Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
03/06/2020
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 3 юни 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Нунев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Започваме днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: господин Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни, и госпожа Десислава Тошкова – главен секретар.
Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ЗА 2019 Г., № 020-00-9, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ НА 31 МАРТ 2020 Г.
Давам думата на господин Караджов да направи кратка анотация на Доклада – заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! По Закон Комисията в рамките на изтеклата година би трябвало да отчете своята дейност и в този смисъл ние сме подготвили Доклад, който Ви е представен. Съвсем накратко ще отбележа основните акценти в него. Те са върху задачите и правомощията на Институцията в съответствие с новата европейска правна уредба в областта за защита на личните данни, която започна да действа от 25 май 2018 г. Резултатът от прилагането на новата правна уредба и статистиката показват, че се увеличиха неколкократно през този период подадените жалби и най-вече извършените проверки и запитвания от страна на граждани и администратори с цел разясняване на основните правила.
Знаете, че в изпълнение на своите задължения Комисията разглежда жалби в петчленен състав тогава, когато са подадени такива пред нея, и по сигнали тя извършва проверки с решение на председателя. По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) се налагат съответни корективни действия, включително наказателни постановления.
В този смисъл общият размер на наложените санкции за изминалата година са 7 милиона и 106 хиляди, като, за съжаление, събраните суми по тях са само 218 хил. и 96 лв., от НАП са събрани около 15% – 37 хил. от тази сума.
Нашето обяснение във връзка с тази недобра и ниска събираемост идва от това, че производствата за обжалване на решенията на Комисията, особено в Административния съд, са безплатни и всеки един се възползва от тази възможност, за да обжалва постановените имуществени санкции в решенията или глоби в наказателните постановления – поради този двуинституционен период на обжалване в съда до влизане в сила на тези решения, ние няма как да ги съберем. Забелязваме обаче една положителна тенденция, че самите администратори започват да изплащат голяма част от наложените санкции и вече не се чака, както беше 2017 – 2016 г., НАП принудително да събира глобите.
Друго положително, което отчитаме, е въведената политика на Министерството на финансите спрямо публичните органи да не изплащат събиране за осъществени услуги или доставки тогава, когато договорът е на стойност 36 хил. с ДДС, до момента до който не извършат проверка в НАП за задължения на съответната фирма. В повечето случаи тази фирма е и администратор на лични данни, поради което и фирмите предпочитат да си изплатят тези задължения към наложилия санкция – в случая Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), и затова до 30 април 2020 г., забележете, имаме вече събираемост на 200 хил. лв. само за първите четири месеца на 2020 г., а за цялата минала година имаме 218 хил. лв. събиране на наложените санкции от страна на Комисията.
Разпределени статистически с решение на Комисията размерът на наложените санкции по нейни решения и жалби е в размер малко над един милион и събраните са 211 за миналата година от тези 218, които Ви споменах, а с наказателни постановления са наложени съответно 6 млн. 106 хил., за миналата година са събрани само 6 хил. 200 лв. Основният размер на тази сума се състои в две наказателни постановления спрямо НАП и Банка ДСК – едното е 5 млн. 100 хил., а другото е 1 млн. и приблизително се равняват на спомената вече пред Вас сума.
Жалби на физически лица – бих искал да Ви обърна внимание, че като цяло те се повишават, и то двукратно вече в сравнение с 2017 г. Тази година имаме – 2019 г., която докладвам, над 1600 жалби, но трябва да имате предвид, че 810 са от физически лица срещу НАП, а именно за незаконосъобразния достъп и разпространение на лични данни в резултат на този теч, който беше констатиран.
Като цяло секторите, в които се наблюдава увеличение на броя на жалбите, това е видеонаблюдение. Много от жалбите касаят именно незаконосъобразно обработване чрез видеонаблюдение в етажна собственост.
Другият вид проблематични жалби са телекомуникациите, банки и кредитни институции, както и жалбите спрямо медиите. Те за последните години от 35 вече са на 77 – в рамките на 12 месеца е доста сериозно увеличение. Имаме доста жалби, свързани с трудови и осигурителни услуги, застраховане и не малко жалби в областта на образованието.
Друго, на което заслужава да Ви обърна внимание, е, че броят на разследванията, които миналата година сме направили, съобразно тези от 2018 и 2019 г. е доста завишен. Говорим вече за почти хиляда разследвания – 955, докато 2018 г. бяха 290, а 2017 г. едва 177. Това е свързано с факта, че физическите лица доста сериозно подхождат при упражняване на своите права и сигнализират КЗЛД във връзка с твърдения за нарушения на техните права и задължения. Трябва обаче също така да подчертая, че в тези 955 разследвания, които сме направили, в 812 от тях не сме открили нищо. В останалите случаи действително има констатирани нарушения и Комисията е предприела действия. Това, което трябва да знаете, е, че тези разследвания доста сериозно оскъпяват дейността на Комисията за защита на личните данни, тъй като ние извършваме – ето тук съм посочил, също и в Доклада, над 134 проверки на място, всяка една се състои от трима души на Комисията за защита на личните данни. Заедно с тези разходи са разходи за командировки освен възнагражденията, транспорт, дневни и така нататък, които не са предвидени в бюджета на Комисията за защита на личните данни, така че да могат да обемат този бърз развой на подаваните жалби и разследвания. Само за една година разликата е повече от четири пъти в сравнение с 2018 г.
Така, както вече Ви посочих, ще се опитам да систематизирам основните нарушения, а именно те са за незаконосъобразно обработване на лични данни без изобщо да има правно основание за тяхното обработване, неточно обработване на лични данни или обработване на лични данни за други цели извън тези, за които данните са събрани, както и обработване на данни в повече, отколкото е необходимо за постигане на целта – така нареченото обработване на данните в техния минимум за постигане на целта, един от основните принципи на обработване на данните, които Регламентът изисква.
При тази систематизация имаме видеонаблюдението, което Ви казах, в режим на етажна собственост, публикуване на данни на интернет сайтове незаконосъобразно, създаване на фалшиви профили в интернет сайтове, изискване на лични данни в онлайн игри, включително и хазартни, изискване на копие на документ за самоличност без да има правно основание за това в Закона, изискване на по-голям обем лични данни от необходимия във връзка с попълване на форми за регистрация за получаване на услуги в интернет, възможност за нерегламентиран достъп до личните данни, публикувани на интернет сайтове, обработване на лични данни от мобилни оператори, което също е незаконосъобразно. Тук говорим включително и за закупуване на предплатени карти, които не са закупени изобщо от лицето, което е титуляр по договор с мобилния оператор и впоследствие се използват за телефонни измами и многократно бяха разкрити такива. Получаване на непоискани електронни съобщения без физическото лице да може изобщо да ги откаже. Получаване на електронни съобщения за одобряване или неодобряване на теглене на кредити без физическите лица да са кандидатствали изобщо за отпускането им. Това са така наречените бързи кредити по интернет, където някой краде самоличността на друг, представя се, взима копие от неговото лична карта, сканирано, праща го, одобряват го.
Тук законодателството има голям проблем, защото не се изисква на края като се одобри кредитът, титулярът, на когото се отпуска кредита по банкова сметка, да е същият на този, на когото му е отпуснат кредитът. Физическите лица дават друга сметка, на която те са титуляри, или трето лице, което е зависимо от техен титуляр, превеждат се парите, отпуснати на съвсем друго лице, което отговаря на изискванията да получи кредите. И в един момент се спира плащането на този кредит, защото те плащат 1, 2, 3, 4 до 5, 6 вноски, данните му се прехвърлят на колекторска фирма, която започва да го тормози да си плати тези задължения. И така физическото лице разбира, че неговите данни са незаконосъобразно обработени и ни сезира нас, и ние започваме да разглеждаме тези конкретни казуси.
Имаме и доста жалби – 77, за обработване на лични данни от медии, и доста журналистически запитвания напоследък относно неправомерно разпространение на лични данни. Най-вече те са свързани, бяха свързани по-скоро, с Инспектора на ВСС – там имаше, знаете, теч на информация за 20 съдии, техните съпрузи и деца. Това е един от случаите, които сме описали в Доклада.
Не знам дали да Ви запознавам подробно с НАП. Този случай е общоизвестен. Да Ви кажа – на съдебна фаза е в момента. Проведено е едно заседание. Там имаше проблем, че много съдии се отказваха. Принципът на случайното разпределение според мен е малко нарушен, тъй като в един момент се стигна до един съдия, който реши да го поеме – на какво основание и как точно е решил, това е вече друг въпрос. И този същият съдия нищо не е придвижил освен да е назначена техническа експертиза, в която е задал 13 въпроса, които според мен е много трудно един експерт изобщо да отговори, защото те са от техническо и правно естествено. И то въпроси, които би трябвало цял екип от експерти да работи, за да даде отговор.
Това е с НАП.
Другият случай, който е на по-интересен и стойността на санкцията е доста голяма – над един милион, говорим за теч на информация от Банка ДСК. Там бяха разпространени лични данни, отнасящи се до трите имена на кредитополучатели, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, копие от лични карти, включително със съдържащи се в тях биометрични данни, всички лични данни, съдържащи се в данъчни документи, удостоверяващи доходи за здравно-осигурителния статус на кредитополучатели или трети лица по тях, както и данни за здравословно състояние, когато кредитът е искан за лечение примерно – вътре има ТЕЛК относно намалена трудоспособност и други такива чувствителни лични данни, номера на разплащателни сметки, включително и регистрационни номера и дати на нотариални актове с положените в тях подписи. Бяха откраднати 37 хиляди папки от Банката поради не положени достатъчни технически и организационни мерки. Банката на практика е извършвала сканиране на досиета, за да може да обнови и подобри ефективността на работата си, за да обслужва по-лесно клиентите си, обаче като е сканирала тези досиета, не е спазила изискванията на така наречените правила за обработване и сигурност на данните на ИСО 7001. Тези изисквания казват, че когато се обработват голям обем лични данни или много чувствителни данни, дисковете трябва да бъдат натрошени, за което се издава протокол, тоест унищожени. Те обаче са решили да си ги спестят – понеже са скъпи и хубави дискове, и са си запечатали компютрите, сложили са си ги в една стая и после те твърдят, че не са ги раздали на никого, обаче неформално… (Реплики.)
Да, извадили са дисковете, защото са ги раздали на други IT-та и някои от тях е проявил нездрав интерес, те са използвали най-елементарния начин да форматират дисковете, обаче в интернет съществуват безплатни програми, които могат да ти възстановят цялата тази информация, без никакво затруднение. Това е направено, те са събрали цялата тази информация, след което тя беше незаконосъобразно разпространена, стигна до нас като Комисия за защита на личните данни, Банката докладва, извършихме проверки и сега сме на съдебна фаза. Естествено, Банката оспорва, че това, което ние сме установили, се е случило преди влизане в сила на Регламента.
В момента този спор е в съда.
Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ВСС) – това е един от другите интересни случаи, които миналата година трябваше да разгледаме и да вземем решение. В медиите беше публикувано достатъчно информация за това, че личните данни на над 20 съдии, техните съпруги и 11 непълнолетни деца са публикувани на интернет страницата на Инспектората на Висшия съдебен съвет без да има правно основание, тоест правно основание има за публикуване на декларациите на самите съдии, но не и в този обем, в който са били публикувани в цялост. Обемът трябва да е за съдията, за неговото имущество, дали е в конфликт на интереси, или не е, но не и конкретните имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на съпруга, ако живее на съпружески начала или е семеен, разведен. Цялата тази информация беше налице на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Общо 50 бяха засегнатите лица в конкретния случай.
Комисията предприе действия, в резултат на което Инспекторатът извърши вътрешна проверка. Дисциплинарно бяха уволнени двама служители – единият от IT отдела, другият от общата администрация, на които им било възложено да извършват конкретния контрол по правилното обработване на тези декларации. Допълнително, въпреки предприетите действия, защото те наистина предприеха много действия по указание на Комисията, беше наложена и минимална санкция в размер на две хиляди лева на Инспектората към Висшия съдебен съвет, която не беше обжалвана и влезе в сила. Мисля, че дори е заплатена.
Последният случай, който, мисля, че ще Ви е интересен – една интересна жалба спрямо НАП от физическо лице. Става въпрос за проверка, която НАП извършва на физическо лице по силата на споразумение с данъчните служби на Германия. Български гражданин, който се явява управляващ директор на дружество, регистрирано в Германия, в Дортмунд, се оказа, че не си е плащал данъците въз основа на възнагражденията, които е взимал, и е дължал 169 хиляди 315 лева.
НАП обаче вместо да направи всичко възможно да идентифицира конкретното лице по адрес, ЕГН и т.н., по три имена автоматично му излязло някакво друго лице, което е в Перник и няма нищо общо с това лице, и същото се оказало със запорирани сметки, възбрани върху имущество и т.н., и публични съдия изпълнители около две, три години са го навестявали, ако мога така да кажа.
Прегледахме всички събрани факти и обстоятелства и сега с НАП спорим за още едно решение на Комисията за 55 хиляди лева глоба.
В общи линии това са интересните случаи, иначе Комисията в останалата част на Доклада е представила обичайните дейности, които извършва. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Караджов.
Уважаеми колеги, чухте основните акценти от Доклада. Имате думата за мнения, становища.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Караджов, благодаря за това, което чухме и за Доклада.
Две неща искам да Ви питам.
Първо, имате ли някаква сигурна информация как стоим ние, България, след месец май миналата година, след новата европейска правна уредба, примерно сравнени с Румъния, с други държави, пазим ли данните, информацията, не я ли пазим, къде се намираме?
Второ, много ме впечатли това за ДСК. Днес четох, че скоро се обединява с друга банка. Бяха написали, че имат шест милиона клиенти. Може би не са шест милиона, те са около милион или милион и половина – няма значение, защото има много банки, както всеки от нас има пари не само в една, но въпреки това е впечатляващо – това е една от най- големите банки. Това е народната банка буквално. И те да направят, и аз затова и попитах, физическа кражба – това е много грубо, и хубаво, че Вие сте взели отношение там и ги преследвате по правилата, с които работите.
Основният ми въпрос е това – да ми кажете как стоим ние навън?
Добре казахте, доволен съм от това, което чувам, сравнявайки нещата с преди. Щом Ви няма в публичното пространство, не се говори за Вас, значи, добре работите. Аз така знам.
Последно да Ви питам: според Вас коя от държавните структури – министерства, агенции, освен това, което прочетохте, има ли някъде някаква слабост, примерно в МВР, съвсем на посоки казвам – или в някаква агенция, или в здравеопазването? Къде най-слабо се представят държавните структури? Или пък Столична община примерно? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Караджов.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
На първия Ви въпрос. Смятам, че България добре стои в европейски мащаб. Не искам да се хваля, но например аз съм заместник-председател, избран седем месеца след като Народното събрание ме постави като председател на Комисията за защита на личните данни със своя акт 2014 г. Оттогава съм три пъти преизбиран зам.-председател.
Последно преди една година ме избраха за следващите пет години зам.-председател на Европейския борд по защита на данните, а това е европейският орган, който отговаря за подобряване прилагането на Регламента, еднаквото му прилагане, по-ефективното му прилагане върху държавите членки.
България се възприема и от Комисията, и от всички 28 надзорни органи много позитивно и като експертиза, и като орган, който действа обективно, независимо и взима своите решения въз основа на установените факти и обстоятелства.
Това изрично искам да го кажа – откакто съм председател няма по никакъв начин никаква външна намеса в дейността на Комисията.
От гледна точка на това, че нашият бизнес не може да бъде сравняван като обороти с този голям европейски бизнес, който обработва лични данни, разбира се, и нашите санкции не са като тези, които се налагат в някои други европейски държави. Съвсем наскоро чухте, че срещу Гугъл е заведен иск за 50 милиарда евро за незаконосъобразно обработване на данни на европейски граждани. Този иск е заведен от френския надзорен орган. Такъв иск в България няма как да бъде възприет.
За мен не е важен толкова размерът на санкциите, а възможността те да бъдат събрани. Ако тази възможност е гарантирана от закона, то тогава – ние, юристите говорим: общата превенция на правната норма, тоест моментът, в който ние своевременно можем да съберем санкцията, която е наложена за установено нарушение, то това доста респектира обработващите лични данни и администраторите, които обработват лични данни.
