Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 754-01-54, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г., първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 10
На 14 септември 2017 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 754-01-54, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г., първо гласуване.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме кворум, откривам днешното извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните.
Има предложение за дневен ред. (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
От Министерството на земеделието, храните и горите наши гости са господин Атанас Добрев – заместник-министър на земеделието, храните и горите, господин Румен Янкулов – директор на дирекция „Лов“, Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), госпожа Деница Александрова – главен юрисконсулт в ИАГ; от Българското дружество за защита на птиците – Николай Петков; от Асоциацията на парковете в България – Тома Белев; от Движение „Защита на гражданите и държавата“ – Живко Делчев и Камен Милков; от Българска стопанска камара – Александър Йоцев; от Националния съюз на гражданските експерти – Илия Бачев.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Правя неформално предложение за изнесено заседание. Бюджетна комисия го направиха, ние изоставаме. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Давам думата на вносителите.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Във връзка с увеличаването на запасите на дивеча зачестяват регистрираните щети от него. В същото време е усложнена епизоотичната обстановка, свързана с разпространяването на африканската чума по свинете, която междувременно коментирахме вчера на редовно заседание. Беше разяснено, че тя наближава…
РЕПЛИКА: На 15 км.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Това е проблем и ще унищожи не само дивите свине на територията на Република България, но и питомните и ще доведе до сериозна криза.
В тази връзка предлагаме изменения на Закона за лова и опазване на дивеча.
Предлагаме промени в чл. 54, ал. 1: след думите „в зависимост от“ се добавя „биологичното развитие на дивеча от щетите, нанесени от него и“; в т. „б“ след думите „със заповед може да“ се добавя „да се променят сроковете за ловуване, регулиращи числеността на дивечовите запаси“.
Предлага се създаване на ал. 13:
,,(13) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.“
Предлага се Заключителна разпоредба:
„Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Ние не определяме дата с това си решение за лова, за свинския лов. Даваме възможност на министъра да прецени, когато има нужда, това нещо да бъде направено и да го направи със заповед. То улеснява процедурите и няма нужда да се действа, както в момента, в извънредна ситуация.
Мисля, че ще допринесе не само за по-бързото реагиране на институцията, каквато е Министерството на земеделието, храните и горите, когато се появи някакъв проблем, бил той с африканската чума, бил с друг вид болести, които грозят страната ни.
Затова моля да подкрепите това наше предложение, този Законопроект, за да може другата седмица да го вкараме на първо четене и второто четене да мине пак следващата седмица и да позволим това нещо по-бързо да се случи. Колкото по-бързо стане, толкова повече ще бъде намалена възможността и вероятността тази болест да навлезе в Република България и да унищожи нашите запаси от дивеч и свине. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Сабанов.
Има постъпило становище от Министерството на земеделието, храните и горите, раздадено Ви е, вижте го.
Давам думата на народните представители, ако някой иска да вземе отношение.
Заповядайте, господин Райков
АДРИАН РАЙКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз имам въпрос относно аргументацията на вносителите. Къде е най-близкото огнище към момента до България, първо? Знае ли се колко са засегнатите площи от дивеча на територията на страната? Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Мисля, че придвижването е по 15-20 км. на месец. Най-близкото огнище е в Румъния.
РЕПЛИКА: Под Карпатите, средна Румъния.
АДРИАН РАЙКОВ: Това е информация от миналата година. Най-близкото огнище е там. Миналата година по същото време в Областната дирекция по безопасност на храните правихме комисии съвместно с представители на ловно-рибарските дружества към общините, организация, да се вземат мерки, за да не се допусне това заболяване на територията на страната. Затова питам към момента къде е най-близкото огнище, защото миналата година пак беше там.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Щом е в Румъния, много лесно преминават през Дунава.
Миналата година е било над Карпатите. По 15-20 километра на месец, сметнете, защото Румъния е 600 км. по оста юг-север. Вече е нормално и е слязла под Карпатите, затова казваме Средна Румъния и продължава да идва надолу като заболяване.
