1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 85


На 5 ноември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана, съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Владимир Тошев.

* * *

ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да започваме. Забавихме се малко, изчакваме всеки момент да пристигне госпожа Гърбачева от Министерството на финансите.
Имаме кворум и можем да започнем заседанието.
Наши гости са от Министерството на отбраната заместник-министър Величков и парламентарният секретар госпожа Деневска.
По предварително раздадения ни дневен ред, поради невъзможност да присъства министър Каракачанов, предлагам да отпадне първа точка и дневният ред да бъде:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
2. Разни.
Има ли предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно – 17.
Моята идея беше първо Министерството на финансите да представи рамката на годишния бюджет, но поради закъснението на госпожа Гърбачева, предлагам да дадем думата на заместник-министър Величков, който да ни представи частта на държавния бюджет в областта на отбраната, по-точно на Министерството на отбраната, след това ще изслушаме и госпожа Гърбачева, и разбира се, ще имаме въпроси и коментари.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана! Ще започна с изложението си в две точки.
Първата е по Проекта на Закон за държавния бюджет за 2021 г. Съгласно Решение на Министерския съвет от януари месец 2018 г., известно на всички, разбира се, имаме Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния продукт до 2024 г. Респективно трите години, които касаят средносрочната бюджетна прогноза, това са 2021, 2022 и 2023 г., разходите следва да бъдат в процент съответно 1,64 за 2021 г., 1,70 за 2022 г. и 1,85 за 2023 г.
В Проекта на бюджет на Министерството на отбраната за 2021 г. разходите за отбрана не съответстват на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% до 2024 г., тоест в случая 2021 г. не съответстват на 1,64. Увеличението, каквото има по бюджета на Министерството на отбраната, и към него и трансферът на държавните висши военни училища, спрямо утвърденото ниво на Закона за държавния бюджет е със 115 милиона повече, като тези средства основно за увеличение са разпределени в две посоки – увеличение с 10% на средствата за заплати и вноски на личния състав, което представлява 111 милиона, и 4 милиона за увеличаване субсидията на държавните висши военни училища.
Разходите по бюджета, разпределени по трите основни пера – персонал, издръжка и капиталови разходи, ще Ви ги представя в сравнение с 2020 г.: за персонал 2020 г. – близо 1 млрд. 100 млн. лв., в Проекта за бюджет за 2021 г. са 1 млрд. 205 млн. лв. Тук е увеличението, за което преди малко споменах от 109 милиона. Издръжката е на почти същото ниво – 272 милиона за 2020 г. и 272 милиона и малко отгоре за 2021 г. Увеличение с половин милион. Капиталовите разходи се задържат, което е притеснително, на почти същото ниво – 146 милиона и 300 хиляди за 2020 г. и 147 милиона и 300 хиляди за 2021 г. – увеличение с 1 милион.
В централния бюджет за разходи за отбрана за 2021 г. са предвидени 350 милиона. Те са разпределени, както повечето от Вас знаете, за извършване на действия по аквизиционни процеси на основна бойна техника за изграждане на батальонните бойни групи – 100 милиона; 150 милиона за придобиването на кораби от състава на ВМС; 100 милиона за изграждане на инфраструктурата, свързана с въвеждането в експлоатация и взимането на въоръжение през 2024 г. на F-16 Block 70; и близо 1 милион, по-точно 900 хиляди – вноската на България в Доверителния фонд за поддържане на Афганистанските сили за сигурност. Това е групата от четири компонента, която формира 350 милиона в централния бюджет.
На базата на това нашите изчисления показват, че към момента тези предвидени средства съставляват 1,61,5% от брутния вътрешен продукт, и поради това не съответстват на предвидения процент в Националния план, който е 1,64. При осигуряването на този процент от брутния продукт, както е по Плана за нарастване на разходите, се формира една разлика от 30 млн. 859 хил. лв. Министерството на отбраната и в разпространеното до Вас становище предлага в Проекта на бюджет на Министерството за 2021 г. да се осигурят допълнително средства в този размер – 30 млн. 859 хил. лв., с цел достигане на планирания процент 1,64.
Няма да аргументирам за какво са необходими, но една от основните необходимости е осигуряването на горива, за да може да се извършва адекватна бойна подготовка на личния състав.
В разпоредбите на чл. 106 от Закона за държавния бюджет е разписано, че разходите се извършват в размер до 95% от бюджета, включително средствата за персонал. Това е втори акцент, на който обръщам внимание на членовете на Комисията. Първият беше по числовите показатели, а сега по изпълнението на бюджета за 2021 г. Следва да разчетем, по наши изчисления, 83 милиона за разход под условие през месец декември 2021 г. Тоест бюджетът ни като лимити помесечно ще бъде намаляван с 5%. Сумата е значителна. Всички Вие знаете, че аквизиционният процес в Министерството на отбраната, особено процедурите по обществени поръчки за придобиване на техника, пък и продукти, свързани с отбраната, обикновено има един термин в месеците септември, октомври, ноември и декември. На практика ще се блокира назначаването на военнослужещи за Българската армия, както и ще се затрудни поддържането на отбранителни способности, както, разбира се, и нивото на подготовка на формированията. Имайки предвид непредвидимостта на ситуацията с разпространение на коронавируса, сме предложили в този чл. 106, ал. 1 да бъдат извършени промени, така че ограниченията за разходи до 95% да не се отнасят за средствата за персонал и намалението с 5% да се изчислява само върху останалите текущи и капиталови разходи. Пак поставяме в риск издръжката и капиталовите, но да не се разчитат върху личния състав.
Както споменах и в началото на изложението си по втора точка от него, да, тя е актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Какво представлява тя към момента? Разходите за отбрана за 2020 г. – 2 милиарда и 41 милиона; 2021 г. – 2 милиарда и 99 милиона; 2022 г. – 2 милиарда и 232 милиона; и 2023 г. – 2 милиарда и 547 милиона. Виждате адекватно нарастването на разходите за отбрана, в същото време разпределени по основни пера, наблюдаваме следното – общо разходи по бюджета на Министерството – 1 милиард и 514 за сегашния бюджет – 2020 г., който го използваме като база за сравнение, и по прогнозата съответно 2021 г. – милиард 625, милиард 625, милиард 625 до 2023 г.
Трансферите към държавните висши военни училища са също в един и същи размер – 35,6 милиона за 2021 г.; 35,6; 35,6 съответно за 2022 и 2023 г. Или увеличението на практика от това, което споделих в началото, е в средствата в централния бюджет, които по сравнение с тази година, когато бяха предвидени 495 милиона, се предвижда за следващите три години по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2021 г. – 351 милиона; за 2022 г. – 467 милиона; и за 2023 г. – 755 близо милиона. Тоест това нарастване, което виждаме в средносрочната прогноза, се отнася изключително за нарастването на средствата, които се предвиждат за отбрана в централния бюджет.
Считаме, че посочената информация е некоректна в средносрочната бюджетна прогноза както за 2020 г., така и за периода 2021 – 2023 г. От предвидените средства в централния бюджет за 2020 г., настоящата, в размер на 495,5 милиона, знаете, че са осигурени към момента с ПМС единствено средствата, които са за интегрираната инфраструктура за посрещането на F-16, в размер на 100 милиона, подчертавам.
Също така са предвидени и средства за изпълнение на Проекта за придобиване на новите многофункционални модулни патрулни кораби в размер на 21 милиона, и 79 милиона за модернизацията на основния боен танк на Българската армия Т-72. Останалите средства за тази година в размер на 295 милиона бяха пренасочени за изпълнение на мерките за справяне с COVID, като по този начин реалните разходи за отбрана ще представляват, ако няма някаква друга съществена промяна, 1,47% от брутния продукт за 2020 г.
