната програма на парламента по въпросите на Европейския съюз за настоящата година.
Бих искал да се възползвам от възможността, както споделих и в началото, да насоча внимание към тези инициативи, това, което предстои през 2020 г. в областта на общата политика и политика за сигурност и отбрана и което занапред ще има отражение при преговорите и изпълнението на Многогодишната финансова рамка, която е в периода 2021 – 2027 г.
Продължава процесът на развитие, консолидация и изпълнение на вече стартиралите инициативи в областта на отбраната и изпълнението на глобалната стратегия на Европейския съюз. В работната програма на Комисията за тази година е заложено приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски фонд за отбрана (ЕDF).
Какво представлява? В рамките на подготвителния период обхваща Европейската програма за индустриално развитие и отбрана – така познатата на всички Ви EDIDP, и подготвителното действие за научни изследвания – нещо, което е сравнително ново PEDR, в областта на отбраната. С приемането на тази Многогодишна финансова рамка за този период, който посочих, се предвижда стартиране с бюджет от 13 млрд. евро. Тази сума, която споменах, все още е дискусионна, не е финализирана, не е уточнена, но се говори за подобен размер.
Още в хода на работата по Регламента на EDIDP Министерството на отбраната представи на вниманието на Комисията и на Европейската агенция по отбрана Проектопредложение, което съответства на приоритетите в областта на развитието на отбранителните способности на национално и на европейско ниво. На практика това е информационната система за осигуряване на подводни интервенции. Ставало е дума и дискусия тук, включително и в Комисията по отбраната.
През изминалата година по този повод се проведоха няколко срещи, като основната цел през 2020 г. е да бъде формиран официално консорциум от участващи фирми и да бъдат определени работните пакети и дейности. Министерството на отбраната във взаимодействие с Министерството на икономиката продължава да работи за промяна и допълнение на включените теми и категории за проекти за целите на Регламента, с което да се улесни участието на консорциум с българско участие и да се повиши възможността наши фирми да вземат участие.
Участваме активно, разбира се, и в работата по разработване на финансов инструментариум на Европейския фонд за отбрана, като крайният продукт ще бъде под формата на ръководство или каталог с предложени финансови модели, механизми, методология и възможни източници за финансиране на многонационални проекти за придобиване и използване на отбранителни способности между няколко страни. Това донякъде e по-различно от тези европейски програми, които към момента действат в България, свързани и корирани най-вече от Министерството на икономиката.
Наред с това в рамките на Многогодишната финансова рамка за същия този период 2021 – 2027 г. в областта на транспортната инфраструктура с двойно предназначение е предвидено допълнително европейско финансиране. То е в размер на 6,5 млрд. евро. В момента, ще ме подкрепят тук от „Отбранителна политика“, текат също дискусии относно размера на това финансиране и по-скоро се разчита да бъде в посока надолу, да бъде намалено. Проектът за военна мобилност, в който участваме, предоставя възможности за евентуално ползване точно на тези средства.
Друга важна инициатива в рамките на общата политика за сигурност и отбрана е постоянното структурирано сътрудничество, познато на всички като ПЕСКО, към което България се включи още от самото му създаване през 2017 г.
Какво предстои тази година – 2020? Страната ни ще продължи да изпълнява правнообвързвани ангажименти по инициативата, рефериращи към разходите за отбрана, планирането, повишаването на съвместимостта и способността за развръщане на войските и силите и попълване на недостига от способности, като участието е в проекти на Европейската агенция по отбрана, чрез участие в такива проекти.
Министерството ще продължи да допринася и за стартиралия вече стратегически преглед, но не стратегическия в България, а стратегическия в ПЕСКО, който трябва да завърши в средата на тази година. Целта е да бъде направен преглед на ангажиментите, проектите и работните методи на инициативата с оглед на засилване на сътрудничеството в областта на отбраната.
Съществен елемент в ПЕСКО представляват съвместните проекти за изграждане на отбранителни способности. Насочени са към постигане на резултат по преодоляване на недостига от способности с цел изпълнение нивото на амбиция на Съюза. Понастоящем страната ни участва в пет проекта&
Първият проект е за подобряване на военната мобилност – вече коментирах за него.
Вторият е за изграждане на логистични хъбове в подкрепа на операции.
Третият е за надграждане на системата за морско наблюдение. Предполагам, че това в значителна степен ще подобри и онези проекти, свързани със системата „Екран“.
Четвъртият е за изграждане на мрежа от водолазни центрове.
И петият е модулен елемент за бързо развръщане на подводни интервенции, всичко свързано с морето.
Винаги съм бил в ситуация да се притеснявам, когато отдясно на мен адмирал Манушев настоява, че в Министерството по-малко обръщаме внимание на флота. Използвам случая да…(Реплика.) Отварям само скобата, за да кажа, че в момента работим усилено по темата за възобновяване на онзи проект, който е по РЛС-тата на фрегатите Е-71 клас „Вилинген“. Усилено се работи, господин Адмирал.
През 2020 г. ще завърши и първият пълен цикъл на другата нова инициатива по общата политика, това е координираният годишен преглед на отбраната в Европейския съюз. България участва в него. Изпратили сме необходимата предварителна информация. През януари тази година се проведоха и двустранни консултации, за които Комисията по отбрана е надлежно известена. Не знам дали е имало участие, защото аз лично не участвам. Тези консултации се корираха от заместник-министър Запрянов.
В работната програма на Европейската комисия е заложено и да бъде финализиран процесът по създаване на европейски инструмент за мир, който смятам като информация да прескоча.
По аналогия с европейската „зелена сделка“ постепенно се очертава и визия, която засега е просто само визия и ненапълнена със съдържание терминологията като „зелена отбрана“. Няма да мога да развия в повече дълбочина тази тема за „зелена отбрана“, защото, ако трябва да коментираме темата на днешното ни събиране, това е единственото, което мога да споделя пред Комисията като съществено, освен тази информация, която изнасям. Тя насочва вниманието към влиянието на отбранителната промишленост и използването на оръжие и техника, включително при учения, ядрени опити и нови технологии, включително в Космоса, които оказват негативно влияние върху климата. Това най-общо е разбирането за „зелена отбрана“.
В смисъл тук виждам нещо, което практически засяга много от дейността на Министерството на отбраната, и то е в частта „Утилизация на боеприпаси“. Защото немалка част от тези, които не са конвенционални, липсват технологии в България за утилизирането и унищожаването им предвид – на една част, съдържанието на хиксогени в тях, а другата част, която е свързана с хлора – не от БПА-рите от ракетните двигатели, а от допълнителните.
Има нещо, от което да се притесняваме – това искам да кажа, че липсва технология, липсва към момента и решение, което да ни води в посока утилизацията да е, първо, безопасна и, второ, да няма негативно въздействие върху околната среда. Затова за тази цел работи и назначена със заповед на премиера работна група съвместна между Отбраната и Министерството на вътрешните работи. От миналата година тази тема – климат, отбрана, на практика е в дневния ред на Министерството.
Миналата година също беше иницииран и дебат за изготвяне на нов стратегически документ на Европейския съюз, така наречения стратегически компас, който по йерархия следва глобалната стратегия на Европейския съюз.
Всички тези отбранителни инициативи в рамките на Европейския съюз целят засилване ролята на Съюза като гарант на сигурността и постигане на стратегическа автономност. Благодаря за вниманието, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания, като предлагам да се съсредоточим върху възможността, ако имате някакви конкретни предложения за включване в проектите на актове от компетентността на Комисията по отбрана, да ги предложите.
Заповядайте.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан по-скоро с Европейския фонд за отбрана и за всичките инициативи, които произлизат от него и въобще на европейско ниво, както и по ПЕСКО.
По предложение на Финландското председателство, натам върви решението за самия фонд, от 11,5 милиарда да бъде намален на 6 млрд. евро. Другите средства за вътрешна отбрана да бъдат намалени до около 500 милиона, пък средствата за граници – граничен контрол и за миграция, от 8 – 9 милиарда почти на 5 милиарда. Съответно, поне така както логиката показва през последните няколко програмни периода, когато има намаление на средствата или отпадат проекти или се иска дофинансиране от страна на страните членки.
В този контекст въпросът ми е: какво предвижда или въобще работи ли Министерството на отбрана и каква е позицията на българската страна по намаляването на фонда за отбрана; как ще става финансирането на всички тези проекти, по които участваме; и въобще каква е била позицията ни по време на Финландското председателство? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Аз предполагам, че полковник Стоянова може също да се присъедини.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Господин Председателю, само да допълня, че в голяма част от въпроса на господин Гаджев се съдържаха и отговори. Добрата информираност всъщност предполага, че знае и отговора, но ще се постарая да се възползвам от присъствието на полковник Стоянова за помощ в отговора на този въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за въпроса, господин Гаджев.
