1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002 01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 75


На 27 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002 01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,58 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Само ще ми позволите една малка обява, преди да гласуваме дневния ред. Правителството на днешното заседание прие предложението на Министерството на отбраната по Проекта за модернизация на българския Военноморски флот.
Дневният ред е така, както Ви е изпратен.
На заседанието присъстват: заместник-министър Атанас Запрянов, вицеадмирал Емил Евтимов – заместник-началник на отбраната, Антон Ластарджиев – постоянен секретар, Елена Маркова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, полковник Станчо Кайков – заместник-директор на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“, и Ваня Деневска – парламентарен секретар.
Дневният ред е от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-9.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, е внесен на основание на Конституцията на Република България. С разпореждане № 050-01-24 от 4 февруари на председателя на Народното събрание е разпределен на Комисията по отбрана, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Давам думата на заместник-министър Запрянов.
Заповядайте, господин Заместник-министър, да ни запознаете с мотивите на Закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С цел намаляване и преодоляване на некомплекта на длъжностите за военнослужещи от въоръжените сили се предлагат изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както следва:
Първо, увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба по чл. 160, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, а за тези, заемащи длъжности, за които се изисква хабилитация по чл. 160, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и не са упражнили правото си на пенсия – с пет години.
Второ, възможност за увеличаване до три години на пределната възраст на военнослужещите по чл. 160, ал. 1 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, упражнили право на пенсия в интерес на службата, по решение на министъра на отбраната, съответно след мотивирано предложение по команден ред, като са определени и случаите, при които се прави това предложение.
Трето, регламентиране на възрастта за приемане на военна служба на 40 години за всички категории военнослужещи.
Четвърто, въвеждане на мандат за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан I ранг“), които са заемали длъжност повече от 4 години и откажат да бъдат преназначени на предложената им равна или по-висока длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво. Те ще продължават да заемат длъжността си за срок от една година.
От 2015 г. се полагат усилия за намаляване на некомплекта от военнослужещи. Изпълнени са редица мерки, които доведоха до забавяне темпа на увеличаване на некомплекта от военнослужещи, но не и до неговото намаляване.
Само за допълнителна информация искам да Ви доложа, че миналата година броят на освободените военнослужещи от военна служба е 811, а на приетите 1089, тоест тенденцията за увеличаване на некомплекта е преодоляна. Имаме тенденция за намаляване на некомплекта с 300 души, но като имаме предвид общото число на некомплект на въоръжените сили малко над 5000 души, темпът на този етап само с мерките, които прилагаме, очевидно е недостатъчен.
Увеличението на тавана на пенсиите от 1 юли 2019 г. на 1200 лв., както и на броя на военнослужещите, упражнили право на пенсия до края на 2018 г., доведе до повишаване разходите за изплащане на пенсии. Дефицитът по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от бюджета на държавното обществено осигуряване нарасна от 99,94 млн. лв. за 2019 г. на 147,54 млн. лв. за 2020 г. Възможно е увеличаване на броя на военнослужещите, упражнили правото си на пенсия до 2029 г., независимо от въведеното от 1 януари 2016 г. допълнително условие за нарастване на възрастта за всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст, съответно до 45-годишна възраст за лицата от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, което ще доведе до допълнителен дефицит по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.
Тук искам да направя една уговорка, за да стане съвсем ясно, че работим с две категории термини, тъй като вчера на Социалната комисия се наложи това нещо да го уточним. В Закона за отбраната и въоръжените сили имаме пределна възраст за служба във въоръжените сили в съответствие със званието, което те притежават. Нашите предложения касаят увеличение с три години на пределната възраст за военнослужещите за званието, което притежават. В нашите предложения няма промяна на условията за пенсиониране – военнослужещите да са навършили 27 години служба или 27 години: 18 категорията плюс добавени и да са на възраст съгласно въведеното изискване за тази година 53 години и 6 месеца, за догодина – 53 години и 8 месеца и така нататък. Става въпрос за увеличаване на пределната възраст за служба във въоръжените сили за военнослужещите съответно с тяхното звание.
Съгласно приетия от Международния секретариат на НАТО документ „Определение на НАТО за разходи за отбрана“ за разходи за отбрана се считат и преките разходи за изплащане на пенсиите на военнослужещите и цивилните служители, които са упражнили правото си на пенсия. Ние получихме предварителния доклад на Сметната палата, който ще бъде представен пред Народното събрание съгласно Вашето решение от 30 октомври. Сметната палата извърши проверка на отчитането на бюджета на Министерството на отбраната и категорично е записала, че правилно, съгласно изискванията и договореностите, пенсиите са включени в Отчета за 2019 г. По този начин България от миналата година, както са всички останали страни, отчита пенсиите като част от военните си разходи.
Увеличението на броя на пенсионираните военнослужещи, както и включването на разходите за изплащане на пенсии, ще доведе до значително нарастване на процента на средствата за личен състав от общите разходи за отбрана, без да се отрази на способностите на въоръжените сили.
С коментар от практиката, която сме имали, за миналата година сме включили разходи за пенсии за военнослужещи, военни служители 310 млн. лв. С 40 млн. лв. от това, което сме отчитали повече в предните години, тъй като предните години не сме отчитали пенсионните разходи, отчитали сме отчисленията.
За изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г. следва 60% от разходите за отбрана да бъдат за личен състав, 20% – за текуща издръжка, и 20% – за капиталови разходи, като акцентът е придобиване на ново въоръжение и техника. Стремежът на Министерството на отбраната е през 2024 г. да се постигне това съотношение, което да отговаря на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2020 г. и на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Това е параметърът и е заложен в новия Стратегически преглед на отбраната. Той ще бъде предложен за утвърждаване, като Програмата за развитие на въоръжените сили до 2032 г. с тези параметри – 60% от разходите на държавата за отбрана, да бъдат за личен състав, 20% – за текуща издръжка, и 20% – за капиталови разходи. Тоест включването на пенсионните разходи увеличава разходите за личен състав.
С предлагания законопроект се прави и изменение в Закона за военното разузнаване с цел привеждане в съответствие с чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване, като се уточнява изрично, че длъжността „директор на Службата“ е част от висшия команден състав. Това ще даде възможности за прилагането на процедурите, регламентирани в Правилника за прилагането на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с назначаването на тази длъжност. Изрично поясняваме в текста, че ако длъжността „директор на Службата“ се заеме от цивилен служител, той ще има всички права по трудово правоотношението, освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.
Преди да завърша, господин Председател, тъй като говорим за некомплекта от личен състав на въоръжените сили, искам да информирам Комисията…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: По-внимателно с цифрите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Да, ще ги давам обобщено, без категории, за да не сме в класифицирана информация.
През тази година ще придобият право 316 души по пределна възраст, от тях само 143 са упражнили правото си; догодина – 392 ма, от тях само 134 са упражнили правото си; 2022 г. – 646 души, от тях само 202-ма са упражнили правото си на пенсия; 2023 г. – 848 души, от които само 268 са упражнили правото си на пенсия; 2024 г. – 1085 души, от които само 329 са упражнили правото си на пенсия; и за 2025 г. – 1237 души, от които само 203 души са упражнили правото си на пенсия. Казвам това, защото интерпретацията, че се правят промени за малка група хора, съвсем не е така. Тези числа не са малка група хора. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Откривам дебата.
Ще си позволя да започна първи, за да дам някои основни неща, които мисля по този въпрос. Разбира се, няма да засегна всички теми.
Първо, искам да поздравя Министерството на отбраната за положените усилия, защото решаването на кадровия въпрос е важен, когато говорим за способности, всъщност способностите в основния етап. Капиталът, който имаме, това са хората. Трябва да се създаде една стройна структура и добра регламентация, за да може пирамидата да бъде изправена, както сме говорили много пъти. Радвам се, че е извършен добър анализ и ще разчитам да дадете малко повече информация за него, за да може да ни убедите, че всичко това, което сте го замислили, е в интерес на хората. Надявам се, че хората по места, в гарнизоните, приемат тези промени и са съгласни с тях.
Второ, бих искал, и съм сигурен, че ще ме убедите, че при така предложените промени ще се преодолее недостигът по категории хора, както цитирахте някои от цифрите. Там, където има затапване, ще се получи отпушване и че тази система ще проработи, ще има нормално движение от долу нагоре относно така наречените промени за генералите и полковниците, които трябва да престояват максимум четири години на една длъжност, след което да им се предложи, и така нататък. Тук виждам един принцип на ротация, който е правилен по принцип, но в други армии тази ротация се прави на едно средно ниво, където базата ти е много по-широка, имаш много по-големи възможности да ротираш, армиите са по големи по числен състав и целта на ротацията е да имаш много повече познания, като отидеш на по-висока длъжност, да вземаш по правилните решения. А тук ние се опитваме да правим ротацията на горното ниво, където имаме много по-малко възможности. Ще дам пример с началника на Военномедицинска академия – къде ще го ротираме? Командирът на ВВС ще стане командир на ВМС ли?!
Тук правилно сте оценили – има възможност да не се предлага при изтичането на мандата и този човек да си остане, но все някога ще трябва да се премести. Въпросът за мен е: кой ще решава това нещо, по какъв критерий? Искрено се надявам, че в Министерството на отбраната ще разработят и в това отношение една система, така че да няма субективизъм, да няма единствено решението. Днес имаме добър министър, добър екип, но не се знае кога може да дойде някакъв друг, нямаме гаранции.
Другото – защо генерали и полковници? Защо не подполковници, защо не майори? Защо е отсечено точно полковниците? Ще дам пример. Имаше командир на батальон в Хасково, който служеше отлично и беше 11 години командир на батальона. Сигурен съм, че тези въпроси сте ги мислили, имате ясни отговори и затова не се страхувам да ги задам.
