Законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ



ДОКЛАД


Относно: Законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.

Второ гласуване


З А К О Н
за храните
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Раздел І
Предмет и цел на закона
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.


Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към безопасността на храните;
2. изискванията при производство, преработка и дистрибуция на храни;
3. изискванията към опаковането, етикетирането, представянето и рекламата на храните;
4. правата и задълженията на бизнес операторите, които произвеждат, преработват или дистрибутират храни;
5. изискванията при производство и пускане на пазара на материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
6. правата и задълженията на бизнес операторите, които пускат на пазара материали и предмети за контакт с храни;
7. условията и реда за извършване на хранително банкиране и безвъзмездно предоставяне на храни;
8. изискванията при продажба на храни от разстояние;
9. правомощия и задължения на органите за официален контрол при производството, преработката и дистрибуцията на храни;
10. координацията на държавната политика в сектор храни за гарантиране на устойчивото му развитие;
11. функции и правомощия на професионалните организации на производители, преработватели и дистрибутори на храни;
12. функциите на Националния съвет по храните;
13. изискванията за работа на Помирителната комисия към министъра на земеделието, храните и горите.
(2) Разпоредбите на закона не се прилагат за:
1. първично производство на храни за лична консумация в домакинството;
2. приготвяне и съхраняване в домашни условия на храни, предназначени за лична консумация в домакинството;
3. реда за производство, получаване, преработка, етикетиране и търговия с храни по чл. 1 от Закона за виното и спиртните напитки.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения:
1. т. 12 – отпада.
2. т. 13 става т. 12.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към безопасността на храните;
2. изискванията към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни;
3. изискванията за опаковане, етикетиране, представяне и реклама на храни;
4. изискванията при производство, преработка и/или дистрибуция на храни;
5. изискванията към обектите за производство и търговия на едро и изискванията за търговия на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
6. изискванията при транспортиране на храни;
7. изискванията за търговия с храни от разстояние;
8. изискванията за натуралните минерални, изворните и трапезните води;
9. изискванията към храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и храните, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества;
10. изискванията към добавките, ензимите и ароматизантите в храни и хранителни добавки;
11. изискванията към храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване;
12. изискванията към генетично модифицираните храни;
13. изискванията към храните, обработени с йонизиращо лъчение;
14. изискванията към пушилните ароматизанти, използвани или предназначени за влагане във или върху храни;
15. изискванията към новите храни;
16. условията и реда за извършване на хранително банкиране;
17. органите за официален контрол при производството, преработката и/или дистрибуцията на храни;
18. условията и реда за износ на храни;
19. функциите на Националния съвет по храните;
20. функциите и правомощията на браншовите организации на производители, преработватели и/или дистрибутори на храни;
21. изискванията към дейността на Помирителната комисия.
(2) Разпоредбите на закона не се прилагат за:
1. първичното производство на храни за лична консумация в домакинството;
2. приготвянето и съхранението в домашни условия на храни, предназначени за лична консумация в домакинството;
3. производството, получаването, преработката, етикетирането и търговията с храни по чл. 1 от Закона за виното и спиртните напитки.


Чл. 2. Законът има за цел да:
1. гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните;
2. осигури прилагането на правото на Европейския съюз и националните мерки в областта на храните.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Чл. 3. Държавната политика в областта на безопасността на храните се провежда от министъра на земеделието, храните и горите, от министъра на здравеопазването и от министъра на икономиката съгласно правомощията им и в съответствие със Закона за управление на хранителната верига.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 3 думите „и в съответствие със Закона за управление на хранителната верига“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. 3. Държавната политика в областта на безопасността на храните се провежда от министъра на земеделието, храните и горите, от министъра на здравеопазването и от министъра на икономиката съгласно правомощията, предоставени им със закон.

Раздел IІ
Общи изисквания към храните
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел IІ: „Изисквания към храните“.


Чл. 4. Храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. (1) Храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве.
(2) Храната трябва да отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция, предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и правото на Европейския съюз в областта на храните.

Чл. 5. Специфични изисквания към групи храни и конкретни храни, както и към тяхното производство, преработка и дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. Специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна от групи или подгрупи храни, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет.

Чл. 6. Национални мерки съгласно изискванията на чл. 1, параграф 2, буква „в“ и чл. 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (ОВ, L 139 от 30 април 2004 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 852/2004“, се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на здравеопазването.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
Чл. 6. Министърът на земеделието, храните и горите, съответно министърът на здравеопазването, с наредби определят национални мерки в съответствие с чл. 1, параграф 3 и чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 852/2004“.

Чл. 7. Национални мерки съгласно изискванията на чл. 1,
параграф 3, букви „в“, „г“ и „д“ и чл. 10, параграф 4 от Регламент (ЕО)
№ 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ, L 139 от 30 април 2004 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 853/2004“, се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и горите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
Чл. 7. (1) Министърът на земеделието, храните и горите с наредби определя национални мерки в съответствие с чл. 1, параграфи 4 и 5 и чл. 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 853/2004“.
(2) Здравните изисквания към животните, от които се добиват храни, се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите, с която се въвеждат изискванията на Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека.

Чл. 8. (1) Браншовите организации на производители, преработватели или дистрибутори на храни разработват по подотрасли браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики за храните и за въвеждане, прилагане и поддържане на постоянни процедури, основаващи се на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) при производството, преработката и дистрибуцията на храни.
(2) Браншовите стандарти и ръководства по ал. 1 се утвърждават от Националния съвет по храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. При производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се прилагат и браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики за храните и за въвеждане, прилагане и поддържане на постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004.


Раздел IIІ
Изисквания към бизнес операторите

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В глава първа наименованието на раздел ІІІ се изменя така:
„Изисквания към бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел III: „Изисквания към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни“.

Чл. 9. Бизнес операторите са длъжни:
1. да уведомяват компетентните органи по чл. 24 за местата и извършваните дейности под техен контрол;
2. да предприемат необходимите мерки за осигуряване спазването на изискванията на този закон относно храните, сгради, помещения и инсталации или други съоръжения за храни, местата за първично производство на храни и условията за съхранение, транспорт и опериране с храни;
3. да разполагат с информация относно храните, животните и материалите, използвани при производството и реализацията на храните под техен контрол.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. Бизнес операторите с храна, наричани по-нататък „бизнес оператори“ са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и дистрибуцията на храните под техен контрол.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, наричани по-нататък „бизнес оператори“, са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен контрол.

Чл. 10. Бизнес операторите, извършващи първично производство, трябва:
1. да разполагат с точна информация относно храните;
2. да познават здравните рискове, свързани с безопасността на храните;
3. да съхраняват на място документация относно прилагания от тях самоконтрол.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 10 се изменя така:
„Чл. 10. Бизнес операторите, извършващи първично производство, трябва да:
1. съхраняват на място документация относно прилагания от тях самоконтрол, включително технологична документация за храните;
2. предоставят на контролните органи достъп до местата, документацията и информацията отнасяща се до извършваната от тях дейност;
3. оказват съдействие при извършване на официален контрол.“
Предложението е оттеглено.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 10 да бъде отхвърлен.

Чл. 11. (1) Бизнес операторите с изключение на тези по чл. 10 трябва да изготвят в писмен вид постоянни процедури, основаващи се на принципите на Системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) при производството, преработката и дистрибуцията на храни, и да ги изпълняват, включително да съхраняват документация за прилагането им.
(2) Бизнес операторите гарантират безопасността на храните, включително с резултати от лабораторни изпитвания на проби, съгласно програмите си за самоконтрол.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 11, ал. 2 думите „програмите си за самоконтрол“ се заменят с „въведените добри производствени и хигиенни практики и процедурите по ал. 1.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 11 ал. 1 се изменя така:
„(1) Бизнес операторите, с изключение на тези по чл. 10 въвеждат, прилагат и поддържат процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004, включително разработват, прилагат, поддържат и актуализират технологична документация или национални, утвърдени или браншови стандарти за храните, които произвеждат.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
В Чл. 11, ал.1 след думите „с изключение на тези по чл. 10" да се добави „и по чл. 30, ал. 1".
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
Чл. 10. Бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1, въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004, и технологична документация за храните, които произвеждат и/или национални, утвърдени или браншови стандарти.

Чл. 12. Бизнес операторите уведомяват незабавно компетентните органи за всяка значима за здравето опасност, открита в рамките на извършвания самоконтрол или станала им известна по някакъв друг начин, включително за предприетите коригиращи мерки.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 12 се изменя така:
„Чл. 12 (1) В случай на съмнение или на установено в рамките на извършвания самоконтрол несъответствие на произведена или разпространена храна с изискванията за безопасност бизнес операторът незабавно уведомява компетентните органи и:
1. предприема мерки за изтегляне на храната от пазара;
2. предприема необходимите действия за информиране на потребителите, по ясен и ефективен начин, за изтеглянето на храната от пазара и за причините за това.
(2) Бизнес операторът информира компетентните органи за предприетите от него мерки по ал. 1 и оказва необходимото съдействие, вкл. в сътрудничеството на органите с трети лица, за избягване или намаляване на риска за здравето на хората.“
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 11.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 12 да бъде отхвърлен.

Чл. 13. При получаване на информация за възникнал взрив от хранително заболяване, причинен от произведена или разпространена храна, или при съмнение, че произведена или разпространена храна може да причини хранително заболяване, бизнес операторите незабавно уведомяват регионалната здравна инспекция, на чиято територия е открито заболяването.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 13 – отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11:
Чл. 11. При възникване на хранително заболяване, бизнес операторите оказват необходимото съдействие на съответната регионална здравна инспекция и областна дирекция по безопасност на храните за ограничаване и ликвидиране на заболяването.

Чл. 14. Бизнес операторите са длъжни да предоставят достъп до всички сгради, помещения и инсталации или други съоръжения, включително да предоставят всички необходими документи, за да се гарантира, че компетентният орган получава актуална информация във връзка с провеждането на официалния контрол.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 14 – отпада.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 14 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 14 да бъде отхвърлен.

Чл. 15. Бизнес операторите изграждат, реконструират и въвеждат в експлоатация обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни по реда на чл. 34 и 35 от Закона за управление на хранителната верига.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 15 – отпада.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 15 се изменя така:
„Чл. 15. Обект, в който се осъществява производство, преработка и дистрибуция на храни, се регистрира или одобрява от органите на официалния контрол ако за него е издадено:
1. влязло в сила разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията - в приложимите случаи;
2. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. З от Закона за устройство на територията - в приложимите случаи;
3. разрешение за строеж - за стопански и второстепенни постройки по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
4. разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията - за преместваемите обекти.“
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 26, 31 и 44.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 15 да бъде отхвърлен.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 12:
Чл. 12. Лице, работещо в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето.

Чл. 16. (1) Всяко лице, заето в производство, преработка или дистрибуция на храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето.
(2) Във всеки обект за производство на храни трябва да работи поне едно лице, назначено по трудов договор, което притежава:
1. висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост, или
2. документ за професионална квалификация по различните специалности от хранително-вкусовата промишленост по Закона за професионалното образование и обучение, или
3. висше образование по Медицина или Фармация за обектите, в които се произвеждат хранителни добавки или храни със специално предназначение.
(3) Не се изисква назначаване на лице по трудов договор, когато бизнес операторът е физическо лице и отговаря на едно от изискванията по ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 13:
Чл. 13. (1) В обект за производство на храни трябва да работи поне едно лице, наето по трудов договор, което има:
1. висше или средно специално образование в областта на хранително-вкусовата промишленост, или
2. професионална квалификация по специалност в областта на хранително-вкусовата промишленост в съответствие с изискванията на Закона за професионалното образование и обучение, или
3. висше образование по специалност от професионално направление „Ветеринарна медицина“, или
4. висше образование по специалност от професионално направление „медицина“ или „фармация“, когато обектът е за производство на хранителни добавки, храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване и храни по глава трета, раздел ІІ.
(2) Наемане на лице по трудов договор не се изисква, когато обектът се управлява от бизнес оператор, който отговаря на поне едно от изискванията по ал. 1.

Раздел ІV
Опаковане, етикетиране, представяне и реклама на храните
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.

Чл. 17. (1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ, L 338 от 13 ноември 2004 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1935/2004”, на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
(2) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с нормативните изисквания.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 17 се създава ал. 3:
„(3) Производителите и търговците на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, спазват изискванията по отношение на етикетирането и проследимостта, определени в Регламент (ЕО) № 1935/2004.“.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 49, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 14:
Чл. 14. (1) За опаковането на храни се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, предназначени за контакт с храни, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1935/2004”, на закона и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с нормативните изисквания.

Чл. 18. (1) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определят с наредби:
1. специфичните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни;
2. списък на веществата, които могат да бъдат използвани в материали и предмети за контакт с храни, различни от тези съгласно Регламент (ЕС) № 10/2011 на Комисията от 14 януари 2011 г. относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ОВ, L 12 от 15 януари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 10/2011“, критериите за тяхната чистота и специфичните условия за използването на веществата или на материалите и предметите, в които те се използват;
3. списъци на веществата, които могат да бъдат използвани в активни или интелигентни материали и предмети за контакт с храни, на активните или интелигентните материали и предмети и при необходимост - специфичните условия за използване на тези вещества или материалите и предметите, в които са вложени;
4. допустимите граници на специфична и обща миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт, различни от тези съгласно Регламент (ЕС) № 10/2011;
5. основните правила за осигуряване на съответствието, за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, и на веществата, вложени в тях, включително правилата, свързани с вземането на проби и методите за анализ, различни от тези съгласно Регламент (ЕС) № 10/2011;
6. изискванията за етикетиране на материали и предмети за контакт с храни, различни от тези съгласно Регламент (ЕС) № 1935/2004 и Регламент (ЕО) № 450/2009 на Комисията от 29 май 2009 година относно активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни
(OB, L 135 от 30 май 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 450/2009“.
(2) Когато за група материали и предмети, предназначени за контакт с храни, има приети специфични мерки по смисъла на чл. 5,
параграф 1, букви „а” и „б” от Регламент (ЕС) № 1935/2004, включването на нови вещества в списъците на разрешените за използване вещества при производството на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, се извършва по реда на чл. 9-12 от Регламент (ЕС) № 1935/2004.
(3) Използването на процес за производство на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, от рециклирана пластмаса се извършва след издаване на разрешение по реда на чл. 5-8 от Регламент (ЕО) № 282/2008 на Комисията от 27 март 2008 година относно материали и предмети от рециклирана пластмаса, предназначени за контакт с храни, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2023/2006 (ОВ, L 086 от 28 март 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 282/2008“.
(4) Компетентният български орган за целите на чл. 9 и 12 от Регламент (ЕС) № 1935/2004 и чл. 5 и 8 от Регламент (ЕО) № 282/2008 е министърът на здравеопазването.
(5) Министерството на здравеопазването уведомява Министерството на земеделието, храните и горите за подадени заявления от бизнес оператори по чл. 9 и 12 от Регламент (ЕС) № 1935/2004 и чл. 5 и 8 от Регламент (ЕО) № 282/2008.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 15:
Чл. 15. Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите, издава наредби, които:
1. въвеждат следните директиви на Европейския съюз:
а) Директива 2007/42/ЕО на Комисията от 29 юни 2007 г. относно материалите и предметите, изработени от филм от регенерирана целулоза, предназначени за контакт с храни (OB, L 172/71 от 30 юни 2007 г.);
б) Директива 84/500/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1984 г. за сближаване на законодателствата на държавите - членки относно керамичните предмети, предназначени за контакт с храни;
в) Директива 93/11/ЕИО на Комисията от 15 март 1993 г. за изпускане на N-нитрозамини и N-нитрозиращи вещества от биберони и залъгалки, произведени от еластомер или каучук;
2. определят национални мерки по отношение на материали и предмети, за които няма приети на ниво Европейски съюз специфични мерки, съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1935/2004.


Комисията предлага да се създаде нов чл. 16:
Чл. 16. (1) Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1935/2004 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 282/2008 на Комисията от 27 март 2008 г. относно материали и предмети от рециклирана пластмаса, предназначени за контакт с храни, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2023/2006 (ОВ, L 86/9 от 28 март 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 282/2008“.
(2) Министерството на здравеопазването писмено уведомява Министерството на земеделието, храните и горите за заявления, подадени от бизнес оператори по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1935/2004 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 282/2008.

Чл. 19. (1) Бизнес оператор, който произвежда, преработва или дистрибутира храни, е длъжен да предлага на крайните потребители храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1169/2011“, на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
(2) В съответствие с чл. 15, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС)
№ 1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се представя на български език. Допълнителна информация може да се предоставя и на други езици.
(3) Не се разрешава допълнително облепване на етикетиран продукт по начин или с информация, различна от първоначалното етикетиране, или който прикрива каквато и да е част от задължителната информация на първоначалното етикетиране.
(4) Изключения на изискванията по ал. 3 се допускат за храните, които подлежат на предварително уведомяване преди пускане на пазара пред компетентния орган по смисъла на чл. 79, ал. 1.
(5) Министерският съвет определя с наредба изискванията за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 19 се правят следните изменения:
1. в ал. 2 изречението второ – отпада.
2. в ал. 3 запетайката след думата „етикетиране“, в нейната първа употреба, се заменя с точка и текстът до края на изречението – отпада.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 19:
а) в ал. 2 изречение второ да отпадне;
б) алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Допълнително облепване на етикетирана храна се извършва по начин, който не закрива и не променя задължителната информация на първоначалното етикетиране.
(4) Изключение от изискванията по ал. 3 се допуска за храните по чл. 79, ал. 1.“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 17:
Чл. 17. (1) Бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1169/2011“, на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Обозначението „Добит в България“/ „Продукт от България“ се поставя върху първични продукти, които са добити на територията на Република България.
(3) Обозначението „Продукт от България“ се поставя върху храни, когато:
1. основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на Република България, и
2. всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на Република България.
(4) Обозначението по ал. 3 може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена на територията на Република България.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 18 и 19:
Чл. 18. В съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставя на български език.

Чл. 19. Изискванията за предоставянето на информация на потребителите за храните се определят с наредба на Министерския съвет, с която се:
1. въвеждат изискванията на Директива 2011/91/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи дадена храна (ОВ, L 334/1 от 16 декември 2011 г.);
2. определят национални мерки за предоставянето на информация за храните на потребителите съгласно чл. 38-44 на Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Чл. 20. (1) Компетентен орган по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември
2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ, L 404 от 30 декември 2006 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1924/2006“, е министърът на здравеопазването.
(2) Компетентен орган за целите на чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември
2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ, L 404 от 30 декември 2006 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1925/2006“, и Регламент за изпълнение (ЕС) № 307/2012 на Комисията от
11 април 2012 г. за установяване на правила за прилагане на член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ, L 102 от 12 април 2012 г.) е министърът на здравеопазването.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 1, параграф 4, чл. 15 и чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1924/2006“, и на Регламент (ЕС) № 907/2013 на Комисията от 20 септември 2013 г. за определяне на правила относно заявленията във връзка с използването на генерични обозначения (наименования) (ОВ, L 251/7 от 21 септември 2013 г.).“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
Чл. 20. Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 1, параграф 4, чл. 15 и чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1924/2006“ и на Регламент (ЕС) № 907/2013 на Комисията от 20 септември 2013 г. за определяне на правила относно заявленията във връзка с използването на генерични обозначения (наименования) (ОВ, L 251/7 от 21 септември 2013 г.).

Чл. 21. (1) Генерични обозначения на храни, които биха могли да внушават ефект върху здравето на човека, се използват съгласно Регламент (ЕС) № 907/2013 на Комисията от 20 септември 2013 година за определяне на правила относно заявленията във връзка с използването на генерични обозначения (наименования) (ОВ, L 251 от 21 септември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 907/2013“.
(2) Компетентният орган за целите на Регламент (ЕС) № 907/2013 е министърът на здравеопазването.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1925/2006“ и Регламент за изпълнение (ЕС) № 307/2012 на Комисията от 11 април 2012 г. за установяване на правила за прилагане на член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ, L 102 от 12 април 2012 г.).“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
Чл. 21. Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1925/2006“ и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 307/2012 на Комисията от 11 април 2012 г. за установяване на правила за прилагане на член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ, L 102/2 от 12 април 2012 г.).

Чл. 22. (1) Забранява се рекламирането на генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца, чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, или са предназначени за детска аудитория.
(2) Забранява се рекламирането на храни и напитки, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект и по-специално, съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно действащата нормативна уредба, чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, или са предназначени за детска аудитория.

Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
В чл. 22 да се създаде ал.З:
„(3) Забранява се рекламирането на храни и напитки чрез представянето на терапевтични свойства за лечение, профилактика или диагностика на заболявания подобно на лекарствени продукти."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
Чл. 22. Бизнес оператор не може чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца, да рекламира:
1. генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца;
2. храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно нормативната уредба.


Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕРАБОТКА И ДИСТРИБУЦИЯ НА ХРАНИ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и пердлага следната редакция за наименованието на глава втора: „ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕРАБОТКА И/ИЛИ ДИСТРИБУЦИЯ НА ХРАНИ“.

Раздел I
Регистрация и одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел I: „Регистрация и одобрение при производство, преработка и/или дистрибуция на храни“.

Чл. 23. (1) Производство, преработка или дистрибуция на храни се извършва след регистрация или одобрение по реда на закона.
(2) Компетентни органи за регистрация на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004, са:
1. директорите на областните дирекции по безопасност на храните по местонахождение на обекта - за производство, преработка и дистрибуция на храни;
2. директорите на регионалните здравни инспекции по местонахождение на обекта - за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.
(3) Компетентни органи за одобрение на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 са директорите на областните дирекции по безопасност на храните по местонахождение на обекта.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
Чл. 23. (1) Производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършва след регистрация или одобрение по реда на закона.
(2) Компетентен орган за регистрация за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 е директорът на:
1. областната дирекция по безопасност на храните - по местонахождение на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни;
2. регионалната здравна инспекция - по местонахождение на обекта за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.
(3) Компетентен орган за одобрение за целите на Регламент (ЕО) № 853/2004 е директорът на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни.

Чл. 24. (1) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си Публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка или дистрибуция на храни.
(2) Министерството на здравеопазването поддържа на интернет страницата си Публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води и Публичен регистър на пуснатите на пазара храни по чл. 76, ал. 1, както и за издадените удостоверения по чл. 90, ал. 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
Чл. 24. (1) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.
(2) Министерството на здравеопазването поддържа на интернет страницата си публични регистри на:
1. бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;
2. пуснатите на пазара храни по чл. 76, ал. 1;
3. лицата, извършващи дейност „обработване на храни с йонизиращо лъчение“.

Чл. 25. (1) Ръководителите на специализирани ведомствени структури към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието извършват одобрение или регистрация на обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни в подведомствените им обекти със специален пропускателен режим.
(2) Редът за регистрация, одобрение и контрол на обектите по ал. 1 се определя с наредби на съответните министри.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 25 се изменя така:
„Чл. 25. Компетентността на органите по чл. 23, ал. 2 и 3 се отнася и за обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни в обектите със специален пропускателен режим на Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на отбраната.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
Чл. 25. (1) Ръководителите на специализирани структури към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието извършват регистрация или одобрение съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004 на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, разположени в обекти със специален пропускателен режим.
(2) Редът за регистрация, одобрение и контрол на обектите по ал. 1 се определя с наредби на съответните министри.

Чл. 26. (1) За регистрация на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004 бизнес операторите подават до директора на областната дирекция по безопасност на храните, съответно до регионалната здравна инспекция по местонахождение на обекта:
1. заявление по образец;
2. копие на:
а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) - в приложимите случаи;
б) издадено разрешение за строеж — за стопански и второстепенни постройки по чл. 42, ал. 1 от ЗУТ;
в) разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ - за преместваемите обекти.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на държавата;
2. вид и адрес на обекта;
3. номер и дата на влязло в сила разрешение за ползване по
чл. 177, ал. 2 от ЗУТ - в приложимите случаи;
4. видовете дейности, извършвани в обекта, и свързаните с тях дейности, когато е приложимо;
5. групите храни, които ще се произвеждат, преработват или дистрибутират в обекта, включително подгрупите храни;
6. брой и адреси на извършване на дейност от подвижни, временни, преместваеми или открити обекти, автомати, използвани за целите на приготвяне, търговия или транспортиране на храни, когато е приложимо;
7. информация за вида водоснабдяване в обекта и за начина на отвеждане на отпадните води;
8. описание на начина на търговия от разстояние и на средствата за комуникация, които ще се използват;
9. данни за производствения капацитет – за обекти за производство и преработка на храни, или данни за складов капацитет – за обекти за търговия;
10. брой, вид и регистрационен номер на превозните средства, собствени или наети, които ще се използват за транспортиране на храни;
11. дата на започване на дейността, която не може да бъде по-рано от 14 дни от подаване на заявлението;
12. деклариране на влагане или невлагане на съставки и добавки, включително компоненти на дадена съставка, и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма, произведени от генетично модифицирани организми (ГМО), при производство на храни в обекта; не се изисква за търговец, включително за заведенията за обществено хранене;
13. деклариране дали бизнес операторът ще предлага продукти от биологично производство, като ползва дерогация по смисъла на чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189 от 20 юли 2007 г.);
14. деклариране, че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004;
15. деклариране, че следните документи са на разположение на компетентния орган за проверка в обекта по регистрация:
а) заповед за регистрация на превозното средство, използвано за транспорт на храни по чл. 50, когато е приложимо;
б) разработен проект на система за управление на безопасността на храните, съизмерима с вида и размера на производство, която включва добри практики за производство, преработка или търговия с храни, или процедура, основана на принципите на системата НАССР съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004, включително технологична документация или национални, утвърдени или браншови стандарти за групите храни, които ще се произвеждат в обекта; за бизнес оператори, извършващи само транспортна дейност или дистрибуция на храни от наети складови площи и за търговия на храни от разстояние, се изисква само план за осигуряване на проследимост.
(3) Информацията по ал. 2, т. 13 не се изисква за производителите, преработвателите и заведенията за обществено хранене.
(4) Бизнес оператор, извършващ само транспорт на храни, посочва в заявлението информацията по ал. 1, т. 1 и 3, ал. 2, т. 1, 5, 10, 11, 14 и 15 и прилага копие от регистрационен талон на превозното средство или документ, удостоверяващ право на ползване.
(5) Бизнес оператор, извършващ само дистрибуция на храни от наети складови площи в обекти, вече регистрирани или одобрени по реда на този закон, посочва в заявлението информацията по ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, т. 1, 5, 10 и т. 15, буква „б”, ветеринарен одобрителен номер на обекта и прилага копие от договор за наем.
(6) Заявлението по ал. 1 се проверява и при установяване на нередовности в срок до 5 работни дни компетентният орган за регистрация уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни, като срокът по ал. 2, т. 11 спира да тече, но за не повече от 6 месеца.
(7) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението, отстраняването на нередовностите или от изтичането на срока за отстраняването им компетентният орган за регистрация:
1. издава заповед за пълен или частичен отказ за регистрация при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 6, или
2. вписва обекта в съответния регистър по чл. 24 за заявените дейности за производство, преработка или дистрибуция с храни, като действието на регистрацията е безсрочно.
(8) Заповедта по ал. 7, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) В 30-дневен срок от вписването по ал. 7, т. 2 - за обектите за производство и преработка на храни, и в 60-дневен срок - за обектите за дистрибуция на храни, комисия, определена от компетентния орган за регистрация, извършва проверка на място за съответствие на обекта с нормативните изисквания.
(10) Разпоредбата на ал. 9 не се прилага за бизнес оператори, извършващи само дистрибуция на храни от наети складови площи в регистрирани обекти или транспортна дейност.
(11) При констатиране на несъответствие с нормативните изисквания по време на проверката, в зависимост от тежестта на нарушенията компетентният орган по чл. 23, ал. 2 издава:
1. предписание и се определя срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 3 месеца считано от датата на връчване на предписанието, или
2. заповед за спиране дейността на обекта - при възникнала непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите.
(12) В срок до 3 работни дни от извършване на проверката по ал. 9, съответно от извършване на проверка за изпълнение на предписанията по
ал. 11, комисията по ал. 9 представя на компетентния орган за регистрация констативен протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. възстановяване на дейността на обекта, или
2. заличаване на регистрацията на обекта.
(13) Компетентният орган за регистрация издава заповед за възстановяване на дейността или за заличаване на регистрацията на обекта. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(14) В срок до 3 работни дни от настъпване на промяна във вписани обстоятелства по чл. 28, т. 1, 4, 5 и 7 бизнес операторът подава заявление по образец до компетентния орган за регистрация, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(15) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 14, както и при промяна в името или в наименованието на вписан бизнес оператор компетентният орган за регистрация вписва промяната в регистъра.
(16) При промяна на адреса на обекта и на вида на дейността, както и при правоприемство с прекъсване на дейността в обекта се извършва нова регистрация.
(17) При универсално правоприемство без прекъсване и промяна в дейността на обекта, декларирана и от праводателя и от правоприемника, се извършва промяна на вписаните обстоятелства по реда на ал. 14 и 15.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 26 се правят следните изменения:
1. в ал. 1, в уводното изречение, в края, след думата „обекта“ се добавя „заявление по образец“, след което се поставя точка, а текстът до края на алинеята – отпада.
2. в ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. номер и дата на съответния акт по ЗУТ, с който се разрешава ползването на обекта или който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация;“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
Чл. 26. (1) За регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004, бизнес операторът подава до съответния компетентен орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2:
1. заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, съответно от министъра на здравеопазването;
2. копие на:
а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията - когато е приложимо;
б) издадено разрешение за строеж по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията - за стопански и второстепенни постройки;
в) разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията - за преместваемите обекти;
г) документ, който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация – когато е приложимо;
3. документ за собственост, за наем или за ползване на обекта.
(2) Заявлението съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. вид и адрес на обекта;
3. номер и дата на влязло в сила разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията - когато е приложимо;
4. видове дейности, извършвани в обекта и свързаните с тях дейности - когато е приложимо;
5. групи храни, включително подгрупи храни, които ще се произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта;
6. брой подвижни, временни, преместваеми или открити обекти, включително автомати, използвани за целите на обработка и търговия с храни, когато е приложимо, както и адрес на съответните обекти;
7. вид водоснабдяване в обекта и начин на отвеждане на отпадните води;
8. средства за комуникация, които ще се използват при търговия от разстояние;
9. данни за производствения капацитет – за обекти за производство и преработка на храни, или данни за складов капацитет – за обекти за търговия;
10. брой, вид и регистрационен номер на превозните средства, собствени и/или наети, които ще се използват за транспортиране на храни;
11. дата на започване на дейността, която не може да бъде по-рано от 14 дни от датата на подаване на заявлението;
12. деклариране, че при производство на храни в обекта ще се влагат, съответно няма да се влагат, генетично модифицирани храни, съставки и добавки, произведени от генетично модифицирани организми (ГМО), включително компоненти на дадена съставка и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма;
13. деклариране, че ще се предлагат храни от биологично производство, като се ползва дерогация по смисъла на чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189/1 от 20 юли 2007 г.) - когато е приложимо;
14. деклариране, че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004;
15. деклариране, че има разработен проект на система за управление на безопасността на храните, съизмерима с вида и размера на производството, която включва добри практики за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, или постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 10, включително технологична документация или национални, утвърдени или браншови ръководства и стандарти за групите храни, които ще се произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта; за бизнес оператори, извършващи само транспортиране на храни или търговия с храни от наети складови площи и за търговия с храни от разстояние, се изисква само план за осигуряване на проследимост.
(3) Деклариране по ал. 2, т. 12 не се изисква от бизнес оператор, извършващ търговия и от заведения за обществено хранене.
(4) При извършване само на транспортиране на храни:
1. по чл. 50, ал. 1 и 2 бизнес операторът извършва регистрация на превозните средства по реда на чл. 55;
2. извън случаите, посочени в т. 1, бизнес операторът подава заявлението по ал. 1, в което посочва информацията по ал. 2, т. 1, 5, 10, 11, 14 и 15, прилага копие от регистрационен талон на превозното средство и документ, удостоверяващ правото на ползване - когато е приложимо. Заявлението се подава до директора на областната дирекция по безопасност на храните по седалището на бизнес оператора.
(5) При извършване само на дейност по търговия с храни от наети складови площи в обекти, регистрирани или одобрени по реда на този закон, в заявлението по ал. 1 се посочва информацията по ал. 2, т. 1, 5, 10, 11 и 15, ветеринарният одобрителен номер на обекта и се прилага копие от договор за наем. Заявлението се подава до директора на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта.
(6) Заявлението се проверява в срок до 5 работни дни от неговото подаване. При установяване на нередовности, компетентният орган уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по дълъг от 6 месеца, като срокът по ал. 2, т. 11 спира да тече.
(7) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението, от отстраняване на нередовностите в определения срок или от изтичане на срока за отстраняването им, компетентният орган:
1. издава заповед за пълен или частичен отказ за регистрация при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 6;
2. вписва в съответния регистър по чл. 24 обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни за заявените дейности, като действието на регистрацията е безсрочно.
(8) Заповедта по ал. 7, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(9) В 30-дневен срок от вписването по ал. 7, т. 2 - за обектите за производство и преработка на храни, и в 60-дневен срок - за обектите за дистрибуция на храни, комисия, определена от компетентния орган, извършва проверка на място за съответствие на обекта с нормативните изисквания.
(10) Алинея 9 не се прилага за бизнес оператори, извършващи дейност по ал. 4 и/или 5.
(11) При констатиране на несъответствие с нормативните изисквания при проверката по ал. 9, в зависимост от тежестта на нарушенията, компетентният орган издава:
1. предписание и определя срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от три месеца от датата на връчване на предписанието, или
2. заповед за спиране дейността на обекта - при възникнала непосредствена и голяма опасност за здравето на хората или животните.
(12) Бизнес операторът писмено уведомява компетентния орган за отстраняване на несъответствието. В срок до три работни дни от извършването на проверката за изпълнение на предписанието по ал. 11, т. 1 или от уведомяването, комисията по ал. 9 представя на компетентния орган констативен протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. продължаване или спиране на дейността в обекта;
2. възобновяване на дейността в обекта;
3. заличаване на регистрацията на обекта.
(13) В 5-дневен срок от получаване на протокола по ал. 12 компетентният орган издава заповед за спиране на дейността, за възобновяване на дейността или за заличаване на регистрацията на обекта. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(14) В срок до три работни дни от настъпване на промяна във вписани обстоятелства по чл. 28, т. 1, 4 и 6, бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(15) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 14, компетентният орган вписва промяната в съответния регистър по чл. 24.
(16) При промяна на адреса на обекта и на вида на дейността, както и при правоприемство с прекъсване на дейността в обекта, се извършва нова регистрация по реда на ал. 1-15.
(17) При универсално правоприемство без прекъсване и промяна в дейността на обекта, декларирана и от праводателя и от правоприемника, се извършва промяна на вписаните обстоятелства по реда на ал. 14 и 15.