Действително темата за намаляване на тези средства, както упоменахте, 13 млрд. евро за Европейския фонд за отбрана, действително са обект на дискусии, и то обект на дискусии в посока тяхното намаляване. Какъв ще бъде изходът от тези дискусии, на този етап не можем да прогнозираме. Но що се отнася до участието ни в проекти? Вашата теза за възможно отпадане на проекти, мисля, че не би могло да се случи, защото на този етап фондът все още не функционира, но функционират подготвителните механизми за него. Това са именно EDIDP, както заместник-министър Величков отбеляза, и другият фонд падър, който е за научни изследвания. В тези два фонда съществуват средства, които са на разположение за ползване.
Как ще става финансирането на проекти? В това отношение има строги критерии на Комисията относно финансирането на конкретни проекти. Например, за да се финансират, тези проекти трябва да са по същество съвместни. Думата „сътрудничество“ във всички инициативи е водеща. В тези проекти трябва да участват най-малко три фирми от най-малко две държави – членки на Европейския съюз. Това е единият критерий.
Вторият критерии – аз не бих спекулирала с всички критерии, защото те все още са в процес на уточняване, но те гарантират участие на всички държави членки, участие на повече фирми, и то фирми от малките и средните предприятия, а не само големите фирми и създаване на консорциуми, сътрудничество между страните членки.
Така че отпадане на проекти не би могло да има, освен ако самите държави или консорциуми решат да го направят и участието в проекти, по критериите за участие ще има строг регламент относно това и ние се стремим – Министерството на отбраната, заедно с Министерството на икономиката да разпространяваме тази информация относно критериите сред нашите фирми. Направили сме вече няколко информационни събирания с представители на нашите фирми, за да ги информираме как ще работи този механизъм за бъдеще, той все още предстои.
Но в единия от подготвителните фондове вече правим стъпки за участие. Както спомена заместник-министър Величков, ние имаме един наш проект, по който очакваме вече да формираме консорциум, защото има интерес от няколко държави, от няколко фирми, и държавно участие включително. Така че той ще ни служи като възможност да натрупаме опит.
Освен това работим и по ведомствен механизъм, по който да осигурим подкрепа на нашите фирми за участие в този фонд, а следващата ни стъпка, която сме предвидили, е да работим за междуведомствен механизъм заедно с Министерството на икономиката, за да улесним участието на нашите фирми.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря за информацията.
Въпросът ми е следният: този проблем по-скоро е от опит през последните два преговорни процеса за финансовите рамки. Тъй като в рамките на преговорите отпадат, много от новите политики спират да бъдат финансирани за сметка на старите, което води до смачкване на тези политики. Говорейки си за това, че една от големите инициативи на предната Комисия беше именно Европейският фонд за отбрана и интегриране, по-голямо интегриране в сферата на отбрана, товарим основните рискове към тази политика вече в новата Комисия.
Затова е важно да следим как по-скоро да участваме активно като държава в процеса, за да не допуска смачкването на тази политика – било то за сметка на Общата селскостопанска или на някой друг. Обикновено е за Общата селскостопанска. Тя обикновено обира всичките средства. Защото до края на 2020 г. има осигурено финансиране, но от 2021 г., когато парламентът приема новата рамка, всичкото това финансиране изчезва и дори финансирани проекти, ако ги няма в новия бюджет, заминават. Затова Ви обръщам внимание, за да се следи този процес.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Не беше въпрос, а изказване. Разбираме го това много добре.
Един кратък въпрос от мен: когато става въпрос за проекти, каква е позицията на Министерството на отбраната за участие на страни извън Европейския съюз по тези проекти?
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря за въпроса, господин Председател.
Нашата позиция, изработена съвместно с Министерството на външните работи, е в подкрепа на участието на трети страни, разбира се, при създаването на ясни, прозрачни правила.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър! Нашата задача днес е да представим на Комисията по европейски въпроси законодателни или незаконодателни инициативи, в случая законодателните, които да следим по субсидиарност в процеса на тяхното разглеждане в Европейския съюз.
Въпреки че други комисии биха могли да предложат тези инициативи, които ще Ви предложа, мисля, че можем да ги предложим на Комисията по европейски въпроси, а тя вече ще обобщи предложеното от всички комисии, а имено: „Повишаване на киберсигурността“. Това е преразглеждане на Директивата за сигурност на мрежите и информационните системи – законодателна инициатива, и още една: „Повишаване на сигурността на Европа. Предложения за допълнителни мерки във връзка със защитата на критичната инфраструктура“. Това са моите предложения.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Бихте ли ги повторили.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: „Повишаване на киберсигурността“ и „Повишаване на сигурността на Европа“ – т. 33 от Програмата на Европейската комисия – Предложения за допълнителни мерки във връзка със защитата на критичната инфраструктура.“
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е процедурно предложение да го гласуваме. Така ли е? (Реплика.) Има процедура.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Формално би трябвало да одобрим това предложение дали сте съгласни да влезе като предложение към Комисията по европейски въпроси и след това да влезе в Годишната работна програма на Народното събрание, което всъщност ще реши пленарната зала, а не ние в Комисията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ако е процедура, трябва да я гласуваме веднага.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, ако има други предложения за включване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е предложение по процедура, нали така?
