1. Разглеждане на три Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
- № 754-01-52, внесен от народните представители Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г.;
- № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.;
- № 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 754-01-57, внесен от народния представител Димитър Гечев и група народни представители на 20 септември 2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните



П Р О Т О К О Л
№ 11

На 4 октомври 2017 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на три Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
- № 754-01-52, внесен от народните представители Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г.;
- № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.;
- № 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 754-01-57, внесен от народния представител Димитър Гечев и група народни представители на 20 септември 2017 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Добър ден! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Има предложение за дневен ред.
1.Разглеждане на три Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
- № 754-01-52, внесен от народните представители Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г.;
- № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.;
- № 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни на 27 септември 2017 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 754-01-57, внесен от народния представител Димитър Гечев и група народни представители на 20 септември 2017 г.
Имам предложение, тъй като от Министерството представят Законопроектите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в Правната комисия да разгледаме първо така предложената ни втора точка:

2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители,
след това другите три Законопроекта.
Подлагам на гласуване дневния ред с направеното предложение.
Гласували 19: за - 19, против и въздържали се няма.
Наши гости по точка 1 от Министерството на земеделието, храните и горите са: г-жа Вергиния Кръстева – зам.-министър, г-жа Лилия Стоянова – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“.
По точка втора – г-жа Лозана Василева – зам.министър в Министерство на земеделието, храните и горите, г-жа Донка Йорданова – държавен експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ.
Наши гости на днешното заседание са и от Българската асоциация на съдиите по вписванията, от Българската стопанска камара, Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители и други.
По така приетия ни дневен ред, кой ще представи Законопроекта?
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! На Вашето внимание ще представя мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Предложени са изменения в конкретни разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, насочени към постигане на по-ясна, точна и допълваща нормативна регулация по отношение на отделните процеси и при управлението на средствата на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Измененията и допълненията в Закона за подпомагане на земеделските производители са основно в следните няколко насоки:
В глава „Общи положения“ се създава чл. 9б, в който се уреждат специфични за Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. положения. В текста е уредено, че производствата по компесаторните мерки на площ от Програмата, свързани с агроекология, биологично земеделие, Натура 2000, необлагодетелстваните райони, залесяване, хуманно отношение към животните ще се извършва чрез интегрираната система за администриране и контрол.
Производствата по инвестиционните мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. ще се провеждат в информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове по реда и условията на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
В специалния Закон за подпомагане на земеделските производители се урежда още един етап за извършване на проверки на проектните предложения, който не е уреден в Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове предварителен подбор на проектните предложения. Процедурите на този етап са детайлно регламентирани в Закона след което се извършват проверки по реда на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове – административни проверки, техническа и финансова оценка, които приключват с решения на компетентния орган.Създава се законова делегация, министърът на земеделието, храните и горите да издаде две нови наредби за условията и реда на изплащане на безвъзмездната финансова помощ и за намаляване или отказ на предоставянето на финансовата помощ.
За мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., които се осъществяват посредством ИСУН и за условията, проверките и редът на установяване на изкуствено създадени условия. За мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., по които производството ще се провежда чрез ИСУН е регламентирано, че ИСАК може да се използва като система, в която Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция да извършва административни проверки, проверки на място, оторизиране на плащания и отчитания към Европейската комисия и последващ контрол в периода на мониторинг за провежданите производства по осигуряване на възможност за пълна техническа интеграция с ИСУН.
Промяната в чл. 33а, ал. 2 е свързана с необходимостта заповедта за одобрение на окончателен слой на системата за идентификация на земеделските парцели да се публикува в Държавен вестник. Изменението на разпоредбата на чл. 41 от Закона е в резултат на ангажимент към Европейската комисия и EU PILOT 8495/2016AGRI – CHAP(2015)3589 за директни плащания.
Предложенията за изменения са мотивирани от натрупаните в периода на прилагане на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. в практики и целят подобряване организацията на работа, както на управляващия орган на Програмата, така и на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция в интерес на земеделските производители.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания!
Ако няма – от Министерството?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми, господин Председател, уважаеми народни представители, от Министерството на земеделието и храните подкрепяме така внесените изменения на Закона за подпомагане на земеделските производители.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Някой да иска да вземе участие в дискусията?
Народните представители!
Да, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми, господин Председател, уважаеми госпожо зам.-министър, колеги! Факт е, че е необходима промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители от гледна точка на това, че приемането на проектни предложения в ИСУН е нещо което заслужава и налага да се промени Закона. От тук нататък въпросите, които ние задаваме е защо в Закона се предвиждат процедури, които са така доста динамични във времето, досега никога не са били обект на Закона, да се определя колко ще наддоговорираме, какви комисии ще правим и така нататък? Неща, които според мен са абсолютно излишни да бъдат в един Законопроект, какъвто е този. Отделно от това проблемът на проектите по Програмата за развитие на селските райони е ранкинга. Защо правим ранкинг? Може ли да ми обясните, след като всички останали оперативни програми, независимо от това колко е наддоговорирането – няма ранкинг. Темата ранкинг и разликата между това, което е подадено и това което излиза отново остава скрито. Вярно, е че има някаква процедура как ще обжалваме, какво ще правим, но след като стана факт това ранкиране, оттук нататък започват проблемите. Според мен ако искаме да избягаме и искаме прозрачност в процедурите следва всички проекти да бъдат обработвани и тази система, която тук е разписана най-малкото не може да бъде в Закона. Ние ще подкрепим Закона само заради това, че се предвижда промяна в начина на подаване на документите и съответно уеднаквяване на начините, по които ще се управляват, но за всичко останало ще направим необходимото между първо и второ четене да се обоснове, да не бъде обект на промяна в Закона. Представете си най-дребното нещо, което трябва да се промени по някаква причина, всеки път като на пожар трябва да се събираме, за да можем да реагираме, а такива ситуации в Програмата за развитие на селските райони има достатъчно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Други колеги?
Да, заповядайте!
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Ние по принцип ще подкрепим този Законопроект като философия, като идея, заради това, че виждаме някаква целесъобразност в предложения проект и в резултат не на последно място изпълнение на ангажиментите, които имаме към Европейската комисия поради факта, че единствено от всички оперативни програми Програмата за развитието на селските райони не работи през ИСУН. Ще спра до тук, както каза и проф. Бъчварова, оттук нататък в предложения Законопроект са разписани такива подробности, детайли и процедури, които според мен са на ниво едва ли не на наредба, а те са разписани в Закон. От многогодишното ни прилагане на Програмата за развитие на селските райони имаме опита, че винаги се налагат промени, които дори когато са на ниво наредба, трудно, бавно и тромаво стават промените, защото знаете има дълга процедура, а така както са разписани в Закон мисля, че ще стане още по-трудно, защото все ще възникнат някакви корекции да се правят и мисля, че тогава ще блокира системата. Накрая мисля, че трябва да обърнем внимание на предложенията и забележките на вицепремиера Дончев, защото ги намирам за съществени, но това вече между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Абазов.
Други колеги?
Ако няма – някой от гостите.
Да, заповядайте – представете се на микрофон.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Уважаеми Председател, уважаеми народни представители! Бих искала да взема думата от името на кабинета на вицепремиера Томислав Дончев. По отношение на ЗУСЕСИФ, наистина концепцията и идеята, която беше подкрепена и от колегите в Министерството като разбиране и като философия, ние изключително подкрепяме текстовете, които са предложени и преминаването, както каза и господин Абазов, изцяло и на Програмата за развитие на селските райони към ИСУН. В допълнение към становището, което ние подкрепяме и към днешна дата това което сме представили към Комисията по земеделие, биха искала да направя едно уточнение и предложение, тъй като знаете, че в момента Законът за управление на средствата мина на първо четене и там вече поправки не могат да бъдат предложени в процеса на работа, според нас е необходимо още синхронизиране между двата закона от гледна точка на някои процедури, които са заложени в ЗУСЕСИФ, а ги няма в Закона за подпомагане на земеделските производители. Затова предлагаме, заедно с вносителите да изчистим текстовете с оглед синхронизиране на двата Законопроекта.
Например, виждам, че госпожа Бъчварова ме гледа и слуша внимателно, за да не говорим празни приказки в момента, например в § 4 от Закона за управление на средствата казва: „Безвъзмездната финансова помощ по Програмата се предоставя при условията по реда на този Закон, доколкото не е предвидено нещо в ЗПЗП. Ако предварителният ранкинг е нещо такова, предвидено нещо в ЗПЗП, то не може да се каже същото за процедурата за изплащането на финансовата помощ. Такава делегация да се прави нещо друго извън Закона за управление на средствата няма за изплащането. В същото време в предложения Законопроект, тук го виждате, в първия параграф в 9б, ал. 10 пише: „Условията и реда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ и за намаляване и отказване при оставането се определят в наредба на министъра“. Не става – трябва да има делегация затова нещо, защото иначе редът е ЗУСЕСИФ и постановлението, което урежда правилата. Това беше единият от примерите, има още няколко елемента. Наистина става въпрос за синхронизация – нищо повече и то във връзка с процеса, по който в момента върви ЗУСЕСИФ.
