1. Проект за решение на Народното събрание за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032), № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2021 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 89

На 4 февруари 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект за решение на Народното събрание за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032), № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2021 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по отбрана господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
На заседанието присъстват: заместник-министър Атанас Запрянов, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, и, разбира се, госпожа Ваня Деневска.
Добре дошли на всички!
Запознати сте с дневния ред, който включва две точки:
1. Проект за решение на Народното събрание за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032), № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2021 г.
2. Разни.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2032 (ПРОГРАМА 2032)
Проектът за решение е внесен от Министерския съвет на основание чл. 16, т. 6 и чл. 22 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
С Разпореждане на Председателя на Народното събрание Проектът за решение е разпределен на Комисията по отбрана и на Комисията по външна политика.
Документите са Ви изпратени, можем да започнем работа.
Добре дошъл и на господин Кръстев.
Заповядайте, господин Заместник-министър, за да ни представите програмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Генерал-лейтенант заместник-началник на отбраната! Имам удоволствието от името на министъра на отбраната да Ви представя Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032. Програмата е разработена от Министерството на отбраната на базата на резултатите от проведения Стратегически преглед на отбраната.
Най-напред държа да подчертая, че преглед от такъв мащаб и характер се прави за първи път у нас. Той беше иницииран, за да адаптираме в дългосрочен план отбранителните способности на Българските въоръжени сили към предизвикателствата на променената среда за сигурност. В тази връзка трябва да отбележа, че оценките ни на средата за сигурност са в пълно съответствие със съюзните оценки, като са отчетени и изводите от процеса на стратегически размисъл в НАТО. В голямата си част тези оценки са от специализираните служби в нашата страна.
Използваната методология е за планиране на отбраната, базирано на способностите, като са отчетени рисковете и заплахите за националната сигурност. Работата по прегледа на отбраната продължи повече от година и половина, като беше организирана в рамките на четири основни направления по функционалните области с над 20 работни групи, в които работиха повече от 500 военни и цивилни експерти. Държа да подчертая също така, че в хода на процеса от страна на политическото ръководство на Министерството на отбраната не са налагани никакви ограничения от ресурсен или нормативен характер. Тоест правихме преглед на отбраната на базата на рисковете и заплахите на съществуващите планове за отбрана, като преглеждахме и нормативната база, и всички вътрешноведомствени документи, без каквото и да е ограничение от всички работни групи.
Видовете въоръжени сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната – подчертавам – самостоятелно разработиха и предложиха концепции за своето дългосрочно развитие. Определените минимално необходими приоритетни военни способности за развитието 2032 г. са реалистични, тъй като са разработени с представената от Министерството на финансите дългосрочна финансова рамка.
Прегледът потвърди валидността на стратегическата рамка на отбраната. Поради това в Програма 2032 стратегическата цел на отбранителната политика, ролята и мисиите на въоръжените сили, както и нивото на политическа амбиция за тяхното използване като цяло, запазват своите параметри. Хоризонтът на Програма 2032 е синхронизиран със срока на средносрочните цели от процесите на планиране на отбраната в НАТО и Европейския съюз и обхваща два пълни 6-годишни програмни цикъла.
Определените в хода на прегледа от Щаба на отбраната и военното ръководство 188 минимално необходими военни способности са на обща стойност от над 36 млрд. лв. Зададената прогнозна рамка за периода до 2032 г. осигурява само 25% от нужния финансов ресурс за капиталови разходи за създаването на тези способности. Това наложи приоритизиране на способностите до ключово важните за изпълнение задачи по трите мисии. За да бъде съобразена възможността за финансиране от държавния бюджет, разчетите в програмата са направени само от списък от 38 приоритетни минимално необходими военни способности, които военното ръководство е приоритизирало.
В съответствие с тези минимално необходими способности и възложените мисии и задачи програмата предвижда към 2032 г. въоръжените сили да са с обща численост не по-малко от 43 хил. души, от които 3000 души доброволен резерв.
Определена е необходимостта от нова функционална структура на въоръжените сили, съответстваща на приетата категоризация, съгласно системата на НАТО, а именно: сили за задържане и сили за отбрана. В Програмата са заложени и някои съществени промени в организационната и командна структура. Изпълняваните задачи налагат потребността от сформиране на две нови командвания на оперативно ниво – командване на логистичната поддръжка и командване за комуникационна информационна поддръжка и киберотбрана.
Освен реализацията на трите основни проекта на видовете въоръжени сили Програма 2032 разглежда придобиването на нови три координатни радари, дистанционно управляеми системи и дронове, както и средства за защита от такива, и модернизация на налични системи, въоръжения и техника.
За постигане на оптимален баланс между амбиции и ресурси е необходимо да продължи неотклонното изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г. и поддържането му на това ниво като минимум до 2032 г. Съотношението между разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи следва да се поддържа в съотношение 60-20-20 като поне 20% от разходите за отбраната са за ново въоръжение и техника.
Преди одобрението от Министерския съвет Проектът на програма 2032 премине през процедура на широко обществено обсъждане с обществените организации, военно-патриотичните съюзи и представители на научната общност и експертната общност, както и отделни граждани, които и писмено ни изпращаха техните предложения, които сме разгледали и отчели. На всички сме отговорили какво приемаме от предложенията им и защо не го приемаме. Като общ извод и впечатления от тази обществена дискусия е, че в огромното си болшинство почти всички поддържат необходимостта от такава програма.
Паралелно с работата по Програма 2032 започна разработването на Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г. като планираме първоначалният му проект да бъде готов до края на месеца. Тази дейност се ръководи от Щаба на отбраната и ако имате въпроси генерал Илиев ще Ви каже повече. Предстои да изготвим и инвестиционния план-програма до 2032 г.
Междувременно подготвихме проекти за изменение и допълнение в Закона за отбраната и въоръжените сили, които да ни позволят да реализираме най-неотложните организационни и структурни промени, свързани с формирането на двете нови командвания на оперативно ниво. Тези предложения вече са публикувани на сайта на Министерството на отбраната за обществено обсъждане и те касаят само командната структура в частта на тези командвания. Целта ни е към 2032 г. въоръжените сили да разполагат с основните приоритетни способности, адекватни на средата за сигурност, и да са в състояние да покрият голяма част от минималните военни изисквания към способностите за изпълнение на задачи и по трите мисии. Изграждането на останалата част от необходимите способности очевидно ще продължи и след 2032 г.
