редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

---

П Р О Т О К О Л
№ 5


На 17 февруари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 154-01-15, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г. – първо гласуване
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г. – второ гласуване

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,10 ч. и се ръководи от господин Пламен Нунев – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

* * *

ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Давам начало на днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 154-01-15, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г. – второ гласуване.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, № 154-01-15.
По тази точка гости са: от Министерството на вътрешните работи – Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“; Звезделин Колев – началник-отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“; Пантелей Дамянов – началник-сектор „Регистрация на моторни превозни средства и водачи“ в отдел „Пътна полиция“; и доц. д-р Диана Ковачева – омбудсман на Република България; Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“.
Давам думата на господин Ципов да представи Законопроекта.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Нямам намерение да Ви запознавам с мотивите. Искам да благодаря на омбудсмана, че ни сезира, че съществува такъв проблем. Искам да напомня на народните представители, че до края на 2017 г. фактически след промени, които тогава бяха извършени, беше приета промяна в Закона за движение по пътищата, вече има възможност добросъвестният продавач на моторно превозно средство, ако недобросъвестният купувач не е осъществил ангажимента си, предвиден в Закона, да направи регистрация след прехвърлителната сделка. Такъв проблем възникна дотолкова, доколкото... и ако си спомняте, имахме много задържани български граждани на територията включително и на съседни наши държави за това, че са осъществили незаконен превоз на нелегални мигранти с моторни превозни средства, които те са прехвърлили, но недобросъвестният купувач не е изпълнил ангажимента си за регистрация в звената на КАТ в областните дирекции на МВР. Смятам, че с този законопроект ще решим този възникнал проблем.
Предложението е да дадем срок до края на 2023 г. всички такива сделки, които са осъществени до края на 2017 г., и все още няма осъществена регистрация от страна на новите собственици, не могат звената „Пътна полиция“ да извършат служебно прекратяване на регистрацията.
Смятам, че ще направим нещо изключително полезно за тези български граждани, които се надявам да не са огромен брой, въпреки че в комуникацията с омбудсмана стана дума поне за няколко десетки жалби, постъпили при нея.
Господин Председател, ако колегите не възразяват, да опитаме, разбира се, да гласуваме Закона на две четения, за да може още следващата седмица да бъде приет и в залата. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Господин Гребенаров, становището на Министерството на вътрешните работи.
ТОДОР ГРЕБЕНАРОВ (МВР): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Министерството на вътрешните работи подкрепя, направените предложения в Закона за движение по пътищата като до края на работния ден или утре на обяд ще получите положителното становище.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Гребенаров.
Госпожо Ковачева, заповядайте.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да Ви кажа благодаря за това, че взехте предвид предложението ми за промени в Закона за движение по пътищата. Специално бих искала да благодаря и на господин Ципов и групата народни представители, които внесоха това предложение.
Причината да предложа подобно решение е свързана с голям брой жалби, които са получени в институцията, във връзка с български граждани, които са съдени и някои от тях осъдени, без да знаят, във връзка с престъпление, извърешено с автомобили, които те са продали, тоест са прехвърлили собствеността преди 2017 г.
Всички тези хора на практика заради разпоредбата на Закона тогава, не са имали възможност сами да направят тази пререгистрация, тъй като задължението е било и продължава да бъде в тежест на купувача.
За съжаление, обаче в случаите, когато купувачът не изпълни това свое задължение, автомобилът продължава да се води години наред на продавача, който отдавна е прехвърлил собствеността. За гръцките власти обаче и за властите на всички останали държави, които имат достъп до информация на регистрите на КАТ и европейската система, продавачът се води собственик и според разпоредбите на гръцкия закон, собственикът на автомобила, с който е извършено престъплението, при всички случаи се третира като отговорен за престъплението, което е извършено.
За съжаление, някои от жалбите са доста тежки, осъжданията са много сериозни – над 20 години лишаване от свобода, и българските граждани на основание на тези присъди, на практика трябва да бъдат екстрадирани в Гърция и там да продължат обжалването, докато чакат за справедливост.
Смятам, че промяната, която беше предложена и която одобриха и от страна на Министерството на вътрешните работи, ще реши този проблем като ще даде възможност на продавачите, които са продали своите автомобили преди 2017 г. да могат да пререгистрират своите автомобили, така че системата на КАТ да отрази тази промяна и заедно с това те да получат официално удостоверение за това, че не са собственици от датата на продажбата назад във времето.
Смятам, че това е справедливо решение за тези хора. Въпросът беше решен преди няколко години за тези, които са продали след 2017 г., но се оказва, че има стари дела дори от 2004 г., от 2010 г., от 2014 г. – продажби, които на практика продължават да тежат на хора, които отдавна са се освободили от собствеността на своите превозни средства.