Нека не правим грешки, както направихме грешките с птиците. Птичият грип тази година през февруари си го направихме сами точно заради това, че нямаше превантивни дейности. Беше разрешен вносът на родители от Унгария, които са пронесени, без спазване на санитарни изисквания и чрез диви птици го докарахме до Южна България и да унищожим 600-700 хил. птици. Сега хората не могат да съвземат бизнеса си. Да не направим това и при дивеча, защото няма кой да тръгне да ваксинира диви животни.
Мисля предложенията за резонни.
Освен това не отваряме някаква врата и казваме, че този Закон променя срокове. Това е само по преценка на министъра. Естествено, че в Министерството на земеделието, храните и горите е най-точната информация чрез поделения и структури. Даваме възможност на министъра чрез екипа му за бърза реакция, за оперативно действие.
Нищо друго няма в този Законопроект, да не търсим под вола теле, както казват хората.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Господин Добрев иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам само да допълня. В случая давате примера с чумата по прасетата, която наистина напредва с около 15 км на месец. Рано или късно според експертите тази чума ще стигне нашите граници. В момента се събира генен материал от най-добрите ни стада, както колегата Цветан Димитров вчера каза в Комисия, които ще се замразят, защото като дойде чумата на територията на България, не дай си Боже, това ще унищожи целия питомен бранш свиневъдство, който по изчисления е над 2,5 млрд. лв. Това означава, че България няма да има нито едно животно и не знаем кой после ще подпомага финансово бранша.
С тази поправка ще дадете наистина възможност на министъра на земеделието, храните и горите, съгласувано с министъра на околната среда, да променят срокове в някои епизоотични периоди. Аз не казвам дали в момента е за прасета, или се появи някаква друга болест, не дай Боже чрез птици или друг дивеч, но трябва да има възможност за бърза реакция.
Ще Ви благодарим, ако приемете тази поправка, все пак Вие ще прецените, за да може да има бърза реакция от страна на ведомството. Министърът взема решението по предложение на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Примерно БАБХ има възможност, ако има някакво заболяване, да влезе и да избие елитни животни от една ферма, които от стопански характер са много скъпи, може за един ден да унищожи над 1000 животни, а министърът, ако има заболяване и голяма опасност – пак подчертавам, да има правомощия, за да се реагира адекватно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Думата иска господин Младенов.
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Уважаеми колеги, аз по принцип подкрепям Законопроекта и мисля, че е редно да се даде оперативна възможност на Министерството на земеделието, храните и горите да взема решение за увеличаване на тези срокове.
От становището, което те са дали, последното изречение нещо ме обърка: „Министерството на земеделието, храните и горите обръща внимание, че със заповед не може да се променя определен акт с ранг на законен срок“, което, господин Добрев, не е ли противоречие?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това според нашите юристи наистина е така, но все пак законодателят е този, който може да определи, да вмени на министър, защото… (Шум и реплики.)
В този член законодателят е вменил на министъра, че може да намали срока, да забрани срока, а Вие сега му давате възможност и да увеличи срока при евентуално някакви кризисни ситуации, защото в България ние обикновено вървим след кризите, а никога не вземаме превантивни мерки.
РЕПЛИКА: Няма ги превантивните мерки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Става дума, че се променя срок, упоменат в закон, но все пак законодателят преценява. Както той е дал правомощие на министъра да намалява срока или да го забранява, сега и да го увеличава.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Други колеги, които искат да вземат участие?
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Аз ще гласувам против Закона. Ще се аргументирам. Това е най-вече заради самата аргументация на Закона. От една страна, се разглеждат две различни хипотези: увеличаване запасите на дивеча, тоест това е нещо, с което казвате, че няма нужда от извънредни комисии, но трябва да бъде детайлно анализирано кои са точно тези увеличавания на дивеча. Няма предоставена статистика, няма цифри.
От друга страна, казвате нещо, което звучи много страшно. Тук според мен наистина трябва да направим извънредна комисия и да преценим точно кога и какви ще бъдат сроковете за този ловен сезон, ако толкова са застрашени свинете, а не да дадем процесуална възможност и тя да бъде пропусната, защото смятам, че това е нашата роля.