В заключение, позволете ми да изразя от името на министъра на отбраната нашата увереност, че този ключов за бъдещето на отбраната документ ще получи Вашата политическа подкрепа.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за становища, мнения, въпроси.
Генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Генерал! Аз искам също да благодаря на колектива ,който се е потрудил да изготви този проект на Програмата. Похвално е, че Програмата обхваща един по-дълъг период от два шестгодишни плана, а не както досега до 2020 г., и се прави опит да се внесе по-голяма перспектива на планирането и, както се казва, публичност на това, което прави Министерството на отбраната и към което се стреми.
Все пак възникват някои въпроси, които с времето трябва да се уточняват. Ние говорихме, тук докладва генерал Запрянов, че ще бъдат не по-малко от 43 хиляди души в края на 2032 г., но ние знаем, че досега трябваше да бъдат не по-малко от 37 и не повече от 40 хиляди, но ние в момента нямаме информация колко реално са хората в Българската армия и във въоръжените сили. Нямаме такъв отчет, на който да стъпим, за да прогнозираме тези 43 хиляди.
Второ, в Програмата се казва, че част от средствата, които ще се акумулират при намаляване на наличния състав на базата на това, че ще се модернизира самият воински живот, ще влязат нови форми и модернизацията вече е в хода, а ние продължаваме да казваме, че ще бъдат не по-малко от 43 хиляди. Значи при увеличаване на възможностите на техниката и при една по-сериозна модернизация при изпълнението на това, което е планирано, означава, че личният състав фактически ще се намалява. Или средствата, които се отделят или се акумулират от намаляването на личния състав, би следвало да отиват за модернизацията. Това е малко нелогично, че поддържаме пак, че трябва да бъдат 43 хиляди. Може би ще бъдат много по-малко, или да не кажа много, но поне с 3 хиляди по-малко, дори и вътре да бъде доброволният резерв.
Другото, което е, ние все пак в края на 2026 г. трябва да имаме някакъв отчет, трябва да се планира поне да се направи отчет на първия 5- или 6-годишен период, за да може да се стъпи за следващата 2027 – 2032 г. В момента ние пак на сляпо караме, започна 2021 г., и след месец да бъде готов този план, който Щабът на отбраната подготвя, той трябва да се обсъжда, да се приема и трябва да се получи политически консенсус. Ние вкарваме в едно време, когато сме в избори, и очакваме политически консенсус от всички да го подкрепим. Няма как да стане това, като може да стане така, че едни приемат, други ще изпълняват. И тези, които ще изпълняват, да не са съгласни с нас. Може пак същите да са, но те може да имат и малко по-друго мнение.
Не казвам, че се бърза. Просто се закъсня. И може би до края на миналата година това нещо трябваше да бъде свършено. Сега се бърза. Вярно е, че в промените, които са планирани в закона, там някои неща искат да отидат на мястото си, да се премахне командващ, за тези командвания, които се създават – на логистиката и на КИС. Нямам нищо против, но ние създаваме много структури, от които не казвам, че няма полза, но нямаме оперативни сили, нямаме личен състав, който да ги напълни с интелект.
И поради тази гледна точка нашата група от „БСП за България“ ще се въздържим при гласуването. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Записах четири въпроса.
Първо, намалението на личния състав и реинвестирането по план 2020, разликата в щатен и списъчен състав. По закъснението в предлагането на програмата по новата структура ще помоля генерал Илиев да отговори, тъй като новите командвания и на каква база те се формират, той ще даде разяснения.
Първо, никакво намаление няма на личния състав. И такава теза в документа няма. И в прегледа не е разглеждан вариант да съкращаваме въоръжените сили, за да спестим пари, за да ги инвестираме в модернизация. Такъв вариант не може да има, защото, за да създадете 188 способности по сценариите за планиране и плановете на базата на чистата военна наука, която военното ръководство, планирайки сценариите – може генерал Илиев и това да обясни, как се стига до числеността и как се стига до тези 188 способности – няма как да намалите сегашния състав от 37 хиляди и да реинвестирате в отбраната. Така че такава теза няма. И всякакво внушение, че тази програма и бъдещите планове ще съкращаваме личен състав, за да реинвестираме, това значи да преповторим грешката от годините – план 2004, план 2010, където такава теза имаше, армията я съкращавахме и нищо не реинвестирахме. Тук и генерал Симеонов може да каже. Знаем резултата от този принцип и той не е заложен.
Закъсняхме с План 2020 заради COVID-19 с три месеца, но при 500 работещи, 20 работни групи в рамките на пандемия и ограничения нямаше как нормално да се събираме. Имайте предвид, че всяка работна група е разработила протоколи от дейността си, решения, предложения и ги е подписала, и всеки участник. Всяка концепция на вида въоръжена сила е подписан от командващия и е валидирана. Така че нямаше как в рамките на пандемията да нямаме това малко закъснение.
И последното – имаме разлика между списъчен и щатен състав в армията. Това, че ние имаме по-малко списъчен състав, не значи, че щатният състав на армията не е 37 хиляди като формирования. Това, че те не са попълнени, е друг въпрос. Затова както правим сега новата численост – 43 хиляди, от които 3 хиляди резерв, това значи, че ще имаме списъчен състав във военните формирования, но не още на първия етап до 2026 г. План 2026 ще бъде направен на базата на реалистичните финансови разчети и генерал Илиев ще Ви каже колко е увеличението – около хиляда и няколко човека, което предвиждаме реално.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Генерал, заповядайте.
ДИМИТЪР ИЛИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Заместник-министър, господин Кръстев! Ще започна още малко за числеността. Знаете, че преди години бяхме наложили така наречения квотен принцип и ние изкуствено бяхме намалили почти всички разчети във всеки един вид и род въоръжена сила. Така че този момент също играе значение. Освен това със създаването на двете нови командвания, те не са нови, те са на базата на съществуващи структури и това по същество можем да го наречем промяна на организационната структура, тъй като съществуващите структури ще бъдат увеличени съвсем малко като численост, но им възлагаме нови функционални задачи, най-вече които досега не сме имали във въоръжените сили, а именно това е на едното командване допълнителна задача – задълженията на страната домакин, поддръжка от страната домакин на логистичното командване и на другото командване по допълнителните задължения по киберотбрана, които де факто изискват създаване на нови структури.
Именно това налага и увеличението в някакъв аспект. Ние до 2026 г. реално сме предложили да увеличим състава на въоръжените сили с малко над 1000 човека.
