Представяне на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерски съвет на 27.01.2020 г. и обсъждане и приемане на предложения за включване в проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г., съгласно чл. 118, ал. 2 от ПОДНС.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД




ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
Г-Н ДРАГОМИР СТОЙНЕВ




С Т А Н О В И Щ Е


ОТНОСНО Представяне на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерски съвет на 27.01.2020 г. и обсъждане и приемане на предложения за включване в проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г., съгласно чл. 118, ал. 2 от ПОДНС.



На заседание проведено на 19 февруари 2020 г. , Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерски съвет на 27.01.2020 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на вътрешните работи: Снежина Маринова – директор на Дирекция „ЕС и международно сътрудничество“ и Николай Дановски – експерт в Дирекция „ ЕС и международно сътрудничество“.
От името на вносителя, Снежина Маринова представи Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. На базата на нея се разработват шестмесечни програми с приоритетните на Република България теми и досиета, които съдържат конкретни за страната законодателни и незаконодателни предложения.

Управление на миграцията

Управлението на всички аспекти на миграцията ще продължи да бъде ключов приоритет и през 2020 г. търсенето на координиран и структуриран отговор на миграционните предизвикателства ще остане във фокуса на дискусиите на европейско ниво. Въпросът обхваща широк набор от теми, между които овладяването на нередовната миграция, управлението на легалната миграция , реформата на системата за убежище, борбата с контрабандата на мигранти, граничния контрол, връщането, външното измерение и др.
Отчитайки високата политическа чувствителност на въпросите на миграцията на ниво ЕС и ясно обособени лагери от държави членки с категорични позиции, следва да се има предвид, че цялостната посока на развитие по темата ще зависи в голяма степен от приоритетите и инициативите на новата Европейска комисия. Председателят на ЕК вече заяви амбициозни цели по отношение бъдещето на политиките по миграция и убежище. Предвижда се ЕК да публикува нов Пакт по миграцията и убежището, който да зададе нов тласък на обсъжданията по тези особено чувствителни въпроси. С оглед отчитане на позициите на максимално много държави членки в бъдещия документ, двамата комисари, в чиито ресори попада темата за миграцията, ще стартират обиколка по столиците за разясняване на позициите и намиране на общи елементи, на които да се основава новият Пакт по миграция и убежището.
България ще продължи да настоява за силен, координиран, структуриран и комплексен европейски отговор на миграционните предизвикателства. Ще продължим за отстояваме позицията, че решение на миграционните въпроси може да се търси чрез предприемане на съвкупност от мерки в трите основни стълба: укрепване на външните граници, засилена външна дейност и мерки във вътрешен план. От важно значение е запазването на фокуса и върху всички миграционни маршрути, за да можем да следим миграционната ситуация в нейната цялост.
Ще отстояваме виждането, че решението на проблемите следва да се търси не на национално ниво, а с общите усилия на всички държави членки.
Очакваме новият подход на ЕК по въпросите на миграцията и убежището да се основава на баланс между солидарност и споделена отговорност между държавите членки и особено на тези от първа линия. Управлението на миграцията следва да се осъществява на базата на постоянен механизъм за управление на кризи, който да обхваща всички граници и маршрути, а не на временни решения. Само така ще можем да гарантираме висока степен на сигурност на нашите граждани и да намерим трайни решения за предизвикателствата.

Присъединяване на България към шенгенското пространство

Въпросът за присъединяването на България и Румъния към Шенген е тема попадаща редовно в дневния ред на ЕС. Многократното отлагане на вземане на положително решение е свързано с множество фактори, както от обективен (степента на миграционния натиск, реформата на системата за убежище и заплахите за сигурността), така и от субективен характер (политическите настроения в някои държави членки). Една от основните предпоставки за членството на България и Румъния на практика се оказва възстановяването на нормалното функциониране на Шенген и премахването на граничния контрол. В същото време политиките по Шенген все по-често се обвързват на ниво ЕС с въпросите на убежището, независимо че липсва правна основание за това. Някои държави членки продължават да търсят връзка между борбата с организираната престъпност и корупцията и членството в Шенген. Всичко това показва, че разрешаването на въпроса зависи от комплекс от фактори и множество други актуални политики от дневния ред на ЕС.
Към момента още една държава – членка на ЕС, а именно Хърватия, вече изпълнява критериите за членство в Шенген наред с България и Румъния и очаква политическо решение за присъединяването си. Фактът, че Хърватия ще бъде Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2020 г. допълнително ще ограничи възможностите за включването на въпроса в дневния ред на СПВР в търсене на единодушна подкрепа. Евентуално развитие може да се търси по време на Германското председателство през втората половина на годината, но са налице голям брой условности. В свой нон-пейпър Германия вече представи идеите си за реформа на Шенгенското пространство, възможно е новата Европейска комисия да публикува ново законодателно предложение за изменения в Кодекса на шенгенските граници и Механизма за оценка по Шенген, като всички тези събития ще предопределят развитието и на въпроса за членството на България в Шенген.
България ще продължи да проследява и участва активно в развитието на процесите, да сондира нагласи на резервираните държави членки и да използва всяка възможност да ги убеждава в готовността си за членство в Шенген. Ще бъдем последователни в позицията си да не бъдем оценявани повторно по Механизма за оценка по Шенген преди да бъдем приети като пълноправен член на Шенгенското пространство.
Благодарение на последователните усилия през последните години, на практика България вече прилага всички инструменти на шенгенското сътрудничество и по този начин гарантира ниво на сигурност, еднакво на това, осигурявано от страните в Шенген. Подкрепата за готовността на страната е изразявано многократно от различни институции, като ЕК и ЕП.
Ще продължим да участваме добросъвестно в шенгенското сътрудничество и да допринасяме към общата сигурност на ЕС.
При изготвянето на конкретни предложения за включване в проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред отчита приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерски съвет, както и законодателните и незаконодателни инициативи, залегнали в Работната програма на Европейската комисия за 2020 г.

В резултат на проведеното гласуване, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за“, 0 гласа „ против“ и 5 гласа „въздържал се“ прие следното

СТАНОВИЩЕ:

На основание Чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в кръга на своята компетентност, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да включи в проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. следните проекти на актове на европейските институции:
Нов пакт за миграцията и убежището и придружаващи го законодателни предложения (незаконодателна инициатива и законодателни инициативи, членове 78 и 79 от ДФЕС; първо тримесечие на 2020 г.);
Нова стратегия на ЕС за Съюза на сигурност (незаконодателна инициатива, законодателни инициативи и други мерки; второ тримесечие на 2020 г.);
Укрепване на мандата на Европол (законодателна инициатива - регламент, вкл. оценка на въздействието, член 88 от ДФЕС; четвърто тримесечие на 2020 г.);
Предложение за допълнителни мерки във връзка със защитата на критичната инфраструктура (законодателна инициатива – директива (предстои да бъде потвърдено), вкл. оценка на въздействието; четвърто тримесечие на 2020 г.);
Нова стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора (незаконодателна инициатива; четвърто тримесечие на 2020 г.);
Стратегия на ЕС за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца (незаконодателна инициатива; второ тримесечие на 2020 г.).


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:

Пламен Нунев