1.Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

2.Законопроект за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 002 02-3, внесен от Министерския съвет на 12 март 2020 г.

3.Проект на решение за налагане на мораториум върху проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада“, приет с Решение на 44-то Народно събрание от 8 юни 2018 г., и актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на 44 то Народно събрание от 19 юли 2018 г., № 054-02-27, внесен от народните представители Пламен Христов, Полина Цанкова-Христова и Албена Найденова на 13 април 2020 г.

4.Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 77


На 14 май 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 002 02-3, внесен от Министерския съвет на 12 март 2020 г.
3. Проект на решение за налагане на мораториум върху проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада“, приет с Решение на 44-то Народно събрание от 8 юни 2018 г., и актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на 44 то Народно събрание от 19 юли 2018 г., № 054-02-27, внесен от народните представители Пламен Христов, Полина Цанкова-Христова и Албена Найденова на 13 април 2020 г.
4. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
В днешното заседание на Комисията ще вземат участие заместник-министърът Анатолий Величков, бригаден генерал Радостин Илиев – директор на дирекция „Отбранителна политика и планиране“, и флотилен адмирал Велко Велков – командир на флотилия бойни и спомагателни кораби.
Дневният ред, колеги, е обявен предварително.
1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с указ на Президента на Републиката с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 002 02-3, внесен от Министерския съвет на 12 март 2020 г.
3. Проект на решение за налагане на мораториум върху проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада“, приет с Решение на 44-то Народно събрание от 8 юни 2018 г., и актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на 44 то Народно събрание от 19 юли 2018 г., № 054-02-27, внесен от народните представители Пламен Христов, Полина Цанкова-Христова и Албена Найденова на 13 април 2020 г.
4. Разни.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ В КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НА ОФИЦЕРИ, УДОСТОЕНИ С УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 136, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте, господин Заместник-министър, да представите флотилен адмирал Велков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми господа народни представители, имам задачата да представя пред Комисията по отбрана флотилен адмирал Велко Петров Велков – командир на флотилия „Бойни и спомагателни кораби“.
С Указ № 76 от 30 март тази година Президентът на Република България удостои с висше офицерско звание флотилен адмирал и назначи на длъжността командир на флотилия „Бойни и спомагателни кораби“, считано от 30 март тази година.
Флотилен адмирал Велков е роден на 23 декември 1967 г. в село Крушаре, област Добрич. Образование – висше, образователно-квалификационна степен „Магистър“. Военната му квалификация – Военноморски колеж Ню порт, Род Айлънд, Съединените щати – стратегическо ръководство на отбраната и Въоръжените сили, Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – „Организация и управление на оперативно-технически формирования от състава на Военноморските сили“, Висшето Военноморско училище „Вапцаров“ – корабоводене, а на военна служба е от 1990 г. Във военно звание „флотилен адмирал“, както вече споменах, е от 30 март тази година.
През своето кариерно развитие е заемал следните длъжности, изискващи военно звание „Капитан I ранг“, командир на дивизион, заместник-командир на пункт за базиране в командване, пункт за базиране – Варна, и началник на Щаба на флотилия „Бойни и спомагателни кораби“ в командването на Военноморските сили.
Флотилен адмирал Велков владее английски език на ниво 2.2.3.2 по изискванията на STANAG-6001 на НАТО.
Господин Председател, завърших.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Радвам се, че флотилен адмирал Велков е тук. От името на всички да му честитим новата длъжност, новото звание.
Заповядайте за няколко думи, господин Флотилен адмирал.
ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ ВЕЛКО ВЕЛКОВ: Благодаря и аз.
Съгласно Закона, какво да добавя нещо повече към това, което чухте дотук? Преминал съм през всички командни длъжности, като съм започнал службата 1990 г. – осем години от тях командир на кораб, командир на дивизион на противоминни кораби, командир на дивизион патрулни кораби преди да замина за Съединените щати и да завърша Колежа в Ню Порт. Това е.
ПРЕДС. КАНСТИНТИН ПОПОВ: Извинявайте, това го чухме. Искаме да чуем, ако имате възможност, разбира се, и сте подготвен, да кажете нещо за Вашите виждания, какво от тук нататък смятате, че са предизвикателства, с които Вие трябва да се справите? Нещо удачно от този вид.
ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ ВЕЛКО ВЕЛКОВ: Така или иначе, моето назначаване съвпада с почти завършването на прегледа на отбраната на Националната сигурност и там предстои да се заложат визията за развитието на Въоръжените сили в Българската армия и в частност Военноморските сили, флотилия „Бойни и спомагателни кораби“ през следващите пет до десет години – първи етап 2021 – 2026 г. Нещата, които ще се случат, надявам се, и ще бъда предложени, разбира се, от командващия Военноморските сили, е един съвместен продукт, който върви към този момент, обща визия. Там нещата, които виждам са извеждане на флотилията като чисто тактическо съединение за изпълнение на задачи на море, занимаваща се с подготовка на силите и сертификация на силите, които Народна Република България е декларирала за участие в структурите на НАТО и Европейски съюз. Досега тя се занимаваше и с управление на логистични структури и двата пункта за базиране.
Другият поглед, е съхранение към този момент на корабния състав и на личния състав поради отлагане във времето на проектите за Военноморските сили. Единствената ни алтернатива към момента е да поддържаме в добро техническо състояние техниката, която съществува към момента, за да може да си изпълняваме задачите така, както са ни поставени.
Това са двете насоки: подготовка на силите, поддържане на това ниво, което сме достигнали – естествено надграждането му, за да сме оперативно съвместими със съюзниците, и поддържане на въоръжението и техниката в корабния състав на флотилията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Колеги, заповядайте.
Изказвания? Въпроси?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър! Господин Адмирал, честито най-напред за новото Ви звание и новата позиция, която заемате! Пожелавам Ви успех на новата длъжност, така че гордо да веете флага на Българските военноморски сили като командващ флотилията!
Искам да Ви задам един въпрос. Не искам да прозвучи предизвикателно или провокативно, напротив. Аз с генерал Попов, адмирал Манушев и останалите колеги, които са служили, много добре разбираме какво е състоянието на армията и особено на флота. И сега предстои да гледаме една трета точка, както беше обявена, за проекта за мораториум – как виждате Вие като командир на флотилията, ако се отложи за n-ти път отново, тази модернизация до какво ще доведе? Просто да чуят другите колеги, които присъстват тук, отговор от специалист, който в момента е на ръководеща позиция във флота и всъщност командва флотилията на бойни и спомагателни кораби.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Съвсем накратко, господин Адмирал, заповядайте. Тази точка ще я гледаме след малко.
ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ ВЕЛКО ВЕЛКОВ: Ако ми позволите, ще Ви отговоря на този въпрос по следния начин. Ще Ви дам един пример от близкото минало. В 2000-та година имаше модернизация на противоминните кораби на Военноморските сили – инсталира се радар българско производство NR-12-59 – голяма радост, защото до този момент радарът, който беше на този тип кораби, е от 50-та година, … съветско производство. Монтира го фирмата, минаха приемане и заминаваме за Одеса за участие в „Кооператив партнер 2000“. За нас беше технологичен скок от 50-та – 2000-та година, сами се сещате колко години технологичен скок, само че още на втория, третия ден вече като взехме да се заглеждаме в радара, какво ни направи впечатление? Отначало като се стартира компютърът, на екрана излиза надпис: „Копирайт 1985 г.“. И си дадох сметка, че всъщност ние направихме технологичен скок, но някак си пак не до 2000 г., а до 1985 г., и останахме пак 25 години назад. Не се случи нищо, няма и много вече възможности за поддръжка на корабния състав, който имаме в момента. Съветско производство в голямата си част, изключая трите фрегати и минния ловец, който имаме в Бургас и във Варна, всичко останало – по складовете няма нищо, на предела са. Първи дивизион например, патрулните кораби, които са съветско производство, корветите, там направихме основни ремонти на двигателите и вече всичко е изчерпано като материална част, която може да бъде подновявана. Така че от тук насетне, ако случи ли се нещо с двигателите на тези кораби, остават вързани за пирса.
Това е, нямаме друго бъдеще освен закупуване на нови кораби.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Аз само да кажа, че имаме трета точка. Нямам нищо против, а може би и Вие нямате нищо против, ако искате останете и за трета точка, сега да не бъркаме точките.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господа адмирали, генерали! Поздравявам Ви с това повишение! Да Ви пожелая успех!
Използвам случая да спомена, първо, че сме набори, явно сме служили по едно и също време и, ако по същото време сте започнали във Военноморското училище, 90% от нашия клас, от Математическата гимназия от Варна, беше във военното училище, така че сте били колеги с моите съученици. А в същото време, аз бях матрос във Военноморските сили – матрос Марешки във Свързочния полк във Варна, така че тогава си спомням и армията, и флотът, всичко беше много стабилно, много сериозно, много силно. Дай боже, да се върнат тези времена и те да са свързани по някакъв начин с ръководенето по Ваше време. Успех още веднъж и напред! Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Марешки.
Други колеги?
Адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господа генерали, господин Заместник-министър, господин Адмирал! Поздравления от мен за висшето военно звание …
ВЕЛКО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: …за длъжността! Това е най-бойната длъжност във Флота – командир на Флотилия „Бойни и спомагателни кораби“. Всички кораби са му подчинени. Заема длъжността в труден период, не само с остарялата бойна техника, а и с въпроси, поставени дали да модернизираме изобщо флота, ние ще гледаме като трета точка това.
Аз искам да кажа няколко думи и за адмирал Велков. Цялата му служба е във флота – бойна, по корабите. Познавам го много отдавна. Справя се добре със службата и това е показателно, че беше удостоен и избран да бъде командир на Флотилията „Бойни и спомагателни кораби“. Познава флота и цяло обслужване във всички родови сили на флота – надводни кораби. Така че искам да му пожелая успех и дано да развее еднозвездния си флаг на новите патрулни кораби, които час по-скоро ще придобием.
На добър час, попътен вятър и седем фута под кила! Пазете корабите – и тези, които имаме, и тези които ще дойдат. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Други колеги?
Господин Адмирал, от името на всички и аз да се присъединя към добрите пожелания! Очевидно заслужени, очевидно е и че на тази си длъжност Вие ще имате високата чест и отговорност да участвате в един труден процес не само по поддържане, но и по развитието на Военноморските сили.
Да, много правилно споменахте, идва стратегически преглед. Несъмнено резултатите от този стратегически преглед и политическите решения, които ще се вземат, ще бъдат на базата на експертизата, която Вие несъмнено имате, и се надявам, че, когато гледаме тези резултати, ние ще знаем, че има достойни хора, които са работили с грижа за армията, с грижа за Военноморските сили и грижа за отбраната на страна като цяло. Пожелаваме Ви успех и успех на Вашите подчинени! Грижете се за тях. Всичко добро Ви желая.
ВЕЛКО ВЕЛКОВ: Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Закривам първа точка.

Колеги, преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ШЕСТИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, № 002-02-3.
Внесен е от Министерския съвет на 12 март 2020 г.
Няколко думи от мен.
Многонационалните мирни сили функционират вече повече от 30 години. Замислени са след промените, участват доста държави в тези Многонационални сили, създадена е сериозна организация. Използвахме SEEBRIG един път в Афганистан и това
беше единственото участие. Но въпреки всичко, има и сериозни политически измерения този формат, който се събира, взема решение и затова ние продължаваме много активното си участие в този формат.
Давам думата на заместник-министър Величков.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Като начало за информация, предложението днес до Народното събрани за ратифициране на Шестия допълнителен протокол беше точка от дневния ред и на Комисията по външна политика, и беше одобрено единодушно.
Предложението е за ратифициране на този протокол, който е към Споразумението на Многонационалните мирни сили, които Вие правилно описахте в тяхната и политическа насоченост, като възможност за регионално сътрудничество, лидирано от значителна степен от Съединените щати. Внася се на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет, създадени са през 1998 г. на миналия век, на базата на Споразумението, ратифицирано със закон от 38-то събрание.
В момента в инициативата участват Република Албания, България, Гърция, Северна Македония, Румъния и Турция, понастоящем всички страни-членки на НАТО. Разбира се, има и държави, които не са членове на това споразумение, а имат статута на наблюдатели. Те са повече от изброените – общо още седем държави.
Инициативата се утвърди по нашето виждане, както и по виждането на дирекция „Отбранителна политика“, като инструмент за повишаване на регионалната сигурност и стабилност, както и допринася за укрепване на доверието и сигурността в региона на Югоизточна Европа. С т. 15 от Протоколното решение на Министерския съвет от 3 октомври 2018 г. е одобрен Шестият допълнителен протокол, като основа за водене на преговори и е упълномощен заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността, или упълномощено от него длъжностно лице, да проведе преговорите за подписване на този протокол. Подписан е на 12 юни 2019 г. от представителите на всичките държави членки в тази инициатива.
Една от основните причини, това всъщност е важно да се отбележи, за договаряне на Шестия допълнителен протокол е денонсирането от страна на Италианската република на Споразумението и протоколите към него, считано от 26 юли 2015 г. От тази дата всъщност то престана да бъде валидно по отношение на Италия, но продължи да бъде в сила за останалите държави. След продължително – тригодишно обсъждане на задължителните промени в следствие на това денонсиране, бе постигнат консенсус по Проекта на Шестия допълнителен протокол.
Поради това че Шестият протокол се явява изменение на ратифициран международен договор с военно-политически характер, изпълнението на националната процедура изисква ратифицирането със закон от Народното събрание. За изпълнение на проектен акт, важно е да отбележа, не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на отбраната. Предложеният Проект не води до въздействие върху държавния бюджет.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, затова предлагам Комисията по отбрана да одобри Проекта на закон и да предложи на Народното събрание да бъде ратифициран този шести допълнителен протокол. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз считам, че единодушно трябва да подкрепим този протокол, тъй като нашата страна и нашата българска армия участва активно в тази бригада „Югоизточна Европа“, тя е дори знакова за нас и знаем, че щабът беше и в Пловдив, имаме и генерали, които произлязоха, подготвиха се в тази бригада, като генерал Петров, Нейко Ненов, лека му пръст, и в бъдеще също това е един пример за тези страни, които в момента са в Споразумението и желаят да участват и по-нататък с цел дори и приемането им в НАТО. Така че ние ще подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Други колеги?
Ако няма, преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифицира на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 002-02-3, внесен от Министерския съвет на 12 март 2020 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.

Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА ОСНОВНА БОЙНА ТЕХНИКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА БАТАЛЬОННИ БОЙНИ ГРУПИ ОТ СЪСТАВА НА МЕХАНИЗИРАНАТА БРИГАДА“, ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ 8 ЮНИ 2018 Г., И АКТУАЛИЗИРАН ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН МОДУЛЕН ПАТРУЛЕН КОРАБ ЗА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ“, ПРИЕТ С РЕШЕНИЕ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ 19 ЮЛИ 2018 Г., № 054-02-27.
Внесен е отнародните представители Пламен Христов, Полина Цанкова-Христова и Албена Найденова на 13 април 2020 г.
Господин Христов, заповядайте от името на вносителите да ни запознаете.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, уважаеми гости! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание представям на Вашето внимание:



„Проект!

РЕШЕНИЕ
за налагане на мораториум върху Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада“, приет с решение на 44-то народно събрание от 8 юни 2018 г. и актуализиран Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за военноморските сили“, приет с решение на 44-то народно събрание от 19 юли 2018 г.“
Уважаеми дами и господа! Днес приоритетите при разходване на обществени средства трябва да бъдат единствено здраве и икономика. В този смисъл ние от ВОЛЯ смятаме, че предвидените над два милиарда лева за военна техника са лукс, който държавата в настоящия момент не бива да си позволява и не може да го направи. В такъв момент мораториумът върху посочените два проекта е повече от належащ.
Уважаеми дами и господа, обръщам се отново към Вас. Надявам се всеки член на уважаемата комисия, който е загрижен за бъдещето, в което трябва да запазим здравето на българския народ и да изправим икономиката на крака, да подкрепи налагането на мораториума. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, заповядайте за разисквания.
От Министерството на отбраната имате ли становище, господин заместник-министър?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Във връзка с внесения Проект на решение за налагане на мораториум върху проектите за инвестиционни разходи, както бяха споменати, и инвестиционния разход за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на Механизирана бригада, и другия инвестиционен проект, който е за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби, ще изкажа следните съображения.
Българската армия всъщност е единствената държавна институция, реформирана и преструктурирана многократно в периода на прехода. В основата си тези реформи всъщност се изразяваха предимно в съкращение на хора, на бойни формирования и на техника, с идеята, че освободеният финансов ресурс ще се реинвестира за модернизация, за превъоръжаване, за оперативна съвместимост в съюзнически формат, както и за изпълнение на приетите вече от наша страна цели за способности 2017.
За съжаление, разбира се, Вие сте свидетели исторически как се развиваше този процес по преструктуриране. Това не се случи и на практика освободеният финансов ресурс беше пренасочен за други сектори. Финансово-икономическата криза от 2008-2009 година се отрази особено тежко на състоянието на въоръжените сили. Тогава бюджетът на Министерството на отбраната е съкратен с 38%. И възстановявахме плавно неговото развитие до момента, в който стигнахме предходните проценти, а по-скоро абсолютни стойности, които Министерството на отбраната можеше да разходва по отношение на трите основни показателя – разходи за персонал, разходи за издръжка и капиталови разходи.
Същевременно предизвикателствата на съвременната стратегическа среда за сигурност стават все по-комплексни. Всъщност това е и част от хибридните заплахи, които може да се каже, че съществуват с рисковете, какъвто е и COVID-19. В този смисъл системата на отбрана и занапред следва да запази своето място и значение като ключов елемент от защитата на националната сигурност, тъй щото въоръжените сили да могат да изпълняват своите конституционни задължения, вписани в чл. 9. В целия този период, и по данни на нашето разузнаване заплахите, рисковете и опасностите само се увеличават, се предлага на практика ние да съкращаваме не просто хора, ние съкращаваме способности, защото способността всъщност е изградена от осем елемента. Тя е и доктрина, тя е и командване, тя е и личен състав, тя е и материална част, тя е и инфраструктура, тя е и оперативна съвместимост, тя е и подготовка.
Трябва да се отбележи всъщност, че предизвикателствата, пред които сме изправени днес, всъщност са предизвикателства, които нито една държава не счита за маловажни. Такива са действията и на основните геополитически фактори – САЩ, Русия и Китай. Те категорично не намаляват своите капиталови разходи за отбрана. Напротив, те ги увеличават.
Ще направя едно отклонение. Когато се утвърждава сценариен план за водене на бойните действия и на базата на него се изграждат и планиращите ситуации, се разработва концепция за водене на операция. В тази концепция за водене на операция всъщност следва да се въплътят тези рискове, тези заплахи, които дадат отговор на вариантите за действие. И в крайна сметка дори тя да започва като хибридна и да се развива по сценария на Донбас, в един момент тя прераства във военни действия. Неподготвените държави всъщност разбират, че липсата на подготовка, липсата на готовност, какъвто беше случаят с Украйна, доведе до това, че в момента са в ситуация на военно положение, което да не могат да реализират като въоръжени сили на една немалка държава.
Колкото до допълнителните ресурси, оттук нататък ще бъдат необходими за… – доколкото тези ще бъдат необходими за здравеопазване и за укрепване устойчивостта на държавата при подобни кризи, осигуряването на ресурси за отбрана и реализирането на основни инвестиционни проекти на въоръжените сили не следва да остават като втори план. Напротив, те трябва да станат оперативен императив. В продължение на няколко десетилетия въоръжените сили изпълняват и продължават да изпълняват своите задачи в условия на хроничен недостиг на средства. Този недостиг доведе до значително забавяне на модернизационните проекти в армията, целящи замяна на остаряло оборудване, или несъвместимо, със съвременно такова.
Предприетите през последните две или три години действия, целенасочени усилия на правителството и на Министерството на отбраната да преодолее натрупаните дефицити от способности, започнаха да дават резултат. Правилно председателят зададе и въпроси, свързани със стратегическия преглед на системата за национална сигурност и отбрана. Всъщност ние констатираме една много малка част от списъците, които следваше да бъдат изградени от военното направление, които са за системи, въоръжение и техника за поддържане, и един огромен списък от способности с дефицит. В края на краищата тези двата следва да изградят и общия приоритизиран списък, с който ще се даде основата за изграждане на инвестиционен план-програма до 2032 г. за изграждане на въоръжените сили.
Отлагането на тези проекти до края на мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание на практика означава, че те ще бъдат прекратени. Процедурно – голяма част от членовете на Комисията по отбрана знаят, че това не е просто един процес, свързан с обществена поръчка. Изграждаме документацията, имплементираме техническата спецификация, или, ако е нов продукт – технико-техническото задание, и определяме правилата на провеждане на процедурата. Напротив, има един много тежък, сложен механизъм, по който се работи в Министерството на отбраната. Това е заявяването, идентифицирането на недостига на способности от вид въоръжена сила. Изгражда се борд за управление на проекта. Той работи. Стига се до Института по отбрана, изгражда се военно-икономически анализ, връщат се документите в Съвета по въоръжение, за да бъде утвърден, минава през борд, Р2 борд, където са проектите, финансирани и нефинансирани, стига до програмен съвет. На програмния съвет следва да бъде разработена финансовата схема, която да бъде предложена след това с акт на Министерския съвет за одобрение от Народното събрание.
Какво искам да кажа? Че този процес, ако сега Народното събрание вземе подобно решение, каквото Вие предлагате, това ще означава не отлагане с две години, а ще отидем на вариант 2024-2025 година. Бих казал, че специално за проекта за корабите, той ще съвпадне с края на жизнения цикъл на основните ни бойни кораби. Проект кой – на корветите, бодри и решителни, включително и на фрегатите тип „Вилингер“. Ние ще потопим флота, буквално образно казано, ако сега не продължим… – всъщност ние сме на фаза вече с назначена работна група, междуведомствена, от Министерския съвет, за провеждане на преговори за подписване на договор.
Още съвсем малко ще отнема от вашето внимание.
Друг важен аспект от реализацията на двата проекта е индустриалното сътрудничество. Знаете, че и в тези два проекта – и в единия, и в другия, бих казал, че това е нова политика, която възприехме – задължително в изискванията да бъде разписано „индустриално сътрудничество с българската икономика“. Придобиването да става под условие. И сме ги разписали и в двата проекта – и в Проекта за придобиване на корабите, тип корвети – патрулните кораби, и в бойните машини на пехотата.
Трябва да се отбележи още един важен аспект, който Вие всъщност го споменахте като абсолютна стойност, като число. Трябва обаче да се споделя, и е важно и за народните представители, но най-вече за обществеността, защото тя със сигурност не е възрадвана от това, че чува числа от порядъка на 3, 4, 5 милиарда. Истината е, че това са пари, разсрочени в дълъг период от време и Вие сте ги одобрили. Всъщност говорим за тази година – 171 млн. лв. за проекта за корабите, и 100 млн. лв. за проекта за бойните машини. Това е. Всъщност те са разсрочени във времето за 8, 9 години за бойните машини и 5 години за корабите. Да, ще стигнат тези нива, за които Вие говорите.
Още един важен аспект – ако това бъде отложено днес, сега, това ще означава ескалация на цените, ние поддържаме такъв анализ през последните години и в Дирекция „Отбранителна политика“, и в планирания бюджет, както и във войските. Средностатистически 6% нарастване на цените на отбранителни продукти, които са от типа на големите бойни платформи, говорим за кораби, бойни машини на пехотата, за самолети, включително и всякакво друго оборудване. Това предполага нарастване на парите, а не намаляване. Всъщност Вие ще доведете до това, че данъкоплатецът в един момент ще трябва да плати повече тогава, отколкото днес. Не трябва да се забравя, разбира се, и последно, политически завършвам, че правителството на България е поело конкретни ангажименти към колективната отбрана и нашите съюзници в НАТО и Европейския съюз чрез пакета „Цели за способности 2017“. Те са разписани.
Това е, бих казал, геостратегически, политически аргумент, който, ако ние днес пренебрегнем, това ще означава – не искам да съм на мястото на генералите, когато отиват в Брюксел на съвети и когато ги гледат като несериозни партньори. Ние много слабо изпълняваме чл. 3, а той е важният. Всяка страна трябва да осигури първо сама собствената си отбрана и да изгради сили, с които да може да участва в колективен формат в задачите, които стоят пред силите на Алианса. Завърших, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги?
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Много е лесна моята задача, защото в самите неща, които и Вие казахте сега, многократно се самоопровергавате. Само последните думи ще се сетя: какво ще кажат генералите като отидат в Брюксел, какво ще кажат същите генерали, когато отидат след 10 месеца на изборите в своите избирателни райони на хората, които бедстват? Защото ние днес гледаме всички медии, всички браншове, всички хора и всички говорят за всичко, само не и за въоръжаване. Не съм чул нито един бизнесмен, нито един човек от село, земеделец, лекар, който и да е, да говори сега да купуваме самолети, за да се пазим от коронавируса.
Първо, държа да подчертая, че ние от „ВОЛЯ“ подхождаме изключително отговорно по темата за военните сделки. Всякакви упреци за популизъм са абсолютно нелепи и безпочвени. Темата е достатъчно сериозна, подплатена е с достатъчно сериозни суми, за да се играем на някакви политически игрички. Ако на някой му се иска да е така, ние няма да влезем в тази схема.
През последните седмици се чуха, да не казвам лично от кого, доста абсурдни твърдения, които се налага по някакъв начин да ги преборим. Едното от тях е, че с отлагането на новата военна сделка се поставя под въпрос националната сигурност. Както всички виждаме, от два месеца насам националната сигурност е поставена на изпитание и тя не се крепи на военните, още по-малко на военната техника, всъщност най-малко на военната техника, а на здравето на хората, на икономиката, на лекарите, на полицаите и на техниката, за която всички даряваме пари, за да я закупим в момента – медицинска техника. Нашите пари, които имаме, ги даваме за военна техника. Нито самолети, нито кораби не биха ни помогнали в такава ситуация.
Апропо, предполагам си давате сметка, че независимо от ситуацията, и в нормална ситуация, Вие казахте „опасности“, че с осем самолета, два кораба, колкото и да са машините, е ясно на всички, тук предполагам, че нямаме спорове, че на никого и на никаква армия не може да се противопоставим, тоест решават турците и 10 пъти по осем самолета да имаме, ще забравим въобще къде се намираме.
Така че по този начин не можем да си обясним този харч. Тоест, дори и да ги имаме, ние по никакъв начин с тази техника не можем да защитим държавата. (Реплики.)
Не е така, ще стигнем и до там. По-добре е да ги имаме, но да имаме кой да се вози на тях, защото в момента хората са боси, голи, гладни и тези хора не могат да карат техника за милиарди. Напротив, ние ще ги изгоним да отидат навън в чуждите армии. Всъщност това е единственото, което прави армията – всеки се надява да може да го пратят някъде навън, за да изкара някой лев.
Понеже се очаква такива пандемии да продължават, ние трябва да имаме една изрядна здравна система и стабилна икономика преди всичко. А затова трябват пари. Нужен е всеки държавен лев да се харчи по най-ефективния и полезен за обществото начин.
Другото, колеги, е безумие, което чувам от министъра като опасения, че видите ли парите за военна техника, ако сделките отпаднат, щели да се раздават на калпак. Тук направо губя дума и не знам, какво да кажа. Защото такова тълкуване на мораториума, издава една абсолютна управленска немощ и неразбиране за механизмите за управление на държавата.
Другото много важно нещо – министърът плаши народа с война като казва, че след всяка криза идват военни конфликти. Много правилно и заместник-министърът преди малко спомена кризата през 2008 г., и много правилно спомена, че тогава са започнали съкращения на военните разходи. Абсолютно правилно! Никой тогава не си е помислим в такава криза да тръгне да прави разходи…
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Не е вярно!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Това го каза министърът преди малко. Защо не го опонирахте него, че не е вярно. Той го каза, аз го повтарям.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Точно го каза.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Добре, но тогава е тръгнало голямото съкращаване и така нататък, и така нататък, и до момента. Това беше неговата теза. Записал съм си я тук, абсолютно стриктно.
Считам, че с това наистина се опитва да оправдае сделките. Смятам подобно поведение за недопустимо, може да се каже и глуповато. Да не говорим колко пъти министърът заблуди обществото за самолетите. Първо, говореше, че плащането ще бъде разсрочено. През лятото миналата година обещаваше, че ще намали цената. Нищо от това не се случи. Преклони главица през чужда държава и изпълни техните условия.
Още едно слабо място на опонентите, на мораториума, видите ли, ние от „ВОЛЯ“ не сме искали военните да имат заплати, обувки, дрехи.
Уважаеми колеги, това е въпрос точно на ценностните различия, които имаме ние от ВОЛЯ и министърът, който сега се опитва в тази още по-голяма криза, отново да настоява тези сделки да бъдат изпълнени. Питам как точно с милиардите, които изтичат от България, министърът ще облече армията и ще осигури социална политика на военните? Точно обратното! Колкото по-малко пари в армията за социална политика и за военнослужещите, толкова по-зле е облечена армията, толкова по-малко социални придобивки.
Във връзка по този повод като доказателство, и самите бойци от една бригада ни писаха как се купуват обувки, как се хранят от лавките със сандвичи. И това е истината!
Ние от ВОЛЯ нямаше да бъде против тези суми, ако бяха заделени за подобряване на положението на военните сега, а не след години. За нас на първо място са хората, а след това железата.
Знаете ли, какво ми пишат хората най-често по повод милиардите за въоръжаване? (Реплики.) Една стара наша поговорка: „На гол тумбак – чифте пищови“. Не искам това да е Българската армия през XXI век. Пак ще повторя: първо хората, после железата. Като доказателство за тезата ми е огромния недокомплект на Българската армия. Недокомплектът на Българската армия показва, че тя е зле финансово осигурена и зле социално осигурена. Никой не иска да става войник. Търсим ги, увеличаваме възрастта на която могат да бъдат приемани и така нататък. Така че няма как. Първо, трябва да мотивираме хората, а след това да мислим пак за техниката.
В този ред на мисли съм длъжен за пореден път да цитирам мисли на други хора, велики хора, с които никой не може да каже: той, Марешки, си говори разни работи.
Първият е генерал Манерхейм. Забележете генерал! Финландски пълководец от миналия век, който след войната става президент на страната си и казва: „Преди да харчите пари за оръжие, създайте такъв стандарт на живот на хората, че да искат да го защитават“. И е много прав. Ние абсолютно подкрепяме това нещо. Ние не сме против въоръжаването на армията и модернизацията, но първо хората. Да кажем, че това е било Втората световна война.
Връщаме преди няколко дни на Великденското обръщение на Папата. Може би един от най-влиятелните хора в света. Цитирам, Папа Франциск призова: „Сега не е времето да продължи производството и търговията с оръжие, харчейки огромно количество капитал, което трябва да бъде за лечението на хората и спасяването на човешки животи!“. Цитирам го едно към едно.
Мисля, че трябва тотално да не си в час, за да опонираш на такива личности.
Колеги, най-силният мотив за мораториума са приоритетите на народа, защото тези сделки харчат огромен обществен ресурс. Българите сега имат най-много нужда от добро здравеопазване, образование, вътрешна сигурност, от стабилни и нарастващи доходи, от стабилна икономика, видно от целия новинарски поток, който е в България и в целия свят.
Веднъж подарихме в аванси милиарди на САЩ. Президентът Тръмп ни благодари, че с нашите пари е отворил четири хиляди работни места. Ние ще чакаме няколко години за самолетите. Сега ще подкрепим явно и германската икономика и ще чакаме Меркел след това да ни благодари. Не може държава със слабо икономика да си позволява такива големи разходи за въоръжаването. Затова Ви призовавам всички – мислете разумно, като родолюбци, мислете най-напред за българския народ, за българския войник!
Колеги, когато българите живеят с висок стандарт, ние мигновено, още днес, бихме подкрепили този харч, ако например го обвържем с първа точка от политическата програма на министъра, с която той стана всъщност управляващ и министър, а именно 300 лв. пенсии. Приемаме днес 300 лв. пенсии – даже няма да казвам другите неща – за лекарите, за военнослужещите, поне това, то ще вдигне и всяко друго нещо ще бутне напред, и веднага ние, веднага, в същия ден, обвързващо – 300 лв. пенсия днес, сделките – отнемаме мораториума. Тоест, ние не казваме мораториумът за много години напред. Ние го обвързваме с живота, здравето и развитието на българския народ, на българския бизнес и държавата ни. Ние всички имаме интерес още днес да направим така, че стандартът на българите да порасне, за да можем да си позволим тези сделки. Така че недейте да казвате, че ние сме против. Ние сме „за“. Ако днес, утре приемем тези закони, направим тези реформи в другите сектори, хората взимат достойно образование, здравеопазване, вътрешен ред, полиция, всички са доволни, ние с две ръце ще гласуваме за тези сделки, повярвайте ни, ще бъдем първите, които ще ги подкрепим. Но поне 300 лв. пенсии да направим и пак сме готови да се откажем от другите неща. Това ще бъде една голяма крачка в развитието на България и подпомагането на българските граждани.
Модернизирането на армията трябва да започне тогава, когато свърши бедността в България.