Според мен такава тенденция се наблюдава в България – много положителна тенденция, че администраторите вече сами си заплащат глобите. Не чакат НАП, защото ако в рамките до три месеца те не си заплатят глобите, ние изпращаме съответните решения или наказателни постановления, влезли в сила, за събиране от публичните съдия изпълнители. Този процес в България вече според мен е пречупен в тенденция да се заплаща доброволно тази санкция.
Според мен по първия въпрос България седи добре. Органът като Комисията за защита на личните данни доби доста добър авторитет сред частния бизнес, включително и публичната администрация, мога да кажа, а физическите лица доста добре го разпознават. Имаше едно изследване на Европейската комисия, че за миналата година имаме над 65% разпознаваемост от страна на гражданите. От страна на бизнеса този процент е над 84. Тази статистика ми дава увереност да Ви потвърдя, че Комисията работи добре и България като държава членка стои много стабилно, мога да кажа, в областта на личните данни. (Реплики.)
От държавните структури имаме няколко проблема в областта на образованието, най-вече училищата. Там има много сериозна неподготвеност от страна на директорите и учителите при обработване на лични данни. Имаме проблеми и с така наречените обществени съвети, тъй като това е една институция, създадена за контрол на работата на училищата. На практика тя не се явява администратор на лични данни и училищата не искат да й предоставят данни, има доста такива запитвания проблематични от тази гледна точка.
Другият проблем, който се опитваме да решим, той е по-скоро свързан с общините и образованието, е да намерим начин записването в детски градини и първи клас да става по електронен път, като общините да могат да извършват служебно справки относно постоянния и настоящ адрес на родителите, включително и справки във възходяща и низходяща тенденция да установят дали това са децата, които родителите искат да запишат съответно в първи клас или детската градина. В края на краищата тази информация веднъж е събрана от публичните институции и тя трябва по служебен път да бъде извършена като проверка и да се предостави тази услуги възможно в най-кратки срокове най-ефективно.
За съжаление, в момента законодателството не е такова, че да позволи на общините да извършват тези директни справки чрез самите училища. Ние работим доста активно с Агенция за електронно управление с Министерството за регионалното развитие и благоустройството да намерим начина, защото национална база данни население според мен не е свещена крава, трябва да се използва разумно, за да могат да се предоставят такива справки, без да дадем неограничен достъп на неограничен брой субекти и после да не знаем как точно и кой е достъпил базата данни. През така наречена система Реджикс, която е системата за електронно управление за обмен на информация между публичните институции, гарантира много добра проследяемост – кой кога е влизал, какво е достъпил, правните основания, на които го е направил. Надявам се да решим този проблем.
Има проблеми обаче с Министерството на вътрешните работи. Имаме няколко случая, глобихме ги 10 хил. лв., сега две съдийки ги спасяват, твърдят, че неправилно сме били наложили санкция на министъра, а пък трябвало да я наложим на Министерството, ама иначе всичко било наред и правилно сме били отсъдили.
В Закона за МВР пише, че министърът е всъщност органът. Тези колеги обаче от районния съд очевидно не са си дочели законодателството. Сега ще поспорим на ниво Върховен съд. Мисля, че ще намерим решение и по този казус.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Караджов.
Други колеги?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Караджов! Ще Ви задам един въпрос, с който сме се занимавали във временната комисия, която уточняваше обстоятелствата по теча на данни от НАП.
Въпросът ми е, след като тази комисия приключи работа, има ли при Вас постъпили жалби за пострадали лица за използвани лични данни от тези, които бяха пуснати в публичното пространство, откраднати от НАП, и на какъв етап е делото, което се води? Вие наложихте една огромна глоба тогава на НАП и знам, че те я обжалват в момента – на какъв етап е в момента? (Шум и реплики.)
Аз не съм го чул, извинявам се.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ. Заповядайте, господин Караджов.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С НАП всъщност ние имаме две решения: едното, което ги санкционирахме за теча, а другото, в което им даваме указания.
И двете решения на Комисията са оспорени от НАП.
По първото Ви казах, то е на етап извършване на експертиза със страшно много и различни комплексни въпроси – няма смисъл, подготвил съм се, ако ме питате да Ви кажа какви са. Те са толкова комплексни, че според мен и десеторна експертиза не може да им отговори.
Там има подадени 810 жалби от физически лица, но те не подлежат на разглеждане от страна на Комисията, защото ние вече сме санкционирали администратора, а те търсят обезщетения. Обезщетенията ще трябва да се гледат от съответния районен съд. Те са заведени в районните съдилища. Най-много, доколкото знам, са в Пловдив и Добрич, защото от районните съдии получаваме искания за предоставяне на информация какво сме установили, какво не по съответното дело. Оттам си правя извода за местата, където са подадени най-много жалби.
По второто, това е решение, с което ние даваме указания на НАП какво трябва да направи като минимални действия, за да няма такъв теч и да го затворят. За мен е много странно защо го обжалват. В съдебно заседание техният главен юрист консулт го питаха защо го обжалвате, и той каза: ами защото смятаме, че е незаконосъобразно, защото ние вече сме ги изпълнили тези неща. Тоест те са ги изпълнили, след като ние сме ги предписали. И на мен ми беше малко странно да чуя такива разсъждения, но се оказа, че НАП, независимо че оспорват предписанията, вече са ги изпълнили или са в процес на висока степен на изпълнение.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви за участието.
Колеги, точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Имате ли въпроси? Нямате.
Закривам днешното заседание.