Предлагам Ви, да има една стиковка между двата Законопроекта. Ние, разбира се, също сме на разположение ако е необходимо да се включим в работни срещи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг за изказвания?
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: (Отговор на въпрос от Светла Бъчварова, зададен без микрофон.) Защото не е уреден в ЗУСЕСИФ, това е ново производство, има го, защото цитирах § 4, не опитвам да защитя позиция, въпросът е че това е нещото, предвидено в ЗПЗП, различно от ЗУСЕСИФ, така както е написано в § 4.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Думата искат от Министерството на земеделието и храните.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател. Бих искал да дам уточнения във връзка с въпросите на госпожа Бъчварова и на господин Абазов.
Първо, не съм съгласна, че по другите оперативни програми няма ранкинг. По всички оперативни програми има критерии за подбор, където се извърша ранкинг. Ползва се СИФ, извършват се два вида проверки – АСД (админстративно съответствие и допустимост) и техническа и финансова оценка, всъщност на този втори етап се извършва ранкинг на база на който се класират проектите. За тези, за които има достатъчно бюджет са в списъка на одобрените, тези които са одобрени, но няма достатъчно финансови средства по приема са в списъка на резервите и има и списък на отказаните. Това, което ние уреждаме в ЗПЗП е един предварителен ранкинг, който се извършва на етап преди административно съответствие допустимо и това е дългогодишно прилагана практика от Държавен фонд „Земеделие“, минали сме редица одити. Нямаме забележки от Комисията за въвеждането на този предварителен ранкинг на база, на който знаете, колко голям е интересът към Програмата, имаме близо най-редовно над 4 пъти проекти за субсидия от обявения бюджет и е нецелесъобразно да се разглеждат, например четири хиляди проекта при положение, че е отворен прием за 100 от тях. В тази връзка се извършва предварителен ранкинг, на който се отсяват само проектите, за които би имало бюджет и тези 130%, които са написани са практика, която се прилага и в момента, така че държим да има уреден този предварителен ранкинг в Закона, защото в ЗУСЕСИФ няма такъв предварителен ранкинг, който да е уреден.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като сме в дискусия. Предварителният ранкинг е проблем, Държавен фонд „“Земеделие“ го знае, няма прозрачност по отношение на предварителния ранкинг и оттам нататък започват всички проблеми за обосноваване на необходимостта да се прибавят или да се извадят определени точки. Знам, че навсякъде има ранкинг, но Вие какво правите? Правите предварителен ранкинг и след това започвате да разглеждате проекти. Възразяват, пишат до министър, Комисии, първо, пето, шесто те пак се свиват накрая, ако няма достатъчно ясна процедура на предварителен ранкинг с обяснение защо не са 50, а 55, трябва да Ви кажа, че в мен остава усещането, че има силна субективна намеса, или се намалява ранкингът на някого и се пита в Министерството на земеделието може ли така, или не може така? Първо го намаляваме, после започваме да се занимаваме с шест месеца. От тази гледна точка предварителният ранкинг е нещо, което няма аналог и ако трябва под някаква форма да си го направите по процедури, които са прозрачни – ОК, но няма такава форма.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Зам.-министър Лозана Василева!
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да, точно в тази връзка сме го разписали, мисля, че е достатъчно ясно и конкретно какви стъпки се преминават при този предварителен ранкинг. Точно това е идея, да го разпишем в Закона и да е ясно на какви процедури, как се извършва този предварителен ранкинг и какви са възможностите за обжалване.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Други колеги?
Да, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: С интерес следя тази дискусия, защото е много важна. Това, което се прави е ясно, че се прави за подобряване на работата във фонда, тъй както каза и зам.-министъра винаги проектните предложения са в пъти повече, спрямо бюджетния ресурс. Има ясни критерии, които обосновават още при подаване на проекта, изчисляването на необходимия брой точки, които ще получи един проект, тъй като самият бенефициент с купуване на заявлението за кандидатстване си маркира точките, на които отговарят по критериите за оценка, които са приложени към наредбата. Там е ясно почти на 90% ако добре ти е направен проектът още в самото началото се знае какви точки ще получиш. Остават само някои неясни неща по техническата оценка. За пример, ще дам за енергийната ефективност, дали ще бъде приет докладът за енергийна ефективност, който носи например пет точки.
Мен, което ме притеснява и бих искал да обърна внимание и може да го подложим, тук на дискусия, е във връзка с това за надвишаването на тези 130%, които са над допустимия бюджет.
Понякога поради несключване на договори, отказ на бенефициенти да изпълнят изискванията, знаете в момента, че за новия прием са затегнати доста изискванията по 4.1 и някои от бенефициентите, поне аз имам такава информация, ще откажат да сключат договори във връзка с предстоящите проверки, които предстоят през 2018-2019 г. за изпълнение на минимум 50% от заложените в таблица 1 дейности по проекта и връщане впоследствие на субсидия. Мисля, че не трябва да бъдат този процент и това надвишаване вкарани вътре в Закона, защото в един момент може да се окаже, че ще влязат 140%. Би следвало, хубаво е, че разписано – ОК, всичко е много добре – стъпка по стъпка, знае се какво се прави, но конкретните цифри би трябвало да влязат в наредба и да бъде гъвкаво, защото иначе ще се окаже, че във всеки един момент трябва да променяме нещо в Закона. Всичко друго е ОК, но не трябва да стъпваме точно на 130%, защото днес са 130%, утре могат да бъдат 150, други ден – 90 или 100. Когато е заковано в Закона, какво ще правим? Всеки път ще се събираме да го променяме! Да, говоря за Закон, не говоря за наредба. Това е само моята забележка. Друго всичко е ОК. Поставя базата ясно и точно, да се знае стъпка по стъпка, кой, къде, какво и как ще го прави, но не бива да се обвързваме с едни такива цифри.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Други, колеги ако имат нещо и тогава да обобщат от Министерството.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Добър ден на всички! Димитър Зоров се казвам – Председател на Националния говедовъден съюз.
В тази част сме представители на Асоциацията на зърнопроизводителите, Асоциация на земеделските производители и животновъдството. Като хора, които участваме в Комитета по наблюдение дълги години и като хора, които сме участвали преди по старите правила имаше изборни комисии, нашето мнение е единодушно, че трябва да има предварителен ранкинг, защото е немислимо, а и познаваме хората, които се занимават с това. Няма как четири или пет хиляди проекта да прегледат, още повече според нас правилата са толкова прозрачни, че някой и да иска да направи и да помогне на някого няма как да стане, защото критериите се залагат и одобряват от Комитета по наблюдение. Там са около 70 човека. Това са синдикати, браншови организации, представители на различните министерства, фонд „Земеделие“ и така нататък. Има предварително работни групи, там е дискусията, и след като бъдат одобрени критериите, и те бъдат записани няма как, поне нашето впечатление е, никой да помогне на никого, освен с някакви каквито се правеше, там при господин Грудев, някакви допълнителни указания, което смятаме, че не е уместно, затова нашето мнение е, че трябва да има предварителни критерии, а и хората да не хранят надежди по 2-3 години, или по една година, че нещо може да стане, при положение, че вижда къде е чертата. Що се касае за наддоговорирането нашето предложение е така: да бъде записаното, защото в повечето случаи още от САПАРД вървеше с около 130% и повече процента – „130% или по възможност и необходимост със заповед на министъра на земеделието за по-голям процент“, защото и досега се правеше, но това трябва да се види как се движи и да се стикова с Финансовото министерство възможният риск ако представете си, че пък тези наддоговорираните някои, които са уведомили, че няма, и искат да си канцелират договорите и после ги възстановят преди канцелирането това означава, че Министерство на финансите трябва да е готово с ресурс от националния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Зоров.
Други?
Няма.
БЮРХАН АБАЗОВ: Колеги, да направя едно уточнение. Да не оставаме с впечатление, че ние сме против ранкинг, критерии и така нататък. Не, не сме и никога не сме били, напротив ние повече от потърпевшите, от бенефициентите искаме да има ясни, точни критерии, предварително подчертавам обявени, а не променяни в движение, но това което в първото си изказване говорих и след това мисля, че колегите хванаха същият път. Тук по-скоро говорим за правната техника, защото колегите от Министерството, незнам са си поставяли някаква свръх амбициозна задача, това нещо за което говорим да го разпишат в закон. Имаме опита, знаете, че при отварянето на всяка една мярка в годините правихме нова наредба, защото са много динамични нещата. Това означава, ли че при отварянето на всяка една мярка ние ще променяме закон, защото в този закон колегите са си поставили амбицията да определят как се съставя комисия, по какви правила, как работи тя, как ранкира – неща, които са на ниво друг тип нормативен документ, ако мога така да кажа. Забележката ни е само до правната техника, тъй като нещата са много динамични. Тези неща, които се опитвате да ги уредите в ранг на закон нека да са в друг вид нормативен акт, например наредба, който е по-динамична за да не налага на отварянето на всяка една мярка ние да променяме закона.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Абазов.
