Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
13/01/2021
Заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 13 януари 2021 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 232, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 054-01-119, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 17 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от господин Пламен Нунев – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги!
За много години на всички! Да сте много здрави!
Имаме кворум и давам началото на първото заседание за 2021 г. на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Дневният ред на заседанието съм Ви го изпратил и правя едно процедурно предложение – точка втора от дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, да стане точка първа предвид неотложните ангажименти на представителите на Министерството на финансите.
Който е съгласен с така направеното предложение, и да приемем дневния ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържал се – няма.
По първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 002-01-73, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Гости от Министерство на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, и госпожа Росица Петкова – началник-отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Георги Попиванов – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, и госпожа Цветелина Стоянова – началник на отдел в дирекция „Финансово разузнаване“; от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“: главен комисар Любомир Янев – директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и главен инспектор Явор Серафимов – началник-сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Госпожо Петрова, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект има за цел да постигне съответствие на обхвата на българското превантивно законодателство в областта на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма със заключенията, изготвени в края на 2019 г. в Доклада на националната оценка на риска в тази област. Припомням, че това беше и един от ангажиментите във връзка с присъединяването на българския лев към Валутен механизъм 2 и също във връзка с усилията ни за присъединяване към еврозоната.
Законопроектът е съобразен и с изискванията на Директивата за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С промените се предлага отпадането на тази част от задължените субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари, които не са сред задължителните категории, посочени в Директивата и по отношение на които Докладът за националната оценка на риска не идентифицира рискове, които налагат те да бъдат задължени да прилагат по-строгите мерки, предвидени в Закона, за превенция по отношение на техните клиенти и контрагенти.
По-конкретно с този законопроект се предлагат следните три групи субекти да отпаднат от обхвата на задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари лица.
Първата категория са лица, по отношение на дейността на които не са установени рискови събития в доклада за Националната оценка на риска, а това са: професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори, регулираните пазари и презастрахователите.
Втората категория са лицата, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството, за предоставяне на информация по реда и условията на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това са органите на: Националната агенция за приходите и митническите органи.
Третата категория лица са тези, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в доклада за Националната оценка на риска, но на вида и естеството на риска не следва да се противодейства чрез задължаването им да прилагат мерките по Закона, а по друг подходящ и по-ефективен начин. В тази група попадат търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.
Във връзка с приетия днес в залата Закон за изменение и допълнение на ЗМИП, с който търговците на едро вече са изключени от обхвата на задължените лица, внесеният от Министерския съвет Законопроект следва да бъде изменен съответно спрямо настъпилата промяна. В Законопроекта също така се предвиждат и редакции на действащи текстове на ЗМИП, които имат за цел да се конкретизират и изяснят някои въпроси, които са възникнали в периода на прилагането на Закона след неговото приемане, през 2018 г.
Предложените изменения получиха широка подкрепа в рамките на проведените обществени консултации, като предлаганите промени ще доведат и до намаляване на административната тежест за посочените категории лица, които предлагаме да отпаднат от кръга на задължените субекти и също така очакваме да се повиши ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Искам да дам думата първо на представителите на ДАНС за становище и позиция по Законопроекта.
Заповядайте, господин Попиванов.
ГЕОРГИ ПОПИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Държавна агенция „Национална сигурност“ подкрепя така направеното предложение. То беше изготвено съвместно от експертни екипи на двете ведомства. Напълно го подкрепяме и нямаме възражения или някакви допълнителни предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря и аз.
Господин Янев, заповядайте.
В работните срещи при първоначалното приемане на Закона участваха и представители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, така че днес сме ги поканили.
ЛЮБОМИР ЯНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Като представител на Министерството на вътрешните работи и директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ напълно подкрепяме предложенията по Закона за мерките срещу изпиране на пари, така че нямаме възражения по него.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От колегите народни представители?
Заповядайте.
РОСЕН МАЛИНОВ: Аз имам един конкретен въпрос, тъй като не можах да схвана цялостно нещата от това, което изложи уважаемата госпожа Заместник-министър. За първата и втората група, така както ги дефинирахте, нещата са ясни. Въпросът е малко двусмислен и обтекаем относно третата група. По-конкретно искам да Ви попитам, тъй като противоречива информация постъпва при мен: включени ли са в третата група застрахователни и презастрахователни дружества, или не? Моля за конкретен отговор.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: След бърза консултация с колегите експерти само презастрахователите са включени в тази трета група лица, а не самите застрахователи.
РОСЕН МИЛЕНОВ: Обикновено те са застрахователни и презастрахователни дружества. Малко са само чистите застрахователи, без да има презастраховане. Не Ви ли смущава, че точно застрахователните и презастрахователни дружества, механизмите, по които работят, дават най-голяма възможност за пране на пари? Най-малкото за укриване на данъци, за пране на пари не мога да го твърдя.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Доколкото мерките в Закона касаят неюридически лица или субекти, а дейности, от изключенията на обхвата попада дейността по презастраховането с презумпцията, че при застрахователната дейност важат мерките по Закона за пране на пари и там имаме проверка за спазване на разпоредбите на Закона. А презастрахователите работят със самите застрахователи, с продукта на застрахователите, където се предполага, че вече е минала проверка.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги за мнения, за становища и въпроси? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря за участието на Министерството на финансите, на ДАНС и на ГДБОП.
Заповядайте.
РОСЕН МАЛИНОВ: Само едно пояснение. Гласувам против, а не въздържал се, както моите колеги, именно, че не съм удовлетворен от пълнотата и яснотата по въпроса за презастраховането и застраховането. Мисля, че тук отваряме широка порта. Мотивирам само отрицателния си вот.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
По втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ, № 054-01-119, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 17 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости по тази точка от дневния ред са: господин Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на досиетата, господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, и господин Марио Димитров – съдия във ВАС.
За представяне на Законопроекта давам думата на господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин председател на Върховния административен съд, господин председател на Комисията! Ще се опитам накратко да представя мотивите за внесения от нас Законопроект. Комисията е създадена със закон в края на 2006 г. и представлява независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на горепосочените държавни структури. Тя е единственият орган, който е натоварен с изпълнението на закона и е овластен да установява и обявява принадлежност, като това става с обявяване на решение, което се публикува на интернет страницата и Бюлетина на Комисията.
От изключителна компетентност са действията по разкриване, използване и съхраняване на документите на тези органи, както и предоставяне на достъп до тях на лица, които имат право на такъв достъп по закон. В действащия закон съвсем ясно са разписани категориите лица, които подлежат на проверка и за които се установява принадлежност. Сред тях са и лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в различните видове избори.
С внасянето на този законопроект ние заявяваме категоричната си позиция, че Комисията трябва да продължи своята дейност и поради тази причина предлагаме нейният състав да бъде оптимизиран, като бъде намален до петима членове. Подобен състав според действащото законодателство имат и други независими държавни органи, които осъществяват държавната политика в определени сфери. Със Законопроекта се предвижда Комисията да продължи да функционира в състав от председател, заместник-председател и трима членове. През годините на съществуването ѝ тази комисия е била подлагана многократно на натиск, за да не излезе истината за намесата на репресивните служби на комунистическия режим във всички сфери на обществения живот, но въпреки това и днес смятаме, че като продължи да осъществява дейността си, тя трябва да продължи да дава отговори на много въпроси на всички заинтересовани, каква е ролята на много от проверените и установените лица в така наречения преход.
С настоящия проект целим да прецизираме съществуващата нормативна уредба, свързана с дейността по разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предложените промени дефинират еднозначно правомощията на Комисията за обявяване на принадлежност на лицата с установена такава при всяка извършена от Комисията проверка по чл. 26, ал. 1. Целта на предлаганите промени е да се конкретизира, че правомощията за обявяване на принадлежност на българските граждани не е еднократен акт с оглед постепенния начин на действие на Комисията по проверка на лицата и значителният брой лица и институции, които тя проверява.
Другите предложения са обусловени от това, че Комисията при обявяване на дейността си по проверка на дадено лице с установена вече принадлежност не извършва повторно установяване при новата проверка, а обявява вече установената и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от действащия закон. Смятаме, че с предложението за оптимизиране на Комисията ще има необходимост от това да бъде преструктуриран и бюджетът на самата комисия дотолкова, доколкото ще бъде намален численият състав на Комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Искам да дам думата на господин Костадинов за мнение, становище по внесения законопроект.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Мога да изразя следното становище по двете точки за промяна и ще се опитам да намеря подходящите думи, като теоретически и практически, прилагайки Закона до настоящия момент.
Ще започна с числения състав. Считам, че практиката го доказа най-вече в теорията. В началото лично на мен и като основател на Закона, и гласувайки ми се струваше, че тези 9 души бяха даже достатъчно много. В практиката се доказа, особено в началото, когато Комисията започна своята дейност, имаше доста натиск върху вземането на решението и натискът се оказваше съответно и върху членовете на Комисията по един или по друг начин да се излезе с определено решение за определени публични личности. Няма да изпадам в конкретика, но може би численият състав, защото по Закон трябва да се вземат с пет души „за“ решението, а падайки примерно на числен състав пет души, трябва трима души да гласуват „за“.
Знаете вече и като законодатели, че има такива практики, които не са добри. По един или друг повод може да отсъства някой по обективни причини от заседание на Комисията и по този начин кворумът се нарушава и обективно може да не се стигне до съответното правилно решение в зависимост, така да се каже, от документацията, която се обсъжда за даденото лице.