Да допълня с нещо и заместник-министър Запрянов по въпроса на генерал Милев. 2026 г. се предвижда преглед и доклад след завършване на План 2026. Програмата 2032 залага два периода – до 2026 и от 2026 до 2032 г., така че задължително ще има доклад, ще има и преглед. Може да има създаване на следващ план и преглед на програмата.
Ако нещо пропуснах, готов съм да отговоря на други въпроси. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Доколкото разбрахме, тази численост произлиза от проиграните сценарии?
ДИМИТЪР ИЛИЕВ: Точно така. На базата за заплахите бяха създадени сценарии. Да, наистина това е нещо, което поех ангажимент да разясня. На базата на заплахите бяха създадени сценарии. Всеки сценарий има изработена концепция за отиграване на сценария. И на базата на тези концепции и на необходимите сили и средства – подчертавам – в коалиционен формат, защото ако не са в коалиционен формат, Вие сами можете да си отговорите, че цифрите стават далеч-далеч по-различни.
Така че на базата на тези концепции е определена необходимата военна структура, необходимият състав на въоръжените сили, въоръжение и така нататък. Надявам се, че отговорих, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Само да уточним някои неща.
Извинявам се, генерал Запрянов може би не ме е разбрал. Става въпрос затова, че модернизацията, която ние сме планирали и която провеждаме, която ще се осъществи до 2032 г., на базата на новите платформи, които сме заложили, и техниката, която ще усвоим, и новите способности позволяват или не искат толкова много личен състав, който да ги обслужва. И това води неминуемо с усвояването на тази техника намаляването на личния състав, или недостигането на това, което сме планирали. Вие сам казвате, че в момента по щат са 37 хиляди, а те може да са 35 хиляди. И Вие казвате: ще и вдигнем по щат с още 1000 и ще станат 36 хиляди, но те пак са си 35 хиляди, примерно.
Никой не е казал да съкращаваме. Аз говоря с постепенното увеличаване може да не се стигне до 43 хиляди, но на базата на новите техники и платформи, които усвояваме, няма да се иска толкова много личен състав, защото навсякъде личният състав вече намалява. Животът се компютризира и макар че говорим, че трябва да има жив човек навсякъде, но той някъде е по-малко. За това говоря аз, а не, че ще има съкращаване. Именно за това говоря.
За плана съм съгласен, че трябва да има план, трябва да има и обсъждане в края на 2026 г., но аз тук обръщам внимание на нас като Комисия, че Народното събрание не контролира това, което ние приемем. Примерно, ние сме приели по Програма 2020 и по тази програма в самото командване на силите има там един полк на специалните сили, и този полк не е премахнат, той съществува. Така ли е? И ние в структурата приемаме, правим съвместно командване на специалните операции, което има друга структура, но не включва този полк, който по документи го има, а пък иначе реално в България полк специални сили няма. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Интересно е да отговорите за този секретен полк.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Това са стари варианти, няма такова нещо, но тук, понеже има депутати, които са били началници на Щаба на отбраната и са правили планове за развитие, всъщност тези детайли, генерал Милев, ще бъдат в плановете за развитие. Ние не можем сега да дискутираме от всички 188 способности за всяка колко души. Това са прогнози за командирите.
Да, прав си, при смяната на радиолокационните радари с 3D радари какво ще се освободи и къде – тези неща са правени само като прогнози. Затова тук не заковаваме цифра, казваме: не по-малко от толкова ,но самите планове ще конкретизират цифрите.
Иначе съм съгласен – списъчният състав е едно, щатният е друго.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Ще се постарая да бъда кратък. Искам само да поздравя тези, които са работили, за да изготвят тези разчети. Казвам общо разчети – тези, които са готвили всички документи. Но си задавам един въпрос: при положение че може да бъде осигурена само 25%, нали така беше казано, от 32 милиарда, това са някъде около 8 милиарда. Това е едната страна на нещата – дали ще бъдат възможни тези 8 милиарда и по времето, когато дойде да се използват.
Искам да отворя един въпрос. Хубаво е, че хората оценяват възможността това да се направи отново, защото много добре си спомням периода, когато и част от това ръководство, стана 2010 г. Знаете кой управлява от 2010 г. досега. Тогава имаше командване за материално-техническо и техническо осигуряване. Генерал Арабаджийски беше командир. Имаше стратегическата КИС. И тези двете формирования, които отговаряха и правеха много неща, когато се взе решение тогава от политическото ръководство да бъдат намалени, и дирекция „Логистика“ пое командването за материално-техническо осигуряване, дирекция „Свръзки“ в Щаба на отбраната пое стратегическата КИС.
Сега обаче предвидено ли е отново нарастване, защото тогава бяха намалени хората, много неща и способности бяха намалели, означава ли, че връщаме старите способности, или нови способности с изискванията на новото време? Тук ми е упрекът и ако някой вземе да изчислява грешките от тази пагубна политика за съкращаване на тези командвания и сега отново връщане на тези командвания – такива, каквито трябва да бъдат, защото явно времето наложи необходимостта от тези командвания, защото хората изнемогват. Говоря за тила и за свръзките. И изведнъж на тила, на дирекция „Логистика“ бяха предоставени цялата складова база, след това прехвърлиха в съвместното командване на силите. Въпросът е, че трябва да има един точен разчет и е крайно време тези експерименти с Българската армия да престанат. Като се прави нещо, трябва да се прави, да се слуша военното ръководство, защото военното ръководство ще даде най-точния съвет, за да може да бъде и полезно, и ефективно.
Още веднъж се връщам – тези 25%, които казахте и ги има в документа, за осигуряване на тези средства 0 дали този грандиозен и хубав план, казвам план общо за всички документи, дано да бъде реализиран, за да има полза за Българската армия, а не да стане отново само една трудова дейност, мисловна дейност на много хора, която после дали ще има ефект е отделен въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
Господин Председател, ако разрешите, на два въпроса ще отговоря аз, на третия генерал Илиев – по разчетите за командването и за дирекцията.
По отношение, господин Генерал, на закриването на тези командвания – това е логиката и политиката в НАТО, тъй като доминираше експедиционните операции и никой не поставяше въпроса за колективната отбрана на територията. Тогава всичко се ориентира към експедиционните сили, леки съединения и така нататък.
След префокусиране на центъра на политиката на НАТО върху колективната отбрана се появиха вече тежките механизирани бригади, новите способности, които трябва да изграждаме.