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да, предложение за включване. Всъщност това е темата на нашето заседание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрах.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Първо, за самата програма. Програмата на нас ни се спуска за сведение. Ние се запознаваме с нея и може би господин Ерменков имаше предвид, че ние няма да гласуваме Програмата. Или ако я гласуваме, нашата група ще се въздържи, тъй като ние имаме виждания по първите четири раздела – Европейската зелена среда, енергийните измервания на европейската „зелена сделка“, селскостопанските измерения, както господин Гаджев там каза, и за разширяването на Европейския съюз, но ние сме съгласни с предложенията, които госпожа Грозданова направи, за Комисията по европейските въпроси и проекти да се запознае с тях. За тях ще гласуваме „за“ да се приемат. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Първо, ще гласуваме предложението, а после като цяло. Нали така? Ще гласуваме становище, което ще изпратим чрез председателя на Народното събрание до съответната Комисия.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз мисля, че това, което каза госпожа Грозданова, да, ние ще гласуваме нейното предложение като становище на Комисията, но специално документът, който го имаме, той ни е даден за запознаване с него и коментари. Ние не можем да го гласуваме, тъй като и да го гласуваме, и да не го гласуваме, това няма никакво значение. Мисля, че госпожа Грозданова ще ме подкрепи в това мое становище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да изясним.
Това е Програма на правителството, която е в съответствие с Европейската комисия. Нали така? Тоест Европейската комисия няма предложение по това нещо да се работи. Нашето правителство на базата на това, че няма предложения за работа на Европейската комисия, затова няма предложения към нашата програма. Все пак госпожа Грозданова има предложение и аз нямам нищо против да го гласуваме, след което да гласуваме становището, което ще изпратим към Комисията, която ще обобщи всичките предложения.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: А може ли въпрос: какво е становището?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Засега становище е, че: „Комисията по отбрана разгледа Годишната програма за участието –така, така, така – внесена от Министерския съвет, предлага да бъдат включени Вашите предложения“.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: По този начин поставяте два пъти на гласуване едно и също нещо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не, не, ние ще гласуваме цялото становище…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Защото някой може да каже становището, че нямаме предложение. За да оформим цялото становище като текст.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, изказвания? Не виждам.
Който е съгласен предложенията на госпожа Грозданова да влязат като такива от Комисията по отбрана, моля да гласува.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Предлагам да гласуваме следното
„СТАНОВИЩЕ
Като разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и работната програма на Европейската комисия за 2020 г. предлага да бъдат включени така направените предложения в Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.“
Който е „за“, моля да гласува.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Благодаря Ви.
С това приключихме по т. 1.
По втора точка:
РАЗНИ.
Имам едно съобщение:
Получили сме по имейл покана за срещата с курса за обучение на ръководни кадри от Съединените щати – Кепстоун. Тя се състои от 17 новопроизведени генерали, адмирали и висши цивилни служители, на които предстои назначаване в командните структури на Въоръжените сили на САЩ.
Срещата е определена за утре, 14 февруари 2020 г., от 15,00 ч., в зала „Изток“ на Народното събрание. Колегите, които имат интерес, моля да заповядат в 15,00 ч.
Друго по тази точка нямам.
Ако Вие, колеги, имате нещо друго? Няма.
Закривам заседанието.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 13 февруари 2020 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“, № 1, четвъртък, зала 232, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и предложения за Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, да започваме.
Имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Наши гости от Министерството на отбраната са: Анатолий Величков – заместник-министър, и полковник Йорданка Стоянова – държавен експерт в дирекция „Отбранителна политика и планиране“.
Запознати сте с Проекта за дневния ред:
1. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и предложения за Годишната програма на Народното събрание по въпросите за Европейския съюз за 2020 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г. И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2020 Г.
Дейностите във връзка с Програмата, която споменах преди малко, са регламентирани в Глава единадесета „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“ от Правилника за организацията и дейността на народното събрание. Ние трябва да преценим дали има актове от компетентността на Комисията по отбрана и евентуално да изработим своите предложения за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като се взима предвид Годишната програма за участие на Република България в процесите на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г. и работната програма на Европейската комисия 2020 г.
