Изслушване на председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за отправени твърдения за тежки нарушения на Закона за прилагането и използването на СРС

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред





П Р О Т О К О Л
№ 16

На 21 декември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения съвместно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за отправени твърдения за тежки нарушения на Закона за прилагането и използването на СРС.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и гости, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения –господин Димитър Лазаров.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, дневният ред предварително е раздаден. Обявено е съвместно заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието е открито, доколкото докладите, внасяни досега, са били разглеждани от Комисията и в пленарната зала за дейността на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства и са публични. Качени са на сайта на Народното събрание. Разглеждат се в открити заседания на Народното събрание.

Дневният ред е:
Изслушване на председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за отправени твърдения за тежки нарушения на Закона за прилагането и използването на СРС.
Знаете, че в Комисията преди две-три седмици беше разглеждан докладът. Имаше мнения и становища, имаше въпроси, след това беше разглеждан публично и в Народното събрание. В публичното пространство обаче продължаваше да има изявления, становища, че има „масово незаконно подслушване“ на журналисти, на политици, на граждани – нещо, което в заседанието на Комисията и в пленарната зала не беше констатирано. Продължиха след заседанието на Комисията и в пленарната зала такива твърдения и изявления, поради което е насрочено това заседание.
Има ли предложения по дневния ред.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми, господин Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, уважаеми господин Главен прокурор, господин Председател на Бюрото, колеги! Преди да отидем на гласуване, господин Председател, бих искал да внесем едно уточнение.
На сайта на Народното събрание е обявен дневен ред: „Изслушване на Председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за отправени твърдения за тежки нарушения на Закона за прилагане и използване на СРС. На личния ми имейл получих съобщение за „изслушване на Бюрото за контрол“, а съобщението, което е пред нас и което Вие прочетохте, е „Изслушване на представителя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства“. Затова искам да попитам: кое от трите ще гласуваме – на председателя, на представителя или на Бюрото? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Велков, очевидно се касае за техническа грешка на това, което ми показвате като съобщение. Мисля, че е достатъчно уточнението.
Колеги, други мнения и съображения по дневния ред.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: На основание на чл. 14 от вътрешните правила – за сведение на присъстващите нашите заседания по принцип са закрити – с решение на Комисията отделни нейни заседания могат да бъдат открити. Затова предлагам да гласуваме заседанието да бъде открито. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Господин Велков, аз мисля, че казах в началото на изявлението: докладите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства са публични, съответно и на Комисията, на която Вие сте член, са публични. Те са качени на сайта на Народното събрание, нормално е това заседание да бъде открито, първо.
Второ, разбира се, когато приемаме законопроекти в нашата Комисията, заседанията са открити, а няма и как да бъде по друг начин. Закритостта на заседанията е с оглед дейността, която упражнява Комисията, над специалните служби, и когато изслужваме отделните служби по други теми.
Колеги, моля по дневния ред. Който е „за“ да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Позволете ми да Ви представя поканените участници: господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България; от Министерството на вътрешните работи: господин Валентин Радев – министър на вътрешните работи, главен комисар Младен Маринов – главен секретар на Министерството на вътрешните работи; от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства господин Бойко Рашков – председател на Бюрото, господин Георги Гатев – заместник-председател на Националното бюро, господин Илия Гатев, господин Огнян Атанасов и господин Огнян Стоичков – членове на Националното бюро, те и преди са участвали в работата на Комисията и е нормално – Бюрото е колективен орган и взема своите решения като колективен орган с гласуване; Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Георгиев – председател на ДАНС, господин Орлин Якимов – директор на дирекция в Държавна агенция „Технически операции“, господин Цветан Китов.
Това са официално поканените от Комисията представители на институциите. Виждам има и други колеги. Виждам господин Ушев. Да, поканени са предполагам от народни представители. Съответно е издаден и пропуск, за да дойдат, в което няма лошо. (Реплика.)
Обявете ги господин Велков. Може би Вие сте ги поканили – заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Да, аз ги поканих в качеството си на заместник-председател, тъй като имат отношение към разглежданата тема. Това са господин Георги Ушев – председател на Специализирания наказателен съд, неговите заместници Стоян Тонев и Мариета Неделчева; госпожа Мина Мунджиева – заместник-председател в Софийски градски съд, Даниела Борисова; и бившият председател на Софийски градски съд господин Калоян Топалов.
Смятам, че когато казвате, че Комисията е поканила хората, редно е и аз като заместник-председател на тази Комисия, за да знаят за сега казвам, че не знаех. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Велков.
Всеки народен представител в качеството си на такъв може да отправи покана за присъствие на членове на различни организации, ведомства, на заседания на съответните комисии. Такава практика има също и за неправителствени организации.
Благодаря Ви, господин Велков, че уточнихте за отправената от Вас покана в качеството Ви на народен представител. Други колеги, може би са поканили и други представители. Ако има някой още да обяви от колегите народни представители, членове на Комисията? Не виждам такива.
За да бъдем експедитивни, преди да дам думата на господин Рашков, докладът на Националното бюро за тази година, който отчита 2016 г. беше разглеждан, беше дебатиран, беше приет единодушно. В доклада бяха направени констатации, те бяха обсъждани.
Заповядайте, господин Рашков, по повод темата, която току-що обявихме.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Няма такъв прецедент от конституирането на Бюрото – да се отчита три пъти за един месец. От една страна, това е добре, защото виждам, че има доста сериозен интерес. От друга страна обаче, е много странно това, че след двукратно приемане на Отчета на Бюрото за миналата година, сега се прави подобно мероприятие.
Освен това, прави впечатление, че на Отчета в Комисията, господин Председател, Вие си спомняте когато беше гласуван Докладът на Бюрото без „въздържали се“ и без „против“, когато изчерпахме дневния ред, аз обявих, че имаме проблеми, които бих искал в най-скоро време като насрочите заседание да можем да ги разгледаме в Комисията. Вместо това Вие ми казахте, че няма да има сега време и този въпрос ще се отложи като, разбира се, аз посочих точно какви са най-належащите проблеми, ще стане след 15 януари.
Сега ми прави впечатление, и не само на мен, разбира се, главният прокурор, който тогава присъстваше, е пуснал едно писмо до Вас на 14 декември и като че ли не важи датата след 15 януари, и днес отново, трети път на подобно, аз го наричам „отчитане“ пак. Това е първото, което искам да отбележа.
Второ, все си мисля, че уважението на институциите една към друга изисква, когато има такъв форум, поне няколко дни предварително ние да бъдем поканени, за да можем да се подготвим. Освен това да знаем по какви точно проблеми ще трябва да вземем участие в това заседание.
За сведение поканите са пристигнали снощи след работно време, може би между 17 и 18 часа и там е присъствала само една служителка от Бюрото. Не мога да си обясня за мен на какво се дължи това? Каква е целта всъщност? Може би Вие ще кажете?! Аз съм взел доста материали и не знам точно от какво се интересува заседанието днес? Да ни кажете, да знаем за какво да говорим!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще Ви отговоря, господин Рашков, извинявайте.
Първо, това заседание както обявих не е да изслушваме за трети път Националното бюро. Аз обявих, че да, Докладът е приет, Докладът беше дебатиран в пленарна зала, в открито заседание. Той също беше приет от народните представители единодушно, но след това продължиха медийни твърдения, аз не казвам от членове на Бюрото, че има незаконно, масово подслушване на журналисти, политици и граждани. Остана това впечатление в публичното пространство. Затова е всъщност тази среща, първо.
Второ, поканите бяха пратени в понеделник. За съжаление, оказа се, защото ние винаги контролираме получени ли са, може би поради това, че в понеделник беше насрочено заседанието, на всичките бяха пратени, може би поради работата на някои институции не бяха получени, поради, което допълнително бяха донесени, пратени по имейла междувременно. Тази среща е за да се изясни има ли масово, незаконно подслешване тази година, миналата година – на журналисти, политици и граждани? (Реплики.) Доклада го дебатирахме. Да, приемахме го. И го приехме наистина единодушно. Там няма такива констатации, но всякакви хора се изказват по медиите и правят такива внушения.
Заповядайте, господин Цветанов.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Позволете ми да взема отношение. Днешното заседание може би нямаше да се проведе, ако имаше повече разум през миналата седмица. Защото миналата седмица когато беше насрочено, съгласно Процедурните правила в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, опозицията е в правото си да поиска и да включи в дневния ред точка за седмичната програма. От това нещо се възползваха колегите от БСП, а в този период председателят на Комисията за контрол на службите и председателят на Вътрешната комисията заедно с колеги, които са членове на Комисиите, бяха на задгранична командировка. Дори ние самите останахме учудени, когато в гледането на седмичната програма беше поискано да бъде включено като точка от дневния ред, изслушването на председателя на Бюрото и разбира се да бъдат поканени съответните представители на институциите, които имат отношение.
Затова остана в обществото усещането, че някой иска нещо да скрие и това се прави докато председателят на Комисията за контрол на службите, който има пряко отношение към организацията, дейността и контрола, който трябва да се осъщестява върху всички институции, защото все пак ние сме парламентарна република, убеден съм, че ако не бяхме толкова напористи в лицето на опозицията миналата седмица, може би това заседание трябваше да се проведе тази седмица в пленарна зала и смятам, че това заседание, което в момента правим, нямаше да бъде необходимо.
Що се касае до това какви да бъдат темите и какво ще изслушваме днес, аз смятам, че когато един доклад в общи линии вече е разглеждан три пъти, смятам, че всички сме подготвени максимално добре. Както тези, които трябва да представят Доклада, всички тези, които са участвали в приемането на Доклада и всички тези представители на институциите, които под една или друга форма са били засегнати или са имали възможност да изразят своята принципна позиция.
Заседанието днес взехме решение да бъде открито, защото смятам, че е по една изключително чувствителна тема, защото прилагането и използването на специални разузнавателни средства е много чувствителна тема в обществото.
Аз също съм бил потърпевш от тези внушения, които бяха направени чисто политически в един период от време. Когато имахме в точка от дневния ред изслушване на Бюрото и представителите на съответните институции за приемане на Доклада, знаете, че и тогава имаше една доста така сериозна дискусия, но единственото към което призовах тогава е, че доверието в службите се гради с години, а доверието в службите може да бъде развалено само от едни публични изяви и с публикациите, които ще излязат в публичното пространство чрез медиите.
Затова, колеги, моля Ви, нека да се придържаме към уважение и респект към институциите. Всеки един да изложи своите аргументи, но нека те да не бъдат с политически отенък и съм убеден, че това, което можем ние да напривим народните представители на база това, което бихме чули като дефицит, ако има такъв или някакъв правен вакуум, ние да направим всичко възможно да обединим усилията си, да направим законодателство, което да даде пълна гаранция и да няма абсолютно никакви опити за внушения по тема „сигурност.
В тази връзка вчерашната Конференция, която беше организирана от британското посолство за двустранните отношения между България и Великобритания и Брекзит какви са последствията за тема „сигурност“, Вие видяхте, че тези, които участваха, чухме само едно: всички по тема „Сигурност“ трябва да бъдем единни и трябва да говорим на един език, защото в противен случай, само можем да компроментираме институциите, но същевременно да не постигнем тази ефективност, която и обществото, и медиите очакват от нас. А ние сме длъжни като народни представители и заедно с представителите на всички институции да браним конституционните права на гражданите, и заедно в диалог да защитаваме тези права, там където е необходимо да се правят и съответните законодателни промени.
Да, може би някъде поради това, че няма необходимата регламентация, никога не можем да говорим, че има съвършенство в законодателството, но винаги можем да кажем, че сме готови да разгледаме всяка една възможност, която да даде пълна гаранция за да не се вкарва в публичното пространство тема, която смятам, че може само да бъде в ущърб на националната сигурност, на институциите и смятам междуличностните напрежения, ако има някъде, да ги забравим когато водим дебат по тема „Национална сигурност“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Господин Янков, прекъснахме, за да уточним господин Рашков, но държите да зададете въпрос или да направите изявление?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Предпочитам да се намеся заради дългото и обстоятелствено говорене, което не е продуктивно.
Уважаеми участници в днешното изслушване, както сме поканени по предложение на председателите на двете комисии, зачитам „Изслушване за отправени твърдения за тежки нарушения на Закона при прилагане и използване на СРС“. Има ли такива твърдения отправени и от кого? Ако има такива, то нека да бъдат повторени, предоставени на Комисията. Тук са и отговорните лица, които могат или да ги потвърдят, или да ги опровергаят, и да се съсредоточим по така предложения дневен ред.
Политически изказвания в този състав пред медиите и пред цялата общественост мисля, че няма да бъдат продуктивни за протичането на заседанието.
Така че, уважаеми господа председатели, понеже Вие сте заложили в дневния ред: има ли отправени твърдения за тежки нарушения на Закона при прилагането и използването на СРС? От кого са отправени? Господин Рашков, да вземе отношение, компетентните лица, които са поканени, да вземат отношение и да се съсредоточим по-ефективно в работата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
В началото казах: да, в медийното пространство има твърдения, в медийната среда има твърдения…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Лазаров, това е към господин Рашков, понеже явно не е запознат с дневния ред.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, добре. Поради, което дадох и думата на господин Рашков. Констатациите в докладите са други, ние на Комисия обсъждахме нещо друго, въпреки задаваните въпроси.
Заповядайте, господин Рашков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ако обичате, господин Председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Велков, ще Ви дам думата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Бих искал да внеса уточнение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Велков, нека да Ви дам думата…
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Моля Ви, пред медии се намираме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Поздравявам господин Цветанов, заради това, че призова да не се правят внушения. И веднага Ви казвам, уважаеми колеги, понеже спомена БСП.
„БСП за България“ по никакъв начин не е внасяла предложение за днешното заседание на Комисията. Всички тук знаят, че то е направено от председателите, от тях е взето решението, както казахте, господин Янков. Вчера сутринта научихме за него ние. Това може да се провери, въпреки че два дни преди това трябва да се предупреди. И това е във връзка с искане, в което няма нищо лошо, мисля, че е правилно от страна на господин главния прокурор, за това заседание. Ето, писмото е тук до Вас, господин Лазаров, и до председателя на Народното събрание. Това е основанието и според мен това е правилно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Велков, ставаше въпрос за заседание в пленарна зала, преди две седмици. Нека да слушаме внимателно. (Реплики.) Нека да слушаме внимателно.
Заповядайте, господин Рашков, иначе ние можем да продължим да дебатираме. Мисля, че стана ясно каква е целта на това заседание.
БОЙКО РАШКОВ: Нека да кажем нещо ясно. Аз не знам кой е правил внушения и за какво?! Първо, искам да кажа, че Вие употребихте изразът „масово подслушване“. Бихте ли казали кой е използвал израза „масово подслушване“ и къде? Това най-напред. Защото вече един месец или по-малко не знам защо непрекъснато се повтаря тази дума.
Имах повод да кажа един ден, че става дума за редакторски анонс в една или в две телевизии, който се поде от медиите и впоследствие някои депутати започнаха да разясняват, да обясняват, да внушават, че видите ли председателят на Бюрото е използвал израза „масово подслушване“, което няма никаква вързка с моето изказване. Взел съм стенограмата за участието ми в пленарна зала, където съм се опитал да изясня това, че след 2015 г., в нашата страна, не без усилията на Националното бюро, сме успели заедно със съдиите да редуцираме процедурите за използване и прилагане на специални разузнавателни средства. Тоест, няма дори логика, между израза „масово подслушване“ с онова, което е докладвано в пленарната зала от мен.
Второ, искам да направя още едно уточнение. Може би се налага, защото аз откровено казано не съм очаквал, че е възможно в пленарната зала, след като двата доклада първи, които са за 2014 г. и 2015 г. бяха прочетени, господин Лазаров, спомнята си и Вие, аз бях също в залата за около 45 – 50 минути и нямаше никакъв дебат по тях, а там също са отразени много важни констатации на Бюрото. Разбира се, и проблеми, които сме установили, колегите са установили в работата им. Мислех, че поради липса на дебат към онзи момент ще бъде полезно за народните представители да покажем всички проблеми, на които сме се натъкнали и това е записано също в стенограмата от онова заседание. Смятах, че това е полезно. Същевременно аз бях апострофиран и едва ли не обвиняван в опит да чета юридически лекции, да чета лекции от първи факултет – аз съм завършил Софийския университет „Климент Охридски“ апропо, и ред други подмятания, които са най-малкото обидни.
Аз съм бил също народен представител, но никога не съм си позволявал подобна лексика към гости, които са били канени в тази или в някоя друга зала.
От моето изложение, внушение казвате, не съм правил такива, но четох няколко пъти тази стенограма. Подобно нещо нито съм искал да кажа, напротив, обърнал съм внимание на проблематика, която иначе никъде не може да бъде разисквана, никъде не може да бъде разяснявана в такъв формат. Първото събитие по този въпрос в наша страна е това и даже с омраза от някои представители в българския парламент. Без желание дори да се вникне в това, което се казва и още повече, видите ли, председателят на Бюрото, само той е поканен тогава, но и това се внуши: той дошъл сам, изразявал лично мнение. Господин Лазаров, Вие не бяхте с господин Цветанов – няма в решението покана към другите членове на Бюрото тогава. Това го пише също в стенограмата.
Значи, аз съм се явил тук просто така, понеже нямам друга работа и изразявам някакви лични становища. Та даже спомени и въображения!
Аз представям труда на моите хора, които са работили през отчетната година. И казах и нещо друго, тъй като подобно изслушване, подобно обсъждане досега не е било и може би няма и да бъде, а пък сме в последната година от мандата на Бюрото, мисля, че народното представителство трябва да бъде информирано по тези въпроси, макар и във формата на открито заседание. В това не виждах и сега не виждам нищо лошо.
След това, искам да подчертая нещо много важно – и главният прокурор каза, че парламента е място за политика, в което няма спор. Но да се обвини един гост в това, че политиканства в пленарната зала, когато чисто професионално излага проблематиката, и едва ли не изтъква факти и констатации, които са насочени да кажем срещу сега управляващото мнозинство в парламента, това е меко казано или неразбиране на материята, нежелание да се разбере за какво става дума.
Ако ми позволите, в това отношение аз ще кажа за тези пет случая, които ние сме констатирали през 2016 г., за кои периоди се отнасят нарушенията при използването и прилагане на специални разузнавателни средства. Радвам се, че има и присъствие на журналисти. Те ще убедят обществеността, тъй като в тази зала няма да може друг да го направи, че председателят на Бюрото не е имал абсолютно никакви политически амбиции и така нататък с този си доклад. Ако щете и за следващ мандат.
И аз не знам, господин Цветанов не беше тук, как би оценил пред всички, които присъстват тук изявления от сорта: „да внимава, защото му остава една година мандат“. Това не го бяхме чували в демократичната съвременност в България от депутат. Да ми размахва пръст председателят на Правната комисия. Аз познавам всички председатели на правните комисии след 1991 г., подобно нещо никой не си е позволявал в парламента да казва!
Не зная за тежки нарушения, но ще кажа следното: това понятие „тежки“ се различава от понятието „тежки“ в наказателното право, защото в Закона за специалните разузнавателни средства се използват две понятия. Едното е „незаконосъобразност“, другото понятие е „неправомерност“. Ние приемаме, че по-широкото понятие е незаконосъобразност, по-тясното понятие е неправомерност. То е свързано с нарушаване основни права на човека със специални разузнавателни средства, което съдържа и правна възможност за тяхното уведомяване при определени условия. Докато понятието „незаконосъобразност“ обхваща и стадии от процедурата, при които не се нарушават, не се ограничават неправомерно основни права, конституционни права на гражданите.
Аз мога да спра вниманието си и Вашето и в едната хипотеза, и в другата хипотеза. Другата хипотеза не е разисквана. Радвам се, че тук са колегите от съдилищата, които може би ще допълнят това, което аз няма да мога да кажа. Но не е за пренебрегване, защото в залата аз имах възможност само да подскажа онова, което има като обобщени данни в доклада – 30% брак на исканията. В тази институция посочих нещичко.
Сега, тъй като някой искаше конкретни данни, отвън ме чакат ей такива томове, който пожелае, аз ще ги донеса и ще ги четем до утре до 5,00 ч., ако има желаещи. Но, тъй като знам, че това не може да стане, аз съм взел някои извадки. И се радвам, че тук е и министърът на вътрешните работи. Тогава не успяхме, аз се опитах тези дни да се срещна с него – не успях.
Така че за нас, за членовете на Бюрото тогава, когато със специални разузнавателни средства в грубо нарушение на българското законодателство са ограничавани основни права на гражданите, ние можем да квалифицираме това поведение на държавните органи като „грубо нарушение на закона“. Ние не можем да констатираме нарушения, които са да кажем посегателство върху живота и здравето на човека. Ние това имаме като сегмент в нашата дейност, друго не. Така че за нас това е максималното нарушение, което ние можем да констатираме.
Аз съм казвал и продължавам да твърдя това, защото колегите са ми тук, имаме множество констатации за нарушаване на човешките права в нашата страна. Не съм добър по математика, може да съм сгрешил да кажем с 9% и 10%, но това подлежи на доказване много лесно. Много лесно!
