Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
07/03/2018
С Т А Н О В И Щ Е
№853-06-4 от 09.03.2018 г.
ОТНОСНО: Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесена от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
С Т А Н О В И Щ Е
ОТНОСНО: Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесена от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
На свои редовни съвместни заседания, проведени на 25.01.2017 г. и на 07.02. 2018 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред , Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и изготвянето на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения и Комисията по отбрана разгледаха и обсъдиха внесената от Министерски съвет № 702-00-48 на 11.12.2017 г. актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение.
На заседанието присъстваха: от Министерски съвет – Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет; от Министерство на вътрешните работи – зам.министър Красимир Ципов.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект на решение бе представена от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет. Стратегията се внася за разглеждане и приемане от Народното събрание на основание чл.16,т.5 от Закона за отбраната и въоръжените сили и чл.7, ал.1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Проектът на актуализирана Стратегия е разработен в изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя от 6 юли 2017 г. от междуведомствена работна група, в която са взели участие представители на институциите, ангажирани с преки отговорности в сферата на националната сигурност. Проектът е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Проектът е подложен на широко обществено обсъждане на няколко етапа с участие на представители на академичната общност, неправителствения сектор и други и е преминал процедура на съгласуване, преди разглеждането му в Министерски съвет, за приемане на решение за внасяне в Народното събрание.
След приемане на Стратегията за национална сигурност на Република България от 41-то Народно събрание на 25 февруари 2011 г. и особено след 2013-2014 г. в средата за сигурност и най-вече в международен план са настъпили сериозни промени, които налагат и нови концепции в стратегическия план на НАТО, в оценките на Европейския съюз за средата на сигурност и за политиките, които следва да се приемат на съюзно равнище. Отбеляза се в изложението, че съществени изводи са направени и от наша страна с оглед обективните обстоятелства, които налагат разработване на проект за изменение и допълнение на Стратегията за национална сигурност.
Проектът на актуализирана Стратегия за национална сигурност е не само актуален прочит на националната сигурност свързана с глобалните промени и предизвикателства в региона на Балканите и Черноморския регион, но предлага и разумен баланс за пресрещане на предизвикателствата за защита на националната ни сигурност.
Актуализираните текстове целят и преодоляване на проблемите, свързани с ресурсното обезпечаване и окомплектоване на институциите от системата за осигуряване на националната ни сигурност.
С актуализацията на Стратегията се цели създаване на максимални условия за защита на националните интереси и за постигане на националните цели и приоритети.
Отбелязано бе в изложението, че обновяването на дефинициите за приоритетите, стратегическите цели и начините за тяхното реализиране са подробно изброените в секторни политики за сигурност, което обезпечава стабилна база за ефективно и адекватно противодействие на новите рискове и заплахи.
В същото време са включени и нови политики, свързани с развитието на информационните и комуникационните технологии и все по-голямото значение на киберпространството за гражданите, публичната власт и деловите среди, сигурността на младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство.
По нов начин са формулирани текстовете за управление на кризи с вложеното разбиране за необходимостта от нормативно и институционално укрепване, в развиване на способността на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на вредоносните последствия.
Отделено е място на проблемите на службите за сигурност и отбрана. Като основен приоритет е посочено и изпълнението на приетите от България военни и граждански цели за способностите на НАТО за колективна отбрана и инициатива за изграждане на отбранителните способности на Европейския съюз.
Направен е задълбочен анализ на външната среда за сигурност и динамиката на процесите в световен план, което обуславя засилване на досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за сигурността на Република България. Посочено е, че съществено значение оказват международния тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти, миграционните процеси, трансграничната организирана престъпност на Балканите, терористичните заплахи от религиозно мотивирани групировки, хибридните действия срещу НАТО и ЕС и конкретно срещу страната ни, както и много други изброени рискове, което налага адекватно справяне с произтичащите от тях опасности.
Външната среда, както и изброените рискове във вътрешната среда за националната ни сигурност изискват комплекс от взаимосвързани приоритети и секторни политики, интегрирани с политиките за сигурност на ЕС и НАТО,ООН, ОССЕ.
Посочи се, че във вътрешен план е акцентирано в утвърждаване върховенството на закона, противодействието на корупцията, прозрачността в дейността на институциите, укрепване на ресурсния капацитет, взаимодействие между службите за сигурност и повишаване на професионализма, координация и ефективен контрол при изпълнение на правомощията на службите за сигурност и обществен ред и развитие на формите за отчетност пред обществото.
Подробно са очертани и приоритетните задачи в отделните сектори за прилагане на политиките за сигурност.
В проекта са предложени и текстове за разширяване възможностите на стопанските субекти и неправителствения сектор при реализация на политиките за защита на националната сигурност.
Политиките в проекта на Актуализираната Стратегия за национална сигурност са разписани в съответствие с демократичните ценности, основните права и свободи, равните възможности за развитие на личността, националната ни култура, съобразени са с Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност.
В Комисията постъпиха предложения от народни представители, които бяха подложени на гласуване. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи следните предложения и новата редакция по съответните текстове:
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
I Увод, т.3 в изречение първо се правят следните изменения и допълнения:
1. запетаята след думата „сигурност" се заменя с точка и се добавя ново изречение: „Национална сигурност на първо място е защитата на националния суверенитет, най-съществената част от която е защитата на териториалната цялост с опазване на държавните граници.".
2. думата „като" след новото изречение - отпада, след което текстът продължава като изречение трето.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция по т.3:
3. Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Крайният продукт и същинският смисъл на понятието "национална сигурност" е гарантирането на човешката сигурност и защитата на свободата и достойнството на гражданина, както и защитата на суверенитета, териториалната цялост и опазването на държавната граница. Промените в регионалната сигурност в Черноморския регион, Близкия Изток и Северна Африка през последните години и очертаващите се тенденции, определят необходимостта от гъвкаво, балансирано и синергично използване на политиките и инструментите на националната мощ за защита на националните интереси.
Предложение от. Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 14 - думите „ще създаде условия за защита" да се заменят с „гарантира защитата", думите „за постигане" да се заменят с „постигането";
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на т.14:
14. Прилагането на стратегията за национална сигурност ще създаде условия за защита на националните интереси и за постигането на националните цели и приоритети.
Предложение от. Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „И.2. Национални интереси", т. 18, думата „единно" да се замени с „българското".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „III. 1 Външна среда на сигурност".:
В т. 29 думите „радикалния ислям" да се заменят с „радикални идеологии, основани на исляма"
;Комисията подкрепя предложението.
Предложение он народния представетел Кольо Милев и от Иван Иванов и група народни представители:
В т. 30, Първото изречение да придобие следната редакция:
„Миграцията се превръща в дългосрочен задълбочаващ се проблем, с вероятност ако не се управлява да се превърне в стратегическа заплаха за демократичните общества и икономиките в транзитните и приемащите държави".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т.30:
30. Миграцията се превръща в дългосрочен и задълбочаващ се проблем, с риск ако не се управлява да се превърне в стратегическа заплаха за демократичните общества и икономиките в транзитните и приемащите държави. Ситуацията в Близкия изток, Централна Азия и Африка генерира рискове от повишаване на миграционния натиск, който влияе негативно върху сигурността на държавите в Европа, в т.ч. Република България.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 41, изречение първо, думите „общности в държавите членки на ЕС, в САЩ и Канада" да се заменят с „граждани, както и българските общности извън страната".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т.41:
41. Българските граждани, както и българските общности извън страната и българските национални малцинства, в страните, в които имат законово признат статут, макар и по съществено различни причини, се нуждаят от по-голямо и адекватно на съвременните реалности внимание от държавата ни. То следва да намери израз в информационен и културен обмен, в специално отношение към родените и възпитаващи се извън територията на страната български граждани, както и към лица от български произход, независимо от това дали придобиват по рождение българско гражданство.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 52, в изречение първо, да отпаднат думите „и в частност корупцията по високите етажи", а в последното изречение, след думите „лицензионни режими" да се добави „излишни контролни функции на административните органи";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.52:
52. Корупцията и в частност корупцията по високите етажи остава един от основните проблеми на съвременното българско общество. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването. Корупцията заплашва съществуването и спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното функциониране и компрометира провежданите реформи. Възможности за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, излишни контролни функции на административните органи, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходване на публичните средства.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
В р. Ш.2. Вътрешна среда на сигурност, в т. 61 в началото на текста се поставя ново изречение: „Преразглеждане на Дъблинската регулация."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „IV.2. Приоритети", т. 77:След думите „лошо управление" да се добави „на регулациите и излишните процедури по разрешителни и контролни механизми на администрацията";
след думите „нейната ефективност", да се добави „включително оптимизацията на числеността".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т. 77:
77.Утвърждаването на върховенството на закона, принципите на доброто управление и противодействието на корупцията имат решаващо значение за политиката за национална сигурност като цяло и по отделните сектори. То ще се реализира чрез:
•постоянно усъвършенстване на нормативната уредба, ограничаваща възможностите за прилагане на корупционни практики и на проявите на лошо управление,и намаляваща административната тежест чрез премахването на излишните процедури по разрешителни и контролни механизми;
•повишаване на ефективността, прозрачността и отчетността при функциониране на институциите;
•ясно разпределяне на задълженията и правомощията на политическите и административните равнища в органите на изпълнителната власт;
•повишаване компетентността на държавната администрация и на нейната ефективност;
•развиване способностите на служителите да установяват и противодействат срещу опитите за корумпиране;
•прилагане на съществуващи и разработване на нови форми на контрол спрямо политическите и административните равнища, както от страна на обществени организации, така и от отделни граждани;
•развитие на взаимодействието, партньорството и участието на гражданите и техните организации при провеждането на антикорупционни политики и мерки от страна на изпълнителната власт.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
Раздел „IV.3. Секторни политики за сигурност":
По раздел „Политики за финансова и икономическа сигурност":
В т. 87, в изречение второ след думите „пенсионните фондове" да се постави точка и текстът до края да отпадне.
Да се създаде ново последно изречение:
„Привеждане на регулациите в тези сектори в съответствие с изискванията на нормативните документи на ЕС и недопускане на разширително тълкуване от страна на националните регулатори."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.87:
87. Органите за банков и финансов надзор защитават интересите на вложителите, инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и насочват усилията си към поддържането на стабилността на финансовата система и финансовите пазари и на доверието в тях. Завършване на реформите и предприетите мерки в резултат от препоръките след проведените преглед на качеството на активите и стрес тест на банките, застрахователите и презастрахователите, и от прегледа на активите на пенсионните фондове. Привеждане на регулациите в тези сектори в съответствие с изискванията на ЕС.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 93 след думите „инвестиционна дейност" да се постави запетая и да се добави „премахване на административните пречки пред инвестиционния процес";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т. 93:
93.Балансираното икономическо развитие на регионите в Република България се подпомага чрез насърчаване на инвестиционна дейност, облекчаване на административните процедури в инвестиционния процес и реализацията на проекти по програми, финансирани от държавния бюджет и от фондовете на ЕС.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 103, изречение второ, след думите „поставя върху" да се добави „гарантирането на достъпно образование, което да обхваща всички ученици", а след думите „обществено развитие" да се добави „както и професионална реализация";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.103:
103. Предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност е модернизирането на основното, средното и висшето образованиечрез стриктно прилагане на националните стандарти както в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, така и във висшите училища. Основен акцент се поставя върху равния достъп до качествено образование и приобщаването на всяко дете и всеки ученик, ограничаване на неграмотността, предотвратяване на ранното отпадане на деца от образователната система, постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие, привличане на млади хора към учителската професия, развитие на материалната база и новите технологии и осигуряване на връзка между нуждите на бизнеса и образованието, изграждане общочовешки ценности и намаляване на агресията. Развитието на висшето образование, изследователската и научната дейност, както и опазването на културно-историческото наследство са основа за предприемане на действия от стратегически характер при планирането и осъществяването на секторни и общи национални политики за развитие на личността и обществото.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
По драздел „Политика за енергийна сигурност",
В т. 111 след думата „енергийна" да се постави запетая и да се добави „транспортна и телекомуникационна" инфраструктура;
Комисията подкрепя предложението по т.111.
Предложение от Иван Иванов и група народни представители:
Точка 51 да стане 52 и в края, да се добави :
" но трябва да се стремим към неговото отпадане."
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в т. 125 със следната редакция:
125. В областта на правосъдието Република България се приобщава пълноценно и интензивно към системата от принципи, цели, политики, норми и практики на ЕС. Република България е част от европейското правно пространство и прилага съвкупност от норми – правото на ЕС, което съществено се различава от международното и от вътрешното право на държавите членки. Този процес има съществено въздействие върху нормотворчеството и правоприлагането в нашата страна.Прекратяването на прилагането на Механизма за сътрудничество и проверка е важна цел със стратегическо значение, чието постигане е възможно в краткосрочна перспектива.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
Подраздел „Политика за правосъдие и вътрешен ред",
В т. 128, изречение второ, след думите „системата за управление" да се добави „премахване на регулациите и административните изисквания, които създават хранителна среда за корупция;".
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция по т. 128:
128.Противодействие срещу корупцията се развива чрез същественамодернизация на законодателството и ефективно функциониране на единен антикорупционен орган. Противодействието на корупцията се постига чрез прилагане на комплексни мерки, насочени към развиване на междуинституционалния подход; укрепване на системата за управление;оптимизиране на регулациите и административните изисквания с оглед недопускане на корупционни практики; нормативно осигуряване; административен капацитет; интегрирано управление на информационния ресурс; взаимодействие и международно сътрудничество и оперативно управление. Повишаването на ефективността в работата на органите на местната власт и на местното самоуправление се постига чрез включване на гражданите в процеса на реализиране целите на местното самоуправление. Институциите и неправителствените организации работят за формиране на устойчиви нагласи и активна гражданска позиция в обществото за намаляване на търпимостта към корупцията чрез използване на възможностите и на образователните политики и информационните кампании.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
IV. В р. 1У.З. Секторни политики 1а сигурност се правят следните изменения и допълнения:
в част Политика за правосъдие и вътрешен ред:
В т. 139 в изречение второ след думата „политики" се поставят двоеточие, а думите „за повишаване капацитета за охрана на границата" се поставян на първо място след него.
Комисията подкрепя предложението.
В настоящия доклад са включени предложенията, които са подкрепени и които съдържат конкретни предложения за изменение и/или допълнение на текстове от Актуализираната стратегия за национална сигурност.
-
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, с 0 гласа против” и 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание, да приеме следния проект на
Р Е Ш Е Н И Е
ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ
ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 16 т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили във връзка с чл. 7 , ал.1 т.2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Р Е Ш И:
Приема актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България (Приложение).
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
С Т А Н О В И Щ Е
ОТНОСНО: Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесена от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
На свои редовни съвместни заседания, проведени на 25.01.2017 г. и на 07.02. 2018 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред , Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и изготвянето на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения и Комисията по отбрана разгледаха и обсъдиха внесената от Министерски съвет № 702-00-48 на 11.12.2017 г. актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение.
На заседанието присъстваха: от Министерски съвет – Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет; от Министерство на вътрешните работи – зам.министър Красимир Ципов.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект на решение бе представена от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет. Стратегията се внася за разглеждане и приемане от Народното събрание на основание чл.16,т.5 от Закона за отбраната и въоръжените сили и чл.7, ал.1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Проектът на актуализирана Стратегия е разработен в изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя от 6 юли 2017 г. от междуведомствена работна група, в която са взели участие представители на институциите, ангажирани с преки отговорности в сферата на националната сигурност. Проектът е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Проектът е подложен на широко обществено обсъждане на няколко етапа с участие на представители на академичната общност, неправителствения сектор и други и е преминал процедура на съгласуване, преди разглеждането му в Министерски съвет, за приемане на решение за внасяне в Народното събрание.
След приемане на Стратегията за национална сигурност на Република България от 41-то Народно събрание на 25 февруари 2011 г. и особено след 2013-2014 г. в средата за сигурност и най-вече в международен план са настъпили сериозни промени, които налагат и нови концепции в стратегическия план на НАТО, в оценките на Европейския съюз за средата на сигурност и за политиките, които следва да се приемат на съюзно равнище. Отбеляза се в изложението, че съществени изводи са направени и от наша страна с оглед обективните обстоятелства, които налагат разработване на проект за изменение и допълнение на Стратегията за национална сигурност.
Проектът на актуализирана Стратегия за национална сигурност е не само актуален прочит на националната сигурност свързана с глобалните промени и предизвикателства в региона на Балканите и Черноморския регион, но предлага и разумен баланс за пресрещане на предизвикателствата за защита на националната ни сигурност.
Актуализираните текстове целят и преодоляване на проблемите, свързани с ресурсното обезпечаване и окомплектоване на институциите от системата за осигуряване на националната ни сигурност.
С актуализацията на Стратегията се цели създаване на максимални условия за защита на националните интереси и за постигане на националните цели и приоритети.
Отбелязано бе в изложението, че обновяването на дефинициите за приоритетите, стратегическите цели и начините за тяхното реализиране са подробно изброените в секторни политики за сигурност, което обезпечава стабилна база за ефективно и адекватно противодействие на новите рискове и заплахи.
В същото време са включени и нови политики, свързани с развитието на информационните и комуникационните технологии и все по-голямото значение на киберпространството за гражданите, публичната власт и деловите среди, сигурността на младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство.
По нов начин са формулирани текстовете за управление на кризи с вложеното разбиране за необходимостта от нормативно и институционално укрепване, в развиване на способността на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на вредоносните последствия.
Отделено е място на проблемите на службите за сигурност и отбрана. Като основен приоритет е посочено и изпълнението на приетите от България военни и граждански цели за способностите на НАТО за колективна отбрана и инициатива за изграждане на отбранителните способности на Европейския съюз.
Направен е задълбочен анализ на външната среда за сигурност и динамиката на процесите в световен план, което обуславя засилване на досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за сигурността на Република България. Посочено е, че съществено значение оказват международния тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти, миграционните процеси, трансграничната организирана престъпност на Балканите, терористичните заплахи от религиозно мотивирани групировки, хибридните действия срещу НАТО и ЕС и конкретно срещу страната ни, както и много други изброени рискове, което налага адекватно справяне с произтичащите от тях опасности.
Външната среда, както и изброените рискове във вътрешната среда за националната ни сигурност изискват комплекс от взаимосвързани приоритети и секторни политики, интегрирани с политиките за сигурност на ЕС и НАТО,ООН, ОССЕ.
Посочи се, че във вътрешен план е акцентирано в утвърждаване върховенството на закона, противодействието на корупцията, прозрачността в дейността на институциите, укрепване на ресурсния капацитет, взаимодействие между службите за сигурност и повишаване на професионализма, координация и ефективен контрол при изпълнение на правомощията на службите за сигурност и обществен ред и развитие на формите за отчетност пред обществото.
Подробно са очертани и приоритетните задачи в отделните сектори за прилагане на политиките за сигурност.
В проекта са предложени и текстове за разширяване възможностите на стопанските субекти и неправителствения сектор при реализация на политиките за защита на националната сигурност.
Политиките в проекта на Актуализираната Стратегия за национална сигурност са разписани в съответствие с демократичните ценности, основните права и свободи, равните възможности за развитие на личността, националната ни култура, съобразени са с Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност.
В Комисията постъпиха предложения от народни представители, които бяха подложени на гласуване. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи следните предложения и новата редакция по съответните текстове:
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
I Увод, т.3 в изречение първо се правят следните изменения и допълнения:
1. запетаята след думата „сигурност" се заменя с точка и се добавя ново изречение: „Национална сигурност на първо място е защитата на националния суверенитет, най-съществената част от която е защитата на териториалната цялост с опазване на държавните граници.".
2. думата „като" след новото изречение - отпада, след което текстът продължава като изречение трето.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция по т.3:
3. Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Крайният продукт и същинският смисъл на понятието "национална сигурност" е гарантирането на човешката сигурност и защитата на свободата и достойнството на гражданина, както и защитата на суверенитета, териториалната цялост и опазването на държавната граница. Промените в регионалната сигурност в Черноморския регион, Близкия Изток и Северна Африка през последните години и очертаващите се тенденции, определят необходимостта от гъвкаво, балансирано и синергично използване на политиките и инструментите на националната мощ за защита на националните интереси.
Предложение от. Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 14 - думите „ще създаде условия за защита" да се заменят с „гарантира защитата", думите „за постигане" да се заменят с „постигането";
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на т.14:
14. Прилагането на стратегията за национална сигурност ще създаде условия за защита на националните интереси и за постигането на националните цели и приоритети.
Предложение от. Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „И.2. Национални интереси", т. 18, думата „единно" да се замени с „българското".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „III. 1 Външна среда на сигурност".:
В т. 29 думите „радикалния ислям" да се заменят с „радикални идеологии, основани на исляма"
;Комисията подкрепя предложението.
Предложение он народния представетел Кольо Милев и от Иван Иванов и група народни представители:
В т. 30, Първото изречение да придобие следната редакция:
„Миграцията се превръща в дългосрочен задълбочаващ се проблем, с вероятност ако не се управлява да се превърне в стратегическа заплаха за демократичните общества и икономиките в транзитните и приемащите държави".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т.30:
30. Миграцията се превръща в дългосрочен и задълбочаващ се проблем, с риск ако не се управлява да се превърне в стратегическа заплаха за демократичните общества и икономиките в транзитните и приемащите държави. Ситуацията в Близкия изток, Централна Азия и Африка генерира рискове от повишаване на миграционния натиск, който влияе негативно върху сигурността на държавите в Европа, в т.ч. Република България.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 41, изречение първо, думите „общности в държавите членки на ЕС, в САЩ и Канада" да се заменят с „граждани, както и българските общности извън страната".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т.41:
41. Българските граждани, както и българските общности извън страната и българските национални малцинства, в страните, в които имат законово признат статут, макар и по съществено различни причини, се нуждаят от по-голямо и адекватно на съвременните реалности внимание от държавата ни. То следва да намери израз в информационен и културен обмен, в специално отношение към родените и възпитаващи се извън територията на страната български граждани, както и към лица от български произход, независимо от това дали придобиват по рождение българско гражданство.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 52, в изречение първо, да отпаднат думите „и в частност корупцията по високите етажи", а в последното изречение, след думите „лицензионни режими" да се добави „излишни контролни функции на административните органи";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.52:
52. Корупцията и в частност корупцията по високите етажи остава един от основните проблеми на съвременното българско общество. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването. Корупцията заплашва съществуването и спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното функциониране и компрометира провежданите реформи. Възможности за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, излишни контролни функции на административните органи, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходване на публичните средства.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
В р. Ш.2. Вътрешна среда на сигурност, в т. 61 в началото на текста се поставя ново изречение: „Преразглеждане на Дъблинската регулация."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „IV.2. Приоритети", т. 77:След думите „лошо управление" да се добави „на регулациите и излишните процедури по разрешителни и контролни механизми на администрацията";
след думите „нейната ефективност", да се добави „включително оптимизацията на числеността".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т. 77:
77.Утвърждаването на върховенството на закона, принципите на доброто управление и противодействието на корупцията имат решаващо значение за политиката за национална сигурност като цяло и по отделните сектори. То ще се реализира чрез:
•постоянно усъвършенстване на нормативната уредба, ограничаваща възможностите за прилагане на корупционни практики и на проявите на лошо управление,и намаляваща административната тежест чрез премахването на излишните процедури по разрешителни и контролни механизми;
•повишаване на ефективността, прозрачността и отчетността при функциониране на институциите;
•ясно разпределяне на задълженията и правомощията на политическите и административните равнища в органите на изпълнителната власт;
•повишаване компетентността на държавната администрация и на нейната ефективност;
•развиване способностите на служителите да установяват и противодействат срещу опитите за корумпиране;
•прилагане на съществуващи и разработване на нови форми на контрол спрямо политическите и административните равнища, както от страна на обществени организации, така и от отделни граждани;
•развитие на взаимодействието, партньорството и участието на гражданите и техните организации при провеждането на антикорупционни политики и мерки от страна на изпълнителната власт.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
Раздел „IV.3. Секторни политики за сигурност":
По раздел „Политики за финансова и икономическа сигурност":
В т. 87, в изречение второ след думите „пенсионните фондове" да се постави точка и текстът до края да отпадне.
Да се създаде ново последно изречение:
„Привеждане на регулациите в тези сектори в съответствие с изискванията на нормативните документи на ЕС и недопускане на разширително тълкуване от страна на националните регулатори."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.87:
87. Органите за банков и финансов надзор защитават интересите на вложителите, инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и насочват усилията си към поддържането на стабилността на финансовата система и финансовите пазари и на доверието в тях. Завършване на реформите и предприетите мерки в резултат от препоръките след проведените преглед на качеството на активите и стрес тест на банките, застрахователите и презастрахователите, и от прегледа на активите на пенсионните фондове. Привеждане на регулациите в тези сектори в съответствие с изискванията на ЕС.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 93 след думите „инвестиционна дейност" да се постави запетая и да се добави „премахване на административните пречки пред инвестиционния процес";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т. 93:
93.Балансираното икономическо развитие на регионите в Република България се подпомага чрез насърчаване на инвестиционна дейност, облекчаване на административните процедури в инвестиционния процес и реализацията на проекти по програми, финансирани от държавния бюджет и от фондовете на ЕС.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 103, изречение второ, след думите „поставя върху" да се добави „гарантирането на достъпно образование, което да обхваща всички ученици", а след думите „обществено развитие" да се добави „както и професионална реализация";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.103:
103. Предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност е модернизирането на основното, средното и висшето образованиечрез стриктно прилагане на националните стандарти както в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, така и във висшите училища. Основен акцент се поставя върху равния достъп до качествено образование и приобщаването на всяко дете и всеки ученик, ограничаване на неграмотността, предотвратяване на ранното отпадане на деца от образователната система, постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие, привличане на млади хора към учителската професия, развитие на материалната база и новите технологии и осигуряване на връзка между нуждите на бизнеса и образованието, изграждане общочовешки ценности и намаляване на агресията. Развитието на висшето образование, изследователската и научната дейност, както и опазването на културно-историческото наследство са основа за предприемане на действия от стратегически характер при планирането и осъществяването на секторни и общи национални политики за развитие на личността и обществото.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
По драздел „Политика за енергийна сигурност",
В т. 111 след думата „енергийна" да се постави запетая и да се добави „транспортна и телекомуникационна" инфраструктура;
Комисията подкрепя предложението по т.111.
Предложение от Иван Иванов и група народни представители:
Точка 51 да стане 52 и в края, да се добави :
" но трябва да се стремим към неговото отпадане."
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в т. 125 със следната редакция:
125. В областта на правосъдието Република България се приобщава пълноценно и интензивно към системата от принципи, цели, политики, норми и практики на ЕС. Република България е част от европейското правно пространство и прилага съвкупност от норми – правото на ЕС, което съществено се различава от международното и от вътрешното право на държавите членки. Този процес има съществено въздействие върху нормотворчеството и правоприлагането в нашата страна.Прекратяването на прилагането на Механизма за сътрудничество и проверка е важна цел със стратегическо значение, чието постигане е възможно в краткосрочна перспектива.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
Подраздел „Политика за правосъдие и вътрешен ред",
В т. 128, изречение второ, след думите „системата за управление" да се добави „премахване на регулациите и административните изисквания, които създават хранителна среда за корупция;".