Считам, че практиката в началото на втория мандат след изваждането на един от членовете, който беше пренасочен като заместник-министър в отбраната – господин Орхан Исмаилов, след това още един член навърши пенсионна възраст – Апостол Димитров, и ние останахме от него момент, мисля, че беше 2013-а, 2014 г., останахме със състав седем души. До настоящия момент работим с този състав, без да се променя възможността да паднем примерно на кворум четири души. Ние си останахме да изпълняваме Закона с кворум пет души и смятам, че този вариант и в практиката се оказа, че е добър.
Мога да спомена примерно – да кажем, когато се обсъждаха лицата от религиозните общности, имаше много натиск отвсякъде, успяхме да го преодолеем и в крайна сметка аз съвсем спокойно споделям, че не се получи този резултат, който може би някои централи целяха. Ние излязохме с решенията, каквито трябваше да излязат, с документи. Така че, ако споделяте моето виждане и мнение, в практическо отношение един състав от седем души би бил по-обективно, и по-налагащ мнение в публичното пространство – зная, че тази тема е много чувствителна и много крехка и може би да оставите кворума да бъде с пет гласа, както си е по Закон, за да може да има и да вдъхва доверие във взетото решение от самата Комисия.
Колкото до финансирането, да, може би ще се намали финансовата част, ако е от девет на пет души, но изчислено грубо по 200 хил. лв. или 400 хил. лв. от бюджета за годината в резултат на икономии, които сме давали, ние сме се побирали в тези бюджети и в единия, и в другия вариант. Смятам, че по-оправдано ще бъде да не нарушаваме това доверие да не се постигне съмнение в обективността на взетите решения или по един или друг начин някои лица да се облагодетелстват по този начин да не бъде установена, първо, и обявена тяхната принадлежност.
Друг е въпросът, че ние в по-голямата си част прехвърлихме установяването и обявяването на значимите към настоящия момент политически личности, но не се знае в бъдеще време, докато този биологичен процес, както е предвидено в Закона, знаете, че лицата, родените след 1973 г. не се подлагат на такава проверка, може и да излязат с по-авторитетно политическо обозрение или пък виждане. Така че аз споделям мнението малко да се редуцира – примерно от девет на седем, но ще бъде и по-обективно издържано и ще вдъхва повече доверие. И да не се пипа този кворум от пет души да си остане със „за“ вземане на решението. Ако примерно падне на пет души, знаете, че съответно няма как с пет гласа пълно единодушие. Трябва да се прецизира примерно и кворумът на вземането на решенията.
По втория въпрос, по който се предлага, ще ми позволите господин Председател, да открия малко скоба, ние влязохме в едно взаимодействие в интерес на ведомствата. Аз си позволих няколко пъти чрез писмени становища да уведомя и главния прокурор, и Върховния административен съд, и Инспектората, и който можах – министър-председателя, и Народното събрание, и Вътрешната комисия с цел да излезем от тази ситуация, в която попаднахме. Не че ние сме го искали, респективно ръководството на Върховния административен съд, нито ние, стремили сме предимно да спазваме Закона и да не лишим обществеността от информиране за дадени политически лица, които не по един, по два, а даже сега в момента уточнихме, имаме и по 12, по 13 пъти обявяване понеже си сменят публичните длъжности и публичните дейности. По този начин, провеждайки един разговор, достигнахме до един консенсусен вариант, в който смятам, че ръководството на Върховния административен съд и уверението, че ще се излезе от тази ситуация да не се нанася вреда за информиране на обществото, каквато е и основната цел на този закон. Знаете, че няма лустрация по един или по друг начин, дали е трябвало или не е трябвало – не е моментът да го споделям, но основната цел е да се информира обществото за дадената политическа личност, независимо колко пъти я обявяваме в публичното пространство, за да направи съответно всяко лице своя избор по какъв начин да приеме тази информация. Тук смятам, че имаме един консенсус. Дори и сега в рамките на предоставеното време, възможност, докато чакахме, уточнихме допълнително нещата и дори имаше насрочено в края на месеца едно общо тълкувателно – имаме и ние поканата да присъстваме, и аз съм уверен, че това, което ще предложи Върховният административен съд в този вариант, ще даде възможност да спазим и ние Закона, да не лишим обществото от предоставяне на тази информация, за която всъщност е създаден и Законът, и Комисията. По този начин да не се предизвикат и други политически, ако искате да кажете, използване на тази чувствителна тема. Ако има въпроси от народните представители, нещо, ако не съм бил ясен, мога да отговарям. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: И аз благодаря.
Сега искам да предоставя думата на господин Чолаков – заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (Председател на ВАС): Уважаеми дами и господа народни представители! Първо да се поздравим с Новата година с пожелание за по-здрава и по-нормална година във всяко едно отношение, нормална най-вече като отношение и като начин на живот и най-вече да бъдем здрави! Да, действително с председателя на Комисията бяхме „влезли на нож“ в много отношения, но миналата година – мисля, че към месец октомври, седнахме на кръглата маса и се разбрахме по основните проблеми.
Основните проблеми са във връзка с начина на прочита на самия закон. Съответно по един начин го чете Комисията, по друг начин го четат върховните съдии. Така или иначе във връзка с този проблем беше направено искане от главния прокурор и е образувано Тълкувателно дело пред Върховния административен съд, което е насрочено на 29 януари тази година, на което са поканени всички страни, които имат някакво отношение към този проблем.
По отношение на Законопроекта. По параграфи 1, 2 и 3 нямаме отношение. Това са си неща, които съответно Вие като законодатели следва да го решите и да го прецените как да бъде.
Ние сме тук за параграфи 4, 6 и 7 – това, което касае процедурата във връзка с повторни обявявания на лица за принадлежност към съответните служби. Искам да кажа, че ние не сме против това да бъде извършвано, да продължава да бъдат извършвани тези проверки, ние сме против за едно и също лице да бъде обявявана по n-броя пъти тази принадлежност. Когато тази принадлежност вече е установена – говорим обаче с едно изключение, ако не се касае за нови доказателства. В тази хипотеза, когато се касае за нови доказателства, съответно може да бъде отново обявявано съответно лице със съответна принадлежност. Говорим, когато имаме влязло в сила решение на Комисията, в което те вече са обявили съответната принадлежност и това решение е влязло в законна сила, тоест минало е през съдебен контрол, ако това лице смени своята публична длъжност, тогава не следва отново да се постановява ново решение, а следва да се обявява това на съответната страница на заявителите до съответното лице и в съответния регистър, че съгласно еди-кое си решение той вече е обявен.
Защото при всяко едно произнасяне на Комисията следват нови съдебни производства по обжалване. При положение че това лице вече е обявено при тези доказателства. Само защото е сменило своята длъжност, да, там, където отива, имат право да правят проверка за това лице, тъй като тези решения във времето са много далече във времето. Когато се направи такова искане от съответната Комисия или съответния нов орган, където то отива на нова работа, съответно Комисията да съобщи, че с решение еди-кое си той вече е обявен за принадлежност към съответния орган.
Тъй като все пак става въпрос за първо четене, това е само по принцип, което се дебатира, нашето предложение е изцяло да отпадне § 4, където се предвижда извършване на второ производство, трето, четвърто и пето и съответно постановяване на ново решение. Тъй като в самия закон е предвидено, че Комисията се произнася с решение, щом се постанови решение, това е административен акт, който подлежи на оспорване по общия ред. Ако има само уведомителен характер на този, който е заявител пред Комисията, тогава това не е административен акт и съответно не подлежи на последващ контрол. Предложението ни съответно е § 4 само да отпадне, който разписава точно такава процедура вече по силата на Закона.
Съответно в § 6, където се предвижда да се допълни: „независимо от наличието на предходни проверки“, нашето предложение е, че „за лицата по чл. 26, ал. 1, за които е установена принадлежност към органите на чл. 1, не се извършва ново установяване при последваща задължителна проверка, а се уведомява и съобщава за решението на Комисията, което е влязло в сила при първоначалното установяване, освен в случаите по ал. 1.“ Изключението по ал. 1 е, ако има нови доказателства. При нови доказателства безспорно следва да си има ново произнасяне и ново решение, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
И съответно в § 7 се създава нова алинея, като нашето предложение е по-различно от това, което е предложено от вносителите: „В случаите на последваща проверка на лицата по чл. 26, ал. 1 не се постановява ново решение, а се уведомява проверяваното лице или заявителят по чл. 27, ал. 1 за влязлото в сила решение на Комисията, с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1. Уведомлението се публикуват в интернет страницата на Комисията и в бюлетина по чл. 14.“
Тоест гражданите и обществото имат възможност да се запознаят с това, че съответно за това лице е била установена съответната принадлежност, но не се върти отново цялата административна процедура.
Това е нашето предложение. Мислим, че е конструктивно. (Реплика.) И отпада съдебният контрол на вторите решения – вторите, пети, десети или 15 решения. Има случаи, колко – 12 или 13 обявявания, за едно и също нещо. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Чолаков.
Господин Димитров, Вие нещо да допълните?
Заповядайте.
МАРИО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Председателят Чолаков беше изчерпателен и всъщност акцентира върху проблематиката на предложения законопроект. Само искам да вметна, че предметът на тълкувателното решение е точно създадената практика от III-то отделение на Върховния административен съд във връзка с обявяване за нищожни последващите решения на Комисията за установена и обявена вече принадлежност на лицата по чл. 26 при заемане на нова последваща длъжност.
Оказа се в практиката, че в много от случаите това се явява второ, трето, пето, десето, понякога дори прецедент в публичното право административен акт, влязъл в сила и минал през съдебен контрол, ползващ се с сила на присъдено нещо, да бъде отново преразглеждан за същите обстоятелства – говорим в хипотезата не на чл. 28, когато има нови доказателства за принадлежност, а говорим в същата хипотеза, при която вече е установена и определена принадлежността. Затова това е тълкувателно решение.
Междувременно, се внесе и този законопроект, който може би ще спомогне да разреши и създадената практика от Върховния административен съд, че последващите решения на Комисията ние ги обявяваме за нищожни, но всъщност по законодателен път би могло да се избегне едно такова постановяване на съдебните актове, защото от това следват следващи процедури – искове за вреди срещу Комисията.
Аз не съм правил статистика колко искове такива има заведени от лица, за които вече е обявена принадлежност с последващи решения, респективно са обявени за нищожни тези актове, тъй като вече е преклудирана възможността. Не че Законът я преклудира, а влезлият в сила административен акт, респективно влязлото в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, повторно да се постановява същото.
Затова предложението, което прочете председателят, всъщност разрешава, от една страна, необходимостта за тези публични длъжности по чл. 26 при нова проверка – задължително, те наистина да бъдат отново осветлени в един смисъл, практически смисъл осветлени, че те са принадлежали към тези органи по чл. 1, респективно обществото по отношение на новата публична длъжност да е известено за това лице. Отново, ако вече са забравени данните от предходното огласяване, и респективно да се препятства последващ съдебен контрол, респективно препятства искове за вреди срещу държавата от лицата, за които вече е установена принадлежност и повторно обявена с последващи решения.
Това е идеята, която ние предлагаме. Разбира се, това е волята на законодателя, ние ще се съобразим с нея, разбира се, при постановяването на окончателното тълкувателно решение и практиката на съда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, откривам дебата.
Имате думата за становища, мнения.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Върховния административен съд, уважаеми господин Председател на Комисия, уважаеми господин Съдия! Парламентарната група на БСП ще гласува против този законопроект не защото сме против тези промени, а защото считаме, че е отпаднала необходимостта от съществуването на тази комисия – едно наше твърдение, виждане, което ние последователно представяме тук в Комисията, когато се разглежда този законопроект, най-малкото защото вече ще стъпи и на мотивите на вносителите.
Голяма част от лицата са проверени вече. Виждаме, че има и казус – налагат се и повторни проверки. Едва ли нещо ново може да се извлече от тези досиета, които са налични. Знаете, че ние през годините сме правили предложения тази комисия да се трансформира в един институт по национална памет, където тя да се влее, където те да се пренесат, да се използват както за исторически изследвания, така и всеки един гражданин да има достъп, да може да провери какво се случва, за да не се използва за политически цели тази комисия, както чухме от господин Костадинов, че е имало подобни опити. Това ще пресече такива опити. Затова ние ще гласуване против и съответно между първо и второ четене може би ще направим нашите предложения как изобщо тази комисия да прекрати своето съществуване. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Други колеги?
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми председатели, уважаеми колеги! Наистина темата е чувствителна не само и за ДПС, а за цялото българско общество. Ние от ДПС имахме предвид още при самото създаване на Комисията, че тя ще е с един временен статут, тоест временно с идеята докато се дигитализират там всички тези документи, които са в Комисията, или се предоставят било на Библиотеката, или на някакъв архив и след това, който ска, нека да ги ползва тези документи. Но сега, първо, имам въпрос към вносителите: каква е логиката за тези численост? От 7, от 9 на пет, има и предложение от Комисията – на 7, а чухме и от председателя на Комисията, че колкото са повече, май е по-добре при продължаващ натиск евентуално към членовете. И по отношение на параграфи 4, 6 и 7, където чухме и становища. Ние също подкрепяме тези становища и би било редно да е така, но все пак като „Движение за права и свободи“ искаме тази комисия да има определено време – докога да се дигитализират и да приключат всичко това? Понеже има и такива практики в бившите страни от Източна Европа, където тези комисии са закрити. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа председатели! Мотивите ни са съвсем ясни, но нека да опитам да ги допълня с това, че през последните няколко години ставаме свидетели на изключително динамични обществени отношения, включително и свързани с това за заемането на различни публични длъжности от различни лица. Ние смятаме, че Комисията не е изчерпала своя капацитет дотолкова, доколкото ставаме свидетели, особено през последните няколко години, ако мога да се изразя по-образно, на движение на едни и същи лица през различни публични длъжности, през различни позиции и, разбира се, че Комисията трябва да напомня на българското общество какви хора, за които има обявена принадлежност към тези структури на комунистическия режим заемат съответните позиции, включително и политически и вземат важни решения за бъдещето на държавата.
Мисля, че целият преход показа какъв е бил характерът на действията на репресивния апарат на комунистическия режим и след като българската Конституция не позволява възможността за така наречената лустрация, смятаме, че ние дължим все още отговор на българското общество, на българските млади хора даже, ако искате, какви хора се занимават с управлението на държавата.
Да, наистина тази комисия, господин Ахмедов, беше създадена, как да се изразя, с някакъв времеви отрязък. Да, наистина голяма част от архива – много голяма част може би, вече близо 100% от архива на тези служби да е предаден на Комисията, да, голяма част от него е и анализиран, голяма част и от лицата са били обявени, но продължава да има и лица, които все още следва, изпълнявайки Закона, да бъдат обявявани. И българското общество да знае отговора за това, какво е направило това лице, което ще се занимава с реализирането на управленски политики дори, ако искате.
По отношение на дигитализирането на архива. Става дума за огромен масив и това не е чак толкова проста и елементарна работа, ако мога така да се изразя, и наистина има необходимост поне от още един мандат на Комисията и тогава да мислим за преструктурирането ѝ в някакъв институт, свързан с исторически, архивни изследвания, до който да има достъп всеки един български гражданин. Но категоричната позиция на ГЕРБ е, че Комисията трябва да продължи да съществува
По отношение на въпроса и на господин Агмедов – защо точно пет човека? Такъв е съставът на голяма част от регулаторните органи, които провеждат определена държавна политика.
Аз не мога да споделя това, което изрази като становище председателят на Комисията, макар че съм склонен да дискутираме и различен брой на членовете на тази Комисия дотолкова, доколкото, ако през годините се е показало, че има някакъв проблем при вземането на решенията, това е изключително сериозен въпрос, който трябва да бъде обмислен внимателно.
В заключение, позволете ми да благодаря все пак на председателя на Върховния административен съд, че всъщност прие поканата да участва в заседанието на Комисията. Самият аз смятах, че има необходимост да научим какво се предвижда да бъде прието в тълкувателното решение на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и намирам за логично това да обсъдим направените предложения от страна на Върховния административен съд дотолкова, доколкото явно наистина се създават проблеми с множество съдебни производства, които в крайна сметка губят и време, и ресурс, и най-вече засягат човешки съдби. Така че ние ще обсъдим внимателно – искам тук да Ви помоля, господин Чолаков, официално да ни предоставите Вашите предложения дотолкова, доколкото да ги обсъдим и разгледаме при второто гласуване на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
ИВАН ИВАНОВ: Реплика.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Ципов, аз пак ще се хвана за Вашите думи, защото Ви слушах внимателно. Вие твърдите, че последните години едни и същи лица циркулират в различни публични постове. Това освен да го изтълкувам, че управляващата партия в момента е изградила известна търпимост и толерантност към подобен род лица, защото назначенията в публичните структури до голяма степен през последните 11 години ги прави Политическа партия ГЕРБ с известни прекъсвания. Така че разбирам от Ваша страна, че сте свикнали с това нещо, най-просто да го кажа, и по този начин разбирайте и нашето виждане по отношение закриване на Комисията. Щом Вие сте развили търпимост и толерантност към циркулирането на подобни лица на различни публични длъжности, така че би трябвало да разберете и нашата позиция и да я подкрепите.
Това, което каза и господин Ахмедов, да се дигитализира в най-кратък срок съдържанието на архивите и да бъдат предадени за абсолютен и прозрачен достъп от всички български граждани, каквото се случи в цяла Европа. Ние може би сме единствената страна, която остана да работи по този режим – да издаваме различни бележки и свидетелства кой какъв е бил, а не всеки един свободно за отиде, да си намери документа дори и в интернет, каквато е практиката в Източна Германия. Знаете там колко бързо се справиха с това нещо и тяхната комисия приключи, а беше най-голямата служба, с най-голям брой досиета. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Ципов, дуплика – заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, не сте ме разбрали правилно. Съвсем друго имах предвид по отношение на движението на различни персони в различни публични длъжности, ако мога така да се изразя, и да дам следния пример. В момента в различните съвети към Президентството фигурират доста лица, за които има обявена принадлежност за Държавна сигурност. Същите тези лица са били част от Ваше управление. Ако искате така го разберете. Разбира се, това го казвам в шеговит план.