Аз разбирам, че за първи път в нашата страна от една такава малка институция, тук сме една четвърт от състава, и такава една малка институция, видите ли в нашата страна тя изтъква нещо, което е недостатък в дейността на други органи, които са утвърдени много по-отдавна, имат своята тежест, а ние мънички, можем да бъдем призовавани тук от шест вечерта за другия ден, просто хей така! Което е отношение и към правата на човека, които защитава Законът за специалните разузнавателни средства и с което се занимаваме ние. Това е отношение просто, отделно е пренебрежението към нас.
Казах, че…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще Ви прекъсна. Моля ви се, повтаряхте го няколко пъти – пренебрежението, отношението. Самият Вие знаете и в Комисията, когато сме работили – изслушвани сте, дебатирали сме по промяна на законите. Фактът – този широк форум, че обсъждаме ни най-малко не говори за пренебрежение към дейността на Бюрото, а и фактът, че докладите винаги са приемани с пълно мнозинство.
Мисля, че дължах това уточнение.
БОЙКО РАШКОВ: Сега няколко неща, които предполагам, че ще представляват интерес. Аз вече казах, че за нас тежко нарушение на закона е, и както щете така го възприемайте, когато констатираме наистина, че със способите се накърняват, ограничават неправомерно права на човека в България. (Реплики.)
Взел съм една справка, която има само инициали, тук от ляво е „Националната сигурност“, тя ще контролира дали нещо няма да изтече от някои такива технически средства и тъй като се казваше, че едва ли не ние политически използваме тази фактология, искам да кажа така…
МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Председател, имам въпрос.
БОЙКО РАШКОВ: Искам да изброя няколко неща.
МАНОИЛ МАНЕВ: Процедурен е въпросът и е важен. ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Манев.
БОЙКО РАШКОВ: Ето, същият човек, който в залата правеше по същия начин.
МАНОИЛ МАНЕВ: Искам да Ви попитам съвсем директно и съвсем на момента: за какви технически средства, чрез които може да изтече от тази зала в Народното събрание на Република България информация, говорите в момента? За да няма после, че сме манипулирали някакво Ваше изказване. Хайде да видим за какви неща става въпрос тук!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Манев, мисля, че това е извън темата.
Господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря. Човек трябва да може да приема и шегата и да я разбира, това е признак интелигентност. Извинявам се. Но искам да кажа нещичко…
МАНОИЛ МАНЕВ: Вече е прекалено, народен представител да бъде обиждан.
БОЙКО РАШКОВ: Искам да кажа и нещо, което…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Рашков, хайде да се укротим малко…
БОЙКО РАШКОВ: Аз съм спокоен, но господин Манев така правеше и в залата преди известно време, по същия начин проявяваше активност.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека да се изслушваме.
МАНОИЛ МАНЕВ: Да обидите народен представител в Народното събрание по отношение на неговата интелигентност, не прави чест на никого. (Народният представител напуска залата.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Манев, не влизайте в диалог, ако обичате.
Господин Рашков, преди малко Ви помолих, няколко пъти споменахте „пренебрежение към Бюрото“. Господин Велков също се съгласи, че забележката е основателна. Това първо. (Реплики.)
Второ, все пак ще ми се към членовете на Комисията, ако имате да говорите нещо. Разбирам, че това е Ваше право и на медиите да говорите.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Председател, може ли една процедура? (Реплики от народния представител Славчо Велков.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Велков, топката Вие всъщност я повдигнахте в това поле, защото Вие на Комисия зададохте първият въпрос, господин Рашков няма да отрече.
Господин Рашков, понеже поставихте въпроса: кой повдига тези въпроси? На Комисията господин Велков беше този, който зададе въпроса, изчете там някакви материали за незаконни масови подслушвания.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Председател, може ли да ми дадете думата за процедура?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Иванов, нека да довърша.
Да, цитирахте медиите, разбира се. Аз мисля, че това в Комисия се уточни, отговорихте няколко пъти на тези въпроси, но въпреки това тези говорения продължиха. Знаете кой какви въпроси тогава Ви зададе, кой повдигна тази тема, при констатации в доклада съвсем различни.
И, колеги, нека да успокоим малко напрежението.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Председател, може ли за процедура.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, моля да влезете в ролята си на председател. Ако това Ви е трудно, предайте тази роля на господин Цветанов, като председател на другата Комисия. Защото нито в Правилника на Комисията по вътрешна сигурност, нито във Вашия предполагам, е дадена възможност да се случват такива неща, на които в момента сме свидетели – да се прекъсват говорещите, да се вземат въпроси и да се задават въпроси по теми, различни от разискваните в момента, защото темата, за която днес сте ни събрали – в последния работен ден на Народното събрание, е изключително важна.
Виждам тук е главният прокурор, министър, главен секретар, ръководители на служби, включително и съдии. Наистина въведете ред в тази зала и да престанат прекъсванията на говорещите. Въведете регламент за говорене, ако е необходимо, и всичко да се говори по темата. Достатъчно хора са ангажирани тук, ако действително на Вас Ви е трудно, помолете господин Цветанов, дайте възможността той да се занимава с това нещо.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Изобщо не ми е трудно. Уважавайки желанието на господин Янков да прекъсне господин Рашков и да зададе въпроси, уважавайки желанието на господин Велков също да направи изявления, желанието на господин Манев, включително изобщо не ме затрудни и Вашето желание да направите изявление. Ако считате, че изявленията на другите са в нарушение на Правилника, но Вашето не, позволете ми да не се съглася.
Заповядайте, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря.
За да спрат спекулациите с това, че ние сме изложили в нашия доклад и аз, видите ли, съм направил нещо в пленарната зала в повече от това, което има в доклада и съм акцентирал политически на някои факти искам да разсея тези съмнения веднага.
В доклада са посочени обобщени данни, най-важните от които са, че по отношение на пет български граждани през 2016 г. са използвани неправомерно специални разузнавателни средства. Това може би дава основания на някои да се притесняват, че, видите ли, това е станало 2016 г., кой управлява 2016 г. и ето как Бюрото и най-вече неговият председател, като че ли се насочва срещу управляващото мнозинство?!
Искам да Ви уверя, че подобно нещо няма, защото, когато ние извършваме проверка, ние установяваме периоди, в които са използвани и прилагани специалните разузнавателни средства, които много рядко съвпадат с периода на управлението на една или друга политическа сили. Така стои въпросът и с тези няколко случая, които ние сме посочили, повтарям: за петима български граждани.
И за да стане съвсем ясно, ще кажа, че имаме един човек – първи номер, искането е на ДАНС, искането касае 2009 г. Още едно искане има от 2009 г. Да казвам ли кой е управлявал тогава? Вие знаете по-добре. Февруари 2014 г. – да казвам ли кой е управлявал? Господин Лазаров, да споделям ли, Вие ги знаете тези неща, те са публични факти.
Второ, (реплики) да, Станишев, Орешарски.
Второ, искане на ГДБОП от септември 2011 г., господин Борисов.
Продължаваме нататък, трето искане на ГДБОП от септември 2011 г. вече казахме, ноември 2011 г. също господин Борисов.
Искания на Софийска градска прокуратура – 2012 г., 2012 г. – две са – господин Борисов, господин Борисов.
Сега пак ще обясня за 2016 г. Ние проверяваме 2016 г. да кажем, ако Вие сте подали молба, ние започваме проверка по тази молба. Ние в Бюрото не знаем кога са използвани и прилагани специални разузнавателни средства. Те може да са използвани 2016 г., но може да са използвани 2015 г. и така назад. (Реплики.) Сега ще дам и такъв пример, моля Ви.
Четвърти случай от август 2011 г. на ГДБОП – господин Борисов, октомври 2011 г. и така нататък; май 2012 г., вървим нататък, януари 2014 г. – господин Орешарски; април 2014 г. – господин Орешарски; 2012 г. – господин Борисов. 2014 г. – господин Орешарски, още веднъж 2014 г.; април 2013 г. – Марин Райков; 14 февруари 2008 г. – Станишев. (Реплики.)
Пак ще обясня: това са случаи, които ние сме проверили, без да знаем предварително в какъв период са използвани и прилагани специалните разузнавателни средства. Ние не се съобразяваме с тези периоди. Ако се бяхме съобразявали с тези периоди, тогава щеше да има основания някой да каже, че ние правим политическа дейност. А Вие добре знаете, че в Бюрото членовете са излъчени от българския парламент. Всяка политическа сила е имала такава възможност към онзи момент.
За броя, който също много смущава – това е за 2016 г. И сега имаме. Онзи ден – в петък или четвъртък, подписах едно сигнално писмо, както Законът ни задължава, след решение на Бюрото, до главния прокурор във връзка с магистрат, който двукратно е бил подлаган в различни периоди от време, и по отношение на един от тези периоди, по отношение на едно от исканията то е подписано не от наблюдаващия прокурор, което по закон е задължително и, ако не се направи, опорочава стартово процедурата, а е направено от друг прокурор, който все още се явява на телевизионния екран – в петък.
Сигналът е до главния прокурор, както и в други случаи, е за това той да разпореди прокуратурата да провери и да прецени има ли престъпление или няма престъпление. Ние друго не можем да направим.
Над 200 са сигурно случаите на констатирани нарушения. Не мога да ги изброя. Само в едно писмо, което сме изпратили след решение на Бюрото на Главния прокурор, има 164 нарушения, близо 170. В тези нарушения се включват – по памет, имам ги тук, да не Ви обременявам, искания, струва ми се бяха 14 или 15 във връзка с престъпление, което е декриминализирано било преди да се направи искането, тоест изобщо няма престъпно деяние и е поискано разрешение от съдия от Софийски градски съд по чл. 257, който е отменен струва ми се от 2009 г. да не правя справки, или 2006 г. Има такива няколко случая.
Няколко десетки са случаите само в това писмо, в което изобщо за тези престъпления, за които са искани и давани разрешения, Законът не ни позволява това да направим. Значи това са над 160, над 170 случая. И затова, когато… (Реплика.) Моля?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: После се уточнявайте.
За колегите, които не са запознати с Доклада, извинявайте, остава се с впечатление… След това нямаме право да дебатираме, че видите ли това всичко се е случило миналата година.
БОЙКО РАШКОВ: Разбирам, разбирам, аз направих уговорка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това са констатации, включително и от един Доклад на прокуратурата от 2001 г., който Вие го приложихте към първия Ви доклад, нали? За да няма впечатлението, че видите ли това са нарушения, които са се случили миналата година или тази. Защото тези констатации ги има във Вашия доклад. Това е така.
БОЙКО РАШКОВ: Колега Лазаров, аз направих тази уговорка. Направих същата уговорка и в изслушването ми в пленарната зала, че се възползвам от случая да изтъкна проблеми, които досега не са били изтъквани. Някой да е чул от Вас Доклада на Бюрото? Някой да е чул проблемите, на които се натъква тази система за тайно наблюдение на хората в България досега? Всичко е останало в залата на парламента. Това полезно ли е или би било по-полезно, ако се знае, че ще се вземат някакви мерки?