Благодаря Ви за това, че приемате промяната и бързо организирахте текстовете и ги разгледахте. Аз съм доволна от това, че хората, които са се обърнали към мен, ще видят една много бърза реакция и съвместна дейност на омбудсмана, МВР и народните представители. Тук съм, за да изразя благодарността и факта, че оценявам Вашите усилия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Ковачева.
Уважаеми колеги, откривам дебата във връзка с внесения законопроект.
Имате думата за мнения, становища, предложения. Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за движение по пътищата, № 154-01-15, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11 февруари 2021 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като Законопроектът получи единодушна подкрепа и по всяка вероятност няма да се направят предложения между първо и второ гласуване, нека да подложим на гласуване Законопроекта да бъде приет в заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на две четения.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Ципов.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
„Параграф единствен. В „Преходните и заключителни разпоредби“ се създава § 12б:
„§ 12б. (1) Прехвърлителят на регистрирано пътно превозно средство, чиято собственост е прехвърлена преди 27 декември 2017 г., за което приобретателят не е изпълнил задължението си да регистрира придобитото превозно средство в законоустановения срок от придобиването, може в срок до 31 декември 2023 г. да предостави в отдел сектор „Пътна полиция“ при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи копие на документ, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността на превозното средство.
(2) В случаите по ал. 1 след предоставянето на копието на документа, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността, регистрацията на пътното превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система от отдел сектор „Пътна полиция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи.
В автоматизираната информационна система се отбелязва прекратяването на регистрацията и се вписват данни за приобретателя, номер и/или дата на документа за прехвърляне на собствеността.
(3) При прекратяването на регистрацията по ал. 2 отдел сектор „Пътна полиция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, издава на прехвърлителя по негово искане удостоверение, съдържащо информация за датата на прехвърлянето на собствеността на пътното превозно средство и датата на служебното прекратяване на регистрацията.
(4) Разпоредбите на ал. 1 до 3 се прилагат и когато собствеността на пътното превозно средство по ал. 1 е прехвърлена на лице, което не е български гражданин или договорът е сключен извън територията на Република България.“
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, предложения, мнения, становища по така предложените текстове? Няма.
Подлагам на второ гласуване параграф единствен от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 154-01-15.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо и на второ гласуване.
Колеги, благодаря Ви за експедитивността.
Благодаря на всички за участието.

Продължаваме с втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-31.
Внесен е от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
Гости по тази точка са:
- от Министерството на вътрешните работи: Милко Бернер – заместник-министър; Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на Европейския съюз“; Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“ – дирекция „Миграция“;
- от ДАНС –Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“;
- от Министерството на правосъдието – Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“;
- от Министерството на външните работи: Румяна Йорданова – началник отдел „Консулско-правни въпроси, Европейски съюз и Шенген“, дирекция „Консулски отношения“; Иван Мотев – началник отдел „Визов център“, дирекция „Консулски отношения“
- от Министерството на труда и социалната политика: Христо Симеонов – началник на отдел в дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“; Атанас Колчаков – държавен експерт в дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“;
- от КТ „Подкрепа“ – Ваня Григорова – съветник на президента на КТ „Подкрепа“;
- от КНСБ – Атанаска Тодорова – главен експерт в КНСБ.
Колеги, изпратили сме Ви целия доклад на електронните пощи. Молбата ми е, за да бъдем по-експедитивни, иначе се очертават 3 часа четене, да чета само параграфите и там, където има…
Колеги, съгласни ли сте по този начин да водим заседанието? Да – о´кей.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г., приет на първо гласуване на 2 октомври 2020 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3.
Колеги, подлагам на гласуване до § 3.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Колеги, предложения, мнения, становища?
Заповядайте.
РУМЯНА ЙОРДАНОВА (МВнР): Благодаря, господин Председател.
За съжаление, ние трябва пак да повторим нашето официално становище на Министерството на външните работи, че не можем да подкрепим посочената редакция на чл. 14б, тъй като тя противоречи на два основни регламента на Европейския съюз – това е Регламент 1806/2018 г., който дава определение, че единната виза се разрешава за престой не повече от 90 дни във всеки период от 180 дни. Поради тази причина новата виза, която се предлага за 30 дни, без фиксиран период на пребиваване, ще бъде в пълно противоречие с този основен регламент, който ние прилагаме директно и пряко. Има опасност от наказателна процедура.
Другото предложение за издаване на визи на границата, също противоречи на чл. 35 от визовия кодекс и на чл. 9д от Закона за чужденците, който казва, че издаваме визи на границата само при неотложни случаи, при хуманитарни причини.
Следва да имаме предвид и реалността, която в момента – в пандемията на COVID, предполага на границата човек да се яви с PCR тест, да остане под карантина, а след няколко седмици да предостави и единен формат за ваксинационен паспорт. Смятаме, че това, което ние сме предложили в Законопроекта в Министерския съвет за многократна виза, е по-резонно и ще даде по-голямо улеснение на добросъвестните пътници, отколкото предложената редакция. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Чухме Вашето становище и по второто предложение. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложенията поотделно.