(закрито в 15,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН НУНЕВ
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 3 юни 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Нунев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Започваме днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: господин Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни, и госпожа Десислава Тошкова – главен секретар.
Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ЗА 2019 Г., № 020-00-9, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ НА 31 МАРТ 2020 Г.
Давам думата на господин Караджов да направи кратка анотация на Доклада – заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! По Закон Комисията в рамките на изтеклата година би трябвало да отчете своята дейност и в този смисъл ние сме подготвили Доклад, който Ви е представен. Съвсем накратко ще отбележа основните акценти в него. Те са върху задачите и правомощията на Институцията в съответствие с новата европейска правна уредба в областта за защита на личните данни, която започна да действа от 25 май 2018 г. Резултатът от прилагането на новата правна уредба и статистиката показват, че се увеличиха неколкократно през този период подадените жалби и най-вече извършените проверки и запитвания от страна на граждани и администратори с цел разясняване на основните правила.
Знаете, че в изпълнение на своите задължения Комисията разглежда жалби в петчленен състав тогава, когато са подадени такива пред нея, и по сигнали тя извършва проверки с решение на председателя. По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) се налагат съответни корективни действия, включително наказателни постановления.
В този смисъл общият размер на наложените санкции за изминалата година са 7 милиона и 106 хиляди, като, за съжаление, събраните суми по тях са само 218 хил. и 96 лв., от НАП са събрани около 15% – 37 хил. от тази сума.
Нашето обяснение във връзка с тази недобра и ниска събираемост идва от това, че производствата за обжалване на решенията на Комисията, особено в Административния съд, са безплатни и всеки един се възползва от тази възможност, за да обжалва постановените имуществени санкции в решенията или глоби в наказателните постановления – поради този двуинституционен период на обжалване в съда до влизане в сила на тези решения, ние няма как да ги съберем. Забелязваме обаче една положителна тенденция, че самите администратори започват да изплащат голяма част от наложените санкции и вече не се чака, както беше 2017 – 2016 г., НАП принудително да събира глобите.
Друго положително, което отчитаме, е въведената политика на Министерството на финансите спрямо публичните органи да не изплащат събиране за осъществени услуги или доставки тогава, когато договорът е на стойност 36 хил. с ДДС, до момента до който не извършат проверка в НАП за задължения на съответната фирма. В повечето случаи тази фирма е и администратор на лични данни, поради което и фирмите предпочитат да си изплатят тези задължения към наложилия санкция – в случая Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), и затова до 30 април 2020 г., забележете, имаме вече събираемост на 200 хил. лв. само за първите четири месеца на 2020 г., а за цялата минала година имаме 218 хил. лв. събиране на наложените санкции от страна на Комисията.
Разпределени статистически с решение на Комисията размерът на наложените санкции по нейни решения и жалби е в размер малко над един милион и събраните са 211 за миналата година от тези 218, които Ви споменах, а с наказателни постановления са наложени съответно 6 млн. 106 хил., за миналата година са събрани само 6 хил. 200 лв. Основният размер на тази сума се състои в две наказателни постановления спрямо НАП и Банка ДСК – едното е 5 млн. 100 хил., а другото е 1 млн. и приблизително се равняват на спомената вече пред Вас сума.
Жалби на физически лица – бих искал да Ви обърна внимание, че като цяло те се повишават, и то двукратно вече в сравнение с 2017 г. Тази година имаме – 2019 г., която докладвам, над 1600 жалби, но трябва да имате предвид, че 810 са от физически лица срещу НАП, а именно за незаконосъобразния достъп и разпространение на лични данни в резултат на този теч, който беше констатиран.
Като цяло секторите, в които се наблюдава увеличение на броя на жалбите, това е видеонаблюдение. Много от жалбите касаят именно незаконосъобразно обработване чрез видеонаблюдение в етажна собственост.
Другият вид проблематични жалби са телекомуникациите, банки и кредитни институции, както и жалбите спрямо медиите. Те за последните години от 35 вече са на 77 – в рамките на 12 месеца е доста сериозно увеличение. Имаме доста жалби, свързани с трудови и осигурителни услуги, застраховане и не малко жалби в областта на образованието.
Друго, на което заслужава да Ви обърна внимание, е, че броят на разследванията, които миналата година сме направили, съобразно тези от 2018 и 2019 г. е доста завишен. Говорим вече за почти хиляда разследвания – 955, докато 2018 г. бяха 290, а 2017 г. едва 177. Това е свързано с факта, че физическите лица доста сериозно подхождат при упражняване на своите права и сигнализират КЗЛД във връзка с твърдения за нарушения на техните права и задължения. Трябва обаче също така да подчертая, че в тези 955 разследвания, които сме направили, в 812 от тях не сме открили нищо. В останалите случаи действително има констатирани нарушения и Комисията е предприела действия. Това, което трябва да знаете, е, че тези разследвания доста сериозно оскъпяват дейността на Комисията за защита на личните данни, тъй като ние извършваме – ето тук съм посочил, също и в Доклада, над 134 проверки на място, всяка една се състои от трима души на Комисията за защита на личните данни. Заедно с тези разходи са разходи за командировки освен възнагражденията, транспорт, дневни и така нататък, които не са предвидени в бюджета на Комисията за защита на личните данни, така че да могат да обемат този бърз развой на подаваните жалби и разследвания. Само за една година разликата е повече от четири пъти в сравнение с 2018 г.