Така е в стенограмата и в старта на моето изказване. Да, аз ще се спра по основните пунктове на Доклада по обобщените данни, но тъй като досега това никога не е правено, ще изтъкна и някои проблеми, които са се натрупали във времето. Това, което казвам сега, е в същия стил. Случаите са 164 – повече или по-малко.
В един момент излезе такава информация, която също така се експлоатира много удачно, за 10% – може и да са повече, а не 10%, но случаите, в които са нарушавани законите в нашата страна в тази област. Но това ли е най-важното? Не това е най-важното.
По-натам. Казах нещо много важно, което за голямо съжаление също се изтълкува по възможно най-неправилния начин.
Вярно е, че в такъв формат, в такава зала е трудно да се коментира, трудно е да се изтъкват чисто правни аргументи в полза на едно или друго мнение. И тук става дума за три отказа на Държавната агенция „Национална сигурност“ тази година да ни осигури възможност да се запознаем със стартовата информация, послужила за изготвянето на искане за използване на специално разузнавателно средство. Това нещо ние сме оформили писмена кореспонденция с председателя на ДАНС няколко пъти. Абсолютно безполезно. След което, на 10 октомври ние взехме решение и изпратихме съответно писмо на Главния прокурор за съдействие. Това е изключително важен въпрос.
Служителите от ДАНС от най-високо ниво ни изпратиха становище, че видите ли ние не можем да се запознаем с тези материали, което е много неприемливо. Защото членовете на Бюрото са избрани за това: те да могат да проверяват. Иначе ние няма да можем да стигнем до обективни изводи има или няма неправомерно използвани специални разузнавателни средства. Само от прочита на искането не можем да направим този извод, уважаеми народни представители. Не можем! Затова тези три случая останаха тази година недовършени и ще преминат вероятно – тук ми се струва, че по единия имаше някакво движение тези дни, но аз говоря към 10 октомври. До момента ние нямаме никаква също така информация обратна какво се прави, прави ли се въобще нещо, или не се прави?
Още нещо казах вероятно пак така „скандално“, че има указания на Главния прокурор. Естествено е, че по Конституция той има право на указание до прокурорите в цялата страна, но с това указание също допълнително се ограничава възможността на членовете на Бюрото и на неговите експерти да се запознават с материалите, свързани с използването и прилагането на специални разузнавателни средства по наказателните дела, които се намират при наблюдаващите прокурори.
За да стане по-ясно, защото не всеки е длъжен да познава така материята ще кажа, че там се казва така: „Ще се запознават само с исканията и разрешенията на съдията“. А там има множество документи други, които текат между самата прилагаща структура и така нататък, има документи, които не са с характера на доказателства, също така има доста правни аргументи срещу подобно решение. И нещо друго има: че това указание, което се явява нещо като заповед на Главния прокурор, влиза в конфликт с друго, което нееднократно каза господин Цацаров, че това е работа на наблюдаващия прокурор.
Тоест, какво излиза? Първо, Главният прокурор казва: „Забранявам да давате тези и тези материали на членовете на Бюрото и неговите експерти“ и после казва: „А, той, наблюдаващият прокурор ще реши този въпрос“.
Между другото ние имаме такива документи. Не знам тук някой от колегите дали ги е взел. За нас огромни са усилията да можем малко информация поне да получим. Между другото имаме започнати проверки, които още не са приключили, точно по тази причина. Още не са и няма да ги приключим, ако не намерим изход от тази ситуация.
Изходът, повтарям, не смятам, че тук е мястото, в Комисията е мястото, но ще ми изтече мандатът и ние този въпрос няма да можем да го решим. Това ли е целта: да се забавя във времето решаването на този въпрос?
Досега говорих за нарушения, които имат по-сериозен характер и тях имаме основания да наричаме „тежки нарушения на Закона“.
Какво е по-тежко, когато ограничим противоконституционно едни права, прогласени от основния закон на един човек за нашата работа? Ние нямаме други по-тежки нарушения. Но тъй като цифрата 30% некачествени искания до съдиите на никой нищо не говори, помолих колегите – ето тук случайно хващам тази папка, тя е най-отгоре просто – да извадят факти в тази насока, за да няма упреци после, че говорим лекции. През 2016 г. – имам сравнителна таблица и за 2015 г., но тъй като е много време, направо за 2016 г.
През 2016 г. общият брой на отказите по искания на Държавна агенция „Национална сигурност“ са 191. Може да има някаква минимална грешка в цифрата, но по критерия „липса изобщо на данни за извършено престъпление“, съдилищата са отказали в 43,3% за миналата година.
Ето, поставям въпроса: какво е това нарушение – малко, голямо, какво е? То е в първия стадий на процедурата безспорно и всички знаете, че зависи вече от българския съд. Ако той допусне това искане, прилагащата структура моментално ще започне да следи, подслушва и така нататък човека. Слава на Бога, че българският съд в момента си е на мястото. Това е нашето мнение по въпроса.
Второ, надвишаване на срока – забележете. Сроковете в нашия закон са стриктно посочени. Тук за 2016 г. имаме такива нарушения и откази на това основание в 11,7%.
Трето, всички с познания по материята знаят, че искането не може да се изпрати на всеки съд, а само на компетентния съд и ги изпращат на некомпетентния съд. По този критерий имаме 11,01% от исканията „изпратени на некомпетентен съд“.
Между другото помолих колегите да ми осигурят, защото четем отказите на съдите и трябва да видим каква е съдебната практика, за да сме в час.
Тук има неща, които ми е неудобно да Ви ги прочета, и струва ми се, че не трябва да ги чета, защото господин Цветанов каза, че трябва да пазим авторитета на институциите. Ако колегите от съдилищата, които правят тези откази, преценят, нека те да кажат.
Следващите са: Министерство на вътрешните работи – „Липса на данни за организирана престъпна група“ – 25%; „Липса на данни за съпричастност на лицето към описаното престъпление“ – 23,4%; „Липса на данни за извършено престъпление“ дават – 17%. Има още критерии, но ги спестявам. Те водят към по-малък процент некачественост на исканията – 2,3%; 3,3% и така нататък, и така нататък.
Почти идентично е било положението и през 2015 г. за Министерство на вътрешните работи. Такава конкретна информация досега ние не сме изнасяли никъде, включително и в Комисията, която наблюдава дейността на тези органи.
Прокуратурата. От моето изказване в пленарната зала господин Главният прокурор много се засегна от това, което казах, пък аз съдя от това, което чета като проценти и като цифри. Може би не е много приятно.
Сега, през 2015 г.: „Липса на данни за съпричастност на лицето към описаното престъпление“ – 27,9% от исканията са некачествени. Тоест, съдът е отказал на това основание, а не на някое друго.
Второ, „Липса на данни за извършено престъпление“ – 26,3%.
И третият критерий „Липса на данни, за да има основание да се иска разрешение да се продължи срокът за наблюдение“ – 16,8%.
Спирам дотук и искам да кажа следното: ще се вземат ли мерки? Ние участвахме веднъж, когато министър беше госпожа Бъчварова, ние направихме един такъв тридневен, четиридневен курс, в който взехме участие ние – представители на Бюрото, и трима съдии, окръжни съдии, които са много навътре в материята – пловдивският колега Хаджийски, колежката от Хасково Тянкова и колежката от Бургас Димитрова, която в момента е и член на Висшия съдебен съвет. Аз мисля, че преди две години това мероприятие беше много полезно.
Тези ръководни длъжностни лица, които подписват исканията, разбраха, че има все пак някакъв орган, който мисли по тази линия и че не може както е било, така и да бъде. И затова може би, както казахме и процедурите бяха в голяма степен редуцирани и като брой, и като качество.
Може би сега също е възможно да стане това – министърът на вътрешните работи, председателят на ДАНС да обърнат внимание. Защото знаете ли, ръководни длъжностни лица на главни дирекции, на ГДБОП подписват тези искания, не е обикновеният оперативен работник?!
И сега ще кажа нещо, което може би пак ще подразни някой, няма да кажа кой го е правил, защото ще се засегне сигурно някой. Имаме случай – може да не е само един, но имам такъв тук в папката – по чл. 93, т. 20 от Наказателния кодекс се съдържа дефиниция „що е то организирана престъпна група“ и се казва: „три лица сдружили се, но да вършат престъпления, които са наказуеми с не по-малко от три години лишаване от свобода“. Чета един отказ на съда, на съдията, който е казал така: „Ами не е организирана престъпна група, защото не са три и повече лица, а са две, освен това данните са не за такива престъпления, наказуеми с три и повече години лишаване от свобода, а с по-леки наказания“.
Добре, съдиите биват заливани от такива искания. Ако извадим примерно, то не може всичко да е качествено, разбира се, ще има грешки – който не работи, той не греши, но от 2100 искания, които са постъпили в Специализирания съд при господин Ушев и неговите двама заместници, над 600 са такива некачествени искания. Я, ако можем да намалим от тази обща бройка 2000 към 600 – 700 некачествени искания, тяхната дейност ще стане по-поносима. Същото се отнася и за колегите от Софийския градски съд. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Рашков.
Останалите членове на Бюрото искат ли да вземат становище и отношение? (Реплики.)
Затова сме Ви поканили, колеги, за да няма след това пак внушение, че, видите ли, само господин Рашков взема отношение. Ако няма... Да приемем, че няма.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Във връзка с така направеното изложение имам уточняващи въпроси.
Първо, както се изразихте, господин Рашков, направихте внушение за министър-председатели на Република България от Сергей Станишев, Орешарски, Марин Райков и Бойко Борисов за отговорност при констатиране на нарушение по прилагане на специални разузнавателни средства. Смятате ли, че министър-председател на Република България е отговорен за констатациите, които направихте?
Докладът за 2016 г. е входиран на 31 май. От изготвяне на Доклада досега министър на вътрешните работи е господин Валентин Радев. Той има възможност за законодателна инициатива чрез Министерския съвет и във връзка с направените констатации, какво предприехте на база на тези констатации към министъра на вътрешните работи евентуално за предложени мерки за недопускане на нарушенията, които сте констатирали, за в бъдеще? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Янков.
Ако има други въпроси, поне да са на един път, за да се отговаря.
Колегите народни представители?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма да вземам отношение по това, което чух от господин Рашков, тъй като няма да бъда и страна. Аз смятам лично за себе си, че няма да влагам политика във всичко това, което казвам.
Бих искал да направя едно уточнение във връзка с една неочаквана реакция тук и да знаят присъстващите журналисти. Съгласно Правилника на Комисията, чл. 15: „Комисията прилага необходимите средства за защита на класифицираната информация, включително по време на заседания, а Председателят на Народното събрание осигурява защита на залата за заседанията срещу подслушване, запис и наблюдение“. Така че не виждам нищо нерезонно в това, че вече е констатирано нещо подобно. Ако в другата Комисия го няма и се реагира по този начин, това е отделен въпрос.