Подлагам на гласуване първото предложение на Искрен Веселинов.
За – 2, против – няма, въздържали се – 16.
Предложение на Искрен Веселинов и група народни представители.
Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.
Чухме становището на Министерството на външните работи.
Някакви предложения, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване второто предложение на Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 16.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4, като в т. 6 думите „чл. 41, ал. 1, т. 2, 3 и 5“ се заменят с „чл. 41, т. 2, 3 и 5“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване от § 5 до § 11, който става § 10.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11.
По § 12 има ли изказвания?
Заповядайте.
АТАНАСКА ТОДОРОВА (КНСБ): Ние имаме няколко съображения по този параграф, които бяха изказани и в работната група. Като че ли тогава – на 29 октомври 2020 г., всички около тази маса стигнахме до консенсус. След редакцията виждам, че е доста по-различно, дори от първоначалния вид, който беше и има нанесени още щети, които са в ущърб на работниците и служителите, а именно: първо, няма продължаване на този срок. Има едно единствено издаване на разрешително…
Първо, искам да кажа, че този екземпляр, който в момента гледаме, ние от синдикатите не сме го получили. Видяхме го за първи път 10 мин., преди заседанието.
Второ, спорният текст, който беше за срока на разрешението по алинея..., „ще бъде предоставено, когато са налице“, това въобще е изчезнало и няма подновяване на сроковете.
По-големият ущърб е за това, че пада изискването на Директивата, чужденецът да бъде извън територията на страната при първоначалното му издаване на разрешение. Това е в чл. 24и, ал. 3, казва: „Не се изисква чужденецът с разрешено право на пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за работа да е извън територията на Република България.“ За второто изречение сме съгласни, но с първото не сме съгласни, както и с това, че трябва да бъдат налице за основателно подновяване на неговото разрешително за пребиваване, когато изтече 3-годишната давност. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря на госпожа Тодорова.
От МВР съображения по това, което чухме?
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА (МВР): Колеги, предвидили сме да може да се подновява. Не се изисква чужденецът при последващо кандидатстване, тоест ние не го ограничаваме само веднъж да може да кандидатства.
РЕПЛИКА: При какви условия се подновява?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Момент, ще Ви дам думата.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: При същите условия.
ЗЧРБ не борави с понятието „подновяване“. Когато са налице основания за продължително пребиваване, те са детайлно изброени в чл. 24и. Ако лицето след третата година продължава да отговаря на тези основания, подава заявление със същите тези документи и му се издава ново разрешение за продължително пребиваване. Документът е нов, ние не подновяваме нищо. Сега, знаете, продължителното беше една година, две години, три и на третата го караме да излезе и да влезе с нова виза D. Сега решихме, че това не е целесъобразно за никой.
Всъщност ние не подновяваме нищо, ние издаваме ново разрешение за пребиваване при същите условия. Ако той изпълнява условията на чл. 24и, проблем за нас няма. Ако не ги изпълнява…
Подновяване нямаме като такъв термин, както например е при брак. При брак с български гражданин е за една година, на втората кандидатства пак, на третата пак, но ние не подновяваме. Ние издаваме ново разрешение. Документът фактически е изцяло нов. Той си кандидатства на това основание, ако са налице основания за пребиваване.
РЕПЛИКА: Тоест, ако отговаря на условията за първоначалното издаване?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Нямам становище. Искам да попитам: защо смятаме, че се увреждат права при условие, че за втората хипотеза, за която говорихте, има издадено пребиваване, но трябва да е извън територията на страната, за да получи разрешението си? Тук не ми е ясно?! Човекът притежава постоянно пребиваване, той може да влиза в страната, да е в страна, обаче трябва да го изведем от страната, за да получи само разрешението за работа? Тук нещо не ми е ясно – с какво го увреждаме и, ако го увреждаме – да се съгласим, да знаем, че го увреждаме по някакъв начин.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: И само още едно уточнение да направим.
Вижте, в ал. 3 има „не се изисква чужденецът с разрешено право на пребиваване да кандидатства“, тоест да има друго разрешено пребиваване... (Шум и реплики.) Разбирате ли?
РЕПЛИКА: Има пребиваване.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Не, при изначално, при първоначално кандидатстване за това точно пребиваване, разбирате ли?
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Значи за първоначалния достъп до пазара на труда е ясно, но той вече е в България и има пребиваване на друго основание. Каква е логиката да го изкараме извън страната, за да кандидатства за виза D и отново да влезе, като ние вече сме направили хилядите справки за първоначално… (Реплика.)
РЕПЛИКА: В смисъл уточнението е с разрешено право на пребиваване?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Когато имаме разрешено продължително пребиваване в страната на друго основание, за нас не е проблем.