По същия начин стои въпросът за приемането на военна служба – уеднаквили се го, чудесно, 40 години. Знаем, да, наистина има хора в добра физическа форма на 40 години, но ако критерий е физическата форма, защо имаме 40 години ограничение? Защо не е 41? Сигурно има хора, които и на 41 години са здрави. Защо 40? Защо не 39? Ето на тези въпроси искам, и съм сигурен, че ще отговорите правилно, аргументирано, за да можем да дадем добро послание във войската, че тези промени са правилни, обмислени, детайлни и че са в интерес на службата – на военнослужещите и на армията като цяло.
Други въпроси няма да поставям, защото станаха доста, за да могат и останалите колеги да вземат отношение.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Първо, за ротацията – четири години. Тя не е задължителна и в Закона изрично е казано. Тя не е задължителна ротация за всички хора със звание „полковник“, тя е опция. Тоест само на онези военнослужещи, които имат звания „полковник“ и „генерал“, прослужили са четири години и се преценява, че те имат качества и им се предложи равна или по висока длъжност. Само за тях се отнася тази норма.
Българските въоръжени сили не разполагат със структура да се въведе годишна ротация, както в американската армия. Там не може да служите повече от две години на една длъжност. Ако служите три, ще Ви пенсионират. Следователно ние не можем да осигурим ротация на всички хора със звание „полковник“, затова в Закона е казано: само на тези, на които им предлагаме такова развитие. Няма да споменавам имена, но имаме ситуации, в които полковници отказват да заемат по-висока длъжност, за да станат бригадни генерали, и генерали, които отказват да заемат генералски длъжности. Не можем личния комфорт на военнослужещите да го предпочетем пред развитието на кадровия модел и кариерата.
Когато началникът на отбраната се смени, мисля, че около 22 длъжности получават развитие, защото това е най старшият военен, тоест разместването на един човек води до кариерно развитие на много хора. Когато ние запушим на ниво полковник – генерал, тогава за подполковници става още по-трудно.
Съгласен съм, господин Генерал, че ако има възможности да въведем ротация и за подполковници, тогава нещата ще станат много сложни от социална гледна точка, тъй като при ротацията, която се извършва като задължително условие във въоръжените сили на която и да е държава, държавата по социалните програми поема разходите за социалното осигуряване на разместването на военнослужещите – преместването по гарнизони, по градове, по държави. В нашата социална практика и програма имаме компенсационни суми при преминаване от гарнизон в гарнизон. Знаете, това е част от условията да поощрим военнослужещите да се преместват, но независимо от това, ако разширим базата за задължително приемане на ротация за по-ниските звания, ще трябват много по-сериозни инвестиции в социалната компенсация. За нас не е проблем подполковник, майор, въпреки че някои се застояват много, най-важно е да решим въпроса с полковниците и висшия ни състав, затова е така направено предложението.
Ако Народното събрание реши да разшири тази база не на звания, а на категории командни длъжности, тогава е съвсем друг подходът. Тук не сме Ви предложили ротация на командни длъжности, а сме предложили ротация на офицери, имащи звание. Тя не е задължителна, тя е като опция. Това е по отношение на ротацията. Тя не е по решение на министъра, а е по предложение и по искане на военното командване, тъй като началникът на отбраната реално е човекът, който предлага разместването и ротацията на военнослужещите в Българската армия.
По отношение на възрастта, 40 години възраст, защото всяко наемане на служба е инвестиция, тоест има разходи. Ако приемем на служба определен военнослужещ като войник до 40 години, ние инвестираме в неговата подготовка като войник, като специалист, като екипаж. Разчетът е направен така, че той да има възможност два или три договора да изпълни, за да върне инвестициите, които сме вложили в него, защото ако той ще служи до 49 години и го приемем на 48 години, няма никакъв смисъл да инвестираме в него.
Същото се отнася например сега при подбора на пилотите ни за F-16. Ще заминат млади пилоти, защото инвестираме огромни ресурси в тяхното обучение и те трябва да могат не по-малко от десет-петнадесет години след това да летят и да носят бойната готовност на този самолет. Тоест всяка инвестиция се оправдава чрез служба при подготвения човек за тази длъжност. Затова сме уеднаквили една длъжност от 40 години. Сега 39, 41, и сега има норма в Закона за 40 години, Вие знаете.
Това са отговорите на тези два въпроса. Мисля, че това, което е подготвено и предложено, е работещо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Генерал, господин Заместник министър, госпожи и господа! Несъмнено ние ще подкрепим този законопроект не защото е внесен от Министерския съвет, а защото виждам, че той е направен изключително професионално от експертите, нека така да го обобщя, и военни, и цивилни в Министерството на отбраната.
На първо място, проблемът, който се поставя, е много сериозен. Прави много добро впечатление, че Министерството не си закрива главата пред добрите, макар и минимални, но все пак първите добри резултати в процеса на спиране на некомплекта и че тези промени, които днес ще гласуваме, засягат процеси с перспектива в бъдещето 4, 5, 6 години. Виждаме от статистиката, която генерал Запрянов каза, че следващата година хората, които трябва да напуснат въоръжените сили, са относително малък брой. Можеше спокойно, без да поставяме този въпрос, да изчакаме следващите, които дойдат, да се оправят след три години, когато над 1000 военнослужещи ще излязат от редовете на армията. Само че това не бива да се допуска и ние знаем как трябва да се постъпи отговорно.
Бих искал да обърна внимание на ротацията, за която стана дума, която е нещо, лично за мен, много добро в този законопроект. Вярвам, че тя ще бъде добре реализирана в следващите години както от военното, така и от цивилното ръководство на Министерството на отбраната. Тя ще даде добри резултати и може да послужи за пример на ред други институции, на ред други учреждения, които в обществото се ползват с популярност със значими проблеми. Например ротацията в съдебната система е нещо, за което не се говори, но това е сериозен въпрос, който един ден ще дойде на вниманието.
Виждам, че в отговора на господин Запрянов е направен доста аргументиран разчет за обхвата на тази ротация. Определено съществува проблем, който тук се изнася и за който знам от контактите си с офицери, условно казано, макар и недобре звучащо, за отказ от заемане на по-големи длъжности или преместване на друга длъжност. Оставяме настрана, че все пак армията не е благотворителна организация и заповедите трябва да се издават по целесъобразност и трябва да се изпълняват, но Законът трябва да дава тази регламентация.
Зная, че този законопроект няма да реши всички проблеми, но нека да си кажем, и с това ще завърша, господин Генерал, че прибързаната военна реформа навремето с премахването на наборната военна служба поражда много сериозни проблеми. Нека да не звучи отново като повтаряне на една и съща песен, но ние сериозно трябва да се замислим за смесена система, в която професионалната армия да бъде допълнена с наборна военна служба, която да създава масовата, широката основа на подготвено население за носене на военна служба както в редовете на кадровата армия, така и в резерва, защото, това е мое лично мнение, опитите ни да създадем малка, добре въоръжена, добре платена, добре оборудвана, добре подготвена и екипирана армия ни водят само до създаването на малка армия. (Реплики.) Можем да купим техника, можем да набавим средства за екипировка, оборудване и така нататък, но хората, правилно казахте, господин Генерал, са главният фактор. Очевидно в следващите шест години армията ще загуби по естествен, биологичен, демографски процес един значителен ресурс. Ние трябва да намерим решение на този проблем. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Въпрос нямаше, така че това си е изказване.
Заповядайте, колеги.
Генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, господин Вицеадмирал, госпожи и господа! Аз лично приветствам усилията, които полага Министерството на отбраната за възстановяване на некомплекта в Българската армия. Това наистина ще бъде един много продължителен процес.
От въпросите, които зададе генерал Попов, виждаме, че много неща има да се изясняват. Тепърва предстои да се изясняват, защото досега тези промени не са приети както в Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, така и в Социалната комисия. Ние сме последната комисия, която ги разглежда, и не считам, че само с нашето предложение в Народното събрание ще успеем да убедим българските граждани, че това, което правим в момента, е работещо.
Такава е хронологията по години и това не е опасно. Винаги е имало такъв начин на излизане и попълване. Относно въпросите, които зададе генерал Попов, и Вие, господин Заместник-министър, отговорихте, искам да поставя още няколко.
Първо, за 40-те години. Това означава, че и за офицери, които наемаме за първо звание – било то лейтенант, старши лейтенант, може някое друго звание, се отнася същото. Става въпрос като медицински кадри, като други кадри и така нататък – до 40 години. Както Лили Иванова стана полковник с една заповед, сега това не може да стане. Разбирам Ви, има 40 години.
Следващото – ротирането. За ротирането тук се прокрадна, че ще има диференциация на длъжностите, но ние трябва да ги имаме в момента. Колко му е да се направи една таблица – кои ще се ротират, и кои, ако им се предложи нова длъжност и я откажат, ще останат за една година. Тази таблица трябва да я имаме и да я знаем.
В началото на демокрацията, след 1990 г., това нещо го имаше за командните длъжности и мисля, че беше три години. По тези предложения и подполковниците, тъй като не са включени, господин Генерал, господин Председател, няма проблем подполковник от Хасково да стои 10 години командир на батальон. Той не е включен. На тези длъжности тогава беше четири или пет години максимум и трябваше да се ротират на други места. Това пак беше за раздвижване на армията и решаване на кадровия проблем.