Думата искат от Министерството на земеделието, храните и горите.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми, господин Председател, уважаеми народни представители! Бих искала да коментирам това за 130-те процента.
Първо, да обърна внимание, че това е броят на проекти, които ще бъдат разглеждани, а не за наддоговоряне и е важно да бъдат определени, тъй като в ЗУСЕСИФ по същия начин има как се определят комисии, кой в какъв срок обжалва, така че във връзка и в посока на прозрачност следва да се разпише детайлно. Така както детайлно е описано в ЗУСЕСИФ процедурите, така бихме искали и в ЗПЗП да бъде ясно и прозрачно кой в какъв срок създава комисия, в какъв срок разглежда възраженията и в какъв срок се произнасяме. Искам да обърна внимание, че в чл. 9б, ал. 7 т. 2, ако трябва да бъда конкретна имаме един текст, в който казваме, че „проектните предложения, които са извън тези 130%“, тоест ние приемаме, че разглеждаме тези 130%, тези които са извън 130% пише, че се „Разглеждат при наличие на бюджет след извършване на проверките по т. 1“, тоест ние първо разглеждаме тези в 130%, одобряваме тези до 100% в момента, в който се освободи някой бюджет одобряваме тези до 130% и ако въпреки всичко все пак има свободен бюджет тогава преминаваме по-нататък към проектите, които са над 130%, тоест предвидили сме възможността ако се освободи бюджет над 130% да започне отново процедурата по разглеждане, така че е уредено. Тези 130% сме ги определили на база опита до момента, който показва, че дори и да се освобождават средства при прекратени договори, отказали се, санкции, този процент е достатъчен, но въпреки това сме заложили и тази ал.7 т. 2, която все пак предвижда тези проекти да продължат да бъдат разглеждани. Мисля, че по този начин и не би следвало да променяме закона при всяка една наредба, не виждам опасност от това фиксиране, тъй като по различните мерки обикновено тези 130% са достатъчни. За темата за наддоговаряне въобще няма текстове за наддоговаряне, тук. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Едно допълнение – оттук насетне се предвижда тримесечен срок от влизане на Закона, в сила да се приемат само насоки, тоест вече дори вече няма да има възможност за наредби и такова непрекъснато изменение в наредбите, а именно за всеки един конкретен прием ще се предвиждат насоки ако е необходимо там да се разпише нещо допълнително, но въз основа на написаното в Закона ще може да се реагира. Указанията са насоките, които са вече по ЗУСЕСИФ, там как се приемат насоки, какво се урежда, кой ги обжалва и така нататък, всичко в насоките, както е по другите оперативни програми, за да няма никаква разлика. Освен това насоките задължително трябва да бъдат качени в ИСУН преди какъвто и да е прием да бъде обявен, както е по другите програми, за да няма указания и да се избегнат тълкувания впоследствие приема, което е идеята – насоките, абсолютно да бетонират това изменяне след прием на каквото и да било като указания. Смятам, че преминаването към насоки ще облекчи също процеса от тази гледна точка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Боянова.
Някой друг ще иска ли думата?
Ако няма прекратяваме дебатите и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 754-01-57, внесен от народния представител Димитър Гечев и друга народни представители на 20 септември 2017 г.
Гласували 19: за – 15, против – няма и въздържали се – 4.
Предложението се приема.

Преминаваме към втора точка:
Разглеждане на трите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Кой ще представи Законопроекта? Господин Апостолов, да започнем по реда на датите?
Заповядайте да представите Законопроекта.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Промяната на този Законопроект беше продиктувана, както всички знаете, след една среща при омбудсмана на България госпожа Мая Манолова, където имаше доста сериозен разговор и дискусия, в която участваха засегнати страни, собственици на земеделски земи, от Асоциацията на зърнопроизводителите имаше гости, от Асоциацията на съдиите, Агенцията по вписванията и се наложи тенденцията и се излезе със заключение от тази среща, че трябва да се промени този Закон във връзка със защита интересите на собствениците на земеделска земя. След тази среща беше подготвена промяната, с която набързо ще Ви запозная. Няма да чета напълно мотивите, тъй като са три страници.
Може ли, господин Председател, само с отделни пасажи да запозная колегите тъй като, предполагам, че всички са се запознали.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Вие сте вносител както прецените.
ЙОРДАН АПАСТОЛОВ: Ще започнем с това, което пише в началото на мотивите, че този проект предлага защита и хармонизиране на законодателството в защита на интересите на собствениците и ползвателите на земеделски земи, чиито права са засегнати от схема за контрол на ползване върху големи земеделски площи чрез сключване на договор на чужди имоти, съгласно една така подготвена схема и основаваща се на това, че в последния ден на работа предния парламент на Четиридесет и третото народно събрание с 99 гласа „за” от 101 присъстващи в зала е премахването изискването за представяне на скица при сключване на договор за наем за над три години. Мотивите за това премахване са били, че се намалява административната тежест върху хората, но в същото време използвайки това премахване и това освобождаване от административна тежест група от хора и след едно решение на съда в края на месец юли, където е обявено, че земята е определена като особена вещ и се влиза в хипотезите на чл. 228 – 229 от Закона за задълженията и договорите, с което този Закон дава право на един собственик да сключи договор за наем на земеделска земя, и по този начин на три-четири места в страната интересни субекти, взаимосвързани помежду си като наемател и наемодател, са се усетили и са развили тази схема и са започнали да сключват масово договори за тъй наречените „бели петна“, тъй като за всички други не би могло да бъдат сключени договори, тъй като при заверка в Агенцията по вписванията ще лъсне, че върху тези имоти има тежест, а само върху „белите петна“ няма тежест. Направили са такива договори и лично аз съм виждал договор за над 370 имота в вписани един договор. Това, естествено, става и с някоя информация от общинските служби, тъй като няма как да получиш информация кои са тези 370 бели петна като имоти.
В тази връзка се наложи промяната на Закона и това, и мисля, че това, което ние сме предложили в този Закон, в тази промяна на Закона, именно ще възпрепятства сключването на такива фалшиви договори, като отделно от това, за да облекчим и собствениците на земя искаме въвеждане на прости такси при съдиите при вписвания, не такса с материален интерес. Същото и при нотариусите. Задължаваме нотариусите да проверяват формата и съдържанието, тъй като при договори за наем в предишния вариант на Закона нотариусът заверява само подписи без да се интересува от съдържанието и формата на това какво пише в договора.
В общи линии е това. Ако има някакви въпроси от колегите, съм готов да отговоря. Казах, че няма да го чета, като в цялост мотивите, мисля, че всеки се е запознал. Темата е болна и мисля, че има доста голяма информацията по тези въпроси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Други колеги за представяне на останалите законопроекти?
Да, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние сме направили сме предложения по чл. 37б, като основната задача, която сме си поставили е да има прозрачност, съпоставимост и точност на информацията в общинските служби. Затова предлагаме създаването на нарочен регистър. Този регистър, „нарочен“ го казваме, защото трябва да кореспондира между собственика на земеделска земя и този, който съответно я обработва. Такъв регистър няма и се създават именно такива проблеми, свързани с невъзможността тези, които ползват земята под някаква форма да се вържат със собствениците на земя. Затова предлагаме, когато някой земеделски производител отиде и представи договор, какъвто и да е било то, той да бъде в съответствие със собственика, който е в регистъра на Министерството на земеделието, тоест, ако няма съпоставимост между договор със собственик и собственик, тогава двете страни се уведомяват и съответно се установява дали информацията, наистина информацията актуална или не е актуална. Този регистър трябва да бъде поддържан с актуална информация непрекъснато и съответно затова Министерството на земеделието има своите възможности да реализира подобен регистър. Не разбирам защо вече трета или четвърта година обясняваме, че регистрите, които са в полза на собственика и ползвателя са най-ценното нещо, което Министерството на земеделието може да направи за да си улесни процесите.
Освен това публичността на тази информация е изключително важна. Предлагаме тя да бъде съответно представена, за да може всеки собственик или всеки ползвател наистина да има информация затова къде му е имотът и кой го обработва.
Предлагаме да се махне в изискваните декларации начинът за трайно ползване, защото в скицата тази информация съществува. Освен това, това е показател, който не се променя с времето – нивите са си ниви, трайните са си трайни насаждения. Всяка година да искаме обновяване на информацията също не е много резонно. Когато тази информация един път с договор за пет години за наем или за аренда е вкарана в системата, оттук нататък не е необходимо всяка година някой да си подава този договор с декларация, ако няма някаква съществена промяна. Това предлагаме, защото ни се струва, че единствената възможност да се справим с проблема е да има актуалност в информацията и съпоставимост между собственик и ползвател, което се оказа факт при случаите в Северозападна България, които се появиха – точно собственикът липсваше като цяло. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Третият Законопроект?
Господин Запрян Янков, заповядайте.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи Зам.-министъри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости и представители на браншовите асоциации! Представянето на нашия Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделска земя ще се спра малко по-подробно.