Има ли такава опасност, кога я очакваме? Тя вече на границата ли е? (Шум и реплики.) Мисля и предлагам да разгледаме много детайлно въпроса, тъй като той звучи много страшно и тук с проста промяна на запетайката не може да имаме истински превантивни действия. Нали важното е да бъдат превантивни?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Таскова, ние няма да вземаме никакви превантивни действия. Ние даваме възможност на Министерството да извършва превантивни действия.
РЕПЛИКА: Ние нямаме информацията, за да правим такива действия.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Няма нито един да дойде и да каже: Да знаеш, че някъде има чума. (Шум и реплики.)
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Значи отново оставам на позицията си – против, защото ако Министерството разполага с тази информация, трябва да я даде.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Вчера беше изнесена информацията, госпожо Таскова. 90 хил. бройки с популация свръх еди-колко си, генен материал се взема, събира в момента и се изнася в Гърция.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Вие в момента си противоречите, защото, ако са ни казали, че вземат генен материал, защото сме застрашени, Вие искате да променим Закона, защото трябва да избием … (Шум и реплики.)
Аз казах своето становище.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Явно не можете да бъдете убедена, защото явно не разбирате материята.
Пак ще дам пример с птичия грип. От такива хора, които не разбират материята, допуснахме внос на пронесени родители, вкарахме ги от Унгария в България с болестите, вкарахме ги в Южна България и унищожихме целия бранш за 4 години напред! И французите в момента ни пляскат, защото бяхме главният им конкурент на добив на гъши дроб от патици. Просто ликвидирахме 700 хил. птици, защото докато умните се наумуват, лудите се налудуват – знаете поговорката.
Правилно каза министърът: няма я превантивната дейност. Сега в момента даваме възможност на министъра да прави превантивна дейност. След като има заразени стада с каквато и да е болест по каквито и да е било животни, при дивите животни е много трудно да бъде извършено лечение. Това не е животно, затворено във ферма, което да го имунизираш. То се придвижва с десетки километри на денонощие от един район в друг и заразата се пренася без никакъв контрол.
Ако не дадем възможност на Министерството да действа оперативно, защото при тях са данните, ние нямаме данни, има ловни стопанства, надзирателите си обхождат районите, виждат има ли пропаднали животни и т.н.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Разбирам тезата, когато тя е точно, ясно мотивирана. Отново повтарям: тук в аргументите се използват две различни хипотези, а променяме Закона по принцип. Никъде не е записано, че има спешна ситуация, която налага това. (Шум и реплики.)
Аз съм „против“. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Иска ли някой друг думата?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Малко да Ви разясня за африканската чума по свинете, тъй като стана въпрос за нея.
Тя още не е проникнала в България, но това наближава. Една от превантивните мерки е намаляване на популацията на диви свине. Затова се вземат тези мерки.
Няма ваксина против африканската чума. Тя по клинични признаци е сходна с класическата чума, но няма изработена ваксина. Предава се по всевъзможни начини, и от хората се предава и може да се предаде. Това е една от превантивните мерки, които могат да се вземат, докато не е проникнала. Проникнала ли е, вече е късно. Затова от Министерството предлага тази промяна.
Миналата година беше на територията на Молдова, Литва, сега през март дойде на границата между Унгария и Румъния.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: 80% от наличните дивечови запаси на дивата свиня са унищожени. Това ли чакаме?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Болестта се предава основно чрез дивите свине. Минеш през едно огнище и влезеш във фермата и си пренесъл заболяването.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Настъпиш фекалия на диво животно и после пренасяш заразата във фермата. Няма ваксина.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Това се цели чрез тази промяна в Закона. Никой не е против, но не може да се види, защото са три думи. Това са причините.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Някой друг от народните представители?
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Преди да взема становище по Законопроекта, чисто техническо питане: в становището на Министерството се казва, че срокът за отделните видове дивеч са определени в приложение. Това означава ли, че с тази поправка това приложение ще отпадне?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
БЮРХАН АБАЗОВ: В приложението има дивеч – срок. А в Закона казваме, че министърът ще има право да определя по негово усмотрение датите. Когато министърът има право да променя дати, и съществува фиксирано приложение с дивеч и дати, чисто юридически питам, защото не съм юрист, как двете неща се съвместяват?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Кой ще отговори на въпроса?
РЕПЛИКИ: Юристите да отговорят.