По отношение на Служба „Военна информация“. Както е записано, излиза, че Службата, всички служили в нея и подготвяйки се до звание „полковник“, нямат право да заемат длъжността „началник“, защото пише „висш офицер“. Полковникът не е висш офицер и той не може да бъде изваден от Службата като такъв, или би следвало да отиде някъде за една година, да стане висш офицер и тогава да заеме длъжността „началник“ на Служба „Военна информация“, или пък някой ефрейтор от цивилен го назначаваме за началник и след време може да се окаже, че той е станал генерал майор или нещо друго. (Реплики.) Това нещо трябва да си го изясним и да се предпазим от него. Считам в момента, че на един кадрови военен, израсъл в Служба „Военна информация“, не му даваме правото да стане началник там, израствайки по йерархията, дори и спазвайки всички принципи на ротация. Този въпрос също трябва да го изчистим, и Вие може би ще отговорите.
Другото, което е, това са механичните прийоми и способи, които предлагаме, но трябва да ги облечем и в социалните придобивки, които искахме като един пакет да се предложат в Министерството на отбраната, за да може тези хора да бъдат мотивирани при предлагането им на нова длъжност. Не знам дали има такъв случай – да е предложено на генерала и той да е отказал, но примерно знам, че командирът на Стара Загора си отиде само заради това, че не искаше да отиде на друга длъжност, и това не трябва да се случва за генерал Кузмов. (Реплики.) Константин Кузмов. Ако може, да ми отговорите на тези въпроси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Пропуснах нещо да Ви съобщя, колеги. Имало изпратени на запитване от мен отговори от КПКОНПИ и от Комисията за защита от дискриминация. Предполагам, че сте ги получили и сте ги чели. Положителни са, така че поне в това отношение мисля, че добре се справихме.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
По отношение на 40-годишната възраст, тя е действаща норма на Закона, господин Генерал, за офицерите, така че коментарът за лейтенантите въобще не е нещо ново. Тя се разпростира само за другите категории. (Шум и реплики.) Да, да, така е, и това е действаща норма за офицерите.
По отношение на комисиите, ние имаме какво ни казва Комисията за защита от дискриминация, знаем какво ни казва КПКОНПИ – тя подкрепя Законопроекта. Имаме Доклада на Сметната палата, аз Ви доложих, който казва, че пенсиите трябва да се включат във военните разходи категорично.
Вчера в комисията, която е гласувала, не видях някой да гласува „против“. Бях на гласуването, няма да коментирам резултатите на парламентарна комисия, това е суверенно право на депутатите, но никой не гласува „против“ по принцип. Така че как ще гласувате, това е Ваша воля.
По отношение на социалния пакет и че тази е само първоначална стъпка, съм съгласен, така е. Това не е панацеята, с която ние ще решим некомплекта, и други мерки след Прегледа ще предложим. Нямаме такава амбиция, че като приемете това, и некомплектът приключва. Но трендът продължава да се спазва, казах какви бройки хора ще останат да служат, тоест ще се намали доста чувствително некомплектът, но битката за него ще продължи. Това са моите коментари.
По отношение за Служба „Военна информация“, няма такова нещо. Всеки полковник от „Военна информация“ може да стане директор. Това са правно-технически редакции, тук има юристи. (Реплики.) Предлагам да дадете думата на директора на Правна дирекция да разясни текста.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, госпожо Маркова.
ЕЛЕНА МАРКОВА: На така поставения въпрос бих могла да Ви кажа, че това е правно-техническо изчистване на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване, тъй като първоначалната редакция на този текст е, че на тази длъжност може да се назначи само висш военен. Ако Вие си спомняте, мисля, че миналата година, края на лятото променихте Закона за военното разузнаване и текстът придоби следния вариант: „На тази длъжност може да бъде назначен висш военен или цивилен служител“. Думата „може“ се отнася само по отношение на това дали е военен и дали е цивилен. Настоящата редакция изчиства тази възможност, като оправя един по дългогодишен текст, който се е въртял в пространството и в правния мир, тъй като той де факто определя това, че за заемането на длъжността „директор на службата“ се определя лице, а водещо е реално длъжността.
При така предложената редакция се урежда възможността за прилагане на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили, от една страна, по отношение на директора на Служба „Военна информация“, и от друга страна, ако това е цивилен служител, се урежда неговият статут по трудово правоотношение, защото до този момент висеше и не можеше да се получи. Така че точно по този начин с тази редакция е възможно с една степен по ниско да бъде назначен – това, което Вие попитахте, директор на Служба „Военна информация“. За всички случаи обаче седи изискването, че това е обвързваща компетентност по предложение на министъра на отбраната, с решение на Министерския съвет и с Указ на Президента на Република България. Тоест целта е не да се прескочи компетентността и правомощията на президента на Република България. (Реплики.) Благодаря на всички. Условията са за военен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Длъжността „директор на службата“ може да бъде определена за офицер от висшия команден състав. Ако Вие правилно четете, значи друго разбирате под офицер от висшия команден състав – това значи генерал.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Не.
КОЛЬО МИЛЕВ: Няма не. (Реплики и оживление.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Този запис е направен така, защото визира двустъпков подход. Първо, по този запис на първа стъпка ние трябва да вкараме в Указа на президента тази длъжност. Това значи, че може да бъде определена за офицер от висшия състав, и ако я няма в Указа на първата стъпка, няма как да назначиш полковник и да го произведеш генерал. Това е правното определение. На втората стъпка е назначението. Първата стъпка за висшия състав за всички длъжности и промени в Закона е да ги вкараме в Указа на президента, той да ги отдаде като висши звания и чак тогава назначаване. Това е смисълът – че може да бъде определена за офицер от висшия състав и не може да бъде за друг.
КОЛЬО МИЛЕВ: Господин Генерал, познавайки цялата система на това, разбираме, че той ще се произведе в генерал, без да се задава на коя длъжност ще отиде. След като се произведе преди 6 май, след това, като стане генерал, ще се предложи за тази длъжност. Горе-долу е така. Излиза, че не е задължително да бъде и от тази служба.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Аз го разбирам, разбрах и отговора. (Реплики.) Не съм арбитър, не решавам кое е правилно, кое е грешно. Аз съм обикновен гласуващ.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Още един път искам да си изясним тук двустъпковото – кое е първо, кое е второ? Да ни се обясни коя е първа стъпка, коя е втора в този случай, за да знаем за какво ще говорим.
Вторият въпрос, който искам да задам, е: какво означава изречението, че има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение? Какво означава това – „противоречат или са несъвместими“, кои могат да бъдат тези права?
И последният въпрос – явно за военния, за да може да бъде назначен, трябват два указа, стига стъпките да ми ги обяснят правилно, за назначаване и за произвеждане във висше офицерско звание. А за цивилния какво правим? Има ли Указ на президента за цивилния, с който се назначава този цивилен, или няма такъв Указ?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Ластарджиев е изключително добре подготвен и сега ще обясни стъпките.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Разпоредбата в Закона за военното разузнаване, в момента действащата, казва, че директор е офицер с висше офицерско звание. Това не е в унисон с разпоредбите в Закона за отбраната и въоръжените сили и Правилника за прилагане. Давам конкретен пример с друг полковник, назначен на генералска длъжност, който си е със звание „полковник“, и това е началникът на Националния военен университет в момента. Той е в това си качество, защото в ЗОВС има задължително условие да има престой в звание три години. В длъжност престоят е една година, като Правилникът позволява един път по време на службата тази една година, но само за длъжността, да бъде нарушавана, ако има някаква извънредна ситуация. Но званието не може да бъде нарушавано. Така са направени стъпките, че полковникът трябва да престои три години, преди да стане генерал.
С тази разпоредба, която сега се предлага, уеднаквяваме това, което е в ЗОВС и в Правилника, тъй като службата е с отделен закон, и даваме възможност полковник да заеме генералската длъжност. Първата стъпка е тази длъжност да стане генералска, като влезе в Указ № 85 и тя става длъжност от висшия команден състав. Указ № 85 реално се явява щатът за генералските длъжности. А процедурата вече да бъде назначен офицер на тази длъжност, произвежда се, ако отговаря, може да стане директно генерал, ако не отговаря, може да бъде и като полковник до момента, в който ще навърши възрастта, за да бъде повишен. Това е по отношение на офицерската част.
По отношение на цивилната, за първи път сме в ситуация, в която се предлага длъжност да бъде заета от цивилен служител с Указ на президента. Тук възниква проблемът, че указът назначава конкретното лице, но правоотношението му след това трябва да бъде уредено в някаква форма. И формата е приравняване на трудово правоотношение с всичките права по Кодекса на труда, освен тези, които противоречат. Не съм юрист, не мога да изясня кои биха противоречили, но разпоредбата е изписана така, че да обхваща абсолютно всички случаи.
Имахме цивилен служител на Служба „Военна информация“, който обаче беше със заповед на министъра, тоест с трудов договор. Случаят с Веселин Иванов преди години – там нямаше Указ на президента. За да можем тук Указа на президента да го приведем вече в нормално правоотношение между работодател и служител, се налага да вкараме това допълнение за Кодекса на труда. Това е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ластарджиев.
Още нещо трябва да кажем на господин Ерменков, че примерно висшият команден състав, съвсем условно приемаме, е този състав, чиито длъжности са дадени в указ, нали така? (Реплика: „Точно така!“) Всъщност ако длъжността е определена в Указа на президента, това означава, че това е длъжност за висш команден състав. Аз така го разбрах.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не ми отговорихте на въпроса кои са правата, които противоречат и са несъвместими.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте. Правилно, пропуснахте този отговор.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение, са изискванията за заемане на длъжността. Тоест той да е бил военен, да има съответното образование – всички изисквания, на които трябва да отговори.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Те са описани в Закона.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Те са описани в Закона за военното разузнаване. Цивилният служител трябва да отговаря на тези условия, на които отговаря и кандидатът. Не може 25-годишен примерно, току-що завършил икономика, да стане шеф на „Военно разузнаване“. Трябва да покрие изискванията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В изискванията, които са записани в Закона за военното разузнаване, за директор на службата, имайки предвид, че досега беше военен, никъде не пише въпроса за политизиран, деполитизиран и така нататък, защото то априори се разбира, че офицерът е политизиран. Какво правим с цивилния?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Кой ще отговаря, господин Заместник-министър? Госпожа Маркова.