В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. са включени и разходи за пенсии на пенсионирани военнослужещи, намалени с отчисленията за осигуровки, разходите на военните съдилища и военните прокуратури, разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи в размер съответно на следващите три години, както следва: за 2021 г. – 87,5 милиона, за 2022 г. – 104,6 милиона, и за 2023 г. – 131 милиона и 900 хиляди. При изготвянето на Националния план за нарастване на разходите за отбрана до 2% от брутния продукт до 2024 г. не е предвиждано включване на горепосочените от мен допълнителни разходи в изчисляването на процента за съответната година. На проведени срещи между Министерството на отбраната и Министерството на финансите, включително на ниво министри, беше постигнато споразумение тези допълнителни разходи да се включват само при отчитането пред НАТО на разходите за отбрана, но не и да бъдат ефективна част от изпълнението на бюджета за отбрана.
Необходимо е също така да подчертая пред Вас – а Вие го следите със сигурност внимателно, че в стратегическия преглед на отбраната, който очакваме съвсем скоро да приключи след представяне на доклада на председателя пред Съвета по отбрана, е заложено изпълнението на Националния план, без да се включват разходи за пенсии, за да могат ефективно и ефикасно да бъдат изпълнени намеренията за издръжка, персонал и капиталови разходи.
На основание на гореизложеното предлагам разходите за отбрана в частта „Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза“ за периода 2021 – 2023 г., включително и разходите за отбрана по бюджетите на другите първостепенни разпоредители да бъдат разпределени, както следва: проект 2021 г., общо разходи по бюджета на Министерството – 1 млрд. 625 млн. 116 хил. 700; 2022 г. – 1 млрд. 625 милиона; 2023 г. – 1 млрд. 625 милиона, както ги цитирах. Подлежащи на допълнително осигуряване, към тези средства да бъдат разчетени 30 млн. 859 хиляди, които ги споменах в началото на изложението като разлика между процента 1,64 и 1,61 и половина за 2021 г.; в прогнозата за 2022 г. – 97 млн. 195 хиляди, отново изчислени на базата на съответния процент, който ще бъде 1,70 тогава за разходи за отбрана, и в прогнозата за 2023 г. – 346 млн. 771 хиляди. Или общо за отбрана да бъдат, както следва: 2021 г. – 2 млрд. 42 млн. 454 хил. 300 лв.; 2022 г. – 2 млрд. 224 млн. 890 хил. 300 лв.; и 2023 г. – 2 млрд. 547 млн. 446 хил. 300 лв. Съответно мога да цитирам и брутния продукт, върху който сме направили тези изчисления. Това на практика ще гарантира изпълнението в трите поредни години на процента 1,64 за 2021 г.; 1,70 за 2022 г.; и 1,85 за 2023 г.
В заключение, Министерството на отбраната настоява за 2022 и 2023 г. в централния бюджет да се планират само разходите за реализиране на одобрените с решение на Народното събрание проекти за инвестиционни разходи, а всички останали средства за отбрана съгласно Националния план да бъдат включени в разходния таван на Министерството на отбраната.
Приемането на тези предложения, господин Председател, уважаеми членове на Комисията, ще дадат възможност на нас и на следващото управление за гъвкавост и ефикасност при реализиране на ресурсите за отбрана и за постигане на, естествено, по-добри резултати в намеренията за придобиване на основно въоръжение и техника, както и модернизация на съществуващото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър, за подробното изложение.
Колеги, сега давам думата на представителя на Министерството на финансите – госпожа Гърбачева.
Моля Ви за кратко общо изложение на държавния бюджет за 2021 г. Заповядайте.
МАРУСЯ ГЪРБАЧЕВА: Основната цел на бюджета за следващата година е да бъде продължена провежданата последователно балансирана фискална политика през последните години в условията на макроикономическа стабилност. Разбира се, огромното затруднение за осъществяването на тази цел дойде от разпространението на пандемията от COVID, като последиците няма как да не повлияят на финансовата рамка и на основните бюджетни параметри както през настоящата, така и за следващата година.
За предотвратяване и намаляване на последствията от пандемията в Проекта на бюджет за 2021 г. се наложи да бъдат предвидени значителни по размер разходи, свързани основно с укрепване на системата на здравеопазването, предоставянето на социални услуги и насърчаването на заетостта. Останалите приоритетни политики са пенсионната, образованието, политиката в областта на отбраната и по доходите.
Действително съгласно класификацията на НАТО разходите за отбрана за 2021 г. възлизат на 1,69% от брутния вътрешен продукт, което представлява 0,05% повече от референтния процент на разходите към брутния вътрешен продукт. (Реплика.)
1,69%, може да съм се объркала. (Реплика.) Да, което е с 0,5 за 2021 г. Това е съгласно класификацията на НАТО.
В прессъобщението на НАТО от 21 октомври 2020 г. има посочена информация за разходите за отбрана, където също са включени тези разходи, които са свързани с разходите за пенсии, които са намалени с отчисленията на военнослужещите към пенсионните фондове, плюс разходите за издръжка на Постоянната делегация и членския внос, и разходите за военните съдилища и на Военната прокуратура. (Реплика.)
Не, не, в Плана 2020 г., ние имаме план. Именно затова Министерството на финансите реши, че тъй като НАТО е предоставило по този начин информацията, ние не трябва да се различаваме от тази информация. В повечето случаи в досега предоставената информация от НАТО винаги в забележка по отчета е посочвано, че не са включени разходите за пенсии. Друг е въпросът, че в разходите за пенсии освен на военнослужещите, следва да бъдат включени и за цивилните служители, но поради това че от НОИ не може да направят такава извадка, те не се включват. (Реплики.) Наистина може да се предприемат стъпки за по коректното предоставяне на информацията...
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, моля Ви, слушайте внимателно, след това ще коментираме.
МАРУСЯ ГЪРБАЧЕВА: ...от НОИ, за да може да се доближим реално как стоят нещата.
Другото нещо, което е, с бюджета на Министерството на отбраната за 2021 г. е предвидено увеличение в размер на 111,1 милиона, от които 109,6 милиона са за увеличение с 10% на разходите за персонал в съответствие с провежданата политика по доходите. Освен това са предвидени още 1 млн. 500 за Военномедицинска академия. Също така трансферите за висшите военни училища са увеличени с 4,1 милиона, също в резултат на увеличението на разходите за персонал в съответствие с политиката по доходите.
В централния бюджет фигурират само средствата по одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти, така както е предложението и на Министерството на отбраната. Искам да обърна внимание, че всъщност този проект на закон е приет от Министерския съвет, така че на този етап вече като депутатско предложение може да се направи, но трябва да се посочи източникът. Това е в общи линии.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз Ви благодаря.
Имах предвид и нещо по общата рамка на бюджета да кажете, не само за Министерството на отбраната. (Реплики.)
Колегите считат, че са запознати с държавния бюджет.
Господин Величков, може би преди да започне дебатът.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Правилно, господин Председател. За целите на коректния дебат искам да внеса уточнение по представеното от госпожа Гърбачева.
Определено Министерството на финансите, за разлика от досегашната практика, в която средства за пенсии и други разходи, включително за военни съдилища и прокуратури се отчитат за целите на отчета към НАТО, но не са част от ефективното изпълнение на разходите за отбрана, сега позицията е сменена. Какво ни казват те? Пенсиите следва да влязат в бюджета. Прекрасно! НОИ и до момента не могат да направят отграничение на пенсиите на служилите преди 2000 г. от тези на всички структури, свързани със сигурността и отбраната. А те, повярвайте ми, хич не са малко! Включително, като стигнем и до някои структури в МВР, в структури, които са от регистрите на Министерството на транспорта и на други ведомства, включително ЖП, те са десетки. НОИ не може да даде тази информация.