РЕПЛИКА: Ама това е записано.
РЕПЛИКА: Това е текстът.
АТАНАСКА ТОДОРОВА: Но, когато говорим за първоначално кандидатстване за единно (шум и реплики) пребиваване и работа сме категорични, че Директивата изисква лицето да бъде извън страната...
РЕПЛИКА: То е извън страната.
АТАНАСКА ТОДОРОВА: Това е първото.
Второто, което е – пазарният тест, тоест да се проучи необходимостта и липсата от наличие на български работник, който да заеме това място, го няма. Имате сложено едно хубаво изречение в чл. 24, ал. 5 буква „б“ след запетайката: „когато се изисква предварително проучване на пазара на труда“...
Кога се изисква това предварително проучване? Навсякъде от Закона за трудовата миграция го изхвърлихте. Да, сега го изхвърляте и знам, че Вие нямате отношение Министерството на вътрешните работи, имат отношение дамите и господа народни представители. И това са нашите притеснения.
МАНОИЛ МАНЕВ: Тоест разбрахме се, че, когато е за втора процедура вече няма проблем?
РЕПЛИКА: Да, да.
МАНОИЛ МАНЕВ: Това ми беше много важно, защото...
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От Министерството на труда и социалната политика по този повод?
ХРИСТО СИМЕОНОВ (МТСП): По този член не сме планирани да вземем отношение. Ако има въпроси, ще отговорим.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Госпожо Григорова, слушам Ви.
ВАНЯ ГРИГОРОВА (КТ „Подкрепа“): Съвсем кратка реплика по отношение на тази подточка „б“, която спомена колежката, наистина пише: „когато се изисква предварително проучване на пазара на труда“. Но, когато го извадим, аз силно се надявам да подкрепите това да не го извадим, от Закона за трудова миграция и трудова мобилност, тогава не става ясно кога въобще ще се изисква такова предварително проучване на пазара.
Тоест поставяме някакъв текст, който се позовава на друг текст, който не съществува, дори това е проблемът. Аз не виждам някой да дава отговор къде го е скрил в Закона за чужденците евентуално.
РЕПЛИКА: За пазарния тест става въпрос.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Симеонов?
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
По принцип за нас не е проблем тук да отпаднат думите „когато се изисква предварително проучване“, така че да е ясно, че трябва да се представят обяви. По принцип би трябвало да се представят обяви, поне така е и досегашният ред по Закона за трудовата миграция. От него отпада пазарният тест не за друго, а защото наистина остава само за този вид разрешение, когато е единното и досега е било само за единното и за в бъдеще, прехвърляйки разпоредбите в този закон смятаме, че това е абсолютно достатъчно.
От тази гледна точка думите „когато се изисква“ за нас не е проблем да отпаднат.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Заповядайте, нещо имате да кажете?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Ние се съгласяваме с редакцията на Министерството на труда и социалната политика да отпаднат думите „когато се изисква предварително проучване на пазара на труда“.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 12, който става § 11 заедно с предложената редакция за отпадане на думите „когато се изисква предварително проучване на пазара на труда“.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12.
Заповядайте.
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Ако позволите само една дребна редакционна бележка, тъй като все пак това е текст, който въвежда Директива и към действащия момент в момента чисто терминологично, редакционно нямаме проблем с текстовете. Чисто терминологично дефиницията в Директивата е такава, каквато е и в действащия ЗЧРБ и нея не я пипа този законопроект.
Заглавието се казва: „Разрешение за сезонен работник“. В момента в този член навсякъде говорим: „разрешение за продължително пребиваване с цел заетост, като сезонен работник“. Твърде усложнена и удължена е тази формулировка.
По принцип разбираме, че колегите от МВР искат в заглавието да седи, че е за продължително пребиваване и не сме против тази част, но целта, че е за заетост, а и „като сезонен работник“ твърде усложнява изказа.
За нас може би компромисно би трябвало да отпаднат думите „с цел заетост“ и да остане „разрешение за продължително пребиваване, като сезонен работник“. Това ще отговаря и на Директивата, и в Допълнителните разпоредби това също трябва да се добави за „продължително пребиваване“. Само това, нищо повече. Благодаря.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: В първата алинея само?
ХРИСТО СИМЕОНОВ: На три – четири места се среща в алинеите, аз съм го подчертал. То е на три или четири места, само в този член. Аз го бях дал в последната редакция като бележка.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: МВР?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Предвид, че самото заглавие на Директива № 36 е с цел заетост като сезонен работник, не виждам какво толкова бихме променили като изказ, при положение... Тя дефиницията… Има две дефиниции там, като едната въобще не е отчетена при въвеждането. Така че оставям на Ваша преценка как да... (Реплика.)
Ние общо взето сме да си остане така, както е предложено.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Други съображения по този текст?