ЕЛЕНА МАРКОВА: Цивилният отговаря на същите тези условия: да е деполитизиран, да подпише декларация. Затова е казано, че освен условията, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение. Тоест той трябва да отговори на същите условия, на които отговаря военният кандидат. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Полковник Кайков сигурно носи Закона за военното разузнаване и може да го цитира, но ще спрем дотук.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Заместник министър, адмирали! На мен ми стана много интересен дебатът, ще забравя някои от въпросите, които съм си подготвил, но това ми хареса.
Първо да поздравя Министерството и аз. Смели предложения правите. Неслучайно тук сте най-компетентните в сферата на основните предложения за промените. В една част от тях Вие поправяте и нас. Не са грешки, а решения, може би тогава са били адекватни, сега не са – на Народното събрание имам предвид, на колеги депутати, че и ние сме участвали в някои. Както разбрах от дебата, посоката е вярна, всички са го правили горе-долу в тази посока и са подобрявали Закона. Важни са детайлите – как точно да стане, и Вие предлагате тук много неща. Аз съм си отделил няколко въпроса само, да не повтарям колегите, които зададоха въпроси и получихме от Вас отговори.
Но си спомням следното примерно и Ви питам: сега един военнослужещ трябва да има 27 години в армията, от които 18 на действителна военна служба и като направи 54 години, има право на пенсия. За другите бяха 56, 58, 59, както е по таблицата. Вие сега предлагате, говоря за едно от основните предложения, три години увеличаване на възрастта. Основния аргумент ще го кажете след малко – недокомплект. И аз Ви питам: добре, ако бяхте предложили вместо 54 да стане 57 години и три нагоре, разбирам, защото до 54 години тези три условия означават, че Вие дотогава сте се амортизирали, първа категория сте. Сега изведнъж обаче се оказва, че военнослужещите сте станали по-здрави, или нещо не знам какво е станало, и казвате: да, те могат още три години. Да де, но някак си не ми се връзва с това, че останалите критерии остават. Това е първата ми забележка, което колегите не са го казали, да не повтарям другите бележки.
И на този фон аргументът, че 800 – пак закръглям числата, не ги записах точно, 800 са дошли, близо 90, 10% са си отишли – 700 души. При 5000 недокомплект, закръглям също, след няколко години – седем-осем години, ще ги наваксате. Да, ама забравяте две важни работи. Ако Министерството продължава да работи така добре, няма да са Ви нужни толкова години за този недокомплект. Увеличихме заплатите с 30% дотук, и всяка година с 10% ще бъдат увеличавани поне засега, докато ГЕРБ са на власт. (Реплики.)
След това, купува се нова техника. Има нова мотивация за военнослужещите, къде ще тръгнат да напускат? Имам информация, че като има нова техника, включително самолети, сега чухме една новина за корабите, утре ще купите бронирани машини, тоест има аргументи този срок да стане две-три години. Тогава основният аргумент за повишаване на възрастта започва да става не толкова убедителен.
И един детайл, понеже и аз съм хабилитирано лице, предлагате на другите с три години, пет години на хабилитираните. Защо пет? Досега бяха на 56, 57 – с една година. Сега изведнъж с две години разлика. Защо пък с две години, колеги? Детайл е, но ни интересува. МВР пет години предлагат пък и те, и те са се засили там. Тоест тези детайли трябва да бъдат още малко обяснени.
Отново казвам, това са важни неща. Ние от ГЕРБ сме взели решение. Щом Министерският съвет го е гласувал, аз също съм убеден, че трябва да подкрепим такива промени.
Въпросът за упражняване правото на пенсия. Казах в началото, не се знае сега. Хубаво, така са мислили, направили са го депутатите и ние, които сме били тогава. Сега Вие виждате, че това е проблем, не искам да влизам в подробности. Тук много пъти заместник-министърът, който отговаря за кадрите, обясняваше, че се опитвате да го решите по някакъв начин. Да, но увеличавате и на тях до три години, по решение на министъра. Според мен, ако направите нещо още малко към тази добра идея, защото трябва нещо да направите там.
Отварям скоба да кажа, че ще Ви критикувам леко. Този шум, който се вдигна, включително във вестника това обяснение. Накарахте достойни офицери да се чувстват виновни от едно право, което им е дадено от депутатите, от държавата всъщност. Това не бива да се прави. Има брожение, аз го зная също, на военнослужещи срещу тези хора – те не са направили нищо незаконно. Това за моралното ще го прескочим. Дали било морално или не – има Закон, те са го изпълнили. Това нещо, ако само министърът решава кой да остане една, две, до три години – днеска един министър, утре друг министър, няма значение кой е министърът, зад него стои обикновено партия и тя ще гласува в парламента. Не е ли по-добре по предложение на началника на отбраната да има някакво допълнение? Само давам идеи. Още нещо, което да минимизира субективността и тези хора да не бъдат сочени с пръст. Така ли е? (Реплики.)
Нищо, те ще отговорят. Само казвам. Аз го казвам от името на колегите. Ние от ГЕРБ, естествено, като управляваща коалиция с колегите ще подкрепим тези добри усилия, но още малко ни трябва информация за детайлите, за да бъдем убедени, пък и да можем да убедим нашите колеги, ако някой има някакви възражения. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
Само да добавя, че по Конституция народните представители гласуваме по съвест и ние така ще гласуваме. Доказвали сме, че невинаги сме подкрепяли абсолютно всички предложения, които идват от Министерския съвет, защото имаме съвест и ние си изпълняваме задълженията.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като има и медии, държа категорично това да го кажа, за да не се правят грешни интерпретации.
Първо, никаква квалификация при обсъждането на законодателните промени на всички нива не е правена за морално и неморално. Категорично! Ние се отнасяме с уважение към всички военнослужещи – и упражнили, и не упражнили право на пенсия. Те са се възползвали от Закона – точка по въпроса.
Вчера бях принуден да отговоря на подобен въпрос: защо 922 ма души не са се пенсионирали, въпреки че имат право? Днес няма да отговоря, защото използвах една дума, която веднага някои медии започват – етично, неетично, което не е редно. Всички са морални, всички си носят, имат дълг и чест. Точка по въпроса.
Второ, министърът на отбраната по никакъв начин не иска – това искам да го чуят военнослужещите, и те знаят – да променяме по какъвто и да е начин условията за пенсиониране по Кодекса за социално осигуряване в чл. 169. Тоест остава възраст 27 години – това е много чувствителна тема и аз Ви моля това точно да бъде представено, и въведената с промените в Кодекса за социално осигуряване минимална възраст за пенсиониране, която расте с два месеца. Ние това не го премахваме.
По същество тези промени не отменят нищо от съществуващото по Кодекса за социално осигуряване регулиране за пенсиониране. Ние фактически не искаме да правим системата ориентирана към изхода. Искаме да ориентираме системата към входа. Тоест, ако ние поощряваме хората да служат по-дълго, за да взимат повече пенсии, това не го прави никой. Всички системи са ориентирани към входа – да е атрактивна за хората военната професия и да идват, а не да стоят, защото, като направят 55 години, ще могат да служат и да вземат и пенсия, и заплата еди-колко си. Това е нашата принципна позиция.
По отношение на процедурата за тези колеги, които са упражнили правото си на пенсия, с които се отнасяме с уважение, които въобще не дискриминираме. Ние назначаваме, включително на генералски длъжности, хора, които са упражнили правото си на пенсия. В нашата кадрова практика нямаме такава дискриминация, за да ни се приписва, че ние обиждаме хората, които са упражнили правото си на пенсия.
А как ще се процедира по законодателните промени, ще помоля да дадете думата на постоянния секретар, защото и този въпрос – тук сте прав, да няма субективизъм – как го правим, как едни продължават, други не продължават и защо? Повечето сте служили в армията, знаете, че кадровият модел в армията се гради на принципа на единоначалието и кадровите предложения вървят по команден ред и не ги измисля министърът разстановките, нали така? Те тръгват от бойните командири, минават през бригадите, през видовете въоръжени сили, стигат до началника на отбраната, през Съвета до министъра. Ако някой мисли, че министърът е директор на предприятие и си размества хората, както си иска и не пита никой в предприятието, няма такова нещо. Има стройна кадрова система, дефинирана по Закон и Правилник, и кадровият модел се спазва.
Аз ще помоля постоянния секретар, тъй като това беше една от бележките на КПКОНПИ, които ние отстранихме, и имаме положително становище на КПКОНПИ по § 6.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Ластарджиев.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Аз само ще добавя, то е и в унисон със становището, което получихме от КПКОНПИ, със забележка да доразвием модела, по който ще протича службата на военнослужещите, които ги касае § 6.
Колкото и да се наслагва мнението, че кадровият модел не работи добре, или не е достатъчно ефективен, все пак такъв в армията има и може би заблужденията идват от това, че никога не е представян в цялост. Винаги по повод на някоя разпоредба коментираме определени параметри, по повод на друга – други, но никога не е ставало ясно, че има стройна система, по която кадрите в рамките на годината, дори от най-ниските нива до генералските длъжности има разстановка, която протича по определени правила и тръгва с една организационна заповед на министъра в началото на годината.
За последните години предвид некомплекта няколко пъти взимаме решение да няма така наречения регистър, който осигурява максимална прозрачност и намалява субективния елемент до минимум, тъй като там е по желание на военнослужещия. Този процес върви по естествения път на най-малкото съпротивление – от тежките длъжности от формированията, нормално, хората започват да бягат към по-леките, или бягат на принципа на райониране и географски принцип, и определени длъжности просто се оголват. Командирите са против и на Съвет по отбрана е взимано решението три поредни години да няма регистър, защото този процес става неконтролируем и некомплектът се засилва основно към бойните формирования.
Тук малко като отклонение го направих, но идеята на едно такова разместване по командния ред е да се изчерпят всички онези възможности за заемане на определената длъжност, на която има военнослужещ, упражнил правото си на пенсия, тоест регистър, списък на длъжностите на завръщащите се от чужбина, мотивирано предложение по командния ред, което е свързано с тази организационна заповед, и едва когато няма кандидат за конкретната длъжност, военнослужещият остава да служи по решение на министъра, което отива по команден ред до него. Това е логиката на § 6. Тя няма идея да гони хората, които са упражнили правото си на пенсия. Ако по механизмите, по които протича кадровият процес, за неговата длъжност има кандидат, който отговаря, с определени параметри, тогава за тази длъжност става разместването. Ако няма, човекът остава и си служи. Министърът може да му удължи до три години пределната възраст, както е предложението, и да се изравни с другите категории. Това е идеята, но няма как да я разпишем в Закона, описахме я в Доклада най-общо казано, защото тя ще намери място в Правилника.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, имахте и промени в Закона в първия вариант. КПКОНПИ се съгласи.
Заповядайте за дуплика.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря за отговорите. Аз, разбира се, Ви провокирах с два от въпросите, които зададох. Хубаво е, че ги казахте на глас, защото това витае и много хора имат съмнения какво точно се случва там с детайлите, както казваме.
Завършвам дупликата с това – хубаво е, надявам се да сте го направили, да погледнете целия сектор. Да видите да няма някъде нещо да предлагате, което не е така в другите системи, или пък те да вземат да предложат нещо, което не е тук, защото вървят в момента промени в Закона за МВР например – в двете най-големи системи.
Надявам се, че за тези неща си говорите кадровиците от двете основни министерства в случая – да има синхрон между тези неща, защото те се наблюдават – от едните и от другите. Ако има изкривявания, при едните нещо е по-благоприятно, при другите не е така, няма да е добре, а и ние трябва да го знаем.
Последното нещо – сигурен съм, че имате такава статистика за тези три години, за тях най-много се притеснявам, за увеличаването, защото говорим, че системата, както използва думата заместник министърът, е ориентирана на входа. Но на входа младите ще отидат някъде на друго място, ако не им дадем възможност те да влизат, а не да продължаваме три години на тези, които в момента служат с тези неща, които Ви казах. Това отново трябва да бъде съобразено и Ви моля да го направите с цялата система за сигурност. Това така ли е, и как е по другите държави?
От Вас съм го чувал, мисля, че от заместник-министъра, че 60-те години, за които говорим, ще стават 65 например. Така са по другите армии. Ние сме едва ли не най-младата, погледнато от горна граница. Това така ли е, не е ли така? Нямаме прясна информация. Имам информация, която може би не е съвсем актуална. Ако имате нещо да добавите, ако не, благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Съжалявам, но ще ми позволите да се върна на първия въпрос. За хабилитираните не отговорихме. Хабилитираните лица фактически по сегашните правила ние ги освобождаваме твърде млади. Вие знаете, че с удължаванията, които министърът прави, професори и доценти освобождаваме на 60 години. (Реплики.) Това е безумие. Тук има академични хора – за всички ВУЗ-ове това е 65 години и ние сме най-големият донор на академични кадри за всички цивилни ВУЗ-ове. Нашите професори и доценти ги освобождаваме твърде млади, така че нормата, която правим, смятаме, че съответства на Закона за развитие на академичния състав в държавата за всички ВУЗ-ове, така да бъде и за нашите. Тя се посреща с голямо удовлетворение от академичните съвети на всички наши висши учебни заведения.
По отношение на правения анализ, за съжаление, не мога да предоставям данни, както и председателят ме предупреди, но вижте, говорим за 8,5% от хора, които са упражнили правото си на пенсия. 91,5% е масата от хора, които не са. Затова казах, че ориентираме системата към входа и протичането на службата, и развитието на кариерата. Това, че даваме три години, ние се изравняваме с почти болшинството от армиите във въоръжените сили на НАТО, които са около 60 години пределна възраст за званията, които имат, или службата. Това е нашият мотив.
Пак ще подчертая, тези 8,5% обаче, като им включим пенсиите в бюджета за отбрана – тези 2%, това настройва именно младите офицери, че вместо тези пари да се дават за бойна подготовка, бойни способности, ще ги разходваме за пенсии на колегите им, които и служат, и получават пенсия.
Ние сме направили изследване – хората искат да служат. Може би армията сме такава категория хора, която много вече не разбират, но има хора, които са се отказали от пенсия. Много цивилни това не го разбират – по закон да имаш право и да не се възползваш, но такива са хората в армията. Има и такива хора. Нито ги упрекваме, нито другите упрекваме. Искаме да имаме и едните, и другите. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, уважаеми колеги и гости! Днес си направих труда, между другото, при срещата със слушателите на Военна академия да обърна внимание, че това е 10-ата поправка на ЗОВС в рамките на това правителство. От 10 поправки – осем са дело на Министерския съвет, само две са дело на народни представители. Това е 10 ата. Тук може да си вадим заключение относно честота на променяне на самия ЗОВС.
Ще бъде малко по-критичен от колегите в това, което ще кажа, защото наистина се надявам тези промени да доведат до това, което целят, но да видим. Ако започнем конкретно по различните текстове, по скоро самият закон този път ми е насочен повече към изхода, а не към входа, защото с увеличаването на възрастта и с фокуса към задържането, което също е правилно – да се задържат хората на служба, не обръщаме толкова много внимание на влизането на млади военнослужещи.
Сега с възрастта 40 години, то това малко е доста пожелателно. Явно, не знам, влизаме в кръга на шегата, все едно чакаме да ги удари критическата и да решат да променят живота си. Извинявайте, на 40 години, тук не говоря дали отговарят на физическите условия или така нататък, но с какво ще привлечеш 40 годишен да бъде войник? Ако бъде войник, той ще може да направи няколко договора. Горе-долу пряко сили – 46 години, ако му се удължи с три години, както е по предложението – 49 години си заминава, и на 50 години отива да си търсих работа пак. Само че не е на 30 години, вече е на 50 и нещата са малко по-различни за него. Въпросът е колко хора ще бъдат привлечени от подобна алтернатива? (Реплики.)
Казвам, че няма да доведе до почти никаква промяна вдигането на тази възраст. Дали ще е 40, дали ще е 50 или 60 години, няма да доведе до никаква промяна в това отношение.
Както, ако го погледнем примерно за сержантите, от войник съответно стане сержант до 52 – 55 години, пак не му стигат 18 години, за да придобие първа категория. Това при условие че за следващите 15 години условията за пенсиониране да останат същите. Така че не виждам кое ще им е привлекателно, ако един 40 годишен, 39, 38 или 37-годишен човек да тръгне за офицер? Там е малко по-различно, защото вече с израстване в кариерното развитие имат някаква възможност до 55 години все пак да имат визията, че може да доживеят до придобиване на пенсия тип първа категория.
Тук проблемът за мен е друг. В Закона се фокусираме върху някои неща, които надали ще дадат някакъв ефект. Ще дам един друг пример с промените в Закона преди няколко години, когато позволихме на вече уволнили се военнослужещи да се върнат обратно на служба, което също беше хубава мярка. Подейства ли? Колко хора се върнаха? Затова казвам, че надали ще има някакъв особено голям ефект. Въпросът е, че тук трябва да се фокусираме върху кампании, които да привлекат повече млади хора – във военните училища да влязат като студенти или като войници още на млада възраст, не да ги чакаме да станат на 40.
Тук едно нещо забравяме – военното обучение, което се провежда в момента в училищата в 10-и и 11-и клас. По пет часа има Министерството на отбраната. По-добро място за реклама къде? Тук въпросът е как се използва? Сега май трябва да отворим дебата какъв е резултатът от това военно обучение и какви са ефектите? Защото ти буквално отиваш във всеки един клас и можеш да агитираш. Не е нужно те да идват при теб. Ти отиваш при тях и имаш достъп до всеки един ученик в тази държава, и точно във възрастта, когато те се чудят каква кариера да започнат. Така че нека да помислим за повечето неща, които да мотивират младите хора да започват военна кариера, а не да гоним вече хора, които се чудят какво да правят в живота си.
Колкото до ротацията, много неща се казаха. Тук съм малко по-краен във вижданията си. Представете си, ако например генерал Вазов беше отказал заповедта му за назначаване в Девета плевенска бригада и съответно да участва в Дойранската епопея. За мен е недопустимо, особено висши военни, висши военнослужещи да отказват назначение. Една от основните причини за социалния пакет, за ранното пенсиониране и за всичко останало е точно това, че службата е тежка. Малко ставаме като концерт по желание – искам, не искам да ходя и така нататък. Тук трябва малко доста по крайно да се подходи.