Чл. 27. (1) Компетентният орган издава заповед за заличаване на регистрацията при:
1. промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;
2. груби или системни нарушения на закона;
3. системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
4. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на хранителната верига;
5. констатирано от контролен орган спиране на дейността на обекта за повече от един месец считано от деня на констатиране;
6. искане на бизнес оператора;
7. заличаване на бизнес оператора от търговския регистър;
8. в случаите по чл. 29, ал. 3.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 1, т. 1-4, не спира изпълнението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 27, ал. 1 т. 4 се заличава, а т. 5, 6, 7 и 8 стават съответно т. 4, 5, 6 и 7;
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
Чл. 27. (1) Компетентният орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2 издава заповед за заличаване на регистрацията:
1. по искане на бизнес оператора;
2. при заличаване на бизнес оператора от търговския регистър;
3. при промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;
4. при груби или системни нарушения на закона и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
5. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
6. при неизпълнение на принудителна административна мярка, наложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;
7. когато бизнес операторът не е възобновил дейността на обекта в деня след изтичане на посочения в уведомлението по чл. 29 период на спиране;
8. при констатирано от контролен орган спиране за повече от един месец на дейността на обекта, считано от деня на констатиране, без уведомяване по чл. 29.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 1, т. 3 - 8, не спира изпълнението й.

Чл. 28. Областните дирекции по безопасност на храните и регионалните здравни инспекции вписват в регистрите по чл. 24, ал. 1 и 2 следната информация за обектите по чл. 26:
1. име или наименование, код по БУЛСТАТ/ЕИК и адрес на бизнес оператора по чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
2. вид и адрес на обекта;
3. вид на дейността на обекта или на бизнес оператора по чл. 26,
ал. 4 и 5;
4. групи храни, които се произвеждат, преработват или дистрибутират, включително подгрупите храни;
5. информацията по чл. 26, ал. 2, т. 6, 11, 13 и 14;
6. информацията по чл. 71, ал. 2;
7. вид и данни на средствата за търговия от разстояние;
8. регистрационен номер на обекта;
9. дата на започване на дейността;
10. дата, срок и основание за временно спиране на дейността;
11. забележки.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 28, т. 6 думите „чл. 71“ се заменят с „чл. 69“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
Чл. 28. Компетентният орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2 вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 следната информация за обектите:
1. име или наименование на бизнес оператора, извършващ дейност по чл. 26, ал. 1, 4 и 5, адрес на управление и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентни данни на бизнес оператора, регистриран в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. вид и адрес на обекта;
3. вид на дейността в обекта или дейността по чл. 26, ал. 4 и 5;
4. информацията по чл. 26, ал. 2, т. 5, 6, 10, 12 и 13;
5. информацията по чл. 69, ал. 1 и 2 - когато е приложимо;
6. информацията по чл. 61, ал. 1, т. 2 - когато е приложимо;
7. дата на започване на дейността;
8. дата и период на спиране и дата на възобновяване на дейността.

Чл. 29. (1) В 7-дневен срок от спиране на дейността на регистриран по чл. 26 обект бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган за регистрация и посочва периода на спиране. При промяна на периода на спиране на дейността се подава ново уведомление. Уведомление за възобновяване на дейността се подава в деня на настъпване на събитието.
(2) Промените се вписват в съответния регистър в срок до три работни дни от заявяването.
(3) Когато бизнес оператор не е възобновил дейността на обект в посочения в уведомлението период, компетентният орган издава заповед за заличаване на регистрацията на обекта.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
Чл. 29. (1) В 7-дневен срок от спиране на дейността в обект, регистриран по реда на чл. 26, бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2, в което посочва периода на спиране.
(2) При промяна на периода на спиране на дейността или при възобновяване на дейността преди изтичане на периода на спиране, бизнес операторът подава ново уведомление. Компетентният орган по ал. 1 вписва промените в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 в срок до три работни дни от уведомяването.

Чл. 30. (1) Аптеки и дрогерии, извършващи търговия на дребно с хранителни добавки, диетични храни за специални медицински цели, храни за кърмачета и преходни храни, подлежат на контрол по реда на този закон.
(2) Изпълнителната агенция по лекарствата, съответно регионалните здравни инспекции, уведомяват ежемесечно до 10-о число областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на съответната аптека и дрогерия за регистрираните през предходния месец аптеки и дрогерии, в които се извършва търговия на дребно с хранителни добавки, диетични храни за специални медицински цели, храни за кърмачета и преходни храни.
(3) Аптеките и дрогериите по ал.1 се вписват служебно в регистъра по чл. 24, ал. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
Чл. 30. (1) Аптеки и дрогерии, извършващи търговия на дребно с хранителни добавки, диетични храни за специални медицински цели, храни за кърмачета и малки деца, подлежат на контрол по реда на този закон.
(2) Изпълнителната агенция по лекарствата, съответно регионалните здравни инспекции, уведомяват ежемесечно до 10-о число областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на съответната аптека и дрогерия за регистрираните през предходния месец аптеки и дрогерии, в които се извършва търговия на дребно с хранителни добавки, диетични храни за специални медицински цели, храни за кърмачета и малки деца.
(3) Въз основа на уведомлението по ал. 2 аптеките и дрогериите по ал. 1 се вписват служебно в регистъра по чл. 24, ал. 1.

Чл. 31. (1) За одобрение на обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 бизнес операторите подават до компетентния орган за одобрение по местонахождение на обекта:
1. заявление по образец;
2. копие на:
а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ - в приложимите случаи;
б) издадено разрешение за строеж — за стопански и второстепенни постройки по чл. 42, ал. 1 от ЗУТ;
в) разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ - за преместваемите обекти;
3. документите по чл. 55, ал. 1 - в случаите по чл. 50.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на държавата;
2. вид и адрес на обекта;
3. номер и дата на влязло в сила разрешение за ползване по
чл. 177, ал. 2 от ЗУТ - в приложимите случаи;
4. видовете дейности, извършвани в обекта, и свързаните с тях дейности, когато е приложимо;
5. групите храни, които ще се произвеждат, преработват или търгуват в обекта, включително подгрупите храни;
6. информация за вида водоснабдяване в обекта и за начина на отвеждане на отпадните води;
7. данни за производствения капацитет – за обекти за производство и преработка на храни;
8. описание на начина на търговия от разстояние и на средствата за комуникация, които ще се използват;
9. брой, вид и регистрационни номера на превозните средства, собствени или наети, които ще се използват за транспортиране на храни;
10. деклариране на влагането или невлагането на съставки и добавки, както и компоненти на дадена съставка и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма, произведени от ГМО, при производство на храни в обекта; декларация не се изисква за търговците и заведенията за обществено хранене;
11. деклариране, че следните документи са на разположение на компетентния орган за проверка в обекта по ал. 1:
а) заповед за регистрация на превозното средство, използвано за транспорт на храни, съгласно чл. 50, когато е приложимо;
б) разработен проект на система за управление на безопасността на храните, съизмерима с вида и размера на производство, която включва добри практики за производство, преработка или търговия с храни или процедури, основани на принципите на НАССР, съгласно чл. 5 на Регламент (ЕО) № 852/2004, включително технологична документация или национални, утвърдени или браншови стандарти за групите храни, които ще се произвеждат в обекта.
(3) Документите по ал. 1 се проверяват и при нередовности в
7-дневен срок заявителят се уведомява и се определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца.
(4) При неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 3 компетентният орган издава заповед за отказ за одобрение. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняването на нередовностите компетентният орган за одобрение определя комисия, която извършва проверка на място за съответствие на обекта с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и на Регламент (ЕО) № 853/2004.
(6) При констатиране на несъответствие комисията по ал. 5 издава предписание и определя подходящ срок за привеждане на обекта в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
(7) В срок до 3 работни дни от извършване на проверката или след привеждане на обекта в съответствие с предписанието по ал. 6 комисията представя на компетентния орган за одобрение констативен протокол, съдържащ становище за:
1. пълно одобрение, или
2. условно одобрение, когато обектът отговаря само на изискванията за инфраструктура и оборудване, или
3. отказ за одобрение.
(8) В 5-дневен срок от представянето на констативния протокол по ал. 7 компетентният орган за одобрение:
1. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1 и издава удостоверение за пълно одобрение, като действието на одобрението е безсрочно, или
2. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1 и издава удостоверение за условно одобрение за срок 3 месеца, или
3. издава заповед за отказ за одобрение.
(9) Заповедта по ал. 8, т. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) При привеждане на обекта в пълно съответствие с нормативните изисквания за съответната дейност, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на удостоверението за условно одобрение, бизнес операторът уведомява компетентния орган за одобрение за отстраняването на несъответствията.
(11) В 5-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 10 комисията по ал. 5 извършва проверка на обекта.
(12) В срок до 3 работни дни от извършването на проверката по
ал. 11 комисията по ал. 5 представя на компетентния орган за одобрение констативен протокол за степента на съответствие с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. пълно одобрение, или
2. удължаване срока на условното одобрение по ал. 8, т. 2 за не повече от три месеца, или
3. отказ за удължаване на условното одобрение по ал. 8, т. 2.
(13) В 5-дневен срок от представянето на становището по ал. 12 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава:
1. удостоверение за удължаване на условното одобрение, или
2. удостоверение за пълно одобрение, като действието на одобрението е безсрочно, или
3. заповед за отказ за одобрение.
(14) Заповедта по ал. 13, т. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(15) В 10-дневен срок преди изтичането на срока на удостоверението по ал. 13, т. 1 комисията по ал. 5 извършва последваща проверка на обекта и представя на компетентния орган за одобрение констативен протокол със становище за:
1. одобрение, или
2. отказ за одобрение.
(16) В 10-дневен срок от представяне на становището по ал. 15 компетентният орган за одобрение издава:
1. заповед за отказ за удължаване на условното одобрение, или
2. удостоверение за одобрение, като действието на одобрението е безсрочно.
(17) Заповедта по ал. 16, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(18) При промяна на вписани обстоятелства по чл. 33, т. 2, 5, 6 и 7, в деня на настъпване на промяната бизнес операторът подава уведомление по образец до компетентния орган за одобрение, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(19) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 18 компетентният орган за одобрение вписва промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1 и преиздава удостоверението за одобрение.
(20) При промяна на адреса на обекта, на вида на дейността, както и при правоприемство с прекъсване на дейността в обекта се извършва ново одобрение по реда на ал. 1-17.
(21) При универсално правоприемство без прекъсване и промяна в дейността на обекта, декларирана и от праводателя и от правоприемника, се извършва промяна на обстоятелства по реда на ал. 19.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 31 се правят следните изменения:
1. в ал. 1, в уводното изречение, в края, след думата „обекта“ се добавя „заявление по образец“, след което се поставя точка, а текстът до края на алинеята – отпада.
2. в ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. номер и дата на съответния акт по ЗУТ, с който се разрешава ползването на обекта или с който се удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация;“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
Чл. 31. (1) За одобрение на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни по Регламент (ЕО) № 853/2004 бизнес операторът подава до компетентния орган по чл. 23, ал. 3:
1. заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните;
2. копие на:
а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията - когато е приложимо;
б) издадено разрешение за строеж по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията - за стопански и второстепенни постройки;
в) разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията - за преместваемите обекти;
г) документ, който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация – когато е приложимо;
3. документи по чл. 55, ал. 1 - в случаите по чл. 50, ал. 1;
4. документ за собственост, за наем или за ползване на обекта.
(2) Заявлението съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. вид и адрес на обекта;
3. номер и дата на влязло в сила разрешение за ползване по
чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията - когато е приложимо;
4. видове дейности, извършвани в обекта, и свързаните с тях дейности - когато е приложимо;
5. групи храни, включително подгрупи храни, които ще се произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта;
6. вид водоснабдяване в обекта и начин на отвеждане на отпадните води;
7. данни за производствения капацитет – за обекти за производство и преработка на храни;
8. средства за комуникация, които ще се използват при търговия с храни от разстояние;
9. брой, вид и регистрационен номер на превозните средства, собствени или наети, които ще се използват за транспортиране на храни – в случаите по чл. 50, ал. 1;
10. деклариране, че при производство на храни в обекта ще се влагат, съответно няма да се влагат, генетично модифицирани храни, съставки и добавки, произведени от генетично модифицирани организми (ГМО), включително компоненти на дадена съставка и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма; деклариране не се изисква от бизнес оператор, извършващ търговия, както и от заведения за обществено хранене;
11. деклариране, че има разработен проект на система за управление на безопасността на храните, съизмерима с вида и размера на производството, която включва добри практики за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 10, включително технологична документация или национални, утвърдени или браншови ръководства и стандарти за групите храни, които ще се произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта;
12. деклариране, че ще се предлагат храни от биологично производство, като се ползва дерогация по смисъла на чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189/1 от 20 юли 2007 г.) - когато е приложимо.
(3) Заявлението се проверява в срок до 5 работни дни от неговото подаване. При установяване на нередовности, компетентният орган уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца.
(4) При неотстраняване на нередовностите в определения срок, компетентният орган издава заповед за отказ за одобрение. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите в определения срок, компетентният орган определя комисия, която извършва проверка на място за съответствие на обекта с нормативните изисквания.
(6) При констатиране на несъответствие с нормативните изисквания, комисията по ал. 5 издава предписание и определя срок за привеждане на обекта в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
(7) В срок до три работни дни от извършване на проверка за изпълнение на предписанието по ал. 6 комисията по ал. 5 представя на компетентния орган констативен протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. одобрение на обекта, или
2. условно одобрение, когато обектът отговаря само на изискванията за инфраструктура и оборудване, или
3. отказ за одобрение.
(8) В 5-дневен срок от получаване на протокола по ал. 7, компетентният орган:
1. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1 и издава удостоверение за одобрение, съдържащо ветеринарен одобрителен номер на обекта, като действието на одобрението е безсрочно, или
2. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1 и издава удостоверение за условно одобрение, съдържащо ветеринарен одобрителен номер на обекта, със срок на действие три месеца, или
3. издава заповед за отказ за одобрение.
(9) Заповедта по ал. 8, т. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) При привеждане на обекта в съответствие с нормативните изисквания за съответната дейност, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на удостоверението за условно одобрение, бизнес операторът уведомява компетентния орган за отстраняването на несъответствията.
(11) В 5-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 10, комисията по ал. 5 извършва проверка на място за съответствие на обекта с нормативните изисквания.
(12) В срок до три работни дни от извършване на проверката по ал. 11 комисията по ал. 5 представя на компетентния орган констативен протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. одобрение на обекта,
2. удължаване срока на условното одобрение по ал. 8, т. 2 за не повече от три месеца, или
3. отказ за удължаване на условното одобрение по ал. 8, т. 2.
(13) В 5-дневен срок от получаване на протокола по ал. 12, компетентният орган издава:
1. удостоверение за удължаване на условното одобрение на обекта;
2. удостоверение за одобрение на обекта;
3. заповед за отказ за одобрение на обекта.
(14) Заповедта по ал. 13, т. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(15) В 10-дневен срок преди изтичането на срока на удостоверението по ал. 13, т. 1 комисията по ал. 5 извършва последваща проверка и представя на компетентния орган констативен протокол за съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. одобрение на обекта;
2. отказ за одобрение на обекта.
(16) В 10-дневен срок от получаване на протокола по ал. 15, компетентният орган издава:
1. заповед за отказ за удължаване на условното одобрение на обекта;
2. удостоверение за одобрение на обекта.
(17) Заповедта по ал. 16, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(18) При промяна на вписани обстоятелства по чл. 33, т. 2, 5, 6 и 7, бизнес операторът незабавно подава уведомление до компетентния орган, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(19) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 18 компетентният орган вписва промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1 и издава ново удостоверение за одобрение на обекта.
(20) При промяна на адреса на обекта, на вида на дейността, както и при правоприемство с прекъсване на дейността в обекта, се извършва ново одобрение по реда на ал. 1-17.
(21) При универсално правоприемство без прекъсване и промяна в дейността на обекта, декларирана и от праводателя и от правоприемника, промяната се извършва по реда на ал. 18 и 19.

Чл. 32. (1) Компетентният орган за одобрение издава заповед за заличаване на вписването и обезсилва удостоверението за одобрение при:
1. промяна на дейността на обект в дейност извън обхвата на закона;
2. груби или системни нарушения на закона;
3. системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
4. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на хранителната верига;
5. констатирано от контролен орган спиране на дейността на обект за повече от един месец считано от деня на констатирането;
6. искане на бизнес оператор;
7. заличаване от търговския регистър на бизнес оператор;
8. случаите по чл. 31, ал. 13, т. 3 и ал. 16, т. 1 и по чл. 34, ал. 3.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 1, т. 1-4, не спира изпълнението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 32, ал. 1 т. 4 се заличава, а т. 5, 6, 7 и 8 стават съответно т. 4, 5, 6 и 7;
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
Чл. 32. (1) Компетентният орган по чл. 23, ал. 3 издава заповед за заличаване на вписването и обезсилва удостоверението за одобрение:
1. по искане на бизнес оператора;
2. при заличаване на бизнес оператора от търговския регистър;
3. при промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;
4. при груби или системни нарушения на закона и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
5. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
6. при неизпълнение на принудителна административна мярка, наложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;
7. когато бизнес операторът не е възобновил дейността на обекта в деня след изтичане на периода на спиране, посочен в уведомлението по чл. 34;
8. при констатирано от контролен орган спиране за повече от един месец на дейността на обекта, считано от деня на констатиране, без уведомяване по чл. 34.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 1, т. 3 - 8, не спира изпълнението й.

Чл. 33. Областните дирекции по безопасност на храните вписват в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за обектите по чл. 31:
1. номер и дата на издаденото удостоверение за одобрение на обекта;
2. име или наименование, код по БУЛСТАТ/ЕИК и адрес на бизнес оператора по чл. 31, ал. 1;
3. вид и адрес на обекта;
4. вид на дейността на обекта;
5. групи храни, които се произвеждат, преработват или дистрибутират в обекта, включително подгрупите храни;
6. информацията по чл. 31, ал. 2, т. 9;
7. вид и данни на средствата за търговия от разстояние;
8. ветеринарен одобрителен номер на обекта;
9. дата, срок и основание за временно спиране на дейността;
10. забележки.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
Чл. 33. Компетентният орган по чл. 23, ал. 3 вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за обектите по чл. 31:
1. номер и дата на удостоверението за одобрение на обекта;
2. име или наименование на бизнес оператора, адрес на управление, единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентни данни на бизнес оператор, регистриран в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. вид и адрес на обекта;
4. вид на дейността в обекта;
5. групи храни, които се произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта, включително подгрупи храни;
6. информацията по чл. 31, ал. 2, т. 9;
7. информацията по чл. 61, ал. 1, т. 2 – когато е приложимо;
8. ветеринарен одобрителен номер на обекта;
9. дата на започване на дейността в обекта;
10. дата и период на спиране и дата на възобновяване на дейността.

Чл. 34. (1) В 7-дневен срок от спиране на дейността на одобрен обект по чл. 31 бизнес операторът подава уведомление по образец до компетентния орган за одобрение и посочва периода на спиране. При промяна на периода се подава ново уведомление. Уведомление за възобновяване на дейността се подава в деня на настъпване на събитието.
(2) Промените се вписват в регистъра по чл. 24, ал. 1 в срок до три работни дни от заявяването им.
(3) Когато бизнес операторът не е възобновил дейността на обекта в посочения в уведомлението период, компетентният орган за одобрение издава заповед за заличаване на вписването и обезсилва удостоверението за одобрение.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
Чл. 34. (1) В 7-дневен срок от спиране на дейността в обект, одобрен по реда на чл. 31, бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган по чл. 23, ал. 3, в което посочва периода на спиране.
(2) При промяна на периода на спиране на дейността или при възобновяване на дейността преди изтичане на периода на спиране, се подава ново уведомление. Промените се вписват в регистъра по чл. 24, ал. 1 в срок до три работни дни от уведомяването.

Чл. 35. (1) Регистрация на обектите за комбинирано производство на бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води и безалкохолни напитки се извършва въз основа на подадено от бизнес оператор заявление и документи по реда на чл. 26 до директора на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта.
(2) Областната дирекция по безопасност на храните предоставя на съответната регионална здравна инспекция копие от заявлението и придружаващите го документи не по-късно от 24 часа след получаването им.
(3) Заявлението по ал. 1 се проверява от компетентните органи по ал. 1 и 2 и при несъответствия с нормативните изисквания в 7-дневен срок заявителят се уведомява и се определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
(4) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на несъответствията по ал. 3 компетентните органи за регистрация по ал. 1 и 2 определят съвместна комисия, която в срок до 5 работни дни извършва проверка на място. При констатиране на несъответствие с нормативните изисквания по време на проверката съответният компетентен орган за регистрация по ал. 1 или 2 издава предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца.
(5) В срок до три работни дни от извършване на проверката или след привеждане на обекта в съответствие с предписанието по ал. 4 комисията представя на директора на областната дирекция по безопасност на храните констативен протокол за степента на съответствие с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. регистрация, или
2. отказ за регистрация за част или за целия заявен обхват на дейност.
(6) В 5-дневен срок от представянето на становището по ал. 5 директорът на областната дирекция по безопасност на храните:
1. издава заповед за пълен или частичен отказ за регистрация, или
2. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1 за заявените дейности, като действието на регистрацията е безсрочно.
(7) Заповедта по ал. 6, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(8) Директорът на областната дирекция по безопасност на храните, извършил регистрацията, уведомява в тридневен срок директора на регионалната здравна инспекция, който вписва служебно обекта в регистъра по чл. 24, ал. 2.
(9) При започване на производство на безалкохолни напитки в обект за производство на бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води, или обратното, или на промяна на групите храни, които ще се произвеждат, преработват или дистрибутират в обекта, както и при промяна в дейността на обекта се извършва нова регистрация по реда на ал. 1-8.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
Чл. 35. (1) За регистриране на обект за комбинирано производство на бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води и безалкохолни напитки бизнес операторът подава заявлението и документите по чл. 26 до директора на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта, който не по-късно от 24 часа от тяхното получаване изпраща копие на съответната регионална здравна инспекция.
(2) Заявлението се проверява в 5-дневен срок от неговото подаване. При установяване на нередовности, директорът на областната дирекция по безопасност на храните уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
(3) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите в определения срок, директорът на областната дирекция по безопасност на храните определя съвместна комисия от представители на областната дирекция по безопасност на храните и съответната регионална здравна инспекция, която в срок до 5 работни дни извършва проверка на място. При констатиране на несъответствие с нормативните изисквания, директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава предписание и определя срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца от датата на връчване на предписанието.
(4) В срок до три работни дни от извършване на проверката или след привеждане на обекта в съответствие с предписанието по ал. 3 комисията представя на директора на областната дирекция по безопасност на храните констативен протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. вписване на обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1, за заявените дейности;
2. отказ за регистрация за част или за всички заявени дейности.
(5) В 5-дневен срок от представяне на протокола по ал. 4 или неотстраняване на нередовностите в определения срок, директорът на областната дирекция по безопасност на храните:
1. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1 за заявените дейности, като действието на регистрацията е безсрочно;
2. издава заповед за отказ за регистрация за част или за всички заявени дейности.
(6) Заповедта по ал. 5, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(7) Директорът на областната дирекция по безопасност на храните, извършил регистрацията, уведомява в тридневен срок директора на регионалната здравна инспекция, който вписва служебно обекта в регистъра по чл. 24, ал. 2.
(8) При започване на производство на безалкохолни напитки в регистриран обект за производство на бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води, или на производство на бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води в регистриран обект за производство на безалкохолни напитки, както и при промяна на дейността в обекта, се извършва нова регистрация по реда на ал. 1-7.

Чл. 36. (1) При заличаване на регистрация - в случаите по чл. 27,
ал. 1, т. 2-4, или на одобрение - в случаите по чл. 32, ал. 1, т. 2-4, бизнес операторът не може да получи повторно регистрация или одобрение за дейност по този закон.
(2) При заличаване на регистрация или на одобрение поради груби нарушения на изискванията на този закон обектът не може да получи повторно регистрация или одобрение за същата дейност за периода на непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
Чл. 36. Бизнес оператор не може да получи нова регистрация или одобрение за дейност по закона в случаите на заличаване на регистрация по чл. 27, ал. 1, т. 4, 5 и 6 или в случаите на заличаване на вписване и обезсилване на удостоверение за одобрение по чл. 32, ал. 1, т. 4, 5 и 6.

Чл. 37. (1) Първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, букви „в“, „г“ и „д“ от Регламент (ЕО) № 853/2004 могат да се доставят до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно от животновъдни или земеделски обекти, на които бизнес операторът, извършващ доставката, е ползвател, наемател или собственик.
(2) Производство на първични продукти, предназначени за директни доставки по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 853/2004, се извършва от регистрирани обекти при спазване на изискванията на приложение I, част А от Регламент (ЕО) № 852/2004.
(3) Производство на продукти от животински произход, предназначени за директни доставки съгласно чл. 1, параграф 3, букви „г“ и „д“ от Регламент (ЕО) № 853/2004, се извършва при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37:
Чл. 37. (1) Директна доставка на малки количества първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, букви „в“, „г“ и „д“ от Регламент (ЕО) № 853/2004 се извършва от бизнес оператор, който е ползвател, наемател или собственик на регистриран обект за първично производство на храни.
(2) Доставка на храни от животински произход от обекти за търговия на дребно до друг обект за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност по чл. 1, параграф 5, буква „б“ (ii) от Регламент (ЕО) № 853/2004 се извършва само от обекти за търговия на дребно, на които ползватели, наематели или собственици са фермери или сдружение на фермери.
(3) Условията и реда за извършване на директни доставки по ал. 1 и 2 се определят със съответната наредба по чл. 6 и 7.

Чл. 38. (1) Директни доставки на първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, букви „в“, „г“ и „д“ от Регламент (ЕО) № 853/2004 може да извършва бизнес оператор - производител, извършващ директни доставки на малки количества първични продукти, вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на земеделския или животновъден обект или по местонахождение на ловностопанския район (обекта на добив на първичните продукти).
(2) Доставките се извършват в административната област по вписване и в една съседна административна област. Това ограничение не се отнася за доставките на пчелен мед, на отстрелян едър и дребен дивеч или на месо от едър и дребен дивеч.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 38 се изменя така:
„Чл. 38. (1) Директни доставки на първични продукти до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки до краен потребител се извършват от бизнес оператор, вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(2) Доставките по ал. 1 се извършват в административната област по вписване и в една съседна административна област.
(3) Алинея 2 не се прилага за пчелен мед, отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
Чл. 38. (1) Директни доставки на малки количества първични продукти по чл. 37, ал. 1 се извършват до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител. Доставките се извършват от бизнес оператор, вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(2) Доставките по ал. 1 се извършват в административната област по вписване и във всички съседни на нея административни области.

Чл. 39. (1) За вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 бизнес операторите подават до компетентния орган за регистрация заявление по образец, което съдържа:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на страната;
2. местонахождение, адрес и номер на обекта за добив на първични продукти;
3. наименование на продуктите;
4. съседна административна област, в която ще бъдат доставяни първичните продукти.
(2) За вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 бизнес операторите по чл. 1, параграф 3, буква „д” от Регламент (ЕО) № 853/2004 подават до компетентния орган заявление по образец, което съдържа:
1. наименование на сдружението, местонахождение и площ на ловностопанския район;
2. местонахождение и капацитет на пункта за обработка на дивеч;
3. отговорни лица за хигиената и поддръжката на пункта за обработка на дивеч, както и правила за организацията на дейността в пункта;
4. вида на дивеча, от който ще се добива месото;
5. съседна административна област, в която ще бъдат доставяни първичните продукти.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. списък с имената на ловците, членуващи в сдружението;
2. решение за избор на председател и ръководство на сдружението;
3. договор за наем или документ за ползване на пункта.
(4) Директорът на областната дирекция по безопасност на храните вписва бизнес операторите в регистъра по чл. 24, ал. 1:
1. в 7-дневен срок от подаване на заявлението - при извършване на директни доставки на първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, буква „в” от Регламент (ЕО)
№ 853/2004, с изключение на сурово мляко;
2. в 10-дневен срок от подаване на заявлението и след проверка на място - при извършване на директни доставки на сурово мляко и на продуктите по чл. 1, параграф 3, букви „г“ и „д“ от Регламент (ЕО) № 853/2004.
(5) Регистърът по чл. 24, ал. 1 съдържа данните по ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 4, наименованието на ловното сдружение и местонахождението на ловностопанския район, включително номер и дата на издаденото удостоверение за вписване.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 39, ал. 3 се правят следните изменения:
1. т. 1 – отпада.
2. т. 2 и 3 стават съответно т. 1 и 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 39 текстът преди т. 1 се изменя така: „За вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 бизнес операторите подават до областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на земеделския или животновъден обект или по местонахождение на ловностопанския район заявление по образец, което съдържа:“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
Чл. 39. (1) За вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 бизнес оператор по чл. 37, ал. 1 подава до областната дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта за първично производство на храни заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, което съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. местонахождение, адрес и номер на обекта за първично производство на храни;
3. вид и наименование на първичните продукти.
(2) За вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 ловното сдружение подава до съответната областна дирекция по безопасност на храните по местонахождение на пункта за обработка на дивеч заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, което съдържа:
1. наименование на ловното сдружение и площ на ловностопанските райони на ловните дружини, членуващи в него;
2. местонахождение и капацитет на пункта за обработка на дивеч;
3. отговорни лица за хигиената и поддръжката на пункта за обработка на дивеч, както и правила за организацията на дейността в пункта;
4. вида на дивеча, от който ще се добива месото.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. списък с имената на ловците, членуващи в сдружението, които са обучени в съответствие с приложение III, раздел IV, глава I от Регламент (ЕО) № 853/2004;
2. решение за избор на председател и ръководство на сдружението;
3. договор за наем или документ за ползване на пункта за обработка на дивеч.
(4) Директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните вписва бизнес операторите и ловните сдружения в регистъра по чл. 24, ал. 1:
1. в 7-дневен срок от подаване на заявлението - при извършване на директни доставки на първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, буква „в” от Регламент (ЕО) № 853/2004, с изключение на сурово мляко;
2. в 10-дневен срок от подаване на заявлението и след проверка на място - при извършване на директни доставки на сурово мляко и на продуктите по чл. 1, параграф 3, букви „г“ и „д“ от Регламент (ЕО) № 853/2004.
(5) В регистъра по чл. 24, ал. 1 се вписват данните по ал. 1, а в случаите по ал. 2 – наименованието на ловното сдружение и ловностопанските райони на ловните дружини, членуващи в него и данните по ал. 2, т. 2 и 4.

Чл. 40. (1) Обработка или преработка на първични продукти по
чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 853/2004 с изключение на сурово мляко се извършва в местни обекти за търговия на дребно, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и регистрирани по реда на чл. 26.
(2) В местни обекти за търговия на дребно, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и одобрени по реда на чл. 31, се извършва обработка или преработка на първични продукти:
1. птици и лагоморфни;
2. сурово мляко, произведено в собствена ферма, отговарящо на изискванията на приложение III, секция IX, глава II, т. 3 към Регламент (ЕО) № 853/2004;
3. месо от домашни двукопитни животни, птици, зайци и щрауси, отгледани в собствена ферма и заклани в кланични пунктове.
(3) Преработени продукти по ал. 1 и 2 могат да се доставят на краен потребител или до други обекти за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност в административната област по местонахождение на обекта и в една съседна административна област.
(4) Ползватели, наематели или собственици на обекти по ал. 1 и 2 са земеделски стопани или техни сдружения, които произвеждат първични продукти и са вписани в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(5) Бизнес оператор, извършващ обработка или преработка на храни в обекти по ал. 1 и 2, подава заявление по образец за регистрация или одобрение до компетентния орган по местонахождение на обекта, което съдържа информацията по чл. 26, ал. 2 (за регистрация) или по чл. 31, ал. 2 (за одобрение). Заявителят посочва и съседната административна област, в която ще доставя първичните продукти, вид, адрес и регистрационен номер на животновъдния обект, от който произхождат първичните продукти, включително номер и дата на издаване на заверена регистрационна карта за земеделски стопанин, както и органа, извършил заверката.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 40:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Обработка или преработка на първични продукти с изключение на първичните продукти по ал. 2 се извършва в местни обекти за търговия на дребно, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и регистрирани по реда на чл. 26.“;
б) в ал. 3 думите „Преработени продукти“ се заменят с „Продуктите“;
в) алинея 5 се изменя така:
„(5) В заявлението за регистрация, съответно за одобрение на обекти по ал. 1 и 2 се посочват вида, адреса и регистрационния номер на животновъдния обект, от който произхождат първичните продукти, номера и датата на издаване на заверена регистрационна карта на земеделския стопанин, включително органа, извършил заверката, както и съседната административна област, в която ще се доставят първичните продукти.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40:
Чл. 40. (1) Обработка и/или преработка на храни от животински произход по чл. 37, ал. 2 се извършва в местни обекти за търговия на дребно, одобрени по реда на чл. 31.
(2) Ползватели, наематели или собственици на обектите по ал. 1 са бизнес оператори по чл. 37, ал. 1 или техни сдружения.
(3) Продуктите по ал. 1 се доставят и до други обекти за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност.
(4) В заявлението за одобрение на обекти по ал. 1, освен данните по чл. 31, ал. 2, се посочват видът, адресът и регистрационният номер на животновъдния обект, от който произхождат първичните продукти.