Как стигнаха финансите до изчислението на сумите, които следва да бъдат предвидени в частта „Пенсии“? А в същото време ясно, правилно каза госпожа Гърбачева, те не могат да изчислят за цивилните служители. За едното могат, за другото не могат. Не могат и за двете! И те го признават, между другото, в разговори и това е публична тайна – не могат да изчислят такива разходи.
Второ, дори да предположим, че бъдат изчислени такива разходи, каквито са включени, за 2021, 2022 и 2023 г. с подкрепеното от парламента увеличение на възрастта на служене няма да имаме отход, респективно нови пенсионирани няма да има. Процентът на каквито и да е пенсии, ако предположим, че следва да се отчита, ще бъде минимален.
Основно фундаментално разбиране и в НАТО е, че разходите, които са свързани с изплащане на пенсии, се отчитат веднъж – или на входа в пенсионната система, или на изхода, но не два пъти. Тук в момента се прави опит да бъдат отчетени два пъти. Веднъж ние, когато разходваме средства за персонал, включваме вътре и осигуровките, тоест отчитаме тези средства, които впоследствие служат за пенсии, сега искаме да отчетем и пенсиите. Не може един разход да се отчита два пъти – и на входа, и на изхода от системата.
Второ, в НАТО има различни модели на капиталови схеми за пенсионно осигуряване и на такива, които са изградени на базата на разходо-покривния принцип, и няма единна база. Това, което ние сме направили до настоящия момент – до 2020 г., е най-коректното – отчитаме средствата, които са предвидени през осигурителните вноски за бъдещите разходи за пенсии. Но втори път да отчитаме пенсии не е коректно.
Създават ли, питам, а сигурно и тук колегите, защото дебатът ще предстои при тях, създават ли пенсиите отбранителни способности? Това е друг дебат, може би е включително за НАТО дебат, доколко тези разходи на пенсионирани военнослужещи са разходи за пенсии? Зададох основния философски въпрос. (Реплика: „За отбрана.“)
Извинявам се, разходи за отбрана! Надявам се поне с малко да помогнах и да подчертая, че да, Министерството на финансите категорично каза: намалили са, по нашите изчисления, разходите на 1,61 и половина при планирани 1,64, като се извадят тези разходи наречени за пенсии и други създаващи способности разходи. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Влязохме в една тема, която наистина е част от бюджета и на държавата, и на Министерството на отбраната. Тя е стара и едва ли точно в момента трябва философски да разсъждаваме по въпроса и за моделите на изплащане на пенсиите в натовските армии и в България, както и къде да бъдат считани тези пари, но предлагам да започне дебатът.
Колеги, имате думата за мнения, въпроси към Министерството на финансите и към Министерството на отбраната, както и за становища.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Заместник министър, уважаеми господин Заместник-министър! Разглеждайки предложения проектобюджет за Министерството на отбраната за следващата 2021 г., ми прави впечатление, че приходите, които са планирани, си остават същите както за миналата, така и за по миналата година – бяха 44 млн. лв. и няма промени.
От самия бюджет, който се предлага, и както споменаха и двамата заместник министри, че увеличението е минимално – 111 милиона, от които основно 109 милиона за увеличението на 10% на заплатите на военнослужещите от 1 януари следващата година, и малко увеличение на средствата за военно учебните заведения. Това е на базата на възстановяването на Военновъздушното училище в Долна Митрополия.
Буди недоумение запазването на капиталовите разходи, както и миналите години с едно леко увеличение, което показва, че армията основно ще дава пари за издръжка и ще поддържа необходимото въоръжение и техника, така в критично състояние. Дори и тези 350 милиона, които са отпуснати за целевите проекти, виждаме, че минимално от тях се плащат по 150, 100, пак 149 за следващата година. И това е смешното, с извинение, че ние планираме през следващите четири години, за да достигнем 2% от брутния вътрешен продукт, планираме едни проценти, НАТО смята други проценти и тук реално Министерството на отбраната представя трети проценти, Министерството на финансите се съгласява с НАТО, макар че това също не е реално.
Освен това бюджетът, аз лично считам, и ние затова от парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим този проектобюджет, понеже дори и тези проценти от брутния вътрешен продукт, които са предвидени, няма да се изпълнят, тъй като ще имаме спад на изпълнението на брутния вътрешен продукт не само за тази година, но и за следващите години.
Може ние да отчитаме, че от бюджета отделяме средства за COVID-19, дори и в националния бюджет пак се притесняваме от мерките, които вземаме за тази пандемия, даже тя не е пандемия, а си е епидемия, но да говорим, че ще достигнем този брутен вътрешен продукт, който планираме, и на базата на това пък да достигнем необходимите проценти през годините.
Аз се съгласявам, че Министерството на отбраната трябва да иска тези средства, защото не може да даваме пари само за издръжка на армията за личния състав и евентуално за капиталовите, и тази схема 60:20:20 изобщо се компрометира и през следващите години не може да бъде достигната.
Освен това базисът на определянето на минималната работна заплата си остава 380 лв. в армията и това се предвижда в бюджета и за следващите няколко години да бъде така. А виждате, че минималната заплата си расте на 650 лв. Аз даже не знам защо и там се казва, че тя ще се задържи през следващите години, което не би следвало да бъде така. Надявам се, че някои други ще я увеличават.
Така че ние няма да подкрепим. Предполагам, че и други колеги ще вземат отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: И аз благодаря, господин Генерал.
Понеже лично аз не чух въпрос, ако имате желание, само за коментар? Няма.
Други мнения и коментари по бюджета? Колеги, заповядайте.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще взема отношение по два въпроса, които са поставени в становището на Министерството на отбраната и които смятам, че са аргументирани и важни с оглед дейността на нашата Комисия.
Възможно е Алиансът да има някакви правила и да води статистика и за разходите за пенсии като разходи за отбрана, но аз не мисля, че в тази зала има някой, който би могъл да приеме, че те могат да бъдат отчитани, когато говорим за Националния план за достигане на 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Лично аз бих казал, че пенсията на моя баща, който е на 91 години, запасен офицер, в никакъв случай не гарантира придобиване на способности и на възможности на българските въоръжени сили. Тя гарантира спокойните старини на един заслужил офицер. И в този смисъл смятам, че претенциите на Министерството на отбраната, при изчисляването на необходимия процент за тази година, са основателни и тези 30 млн. 859 хил. лв. трябва да бъдат осигурени и включени в бюджета. Какъв ще бъде източникът, аз мисля, че е работа и на Министерството на финансите.
Защо е важно да следваме графика, който ние сме определили? Защото този график няма за цел в една година да достигнем едно ниво, а в пътя до достигането на тези 2% ние да осигурим необходимите средства, които да бъдат вложени в отбранителни способности. Защото, ако примерно 2024 г. рапортуваме, че сме изпълнили плана, ние на практика в предходните години ще сме ощетили нашата отбрана, тъй като сме пропуснали възможности да постигнем решаването на конкретни задачи.
И ако този въпрос касае реални средства, то другият въпрос, на който бих искал да се спра, е чисто, как да го кажа, счетоводен – чл. 106, ал. 1. Защо трябва да ограничаваме с 5% разходите за отбрана, свързани най-вече с назначаване на хора в структурите на българските въоръжени сили? Ами ние не можем на 1 декември да назначим войници за един месец и да ги кътаме парите дотогава. В този смисъл тук имаме едно презастраховане, чисто чиновническо, чисто счетоводно за изпълнение на числата в графичките. Но от друга страна, пречим, слагаме бариери пред политиката на правителството, независимо кое ще бъде то в следващата година, по един много важен въпрос – въпроса за намаляване на некомплекта на българските въоръжени сили, поради това, че всеки месец ние трябва да изпълним някакво точно число в графата.
Аз лично се ангажирам между първо и второ четене да направим необходимите поправки, за да бъдат коригирани. Това по никакъв начин не променя рамката на бюджета. Това е – няма да харчим до 1 декември примерно едни пари и от 1 декември, ако имаме възможност, ще ги изхарчим. Ама от 1 декември какво можем да направим в областта на некомплекта? Нищо не можем да направим.
И в този смисъл аз ще кажа нашето мнение на народните представители от ВМРО, парите за отбрана и в бюджета за тази година, и в следващите години трябва да бъдат неприкосновени. Те са достатъчно малко. Бюджетът на Министерството на отбраната е два пъти и половина по-малък от бюджета на Министерството на образованието. И аз не виждам при тези обстоятелства защо казвате, че приоритет е отбраната? С това становище на Министерството на отбраната ние се движим почти до границата на това, което сме поставили като план. Ако е приоритет, то трябва да изпреварва плана. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики или коментар?
По начина на водене – заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Само моля, господин Председател и колеги, нека Комисията да не се превръща в медиатор и нещо повече – в спор между две министерства. Да се фокусираме в нещо друго, защото в момента имам чувството, че двете министерства представят пред нас своите виждания и ние на този етап трябва да се намесваме и да вземаме решения.
Прав беше доцент Михов, да, между двете четения можем да вземем отношение, така че нека се придържаме към представената ни рамка. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Христов. Приемам тази забележка, макар че аз не виждам как мога да прекъсна когото и да е от колегите, тогава когато… (Реплики.)
Молба към колегите, така да го възприема, не само към мен. (Реплика: „Да, да!“)
А иначе и господин Михов говореше за буфера от 5%, който е. Но това също е един спор между двете министерства, който ние тук няма да решим сега. И то това изискване е по Закона за държавния бюджет. Ще го обсъждаме между двете четения и на второ четене в залата. Благодаря.
Господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър, гости! Първо аз искам да благодаря на екипа на Министерството на отбраната в лицето на заместник-министър Величков, на Финансовото министерство, на всички онези експерти, които са работили върху този и миналия, и по-миналия бюджет на Министерството на отбраната. Ние с Вас сме били на гледанията и на другите бюджети, както и на този, поне някои от нас, и сме имали възможността да говорим колко стана приоритет въобще сигурността в сектор „Сигурност“ на това четвърто издание на правителството на ГЕРБ, заедно с „Обединените патриоти“. Четвърти път ние залагаме нови и нови, и то огромни средства.
За първи път се мина двумилиардната граница, извинявайте. Аз не знам за какви пари още става дума тук, ще стане дума и за това по-надолу в моето изложение, но 2 млрд. 099 милиона. Това е числото, което сме дали в НАТО, и 1,69 – 1,7 близо от брутния вътрешен продукт сега 2021 г. Такива пари там не са изсипвани, с изключение на едни други времена, преди 2008 г., когато нямаше никаква икономическа криза, веднъж по време на правителството на БСП. Но и за това ще стане дума по-надолу. Така че браво на тези хора!
Освен това, браво, господин Величков – заместник министър, че Вие купувате бойна техника! Това забравихме ли го, колеги? С тези пари, те не отиват на вятъра! По времето на това правителство се купува бойна техника, за разлика от други правителства, които не купуваха такива работи, и бойни способности. Това е акцентът от онова как пък харчат парите, за които си говорим. Изведнъж този сектор стана и при нас, аз не съм съгласен, че не е приоритет – приоритет е образованието, приоритет е здравеопазването, приоритет е Социалното министерство. Четвърто, пето, аз даже, когато правихме Програмата, там много се възмущавах, че изгубихме армията. Тогава си мислех за Министерството на отбраната.
Ето, сега е приоритет. Да, то не се сравнява с парите на здравеопазването, колега Михов, и няма да бъде никога, защото първият ни приоритет е образование и държавата ще получи просперитет, ако ние образоваме онези слоеве от нашето население, които не са образовани, дори от изборите, ако искате. Това е първият ни приоритет, после здравеопазване – казах ги.
И изведнъж секторът „Сигурност“ и Министерството на отбраната станаха приоритет. Като гледам и числата – колко пари се изсипаха, отново казвам, в Министерството на отбраната. Нарастване на бюджета 10% – 110 милиона, закръглям. Нарастване на трансфера към ВУЗ-овете – това корелира с образованието, с това, което го има в нашата програма – 11,5%, близо 3,9 – 4 милиона. И там дадохме.
Модернизационните програми – извън този бюджет, който четем, 351 милиона са записани на три места за трите проекта. Отново казвам, бойни средства – тези проекти не са оставени, продължаваме да работим върху тях. Това го има, и това го е видяло и Финансовото министерство, и е казало: да! Може да не са доволни тук от Министерството на отбраната, но и там продължаваме твърдо да поддържаме тези модернизационни проекти.
Четвърта поредна година 10%, четвъртата е 2021 – 10% заплатите. Това са точно 48%, близо 50%. Такова чудо не е имало в армията – 50% за едно правителство да увеличи заплатите в армията. (Реплики.) Четиридесет и осем процента – по 10%, смятайте за целия период.
КОЛЬО МИЛЕВ Не е така, господин Радев!
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Точно така е, изчислено е. (Реплика.) Няма аналог, нито когато Вие сте управлявали някога…
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, моля да не се прекъсваме. Имаме процедура.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Всяка година за хората в отбраната, което е приоритет по нашата управленска програма, се дават по 10% за цялата администрация, включително и Министерството на отбраната.
Капиталовите разходи – само с един милион, 147,33 ли беше, да не търся числото. Да де, ама другите пари, които са в централния бюджет, ако ги добавим?! Освен това срещу 14. Значи, тук са 147 милиона – 14 милиона са за МВР. Десет пъти по-малко. Но и там има едни близо 800 милиона, които са допълнително по международни програми. Тук също има и ние ги казваме, те си стоят в централния бюджет. Така че, моля Ви, колеги, когато правите такива аналогии с капиталови разходи или други числа, да поглеждаме целия сектор „Сигурност“, защото Финансовото министерство, ако не Министерството на отбраната, задължително гледат цялата рамка. Така че приоритетно се отделят средства за хората в отбраната, казахме ги колко са, за модернизация и за бойните способности. На мен това много ми харесва. Това го чета в числата, които виждам от този бюджет.
Изпълняваме и Националния план на правителството за постигане на 2% от брутния вътрешен продукт, който сме подписали, и до 2024 г. – 2%. Въпреки че предишните две години се колебаехме, като гледам прогнозите, 2024 г. ще имаме 2% от брутния вътрешен продукт. България, и то във време на криза, пандемия, и каква ли не, ние се опитваме и ще бъдем коректни в изпълнението на този план: 2020 г. – 1,61, числата са по Националния план, те затова се различават и тук цитираме различни числа, 2021 г. – 1,64. Това е в съответствие с нашия национален план. Като добавим и парите, за които говори колежката от Финансовото министерство, се получават, така че 2024 г., най вероятно, ако продължаваме с този темп, аз нямам съмнение, ние ще постигнем тези 2%.
Министерството на отбраната иска още 30 млн. 853, ако числото съм го записал вярно. 30 милиона още! Аз отново ще Ви кажа, нека гледаме целия сектор „Сигурност“. Сигурно Министерството има нужда и от още пари. Аз знам как планирате и какви пари искахме, когато и аз съм бил в Министерството. (Реплика.) Няма значение сега, представител на политическото ръководство е заместник-министър. Но това не идва така отникъде, знаете как стават нещата – всеки си казва исканията и накрая политическото ръководство казва „да“, „не“, и това можем, и това ще поискаме оттам. Аз не виждам как ще стане, и тук беше казано, ние да направим такива предложения, да вдигнем още с 30 милиона. Не че не можем и не че не сме правили, включително и тези големи плащания, които направихме за самолетите. Но като че ли този процес е трябвало да стане малко по-рано, а не сега този горещ картоф или това желание да бъде поставено пред нас депутатите.
Държавният бюджет в едно изречение само. Аз мисля, че е балансирана фискална политика, въпреки COVID, така го е направило Министерството на финансите, в съответствие с Управленската програма на правителството. Тук колебания не може да има. Освен това, може би извън темата, за разлика от другите министерства, най-малко се пипат експертите в Министерството на финансите, по мое наблюдение. Така че на тези хора винаги съм имал доверие и винаги числата, които те дават, са по-верни от числата на министерствата, които ние подготвяме с нашите експерти.
Една скоба за колегите от опозицията. Когато давате идеи да увеличаваме парите за капиталови разходи или за други разходи, или въобще в бюджета на Министерството на отбраната, хубаво е да казвате така: абе, ние когато бяхме 2013 г. и 2014 г., май месец, август месец, правителството на Орешарски, толкова пари изсипахме за отбраната, а Вие сега гледайте какво правите, дори тук не щете да дадете 30 милиона на заместник-министъра.
Аз ще Ви припомня числата: 2013 г. – бюджет, който ние бяхме правили, милиард и 80, идвате Вие, правите новия бюджет – милиард и 45. Извинявайте, колеги, ама Вие сваляте от бюджета. Тук да видяхте едно число надолу, включително и за капиталови разходи?!
Така че браво на правителството на Бойко Борисов и на „Обединените патриоти“. Ние от ГЕРБ ще подкрепим такъв бюджет. За пореден път го казвам, аз и друг път съм взимал отношение, защото считам, че това е балансиран, много добре направен бюджет. Само имам една надежда – дано икономиката се задържи и прогнозите на Финансовото министерство да бъдат правилни, защото те са по-важните в случая за целия бюджет, за да може тези пари да отидат в Министерството и то да ги изхарчи по начина, по който започна в началото – за бойна техника, разбира се, за хората в отбраната, това го виждаме тук, и за бойни способности. Ние от ГЕРБ ще го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Радев.
Реплика – заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Аз не съм съгласен с розовото бъдеще, което господин Радев се опитва в последните години да рисува, и вадейки скелети от гардероба за 2013 – 2014 г., или тройната коалиция и не знам си какво. Защото накрая той дойде до извода, до който всички сме стигнали – икономиката. Брутният вътрешен продукт няма да се увеличава толкова бързо. Ако той си остане малък, тогава ще достигнем тези 2%. Аз го казвам сега, че няма да ги достигнем 2024 г. И то няма да ги достигнем – не само че той ще остане малък, но икономиката няма да се развива така, както Вие я рисувате в такова розово бъдеще.
И другото, зависи как си оставил държавата и след това да очакваш новото правителство, което идва на власт, да завещае някакви розови хоризонти. Това не може да стане. Така че и следващото правителство не трябва да очакваме, че нещо кой знае какво ще допринесе за България, ако икономиката ни продължава да пада. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Сега Вие това, дето го казахте, уважаеми колега, е, че няма да се получи това, че няма да стане бюджетът. Сигурно, защото си мислите, че Вие ще дойдете на власт. Ама няма да дойдете вероятно, и това всичкото ще се изпълни. Дори Вие да дойдете на власт, аз неслучайно посочих Финансовото министерство и експертите там, техните прогнози не са били грешни досега, поне пред моите очи, от 10 години съм в политиката. Общо взето те са най-точният измерител на това какво се случва в държавата. Дори министерствата да искат нещо друго – в случая те искат 30 милиона, други министерства са искали други пари… (Реплика от народния представител Кольо Милев.) Да, теглим заеми и каквото трябва правим, и ние управляваме добре. Никога пенсиите не са били три или шест, не знам дали е вярно второто, ама три долара пенсии. Такова чудо не е било по време на управленията десет години на ГЕРБ. Аз се надявам, че този бюджет ще се изпълни до 2024 г., и на Вашите прогнози не вярвам, вярвам на моите – оптимистичните. (Реплика.)
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, господин Милев има право да каже каквото мисли. Сега че не се съобразява със Световната банка, Европейската банка, кредитните институции и прогнозите на Министерството на финансите, това е негово право.
Други изказвания?
Заповядайте, колега.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Аз също бих искал да кажа няколко думи защо няма да подкрепим бюджета, в частност за отбрана. И ми се ще да започна с нещо, което считам, че е важно и винаги сме го казвали: хората в отбраната. Да, съгласни сме ние от „БСП за България“, че се увеличават средствата, макар и бавно. Радваме се, че модернизационните проекти бавно се случват. Важна е модернизацията на Българската армия, безспорно, ние сме го казвали и сме показали с гласувания, че сме за модернизацията на Българската армия, но не трябва да забравяме по никакъв начин и хората в отбраната. И когато говорим за тях, и че отбраната е приоритет за 2021 г., трябва да го показваме и с числата, защото, да, последните три години, сега четвърта, признаваме, с 10% увеличение на възнагражденията всяка година, залага се в бюджета, така е. Но нека припомня, че имаме по 10% увеличение, а някъде и повече, за цялата държавна администрация. Нека да припомня, че имаме инфлация, която също се повишава на годишна база.
Тук сред нас има достатъчно колеги икономисти, които разбират от икономика. Когато сложим всички тези фактори, дали наистина говорим за реално, сериозно увеличение на възнагражденията, от което всички тук знаем, че има нужда в Министерството на отбраната? Защото възнагражденията са един от основните стимули, разбира се, и социалните условия, социалните придобивки, които даваме на военнослужещите, също не трябва да ги омаловажаваме.
Второ, което също е свързано с хората в отбраната, дори с целия сектор „Сигурност“, говорейки и за Министерството на вътрешните работи – минималното основно възнаграждение, от което се правят изчисленията на възнагражденията и за военнослужещите, и за полицаите – 380 лв. остава за поредна година. Ако не се лъжа, повече от десет години вече остава същата много ниска база, от която се изчисляват възнагражденията. Не се променят и коефициентите, чрез които се изчислява. Тогава за какво реално увеличение говорим, от което има нужда всъщност Министерството на отбраната?
Това е, разбира се, упрек и към Министерството на финансите, защото участват не само във формирането на макроикономическата рамка и целия бюджет, но и, разбира се, имат последната дума, говорейки за средствата, които се отделят като разход за отбрана, и конкретно за Министерството на отбраната и бюджета на Министерството. Така че, моля Ви, когато говорим, че наистина е приоритетна тази сфера, да показваме не само на думи, а и повече действия и дела, повече средства да отделяме. Да, не омаловажавам другите сектори – здравеопазване, образование, икономика, всички те са важни, но всички виждаме какво се случва и в регионален, и в световен план. Сигурността нараства като потребност, като условия, които трябва да бъдат гарантирани, и това трябва да се вижда и през бюджета, и не само през модернизацията.