По пределната възраст, в крайна сметка за всички военнослужещи – дали са упражнили, или не са упражнили правото си на пенсия, тя се увеличава с три години. Не вярвам да има някой командир, който да каже, че този човек, тъй като е упражнил своето право на пенсия, вече не му е необходим, така че най вероятно ще се удължи за всички с три години. Ние имаме доста голям недокомплект, който трябва да разрешаваме. Не вярвам някой да се откаже. Увеличаването на възрастта с три години искрено се надявам да не отвори една кутия на Пандора, но на есенно време, с едни работодателски и синдикални организации. Надявам се да удържим и тази година да не се променят условията за пенсиониране на военнослужещите такива, каквито са, и такива трябва да останат.
Колкото до § 7, именно в текста на Закона за военното разузнаване имам само една бележка. Преди шест месеца го променяхме в Народното събрание и тогава между първо и второ четене участваха представители на Министерството на отбраната именно с цел да прецизираме текстовете, така че да бъдат качествени. Защо шест месеца по-късно отново го променяме? Май трябва отново да си задам първия въпрос: защо има вече 10 промени на ЗОВС за три години?
В заключение, ние ще го подкрепим, така както сме подкрепяли всички действия на Министерството на отбраната. Искрено се надявам да не съм прав и да греша във всичките си заключения, така че всички тези мерки все пак да дадат добър резултат, а не да се окажа някакъв лош пророк. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев. И Вие говорите от името на парламентарната група, което е разумно, убедително.
Заповядайте, господин Адмирал, за реплика на Гаджев. (Оживление.)
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господа генерали, колеги! От съвместната ни служба с Христо Гаджев доста години тук, за първи път не съм съгласен почти с нищо, което каза. (Смях и реплики.) Сериозно Ви казвам. Страшно много предположения направи – черногледи. Какво ще правят тези 40-годишни? Почнахме да ги мислим те как ще мислят. Ще го видим. Ще направим промяната и ще видим. Те трябва, както е казано в този законопроект, да отговарят физически, да са здрави, да отговарят на критериите на физическата подготовка. Според мен може да си служат и да си изкарат тези мандати.
Четиридесет години няма критическа възраст при мъжете, да знаете. (Оживление и реплики.) Някои започнахме на 60 живота, как 40? (Оживление.)
С повечето неща не мога да се съглася, тъй като наистина смятам, че доста черногледо гледа на всичко това. Смятам, че е на прав път. (Реплика от народния представител Валентин Радев.)
Черногледо – каква квалификация има тук? Черногледо – предполагаш, че ще е лошо само. Това е черногледо. Това казвам, по същество е това.
Приветствам усилията на Министерството на отбраната за това, което прави.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Втора реплика?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За разлика от адмирал Манушев съм съгласен с почти всичко, което каза господин Гаджев, но имам една реплика към него. Той обърна внимание на това, че е важно, когато ще се борим с некомплекта, да гледаме на входа, а не на изхода какво става.
Струва ми се, че можеше да развие малко повече тази тема от рода на социалните пакети, от това, че когато военнослужещ даже на ротационен принцип го пратят някъде, той трябва да знае, че и жена му там ще отиде, ще има и работа, ще има и за детето училище. Или, че когато става въпрос за ротацията, някой път може тази ротация да е… Тук не съм съгласен с него, че трябва да бъде само заповед. Има някой път ротация, защото не съм удобен на началника, тъй като съм много устат, може би съм малко по-квалифициран от него и той се опитва да ме прати някъде, за да си сложи по-удобен на моето място. Така че тук също трябва да се внимава много с това, което се прави. Не пожелавам тази ротация на генерал-майор Мутафчийски, която се случи с предшественика му.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз мислех да мина с една дуплика, но с две.
Колкото до първата реплика, първо, не казвам нищо лошо за 40 годишните мъже, 50-годишните и така. Не ме разбрахте. Става въпрос дали са здрави, да са живи и здрави всички. Въпросът е – поглеждайки какво ти дава, която и да е кариера, на определена възраст започваш да гледаш вече по-различни неща. На 20 години още човек не гледа толкова напред и най-вероятно не се интересува дали ще доживее до пенсия и така нататък. А и да влезе на 20 години войник, излиза на 30 – животът е пред него. Но като влезеш на 40, излизаш на 50 и нещата изглеждат по малко по различен начин. Самият човек на 40 години разсъждава по по различен начин от 20 годишните. Затова казвам, че ще има много малък ефект подобна промяна. Надали ще има въобще някой, който на 40 или на 39, или на 38 ще реши да промени кариерата си, или по-скоро какви хора ще решат да променят кариерата си?!
Колкото до субективния фактор при преместване, категорично съм съгласен, че това нещо трябва да се минимизира и не трябва да се допуска да има субективен фактор. Но, за съжаление, когато има хора, винаги има субективизъм и няма как да имаш пълен обективизъм. Затова трябва да има ясни правила какво и при какви условия може да се случва.
Доколко тази ротация ще даде резултат, ще видим. Аз, както казах и в заключението на моето изказване, искрено се надявам да се окажа в грешка, да не съм прав за нищо от това, което съм казал, и адмирал Манушев да е прав. Много се надявам. Но просто, за съжаление, съм малко по-черноглед в случая и се надявам да съм в грешка. Да се надяваме всичко това да даде, но основно трябва да гледаме фокуса – социален пакет, първо; възможност за израстване в кариерата, второ; привлекателност на службата, включително с модернизация, трето. По всичките тези неща правителството работи, за да може да стане по-привлекателно. Трябва много по активно да се влезе и в училищата, и в университетите, а не да гоним 40 годишните.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Заместник-министърът разпредели отговорите.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Господин Председател, да, аз разпределих. Само за физическата подготовка кратко, после ще помоля господин Ластарджиев за 40-годишните.
Ако разрешите, после да дадете думата на полковник Кайков, тъй като господин Гаджев попита от решението да връщаме офицери какъв е ефектът. Понеже има данни, да отговори на този въпрос. Абсолютно по въпросите, нищо не импровизирам.
По отношение на физическата дееспособност, от данните и провежданите изпити при приемането на военна служба повечето кандидати отпадат на медицинските и на психологическите изследвания и тестове, а не на тестовете по физическа подготовка. Показателите по физическа подготовка за кандидатите на 22 години и кандидатите на 40 години са много сходни. Като пример мога да Ви дам, че времето, необходимо за максимума от точки на упражнения за издръжливост 1000 метра, е 3 минути и 20 секунди за кандидатите на 22 години и 3 минути и 50 секунди за 40-годишните. С 30 секунди е разликата в норматива.
По отношение на другите параметри почти е същото. Проведените изпити показват и потвърждават анализа на резултатите от тези изпити за физическа подготовка, че военнослужещите от въоръжените сили между двете групи постигат сходни резултати. Ако човек е здрав, и на 35 той си покрива норматива и после по физическа подготовка, когато го изпитват, пак си покрива норматива.
По другия коментар за 40-годишните ще помоля господин Ластарджиев да отговори.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Ластарджиев.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: За 40-годишните дебатът беше сериозен в Министерството на отбраната. Личното мое предложение беше да няма възраст и да бъде с възможност да се изкара поне един договор, за да може да бъде върната инвестицията.
Идеята тук каква е? Значи, търсим хора на входа на системата и единственият начин да разширим този вход, на който можем да влияем, това е възрастта. Ние по други параметри не можем да влияем. Идеята е – класирането при конкурса по естествен път ще даде по-добри показатели на по-младите хора, при равни други условия. Но там, където няма 25-годишен, няма 30, няма 35, има на 38 и покрива критериите, става войник.
Второ, няма в света система на модерна или прогресивна държава, в която на най-ниския състав – войнишкия, задължително да осигурява пенсиониране в системата. Няма такава. Идеята да има 27 и 18 като войнишки състав, няма как да се обоснове по никакъв начин. Има друга категория – най добрите, които искат да се развиват в кариерата, минават в сержантски състав.
Между другото, мярката на намаляването на пределната от 50 на 46 е една от мерките, която даде най-добър ефект, запълни се сержантският състав, в момента там няма никакъв некомплект. И там отидоха наистина… (Реплика: „Най-добрите“.) Може би има и субективен елемент някъде, може да се даде такъв пример, но като цяло общата картинка е, че по-добрите от военнослужещите станаха сержанти – сержантски колеж или курсовете за сержанти във видовете въоръжени сили, и запълниха всички длъжности. Оттам се освобождават войнишки длъжности, конкурси и това дава стимул да върви в кариерата, защото там вече, при сержантския състав, ще стигнат 55 години. При 55 години означава, че той може в цивилния свят да направи 27, 18-те може да ги направи, ако е влязъл като войник на 37. Тези параметри работят стъпаловидно. Аз пак казвам, не е задължително да може да… А той, ако не се е пенсионирал, няма и на 55, той ще продължи с още 3. Тук има стъпаловиден модел, който аз съм сигурен, че ще работи. Може да не постигне на 100% желания резултат, но със сигурност ще е в степен по-добър от сегашния.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Полковник.
СТАНЧО КАЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Относно въпроса – това, че давахме възможност на колеги, които са напуснали системата, да се връщат отново в редовете на армията, вижте, проблемът тук и това, което дискутираме, не е как да решим в краткосрочен план. Анализите, които сме направили в Министерството на отбраната, показват, че армията и държавата като цяло ще имаме проблеми, едни общи проблеми. Армията не е частна структура, армията е държавна структура.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Полковник, ще си позволя да се намеся. Тук сме Комисията по отбрана и не ме убеждавайте, че ни трябва Българска армия. Продължете с отговора.
СТАНЧО КАЙКОВ: В момента имаме обща численост около сто души, които са се върнали във всички категории военнослужещи. Не са много, но това имаме като параметри.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Искам да уведомя госпожите и господа народни представители, че ние връщаме служили по специална процедура. Тоест командирите първо обявяват длъжности за офицери, които са били на служба, след това ние обявяваме конкурс и те кандидатстват и се връщат. Тоест няма масовост. Понеже споменах една цифра – няколко стотин офицерски вакантни, ние не сме казали 900 души да се върнат. Всеки командир първо предлага за коя длъжност иска да се върне военнослужещ.
И второ, извинявайте, пропуснах да кажа много важно – че ние в тези разчети сме предвидили за всичките години випуските от висшите военни училища да имат длъжности. Тоест тази мярка няма да засегне по никакъв начин назначаването на завършващите и тази година, и следващите години висшите военни училища. Извинявам се.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, много добър отговор. Аз предполагам, че господин Гаджев е абсолютно удовлетворен.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Само две изречения. Първото е, че пак продължаваме нещо да не се разбираме. Говорим за тестовете по физическа подготовка – какви изпити ще положат и така нататък. Само че, за да стигнем до физическата подготовка и до изпитите, все пак някой трябва да подаде документи. В крайна сметка, като види обявата, да му е интересно да подаде документи. За това говоря.
За войниците категорично не виждам да има някакъв ефект. Евентуално, ако израснат в сержант, ще има може би някой. Казвам, че с възраст 40 години е просто смешно. Тук бих се съгласил абсолютно с Ластарджиев – ами, махнете възрастта въобще. Да кандидатстват – да кандидатстват, те си преценяват. Пределната възраст 40 години е малко смешно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Ще бъда по-кратък и няма да теоретизирам толкова нещата. Само искам да напомня – има много въпроси, които ги казаха колегите, затова няма да ги повтарям, но ще обърна внимание все пак, че тези аргументи, които са били 2015 г. за промяната в Закона, за да се реши проблемът с некомплекта в армията, сега със същите аргументи искаме обратното. Но мисълта ми е следната – че не трябва да се противопоставят тези, които са ползвали законното си право за пенсия, и другите, които не са ползвали. Не го говоря напразно. Има информация, както беше казано от някои от колегите, че от военни поделения има напрежение, дори хора не са предлагани за следващо войнско звание и така нататък, или за напускане. Толкова по този въпрос.
Искам да задам два кратки въпроса.
Първо, мандатността на генералите и полковниците, но най напред ще се спра конкретно за генералите. Когато армията беше по-голяма, имаше и корпуси, дивизии, имаше много повече места. Сега нещата са много по-различни, така че тази мандатност трябва да бъде много добре прецизирана. И тук първият ми въпрос към Вас е: прави ли се прогноза да се знае пътят на кадровото развитие на всеки един генерал стъпка по стъпка? Той може да не се случи, но се прогнозира, в кадровите органи или Кадрова дирекция.
И вторият въпрос, който вълнува също хората – мандатността откога ще влезе – със задна дата или от датата на въвеждане на Указа? Тоест ще се броят ли годините, които определеният генерал е бил на тази позиция, или ще връщат със задна дата? Това също тревожи част от колегите.
Това са въпросите, които исках да Ви задам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Заповядайте за отговори.
Между другото, аз само да подсетя, че тук има представители на Президентството, те също могат да се включат, ако имат желание. (Реплики.)
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! По отношение на годините престой в длъжност, заместник-министър Запрянов каза, че тази ротация не е задължителна. Влизането в сила на Закона не поражда към никого директно някакви негативни или задължителни последващи действия, ако той е престоял на длъжност и към момента, да кажем, шест години – имаме такива, дори генерали има към момента, ако не му се предложи друга длъжност, той не е в хипотезата да я е отказал. Ако му се предложи и откаже равна или по-висока, дослужва до една година на длъжността, която заема.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: А може ли да му се предложи след шест месеца?
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Въпреки че не беше като въпрос по отношение, че 2015 г. са били същите условия – решаване на некомплекта, и сега отново го правим, бих дал малко ретроспекция на целия проблем и защо днес въобще водим този дебат, свързан с офицери, които са пенсионирани и които не са пенсионирани. Процесът започна още от края на 2012 г. – началото на 2013 г., с вкарването на задължителна възраст в КСО в едно с 27-те години. Това доведе до напускане на около 800 – 900 човека, майори и подполковници – ядрото, заради което армията може би седем години по късно имаме проблем, и продължаваме да имаме проблем в тези звена. Така или иначе възрастта влезе в сила. Може би година по-късно се случи така, че възрастта отпадна, и отпадна с аргументи, които бяха свързани изцяло със социалния пакет. Това доведе до нов натиск върху системата да бъде въведена възраст 2015 г. наново и тя най-вероятно щеше да изгони още един контингент от хора, които в момента повечето от тях са в категорията пенсионери.
За да не бъдат изгонени, им се даде възможност да могат да упражнят правото си на пенсия и да останат да служат. Ето това е истината за натрупването на тези всичките проблеми, за да се стигне до днес, че имаме две категории – пенсионери и непенсионери. Това е истината, но тя се насложи във времето и винаги е имало някакво отражение – или на изхода тръгват си хора, когато се разклати системата за пенсиониране. Затова промените, които сега предлагаме, негативно не засягат нито една категория. Дават допълнителни права на 91%, но не отнемат права на останалите седем или осем, дори им дават възможност, както каза и господин Гаджев, най-вероятно ще е за по голямата част и от тях, така че това е логиката, която сме гледали като общо. Промените, които предлагаме, са взаимно свързани – и мандатността, и четирите години, и пределната възраст работят в някакъв синхрон. Надявам се да дадат положителен резултат.
Не знам дали отговорих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Отговорихте, отговорихте. (Реплика от народния представител Симеон Симеонов: „За прогнозата само.“)
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Дали има прогноза? Прогноза има по отношение на офицерите, които отиват да учат в генерал-щабна академия, и това е част от процеса на номиниране и обсъждането им в Съвета по отбрана. Там има прогноза за следващите четири–пет години, като се върне, каква длъжност ще заеме. Не всички заемат директно генералски длъжности, то е нормално. Ние в момента имаме около – по-добре знаете от мен, 60, 70, 80 човека. Има и в момента завършили генерал-щабни академии – не всички от тях стават генерали, но има и командни длъжности, които са полковници, старата първа степен, командири, но тази прогноза е част от кадровото му развитие.
Сега може би ще ме питате дали се спазва напълно? Невинаги.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ластарджиев.
Господин Генерал, предполагам, че отговорът беше добър.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Благодаря за отговора. Идеята е добра, целта е добра, но все пак има напрежение в някои поделения. Няма да Ви ги казвам, Вие си ги знаете по-добре. Целта е да успокоите хората, защото в края на краищата това вреди на общата обстановка. Не Ви говоря общо и случайно – имам конкретни обаждания, хората са притеснени. Просто целта е да се успокоят и да продължат да служат. Да не ги загубите и тях – да се махнат от армията, това имам предвид.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Сега ще дам думата на господин Цонков.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми представители на Министерството на отбраната, уважаеми дами и господа, гости! Задавам си един основен въпрос: защо точно сега правим промените и разглеждаме в по-широк контекст въпроса? Да, имаме недостиг от личен състав военнослужещи. Този проблем е от доста време. През 2015 г. имаме едни промени, 2016 г. повишаваме пределната възраст, сега пак правим промени, тоест само последните пет години имаме няколко сериозни промени, които се правят.
Но в момента върви Стратегически преглед на целия сектор „Сигурност“, включително и на отбраната. Той ще наложи нова организационна структура, защото сме си говорили с Вас, ще има промяна в организационната структура на армията, ще се наложат нормативни промени. Защо не се изчакат резултатите от Стратегическия преглед и тогава да предложите един комплект от промени, една съвкупност от промени, които да бъдат направени включително и за решаване на най големия проблем, който е свързан с некомплекта на Българската армия? Това, между другото, повдига въпроса: защо не отложим този законопроект и да изчакаме резултатите от Стратегическия преглед?
На второ място, всички тези промени, които Ви посочих през годините, създават по-скоро нестабилност, несигурност на хората, работещи в системата, и това по-скоро нарушава тяхната сигурност и тяхното виждане да се видят те в системата, перспективата в системата. По-скоро предизвиква един отлив от системата, включително и това, което сме си говорили много често с Вас, да създадем по-голям авторитет на военнослужещите, на системата, привлекателност на системата.
На трето място, говорейки в тази посока, идва още един въпрос, свързан с привлекателността на системата. Като повишаваме пределната възраст на военнослужещите, възниква въпросът за ранно пенсиониране, за първа категория труд. То тогава се обезсмисля първа категория труд да бъдат вече военните. А това е един фундаментален въпрос, който трябва да разглеждаме, и това е едно основно право и условие, което създава привлекателност, атрактивност в тази система. Промените правят и нещо друго – задълбочават по-скоро проблема между двете групи, които вече са се обособили – на военнослужещи, които са си упражнили правото на пенсия, и такива, които не са си упражнили правото на пенсия.
Тук отварям една скоба. Като говорим за увеличаване на възрастта и по преценка на министъра на отбраната да се оставят висши военни, които са си упражнили правото на пенсия, всъщност къде стои все пак президентът като върховен главнокомандващ в този процес? (Реплики.) Добре, поставям го като въпрос.
Между другото, защото и аз постоянно комуникирам с действащи военнослужещи, искам да Ви кажа, че има голяма опасност тези промени по-скоро да създадат условия на едно масово пенсиониране на военнослужещи. Имайте го предвид, като ефект, реална опасност има. Помислете и върху кариерния модел, и развитието на военнослужещите.
По отношение на възрастта 40 години, в момента в Закона все пак е разграничено възраст за войници, възраст за кандидат офицери, за офицери. Сега казваме: 40 години. Това по скоро предизвиква демотивация в хората да се включат в тази система, а да не говорим за тези, които в момента служат.
След всичко, което казах, ние няма как да подкрепим така предложените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. За мен генерално се бърка въобще подходът, начинът, по който трябва да се реши въпросът с некомплекта, който е основен от много години за Българската армия.
Само ще кажа, че това, което включително и днес някои колеги казаха за 10% увеличение на възнагражденията на военнослужещите, моля Ви, в някои от другите заседания дайте справка, защото сега съм убеден, че не е 10% увеличението на заплатите, първото. (Реплики.) И след това ние трябва да помислим върху социалните привилегии, социалните права на военнослужещите, господин Ерменков посочи някои от тях, които могат да бъдат върнати или възстановени на военнослужещите. Ние от БСП съвсем скоро ще предложим пълен социален пакет, с който по-скоро да повишим авторитета на военнослужещите, да се опитаме да повишим авторитета и имиджа на цялата система на отбраната и да повишим атрактивността на военната служба. Затова ние категорично ще се въздържим от подкрепата на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, господин Заместник-министър, за отговор на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Господин Цонков, няма такова нещо. Министърът удължава на всички, няма само на генералите. Законът никъде не казва, че до три години се удължава само на генералите. Всички, които попадат в категорията, упражнили правото си на пенсия, имат това право. Точно това е същността на тази промяна, че тя не засяга никого в армията – нито упражнилите, нито неупражнилите. Аз пак ще повторя: напрежение ще има, ако засяга една от двете категории. Така е направено предложението, че то не засяга, и само лъжите и инсинуациите на медии, на недоброжелателни колеги могат да манипулират военните – едната или другата категория: видите ли, младите, тия Ви запушиха и няма да се развивате, а на другите: видите ли, Вие сте пенсионери и няма да се развивате. Аз дадох примери и за едното, и за другото.
Нека да бъдем откровени, ние сме военни и аз говоря с факти. Вие сами виждате какъв огромен анализ е направен покрай Прегледа, защото това всичко е резултат от Прегледа на отбраната. Не може да чакаме, другият Ви въпрос, след Прегледа, защото 316 души искаме да ги задържим, а догодина още 392 и така нататък. Отново казвам, внушенията също на медийни „доброжелатели“, че са прави за имена, за отделни хора, въобще няма такова нещо.
За пакета съм съгласен. Когато завърши Прегледът, ще предложим програмата „Социален пакет“, неизбежно.
Ще дам думата на адмирал Евтимов за Прегледа да Ви запознае, тъй като поставихте въпроса. Но мога да Ви кажа, че министърът е разпоредил 10-процентно увеличение на социалните разходи до 2032 г. ежегодно – включено е в програмата. Няма нито едно правителство на Република България, дори по време на Варшавския договор, да е увеличило в три поредни години по 10% заплатите – проверете историята. За пакета, да, това не е достатъчно, пак казвам, но затова не очакваме масово пенсиониране и няма такава симптоматика. Хората, когато разберат, че това не засяга никого, няма защо да се пенсионират. Напротив, хората, които не са се пенсионирали, ако попитате пенсионните експерти, ще Ви кажат, че ако се пенсионира и служи по-кратко, не са изгодни пенсионните му условия. Много по-изгодни са пенсионните условия за онзи, който ще служи три години повече, при друг коефициент и при друга база. Нашите хора са умни, четат законите и те знаят това нещо. (Реплики.) Това е, което мога да кажа.
За категорията труд. Това е въпрос, който не искам да коментирам. Пределната възраст във всяка държава се определя като пределна възраст, над която човекът, ако упражнява труда си и е вредно за здравето му, държавата ще има по-големи социални разходи за него. Така се определя – при 65 години пределна възраст за гражданите. Над 65 години, ако продължат да работят, принудени от държавата, значи това вреди на тяхното дълголетие и здраве. При нашия случай ние имаме контрол на здравния статус на нашите хора и смятаме, че те сами ще решат дали да служат три години повече, или ще се възползват да се пенсионират и да служат три години по малко. Не искам категорията на труд да я коментираме, тъй като ние няма да отстъпим военнослужещите да бъдат първа категория и да се пенсионират по Кодекса за социално осигуряване, чл. 69, както е сега. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Цонков, да доразвиете въпроса? Няма.
Имахте реплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: В залата ще я направя.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: В залата, правилно.
Други колеги?
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Няма да Ви отегчавам дълго. Много хубав дебат се получи. По аналогия евреите казват, че при една сделка, ако и двете страни са доволни, значи няма сделка. Така че и тук, ако всички са доволни, значи нищо не правим.
Между другото, за някои гости, в тази комисия 50 и повече процента са старши и висши офицери от Българската армия, така че сме достатъчно запознати. Нямам предвид господин полковника, имам предвид някои други колеги. Достатъчно добре сме запознати с проблематиката. Считам, че на тази част от Комисията ще изразя общото мнение, когато се заклех като курсант да служа на Република България в редовете на Българската армия, имах едно желание, нищо повече – да служа на Република България. Всичко останало беше задължение и желание на по-старши от мен.
Един въпрос ще имам към Вас, господин Адмирал. Когато говорите с целия команден състав на Българската армия, им обяснете, че това може ли, желая и не желая, ще доведе до един дебат, който ще бъде много по-тежък от този за категорията труд, която служат офицерите и сержантите в армията. Защото при толкова много не желая, не желая, не желая, първа категория изведнъж ще стане много дискусионна, да не коментирам повече.
Второто нещо, което аз окачвах, и затова толкова късно взимам думата, е един въпрос към Вас. Знаем всички, ето и тук всички сме ги изчели по няколко пъти, коментирахме ги, убедихте ни, или не ни убедихте достатъчно категорично, но има становища и на професионално ръководство, и на политическо, и на заинтересовани страни, и на сектора. Между другото, полковник Радев няколко пъти спомена сектора и МВР. Дано да не повлечем крак, но това е техен проблем, не е наш.
Въпросът ми е: имате ли достатъчно обективни реакции от страна на бъдещите полковници и генерали, капитаните, майорите и подполковниците към тези промени, които правим сега? Какво е тяхното отношение, защото то също е важно? Това ми е краткият въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте, вицеадмирал Евтимов.
ЕМИЛ ЕВТИМОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми народни представители – членове на Комисията по отбрана, уважаеми госпожи и господа – гости на Комисията по отбрана! Първо, благодаря за възможността да присъствам на този дебат. Активният дебат наистина показва една заинтересованост към проблематиката на армията и в потвърждение мога да кажа това, че проблемите в армията и в обществото са взаимосвързани и са много динамични. В тази насока се налага според мен изводът, че промените, които се предлагат в ЗОВС, със съответните отражения в Правилника за преминаване на службата, са наложителни.
Ще го свържа с въпроса на господин Цонков по отношение на преди или след края на Стратегическия преглед. Стратегическият преглед на отбраната ще се провежда съгласно методиката за планиране на отбраната, базирана на способностите. В тази методика ние разглеждаме планиращи сценарии, които са адекватни на средата за сигурност, които са адекватни на системата за планиране в колективната система, а също така отразяват и някои национални особености, национални рискови заплахи. В началото на този процес не се налагат ограничения, съгласно науката, но така или иначе ние се намираме в реални условия, като едно от ограниченията, с които се съобразяваме, е Националният план за достигане на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт, което е факт.
Другите ограничения, които се наложиха от само себе си, са анализът на демографските процеси, които се случват в страната, и възможността не само армията, а въобще човешкият потенциал на човешките ресурси в страната до 2050 г. Това са ограничения, които се налагат естествено.
В рамките на процеса на отбраната ние изработихме списък с минимални военни изисквания, които са твърде големи, тъй като средата за сигурност е променена, искат се повече хора, но при сегашното състояние стигаме до извода, че до 2026 г. стремежът ще бъде да попълним, поне да попълним това, което имаме като недостиг. Когато разглеждаме тези промени в Правилника, аз не ги разглеждам по отделно, а като комплекс мерки, които могат веднага да доведат до някакъв ефект, така че това е мнението, около което сме се обединили.
Разисквахме тези мерки в течение на годините. Мисля, че стана въпрос по време на дебатите, беше поставен този въпрос дори във военните медии. Имаше възможност колегите да си кажат мнението – много дебати, много разисквания в Съвета по отбрана. Господин Тошев, трябва да Ви уверя, че военнослужещите са достатъчно запознати с промените, но и те, както и Вие, уважаеми господа народни представители, си задават въпросите, които се разискваха на това заседание. Направихме всичко възможно мотивите и прилагането на тези мерки да стигне до заинтересованите лица. Трябва да Ви кажа, че наистина хората се убедиха, че имат избор, и според мен мотивацията и спокойствието в армията ще се запазят. Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Вицеадмирал.
Други въпроси? Предполагам, че няма.
Само относно Стратегическия преглед, там, по уверение на Министерството на отбраната, ще се разгледа и промяна на Закона за резерва, където ще се видят и някои други години, които трябва да се вдигнат и на хората от запаса. Това е за медиите. (Шум)
Колегите от Президентството, желание, отношение? (Шум) В Министерството на ранен етап се обаждате, а тук не искате. (Шум) Добре.
Други, които искат да се изказват? Едно, две три – няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет.

Точка „Разни“.
Само за информация, заместник-министърът на отбраната и заместник-началникът на отбраната планираме да направим едно заседание април месец, което ще бъде закрито заседание, по Стратегическия преглед, за да може своевременно Комисията по отбрана да вземе отношение и да бъде запозната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Господин Председател, да е закрито, за да можем да Ви запознаем с всички детайли. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря.
Ако няма друго, закривам заседанието.