ДЕНИЦА АЛЕКСАНДРОВА: Досега министърът на земеделието, храните и горите е имал право да съкращава сроковете и съответно да ограничава ловуването. Сега единствено ще се дава възможност те да бъдат и увеличавани, когато се направи тази законова делегация на правомощие на министъра. Като юрист считам, че това не е незаконосъобразно и няма проблем.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абазов! И в момента са вменени на министъра функции – това Приложение 4 стои и даже може с негова заповед да намали срока. (Шум и реплики.) Сега му даваме правото, ако има някаква пандемия, сега говорим за чума, утре не дай Боже – друга, да развържем ръцете на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на околната среда.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Давам думата на референта на Комисията.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Член 54 казва, че сроковете са в приложението, а министърът със заповед може да ограничи ловуването или съответно да забрани лова, но не да пипа и сроковете. Единственото изключение, което се даваше в чл. 54, беше за заповедите за мечките, и тя се съгласува отново с Министерството на околната среда и водите по реда чл. 48 от Закона за биологичното разнообразие, където са въведени две директиви на Европейския съюз във връзка с ловуването.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг да иска думата?
Заповядайте.
ТОМА БЕЛЕВ: Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е, че в случаите на епизоотия, които коментираме тук, Законът вече е дал тази възможност, както каза и референтът на Народното събрание, включително е дал възможността да прилага санитарния отстрел. Следователно тази опция вече съществува в първа алинея на чл. 54.
Ако се притесняваме от епизоотии, терминът „епизоотия“ вече е тук.
В приложението пише: „Биологичното развитие на дивеча“. Какво означава това? От раждането до смъртта си той, всеки индивид от дивечовите видове се намира в биологично развитие. Отделно има и щетите, нанесени от него. Няма никакви лимити при какви щети, при какви условия на биологичното развитие.
Ако се притеснявате от епизоотии, терминът вече е там. Имате възможност за санитарен отстрел със заповед на министъра. Той може да разпореди да се извърши санитарен отстрел на територията на цяла България. Не е необходимо в момента да променяте Закона, при това с този общ термин „биологично развитие на дивеча“ и „щети от него“, защото нямате гаранция. Щета е и прехапана една фиданка от сърна в гората. Това ще даде ли възможност на министъра да разреши извън сроковете на ловуване лова на сърни?
Няма лимити, няма граници в самото определение, поради което Ви предлагаме да преосмислите дали има необходимост точно за нуждите на борбата с африканската чума по свинете да се прави тази промяна, и то в този й вид, с тези формулировки: „биологично развитие на дивеча“ и „щети, нанесени от него“. Тук, при африканската чума не става въпрос за биологично развитие, а за профилактика, не става дума и за щети.
Той може да се отстрелва даже когато е под минимума, ако касае епизоотичната обстановка. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Белев.
Някой друг да иска думата2
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Епизоотична обстановка има, когато има определено заболяване на територията на страната. Ние такова нямаме, но ако го чакаме да дойде, ще е късно! Затова се предлагат тези мерки.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаеми господа народни представители! Искам да обърна внимание, че така предлаганата промяна дава възможност чрез заповед на министъра на земеделието, макар и съгласувана с министъра на околната среда, да се променят сроковете на лов относно видовете птици, обект на лов. Сроковете са фиксирани и заложени в разпоредбите на Директивата за птиците. Сроковете за лов не могат да навлизат и обхващат периода на миграция обратно към местата на размножаване, които периоди са решени и одобрени от Комитет на Европейския съюз.
РЕПЛИКИ: Какво от това?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Това няма никакво отношение.
Министърът няма да издаде заповед за лов на птици, когато те са в процес на размножаване или миграция.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Така предложената промяна дава възможност да бъдат променени сроковете на ловуване. Многократно през различните народни събрания са постъпвали предложения за увеличаване срока на лова на водоплаващи с различни… (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Ние нямаме предложение за увеличаване срока на лова.
Това няма отношение към разискваната тема.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Петков.
Някой друг да иска думата? Няма.
Подлагам на гласуване ЗИД на Закона за лова и опазване на дивеча, № 754-01-54, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г., първо гласуване.