Благодаря за предоставената възможност. Това, което чух за мен е достатъчно и предостатъчно, още повече че ние приемахме доклада в Комисията и в парламентарната зала.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Велков.
В открито заседание сме все пак чл. 15 важи, когато сме на закрити заседания, Вие добре го знаете говоря за колегите, които не са се запознали с Правилника. Между другото е приет от Народното събрание –единствената комисия.
Други въпроси има ли да задавате, колеги?
Заповядайте, господин Цветанов.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз ще бъда много кратък. В това, което чух нямаше абсолютно нищо, което да е конкретно. Действително в публичното пространство се създаде друго усещане и друго впечатление за масово подслушване.
Понеже Вие, господин Рашков, казахте, че никога не сте използвали подобен термин и никога не сте казвали за такива неща, аз си направих труда да погледна какво е излизало в медиите. Мога да Ви кажа, че в една медия излиза, цитирам дословно заглавието: „Бойко Рашков информира парламента за хиляди нарушения на специални разузнавателни средства“.
Ето затова смятам, че трябва винаги да бъдем много внимателни с начина, по който водим подобна дискусия. Повярвайте, че не всеки е добронамерен към правенето на законодателни промени, които да оптимизират процедурите и всичко да бъде както трябва. Някои търсят действително да противопоставят институциите и Бюрото с всички тези представители, които има днес тук.
Само да Ви кажа, че днешното заседание е с една-единствена цел: да можем действително да запознаем обществеността чрез медиите за всичко това, което можем да предприемем в законодателен план и в чисто организационен там, където е необходимо с подзаконови нормативни актове; да може действително да подобрим работата си и да бъде максимално прозрачни за обществото и да избегнем всякакви възможности за нарушаване на човешките права. Няма парламентарна група, няма народен представител, който да е с някакво друго мислене в тази посока. Аз съм убеден, че по същия начин мислят и работят и българските институции. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Други колеги народни представители? Не виждам.
Позволете ми и аз да кажа няколко думи.
Да, не всички познават материята, в частност Закона за специалните разузнавателни средства, в частност Наказателно-процесуалния кодекс.
Господин Рашков каза: „нарушения в част от процедурите“, но нека да бъдем ясни. Господин Рашков не е употребил нещо друго, че тази част на искането не води до нарушаване правата на гражданите, тъй като има отказ от съда. Неслучайно казвам, защото утре може би ще излезе също такова заглавие. Нека да бъдем точни и ясни и да говорим не толкова професионално по тази тема, това първо.
Второ, въз основа на констатациите на докладите на Бюрото, а и преди това на подкомисията ние предприехме един законодателни промени, които наистина и господин Рашков няма да отрече, той го каза и в докладите през 2015 г. Преди разрешенията се даваха на една бланка от дирекцията, тогава към Министерството на вътрешните работи, след това ДАТО, и съдията пишеше: „разрешавам“ „не разрешавам“.
Е, променихме Закона, дадохме възможност на съдиите да се запознаят с материалите в спокойна обстановка и да се произнасят със съответния акт. Нали така, господин Рашков? Точно, за да избегнем тези възможни случаи променихме Закона в частта за установяване на самоличността на лице.
Да, имаше констатации, това беше и наша инициатива, три пъти до двадесет дни или пет пъти по двадесет дни. Не повече, за да не се злоупотребява и с тази възможност. Аз не искам да изброявам всички други възможности, а променихме Закона и възложихме на председателя на ДАТО, защото с негово разпореждане става прилагането на специални разузнавателни средства.
Когато констатира разрешение дадено от съдия, което не отговаря на посочените текстове в Наказателно-процесуалния кодекс за допустимост за прилагане на специални разузнавателни средства, или поради техническа грешка, разминаване в имена председателят на ДАТО – и това е негово задължение като административния орган, който осъществява този контрол по прилагането – не разпорежда прилагането на специални разузнавателни средства, връща писмото на съдията, тоест разпореждането на съдията. И във Вашия доклад са констатирани вече девет такива случаи, където наистина Законът работи в тази насока.
Неслучайно казвам всичко това. Да, господин Рашков изнесе факти. Някои от тези факти са в годините назад, но ние със законодателни промени, съвместно и констатирано, ние като Комисия, и вследствие на Бюрото и вследствие на работата на ДАТО сме направили тези законодателни промени, за да сведем всичко това до минимум.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Рашков, аз ще приключа. Още нещо само ще кажа.
Да, част от исканията не отговарят на изискването на Закона, но пък затова има съдебен контрол. Затова дадохме 48 часа възможност на съдиите да се запознаят с материалите, за да могат да мотивират своите актове.
Понеже казахте „голям процент“, а аз съм член и на Правната комисия и се сещам, че в един от докладите преди година и нещо на ВКС – хубаво е човек да чете статистика и правилно, разбира се, да я представя – между 45 и 47% от актовете на Върховния касационен съд, наказателни колегии бяха отменителни и изменителни.
Отменителни и изменителни що се касае до актовете на долните съдилища, с което съвсем не искам да кажа, че са некомпетентни, неграмотни съдиите, чиито актове са отменени и изменени. В правото, ние поне юристите знаем и ще се съгласим, че понякога прилагането на Закона, съобразно вътрешното виждане на съдията има някой път различно мнение. Тези различни мнения водят до уеднаквяване на практиката и до постановление на пленума на Върховния съд в тази насока или допълват, или изменят предходни.
Приключих. Може би след малко ще взема отношение по още една тема, но ще бъде в края. Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Слушах внимателно изложението, за втори път може би го слушам, защото в пленарна зала го слушах, сега и тук. Това, което ми прави впечатление е, че говорим за една поредица от нарушения на Закона, която продължава с определен интензитет – нито се намалява, нито се увеличава. Нали правилно разбирам това нещо?
Тъй като днес са поканени тук и представители на съдилищата, ако разбира се, искат да вземат думата и отношение по тази тема, бих ги призовал да кажат техните констатации в тази посока.
Съответно господин Рашков, ако има свои предложения за промени в Закона, които да бъдат обсъдени в Комисията, за да могат в бъдеще тези нарушения в един много кратък период да бъдат санкционирани по начин, по който те повече да не се повтарят, защото тук очевидно имаме една определена повтраяемост на едни и същи нарушения на Закона. По този начин ще спрат и спекулациите, че има масови и така нататък, въпреки че такова нещо не е казано, не е споделяно. Аз лично не съм го чул това нещо.
Говори се за нарушения, но в крайна сметка от тази Комисия днес да произлезе нещо полезно, освен това, че изслушахме за втори път доклада на господин Рашков, да излезе нещо полезно от нея.
Ако има някакви конкретни предложения, ние да вземем решение в най-кратък срок да бъде изменен Закона в такава посока, че тези констатирани нарушения, господин Лазаров, да бъдат пратени в миналото. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Основателно ли е, още повече че приключихме преди няколко часа поредното изменение на Закона за движение по пътищата с цел да сведем до нула нарушенията, но изменяме го, изменяме го...
Заповядайте, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря, ще бъда кратък. (Реплики.)
Господин Янков ме попита нещо. Аз пак искам да подчертая, когато споменах министър-председателите, съвсем не свързвам нарушенията с конкретни имена на министър-председатели, а да може само периодът да се фиксира. Тук имам дати и години – че в този период министър-председател е бил един, друг и така нататък, а не, че те са отговорни за грешките, които се допускат в тези процедури. В никакъв случай!
Сега обаче има нещо различно. Някои от службите са подчинени на ръководството на изпълнителната власт. Аз си мисля, че това може да стане и със засилен контрол от страна на министър-председателя или ресорния заместник министър-председател, който все пак да обърне внимание на тези служби, че трябва да се повиши качеството в тяхната работа, в този сектор. Нищо друго не съм казал.
Остава да мислим, че министър-председателят ще започне да се занимава с СРС-та. За такова нещо и дума не може да става.
Другото, господин Цветанов каза нещо за публичното пространство. Не мога да командвам телевизиите да правят един или друг редакторски анонс. Ако можех, щях да ги изкомандвам, но не мога.
От този редакторски анонс аз проследих после какво става в електронните и други медии. Точно, това е така и откровено Ви казвам: помислих, че съм допуснал грешка в това отношение. Прослушах, прогледах и не установих такова нещо. Да не изпадам в детайли.
Не става дума, както и от нашите доклади е ясно подчертано, не става дума „за хиляди нарушения“, защото самите процедури, самите лица, които се наблюдават годишно, в момента са сведени под три хиляди. Как така? Какво значи всички ли да са незаконни? Не, не са!
Вярно е, не всички нарушения засягат правата на гражданите. Затова аз ги разделих на две части. Едните нарушения касаят първият стадии на процедурата – искане от заявителя и съдията, съдебният контрол и дотук. Ако продължи през прилагаща структура, тогава би могло, има такива възможности, дори при едно перфектно искане и при едно перфектно съдебно разрешение в последния завършващ етап на прилагане да се допуснат грешки, с които да се ограничат неправомерно правата на човека. Това е възможно.
Сега, съгласен съм напълно, колегите съдии сигурно и те ще го подкрепят. Да, вярно е – главната инстанция е съдебна и така нататък, констатират грешки на по-долу стоящи съдилища, отменят и изменят актове и така нататък.
Забележете, когато говорим за специалните разузнавателни средства – това са тайни процедури. Ние акцентираме на базовите изисквания. Тук става дума за базови изисквания. Те се броят на едната ръка на пръстите, които ние виждаме, че не се знаят. Не се спазват тези базови изисквания. Само за определен кръг престъпления: тежки, умишлени и така нататък, да не Ви отекчавам. За това става дума.
Няма съмнение, че режимът в момента е съвършено различен. Ние, когато сме се събирали на семинари с колегите съдии сме казвали, че да, преодоляхме заедно определен етап на бих казал хаос. Нека да не звучи силно – преодоляхме го този етап. Сега обаче има други неща, които искаме да прецизираме в процедурите. Не може, както каза и господин Лазаров, да си позволява една институция да иска уж за установяване на самоличност на специално разузнавателно средство, и то да се превръща в основна процедура за събиране на информация, след което вече, когато изтекат всякакви възможни срокове, да иска конкретно за личността, за човека – не може. Някой ще пита: имате ли такива? Да, имаме такъв случай или такива случаи имаме. Имаме просрочие във времето извън сроковете по Закон, тоест нарушават се базови изисквания, които не са никак сложни и могат да се спазват при добро желание, бих казал. (Реплики.)
Колегите съдии са дошли и аз искам те да вземат отношение, защото те са вътре в кухнята.
Искам още един път да се обърна – ние желаем Бюрото да влезем в закрито заседание със съответната специализирана комисия, да поставим нашите проблеми вътре, а не тук на такъв форум. Нашите проблеми, и то колкото може по-скоро!
Повтарям, ние имаме неприключени проверки, поради тези проблеми, не защото не искаме да ги свършим, и то още отпреди три години. Сега, няма да казвам за какво става дума, макар че делото вече е в Специализирания съд. Оттогава не сме приключили една проверка. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Рашков.
Писмото Ви с това искане го получих вчера. Получих официално това писмо. Мисля, че на заседание казахме: да. Ние трябва да се подготвим все пак и колегите и другите по тази тема.
Само искам да вметна по тази тема. Някъде през януари 2013 г. имаше един Указ на президента за частично отлагателно вето на текстове на приетия тогава Закон за специалните разузнавателни средства – измененията и допълненията, когато беше създадено Бюрото. Месец август на заседание на Комисията и на заседание на Народното събрание тогава това вето беше преодоляно.
Други въпроси има ли? Мнения или становища?
Заповядайте, господин Янков, но с риск господин Иванов отново да ме укори, че не мога да водя заседанието, може би за четвърти път Ви давам думата, но няма да Ви лиша от това право.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Лазаров, искам да припомня на господин Рашков, че зададох и втори въпрос за предложение за мерки във връзка с констатираните нарушения на възложителите. (Реплики.)
Има ли такива? Разбрах, че в последните няколко дни искате среща с министъра на вътрешните работи, но дали от Ваша страна, освен констатациите, има и тази инициатива, която не Ви е вменена по Закон за предложение за мерки?
БОЙКО РАШКОВ: Обикновено, когато констатираме нарушения, независимо дали са от по-тежък характер, ние обсъждаме да сигнализираме, да уведомим министъра или не. Имаме такива изпратени до министъра на вътрешните работи сигнали и материали. Сега и колегите може би ще ни помогнат в тази насока, защото в момента не мога да си спомня, но имаме такива материали.
Бедата е, че един такъв материал – сега ще Ви кажа нещо, което може да се изтълкува лошо – един такъв материал беше попаднал в една друга структура. Там, видите ли, някой беше направил оценката: „Бюрото неправилно е изпратило сигнал до министъра на вътрешните работи“, не е трябвало. Ние сме сметнали, че трябва да уведомим политическото ръководство в лицето на министъра, а той, като види за какво става въпрос, да си предприеме съответните мерки.
Ако аз знаех, че ще постави такъв въпрос, щях да се подготвя конкретно за какво иде реч, както сме уведомявали най-много, разбира се, защото такава е работата – главния прокурор. Там са може би десетки сигналите с различно съдържание и обем. Ще спра дотук, защото главният прокурор доста се засяга, когато кажа нещо за прокуратурата, но и в прокуратурата работят хора като нас и допускат грешки, както се видя от това, което позачетох.
Тъй като колегите ме подсещат – имаше и такъв въпрос за промени. Да, има много възможности, вече от дистанцията на времето, когато се натрупа и много опит, но аз съм изключително удовлетворен за това, че още в първите месеци на 2014 г. стигнахме до извода и отправихме съответно писмо месец август до Висшия съдебен съвет за създаване на Единен регистър в страната. Единен регистър в страната! Сега сме накрая на 2017 г.! Какво ни позволява и какво ще ни позволи Единният регистър, независимо къде ще стои той – дали в Бюрото, както каза главният прокурор тези дни, дали в друга институция, да могат съдиите, които разрешават да са убедени, че на друго място някой за същия човек, за същото престъпление не е поискано и получено разрешение?! Тогава това дублиране би могло да се обсъжда като нарушение на правата на човека. Има какво да се прави, не е само това.
Затова предлагам, господин Лазаров, направете, дайте време да седнем спокойно да обсъдим всички тези въпроси, които са се натрупали и да може да се опитаме да ги решим. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Факт е – законодателните промени, които споменах от 2015 г., бяха доста, а и предходната година бяха точно вследствие на контактите, работата, обменянето на информация и те бяха удачни.
Що се касае до тази, която вече трета година предлагате – да, има резон. Може би във Висшия съдебен съвет не е най удачното, може би в Бюрото. Проблемът – да, идеята не е снета.
Единственият проблем е финансов и не толкова. Проблемът е, че, за да работи тази идея в реално време, трябва да се прави тази справка от съответния съдия. Проблемът е комуникациите –криптиране на комуникациите и съхраняване на информацията, който проблем стои не само в този конкретен случай. Но да, идеята заслужава внимание - тя не е отпаднала, както и на Комисия, когато Вие предложите и господин Цацаров се съгласи, да вземем най сетне да решим и въпроса с веществените доказателствени средства в какъв обем, или СРС-тата, добитата информация да се предоставя на страните – обвиняем/подсъдим, за да не служи само на едната теза – обвинителната – да, там също имахме консенсус.
Така че да, има неща, които ги решавахме, ще ги решаваме, но не всичко може да стане веднага, обусловено и от други фактори – сигурност на информацията, нещо, за което напоследък много се говори, и финансов ресурс.
Колеги, изчерпаха се въпросите.
Други мнения, становища от поканените участници, има ли?
Заповядайте, господин Цацаров.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми председатели на комисиите, уважаеми народни представители, дами и господа! Не защото се засягам, когато бъде атакувана Прокуратурата, напротив, всеки трябва да има съответната самокритичност, а защото според мен трябва да се реагира, когато се говорят неистини за съответна институция. Разбира се, аз няма да подложа на коментар абсолютно всички неистини, а ще отговоря само на една.
Изключително силно в публичното пространство, въобще няма да дам терен на спора от кого или кой, ще го кажа направо – от господин Рашков бе посочено, че Прокуратурата блокира работата на Бюрото, защото с указание или както бе казано от телевизионния екран – със заповед на Главния прокурор, е забранен достъпът на Бюрото до веществените доказателствени средства.
Изключително съм радостен, че днес господин Рашков се поправи и разбра, че това е указание, макар че той каза, че е указание, което има характера на заповед. Но, да не спорим за термините.
Това указание си позволих да бъде раздадено на всички народни представители – членове на Комисията, защото според мен това е единственият начин да се разбере за какво става дума. Мисля, че указанието е абсолютно достъпно и за представителите на медиите.
Кое наложи издаването на това указание? През месец април 2015 г. господин Рашков заяви, че Бюрото разполага с утвърдена методика за извършване на проверки. На 27 април 2015 г. аз го помолих с писмо да ми изпрати копие от тази методика. На 22 май 2015 г. изпратих второ писмо, с което пак помолих за копие от тази методика. На 26 май 2015 г. изпратих трето писмо – този път до всички членове на Бюрото, до всеки персонално, с което помолих тази методика да ми бъде изпратена. На 9 юни 2015 г. получих отговор от господин Рашков, според който методиката е в процес на актуализация и „ще Ви бъде изпратена след приемането ѝ“. На 24 юни 2015 г. изпратих четвърто писмо, помолих, ако не е актуализирана, да ми изпратят неактуализираната.
Знам, че ще бъде зададен въпросът: за какво Ви е тази методика? Във всяко от тези писма изрично е посочено: методиката е необходима с цел съобразяване на работата на прокурорските органи с изискванията на Националното бюро. До настоящия момент няма прокурор, който да е виждал тази методика.
По тази причина, ако тя е скрит вътрешноведомствен документ, моля да ми се отговори: „Тя е служебна информация“. Край!
При това положение се наложи на 20 ноември да одобря въпросното указание. Това указание, което е представено пред Вас в копие, действа от 20 ноември 2015 г.
На 19 януари 2016 г. господин Бойко Рашков ми изпрати писмо, с което моли да му изпратя това указание. На 29 януари – десет дни след писмото, указанието бе изпратено на господин Рашков. До днешна дата Бюрото е извършило във всички прокуратури на страната 192 проверки.
През 2014 г. те са 39; през 2015 г. – 51; 2016 г. – 51, защото се проверяват съответните структури с регистратури; 2017 г. – 51.
Тоест от 29 януари 2016 г., когато приемам, че господин Рашков е научил за това указание и го е получил, до настоящия момент Ви прочетох колко проверки са извършени.
Нито веднъж, докато не станаха последните изказвания на господин Рашков в Народното събрание, особено изявите му пред медиите, не стана дума, че това указание пречи на членовете на Бюрото да работят. Изключително любопитна е тезата, че указанието пречи, съвпада със споровете в пленарната зала и с твърденията на господин Рашков.
За да не бъда голословен, ще зачета само някои текстове от това указание без въобще да Ви отегчавам и, разбира се, с ясното съзнание, че не бива да Ви губя времето: „Указанието има за цел създаването на всички необходими условия за безпрепятствено упражняване на правомощията на Националното бюро. Задължените лица оказват пълно съдействие на членовете на Бюрото и служителите му при осъществяване на техните правомощия. Указанията на Бюрото, както и утвърдените от председателя на Бюрото образци и правила са задължителни за всички. На членовете на Бюрото, както и на служителите, се осигурява пълен достъп до следните документи, регистри, помещения“ и всичкото това се изброява в т. 7.
Така стигаме до спорната т. 8, която очевидно е започнала да пречи на господин Рашков към момента, в който той е поднасял своя отчет пред Народното събрание.
Точка 8 посочва, че компетентността на Бюрото не включва възможността при проверките да се изискват и представят други документи или по-точно да се изискват и представят прокурорски преписки, досъдебни производства и доказателствени материали. То посочва, че преценката на доказателствата е извън правомощията на Бюрото, но т. 8.3 казва че: „При направено писмено искане в хода на проверката за запознаване и с доказателствата по делото, включително и с веществени доказателствени средства, придобити по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, компетентен да се произнесе е само наблюдаващият прокурор“ –(чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Няма да споря юридически, защото имам ясна представа за позициите, които някой ще заеме, считайки себе си за последна инстанция в тълкуването на Закона. Не съм забранил достъпа до веществените доказателствени средства. Възпроизвел съм разпоредбата на чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс. Ако, тя бъде променена, аз ще издам указание, което е в съответствие с променената разпоредба. Но да се спекулира, че Главният прокурор е блокирал достъпа на Бюрото до веществени доказателствени средства и така е попречил на Бюрото, е меко казано неистина.
Тази неистина или по-точно отговорът на тази неистина, са фактите, които цитирах току-що.
Само още две думи. Казах го пред Народното събрание, в пленарната зала, ще трябва да го повторя и сега. Моля да не се живее със самочувствието, че на сигналите на председателя на Бюрото трябва да реагира Главният прокурор, защото законът не е такъв. Всеки сигнал отива в компетентната прокуратура и тя се произнася с постановление. Въобще няма да Ви занимавам с таблици и документи, но пред мен е таблица с всички сигнали, изпратени от господин Рашков, с пълния им резултат – преписка, досъдебно производство, постановление за отказ, постановление за образуване, постановление за прекратяване, постановление за отделяне с компетентната прокуратура. Така че да се спекулира, че на сигналите не било отговорено – не, не е отговорено от Главния прокурор, защото такъв е законът, нищо че господин Рашков ги праща винаги до мен.