Ето да кажем един въпрос: защо не помислихме тази година за увеличаване на порциона за военнослужещите, доколкото се сещам, той не се облага, това също е реално увеличение на възнаграждението, или на средствата за дрехи, което също не е маловажно?
Капиталовите разходи също не мога да ги пропусна, защото има достатъчно въоръжения, техника, които трябва да се поддържат в изправност, да се ремонтират. Те са важни за извършване на нормалния процес в Министерството на отбраната, извършване на учения и така нататък, а виждаме, че капиталовите разходи са замръзнали на практика.
Дебалансира се и бюджетът от гледна точка на съотношението, което трябва да гоним като разходи между персонал, издръжка и капиталови разходи. Това също не би трябвало да го пренебрегваме. Всички тези наглед малки проблеми, които поставих, са важни и затова ние от „БСП за България“ искаме повече за сигурността, за отбраната.
Не сме съгласни, между другото, и с този буфер като цяло, който е заложен и в държавния бюджет, и в бюджетите на всички министерства, защото това силно ограничава работата на всички министерства. Да, съгласен съм, в необичайна ситуация сме, но има и други начини за контрол и за управление – и на бюджетите, и на министерствата, и на държавата. Ето защо ние от „БСП за България“ няма да подкрепим така представения ни Проект за бюджет на Министерството на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Цонков.
Реплики?
Аз ще си позволя да направя една кратка реплика.
Полковник Радев говореше с абсолютни числа. Вие правите сравнение с неговото изказване и говорите с относителни. Не виждам как може да сравняваме проценти с числа. Тук е представител на Министерството на финансите на достатъчно отговорна позиция, за да припомни. Аз исках да го каже, обаче Вие ме спряхте. Прогнозната инфлация за година е 2,6, мисля, някъде там. С натрупване за последните четири години догодина по това време ще бъде под 13%, а увеличението на заплатите на военнослужещите е 48%, и Вие да ни говорите, че инфлацията и така нататък са изяли увеличението, е според мен на малкото неточно.
Второто нещо, което е – лично мое мнение изказвам тук, не като водещ сега заседанието на Комисията, че ние говорим за модернизация в армията, а реално извършваме превъоръжаване на армията. И е време да си го кажем това нещо, защото ще модернизираме танкове и поддържаме стари самолети, а иначе ние превъоръжаваме армията и даваме огромни средства. Ако Вие считате, че за съветското въоръжение, което поддържаме, 350 милиона само за една година са малко, трябва да кажете какво трябва да направим в случая не само да ни критикувате.
И последно, считам, че в момент – няколко месеца преди парламентарни избори, ако Вие подкрепите бюджет, отсега ми е ясен изходът от изборите, така че аргументите, които изтъквате – хубаво, добре звучат, може би някой и да повярва на нещо от тях, но разбираме защо няма да подкрепите бюджета, за което съжаляваме.
Желаете ли дуплика? Не.
Други изказвания, колеги?
Господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Първо бих искал да започна оттам, откъдето Вие свършихте: основното нещо, което е в бюджета – грижата за хората, а именно ръстът на 10% на заплатите за поредна четвърта година.
За да опровергая някои от митовете, които бяха споменати от колегите от БСП, и защо всъщност са повече от 40% – четири пъти, трябва да сметнем, че се увеличава базата. И за да го обясня просто за колегите не-икономисти, ако имаш 100 лв., 10% са 10 лв., които стават повече, стават 110, и 10% вече са 11 лв. И така като сметнем за четири години, се получава по-голямо увеличение от 40% – близо наполовина увеличение на ръста на заплатите.
Колкото до текста за 380 лв. минимална работна заплата и за начално определение, този текст аз се чудя защо още продължава да седи в Закона за държавния бюджет, тъй като по отношение на Министерството на отбраната и въоръжените сили той не е работещ от поне четири години. Откакто в Закона за отбраната и въоръжените сили има изричен текст, който казва, че със заповед на министъра на отбраната той сам определя коефициентите, и този текст за 380 лв. не важи за Министерството на отбраната. Важи за други структури от системата за сигурността, но не и за министъра на отбраната, впрочем и за министъра на вътрешните работи, които имат отделни правомощия сами да регулират на базата на средствата, които имат в бюджетите за човешки ресурс. (Реплика.)
Аз затова, както започнах, се чудя защо продължава да седи и да създава това заблуждение? Този спор го водим всеки път, когато разглеждаме Закона за държавния бюджет. Не виждам защо трябва да продължаваме с него, тъй като министърът може сам, еднолично, със своя заповед да променя тези коефициенти. И той го прави, и затова се забеляза и този ръст в заплатите.
По отношение на пенсиите, бих искал да кажа, че искрено се надявам някой ден в България да има разходо-покривна система на общественото осигуряване, но в момента това не е така и осигуровките, които се внасят – било в частния сектор или в държавния сектор, не покриват целия размер на пенсиите. Неслучайно се говори за дупката в бюджета на държавното обществено осигуряване, която, мисля, че е около 6 милиарда за тази година, в която са допълнителни вноски от страна на държавата за осигуряване на пенсиите. Може би оттам идва и правилната математика на Министерството на финансите.
Колкото до това какви способности носят пенсиите, наистина и аз това се чудя, господин Заместник-министър, защо този въпрос не е повдигнат досега вече толкова години в рамките на НАТО, имайки предвид че критериите, по които се изчисляват тези 2%, бяха ревизирани 2019 г., и 2018 г. също, така че това нещо можеше да се постави на ниво НАТО за България като държава членка и въобще да не водим разговорите за пенсиите – не само ние, ами и от всички останали държави. Този спор доколко е правилно да се изчисляват пенсиите на военнослужещи и на държавни служители, които са били в различните ведомства, свързани с отбраната в страните членки, се води не само в България, а и в редица европейски страни членки, така че винаги може да се повдигне в рамките на НАТО, и тук е изцяло инициативата на Министерството на отбраната.
Колкото до самия законопроект, аз по принцип никога не съм подкрепял концепцията вносителят, представяйки, да иска промени в собствения си текст на вносител. Все пак имайте предвид, че това е Законопроект, който е подкрепен от министъра на отбраната, гласуван е в Министерския съвет и в момента министърът на отбраната е вносител на Законопроекта, той го представя, не Министерството на финансите, пред нас. Министерството на финансите представя в Комисията по бюджет и финанси. След като е подкрепен този текст от министъра на отбраната, съответно логично е той да бъде приет така, както е съгласуван от министъра на отбраната. Затова не бих приел други промени и никога не съм одобрявал практиката – тя, между другото, много пъти е критикувана включително и от опозицията – когато вносителят, внасяйки един текст на първо четене, сам си го променя на второ четене, защото не си е свършил достатъчно добре работата преди това. Така че ще подкрепя текста на вносителя, но казвайки това, при едно условие и то е свързано с прозрачността, която Министерството на отбраната е длъжно да осигури на парламента. Все пак парламентът е органът, който отговоря за бюджетния контрол и въобще за контрола на средствата. Това е едно от конституционните правомощия на парламента за контрол на изпълнителната власт, а именно средствата, които се разходват от Министерството на отбраната в рамките на капиталовите разходи.
Казвам това във връзка с един въпрос, който бях задал относно 100-те милиона, които бяха преведени на Министерството на отбраната тази година за строителство на инфраструктура във връзка с придобиването на F-16 в различните авиобази, и с предвидените още 100 милиона за следващата година. Като законодателно разбирам, че Министерството не е задължено да обявява как точно разходва тези средства, на кого е възложило, какво и за какви средства. Това, да, Законът за обществените поръчки не им дава възможността това да бъде обявено, така е написано и в отговора. Но аз съм убеден, че министърът на отбраната е човек, който изключително много държи на прозрачността и на интегритета в Министерството, и смятам, че политически би могло да поеме ангажимент да предостави на Комисията по отбрана такава информация, за да може ние поне да се запознаем как точно се разходват средствата за изграждане на инфраструктурата за придобиване на новите самолети – нещо, което мисля, че всички ние бихме искали да видим с интерес.
Призовавам Министерството в кратки срокове да предостави на Комисията по отбрана информация по този въпрос. Мисля, че тук има достатъчно експертен потенциал, който може и да подпомогне Министерството в тази цел.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Гаджев.
Парламентарният секретар е тук. Предполагам, че ще сведе до министъра и на блицконтрола, който предстои, ще имате възможност да развиете по-подробно въпроса и най-вероятно ще получите и компетентен отговор.
Господин Заместник-министър, предполагам, че искате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря.
За пояснение. На два пъти бяха артикулирани реплики, че пропуснали сме, едва ли не, в рамките на съгласувателния процес при бюджета да свършим работата си и сега е късно, когато представяме тази информация на Комисията по отбрана. Длъжен съм да уведомя, че тази година свързваме и с мерките по COVID, тази процедура, законово разписана, не беше проведена. Не знам за останалите министерства, но Министерството на отбраната не беше поканено в Министерството на финансите, за да представи аргументите си в посока изграждане на тези числа по бюджета за отбрана. С това отговарям и на господин Радев, защото той постави подобен въпрос, с това отговарям и на господин Гаджев.
По отношение на пенсиите, за които Вие споменахте за пореден път. Разходо-покривната система, господин Гаджев, съществува и в момента, и тя е основната в България. Капиталовата система е допълващата – вторият стълб, така наречените универсални фондове. Тя и в момента е действащата система.
Защо и до момента не сме поставили този въпрос в НАТО, за да изчистим начина, по който се отчитат средствата за пенсии на военнослужещите по отношение на бюджета за отбрана? Напротив, поставян е въпросът. Очаквахме ги още в рамките на изминалата година, в септември месец да пристигнат. Нямаше посещение, каквото ни беше обещано от страна на НАТО, и за това Вие сте известен със сигурност, на което да бъде поставен въпросът: как сравняваме ние различни схеми на пенсионно осигуряване в Дания, във Франция, в Германия, в Словакия и в България? Знаете, че на много места това е различен модел. Както и данъчното облагане няма универсиализация в рамките на Европейския съюз, така и по отношение на НАТО различните държави имат различни модели на пенсионно осигуряване. До момента, само казвам, че разликата от предходни бюджети спрямо този е, че досега не ни се отчитаха средствата в разходи за отбрана по бюджета на Министерството на отбраната, имам предвид пенсиите. Сега се изчисляват за отбрана и ще бъдат декларирани така пред НАТО. И когато този процент – 1,64, го намалите с тези разходи, ние падаме на 1,61 и половина. Това прави разликата от 30,8 милиона.
Вие направихте блицконтрол всъщност. Променихте леко дневния ред. Половината от изказването Ви беше по отношение на публичността и прозрачността на процедурите, които Министерството на отбраната извършва. Няма въпрос, който е зададен, да не му е даден отговор в писмен вид, какъвто надявам се Вие сте получили, и когато министърът на отбраната дойде, може да зададете отново този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
За отношение ли, господин Гаджев? Да, това беше отговор.
Заповядайте. Процедурата Ви ще я кръстим „отношение към отговора“.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател, че ми давате думата.
Да, системата в България е разходо-покривна. За съжаление, само че приходите не покриват разходите, и това е един от огромните проблеми на държавното обществено осигуряване. В същото време тече съвместно заседание на Бюджетната, Социалната и Здравната комисия и там ще обсъждат точно това – дупката, където държавата допълнително доплаща всяка една година за осигуряване на пенсиите в размера, който имат.
Радвам се, че сте поставили въпроса в НАТО. Това, между другото, не е известно поне на мен като член на Комисията, не е стигнало до нас. За съжаление, очевидно не са дошли, да могат да го пресметнат, тъй като това наистина е проблем в много от страните членки, особено от европейската част на НАТО, и трябва да се постави доста по-сериозно. Оттатък Атлантика не е проблем, но при нас, в европейската част, е сериозен проблем с нашите пенсионноосигурителни системи, които са характерни за Европа.
Колкото до капиталовите разходи, нещо друго, което успях да пресметна. Ако си спомняте, има едни критерии 60:20:20 на НАТО. В момента, така като ги смятам, излизат около 23% капиталовите разходи, които са по Закона за бюджета, тъй че явно се движим в тези проценти, които са предвидени от НАТО.
И само една бележка накрая, която се отнася за всички, които си говорим за бюджет. Нека не забравяме защо сме с маски в тази зала. Ами защото държавата е в епидемия, и то вече цяла година, което несъмнено се отразява както на здравето, така и на икономиката. И когато си говорим за пари, за повече пари и за какво ли още не, което би трябвало да се осигури, нека имаме предвид, че следващата година, както и тази, икономиката, както казаха тук други колеги, е най-важна, за да може чрез икономиката да можем да си позволим повече разходи и за отбрана.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Гаджев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Понеже не мога да използвам реплика, ще бъда много кратък, и за да не повтарям мисленето на колегата Михов. Проблемът в случая не е за повече пари за отбрана, а за запазване на процента. В никакъв случай не става въпрос за повишаване на процента, примерно над 2 или над планирания по Плана за изграждането на способностите на въоръжените сили.
По въпроса за пенсиите бих казал, че поради наличието на по малко работещи, а много повече пенсионери, парите не достигат за пенсии. Даваме ги от бюджета. Парите в бюджета кой ги дава? Дават ги синовете и дъщерите на пенсионерите чрез своите данъци. Няма нищо порочно в това, когато имаш обърната демографска пирамида, да не оставиш пенсионерите гладни, а да прехвърляш пари от бюджета в пенсионното осигуряване. Това даже е висша форма на загриженост и на хуманно отношение към тези най уязвими групи от нашето население.
Колкото и да е парадоксално, в случая колегите от БСП много често изтъкват този момент, включително и такива зловещи фигури като Нейков и други като него, които през цялото време обиждат хората, твърдейки, че тези, които имат минимална пенсия, имат минимален принос, а всъщност всичко зависи от работодателя. Леко се отклоних, но понеже за пореден път се спекулира с пенсиите и така наречения принос, реших и това да кажа.
Ние ще подкрепим бюджета на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря.
Колеги, да се концентрираме върху Бюджет 2020 и в частта му основно за отбраната, иначе трябва да тръгнем от Тотю Младенов, повишаване на възраст за пенсиониране, производителност на труда и така нататък, и така нататък. Нека да се концентрираме върху точката от дневния ред.
Заповядайте за реплика, дано да не е за пенсиите.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Не, супер кратка реплика.
Извинявам се, господин Вангелов, очевидно не сте ме разбрали. Изказването ми не беше свързано с искането на Министерството за 30-те милиона, а заради изказванията от колегите от опозицията, които казаха, че парите не са достатъчни и трябвало много повече пари да се дадат. За това ми беше изказването, че все пак сме в епидемия, не към искането на самия бюджет.
Колкото до пенсиите, не сте ме разбрали, защото аз казах само че осигуровките не успяват да покрият всички пари за пенсии и затова държавата доплаща чрез други данъци, а не че не трябва.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Дуплика? Няма.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Гърбачева, господин Заместник-министър, господа генерали и офицери, дами и господа! Бюджетът, знаете и очаквате категорично, че ще бъде подкрепен лично от мен и от нашата група.
Подкрепям до голяма степен това, което каза господин Радев. За буфера от 5-те процента, който ще остава за накрая на годината, смятам, че не може да има бюджет без буфери, и това е един от буферите. Знаете, във военното дело, където свършва резервът, свършва командирът. Ако в тази кризисна ситуация, не знаем и кога ще свърши, нямаме такива възможности да се реагира, това означава, да фалираме наистина държавата.
Аз имам един въпрос към Министерството на отбраната. Тази година завършва Стратегическият преглед, каза го и заместник министър Величков, съвсем скоро трябва да имаме доклад. В него, доколкото ние сме запознати, има увеличение на личния състав, има предислокации. Също така този стратегически преглед трябва да завърши с Програма за изграждане на отбранителните способности до 2026 г., а също така и с План за развитие на въоръжените сили, които изискват финансови средства.
Моят въпрос е: предвидени ли са всички тези неща в бюджета на Министерството на отбраната за следващата година и за следващите две години? Благодаря
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Адмирал.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Съвсем накратко. Правилно отбелязахте, че още сега, докато се гледа обобщеният доклад на политико-военната група за прегледа на отбраната, са отчетени всичките моменти, които предполагат и увеличението на личния състав, което все пак е дело на парламента и той ще определи, предварително казвам, на база предложенията в доклада, рамката от до за личния състав, което ще ни създаде някаква яснота по отношение на това как да предвидим средствата, които са за персонал и по Плана 2026 г., и по Програмата до 2032 г.
Знаете, че в частта „капиталови разходи“ мога да бъда по конкретен само и единствено когато бъде изградена инвестиционната план програма, а тя следхожда одобрението от Министерския съвет на Плана 2026 г. Към момента са направени предварителните разчети и по отношение на капиталовите разходи до 2032 г. смятаме, че задоволяваме ММR, тоест минималните отбранителни изисквания – Minimum Military Requirements. Със сигурност те са и малко повече като амбиция от това, което разчитаме на база представената прогноза до 2032 г. Тя все пак е малко по-трудна за предвиждане величина – 2032 г., но се надяваме, че в рамките на този ресурс ще съумеем основните проекти, които са свързани предимно с цели по способности, или както ще се казват след следващата година, да бъдат разчетени с оглед тяхното осигуряване. Така че отговорът ми е положителен и към момента това, което сме направили като финансови разчети по отношение на персонал, издръжка и капиталови разходи, съответства включително на изискването 60:20:20, като в определен момент Стратегическият преглед предлага то да бъде променено в съотношение 60:15:25, тоест 60 персонал, 15 за издръжка и 25 за капиталови с цел догонване на тези отбранителни способности, които са планирани от военната част на Министерството и съответстват на концепциите и плановете за водене на операции. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: И аз благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин генерал Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожо Гърбачева и господин заместник министър! Първо трябва да отбележим, че пандемията налага много от нещата, които сега обсъждаме, и трябва да бъдем реалисти наистина, като ги обсъждаме, но не споделям еуфоричния тон, с който се започна за бюджета, че едва ли не решава много от нещата. Защо казвам това? Казвам го, защото всички сме свидетели как говорихме да се реши проблемът с некомплекта на Българската армия, но това ще стане с финансови средства.
Само една част от Доклада, тъй като повечето от колегите, които се изказаха, говориха по тези въпроси, да не ги повтарям. Нещо, което каза заместник-министър Величков – основните усилия са насочени за плащанията по линия на персонала, а доколкото разбрах, мисля, че правилно съм го разбрал, разликата в капиталовите разходи е 1 милион между 2021 и 2020 г.
Дами и господа, искам да Ви припомня, че имаше период, когато беше намален бюджетът 2009 г. с 48%, и следващите години коефициентът за GDP падна включително до 1,1. Друг е въпросът, че се пращаха отделно за договорите за „Кугър“-ите и за другите неща, които вдигаха малко този процент. Но в една от тези тежки години бюджетът, който беше за капиталови разходи, беше 3,5 милиона, а сега милион. Това за мен също е един сигнал. Не искам да влизам в подробности, да се захващам, защото ще стигнем до много неща. (Реплика.)
Да, за увеличение, това имам предвид. Тогава беше увеличение 3,5 милиона за цялата армия за цялата година, сега виждаме един милион. Не броим тук парите, които са за F-16. То е за модернизацията, съвсем друго. Трябва да си даваме една точна равносметка, че нещата не са толкова розови и въпреки добряшкият тон, с който се докладва за някои неща, че, да, ние сме постигнали това, ще постигнем онова, но трябва да си кажем истината в очите. И трябва един ден, които ще бъдат след нас тук, да имат възможността да кажат, че хората, които са приемали тези неща, са мислили разумно.
Само ще припомня един въпрос, който не се засегна тук. Точно по време на празника на Военно-въздушните сили беше направено изказване от командира на Военно-въздушните сили, в което аз много добре разбрах неговата тревога. Но веднага разни хора от различни ведомства, включително и Атлантическият клуб, скочиха: „Как? Той е против F-16!“ и така нататък. Нищо подобно! Командирът на ВВС им сигнализира, че трябва да се направи всичко възможно материалната база за посрещане на новия самолет да бъде както трябва.
И второто, заговори се за ремонта на бившата съветска техника, която все още използваме, която трябва да осигури необходимия нальот на пилотите, които ще преминат на новия самолет, тъй като една съвсем малка група, малка шепа от пилоти и инженерно-техническия състав в момента са на обучение. Трябва да имат необходимия нальот, за да се осигури безопасността на полетите.
Не дай си Боже, уважаеми дами и господа, не искам да бъда пророк, но ако сега се допуснат грешки и не се предоставят необходимите финансови и материални ресурси за обучението на този личен състав, не споделям това само за авиацията, това го споделям после като дойдат и корабите, и техниката за Сухопътни войски, за да може подготовката на трите вида въоръжени сили да вървят паралелно. И Ви казвам следното нещо: не дай си Боже, тогава да се допусне грешка и да се загуби самолет, който знаете колко струва, тогава какви ли приказки ще чуем и какви ли изводи, когато каруцата се счупи и пътищата ще бъдат много. Затова искам да Ви кажа: нека да се направи възможното, това не е пределът, това е един от вариантите за бюджета за отбрана, нека да бъде увеличен.
Толкова години подред бюджетът на отбраната беше много нисък. Разбира се, сега отчитаме, че в последните три години и сега за четвърта по 10% се вдига, но трябва да напомня, че инфлацията и през тези години вървеше, вървеше и с горивата. Само за горивата казвам, да не кажа и за другите консумативи. Колко струваше техниката в онези години, колко струва сега? Така че да бъдем реалисти, да гледаме напред. Военното министерство се нуждае от повече средства, за да може да бъде осигурена бойната подготовка на Българската армия. Има начин как да се потърсят резерви и ресурси. Както се намира за всяко едно нещо, така е крайно време да се намерят ресурси.
Поради тази причина нашата парламентарна група няма да подкрепи бюджета на първо четене.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Генерал.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Който е „за“, моля да си вдигне ръката.
За – 10, против – 6, въздържал се – 1.
С това от Комисията по отбрана държавният бюджет за 2021 г. е приет.
Благодаря на гостите!

По точка „Разни“? Няма предложения.
Дневният ред е изчерпан.
Закривам заседанието.