За – 13, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се на първо четене.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,02 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Гечев
Стенограф:
Виржиния Петрова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 10
На 14 септември 2017 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 754-01-54, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г., първо гласуване.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме кворум, откривам днешното извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните.
Има предложение за дневен ред. (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
От Министерството на земеделието, храните и горите наши гости са господин Атанас Добрев – заместник-министър на земеделието, храните и горите, господин Румен Янкулов – директор на дирекция „Лов“, Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), госпожа Деница Александрова – главен юрисконсулт в ИАГ; от Българското дружество за защита на птиците – Николай Петков; от Асоциацията на парковете в България – Тома Белев; от Движение „Защита на гражданите и държавата“ – Живко Делчев и Камен Милков; от Българска стопанска камара – Александър Йоцев; от Националния съюз на гражданските експерти – Илия Бачев.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Правя неформално предложение за изнесено заседание. Бюджетна комисия го направиха, ние изоставаме. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Давам думата на вносителите.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Във връзка с увеличаването на запасите на дивеча зачестяват регистрираните щети от него. В същото време е усложнена епизоотичната обстановка, свързана с разпространяването на африканската чума по свинете, която междувременно коментирахме вчера на редовно заседание. Беше разяснено, че тя наближава…
РЕПЛИКА: На 15 км.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Това е проблем и ще унищожи не само дивите свине на територията на Република България, но и питомните и ще доведе до сериозна криза.
В тази връзка предлагаме изменения на Закона за лова и опазване на дивеча.
Предлагаме промени в чл. 54, ал. 1: след думите „в зависимост от“ се добавя „биологичното развитие на дивеча от щетите, нанесени от него и“; в т. „б“ след думите „със заповед може да“ се добавя „да се променят сроковете за ловуване, регулиращи числеността на дивечовите запаси“.
Предлага се създаване на ал. 13:
,,(13) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.“
Предлага се Заключителна разпоредба:
„Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Ние не определяме дата с това си решение за лова, за свинския лов. Даваме възможност на министъра да прецени, когато има нужда, това нещо да бъде направено и да го направи със заповед. То улеснява процедурите и няма нужда да се действа, както в момента, в извънредна ситуация.
Мисля, че ще допринесе не само за по-бързото реагиране на институцията, каквато е Министерството на земеделието, храните и горите, когато се появи някакъв проблем, бил той с африканската чума, бил с друг вид болести, които грозят страната ни.
Затова моля да подкрепите това наше предложение, този Законопроект, за да може другата седмица да го вкараме на първо четене и второто четене да мине пак следващата седмица и да позволим това нещо по-бързо да се случи. Колкото по-бързо стане, толкова повече ще бъде намалена възможността и вероятността тази болест да навлезе в Република България и да унищожи нашите запаси от дивеч и свине. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Сабанов.
Има постъпило становище от Министерството на земеделието, храните и горите, раздадено Ви е, вижте го.
Давам думата на народните представители, ако някой иска да вземе отношение.
Заповядайте, господин Райков
АДРИАН РАЙКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз имам въпрос относно аргументацията на вносителите. Къде е най-близкото огнище към момента до България, първо? Знае ли се колко са засегнатите площи от дивеча на територията на страната? Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Мисля, че придвижването е по 15-20 км. на месец. Най-близкото огнище е в Румъния.
РЕПЛИКА: Под Карпатите, средна Румъния.
АДРИАН РАЙКОВ: Това е информация от миналата година. Най-близкото огнище е там. Миналата година по същото време в Областната дирекция по безопасност на храните правихме комисии съвместно с представители на ловно-рибарските дружества към общините, организация, да се вземат мерки, за да не се допусне това заболяване на територията на страната. Затова питам към момента къде е най-близкото огнище, защото миналата година пак беше там.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Щом е в Румъния, много лесно преминават през Дунава.
Миналата година е било над Карпатите. По 15-20 километра на месец, сметнете, защото Румъния е 600 км. по оста юг-север. Вече е нормално и е слязла под Карпатите, затова казваме Средна Румъния и продължава да идва надолу като заболяване.