Това, което изисква и предлагаме е да прецизираме отношенията между наемодатели, наемател, ползватели на земи в България. Изменението предвижда договорите за наем на земеделски земи да се сключват от лице, което притежава права върху земеделските земи, включващи в съдържанието си правомощия да ползва или да управлява земите предоставено от собственика или от упълномощено от него лице, от съсобственик или съсобственици на земеделска земя или упълномощено от тях лице, като отношенията между съсобственици се урежда съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. По този начин ще се осигури по-голяма защита на собствеността върху земеделските земи.
В тази връзка често възникват конфликти между собствениците и ползвателите на различно правно основание, водят се спорове, които после във времето се стига до съд, до влизане в такива казуси. С тази цел оптималното комасиране на ползването на територии и защита на интересите на всички заинтересовани страни в това число собствениците и ползвателите на земеделски земи се предвижда изменение на чл. 37б. Предлагаме този текст, по силата, на който да се създадат нови правила по отношение на дейността и правомощията на общинските служби по земеделие във връзка с регистрацията на договорите, касаещи ползването на земеделска земя. В тази връзка до дотук изложих Закона за наемите.
В Закона за арендата в земеделието се предвижда да отпадне основанието за издаване на наредба за условията и реда на регистрация на договорите за аренда, като същата бъде заменена с правила, утвърждавани от министъра на земеделието, храните и горите. По този начин ще постигнем една по-голяма гъвкавост и уеднаквяване на режима с регистрациите на наемните договори.
Въвежда се възможност, ако е уговорено в договора арендаторът да може да продаде под аренда земеделска земя, или част от нея, за което е длъжен в тридневен срок да упълномощи наемодателя, собственика и съответната земеделска служба на територията, на която се намира имота. Предвижда се в § 2в, ал. 2 от Допълнителните разпоредби Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от дефиницията за пасищни и селскостопански животни да се изключат конете във връзка с въведените в Закона за изменение и допълнение на съответния закон. В разписаната в чл. 37 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи процедура е определено, че пасищата, мерите и ливадите от общинския и държавния поземлен фонд се разпределят без провеждане на тръжна процедура само на собственици и ползватели на животновъдни обекти в пасищните селскостопански животновъдни регистри в интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните.
Освен горепосоченото, със създадената процедура за разпределение на пасища, мери и ливади от общинския и държавен поземлен фонд без търг, държавата цели да окаже подкрепа и да даде стимул на развитието предимно на животновъдите, които отглеждат животни за месо и за мляко. Лицата, които отглеждат коне могат да участват на търгове за наемане на пасища, мери и ливади на общинския и държавен поземлен фонд след като тези пасища останали свободни, бъдат разпределени от правоимащите лица.
Относно предложението и изменението в чл. 35, ал. 5 от Закона следва да посочите измененията и допълненията от 2014 г. в изпълнение на разпоредбите по чл. 35, ал. 3 във връзка с ал. 1 от същия Закон, от която произтича задълженията на държавата да организира и провежда търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд. На притежатели на поименни компенсационни бонове, с които те са обезщетени за невъзстановените им по реда на Закона земи, министърът на земеделието, храните и горите като управляващ правата на собственик на тези земи, периодично обявява търгове за продажбата им с поименни компенсаторни бонове. С изменението на този Закон разпоредбата на чл. 35, ал. 3 участници в търговете за продажба на земеделски земи от ДПФ могат да бъдат притежатели на компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, като в ал. 5 е предвидено 20% от тази предложена цена от спечелените имоти да може да се заплаща в парични средства.
Както споменаха и колегите в Закона за кадастъра и имотния регистър, се предвиждат отдалечен достъп до информационна система на кадастъра и имотния регистър на общинските служби по земеделие, с оглед функциите им по регистрация на договорите за ползване на земеделски земи за землища, за които има одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър.
Един важен момент за отдаването и ползването на земеделските земи за подписването на договори е така нереченият Закон за кооперациите. В Закона за кооперациите към момента договорите за съвместно обработване на земеделски земи се сключват само от член-кооператори за съответните им имоти, или за съответния дял от имота, когато са съсобственици. От една страна информацията за член-кооператорите не е достъпна до общинските служби по земеделие за извършване на преценка при регистрацията на съответното правно основание, а от друга – в практиката често се регистрират конфликти между договори за наем или аренда с договори за съответно обработвани без собственикът/съсобственикът да е член-кооператор.
С предложението в договорите да се вписват, се цели публичност на информацията и предотвратяването на злоупотребите с права, предоставени в този Закон.
Бях малко по-продължителен в това представяне на мотивите, но колеги, тук чухте от предоставените изчетени други мотиви на така дебатирания Закон, мисля че трябва да се обединим около една идея, тъй като в последните години, знаете с отпускането на тези субсидии, така апетитът към обработването на земята става голям и най-вече за получаването на тези субсидии. Мисля, че трябва да се направят промени, които да бъдат в интерес, както на собствениците на земеделска земя, също така и на ползвателите. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Давам думата, ако някой от народните представители иска?
Няма.
Някой от гостите?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ РУСАЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Зам.-министър, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми колеги!
Предложенията да се формализират сключванията на наемни договори с предвидените изисквания за ограничаване кръга на лицата, нотариална заверка и други са безспорно изключение от общия ред за сключване на наемни договори, който е уреден в чл. 228 от ЗЗД.
Обективно всяко изключение от общото правило води до усложняване на режима, въвеждане допълнителни задължения за лицата, въвеждане на нови процедури, увеличаване на формалности. Следва да се има предвид, че така предвидената форма на наемния договор с нотариална заверка на съдържанието и подписите представлява за действителност на договора, а не форма за доказване.
ПРЕДС.ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам. Сега говорим само по тематиката на Закона между първо и второ четене ще можете да направите своите подробни предложения. Сега може само да споделите общото.
СВЕТОСЛАВ РУСИЛОВ: Принципно подкрепяме желанието за пресичане на злоупотребата с продаване на „бели петна“, но за нас проблема не се крие точно в така предложените промени. Проблемът е в чл. 234 от Закона за задълженията и договорите. Ще Ви го зачета: „Ако не е уговорено противното наемодателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя“, но няма политическа воля за промяна на този Закон и затова се прибягва към промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и се тълкува земеделската земя като особена вещ.
Но, независимо от това, макар че в България се работи на парче, заради бълхата изгаряме одеялото, ще ни се наложат допълнителни административни тежести – както виждаме от предложените законопроекти. Независимо от това между второ четене ще изложим нашите аргументи по кои точки не сме съгласни, но заявяваме в момента, че това е една административна тежест за всички ползватели и собственици на земеделска земя. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми Зам. министри, колеги! Оценяваме желанието на народните представители да пресекат опитите за измами и злоупотреби със земеделски земи, но както господин Апостолов спомена, трябва да си обясним откъде тръгнаха нещата. Затова аз апелирам този път да не бързаме, защото последния ден на предното Народно събрание, не знам за къде се бяха разбързали колегите, но отвориха възможността за много земи да не могат да се направят договори, да минат към „белите петна“ и оттам вече хората, които главите им работят как да изкарат някакви пари без особени усилия, се задействаха. Ако се погледне точно къде са ядрата на измамите, ще се види, че те са на определени места. Тези хора допреди известно време се занимаваха отново с измами със земи само, че водеха свидетели в съдебните зали, доказваха че хора, които никога не са притежавали земи в съда доказаха, че те имат наследства и така нататък, и така нататък.
Така че, първо, искам да кажа позицията на нашия Управителен съвет. Ние сме против въвеждането на 50 плюс един процента като изискване за сключване на договор, като това го мотивираме с липсата на хора и невъзможността да се съберат 51% съсобственост, за да се подпишат въпросните договори. Според нас, ако това нещо, което беше допуснато като грешка в Закона за арендата се въведе и в тази промяна, която в момента се прави, това ще увеличи количеството на „белите петна“ в България. Не виждам кому е полезно това нещо.
Отделно и без това сега трудно се администрира целия този процес, допълнително ще дадем една възможност да се увеличат тези „бели петна“, и някои други хора, които постоянно търсят някакъв начин да изкарат някакви пари може би по друга форма ще потърсят начин за усвояване на „белите петна“, защото измамническата схема, с която се запознахме при омбудсмана е минала през няколко нива. И нотариусът, който е заверил договори за десетки хиляди декари е бил наясно, че тези хора, които са при него и той им заверява подписите нямат никакво правно основание да преотдават тази земя, след това и в Службата по вписванията и така нататък.
Тук стана въпрос да се прави регистър. Според нас няма смисъл да се прави такъв регистър, защото цялата информация е налична, цялата информация я има. Веднъж в общинските служби, след това нотариусът има достъп до кадастъра, след това Службата по вписванията има достъп до кадастъра. Да, нека се въведе тази тристепенна защита, но е напълно излишно, да не говорим как ще се администрира целия този процес, нали. Трябва да гледаме на това, което в момента ще се вземе като решение, че това ще даде възможност след това да има един процес. И според мен тръгнем ли в посока да правим сега някакви регистри, допълнително ще загубим време и енергия. Нещата са много прости и много ясни. Ако има политическа воля, криминализирайте опитите за такива измами, криминализирайте тези, които взимат субсидии без реално да са земеделски производители и решаваме целия процес.