Чл. 41. Обект за търговия на дребно по чл. 40 се вписва от компетентния орган в регистъра по чл. 24, ал. 1 в самостоятелно обособена група, като се вписва и информацията по чл. 40, ал. 2.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 41 думата „информацията“ се заменя с „вида на продуктите“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
Чл. 41. Обект за търговия на дребно по чл. 40 се вписва от компетентния орган в регистъра по чл. 24, ал. 1 в самостоятелно обособена група, като се вписва и видът на храните.

Чл. 42. Регистрация или одобрение се заличават със заповед на компетентния орган в случаите и по реда на чл. 27, съответно на чл. 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
Чл. 42. В случаите и по реда на чл. 32, компетентният орган издава заповед за заличаване на одобрението на местен обект по чл. 40, ал. 1.


Раздел II
Регистрация на обекти за производство и търговия на едро и изисквания за търговия на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.


Чл. 43. (1) Производство и търговия на едро с материали и предмети, предназначени за контакт с храни, се извършва след регистрация.
(2) Компетентни органи за регистрация по ал. 1 са директорите на областните дирекции по безопасност на храните.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.

Чл. 44. (1) За регистрация на обект за производство и търговия на едро на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, бизнес операторите подават до компетентния орган по местонахождение на обекта:
1. заявление по образец;
2. копие на:
а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията - в приложимите случаи;
б) издадено разрешение за строеж — за стопански и второстепенни постройки по чл. 42, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
в) разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията - за преместваемите обекти.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа най-малко следното:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на държавата;
2. вид и адрес на обекта;
3. номер и дата на влязло в сила разрешение за ползване по
чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията - в приложимите случаи;
4. вид на дейността, извършвана в обекта за производство на материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
5. дата на започване на дейността, която не може да бъде по-рано от 14 дни от подаване на заявлението;
6. деклариране, че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО)
№ 1935/2004 и законодателството, което определя специфичните изисквания към определени групи материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
7. деклариране, че добрите производствени практики съгласно Регламент (ЕО) № 2023/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. относно добра производствена практика за материали и предмети, предназначени за контакт с храни (OB, L 384 от 29 декември 2006 г.) са на разположение на компетентния орган за проверка в обекта.
(3) Заявлението по ал. 1 се проверява и при нередовности в срок до 5 работни дни заявителят се уведомява и се определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по дълъг от 6 месеца, като срокът по ал. 2, т. 4 спира да тече.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението, от отстраняване на нередовностите в определения срок или от изтичане на срока за отстраняването им компетентният орган за регистрация:
1. издава заповед за пълен или за частичен отказ за регистрация - при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 3, или
2. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1 за заявените дейности за производство или търговия с материали и предмети, предназначени за контакт с храни, като действието на регистрацията е безсрочно.
(5) Заповедта по ал. 4, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) В 30-дневен срок от вписването по ал. 4, т. 2 комисия, определена от компетентния орган за регистрация, извършва проверка на място за съответствие на обекта с нормативните изисквания. При констатиране на несъответствие по време на проверката, в зависимост от тежестта на нарушенията, компетентният орган за регистрация издава:
1. предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от три месеца от датата на връчване на предписанието, или
2. заповед за спиране дейността на обекта - при непосредствена и голяма опасност за здравето на потребителите.
(7) В срок до три работни дни от изтичане на срока по ал. 6, т. 1 комисията по ал. 6 представя на компетентния орган за регистрация констативен протокол, съдържащ становище за:
1. удължаване на срока по ал. 6, но не повече от 3 месеца еднократно, или
2. възстановяване /възобновяване на дейността на обекта, или
3. заличаване на регистрацията на обекта.
(8) Директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава заповед за:
1. възстановяване /възобновяване на дейността на обекта, или
2. заличаване на регистрацията на обекта.
(9) Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 44 се правят следните изменения:
1. в ал. 1, в уводното изречение, в края, след думата „обекта“ се добавя „заявление по образец“, след което се поставя точка, а текстът до края на алинеята – отпада.
2. в ал. 2 т. се изменя така:
„3. номер и дата на съответния акт по ЗУТ, с който се разрешава ползването на обекта или с който се удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация;“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
Чл. 44. (1) За регистрация на обект за производство и търговия на едро с материали и предмети, предназначени за контакт с храни, бизнес операторът подава до компетентния орган по чл. 43, ал. 2 по местонахождение на обекта:
1. заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните;
2. копие на:
а) удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията – когато е приложимо;
б) издадено разрешение за строеж по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията - за стопански и второстепенни постройки;
в) разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията - за преместваемите обекти.
г) документ, който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация – когато е приложимо.
(2) Заявлението съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. вид и адрес на обекта;
3. номер и дата на влязло в сила разрешение за ползване по
чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията - когато е приложимо;
4. вид на дейността, извършвана в обекта за производство на материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
5. дата на започване на дейността, която не може да бъде по-рано от 14 дни от датата на подаване на заявлението;
6. деклариране, че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО)
№ 1935/2004, на българското законодателство и правото на Европейския съюз, което определя специфичните изисквания към определени групи материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
7. деклариране, че добрите производствени практики съгласно Регламент (ЕО) № 2023/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. относно добра производствена практика за материали и предмети, предназначени за контакт с храни, са на разположение на компетентния орган за проверка в обекта.
(3) Заявлението се проверява в срок до 5 работни дни от неговото подаване. При установяване на нередовности, компетентният орган уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца, като срокът по ал. 2, т. 5 спира да тече.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението, от отстраняване на нередовностите в определения срок или от изтичане на срока за отстраняването им, компетентният орган:
1. издава заповед за пълен или за частичен отказ за регистрация - при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 3, или
2. вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1, за заявените дейности, като вписването е безсрочно.
(5) Заповедта по ал. 4, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(6) В 30-дневен срок от вписването по ал. 4, т. 2 комисия, определена от компетентния орган, извършва проверка на място за съответствие на обекта с нормативните изисквания. При констатиране на несъответствие, в зависимост от тежестта на нарушенията, компетентният орган издава:
1. предписание и определя срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от три месеца от датата на връчване на предписанието, или
2. заповед за спиране дейността на обекта - при възникнала непосредствена и голяма опасност за здравето на хората.
(7) Бизнес операторът писмено уведомява компетентния орган за отстраняване на несъответствието. В срок до три работни дни от извършването на проверката за изпълнение на предписанието по ал. 6, т. 1 или от уведомяването, комисията по ал. 6 представя на компетентния орган констативен протокол за степента на съответствие на обекта с нормативните изисквания, съдържащ становище за:
1. еднократно удължаване на срока по ал. 6, т. 1, но с не повече от 3 месеца;
2. възобновяване на дейността в обекта;
3. продължаване или спиране на дейността в обекта;
4. заличаване на регистрацията на обекта.
(8) В 5-дневен срок от получаване на протокола по ал. 7 компетентният орган издава заповед за:
1. спиране на дейността в обекта;
2. възобновяване на дейността в обекта;
3. заличаване на регистрацията на обекта.
(9) Заповедите по ал. 6, т. 2 и ал. 8, т. 3 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедите не спира изпълнението им.

Чл. 45. (1) В срок до три работни дни от настъпване на промяна във вписани обстоятелства бизнес операторът уведомява компетентния орган за регистрация, като предоставя информация или документи, удостоверяващи промяната.
(2) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 1 компетентният орган вписва промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
Чл. 45. (1) В срок до три работни дни от настъпване на промяна във вписани в регистъра обстоятелства бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган по чл. 43, ал. 2, като предоставя информация или документи, удостоверяващи промяната.
(2) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 1 компетентният орган вписва промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1.

Чл. 46. (1) Регистрацията се заличава със заповед на компетентния орган при:
1. прекратяване на дейността на обекта по искане на бизнес оператора;
2. промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;
3. груби или системни нарушения на изискванията на закона;
4. системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
5. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на хранителната верига;
6. констатирано от контролен орган спиране на дейността на обекта за повече от един месец считано от деня на констатиране;
7. прекратяване на юридическото лице по искане на производителя или търговеца;
8. заличаване на бизнес оператора от търговския регистър;
9. в случаите по чл. 48, ал. 3.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 1, т. 2-5, не спира изпълнението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 46, ал. 1 т. 5 се заличава, а т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 5, 6, 7 и 8;
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
Чл. 46. (1) Компетентният орган по чл. 43, ал. 2 издава заповед за заличаване на регистрацията на обекта в регистъра по чл. 24, ал. 1:
1. по искане на бизнес оператора;
2. при заличаване на бизнес оператора от търговския регистър;
3. при промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;
4. при груби или системни нарушения на закона и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
5. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
6. при неизпълнение на принудителна административна мярка, наложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;
7. когато бизнес операторът не е възобновил дейността на обекта в деня след изтичане на посочения в уведомлението по чл. 48 период на спиране;
8. при констатирано от контролен орган спиране за повече от един месец на дейността на обекта, считано от деня на констатиране, без уведомяване по чл. 48.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 1, т. 3 - 8, не спира изпълнението й.

Чл. 47. Областните дирекции по безопасност на храните вписват в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за обектите по чл. 44, ал. 1:
1. номер и дата на заповедта за регистрация;
2. име или наименование на бизнес оператора, код по БУЛСТАТ/ЕИК и адрес;
3. вид и адрес на обекта;
4. вид на дейност на обекта;
5. регистрационен номер на обекта;
6. дата на започване на дейността;
7. дата, срок и основание за временно спиране на дейността;
8. забележки.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
Чл. 47. Областните дирекции по безопасност на храните вписват в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за обектите по чл. 44, ал. 1:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентни данни на бизнес оператора, регистриран в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. вид и адрес на обекта;
3. вид на дейността в обекта;
4. дата на започване на дейността в обекта;
5. дата и период на спиране и дата на възобновяване на дейността.

Чл. 48. (1) В 7-дневен срок от спиране на дейността в регистриран обект бизнес операторът подава уведомление по образец до компетентния орган за регистрация и посочва периода на спиране. При промяна на периода се подава ново уведомление. Уведомлението за възобновяване на дейността се подава в деня на настъпване на събитието.
(2) Промените се вписват в регистъра по чл. 24, ал. 1 в срок до
три работни дни от заявяването им.
(3) Когато бизнес операторът не е възобновил дейността на обект в посочения в уведомлението период, компетентният орган издава заповед за заличаване на регистрацията.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
Чл. 48. (1) В 7-дневен срок от спиране на дейността в обект, регистриран по чл. 44 бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган по чл. 43, ал. 2, в което посочва периода на спиране.
(2) При промяна на периода на спиране на дейността или при възобновяване на дейността преди изтичане на периода на спиране, бизнес операторът подава ново уведомление. Компетентният орган вписва промените в регистъра по чл. 24, ал. 1 в срок до три работни дни от уведомяването.

Чл. 49. (1) Бизнес операторите, извършващи производство, търговия на едро или дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни, са длъжни да спазват изискванията за етикетиране, удостоверяване на съответствието и проследяване, установени в чл. 15-17 от Регламент (ЕО) № 1935/2004, в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му.
(2) В съответствие с чл. 15, параграф 4 и 5 от Регламент (ЕО)
№ 1935/2004 информацията за материалите и предметите в контакт с храни по чл. 15, параграф 1, букви „а”, „б” и „д” от Регламент (ЕО) № 1935/2004, предлагани на територията на Република България, се представя на български език.
(3) При търговия на едро или дребно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се съхраняват и предлагат разделно от другите нехранителни стоки.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 49 ал. 1 се изменя така:
„(1) Бизнес операторите, извършващи производство, търговия на едро или дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004, този закон и подзаконовите актове по прилагането му.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
Чл. 49. (1) Бизнес операторите, извършващи производство, търговия на едро или дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004, на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) В съответствие с чл. 15, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 информацията за материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, предлагани на територията на Република България, се представя на български език.
(3) При търговия на едро или дребно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се съхраняват и предлагат разделно от другите нехранителни стоки.

Раздел IІІ
Транспортиране на храни
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IІІ.

Чл. 50. (1) Бизнес оператор може да извършва транспортиране на храни в обхвата на Приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 само с превозни средства, регистрирани от съответния компетентен орган, обозначени и вписани в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и за превозните средства, с които се извършва транспортиране на брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия.
(3) Изискванията по чл. 50 не се прилагат за бизнес оператор, регистриран от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 50 се изменя така:
„Чл. 50. (1) Транспортът на храни се извършва с превозни средства, които отговарят на изискванията, определени в Приложение № ІІ, Глава 4 към Регламент (ЕО) № 852/2004, а когато е приложимо – и на изискванията на Приложение № ІІІ към Регламент (ЕО) № 853/2004, имат необходимото обозначение и са регистрирани от компетентния орган.
(2) Изискванията по ал. 1 се отнасят и за транспортирането на брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия.
(3) Регистрирането и обозначаването на превозните средства за транспорт на храни и воденето на регистъра се извършва по ред, определен с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
Чл. 50. (1) Бизнес оператор може да извършва транспортиране на храни в обхвата на Приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 само с превозни средства, регистрирани от съответния компетентен орган, обозначени и вписани в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и за превозните средства, с които се извършва транспортиране на брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия.
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за бизнес оператор, регистриран от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 51. (1) Регистрацията на превозните средства се удостоверява със стикер.
(2) Съдържанието, графичното оформление и защитните елементи, редът за издаване и подмяна на удостоверяващия регистрацията стикер се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.

Чл. 52. Превозни средства, използвани за транспортиране на храни, различни от тези по чл. 50, ал. 1 и 2:
1. се обявяват от бизнес оператора в процедурата по регистрация на обект по раздел I или раздел ІV;
2. не подлежат на индивидуална регистрация;
3. се вписват в списък на използваните превозни средства за транспортиране на храни, поддържан от съответния контролен орган по регистрация на обекта.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:
Чл. 52. Превозни средства, използвани за транспортиране на храни, различни от тези по чл. 50, ал. 1 и 2:
1. се обявяват от бизнес оператора в процедурата по регистрация на обект по чл. 26;
2. не подлежат на регистрация по чл. 55.

Чл. 53. Компетентни органи за регистрация на превозни средства за транспортиране на храни са директорите на областните дирекции по безопасност на храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
Чл. 53. Компетентен орган за регистрация на превозни средства, използвани за транспортиране на храни по чл. 50, ал. 1 и 2, е директорът на областната дирекция по безопасност на храните по седалището на бизнес оператора.

Чл. 54. (1) Регистрация на превозно средство може да се извърши в рамките на процедура по регистрация или одобрение на друг обект или самостоятелно.
(2) При едновременно заявяване на регистрация или одобрение на обект и регистрация на превозно средство бизнес операторът изрично посочва това обстоятелство в заявлението. Компетентният орган провежда процедурите по регистрация или одобрение при спазване на изискванията на този раздел, раздел I или раздел ІV.
(3) Иницииране на процедура за едновременна регистрация на повече от едно превозно средство се извършва с подаването на едно заявление, в което се отбелязват всички превозни средства, и се предоставя информация и придружаващи документи за всяко едно от тях.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54 :
Чл. 54. (1) Регистрация на превозно средство може да се извърши в процедурата по чл. 26, 31 или 55.
(2) При едновременно заявяване на регистрация или одобрение на обект и регистрация на превозно средство, бизнес операторът изрично посочва това обстоятелство в заявлението.

Чл. 55. (1) За регистрация на превозно средство, с което се транспортират храни по чл. 50, бизнес операторът подава заявление по образец до компетентния орган за регистрация. Към заявлението се прилагат копия от:
1. регистрационен талон на превозното средство;
2. документ, удостоверяващ правото на ползване върху превозното средство.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. име или наименование и адрес на собственика или ползвателя на транспортните средства, съответно седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на държавата;
2. марка, модел, вид, обем (за цистерните и контейнерите), товароподемност (за останалите транспортни средства);
3. регистрационен номер на превозното средство;
4. видове храни, които ще се транспортират;
5. номер на лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на товари съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, когато е приложимо.
(3) Регистрация на превозните средства по ал. 1 се извършва по реда на чл. 31, ал. 3-6.
(4) В срок до три работни дни от привеждане на превозното средство в съответствие с предписанието по чл. 31, ал. 6 комисията представя на директора на областната дирекция по безопасност на храните констативен протокол, съдържащ становище за:
1. регистрация, или
2. отказ за регистрация.
(5) В 5-дневен срок от представянето на становището по ал. 4 директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава:
1. заповед за отказ за регистрация, или
2. заповед за регистрация, като действието на регистрацията е безсрочно.
(6) Заповедта по ал. 5 съдържа всички данни, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1, включително ред и срок за получаване на стикера, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
(7) Заповедта по ал. 5 се съобщава и в случаите по т. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
Чл. 55. (1) За регистрация на превозно средство, с което се транспортират храни по чл. 50, ал. 1 и 2, бизнес операторът подава до компетентния орган по чл. 53 заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Към заявлението се прилагат копия от:
1. регистрационния талон на превозното средство;
2. документа, удостоверяващ правото на ползване на превозното средство – когато е приложимо.
(2) Заявлението съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование на собственика или ползвателя на превозното средство, седалище, адрес на управление и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. марка, модел и вид на превозното средство, както и обем (за цистерните и контейнерите) и товароподемност (за останалите превозни средства);
3. регистрационен номер на превозното средство;
4. видове храни, които ще се транспортират;
5. номер на лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на товари съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози - когато е приложимо.
(3) Заявлението се проверява в срок до 7 работни дни от неговото подаване. При установяване на нередовности компетентният орган уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца.
(4) При неотстраняване на нередовностите в определения срок, компетентният орган издава заповед за отказ за регистрация на превозното средство.
(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите компетентният орган определя комисия, която извършва проверка на място за съответствие на превозното средство с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и на Регламент (ЕО) № 853/2004.
(6) При констатиране на несъответствие при проверката по ал. 5, комисията издава предписание и определя срок за привеждане на превозното средство в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от три месеца от датата на връчване на предписанието.
(7) В срок до три работни дни от извършване на проверка за изпълнение на предписанието по ал. 6 комисията представя на компетентния орган констативен протокол, съдържащ становище за:
1. регистрация на превозното средство;
2. отказ за регистрация на превозното средство.
(8) В 5-дневен срок от представянето на протокола по ал. 7 компетентният орган издава заповед за:
1. отказ за регистрация на превозното средство;
2. вписване в регистъра на превозното средство, като действието на регистрацията е безсрочно.
(9) Заповедта по ал. 8, т. 2 съдържа данните по ал. 2, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1, включително ред и срок за получаване на стикера, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
(10) Заповедите по ал. 4 и ал. 8, т. 1 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедите не спира изпълнението им.

Чл. 56. (1) Бизнес оператор подава уведомление по образец до директора на областната дирекция по безопасност на храните по регистрация в деня на настъпване на промяна във вписани обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 3 и 4, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(2) В 7-дневен срок от уведомлението по чл. 26, ал. 14 компетентният орган за регистрация издава заповед за вписване на промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(3) При промяна на собствеността на превозното средство или на правото на ползване се извършва нова регистрация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
Чл. 56. (1) Бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган по чл. 53 в деня на настъпване на промяна във вписани обстоятелства по чл. 58, т. 3 и 4, при спиране от движение и пускане в движение на превозното средство, както и при временно отнемане на регистрацията на превозното средство, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(2) В 7-дневен срок от подаване на уведомлението по ал. 1 компетентният орган вписва промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(3) При промяна на собствеността или на правото на ползване на превозното средство се извършва нова регистрация.

Чл. 57. (1) Регистрацията на превозното средство се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните при:
1. искане на бизнес оператора;
2. груби или системни нарушения на закона;
3. системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
4. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на хранителната верига;
5. спиране на превозното средство от движение.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 57, ал. 1 т. 4 се заличава, а т. 5 става т. 4;
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
Чл. 57. (1) Регистрацията на превозното средство се заличава със заповед на компетентния орган по чл. 53:
1. по искане на бизнес оператора;
2. при груби или системни нарушения на закона и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
3. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
4. при неизпълнение на принудителна административна мярка, наложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;
5. при прекратяване на регистрацията на превозното средство по смисъла на Закона за движението по пътищата.
(2) При прекратяване на регистрацията на превозното средство по ал. 1, т. 5, бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган в деня на настъпване на промяната като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(3) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 1, т. 2 - 5, не спира изпълнението й.

Чл. 58. Областните дирекции по безопасност на храните вписват в регистъра по чл. 24, ал.1 следната информация за превозните средства по чл. 50:
1. номер и дата на издаване на регистрационния стикер;
2. име или наименование, код по БУЛСТАТ/ЕИК и адрес на бизнес оператора;
3. марка, модел, вид, обем (за цистерните и контейнерите), товароподемност (за останалите превозни средства) и регистрационен номер;
4. вид на храните, които се транспортират с превозното средство.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58:
Чл. 58. Компетентният орган по чл. 53 вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за превозните средства по чл. 50:
1. номер и дата на издаване на регистрационния стикер;
2. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентни данни на бизнес оператора, регистриран в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. регистрационен номер, марка, модел и вид на превозното средство, както и обем (за цистерните и контейнерите) и товароподемност (за останалите превозни средства);
4. вид на храните, които се транспортират с превозното средство.

Раздел ІV
Търговия с храни от разстояние
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.

Чл. 59. Търговия с храни, предлагани чрез средствата за комуникация от разстояние, се извършва при спазване на чл. 14 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, на Закона за защита на потребителите, на Закона за електронната търговия и на подзаконовите актове по прилагането им.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
Чл. 59. Търговия с храни от разстояние се извършва чрез средства за комуникация от разстояние при спазване на чл. 14 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, на Закона за защита на потребителите, на Закона за електронната търговия и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 60. (1) Търговия с храни от разстояние може да се извършва от:
1. бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или
2. доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние.
(2) Компетентни органи за регистрация са директорите на областните дирекции по безопасност на храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
Чл. 60. (1) Търговия с храни от разстояние може да се извършва от:
1. бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или
2. доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние.
(2) Търговия с храни от разстояние се извършва след регистрация.
(3) Компетентен орган за регистрация е директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните по местонахождение на обекта или на централата на средството за комуникация от разстояние.

Чл. 61. (1) За извършване на търговия с храни от разстояние лицата по чл. 60, ал. 1 подават заявление по образец до компетентния орган за регистрация по местонахождение на обекта или на централата на средството за комуникация от разстояние. Заявлението съдържа следната информация:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на страната, телефон и адрес на електронна поща за осъществяване на пряка и навременна връзка;
2. описание на начина на търговия от разстояние, включително средството за комуникация: електронен адрес, интернет страница, телефонен номер, пощенски адрес и други, които ще се използват;
3. имена и наименования на операторите и регистрационните или одобрителни номера на обектите, с които има сключени договорни отношения за доставка на храни от разстояние;
4. вид, брой и регистрационни номера на превозните средства, а когато е приложимо - регистрационен номер и дата на издаване на стикера, удостоверяващ регистрацията по този закон на превозното средство, с което се извършва доставката на храни, съгласно чл. 50;
5. деклариране, че се прилага план за проследимост на храните, който е на разположение на компетентния орган за проверка в обекта по регистрация.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава най-малко 14 дни преди започване на дейността.
(3) Заявление по ал. 1 се проверява и при несъответствия с нормативните изисквания в срок до 5 работни дни заявителят се уведомява и се определя срок за отстраняването им, не по-кратък от 10 работни дни и не по-дълъг от 6 месеца, по време на който срокът по ал. 2 спира да тече.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване заявлението, от отстраняване на несъответствията или от изтичане на срока по ал. 3 компетентният орган за регистрация:
1. издава заповед за отказ за вписване, или
2. вписва обстоятелствата по ал. 1 в регистъра по чл. 24, ал. 1, като действието на регистрацията е безсрочно.
(5) Заповедта по ал. 4, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(6) В срок до три работни дни от настъпване на промяна във вписани обстоятелства в регистъра по чл. 24, ал. 1 лицата подават заявление по образец до компетентния орган за регистрация, като предоставят информация и прилагат документи, удостоверяващи промяната.
(7) В 7-дневен срок от уведомяването за промяна по ал. 6 директорът на областната дирекция по безопасност на храните вписва промяната в регистъра на лицата, извършващи търговия от разстояние с храни.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
Чл. 61. (1) За извършване на търговия с храни от разстояние лицата по чл. 60, ал. 1 подават до компетентния орган по чл. 60, ал. 3 заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заявлението съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на лицето и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, електронна поща, електронен адрес, телефонен номер и пощенски адрес;
2. описание на начина на търговия с храни от разстояние, включително средствата за комуникация: електронен адрес, интернет страница, телефонен номер, пощенски адрес, електронна поща и други, които ще се използват;
3. имена или наименования на бизнес операторите, с които са сключени договори за търговия с храни от разстояние и регистрационни номера или номера на одобрение на обектите;
4. вид, брой и регистрационни номера на превозните средства, а когато се извършва транспортиране на храни по чл. 50, ал. 1 и 2 - номер и дата на издаване на регистрационния стикер;
5. деклариране, че се прилага план за проследимост на храните, който е на разположение в обекта по регистрация за проверка от компетентния орган.
(2) Заявлението се подава най-малко 14 дни преди датата на започване на дейността.
(3) Заявлението се проверява в срок до 5 работни дни от неговото подаване. При установяване на нередовности, компетентният орган уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца, като срокът по ал. 2 спира да тече.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението, от отстраняване на нередовностите в определения срок или от изтичане на срока за отстраняването им компетентният орган:
1. издава заповед за отказ за регистрация;
2. вписва обстоятелствата по ал. 1 в регистъра по чл. 24, ал. 1, като действието на регистрацията е безсрочно.
(5) Заповедта по ал. 4, т. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(6) В срок до три работни дни от настъпване на промяна във вписани в регистъра обстоятелства лицата по чл. 60, ал. 1 подават уведомление до компетентния орган, като предоставят информация или прилагат документи, удостоверяващи промяната.
(7) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 6 компетентният орган вписва промяната в регистъра.

Чл. 62. (1) Компетентният орган за регистрация издава заповед за заличаване на вписването по чл. 61, ал. 4, т. 2 при:
1. промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;
2. груби или системни нарушения на закона;
3. системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
4. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на хранителната верига;
5. спиране на дейността за повече от един месец считано от датата на констатиране;
6. искане на регистрирано лице;
7. заличаване от търговския регистър на регистрираните лица по
чл. 60, ал. 1.
(2) Заповедта по ал. 1, т. 1-5 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 62, ал. 1 т. 4 се заличава, а т. 5, 6 и 7 стават съответно т. 4, 5 и 6;
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:
Чл. 62. (1) В 7-дневен срок от спиране на дейността си регистрираното по чл. 61 лице подава уведомление до компетентния орган по чл. 60, ал. 3, в което посочва периода на спиране.
(2) При промяна на периода на спиране на дейността или при възобновяване на дейността преди изтичане на периода на спиране, лицето подава ново уведомление. Компетентният орган вписва промените в регистъра по чл. 24, ал. 1 в срок до три работни дни от уведомяването.
(3) Компетентният орган заличава със заповед вписването в регистъра:
1. по искане на регистрираното лице;
2. при заличаване на регистрираното лице от търговския регистър;
3. при промяна на дейността на обекта в дейност извън обхвата на закона;
4. при груби или системни нарушения на закона и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
5. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
6. при неизпълнение на принудителна административна мярка наложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;
7. когато регистрираното лице не е възобновило дейността си в деня след изтичане на посочения в уведомлението по ал. 1 период на спиране;
8. при констатирано от контролен орган спиране за повече от един месец на дейността на обекта, считано от деня на констатиране, без уведомяване по ал. 1.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 3, т. 3 - 8, не спира изпълнението й.

Чл. 63. Храните, които се търгуват от разстояние, трябва да:
1. са произведени и дистрибутирани в съответствие с изискванията на закона в регистрирани или одобрени по реда на чл. 26 или 31 обекти, в обекти, регистрирани или одобрени от компетентен орган на друга държава членка, или да са въведени при спазване на изискванията на глава шеста;
2. са етикетирани съгласно изискванията на чл. 19 и специфичните изисквания към съответните групи храни;
3. се транспортират при спазване на разпоредбите на раздел ІІІ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
Чл. 63. (1) Храните може да се търгуват от разстояние, с изключение на храните за кърмачета и малки деца и храните за специални медицински цели.
(2) Храните, които се търгуват от разстояние, трябва да:
1. са произведени и/или дистрибутирани в съответствие с изискванията на закона в регистрирани или одобрени по реда на чл. 26 или чл. 31 обекти, в обекти, регистрирани или одобрени от компетентен орган на друга държава членка, или да са въведени на територията на Европейския съюз при спазване на изискванията на глава шеста;
2. са етикетирани съгласно изискванията на чл. 17 и специфичните изисквания към съответните групи храни;
3. се транспортират при спазване на разпоредбите на раздел ІІІ от тази глава.


Чл. 64. Специфичните изисквания към търговията с храни от разстояние се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.


Глава трета
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Раздел І
Натурални минерални води и изворни води

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В Глава трета, Раздел I се изменя така:
„Раздел І
Натурални минерални, изворни и трапезни води
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел І: „Натурални минерални, изворни и трапезни води“.

Чл. 65. (1) Натурални минерални води, добивани и бутилирани на територията на Република България, се пускат на пазара, когато са признати чрез вписването им в Списъка на признатите натурални минерални води въз основа на:
1. издаден сертификат за натурална минерална вода;
2. предоставена концесия за добив на минерална вода;
3. вписване на обекта за производство на бутилирани натурални минерални води в регистъра по чл. 24, ал. 2.
(2) Изворни води, добивани и бутилирани на територията на Република България, се пускат на пазара въз основа на:
1. издаден сертификат за изворната вода;
2. издадено разрешително за водовземане от подземни води по Закона за водите от съответния извор на изворни води;
3. вписване на обекта за производство на бутилирани изворни води в регистъра по чл. 24, ал. 2.
(3) Натурална минерална вода, съответно изворна вода, от един и същ извор се пуска на пазара само под едно търговско описание.
(4) Към министъра на здравеопазването се създава постоянен консултативен съвет, който го подпомага при изпълнение на правомощията му по този раздел. В състава на съвета се включват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката, на Комисията за защита на потребителите и на Патентното ведомство на Република България. Съставът, функциите и редът на осъществяване на дейността на съвета се определят от Министерския съвет.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 65. Натурални минерални, изворни и трапезни води, добивани и бутилирани на територията на Република България, се пускат на пазара, когато:
1. имат издаден сертификат;
2. са включени в утвърдени със заповед по реда на чл. 68, ал. 1 списъци на признатите натурални минерални, съответно изворни води;
3. има предоставена концесия за добив по реда на Закона за концесиите и Закона за водите – за минералните води, или издадено разрешително за водовземане по Закона за водите – за изворните води.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думата „Списъка" се заменя с „утвърден със заповед по реда на чл. 70, ал.1 Списък";
б) в ал. 2, в основното тяло на разпоредбата след думата „пазара" се добавя „когато са признати чрез вписването им в утвърден със заповед по реда на чл. 70, ал. 1 Списък на признатите изворни води,", а в т. 2 думите „съответния извор" се заменят с „съответното подземно водно тяло";
в) ал. 3 се изменя така
„(3) Натурална минерална вода от едно и също находище, съответно изворна вода от едно и също подземно водно тяло, се пуска на пазара само под едно търговско наименование."
г) ал. 4 - отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65:
Чл. 65. Натурални минерални, изворни и трапезни води, добивани и бутилирани на територията на Република България, се пускат на пазара, когато:
1. имат издаден сертификат;
2. са включени в списъци на признатите натурални минерални, съответно изворни води, утвърдени със заповед по реда на чл. 68, ал. 1;
3. има предоставена концесия за добив по реда на Закона за концесиите и Закона за водите – за минералните води, или издадено разрешително за водовземане по Закона за водите – за изворните води.