В крайна сметка, уважаеми народни представители, както Вие господин Иванов имате константна позиция за това необходима ли тази комисия, така и ГЕРБ има константна позиция, че такава комисия е необходима, защото българското общество трябва да разбере истината за участието на лицата с обявена принадлежност към репресивните служби на комунистическия режим в управлението на държавата и ние трябва да имаме памет дотолкова, доколкото трябва да си дадем ясна сметка с какво са се занимавали тези хора, за да си създадем ясна представа какво правят и те в настоящия момент, заемайки съответната публична длъжност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Господин Манев?
МАНОИЛ МАНЕВ: Колегите в реплики и дуплики почти се доближиха до моето изказване, което беше заявено предварително. Обаче аз искам да обърна внимание на нещо много важно според мен за функциите на Комисията. Тази комисия има една функция, можем да я наречем превантивна, можем да я наречем възпираща, както пò ни уйдисва. И ползвайки примера от колегата Ципов, все пак Комисията има една функция, която кара тълпи от агенти на бившите служби малко да се замислят преди да хукнат да стават публични личности. А че желанието при тях го има и че биха се възползвали от всяка възможност, ако знаят, че няма да бъдат осветени въобще никога и смятам, че тук са много малко хората, които се съмняват. Единственото нещо, в което се съмнявам, когато казвам всичко това, е, че може би съм доста наивен като смятам, че дори се замислят повечето от тях. Понякога ги виждаме на такива позиции, на които знаят, че ще бъдат обявени, но на всяка цена искат да са там и тази комисия изпълнява своите функции има възпираща и превантивна дейност. Нищо не е забравено, колеги отляво, нищо няма как да бъде забравено, просто трябва да бъде често напомняно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: Ние да напомним на колегите и отляво и отдясно, че няма как да се забрави, но трябва да дадем един диапазон на тази комисия и да свърши сега. Не може да се живее в миналото постоянно, да натякваме, постоянно, постоянно в едни художествени съчинения. Трябва да вървим напред с нашата ускорена програма за догонващо развитие. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ахмедов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Председател на Комисията.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Извинявам се. Да взема отношение по някои изказвания.
Първо, Комисията не се занимава само с установяване и обявяване. Ние се опитахме с възможния предоставен ресурс в един по-голям фронт да започнем и дигитализацията. Тя беше планирана малко по-напред във времето, но в зависимост от начина на предоставянето на архивните документи по съответния начин и по съответното изграждане на материалната база, го правихме, така да се каже, постъпателно, а не можахме още от първия момент 2007 г. Затова се искаше и ресурс. Аз дори казах в едно изказване наскоро, този финансов ресурси, който беше предвиден още при формирането на Комисията, впоследствие беше отрязан – по независещи от нас причини, и разберете, това нещо, за да се случи, господин Иванов, а Вие имате поглед върху тези архивни документи – много, бих казал, по-добре и от мен, вече е спорен въпросът. Но колко време изисква това нещо? И спазвайки законодателството и начина, по който трябва да се извърши, и запазвайки, дето се казва, и някои лични приоритети, както го повелява и Законът, това е една трудоемка работа.
Примерът, който започна, с обявяването на Юлия Кръстева, спомнете си тази журналистка, която живее във Франция, нейното досие – някой, ако си го спомня, е от две папки по около 90 страници едната. Това изисква три денонощия непрекъснат труд на трима наши служители, за да отговорим на публичния интерес и да го качим в интернет, за да спазим всички изисквания на законодателството, да не бъдем, както се казва, подложени на Закона в съдебна, и в международна, или да кажем друга практика. Да спазим съответните pdf формати, разни други преминавания и така нататък и това изисква – не го казвам за оправдание, но изисква труд, за който труд трябва да има хора. А ние в момента в рамките от месец юли 2019 г. до настоящия момент – имаме точно показателите, днес ги изнесох и предоставих в публичното пространство, не са очевадно големи, но дадоха основание да извлечем анализа от тази практика какво всъщност трябва.
В момента това, което сме направили, е в рамките на пет души, като имате предвид, че тези пет души – знаете, отпуски, пандемия и движейки други задачи с издателската си дейност, с която се мъчим пък да отворим фронта за документи, които за първи път излизат в публичното пространство, и тази дейност сме я направили. Така че това като работа изисква малко повече финансови средства. Да, и аз го желая. Ние от 2008 г. сме основателите на Европейската мрежа. Там заедно с Германия, Чехия, Полша и така нататък, водещи страни, особено Германия, бих казал, че ние почти се доближихме и със статута до тях. Знаете, техният законодателен орган 2019 г. удължи мандата на тяхната комисия до 2029 г. Искам просто да сведа тази информация. Аз не искам никакви повече дивиденти от това за себе си или за Комисията, а просто за това, за което се говори тук.
Искам да споделя, че ние в момента работим със 72-ма души административен персонал, от които, като изкарате юристи, финансисти, касиери, с които не може да не бъдат спазени съответните правила, остава една специализирана дирекция от 55 души, с които се мъчим да установяваме принадлежност, да правим тези проверки, съответно и по няколко пъти, защото тази проверка не е така наслагвана в компютър, но трябва да се прави допълнителна проверка дали лицето е живо или починало, дали отговаря на действителността, че то заема тази нова публична длъжност и така нататък. Това изисква съответните, както се казва, спокойствие и време.
Друго да споделя – давам пример с другите комисии. Примерно в Германия само 12 души правят. От 1989 г. до настоящия момент 12 души само правят наслагване на едни – знаете, апаратите, които унищожават листите. Тогава техните хора успяха да запазят чувалите, за да възстановят тези архивни документи, които са се опитали да ги унищожат и така нататък. Излизат много интересни публични лица. Разбира се, знаете, че са започнали от по-важните тогава за унищожаването. Техните комисии са от над 2000 хиляди души и нещо в Полша, ние се мъчим със 70 и няколко. Не го казвам, нито искам някакви дивиденти за себе си. Да Ви кажа какво сме успели да направим. Аз смятам, че това, което беше възложено като Закон, като дейност с тези средства, без да дадем някакъв друг широк публичен оттенък, публични скандали да постигнем това, което достойно да кажем, че сме спазили изискването на Европейския съюз, за да влезем в 2007 г. като страна – членка на Европейския съюз. Постигнали сме неща с това, което сме показали, и като сграден фонд, като организация, като архивен фонд и като начин за употреба и за използване. Бих казал и по-добре сме и от водещата за мен – Германия, вече като възможности. Друг е въпросът, че трябва да се създаде съответно необходимата организация.
Споделям виждането на парламентарната група на ГЕРБ, дори благодаря, че имате такава позиция и виждане, но мисля, че можеше да се помисли и малко по-напред – да се помисли по въпроса за този закон за институт за национална памет, където да се обедини не само тази дейност за отварянето и разглеждането и публикуването на разни документи, но да осъществи и другата дейност по това минало, за което също знаете – има примерно музей за социалистическото изкуство, всичко да влезе в едно, такава беше идеята. С покойния президент Желев имахме такъв разговор на тази тема, с президента Плевнелиев, но, уви, явно не стигна времето или не се получи това виждане по тези въпроси.
Изследователската дейност е започнала. Успяхме да привлечем вниманието на много изследователи. Моето вътрешно усещане е, че залитат повечето не към публичните процеси и явления и обществени отношения – икономически, политически, ако щеше здравни и така нататък, залитат повече към частните случаи. Може би защото са по-пикантни, по лесно се пласира това издание, което те произвеждат. Там в действителност се отразява много мъка или примерно страдание на определени лица от миналото, но важното е, че започна. Започна и привличане на вниманието, така да се каже, на младежта. Много от младите хора са с убеждението, че не са на ти по тези въпроси и има доста поле – дори организираме и Ден на отворените врати в Банкя да видят, организирахме възможности за колективни посещения на определени випуски, курсове, които пожелаят или имат съответната практика, да дойдат на място. Впечатленията са добри.
Съвместни издателски дейности направихме примерно с Ивайло Знеполски и така нататък. (Реплики.) Спирам. Няма да правя този отчет, ние сме го направили в един филм, който красноречиво говори. Но мисля, че за обществото, знаете, че нямам право нито на повече мандати и така нататък, но защитавам този вариант, както се говореше. Първо, Законът имаше и превантивна дейност още като се замисляше като цяло, нямаше тези рестриктивни и други действия спрямо тези лица – публичните, и Законът искаше да осветли нещо и да даде възможност на това общество, което не е информирано. Знаете, че много се спекулираше с тези картончета, подмятания и разни други нападки, особено като дойдат избори или нещо друго. Аз се извинявам за отнетото Ви внимание, но сметнах за необходимо да дам малко повече пояснения. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Други колеги?
Аз искам да благодаря на господин Костадинов за обстойното изложение. Запознахме се с някои други детайли от работата на Комисията, а и във времето и предложенията тук на колегите, да, те са адекватни, но може би в контрола погледът към Комисията във времето трябва да бъде по-близък, по-задълбочен, за да се пристъпи към преструктурирането, което се предлага. А тези мерки сега по промяна на Законопроекта мисля, че са адекватни. Да благодаря на Върховния административен съд, че ни предлага и прави коригирани предложения, за да обсъдим и да вземем правилното решение.
Ако няма други мнения и становища, закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 054-01-119, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 17 декември 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 6, въздържал се – 1.
На първо гласуване Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите за конструктивното участие.
Закривам днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Нунев
Стенограф:
Янка Иванова
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 13 януари 2021 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 232, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 054-01-119, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 17 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от господин Пламен Нунев – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги!
За много години на всички! Да сте много здрави!
Имаме кворум и давам началото на първото заседание за 2021 г. на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Дневният ред на заседанието съм Ви го изпратил и правя едно процедурно предложение – точка втора от дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, да стане точка първа предвид неотложните ангажименти на представителите на Министерството на финансите.
Който е съгласен с така направеното предложение, и да приемем дневния ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържал се – няма.
По първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 002-01-73, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Гости от Министерство на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, и госпожа Росица Петкова – началник-отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Георги Попиванов – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, и госпожа Цветелина Стоянова – началник на отдел в дирекция „Финансово разузнаване“; от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“: главен комисар Любомир Янев – директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и главен инспектор Явор Серафимов – началник-сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Госпожо Петрова, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект има за цел да постигне съответствие на обхвата на българското превантивно законодателство в областта на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма със заключенията, изготвени в края на 2019 г. в Доклада на националната оценка на риска в тази област. Припомням, че това беше и един от ангажиментите във връзка с присъединяването на българския лев към Валутен механизъм 2 и също във връзка с усилията ни за присъединяване към еврозоната.
Законопроектът е съобразен и с изискванията на Директивата за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С промените се предлага отпадането на тази част от задължените субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари, които не са сред задължителните категории, посочени в Директивата и по отношение на които Докладът за националната оценка на риска не идентифицира рискове, които налагат те да бъдат задължени да прилагат по-строгите мерки, предвидени в Закона, за превенция по отношение на техните клиенти и контрагенти.
По-конкретно с този законопроект се предлагат следните три групи субекти да отпаднат от обхвата на задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари лица.
Първата категория са лица, по отношение на дейността на които не са установени рискови събития в доклада за Националната оценка на риска, а това са: професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори, регулираните пазари и презастрахователите.
Втората категория са лицата, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството, за предоставяне на информация по реда и условията на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това са органите на: Националната агенция за приходите и митническите органи.
Третата категория лица са тези, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в доклада за Националната оценка на риска, но на вида и естеството на риска не следва да се противодейства чрез задължаването им да прилагат мерките по Закона, а по друг подходящ и по-ефективен начин. В тази група попадат търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.
Във връзка с приетия днес в залата Закон за изменение и допълнение на ЗМИП, с който търговците на едро вече са изключени от обхвата на задължените лица, внесеният от Министерския съвет Законопроект следва да бъде изменен съответно спрямо настъпилата промяна. В Законопроекта също така се предвиждат и редакции на действащи текстове на ЗМИП, които имат за цел да се конкретизират и изяснят някои въпроси, които са възникнали в периода на прилагането на Закона след неговото приемане, през 2018 г.
Предложените изменения получиха широка подкрепа в рамките на проведените обществени консултации, като предлаганите промени ще доведат и до намаляване на административната тежест за посочените категории лица, които предлагаме да отпаднат от кръга на задължените субекти и също така очакваме да се повиши ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Искам да дам думата първо на представителите на ДАНС за становище и позиция по Законопроекта.
Заповядайте, господин Попиванов.
ГЕОРГИ ПОПИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Държавна агенция „Национална сигурност“ подкрепя така направеното предложение. То беше изготвено съвместно от експертни екипи на двете ведомства. Напълно го подкрепяме и нямаме възражения или някакви допълнителни предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря и аз.
Господин Янев, заповядайте.
В работните срещи при първоначалното приемане на Закона участваха и представители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, така че днес сме ги поканили.
ЛЮБОМИР ЯНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Като представител на Министерството на вътрешните работи и директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ напълно подкрепяме предложенията по Закона за мерките срещу изпиране на пари, така че нямаме възражения по него.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От колегите народни представители?
Заповядайте.
РОСЕН МАЛИНОВ: Аз имам един конкретен въпрос, тъй като не можах да схвана цялостно нещата от това, което изложи уважаемата госпожа Заместник-министър. За първата и втората група, така както ги дефинирахте, нещата са ясни. Въпросът е малко двусмислен и обтекаем относно третата група. По-конкретно искам да Ви попитам, тъй като противоречива информация постъпва при мен: включени ли са в третата група застрахователни и презастрахователни дружества, или не? Моля за конкретен отговор.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Госпожо Петрова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: След бърза консултация с колегите експерти само презастрахователите са включени в тази трета група лица, а не самите застрахователи.
РОСЕН МИЛЕНОВ: Обикновено те са застрахователни и презастрахователни дружества. Малко са само чистите застрахователи, без да има презастраховане. Не Ви ли смущава, че точно застрахователните и презастрахователни дружества, механизмите, по които работят, дават най-голяма възможност за пране на пари? Най-малкото за укриване на данъци, за пране на пари не мога да го твърдя.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Доколкото мерките в Закона касаят неюридически лица или субекти, а дейности, от изключенията на обхвата попада дейността по презастраховането с презумпцията, че при застрахователната дейност важат мерките по Закона за пране на пари и там имаме проверка за спазване на разпоредбите на Закона. А презастрахователите работят със самите застрахователи, с продукта на застрахователите, където се предполага, че вече е минала проверка.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги за мнения, за становища и въпроси? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря за участието на Министерството на финансите, на ДАНС и на ГДБОП.
Заповядайте.
РОСЕН МАЛИНОВ: Само едно пояснение. Гласувам против, а не въздържал се, както моите колеги, именно, че не съм удовлетворен от пълнотата и яснотата по въпроса за презастраховането и застраховането. Мисля, че тук отваряме широка порта. Мотивирам само отрицателния си вот.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
По втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ, № 054-01-119, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 17 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости по тази точка от дневния ред са: господин Евтим Костадинов – председател на Комисията за разкриване на досиетата, господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, и господин Марио Димитров – съдия във ВАС.
За представяне на Законопроекта давам думата на господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин председател на Върховния административен съд, господин председател на Комисията! Ще се опитам накратко да представя мотивите за внесения от нас Законопроект. Комисията е създадена със закон в края на 2006 г. и представлява независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на горепосочените държавни структури. Тя е единственият орган, който е натоварен с изпълнението на закона и е овластен да установява и обявява принадлежност, като това става с обявяване на решение, което се публикува на интернет страницата и Бюлетина на Комисията.
От изключителна компетентност са действията по разкриване, използване и съхраняване на документите на тези органи, както и предоставяне на достъп до тях на лица, които имат право на такъв достъп по закон. В действащия закон съвсем ясно са разписани категориите лица, които подлежат на проверка и за които се установява принадлежност. Сред тях са и лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в различните видове избори.
С внасянето на този законопроект ние заявяваме категоричната си позиция, че Комисията трябва да продължи своята дейност и поради тази причина предлагаме нейният състав да бъде оптимизиран, като бъде намален до петима членове. Подобен състав според действащото законодателство имат и други независими държавни органи, които осъществяват държавната политика в определени сфери. Със Законопроекта се предвижда Комисията да продължи да функционира в състав от председател, заместник-председател и трима членове. През годините на съществуването ѝ тази комисия е била подлагана многократно на натиск, за да не излезе истината за намесата на репресивните служби на комунистическия режим във всички сфери на обществения живот, но въпреки това и днес смятаме, че като продължи да осъществява дейността си, тя трябва да продължи да дава отговори на много въпроси на всички заинтересовани, каква е ролята на много от проверените и установените лица в така наречения преход.
С настоящия проект целим да прецизираме съществуващата нормативна уредба, свързана с дейността по разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предложените промени дефинират еднозначно правомощията на Комисията за обявяване на принадлежност на лицата с установена такава при всяка извършена от Комисията проверка по чл. 26, ал. 1. Целта на предлаганите промени е да се конкретизира, че правомощията за обявяване на принадлежност на българските граждани не е еднократен акт с оглед постепенния начин на действие на Комисията по проверка на лицата и значителният брой лица и институции, които тя проверява.
Другите предложения са обусловени от това, че Комисията при обявяване на дейността си по проверка на дадено лице с установена вече принадлежност не извършва повторно установяване при новата проверка, а обявява вече установената и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от действащия закон. Смятаме, че с предложението за оптимизиране на Комисията ще има необходимост от това да бъде преструктуриран и бюджетът на самата комисия дотолкова, доколкото ще бъде намален численият състав на Комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Искам да дам думата на господин Костадинов за мнение, становище по внесения законопроект.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Мога да изразя следното становище по двете точки за промяна и ще се опитам да намеря подходящите думи, като теоретически и практически, прилагайки Закона до настоящия момент.
Ще започна с числения състав. Считам, че практиката го доказа най-вече в теорията. В началото лично на мен и като основател на Закона, и гласувайки ми се струваше, че тези 9 души бяха даже достатъчно много. В практиката се доказа, особено в началото, когато Комисията започна своята дейност, имаше доста натиск върху вземането на решението и натискът се оказваше съответно и върху членовете на Комисията по един или по друг начин да се излезе с определено решение за определени публични личности. Няма да изпадам в конкретика, но може би численият състав, защото по Закон трябва да се вземат с пет души „за“ решението, а падайки примерно на числен състав пет души, трябва трима души да гласуват „за“.
Знаете вече и като законодатели, че има такива практики, които не са добри. По един или друг повод може да отсъства някой по обективни причини от заседание на Комисията и по този начин кворумът се нарушава и обективно може да не се стигне до съответното правилно решение в зависимост, така да се каже, от документацията, която се обсъжда за даденото лице.
Считам, че практиката в началото на втория мандат след изваждането на един от членовете, който беше пренасочен като заместник-министър в отбраната – господин Орхан Исмаилов, след това още един член навърши пенсионна възраст – Апостол Димитров, и ние останахме от него момент, мисля, че беше 2013-а, 2014 г., останахме със състав седем души. До настоящия момент работим с този състав, без да се променя възможността да паднем примерно на кворум четири души. Ние си останахме да изпълняваме Закона с кворум пет души и смятам, че този вариант и в практиката се оказа, че е добър.
Мога да спомена примерно – да кажем, когато се обсъждаха лицата от религиозните общности, имаше много натиск отвсякъде, успяхме да го преодолеем и в крайна сметка аз съвсем спокойно споделям, че не се получи този резултат, който може би някои централи целяха. Ние излязохме с решенията, каквито трябваше да излязат, с документи. Така че, ако споделяте моето виждане и мнение, в практическо отношение един състав от седем души би бил по-обективно, и по-налагащ мнение в публичното пространство – зная, че тази тема е много чувствителна и много крехка и може би да оставите кворума да бъде с пет гласа, както си е по Закон, за да може да има и да вдъхва доверие във взетото решение от самата Комисия.
Колкото до финансирането, да, може би ще се намали финансовата част, ако е от девет на пет души, но изчислено грубо по 200 хил. лв. или 400 хил. лв. от бюджета за годината в резултат на икономии, които сме давали, ние сме се побирали в тези бюджети и в единия, и в другия вариант. Смятам, че по-оправдано ще бъде да не нарушаваме това доверие да не се постигне съмнение в обективността на взетите решения или по един или друг начин някои лица да се облагодетелстват по този начин да не бъде установена, първо, и обявена тяхната принадлежност.
Друг е въпросът, че ние в по-голямата си част прехвърлихме установяването и обявяването на значимите към настоящия момент политически личности, но не се знае в бъдеще време, докато този биологичен процес, както е предвидено в Закона, знаете, че лицата, родените след 1973 г. не се подлагат на такава проверка, може и да излязат с по-авторитетно политическо обозрение или пък виждане. Така че аз споделям мнението малко да се редуцира – примерно от девет на седем, но ще бъде и по-обективно издържано и ще вдъхва повече доверие. И да не се пипа този кворум от пет души да си остане със „за“ вземане на решението. Ако примерно падне на пет души, знаете, че съответно няма как с пет гласа пълно единодушие. Трябва да се прецизира примерно и кворумът на вземането на решенията.
По втория въпрос, по който се предлага, ще ми позволите господин Председател, да открия малко скоба, ние влязохме в едно взаимодействие в интерес на ведомствата. Аз си позволих няколко пъти чрез писмени становища да уведомя и главния прокурор, и Върховния административен съд, и Инспектората, и който можах – министър-председателя, и Народното събрание, и Вътрешната комисия с цел да излезем от тази ситуация, в която попаднахме. Не че ние сме го искали, респективно ръководството на Върховния административен съд, нито ние, стремили сме предимно да спазваме Закона и да не лишим обществеността от информиране за дадени политически лица, които не по един, по два, а даже сега в момента уточнихме, имаме и по 12, по 13 пъти обявяване понеже си сменят публичните длъжности и публичните дейности. По този начин, провеждайки един разговор, достигнахме до един консенсусен вариант, в който смятам, че ръководството на Върховния административен съд и уверението, че ще се излезе от тази ситуация да не се нанася вреда за информиране на обществото, каквато е и основната цел на този закон. Знаете, че няма лустрация по един или по друг начин, дали е трябвало или не е трябвало – не е моментът да го споделям, но основната цел е да се информира обществото за дадената политическа личност, независимо колко пъти я обявяваме в публичното пространство, за да направи съответно всяко лице своя избор по какъв начин да приеме тази информация. Тук смятам, че имаме един консенсус. Дори и сега в рамките на предоставеното време, възможност, докато чакахме, уточнихме допълнително нещата и дори имаше насрочено в края на месеца едно общо тълкувателно – имаме и ние поканата да присъстваме, и аз съм уверен, че това, което ще предложи Върховният административен съд в този вариант, ще даде възможност да спазим и ние Закона, да не лишим обществото от предоставяне на тази информация, за която всъщност е създаден и Законът, и Комисията. По този начин да не се предизвикат и други политически, ако искате да кажете, използване на тази чувствителна тема. Ако има въпроси от народните представители, нещо, ако не съм бил ясен, мога да отговарям. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: И аз благодаря.
Сега искам да предоставя думата на господин Чолаков – заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (Председател на ВАС): Уважаеми дами и господа народни представители! Първо да се поздравим с Новата година с пожелание за по-здрава и по-нормална година във всяко едно отношение, нормална най-вече като отношение и като начин на живот и най-вече да бъдем здрави! Да, действително с председателя на Комисията бяхме „влезли на нож“ в много отношения, но миналата година – мисля, че към месец октомври, седнахме на кръглата маса и се разбрахме по основните проблеми.
Основните проблеми са във връзка с начина на прочита на самия закон. Съответно по един начин го чете Комисията, по друг начин го четат върховните съдии. Така или иначе във връзка с този проблем беше направено искане от главния прокурор и е образувано Тълкувателно дело пред Върховния административен съд, което е насрочено на 29 януари тази година, на което са поканени всички страни, които имат някакво отношение към този проблем.
По отношение на Законопроекта. По параграфи 1, 2 и 3 нямаме отношение. Това са си неща, които съответно Вие като законодатели следва да го решите и да го прецените как да бъде.
Ние сме тук за параграфи 4, 6 и 7 – това, което касае процедурата във връзка с повторни обявявания на лица за принадлежност към съответните служби. Искам да кажа, че ние не сме против това да бъде извършвано, да продължава да бъдат извършвани тези проверки, ние сме против за едно и също лице да бъде обявявана по n-броя пъти тази принадлежност. Когато тази принадлежност вече е установена – говорим обаче с едно изключение, ако не се касае за нови доказателства. В тази хипотеза, когато се касае за нови доказателства, съответно може да бъде отново обявявано съответно лице със съответна принадлежност. Говорим, когато имаме влязло в сила решение на Комисията, в което те вече са обявили съответната принадлежност и това решение е влязло в законна сила, тоест минало е през съдебен контрол, ако това лице смени своята публична длъжност, тогава не следва отново да се постановява ново решение, а следва да се обявява това на съответната страница на заявителите до съответното лице и в съответния регистър, че съгласно еди-кое си решение той вече е обявен.
Защото при всяко едно произнасяне на Комисията следват нови съдебни производства по обжалване. При положение че това лице вече е обявено при тези доказателства. Само защото е сменило своята длъжност, да, там, където отива, имат право да правят проверка за това лице, тъй като тези решения във времето са много далече във времето. Когато се направи такова искане от съответната Комисия или съответния нов орган, където то отива на нова работа, съответно Комисията да съобщи, че с решение еди-кое си той вече е обявен за принадлежност към съответния орган.
Тъй като все пак става въпрос за първо четене, това е само по принцип, което се дебатира, нашето предложение е изцяло да отпадне § 4, където се предвижда извършване на второ производство, трето, четвърто и пето и съответно постановяване на ново решение. Тъй като в самия закон е предвидено, че Комисията се произнася с решение, щом се постанови решение, това е административен акт, който подлежи на оспорване по общия ред. Ако има само уведомителен характер на този, който е заявител пред Комисията, тогава това не е административен акт и съответно не подлежи на последващ контрол. Предложението ни съответно е § 4 само да отпадне, който разписава точно такава процедура вече по силата на Закона.
Съответно в § 6, където се предвижда да се допълни: „независимо от наличието на предходни проверки“, нашето предложение е, че „за лицата по чл. 26, ал. 1, за които е установена принадлежност към органите на чл. 1, не се извършва ново установяване при последваща задължителна проверка, а се уведомява и съобщава за решението на Комисията, което е влязло в сила при първоначалното установяване, освен в случаите по ал. 1.“ Изключението по ал. 1 е, ако има нови доказателства. При нови доказателства безспорно следва да си има ново произнасяне и ново решение, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
И съответно в § 7 се създава нова алинея, като нашето предложение е по-различно от това, което е предложено от вносителите: „В случаите на последваща проверка на лицата по чл. 26, ал. 1 не се постановява ново решение, а се уведомява проверяваното лице или заявителят по чл. 27, ал. 1 за влязлото в сила решение на Комисията, с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1. Уведомлението се публикуват в интернет страницата на Комисията и в бюлетина по чл. 14.“
Тоест гражданите и обществото имат възможност да се запознаят с това, че съответно за това лице е била установена съответната принадлежност, но не се върти отново цялата административна процедура.
Това е нашето предложение. Мислим, че е конструктивно. (Реплика.) И отпада съдебният контрол на вторите решения – вторите, пети, десети или 15 решения. Има случаи, колко – 12 или 13 обявявания, за едно и също нещо. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Чолаков.
Господин Димитров, Вие нещо да допълните?
Заповядайте.
МАРИО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Председателят Чолаков беше изчерпателен и всъщност акцентира върху проблематиката на предложения законопроект. Само искам да вметна, че предметът на тълкувателното решение е точно създадената практика от III-то отделение на Върховния административен съд във връзка с обявяване за нищожни последващите решения на Комисията за установена и обявена вече принадлежност на лицата по чл. 26 при заемане на нова последваща длъжност.
Оказа се в практиката, че в много от случаите това се явява второ, трето, пето, десето, понякога дори прецедент в публичното право административен акт, влязъл в сила и минал през съдебен контрол, ползващ се с сила на присъдено нещо, да бъде отново преразглеждан за същите обстоятелства – говорим в хипотезата не на чл. 28, когато има нови доказателства за принадлежност, а говорим в същата хипотеза, при която вече е установена и определена принадлежността. Затова това е тълкувателно решение.
Междувременно, се внесе и този законопроект, който може би ще спомогне да разреши и създадената практика от Върховния административен съд, че последващите решения на Комисията ние ги обявяваме за нищожни, но всъщност по законодателен път би могло да се избегне едно такова постановяване на съдебните актове, защото от това следват следващи процедури – искове за вреди срещу Комисията.
Аз не съм правил статистика колко искове такива има заведени от лица, за които вече е обявена принадлежност с последващи решения, респективно са обявени за нищожни тези актове, тъй като вече е преклудирана възможността. Не че Законът я преклудира, а влезлият в сила административен акт, респективно влязлото в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, повторно да се постановява същото.
Затова предложението, което прочете председателят, всъщност разрешава, от една страна, необходимостта за тези публични длъжности по чл. 26 при нова проверка – задължително, те наистина да бъдат отново осветлени в един смисъл, практически смисъл осветлени, че те са принадлежали към тези органи по чл. 1, респективно обществото по отношение на новата публична длъжност да е известено за това лице. Отново, ако вече са забравени данните от предходното огласяване, и респективно да се препятства последващ съдебен контрол, респективно препятства искове за вреди срещу държавата от лицата, за които вече е установена принадлежност и повторно обявена с последващи решения.
Това е идеята, която ние предлагаме. Разбира се, това е волята на законодателя, ние ще се съобразим с нея, разбира се, при постановяването на окончателното тълкувателно решение и практиката на съда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, откривам дебата.
Имате думата за становища, мнения.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Върховния административен съд, уважаеми господин Председател на Комисия, уважаеми господин Съдия! Парламентарната група на БСП ще гласува против този законопроект не защото сме против тези промени, а защото считаме, че е отпаднала необходимостта от съществуването на тази комисия – едно наше твърдение, виждане, което ние последователно представяме тук в Комисията, когато се разглежда този законопроект, най-малкото защото вече ще стъпи и на мотивите на вносителите.
Голяма част от лицата са проверени вече. Виждаме, че има и казус – налагат се и повторни проверки. Едва ли нещо ново може да се извлече от тези досиета, които са налични. Знаете, че ние през годините сме правили предложения тази комисия да се трансформира в един институт по национална памет, където тя да се влее, където те да се пренесат, да се използват както за исторически изследвания, така и всеки един гражданин да има достъп, да може да провери какво се случва, за да не се използва за политически цели тази комисия, както чухме от господин Костадинов, че е имало подобни опити. Това ще пресече такива опити. Затова ние ще гласуване против и съответно между първо и второ четене може би ще направим нашите предложения как изобщо тази комисия да прекрати своето съществуване. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Други колеги?
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми председатели, уважаеми колеги! Наистина темата е чувствителна не само и за ДПС, а за цялото българско общество. Ние от ДПС имахме предвид още при самото създаване на Комисията, че тя ще е с един временен статут, тоест временно с идеята докато се дигитализират там всички тези документи, които са в Комисията, или се предоставят било на Библиотеката, или на някакъв архив и след това, който ска, нека да ги ползва тези документи. Но сега, първо, имам въпрос към вносителите: каква е логиката за тези численост? От 7, от 9 на пет, има и предложение от Комисията – на 7, а чухме и от председателя на Комисията, че колкото са повече, май е по-добре при продължаващ натиск евентуално към членовете. И по отношение на параграфи 4, 6 и 7, където чухме и становища. Ние също подкрепяме тези становища и би било редно да е така, но все пак като „Движение за права и свободи“ искаме тази комисия да има определено време – докога да се дигитализират и да приключат всичко това? Понеже има и такива практики в бившите страни от Източна Европа, където тези комисии са закрити. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа председатели! Мотивите ни са съвсем ясни, но нека да опитам да ги допълня с това, че през последните няколко години ставаме свидетели на изключително динамични обществени отношения, включително и свързани с това за заемането на различни публични длъжности от различни лица. Ние смятаме, че Комисията не е изчерпала своя капацитет дотолкова, доколкото ставаме свидетели, особено през последните няколко години, ако мога да се изразя по-образно, на движение на едни и същи лица през различни публични длъжности, през различни позиции и, разбира се, че Комисията трябва да напомня на българското общество какви хора, за които има обявена принадлежност към тези структури на комунистическия режим заемат съответните позиции, включително и политически и вземат важни решения за бъдещето на държавата.
Мисля, че целият преход показа какъв е бил характерът на действията на репресивния апарат на комунистическия режим и след като българската Конституция не позволява възможността за така наречената лустрация, смятаме, че ние дължим все още отговор на българското общество, на българските млади хора даже, ако искате, какви хора се занимават с управлението на държавата.
Да, наистина тази комисия, господин Ахмедов, беше създадена, как да се изразя, с някакъв времеви отрязък. Да, наистина голяма част от архива – много голяма част може би, вече близо 100% от архива на тези служби да е предаден на Комисията, да, голяма част от него е и анализиран, голяма част и от лицата са били обявени, но продължава да има и лица, които все още следва, изпълнявайки Закона, да бъдат обявявани. И българското общество да знае отговора за това, какво е направило това лице, което ще се занимава с реализирането на управленски политики дори, ако искате.
По отношение на дигитализирането на архива. Става дума за огромен масив и това не е чак толкова проста и елементарна работа, ако мога така да се изразя, и наистина има необходимост поне от още един мандат на Комисията и тогава да мислим за преструктурирането ѝ в някакъв институт, свързан с исторически, архивни изследвания, до който да има достъп всеки един български гражданин. Но категоричната позиция на ГЕРБ е, че Комисията трябва да продължи да съществува
По отношение на въпроса и на господин Агмедов – защо точно пет човека? Такъв е съставът на голяма част от регулаторните органи, които провеждат определена държавна политика.
Аз не мога да споделя това, което изрази като становище председателят на Комисията, макар че съм склонен да дискутираме и различен брой на членовете на тази Комисия дотолкова, доколкото, ако през годините се е показало, че има някакъв проблем при вземането на решенията, това е изключително сериозен въпрос, който трябва да бъде обмислен внимателно.
В заключение, позволете ми да благодаря все пак на председателя на Върховния административен съд, че всъщност прие поканата да участва в заседанието на Комисията. Самият аз смятах, че има необходимост да научим какво се предвижда да бъде прието в тълкувателното решение на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и намирам за логично това да обсъдим направените предложения от страна на Върховния административен съд дотолкова, доколкото явно наистина се създават проблеми с множество съдебни производства, които в крайна сметка губят и време, и ресурс, и най-вече засягат човешки съдби. Така че ние ще обсъдим внимателно – искам тук да Ви помоля, господин Чолаков, официално да ни предоставите Вашите предложения дотолкова, доколкото да ги обсъдим и разгледаме при второто гласуване на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
ИВАН ИВАНОВ: Реплика.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Ципов, аз пак ще се хвана за Вашите думи, защото Ви слушах внимателно. Вие твърдите, че последните години едни и същи лица циркулират в различни публични постове. Това освен да го изтълкувам, че управляващата партия в момента е изградила известна търпимост и толерантност към подобен род лица, защото назначенията в публичните структури до голяма степен през последните 11 години ги прави Политическа партия ГЕРБ с известни прекъсвания. Така че разбирам от Ваша страна, че сте свикнали с това нещо, най-просто да го кажа, и по този начин разбирайте и нашето виждане по отношение закриване на Комисията. Щом Вие сте развили търпимост и толерантност към циркулирането на подобни лица на различни публични длъжности, така че би трябвало да разберете и нашата позиция и да я подкрепите.
Това, което каза и господин Ахмедов, да се дигитализира в най-кратък срок съдържанието на архивите и да бъдат предадени за абсолютен и прозрачен достъп от всички български граждани, каквото се случи в цяла Европа. Ние може би сме единствената страна, която остана да работи по този режим – да издаваме различни бележки и свидетелства кой какъв е бил, а не всеки един свободно за отиде, да си намери документа дори и в интернет, каквато е практиката в Източна Германия. Знаете там колко бързо се справиха с това нещо и тяхната комисия приключи, а беше най-голямата служба, с най-голям брой досиета. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Ципов, дуплика – заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, не сте ме разбрали правилно. Съвсем друго имах предвид по отношение на движението на различни персони в различни публични длъжности, ако мога така да се изразя, и да дам следния пример. В момента в различните съвети към Президентството фигурират доста лица, за които има обявена принадлежност за Държавна сигурност. Същите тези лица са били част от Ваше управление. Ако искате така го разберете. Разбира се, това го казвам в шеговит план.