Ще завършва с един показателен цитат. Много Ви моля, внимателно да го чуете! Той е съвсем кратък, тук е и колегата от ВМРО: „Когато в армията няма пари и войниците сами си купуват обувки и униформи, за какво говорим? От десет години американските бази у нас не плащат нищо. Трябва да поискаме срещу това да ни предоставят за ползване две ескадрили F16“.
Това, уважаеми колеги, не го казвам аз в 2020 г., а го казва сегашният министър Красимир Каракачанов в 2015 г. Както се казва, коментарите са излишни. Аз напълно подкрепям сегашния министър Красимир Каракачанов в изказванията му отпреди пет години, когато той е бил опозиция, когато е говорил истините и когато е мислил за интересите на българския народ, а не когато, явно, е станал подвластен на интересите на чужди държави. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на господин Марешки.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам да бъда аргументиран и кратък. Темата, по начина по който я подехме в разглеждането на тази точка, може да удължи заседанието много дълго време. Но, с цялото уважение към колегите от ВОЛЯ, много внимателно изчетох документа, който те са входирали и разглеждаме в момента, много внимателно слушах сега и двамата колеги, които се изказаха. Искам да Ви кажа, че много от нещата, които сега отчитаме, впрочем в скоба – като заместник-председател на Комисията поемам ангажимента, когато разглеждаме, а то ще бъде съвсем скоро, стратегическият преглед на отбраната, да Ви поканя, заседанието ще бъде закрито, тогава ще разберете пълната истина, защо се борим толкова години за някои неща за подобряване на въоръжението на армията.
Защото тогава, когато Вие, господин Марешки сте били матрос, адмирал Велков е командвал като лейтенант първото си бойно подразделение във Военноморските сили, оттогава започнахме, и с бавене и ускорение модернизираме, първоначално, структурата на Въоръжените сили на България и се опитваме да направим така, че личният състав да се чувства горд, че българският войник, а между другото, аз се опитах и да броя колко пъти Вие казахте думата „българският народ“, „българи“, „България“. Доста. Впрочем Вие си добавихте към името на парламентарната група и „Български родолюбци“, което е достойно за уважение. Само че има една историческа истина, тя не е нито българска, нито руска или американска, тя е световна, че народ и държава има там, където е забито знамето и мечът го пази. След това идват и образование, след това идват и социални дейности, след това идват и пенсии, и с цялото ми уважение към това, и ние, между другото, се опитваме твърдо да балансираме тези неща.
В интерес на истината това, което Вие казахте, и тук са колегите от Министерството на отбраната, могат да Ви кажат, че там, където поделенията и подразделенията на Българската армия в момента са преоборудвани и въоръжени с ново въоръжение и техника, няма недостиг на личен състав. При положение, че мога да Ви дам няколко бойни поделения, които са едни от най-тежките служби – и Сухопътни войски, и Военновъздушните сили, и Военноморският ни флот, там няма недостиг, защото хората се чувстват достойни, хората се чувстват горди да служат на Родината си. Аз съм един от тях и продължавам да се чувствам офицер и полковник от Българската армия за цял живот, казвал съм го много пъти, и временно народен представител, дори не бих се нарекъл и политик.
В интерес на истината, гледам колегата Михов се готви да Ви опонира за изказването за господин Каракачанов, но мисля, че Вие много аргументирано се обосновахте, обаче съдбата само знае какво ще се случи нагодина след парламентарните избори, и ако станете военен министър, тогава ще Ви цитираме може би в обратна посока. Защото има такъв шанс. Всеки от нас носи маршалския жезъл в раницата си.
Само два примера ще Ви дам: ако не бяхме забавили закупуването на нови бойни самолети за Българската армия с шест – седем години, щяха да ни струват два и половина пъти по-евтино, това е факт. Второ, ако Европейският съюз като икономическа свръх сила в световен мащаб не беше „военно джудже“, нямаше да се намира на това дередже сега, да го манипулират – да не използвам друга дума, сили, които са значително по-слаби икономически, обаче по-мощни във военно отношение.
И следващото, с което искам да се аргументирам, че няма да подкрепя Вашия законопроект, е това, че, ако ние сега прекратим една процедура, която, и Вие вече знаете, я движим с години, и която е в доста напреднал стадии, много трудно ще бъде възстановена. Тя не може да спре механично на 14 май 2020 г. и да стартира на 15 май 2022 г., по простата причина че не зависи само от нас, не зависи само от нашето желание.
В интерес на истината, най-вероятно Вие цитирате съвсем точно тези хора, които са Ви писали, с които сте говорили, с които сте се срещали, аз обаче имам малко по-различно впечатление от най-обикновени хора, които наистина не живеят добре в настоящия момент, така, както биха желали, както и ние бихме желали, и въпреки всичко не искат да бъдем пазени от чужда държава, от чужда армия, от чужди въоръжени сили.
И един последен аргумент: аз ще си призная в подобна кола, ако се возиха, както Вашата, щяха ли тези Ваши колеги да бъдат доволни, ако им бяхте дали по една служебна „Лада“ на 40 години, а не ново „Ауди“, както сега се возят с тях? Мисля, че това е несериозно, което казвам последното, но то е факт.
Така че нека да дадем възможност българският войник, редникът, сержантът, офицерът да се чувства горд и със службата си в Българската армия, и със своите политици, и с достойнство да защитава тази граница. Защото аспиринът ще си го продаваме, само че дано да говорим на български, ако не си купим нови кораби и нови бойни машини, много трудно ще опазим това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте за реплика, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Председател.
Аз по принцип съм съгласен с много от нещата, които казахте, но бих репликирал някои от тях. Само по последното ще Ви дам един пример. Ние с колегите – колегата беше на грам за Съединените щати и го върнах с куфарите, остави ги и каза: ще пробвам да остана. (Посочва народния представител Пламен Христов.) И започнахме с по 500 – 600 лв. заплати. Тогава, ако му бях дал такава кола, всички щяха да се смеят. Сега, когато аз съм им осигурих такъв стандарт на живот, след като те са се отдали и са работили, тогава вече си позволяваме тези коли. И това е само един пример, че точно така трябва да бъде – да създадем стандарт на живот на българите и на българския войник, защото аз и това казах: и българските войници, и тогава вече най-модерна техника. Ние сме „за“! Това казвам: ние сме „за“ модерната техника, но кое да е първото – яйцето или кокошката? Това е въпрос на ценностна система, всеки си е различен, ние не се сърдим. Защото и едното е вярно, и другото е вярно. Така че ние не се сърдим, казваме си нашето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други реплики, има ли?
Ако няма, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Като дуплика – Вие казвате с числа и аз ще Ви кажа: първият бюджет, който аз съм гласувал като народен представител за 2010 г., краят на 2009 г., беше 63 млрд. лв., сега е 120 милиарда. Тогава минималната пенсия беше някъде около 69 лв., ли? Колко беше? Минималната заплата беше 160 лв., сега всичко е умножено по четири и по пет. Разбира се, не казвам, че сме върхът, но доста по-добре живеем, и както Вие можете да си позволите Вашите служители да получават достойно материално възнаграждение за това, което правят, аз мисля, че и държавата ни може да си позволи да даде на армията и на войника това, с което той трябва да се чувства горд, че е български войник и че защитава държавата и Република България. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Господин генерал, Благодаря Ви, че не ми дадохте първи думата, за да мога да бъда малко по-спокоен.
Господин заместник-министър, уважаеми господа! Първо, за пореден път се повдига този въпрос, очевидно е, че от сега проведения разговор, вносителите са водени от три мотива или тяхното предложение може да бъде характеризирано в три точки.
Първо, конюнктурно, то е продиктувано от пандемията с коронавирус, която не е изобретена в България, не знам дали е изобретена, но е световен проблем и той е временен. Очевидно е, че световната наука и медицина ще го решат бързо, по-бързо, отколкото в историята са се решавали другите пандемии с чумата и така нататък.
Второ, тя е немотивирана, ние не чухме нито един сериозен аргумент. Чухме общи обобщения, че сега не ни трябват разходи за отбрана, защото хората са гладни, защото, защото, защото. Но не чухме нито един мотив до какво ще последва това, кои ще бъдат положителните и отрицателните?
И на трето място, много важно, много дебело и много категорично стана ясно, че основният мотив е политически. Да бъде атакуван господин Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната, персонално, като персонално се създаде митът за неговата отговорност. Не знам дали придобиването на военни самолети без аналог в региона е отговорност или е достойнство? Но това не е вярно!