Нека не правим грешки, както направихме грешките с птиците. Птичият грип тази година през февруари си го направихме сами точно заради това, че нямаше превантивни дейности. Беше разрешен вносът на родители от Унгария, които са пронесени, без спазване на санитарни изисквания и чрез диви птици го докарахме до Южна България и да унищожим 600-700 хил. птици. Сега хората не могат да съвземат бизнеса си. Да не направим това и при дивеча, защото няма кой да тръгне да ваксинира диви животни.
Мисля предложенията за резонни.
Освен това не отваряме някаква врата и казваме, че този Закон променя срокове. Това е само по преценка на министъра. Естествено, че в Министерството на земеделието, храните и горите е най-точната информация чрез поделения и структури. Даваме възможност на министъра чрез екипа му за бърза реакция, за оперативно действие.
Нищо друго няма в този Законопроект, да не търсим под вола теле, както казват хората.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Господин Добрев иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам само да допълня. В случая давате примера с чумата по прасетата, която наистина напредва с около 15 км на месец. Рано или късно според експертите тази чума ще стигне нашите граници. В момента се събира генен материал от най-добрите ни стада, както колегата Цветан Димитров вчера каза в Комисия, които ще се замразят, защото като дойде чумата на територията на България, не дай си Боже, това ще унищожи целия питомен бранш свиневъдство, който по изчисления е над 2,5 млрд. лв. Това означава, че България няма да има нито едно животно и не знаем кой после ще подпомага финансово бранша.
С тази поправка ще дадете наистина възможност на министъра на земеделието, храните и горите, съгласувано с министъра на околната среда, да променят срокове в някои епизоотични периоди. Аз не казвам дали в момента е за прасета, или се появи някаква друга болест, не дай Боже чрез птици или друг дивеч, но трябва да има възможност за бърза реакция.
Ще Ви благодарим, ако приемете тази поправка, все пак Вие ще прецените, за да може да има бърза реакция от страна на ведомството. Министърът взема решението по предложение на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Примерно БАБХ има възможност, ако има някакво заболяване, да влезе и да избие елитни животни от една ферма, които от стопански характер са много скъпи, може за един ден да унищожи над 1000 животни, а министърът, ако има заболяване и голяма опасност – пак подчертавам, да има правомощия, за да се реагира адекватно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Думата иска господин Младенов.
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Уважаеми колеги, аз по принцип подкрепям Законопроекта и мисля, че е редно да се даде оперативна възможност на Министерството на земеделието, храните и горите да взема решение за увеличаване на тези срокове.
От становището, което те са дали, последното изречение нещо ме обърка: „Министерството на земеделието, храните и горите обръща внимание, че със заповед не може да се променя определен акт с ранг на законен срок“, което, господин Добрев, не е ли противоречие?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това според нашите юристи наистина е така, но все пак законодателят е този, който може да определи, да вмени на министър, защото… (Шум и реплики.)
В този член законодателят е вменил на министъра, че може да намали срока, да забрани срока, а Вие сега му давате възможност и да увеличи срока при евентуално някакви кризисни ситуации, защото в България ние обикновено вървим след кризите, а никога не вземаме превантивни мерки.
РЕПЛИКА: Няма ги превантивните мерки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Става дума, че се променя срок, упоменат в закон, но все пак законодателят преценява. Както той е дал правомощие на министъра да намалява срока или да го забранява, сега и да го увеличава.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Други колеги, които искат да вземат участие?
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Аз ще гласувам против Закона. Ще се аргументирам. Това е най-вече заради самата аргументация на Закона. От една страна, се разглеждат две различни хипотези: увеличаване запасите на дивеча, тоест това е нещо, с което казвате, че няма нужда от извънредни комисии, но трябва да бъде детайлно анализирано кои са точно тези увеличавания на дивеча. Няма предоставена статистика, няма цифри.
От друга страна, казвате нещо, което звучи много страшно. Тук според мен наистина трябва да направим извънредна комисия и да преценим точно кога и какви ще бъдат сроковете за този ловен сезон, ако толкова са застрашени свинете, а не да дадем процесуална възможност и тя да бъде пропусната, защото смятам, че това е нашата роля.
Има ли такава опасност, кога я очакваме? Тя вече на границата ли е? (Шум и реплики.) Мисля и предлагам да разгледаме много детайлно въпроса, тъй като той звучи много страшно и тук с проста промяна на запетайката не може да имаме истински превантивни действия. Нали важното е да бъдат превантивни?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Таскова, ние няма да вземаме никакви превантивни действия. Ние даваме възможност на Министерството да извършва превантивни действия.