Трето – не тук, не в сградата на Народното събрание, от телевизионния екран бе направена спекулата, че едва ли не веществени доказателствени средства, които документират разговор на лидер на парламентарно представена партия, са изтекли в интернет издание и техният източник е Прокуратурата.
За сведение на изреклите тези неистини ще кажа, че въпросното досъдебно производство е прекратено, всички класифицирани материали по това досъдебно производство са били де-кла-си-фицирани и изпратени в Народното събрание в една парламентарна комисия, която е била създадена нарочно и е била анкетна парламентарна комисия.
Тези материали са явни, тези материали са престояли в Народното събрание по следственото дело, мисля, че поне година, така че, когато бъде обвинявана институцията, която ръководя, моля да се работи с факти.
Извинявам се, ако съм бил прекалено дълъг в изказването си. Надявам се, че успях да покажа или поне да кажа, че не се засягам лично, а просто не желая да слушам тези, които нямат нищо общо с действителността. Сигурен съм, че и Вашето становище е такова.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Цацаров.
Да, господин Рашков, ще Ви дам думата.
Преди това да попитам: господин Ушев, колегите от съда, имате ли желание да вземете становище? (Реплики.)
Заповядайте, господин Рашков.
След това ще Ви дам и на Вас думата.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря Ви.
Аз искрено съжалявам, че чух нещо, което беше казано преди броени дни. Никога не съм казвал и не знам защо се повтаря и в пленарна зала, и сега, и по друг начин от Главния прокурор, че аз смятам моето становище за истина от последна инстанция.
Казах го и в залата: това е правен въпрос, трудно е да се реши тук в такъв формат, затова настоявах да го правим в Комисията – не става!
Искам да кажа следното: това лесно се възприема и от хората, които не са в материята. Вижте какво се получава – искането на заявителя е секретен документ. Според указанието на Главния прокурор, ние може да се запознаем със секретния документ, а вещественото доказателствено средство след месец август 2013 г. е явен документ, но според това указание – заповед, чл. 82, но ние – членовете на Бюрото, не можем да го видим.
Забележете, това се повтаря още от 2015 г., че: „ние проявяваме нездраво любопитство към доказателствените материали“, което е не само обидно, а означава, че не се проявява разбиране към онова, което трябва да прави Бюрото. Например, можем само, когато погледнем вещественото доказателствено средство, да видим какъв е бил редът за изготвянето му, в кой момент е поискано да се изготви то, кога е изготвено, просрочено ли е прилагането, или не е, а ние от друго място няма откъде да го видим това.
Второ, в тази заповед – указание, не става дума само за веществените доказателствени средства, а и за други материали, които се изпращат от прилагащата структура на заявителя. Те нямат характер на доказателства, докато не се оформи в такова веществено доказателствено средство.
Мога още неща да кажа, но ми се струва, че ставаме отекчителни с Главния прокурор. Той обича да казва, че ние произнасяме едни неистини и така нататък. Изглежда неговото мнение претендира да бъде истина от последна инстанция. Ние искаме да обсъдим като юристи този въпрос.
На следващо място, в чл. 198, забележете, уважаеми народни представители и журналисти, се отнася за наблюдаващия прокурор. Той може да разреши на лица, които присъстват на определени действия, да им забрани да разгласяват информация. Ама Бюрото за това ли е? Затова ли иска да види материалите, свързани с процедурите за използване и прилагане на специални разузнавателни средства, за да разгласява? Ние имаме достъп до определено ниво на класифицирана информация. Как така ще разгласяваме, нали има Закон за това? А ако някой разгласи, той ще си понесе отговорността. Тази логика просто не мога да я разбера.
Между другото, ако трябва да се връщаме така по дати, и аз мога да се върна по дати, защото на 8 април 2015 г. беше проведено разширено заседание по покана на председателя на Върховния касационен съд в Съдебната палата. Там присъстваха и представители на парламента, включително господин Лазаров, господин Касабов, други колеги и така нататък.
Това е доста преди да се издаде това указание-заповед на Главния прокурор, където, той на всеослушание заяви, обръщайки се към колегата Гатев, може би и той ще вземе думата, че няма да ни предоставят веществените доказателствени средства. Аз го поправих и му казах: ако има подобно нещо, трябва да го прави поне наблюдаващият прокурор, а не Главният прокурор?
Оттогава – от април 2015 г., до ден-днешен ние имаме откази на прокурори. Тук колегата Гатев може би, ако му дадете възможност, ще Ви каже с какви уникални неща сме се сблъсквали. Уникални! Но не знам дали трябва да изпадаме, господин Лазаров, в такива подробности, след като Главният прокурор дата по дата, дата по дата и накрая каза, че „ние сме последна инстанция“ и така нататък. Не знам дали не трябва да вземем отношение по този въпрос.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ: И аз благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Ушев.
ГЕОРГИ УШЕВ: Що се касае за работата на Специализирания наказателен съд, моето становище е, че при работата ни – в продължение вече на шест години, а и от няколкото проверки на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства е установено, че няма допуснати сериозни нарушения при издаване и контролиране на специалните разузнавателни средства.
Тук чух години – 2009 г., 2011 г., когато са допускани такива нарушения. Тогава Специализираният наказателен съд въобще не е бил създаден, а относно компетенциите му за магистрати и политици – те бяха въведени едва преди един месец, така че и в това отношение ние не сме се произнасяли по искания за СРС-та.
Извършени са няколко проверки от Бюрото за контрол на специални разузнавателни средства на съда. Във всяка една от тях е установявано, че работим съобразно изискванията на Закона, дори ние – самото ръководство, полагаме изключителни усилия да въвеждаме някои полезни практики, за да предотвратяваме прилагане на СРС-та извън законоустановените срокове, което може да се случи понякога и без знанието на съдията.
Така например въвели сме регистър на всяко едно лице, за което се издава СРС, с имена и ЕГН, което си го правим в съда, и при повторно искане по отношение на това лице, веднага излизат абсолютно всички искания, разрешения, откази, които са постановявани за него.
По този начин се предотвратява възможността при престъпна дейност, било то същата или подобна, да бъде допуснато нарушение от съдията за издаване на разрешение извън законоустановените срокове. Именно в този смисъл е полезно въвеждането на единен регистър за СРС-тата, защото ние можем да правим това по отношение на исканията, които са налице при нас, в най-добрия случай, по отношение на исканията, които постъпват от една и съща служба, но е възможно такива искания да има за една и съща престъпна дейност и издадени разрешения въз основа на искания на различни служби. Тогава ние няма как да проверим дали дейността е една и съща, без наличие на такъв единен регистър.
Между другото, на скорошна среща в БОП пак по повод искания за СРС разбрах, че дори техните искания – на една и съща служба, каквато е БОП, се архивират и стоят на различно място в рамките на Министерството и самите служители от БОП нямат достъп до тези искания.
По мое мнение, по мнение на нашето административно ръководство, което се занимава с тези разрешения, въвеждането на такъв единен регистър би било изключително полезно.
Направихме една инициатива преди няколко години с господин Рашков – тогава от него изходи искането, но ние инициирахме законодателната промяна при издаване на искане за СРС един екземпляр да остава в съда, което преди не се случваше. Сега смятам, че е една крачка напред в сравнение с преди за предотвратяване на възможно издаване на незаконосъобразни разрешения за специални разузнавателни средства.
Друга полезна мярка е създаването на държавен орган, който да контролира специалните разузнавателни средства по отношение на националната сигурност, защото тези искания нямат нищо общо със съдебната дейност. Тяхната цел не е образуването на дела, не е разследването на дела, а е съвсем друга. Въпросите за националната сигурност касаят една сфера, която в повечето цивилизовани държави е уредена чрез създаване на независим държавен орган, включващ експерти, бивши съдии и прокурори, които преценяват тези обстоятелства. Понякога е необходимо за такива лица да се издават и се издават безсрочни разрешения в тези държави.
На всеки един форум, където имам досег до тези хора, разбирам, че се прилагат такива и по отношение на дипломати, когато е застрашена националната сигурност, когато има рискове от терористичен акт в държави – членки на Европейския съюз, само че това е съвсем друга област и няма нищо общо с делата, които разглеждаме. За съжаление, в момента всички тези искания са насочени към Специализирания наказателен съд, който е компетентен за престъпления по Глава първа от НК.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин министър Радев, ще Ви дам думата. Само една секунда, господин Министър.
С риск да се повторя – цялата информация за разрешение и прилагане на специални разузнавателни средства се намира в ДАТО и в дирекцията на ДАНС. (Реплики.) Да, добре е да бъде и към Бюрото. Пак ще повторя: въпрос на проверка в реално време кое да бъде защитено, иначе се обезсмисля. Те сега в ДАТО пристигат с куриери, уважаеми колеги, и всичките тези искания се връщат с куриери, не вървят в реално време по интернет, това първо, но предстои, има и национална стратегия.
Господин Цветанов може би ще каже по тази тема. Да, наистина с помощта на Европейската комисия се работи по криптирането на връзките, обмяната на информация и в службите, и в междупартньорските служби.
Второ, съвсем кратък ще бъда по повод тезата на господин Ушев. Тя не за първи път е поставяна, поставяна е и преди. Уважаеми колеги, другите държави почват да вървят към даване на разрешения и за националната сигурност от съдии. При нас разрешенията се дават от съдии. Дали съдия, или друг орган ще прилага, или ще дава разрешението, то законът трябва да бъде еднакъв и той е еднакъв за всички.
Дава се пример с други служби, а вече трета година върви проверка за даваните разрешения в цитираната и преди служба „Г-10“ за проблемите, които са се създали. Там има и съдебен контрол, но това е друга тема и аз не искам сега да я дебатираме, а просто го вметвам, за да бъде ясно.
Господин Радев, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители, уважаеми господин Главен прокурор и колеги от тази страна на масата, да не пропусна някой от гостите. Благодаря, че сте ни поканили!
Аз за втори път присъствам на обсъждането на темата за специалните разузнавателни средства – веднъж бях в парламентарната зала, сега е вторият път. Моята скромна задача и целта, която съм си поставил, е да се ориентирам в тази сложна материя и да извадя максимална полза за Министерството на вътрешните работи, вслушвайки се във всички сигнали, изказвания, които бяха казани там и днес тук. Това е моята задача като част от правителството и като орган, който управлява Министерството на вътрешните работи.
Трябва да призная, че общо взето моето впечатление е, че няма нищо особено, което да е станало. Само си задавам въпроса: защо и там, и тук не се случи? Между другото от трибуната попитах: защо този дебат не го водите в Комисията? Той е специализиран – закрийте заседанието, говорете всякакви подробности с имена, с каквото искате. Попитах: защо в пленарната зала въобще го говорихме в отсъствието на възлови членове на Комисията, които са запознати и знаят историята назад? Това остана в мен като въпрос, който е може би политически. Така някой е решил – опозицията ли да разбирам, или без значение кой, но това леко ме притесни. Споделих го тогава и сега го казвам.
Не мога да си отговоря на един въпрос. Слушайки и внимавайки, отново казвам, да извадя максимална полза за Министерството на вътрешните работи и това, което прави Бюрото: не проверяла ли то процедурите? Аз се опитах да се вгледам в работата на Министерството на вътрешните работи – какво ние сме правили, какви СРС-та, колко са те? Има специален доклад и го поисках, дадоха ми го: 70% са приети, а 30% не са. Прочетох защо не са, ще ви кажа някои неща и се запитах: какво прави Бюрото? Всъщност то проверява процедурите. Така чух и от господин Рашков, спомням си – той каза, че особени проблеми няма, а така е и в доклада в посока на Министерството на вътрешните работи.
Като се прибрах в Министерството, реших да проверя какви са тези откази. Виждам, че отказите, дадени от 30% от съдии, които са дали 70% „да“ и са казали „да, законни са тези СРС-та“. Мисля, че те са хората, които решават дали нещо е законно, или не, дали е правилно, или не. Най много откази има за това, че престъпната дейност, за която е поискано да бъде проследявана, прослушвана или каквото е СРС-то, дейността на някой или на някаква група, е защото се обслужва от друга територия и друг съд трябва да го даде. Най-големите бройки са „различна съдебна практика“ и така нататък, има седем-осем неща.
Тук чух, че същото е за 2015 г. и 2016 г. – няма никаква промяна, а 11,1% са изпратени на некомпетентен съд, ако цитирам правилно. Лично мен, като министър, не ме притеснява това – сигурно е 30%, не знам каква е практиката в други страни. Ако Вие не намирате в доклада и това, което тук чух, нещо притеснително – да, сигурно стават такива грешки, включително и на служителите, които ги пишат, сигурно някъде имат грешки. Питат първи път, втори път, трети път и съдията накрая разрешава или не разрешава, разбира се. Но нали той е човекът, който казва, кое е законно и кое не. Затова си позволих и тогава, и сега да кажа, че някакво притеснение по работата на колегите ни в Министерството на вътрешните работи аз не виждам.
Съжалявам, че не се видяхме с господин Рашков, той наистина поиска среща. Но, господин Рашков, трябва да признаете, че аз бях готов и бях си отделил време, но не стана. Вие казахте, че не можете, а след това няколко пъти се опитахме, но не ставаше срещата и аз реших, че е хубаво днес да Ви чуя.
Сега обаче, като Ви слушах и като чух, че сте правили с госпожа Бъчварова такова обучение, то ми се струва, че е хубаво – щом и Вие го предлагате и това ще е полезно за Министерството, да направим такова обучение.
Впрочем и главният прокурор ми е написал едно писмо, за което му благодаря, да обучаваме разследващите полицаи. Това е все в полза и е добра практика, струва ми се, и аз не отказвам и съм готов да го направим това.
Радвам се, а последното, с което ще завърша, е, че има и такава добра практика. И господин Ушев каза: има регистър. Да, всички тези неща трябва някой някъде да ги води, да има регистри и това е част от прозрачността, която обществото чува.
Завършвам с това, че днес аз не чух нещо притеснително. Тези заглавия, за които стана дума тук, някак си смутиха всички ни. Признавам го лично: мен също. Започнах да се вглеждам и мисля, че кой попита – колегата Янков: има ли сигнали към нас? Да, има. Прибрах се и веднага проверих – има три сигнала от Бюрото към нас, те са резолирани. Хората сигурно са си взели бележка от това, което Бюрото ни казва: „внимавайте, пишете добре исканията“ и така нататък. Три сигнала, подчертавам, защото попитахте. Не знам дали получихте адекватен отговор от колегата Рашков, но това са ни написали и ние сме го направили. Ако има други, заповядайте, пишете, както се казва „ще се поправим“. Това е нашата задача, а може би Вашата е да ни посочвате, ако има някъде някакви грешки. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин министър Радев.
Други мнения и становища?
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ДАНС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа председатели на комисиите, уважаеми дами и господа народни представители, господин Главен прокурор, господин Министър, колеги и гости! Вземам отношение във връзка с изложената информация от господин Рашков за това, че Държавната агенция за национална сигурност под една или друга форма възпрепятства извършването на дейността на Бюрото.
Искам да дам като факти, че за периода 2015 г. сме отговори на 101 писма, които са от Бюрото; за 2016 г. – на 67, и за тази година 2017 г. – на 75. Това са потенциални проверки, които Бюрото може да извърши в рамките на Агенцията, и колегите, които са в Държавната агенция за национална сигурност, са направили всичко възможно, за да може да благоприятстват извършването на тези проверки.
Връщам се обаче на тези три случая. Всъщност имаме различни мнения по отношение на прилагането на Закона, тъй като в чл. 15 от Закона за специалните разузнавателни средства изрично е записано, че „органът по чл. 15 – това са съдилищата – в т. 3 „заявителят е длъжен да предостави на органа по ал. 1“ – това е съдът – „всички материали, на които се основа искането“. Ние това нещо го правим, за да можем да получим съответно разрешение или откъс от компетентния съдебен орган за прилагането на специалното разузнавателно средство.
В същото време в чл. 34е са записани възможностите на Бюрото и дейността на Бюрото по отношение на контролната му дейност, а именно: проверка на редовността на воденето на регистри на органите; структурите по членове 13, 15, 20; дейността по Закона, заедно със съхранените искания, разрешения и разпореждания, използване и прилагане на специални разузнавателни средства; както и съхраняването, унищожаването на придобитата чрез тях информация. Също така и всички документи във връзка с използването на прилаганите специални разузнавателни средства.
Ние твърдим, че предоставяме тази информация, но с оглед това разминаване, което имаме по отношение на прилагането на Закона, веднага сме изготвили писмо до председателя на Комисията – господин Лазаров, не едно, а две, в които сме поискали в рамките на Комисията да бъде разгледан въпросът с оглед максималното подобряване на процедурата по прилагане на Закона. Всички указания, които Бюрото ни е дало на нашето внимание, са имплементирани с нарочни заповеди, за да се улесни работата на Бюрото.
С това завършвам. Считам, че от изложената информация по доклада на Бюрото – че има толкова много откази, показва, че системата работи и нарушенията, които са правени в рамките на самото прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства, не са драстично направени с оглед на това, че когато има отказ, то няма прилагане на специално разузнавателно средство от органите, които са в Държавната агенция „Национална сигурност“, а именно като прилагане по чл. 20 и съответно като заявители по чл. 13. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Не виждам други желаещи за мнения, становища и изказвания. Да се ориентираме към приключване, уважаеми колеги, да благодарим на участниците в тази дискусия. (Реплики.)
КРАСИМИР ЯНКОВ: Към двамата председатели на комисии имам конкретен въпрос. При формиране на дневния ред и така зададената точка – „отправени твърдения за тежки нарушения на Закона при прилагането и използването на СРС“, аз зададох този въпрос в началото и не получих отговор. Кой предложи дневният ред? Аз не разбрах кой твърди, че има тежки нарушения или това, което се обсъждаше?
Попитах господин Рашков дали има конкретни мерки като предложение, въпреки че не е вменено като ангажименти на Бюрото. Разбрах от министъра на вътрешните работи, че има три сигнала, които са констатации, то откъде се формира този дневен ред? Господин Цветанов, или господин Лазаров? След като господин Цветанов цитира медийни публикации, извинявайте, ако ще работят комисиите и Народното събрание по медийни публикации и по внушения, които се правят чрез медиите, това не е сериозно и сериозно обръщам внимание при формирането на дневен ред. Ангажирахме всички служби, Бюрото за контрол, министъра на вътрешните работи заради медийни публикации!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Янков.
Въпросът Ви е риторичен, ако не сте разбрали, да Ви повторя. Аз и господин Цветанов сме се подписали и сме насрочили това събрание с този дневен ред. (Реплики.) Това, че има медийни публикации, ние понякога сме длъжни да отговорим – да, така е. Някои пък предизвикват медийни публикации, искат да влязат в медиите, е нормално, политици сме.
Освен медийните публикации аз се запознах изчерпателно със стенограмата от заседание на изслушването в пленарна зала на Бюрото, а там също имаше твърдения или въпроси от колеги народни представители. Благодаря.
Уважаеми колеги, да приключваме и да благодаря на участниците. Понеже се повдигна една тема, то аз направих един анонс – в измененията на Закона за специалните разузнавателни средства от 2013 г. върху част от текстовете е наложено отлагателно вето от президента. Да, то е преодоляно, разбира се, след дебат в Правна комисия, след дебат в парламента, след доклад от Правната комисия.
Няма да спирам в юридическите дебри и да обяснявам на колегите какво значи съобразяване с мотивите в един закон при прилагането му, какво значи дебат при промяна на определен закон. Само ще цитирам една малка част, защото ни предстои тази среща. От стенограмата тогава на колеги – юристи, които са се изказвали, от Правната комисия, а някои от тях са членове все още на парламента „обект на контрол е не актът на магистрата, а как се изпълнява този акт; в обекта на този контрол е изключено решението на съда за прилагането на СРС; контролират се всички фази, без самия магистратски акт, контролът е върху администрирането на процеса, а не контрол върху правораздаването. Бюрото извършва контрол не по отношение на съдебните актове, касаещо вътрешното убеждение на съда, има контрол върху самата технология; Националното бюро няма да има право на контрол върху съдържанието. Очевидно е, че то няма такова право – има само контрол върху правата върху процедурите.“
Докладът е публичен, съответно колегите могат да се запознаят, които ще участват в следващия дебат, с доклада, който комисията е внесла, който е разгледан в пленарна зала, преодоляно е ветото, цитирано е Конституционно дело № 7 и „не е законова компетентност на Бюрото да изисква информация какви данни са събрани при използването на специални разузнавателни средства. Именно данните от разследванията съставляват следствена тайна, според решение на Конституционния съд № 9 от 2011 г.“ и така нататък.
В тази връзка същата задача – контрол за спазване на процедурите, а не върху акта и вътрешно убеждение на съда.
Този доклад е бил предмет на обсъждане през месец юли 2013 г., тогава е било заседанието. С този доклад е било преодоляно ветото, разбира се, с гласовете на тогава управляващите над 121 народни представители.
Уважаеми колеги, още един път искам да Ви благодаря!
Закривам заседанието. Весели празници!

(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:



ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