Министър-председателят първи беше, който се ангажира с реализирането на тази значима за отбраната сделка и тя бе реализирана с усилията на няколко министерства, на целия кабинет и с парламентарната подкрепа на мнозинството. Припомням, че по силата на Закона за отбраната и законодателните регламенти всички сделки за отбрана над 100 милиона се гласуват от Народното събрание. Повтарям: всички разходи над 100 милиона за отбрана се гласуват от Народното събрание! Повтарям: всички разходи над 100 милиона за отбрана се гласуват от Народното събрание. Дали това е добре за нашата отбрана, за сигурността ни – това е друг въпрос? Но аз мисля, че опозицията може да се възползва от този принцип и да решим да го разширим за други дейности. Но политическата прозрачност беше директно заявена: какво ще кажем утре на изборите на хората? Защо обаче трябва внимателно и отговорно да се отговори на този въпрос?
Първо, отбранителната политика е такъв вид или сегмент от управлението на страната, по който трябва да има национално съгласие. Трябва да има национална приемственост и тя трябва да се реализира независимо от партийните и политическите промени в страната за един дълъг период. Това предложение влиза в разрез с този принцип. То не поражда съгласие.
Тук беше току-що командващият флотилията Бойни и спомагателни кораби и той Ви каза простичко: без сериозни инвестиции и модернизация на военноморските сили България няма да има военно морски флот. Това се отнася и до сухопътните сили и до всички останали видове въоръжени сили.
Вторият много сериозен аргумент – националната сигурност изисква средства. Тя изисква значителни средства за всяка държава, включително и за България. И ако бяхте прочели или погледнали поне Доклада за състоянието на отбраната, Вие щяхте да видите много сериозен въпрос в тази посока. Този доклад дава отговор на въпроса защо не трябва да бъдат спирани или да бъде налаган мораториум, както Вие казвате, върху модернизационните процеси.
Защото – ще кажа три цифри: в средата на 80-те години на миналия век, няма да се връщам преди сто години, в средата на 80-те години на миналия век официалният разход за отбрана съгласно брутния вътрешен продукт тогава е бил 17%. Неофициално – много повече. През 2000-та година България изразходва за отбрана 2,7%. Сега, правилно каза заместник-министър Величков, ние се връщаме на абсолютните стойности преди кризата от 2008 – 2009 г., но това представлява, ако не се лъжа сега, 1,56. (Шум и реплики.) Да, 1,61, тоест на половината приблизително от 2000-та година.
На трето място: системата на сигурност в Европа, да не говорим някъде другаде, но на Балканите, е изключително тревожна. Спомена се тук примерът с Украйна. Украйна се отказа от своя ядрен арсенал, получавайки гаранции от ядрените сили на света. (Шум и реплики.) Да, точно така, и днес е поделена държава. Можем да си зададем хипотетичния въпрос: какво би станало, ако Украйна не беше се отказала от своя ядрен арсенал, тоест от своите отбранителни способности днес? Какво би станало с Крим? Какво би станало с Домбас? Въпросът е отворен, той е риторичен.
На последно място бих искал да кажа следното. Това, което казва господин Каракачанов 2015 г., е вярно. Тогава не само войниците, но и редовите полицаи си купуваха униформи. Няма да Ви го показвам, чукнете в Гугъл „Бъди войник” и вижте с какво са облечени днес българските военнослужещи. Те не си ги купуват сега, не си ги купуват, и са облечени в униформи, ушити от българско държавно предприятие, сто процента собственост на Министерството на отбраната. И затова са със здрави и нови униформи. Така че това, което е било 2015 г., е било вярно, но сега то не е вярно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, само две неща. По принцип имаше доста верни неща в изказването на колегите, но ще се съсредоточа върху две от тях.
Национално съгласие – много е вярно, и тук може би трябва да помислим за промяна в Закона и такива действия, от които зависи и бюджетът на България, и въобще са отговорни, да се вземат с едно национално съгласие, един консенсус, който не можем да наречем консенсус, ако колегите от БСП са искрени и ни казват, че са против, значи 92 гласа от 240 са против, това не е никакво национално съгласие. Тоест такива сделки над 100 милиона може би трябва да решим да ги вземем с две трети мнозинство и това би показало един консенсус наистина.
Второто нещо, и може би това е най-големият проблем, колеги, ако и аз бях прочел този доклад, който Вие ми цитирате, и бях останал само в чертите на този доклад, в неговите страници, сигурно с две ръце щях да гласувам това, което и Вие гласувате. Само че държавата не е един доклад. Имаме доклади за здравните проблеми, образователните, но аз ще се насоча само върху един – Доклада за демографския срив. И тогава вече ние не гледаме само Доклада за проблемите във въоръжението и модернизацията, а гледаме комплексно проблемите в България. И тогава вече Вие защо си взехте вицепремиер по демографските проблеми? Ами, защото това е един от най-големите бичове в България! И когато ги има и двата доклада, ние вече някак си мислим, първо, как да оставим хората в България, а не да избягат още повече в чужбина, и тогава вече да мислим за другите неща.
Аз пак казвам, ние не сме против въоръжаването, модернизацията и така нататък. Просто нашите приоритети, а мисля че и на държавата са други, и ако говорим за национално съгласие в парламента, съотношението може да е с малко мнозинство към управляващото мнозинство. Но, ако направите социологическо изследване в държавата, е над 90%. Ние направихме едно – беше над 97% за други приоритети. Така че наистина трябва да търсим национално съгласие и това беше идеята на този дебат, който ние сега провеждаме, за да търсим наистина такова съгласие – дали „да”, всички сме „да”, кога? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Други реплики?
За дуплика? Няма.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, господин Генерал, уважаеми господа колеги, уважаеми вносители! Аз ще изразя няколко други, неспоменати до момента мои виждания защо не бихме подкрепили, и аз не бих подкрепил, този проект за решение. Най-малкото, това е една от основните разлики, която проектът, внесен от опозицията в лицето на ВОЛЯ, и управляващата политика, която ГЕРБ и „Обединени патриоти” провеждат – Модернизацията на армията, е един от ключовите приоритети на правителството и на управлението, и то не подлежи на никакво съмнение.
За необходимостта от модернизация се каза много, така че няма да се спирам на това. Подобен проект обаче отново показва разделението между управляващите и опозицията в лицето на ВОЛЯ, въпреки шегичките които от БСП днес поставиха на няколко пъти в залата.
Впрочем не знам, колеги, дали забелязахте, но БСП буквално се изсулиха преди началото на точката и в момента тук няма нито един представител на БСП да спомене каква е позицията на партията им по темата за модернизация на въоръжението на нашите въоръжени сили. В крайна сметка, говорейки си за български граждани, българската армия е на българския народ също така.
Да се върнем на самото решение. Говори се за милиарди, но става въпрос за 271 милиона – нито повече, нито по-малко. Погледнато отделно 271 милиона изглеждат като много пари, но на фона на общите разходи в държавата, не са. Давам за пример – това са между 6 и 7% от разходите за здравеопазване за 2020 г. Великденските добавки към минималните пенсии, така наречените 40 лв., са 360 милиона на един път, тоест за едни 40 лв. на Великден, или с 90 милиона повече, отколкото са парите за модернизацията на армията за тази година. Така че дори и да ги прехвърлим към пенсиите, какъвто хубав вариант е, даже няма да стигнат и за 40 лв. на всеки пенсионер.
От друга страна пък, работата по проектите тече от много години, дай боже да се стигне до сключване на договори и тя да приключи в рамките на тази година, за да може следващите години те да се изпълняват, тъй като тук не става въпрос да се купи нещо днес и да го получим утре. Даже и днес, утре да се сключат договорите, ще минат години до първите доставки. Ние не можем да си позволим забавяне повече в този процес. Така че не мисля, че е редно да спираме експертите в Министерството на отбраната, да попарваме надеждите на бъдещите военнослужещи, на тези хора, които сега са във военните университети, че в момента, в който завършат, реално те ще имат нова техника, на която да служат. В крайна сметка в модерната съвременна технологична епоха поддържането на въоръжени сили е едно изключително скъпо струващо усилие. Ако искаме да имаме уважение сами към себе си като държава, ние трябва да правим инвестиция в отбраната. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Реплика? Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря Ви много за конструктивното изказване. В интерес на истината, ако в момента ние разглеждахме само това, което разглеждаме, ние най-вероятно щяхме да подкрепим тези сделки. Проблемът е, че според нас с абсолютно безумният начин, по който бяха направени сделките за F-16, те всъщност взривиха ситуацията. Защото, ако те бяха направени, както говорихме първоначално, по начина, по който сега се планират тези, с по 200 – 300 милиона на година, наистина нямаше да ги усетим и щяхме да ги подкрепим. Но изсипването на 4 милиарда, нали си давате сметка, авансово, на сто процента за нещо, което ще дойде след години, никой, нито един – дори кафеварка да си купуваш, никой не го прави, нали разбирате? Да си поръчам аз кола, ама да я платя авансово, или микровълнова авансово, 4 години напред, когато след 4 години не се знае какви самолети ще има?! Та може би това е проблемът, който всъщност взриви цялата тази работа и сега ни кара да преповтаряме. Ако всичко си беше минало нормално по този ред, най-вероятно ние щяхме да бъдем зад тези – и предишните, и тези сделки. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за подкрепата, господин Марешки.