РЕПЛИКА: Ние нямаме информацията, за да правим такива действия.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Няма нито един да дойде и да каже: Да знаеш, че някъде има чума. (Шум и реплики.)
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Значи отново оставам на позицията си – против, защото ако Министерството разполага с тази информация, трябва да я даде.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Вчера беше изнесена информацията, госпожо Таскова. 90 хил. бройки с популация свръх еди-колко си, генен материал се взема, събира в момента и се изнася в Гърция.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Вие в момента си противоречите, защото, ако са ни казали, че вземат генен материал, защото сме застрашени, Вие искате да променим Закона, защото трябва да избием … (Шум и реплики.)
Аз казах своето становище.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Явно не можете да бъдете убедена, защото явно не разбирате материята.
Пак ще дам пример с птичия грип. От такива хора, които не разбират материята, допуснахме внос на пронесени родители, вкарахме ги от Унгария в България с болестите, вкарахме ги в Южна България и унищожихме целия бранш за 4 години напред! И французите в момента ни пляскат, защото бяхме главният им конкурент на добив на гъши дроб от патици. Просто ликвидирахме 700 хил. птици, защото докато умните се наумуват, лудите се налудуват – знаете поговорката.
Правилно каза министърът: няма я превантивната дейност. Сега в момента даваме възможност на министъра да прави превантивна дейност. След като има заразени стада с каквато и да е болест по каквито и да е било животни, при дивите животни е много трудно да бъде извършено лечение. Това не е животно, затворено във ферма, което да го имунизираш. То се придвижва с десетки километри на денонощие от един район в друг и заразата се пренася без никакъв контрол.
Ако не дадем възможност на Министерството да действа оперативно, защото при тях са данните, ние нямаме данни, има ловни стопанства, надзирателите си обхождат районите, виждат има ли пропаднали животни и т.н.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Разбирам тезата, когато тя е точно, ясно мотивирана. Отново повтарям: тук в аргументите се използват две различни хипотези, а променяме Закона по принцип. Никъде не е записано, че има спешна ситуация, която налага това. (Шум и реплики.)
Аз съм „против“. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Иска ли някой друг думата?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Малко да Ви разясня за африканската чума по свинете, тъй като стана въпрос за нея.
Тя още не е проникнала в България, но това наближава. Една от превантивните мерки е намаляване на популацията на диви свине. Затова се вземат тези мерки.
Няма ваксина против африканската чума. Тя по клинични признаци е сходна с класическата чума, но няма изработена ваксина. Предава се по всевъзможни начини, и от хората се предава и може да се предаде. Това е една от превантивните мерки, които могат да се вземат, докато не е проникнала. Проникнала ли е, вече е късно. Затова от Министерството предлага тази промяна.
Миналата година беше на територията на Молдова, Литва, сега през март дойде на границата между Унгария и Румъния.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: 80% от наличните дивечови запаси на дивата свиня са унищожени. Това ли чакаме?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Болестта се предава основно чрез дивите свине. Минеш през едно огнище и влезеш във фермата и си пренесъл заболяването.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Настъпиш фекалия на диво животно и после пренасяш заразата във фермата. Няма ваксина.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Това се цели чрез тази промяна в Закона. Никой не е против, но не може да се види, защото са три думи. Това са причините.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Някой друг от народните представители?
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Преди да взема становище по Законопроекта, чисто техническо питане: в становището на Министерството се казва, че срокът за отделните видове дивеч са определени в приложение. Това означава ли, че с тази поправка това приложение ще отпадне?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин Добрев.
БЮРХАН АБАЗОВ: В приложението има дивеч – срок. А в Закона казваме, че министърът ще има право да определя по негово усмотрение датите. Когато министърът има право да променя дати, и съществува фиксирано приложение с дивеч и дати, чисто юридически питам, защото не съм юрист, как двете неща се съвместяват?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Кой ще отговори на въпроса?
РЕПЛИКИ: Юристите да отговорят.
ДЕНИЦА АЛЕКСАНДРОВА: Досега министърът на земеделието, храните и горите е имал право да съкращава сроковете и съответно да ограничава ловуването. Сега единствено ще се дава възможност те да бъдат и увеличавани, когато се направи тази законова делегация на правомощие на министъра. Като юрист считам, че това не е незаконосъобразно и няма проблем.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абазов! И в момента са вменени на министъра функции – това Приложение 4 стои и даже може с негова заповед да намали срока. (Шум и реплики.) Сега му даваме правото, ако има някаква пандемия, сега говорим за чума, утре не дай Боже – друга, да развържем ръцете на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на околната среда.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Давам думата на референта на Комисията.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Член 54 казва, че сроковете са в приложението, а министърът със заповед може да ограничи ловуването или съответно да забрани лова, но не да пипа и сроковете. Единственото изключение, което се даваше в чл. 54, беше за заповедите за мечките, и тя се съгласува отново с Министерството на околната среда и водите по реда чл. 48 от Закона за биологичното разнообразие, където са въведени две директиви на Европейския съюз във връзка с ловуването.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг да иска думата?
Заповядайте.
ТОМА БЕЛЕВ: Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е, че в случаите на епизоотия, които коментираме тук, Законът вече е дал тази възможност, както каза и референтът на Народното събрание, включително е дал възможността да прилага санитарния отстрел. Следователно тази опция вече съществува в първа алинея на чл. 54.
Ако се притесняваме от епизоотии, терминът „епизоотия“ вече е тук.
В приложението пише: „Биологичното развитие на дивеча“. Какво означава това? От раждането до смъртта си той, всеки индивид от дивечовите видове се намира в биологично развитие. Отделно има и щетите, нанесени от него. Няма никакви лимити при какви щети, при какви условия на биологичното развитие.
Ако се притеснявате от епизоотии, терминът вече е там. Имате възможност за санитарен отстрел със заповед на министъра. Той може да разпореди да се извърши санитарен отстрел на територията на цяла България. Не е необходимо в момента да променяте Закона, при това с този общ термин „биологично развитие на дивеча“ и „щети от него“, защото нямате гаранция. Щета е и прехапана една фиданка от сърна в гората. Това ще даде ли възможност на министъра да разреши извън сроковете на ловуване лова на сърни?
Няма лимити, няма граници в самото определение, поради което Ви предлагаме да преосмислите дали има необходимост точно за нуждите на борбата с африканската чума по свинете да се прави тази промяна, и то в този й вид, с тези формулировки: „биологично развитие на дивеча“ и „щети, нанесени от него“. Тук, при африканската чума не става въпрос за биологично развитие, а за профилактика, не става дума и за щети.
Той може да се отстрелва даже когато е под минимума, ако касае епизоотичната обстановка. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Белев.
Някой друг да иска думата2
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Епизоотична обстановка има, когато има определено заболяване на територията на страната. Ние такова нямаме, но ако го чакаме да дойде, ще е късно! Затова се предлагат тези мерки.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаеми господа народни представители! Искам да обърна внимание, че така предлаганата промяна дава възможност чрез заповед на министъра на земеделието, макар и съгласувана с министъра на околната среда, да се променят сроковете на лов относно видовете птици, обект на лов. Сроковете са фиксирани и заложени в разпоредбите на Директивата за птиците. Сроковете за лов не могат да навлизат и обхващат периода на миграция обратно към местата на размножаване, които периоди са решени и одобрени от Комитет на Европейския съюз.
РЕПЛИКИ: Какво от това?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Това няма никакво отношение.
Министърът няма да издаде заповед за лов на птици, когато те са в процес на размножаване или миграция.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Така предложената промяна дава възможност да бъдат променени сроковете на ловуване. Многократно през различните народни събрания са постъпвали предложения за увеличаване срока на лова на водоплаващи с различни… (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Ние нямаме предложение за увеличаване срока на лова.
Това няма отношение към разискваната тема.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Петков.
Някой друг да иска думата? Няма.
Подлагам на гласуване ЗИД на Закона за лова и опазване на дивеча, № 754-01-54, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г., първо гласуване.
За – 13, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се на първо четене.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,02 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Гечев
Стенограф:
Виржиния Петрова