Чл. 66. Признаване чрез вписване в Списъка на признатите натурални минерални води по чл. 70, ал. 1 преди внос и предлагане на пазара на територията на Република България се изисква за натурални минерални води, добивани в трети страни, които не са били признати от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, и не са вписани в Списъка на признатите натурални минерални води в Европейския съюз съгласно изискванията на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (OB, L 164 от 26 юни 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/54/ЕО“.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 66.(1) Признаване и включване в съответния списък към заповедта по чл. 68, ал. 1 преди внос и предлагане на пазара на територията на Република България се изисква и за:
1. натурални минерални води, добивани в трети страни, които не са били признати от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, и не са вписани в Списъка на признатите натурални минерални води в Европейския съюз, съгласно изискванията на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (OB, L 164 от 26 юни 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/54/ЕО“;
2. изворни води, добивани в трети страни.
(2) За предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, добивани на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, които са признати или одобрени от компетентния орган на съответната държава, както и на натурални минерални води, добивани в трети страни, признати от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, не се изисква признаване и включване в списък към заповедта по чл. 68, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
Член 66 се изменя така:
„ Чл. 66. Признаване чрез вписване в съответния Списък към заповедта по чл. 70, ал. 1 преди внос и предлагане на пазара на територията на Република България се изисква за:
1. натурални минерални води, добивани в трети страни, които не са били признати от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, и не са вписани в Списъка на признатите натурални минерални води в Европейския съюз съгласно изискванията на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (OB, L 164 от 26 юни 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/54/ЕО";
2. изворни води, добивани в трети страни."
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
Чл. 66. Признаване чрез вписване в съответния списък към заповедта по чл. 68, ал. 1 преди внос и предлагане на пазара на територията на Република България се изисква за:
1. натурални минерални води, добивани в трети държави, които не са били признати от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, и не са вписани в Списъка на натуралните минерални води, признати от държавите членки в съответствие с чл. 1 на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (OB, L 164/45 от 26 юни 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/54/ЕО";
2. изворни води, добивани в трети държави.

Чл. 67. За предлагането на пазара на натурални минерални води, добивани на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, които са признати или одобрени от компетентния орган на съответната държава, както и на натурални минерални води, добивани в трети страни, признати от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, не се изисква признаване чрез вписване в Списъка на признатите натурални минерални води по чл. 70, ал. 1.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 67. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава сертификат за минерална или изворна вода, добита от конкретно водовземно съоръжение на територията на Република България, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната, съответно изворната вода, е подходяща за бутилиране за питейни цели. Сертификатът се издава при спазване изискванията на наредбата по чл. 5.
(2) Издаването на сертификат за минерална вода се извършва при заявено искане до министъра на околната среда и водите, когато водовземането от находище на минерална вода ще се използва за бутилиране на натурална минерална вода или за други напитки, в състава на които се включва минерална вода.
(3) Издаването на сертификат за изворна вода се извършва при заявено до директора на съответната Басейнова дирекция за управление на водите искане за водовземане/водоснабдяване от подземно водно тяло, когато черпената вода ще се използва за бутилиране на изворна вода или за други напитки, в състава на които се включва изворна вода.
(4) В срок до 10 дни от получаване на искането по ал. 2 или 3 съответните компетентни органи по Закона за водите информират с писмо министъра на здравеопазването за постъпилото искане за издаване на сертификат, към което прилагат:
1. резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни ресурси на находището на минерална вода и характеристиките на конкретното водовземно съоръжение;
2. информация за разполагаемите водни ресурси на подземното водно тяло и характеристиките на конкретното водовземно съоръжение.
(5) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър в срок до 10 работни дни от предоставянето на документите по ал. 4 и на анализите и заключенията от проведените оценки за състава и свойствата на водата издава сертификат или прави мотивиран отказ за това.
(6) Отказът по ал. 5 се съобщава и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Сертификатът по ал. 1 е със срок на валидност 5 години считано от датата на издаването му.
(8) Сертификатите за минералните и изворните води се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 3 работни дни след тяхното издаване.
(9) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 7, при спазване на изискванията, определени в наредбата по чл. 5, като бизнес операторът, на когото е предоставена концесия - за минералните води, или е издадено разрешително за водовземане - за изворните води, подава искане за подновяване до органите по ал. 2 и 3 не по-късно от 9 месеца преди изтичането на валидността на сертификата.
(10) Нов сертификат или отказ за подновяване на сертификат се издава най-късно до датата на изтичане на срока на валидност на издадения сертификат за съответната минерална или изворна вода, добита на територията на Република България.
(11) В случай на подадено искане за подновяване на сертификат за минерална или изворна вода в срока по ал. 9 и при липса на произнасяне на министъра на здравеопазването в срока по ал. 10, сертификатът се счита за валиден до издаването на нов сертификат или до постановяването на отказ за подновяване на сертификата, но за не повече от 3 месеца.
(12) Отказите по ал. 10 и 11 се съобщават и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 67 след думите „предлагането на пазара но натурални минерални" се добавя „и изворни", а думите „Списъка на признатите натурални минерални води" се заменят със „Списъците към заповедта".
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67:
Чл. 67. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава сертификат за минерална или изворна вода, добита от конкретно водовземно съоръжение на територията на Република България, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната, съответно изворната вода, е подходяща за бутилиране за питейни цели. Сертификатът се издава при спазване изискванията на съответната наредба по чл. 5.
(2) Издаването на сертификат за минерална вода се извършва при заявено искане до министъра на околната среда и водите, когато водовземането от находище на минерална вода ще се използва за бутилиране на натурална минерална вода или за други напитки, в състава на които се включва минерална вода.
(3) Издаването на сертификат за изворна вода се извършва при заявено до директора на съответната Басейнова дирекция за управление на водите искане за водовземане/водоснабдяване от подземно водно тяло, когато черпената вода ще се използва за бутилиране на изворна вода или за други напитки, в състава на които се включва изворна вода.
(4) В срок до 10 дни от получаване на искането по ал. 2 или 3 съответните компетентни органи по Закона за водите информират с писмо министъра на здравеопазването за постъпилото искане за издаване на сертификат, към което прилагат:
1. резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни ресурси на находището на минерална вода и характеристиките на конкретното водовземно съоръжение;
2. информация за разполагаемите водни ресурси на подземното водно тяло и характеристиките на конкретното водовземно съоръжение.
(5) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър в срок до 10 работни дни от предоставянето на документите по ал. 4 и на анализите и заключенията от проведените оценки за състава и свойствата на водата, издава сертификат или прави мотивиран отказ.
(6) Отказът по ал. 5 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Сертификатът по ал. 1 е със срок на валидност 5 години, считано от датата на издаването му.
(8) Сертификатите за минералните и изворните води се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до три работни дни от тяхното издаване.
(9) Подновяване на сертификата преди изтичане на срока по ал. 7 се допуска при спазване на изискванията, определени в съответната наредба по чл. 5, като бизнес операторът, на когото е предоставена концесия - за минералните води, или е издадено разрешително за водовземане - за изворните води, подава искане за подновяване до съответния орган по ал. 2 или 3 не по-късно от 9 месеца преди изтичането на валидността на сертификата.
(10) Нов сертификат или отказ за подновяване на сертификат се издава най-късно до датата на изтичане на срока на валидност на издадения сертификат за съответната минерална или изворна вода, добита на територията на Република България.
(11) В случай на подадено искане за подновяване на сертификат за минерална или изворна вода в срока по ал. 9 и при липса на произнасяне на министъра на здравеопазването в срока по ал. 10, сертификатът се счита за валиден до издаването на нов сертификат или до постановяването на отказ за подновяване на сертификата, но за не повече от три месеца.
(12) Отказите по ал. 10 и 11 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 68. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава сертификат за натурална минерална вода или изворна вода, добита от конкретно водовземно съоръжение на територията на Република България, който удостоверява, че по произход, състав и свойства натуралната минерална вода, съответно изворната вода, е подходяща за бутилиране за питейни цели. Сертификатът се издава при спазване на специфичните изисквания към натуралните минерални води и изворни води, определени в наредбата по чл. 5.
(2) Издаването на сертификат за натурална минерална вода се извършва при подадено заявление до министъра на здравеопазването, когато водовземането от конкретното водовземно съоръжение на находище на минерална вода ще се използва за бутилиране на натурална минерална вода или за други напитки, в състава на които се включва минерална вода.
(3) Издаването на сертификат за изворна вода се извършва при подадено заявление до министъра на здравеопазването, когато водовземането от конкретното водовземно съоръжение на подземно водно тяло ще се използва за бутилиране на изворна вода или за други напитки, в състава на които се включва изворна вода.
(4) В срок до 10 дни от получаване на заявление по ал. 2 или 3 министърът на здравеопазването информира с писмо компетентните органи по Закона за водите - министъра на околната среда и водите или съответната Басейнова дирекция, за постъпилото искане за издаване на сертификат и изисква предоставяне на:
1. резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни ресурси на находището на минерална вода, съответно на водното тяло на изворна вода, и характеристиките на конкретното водовземно съоръжение;
2. информация за разполагаемите водни ресурси, конкретните хидрогеоложки условия на подземното водно тяло и характеристиките на конкретното водовземно съоръжение.
(5) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър в срок до 10 работни дни от предоставянето на документите по ал. 4 и на анализите и заключенията от проведените оценки за състава и свойствата на водата издава сертификат със срок на валидност 5 години считано от датата на издаването му или прави мотивиран отказ.
(6) Сертификатите за минералните води и за изворните води се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 5 работни дни след датата на издаването им.
(7) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока на валидност, при спазване на изискванията, определени в наредбата по чл. 5, като бизнес операторът, на когото е предоставена концесия - за минералните води, съответно бизнес операторът, на когото е издадено разрешително за водовземане - за изворните води, подава заявление за подновяване до органите по ал. 2 или 3 не по-късно от 9 месеца преди изтичането на срока на валидност на сертификата.
(8) Нов сертификат или отказ за подновяване на сертификат се издава най-късно до датата на изтичане на срока на валидност на издадения сертификат за съответната натурална минерална вода или изворна вода, добита на територията на Република България.
(9) При подадено заявление за подновяване на сертификат за минерална или изворна вода в срока по ал. 7 и при липса на произнасяне на министъра на здравеопазването в срока по ал. 8, сертификатът се счита за валиден до издаването на нов сертификат или до постановяването на отказ за подновяване на сертификата, но за не повече от 3 месеца.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 68. (1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води от Република България и списък на признатите изворни води от Република България, които отговарят на изискванията на закона и на наредбата по чл. 5. Заповедта и списъкът се обнародват в „Държавен вестник”.
(2) Списъците по ал. 1 се изготвят в съответствие с формата на публикувания в „Официален вестник” на Европейския съюз Списък на признатите натурални минерални води в Европейския съюз, съгласно чл. 1, параграф 5 от Директива 2009/54/ЕО.
(3) Списъците по ал. 1 се изготвят и актуализират служебно въз основа на издадените заповеди по чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и съдържат най-малко информация за:
1. името на находището – за минерални води, съответно идентификационен код и наименование на подземното водно тяло/извора – за изворните води;
2. наименование на мястото на бутилиране;
3. наименование на бизнес оператора (производител или вносител), седалище и адрес на управление, код по БУЛСТАТ/ЕИК.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думите „добита от" се добавя „находище на минерална вода, съответно от подземно водно тяло чрез";
б) т. 1 и 2 на ал. 4 се изменят така: „1. резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни ресурси на находището на минерална вода, съответно на водното тяло на изворна вода; 2. характеристиките на конкретното водовземно съоръжение.";
в) в ал. 9 думите «сертификатът се счита за валиден до издаването на нов сертификат или до постановяването на отказ за подновяване на сертификата, но за не повече от 3 месеца.» се заменят с «министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за удължаване срока на валидност с 6 месеца.", и се добавя изречение второ: „В срока на заповедта за удължаване, министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава нов сертификат или постановява отказ за подновяване на
сертификата."
г) добавя се нова алинея 10 със следния текст: „(10) Редът за извършване на анализите и оценките на състава и свойствата на водата, тяхната честота, както и срокът за издаването на протоколите и заключенията се определят в наредбата по чл. 5."
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
Чл. 68. (1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води от Република България и списък на признатите изворни води от Република България, които отговарят на изискванията на закона и на съответната наредба по чл. 5. Заповедта и списъкът се обнародват в „Държавен вестник”.
(2) Списъците по ал. 1 съответстват по форма на Списъка на натуралните минерални води, признати от държавите членки в съответствие с чл. 1 на Директива 2009/54/ЕО, публикуван в „Официален вестник” на Европейския съюз.
(3) Списъците по ал. 1 се изготвят и актуализират служебно въз основа на издадените заповеди по чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и съдържат най-малко:
1. името на находището – за минерални води, съответно идентификационен код и наименование на подземното водно тяло/извора – за изворните води;
2. наименование на мястото на експлоатация;
3. търговско наименование, под което водата се предлага на пазара.

Чл. 69. Отказите за издаване, съответно за подновяване на сертификат по чл. 68, ал. 5 и 8, се съобщават и подлежат на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 69. (1) Признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана и бутилирана на територията на Република България, и включване в съответния списък по чл. 68, ал. 1 се извършва със заповед на министъра на здравеопазването или на оправомощен от него заместник-министър въз основа на заявление от бизнес оператор, подадено заедно със заявлението за регистрация на обект за бутилиране по реда на чл. 26, ал. 1.
(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде изпратено и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор и съдържа най-малко следната информация:
1. наименование на находището - за минералните води, или идентификационен код и наименование на подземното водно тяло/извора - за изворните води, и наименованието на водовземното съоръжение, от което се добива водата;
2. за натурални минерални води:
а) номер и дата на издадения от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър сертификат по чл. 67, ал. 1;
б) номер и/или дата на сключен със заявителя концесионен договор за добив на минерална вода с цел бутилиране, съгласно Закона за концесиите и Закона за водите;
3. за изворни води:
а) номер и дата на издадения от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър сертификат по чл. 67, ал. 1;
б) номер и дата на разрешителното за водовземане от подземни води, издадено на заявителя по реда на Закона за водите.
(3) Към заявлението по ал. 1 се прилага и проект на етикета, с който водата ще се предлага на пазара.
(4) Регионалната здравна инспекция по регистрация на обекта за бутилиране изпраща по служебен път до министъра на здравеопазването заявлението за признаване по ал. 1 с приложените към него документи и констативния протокол от извършената проверка по чл. 26, ал. 9. Предоставянето на информацията се извършва в срок до 3 работни дни от извършването на проверката, а в случай на издадени в резултат на нея предписания и заповеди – от издаването на протокола и заповедта по чл. 26, ал. 12 и 13. След вписване на обекта в регистъра по чл. 28 регионалната здравна инспекция уведомява Министерството на здравеопазването в срок до 3 дни от вписването.
(5) След оценка на предоставените документи по ал. 4 и при констатирано съответствие с всички приложими изисквания на закона и подзаконовите актове по неговото прилагане министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед по ал. 1.
(6) При установяване на нередовности на предоставени от бизнес оператора документи по ал. 4 или констатиране на несъответствие с приложими изисквания на закона и подзаконовите актове по неговото прилагане министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър уведомява заявителя и определя срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като срокът по ал. 7 спира да тече.
(7) Заповедта по ал. 1 или мотивираният отказ за признаване и включване в съответния списък по чл. 68, ал. 1 се издават в срок до 20 работни дни след предоставяне на документите по ал. 4 или след отстраняване на нередовностите или несъответствията, съгласно ал. 6.
(8) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(9) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 3 дни от издаването й.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
Чл. 69. (1) Признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана и бутилирана на територията на Република България, и включване в съответния списък по чл. 68, ал. 1 се извършва със заповед на министъра на здравеопазването или на оправомощен от него заместник-министър въз основа на заявление от бизнес оператор, подадено заедно със заявлението за регистрация на обект за бутилиране по реда на чл. 26, ал. 1.
(2) Заявлението се подава лично, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор и съдържа най-малко:
1. наименование на находището - за минералните води, или идентификационен код и наименование на подземното водно тяло/извора - за изворните води, и наименованието на водовземното съоръжение, от което се добива водата;
2. за натурални минерални води:
а) номер и дата на издадения от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър сертификат по чл. 67, ал. 1;
б) номер и/или дата на сключен със заявителя концесионен договор за добив на минерална вода с цел бутилиране, съгласно Закона за концесиите и Закона за водите;
3. за изворни води:
а) номер и дата на издадения от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър сертификат по чл. 67, ал. 1;
б) номер и дата на разрешителното за водовземане от подземни води, издадено на заявителя по реда на Закона за водите.
(3) Към заявлението се прилага и проект на етикета, с който водата ще се предлага на пазара.
(4) Регионалната здравна инспекция по регистрация на обекта за бутилиране изпраща по служебен път до министъра на здравеопазването заявлението за признаване по ал. 1 с приложените към него документи и констативния протокол от извършената проверка по чл. 26, ал. 9. Предоставянето на информацията се извършва в срок до три работни дни от извършването на проверката, а в случай на издадени в резултат на нея предписания и заповеди – от издаването на протокола, съответно на заповедта по чл. 26, ал. 12 и 13. След вписване на обекта в регистъра по чл. 24, ал. 2 регионалната здравна инспекция уведомява Министерството на здравеопазването в срок до три дни от вписването.
(5) След оценка на предоставените документи по ал. 4 и при констатирано съответствие с нормативните изисквания, министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед по ал. 1.
(6) При установяване на нередовности на предоставените от бизнес оператора документи по ал. 2 или констатиране на несъответствие с нормативните изисквания, министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър уведомява заявителя и определя срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като срокът по ал. 7 спира да тече.
(7) В срок до 20 работни дни от предоставяне на документите по ал. 4 или от отстраняване на нередовностите или несъответствията органът по ал. 6 издава заповед по ал. 1 или постановява мотивиран отказ.
(8) Отказът по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на отказа не спира неговото изпълнение.
(9) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в тридневен срок от издаването й.

Чл. 70. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице вписва признатите при условията и по реда на този раздел и по реда на наредбата по чл. 5 натурални минерални води в Списъка на признатите натурални минерални води от Република България. Списъкът се обнародва в „Държавен вестник”.
(2) Списъкът по ал. 1 се съставя в съответствие с формата на публикувания в „Официален вестник” на Европейския съюз Списък на признатите натурални минерални води в Европейския съюз, съгласно чл. 1, параграф 5 от Директива 2009/54/ЕО и съдържа най-малко информация за:
1. търговското описание на натуралната минерална вода;
2. наименованието на извора;
3. мястото на експлоатация на извора;
4. наименование на бизнес оператора (производител или вносител), седалище и адрес на управление, код по БУЛСТАТ/ЕИК.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 70. (1) В срок до 3 дни от настъпване на промяна във вписани обстоятелства в списъка по чл. 68, ал. 1 бизнес операторът подава уведомление до Министерството на здравеопазването. Към уведомлението се прилагат и документи, удостоверяващи промяната, когато е приложимо.
(2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случай на преустановяване на дейността по бутилиране или предлагане на пазара на водата за срок, по-дълъг от 6 месеца, и при промяна на предназначението на регистрирания по реда на чл. 26 обект за бутилиране на натурална минерална или изворна вода.
(3) Когато в уведомлението по ал. 1 се съдържат данни за настъпила промяна в обстоятелствата, посочени в заповедта за признаване на водата, които не съответстват на нормативните изисквания, бизнес операторът се уведомява за несъответствието и се определя срок за отстраняването му, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
(4) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за изменение или за отмяна на заповедта по чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 7, т. 1 при:
1. подадено уведомление по ал. 3;
2. констатирано от органа за официален контрол несъответствие между установените и включените в заповедта по чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 7, т. 1 обстоятелства;
3. несъответствия с нормативните изисквания, неотстранени в срока по ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думите „длъжностно лице" се добавя „утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води от Република България и списък на признатите изворни води от Република България и", а думите „води в Списъка на признатите натурални минерални води от Република България " се заменят с „респективно изворни води в съответния Списък." В изречение второ думите „Списъкът се обнародва" се заменят със „Списъците се обнародват";
б) в основното тяло на разпоредбата на ал. 2 думите „Списъкът по ал. 1 се съставя" се заменят със „Списъците по ал. 1 се съставят" и думата „съдържа" се заменя със „съдържат". Точки 1, 2 и 3 се изменят така:
„1. търговското наименование на водата;
2. наименованието на находището - за минерални води, съответно идентификационен код и наименование на подземното водно тяло-за изворните води;
3. мястото на експлоатация на находището, съответно на подземното водно тяло;"
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
Чл. 70. (1) В тридневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, посочени в заповедта за признаване на водата, бизнес операторът подава уведомление до Министерството на здравеопазването. Към уведомлението се прилагат и документи, удостоверяващи промяната.
(2) Уведомление се подава и в случай на преустановяване на дейността по бутилиране или предлагане на водата на пазара за срок, по-дълъг от 6 месеца, и при промяна на предназначението на регистрирания по реда на чл. 26 обект за бутилиране на натурална минерална или изворна вода.
(3) Когато в уведомлението се съдържат данни за настъпила промяна в обстоятелствата, посочени в заповедта за признаване на водата, които не съответстват на нормативните изисквания, бизнес операторът се уведомява за несъответствието и се определя срок за отстраняването му, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
(4) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за изменение или за отмяна на заповедта по чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 7, т. 1 при:
1. подадено уведомление по ал. 3;
2. констатирано от органа за официален контрол несъответствие между установените и посочените в заповедите по чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 7, т. 1 обстоятелства;
3. несъответствия с нормативните изисквания, неотстранени в срока по ал. 3.
(5) Заповедите по ал. 4 се съобщават и може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Чл. 71. (1) Вписването в регистъра по чл. 24, ал. 2 се извършва от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър въз основа на заявление по образец, подадено от бизнес оператор пред съответната регионална здравна инспекция по реда на чл. 26, ал. 1.
(2) Заявлението по ал. 1 освен информацията по чл. 26, ал. 2 съдържа най-малко следната информация:
1. търговското описание на натуралната минерална вода, съответно на изворната вода;
2. наименованието на извора;
3. мястото на експлоатация на извора;
4. номер и дата на издадения сертификат по чл. 68, ал. 1;
5. номер и дата на сключен със заявителя концесионен договор за добив на минерална вода съгласно Закона за водите, съответно номер и дата на издаденото разрешително за водовземане от подземни води с цел бутилиране, съгласно Закона за водите.
(3) Търговското описание на натуралната минерална вода и на изворната вода освен задължително посочване на вида вода може да включва:
1. наименованието на извора или наименованието на мястото на експлоатация на извора, или
2. наименованието на местност, на населено място или на друго място, при условие че това наименование се отнася до натуралната минерална вода, съответно до изворната вода, чийто извор се експлоатира на това място, и че не е подвеждащо по отношение на извора или на мястото на неговата експлоатация.
(4) Когато търговското описание не включва наименованието на извора или наименованието на мястото на експлоатация на извора, в етикетите или в надписите на бутилките и на контейнерите, в които натуралните минерални води, съответно изворните води, се предлагат на пазара, наименованието на извора или наименованието на мястото на експлоатация на извора се посочват с букви, чиято височина и широчина са най-малко един път и половина по-големи от най-големите букви, използвани в търговското описание.
(5) Към заявлението по ал. 1 се прилага и проект на етикета, с който водата ще се предлага на пазара.
(6) Регионалната здравна инспекция по регистрация на обекта за бутилиране изпраща по служебен път до министъра на здравеопазването заявлението по ал. 1 с приложените към него документи и констативния протокол от извършената проверка по чл. 26, ал. 9, включително копие от технологичната документация. Предоставянето на информацията се извършва в срок до 3 работни дни от извършването на проверката, а при издадени в резултат на проверката предписания и заповеди по чл. 26, ал. 11 - от издаването на протокола и заповедта по чл. 26, ал. 12 и 13.
(7) След оценка на предоставените документи по ал. 6 и при констатирано съответствие с всички приложими изисквания на закона и подзаконовите актове по неговото прилагане министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава удостоверение за регистрация по ал. 1.
(8) При установяване на нередности на предоставени от бизнес оператора документи по ал. 6 или констатиране на несъответствие с приложими изисквания на закона и на подзаконовите актове по неговото прилагане министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър уведомява заявителя и определя срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като срокът по ал. 9 спира да тече.
(9) Удостоверението за регистрация по ал. 1 или мотивираният отказ за вписване в регистъра по чл. 24, ал. 2 се издават в срок до 20 работни дни след предоставяне на документите по ал. 6 или след отстраняване на нередовностите или несъответствията съгласно ал. 8.
(10) Отказът по ал. 9 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
(11) Удостоверението за регистрация по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 3 дни от издаването му.
(12) В тридневен срок от издаването на удостоверението за регистрация по ал. 1 директорът на регионалната здравна инспекция вписва обекта в регистъра по чл. 24, ал. 2.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 71. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за изменение или за отмяна на заповедта по чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 7, т. 1 и в случай на уведомление от компетентен орган, че:
1. концесионният договор за добив на минерална вода с цел бутилиране е прекратен или издаденото разрешително за водовземане от подземни води е отнето или е с прекратено действие – за изворна вода;
2. регистрацията по чл. 26 на обекта за бутилиране на натурална минерална или изворна вода е заличена или е изменена за съответния вид вода със заповед на директора на регионалната здравна инспекция;
3. е издадена заповед от директора на регионалната здравна инспекция за забрана за предлагане на пазара на натуралната минерална или изворната вода, в случай на настъпили трайни несъответствия между състава на водата и установеното в сертификата по чл. 67, ал. 1 и възникване на риск за здравето на хората.
(2) Заповед за отмяна на заповедта по чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 7, т. 1 се издава, когато:
1. е постановен отказ за подновяване на сертификат по чл. 67;
2. е преустановено предлагане на натуралната минерална или изворна вода на пазара за срок, по-дълъг от 6 месеца, за което бизнес операторът е изпратил уведомление до Министерството на здравеопазването, или е установено от орган за официален контрол.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 70, ал. 4 компетентният орган по регистрация на обекта извършва служебно промяна в регистрацията на обекта като заличава от регистрираните групи храни вида вода, за която е постановена отмяна на заповедта по чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 7, т. 1.
(4) Заповедта за отмяна по ал. 1 и 2 и чл. 70, ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1 думите „Вписването в регистъра по чл. 24, ал. 2 се извършва от" се заменят с „Признаване на натурална минерална или изворна вода и включване в съответния списък по чл. 70, ал. 1 се извършва със заповед на";
б) в ал. 2 точки 1, 2 и 3 се изменят така:
„1. търговското наименование на натуралната минерална вода, съответно на изворната вода;
наименованието на находището - за минералните води или идентификационен код и наименование на подземното водно тяло - за изворните води;
мястото на експлоатация на експлоатация на находището,-съответно на подземното водно тяло;"
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) Търговското наименование на натурална минерална вода, съответно на изворна вода може да се състои от или да включва:
наименованието на находището - за натуралните минерални води или идентификационен код и наименование на подземното водно тяло - за изворните води, или
наименованието на местност, или населено място, при условие, че се отнася за:
а) натуралната минерална вода, чието находище се експлоатира на мястото, посочено в наименованието и не води до заблуждение по отношение на мястото на експлоатация на находището на минерална вода,
или
б) изворната вода, при условие, че се отнася за изворна вода, чието подземно водно тяло се експлоатира на мястото посочено в наименованието и не води до заблуждение по отношение мястото на експлоатация на подземното водно тяло."
г) алинея 4 се изменя така:
„(4) В случаите, когато етикетите и обозначенията на опаковките, в които се предлага за продажба натурална минерална вода, респективно изворна вода, включват търговско наименование, което се различава от наименованието на находището, респективно на подземното водно тяло, или мястото на тяхната експлоатация, наименованието на това място на експлоатация или наименованието на находището, съответно на подземното водно тяло, трябва да се изпишат на етикета или на потребителската опаковка с букви най-малко един и половина пъти по-високи и по-широки от най-голямата буква, използвана в търговското наименование. Изискването се прилага и за случаите, когато търговското наименование се използва при каквато и да е реклама на натуралната минерална или изворната вода.";
д) в ал. 6 след думите „по чл. 26, ал. 9" и след думите „по чл. 26, ал. 11" се добавя „или по чл. 35 ал. 4", а в края на разпоредбата се добавя „или по чл. 35 ал. 5 и ал. 6";
е) в ал. 7 след думите „актовете по неговото прилагане" се добавя „и при условие, че за заявената за признаване натурална минерална вода от съответното находище, респективно за изворната вода от съответното подземно водно тяло, не е налице предходно признаване по заявление на друг регистриран оператор", а думите „удостоверение за регистрация" се заменят с „издава заповед";
ж) добавят се нови алинеи 9 и 10, както следва:
„(9) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице може да удължи срока по ал. 8 за общо не повече от 3 месеца от датата на подаването на заявлението, когато бизнес операторът представи обосновано искане за това.
(10) Ако в срока по ал. 8, съответно по ал. 9, бизнес операторът не отстрани несъответствията, процедурата по признаване и включване в съответния списък по ал. 1 се прекратява, за което заявителят се уведомява писмено."
з) алинея 9 става алинея 11, думите „ Удостоверението за регистрация по ал. 1 или мотивирания отказ за вписване в регистъра по чл. 24, ал. 2" се заменят с „Заповедта по ал. 1 или мотивираният отказ за признаване и включване в съответния списък по чл. 70, ал. 1" и в края на разпоредбата след думите „по ал.8" се добавя „и ал. 9";
и) добавя се нова ал. 12, както следва:
„(12) В заповедта по ал. 1 се посочва най-малко следното:
1. данни за бизнес оператора - наименование на юридическото лице, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ/ЕИК u адрес на обекта за бутилиране на натуралната минерална или изворна вода;
2. търговско наименование, под което ще се предлага водата на пазара;
3. наименование на находището - за минералните води или код на подземното водно тяло - за изворните води;
4. наименование на съоръжението (съоръженията) за водовземане;
5. вида на водата, съгласно изискванията на наредбата по чл.5;
6. номер, дата и срок на валидност на издадения сертификат за водата.";
к) алинея 10 става ал. 13 и цифрата „9" се заменя с „11";
л) добавя се нова алинея 14 както следва:
„(14) В случай на отказ по ал. 11 компетентният орган извършва служебно промяна в регистрацията на обекта като заличава от регистрираните групи храни вида вода, за която е постановен отказ за признаване.";
м) алинея 11 се преномерира и става алинея 15 и думите „Удостоверението за регистрация" се заменят със „Заповедта";
н) алинея 12 се отменя.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
Чл. 71. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за изменение или за отмяна на:
1. заповедта по чл. 69, ал. 1 след уведомление от компетентен орган, че:
а) концесионният договор за добив на минерална вода с цел бутилиране е прекратен или издаденото разрешително за водовземане от подземни води е отнето или е с прекратено действие – за изворна вода;
б) със заповед на директора на регионалната здравна инспекция регистрацията по чл. 26 на обекта за бутилиране на натурална минерална или изворна вода е заличена или е изменена за съответния вид вода;
в) е издадена заповед от директора на регионалната здравна инспекция за забрана за предлагане на пазара на натуралната минерална или изворната вода, в случай на настъпили трайни несъответствия между състава на водата и посоченото в сертификата по чл. 67, ал. 1 и/или при възникване на риск за здравето на хората;
2. заповедта по чл. 72, ал. 7, т. 1 след уведомление от компетентен орган, че е издадена заповед от директора на регионалната здравна инспекция за забрана за предлагане на пазара на натуралната минерална или изворната вода, в случай на настъпили трайни несъответствия между състава на водата и установеното в сертификата по чл. 67, ал. 1 и възникване на риск за здравето на хората.
(2) Заповед за отмяна по ал. 1 се издава, когато е:
1. постановен отказ за подновяване на сертификат по чл. 67, ал. 1;
2. преустановено предлагането на натурална минерална или изворна вода на пазара за срок, по-дълъг от 6 месеца, за което бизнес операторът е изпратил уведомление до Министерството на здравеопазването или когато е установено от орган за официален контрол.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 и чл. 70, ал. 4 компетентният орган по регистрация на обекта извършва служебно промяна в регистрацията на обекта като заличава от регистрираните групи храни вида вода, за която е постановена отмяна на заповедта по чл. 69, ал. 1.
(4) Заповедта за отмяна по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Чл. 72. (1) В срок до 3 дни от настъпване на промяна във вписани обстоятелства в регистъра по чл. 24, ал. 2 бизнес операторът подава уведомление по образец до Министерството на здравеопазването, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и при преустановяване на дейността по бутилиране или предлагане на пазара на водата за срок,
по-дълъг от 3 месеца, и при промяна на предназначението на регистрирания обект за бутилиране на натурална минерална вода, съответно на изворна вода.
(3) Когато в уведомлението по ал. 1 се съдържат данни за настъпила промяна в обстоятелствата, посочени в удостоверението за регистрация по чл. 71, ал. 1, които не съответстват на нормативните изисквания, бизнес операторът се уведомява за несъответствието и се определя срок за отстраняването му, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
(4) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава удостоверението за изменение или за отмяна на удостоверението за регистрация по чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 7, т. 1 при:
1. подадено уведомление по ал. 3;
2. констатирано от органа за официален контрол несъответствие между установените и включените в удостоверението за регистрация по
чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 7, т. 1 обстоятелства;
3. несъответствия с нормативните изисквания, неотстранени в срока по ал. 3.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 72. (1) За признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана на територията на трета страна, и включването й в отделна част на съответния списък по чл. 68, ал. 1 бизнес операторите подават до министъра на здравеопазването заявление, в което се посочва най-малко следната информация:
1. наименование на юридическото лице – бизнес оператор, вносител на водата, седалище и адрес на управление, код по БУЛСТАТ/ЕИК;
2. наименование и адрес на чуждестранното юридическо лице - производител;
3. страна на произход и компетентен орган за признаване.
(2) Заявлението може да бъде изпратено и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор и към него се прилагат:
1. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална или изворна, издаден от компетентния орган на страната на произход;
2. копие от официален документ, издаден от компетентния орган на страната на произход, с който се удостоверява съответствието на водата с изискванията на Директива 2009/54/ЕО;
3. заверена от компетентния орган на страната на произход програма за мониторинг и инспекция на условията при добива, бутилирането и транспортирането на водата;
4. копие от етикета, с който водата ще се предлага на пазара на територията на Република България, както и оригиналният етикет, с който се предлага в страната на произход;
5. декларация от производителя на натуралната минерална или изворна вода, че е уведомен от бизнес оператора по ал. 1, т. 1 за започването на процедура по признаване в Република България.
(3) Документът по ал. 2, т. 2 следва да е придружен с:
1. информация за наименованието, вида и основните геоложки и хидрогеоложки характеристики на подземното водно тяло и наименование на водовземното съоръжение, от което се добива водата, и за наличие на „директна тръбопроводна връзка” с предприятието за бутилиране;
2. протоколи от извършени анализи за физични, физико-химични, химични, радиологични и микробиологични качества на водата, с обхват, определен в наредбата по чл. 5; анализите следва да са извършени от лаборатории, акредитирани за обхвата на изпитванията от национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация за съответната област или отговаря на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието;
3. информация за фармакологично, физиологично и клинично въздействие на минералните води (при наличие на такива данни);
4. информация за извършвана обработка на натуралната минерална или изворна вода, включително използваните методи.
(4) В случай че заявителят не може да предостави информацията по ал. 2, т. 1-3 или по ал. 3, министърът на здравеопазването определя реда и начина за удостоверяване на съответствие с изискванията за признаване на водата. Разходите за изпълнение на дейностите за удостоверяване на съответствието са за сметка на заявителя.
(5) При установяване на нередовности на документите по ал. 1-4 заявителят се уведомява и се определя 20-дневен срок за привеждане на документите в съответствие.
(6) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър може да удължи срока по ал. 5 общо за не повече от 3 месеца считано от датата на подаване на заявлението, когато заявителят представи обосновано искане за това.
(7) В срок до 20 работни дни от подаване на заявление по ал. 1, от отстраняване на нередовностите или от изтичане на срока по ал. 5 или 6 министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава:
1. заповед за признаване на натуралната минерална или изворна вода и включване в съответния списък по чл. 68, ал. 1, или
2. мотивиран отказ за признаване.
(8) Отказът по ал. 7, т. 2 се съобщава и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Заповедта по ал. 7, т. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 3 дни от издаването й.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1 думите „регистъра по чл. 24, ал.1" се заменят със „списъка по чл. 70, ал.1";
б) в ал. 3 думите „удостоверението за регистрация по чл. 71, ал. 1" се заменят със „списъка по чл. 70, ал. 1";
в) в основното тяло на разпоредбата на ал.4 думите „удостоверението за изменение или за отмяна на удостоверението за регистрация" се заменят със „заповед за изменение или за отмяна на заповедта";
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72:
Чл. 72. (1) За признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана на територията на трета държава и включването й в отделна част на съответния списък по чл. 68, ал. 1 бизнес операторът подава заявление до министъра на здравеопазването. Заявлението е по образец, одобрен от министъра на здравеопазването и съдържа най-малко:
1. наименование на бизнес оператора, вносител на водата, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
2. наименование и адрес на юридическото лице – производител на водата;
3. държава на произход и компетентен орган за признаване.
(2) Заявлението се подава лично, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор и към него се прилагат:
1. копие от официалния документ, издаден от компетентния орган на държавата на произход, за признаване на водата като натурална минерална или изворна;
2. копие от официалния документ, издаден от компетентния орган на държавата на произход за удостоверяване на съответствието на водата с изискванията на Директива 2009/54/ЕО;
3. заверена от компетентния орган на държавата на произход програма за мониторинг и инспекция на условията при добива, бутилирането и транспортирането на водата;
4. копие от етикета, с който водата ще се предлага на пазара на територията на Република България, както и оригиналният етикет, с който се предлага в държавата на произход;
5. декларация от производителя на натуралната минерална или изворна вода, че е уведомен от бизнес оператора по ал. 1, т. 1 за започването на процедура по признаване в Република България.
(3) Документът по ал. 2, т. 2 следва да е придружен с:
1. информация за наименованието, вида и основните геоложки и хидрогеоложки характеристики на подземното водно тяло, наименование на водовземното съоръжение, от което се добива водата, и за наличие на „директна тръбопроводна връзка” с предприятието за бутилиране;
2. протоколи от извършени анализи за физични, физико-химични, химични, радиологични и микробиологични качества на водата, с обхват, определен в съответната наредба по чл. 5; анализите следва да са извършени от лаборатории, акредитирани за обхвата на изпитванията от национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация за съответната област или отговаря на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието;
3. информация за фармакологично, физиологично и клинично въздействие на минералните води (при наличие на такива данни);
4. информация за извършвана обработка на натуралната минерална или изворна вода, включително за използваните методи.
(4) Когато бизнес операторът не може да предостави информацията по ал. 2, т. 1-3 или по ал. 3, министърът на здравеопазването определя реда и начина за удостоверяване на съответствие с изискванията за признаване на водата. Разходите за изпълнение на дейностите за удостоверяване на съответствието са за сметка на бизнес оператора.
(5) При установяване на нередовности на документите по ал. 1-4, заявителят се уведомява и се определя 20-дневен срок за привеждане на документите в съответствие.
(6) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър може да удължи срока по ал. 5 за не повече от три месеца, считано от датата на подаване на заявлението, когато заявителят представи обосновано искане за това.
(7) В срок до 20 работни дни от подаване на заявление по ал. 1, от отстраняване на нередовностите или от изтичане на срока по ал. 5 или 6 министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава:
1. заповед за признаване на натуралната минерална или изворна вода и включване в съответния списък по чл. 68, ал. 1, или
2. мотивиран отказ за признаване.
(8) Отказът по ал. 7, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Заповедта по ал. 7, т. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в тридневен срок от издаването й.

Чл. 73. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава удостоверение за изменение или за отмяна на удостоверението за регистрация по чл. 71, ал. 1 или по чл. 74, ал. 7, т. 1 и при уведомление от компетентен орган, че:
1. концесионният договор за добив на минерална вода с цел бутилиране е прекратен, съответно действието на разрешителното за водовземане от подземни води е прекратено;
2. регистрацията на обекта за бутилиране на натурална минерална вода или на изворна вода е заличена или е изменена за съответния вид вода със заповед на директора на регионалната здравна инспекция;
3. е издадена заповед от директора на регионалната здравна инспекция за забрана за предлагане на пазара на натуралната минерална вода, съответно на изворната вода, при настъпили трайни несъответствия между състава на водата и установеното в сертификата по чл. 68, ал. 1 и възникване на риск за здравето на хората;
4. няма подновен сертификат в срока по чл. 68, ал. 7 или 9.
(2) Заповед за отмяна на удостоверението за регистрация по чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 7, т. 1 се издава, когато:
1. е постановен отказ за подновяване на сертификат по чл. 68;
2. е преустановено предлагане на натуралната минерална вода, съответно на изворната вода, на пазара за срок, по-дълъг от 6 месеца, за което бизнес операторът е изпратил уведомление до Министерството на здравеопазването, или е установено от орган за официален контрол.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 72, ал. 4 компетентният орган по регистрация на обекта извършва служебно промяна в регистрацията на обекта, като заличава от регистрираните групи храни вида вода, за която е постановена отмяна на заповедта по чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 7, т. 1.
(4) Заповедта за отмяна по ал. 1 и 2 и по чл. 72, ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 73. (1) Заповедта по чл. 72, ал. 7, т. 1 е валидна за срок 5 години считано от датата на издаване, като в срока на валидност, при поискване от страна на Министерството на здравеопазването, бизнес операторът предоставя доказателства за спазването на програмата по чл. 72, ал. 2, т. 3.
(2) Срокът на валидност на заповед за признаване може да бъде подновен в случай че бизнес операторът представи в Министерството на здравеопазването актуален документ по чл. 72, ал. 2, т. 2 и 3 не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока на валидност на заповедта.
(3) В случай че бизнес операторът не представи актуален документ в срока по ал. 2, натуралната минерална или изворна вода се заличава от съответния списък по чл. 68, ал 1 със заповед на министъра на здравеопазването или на оправомощен от него заместник-министър.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
а) в основното тяло на разпоредбата на ал. 1 думите „удостоверение за изменение или за отмяна на удостоверението за регистрация" се заменят със „заповед за изменение или за отмяна на заповедта";
б) в основното тяло на разпоредбата на ал. 2 думите „удостоверението за регистрация" се заменят със „заповедта".
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73:
Чл. 73. (1) Заповедта по чл. 72, ал. 7, т. 1 е валидна за срок 5 години от датата на издаване, като в този срок, при искане от Министерството на здравеопазването, бизнес операторът предоставя доказателства за спазването на програмата по чл. 72, ал. 2, т. 3.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде подновен, когато не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока на валидност на заповедта бизнес операторът представи в Министерството на здравеопазването актуален документ по чл. 72, ал. 2, т. 2 и 3.
(3) Когато бизнес операторът не представи актуален документ в срока по ал. 2, натуралната минерална или изворна вода се заличава от съответния списък по чл. 68, ал. 1 със заповед на министъра на здравеопазването или на оправомощен от него заместник-министър.

Чл. 74. (1) За признаване на натурална минерална вода, добивана на територията на трета страна, и за включването й в списъка по чл. 70, ал. 1, и за признаване на изворна вода, добивана на територията на трета страна, бизнес операторите подават до министъра на здравеопазването заявление по образец, в което се посочва най-малко следната информация:
1. наименование на юридическото лице – бизнес оператор, вносител на водата, седалище и адрес на управление, код по БУЛСТАТ/ЕИК;
2. наименование и адрес на чуждестранното юридическо лице - производител;
3. страна на произход и компетентен орган за признаване;
4. търговско описание на натуралната минерална вода или на изворната вода;
5. наименование на извора;
6. място на експлоатация на извора.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална вода, съответно като изворна вода, издаден от компетентния орган на страната на произход;
2. копие от официален документ, издаден от компетентния орган на страната на произход, с който се удостоверява съответствието на натуралната минерална вода, съответно на изворната вода, с изискванията на този закон;
3. програма за мониторинг и инспекция на условията при добива, бутилирането и транспортирането на водата, заверена от компетентния орган на страната на произход;
4. копие от етикета, с който водата ще се предлага на пазара на територията на Република България, включително от оригиналния етикет, с който се предлага в страната на произход;
5. декларация от производителя на натуралната минерална вода, съответно на изворната вода, че е уведомен от бизнес оператора по ал. 1, т. 1 за започването на процедура по признаване в Република България.
(3) Документът по ал. 2, т. 2 следва да е придружен с:
1. информация за наименованието, вида и основните геоложки и хидрогеоложки характеристики на подземното водно тяло и наименование на водовземното съоръжение, от което се добива водата, и за наличие на „директна тръбопроводна връзка” с предприятието за бутилиране;
2. протоколи от извършени анализи за физични, физико-химични, химични, радиологични и микробиологични качества на водата с обхват, определен в наредбата по чл. 5; анализите следва да са извършени от лаборатории, акредитирани за обхвата на изпитванията от национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация за съответната област или отговаря на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието;
3. информация за фармакологично, физиологично и клинично въздействие на минералните води (при наличие на такива данни);
4. информация за извършвана обработка на натуралната минерална вода или на изворната вода, включително използваните методи.
(4) Когато заявителят не може да предостави информацията по
ал. 2, т. 1-3 или по ал. 3, министърът на здравеопазването определя реда и начина за удостоверяване на съответствие с изискванията за признаване на водата. Разходите за изпълнение на дейностите за удостоверяване на съответствието са за сметка на заявителя.
(5) При установяване на нередовности на документите по ал. 1-4 заявителят се уведомява и се определя 20-дневен срок за привеждане на документите в съответствие.
(6) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър може да удължи срока по ал. 5 общо за не повече от
3 месеца считано от датата на подаване на заявлението, когато заявителят представи обосновано искане за това.
(7) В срок до 20 работни дни от подаване на заявление по ал. 1, от отстраняване на нередовностите или от изтичане на срока по ал. 5 или 6 министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава:
1. удостоверение за признаване и включване в списъка по чл. 70, ал. 1 на натуралната минерална вода, съответно за признаване на изворната вода, и удостоверение за регистрация по чл. 71, ал. 1, или
2. мотивиран отказ за признаване.
(8) Отказът по ал. 7, т. 2 се съобщава и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Удостоверението за признаване и включване в списъка по
чл. 70, ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в срок до 3 дни от издаването му.
(10) Удостоверението за признаване е валидно за срок 5 години считано от датата на издаване, като в срока на валидност, при поискване от страна на Министерството на здравеопазването, бизнес операторът предоставя доказателства за спазването на програмата по ал. 2, т. 3.
(11) Срокът на валидност на удостоверение за признаване на минерални води или на изворни води може да бъде подновен, когато бизнес операторът представи в Министерството на здравеопазването актуален документ по ал. 2, т. 2 и 3 не по-късно от 4 месеца преди неговото изтичане.
(12) Когато бизнес операторът не представи актуален документ по ал. 2, т. 2 или 3 в срока по ал. 11, министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър заличава натуралната минерална вода от списъка по чл. 70, ал. 1.
(13) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава удостоверение за изменение или за отмяна на удостоверението за признаване въз основа на:
1. подадено уведомление от производител или вносител на вода;
2. уведомление от компетентния орган на страната, в която се добива водата;
3. констатирано от орган за официален контрол несъответствие между установените и включените в удостоверението за регистрация по ал. 7, т. 1 обстоятелства;
4. несъответствия с нормативните изисквания, неотстранени в определения за това срок.
(14) Удостоверението по ал. 13 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 74. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за изменение или за отмяна на заповед за признаване въз основа на подадено уведомление от производител или вносител на вода, от компетентния орган на страната, в която тя се добива, или въз основа на констатирано от орган за официален контрол несъответствие между установените и включените в заповедта по чл. 72, ал. 7, т. 1 обстоятелства или несъответствия с нормативните изисквания, неотстранени в определения за това срок.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, точки 4, 5 и 6 се изменят така:
„4. търговско наименование, под което водата ще се предлага на пазара;
5. наименование находището, съответно на подземното водно тяло;
6. място на експлоатация на находището, съответно на подземното водно тяло";
б) в ал. 7, в точка 1 думите „удостоверение за признаване и включване в списъка" се заменят със „заповед за признаване на натуралната минерална или изворна вода и включване в съответния списък";
в ) в ал. 9 думата „Удостоверението" се заменя със „Заповедта";
г) създава се нова алинея 10 както следва:
„(10) В заповедта по ал. 7, т. 1 се посочват:
1. данни за бизнес оператора вносител - име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК;
2. наименование и адрес на чуждестранния бизнес оператор - производител;
3. адрес на обекта за бутилиране на вода;
4. търговското наименование, под което водата ще се предлага на пазара;
5. наименование на находището, съответно на подземното водно тяло от което се добива водата;
6. вида на водата, съгласно изискванията на наредбата по чл. 5;
7. номер, дата и срок на валидност на издадения документ по ал. 2, т. 2."
д) алинея 10 става ал. 11 и думите „Удостоверението за признаване е валидно" се заменят със „Заповедта за признаване е валидна";
е) алинея 11 става ал. 12 и думата „удостоверение" се заменя със „заповед";
ж) алинея 12 се преномерира и става ал. 13;
з) алинея 13 става ал. 14 и в основното тяло на разпоредбата думите „удостоверение за изменение или за отмяна на удостоверението за признаване" се заменят със „заповед за изменение или за отмяна на заповед за признаване";
и) алинея 14 става ал. 15 и думите „Удостоверението по ал. 13" се заменят със „Заповедта по ал. 14".
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
Чл. 74. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за изменение или за отмяна на заповедта за признаване въз основа на:
1. уведомление от производител или вносител на вода;
2. уведомление от компетентния орган на държавата, в която водата се добива;
3. несъответствие между установените и включените в заповедта по чл. 72, ал. 7, т. 1 обстоятелства, констатирано от орган за официален контрол;
4. неотстранени в определения срок несъответствия с нормативните изисквания.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Чл. 75. (1) Министърът на здравеопазването предоставя на Европейската комисия:
1. информация за признатите натурални минерални води;
2. ежегодно актуализиран списък на признатите натурални минерални води в Република България.
(2) При поискване от Европейската комисия или от държава - членка на Европейския съюз, Министерството на здравеопазването предоставя всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултати от систематичните проверки.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 75. (1) Министърът на здравеопазването предоставя на Европейската комисия информация за признатите натурални минерални води.
(2) Министърът на здравеопазването ежегодно предоставя на Европейската комисия актуализиран списък на признатите натурални минерални води в Република България.
(3) При искане от Европейската комисия или от държава - членка на Европейския съюз, Министерството на здравеопазването предоставя всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултати от систематичните проверки.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75:
Чл. 75. (1) Министърът на здравеопазването предоставя на Европейската комисия информация за признатите от Република България натурални минерални води.
(2) Министърът на здравеопазването ежегодно предоставя на Европейската комисия актуализиран списък на признатите от Република България натурални минерални води.
(3) При искане от Европейската комисия или от държава - членка на Европейския съюз, Министерството на здравеопазването предоставя всяка приложима информация за признатите от Република България натурални минерални води, включително резултати от систематичните проверки.

Раздел ІІ
Храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели и храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.

Чл. 76. (1) Бизнес операторите уведомяват Министерството
на здравеопазването за пускане за първи път на пазара в Република България на:
1. храни за кърмачета;
2. преходни храни, произведени от белтъчни хидролизати, или преходни храни, съдържащи вещества, различни от изброените в Приложение ІІ на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127 на Комисията от 25 септември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава и предоставянето на информация за храните за кърмачета и преходните храни и по отношение на изискванията за информация, свързана с храненето на кърмачета и малки деца (ОВ, L 25/1 от 2 февруари 2016 г.);
3. храни за специални медицински цели;
4. храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на страната;
2. адрес на обекта за производство, име или наименование и адрес на бизнес оператора, извършващ дейност в него, когато е различен от бизнес оператора по т. 1;
3. адрес на обекта за дистрибуция;
4. дата на пускане на пазара в Република България на храната по ал. 1, която не може да бъде по-рано от 14 дни от подаване на уведомлението;
5. подробно описание на предназначението на храната.
(3) Към уведомлението по ал. 1 се прилагат:
1. образец на етикета, използван за храната;
2. данни, които установяват съответствието на храните с изискванията, относно техния състав, характеристики и предназначение, както и друга информация, необходима за изготвяне на становището по ал. 5.
(4) Министерството на здравеопазването може да изиска от производителя или от вносителя да представи научно изследване и данни, които установяват съответствието на храните с изискванията към техния състав, характеристики и предназначение, както и друга информация, необходима за изготвяне на становището по ал. 5. Когато такива изследвания и данни се съдържат в научна публикация, достатъчно е да се предостави информация за нея.
(5) Министерството на здравеопазването изразява становище за пускане на храната на пазара в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
(6) В 7-дневен срок от изразяването на становище по ал. 5 Министерството на здравеопазването уведомява Българската агенция по безопасност на храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76:
Чл. 76. (1) Министърът на здравеопазването е компетентен орган по регистрация на храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели и храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006.
(2) Бизнес операторите подават уведомление до Министерството
на здравеопазването, когато пускат за първи път на пазара на територията на Република България:
1. храна за кърмачета;
2. преходна храна, произведена от белтъчни хидролизати, или преходна храна, съдържаща вещества, различни от изброените в приложение ІІ на Делегиран регламент (ЕС) 2016/127 на Комисията от 25 септември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специфичните изисквания за състава и предоставянето на информация за храните за кърмачета и преходните храни и по отношение на изискванията за информация, свързана с храненето на кърмачета и малки деца (ОВ, L 25/1 от 2 февруари 2016 г.);
3. храна за специални медицински цели;
4. храна, в която са вложени витамини, минерали и някои други вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1925/2006.
(3) Уведомлението съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. адрес на обекта за производство, а когато дейността в обекта се извършва от бизнес оператор, различен от този по т. 1 – неговото име или наименование и адрес на управление;
3. вид и адрес на обекта за дистрибуция, когато е различен от адреса по т. 1 или 2;
4. дата на пускане на пазара на територията на Република България на храната, която не може да бъде по-рано от 14 дни от датата на подаване на уведомлението;
5. предназначение на храната и данни за нейното съответствие с изискванията за нейния състав, характеристики и предназначение.
(4) Към уведомлението се прилагат:
1. етикет, с който храната ще бъде пусната на пазара на територията на Република България;
2. оригинален етикет, когато храната не е българско производство;
3. данни, които установяват съответствието на храните с изискванията, относно техния състав, характеристики и предназначение, както и друга информация, необходима за изготвяне на становището по ал. 6.
(5) Министерството на здравеопазването може да изиска от бизнес оператора да представи научно изследване или данни, които установяват съответствието на храната с изискванията за нейния състав, характеристики и предназначение, както и друга необходима информация. Когато изследванията или данните се съдържат в научна публикация, се предоставя информация за нея.
(6) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 или предоставяне на информацията по ал. 5, компетентният орган издава становище за съответствие или несъответствие на храната с нормативните изисквания, което се изпраща на съответния бизнес оператор и на Българската агенция по безопасност на храните в 7-дневен срок от издаването му.
(7) При изразено становище за съответствие на храната с нормативните изисквания, компетентният орган вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за подадените уведомления:
1. номер и дата на подаденото уведомление;
2. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора;
3. адрес на обекта за производство, име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора, извършващ дейност в него;
4. вид и адрес на обекта за дистрибуция, когато е различен от този по т. 2 и 3;
5. вид и наименование на храната;
6. състав на храната;
7. предназначение на храната;
8. дата на пускане на пазара.
(8) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 7, т. 2-7, бизнес операторът незабавно подава уведомление до компетентния орган, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(9) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 7, т. 2, 3, 4 и 7, компетентният орган вписва промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1 в 7-дневен срок от уведомяването.
(10) При издадено становище по ал. 6 за несъответствие на храната с нормативните изисквания, Българската агенция по безопасност на храните прилага принудителни административни мерки по реда на Закона за управление на агрохранителната верига.
(11) Заличаване от регистъра по чл. 24, ал. 1 на храна по ал. 1, се извършва със заповед на компетентния орган при:
1. прекратяване на дейността - по искане на бизнес оператора;
2. неизпълнение на принудителна административна мярка, наложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;
3. промяна на наименованието и/или качествения и/или количествения състав на храната.

Чл. 77. Разпоредбите на чл. 76, ал. 1-6 се прилагат и когато храната по ал. 1 е пусната за първи път на пазара на друга държава членка, като към уведомлението до Министерството на здравеопазването се прилага информация и документация, издадена от компетентния орган на държавата членка, в която храната е пусната за първи път на пазара.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77:
Чл. 77. Когато храна по чл. 76, ал. 1 е пусната за първи път на пазара на друга държава - членка на Европейския съюз, към уведомлението по чл. 76, ал. 2 се прилагат и документи, издадени от компетентния орган на съответната държава членка.


Раздел ІІІ
Добавки, ензими и ароматизанти в храни и хранителни добавки. Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.

Чл. 78. (1) Национален компетентен орган по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (ОВ, L 354 от 31 декември 2008 г.) е министърът на земеделието, храните и горите.
(2) Компетентен орган за регистрация е изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78:
Чл. 78. (1) Министърът на земеделието, храните и горите е национален компетентен орган за целите на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (ОВ, L 354/1 от 31 декември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1331/2008“.
(2) Добавки, ензими и ароматизанти могат да бъдат влагани или използвани във или върху храни при спазване на Регламент (ЕО) № 1331/2008.

Чл. 79. (1) Бизнес оператор, който предстои да пусне на пазара в Република България за първи път хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, подава до компетентния орган за регистрация заявление по образец.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на страната;
2. адрес на обекта за производство, име или наименование и адрес на бизнес оператора, извършващ дейност в него, когато е различен от бизнес оператора по т. 1;
3. вид и адрес на обекта на складиране, когато е различен от този
по т. 2;
4. описание на начина на търговия от разстояние и на средствата за комуникация, които ще се използват за търговия с храни от разстояние;
5. дата на пускане на пазара в Република България на хранителната добавка/храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, която не може да бъде по-рано от 14 дни от подаване на уведомлението;
6. изчерпателен списък на съставките с информация за количеството на всяка от тях, използвано в хранителната добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;
7. предназначение на хранителната добавка.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. образец на етикета, използван за съответната хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, опаковка и листовка, използвани за предоставяне на информация и реклама;
2. образец от оригиналния етикет, когато продуктът не е българско производство;
3. декларация по образец за съответствие между състава на хранителната добавка/храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, и информацията, обявена на етикета, включително за отсъствие в състава им на вещества, определени в наредбите по чл. 81.
(4) За всяка хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, се подава отделно заявление.
(5) При несъответствие на информацията по ал. 2 и 3 с нормативните изисквания в 10-дневен срок от подаване на заявлението компетентният орган за регистрация уведомява бизнес оператора и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни, като срокът по ал. 2, т. 5 спира да тече.
(6) В 7-дневен срок от подаване на заявлението, отстраняване на несъответствията, изтичане на срока за отстраняването им или от получаване на становище по ал. 10 компетентният орган за регистрация:
1. вписва хранителната добавка/храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, в регистъра по чл. 24, ал. 1, или
2. издава заповед за отказ за вписване - при неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 5, или становище за несъответствие по ал. 10.
(7) Заповедта по ал. 6, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(8) Хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, се пуска на пазара само когато е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1.
(9) Не се допуска промяна в състава и наименованието на вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване.
(10) При необходимост изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изисква становище от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, от Националния център по обществено здраве и анализи, от Антидопинговия център, от Изпълнителната агенция по лекарствата и от други институции и организации съгласно компетентностите им относно съответствие на хранителната добавка с нормативните изисквания по отношение на състава, количеството и вида на вложените съставки и на всяка друга информация, представена с документите по ал. 3.
(11) Центърът за оценка на риска по хранителната верига, Националният център по обществено здраве и анализи, Антидопинговият център, Изпълнителната агенция по лекарствата и другите институции и организации представят становището по ал. 10 в 10-дневен срок от получаване на искането.
(12) При деклариране на неверни данни в декларацията по ал. 3, т. 3 бизнес операторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Предложение на н. п. проф. Георги Михайлов:
В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6:
а) в уводното изречение, след думите „ал. 10“ се добавя „и ал. 11“.
б) т. 2 се изменя така:
„2. издава заповед за отказ за вписване – при неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 5, или становище по ал. 10 или ал. 11 за несъответствие или за наличие на риск от настъпване на вреди за човешкия организъм“.
2. Създава се нова ал. 10:
„(10) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните задължително изисква становище от Министерство на здравеопазването относно съответствие на хранителната добавка/храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, с нормативните изисквания по отношение на състава, количеството и вида на вложените съставки и всяка друга информация, представена с документите по ал. 3, както и относно наличие/липса на съставки, които могат да причинят вреди в състоянието или функционирането на човешкото тяло или части от него“.
3. Досегашната ал. 10 става ал. 11.
4. Досегашната ал. 11 става ал. 12, като в нея, в началото на изречението се поставят думите „Министерството на здравеопазването“, а след думите „ал. 10“ се поставя запетая и се добавя „съответно по ал. 11,“.
5. Досегашната ал. 12 става ал. 13.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Даниела Дариткова:
В чл.79 да се направят следните изменения и допълнения:
В ал. 2 се създава т. 8
„8. пълен количествен и качествен анализ на веществата и съдържанието на хранителната добавка/храната за интензивно мускулно натоварване, за доказване на качеството, извършен от лаборатория на територията на Република България."
Да се създаде ал. 12:
„(12) При съмнение за отклонение в качеството, ефикасността и безопасността на хранителната добавка/храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните извършва лабораторен анализ."
Досегашната ал. 12 да стане ал. 13.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79:
Чл. 79. (1) Компетентен орган за регистрация на хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, е изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) За пускане за първи път на пазара на територията на Република България на хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, бизнес операторът подава заявление до компетентния орган.
(3) Заявлението е по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и съдържа най-малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора, и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. адрес на обекта за производство, а когато дейността в обекта се извършва от бизнес оператор, различен от този по т. 1 – неговото име или наименование, седалище и адрес на управление;
3. вид и адрес на обекта за дистрибуция, когато е различен от този
по т. 2;
4. информацията по чл. 61, ал. 1, т. 2 – когато е приложимо;
5. дата на пускане на пазара на територията на Република България на хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, която не може да бъде по-рано от 14 дни от подаване на заявлението;
6. търговско наименование и качествен и количествен състав на хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;
7. предназначение на хранителната добавка или храната.
(4) Към заявлението се прилагат:
1. етикет, с който хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, ще бъде пусната на пазара на територията на Република България;
2. оригинален етикет, когато продуктът не е българско производство;
3. декларация за съответствие на състава на хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, с информацията на етикета, включително за отсъствие в състава им на вещества, определени в съответните наредби по чл. 81.
(5) Заявлението се проверява в 10-дневен срок от неговото подаване. При установяване на нередовности, компетентният орган уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни, като срокът по ал. 3, т. 5 спира да тече.
(6) Компетентният орган може да изиска от бизнес оператора да представи научно изследване или данни, които установяват съответствието на хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, с изискванията за нейния състав, характеристики и предназначение, както и друга необходима информация. Когато изследванията или данните се съдържат в научна публикация, се предоставя информация за нея.
(7) Компетентният орган може да поиска от Министерството на здравеопазването, Центъра за оценка на риска по хранителната верига, Националния център по обществено здраве и анализи, Антидопинговия център, Изпълнителната агенция по лекарствата или от други институции и организации да предоставят становище за съответствие с нормативните изисквания на състава, количеството и вида на вложените съставки в хранителна добавка или в храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване.
(8) Институциите или организациите по ал. 7 представят становището в 10-дневен срок от получаване на искането.
(9) В 7-дневен срок от подаване на заявлението, от отстраняване на нередовностите, от изтичането на срока за отстраняването им или от получаване на становище по ал. 7 компетентният орган:
1. вписва хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, в регистъра по чл. 24, ал. 1;
2. издава заповед за отказ за вписване.
(10) Заповедта по ал. 9, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(11) Хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, се пуска на пазара на територията на Република България след вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1.

Чл. 80. (1) Компетентният орган за регистрация вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за подадените заявления за хранителните добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, пуснати на пазара:
1. номер и дата на подаденото заявление;
2. име или наименование и адрес на бизнес оператора;
3. адрес на обекта за производство, име или наименование и адрес на бизнес оператора, извършващ дейност в него;
4. вид и адрес на обекта за складиране, когато е различен от този по т. 2;
5. наименование на хранителната добавка/храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;
6. състав на хранителната добавка/храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;
7. предназначение на хранителната добавка;
8. дата на пускане на пазара;
9. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията.
(2) Заличаване от регистъра на хранителните добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, пуснати на пазара, се извършва със заповед на компетентния орган за регистрация:
1. при прекратяване на дейността по производство и търговия с вписана в регистъра хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, по искане на оператора;
2. при неизпълнение на принудителна административна мярка по
чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на хранителната верига;
3. в случаите по чл. 79, ал. 9.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 80, ал. 2 т. 2 се заличава, а т. 3 става т. 2;
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80:
Чл. 80. (1) Компетентният орган по чл. 79, ал. 1 вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1 следната информация за подадените заявления за регистрация на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, пуснати на пазара на територията на Република България:
1. номер и дата на подаденото заявление;
2. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора;
3. адрес на обекта за производство, име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора, извършващ дейност в него;
4. вид и адрес на обекта за дистрибуция, когато е различен от този по т. 2 или 3;
5. наименование на хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;
6. качествен и количествен състав на хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;
7. предназначение на хранителната добавка или храната, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване;
8. дата на пускане на пазара.
(2) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 1, т. 2-7 бизнес операторът незабавно подава уведомление до компетентния орган, като предоставя информация или прилага документи, удостоверяващи промяната.
(3) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 7 компетентният орган вписва промяната в регистъра по чл. 24, ал. 1 в 7-дневен срок от уведомяването.
(4) Заличаване от регистъра по чл. 24, ал. 1 на хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване се извършва със заповед на компетентния орган при:
1. прекратяване на дейността по производство и търговия с вписана в регистъра хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване - по искане на оператора;
2. неизпълнение на принудителна административна мярка, наложена по реда на Закона за управление на агрохранителната верига;
3. промяна на наименованието и/или качествения и/или количествения състав на вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Чл. 81. Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на младежта и спорта определят с наредби:
1. изискванията към хранителните добавки;
2. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;
3. субстанции с хранителен или физиологичен ефект, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;
4. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки;
5. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителните добавки;
6. растения и части от растения, които не могат да се влагат в хранителните добавки;
7. вещества, които не могат да се влагат в хранителните добавки;
8. изискванията към храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 81 текстът преди т. 1 се изменя така: „Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на младежта и спорта издават наредби, в съответствие с действащото право на Европейския съюз за:“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81:
Чл. 81. Министърът на земеделието, храните и горите, съвместно с министъра на здравеопазването, и след съгласуване с министъра на младежта и спорта издава:
1. наредба за хранителните добавки, въвеждаща правото на Европейския съюз относно:
а) хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;
б) веществата с хранителен или физиологичен ефект, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;
в) критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки;
г) информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителни добавки;
д) растенията и частите от растения, които не могат да се влагат в хранителни добавки;
е) веществата, които не могат да се влагат в хранителни добавки;
2. наредба за изискванията към храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.


Раздел ІV
Генетично модифицирани храни
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието за раздел ІV.

Чл. 82. (1) Пускане на пазара на генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, се извършва след получаване на разрешение от Европейската комисия по реда на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1829/2003“, Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията от 3 април 2013 г. относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (OB, L 157/1 от 8 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013”, и при спазване на определените в разрешението условия.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите е национален компетентен орган по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.
(3) Министерството на земеделието, храните и горите поддържа на интернет страницата си информация за съдържанието на регистъра по чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82.

Чл. 83. (1) Бизнес оператор, който желае да пусне на пазара генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, подава заявление в Министерството на земеделието, храните и горите или до национален компетентен орган на друга държава членка за получаване на разрешение.
(2) Заявлението по ал. 1 се изготвя и представя при спазване на правилата, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 и Регламент (ЕС) № 641/2004.
(3) Заявлението по ал. 1 може да включва и искане за пускане на генетично модифициран фураж или ГМО за използване във фураж или като фураж.
(4) Министерството на земеделието, храните и горите в 14-дневен срок информира заявителя за получаването на заявлението и изрично посочва датата на получаване. При необходимост от заявителя се изисква в 14-дневен срок да допълни или да коригира информацията, съдържаща се в заявлението.
(5) В 7-дневен срок от установяване на пълнотата на заявлението Министерството на земеделието, храните и горите го изпраща заедно с приложените към него документи на Европейския орган по безопасност на храните, за което информира заявителя.
(6) При поискване от страна на Европейския орган по безопасност на храните:
1. Центърът за оценка на риска по хранителната верига съгласно
чл. 6, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1829/2003 изготвя оценка за безопасността на храната в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OB, L 31 от 1 февруари 2002 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 178/2002“;
2. Министерството на земеделието, храните и горите съгласно чл. 6, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1829/2003 изготвя оценка на риска за околната среда по реда на чл. 66 от Закона за генетично модифицирани организми.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 83, ал. 2 думите „и Регламент (ЕС) № 641/2004“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83:
Чл. 83. (1) Бизнес оператор, който иска да пусне на пазара генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, подава заявление за получаване на разрешение до Министерството на земеделието, храните и горите или до национален компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз.
(2) Заявлението се изготвя и подава при спазване на изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013.
(3) Заявлението може да включва и искане за пускане на генетично модифициран фураж или ГМО за използване във фураж или като фураж.
(4) Министерството на земеделието, храните и горите в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява бизнес оператора като посочва датата на получаването. При установяване на нередовности компетентният орган уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.
(5) В 7-дневен срок от изтичането на сроковете по ал. 4 Министерството на земеделието, храните и горите изпраща заявлението по ал. 1 и приложените към него документи на Европейския орган по безопасност на храните, за което информира заявителя.
(6) При искане от Европейския орган по безопасност на храните:
1. Центърът за оценка на риска по хранителната верига съгласно
чл. 6, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1829/2003 изготвя оценка за безопасността на храната;
2. Министерството на земеделието, храните и горите съгласно чл. 6, параграф 3, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1829/2003 изготвя доклад за оценка по реда на чл. 66 от Закона за генетично модифицирани организми.

Чл. 84. (1) В допълнение към изискванията по чл. 19 за етикетиране на храни лицата по чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 са длъжни да спазват изискванията за етикетиране на генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, определени в Регламент (ЕО) № 1829/2003.
(2) В допълнение към изискванията по ал. 1 лицата по чл. 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно проследяването и етикетирането на ГМО и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (ОВ, L 268 от 18 октомври 2003 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1830/2003“, са длъжни да изпълняват изискванията за проследимост и етикетиране на генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, определени в Регламент (ЕО) № 1830/2003.
(3) Когато храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор на ГМО и думите „Съдържа ГМО” задължително се изписват на опаковката с размер, не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.
(5) Бизнес операторите по ал. 1 са длъжни да имат въведени процедури за идентифициране на операторите, от които са закупили и на които са продали храните, с цел гарантиране на проследимостта.
(6) Информацията, обменяна между бизнес операторите, при пускане на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване в храни или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, включва: резултати от лабораторни анализи за това, че храната съдържа, състои се или е произведена от ГМО, както и уникалния идентификатор на ГМО в придружаващите партидата документи или върху етикета на продукта. Тази информация се предоставя на всеки един от следващите етапи от дистрибуцията на храните на пазара.
(7) При етикетирането на генетично модифицирана храна, ГМО за използване в храни или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, в допълнение към общите изисквания за етикетирането се спазват и специфичните правила по чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 и чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.
(8) Информацията по ал. 5 се съхранява 5 години след сключването на всяка сделка.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 84, ал. 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84:
Чл. 84. (1) Бизнес оператор по смисъла на чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 е длъжен да спазва освен изискванията на чл. 17 и 19, и изискванията за етикетиране на генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, определени в Регламент (ЕО) № 1829/2003.
(2) Бизнес оператор по смисъла на чл. 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1830/2003“ е длъжен да спазва освен изискванията на чл. 17 и 19, и на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и изискванията за проследимост и етикетиране на генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, определени в Регламент (ЕО) № 1830/2003.
(3) Когато храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор на ГМО и думите „Съдържа ГМО” задължително се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.
(4) Бизнес операторите по ал. 1 са длъжни да имат въведени процедури за идентифициране на операторите, от които са закупили и на които са продали храните, с цел гарантиране на проследимостта.
(5) При етикетирането на генетично модифицирана храна, ГМО за използване в храни или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се спазват и изискванията на чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 и чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.
(6) Информацията, обменяна между бизнес операторите по ал. 1 и 2, на всеки етап от дистрибуцията на генетично модифицирана храна, ГМО за използване в храни или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се съхранява 5 години след сключването на всяка сделка.

Чл. 85. (1) Браншовите организации и съюзи разработват добри производствени практики за храни, произведени „БЕЗ ГМО”, които се одобряват от министъра на земеделието, храните и горите.
(2) Условията и редът, при които храните могат да носят етикет „БЕЗ ГМО”, и редът за одобряване на добрите производствени практики, гарантиращи пълното отсъствие на всички съставки и добавки, съдържащи или произведени от ГМО, се определят с наредба по чл. 5.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 85 се изменя така:
„Чл. 85. Условията, на които трябва да отговарят храните, за да могат да се обозначават с етикет „БЕЗ ГМО“, както и редът за това се определят с наредба по чл. 5.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 85 се изменя така:
„Чл. 85. Условията и редът при които храните могат да носят етикет „БЕЗ ГМО“ се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85:
Чл. 85. Условията и редът, при които за храните може да се използва етикет „БЕЗ ГМО”, се определят в съответната наредба по чл. 5.

Чл. 86. Бизнес операторите вземат проби с цел да гарантират, че произведените от тях храни са в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003. Периодичността на вземане на пробите се определя във внедрената система за управление на безопасността на храните, съизмерима с вида и размера на производство, която включва добри практики за производство, преработка или търговия с храни или процедури, основани на принципите на системата НАССР съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 86 изречение второ да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86:
Чл. 86. Бизнес операторите по чл. 84 вземат проби с цел да гарантират, че произведените от тях храни отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1829/2003.

Чл. 87. При производството на храни, предназначени за деца, се забранява влагането на продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87.

Раздел V
Храни, облъчени с йонизиращо лъчение
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел V: „Храни, обработени с йонизиращо лъчение“.


Чл. 88. (1) Облъчване на храни с йонизиращо лъчение се извършва само от лица, регистрирани за извършване на този вид дейност от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.
(2) Облъчването на всеки отделен вид храна се извършва след издаване на отделно разрешение от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.
(3) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите издава наредба за условията и реда за обработката на храни с йонизиращо лъчение и за изискванията към тези храни.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88:
Чл. 88. (1) Обработване на храни с йонизиращо лъчение се извършва само от лица, регистрирани от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър за извършване на този вид дейност.
(2) Обработването на всеки отделен вид храна с йонизиращо лъчение се извършва след издаване на отделно разрешение от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър.
(3) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите издава наредба за условията и реда за обработване на храни с йонизиращо лъчение и за изискванията към тези храни.

Чл. 89. (1) Облъчване на храни с йонизиращо лъчение се разрешава, когато има основателна технологична необходимост за това, няма опасност за здравето и е от полза за крайния потребител.
(2) С йонизиращо лъчение могат да се обработват само храни, които са включени в списъка на Европейския съюз за храни и хранителни съставки, които могат да бъдат обработени с йонизиращо лъчение, съгласно Директива 1999/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно храните и хранителните съставки, които са обработени с йонизиращо лъчение (OB, L 66 от 13.03.1999 г.) и Директива 1999/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 година относно съставянето на списък на Общността за храни и хранителни съставки, които са обработени с йонизиращо лъчение (OB, L 66 от 13.03.1999 г.).
(3) Облъчването на храни може да бъде използвано само с цел:
1. намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на болестотворни организми;
2. намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;
3. намаляване на загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването;
4. премахване на организмите, вредни за растенията и за храните от растителен произход.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 89, ал. 2 се изменя така:
„(2) С йонизиращо лъчение могат да се обработват само храни, посочени в приложението към Директива 1999/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 г. относно съставянето на списък на Общността за храни и хранителни съставки, които са обработени с йонизиращо лъчение
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89:
Чл. 89. (1) Обработване на храни с йонизиращо лъчение се разрешава, когато има основателна технологична необходимост за това, няма опасност за здравето на хората и е от полза за крайния потребител.
(2) С йонизиращо лъчение може да се обработват само храни, посочени в наредбата по чл. 88, ал. 3, въвеждаща Директива 1999/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 г. относно съставянето на списък на Общността за храни и хранителни съставки, които са обработени с йонизиращо лъчение.
(3) Обработването на храни с йонизиращо лъчение може да бъде използвано само с цел:
1. намаляване на опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на болестотворни организми;
2. намаляване на риска от разваляне на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;
3. намаляване на загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването;
4. премахване на организмите, вредни за растенията и за храните от растителен произход.

Чл. 90. (1) За регистрация за извършване на дейност „облъчване на храни с йонизиращо лъчение“ се подава заявление по образец до министъра на здравеопазването. Заявлението съдържа:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата, регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се прилага документ за еквивалентна регистрация съгласно законодателството на държавата, включително адрес на обекта;
2. данни за регистрационния номер на лицензията за използване на източници на йонизиращо лъчение по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия; 3. информация за вида на източника на йонизиращо лъчение;
4. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага списък на съответните храни по чл. 89, ал. 2, които ще се обработват с йонизиращо лъчение.
(3) При установяване на непълноти и несъответствия в представените документи по ал. 1 и 2 или при необходимост от представяне на допълнителна информация заявителят се уведомява в срок до 14 дни от подаване на заявлението и се определя срок за отстраняването на несъответствията, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни. При неотстраняване на несъответствията в определения срок заявлението не се разглежда.
(4) В 14-дневен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по ал. 3, министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава:
1. заповед за регистрация, или
2. мотивиран отказ за регистрация.
(5) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Регистрацията за облъчване на храни с йонизиращо лъчение има срок на действие, равен на срока на действие на лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. За извършената регистрация на лицето се издава удостоверение в срока по ал. 4.
(7) Регистрацията се прекратява при:
1. смърт на физическото лице, съответно заличаване на юридическото лице от търговския регистър;
2. отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал. 1, т. 2;
3. системно нарушаване на изискванията на закона от регистрираното лице;
4. установяване, че регистрираното лице е предоставило неверни сведения, които са послужили като основание за извършване на регистрацията;
5. искане на регистрираното лице.
(8) В случаите по ал. 7, т. 3 и 4 на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.
(9) В регистъра по чл. 24, ал. 2 се вписват:
1. данни за лицето;
2. срокът на регистрацията;
3. данните по ал. 1, т. 4;
4. дата и основание за прекратяване на регистрацията.
(10) Министърът на здравеопазването уведомява министъра на земеделието, храните и горите за извършените и прекратените регистрации.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90:
Чл. 90. (1) За регистрация за извършване на дейност „обработване на храни с йонизиращо лъчение“ лицето подава заявление до министъра на здравеопазването. Заявлението е по образец, одобрен от министъра на здравеопазването и съдържа най малко:
1. име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на лицето и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. адрес на обекта за извършване на обработването с йонизиращо лъчение;
3. регистрационен номер на лицензията за използване на източници на йонизиращо лъчение по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;
4. информация за вида на източника на йонизиращо лъчение;
5. стандартизирани методи за определяне на общата средна погълната доза на полето и в облъчената храна;
6. списък на храните по чл. 89, ал. 2, които ще се обработват с йонизиращо лъчение.
(2) При установяване на нередовности в предоставената информация по ал. 1 или при необходимост от представяне на допълнителна информация, заявителят се уведомява в срок до 14 дни от подаване на заявлението и се определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни. При неотстраняване на нередовностите в определения срок, заявлението не се разглежда.
(3) В 14-дневен срок от постъпване на заявлението, съответно от изтичане на срока по ал. 2, министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за:
1. регистрация за извършване на дейност „обработване на храни с йонизиращо лъчение“;
2. отказ за регистрация.
(4) Заповедта по ал. 3, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(5) Регистрацията за извършване на дейност „обработване на храни с йонизиращо лъчение“ има срок на действие, равен на срока на действие на лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. За извършената регистрация на лицето се издава удостоверение в срока по ал. 3.
(6) Министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за прекратяване на регистрацията и за обезсилване на издаденото удостоверение по ал. 5:
1. по искане на регистрираното лице;
2. при заличаване на юридическото лице от търговския регистър;
3. при отнемане, прекратяване или изтичане на срока на лицензията по ал. 1, т. 3;
4. при системно нарушаване на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
5. при установяване, че регистрираното лице е предоставило невярна информация, която е послужила като основание за извършване на регистрацията;
6. при смърт на физическото лице.
(7) Заповедта по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, издадена на основание ал. 6, т. 2 - 5, не спира изпълнението й.
(8) В регистъра по чл. 24, ал. 2 се вписват:
1. данните по ал. 1;
2. срокът на регистрацията по ал. 5;
3. номер и дата на заповедта по ал. 6.

Чл. 91. (1) Разрешение за облъчване на храна по чл. 89, ал. 2 се издава от министъра на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър за всеки конкретен случай на облъчване на храна.
(2) За получаване на разрешение за облъчване на храна бизнес операторът подава до Министерството на здравеопазването заявление, което съдържа:
1. вида на храната, която ще бъде облъчвана;
2. обекта, в който ще се извърши облъчването;
3. обосновка за необходимостта и целта на облъчването.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация дали храната, или част от нея преди това е била подлагана на облъчване.
(4) Разрешението за облъчване на храна или за отказ се издава в 14-дневен срок от подаване на заявлението.
(5) Министърът на здравеопазването уведомява министъра на земеделието, храните и горите за издадените разрешения за облъчване на храна.
(6) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91:
Чл. 91. (1) За всеки конкретен случай за издаване на разрешение за обработване на храна по чл. 88, ал. 2 и чл. 89, ал. 2, бизнес операторът подава заявление до Министерството на здравеопазването. Заявлението е по образец, одобрен от министъра на здравеопазването и в него бизнес операторът посочва:
1. вида и количеството на храната, която ще бъде обработвана с йонизиращо лъчение;
2. обекта за извършване на обработването по чл. 90, ал. 1, т. 2;
3. обосновка за необходимостта и целта на обработването;
4. дали храната или част от нея преди това е била подлагана на обработване с йонизиращо лъчение.
(2) В 14-дневен срок от подаване на заявлението министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава заповед:
1. с която разрешава обработването с йонизиращо лъчение;
2. за отказ за издаване на разрешение.
(3) Заповедта за отказ по ал. 2, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
(4) Органът по ал. 2 уведомява министъра на земеделието, храните и горите за издадените заповеди, с които е разрешено обработване на храна с йонизиращо лъчение.

Раздел VІ
Пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане във или върху храни
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІ.

Чл. 92. (1) Бизнес оператор, който желае да пусне на пазара първичен пушилен кондензат или първична катранова фракция от списъка на Европейския съюз по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 година относно пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане в или върху храни, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 2065/2003“, подава заявление до Министерството на земеделието, храните и горите за получаване на разрешение.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа данните по чл. 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2065/2003.
(3) Министерството на земеделието, храните и горите уведомява заявителя в 14-дневен срок от получаване на заявлението и посочва датата на получаване.
(4) Министерството на земеделието, храните и горите информира и изпраща за становище заявлението по ал. 1, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2065/2003.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92:
Чл. 92. (1) Бизнес оператор, който иска първичен продукт за пушилни ароматизанти да бъде включен в списъка по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане в или върху храни, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 2065/2003“ подава до Министерството на земеделието, храните и горите или до компетентен орган на друга държава-членка на Европейския съюз заявление за разрешение.
(2) Заявлението съдържа данните по чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2065/2003.
(3) Министерството на земеделието, храните и горите в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява бизнес оператора като посочва датата на получаване.
(4) Министерството на земеделието, храните и горите информира и изпраща за становище заявлението, включително допълнителната информация, предоставена от бизнес оператора, на Европейския орган по безопасност на храните.

Чл. 93. (1) Изменение, временно прекратяване и отнемане на разрешение се извършват по реда на Регламент (ЕО) № 2065/2003.
(2) Разрешението се подновява на 10-годишен период, като не по-късно от 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност бизнес операторът трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаването на действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент (ЕО) № 2065/2003.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93:
Чл. 93. (1) Подновяване, изменение, временно прекратяване и отнемане на разрешение по чл. 92, ал. 1 се извършват по реда на Регламент (ЕО) № 2065/2003.
(2) Бизнес операторът подава заявление до Европейската комисия за подновяване на разрешение не по-късно от 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност. Съдържанието на заявлението и документите, които се прилагат към него са определени в чл. 12, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 2065/2003.


Раздел VIІ
Нови храни
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІІ.

Чл. 94. (1) Пускането на пазара на нови храни се извършва след разрешение и включване в списъка на Съюза на новите храни по реда на Регламент (ЕС) № 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (OB, L 327/1 от 11 декември 2015 г.),
наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2015/2283“.
(2) Национален компетентен орган по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2015/2283 е министърът на здравеопазването.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94:
Чл. 94. (1) Пускането на нови храни на пазара се извършва след разрешение и включване в списъка на Съюза на новите храни по реда на Регламент (ЕС) № 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (OB, L 327/1 от 11 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2015/2283“.
(2) Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2015/2283.

Чл. 95. (1) Бизнес оператор, който желае да пусне на пазара нова храна, подава заявление до Министерството на здравеопазването, което съдържа информацията по чл. 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2283.
(2) В срок до 10 работни дни от подаване на заявлението Министерството на здравеопазването извършва проверка на пълнотата на заявлението и приложените документи и при установени непълноти уведомява бизнес оператора по ал. 1 и дава срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 14 работни дни.
(3) В срок до 10 работни дни след получаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите Министерството на здравеопазването изпраща заявлението и досието до Европейската комисия.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
Член 95 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 95 да бъде отхвърлен.

Глава четвърта
ХРАНИТЕЛНО БАНКИРАНЕ И БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ХРАНИ

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В заглавието думите „и безвъзмездно предоставяне на храни“ – отпадат.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на глава четвърта: „ХРАНИТЕЛНО БАНКИРАНЕ“.

Чл. 96. (1) Хранителното банкиране е механизъм за приемане, съхранение и предоставяне на хранителни продукти от юридически лица с нестопанска цел в обществена полза с цел осигуряване на хранително подпомагане на нуждаещи се лица.
(2) Хранително банкиране по този закон може да се извършва само от лица, получили разрешение за оператор на хранителна банка.
(3) Разрешенията за оператор на хранителна банка се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 96 се изменя така:
„Чл. 96 (1) Хранителното банкиране е механизъм за преразпределяне на наличните количества храна в помощ на нуждаещи се лица, изразен в безвъзмездно получаване на храни от производители и търговци, тяхното съхраняване и подготовка, и безвъзмездно предоставяне на нуждаещи се лица.
(2) Дейността по хранително банкиране се извършва от юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на обществено полезна дейност, който имат необходимия капацитет и са получили разрешение от изпълнителния директор на БАБХ .
(3) Българската агенция по безопасност на храните поддържа регистър на лицата, получили разрешение за извършване на дейността по хранително банкиране. Регистърът е публичен, с осигурен безплатен и неограничен електронен достъп чрез интернет страницата на агенцията. За вписванията в него не се дължат такси.“
Комисията подкрепя по принцип предложението, като ал. 3 е отразена на систематичното й място в чл. 104.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 95:
Чл. 95. (1) Хранителното банкиране е съвкупност от дейности, които имат за цел да осигурят безвъзмездно предоставяне на храни на нуждаещи се лица и на лица, предоставящи социални услуги.
(2) Хранителното банкиране се извършва от лица, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, които са получили разрешение за оператор на хранителна банка.

Чл. 97. (1) Дейностите по хранително банкиране са:
1. безвъзмездно предоставяне на храни от производители и търговци на храни;
2. складиране, съхранение и/или разфасоване и опаковане на дарените храни;
3. безвъзмездно предоставяне на дарените храни на нуждаещи се лица при спазване на изискванията за контрол и безопасност на храните по този закон.
(2) Списъкът на храните, обект на хранително банкиране, се утвърждава със заповед на министъра на земеделието, храните и горите след съгласуване с министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и на Българската агенция по безопасност на храните.
(3) Списъкът по ал. 2 съдържа и информация за сроковете, от и до които могат да се даряват храните, преди изтичане на срока на годност или трайност на съответната храна.
(4) Оператор на хранителна банка, получил разрешение по този закон, осигурява и контролира спазването на нормативните изисквания към безвъзмездно получените от него храни.
(5) Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол върху операторите, осъществяващи хранително банкиране, по отношение безопасността на получаваните и на даряваните храни.
(6) Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед списък на групите нуждаещи се лица и на лицата, които предоставят социални услуги, на които операторите, осъществяващи хранително банкиране, могат да предоставят дарените храни. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.
(7) Храните, които безвъзмездно се предоставят на оператор на хранителна банка, задължително се маркират от производители или от търговци на храни с маркировка „дарение, не подлежи на продажба”. Маркировката се поставя върху потребителската опаковка на храните по начин, непозволяващ нейното отстраняване, без да се наруши целостта на опаковката и без да прикрива каквато и да е част от информацията, съдържаща се на етикета. За безвъзмездно предоставените храни, които не са опаковани в потребителска опаковка, маркировката се поставя върху транспортната опаковка.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 97 се изменя така:
„Чл. 97. Хранителното банкиране се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерски съвет.“
Предложението е оттеглено.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 97, ал. 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 96:
Чл. 96. (1) Дейностите по хранително банкиране са:
1. безвъзмездно предоставяне на храни от:
а) производители и търговци на храни на оператор на хранителна банка;
б) оператор на хранителна банка на нуждаещи се лица и на лица, предоставящи социални услуги;
2. складиране, съхранение и/или опаковане и/или преопаковане на храни, безвъзмездно предоставени на оператор на хранителна банка.
(2) Списъкът на храните, обект на хранително банкиране, се утвърждава със заповед на министъра на земеделието, храните и горите след съгласуване с министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и на Българската агенция по безопасност на храните.
(3) Списъкът по ал. 2 съдържа и информация за сроковете, в които храните се предоставят безвъзмездно. Сроковете се определят въз основа на срока на минимална трайност или срока на годност на съответната храна.
(4) Министърът на труда и социалната политика утвърждава със заповед списък на групите нуждаещи се лица и на лицата, които предоставят социални услуги, на които операторите на хранителна банка може безвъзмездно да предоставят храни. Заповедта и списъкът се публикуват на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.
(5) При извършване на дейност по хранително банкиране, лицата по чл. 95, ал. 2 са стопански субекти в хранителната промишленост по смисъла на чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 178/2002“.
(6) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол върху дейността на операторите на хранителни банки за безопасността на безвъзмездно предоставените храни.

Чл. 98. Разрешение за оператор на хранителна банка може да бъде издадено на лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. е юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност и вписано в Централния регистър при Министерството на правосъдието по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
2. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;
3. разполага със собствени или наети обекти или площи в обекти за извършване на дейностите по хранително банкиране, които отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт, и са регистрирани по реда на чл. 26;
4. обектите по т. 3 са разположени на територията на не по-малко от 20 на сто от областите в страната;
5. разполага със собствени или с наети транспортни средства, когато това е необходимо за извършване на дейностите по хранително банкиране, които отговарят на изискванията за транспортиране на храни съгласно този закон;
6. разполага със собствена мрежа или мрежа от партньорски организации за безвъзмездно предоставяне на храни;
7. използва система за отчетност, която позволява органите на Българската агенция по безопасност на храните и на органите по приходите на Националната агенция за приходите да извършват контрол на дарените, складираните и предоставените храни, включително по дарители, идентифицирани с единен идентификационен код по БУЛСТАТ.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 98 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 97:
Чл. 97. Операторът на хранителна банка трябва да отговаря едновременно на следните условия:
1. да е вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
2. да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;
3. да разполага със:
а) собствени или наети обекти или площи в обекти за извършване на дейностите по хранително банкиране, които отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт; обекти, регистрирани по реда на чл. 26 и разположени на територията на не по-малко от 20 на сто от областите в страната;
б) собствени и/или наети превозни средства, регистрирани по реда на чл. 55, когато това е необходимо за извършване на дейностите по хранително банкиране;
в) собствена мрежа или мрежа от партньорски организации за безвъзмездно предоставяне на храни;
4. да прилага изискванията за проследимост и да използва система за отчетност, която позволява органите на Българската агенция по безопасност на храните и на Националната агенция за приходите да извършват контрол на безвъзмездно предоставените на оператора на хранителна банка храни, включително на предоставилия ги производител или търговец, идентифициран с единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Чл. 99. (1) За издаване на разрешение за оператор на хранителна банка се подава заявление по образец до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа данните по чл. 26, ал. 2, включително данни за вида на храните, които ще се получават, складират и предоставят.
(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. документ за собственост или договор за наем на помещенията и/или площите по чл. 98, т. 3 и копие от удостоверението за регистрация на обект по реда на чл. 26;
2. ръководство за потребителя за използваната система за отчетност;
3. план за извършване на дейността, който съдържа информация за:
а) дейностите по хранително банкиране, които ще бъдат извършвани;
б) годишния прогнозен обем на получените и безвъзмездно предоставени храни;
в) максималния складов капацитет за съхраняване на безвъзмездно получените храни - по видове храни;
г) начина на унищожаване на недарените храни в рамките на срока на годност или трайност;
4. финансова обосновка за източниците на финансиране и осигуряване на необходимите средства за осъществяване на дейностите по хранително банкиране, включително за унищожаване на дарени храни, които не са безвъзмездно предоставени от оператор, осъществяващ хранително банкиране, на нуждаещи се лица;
5. декларация, че лицето не е в производство по прекратяване по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 99 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 98:
Чл. 98. (1) За издаване на разрешение за оператор на хранителна банка лицата по чл. 95, ал. 2 подават заявление до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Заявлението е по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и съдържа данните по чл. 26, ал. 2, както и данни за вида на храните, които ще се предоставят безвъзмездно.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. документ за собственост и/или друг документ, удостоверяващ правото на оператора на хранителна банка да ползва обекта и/или превозните средства за извършване на дейността;
2. документ за използваната от оператора система за отчетност по чл. 97, т. 4;
3. план за извършване на хранително банкиране, който съдържа:
а) дейностите по хранително банкиране, които ще се извършват;
б) годишния прогнозен обем на безвъзмездно предоставените храни;
в) максималния складов капацитет за съхраняване на безвъзмездно предоставени храни - по видове храни;
г) начина на унищожаване на храните при изтичане на срока им на годност;
4. финансова обосновка за източниците на финансиране и за осигуряване на необходимите средства за осъществяване на дейностите по хранително банкиране и по унищожаване на храните;
5. декларация, че заявителят не е в производство по прекратяване по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Чл. 100. (1) Заявлението по чл. 99, ал. 1 се разглежда от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица.
(2) При установяване на нередовност в заявлението по чл. 99, ал. 1 заявителят се уведомява да отстрани допуснатите нередовности в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.
(3) Когато нередовностите не са отстранени в срока по ал. 2, заявлението се връща на лицето и производството се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(4) В 30-дневен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(5) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(6) Решенията по ал. 3 и 4 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) При отказ заявителят може да подаде ново заявление за издаване на разрешение не по-рано от 90 дни от постановяване на решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 100 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 99:
Чл. 99. (1) Заявлението по чл. 98, ал. 1 се разглежда от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица.
(2) При установяване на нередовности, лицата по ал. 1 уведомяват заявителя и определят 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им.
(3) Когато нередовностите не са отстранени в срока по ал. 2, заявлението се връща на заявителя и производството се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(4) В 30-дневен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите, изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(5) Непроизнасянето в срока по ал. 4 се смята за мълчалив отказ.
(6) Актовете по ал. 3 и 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) При отказ за издаване на разрешение, заявителят може да подаде ново заявление не по-рано от 90 дни от постановяване на решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. В случай на мълчалив отказ заявителят може да подаде ново заявление не по-рано от 90 дни от изтичане на срока по ал. 4.

Чл. 101. Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните отказва издаването на разрешение, когато:
1. заявителят е предоставил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са от значение за издаване на разрешението;
2. заявителят не отговаря на условията за издаване на разрешение.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 101 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 100.

Чл. 102. (1) Разрешението за оператор на хранителна банка се издава за срок до 5 години.
(2) Разрешението по ал. 1 съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование и регистрационен номер на акта;
3. правни и фактически основания за издаване на акта;
4. наименование, седалище, адрес на управление и единен идентификационен код на лицето;
5. срок на разрешението;
6. обекти, чрез които ще се извършва дейността;
7. дата на влизане в сила на разрешението.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 102 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 101:
Чл. 101. (1) Разрешението за оператор на хранителна банка се издава за срок до 5 години.
(2) Разрешението съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование и номер на акта;
3. правни и фактически основания за издаване на акта;
4. наименование, седалище, адрес на управление и единен идентификационен код на лицето;
5. срок на разрешението;
6. обекти, чрез които ще се извършва дейността;
7. дата на влизане в сила на разрешението.

Чл. 103. Лице, получило разрешение за оператор на хранителна банка, е длъжно да уведоми изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за всички промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването им и да представи необходимите документи.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 103 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 102:
Чл. 102. Лице, получило разрешение за оператор на хранителна банка, е длъжно да уведоми изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за всички промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването им и да представи необходимите документи, удостоверяващи промяната.

Чл. 104. (1) В Българската агенция по безопасност на храните се поддържа публичен регистър на издадените разрешения за оператори на хранителна банка.
(2) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните определя със заповед лицата, които поддържат регистъра на издадените разрешения за оператори на хранителна банка.
(3) Регистърът по ал. 1 се води, като се създава електронна база данни и досиета за лицата, включващи обстоятелствата, подлежащи на вписване.
(4) На вписване подлежат само предвидените в чл. 105, ал. 1 обстоятелства и последвалите промени в тях.
(5) Вписванията в регистъра се извършват въз основа на решенията на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(6) Вписването на обстоятелствата за съответното лице се извършва въз основа на данните, съдържащи се в документите, представени пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или служебно събрани от него.
(7) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице в електронната база данни се създава електронно досие с уникален код, в което се извършват предвидените вписвания.
(8) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице се открива досие за всяко отделно разрешение, в което по реда на постъпването се подреждат всички отнасящи се до него документи, включително актовете на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(9) Информацията, която подлежи на вписване в регистъра, се актуализира в 14-дневен срок след постъпване на уведомлението по чл. 103.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 104 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 103:
Чл. 103. (1) Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен регистър на издадените разрешения за оператори на хранителна банка.
(2) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните определя със заповед длъжностни лица, които поддържат регистъра.
(3) Регистърът се води като се създава електронна база данни и досиета за лицата, включващи обстоятелствата, подлежащи на вписване.
(4) На вписване подлежи информацията по чл. 104, ал. 1 и последващите промени в нея.
(5) Вписванията в регистъра се извършват въз основа на решенията на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(6) Вписването на обстоятелствата за съответното лице се извършва въз основа на данните, съдържащи се в документите, представени в Българската агенция по безопасност на храните или служебно събрани от нея.
(7) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице в електронната база данни се създава електронно досие с уникален код, в което се извършват предвидените вписвания.
(8) За всяко подлежащо на вписване в регистъра лице се открива досие за всяко отделно разрешение, в което по реда на постъпването се подреждат всички отнасящи се до лицето документи, включително актовете на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(9) Информацията, която подлежи на вписване в регистъра, се актуализира в 14-дневен срок след постъпване на уведомлението по чл. 102.

Чл. 105. (1) В регистъра по чл. 104, ал. 1 се вписват:
1. наименованието на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на дейност в обществена полза;
2. единният идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел;
3. датата на постъпване на заявлението за издаване на разрешение;
4. датата и номерът на решението, въз основа на което се издава разрешението;
5. датата и номерът на решението, с което изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изменя или допълва издаденото разрешение;
6. видът и адресът на обектите, чрез които ще се извършва дейността;
7. наложените имуществени санкции и принудителни мерки.
(2) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните предоставя безплатен и неограничен електронен достъп до регистъра чрез интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 105 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 104:
Чл. 104. В регистъра по чл. 103, ал. 1 се вписват:
1. наименованието на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на дейност в обществена полза;
2. единният идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел;
3. датата на постъпване на заявлението за издаване на разрешение;
4. датата и номерът на акта, въз основа на който се издава разрешението;
5. датата и номерът на акта, с който изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изменя или допълва издаденото разрешение;
6. видът и адресът на обектите, чрез които ще се извършва дейността;
7. наложените имуществени санкции и принудителни административни мерки.

Чл. 106. (1) Срокът на разрешението за оператор на хранителна банка се удължава с нов срок до 5 години, когато лицето е подало заявление най-малко 6 месеца преди изтичането на срока на разрешението и отговаря на изискванията по чл. 98.
(2) В производството по удължаване на срока на разрешението се прилагат съответно редът и сроковете за подаване и разглеждане на заявленията за издаване на разрешение.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 106 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 105:
Чл. 105. (1) Срокът на разрешението за оператор на хранителна банка се удължава с нов срок до 5 години, когато заявлението е подадено най-малко 6 месеца преди изтичането на срока на разрешението и лицето отговаря на изискванията по чл. 97.
(2) Удължаването на срока на разрешението се извършва по реда и в сроковете за подаване и разглеждане на заявлението за издаване на разрешение.

Чл. 107. (1) Действието на издадено разрешение за оператор на хранителна банка се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните:
1. при изтичане на срока на разрешението;
2. по искане на оператора, включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява дейността по хранително банкиране;
3. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
4. когато операторът не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от влизането в сила на разрешението;
5. когато операторът престане да отговаря на условията, при които е издадено разрешението;
6. когато на оператора е наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушаване на разпоредбите на този закон и/или на Закона за данък върху добавената стойност;
7. при прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел.
(2) Производството по прекратяване на действието на разрешение започва по мотивирано решение на компетентния орган или по искане на оператор на хранителна банка.
(3) Оператор на хранителна банка подава заявление по образец за прекратяване на действието на разрешението, което съдържа:
1. наименованието, седалището, адреса на управление и идентификационния код на юридическото лице с нестопанска цел;
2. регистрационния номер на разрешението;
3. обосновка на исканото прекратяване.
(4) Към заявлението се прилагат документи, доказващи основанието за прекратяване.
(5) Когато изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните започва производство за прекратяване на действието на издадено разрешение, на оператора на хранителна банка се изпраща съобщение, като в него изрично се посочват основанията за прекратяване. Операторът може да представи становище по основанията за прекратяване на действието на разрешението в 14-дневен срок.
(6) Решението за прекратяване на действието на разрешението може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Лице, на което е прекратено разрешението за оператор на хранителна банка по решение на компетентния орган, не може да заявява издаване на ново разрешение за същата дейност в двугодишен срок от прекратяване на разрешението.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 107 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 106:
Чл. 106. (1) Действието на издадено разрешение за оператор на хранителна банка се прекратява с решение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните:
1. при изтичане на срока на разрешението;
2. по искане на оператора, включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява дейността по хранително банкиране;
3. при системно възпрепятстване на дейността на контролните органи;
4. когато операторът не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от влизането в сила на разрешението;
5. когато операторът престане да отговаря на условията, при които е издадено разрешението;
6. когато на оператора е наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушаване на разпоредбите на този закон и/или на Закона за данък върху добавената стойност;
7. при прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел.
(2) Производството по прекратяване на действието на разрешение започва по мотивирано решение на компетентния орган или по искане на оператор на хранителна банка.
(3) За прекратяване на действието на разрешението операторът на хранителна банка подава в Българската агенция по безопасност на храните заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Заявлението съдържа най малко:
1. наименование на оператора на хранителна банка; седалище, адрес на управление и идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел;
2. регистрационен номер на разрешението;
3. обосновка на исканото прекратяване.
(4) Към заявлението се прилагат документи, доказващи основанието за прекратяване.
(5) Когато изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните започва производство за прекратяване на действието на издадено разрешение, на оператора на хранителна банка се изпраща съобщение, като в него се посочват основанията за прекратяване. Операторът може да представи становище по основанията за прекратяване на действието на разрешението в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(6) Решението за прекратяване на действието на разрешението се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Лице, на което е прекратено разрешението за оператор на хранителна банка, не може да подава заявление за издаване на ново разрешение за същата дейност в двугодишен срок от прекратяване на разрешението.

Чл. 108. Лицата по чл. 98 не дължат такса при регистрацията.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 108 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 107:
Чл. 107. За вписване в регистъра по чл. 103 операторът на хранителна банка не заплаща такса.

Чл. 109. Специфичните изисквания за безвъзмездно предоставяне на храни от лицата по чл. 98 и извършването на дейности по хранително подпомагане на нуждаещи се лица посредством метода за хранително банкиране и контролът върху тази дейност се определят с наредба на Министерския съвет.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 109 отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 108:
Чл. 108. Министерският съвет с наредба определя специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху тази дейност.

Глава пета
ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ХРАНИТЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
Раздел I
Общи положения
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието да бъде отхвърлено.

Чл. 110. Българската агенция по безопасност на храните осъществява:
1. официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;
2. официален контрол за оценка на съответствието на храните с изискванията на национални, утвърдени или браншови стандарти, когато е заявена претенция за тяхното спазване;
3. контрол за съответствие на храните с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове й зеленчуци (OB, L 146 от 1 юни 2011 г.), съгласно правомощията и по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;
4. официален контрол върху материали и предмети, предназначени за контакт с храни, на всички етапи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 109:
Чл. 109. Българската агенция по безопасност на храните осъществява:
1. официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;
2. официален контрол за оценка на съответствието на храните с изискванията на национални, утвърдени или браншови стандарти, когато е заявена претенция за тяхното спазване;
3. контрол за съответствие на храните с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (OB, L 157/1 от 15 юни 2011 г.), съгласно правомощията й по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;
4. официален контрол върху материали и предмети, предназначени за контакт с храни, на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция.

Чл. 111. Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването извършват официален контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 110:
Чл. 110. Регионалните здравни инспекции извършват официален контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция.

Чл. 112. Официалният контрол върху храните на всички етапи се извършва съгласно изискванията на Закона за управление на хранителната верига.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 112 се изменя така:
„Чл. 112. Органите на официалния контрол се включват в състава на експертните съвети по устройство на територията, съгласуват при необходимост устройствени планове, участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически лица, дават становища по готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация или участват в състава на държавните приемателни комисии за обекти от хранителната верига, по реда на Закона за устройство на територията.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 111:
Чл. 111. Органите на официалния контрол върху храните се включват в състава на експертните съвети по устройство на територията, съгласуват при необходимост устройствени планове, участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически лица, дават становища по готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация или участват в състава на държавните приемателни комисии за обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 113. (1) За издаване на необходимите документи по този закон и за извършване на официален контрол в областта на храните се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(2) За издаване на необходимите документи по този закон и за извършване на официален контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.
(3) За извършване на услуги на физически и юридически лица, осъществяващи дейности по реда на закона, извън тези по ал. 1, се заплащат цени по утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните ценоразпис.
(4) Всички заявления и уведомления по този закон могат да се подават и извършват писмено, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 112:
Чл. 112. (1) За издаване на необходимите документи по закона и за извършване на официален контрол в областта на храните се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(2) За издаване на необходимите документи по закона и за извършване на официален контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 46 от Закона за здравето.
(3) За извършване на услуги на физически и юридически лица, осъществяващи дейности по реда на закона, извън тези по ал. 1, се заплащат цени по ценоразпис, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(4) Всички заявления и уведомления по закона могат да се подават и изпращат лично, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

Чл. 114. (1) Официален контрол върху храни, произведени по утвърдени и браншови стандарти, и обозначаването за съответствие с тези стандарти се извършват по процедури, утвърдени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Българската агенция по безопасност на храните води и поддържа публичен списък на бизнес операторите, които произвеждат храни по утвърдени и браншови стандарти, който публикува на интернет страницата си.

Предложение на н. п. Румен Георгиев:
„Чл.114. (1) Производство на храни по български национален стандарт се извършва след издаване на удостоверение от министъра на земеделието, храните и горите за съответствие на храните с качествата и характеристиките, заложени в съответния национален стандарт – БДС, по утвърдена от него процедура.
(2) Министерството на земеделието, храните и горите води и поддържа публичен регистър на издадените удостоверения по ал. 1, който публикува на интернет страницата си.
(3) Регистърът по ал. 2 съдържа:
1. име или наименование и седалище на производителя;
2. адрес на прeдприятието;
3. номер на удостоверение за съответствие на продукта по чл. 63, ал. 3 от Закона за марките и географските означения, издадено от министъра на земеделието, храните и горите;
4. номер на удостоверение за съответствие на продукта с качествата и характеристиките на стандарта, издадено от директора на областната дирекция по безопасност на храните;
5. номер на заявление от производител за издаване на удостоверение по чл. 63, ал. 3 от Закона за марките и географските означения до директора на областната дирекция по безопасност на храните;
6. номер на доклад на комисията, определена със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните.“
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 113:
Чл. 113. (1) Официалният контрол върху храни, произведени по утвърдени, браншови или национални стандарти, и обозначаването за съответствие с тези стандарти се извършват по процедури, утвърдени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Българската агенция по безопасност на храните води и поддържа публичен списък на бизнес операторите, които произвеждат храни по утвърдени, браншови или национални стандарти, който публикува на интернет страницата си.


Предложение на н. п. Румен Георгиев:
Създават се чл. 114а и 114б:
„Чл.114а. Министърът на земеделието, храните и горите обезсилва със заповед удостоверенията по чл. 114, ал.1 при системни несъответствия на качествата и характеристиките на храните с установените в съответния български национален стандарт.“
„Чл.114б. (1) Официален контрол върху храни, произведени по утвърдени и браншови стандарти и обозначаването за съответствие с тях, се извършва по процедури, утвърдени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Българската агенция по безопасност на храните води и поддържа публичен списък на бизнес операторите, които произвеждат храни по утвърдени и браншови стандарти, който публикува на интернет страницата си.“
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 113.

Раздел II
Условия и ред за осъществяване на лабораторна дейност
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието да бъде отхвърлено.

Чл. 115. (1) Определянето на официалните лаборатории, в които се извършва анализ на проби храни, взети за целите на официалния контрол, и на националните референтни лаборатории за изпитване на храни се осъществява съгласно чл. 47 и 48 от Закона за управление на хранителната верига.
(2) Определянето на лабораториите по ал. 1 се извършва по процедури, утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Чл. 115 се изменя така:
„Чл. 115. (1) Анализ на проби за целите на официалния контрол се извършва в лаборатории, които отговарят на критериите по чл. 12, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 882/2004.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите и министърът на здравеопазването, съобразно компетентността си, определят със заповед официалните лаборатории, в които се извършва анализ на проби за целите на официалния контрол. Списък на определените лаборатории се публикува на интернет страницата на съответното министерство.
(3) Министърът на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, утвърждава процедури за определяне на лаборатории по ал. 2.
(4) Когато определена лаборатория, включена в един или повече списъци по ал. 2, не отговаря на критериите по чл. 12, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 882/2004, съответният министър със заповед я заличава от списъка.
(5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.“
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 114:
Чл. 114. Вземането на проби, извършването на анализи и изпитвания, и определянето на лаборатории за целите на официалния контрол се извършват при условията и по реда на Закона за управление на агрохранителната верига.


Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Създава се нов чл. 116:
„Чл. 116. (1) Министрите по чл. 115, ал. 2, съобразно своите компетенции съвместно, определят със заповед национални референтни лаборатории, в които се извършва анализ на проби за целите на официалния контрол, които отговарят на критериите по чл. 12, параграф 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 882/2004.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите и министърът на здравеопазването информират за определените от тях национални референтни лаборатории Европейската комисия, съответната референтна лаборатория на Европейския съюз и референтните лаборатории на другите държави членки.“
Членове 116 и 117 се преномерират съответно на чл. 117 и 118;
Предложението е оттеглено.


Чл. 116. Условията и редът за вземане на проби от храни и изискванията към методите за анализ, използвани за целите на официалния контрол, се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на здравеопазването в случаите, когато няма пряко приложимо право на Европейския съюз.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 116 да бьде отхвърлен.


Чл. 117. (1) Бизнес операторите имат право да искат контролна експертиза в срок до 3 работни дни от получаване на съобщение за резултата от изпитването на взетите проби и заключенията на контролните органи. Всички разходи по провеждане на контролната експертиза са за сметка на бизнес операторите.
(2) Резултатът от изпитване, извършено от национална референтна лаборатория, от референтна лаборатория на друга държава-членка на Европейския съюз или от референтна лаборатория на Европейския съюз, е окончателен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 117 да бьде отхвърлен.

Глава шеста
ВЪВЕЖДАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ИЗНОС НА ХРАНИ

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В наименованието на глава шеста думите „ВЪВЕЖДАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на глава шеста: „ИЗНОС НА ХРАНИ“.

Чл. 118. (1) Въвеждането в Европейския съюз на храни се осъществява в съответствие с изискванията на глава трета, раздел IІ от Закона за управление на хранителната верига.
(2) При въвеждане на храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, когато в правото на Европейския съюз са предвидени изисквания за контрол на ГМО, лицето, отговорно за партидата, представя в придружаващите я документи информация за вида и количественото съдържание на ГМО
.
Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
Член 118 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 118 да бъде отхвърлен.

Чл. 119. (1) По искане на износител Българската агенция по безопасност на храните издава сертификат за износ на произведени в страната храни от неживотински произход и материали и предмети, предназначени за контакт с храни, който удостоверява, че продуктите и стоките са пуснати на пазара в съответствие с изискванията на националното законодателство и правото на Европейския съюз и се дистрибутират свободно на територията на Европейския съюз, когато държавата, за която се изнасят храните, изисква това.
(2) Редът и начинът за издаване на сертификат по ал. 1 се определят с процедура, утвърдена от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 115:
Чл. 115. (1) По искане на износител Българската агенция по безопасност на храните издава сертификат за износ на произведени в Република България храни от неживотински произход и материали и предмети, предназначени за контакт с храни, когато държавата, за която се изнасят храните, изисква това. Сертификатът удостоверява, че продуктите са пуснати на пазара в съответствие с изискванията на българското законодателство и правото на Европейския съюз и се дистрибутират свободно на територията на Европейския съюз.
(2) Условията и редът за издаване на сертификата по ал. 1 се определят от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 120. Министерството на здравеопазването издава здравен сертификат за износ на бутилирани натурални минерални и изворна води, предназначени за питейни цели, по искане на износителя или заинтересованото лице, по реда на чл. 37 от Закона за здравето.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120, който става чл. 116:
Чл. 116. Министерството на здравеопазването издава здравен сертификат за износ на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, по искане на износителя или заинтересованото лице, по реда на чл. 37 от Закона за здравето.

Глава седма

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да бъде създадено следното наименование на глава седма: „НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО ХРАНИТЕ И БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ, ПРЕРАБОТВАТЕЛИ И/ИЛИ ДИСТРИБУТОРИ НА ХРАНИ. ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ“.

Раздел I
Национален съвет по храните
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.

Чл. 121. (1) Създава се Национален съвет по храните (Национален съвет) като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието, храните и горите, който координира държавната политика в Сектор „Храни”, за гарантиране на устойчивото му развитие.
(2) Председател на Националния съвет е министърът на земеделието, храните и горите, който със заповед определя състава му.
(3) В състава на Националния съвет влизат:
1. министърът на здравеопазването;
2. министърът на икономиката;
3. министърът на околната среда и водите;
4. министърът на труда и социалната политика;
5. министърът на образованието и науката;
6. изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните;
7. директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига;
8. главният държавен здравен инспектор на Република България;
9. председателят на Националното сдружение на общините;
10. по един представител на ректорите на Тракийския университет, на Лесотехническия университет и на Университета по хранителни технологии;
11. по един представител на представителните сдружения за защита на потребителите;
12. по един представител на браншовите организации в секторите по класификация на икономическите дейности (КИД), както следва:
а) код 10.1 - Производство и преработка на месо; производство на месни продукти, без готови ястия;
б) код 10.2 - Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия;
в) код 10.3 - Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия;
г) код 10.4 - Производство на растителни и животински масла и мазнини;
д) код 10.5 - Производство на мляко и млечни продукти;
е) код 10.6 - Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти;
ж) код 10.7 - Производство на хлебни и тестени изделия;
з) код 10.8 - Производство на други хранителни продукти (захар, какао, шоколадови и захарни изделия, преработени чай и кафе, хранителни подправки и овкусители, диетични храни, хранителни добавки и др.);
и) код 10.12 - Производство и преработка на месо от домашни птици;
к) код 11.0 - 11.01,11.02,11.03 и 11.04 - Производство на напитки (спиртни напитки, вина от грозде, други ферментирали напитки и др.);
л) код 11.05 и 11.06 - Производство на пиво и производство на малц;
м) код 11.07 - Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води;
н) код 47.2 - Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки и напитки;
о) код 56.1. и 56.2 - Ресторанти и заведения за бързо обслужване; услуги по приготвяне и доставяне на храна.
(4) Съветът избира двама заместник-председатели, единият от които е представител на браншовите организации.
(5) Право на участие в заседанията на Националния съвет със съвещателен глас при обсъждане на въпроси от тяхната компетентност имат:
1. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия;
2. председателят на Националния статистически институт;
3. председателят на Комисията за защита на потребителите;
4. директорът на Националния център за обществено здраве и анализи;
5. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
(6) Браншови организации, които не попадат в секторите по ал. 3,
т. 11, но отговарят на критериите по чл. 124, ал. 1, т. 2 и 3, имат право да участват в заседания на Националния съвет със съвещателен глас.
(7) Сдружения на потребители, които отговарят на критериите по чл. 170, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, имат право да участват в заседания на Националния съвет със съвещателен глас.
(8) Всеки от членовете на Националния съвет може да делегира задължението си на друг член на съвета или на друго лице за участие в заседанията чрез изрично пълномощно.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 3, в т. 10, след думите „Лесотехническия университет“ се поставя запетая и се добавя „на Селскостопанската академия“.
2. в ал. 5:
а) създават се нови т. 1 и 2:
„1. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите;“.
„2. директорът на Агенция „Митници“;“.
б) сегашните т. 1 – 5 стават съответно т. 3 – 7.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 117:
Чл. 117. (1) Към министъра на земеделието, храните и горите се създава Национален съвет по храните, наричан по-нататък „Национален съвет“, като постоянен консултативен орган, който подпомага министъра при провеждане на държавната политика в областта на храните.
(2) Председател на Националния съвет е министърът на земеделието, храните и горите, който със заповед определя състава му.
(3) В състава на Националния съвет влизат:
1. министърът на здравеопазването;
2. министърът на икономиката;
3. министърът на околната среда и водите;
4. министърът на труда и социалната политика;
5. министърът на образованието и науката;
6. изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните;
7. директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига;
8. главният държавен здравен инспектор на Република България;
9. председателят на Националното сдружение на общините в Република България;
10. по един представител на ректорите на Тракийския университет, Лесотехническия университет, Селскостопанската академия и Университета по хранителни технологии;
11. по един представител на представителните сдружения за защита на потребителите;
12. по един представител на браншовите организации в секторите по класификация на икономическите дейности (КИД), както следва:
а) код 10.1 - Производство и преработка на месо; производство на месни продукти, без готови ястия;
б) код 10.2 - Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия;
в) код 10.3 - Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия;
г) код 10.4 - Производство на растителни и животински масла и мазнини;
д) код 10.5 - Производство на мляко и млечни продукти;
е) код 10.6 - Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти;
ж) код 10.7 - Производство на хлебни и тестени изделия;
з) код 10.8 - Производство на други хранителни продукти (захар, какао, шоколадови и захарни изделия, преработени чай и кафе, хранителни подправки и овкусители, диетични храни, хранителни добавки и др.);
и) код 10.12 - Производство и преработка на месо от домашни птици;
к) код 11.0 - 11.01, 11.02, 11.03 и 11.04 - Производство на напитки (спиртни напитки, вина от грозде, други ферментирали напитки и др.);
л) код 11.05 и 11.06 - Производство на пиво и производство на малц;
м) код 11.07 - Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води;
н) код 47.2 - Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки и напитки;
о) код 56.1. и 56.2 - Ресторанти и заведения за бързо обслужване; услуги по приготвяне и доставяне на храна.
(4) Националният съвет по храните избира от състава си двама заместник-председатели, единият от които е представител на браншовите организации.
(5) Право на участие в заседанията на Националния съвет със съвещателен глас при обсъждане на въпроси от тяхната компетентност имат:
1. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите;
2. директорът на Агенция „Митници“;
3. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия;
4. председателят на Националния статистически институт;
5. председателят на Комисията за защита на потребителите;
6. директорът на Националния център за обществено здраве и анализи;
7. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури;
8. директорът на Националния център по радиобиология и радиационна защита;
9. директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.
(6) Браншови организации извън секторите, посочени в ал. 3,
т. 12, които отговарят на критериите по чл. 120, ал. 1, т. 2 и 3, имат право да участват в заседанията на Националния съвет със съвещателен глас.
(7) Сдружения на потребители, които отговарят на критериите по чл. 170, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, имат право да участват в заседанията на Националния съвет със съвещателен глас.
(8) Всеки от членовете на Националния съвет може да делегира задължението си за участие в заседанията на друг член на съвета или на друго лице чрез изрично пълномощно.

Чл. 122. Министърът на земеделието, храните и горите издава правилник, с който се определят организацията на дейността на Националния съвет, редът за вземане на решения, кворумът и мнозинството, включително редът за избор на заместник-председателите.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122, който става чл. 118.

Чл. 123. (1) Националният съвет има следните функции:
1. прави предложения и консултира провеждането на интегрирана държавна политика в областта на храните;
2. при необходимост изразява становище относно проекти на нормативни актове на базата на анализ и оценка на въздействието им;
3. при необходимост изразява становище по проекти за рамкови позиции и въпроси, поставяни от европейските институции;
4. утвърждава браншови ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики и за въвеждане, прилагане и поддържане на постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на системата НАССР при производството, преработката и дистрибуцията на храни;
5. приема ежегоден доклад за състоянието на сектора, включващ предложения за мерки за провеждане на интегрирана държавна политика;
6. консултира изготвянето на национални политики за:
а) привличане на млади специалисти и укрепване компетенциите на заетите в сектора;
б) подобряване информираността на потребителите;
в) насърчаване реализацията на храни;
7. изразява становище по годишния аграрен доклад, по единния многогодишен национален контролен план в частта, отнасяща се за храните, както и по доклада за здравословното хранене и диетика, преди тяхното приемане.
(2) Становището на Националния съвет по ал. 1, т. 2 е неразделна част от всяка законодателна инициатива на Министерския съвет, свързана с производството, преработката и дистрибуцията на храни или с въздействието върху дейността на хранителната индустрия.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 123, ал. 1 се правят следните изменения:
1. в т. 2 думите „при необходимост“ в началото на текста - отпадат.
2. в т. 3 думите „при необходимост“ в началото на текста – отпадат.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 123, ал. 1, т. 4 след думата „браншови“ се добавя „стандарти и“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 119:
Чл. 119. Националният съвет по храните:
1. прави предложения и консултира министъра на земеделието, храните и горите при провеждане на държавната политика в областта на храните;
2. по искане на министъра на земеделието, храните и горите изразява становище относно проекти на нормативни актове, свързани с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни; становището е неразделна част от проекта на нормативния акт;
3. по искане на министъра на земеделието, храните и горите изразява становище по проекти на рамкови позиции и по въпроси, свързани с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, поставени или обсъждани от европейските институции;
4. утвърждава браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики и за въвеждане, прилагане и поддържане на постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на системата НАССР при производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004;
5. приема ежегоден доклад за състоянието на сектор „Храни“, включващ предложения за мерки при провеждане на държавната политика в областта на храните;
6. прави предложения и консултира министъра на земеделието, храните и горите по въпроси, свързани с:
а) привличане на млади специалисти и укрепване компетенциите на заетите в сектора;
б) подобряване информираността на потребителите;
7. изразява становище по годишния аграрен доклад, и по Многогодишния национален план за контрол в частта, отнасяща се за храните, преди тяхното приемане.

Чл. 124. (1) За участие в Националния съвет се допуска браншова организация, която отговаря кумулативно на следните критерии:
1. представлява поне 50 на сто от обема или стойността на продукцията, на търговията или на преработката на съответния продукт или продукти в секторите по КИД;
2. регистрирана е преди поне три години или е универсален правоприемник или сдружение, в което участват браншови организации, регистрирани преди поне три години;
3. поддържа публична интернет страница и е член на национално представителна работодателска организация и на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество „Хранително-вкусова промишленост“ към министъра на икономиката.
(2) Браншовите организации, които са членове на Националния съвет, доказват пред министъра на земеделието, храните и горите съответствие с критериите по ал. 1 на всеки две години.
(3) Браншова организация - член на Националния съвет, която членува в европейска браншова организация в съответния сектор, доказва пред министъра на земеделието, храните и горите съответствието си с критериите по ал. 1 веднъж на всеки 5 години.
(4) Браншовите организации, които отговарят на критериите по
ал. 1 са национално представителни и се вписват в публичен регистър на Министерството на земеделието, храните и горите, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 124, ал. 1 в т. 4 числото „50“ се заменя с „25“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 120:
Чл. 120. (1) За участие в заседанията на Националния съвет се допуска браншова организация, която отговаря едновременно на следните критерии:
1. представлява не по-малко от 25 на сто от обема или стойността на продукцията, на дистрибуцията или на преработката на съответния продукт или продукти в секторите по КИД;
2. регистрирана е преди не по-малко от три години или е универсален правоприемник или сдружение, в което участват браншови организации, регистрирани преди не по-малко от три години;
3. поддържа интернет страница и е член на национално представителна работодателска организация и на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество „Хранително-вкусова промишленост“ към министъра на икономиката.
(2) Браншовите организации - членове на Националния съвет, доказват пред министъра на земеделието, храните и горите съответствие с критериите по ал. 1 на всеки две години.
(3) Браншова организация - член на Националния съвет, която членува в европейска браншова организация в съответния сектор, доказва пред министъра на земеделието, храните и горите съответствието си с критериите по ал. 1 на всеки 5 години.
(4) Браншовите организации, които отговарят на критериите по
ал. 1 са национално представителни и се вписват в публичен регистър на Министерството на земеделието, храните и горите, който се публикува на интернет страницата на министерството.

Раздел II
Браншови организации на производители или дистрибутори на храни
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на раздел II: „Браншови организации на производители, преработватели и/или дистрибутори на храни“.

Чл. 125. (1) Браншови организации на производители или дистрибутори на храни се учредяват по инициатива на производители или на дистрибутори в съответния сектор, регистрират се по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по реда на друг специален закон и осъществяват своята дейност при спазване на изискванията на действащото законодателство, на устава и на вътрешните правила на организациите.
(2) Браншовите организации представят в Министерството на земеделието, храните и горите удостоверение за актуално състояние, списък на своите членове и доказателства за съответствие с критериите по чл. 124, ал. 1, т. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125 който става чл. 121:
Чл. 121. (1) Браншови организации на производители, преработватели и/или дистрибутори на храни се учредяват по инициатива на производители, преработватели и/или на дистрибутори в съответния сектор, регистрират се по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по реда на друг закон и осъществяват своята дейност при спазване на изискванията на законодателството, на устава и на вътрешните правила на организациите.
(2) Браншовите организации по ал. 1 представят в Министерството на земеделието, храните и горите списък на своите членове и доказателства за съответствие с критериите по чл. 120, ал. 1.

Чл. 126. Браншовите организации на производители и дистрибутори на храни имат право:
1. да участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на съответния бранш и да съдействат за тяхното изпълнение;
2. да информират компетентните органи за извършени нарушения при производството или дистрибуцията на храни и да получават информация за предприетите действия;
3. да дават становища при изготвянето на проекти на нормативни актове с отношение към съответния бранш;
4. да разработват браншови стандарти за групите храни от съответния сектор и да ги предоставят в Министерството на земеделието, храните и горите за разглеждане и утвърждаване от Националния съвет;
5. да предоставят информация във връзка с разработването на позиции за участие в заседанията на работните групи на Европейската комисия и на работните групи и комитетите на Съвета на Европейския съюз.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В чл. 126, т. 4 думите „за групите храни от съответния сектор“ се заменят с „и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126, който става чл. 122:
Чл. 122. Браншовите организации на производители, преработватели и/или дистрибутори на храни имат право да:
1. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на съответния бранш и да съдействат за тяхното изпълнение;
2. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството, преработката и/или дистрибуцията на храни и да получават информация за предприетите действия;
3. дават становища при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни;
4. разработват браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики и да ги предоставят на Националния съвет за утвърждаване;
5. предоставят информация при разработването на проекти на рамкови позиции и по въпроси, свързани с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, поставени или обсъждани от европейските институции.


Раздел ІІІ
Помирителна комисия
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.

Чл. 127. (1) Към министъра на земеделието, храните и горите се създава Помирителна комисия, която съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между бизнес оператори, включително за спазването на добрите практики и неприлагането на нелоялни търговски практики.
(2) Помирителната комисия осъществява дейността си съгласно правилник, издаден от министъра на земеделието, храните и горите.
(3) Производството пред Помирителната комисия е безплатно.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 123.

Чл. 128. (1) Помирителната комисия се състои от председател, определен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, и членове - предложени от браншовите организации на производители, преработватели или дистрибутори на храни, представени в Националния съвет. Списъкът с предложените членове се одобрява от министъра на земеделието, храните и горите и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.
(2) За председател на Помирителната комисия се определя лице с юридическо образование и с професионален опит не по-малко от 10 години.
(3) За членове на Помирителната комисия се предлагат лица с висше икономическо или юридическо образование и лица, които са специалисти в областите, свързани с производството или търговията с храни, и които имат професионален опит не по-малко от 5 години.
(4) Помирителната комисия провежда помирително производство в тричленен състав, състоящ се от председателя и двама членове, които се избират от списъка по ал. 1 от всяка от страните по спора. Всяка страна представя предложение за избор на член на Помирителната комисия до нейния председател.
(5) Помирителното производство може да се проведе от председателя или само от един член на Помирителната комисия, когато страните по спора са постигнали писмено съгласие за това. В писменото съгласие се посочва членът от състава на Помирителната комисия, който да проведе производството, а когато не може да се постигне съгласие, той се определя от председателя й.
(6) Не може да участва в помирителното производство член на комисията:
1. който е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен с някоя от страните по спора;
2. който е бил представител или пълномощник на страна по спора;
3. който е бил в трудово или в гражданско правоотношение с някоя от страните по спора през последните три години;
4. за който съществуват други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(7) Председателят или член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако е налице обстоятелство по ал. 6.
(8) Председателят и членовете на комисията подписват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 6 за всяка процедура, в която участват, и я предоставят на страните по спора.
(9) Всяка от страните по спора има право да поиска отстраняване на председателя или на член на комисията, когато е налице обстоятелство по ал. 6.
(10) Председателят и членовете на комисията нямат право да разгласяват търговска или професионална тайна, които са им станали известни във връзка с изпълнението на задълженията им.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128, който става чл. 124:
Чл. 124. (1) Помирителната комисия се състои от председател, определен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, и членове, представени в Националния съвет - предложени от браншовите организации на производители, преработватели и/или дистрибутори на храни. Списъкът с предложените членове се одобрява от министъра на земеделието, храните и горите и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.
(2) За председател на Помирителната комисия се определя лице с юридическо образование и с професионален опит не по-малко от 10 години.
(3) За членове на Помирителната комисия се предлагат лица с висше икономическо или юридическо образование и лица, които са специалисти в областите, свързани с производство, преработка и/или дистрибуция на храни, и които имат професионален опит не по-малко от 5 години.
(4) Помирителната комисия провежда помирително производство в тричленен състав, състоящ се от председателя и двама членове, които се избират от списъка по ал. 1 от всяка от страните по спора. Всяка страна представя предложение за избор на член на Помирителната комисия до нейния председател.
(5) Помирителното производство може да се проведе от председателя или само от един член на Помирителната комисия, когато страните по спора са постигнали писмено съгласие за това. В писменото съгласие се посочва членът от състава на Помирителната комисия, който да проведе производството, а когато не може да се постигне съгласие, той се определя от председателя й.
(6) Не може да участва в помирителното производство член на комисията:
1. който е съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен с някоя от страните по спора;
2. който е бил представител или пълномощник на страна по спора;
3. който е бил в трудово или в гражданско правоотношение с някоя от страните по спора през последните три години;
4. за който съществуват други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(7) Председателят или член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако е налице обстоятелство по ал. 6.
(8) Председателят и членовете на комисията подписват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 6 за всяка процедура, в която участват, и я предоставят на страните по спора.
(9) Всяка от страните по спора има право да поиска отстраняване на председателя или на член на комисията, когато е налице обстоятелство по ал. 6.
(10) Председателят и членовете на комисията нямат право да разгласяват търговска или професионална тайна, станала им известна във връзка с изпълнението на задълженията им.

Чл. 129. (1) Помирителното производство се образува въз основа на писмено възражение от бизнес оператор.
(2) Във възражението се посочват фактите и обстоятелствата по спора, конкретните искания, както и избраният член на Помирителната комисия от списъка по чл. 128, ал. 1. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.
(3) Не се разглеждат анонимни възражения, възражения по спор, за който има приключило помирително производство на Помирителната комисия, или спорът е отнесен за решаване пред съдебен орган.
(4) Приключило помирително производство може да се преразгледа, когато се отнася до нови факти и обстоятелства и спорът не е отнесен за решаване от съдебен орган или е във връзка с изпълнението на постигнато споразумение между страните по спора.
(5) Когато възражението е непълно или неясно или липсват достатъчно документи, Помирителната комисия оставя възражението без движение, информира подателя и определя 14-дневен срок за отстраняване на недостатъка.
(6) Възражението се изпраща на засегнатите лица, които в 14-дневен срок представят представят становища и доказателства.
(7) В едномесечен срок от образуване на помирителното производство председателят на комисията определя ден, час и място за провеждане на заседанието и изпраща покана за участие до страните по спора.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129, който става чл. 125:
Чл. 125. (1) Помирителното производство се образува въз основа на писмено възражение от бизнес оператор.
(2) Във възражението се посочват фактите и обстоятелствата по спора, конкретните искания, както и избраният член на Помирителната комисия от списъка по чл. 124, ал. 1. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.
(3) Не се разглеждат анонимни възражения, възражения по спор, за който има приключило помирително производство на Помирителната комисия, или спорът е отнесен за решаване пред съдебен орган.
(4) Приключило помирително производство може да се преразгледа, когато се отнася до нови факти и обстоятелства и спорът не е отнесен за решаване по съдебен ред или е във връзка с изпълнението на постигнато споразумение между страните по спора.
(5) Когато възражението е непълно, неясно или липсват достатъчно документи, Помирителната комисия оставя възражението без движение, информира подателя и определя 14-дневен срок за отстраняване на недостатъка.
(6) Възражението се изпраща на засегнатите лица, които в 14-дневен срок от получаването му представят становища и доказателства.
(7) В едномесечен срок от образуване на помирителното производство председателят на комисията определя ден, час и място за провеждане на заседанието и изпраща до страните по спора покана за участие.

Чл. 130. (1) Помирителната комисия разглежда спора в открито заседание, като при необходимост може да поиска от страните допълнителни документи, информация или доказателства.
(2) Помирителната комисия може да привлича вещи лица за изясняване на спора по искане на страните в производството.
(3) Всички разходи по ал. 1 и 2 са за сметка на страните в производството.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 126:
Чл. 126. (1) Помирителната комисия разглежда спора в открито заседание, като при необходимост може да поиска от страните допълнителни документи, информация или доказателства.
(2) По искане на страните в производството Помирителната комисия може да привлича вещи лица за изясняване на спора.
(3) Всички разходи по ал. 1 и 2 са за сметка на страните в производството.

Чл. 131. (1) Помирителното производство завършва със сключване на писмено споразумение между страните. Споразумението се изготвя от страните по спора в 3-месечен срок от образуването на помирителното производство и се предоставя на комисията за одобряване.
(2) Когато страните не представят писмено споразумение в срока по ал. 1 или споразумението не е одобрено от комисията в 20-дневен срок от представянето му, производството се прекратява.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 127:
Чл. 127. (1) Помирителното производство завършва със сключване на писмено споразумение между страните. Споразумението се изготвя от страните по спора в тримесечен срок от образуването на помирителното производство и се предоставя на комисията за одобряване.
(2) Производството се прекратява когато:
1. страните не представят писмено споразумение в срока по ал. 1, или
2. споразумението не е одобрено от комисията в 20-дневен срок от представянето му.

Глава осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.

Чл. 132. (1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. наруши изискванията по чл. 4;
2. извършва дейност, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1;
3. е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1, но осъществява дейност или произвежда, преработва или дистрибутира групи и подгрупи храни, които не са разрешени за обекта или за бизнес оператора или не са посочени в удостоверението за одобрение;
4. пуска на пазара бутилирани натурални минерални и изворни води в нарушение на чл. 65;
5. пусне за първи път на пазара в Република България храна по Регламент (ЕС) № 609/2013 относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО)
№ 953/2009 на Комисията (ОВ, L 181 от 29 юни 2013 г.) и по Регламент (ЕО)
№ 1925/2006, в нарушение на чл. 76;
6. извършва облъчване на храни с йонизиращи лъчения в нарушение на чл. 88 и 89;
7. пуска на пазара или използва неразрешени субстанции при производство на материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
8. опакова храни в опаковки, които пренасят в храната свои съставни части в количества, представляващи опасност за човешкото здраве, водещи до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните й характеристики;
9. пуска на пазара или използва неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, в нарушение на чл. 92;
10. използва добавки, ароматизанти и разтворители, които не са разрешени, при производството на храни или са в количества, по-високи от определените по Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните (ОВ, L 354 от 31 декември 2008 г.);
11. произвежда и продава нова храна или нова хранителна съставка в нарушение на изискванията на този закон;
12. пусне на пазара храна в нарушение на изискванията на Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 година за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (OB, L 37 от 13 февруари 1993 г.);
13. пусне на пазара храна в нарушение на изискванията на Регламент (Евратом) 2016/52 на Съвета от 15 януари 2016 година за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиационна аварийна обстановка и за отмяна на Регламент (Евратом) № 3954/87 и на регламенти (Евратом) № 944/89 и (Евратом) № 770/90 на Комисията (OB, L 13 от 20 януари 2016 г.);
14. с цел облага съзнателно замести, добави, фалшифицира или невярно представи храни, хранителни съставки или опаковки на храни, както и неверни или заблуждаващи потребителите претенции за конкретни храни.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от бизнес оператор, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В чл. 132, ал. 1, т. 11 думите „или нова хранителна съставка“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 128:
Чл. 128. (1) Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което:
1. наруши разпоредбата на чл. 4, ал. 1;
2. в нарушение на чл. 14 – 16 използва за опаковане на храни материали и предмети, предназначени за контакт с храни, включително активни и интелигентни материали и предмети, предназначени за контакт с храни или използва или включва неразрешени вещества при производството им;
3. извършва дейност без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1;
4. извършва дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1, съответно не е посочена в удостоверението за одобрение на обекта;
5. пусне на пазара бутилирани натурални минерални, изворни или трапезни води в нарушение на чл. 65 или 66;
6. пусне за първи път на пазара на територията на Република България храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели и храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества в нарушение на чл. 76;
7. използва или влага в храни добавки, ензими и ароматизанти в нарушение на чл. 79, ал. 2;
8. извършва обработване на храни с йонизиращи лъчения в нарушение на чл. 88 и 89;
9. опакова храни в опаковки, които пренасят в храната свои съставни части в количества, представляващи опасност за човешкото здраве, водещи до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните й характеристики;
10. пусне на пазара пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане във или върху храни в нарушение на чл. 92 и 93;
11. пусне на пазара нова храна в нарушение на чл. 94;
12. пусне на пазара храна в нарушение на изискванията на Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните;
13. пусне на пазара храна в нарушение на изискванията на Регламент (Евратом) 2016/52 на Съвета от 15 януари 2016 г. за установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиационна аварийна обстановка и за отмяна на Регламент (Евратом) № 3954/87 и на регламенти (Евратом) № 944/89 и (Евратом) № 770/90 на Комисията (OB, L 13/2 от 20 януари 2016 г.);
14. съзнателно замести, добави, подправи или невярно представи храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представи неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна;
15. извършва дейност по хранително банкиране в нарушение на разпоредбите на глава четвърта.
(2) На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

Чл. 133. (1) Който произвежда и продава генетично модифицирана храна, ГМО за използване в храни или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, в нарушение на изискванията на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 35 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 35 000 до 70 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение - от 70 000 до 110 000 лв.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133, който става чл. 129.

Чл. 134. (1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. наруши забраната по чл. 22;
2. произвежда и доставя директно малки количества суровини и храни от животински произход в нарушение на чл. 37-40;
3. използва генерични обозначения на храни в нарушение на изискванията на Регламент (ЕС) № 907/2013;
4. транспортира храни с превозни средства в нарушение на чл. 50, ал. 1 и 2;
5. пусне за първи път на пазара в Република България хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, в нарушение на изискванията на чл. 79;
6. допуска извършването на дейност в негов обект от лица, които не притежават съответното образование или квалификация.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от бизнес оператор, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 130:
Чл. 130. (1) Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което:
1. извършва директни доставки на първични продукти и/или произвежда, обработва или преработва такива в нарушение на чл. 37-40;
2. използва генерични обозначения на храни в нарушение на изискванията на Регламент (ЕС) № 907/2013;
3. транспортира храни с превозни средства в нарушение на чл. 50;
4. пусне за първи път на пазара на територията на Република България хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, в нарушение на чл. 79;
5. допусне извършването на дейност в обект за производство, преработка и/или дистрибуция от лица, които не притежават съответното образование или квалификация.
(2) На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1 или наруши забраната по чл. 22 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.

Чл. 135. (1) Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите;
2. рекламира и представи храни, използвайки здравни претенции, невключени в списъка по Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията от 16 май 2012 година за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата (ОВ, L 136 от 25 май 2012 г.);
3. съхранява храни в нарушение на изискванията, условията и информацията, посочени от производителя;
4. не прилага и не поддържа постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на системата НАССР, съгласно изискванията на чл. 5 на Регламент (ЕО) № 852/2004;
5. не спазва изискванията за проследимост по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
6. не спазва изискванията за поддържане на система за проследимост по Регламент (ЕО) № 1935/2004;
7. при осъществяване на дейността си не спазва хигиенните изисквания, определени с наредбите по чл. 6 и 7;
8. промени състава или наименованието на пусната на пазара хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1;
9. извършва търговия с храни от разстояние в нарушение на
чл. 61-65.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от бизнес оператор, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 131:
Чл. 131. (1) Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което:
1. наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите;
2. рекламира и представи храни, използвайки хранителни и здравни претенции, невключени в списък по чл. 13 или 14 от Регламент (ЕО) № 1924/2006;
3. съхранява храни в нарушение на изискванията, условията и информацията, посочени от производителя;
4. не прилага и не поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004;
5. не спазва изискванията за проследимост по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
6. не спазва изискванията за поддържане на система за проследимост по Регламент (ЕО) № 1935/2004;
7. при осъществяване на дейността си не спазва хигиенните изисквания, определени с наредбите по чл. 6 и 7;
8. промени състава или наименованието на пусната на пазара хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1;
9. извършва търговия с храни от разстояние в нарушение на
чл. 61-65;
10. предлага на пазара храни в нарушение на чл. 17, ал. 2-4.
(2) На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

Чл. 136. (1) Наказва се с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му:
1. не изпълни задължение за уведомяване, не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи или възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително взимането на проби;
2. не изпълни разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на неговата компетентност.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от бизнес оператор, се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 132:
Чл. 132. (1) Наказва се с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му:
1. не изпълни задължение за уведомяване, не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи или възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително взимането на проби;
2. не изпълни разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на неговата компетентност.
(2) На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

Чл. 137. Наказва се с глоба от 500 до 1500 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което:
1. не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, включително решения и предписания, основани на тях;
2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му;
3. не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности или за премахване на последиците от нарушенията;
4. за съгласуване, одобряване или издаване на документи поставя като условия или изисква документи, каквито не се предвиждат с този закон, с подзаконовите актове по прилагането му или с друг нормативен акт;
5. не се произнесе по искане за разрешаване, одобряване или издаване на документи или не извърши проверка в срок, определен с нормативен акт.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 137, ал. 1 се правят следните изменения:
1. т. 1, 3 и 5 – отпадат.
2. т. 2 и 4 стават съответно т. 1 и 2.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 133:
Чл. 133. Наказва се с глоба от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:
1. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
2. за съгласуване, одобряване или издаване на документи поставя като условия или изисква документи, каквито не се предвиждат с този закон, с подзаконовите нормативни актове по прилагането му или с друг нормативен акт.

Чл. 138. (1) Наказват се с глоба от 1000 до 2000 лв. или се налага имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004.
(2) За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 134.

Чл. 139. Когато лице извърши повторно нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му в тригодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 135:
Чл. 135. Когато лице извърши нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му в тригодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, издадено за същото по вид нарушение, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Чл. 140. За извършени системни нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата постановена глоба или имуществена санкция.

Комисията подкрепя принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 136:
Чл. 136. За извършени системни нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата постановена глоба или имуществена санкция.

Чл. 141. При плащане на наложената глоба или имуществена санкция в 7-дневен срок от издаването на наказателното постановление лицето дължи 70 на сто от размера на глобата, съответно на имуществената санкция.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В чл. 141 цифрата „7“ се заменя с „14“.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141, който става чл. 137.

Чл. 142. (1) Нарушенията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на:
1. инспектори в областните дирекции по безопасност на храните, осъществяващи официален контрол;
2. държавни здравни инспектори по смисъла на Закона за здравето, осъществяващи официален контрол върху храните.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1 имат право да проверяват пътните превозни средства, превозващи храни на територията на съответната областна дирекция по безопасност на храните, включително право на достъп до всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
Чл. 142 – отпада.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 138:
Чл. 138. (1) Нарушенията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му се установяват с актове на:
1. инспектори в областните дирекции по безопасност на храните, осъществяващи официален контрол;
2. държавни здравни инспектори по смисъла на Закона за здравето, осъществяващи официален контрол върху храните;
3. държавни служители на Министерството на земеделието, храните и горите, оправомощени от министъра;
4. държавни служители на Министерството на здравеопазването, оправомощени от министъра.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1 имат право да проверяват пътните превозни средства, превозващи храни на територията на съответната областна дирекция по безопасност на храните, включително право на достъп до всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз.

Чл. 143. Наказателните постановления по този закон и по подзаконовите актове по прилагането му се издават от:
1. директорите на областните дирекции по безопасност на храните - за нарушения, установени от лицата по чл. 144 , ал. 1, т. 1;
2. директорите на регионалните здравни инспекции – за нарушения, установени от лицата по чл. 144, ал. 1, т. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 143, който става чл. 139:
Чл. 139. Наказателните постановления по този закон и по подзаконовите нормативни актове по прилагането му се издават от:
1. директорите на областните дирекции по безопасност на храните - за нарушения, установени от лицата по чл. 138 , ал. 1, т. 1;
2. директорите на регионалните здравни инспекции - за нарушения, установени от лицата по чл. 138, ал. 1, т. 2;
3. министъра на земеделието, храните и горите - за нарушения, установени от лицата по чл. 138, ал. 1, т. 3;
4. министъра на здравеопазването - за нарушения, установени от лицата по чл. 138, ал. 1, т. 4.

Чл. 144. Установяването на нарушенията, съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателни постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 144, който става чл. 140.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Активни и интелигентни материали и предмети, предназначени за контакт с храни“ са тези по смисъла на чл. 3, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕО) № 450/2009.
2. „Бизнес оператор“ е лице по смисъла на чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) №178/2002.
3. „Вид дейност” е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място.
4. „Генерично обозначение“ е обозначение (наименование), традиционно използвано за обозначаване на особеност на клас храни или напитки, което би могло да внушава ефект върху здравето на човека и за което е получено одобрение от Европейската комисия по реда на Регламент (ЕС) № 907/2013.
5. „Груби нарушения” са нарушения на изискванията на този закон или на нормативните актове по прилагането му, довели до непосредствена опасност за здравето на хора, животни, до замърсяване на околната среда или до значителни икономически загуби.
6. „Групи храни” са храни, обединени на базата на техния произход и състав, както следва:
а) мляко, млечни продукти;
б) млечни аналози - имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко;
в) месо и месни продукти;
г) риба, рибни продукти и други морски храни;
д) яйца и яйчни продукти;
е) масла и мазнини;
ж) зърнено-житни храни и храни на зърнено-житна основа;
з) печива;
и) варива;
к) зеленчуци - сурови, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове;
л) плодове - пресни, замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти;
м) ядки и маслодайни семена;
н) захар, захарни и шоколадови изделия, мед, трапезни посладители;
о) соли, подправки и продукти за подправяне;
п) безалкохолни напитки;
р) бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;
с) пиво;
т) вино;
у) високоалкохолни напитки;
ф) кафе, чай, какао;
х) консерви;
ц) готови за консумация кулинарни изделия;
ч) добавки в храните, ензими и ароматизанти;
ш) хранителни добавки;
щ) храни със специално предназначение, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация;
ю) други храни – майонези, сосове, сухи супи и бульони, пасти за намазване, мая и др.
7. „Доставчик на услуги” е лице, което извършва каквато и да е услуга на информационното общество, т.е. каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугата.
8. „Краен потребител“ е потребител по смисъла на чл. 3,
параграф 18 от Регламент 178/2002.
9. „Материали и предмети, предназначени за контакт с храни“ са съдове, прибори, опаковъчни материали и други материали и предмети, които, употребени според предназначението си, влизат в контакт с храните.
10. „Местни обекти за търговия на дребно” са обекти за търговия на дребно с храни от животински произход, до които се доставят първични продукти по чл. 1, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл. 1, параграф 3, букви „в“, „г“ и „д“ от Регламент (ЕО) № 853/2004 от животновъдни/земеделски обекти, разположени само в същата административна област или в една съседна административна област, на които земеделският стопанин, извършващ доставката, е ползвател, наемател или собственик.
11. „Обект” е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект.
12. „Подгрупа храни” са производни на съответната група храна, обединени на базата на видова принадлежност, идентичност в технологията на производство и/ или условията на съхранение.
13. „Проследимост“ е възможност за проследяване на храна или хранителна съставка по смисъла на чл. 3, параграф 15 от Регламент 178/2002.
14. „Първичен продукт“ е продукт по смисъла на чл. 2, парагаф 1, буква „б“ от Регламент 852/2004.
15. „Първично производство“ е дейност по смисъла на чл. 3, параграф 17 от Регламент 178/2002.
16. „Самоконтрол“ е система, разработена от бизнес оператора с храни, за да гарантира, че храната, местата на първично производство и обектите за производство, обработка и дистрибуция на храни, включително извършваните в тях дейности, отговарят на законоустановените изисквания.
17. „Системни нарушения” са три или повече нарушения на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, извършени в период от 3 последователни години, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.
18. „Системно възпрепятстване” е създаване на затруднения на контролните органи при осъществяване на дейността им два или повече пъти в рамките на една календарна година.
19. „Системни несъответствия” са три последователни несъответствия или пет несъответствия в рамките на една календарна година на произведените храни с качествата и характеристиките, включени в съответния национален стандарт – БДС, установени с протокол, съдържащ резултати от лабораторно изпитване.
20. „Средство за комуникация от разстояние“ е средство по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква „ф“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011.
21. „Търговия на дребно“ е дейност по смисъла на чл. 3, параграф 7 от Регламент 178/2002.
22. „Трета страна” е държава, която не е членка на Европейския съюз.
23. „Търговия с храни от разстояние” е продажбата, предлагането за продажба и всяко разпореждане, доставка или прехвърляне на храни на трети лица срещу или без възнаграждение, при което страните не се намират едновременно на едно и също място.
24. „Храна“ е вещество или продукт по смисъла на чл. 2 от Регламент 178/2002.
25. „Храна от животински произход“ е продукт от животински произход по смисъла на Приложение I, параграф 8, т. 1 към Регламент 853/2004.
26. „Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване” са храни, предназначени за задоволяване на специфичните хранителни потребности на организма при интензивна мускулна дейност, използвани съгласно указанията за употреба на производителя.
27. „Хранителни добавки” са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.

Предложение на н. п. проф. Светла Бъчварова и гр. н. п.:
В допълнителната разпоредба, § 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 2 се изменя така:
„2. „Бизнес оператор“ е физическо или юридическо лице, което е отговорно за спазването на изискванията на законодателството в областта на хранителната верига в рамките на извършваната от него дейност.“.
2. създава се т. 6а:
„6а. „Дистрибуция на храни“ е разпространение по смисъла на чл. 3, параграф 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002.“
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а по т. 1 предложението е оттеглено.

Предложение на н. п. Георги Станков и гр. н. п.:
В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 2, 9 и 24 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н. п. Николай Александров:
В параграф 1 на Допълнителните разпоредби се добавят нови точки 28, 29 и 30 както следва:
„28. "Търговско наименование на натурална минерална или изворна вода" по смисъла на глава Трета, раздел I е име или знак, под което бутилираната вода се предлага на пазара, позволяващ идентификацията на икономическия произход на продукта. То може да бъде или да включва търговска марка или географско означение.
29. „Място на експлоатация" по смисъла на глава Трета, раздел I е населеното мястото, в което е разположено предприятието за бутилиране на вода."
30. "Подземно водно тяло" е подземно водно тяло по смисъла на § 1, т. 61 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, съдържащо обособен обем еднотипни по химически състав и качества подземни води, които изтичат под налягане (напор) до земната повърхност и които по микробиологични, физико-химични, химични и радиологични показатели са подходящи за питейна употреба в натуралното им състояние. Обособяването на подземното водно тяло се извършва въз основа на детайлни хидрогеоложки проучвания."
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Административна област" е област по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
2. „Генерично обозначение“ е обозначение (наименование), традиционно използвано за обозначаване на особеност на клас храни или напитки, което би могло да внушава ефект върху здравето на човека и за което е получено одобрение от Европейската комисия по реда на Регламент (ЕС) № 907/2013.
3. „Груби нарушения” са нарушения на изискванията на този закон или на нормативните актове по прилагането му, довели до непосредствена опасност за здравето на хора, животни, до замърсяване на околната среда или до материални щети в размер над 50 000 лв.
4. „Групи храни” са храни, обединени на базата на техния произход и състав, както следва:
а) мляко, млечни продукти;
б) млечни аналози - имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко;
в) месо и месни продукти;
г) риба, рибни продукти и други морски храни;
д) яйца и яйчни продукти;
е) масла и мазнини;
ж) зърнено-житни храни и храни на зърнено-житна основа;
з) печива;
и) варива;
к) зеленчуци - сурови, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове;
л) плодове - пресни, замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти;
м) ядки и маслодайни семена;
н) захар, захарни и шоколадови изделия, мед, трапезни подсладители;
о) соли, подправки и продукти за подправяне;
п) безалкохолни напитки;
р) бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;
с) пиво;
т) вино;
у) високоалкохолни напитки;
ф) кафе, чай, какао;
х) консерви;
ц) готови за консумация кулинарни изделия;
ч) добавки, ензими и ароматизанти в храните;
ш) хранителни добавки;
щ) храни със специално предназначение, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация;
ю) други храни – майонези, сосове, сухи супи и бульони, пасти за намазване, мая и др.
5. „Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция” е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място.
6. „Дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.
7. „Доставчик на услуги” е лице, което извършва каквато и да е услуга на информационното общество, т.е. каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугата.
8. „Локална дейност" е доставка на храни от животински произход от обект за търговия на дребно до други обекти за търговия на дребно, разположени в административната област по местонахождение на обекта и съседните административни области.
9. „Непосредствена и голяма опасност“ е опасност, при която консумацията на храни може да причини сериозно увреждане на здравето или смърт на хора или животни.
10. „Обект” е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект.
11. „Ограничена дейност" е доставка на храни от животински произход до други обекти за търговия на дребно само от обект за търговия на дребно, на който ползватели, наематели или собственици са фермери или техни сдружения, и храните са получени само от обработка и/или преработка на първични продукти от животински произход, произведени в собствен обект за първично производство на храни .
12. „Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
13. „Подгрупа храни” са производни на съответната група храна, обединени на базата на видова принадлежност, идентичност в технологията на производство и/ или условията на съхранение.
14. „Подземно водно тяло“ е понятие по смисъла на § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби на Закона за водите.
15. „Самоконтрол“ е система, включваща добри производствени и хигиенни практики и процедури, основаващи се на принципите на Системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), разработена от бизнес оператора с храни, за да гарантира, че храната, местата на първично производство и обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, включително извършваните в тях дейности, отговарят на нормативните изисквания.
16. „Системни нарушения” са три или повече нарушения на изискванията на закона и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.
17. „Системно възпрепятстване” е създаване на затруднения на контролните органи при осъществяване на дейността им два или повече пъти в рамките на една календарна година.
18. „Странична дейност" е преработката на не повече от 40% от произведените първични продукти от животински произход и доставката им от обекта за търговия на дребно до други обекти за търговия на дребно.
19. „Трета държава” е държава, която не е членка на Европейския съюз или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
20. „Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване” са храни, предназначени за задоволяване на специфичните хранителни потребности на организма при интензивна мускулна дейност, използвани съгласно указанията за употреба на производителя.
21. „Хранителни добавки” са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 2. Законът за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55, 80 и 96 от 2006 г., бр. 31, 51 и 53 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 54 и 77 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 56 от 2015 г., бр. 28, 44 и 88 от 2016 г., бр. 58, 63 и 92 от 2017 г., бр. 59, 77 и 106 от 2018 г.) се отменя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

§ 3. Започнатите до влизането в сила на закона административни производства и производства по издаване на разрешителни и удостоверения, се довършват по досегашния ред.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства и производства по издаване на разрешителни и удостоверения, се довършват по досегашния ред.

§ 4. Започнатите до влизането в сила на закона процедури по въвеждане в експлоатация на обекти за производство и търговия с храни, се довършват по досегашния ред.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по въвеждане в експлоатация на обекти за производство и търговия с храни, се довършват по досегашния ред.

§ 5. Издадените удостоверения за регистрация съгласно чл. 12 от отменения Закон за храните за обектите, подлежащи на одобрение по чл. 31, запазват действието си.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. Издадените до влизането в сила на този закон удостоверения за регистрация на обекти за производство и търговия с храни запазват действието си за срока, за който са издадени.

§ 6. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице вписва служебно в Списъка на признатите натурални минерални води от Република България по чл. 70, ал. 1 всички предлагани на пазара към датата на обнародване натурални минерални води, които отговарят на изискванията към бутилираните натурални минерални води, предназначени за питейни цели.
(2) Предлагането на пазара за определен продукт по ал. 1 се установява чрез проверки от компетентните органи за регистрация на бизнес операторите.
(3) В едногодишен срок от влизането в сила на закона бизнес операторите привеждат дейността си в съответствие с изискванията към бутилирани натурални минерални и изворни води.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В Преходните и заключителните разпоредби § 6, ал. 1 се изменя така:
„§ 6. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването признава служебно и вписва в съответния списък по чл. 68, ал. 1 всички предлагани на пазара към датата на обнародване натурални минерални и изворни води, които отговарят на изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели.“
Предложението е оттеглено.

Предложение на н. п. Николай Александров:
Параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 6. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването признава служебно и вписва в съответния списък по чл. 70, ал. 1 всички предлагани на пазара и бутилирани в регистрирани обекти (съответно предходно признати) към датата на обнародване натурални минерални и изворни води. Предлагането на пазара за определен продукт се установява чрез проверки от компетентните органи за регистрация на бизнес операторите. Търговските наименования, използвани за натурални минерални и изворни води преди датата на обнародване на закона, може да бъдат използвани от бизнес операторите и след тази дата при условие, че етикетите съдържат информация за мястото на експлоатация и наименованието на находището, съответно - на подземното водно тяло."
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
§ 6. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването служебно признава и вписва в съответния списък по чл. 68, ал. 1 всички натурални минерални и изворни води, предлагани на пазара към датата на обнародване на закона. Предлагането на пазара за определен продукт се установява чрез проверки от компетентните органи за регистрация на бизнес операторите. Търговските наименования, използвани за натурални минерални и изворни води преди датата на обнародване на закона, може да бъдат използвани от бизнес операторите и след тази дата при условие, че етикетите съдържат информация за мястото на експлоатация и наименованието на находището, съответно - на подземното водно тяло.

§ 7. Бизнес операторите, които осъществяват търговия с храни от разстояние, са длъжни в 3-месечен срок от влизането в сила на закона да изпълнят изискванията на глава втора, раздел ІV.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
§ 7. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват търговия с храни от разстояние, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на глава втора, раздел ІV.

§ 8. Бизнес оператор, който желае да пусне на пазара нова храна, която попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 258/1997 до 31 декември 2017 г. подава заявление до Министерството на здравеопазването и уведомление до Европейската комисия по реда на чл. 23в, 23г и 23д от отменения Закон за храните.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.

§ 9. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за храните, запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон, и до изричното им отменяне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
§ 8. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават, в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Тарифата по чл. 3, ал. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните се привежда в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.
(3) До приемането, съответно издаването на актовете по ал. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за храните, доколкото не противоречат на този закон.

§ 10. Министерският съвет приема тарифите по чл. 113, ал. 1 в
3-месечен срок от влизането в сила на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 8.

§ 11. Министерският съвет, министърът на земеделието, храните и горите и министърът на здравеопазването издават подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 8.

§ 12. (1) В 2-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице, министърът на земеделието, храните и горите и изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните одобряват образците на документи съобразно компетенциите си по този закон.
(2) Одобрените образци на документи от съответния компетентен орган се публикуват на интернет страниците на Министерството на здравеопазването, на Министерството на земеделието, храните и горите и на Българската агенция по безопасност на храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9:
§ 9. (1) Образците на документи по този закон се одобряват от съответните компетентни органи в рамките на тяхната компетентност в двумесечен срок от влизането му в сила.
(2) Одобрените образци се публикуват на интернет страницата на съответния компетентен орган.

§ 13. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ,
бр. 87 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 14, 34 и 58 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. Членове 245-248 се отменят.
2. В чл. 249 ал. 3 се отменя.

Предложение на н. п. Андриан Райков и гр. н. п.:
В § 13 от преходните и заключителни разпоредби, в т. 1 числото „248“ се заменя с „247“.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10:
§ 10. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 14, 34 и 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 17 и 98 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 132, ал. 1:
а) в т. 4 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3“;
б) в т. 4а след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3“;
в) в т. 5 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3“;
г) в т. 6 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3“;
д) в т. 7 след думата „писмено“ се добавя „или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3“.
2. В чл. 139а:
а) в ал. 1, изречение трето след думата „изследванията“ се добавя „както и отказ от получаване на разпореждане или при неизпълнение на разпореждането в срок от 10 работни дни“;
б) в ал. 7 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 3“;
в) в ал. 8 цифрата „1“ се заменя с „3“.
3. В чл. 151, т. 1 след думите „и 12,“ се добавя „чл. 139а, чл. 139б“.

§ 14. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп.,
бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г., бр. 66 от 2006 г., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г., бр. 55, 77, 98 и 103 от 2018 г., бр. 17, 26 и 61 от 2019 г. и бр. 21 и 44 от 2020 г.) в чл. 21 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и/или комплексна балнеологична оценка“ и „и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите“ се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по реда, определен в Закона за храните.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 11.

§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ. бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., бр. 37, 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г. и бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 4, т. 4:
а) в буква „б“ думите „чл. 37у“ се заменят с „чл. 104“;
б) в буква „в“ думите „чл. 37м, ал. 4“ се заменят с „чл. 97, ал. 2“;
в) в буква „д“ думите „чл. 37м, ал. 5“ се заменят с „чл. 97, ал. 3“.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 9а, думите „чл. 37м, ал. 4“ и „чл. 37м, ал. 5“ се заменят съответно с „чл. 97, ал. 2“ и „чл. 97, ал. 3“;
б) в т. 9б думите „чл. 37п, ал. 4“ се заменят с „чл. 100, ал. 4“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 12:
§ 12. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ. бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., Решение № 7 на Конституционния съд на РБ от 2007 г. - бр. 37 от 2007 г.; бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14 и 18 от 2020 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6, ал. 4, т. 4:
а) в буква „б“ думите „чл. 37у“ се заменят с „чл. 103“;
б) в буква „в“ думите „чл. 37м, ал. 4“ се заменят с „чл. 96, ал. 2“;
в) в буква „г“ думите „чл. 37м, ал. 5“ се заменят с „чл. 96, ал. 3“.
2. В чл. 39, т. 7 думите „37у“ се заменят с „чл. 103“.
3. В чл. 170, в ал. 4 думите „37ц, ал. 1, т. 6“ се заменят с „чл. 106, ал. 1, т. 6“.
4. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 9а думите „чл. 37м, ал. 4“ се заменят с „чл. 96, ал. 2“ , а думите „чл. 37м, ал. 5“ се заменят „чл. 96, ал. 3“;
б) в т. 9б думите „чл. 37п, ал. 4“ се заменят с „реда на глава четвърта“.

§ 16. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г. и бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.), в чл. 82, ал. 1, т. 2 думите „хранителните стоки” се заменят с „храните и материалите и предметите, предназначени за контакт с храни”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 13.

Комисията предлага да се създадат нови § 14 - 17 и § 18:
§ 14. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.; изм., бр. 19 от 2008 г.; бр. 65 от 2008 г.; бр. 71 от 2008 г., бр. 10, 23, 41, 88 и 102 от 2009 г., бр. 59 и 98 от 2010 г., бр. 9, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1 и 18 от 2014 г.; бр. 12 от 2015 г.; бр. 48 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 17 и 64 от 2019 г. и бр. 17 от 2020 г.) в чл. 229а, ал. 1 думите „чл. 14, ал. 1“ се заменят с „чл. 24, ал. 1“.

§ 15. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 96 от 2006 г.; изм., бр. 16 от 2008 г., бр. 10 и 82 от 2009 г., бр. 26 и 80 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 99 от 2013 г. , бр. 12, 14 и 57 от 2015 г., бр. 19 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г. и бр. 17 и 106 от 2018 г., бр. 98 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 25а, ал. 1 думите „чл. 2 от“ се заличават.
2. В чл. 55д, ал. 1 и 3 думите „чл. 12“ се заменят с „чл. 26“, а думите „чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност“ се заменят с „чл. 55 от Закона за храните“.
3. В чл. 65, ал. 3 думите „чл. 28“ се заменят с „чл. 138“.

§ 16. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 58 от 2017 г. и бр. 42 от 2018 г.) в чл. 30 думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 14“.

§ 17. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012г., бр. 15 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 27, 55, 77, 91 и 98 от 2018 г. и бр. 98 от 2019 г.) в чл. 50, ал. 1, т. 2 думите „чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност“ се заменят с „чл. 55 от Закона за храните“.

§ 18. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм. бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 30, 34 и 85 от 2006 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 39 и 42 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 85 и 103 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3в, ал. 1 думите „чл. 12“ се заменят с „чл. 26“.
2. В § 2 от допълнителните разпоредби в т. 8 думите „Закона за храните“ се заменят с „Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните“.

§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г., и разпоредбите на чл. 94 и 95, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19:
§ 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ:
МАРИЯ БЕЛОВА