При експедиционни операции, логистиката я бяхме подчинили на СКС, защото презумпцията беше, че няма да водим отбраната на територията, само мироопазване, осигуряване на операциите в чужбина и тогава на командира на СКС му беше предадена логистичната бригада, която я знаете, за да върши тази работа. Сега, когато фокусирахме отново отбраната на страна, ролята на началника на отбраната без централна логистика просто няма как да се случи. Така че сте прав – връщаме нещо, което сме имали, но политическото решение е било и е следвало логиката на НАТО.
НАТО направи много съкращения от 25 хиляди командна структура на 7 хиляди. Сега я върна на 15 хиляди по същите причини – при експедиционни операции не се нуждае от големи щабове да ръководят операции по мироопазване, мироналагане. Сега обаче при колективната отбрана, Вие знаете по-добре от мен, били сте в Щаб на НАТО, връщаме онези компоненти командвания, онези съвместни командвания, които да се грижат за отбрана на територията. Така че тази логика, която сме правили, е следвала логиката на политиката на НАТО. Затова са правени промени и сега правим обратно промени.
По отношение на ресурса само това ще кажа: по разчетите на финансите, ако икономиката функционира нормално и се възстановим от COVID тези пари, за които Вие споменахте горе като цифра, като капиталови разходи ще бъдат осигурени в разчетите. Ако обаче кризата се задълбочава икономически по-нататък, програмата е отворена и плановете са отворени да се коригират. Надяваме се да не се случи втората хипотеза.
По отношение на бройките в командванията и преструктурирането – разчетите са правени от военните работни групи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Генерал.
ДИМИТЪР ИЛИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ако разрешите ще кажа нещо и за тези 25%. Дали са ни достатъчни 25% от 100? Очевидно не. Какви са реалностите според Националния план за финансиране на отбраната? Това са реалностите. И аз много се надявам този въпрос Вие да си го зададете, защото Вие можете да промените тези реалности. Ние искаме да имаме доста повече. Минималните военни способности, които сме разписали – спомена заместник-министър Запрянов – са 188, от които ние отчитаме, че с наличния и предоставения от държавата ресурс може да направим толкова. Вие направихме много точна сметка. Не, не ни е достатъчно. Не ни е достатъчно не за нещо друго, а за да можем да си свършим работата по най-добрия начин – конституционните задължения.
Относно командванията – правилно отбелязахте, че дирекциите нямат функции относно командвания и менажиране на стратегически ресурси. Те се занимават с изработване на политики, визии и така нататък в съответната област. Подпомагат началника на отбраната при изработването на съответния съвет към министъра на отбраната или към държавното ръководство, президента в случай на война в съответната област.
Именно менажирането на стратегическите резерви и в логистичната област, и в комуникационната област възлагаме на тези командвания. Тези командвания са направени на базата – в Програмата е посочено, както и в предложението за изменение в Закона, който не знам, дали сте разглеждали вече, публикуван е в сайта на Министерството на отбраната – тези командвания на базата на бригада „Логистика“, съществуваща бригада „Логистика“ и на базата на съществуващата бригада „Стационарна КИС“ с допълнителни функции, които посочих – поддръжка на страната домакин и киберотбрана, и някои допълнителни функции са на базата на концепциите, които споменах при разглеждането на сценариите.
Там хората са обосновани защо са необходими. Ние много отговорно подходихме към този въпрос и въобще това нещо не е създаване на едни нови командни структури. Не те съществуват. Двете бригади съществуват. Точно на тяхна база се изграждат – на базата на бригада „Логистика,“ командването по логистичната поддръжка и на базата на бригада „Стационарна КИС“ се създава другото командване по киберкомуникационно осигуряване, и киберотбрана.
Така че донякъде връщане на това, което казахте, господин Генерал, но не съвсем. То просто отразява новата ситуация и задачите, които стоят пред Българската армия. Категорично логистиката трябва да бъде освободена от съвместното командване, от логистични функции. То трябва да се концентрира – на него се възлагат задачи за планиране, подготовка и провеждане на национално отбранителна операция в ограничен състав. Разбира се, и поддържането на нашите контингенти извън границата. Няма място как да му даваме и трета функция. Тя е го обезличава.
Така че това са причините, които наложиха именно тези създавания.
За дирекциите Вие сам казахте и знаете, те не могат да се занимават с менажирането на стратегическите ресурси. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Кръстев, имаше нещо да спомене.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, господин Заместник-министър, господин Заместник-началник на отбраната! Ще бъда съвсем кратък. Частично генерал Запрянов каза това, което мислех да кажа. То е по повод периодично повтарящите се, извинявайте, ще кажа обвинения едва ли не в грехове за политическите решения между 2009 г., 2010 г. и 2014 г.
Ако не се направи ясна сметка защо всъщност сега обсъждаме така и защо до 2014 г. тези неща не бяха поставени, разговорът става малко безсмислен. Защото преди 2014 г. никакви идеи за 2% от брутния вътрешен продукт нямаше да намерят прием в нито едно общество в Европейския съюз и НАТО. Сега намират.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Ще Ви отговоря.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Добре, ще отговорите, разбира се.
Тоест, ние имаме една нова реалност. Тук е прав генерал Илиев. Ние не се връщаме към предишното. Ние изграждаме сили и способности за новата реалност. Защо трябва да се казва, че предишните решения са били грешни след като те са били вземани в съвсем друга реалност? Сега говорим за сили за възпиране, за сили за задържане, за отбрана на територията.
Стратегическата среда за сигурност е съвсем различна. И ние трябва да говорим спрямо нея. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Генерал Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Кръстев, Вие много хубаво казахте, обаче и тогава, и в този период имаше изискване към отбраната на страната. Сега ще напомня нещо друго – Вие говорите за след 2014 г., но 2004 г., когато България влизаше в НАТО политиците са обещавали 2,6% от брутния вътрешен продукт за отбрана. А, какво се оказа тогава? Падна до 1,1% – 1,15%. Как ще стане това нещо? Сега няма оправдани за това.
Говорих за това, когато казах в първото изказване, пожелах това да стане. Благодарих на екипа, който е работил и да не се повтарят тези грешки, защото тези грешки струват пари на страната. Пари на страната! Сега например правим разчет тези 25% как ще бъдат осигурени? Ами и 1000 военнослужещи да ги наречем, защото може да бъдат и сержанти да бъдат наети, за да има респект и да бъде конвертируема военната професия, трябва да има съответно заплащане. Увеличава се заплащането, но виждате, че когато дойде време за конкурсите нещата са съвсем не такива, каквито ние всички тук желаем. Ние желаем Българската армия да се развива добре. Целта е да може всичко да бъде направено, както трябва.
Разбира се, имало е конюнктура, имало е и проблеми тогава, за да падне 1,15%, но тогава по друг начин беше обяснено това: Няма нужда, давайте! Събираме, например, командването по материално- техническото осигуряване с дирекцията по логистика, съкращения от двете страни и от Щаба на отбраната – мога да кажа и цифри, защото още ги помня – и отделно от командването, и накрая с вързани ръце на една шепа хора им възлагаме задачи, които многократно превишаваха бройката на тези командвания.
Дано сега, когато се откриват тези нови командвания, всички щатове да бъдат съобразени с реалните изисквания, за да може хората да работят нормално. Казвам и още нещо – за да могат от провинцията да идват тук да служат и в големите щабове, а не да бягат като дявол от тамян, защото това ги слага в друга графа по отношение на заплащането, квартири и така нататък.
Искам да ме разберете правилно – упрекът е, че не е помислено от политическа и от държавническа гледна точка за отбраната тогава. Защото ето сега възниква въпросът: 32 милиарда, 25% ако бъдат осигурени, пак ще има ли някакъв напредък? Вие знаете ли, колко струва трикоординатните радари и другата техника, която е необходима за Сухопътни войски, та и за Флота още? Всички имаме да имаме добра армия, която да ни защитава, защото виждате, какъв е света, около нас. Така че трябва да се готвим за всичко.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Искам да взема отношение..
Аз лично смятам, че това, което казахме и Заместник-министърът на отбраната, и Заместник-началникът на отбраната дава доста ясна представа затова, колко много труд се е хвърлил, как се е използвала експертизата – година и половина работа, 500 човека, 20 работни групи и повече, мисля че са 25, ако не бъркам, представители на други ведомства, използвани агенции и така нататък – много труд е това нещо. Много анализи е имало, много спорове, итерации, приоритизиране, за да се стигне до този документ от 43 страници, който е политически документ, тъй като го приема Народното събрание. Оттам нататък вече и Министерският съвет ще приеме Плана за развитие на Въоръжените сили, където ще бъдат детайлизирани нещата в чисто военния аспект. Ще има инвестиционна план-програма. Така че ние сме длъжни наистина да подходим сериозно, отговорно по тази програма.
Ние от ГЕРБ смятаме този процес да го завършим и ще гласуваме за тази програма, защото ние не искаме да спираме развитието на въоръжените сили.
Поздравления между другото за смелостта да се погледне в един хоризонт, който с 10 и повече години напред. Не е лека задача, но с приемането на този документ в Народното събрание, с решението, което се надявам да гласуваме и в залата, ние ще дадем старта на едно ново мислене – по-дългосрочно, по-отговорно. Надявам се това мислене да се принесе и надуло, не само в Министерството на отбраната, не само в Щаба на отбраната, не само във видовете въоръжени сили, но ще даде ясна перспектива на хората, които служат на по-ниските нива. Ще имат една увереност, че има грижа, отношение към отбраната на страната.
Ако ние не прием тази програма съществува рискът, тази програма да се забави, евентуално да започне разработване на нова програма, нови приоритети, различни – може би, което може да доведе до един процес, който да постави въоръжените ни сили в една неблагоприятна ситуация. Не, че ще бъдат грешни, ако има такива. Съмнявам се, защото тук използваме наистина експертизата, но ще разколебае състава в това, което правят, и в това, което са постигнали.
Затова аз лично смятам, че Програмата е в резултат на усилена дейност, би трябвало да бъде приета и ние от ГЕРБ ще я подкрепим. Надявам се, разбира се, в дебата да има стойностни оценки и разбиране за това.
Господин Нецов.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, колеги! Моят въпрос винаги е бил по-страничен, но тук може да се намери някаква нотка, която Вие казахте, господин Заместник-министър, че тези работни групи, когато са забавили решенията поради факта, че е имало коронавирус. Нали така? Не е било в нормалния ритъм да се работи и казахте, че са положили всички подпис спрямо решенията, които са, нали така?
Искам да попитам само: имало ли е или има сега някой подписал „с особено мнение“, нещата които са гласували тези работни групи? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Няма такива особени мнения.
Общите материали са квалифицирани, те са над 1600 страници. Примерно, визията на Сухопътните войски е разработена от командира на Сухопътните войски. Примерно, за командната структура ръководител е генерал Илиев, той има работната група, той ще Ви каже. Аз съм ръководил групата за общата политика, нивата на амбиции и така нататък. Така че точно това, което председателят подчерта – тук са работили експерти. Ако заплахите са същите, плановете за отбрана на държавата са същите, а такива и на НАТО, и рестартираме отново военните способности, същите тези генерали, същите тези командири на Сухопътните войски ще Ви дадат същата концепция за развитие на своя вид въоръжена сила, защото това са експертите, които са работили.
Затова казах, че ние не сме оковавали с политически рамки никого. Генерал Илиев ще Ви каже някой да му е казал каква да бъде командната структура, политически да го извика и да му каже: ще бъде такава. Няма такова нещо! Дори сме им казали: няма да се съобразявате с ресурсите в законодателството, тогава ще го преглеждаме. Решавайте отбрана на държавата такава, за каквато генерал Симеонов говори – способна да защити позиционните задачи на Въоръжените сили. Така е стоял въпросът, така е работено.
Тоест същите експерти, ако сега им поставите същите задачи, трябва да доведат до същия резултат. Това е едно уравнение – като го решавате, ако не промените условието на уравнението, в края на краищата решението ще е същото, който и ученик да го решава. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Генерал! Първо, трябва да кажа, че приемането на такава Програма защо сега става, както някои попитаха? Защото трябваше много отдавна да бъде приета, такава Програма.
На второ място, изработването и приемането на тази програма има пряко отношение към отбраната на страната. Защото фактът на съществуване на един дългосрочен такъв проект, надхвърлящ рамките на едно правителство и едно мнозинство, гарантира стабилност, гарантира перспективност и гарантира постигането на определени цели.
Какво ни казва тази програма? Първо, че живеем в свят, в който опасностите нарастват. Нека не се залъгваме. Аз понякога казвам, че живеем в един геополитически триъгълник, чиито точки могат да бъдат очертани с три букви „К“ – Кипър, Крим и Косово. Само за по-малко от 50 години в този триъгълник бяха променени границите и това не е някъде далече от нашите пространства. Нека да видим на какви разстояния са тези три точки от мястото, в което се намираме. И, ако перифразираме една стара руска максима ще кажем, че българската държава има един, единствен съюзник през историята и това е Българската армия. Това трябва ясно да се каже и това го казва тази програма.