Колегата Ви прочете един член – значи ние какво правим? Да Ви кажа малко ме боли в момента, когато говоря, защото този Закон от 20 години се занимаваме с неговите кръпки. Всеки обаче се упражнява върху този Закон. Сменяме един член, значи утре като почнат тези измамници същите, защото те досега с труд не са изкарали един лев, те изкарат пари само чрез измами. Утре те ще започнат да препродават автомобили. Тогава ще пипаме Закона за движения по пътища ли? Ето го тук е разковничето – в точи член в Закона за задълженията и договорите.
Спирам дотук. Подкрепяме желанието. Може би между първо и второ четене можем да бъдем по-полезни, но си даваме сметка, че ако не се премисли това, да се види. Нека се види чисто статистически, защото има цели райони в страна, които са обезлюдени.
Навремето, когато приехме, че един от съсобствениците може да сключва договор с изграждането на тази нормативна база започнаха да се сключват договорите и тези договори вече станаха факт и това даде една правна рамка, за да има договорни отношения. Много е трудно, ние които работим имаме офиси, имаме хора, на които това им е работата да събират земи, да търсят наследниците трябва да Ви кажа, че ако сега заради тази промяна последната има хора, които от месец април ги търсим в Щатите, в Австралия. Там таксите не са като тук при нас, нали? Ако тук се приеме, че ще бъде всичките такси, там ще бъде 5 лв., нали, ОК ще има еднакво разкарване, ще има някаква административна тежест, която е напълно излишна според мен, но в крайна сметка, нали заради защитата го приемаме. Но започнем ли да търсим тези 51% става много сложно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Колежката Тасева, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, гости! Искам да кажа защо няма да подкрепя Закона, защото четейки го – този 754-01-63 – на ГЕРБ да Ви ориентирам по-лесно. (Смях в залата.)
Четейки Закона оставам с впечатление, че ние поставяме тези земеделски производители почти им даваме бланков договор, който те трябва да подпишат, а в същото време в „Преходни и заключителни разпоредби“ сте записали: „Договори за наем на земеделска земя, сключени преди влизането в сила на този Закон, при които не са спазени разпоредбите на чл. 4б и „в“ не се регистрират в общинските служби по земеделие, а регистрираните се заличават служебно в едномесечен срок от влизането в сила на този Закон“. За един месец дали всички ще успеят да направят такива договори, които Вие сте решили? Как ще се справят и какво ще се случи с тази земеделска земя – кой ще я обработва? Тези собственици съгласни ли са даже и те с този договор? Аз съм изключително за защита правата на хората и на собствениците на земеделска земя, но според мен трябва да търсим баланса. И не може да поставяме такива кратки срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Тасева.
Само ще помоля гостите да бъдат малко по-експедитивни в изказванията, защото са доста и да можем да дадем възможност на всички, и се представете.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Надявам се все пак малко повече време да има, защото тази тематика е ужасяващо важна.
Явор Гечев се казвам, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България, председател на Комисията по аграрна политика на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Не знам просто от къде да започна с тематиката, защото това като реален факт е един от най-променяните Закони изобщо в българското законодателство в съвременната му история. И ми се струва, че един факт, който стана публично известен в момента се мъчим да правим кръпка на Закон. Само че, изконната истина е, че тази кръпка няма да свърши никаква работи, напротив според мен ще блокира доста повече системата.
А защо го казвам? Защото моделът е сбъркан. Всички много добре го знаем, че от отдавна си плаче за цялостна реформа по отношение на поземлените отношения, защото този подход няма да свърши работа.
Първо по отношение това, което господин Върбанов говори. Първо, не е възможно такъв капацитет от хора, особено в Южна България, където парцелите са между един и пет декара реално да известиш всичките собственици, да им намериш декларации и всичко такова.
От друга страна пък ще Ви дам реален факт. Председател на земеделска кооперация, който 50% собственост, той самият е на парцела, в който той се опитва да си направи договора с кооперацията, която управлява, само че преди него някой с някакъв процент собственост е подписал договора и той е първи по прави, защото го е вписал в договора и той не може да управлява собствената си земя, макар че има 50% собственост.
Казвам Ви го, защото и в едната и в другата насока, законодателството не е съвършено и в момента ще се опитаме да направим кръпка върху кръпка на вече несъществуваща риза, тоест това са частични решения, защото не знам дали си представяме какъв е капацитета на хората, които ще са зависими от това, тоест собствениците на земеделска земя и обработващите земеделска земя. Неприемливо е за моята организация и организациите, които представлявам ефекта на последействие да е два реда. Това е ужасяващо нещо, ако тръгне някой да го прави с финансовите, икономическите му изражения. Страхувам се, че тези промени ще блокират системата.
Що се отнася до промените по отношение на кооперациите. Моля Ви се не го правете! За да разберете капацитета на организацията, която представлявам пряко – над 400 кооперации, над 50 хиляди член кооператора, които обработват около 6 млн. дка земя. Казвам го не заради друго, защото ние сме най некооперативната държава изобщо в Европа.
Има една преференция по отношение на сключването на договори за съвместно ползване. Ако махнете нея, то зачертайте кооперативното земеделие изобщо в България. Напротив би трябвало да се разширява на друг принцип, който да се допускат и кооперации и на фермерите и други такива неща, които ние в сектора на практика си говорим. Не го правете това, защото това ще създаде ужасяващо голям проблем!
Що се отнася до нотариалните заверки. Всяка административна, как да я кажа допълнително административно затруднение с такси и капацитет, не знам дали си представяте, когато един икономически субект обработва 20 хил. дка земя какво значи това като административна тежест. Това са някъде около 5-10 хиляди човека които с наследниците трябва да обиколиш, да им платиш таксите, тоест един земеделски производител от отдавна вече е много по-голям администратор, отколкото земеделски производител – юрист, счетоводител, експерт по еврофондовете и всичко останало.
Моята молба е преосмислете тези всичките неща и ако искате помощ от сектора мисля, че има натрупан много голям капацитет, но от отдавна е време за преосмисляне на цялата система, защото в един момент ще блокираме нацяло.
Имайки предвид, че идва и 2020 г., където се очакват промени, които ще са базово определящи и заради фондовете, но според мен всичките тези неща ще докарат до блокиране на системата.
Две думи да кажа по отношение на предлагания регистър. Идеята е добра, но не е цялостна. Категорично този регистър по този начин според мен няма да проработи. Ще Ви кажа защо. В Министерство на земеделието има 163 мисля последно, когато ги проверявах регистъра. Има около някъде 50 системи, които са интернет базирани – електрони и така нататък – Никоя от тях почти не работи.
Министерство на земеделието е малко по-сложна тематика, защото данните са разпръснати навсякъде, тоест имаме кадастър, който кадастър не е под влиянието на Министерство на земеделието. Там където няма кадастър се очертава по КВС. След което има доброволни споразумения, след което всичките неща, които всеки един от Вас може да си представи, защото сме хора от сектора.
Там подходът трябва да е с цялостно интегрирана електронна система, която не да е парченце по парченца на хиляди системи, които не работят. Там трябва да е географски ориентирана върху реалния кадастър на държавата, защото когато погледнете хората от Министерството на земеделието, особено Фонд „Земеделие“, които правят контролните проверки ще видите, че кадастърът с КВС-то няма нищо общо. Натаманяват се всичките парцели, за да може – все хората получават директни плащания. Проблемът отдавна е толкова голям, че частичните промени не стигат. Аз Ви предлагам на всичките групи от Народното събрание – махнете ги тези предложения и седнете да си говорим със сектора за пълен модел по отношение на собствеността и ползването на земеделските земи с елементи на коопериране, на комасация, на малки и средни. Тук дори не говорим, какво се случва ако трябва да правиш поливни територии и какви са ти правата върху тях и как ще направиш трайно насаждение, ако те въртят като пумпал на парцелите всяка година.
Моделът отдавна е объркан, и това, което предлагате като промени е част от едно голямо цяло, което цялостно и изконно вече не работи от 20 години насам.
Молбата ми е, не правете всичките тези глупости и недейте предизвиквайте и ние да правим глупости след това.
Само текстът, който ни отнемате правомощията на кооперациите, аз мисля, че не е приемлив за нас. Подадена е ръка от организациите, които аз мога да представлявам и дайте да седнем на тежък дебат, защото това е как да кажа – от медийните неща, които ние в бранша си ги знаем отдавна излязоха публично и сега се опитваме да закърпим кръпката, но тази лепенка няма да стане. Ще създаде много повече проблеми сами по себе си, защото нито 50-те процента, ни е о’кей, ние сме дали предложение поне да е 50% от собствеността, да можеш да сключваш договори, от другата страна има проблеми, ако не е 50%. Трябва друг модел, трябва друг модел, защото иначе няма да свърши работа.
Готови сме наистина, ако искате да влезем в детайли на предложенията. Няма проблеми в тази насока, но си мисля, че тук трябва наистина консенсус и нов модел, иначе просто няма да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Думата иска господин Апостолов.
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Господин Гечев, само един въпрос, бърз и с кратък отговор.
Земеделските кооперации участват ли по програмите?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Да, участват, ако могат.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, сега ще започна с изложението, след като ми отговорихте с „да“, защото и аз знаех, че отговорът е „да“.
Вие отворихте в момента кутията на Пандора с това изказване за кооперациите, което е вярно, защото договори за съвместно обработване на земеделски земи в кооперациите почти не съществуват, почти казвам не съществуват. Това е вярно, защото няма как да бъде бенефициент по никоя програма с договор за съвместно ползване нито една кооперация.
От друга страна, много добре знаете, че това кооперативно движение е една уродлива форма на коопериране в България, защото никъде навън няма такъв начин на коопериране, какъвто е в България. Собственикът с какво участва в съвместното обработване на земеделската земя в кооперациите в България. Вие знаете какъв е отговорът – нула! Той си стои вкъщи и си получава наема, който го разделя председателят на кооперацията като наем или дивидент и с нищо през годината собственикът не участва в обработката на земеделското стопанство, тоест нямаме съвместно обработване на земеделска земя, а това е само един термин, за да може да мине договора. В повечето кооперации – аз съм представител от Добрич, при нас, смея да твърдя, че над 95% договорите с кооперациите са договор за наем или договор за рента. Няма договор за съвместно ползване и договорите мога да Ви кажа, че са над 10-годишни сключени. Това може да бъде проверено по регистри, не говоря празни приказки.
Това, което Вие казвате е абсолютно правилно. От другата страна на въпроса е, че тази форма, както казах е уродлива. Тя трябва да бъде променена , ако ще има кооперативно движение то не може да съществува в тази база, много добре знаем как са организирани кооперативите във Франция и във всички други европейски страни, че производителят само произвежда и има кой да застане зад гърба му и при реализация на продукция, и при доставка на торове, семена, препарати и за всичко, и като правна защита, и като административна защита и абсолютно всичко, и естествено реализация на продукцията. Така, че наистина отворихте тема, но в момента ние коментираме други теми. Вярно, че закърпваме дупки, но ако не закърпим сега дупката мога да Ви кажа, че миналата седмица ми представиха договор за наем, сключен за 352 дка, 82-ма наследници, 1,6 дка – единият от наследниците, който е сключил договор – толкова му се полага като дял. С 1,6 дка е сключил договор за наем и е обременил с тежест 82-ма човека за 20 години напред. С няколко поредни договора един в друг – влизане от договор в договор, с анекс – това е измислено като схема. Аз съм видял договорите и анексите в ръцете си. Впоследствие само след два месеца този човек почива и оттам нататък 82-ма човека в момента си късат главите. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Други да изкажат своите становища?
Заповядайте, представете се.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Аз искам – по принцип ние сме го обсъждали с колегите, подкрепяме законите, както са внесени в Комисията за избягване на злоупотреби, но пак подчертаваме и застъпвам, това, което изложиха колегите. С 50 плюс 1 – тук е основният заровен проблем. Вие може би до предните години не сте чули по медиите да е имало проблем с такива злоупотреби. Защо? Защото тогава не бяха освободени множеството „бели петна“ с искането 50 плюс 1. Затова – да, може да има както казаха в Добрич случаите, но това е решено в чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, а в Северозападна България, където остана тази измама повечето нотариуси искат когато се сключват договорите и декларация от сключващия договор, с който гарантират, че ще бъдат правилно преразпределени според процентната съсобственост средствата от наем или рента. По този начин той оттук носи и наказателна отговорност, че не дава оттук нататък. Иначе с 50 плюс 1, какво – те могат и с 50 плюс 1 и другите 49, пак нищо да не вземат и да са недоволни. Да, по-голям е процентът, но това ще блокира работата, особено в региони с имоти, които не са си изчистили собствеността, а се водят още на дядото.
Другото нещо, и спирам. В чл. 37, точка „и“ – „отдаването на пасищата на животновъди“. Има допусната грешка, която ще стане същото както с бума с това във Вълчедръм. Защо? Защото, това е когато се дават пасища на животновъдите и е уреден редът – когато няма достатъчно пасища в землището, общината и съседната област. Така сте го записали в чл. 37и, т. 7, и е правилно.
В контрола на изпълнението в чл. 37м, т. 4, вменявате на директора на областна дирекция „Земеделие и гори“ и на кмета, че прави проверка за спазването на договорите в следващата стопанска година и там се пише: „че е задължително регистрация на животновъдния обект в съответното землище на населеното място“. По този начин това, което му е дадено в предходната година, спазвайки процедурата при недостиг и при свободни в това землище, автоматично кметът или областният директор на „Земеделие и гори“ трябва да му ги вземе. За какво равноправие и за каква устойчивост говорим? Вие сте му ги дали тази година, Вие казвам този, който му ги е дал, и в следващата година му ги взимате, а просто трябва да бъде направена промяната, да бъде добавката, че това когато е дадено по предходния тренд не касае задължителна регистрация в землището, иначе какво правите с обекта – той спира.
Моля Ви, между първо и второ четене няколко пъти животновъди, това е проблем в цялата страна го поставят този въпрос, пред Министерството на земеделието, но явно законодателната форма не е намерена до този момент. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Зоров.
Други колеги?
Да, госпожо Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми гости и колеги! И трите законопроекта имат своите достойнства и аз не съм съгласна с господин Гечев затова, че се прави нещо не както трябва. Напротив, ние изправяме една несправедливост и търсим вариант за излизане от ситуация. Затова го правим тук и сега и има няколко законопроекта, които имат възможности за да се премахнат тези нередности.
Искам да кажа, че относно Законопроекта – първо за Закона за задълженията и договорите. Този Закон не касае само земеделието, той касае всички сфери на живота – на законодателство, на всички. Така, че няма как този Законопроект да се промени поради това и да си го нагласим както на нас ни се иска, за съжаление, той се ползва от всички.
Другото което е – предложенията, които ГЕРБ внася, наистина има записани много точно и конкретно кой има право да сключва договори и по какъв начин общинската служба по земеделие трябва да регистрира договорите и как да се случи това, защото досега ако има два договора те не се вписват. Сега се регистрира вписаният договор.
Относно Законопроекта на Патриотите – сега нашата позиция е, че скицата не е необходима, защото скицата не е документ за собственост. Ние даваме възможност на собствениците да покажат документ за правно основание, а когато се направи нотариална заверка на подписа и на съдържанието, това на практика е достатъчно според нас.
Само да поправя колегата, който каза, че общинските служби давали информация някаква. Останах с впечатление, че едва ли не някак си нелегално се дава информация за тези „бели петна“. Не, информацията я има, само че се ползват стара база, която е до 30 юли, защото знаете, че до тогава се вписват и се правят разпределения на земите.
В крайна сметка всичко това, което се прави, е в посока да се изчисти това законодателство. Наистина има много кръпки. Аз не съм съгласна, че трябва да има, както колегите от БСП казват, да има регистър. Ние имаме система „Ферма“. С това, което предлагаме начина, по който да се сключват договорите само от собственика или от упълномощено от него лице или от лице, което притежава права върху земеделските земи, включващи се в съдържанието и правомощията да ползва или да управлява земите. Всичко останало, което изхожда от този Законопроект ние считаме, че това обхваща абсолютно всичко и не е необходимо да имаме и нарочен регистър.
Нещо да кажа за предстоящия Законопроект, който ще касае земята. Значи, ако следите работата на Народното събрание и Министерството на земеделието знаете, че имаше разискване по темата, предложена от „БСП за България“ и госпожа проф. Бъчварова и там си поставихме едни срокове, в които до края на годината Министерството на земеделието трябва да направи анализ. Затова издърпахме срока да бъде до края на годината, а не до месец октомври, както бяхте предложили, защото знаем, че темата е изключително обширна, че трябва да се разгледат много и различни ситуации, много и различни закони и да се направи едно общо законодателство, което да уреди всичко това. И то ще бъде направено 10 месеца след края на тази година, значи някъде към месец октомври. С това се съгласихме, гласувахме и аз мисля, че посоката, в която сме тръгнали е вярна. Просто, обаче трябва в този момент да се направи промяна в закона, за да може да се премахнат тези нередности и несправедливости. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз не искам да влизам и да обсъждам другите закони, тъй като виждам, че има някаква абсолютно неразбиране. Има регистри, 1000 сигурно, обаче на собственика го няма. Това, което предлагаме е, собственик-ползвател – този, който носи договора. Ако имате такъв нарочен регистър се вижда има ли го този собственик или го няма този собственик. Такъв регистър няма.