Така, както вече Ви посочих, ще се опитам да систематизирам основните нарушения, а именно те са за незаконосъобразно обработване на лични данни без изобщо да има правно основание за тяхното обработване, неточно обработване на лични данни или обработване на лични данни за други цели извън тези, за които данните са събрани, както и обработване на данни в повече, отколкото е необходимо за постигане на целта – така нареченото обработване на данните в техния минимум за постигане на целта, един от основните принципи на обработване на данните, които Регламентът изисква.
При тази систематизация имаме видеонаблюдението, което Ви казах, в режим на етажна собственост, публикуване на данни на интернет сайтове незаконосъобразно, създаване на фалшиви профили в интернет сайтове, изискване на лични данни в онлайн игри, включително и хазартни, изискване на копие на документ за самоличност без да има правно основание за това в Закона, изискване на по-голям обем лични данни от необходимия във връзка с попълване на форми за регистрация за получаване на услуги в интернет, възможност за нерегламентиран достъп до личните данни, публикувани на интернет сайтове, обработване на лични данни от мобилни оператори, което също е незаконосъобразно. Тук говорим включително и за закупуване на предплатени карти, които не са закупени изобщо от лицето, което е титуляр по договор с мобилния оператор и впоследствие се използват за телефонни измами и многократно бяха разкрити такива. Получаване на непоискани електронни съобщения без физическото лице да може изобщо да ги откаже. Получаване на електронни съобщения за одобряване или неодобряване на теглене на кредити без физическите лица да са кандидатствали изобщо за отпускането им. Това са така наречените бързи кредити по интернет, където някой краде самоличността на друг, представя се, взима копие от неговото лична карта, сканирано, праща го, одобряват го.
Тук законодателството има голям проблем, защото не се изисква на края като се одобри кредитът, титулярът, на когото се отпуска кредита по банкова сметка, да е същият на този, на когото му е отпуснат кредитът. Физическите лица дават друга сметка, на която те са титуляри, или трето лице, което е зависимо от техен титуляр, превеждат се парите, отпуснати на съвсем друго лице, което отговаря на изискванията да получи кредите. И в един момент се спира плащането на този кредит, защото те плащат 1, 2, 3, 4 до 5, 6 вноски, данните му се прехвърлят на колекторска фирма, която започва да го тормози да си плати тези задължения. И така физическото лице разбира, че неговите данни са незаконосъобразно обработени и ни сезира нас, и ние започваме да разглеждаме тези конкретни казуси.
Имаме и доста жалби – 77, за обработване на лични данни от медии, и доста журналистически запитвания напоследък относно неправомерно разпространение на лични данни. Най-вече те са свързани, бяха свързани по-скоро, с Инспектора на ВСС – там имаше, знаете, теч на информация за 20 съдии, техните съпрузи и деца. Това е един от случаите, които сме описали в Доклада.
Не знам дали да Ви запознавам подробно с НАП. Този случай е общоизвестен. Да Ви кажа – на съдебна фаза е в момента. Проведено е едно заседание. Там имаше проблем, че много съдии се отказваха. Принципът на случайното разпределение според мен е малко нарушен, тъй като в един момент се стигна до един съдия, който реши да го поеме – на какво основание и как точно е решил, това е вече друг въпрос. И този същият съдия нищо не е придвижил освен да е назначена техническа експертиза, в която е задал 13 въпроса, които според мен е много трудно един експерт изобщо да отговори, защото те са от техническо и правно естествено. И то въпроси, които би трябвало цял екип от експерти да работи, за да даде отговор.
Това е с НАП.
Другият случай, който е на по-интересен и стойността на санкцията е доста голяма – над един милион, говорим за теч на информация от Банка ДСК. Там бяха разпространени лични данни, отнасящи се до трите имена на кредитополучатели, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, копие от лични карти, включително със съдържащи се в тях биометрични данни, всички лични данни, съдържащи се в данъчни документи, удостоверяващи доходи за здравно-осигурителния статус на кредитополучатели или трети лица по тях, както и данни за здравословно състояние, когато кредитът е искан за лечение примерно – вътре има ТЕЛК относно намалена трудоспособност и други такива чувствителни лични данни, номера на разплащателни сметки, включително и регистрационни номера и дати на нотариални актове с положените в тях подписи. Бяха откраднати 37 хиляди папки от Банката поради не положени достатъчни технически и организационни мерки. Банката на практика е извършвала сканиране на досиета, за да може да обнови и подобри ефективността на работата си, за да обслужва по-лесно клиентите си, обаче като е сканирала тези досиета, не е спазила изискванията на така наречените правила за обработване и сигурност на данните на ИСО 7001. Тези изисквания казват, че когато се обработват голям обем лични данни или много чувствителни данни, дисковете трябва да бъдат натрошени, за което се издава протокол, тоест унищожени. Те обаче са решили да си ги спестят – понеже са скъпи и хубави дискове, и са си запечатали компютрите, сложили са си ги в една стая и после те твърдят, че не са ги раздали на никого, обаче неформално… (Реплики.)
Да, извадили са дисковете, защото са ги раздали на други IT-та и някои от тях е проявил нездрав интерес, те са използвали най-елементарния начин да форматират дисковете, обаче в интернет съществуват безплатни програми, които могат да ти възстановят цялата тази информация, без никакво затруднение. Това е направено, те са събрали цялата тази информация, след което тя беше незаконосъобразно разпространена, стигна до нас като Комисия за защита на личните данни, Банката докладва, извършихме проверки и сега сме на съдебна фаза. Естествено, Банката оспорва, че това, което ние сме установили, се е случило преди влизане в сила на Регламента.
В момента този спор е в съда.
Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ВСС) – това е един от другите интересни случаи, които миналата година трябваше да разгледаме и да вземем решение. В медиите беше публикувано достатъчно информация за това, че личните данни на над 20 съдии, техните съпруги и 11 непълнолетни деца са публикувани на интернет страницата на Инспектората на Висшия съдебен съвет без да има правно основание, тоест правно основание има за публикуване на декларациите на самите съдии, но не и в този обем, в който са били публикувани в цялост. Обемът трябва да е за съдията, за неговото имущество, дали е в конфликт на интереси, или не е, но не и конкретните имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на съпруга, ако живее на съпружески начала или е семеен, разведен. Цялата тази информация беше налице на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Общо 50 бяха засегнатите лица в конкретния случай.
Комисията предприе действия, в резултат на което Инспекторатът извърши вътрешна проверка. Дисциплинарно бяха уволнени двама служители – единият от IT отдела, другият от общата администрация, на които им било възложено да извършват конкретния контрол по правилното обработване на тези декларации. Допълнително, въпреки предприетите действия, защото те наистина предприеха много действия по указание на Комисията, беше наложена и минимална санкция в размер на две хиляди лева на Инспектората към Висшия съдебен съвет, която не беше обжалвана и влезе в сила. Мисля, че дори е заплатена.
Последният случай, който, мисля, че ще Ви е интересен – една интересна жалба спрямо НАП от физическо лице. Става въпрос за проверка, която НАП извършва на физическо лице по силата на споразумение с данъчните служби на Германия. Български гражданин, който се явява управляващ директор на дружество, регистрирано в Германия, в Дортмунд, се оказа, че не си е плащал данъците въз основа на възнагражденията, които е взимал, и е дължал 169 хиляди 315 лева.
НАП обаче вместо да направи всичко възможно да идентифицира конкретното лице по адрес, ЕГН и т.н., по три имена автоматично му излязло някакво друго лице, което е в Перник и няма нищо общо с това лице, и същото се оказало със запорирани сметки, възбрани върху имущество и т.н., и публични съдия изпълнители около две, три години са го навестявали, ако мога така да кажа.
Прегледахме всички събрани факти и обстоятелства и сега с НАП спорим за още едно решение на Комисията за 55 хиляди лева глоба.
В общи линии това са интересните случаи, иначе Комисията в останалата част на Доклада е представила обичайните дейности, които извършва. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Караджов.
Уважаеми колеги, чухте основните акценти от Доклада. Имате думата за мнения, становища.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Караджов, благодаря за това, което чухме и за Доклада.
Две неща искам да Ви питам.
Първо, имате ли някаква сигурна информация как стоим ние, България, след месец май миналата година, след новата европейска правна уредба, примерно сравнени с Румъния, с други държави, пазим ли данните, информацията, не я ли пазим, къде се намираме?
Второ, много ме впечатли това за ДСК. Днес четох, че скоро се обединява с друга банка. Бяха написали, че имат шест милиона клиенти. Може би не са шест милиона, те са около милион или милион и половина – няма значение, защото има много банки, както всеки от нас има пари не само в една, но въпреки това е впечатляващо – това е една от най- големите банки. Това е народната банка буквално. И те да направят, и аз затова и попитах, физическа кражба – това е много грубо, и хубаво, че Вие сте взели отношение там и ги преследвате по правилата, с които работите.
Основният ми въпрос е това – да ми кажете как стоим ние навън?
Добре казахте, доволен съм от това, което чувам, сравнявайки нещата с преди. Щом Ви няма в публичното пространство, не се говори за Вас, значи, добре работите. Аз така знам.
Последно да Ви питам: според Вас коя от държавните структури – министерства, агенции, освен това, което прочетохте, има ли някъде някаква слабост, примерно в МВР, съвсем на посоки казвам – или в някаква агенция, или в здравеопазването? Къде най-слабо се представят държавните структури? Или пък Столична община примерно? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Караджов.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
На първия Ви въпрос. Смятам, че България добре стои в европейски мащаб. Не искам да се хваля, но например аз съм заместник-председател, избран седем месеца след като Народното събрание ме постави като председател на Комисията за защита на личните данни със своя акт 2014 г. Оттогава съм три пъти преизбиран зам.-председател.
Последно преди една година ме избраха за следващите пет години зам.-председател на Европейския борд по защита на данните, а това е европейският орган, който отговаря за подобряване прилагането на Регламента, еднаквото му прилагане, по-ефективното му прилагане върху държавите членки.
България се възприема и от Комисията, и от всички 28 надзорни органи много позитивно и като експертиза, и като орган, който действа обективно, независимо и взима своите решения въз основа на установените факти и обстоятелства.
Това изрично искам да го кажа – откакто съм председател няма по никакъв начин никаква външна намеса в дейността на Комисията.
От гледна точка на това, че нашият бизнес не може да бъде сравняван като обороти с този голям европейски бизнес, който обработва лични данни, разбира се, и нашите санкции не са като тези, които се налагат в някои други европейски държави. Съвсем наскоро чухте, че срещу Гугъл е заведен иск за 50 милиарда евро за незаконосъобразно обработване на данни на европейски граждани. Този иск е заведен от френския надзорен орган. Такъв иск в България няма как да бъде възприет.
За мен не е важен толкова размерът на санкциите, а възможността те да бъдат събрани. Ако тази възможност е гарантирана от закона, то тогава – ние, юристите говорим: общата превенция на правната норма, тоест моментът, в който ние своевременно можем да съберем санкцията, която е наложена за установено нарушение, то това доста респектира обработващите лични данни и администраторите, които обработват лични данни.
Според мен такава тенденция се наблюдава в България – много положителна тенденция, че администраторите вече сами си заплащат глобите. Не чакат НАП, защото ако в рамките до три месеца те не си заплатят глобите, ние изпращаме съответните решения или наказателни постановления, влезли в сила, за събиране от публичните съдия изпълнители. Този процес в България вече според мен е пречупен в тенденция да се заплаща доброволно тази санкция.
Според мен по първия въпрос България седи добре. Органът като Комисията за защита на личните данни доби доста добър авторитет сред частния бизнес, включително и публичната администрация, мога да кажа, а физическите лица доста добре го разпознават. Имаше едно изследване на Европейската комисия, че за миналата година имаме над 65% разпознаваемост от страна на гражданите. От страна на бизнеса този процент е над 84. Тази статистика ми дава увереност да Ви потвърдя, че Комисията работи добре и България като държава членка стои много стабилно, мога да кажа, в областта на личните данни. (Реплики.)
От държавните структури имаме няколко проблема в областта на образованието, най-вече училищата. Там има много сериозна неподготвеност от страна на директорите и учителите при обработване на лични данни. Имаме проблеми и с така наречените обществени съвети, тъй като това е една институция, създадена за контрол на работата на училищата. На практика тя не се явява администратор на лични данни и училищата не искат да й предоставят данни, има доста такива запитвания проблематични от тази гледна точка.
Другият проблем, който се опитваме да решим, той е по-скоро свързан с общините и образованието, е да намерим начин записването в детски градини и първи клас да става по електронен път, като общините да могат да извършват служебно справки относно постоянния и настоящ адрес на родителите, включително и справки във възходяща и низходяща тенденция да установят дали това са децата, които родителите искат да запишат съответно в първи клас или детската градина. В края на краищата тази информация веднъж е събрана от публичните институции и тя трябва по служебен път да бъде извършена като проверка и да се предостави тази услуги възможно в най-кратки срокове най-ефективно.
За съжаление, в момента законодателството не е такова, че да позволи на общините да извършват тези директни справки чрез самите училища. Ние работим доста активно с Агенция за електронно управление с Министерството за регионалното развитие и благоустройството да намерим начина, защото национална база данни население според мен не е свещена крава, трябва да се използва разумно, за да могат да се предоставят такива справки, без да дадем неограничен достъп на неограничен брой субекти и после да не знаем как точно и кой е достъпил базата данни. През така наречена система Реджикс, която е системата за електронно управление за обмен на информация между публичните институции, гарантира много добра проследяемост – кой кога е влизал, какво е достъпил, правните основания, на които го е направил. Надявам се да решим този проблем.
Има проблеми обаче с Министерството на вътрешните работи. Имаме няколко случая, глобихме ги 10 хил. лв., сега две съдийки ги спасяват, твърдят, че неправилно сме били наложили санкция на министъра, а пък трябвало да я наложим на Министерството, ама иначе всичко било наред и правилно сме били отсъдили.
В Закона за МВР пише, че министърът е всъщност органът. Тези колеги обаче от районния съд очевидно не са си дочели законодателството. Сега ще поспорим на ниво Върховен съд. Мисля, че ще намерим решение и по този казус.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Караджов.
Други колеги?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Караджов! Ще Ви задам един въпрос, с който сме се занимавали във временната комисия, която уточняваше обстоятелствата по теча на данни от НАП.
Въпросът ми е, след като тази комисия приключи работа, има ли при Вас постъпили жалби за пострадали лица за използвани лични данни от тези, които бяха пуснати в публичното пространство, откраднати от НАП, и на какъв етап е делото, което се води? Вие наложихте една огромна глоба тогава на НАП и знам, че те я обжалват в момента – на какъв етап е в момента? (Шум и реплики.)
Аз не съм го чул, извинявам се.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ. Заповядайте, господин Караджов.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С НАП всъщност ние имаме две решения: едното, което ги санкционирахме за теча, а другото, в което им даваме указания.
И двете решения на Комисията са оспорени от НАП.
По първото Ви казах, то е на етап извършване на експертиза със страшно много и различни комплексни въпроси – няма смисъл, подготвил съм се, ако ме питате да Ви кажа какви са. Те са толкова комплексни, че според мен и десеторна експертиза не може да им отговори.
Там има подадени 810 жалби от физически лица, но те не подлежат на разглеждане от страна на Комисията, защото ние вече сме санкционирали администратора, а те търсят обезщетения. Обезщетенията ще трябва да се гледат от съответния районен съд. Те са заведени в районните съдилища. Най-много, доколкото знам, са в Пловдив и Добрич, защото от районните съдии получаваме искания за предоставяне на информация какво сме установили, какво не по съответното дело. Оттам си правя извода за местата, където са подадени най-много жалби.
По второто, това е решение, с което ние даваме указания на НАП какво трябва да направи като минимални действия, за да няма такъв теч и да го затворят. За мен е много странно защо го обжалват. В съдебно заседание техният главен юрист консулт го питаха защо го обжалвате, и той каза: ами защото смятаме, че е незаконосъобразно, защото ние вече сме ги изпълнили тези неща. Тоест те са ги изпълнили, след като ние сме ги предписали. И на мен ми беше малко странно да чуя такива разсъждения, но се оказа, че НАП, независимо че оспорват предписанията, вече са ги изпълнили или са в процес на висока степен на изпълнение.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви за участието.
Колеги, точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Имате ли въпроси? Нямате.
Закривам днешното заседание.
(закрито в 15,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН НУНЕВ