На второ място, тя казва какво струва това на българския народ и много ясно тук беше казано, че бюджетните средства могат да покрият без да засягат важни социални и икономически сектори само една четвърт от това, което експертите са прогнозирали.
На следващо място, тази програма казва как трябва да се решава проблемът с модернизацията на нашата армия. Два варианта – или да тръгнем на сергиите на международните военни пазари и да купуваме наред, или да използваме военните разходи за модернизиране на нашата индустрия за иновации и развитие на българската отбранителна наука. Ясно е, че вторият вариант е разумният вариант – вариантът, който може да използва модернизирането и превъоръжаването, можем да ги приемем като синоними на нашите въоръжени сили, като фактор за това, което популярно казват реиндустриализация на България.
Аз бих казал, че, ако не можем да правим самолети, трябва да правим летящи дронове. Ако не можем да правим танкове, трябва да правим роботи. Това е пътят ми.
И накрая ще завърша, че ние, естествено, ще подкрепим тази програма, но тази програма не е партийна. Тя не е Програмата на управляващите или на опозицията и благодаря на генерал Запрянов, че го каза много ясно, процедурата и така да кажем духа, по който тя е създадена. Това е написано от хората, които професионално и по своя дълг носят отговорността за отбраната на страната и тази програма трябва да бъде програма на политическо съгласие. Защото, ако, тя бъде по стара наша традиция възприета като предизборна програма или политически инструмент за влияние няма да ни доведе до добър път, до добър изход, а ще възпроизведем най-неприятните спомени от нашата политическа история.
Аз се надявам, че в залата ще стане един професионален и отговорен дебат и че тази програма ще бъде един от съществените приноси и на Комисията, и на мнозинството, и на всички парламентарно представени сили в усилията ни за гарантиране и развитие на отбранителните способности на нашата страна. Благодаря Ви, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър, господин Кръстев, господин Генерал! Още в началото искам да поздравя и аз, разбира се, тези, които са направили Програмата. Всеки, който се е старал да прави такъв стратегически документ или е участвал, трябва да бъде поздравен. Не е лесна работа. Това да се хвърлиш бъдещето особено сега, както виждаме какво става с COVID, за нула време буквално се промени светът, а Вие да правите опит тук, тоест Министерството на отбраната да хвърляте от 1932 г. някакви параметри да се дадат за отбраната. Поздравления за това!
Аз лично съм впечатлен от много от текстовете, от един не съм, за който ще говоря. И в този смисъл съм доволен и от професионалната експертиза, и от политическото настройване на тези желания на военните, защото те трябва да бъдат настроени това е разликата между политиците и професионалните военни.
Само да припомня, че това е поредна крачка на ГЕРБ и в случая с нашите колеги партньори в законотворчеството в сектор „Сигурност“. Няма да Ви връщам назад за онези четири закона и за общия закон и така нататък. Вижте натам какво сме правили. Така се случва може би в последните 10-11 години, но ние слагаме темелите на законотворчеството и това е част от него – Стратегически преглед на националната сигурност, Стратегически преглед на отбраната, съответните документи, частните планове, които след това ще следват двата... Това е огромно усилие и това може да го направят хора с опит. Ние го правим и общо взето забележки по това, което сме правили досега, в областта на законотворчеството няма.
Още два факта искам да спомена преди да кажа други неща по Програмата и тук леко да упрекна политическото ръководство, защото имам чувството, че професионалното ръководство леко е с малко по-голям апетит, отколкото трябва и е трябвало да бъде озаптено.
За първи път от 2008 г. ние минаваме трипроцентната граница от брутния вътрешен продукт – 3,11%. 2008 г. е било това, „цветя и рози“ преди икономическата криза. Знаете тогава колко пари се дадоха и ние ги изплащахме първото правителство. Да не ги споменавам – самолети, вертолети, автомобили от Германия и така нататък. Сега ние успяваме да направим това – 3,11% от брутния вътрешен продукт скача след плащанията за самолетите.
За първи път минаваме двата милиарда. Извинявайте, ама два милиарда и сто милиона е догодина. Миналата същата работа – над два милиарда. Това са много пари! И военните видяха много пари и дай да купим плейстейшъни, както казваше един министър, с който имах удоволствието да съм в първото правителство. Затова казвам, че малко е трябвало така да бъде сложена една рамка, защото това число и мен много ме притеснява, но това е страница, която колегите цитираха – 25% осигуряване с бюджетна.
Какво казваме с това число на хората? Поне, аз така го чета. Тук, разбира се, всички от нас са повечето подготвени, това според моето мнение е най-силната комисия в парламента – Комисията по отбраната. На другите комисии не им давам точна оценка, но ние тук сме почти всички професионалисти, по някакъв начин сме ангажирани с армията и сигурността на отбраната. И аз, като прочета, че 25% са осигурени какво ми казвате Вие, че с 25% ще Ви защитим. Да, има ток в къщата, ама ще свети само едната стая от четирите. Нещо не е така!?
Освен това по тези два милиарда, ако ги смятате само следващите години, Вие не говорите, разбира се, аз разбирам, че става дума за капиталови разходи, не само за издръжки и други, но всяка година по два милиарди да се дават – това са много пари. Така че този текст с това число и второто число – още 3 хиляди души, са двете неща, които ме притесняват в Програмата. Не сте обяснили добре защо Ви трябват още 3 хиляди души? Аз съм изненадан, че БСП няма да ни подкрепят чисто политически. Там има много техни избиратели, които още сънуват 150-хилядната армия, да не ги обиждам, защото са колеги и сигурно е било добре тогава, когато са служили, и Вие сега казвате: да 3 хиляди, къде ще увеличават тези ГЕРБ, я даже, ако може да намалят, защото има нова техника!? Няма да гласуват за Вас, господин генерал.
Три хиляди души и ще Ви кажа какво сте написали. Вижте: за минимално необходимите военни способности, което налага тяхното приоритизиране по ключовото виждаме и изпълнение на задачите по трите мисии. Добре де, откъде разбрахте, че Ви трябват 3 хиляди души? Тук заместник-министърът каза нещо: там и там увеличават броя на командването, намалиха на седем, станаха после 15. Ама това са за командванията. Аз Ви питам: другите армии увеличават ли с три, с две подобни нашите числености въоръжени сили, техните сили в Европа – Чехия, Полша, Унгария? Къде е причината, нещо се е променило ли? Освен COVID-а всичко останало е от 80 години мир.