Имам го и становището на Министерството. Вие трябва да направите верификация между собственика и договора и ако в договорът, който идва няма човека, този човек не е собственик се уведомяват и двете страни, за да се изправи съответно ситуацията. Защото това, което се случи в Северозападна България е, че Вие нямате собственик такъв. Разбирате ли, регистърът трябва да бъде облекчен - собственик-договор, собственик-договор, за да бъде ясно за какво става въпрос. Аз като собственик искам да знам къде и кой ми обработва земята.
РЕПЛИКА: Вие като собственик не знаете ли кой Ви плаща…?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Моля да не влизате в дискусия.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Отделно от това, е че наистина с преотдаването на земя също се получават страхотни конфликти по места.
Най-елементарен регистър, трета година обяснявам, че без регистри не може да се управлява тази раздробена собственост и толкова хиляди договора, които имаме. Информация няма ли, нямате абсолютно нищо.
Кадастърът, извинявайте, колеги, миналата година приехме един абсурден закон, при което цялата информация отиде в кадастъра. Те обещаха в рамките на шест месеца да има пълен кадастър на страната – 25 процента е покритието. Какъв кадастър, какви пет лева ми кажете? Ами всеки може, където няма кадастър да отиде и да каже „аз съм собственик, или сключвам договор“. Ако има кадастър знаете ли колко по-лесно ще бъде? Но този проблем не се решава от много дълъг период от време, а това, че се прехвърлиха данните автоматично в кадастъра, вие знаете колко грешки има – и то отива автоматично в кадастъра, там грешките се мултиплицират.
Затова аз призовавам – кадастър няма да има скоро. Не се вижда тази система да проработи в скоро време. Необходими са огромни финансови средства. Направете си един елементарен регистър със собственици и ползватели и много от нещата наистина могат да бъдат така… елементарен регистър – имаш собственик, имаш договор. Дали този собственик има договор? Дали един го е подписал, дали двама са го подписали, дали 50%, дали 20%?
Законът за задълженията и договорите - цитирахте нещо от рода, ами знаете ли, че в Закона за задълженията и договорите пише, че „когато се сключва договор за наем, 50% трябва да има собственици, да са съгласни 50 плюс един“. Там е записано така за договорите за наем. Факт е. Аз приемам, че това е почти непосилна задача за договорите за наем. Прием го, но там имаш предимството, че този договор може много лесно или по-лесно да бъде развалян. Докато в Закона за арендата за 50-те процента проблемът е точно такъв, какъвто каза моят колега. Един собственик даже на идеална част ли, на някой, на който съм го дарила, той ползва цялата земя, даже не плаща на останалите. Сключва договор за 50, 60, аз съм виждала договор за 80 години и това се разваля само и единствено по съдебен път. Има разлика в договорите и аз например наистина смятам, че в договорите за наем има проблем да се реализират или да се намерят толкова много собственици. Но в Закона за арендата при тези изключително тежки условия, в които са поставени собствениците, там контролът да бъде много по-голям от гледна точка на ангажиментите.
Иначе наистина всеки един от нас се е опитал под някаква форма да намери решение на въпроса. Аз, и ние, нашата група, търсим решение на въпроса в Министерство на земеделието и структурите, които могат да реализират и да направят информацията прозрачна.
Това е нашето предложение и не искам повече да Ви отнемам времето, но ми се струва, че има за какво още да се дебатира като тема това – какво е възможно и какво не е. Вероятно между първо и второ четене предложенията, които ще се правят, ще бъдат в посока да бъдат работещи. Мерси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви върна, че сме на първо четене. Защото дебатите тук тръгнаха, като че ли приключваме Закона.
Да, съгласен съм с колегите, че пак кърпим този Закон. За съжаление това е един от най-кърпените закони. За още по-голямо съжаление аз сигурно съм участвал лично в половината от това кърпене, но сами разбирате, че тези три законопроекта и въобще повдигам темата не е защото сега ни е скимнало да повдигаме и да поправяме този закон, а това е предвид на извънредната ситуация, която се породи това лято в страната с тези измами в определени части на страната. Защо възникнаха тези измами? Защо точно сега? В резултат на какво? Не искам да влизам в тези теми. Просто искам да направя изявление от името на Парламентарната група.
Внимателно се запознах и с трите законопроекта. Намирам, че във всеки един от тях има рационално зърно, рационален елемент, както и в същото време има и доста неща, които търпят корекция, поправка, изменение и така нататък. Говоря в частта, в която и трите законопроекта касаят конкретната тема с измамите, защото Законопроектът на колегите от ГЕРБ е малко по-разширен, но ще дойда и до там. Сега говоря за общите елементи в трите законопроекта. И в трите законопроекта целта е една, и мисля, че и в трите проекта целта се постига. С различни думи, с различни методи се стремим към една определена цел – да ликвидираме моментната ситуация, която възбуди общественото мнение – кризата с измамите със земеделски земи. От това е породена тази промяна, не защото просто сега на нас просто ни е скимнало да променяме за пореден път Закона, и поради спешността на проблема, който знаете стигна и до Омбудсмана, и така нататък, и до Европа се налагат тези спешни мерки.
Лично моето желание и искане е Законопроектът, който ще добие финален вариант е да бъде някаква компилация или с такъв образ – събираем между и трите законопроекта, защото наистина и в трите законопроекта има рационално зърно. Колегите от БСП са се концентрирали само в глава „Ползване“ – 37 и следващите. Колегите от другите две партии пък са се концентрирали в предните текстове
Лично моето мнение е и трите законопроекта би трябвало да продължат напред и в зала да се роди един Законопроект – финален, който да съчетава и от трите законопроекта най-добрите елементи, за да можем конкретният проблем, заради който повдигаме въпроса и отваряме ЗПЗП да ликвидираме първо този въпрос, а впоследствие така, както министърът на нарочната тема, която разисквахме за поземлените отношения обеща, че в най-скоро време ще направи преглед на цялото законодателство и ще преминем на една друга фаза вече за съвсем друг вид уреждане на тези отношения. Разчитам този момент да дойде по-скоро.
Относно текстовете на колегите от ГЕРБ, които вече са извън тази тема – за измамите. Не мога да разбера, колеги, защо изключихте конете? На кого пречат тези коне, в кое землище, на кой друг животновъд пречат конете, кажете го с думи ясни и прости, защото на така отиват нещата, защото това не е национален проблем, не е проблем на страната, това е явно някаква конкретика в някакво определено населено място.
Второ, което е още по-притеснително и според мен е хубаво да го преразгледате и да си го обмислите още веднъж. Отваряте темата с ПКВ-тата Темата с ПКВ-тата е една много чувствителна тема.
Предишният път при едно друго Ваше управление продадохте 100 хил. дка. Държавен поземлен фонд – по времето на Мирослав Найденов, не искам да си помисля, че 2017 г. или 2018 г. ще се повтори същото – с тази невинна промяна, и с тази невинна формулировка как в бюджета да влязат повече пари, вместо 20% плащането в брой с пари да станат 40%, просто отваряме една кутия на Пандора, в която аз лично не знам какъв ще е финалът, защото имам лош спомен от предната продажба на Държавен поземлен фонд с ПКБ-тата??. Знаете кои хора купиха и под кои хора какви други имена седяха. Ако искате да направите същото, просто не Ви съветвам! Ако това е крайната цел! Ако не е просто измислете друг механизъм.
В края на краищата, лично моята идея и искане е, да продължат и трите законопроекта, да се роди едно нещо, което съчетава най-хубавите неща и от трите и да намерим бързо решение на този конкретен проблем с измамите и да продължим към едно по устойчиво и по-дългосрочно уреждане на проблемите в сферата на поземлените отношения в един бъдещ план. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Абазов.
Други колеги?
Да, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Само преди да минем към гласуване, бих искал да засегна само един последен въпрос, относно пренаемането на земеделска земя, независимо, че във всички договори като една условна фраза това пренаемане и преарендуване съществува, но хората са свикнали машинално с този текст. При нас специално в Добруджа вече има над 10 такива порочни практики, че на база на такъв текст, вкаран във всички договори, се пренаемат и преарендуват цели стопанства и в един момент собствениците на земеделски земи казват: „да, ама ние не искаме да продължим работа с новия арендатор или наемател“, но законът ги поставя пред свършен факт, тъй като самите предишни техни договори с предния арендатор или наемател има включена клауза за пренаемане или преарендуване.
В тази връзка бих искал колегите да изслушат едно съвсем кратко изказване на засегнати хора от такива механизми, специално в Добруджа, защото вече над 10 стопанства са пренаети по този начин.
Моля да изслушаме съвсем кратко господин Димитър Катранджиев от Добрич.