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция по т. 128:
128.Противодействие срещу корупцията се развива чрез същественамодернизация на законодателството и ефективно функциониране на единен антикорупционен орган. Противодействието на корупцията се постига чрез прилагане на комплексни мерки, насочени към развиване на междуинституционалния подход; укрепване на системата за управление;оптимизиране на регулациите и административните изисквания с оглед недопускане на корупционни практики; нормативно осигуряване; административен капацитет; интегрирано управление на информационния ресурс; взаимодействие и международно сътрудничество и оперативно управление. Повишаването на ефективността в работата на органите на местната власт и на местното самоуправление се постига чрез включване на гражданите в процеса на реализиране целите на местното самоуправление. Институциите и неправителствените организации работят за формиране на устойчиви нагласи и активна гражданска позиция в обществото за намаляване на търпимостта към корупцията чрез използване на възможностите и на образователните политики и информационните кампании.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
IV. В р. 1У.З. Секторни политики 1а сигурност се правят следните изменения и допълнения:
в част Политика за правосъдие и вътрешен ред:
В т. 139 в изречение второ след думата „политики" се поставят двоеточие, а думите „за повишаване капацитета за охрана на границата" се поставян на първо място след него.
Комисията подкрепя предложението.
В настоящия доклад са включени предложенията, които са подкрепени и които съдържат конкретни предложения за изменение и/или допълнение на текстове от Актуализираната стратегия за национална сигурност.
-
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, с 0 гласа против” и 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание, да приеме следния проект на
Р Е Ш Е Н И Е
ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ
ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 16 т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили във връзка с чл. 7 , ал.1 т.2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Р Е Ш И:
Приема актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България (Приложение).
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
С Т А Н О В И Щ Е
ОТНОСНО: Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесена от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
На свои редовни съвместни заседания, проведени на 25.01.2017 г. и на 07.02. 2018 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред , Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и изготвянето на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения и Комисията по отбрана разгледаха и обсъдиха внесената от Министерски съвет № 702-00-48 на 11.12.2017 г. актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение.
На заседанието присъстваха: от Министерски съвет – Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет; от Министерство на вътрешните работи – зам.министър Красимир Ципов.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект на решение бе представена от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет. Стратегията се внася за разглеждане и приемане от Народното събрание на основание чл.16,т.5 от Закона за отбраната и въоръжените сили и чл.7, ал.1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Проектът на актуализирана Стратегия е разработен в изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя от 6 юли 2017 г. от междуведомствена работна група, в която са взели участие представители на институциите, ангажирани с преки отговорности в сферата на националната сигурност. Проектът е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Проектът е подложен на широко обществено обсъждане на няколко етапа с участие на представители на академичната общност, неправителствения сектор и други и е преминал процедура на съгласуване, преди разглеждането му в Министерски съвет, за приемане на решение за внасяне в Народното събрание.
След приемане на Стратегията за национална сигурност на Република България от 41-то Народно събрание на 25 февруари 2011 г. и особено след 2013-2014 г. в средата за сигурност и най-вече в международен план са настъпили сериозни промени, които налагат и нови концепции в стратегическия план на НАТО, в оценките на Европейския съюз за средата на сигурност и за политиките, които следва да се приемат на съюзно равнище. Отбеляза се в изложението, че съществени изводи са направени и от наша страна с оглед обективните обстоятелства, които налагат разработване на проект за изменение и допълнение на Стратегията за национална сигурност.
Проектът на актуализирана Стратегия за национална сигурност е не само актуален прочит на националната сигурност свързана с глобалните промени и предизвикателства в региона на Балканите и Черноморския регион, но предлага и разумен баланс за пресрещане на предизвикателствата за защита на националната ни сигурност.
Актуализираните текстове целят и преодоляване на проблемите, свързани с ресурсното обезпечаване и окомплектоване на институциите от системата за осигуряване на националната ни сигурност.
С актуализацията на Стратегията се цели създаване на максимални условия за защита на националните интереси и за постигане на националните цели и приоритети.
Отбелязано бе в изложението, че обновяването на дефинициите за приоритетите, стратегическите цели и начините за тяхното реализиране са подробно изброените в секторни политики за сигурност, което обезпечава стабилна база за ефективно и адекватно противодействие на новите рискове и заплахи.
В същото време са включени и нови политики, свързани с развитието на информационните и комуникационните технологии и все по-голямото значение на киберпространството за гражданите, публичната власт и деловите среди, сигурността на младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство.
По нов начин са формулирани текстовете за управление на кризи с вложеното разбиране за необходимостта от нормативно и институционално укрепване, в развиване на способността на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на вредоносните последствия.
Отделено е място на проблемите на службите за сигурност и отбрана. Като основен приоритет е посочено и изпълнението на приетите от България военни и граждански цели за способностите на НАТО за колективна отбрана и инициатива за изграждане на отбранителните способности на Европейския съюз.
Направен е задълбочен анализ на външната среда за сигурност и динамиката на процесите в световен план, което обуславя засилване на досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за сигурността на Република България. Посочено е, че съществено значение оказват международния тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти, миграционните процеси, трансграничната организирана престъпност на Балканите, терористичните заплахи от религиозно мотивирани групировки, хибридните действия срещу НАТО и ЕС и конкретно срещу страната ни, както и много други изброени рискове, което налага адекватно справяне с произтичащите от тях опасности.
Външната среда, както и изброените рискове във вътрешната среда за националната ни сигурност изискват комплекс от взаимосвързани приоритети и секторни политики, интегрирани с политиките за сигурност на ЕС и НАТО,ООН, ОССЕ.
Посочи се, че във вътрешен план е акцентирано в утвърждаване върховенството на закона, противодействието на корупцията, прозрачността в дейността на институциите, укрепване на ресурсния капацитет, взаимодействие между службите за сигурност и повишаване на професионализма, координация и ефективен контрол при изпълнение на правомощията на службите за сигурност и обществен ред и развитие на формите за отчетност пред обществото.
Подробно са очертани и приоритетните задачи в отделните сектори за прилагане на политиките за сигурност.
В проекта са предложени и текстове за разширяване възможностите на стопанските субекти и неправителствения сектор при реализация на политиките за защита на националната сигурност.
Политиките в проекта на Актуализираната Стратегия за национална сигурност са разписани в съответствие с демократичните ценности, основните права и свободи, равните възможности за развитие на личността, националната ни култура, съобразени са с Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност.
В Комисията постъпиха предложения от народни представители, които бяха подложени на гласуване. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи следните предложения и новата редакция по съответните текстове:
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
I Увод, т.3 в изречение първо се правят следните изменения и допълнения:
1. запетаята след думата „сигурност" се заменя с точка и се добавя ново изречение: „Национална сигурност на първо място е защитата на националния суверенитет, най-съществената част от която е защитата на териториалната цялост с опазване на държавните граници.".
2. думата „като" след новото изречение - отпада, след което текстът продължава като изречение трето.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция по т.3:
3. Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Крайният продукт и същинският смисъл на понятието "национална сигурност" е гарантирането на човешката сигурност и защитата на свободата и достойнството на гражданина, както и защитата на суверенитета, териториалната цялост и опазването на държавната граница. Промените в регионалната сигурност в Черноморския регион, Близкия Изток и Северна Африка през последните години и очертаващите се тенденции, определят необходимостта от гъвкаво, балансирано и синергично използване на политиките и инструментите на националната мощ за защита на националните интереси.
Предложение от. Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 14 - думите „ще създаде условия за защита" да се заменят с „гарантира защитата", думите „за постигане" да се заменят с „постигането";
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на т.14:
14. Прилагането на стратегията за национална сигурност ще създаде условия за защита на националните интереси и за постигането на националните цели и приоритети.
Предложение от. Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „И.2. Национални интереси", т. 18, думата „единно" да се замени с „българското".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „III. 1 Външна среда на сигурност".:
В т. 29 думите „радикалния ислям" да се заменят с „радикални идеологии, основани на исляма"
;Комисията подкрепя предложението.
Предложение он народния представетел Кольо Милев и от Иван Иванов и група народни представители:
В т. 30, Първото изречение да придобие следната редакция:
„Миграцията се превръща в дългосрочен задълбочаващ се проблем, с вероятност ако не се управлява да се превърне в стратегическа заплаха за демократичните общества и икономиките в транзитните и приемащите държави".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т.30:
30. Миграцията се превръща в дългосрочен и задълбочаващ се проблем, с риск ако не се управлява да се превърне в стратегическа заплаха за демократичните общества и икономиките в транзитните и приемащите държави. Ситуацията в Близкия изток, Централна Азия и Африка генерира рискове от повишаване на миграционния натиск, който влияе негативно върху сигурността на държавите в Европа, в т.ч. Република България.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 41, изречение първо, думите „общности в държавите членки на ЕС, в САЩ и Канада" да се заменят с „граждани, както и българските общности извън страната".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т.41:
41. Българските граждани, както и българските общности извън страната и българските национални малцинства, в страните, в които имат законово признат статут, макар и по съществено различни причини, се нуждаят от по-голямо и адекватно на съвременните реалности внимание от държавата ни. То следва да намери израз в информационен и културен обмен, в специално отношение към родените и възпитаващи се извън територията на страната български граждани, както и към лица от български произход, независимо от това дали придобиват по рождение българско гражданство.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 52, в изречение първо, да отпаднат думите „и в частност корупцията по високите етажи", а в последното изречение, след думите „лицензионни режими" да се добави „излишни контролни функции на административните органи";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.52:
52. Корупцията и в частност корупцията по високите етажи остава един от основните проблеми на съвременното българско общество. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването. Корупцията заплашва съществуването и спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното функциониране и компрометира провежданите реформи. Възможности за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, излишни контролни функции на административните органи, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходване на публичните средства.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
В р. Ш.2. Вътрешна среда на сигурност, в т. 61 в началото на текста се поставя ново изречение: „Преразглеждане на Дъблинската регулация."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В раздел „IV.2. Приоритети", т. 77:След думите „лошо управление" да се добави „на регулациите и излишните процедури по разрешителни и контролни механизми на администрацията";
след думите „нейната ефективност", да се добави „включително оптимизацията на числеността".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на т. 77:
77.Утвърждаването на върховенството на закона, принципите на доброто управление и противодействието на корупцията имат решаващо значение за политиката за национална сигурност като цяло и по отделните сектори. То ще се реализира чрез:
•постоянно усъвършенстване на нормативната уредба, ограничаваща възможностите за прилагане на корупционни практики и на проявите на лошо управление,и намаляваща административната тежест чрез премахването на излишните процедури по разрешителни и контролни механизми;
•повишаване на ефективността, прозрачността и отчетността при функциониране на институциите;
•ясно разпределяне на задълженията и правомощията на политическите и административните равнища в органите на изпълнителната власт;
•повишаване компетентността на държавната администрация и на нейната ефективност;
•развиване способностите на служителите да установяват и противодействат срещу опитите за корумпиране;
•прилагане на съществуващи и разработване на нови форми на контрол спрямо политическите и административните равнища, както от страна на обществени организации, така и от отделни граждани;
•развитие на взаимодействието, партньорството и участието на гражданите и техните организации при провеждането на антикорупционни политики и мерки от страна на изпълнителната власт.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
Раздел „IV.3. Секторни политики за сигурност":
По раздел „Политики за финансова и икономическа сигурност":
В т. 87, в изречение второ след думите „пенсионните фондове" да се постави точка и текстът до края да отпадне.
Да се създаде ново последно изречение:
„Привеждане на регулациите в тези сектори в съответствие с изискванията на нормативните документи на ЕС и недопускане на разширително тълкуване от страна на националните регулатори."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.87:
87. Органите за банков и финансов надзор защитават интересите на вложителите, инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и насочват усилията си към поддържането на стабилността на финансовата система и финансовите пазари и на доверието в тях. Завършване на реформите и предприетите мерки в резултат от препоръките след проведените преглед на качеството на активите и стрес тест на банките, застрахователите и презастрахователите, и от прегледа на активите на пенсионните фондове. Привеждане на регулациите в тези сектори в съответствие с изискванията на ЕС.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 93 след думите „инвестиционна дейност" да се постави запетая и да се добави „премахване на административните пречки пред инвестиционния процес";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т. 93:
93.Балансираното икономическо развитие на регионите в Република България се подпомага чрез насърчаване на инвестиционна дейност, облекчаване на административните процедури в инвестиционния процес и реализацията на проекти по програми, финансирани от държавния бюджет и от фондовете на ЕС.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В т. 103, изречение второ, след думите „поставя върху" да се добави „гарантирането на достъпно образование, което да обхваща всички ученици", а след думите „обществено развитие" да се добави „както и професионална реализация";
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т.103:
103. Предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност е модернизирането на основното, средното и висшето образованиечрез стриктно прилагане на националните стандарти както в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, така и във висшите училища. Основен акцент се поставя върху равния достъп до качествено образование и приобщаването на всяко дете и всеки ученик, ограничаване на неграмотността, предотвратяване на ранното отпадане на деца от образователната система, постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие, привличане на млади хора към учителската професия, развитие на материалната база и новите технологии и осигуряване на връзка между нуждите на бизнеса и образованието, изграждане общочовешки ценности и намаляване на агресията. Развитието на висшето образование, изследователската и научната дейност, както и опазването на културно-историческото наследство са основа за предприемане на действия от стратегически характер при планирането и осъществяването на секторни и общи национални политики за развитие на личността и обществото.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
По драздел „Политика за енергийна сигурност",
В т. 111 след думата „енергийна" да се постави запетая и да се добави „транспортна и телекомуникационна" инфраструктура;
Комисията подкрепя предложението по т.111.
Предложение от Иван Иванов и група народни представители:
Точка 51 да стане 52 и в края, да се добави :
" но трябва да се стремим към неговото отпадане."
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в т. 125 със следната редакция:
125. В областта на правосъдието Република България се приобщава пълноценно и интензивно към системата от принципи, цели, политики, норми и практики на ЕС. Република България е част от европейското правно пространство и прилага съвкупност от норми – правото на ЕС, което съществено се различава от международното и от вътрешното право на държавите членки. Този процес има съществено въздействие върху нормотворчеството и правоприлагането в нашата страна.Прекратяването на прилагането на Механизма за сътрудничество и проверка е важна цел със стратегическо значение, чието постигане е възможно в краткосрочна перспектива.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
Подраздел „Политика за правосъдие и вътрешен ред",
В т. 128, изречение второ, след думите „системата за управление" да се добави „премахване на регулациите и административните изисквания, които създават хранителна среда за корупция;".
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция по т. 128:
128.Противодействие срещу корупцията се развива чрез същественамодернизация на законодателството и ефективно функциониране на единен антикорупционен орган. Противодействието на корупцията се постига чрез прилагане на комплексни мерки, насочени към развиване на междуинституционалния подход; укрепване на системата за управление;оптимизиране на регулациите и административните изисквания с оглед недопускане на корупционни практики; нормативно осигуряване; административен капацитет; интегрирано управление на информационния ресурс; взаимодействие и международно сътрудничество и оперативно управление. Повишаването на ефективността в работата на органите на местната власт и на местното самоуправление се постига чрез включване на гражданите в процеса на реализиране целите на местното самоуправление. Институциите и неправителствените организации работят за формиране на устойчиви нагласи и активна гражданска позиция в обществото за намаляване на търпимостта към корупцията чрез използване на възможностите и на образователните политики и информационните кампании.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
IV. В р. 1У.З. Секторни политики 1а сигурност се правят следните изменения и допълнения:
в част Политика за правосъдие и вътрешен ред:
В т. 139 в изречение второ след думата „политики" се поставят двоеточие, а думите „за повишаване капацитета за охрана на границата" се поставян на първо място след него.
Комисията подкрепя предложението.
В настоящия доклад са включени предложенията, които са подкрепени и които съдържат конкретни предложения за изменение и/или допълнение на текстове от Актуализираната стратегия за национална сигурност.
-
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, с 0 гласа против” и 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание, да приеме следния проект на
Р Е Ш Е Н И Е
ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ
ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 16 т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили във връзка с чл. 7 , ал.1 т.2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Р Е Ш И:
Приема актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България (Приложение).
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