Вие давате тук обосновка какво се случва, даже мигрантите ги няма в момента, забравихме ги. Какво се случва и искате тези три хиляди души?! Аз не разбирам за какво са Ви те, честно казано и не знам опозицията защо Ви подминава? Сигурно имате аргументи.
Освен това нека не забравяме, че сигурността отдавна е размита и тя не е само на армията, тя е на вътрешната сигурност въобще. МВР – 50 хиляди души имаме полиция. Големите проблеми на държавата ни години назад – последните три, четири, пет, не бяха никакво нападение от никаква държава нито от север, нито от юг, нито отникъде, бяха мигрантите. Армията помагаше, ама Вие не искате за това три хиляди души, Вие ги искате по принцип за нещо друго разбирам. Дали не е трябвало да се погледне по-общо на сектор „Сигурност“, защото там се дават също огромни пари за МВР? Все въпроси, които ми се струва, че леко политическото ръководство е трябвало да Ви, как да кажа думата, да Ви озапти ли?. Да каже: да де, сигурно искате всичко ново, ама спрете да давате пари за руска техника тогава и така нататък. Има много възможности и варианти.
Това са моите две забележки.
Завършвам с това: ние, разбира се, както каза и колегата, ще подкрепим тази програма. Надявам се и ДПС, евроатлантици и другите колеги …
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Говорете от името на ГЕРБ.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да, да, надявам се казвам само. Опитвам се да Ви дам жокер, за да не би да сбъркате.
А пък БСП Ви казах защо.
Така че, който каза преди мен, не си спомням, за този консенсус е много важно да дадем знак на обществото, да има консенсус в тази посока, поне в тази. Днеска ковид, утре нещо друго може да ни се случи. Поне тук да гледаме в една посока – така да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Имаше някои релевантни въпроси относно числеността на армията. Смятам, че може да вземете отношение.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Можем да вземем отношение, но сме в открита сесия, за съжаление. Ако минем в закрита сесия, ще Ви отговоря, защото за отбраната на държавата има План на НАТО и в този план на НАТО е разписано всяко едно формирование от тези 188 за нашата национална отбрана как ще се използва. Тоест политическото ръководство не може да каже, че трябва да променим Плана за отбрана на държавата и да увеличим риска за отбраната, и да обвиним НАТО, че не прави такъв план. Защото освен нашите сили, за които говорим, с 3000 се предвижда съюзни сили на нашата територия по чл. 5. Така че тези разчети са направени и са абсолютно точни. С тази численост и с тези способности ние, ако недей си боже стане нужда по чл. 5 да се брани нашата територия и на други държави, ще можем да изпълним задачите. Иначе някой друг трябва да докара войски.
По отношение на другите страни. Всички страни увеличават военните си бюджети, защото това е решение на НАТО и всички ще трябва да постигнем двупроцентно, така че не се учудваме, че бюджетът е стигнал до 2 милиарда – може да стигне и ще стигне повече. Такова е изискването вече и на Европейския съюз. Има решение на Европейския съюз с което европейските държави, за да създадат европейската отбрана, се задължават да харчат 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.
Тук беше казано, че новите рискови заплахи не могат да бъдат посрещнати с молба и с молитва. Военният инструмент се връща като инструмент в политиката – трите „К“, говори тук господин Михов, и трите „К“ са резултат на военни сили. Нали?! И ако нямате военен инструмент ще се молите.
Последният пример е от закупуването на 12 „Рафал“-а – 6 нови и 12 стари, и извънредните плащания в Гърция, са едни от малкото примери за това. Тоест всички държави около нас, всички държави от НАТО увеличават военните си разходи, модернизират военните си способности. Политическото ръководство поради тази причина, казах, че ние не се оковали решението на военните командири и да им кажем: ще правите Сухопътни войски с 12-хилядна квота. Нали?! Това, за което генерал Симеонов говореше – тези квоти водят до стагнация на създаването на способностите. Затова разчетите за 3000 са абсолютно военни разчети на военни способности. Това искам да кажа.
Политическото ръководство не е оковавало военното ръководство в този разчет, защото те го правят абсолютно добросъвестно, за да изпълнят плановете, които съществуват за отбрана на България. Иначе те щяха да поискат ние да Ви докладваме, недавайки тази численост, какъв е рискът за отбраната? Той сега е минимален. Говорим за минимални военни изискваният. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Ибрямов, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! В началото да се извиня на господин Радев за моята емоционална реакция. Един завършен политик не би трябвало да реагира така. Съжалявам. Но съм объркан да Ви кажа. Объркан съм. Не разсъждавам като военен, не влагам нищо лошо в това, разбира се. Разсъждавам чисто като политик – аз съм такъв.
Когато говорим, разбира се, за стратегическо планиране особено в областта на отбраната, касаещо националната сигурност и всичко, което можем да изразим по тази парадигма, ние ще се въздържим на този етап да подкрепим тази програма, със сигурност в залата ще изразим основно мнение. Парламентарната група ще вземе вероятно другата седмица основното си решение как да гласуваме в залата.
Отбраната е важен стратегически приоритет за държавата, но за нас има и други приоритети. В момента основният приоритет са здравето на нацията, здравето на хората, социалният пакет, ангажираност на държавата и, разбира се, образованието. Но това не изключва да забравим и другите политически ангажименти, които държавата трябва да изпълнява в съответните сектори. Но е факт, което Вие изтъкнахте – всяка година заделяме много средства като бюджет за армията, за отбраната, но когато стигнем да заплатим бойна техника или нещо подобно, тези средства не идват от бюджета на самата отбрана като министерство – идват от държавния бюджет, от джоба на българския данъкоплатец. Нали правим разлика? Но пък, разбира се, много е хубаво в Комисията по отбрана да има различни мнения и дебат. Ако няма – това дори не е полезно. Но все пак както в отбраната, така и във всяка една сфера накрая решенията са чисто политически.
Времената 2008 г. са изисквали едни политически решения. Дали са били правилни? Сега говорим за тях и смятаме плюс-минус, претегляме. А дали сега това приемане на тази амбициозна програма ще доведе до резултат – ще отчитаме след 10 години, не по-рано. Ако някой смята в тази зала, че догодина ще имаме ефект от тази програма – жестоко се лъже. Това е мое лично мнение. Поправете ме, ако греша. И тук не разсъждавам, пак казвам, като част от военните формирования, от управлението на армията, а на чисто политическа основа.
Това е, което исках да добавя, господин генерал.
И пак приемете моите извинения, господин Радев, за емоционалната ми реакция.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за добрия тон, господин Ибрямов.
Генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, уважаеми господин Кръстев! Аз искам да се върна на изказването и думите на господин Кръстев, че говорим за процент и колко… Такива са били възможностите на държавата и тези средства тогава са били достатъчни и все пак армията я е имало и ще я има.
Другото, по отношение на стратегическото планиране. Стратегическо планиране в България е имало, имаше, има го и ще го има в бъдеще. Така че всички планове, които се правят, вярно е, че много труд и аз казах в началото – много труд е положен.
Благодаря също на господин Радев за капацитета на нашата комисия. Това е така, защото има от всички видове структури в Българската армия, във въоръжените сили. Но все пак ние не трябва да допуснем в бъдеще при изготвянето на плановете на всички видове въоръжени сили и от военното ръководство, да допуснем някакви недоразумения. Тук генерал Илиев каза, че едва ли не тези командвания – на логистичното командване и на КИС ще бъдат на базата на бригадите, които са в момента. Аз съм бил в такова командване, бях в командването за материално-техническото осигуряване, бил съм в него. Генерал Запрянов много добре знае всички командвания как си имаха бригади. Не може това командване да се занимава само с планиране или някакви даване на указания. Тези бригади ще останат към тях и сигурно е така. Не може тази бригада „Логистика“ да не е към командването за логистично осигуряване, и тези складове, които ги има на територията на цялата държава, да не бъдат пак в тази бригада и цялата логистична дейност ще бъде в това командване. Това командване също подпомага началника на отбраната.
И затова искам да говорим експертно, да слезем малко на нивото на хората. Аз искам да кажа, някой ако си е помислял и утре да каже, че Кольо Милев иска да намалява армията, няма такива работи. Аз казах, чрез модернизацията на армията да не се достигнат тези 43 хиляди, за които той каза: защо са Ви тези 3 хиляди? Може и наистина трябват 43 хиляди, но пък, ако настъпи някаква такава сериозна модернизация и вкараме тези прословути платформи, може би ни трябват 45 – 46, но ние се спираме на 43, защото сме успели да модернизираме на такова ниво армията.
И пак в тази посока, надявам се, въоръжените сили да се развиват не по-лошо, както досега. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Радвам се на добрата оценка, която дадохте на Министерството на отбраната, че въоръжените сили се развиват добре, както досега.
Господин Вангелов.
Горе-долу позициите се поизясниха.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Председател, благодаря.
Не е нужно човек да е пророк, нито социолог, за да каже, че в следващия парламент със сигурност ще има две партии, със сигурност ще има ГЕРБ и БСП, и със сигурност тези партии ще продължат да доминират политиката на България в следващите 10 години. Може някой да не е съгласен, това е моето мнение. Следователно от позицията на тези две партии, когато става въпрос за такива стратегически документи, зависи нашата сигурност за години напред.
До 10 години БСП със сигурност може би ще дойде на власт поне веднъж, поне веднъж или за малко – до десет години, за Бога! Ако до тогава не дойдат – не знам. Затова ми е много чудно, когато се казва, че който ще управлява може да не са съгласни. С кое да не са съгласни – с този минимум? Колко пъти се каза, че тази програма е минимумът на способности?
След това, не знам докога в тази комисия ще употребяваме израза, че за отбрана отивали много пари? Единственото, което трябва да гледаме е процентът. Процентът е смешен – 1,6! Как ще са много пари? Ако 1,6 е много пари за отбрана, то тогава излиза, че другите 98 цяло и колко процента – за какво отиват? Не е коректно никой от нас – това е моето скромно мнение – да употребява израза, че за отбрана се давали много пари. Процентът е важен! Ако расте брутният вътрешен продукт, процентът остава 2 до 2024 г., тогава растат и парите, после минимум да бъде 2% след 2024 г., нали така?
След това, за тези 3000 души отгоре, мисля, че всички разбрахме защо трябва да ги има и аз мисля, че това пак е абсолютно някакъв санитарен минимум, защото, дано, дано не се случи нещо по-лошо в триъгълника на трите „К“ за следващите десет години, защото говорим за 10 години напред, не за две, три или четири.
И последното, което искам да кажа, че, когато говорим за отбрана – да, те решенията са политически наистина, ама нека да бъдат повече държавнически, защото разбирате нюанса между двете. Политически могат да бъдат решения, които обаче да не са държавнически. Хубаво е в случая да бъдат и политически, и държавнически. Говоря за всички нас в тази зала.
И завършвам с това, че програмата някой каза, че е амбициозна. За мен е напълно реалистична и както казаха и от министерството, изисква минималното за нашата сигурност. Благодаря за вниманието.
Ние ще я подкрепим, изхождайки от държавнически съображения. Не, защото утре ще сме в парламента, не, защото утре ще сме в тази комисия, а защото България има нужда от такъв документ и от такива параметри.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Вангелов.
Други колеги има ли?
Аз лично израснах като политик благодарение на днешното заседанието на тази комисия. Благодаря за сериозното отношение към тази програма, имаше много добри неща, които научих.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията и предлагам на гласуване така предложения Проект за решение на Народното събрание за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Благодаря.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Просто искам от името на политическото ръководство да благодаря за съдържателния дебат, който беше повдигнат, да благодаря на Комисията и се надявам в залата мнозинството, а, дай боже, консенсусно да бъдем подкрепени, защото този документ е политически документ само, защото се приема от парламента, но касае въоръжените сили, които са национална непартийна институция. Така че от политическа гледна точка, благодаря Ви! Ние така сме разсъждавали като сме го правили.
Сега генерал Илиев от военна гледна точка да Ви благодаря.
ДИМИТЪР ИЛИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати – членове на Комисията по отбрана, аз естествено, носейки униформа, съм надпартиен служител на Република България, офицер, генерал и искам да Ви кажа: благодаря за съдържателния дебат. Вие питахте доста въпроси и бях готов да отговоря и на други, дано съм успял, ако не – и в друго качество, и в друг формат можем да отговаряме на различни въпроси, за да се изясни необходимостта от такава програма. Защото, не че тази програма нещо ще направи, но тя ще стартира един процес, който е необходим от военна гледна точка. И тук, не че искам да Ви опонирам, господин Ибрямов, или нещо да казвам, а за една година наистина много неща ще станат и ще има резултат, защото много процеси ще стартират, които са ни необходими. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Генерал.
Приключихме с първа точка.

Втора точка: РАЗНИ.
Имате ли нещо, колеги? Нямаме.

Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)