Заповядайте за дуплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Първо, не са четири милиарда, да спомена. Второ, при придобиването на – ако трябва да сравняваме примера с битова техника, придобиването на отбранителна техника за този процес, четири години са горе-долу толкова, колкото да чакаш 4 месеца за кола, което е съвсем нормално, ако си купуваш нова кола, която не е на склад.
Това по темата за въоръжението. А и в крайна сметка, както се видя в бюджета за 2019 г., не беше продаден с това единично плащане.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, колеги! И аз искам да кажа няколко думи за това, че няма да подкрепя предложението на колегите от ВОЛЯ за решение за меморандум на модернизацията на Българската армия. Повечето от доводите ги изказаха колегите, включително и заместник-министър Величков. Съгласен съм с всичко, което каза. Смятах да използвам и тези аргументи, но тъй като той ги каза, няма да ги повтарям. Искам да Ви кажа обаче, че и проектът за модернизация, и за самолетите, придобиването на осемте изтребителя, и за корабите, и за бойните машини за пехотата са решение на парламента, не са само на министъра на отбраната. Всеки военен сигурно има това желание, но министърът сам не може да го направи. Изтъкна господин Михов, че над сто милиона го решава парламентът и ние вече сме го решили, и сме дали мандат и задължения на министъра да осъществи тези проекти, да работи по тях и да ги осъществява.
Това, което Ви каза флотилен адмирал Велков, е много тревожно. Нямаме време да отлагаме нещата, тъй като ножът е опрял до кокала, опрели сме вече дъното и подводните камъни. Ще стане така, че тези кораби, които сега експлоатираме, не само ще станат негодни за бойна употреба, но ще станат и опасни за личния състав. И отложим ли с години тяхната замяна, означава, че ние трябва да ги изведем от строя, тъй като те ще станат наистина опасни и не можем да рискуваме живота на хората, да не говорим, че няма да си изпълняват задълженията и задачите, за които те са построени. Това означава, че трябва да съкратим личния състав. Това означава, че когато наистина забогатеем и започнем да си купуваме такива кораби, ние трябва да събираме хора отнякъде, от пазара сигурно, или от кръстовищата и да започнем да ги обучаваме и да искаме да отпуснат щат за тези хора. Нови кораби, нова бойна техника се усвоява от хора, които са експлоатирали предишната техника. Събирането на нови хора за абсолютно модерна техника не чувана и не виждана, това означава, че не можем да ги усвоим даже тези кораби. Така че нямаме никакво време да отлагаме модернизацията. Отлагахме го толкова много години – не само имам историческа памет, но съм и участник във всички стратегически прегледи и знам докъде те се заключаваха. До съставяне на едни прекрасни визии и едни планове за модернизация, планове за развитие на въоръжените сили и те се довеждаха наистина само до частта в тях, до съкращаване на бойна техника и въоръжение, а също така и на личен състав, понякога и принудително заради състоянието на бойната техника.
Така че това нещо, ако не го направим сега, българският народ ще плати двойно и тройно след четири години за тази техника и тези пари 200 милиона ще бъдат сигурно два пъти повече за същото, което правим. Само ще Ви дам пример – 2005 г. приключи подобна процедура и беше избрана френската фирма „Армарис” за четири корвети, същите като тези двете. Тогава четирите струваха 770 милиона лева. Сега два кораба такива струват 920 и не знам колко ще струват след две, четири или повече години. От разговорите ми с хора, които се занимават с този бизнес и ходенето по изложения, цената на въоръжението на година нараства до 20% – ракети, такива модерни системи – 20%! Ако ги купиш тази година, ще струва с 20% по-малко, догодина ще струва с 20% повече, след 4 години не знам колко. Това означава, че ще натоварим българския народ и данъкоплатец с едни огромни разходи за същото, което искаме сега да направим. Така че това усилие от 270 милиона държавата и в тази ситуация, и в тези условия би трябвало да има волята да го направи. Не да се чувстват само горди, да се чувстват равностойни партньори, да се чувстват защитници на родината. Не можеш да се качиш на кораби с оборудване от 50-та година „Дон” радиолокационна станция и с онези космически системи, и да се чувстваш, че си равностоен, па камо ли да воюваш с някого. Не започнем ли отнякъде, то не може да стане изведнъж. Имаме, казваме, 8, ще купим 2. Ами то се започва отнякъде. Ако можем да купим сто наведнъж, най-добре – ще ни излезе по-евтино, но няма да имаме толкова пари да го платим.
Нямаме време за отлагане, трябва да започнем най-после модернизацията на Българската армия. Българската армия го заслужава и България е длъжна да го направи, и има нужда от тази модернизация. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми колеги! Много ми е лесно на мен. Нали разбирате? Вие самите си противоречите в това, което казвате. Не знам от останалите колеги, колко са били част от предния парламент, в който – но Вие бяхте, господин Адмирал, част от предния парламент, и сигурно щях много да повярвам на това пламенна изказване, ако то беше направено в предния парламент, когато корабите са били не по-малко стари и не по-малко ненужни, но тогава не сте го правили. Сигурно щях да… (Шум и реплики.) Да, но не толкова да са били нови, нали, пък си е била същата работа, не е било от 20 до 50, а от 45 до 50 години.
И другото, да оставим предния мандат, в който пак сте управлявали и сте имали мнозинство. В началото на този мандат защо не го защитавахте това толкова пламенно? Какво го налага в края на мандата? Защо не направихме сделката в първата година? (Шум и реплики.)
Това ми е репликата и упрека, че явно не е било толкова важно, защото нито корабите, нито самолетите за последните две години остаряха толкова, че да ги направят много по-неизползваеми, отколкото преди две години. Наистина не разбирам защо точно сега става това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Заповядайте за дуплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Само да кажа по това, което говори господин Марешки.
Имаше, преди две години беше готово, беше стигнало до договор даже, и се провали. Отказа се една от фирмите. А за корабите всяка година е важна. Всяка година е важна! Една година като не докуваш кораба той заминава. Сега докуват кораби, които 20 – 30 години са докувани, сега намериха малко пари да свършат и тази работа.
Много приказки се изговориха защо махнахме и подводницата. Тя беше 50-годишна, тя беше опасна за хората. Всяко едно потапяне нямаше никаква гаранция, че ще изплава. Това означава и за тези кораби сега. Сега фрегатата „Дръзки” ще влезе в ремонт. Тази година вече са я отписали – кога ще влезе, кога ще свърши с в валолиниите, това е сложен и дълъг ремонт, замина. Чудят се как да направят 43 фрегатата „Горди”, та да участва сега в учението „Бриз” – да я направят да плава, не да води бойни действия. Затова става въпрос. Ние трябва да започнем отнякъде. Тези хора трябва да се качат на модерни кораби и да са част от системата за национална сигурност. Тези кораби не само ще ходят да воюват с някого. Аз не смятам, че с два кораба ще тръгнем да потопяваме някой чужд флот. Първо, ние сме част от една система за колективна сигурност и, второ, ние с тези кораби осигуряваме и националния морски суверенитет на държавата. От брега не може да се осигурява. Трябва корабите да са в морето, трябва да са част от системата за сигурност и на източния фланг на НАТО.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
По начина на водене, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Господин Председател, само да уточня, че проекти за инвестиционни разходи бяха приети през изминалия парламент, но се оказа, че средствата са недостатъчни и бяха оторизирани в началото на този.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Не мога да повярвам, че загубихме час и половина да разглеждаме това антидържавно, антибългарско предложение на партия ВОЛЯ, маскирано като грижа за социална политика. Колегите от ВОЛЯ през цялото време си мълчат и се правят, че не чуват, че и двата проекта ще създадат работни места и предвиждат индустриално сътрудничество на българската икономика. Това е социалният акцент на тези два проекта. Те обаче им е удобно да пропускат това и през цялото време говорят, че са загрижени за доходите на хората, а ще дойдат доходи, когато всички ще сме забравили за COVID-19. Тези фирми с дългосрочните договори – и за произвеждане, и за поддръжка, и за модернизация за в бъдеще, ще поддържат и ще плащат данъци, от които ще се плащат пенсии и т.н., да не обяснявам целия кръговрат на средствата. Тоест тези два проекта са силно социални и всеки, който ги блокира, прави антисоциални предложения.
