Национална гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България", № ПГ-839-01-13, внесена на
22 юни 2018 г. от Инициативен комитет

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните

СТАНОВИЩЕ

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ОТНОСНО: Национална гражданска инициатива „За забрана на
отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България", № ПГ-839-01-13, внесена на 22 юни 2018 г. от Инициативен комитет

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 19 септември 2018 г., на което обсъди цитираната инициатива, която е внесена в Народното събрание на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и във връзка с чл. 52, ал. 1 от същия закон е разпределена на Комисията по земеделието и храните с разпореждане на председателя на Народното събрание.
В заседанието на комисията взеха участие Едита Хюсеин-Томова – главен експерт в Дирекция „Животновъдство“ в Министерството на земеделието, храните и горите и широк кръг представители на неправителствени организации.
При обсъждането следва да се има предвид следното:
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление дава възможност чрез национална гражданска инициатива гражданите да правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Предложенията на гражданската инициатива нямат същите преки правни последици като референдумите, на които законодателят е придал задължителен характер, и имат предимно информативен и консултативен характер.
Органът, който е сезиран, следва да разгледа и да обяви своето решение по направените предложения, но не е длъжен да удовлетвори искането и да приеме съответен правен акт, тъй като тези предложения не могат да бъдат приравнени на законопроект, внесен по съответния ред от лица, имащи право на законодателна инициатива.
Съгласно чл. 87, ал.1 от Конституцията на Република България право на законодателна инициатива имат единствено народните представители и Министерският съвет, но не и Народното събрание като колективен орган на законодателната власт.
С оглед гореизложеното, предложение за законодателни промени, предмет на гражданска инициатива, не би могло да има обвързващ, задължителен характер за Народното събрание. Обратното би означавало Народното събрание да задължи народните представители в качеството им на лица, имащи конституционно право на законодателна инициатива, но не и задължението за такава, да упражнят това свое право.
По съществото на предложението:
С инициативата се предлага въвеждането на забрана за
отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни
кожи на територията на Република България. За целта е предложен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, като в преходните и заключителните разпоредби се предлагат съответните промени в Закона за защита на животните и в Наредба № 2 от 2009 г. за условията за отглеждане на пернат и космат дивеч в животновъдни обекти, съобразени с неговите физиологически и поведенчески особености (Наредба № 2 от 2009 г.). Предлага се промените да влязат в сила от 2021 г. Мотиви за направеното предложение са изложени в допълнително постъпило отворено писмо.
В свое становище Министерството на околната среда и водите (МОСВ) препоръчва въвеждане на стриктна регулация и ограничения за отглеждане на животни за ценни кожи, предвид доказаните рискове за здравето на хората, биологичното разнообразие, степента на замърсяване и хуманната страна на въпроса. Според МОСВ гратисният период за индустрията следва да бъде до 2023 г., предвид планираното за началото на 2019 г. гласуване, с което Комитета на компетентните органи за чужди инвазивни видове към ЕК, вероятно ще включи американската норка в забранителния списък към Регламент (ЕС) 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година, относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове.
В становището на Министерство на земеделието, храните и горите се отбелязва, че отглеждането на космат и пернат дивеч в Република България се извършва при спазване на правилата за здравеопазване и хуманно отношение към животните и при спазване на изискванията, разписани в Препоръките относно отглеждането на животни за кожи, приети на 22 юни 1999 г. Отбелязва се, че в Министерството на земеделието, храните и горите има сформирана работна група за изготвяне на промени в Наредба № 2 от 2009 г., където се определят видовете дивеч, които могат да бъдат отглеждани, регламентират ветеринарномедицинските, включително зоохигиенните изисквания към животновъдните обекти, условията за тяхното отглеждане, както и задълженията на техните собственици и на компетентните контролни органи. В състава на работната група са включени експерти от Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните, Центъра за оценка на риска по хранителната верига и голям брой неправителствени и браншови организации в областта на защита правата на животните.
В заключение, от министерството отбелязват, че при постигане на съгласувано решение с всички заинтересовани страни, министерството има готовност да инициира съответните законови изменения.
Постъпило е становище от проф. Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей, в което са изложени аргументи за инвазивния характер на американската норка и констатация, че развитието и съществуването на ферми за норки на територията на страната не е препоръчително.
В хода на заседанието г-жа Марина Иванова от Фондация "Четири лапи" представи изследване на обществените нагласи към кожата с косъм в България. Според него, около 35 % от хората знаят за съществуването на ферми за добив на кожи с косъм, а 7.6 % са запознати с начина на отглеждане на животните в тях. По-голямата част от българите (51%) са изцяло или частично съгласни, че продуктите от кожа с косъм могат да са опасни за човешкото здраве, както сочат и проучванията. Близо три четвърти от анкетираните смятат, че бизнесът с производството на кожа с косъм е от слабо икономическо значение и не виждат смисъл този бизнес да се развива, предвид факта, че все повече страни забраняват такива ферми. Според изследването, около 65.6 % от българите желаят пълна забрана на отглеждането в България на животни единствено заради кожата им, каквато забрана има в много държави в Европа. Малцината, които са против забраната, искат по-строги правила, гарантиращи хуманно отношение към животните.
Като основни последици от развитието на бизнеса с ценни кожи, Петя Алтимирска – председател на инициативния комитет, отбеляза страданието на животните, големия риск за околната среда и биоразнообразието, както и проблемите, които имат хората от населените места в близост до фермите, страдащи от замърсяването и от набезите на избягалите животни. В заключение призова за предприемането на спешни мерки, тъй като бизнесът се разраства бързо и щетите, които нанася, могат да станат необратими, предвид данните за вече съществуваща дива популация на американска норка в районите на фермите.
В последвалата дискусия н.п. Румен Георгиев отбеляза, че според него данните от представеното изследване са преувеличени, но заяви, че симпатизира на инициативата и неговото лично становище е в подкрепа на предложената забрана, предвид рисковете за здравето на хората и необходимостта от хуманно отношение към животните.

Въз основа на гореизложеното и след проведеното обсъждане и гласуване, с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по земеделието и храните реши:
1. Приема за сведение предложенията на Националната гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България", № ПГ-839-01-13, внесена в Народното събрание от инициативен комитет на 22 юни 2018 г.;
2. Препоръчва на народните представители, които споделят направените предложения, да се възползват от правото си на законодателна инициатива и да ги внесат като законопроект, който да бъде обсъден по същество от Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА