Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
17/12/2020 първо гласуване
Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 053-06-26
Относно: Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: Таня Каракаш, директор на дирекция "Правно-нормативна дейност" в ДАНС; Цветелина Стоянова, началник на отдел в дирекция "Финансово разузнаване“ в ДАНС; Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ; Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-н Маноил Манев.
С предложения законопроект се цели да се намали административната тежест за определена категория задължени субекти по чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), без това да се отрази на преследваните със закона цели. Съгласно чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължени лица по закона са „търговците на едро“. За разлика от т. 20 на същия член, където кръга на субектите е очертан според характера на стоката, с която се търгува – „оръжие, петрол и петролни продукти“, за които стоки очевидно се приема, че е налице повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, текстът на т. 19 не прави подобно разграничение, т.е. обхваща всички „търговци на едро“, независимо от вида и стойността на стоката, без при това да дава дефиниция на понятието „търговец на едро“ и поставя българските търговци в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от другите европейски държави. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма не включва изрично търговците на едро сред задължените лица, но съдържа една конкретна разпоредба за търговците, а именно буква д) на чл. 2, ал. 1, т. 3 – други лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 10 000 EUR или повече.
На основание чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията в брой на територията на Република България са ограничени само за суми в размер до 10 000 лева, равняващи се на 5 112,92 EUR по фиксирания обменен курс на Българската народна банка. Плащанията на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, както и на стойност под 10 000 лева, но когато могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева, се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лева. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Следователно, в България лицата, търгуващи със стоки на стойност в размер на 10 000 EUR или повече, задължително следва да извършват или получават плащанията само чрез превод или внасяне по платежна сметка, тъй като плащанията в брой в размер, който е равен или по-голям на 10 000 лева са забранени.
По законопроекта са постъпили становища от Министерство на финансите и от Държавна агенция „Национална сигурност“, с които се изразява подкрепа по направените предложения за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В последвалата дискусия участие взеха г-н Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ, г-жа Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара и г-жа Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки“, които аргументирано защитиха тезата си търговците на едро да отпаднат като задължен субект по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Поради необходимостта от своевременното приемане и влизане в сила на разглеждания законопроект, г-н Нунев направи предложение по реда на чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът да бъде подложен за обсъждане на първо и второ гласуване в едно заседание, за което се прилага и доклад за второ гласуване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 11, „Против” – 0, „Въздържал се” – 5, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
ПЛАМЕН НУНЕВ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 053-06-26
Относно: Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: Таня Каракаш, директор на дирекция "Правно-нормативна дейност" в ДАНС; Цветелина Стоянова, началник на отдел в дирекция "Финансово разузнаване“ в ДАНС; Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ; Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-н Маноил Манев.
С предложения законопроект се цели да се намали административната тежест за определена категория задължени субекти по чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), без това да се отрази на преследваните със закона цели. Съгласно чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължени лица по закона са „търговците на едро“. За разлика от т. 20 на същия член, където кръга на субектите е очертан според характера на стоката, с която се търгува – „оръжие, петрол и петролни продукти“, за които стоки очевидно се приема, че е налице повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, текстът на т. 19 не прави подобно разграничение, т.е. обхваща всички „търговци на едро“, независимо от вида и стойността на стоката, без при това да дава дефиниция на понятието „търговец на едро“ и поставя българските търговци в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от другите европейски държави. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма не включва изрично търговците на едро сред задължените лица, но съдържа една конкретна разпоредба за търговците, а именно буква д) на чл. 2, ал. 1, т. 3 – други лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 10 000 EUR или повече.
На основание чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията в брой на територията на Република България са ограничени само за суми в размер до 10 000 лева, равняващи се на 5 112,92 EUR по фиксирания обменен курс на Българската народна банка. Плащанията на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, както и на стойност под 10 000 лева, но когато могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лева, се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лева. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Следователно, в България лицата, търгуващи със стоки на стойност в размер на 10 000 EUR или повече, задължително следва да извършват или получават плащанията само чрез превод или внасяне по платежна сметка, тъй като плащанията в брой в размер, който е равен или по-голям на 10 000 лева са забранени.
По законопроекта са постъпили становища от Министерство на финансите и от Държавна агенция „Национална сигурност“, с които се изразява подкрепа по направените предложения за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В последвалата дискусия участие взеха г-н Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на УС на КРИБ, г-жа Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара и г-жа Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки“, които аргументирано защитиха тезата си търговците на едро да отпаднат като задължен субект по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Поради необходимостта от своевременното приемане и влизане в сила на разглеждания законопроект, г-н Нунев направи предложение по реда на чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът да бъде подложен за обсъждане на първо и второ гласуване в едно заседание, за което се прилага и доклад за второ гласуване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 11, „Против” – 0, „Въздържал се” – 5, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
ПЛАМЕН НУНЕВ