Второ, не мога да повярвам и на това, което се каза, че модернизирането трябва да започне, когато свърши бедността.
Значи, когато забогатеем, тогава е трябвало нашите предци, предполагам и на господин Марешки, и на колегите от ВОЛЯ дядовците им, прадядовците им, когато забогатеем, тогава трябваше да тръгнат да освобождават Тракия, Македония, нашите братя, Балканската война, Добружда, Първа световна, Втора световна – не трябваше въобще да ги има тези славни мигове в българската история, защото трябваше да изчакаме да забогатеем, и тогава да тръгнем да осъществяваме националните си идеали. Левски също трябваше да не създава никаква революционна организация, защото при това бедно и оплячкосано население за какво въоръжаване и пари – да продадеш кравата, да си купиш пушка, да освободиш от турско робство?!
Така че аргументът, че като свърши бедността, тогава ще се модернизираме е дълбоко антидържавен според мен. После, не е вярно и твърдението за пенсията. Пенсията от 1 юли става 250 лв. и, ако икономическата картина не придобие някакви катастрофични измерения към Нова година, тя може да стане и 300 лв. от 1 януари, но това ще зависи от икономическата ситуация.
Накрая, дълбоко се възмутих от това, че с покупката на самолетите сме създали четири хиляди работни места в САЩ, а пък аз не знам колко хиляди работни места са създадени от служебните автомобили на фирмите на господин Марешки, които са западно производство всичките, значи, ние създаваме тотално работни места, купувайки техните произведения – в случая от автомобилната индустрия. (Шум и реплики.) Да, и лекарства.
Този аргумент за мен е несъстоятелен и манипулативен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина недоумявам това, което чух.
Колега, вижте, аз нямам въобще никакво намерение да Ви критикувам как си харчите личните пари, само че общественият ресурс – трябва да сме много отговорни, защото от това зависи националната сигурност на България. Да не изреждам всичко останало. Така че да направите такова нелепо сравнение, аз просто наистина не зная как да се побера в това и да кажете, че не разбирате това, че въоръжението трябва да става, когато премахнем бедността, за мен това наистина е абсолютно неразбираемо. Разбирам, че таймингът Ви е към края на мандата да направите 300 лв., може би коронавирусът ще Ви попречи малко, но дори и да го направите, няма да е плюс за Вас, защото обещанието не е било в края на мандата. Плюс това мандатът може да е свършил. Това че продължава, това е божа работа, така че може и да си останете – преди първи януари да останете без възможност да си изпълните обещанието. Така че това е малко наистина…
Слезте на земята, вижте какво сте обещавали на хората, може би в управленската програма има въоръжаване, но не вярвам тя да е била на първо място. Така че, съжалявам, но всеки си има начин на мислене, начин на работа, начин на живот и си ги следваме, пък Господ гледа отгоре, ще оцени кой е прав, кой крив.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Марешки.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Господин Председателю! Едно пояснение по отношение на средствата, тъй като освен в позицията на Министерството на отбраната и някои от господата народни представители защитаваха тезата, че има увеличение на цените, ако бъде отложена модернизацията. И това е така. Ще Ви дам един пример, тъй като в залата присъстват авиатори, и то от висок ранг. Когато придобием новите платформи, няма автоматично да можем да свалим сегашните изтребители МИГ-29. Това е един плавен преход, за който следва да поддържаме отбранителна способност, а тя, както споменах в началото, не е само хора, и не е само техника, и не е само оперативна съвестност, и не е само доктрина, и не е само организация, и не е само инфраструктура. Тя е съчетание от всичките тези осем елемента, които формират отбранителната способност. Един да го няма, и тя е компрометирана. Защо го казвам? Защото всеки вид въоръжена сила в момента прави изчисления. Когато идва краят на жизнения цикъл на една бойна платформа, се започва преструктуриране и на състава, и на командването, и започват да се изчисляват разходите за поддръжката на старата техника, така щото с влизането на новата те да не са увеличени. В момента, в който имаме застъпване на старата и новата, следват разходите, които плащаме за поддръжка, включително аварийни ремонти, да вървят надолу.
Във варианта с флота виждаме точно обратната тенденция и ако към 25-та поне единият не е готов, а 26-та трябва да е готов и вторият кораб, това ще означава, че сумите, които плащаме за поддръжка и аварийни ремонти, се увеличават неимоверно.
И Адмиралът знае – през последните три години ние сме похарчили повече средства за докови ремонти, взети заедно от предходните 10 години. Факт. Но държим над вода всички кораби. Смея да кажа, че няма кораб, който да не е минал на докуване. Това е едното.
Второ, по отношение на ескалацията на цените. Аз казах средно шест, поправиха ме – има платформи, за които това е 20% ескалация, и то е така. Давам Ви само примера с противокорабните ракети, това ще е интересно и за членовете на Комисията. Противокорабните ракети, когато приключи неуспешно проектът 2017 г. и изпълнителят се отказа да подпише договор, струваха три милиона евро – една противокорабна ракета. Три милиона евро! В момента са шест. Нямаме ги предвидени в този проект. Да не останете, че в проекта има предвиден боекомплект. Нямаме го. Той следва да се допълни. Но ескалацията за три години е 50%. Има и такива, които отиват и на стопроцентно увеличение на цените. Лошото е, че ние го нямаме като родно производство. Единствено и само на конкуренти начала от производителите. Ще Ви дам сега и пример с радиолокационните станции, които са следващият проект, който трябва да допълни способността на изтребителите, тоест придобиването на F-16 към 2023 – 2024 година трябва да върви успоредно с 3D радарите, с които работи и PVO-то, работи и авиацията. Цените ескалираха за три години с над 20%, за съжаление. Искам да мотивирам – отлагането във времето, или забавянето, ще доведе до изкривяване на кешфлоуто, неплащанията за отбрана, които ще се стоварят още по-тежко върху данъкоплатеца, респективно върху бюджета.
И последно за финал – Вие казахте: първо хората, после железата. Пак казвам, в отбранителната способност едното да липсва, нямаме отбранителна способност. За хората направихме така и с подкрепата на цялата комисия. Тук искам да кажа – нито един от членовете на Комисията не си е позволил да каже: ние сме против. Напротив, всички подкрепиха увеличения на възнагражденията. И три години подред имаме с по 10% средно увеличение на възнагражденията на личния състав, и специално в частта, която е във въоръжените сили, не в цивилната част. Предвидили сме в бюджета за следващата година и за по-следващото увеличение, а по указания на председателстващия политиковоенната група за извършване на стратегическия преглед на отбраната, в момента калкулираме 2032 г. – това също е важно за членовете на Комисията, някои от тях го знаят, калкулираме 100% до 2032 г. увеличение на възнагражденията, като се вземе за база 2020 г., тоест не сме престанали и го правим на дело. То обаче трябва да върви успоредно с придобиването на нова техника. Иначе няма да изпълним задачите, разписани в сценариите и оперативните планове. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Приветствам начина на мислене, използвайки концепцията DOTMLPFI. Това е модерен начин на мислене.
Колеги!
Ако сме приключили с изказванията, искам да благодаря на всички за мненията и становищата в една нормална обстановка.
Преминаваме към гласуване на Проект на решение за налагане на мораториум върху Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада“, приет с Решение на 44-то Народно събрание от 8 юни 2018 г. и актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на 44 то Народно събрание от 19 юли 2018 г., № 054-02-27, внесен от народните представители Пламен Христов, Полина Цанкова-Христова и Албена Найденова на 13 април 2020 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Благодаря.

Ще бъде изготвен Докладът, ще бъде внесен в пленарната зала, когато председателят на Народното събрание реши, и там, надявам се, ще имаме ползотворен и добър дебат.
Преминаваме към точка четвърта.
РАЗНИ.
Аз нямам нищо. Ако Вие имате? Нямате.
Закривам заседанието.