В крайна сметка, уважаеми народни представители, както Вие господин Иванов имате константна позиция за това необходима ли тази комисия, така и ГЕРБ има константна позиция, че такава комисия е необходима, защото българското общество трябва да разбере истината за участието на лицата с обявена принадлежност към репресивните служби на комунистическия режим в управлението на държавата и ние трябва да имаме памет дотолкова, доколкото трябва да си дадем ясна сметка с какво са се занимавали тези хора, за да си създадем ясна представа какво правят и те в настоящия момент, заемайки съответната публична длъжност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Господин Манев?
МАНОИЛ МАНЕВ: Колегите в реплики и дуплики почти се доближиха до моето изказване, което беше заявено предварително. Обаче аз искам да обърна внимание на нещо много важно според мен за функциите на Комисията. Тази комисия има една функция, можем да я наречем превантивна, можем да я наречем възпираща, както пò ни уйдисва. И ползвайки примера от колегата Ципов, все пак Комисията има една функция, която кара тълпи от агенти на бившите служби малко да се замислят преди да хукнат да стават публични личности. А че желанието при тях го има и че биха се възползвали от всяка възможност, ако знаят, че няма да бъдат осветени въобще никога и смятам, че тук са много малко хората, които се съмняват. Единственото нещо, в което се съмнявам, когато казвам всичко това, е, че може би съм доста наивен като смятам, че дори се замислят повечето от тях. Понякога ги виждаме на такива позиции, на които знаят, че ще бъдат обявени, но на всяка цена искат да са там и тази комисия изпълнява своите функции има възпираща и превантивна дейност. Нищо не е забравено, колеги отляво, нищо няма как да бъде забравено, просто трябва да бъде често напомняно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: Ние да напомним на колегите и отляво и отдясно, че няма как да се забрави, но трябва да дадем един диапазон на тази комисия и да свърши сега. Не може да се живее в миналото постоянно, да натякваме, постоянно, постоянно в едни художествени съчинения. Трябва да вървим напред с нашата ускорена програма за догонващо развитие. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ахмедов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Председател на Комисията.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Извинявам се. Да взема отношение по някои изказвания.
Първо, Комисията не се занимава само с установяване и обявяване. Ние се опитахме с възможния предоставен ресурс в един по-голям фронт да започнем и дигитализацията. Тя беше планирана малко по-напред във времето, но в зависимост от начина на предоставянето на архивните документи по съответния начин и по съответното изграждане на материалната база, го правихме, така да се каже, постъпателно, а не можахме още от първия момент 2007 г. Затова се искаше и ресурс. Аз дори казах в едно изказване наскоро, този финансов ресурси, който беше предвиден още при формирането на Комисията, впоследствие беше отрязан – по независещи от нас причини, и разберете, това нещо, за да се случи, господин Иванов, а Вие имате поглед върху тези архивни документи – много, бих казал, по-добре и от мен, вече е спорен въпросът. Но колко време изисква това нещо? И спазвайки законодателството и начина, по който трябва да се извърши, и запазвайки, дето се казва, и някои лични приоритети, както го повелява и Законът, това е една трудоемка работа.
Примерът, който започна, с обявяването на Юлия Кръстева, спомнете си тази журналистка, която живее във Франция, нейното досие – някой, ако си го спомня, е от две папки по около 90 страници едната. Това изисква три денонощия непрекъснат труд на трима наши служители, за да отговорим на публичния интерес и да го качим в интернет, за да спазим всички изисквания на законодателството, да не бъдем, както се казва, подложени на Закона в съдебна, и в международна, или да кажем друга практика. Да спазим съответните pdf формати, разни други преминавания и така нататък и това изисква – не го казвам за оправдание, но изисква труд, за който труд трябва да има хора. А ние в момента в рамките от месец юли 2019 г. до настоящия момент – имаме точно показателите, днес ги изнесох и предоставих в публичното пространство, не са очевадно големи, но дадоха основание да извлечем анализа от тази практика какво всъщност трябва.
В момента това, което сме направили, е в рамките на пет души, като имате предвид, че тези пет души – знаете, отпуски, пандемия и движейки други задачи с издателската си дейност, с която се мъчим пък да отворим фронта за документи, които за първи път излизат в публичното пространство, и тази дейност сме я направили. Така че това като работа изисква малко повече финансови средства. Да, и аз го желая. Ние от 2008 г. сме основателите на Европейската мрежа. Там заедно с Германия, Чехия, Полша и така нататък, водещи страни, особено Германия, бих казал, че ние почти се доближихме и със статута до тях. Знаете, техният законодателен орган 2019 г. удължи мандата на тяхната комисия до 2029 г. Искам просто да сведа тази информация. Аз не искам никакви повече дивиденти от това за себе си или за Комисията, а просто за това, за което се говори тук.
Искам да споделя, че ние в момента работим със 72-ма души административен персонал, от които, като изкарате юристи, финансисти, касиери, с които не може да не бъдат спазени съответните правила, остава една специализирана дирекция от 55 души, с които се мъчим да установяваме принадлежност, да правим тези проверки, съответно и по няколко пъти, защото тази проверка не е така наслагвана в компютър, но трябва да се прави допълнителна проверка дали лицето е живо или починало, дали отговаря на действителността, че то заема тази нова публична длъжност и така нататък. Това изисква съответните, както се казва, спокойствие и време.
Друго да споделя – давам пример с другите комисии. Примерно в Германия само 12 души правят. От 1989 г. до настоящия момент 12 души само правят наслагване на едни – знаете, апаратите, които унищожават листите. Тогава техните хора успяха да запазят чувалите, за да възстановят тези архивни документи, които са се опитали да ги унищожат и така нататък. Излизат много интересни публични лица. Разбира се, знаете, че са започнали от по-важните тогава за унищожаването. Техните комисии са от над 2000 хиляди души и нещо в Полша, ние се мъчим със 70 и няколко. Не го казвам, нито искам някакви дивиденти за себе си. Да Ви кажа какво сме успели да направим. Аз смятам, че това, което беше възложено като Закон, като дейност с тези средства, без да дадем някакъв друг широк публичен оттенък, публични скандали да постигнем това, което достойно да кажем, че сме спазили изискването на Европейския съюз, за да влезем в 2007 г. като страна – членка на Европейския съюз. Постигнали сме неща с това, което сме показали, и като сграден фонд, като организация, като архивен фонд и като начин за употреба и за използване. Бих казал и по-добре сме и от водещата за мен – Германия, вече като възможности. Друг е въпросът, че трябва да се създаде съответно необходимата организация.
Споделям виждането на парламентарната група на ГЕРБ, дори благодаря, че имате такава позиция и виждане, но мисля, че можеше да се помисли и малко по-напред – да се помисли по въпроса за този закон за институт за национална памет, където да се обедини не само тази дейност за отварянето и разглеждането и публикуването на разни документи, но да осъществи и другата дейност по това минало, за което също знаете – има примерно музей за социалистическото изкуство, всичко да влезе в едно, такава беше идеята. С покойния президент Желев имахме такъв разговор на тази тема, с президента Плевнелиев, но, уви, явно не стигна времето или не се получи това виждане по тези въпроси.
Изследователската дейност е започнала. Успяхме да привлечем вниманието на много изследователи. Моето вътрешно усещане е, че залитат повечето не към публичните процеси и явления и обществени отношения – икономически, политически, ако щеше здравни и така нататък, залитат повече към частните случаи. Може би защото са по-пикантни, по лесно се пласира това издание, което те произвеждат. Там в действителност се отразява много мъка или примерно страдание на определени лица от миналото, но важното е, че започна. Започна и привличане на вниманието, така да се каже, на младежта. Много от младите хора са с убеждението, че не са на ти по тези въпроси и има доста поле – дори организираме и Ден на отворените врати в Банкя да видят, организирахме възможности за колективни посещения на определени випуски, курсове, които пожелаят или имат съответната практика, да дойдат на място. Впечатленията са добри.
Съвместни издателски дейности направихме примерно с Ивайло Знеполски и така нататък. (Реплики.) Спирам. Няма да правя този отчет, ние сме го направили в един филм, който красноречиво говори. Но мисля, че за обществото, знаете, че нямам право нито на повече мандати и така нататък, но защитавам този вариант, както се говореше. Първо, Законът имаше и превантивна дейност още като се замисляше като цяло, нямаше тези рестриктивни и други действия спрямо тези лица – публичните, и Законът искаше да осветли нещо и да даде възможност на това общество, което не е информирано. Знаете, че много се спекулираше с тези картончета, подмятания и разни други нападки, особено като дойдат избори или нещо друго. Аз се извинявам за отнетото Ви внимание, но сметнах за необходимо да дам малко повече пояснения. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Други колеги?
Аз искам да благодаря на господин Костадинов за обстойното изложение. Запознахме се с някои други детайли от работата на Комисията, а и във времето и предложенията тук на колегите, да, те са адекватни, но може би в контрола погледът към Комисията във времето трябва да бъде по-близък, по-задълбочен, за да се пристъпи към преструктурирането, което се предлага. А тези мерки сега по промяна на Законопроекта мисля, че са адекватни. Да благодаря на Върховния административен съд, че ни предлага и прави коригирани предложения, за да обсъдим и да вземем правилното решение.
Ако няма други мнения и становища, закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 054-01-119, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 17 декември 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 6, въздържал се – 1.
На първо гласуване Законопроектът е приет.
Благодаря на гостите за конструктивното участие.
Закривам днешното заседание на Комисията.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Нунев
Стенограф:
Янка Иванова