След тези уводни думи, давам думата на заместник-министър Величков.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана! За разлика от всички други пъти, ще си позволя този път малко да почета и аз. Знаете, че ресорът, който касае инициативите по отношение на ОПСО и на общата външна политика, са в ресора на заместник-министър Запрянов – понастоящем командировка в Брюксел заедно с министъра, разбира се. Ще изнеса, първо, информацията досежно темата, която Вие обявихте, и в допълнение ще споделя за някои инициативи, които допълват общата палитра от деятелности по линията на общата външна политика и политика за сигурност, както и на общата политика в сигурността и отбраната на Европейския съюз.
В Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през настоящата година няма заложени дейности, които са пряко свързани с отбраната, поради това не бих могъл да дискутирам и съдържанието по области на работа. Няма предложения от нашата страна, които да Ви представя като такива за включване като дейности в работната програма на парламента по въпросите на Европейския съюз за настоящата година.
Бих искал да се възползвам от възможността, както споделих и в началото, да насоча внимание към тези инициативи, това, което предстои през 2020 г. в областта на общата политика и политика за сигурност и отбрана и което занапред ще има отражение при преговорите и изпълнението на Многогодишната финансова рамка, която е в периода 2021 – 2027 г.
Продължава процесът на развитие, консолидация и изпълнение на вече стартиралите инициативи в областта на отбраната и изпълнението на глобалната стратегия на Европейския съюз. В работната програма на Комисията за тази година е заложено приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски фонд за отбрана (ЕDF).
Какво представлява? В рамките на подготвителния период обхваща Европейската програма за индустриално развитие и отбрана – така познатата на всички Ви EDIDP, и подготвителното действие за научни изследвания – нещо, което е сравнително ново PEDR, в областта на отбраната. С приемането на тази Многогодишна финансова рамка за този период, който посочих, се предвижда стартиране с бюджет от 13 млрд. евро. Тази сума, която споменах, все още е дискусионна, не е финализирана, не е уточнена, но се говори за подобен размер.
Още в хода на работата по Регламента на EDIDP Министерството на отбраната представи на вниманието на Комисията и на Европейската агенция по отбрана Проектопредложение, което съответства на приоритетите в областта на развитието на отбранителните способности на национално и на европейско ниво. На практика това е информационната система за осигуряване на подводни интервенции. Ставало е дума и дискусия тук, включително и в Комисията по отбраната.
През изминалата година по този повод се проведоха няколко срещи, като основната цел през 2020 г. е да бъде формиран официално консорциум от участващи фирми и да бъдат определени работните пакети и дейности. Министерството на отбраната във взаимодействие с Министерството на икономиката продължава да работи за промяна и допълнение на включените теми и категории за проекти за целите на Регламента, с което да се улесни участието на консорциум с българско участие и да се повиши възможността наши фирми да вземат участие.
Участваме активно, разбира се, и в работата по разработване на финансов инструментариум на Европейския фонд за отбрана, като крайният продукт ще бъде под формата на ръководство или каталог с предложени финансови модели, механизми, методология и възможни източници за финансиране на многонационални проекти за придобиване и използване на отбранителни способности между няколко страни. Това донякъде e по-различно от тези европейски програми, които към момента действат в България, свързани и корирани най-вече от Министерството на икономиката.
Наред с това в рамките на Многогодишната финансова рамка за същия този период 2021 – 2027 г. в областта на транспортната инфраструктура с двойно предназначение е предвидено допълнително европейско финансиране. То е в размер на 6,5 млрд. евро. В момента, ще ме подкрепят тук от „Отбранителна политика“, текат също дискусии относно размера на това финансиране и по-скоро се разчита да бъде в посока надолу, да бъде намалено. Проектът за военна мобилност, в който участваме, предоставя възможности за евентуално ползване точно на тези средства.
Друга важна инициатива в рамките на общата политика за сигурност и отбрана е постоянното структурирано сътрудничество, познато на всички като ПЕСКО, към което България се включи още от самото му създаване през 2017 г.
Какво предстои тази година – 2020? Страната ни ще продължи да изпълнява правнообвързвани ангажименти по инициативата, рефериращи към разходите за отбрана, планирането, повишаването на съвместимостта и способността за развръщане на войските и силите и попълване на недостига от способности, като участието е в проекти на Европейската агенция по отбрана, чрез участие в такива проекти.
Министерството ще продължи да допринася и за стартиралия вече стратегически преглед, но не стратегическия в България, а стратегическия в ПЕСКО, който трябва да завърши в средата на тази година. Целта е да бъде направен преглед на ангажиментите, проектите и работните методи на инициативата с оглед на засилване на сътрудничеството в областта на отбраната.
Съществен елемент в ПЕСКО представляват съвместните проекти за изграждане на отбранителни способности. Насочени са към постигане на резултат по преодоляване на недостига от способности с цел изпълнение нивото на амбиция на Съюза. Понастоящем страната ни участва в пет проекта&
Първият проект е за подобряване на военната мобилност – вече коментирах за него.
Вторият е за изграждане на логистични хъбове в подкрепа на операции.
Третият е за надграждане на системата за морско наблюдение. Предполагам, че това в значителна степен ще подобри и онези проекти, свързани със системата „Екран“.
Четвъртият е за изграждане на мрежа от водолазни центрове.
И петият е модулен елемент за бързо развръщане на подводни интервенции, всичко свързано с морето.
Винаги съм бил в ситуация да се притеснявам, когато отдясно на мен адмирал Манушев настоява, че в Министерството по-малко обръщаме внимание на флота. Използвам случая да…(Реплика.) Отварям само скобата, за да кажа, че в момента работим усилено по темата за възобновяване на онзи проект, който е по РЛС-тата на фрегатите Е-71 клас „Вилинген“. Усилено се работи, господин Адмирал.
През 2020 г. ще завърши и първият пълен цикъл на другата нова инициатива по общата политика, това е координираният годишен преглед на отбраната в Европейския съюз. България участва в него. Изпратили сме необходимата предварителна информация. През януари тази година се проведоха и двустранни консултации, за които Комисията по отбрана е надлежно известена. Не знам дали е имало участие, защото аз лично не участвам. Тези консултации се корираха от заместник-министър Запрянов.
В работната програма на Европейската комисия е заложено и да бъде финализиран процесът по създаване на европейски инструмент за мир, който смятам като информация да прескоча.
По аналогия с европейската „зелена сделка“ постепенно се очертава и визия, която засега е просто само визия и ненапълнена със съдържание терминологията като „зелена отбрана“. Няма да мога да развия в повече дълбочина тази тема за „зелена отбрана“, защото, ако трябва да коментираме темата на днешното ни събиране, това е единственото, което мога да споделя пред Комисията като съществено, освен тази информация, която изнасям. Тя насочва вниманието към влиянието на отбранителната промишленост и използването на оръжие и техника, включително при учения, ядрени опити и нови технологии, включително в Космоса, които оказват негативно влияние върху климата. Това най-общо е разбирането за „зелена отбрана“.
В смисъл тук виждам нещо, което практически засяга много от дейността на Министерството на отбраната, и то е в частта „Утилизация на боеприпаси“. Защото немалка част от тези, които не са конвенционални, липсват технологии в България за утилизирането и унищожаването им предвид – на една част, съдържанието на хиксогени в тях, а другата част, която е свързана с хлора – не от БПА-рите от ракетните двигатели, а от допълнителните.
Има нещо, от което да се притесняваме – това искам да кажа, че липсва технология, липсва към момента и решение, което да ни води в посока утилизацията да е, първо, безопасна и, второ, да няма негативно въздействие върху околната среда. Затова за тази цел работи и назначена със заповед на премиера работна група съвместна между Отбраната и Министерството на вътрешните работи. От миналата година тази тема – климат, отбрана, на практика е в дневния ред на Министерството.
Миналата година също беше иницииран и дебат за изготвяне на нов стратегически документ на Европейския съюз, така наречения стратегически компас, който по йерархия следва глобалната стратегия на Европейския съюз.
Всички тези отбранителни инициативи в рамките на Европейския съюз целят засилване ролята на Съюза като гарант на сигурността и постигане на стратегическа автономност. Благодаря за вниманието, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания, като предлагам да се съсредоточим върху възможността, ако имате някакви конкретни предложения за включване в проектите на актове от компетентността на Комисията по отбрана, да ги предложите.
Заповядайте.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан по-скоро с Европейския фонд за отбрана и за всичките инициативи, които произлизат от него и въобще на европейско ниво, както и по ПЕСКО.
По предложение на Финландското председателство, натам върви решението за самия фонд, от 11,5 милиарда да бъде намален на 6 млрд. евро. Другите средства за вътрешна отбрана да бъдат намалени до около 500 милиона, пък средствата за граници – граничен контрол и за миграция, от 8 – 9 милиарда почти на 5 милиарда. Съответно, поне така както логиката показва през последните няколко програмни периода, когато има намаление на средствата или отпадат проекти или се иска дофинансиране от страна на страните членки.
В този контекст въпросът ми е: какво предвижда или въобще работи ли Министерството на отбрана и каква е позицията на българската страна по намаляването на фонда за отбрана; как ще става финансирането на всички тези проекти, по които участваме; и въобще каква е била позицията ни по време на Финландското председателство? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Аз предполагам, че полковник Стоянова може също да се присъедини.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Господин Председателю, само да допълня, че в голяма част от въпроса на господин Гаджев се съдържаха и отговори. Добрата информираност всъщност предполага, че знае и отговора, но ще се постарая да се възползвам от присъствието на полковник Стоянова за помощ в отговора на този въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за въпроса, господин Гаджев.
Действително темата за намаляване на тези средства, както упоменахте, 13 млрд. евро за Европейския фонд за отбрана, действително са обект на дискусии, и то обект на дискусии в посока тяхното намаляване. Какъв ще бъде изходът от тези дискусии, на този етап не можем да прогнозираме. Но що се отнася до участието ни в проекти? Вашата теза за възможно отпадане на проекти, мисля, че не би могло да се случи, защото на този етап фондът все още не функционира, но функционират подготвителните механизми за него. Това са именно EDIDP, както заместник-министър Величков отбеляза, и другият фонд падър, който е за научни изследвания. В тези два фонда съществуват средства, които са на разположение за ползване.
Как ще става финансирането на проекти? В това отношение има строги критерии на Комисията относно финансирането на конкретни проекти. Например, за да се финансират, тези проекти трябва да са по същество съвместни. Думата „сътрудничество“ във всички инициативи е водеща. В тези проекти трябва да участват най-малко три фирми от най-малко две държави – членки на Европейския съюз. Това е единият критерий.
Вторият критерии – аз не бих спекулирала с всички критерии, защото те все още са в процес на уточняване, но те гарантират участие на всички държави членки, участие на повече фирми, и то фирми от малките и средните предприятия, а не само големите фирми и създаване на консорциуми, сътрудничество между страните членки.
Така че отпадане на проекти не би могло да има, освен ако самите държави или консорциуми решат да го направят и участието в проекти, по критериите за участие ще има строг регламент относно това и ние се стремим – Министерството на отбраната, заедно с Министерството на икономиката да разпространяваме тази информация относно критериите сред нашите фирми. Направили сме вече няколко информационни събирания с представители на нашите фирми, за да ги информираме как ще работи този механизъм за бъдеще, той все още предстои.
Но в единия от подготвителните фондове вече правим стъпки за участие. Както спомена заместник-министър Величков, ние имаме един наш проект, по който очакваме вече да формираме консорциум, защото има интерес от няколко държави, от няколко фирми, и държавно участие включително. Така че той ще ни служи като възможност да натрупаме опит.
Освен това работим и по ведомствен механизъм, по който да осигурим подкрепа на нашите фирми за участие в този фонд, а следващата ни стъпка, която сме предвидили, е да работим за междуведомствен механизъм заедно с Министерството на икономиката, за да улесним участието на нашите фирми.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря за информацията.
Въпросът ми е следният: този проблем по-скоро е от опит през последните два преговорни процеса за финансовите рамки. Тъй като в рамките на преговорите отпадат, много от новите политики спират да бъдат финансирани за сметка на старите, което води до смачкване на тези политики. Говорейки си за това, че една от големите инициативи на предната Комисия беше именно Европейският фонд за отбрана и интегриране, по-голямо интегриране в сферата на отбрана, товарим основните рискове към тази политика вече в новата Комисия.
Затова е важно да следим как по-скоро да участваме активно като държава в процеса, за да не допуска смачкването на тази политика – било то за сметка на Общата селскостопанска или на някой друг. Обикновено е за Общата селскостопанска. Тя обикновено обира всичките средства. Защото до края на 2020 г. има осигурено финансиране, но от 2021 г., когато парламентът приема новата рамка, всичкото това финансиране изчезва и дори финансирани проекти, ако ги няма в новия бюджет, заминават. Затова Ви обръщам внимание, за да се следи този процес.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Не беше въпрос, а изказване. Разбираме го това много добре.
Един кратък въпрос от мен: когато става въпрос за проекти, каква е позицията на Министерството на отбраната за участие на страни извън Европейския съюз по тези проекти?
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Благодаря за въпроса, господин Председател.
Нашата позиция, изработена съвместно с Министерството на външните работи, е в подкрепа на участието на трети страни, разбира се, при създаването на ясни, прозрачни правила.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър! Нашата задача днес е да представим на Комисията по европейски въпроси законодателни или незаконодателни инициативи, в случая законодателните, които да следим по субсидиарност в процеса на тяхното разглеждане в Европейския съюз.