ДИМИТЪР КАТРАНДЖИЕВ: Казвам се Димитър Катранджиев. Уважаеми господин Председател, уважаемо народно представителство! Дойдох тук не за друго, а да изразя мнението на собственици на земя, които са преарендувани. Аз съм член на Асоциацията на зърнопроизводителите. Бил съм осем години председател на зърнопроизводителите. Този Закон за арендата беше създаден в услуга най-вече на арендаторите. Участвал съм в предложенията и така нататък. Но днес нещата се промениха много силно. В България нашето земеделие върви напред, много млади хора вече искат да работят земя, а понякога ние бяхме едно необходимо зло навремето да приемем земята, която беше дадена на собствениците. Те нямаха това чувство за стопанисване, не можеха да я ползват и ние бяхме тези хора, които я приехме тогава и работехме. И ние бяхме една необходимост, но днес някои наши арендатори вече са една спънка зло, бих казал в това отношение спрямо този Закон за арендуването и най-вече отношенията към собственици на земя.
В това отношение при преарендуването ние не сме против и аз лично също не съм, това си е в Закона, че има право днес един арендатор или ползвател на земя, той да преарендува и собственикът се съгласява с това, че той може да се преарендува. Няма нищо лошо, защо един арендатор днес може да се разболее, да стане нещо с него или той да избере друга професия, да се откаже и решава да преарендува. Не е лошо, нека да преарендува, но трябва собственикът в това отношение, който е преарендуван при новия арендатор да е запознат много добре в това отношение. Той трябва да даде своето съгласие дали ще бъде с този нов арендатор, защото този човек може да бъде случаен човек. Той казва: „Аз не искам да бъда с еди кой си, аз имам арендатор и имам нов човек, който искам и вярвам на него, че той ще ми отглежда добре земята, той ще ми заплаща“. а тук се подхвърлят – няма значение на кой ще бъде – плащам. Имаме много случаи от Добруджа, пък и на много места имаме такива и ние сме против това нещо, и затова искаме при преарендуването наново да се договори земята със собственика, дали ще бъде с новия преарендатор или той ще си избере лично нов арендатор, на който да си даде земята. Смятам, че това е законно и е уважение на собствеността на земята на човека. Не може да си играе еди-кой си със стотици имена на собственици и да казва: „Мен не ме интересува, давам земята на еди-кой си“ и собственикът в един момент казва: „Къде ми е земята, аз искам да получа рента“. Онзи казва: „Не ме интересува, отивай еди-къде си, търси еди-кой си“. Тези неща са много сложни и мисля, че от тук трябва да излезе това предложение в пленарна зала и то да се реши един път завинаги, че няма право и трябва да се договори наново. Имам още едно предложение във връзка с ...До тук ли?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Думата искаха дамите, да заповядат на микрофона и да се представят.
ГАЛИНА СТРАНДЖЕВА: Добър ден!
Двете с колежката сме от Българска асоциация на съдиите по вписвания. По всяка вероятност ние сме едни от малкото хора, които са най-добре запознати с проблема, който се вихри в рамките на няколко месеца в Североизточна България и в части от Северозападна.
Договорите, които са ни предоставени за вписване, сключени от несобственици на имоти са като бройка малко, но като съдържание на брой имоти вътре в тях – много. При мен договорът има 650 имота. Затова ние подкрепяме идеята за промяна в Закона за собственост и ползване на земеделски земи. Видяли сме и трите предложени проекта. Позволили сме си да изразим становище, което предполагам сте видели – какво предлагаме да се случи.
Сигурно ще се повторя, всички предполагам знаете, какъв е пътя на един договор за наем или аренда.
Първо, този договор се подписва и заверява пред нотариус. Вменявате задължението на нотариуса да провери за собствеността. След това този договор трябва да бъде вписан в Имотния регистър по разпореждане на съдията по вписване, по наше разпореждане. Вие ни отнемате в проектите, които виждаме, възможността за тази проверка, но давате възможността за проверка на службите по земеделие. Задаваме Ви прост въпрос: нотариусът проверил собствеността и той е перфектен, защото… (Реплика, без микрофон: по-високо и на микрофон да говорите, защото не Ви чувам.) Нотариусът е заверил договора и той е перфектен, защото му е представен акт за собственост. Обръщам внимание, скицата не е титул за собственост. Нотариалният акт или решението на поземлена комисия е титула за собственост. На нотариуса е представен нотариален акт, по който лицето страна по договора се е легитимирало като собственик, но това, че го е представило не значи, че наистина към момента е собственик, защото аз вкъщи все още има оригинал от нотариален акт на имот, който съм продала, и ако аз искам да злоупотребя, ще си го извадя, ще отида при един арендатор и ще сключим договор.
Пълната информация, в момента говорите за регистри, в които да е ясна собствеността. Пълната информация е налична и тя е при нас, защото всички разпоредителни сделки не само със земеделски имоти, а със всички видове недвижими имоти, и при нас всички тежести на тези имоти, включая и договорите за наем, и договорите за аренда, също са при нас, и ние най-актуално виждаме кой е собственикът на имота.
Задавам въпрос: ще има достъп на поземлена комисия на всички случки служби по „Земеделие“, общински, до този имотен регистър. Ами ако ние впишем договорите, защото по пътя от нотариуса до нас е възможно да се окаже, че нотариусът е проверил и е видял, че лицето е собственик на имота, но той е проверил по документ …
РЕПЛИКА: Още повече, че няма срок за вписването.
… и няма срок за вписването, когато дойде при нас, вече този – може да се окаже, че лицето страна по договора не е собственик. Вие не ни давате възможността да проверим и ние сме длъжни да впишем този договор, да разпоредим вписване на този договор. Когато общинските служби по земеделие имат достъп и видят нашата информация, ми тя няма да бъде актуална и вярна. Какъв е тогава смисълът?
Това е в първата част, относно … Много се извинявам, ще си позволя да погледна, защото не знам какъв беше номерът на единия проект, да – Проект за изменение и допълнение № 754-01-63. Там е посочено, ще цитирам дословно, в мотивите: „По отношение на договорите с нотариална заверка на подписи и съдържание, същите подлежат на проверка и от нотариуса и от съдията при службите по вписвания“.
Да, в мотивите е посочено, но в текстовете не е посочено, не ни е даден тази възможност. Тя е само в мотивите и са оказва, че ние нямаме правомощие. Правомощието е дадено на нотариуса и на общинската служба по „Земеделие“. Това е в първата част.
И във втората част, относно § 4, който касае Проектът за изменение и допълнение с вх. № 754-01-52.
В § 4 по всяка вероятност господата земеделски производители…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Извинявам се, но много излизаме извън темата. Вашите предложения ги имаме в становището.
... Само да обясним, че не става дума за декларация на всички договори. Става дума само и единствено за декларации, относно договори за наем или аренда, сключени преди влизането в сила на този договор, по отношение на лица, които не са били собственици. Всъщност това е текстът, който ще даде възможността точно тези договори за наем, сключени от несобственост, не всички, само тези. Само за тях се отнася. Не се притеснявайте от тези декларации, те не касаят всички договори за наем и аренда, а конкретните, с които е извършена въпросната измама, сключени от несобственици. Разбирате ли, Вие нямате ангажимент за тези декларации. (Реплики.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Навън, може да си ги отправите въпросите. Тук сме в Комисия. Дадохме думата на всеки за становище.
Някой друг от колегите? От колегите.
Вие взехте думата.
От народните представители някой иска ли думата?
Министерството на земеделието, храните и горите – заповядайте, госпожо Зам.-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Бих искала да благодаря на всички за активността по промените в Закона. Това което искам да кажа е, че следва да се вземат позициите на всички страни, тоест на заинтересованите страни – на ползватели, на собственици при изготвянето на финалния Законопроект.
Министерството на земеделието е дало своето становище подробно. В момента няма да говоря по този въпрос.
Вариантът, който най-пасва на визията на Министерството на земеделието и храните е Законопроекта предложен от народния представител Запрян Янков. Като там бележката, която Министерството е дало е по отношение на идеалните части за договорите за аренда. Мисля, че тук всички изразиха мотиви по тази тема. Това бих искала да кажа.
В останалите законопроекти имаме малко бележки, които са изразени официално. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Зам. министър.
Други народни представители?
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз искам само да изостря вниманието на народните представители, по отношение на скиците. В едни от законопроектите, няма изисквания за скици. Скиците не са необходими. Те допълнително ни товарят с пари, защото ние трябва да идем, да си платим, за да ни извадят скица. Скицата може да я провери, защото влиза в системата. Нотариусът влиза в системата, службата по вписвания и вижда. Да не говорим, че процеса е динамичен и може да има изменение в този промеждутък от време.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Разбрах ме и това сме предложели. Благодаря Ви.
Други народни представители?
Ако няма, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, № 754-01-52, внесен от Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христо Митев, на 5 септември 2017 г., който е „за“, моля да гласува.
За - 18, против - няма, въздържал се - 1.
Приема се Законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители, на 21 септември 2017 г., който е „за“, моля да гласува.
За - 9, против - няма, въздържали се - 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, № 754-01-63, внесен от Запрян Янков и група народни представители, на 27 септември 2017 г., който е „за“, моля да гласува.
За - 11, против - 1, въздържали се - 8.
Приема се Законопроекта.
Благодаря Ви, изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ



Стенограф:
Мария Николова