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Единствено тогава поне в „Допълнителните разпоредби“ да се промени заглавието, защото тук се говори за едно разрешение, а там за друго. В „Допълнителните разпоредби“ дефиницията е: „разрешение за сезонен работник“ такава, каквато е по Директивата.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Добре.
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Тогава там трябва да се промени, но да се унифицира.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Добре, в „Допълнителната разпоредба“ ще се добави…
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Но думите „с цел заетост“ не е елемент на това.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Разбрахме, дефиницията ще...
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който става § 12.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
По § 15 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16, като в т. 2 думите „образец, утвърден в“ се заменят с „образец, съгласно т. 3“, думата „производството“ се заменя с „производство“, а думите „ал. 4 – 12, ал. 17, ал. 19 и ал. 20, ал. 22 се заменят с ал. 4, 11 и 17 – 22“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Господин Председател, позволете ми да направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия правилник в параграфа, който разглеждаме сега – § 18, относно чл. 33н, ал. 6 да се измени така:
„(6) Когато притежателят на „Синя карта на Европейския съюз“ не е спазил изискванията по ал. 1, 2 и 5, както и когато е ползвал правата си по ал. 3 и не е започнал работа, директор на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице отнема или отказва подновяването на „Синя карта на Европейския съюз“.“
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, първо, предлагам да гласуваме предложените параграфи от 14 до 17 и след това § 18 и предложението по чл. 83 на господин Ципов.
Подлагам на гласуване от § 14 до § 17.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ципов по чл. 83 за § 18, който става § 17.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20.
Колеги, предлагам да гласуваме така предложените параграфи – от 19 до 21.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 22 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 22.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 24 и предлага да бъде отхвърлен.
Предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Работната група... (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: По принцип подкрепяме предложението, но предлагаме малко по-различна редакция. Отчитаме, че отсъствие от 12 месеца от територията на Република България или от територията на Европейския съюз в този период е крайно недостатъчно и бихме се съгласили примерно лицето да отсъства 24 месеца. Така или иначе чужденците в момента са доста затруднени да влизат на територията на страната и голяма част от тях не могат да спазват изискванията. Говорим само за постоянно и дългосрочно пребиваващите. Не могат да се завърнат, няма полети от доста държави, така че за нас предложението...
Само ще променим систематичното място на предложението – в „Преходна разпоредба“. Просто да не отнемаме постоянното пребиваване, идеята е да дадем по-голям времеви период за отсъствие.
КРАСИМИР ЦИПОВ (говори при изключен микрофон): Въпросът е, че систтематично наистина мястото му не е в тялото на закона. Трябва да се направи „Преходна разпоредба“… (Реплики и уточнения извън микрофоните.) Да го подкрепим по принцип…
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Колеги, първо, искам да подложа на гласуване § 22 и § 23, които стават § 21, и § 22, и § 24, който трябва да бъде отхвърлен.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 23.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Председател, гласуваме по принцип предложението на господин Гьоков и група народни представители, референтите да подготвят предложение… (Реплики.)
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добре.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Референтите ще подготвят предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 23.
„§ 23. В чл. 40, ал. 1, т. 2 думите „20 – 22 както“ се заменят с „20 – 22 и 26 както“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
Работната група по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 28.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.
Колеги, подлагам на гласуване от § 23 до § 30, който става § 29.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 30.
Гласуваме предложението за създаването на нов § 30.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 31.
Тук има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Работната група не подкрепя предложението.
Гласуваме създаването на нов § 31.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов.
За – 2, против – няма, въздържали се 16.
Параграф 31.
Заповядайте, господин Манев.
МОНИЛ МАНЕВ: По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в § 31 относно Закона за влизане, пребиваване и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в т. 7, буква „г“ думите „или е имало основание да им бъде предоставена такава“ се заличават. Това е предложението по § 7.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Заповядайте.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: МВР подкрепя така направеното предложение по реда на чл. 83.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 31, който се подкрепя от работната група и направеното предложение от господин Манев по чл. 83.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32.
По § 32 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33.
Предлагам да гласуваме направените предложения до § 33.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 34.
Изказвания по неподкрепеното предложение?
Заповядайте, госпожо Григорова.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Благодаря за възможността още веднъж да се опитаме да Ви убедим да не отменяте текста на чл. 7, ал. 1, т. 1, който всъщност съдържа задължението на работодателя преди да потърси работна ръка от чужбина, да потърси такава в България.
И на работната група стана ясно, че причината поради, която се отменя това задължение, е, че така или иначе работодателят може да го подмине. Тоест, той може да не потърси реално работници от страната, да постави неизпълними изисквания и след това да покаже документи, че по същество е пускал обява, но реално той е направил така, че да не намери български работници. Ние го виждаме това.
И в момента, включително в понеделник имахме заседание на Националния съвет за трудова миграция, и трудова мобилност, в която за трети пореден път една чужда фирма се опитва да внесе само и изцяло турски граждани като, въпреки че някои институции твърдяха, че в България нямало такива професионалисти, които са нужни на въпросната компания. Там не става въпрос за особени професионалисти. Ставаше въпрос за общи работници – за копачи на канали, за склададжии. Причината, поради която въпросната фирма не иска да наеме дори хората, които са се явили и са поискали да заемат свободните работни места, е това, че те нямат референции от работодател. Кой общ работник има референции от работодател? И това, че те нямали документи за придобита квалификация. В България особено квалификация за придобиване на възможността да бъдеш склададжия, да кажем – няма.
Същото беше и по отношение на шофьорите. Това го казвам, за да покажа, че наистина има начини, по които работодателите могат и правят така, че да заобикалят защитата заложена към момента в българското законодателство, но това не означава, че трябва да премахнем тези защити за българските работници. Това означава, само че не трябва да позволяваме това да се случи.
Ще сме Ви благодарни, ако не отмените пазарния тест, тъй като в крайна сметка сред няколкото варианти, които могат и предлагат европейските държави членки за защита на собствените си работници – това при нас остана последното и с това премахване на този текст ще отменим всички закрили за българския работник и ще позволим да бъдат внасяни всякакви работници дори, когато в страната има огромен ръст на безработицата. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
АНТОАНЕТА ТОДОРОВА: Благодаря Ви.
Искам само да информирам уважаемите народни представители, че всъщност пазарният тест остана само и единствено за нискоквалифицирани работници. Синята карта, вътрешно-корпоративният трансфер и сезонните работници – нямат изискване за пазарен тест. Тоест, единствено за нискоквалифицирани работници остана изискването, първо да предложим на българските работници свободни работни места и след това на чуждите граждани. За съжаление, в настоящия текст липсва това изискване.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Заповядайте, господин Симеонов.
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, ще благодаря и на госпожа Тодорова, защото тя уводно въведе и моето изказване. То е, че наистина мястото на тази разпоредба не е в общите разпоредби, защото и към момента чл. 7 е част от Раздел „Общи разпоредби“ за всичките режими за трудова заетост на граждани на трети държави. Към момента, както тя посочи, тази норма е останала единствено за единното разрешение. Както преди малко взех думата по чл. 24к в ЗЧРБ с отпадането на текста, който отпадна, Вие го приехте на Комисията. Останалият текст – остана като изискване работодателите задължително да представят доказателства, че те са търсили на нашия пазар на труда български работник.
Тези документи дирекция „Миграция“ ще ги препраща в Агенцията по заетостта и както до момента нищо не се променя в тази процедура, Агенцията по заетостта ще продължи да извършва оценка на тези документи от гледна точка достъпа до пазара на труда. Картината остава такава, каквато е в момента и де факто не се променя нищо по отношение на пазарния тест. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Позволете ми да споделя виждането на представителите на синдикатите, без да го повтарям, за да няма тавтология в изложенията. Техните опасения са абсолютно основателни. Нашата парламентарна група на представителите в тази комисия считахме, че са се отказали от подобно нещо, защото веднъж беше внасяно и след това го изтеглихте. Сега пак се връща, само че по друг Закон.
По тази причина ние сме против и сме внесли също и предложение да отпадне този текст. Защото той наистина уврежда правата на българските граждани, които са на пазара на труда. Още повече, че в момента сме в криза, която е причинена на пазара на труда в резултат на COVID епидемията. Знаете има доста хора, които в момента са в процес на търсене на работа от определени професии.
Така че считаме, че подобни текстове биха увредили значително техните права. Не е уместно към днешна дата да приемем подобни текстове. Това нещо ще бъде казано и в залата, разбира се. Трябва да се знае, че в момента се прави грешка с приемането на подобен текст. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От Министерството на вътрешните работи?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Мога да допълня колегата от Министерството на труда и социалната политика, който много ясно каза, че всъщност пазарният тест в действащото българско законодателство отдавна е отпаднал. Това че ние правим редакции в момента на действащи разпоредби и се опитваме да уредим процедурата, така, както е трябвало да бъде уредена единно в един Закон – пазарният тест отдавна е отпаднал. (Реплики и уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, само секунда. Ние всички покрай тази маса нямаме никакви разминавания. Има нещо, за което най-вероятно не се разбираме.
Колко време продължи работната група? Нямам представа вече. (Реплики.)
АТАНАСКА ТОДОРОВА: Един час.
МАНОИЛ МАНЕВ: Не е вярно. Тоест, много време, много дни и много часове бяха похарчени тук и аз знам. Въпросът ми е следният към всички – да се уточним, да сме наясно. За единното разрешение отпада ли пазарният тест?
РЕПЛИКА: Да
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Не.
МАНОИЛ МАНЕВ: С промяната, която направихме… (Реплика.)
Точно така. Разликата е, че се представят в „Миграция“. Нека да я уточним за всички, които не са били на работната група, че сега вече документите се представят в „Миграция“ и тя ги придвижва към Вас. Това е целта всъщност и на мярката, и на цялата тази история с процедурата наложена ни от Европейския съюз – да са на едно място. (Реплики при изключени микрофони.)
О´кей, няма проблем. Въпросът, че в момента същите документи се предоставят в „Миграция“. Така ли е? Питам, в момента задавам въпрос – предоставят се в „Миграция“ и те се придвижват по реда, по който трябва да се придвижат. Ние там с промяната, която направихме преди малко, всъщност запазихме за единното разрешение, запазихме този прословут пазарен тест. Това, което казвам дотук, вярно ли е? Благодаря. (Реплики.)
Сега ще Ви чуя и Вас. Аз искам да чуя тях, защото ние часове наред си го обяснявахме това. Благодаря Ви.
Нека да чуем кое не е вярно от това, което Вие казахте?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Слушам Ви.
АТАНАСКА ТОДОРОВА: Аз ще започна, друг ще довърши – и така.
Това, на което искам да обърна внимание и Вие казахте, господин Манев, че сте приели – да, представя копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет, и мотивира отказа си да наеме български граждани. Това, което липсва е следното нещо: съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда при условия – добре, обща е формулировката, не Ви харесва – разбирам Ви, но в същото време има нещо друго. Този работодател няма да е обявил свободното работно място в Агенцията по заетостта, ще има само копия от местни и национални средства за масова информация, което може би е по-добре, може би не е по-добре. Според мен не е, защото ние нямаме реална представа дали това място е било свободно или не е, или просто някой е платил, за да му стои в колонката едно изречение: „Търся готвач за 600 лв.“.
От друга страна, имаме изисквания, които – да, може би се струват формални, но трябва да намерим работа за българите, защото българите излизат от България. Имаме 260 000 регистрирани безработни, от тях 58% са с основно и по-ниско образование и в същото време ще вкараме 129 турски граждани следващата седмица да копаят. Аз да Ви попитам тогава: къде е общественият интерес, къде е защитата? (Реплика.) Аз не Ви приемам като враг, аз Ви задавам въпрос, както Вие на мен ми задавате въпрос.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Симеонов, заповядайте.
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Само да кажа, че Министерството на труда и социалната политика се занимава с аспектите на миграцията не само като вход на чужденци, но и като изход на българските граждани, така че много добре разбирам позицията на синдикатите. Бих искал да отбележа, че това е един съвсем друг дебат, който в момента се опитва да бъде отворен, а именно за задължителното обявяване на всички свободни работни места в Агенцията по заетостта, нещо, което някога е било факт, но в момента отдавна не е. От тази гледна точка се получава абсолютна неравнопоставеност, след като работните места за българските граждани не са обявени, защо трябва тези да бъдат обявени задължително в Агенцията по заетостта? От тази гледна точка този дебат в случая по този начин е несъстоятелен в тази комисия и по този законопроект.
А иначе за конкретния случай с турските граждани – също не е елемент на този законопроект.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: В този законопроект, може би, не в тази комисия.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (говори при изключени микрофони): Това е Вътрешна комисия, ако ние сме несъстоятелни… Аз го приемам като лична обида.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, аз много държа да запазим този дух. Защо аз? Защото се наложи да влизам в работните групи на този законопроект, за да се убедя, че правим неща, които…
Такова разбирателство и такава добра работа по друг законопроект ние сме имали в тази комисия отдавна. Запазването на този дух е изключително важно лично за мен, като народен представител. Затова одеве реагирах по този начин, защото всъщност нито една от думите, които казват синдикатите, не е в противовес с това, което мисля аз и колегите ми.
Въпросът е, че този законопроект, може би трябваше да си го кажем още в началото като започнахме да работим по него, сега, днес в Комисията. Този законопроект събра в себе си страшно много нормативна база и то без да имаме правото да крием, че имаме правото да я разграничаваме по някакъв начин, защото тази нормативна база изискваше процедурата да стане уж цялостна, една процедура, не на едно гише, а една процедура, това изисква, за съжаление, прословутата европейска нормативна база. И ние тръгнахме да правим всичко това и го правим добре до момента, тоест в съгласие. И на Комисия точно по този въпрос ме убеждаваха колегите, че всъщност всичко това е запазено, но то просто отива в друг вид процедура.
Сега това, което Вие казвате, че липсващите думи, че трябва да са „обявени“ местата в бюрата по труда, променят същността на текста. И това дебатирахме в работната група, и там също бяхме убеждавани и аз получих своето вътрешно убеждение, че, ако за българските граждани нямаме изискване такова, а го въвеждаме само за определени групи, ние всъщност ще направим един тежък закон, който отне месеци да се работи по него и пак ще влезем в процедура, защото ще създадем пък процедура по дискриминация.
Аз не оправдавам – мисля, че не се разбрахте, защото той искаше да каже, че не в този закон трябва да отстояваме тези права, за които Вие говорите. Процедурата трябваше да бъде променена – за подаване на документи, които се изискват, за да можеш да работиш, казано най-общо и тази процедура изисква да ги подаваме при МВР и МВР да ги прати при тях, и те да ги обработят, да върнат на МВР три разрешения ли бяха, три становища, които МВР, след което да издадат едни документи и този човек да влезе. Това е в общи линии разказано, като „Война и мир“ в три изречения.
Истината е, че ако трябва да се променя същността на това, за което Вие говорите и с което аз съм съгласен, то трябва да се направи в някой друг закон, в някоя друга експертиза, ако щете, и тристранните… да се включат в това и това да се случи или за всички работници – обявяването задължително на работните места да се върне, или да отпадне нацяло. Но това не е решението, което можем да вземем в Закона за чужденците. Това исках да кажа аз.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Други колеги, има ли?
Заповядайте.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Аз разбирам, че някой от Министерството на труда Ви ги е наговорил тези неща, но, когато говорим за дискриминация, трябва да споменем, че към момента, публични структури, предприятия, и прочие са задължени да обявяват свободните си работни места в Агенцията по заетостта, и ако търсим причина да не се обявяват свободните работни места, нарочени за чужденци, това не е аргумент. Ние в момента имаме различие и то различие по отношение на задълженията на публичните структури най-общо казано спрямо частните такива.
Когато говорим за това дали трябва да се обявят в Агенцията по заетостта, ако – пак ще дам пример с последното, тъй като ми е най-прясно. Ако не бяха обявени в Агенцията по заетостта, ние нямаше да знаем, че работодателят поставя в първите си обяви, поставяше задължително условие работниците да знаят турски език. След като ние повдигнахме… (Реплика.) Не, не вижте – това нямаше да го знаем, разбирате ли? След като ние повдигнахме въпроса – вече не е задължително изискване, а е някакво предимство. Това е причината да настояваме да бъдат видими тези обяви, за да можем поне да се опитваме по някакъв начин да минимизираме злоупотребите с правата на българските работници, които очевидно имат подкрепа от някои български институции.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Симеонов, заповядайте.
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Първо, искам да се извиня на уважаемите народни представители, защото наистина явно не бях правилно разбран.
По отношение на последното изказване на госпожа Григорова, само бих искал да поясня, че то изцяло препраща към една съвсем друга материя, а именно процедурата по реда на чл. 14 от Закона, където ние всъщност не променяме това и там тази процедура се запазва такава, каквато е. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Колеги, по тези текстове?
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Ако сме изчерпали точно този дебат, бих искал само да обърна внимание, че в работната група в оперативен порядък бях помолил за една редакция на чл. 64, ал. 3 в Закона да отпаднат думички „след конкурс“, тъй като става въпрос за процедура по Закона за дипломатическата служба, става въпрос за нашите аташета. Имаме точно две думички, просто трябва да отпаднат от една алинея. Дали е възможно това да стане, нямам представа.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Не е минало на съгласуване.
ХРИСТО СИМЕОНОВ: Бих искал да обърна внимание, че съм помолил ръководството.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване § 33, който става § 34.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 30.
Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 36.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 37.
„§ 37. (1) Параграф 1 се прилага след влизането в сила на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния.
(2) Параграфи 8 – 12, 15 – 22, 28, § 33, т. 1, букви „а“ и „б“, § 34, 35 влизат в сила от 1 юни 2021 г.
(3) Параграф 32, т. 7 влиза в сила от 1 февруари 2020 г.“
Колеги, подлагам на гласуване направените предложения от § 34 до § 37.
За – 18, против и въздържали се – няма.
С това Законопроектът е приет на второ гласуване.
Благодаря на всички.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Аз се извинявам, господин Председател, колеги, ще Ви задържа само една минута. Много държа да кажа две неща във връзка с работата на Комисията и на работните групи до ден днешен.
Вие знаете, че минахме през тежки моменти в работните групи, стигнахме до повишаване на тон и какво ли не, но в крайна сметка това, това което се получи днес – да можем да си говорим, да сменим дори текстове под последна редакция на синдикатите на второ гласуване, аз смятам, че показва, че ние, когато решим, можем да работим супер. Благодаря Ви, за което на всички, и ако съм обидил някой по време на работа на работните групи с по-бурния си тон, се извинявам днес, тук, сега – това му е мястото. Благодаря Ви за това, което направихме.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Благодаря и на всички колеги, които участваха в работните групи, и на синдикатите – имаше сериозни дебати. Благодаря Ви.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред. Благодаря.
Закривам заседанието на днешната комисия.

(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН НУНЕВ

СТЕНОГРАФ:
Галина Мартинова