Въпреки че други комисии биха могли да предложат тези инициативи, които ще Ви предложа, мисля, че можем да ги предложим на Комисията по европейски въпроси, а тя вече ще обобщи предложеното от всички комисии, а имено: „Повишаване на киберсигурността“. Това е преразглеждане на Директивата за сигурност на мрежите и информационните системи – законодателна инициатива, и още една: „Повишаване на сигурността на Европа. Предложения за допълнителни мерки във връзка със защитата на критичната инфраструктура“. Това са моите предложения.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Бихте ли ги повторили.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: „Повишаване на киберсигурността“ и „Повишаване на сигурността на Европа“ – т. 33 от Програмата на Европейската комисия – Предложения за допълнителни мерки във връзка със защитата на критичната инфраструктура.“
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е процедурно предложение да го гласуваме. Така ли е? (Реплика.) Има процедура.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Формално би трябвало да одобрим това предложение дали сте съгласни да влезе като предложение към Комисията по европейски въпроси и след това да влезе в Годишната работна програма на Народното събрание, което всъщност ще реши пленарната зала, а не ние в Комисията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ако е процедура, трябва да я гласуваме веднага.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, ако има други предложения за включване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е предложение по процедура, нали така?
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да, предложение за включване. Всъщност това е темата на нашето заседание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрах.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Първо, за самата програма. Програмата на нас ни се спуска за сведение. Ние се запознаваме с нея и може би господин Ерменков имаше предвид, че ние няма да гласуваме Програмата. Или ако я гласуваме, нашата група ще се въздържи, тъй като ние имаме виждания по първите четири раздела – Европейската зелена среда, енергийните измервания на европейската „зелена сделка“, селскостопанските измерения, както господин Гаджев там каза, и за разширяването на Европейския съюз, но ние сме съгласни с предложенията, които госпожа Грозданова направи, за Комисията по европейските въпроси и проекти да се запознае с тях. За тях ще гласуваме „за“ да се приемат. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Първо, ще гласуваме предложението, а после като цяло. Нали така? Ще гласуваме становище, което ще изпратим чрез председателя на Народното събрание до съответната Комисия.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз мисля, че това, което каза госпожа Грозданова, да, ние ще гласуваме нейното предложение като становище на Комисията, но специално документът, който го имаме, той ни е даден за запознаване с него и коментари. Ние не можем да го гласуваме, тъй като и да го гласуваме, и да не го гласуваме, това няма никакво значение. Мисля, че госпожа Грозданова ще ме подкрепи в това мое становище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да изясним.
Това е Програма на правителството, която е в съответствие с Европейската комисия. Нали така? Тоест Европейската комисия няма предложение по това нещо да се работи. Нашето правителство на базата на това, че няма предложения за работа на Европейската комисия, затова няма предложения към нашата програма. Все пак госпожа Грозданова има предложение и аз нямам нищо против да го гласуваме, след което да гласуваме становището, което ще изпратим към Комисията, която ще обобщи всичките предложения.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: А може ли въпрос: какво е становището?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Засега становище е, че: „Комисията по отбрана разгледа Годишната програма за участието –така, така, така – внесена от Министерския съвет, предлага да бъдат включени Вашите предложения“.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: По този начин поставяте два пъти на гласуване едно и също нещо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не, не, ние ще гласуваме цялото становище…
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Защото някой може да каже становището, че нямаме предложение. За да оформим цялото становище като текст.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, изказвания? Не виждам.
Който е съгласен предложенията на госпожа Грозданова да влязат като такива от Комисията по отбрана, моля да гласува.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Предлагам да гласуваме следното
„СТАНОВИЩЕ
Като разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г. и работната програма на Европейската комисия за 2020 г. предлага да бъдат включени така направените предложения в Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.“
Който е „за“, моля да гласува.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Благодаря Ви.
С това приключихме по т. 1.
По втора точка:
РАЗНИ.
Имам едно съобщение:
Получили сме по имейл покана за срещата с курса за обучение на ръководни кадри от Съединените щати – Кепстоун. Тя се състои от 17 новопроизведени генерали, адмирали и висши цивилни служители, на които предстои назначаване в командните структури на Въоръжените сили на САЩ.
Срещата е определена за утре, 14 февруари 2020 г., от 15,00 ч., в зала „Изток“ на Народното събрание. Колегите, които имат интерес, моля да заповядат в 15,00 ч.
Друго по тази точка нямам.
Ако Вие, колеги, имате нещо друго? Няма.
Закривам заседанието.
