1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев и група народни представители на 12 юли 2017 г. – за второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. – за първо гласуване.
3. Разглеждане на Проект на Закон за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните



П Р О Т О К О Л
№ 12

На 11 октомври 2017 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев и група народни представители на 12 юли 2017 г. – за второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. – за първо гласуване.
3. Разглеждане на Проект на Закон за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г. – за първо гласуване.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Добър ден на всички!
Имаме нужния кворум – откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев и група народни представители на 12 юли 2017 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г.
3. Разглеждане на Проект на Закон за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г.
Господин Апостолов, имате думата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Правя едно процедурно предложение, господин Председател – т. 3 да стане т. 1 в дневния ред, ако нямат някакви възражения колегите.
Тук има много представители на различни институции и да не ги бавим, после имаме и сериозна дискусия по другите закони, за да можем да работим по-ползотворно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Апостолов.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението т. 1 да стане разглеждане на Проекта на Закон за храните, а после – както следват по дневния ред.

Гости на нашето заседание днес: от Министерството на земеделието, храните и горите – господин Цветан Димитров – заместник-министър, и експерти; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, от Българска стопанска камара; от Националния съюз на гражданските експерти; от „Движение за защита на гражданите и държавата“.

По така приетия дневен ред, преминаваме към разглеждане на:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ХРАНИТЕ, № 702-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 СЕПТЕМВРИ 2017 г.
Давам думата на заместник-министъра, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще Ви представя Проекта на новия Закон за храните, който е продиктуван от редица промени както в националното, така и в европейското законодателство.
Новите моменти, които съдържа предложения Проект на нов Закон за храните са следните: въвеждат се процедури за регистрация или одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни; предвидено е създаването на нов и пълен публичен регистър на бизнес операторите и операторите на производство, преработка, дистрибуция на храни; регламентират се основните изисквания и съгласно новото европейско законодателство към опаковането, етикетирането и рекламата за храни, като включително и текстове, които указват, че етикета задължително трябва да се представя на български език.
Предвижда се изрична забрана да се рекламират генетично модифицирани храни и храни, за които има въведени ограничения за употреба на деца чрез реклами и други надписи и действия.
Условията и реда за пускане на пазара в Република България за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки, също така за първи път се определят и изискванията при търговия с храни от разстояние, тоест интернет търговията – нещо, което досега беше една законодателна дупка, така да се каже.
Определят се условията и реда за извършване на дейности по хранително банкиране и дарение с храни, регистрират се също така и превозните средства за транспортиране на храни и редица условия и изисквания на Европейския съюз за въвеждане в Съюза и износ на храни.
Не на последно място се предвижда и повишаване на санкциите, налагани за нарушения на разпоредбите на законодателството на безопасност на храните. Размерът на санкциите по Проекта на Закона е определен в зависимост от степента на обществена опасност на нарушенията, като е взета предвид и честотата на налаганите предходни санкции, съответно и тяхната събираемост.
Проектът на Закона е нотифициран пред Европейската комисия, съгласно Регламент 852 от 204 г., Регламент 1169 от 2011 г. и изискванията на Директива 2025/1535 на ЕП, като имаме две нотификации – едната е през 2016 г., след което забележките по нея са отразени в съответния Закон и впоследствие – на 26 юни 2017 г., за повторна нотификация е изпратен Законът и вече видът, в който Вие го намирате, това е след отразяване на бележките, както от Европейската комисия, така и от междуведомственото съгласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Някой от колегите да иска да вземе думата?
Някой от гостите?
Заповядайте.
МАРИАНА КУКУШЕВА: Добър ден, уважаеми парламентаристи!
Казвам се Мариана Кукушева, председател съм на Управителния съвет на Национален браншови Съюз на хлебарите и сладкарите. Член съм от самото създаване на работната група за създаване на Закона за храните.
Радостен е денят днес за всички нас, защото най-после дойде ред Законът да се гледа на първо четене. Надявам се след второ обществено обсъждане този Законопроект да поеме напред, защото – ще дам акцентите, няма да говоря по същество на Закона и защо е важен за всички нас.
Първо, защото в центъра на своето действие поставя здравето на потребителя – българския, в случая, но по своему, европейския потребител. С този Закон гарантираме не просто безопасността на храните, до някъде гарантираме тяхното качество и не позволяваме да продължат да съществуват нелоялни търговски практики от рода на храни с двойни стандарти, препакетирани храни, които все още се виждат на пазара и съществуват в България. Това са храни с изтекъл или с изтичащ срок на годност, с малки стикери, на които при докосване изчезва изписаното върху стикера съдържание – една обидна практика, която е в момента е абсолютно ненаказуема и колкото и големи претенции и очаквания да имаме към контролните органи, всъщност се оказва, че Българска агенция по безопасност на храните няма как да санкционира нито една измама с храни, практиките за които говоря, нито могат да наложат санкция, защото нямат нормативна база, върху която да стъпят.
Настоящото законодателство е създадено в миналия век! Всички ние, тук присъстващи, мисля, на повече от 90% сме родени в миналия век, знаем за каква динамика, за какъв живот и за какви условия за производство става дума.
В Закона основни акценти за нас – бизнес операторите, са критериите за обектите, които произвеждат, дистрибутират или търгуват с храни. И към момента актуалната информация касае големите градове на държавата – обикновено там, където е човекопотокът. Трябва да Ви призная, че около 70 и няколко процента от обектите за производство и търговия с храни не са регистрирани към Агенция по безопасност и контрол на храните, защото регистрацията е абсолютно доброволна.
Когато има инцидент, проверките в такива обекти се извършват по един друг надлежен ред, свързан с Наказателния кодекс, а не с Правилника за работа на Агенция по контрол на храните.
Между Вас виждам, че има бивши ръководители на такива звена. Те имат по-голямата компетенция от мен и за допълнителни въпроси можете да ги попитате.
Много важен акцент за нас – хлебарите и сладкарите, представлява главата, която касае транспортиране на храни от неживотински произход. В случая говорим за транспортните средства, които ще превозват хляб. Виждам и прочитам разбирането Ви. Темата не е непозната за Вас. Тя е публична. За съжаление, в хлебопроизводството и сладкарството сивият сектор надмина отдавна 50%. Факт е, че този сектор не просто произвежда, той дистрибутира, той транспортира храни, но когато на полицая на пътя, условно казано, когато на контрола не му дадем нормативната база, на която той да стъпи, той няма как да накаже който и да е нарушител.
Истината е, че в момента лоялният бизнес на България, който намалява не защото е несправедлива данъчната ни система, а защото ние оперираме на един и същи пазар, само че нелоялните даже не продават на по-ниски цени. Просто те не дължат към данъчната система и не изпълняват своите данъчни задължения.
С оглед на това за нас очакването за приемане на този Закон е от изключително голяма важност, защото това е една от стъпките, която България ще направи видимо към намаляване на сивия сектор. Съгласете се, че във всеки един момент, тоест всяко денонощие в София влизат един милион хляба, които се реализират на пазара! Всяко денонощие! Извън София се произвеждат един милион хляба и се реализират на пазара. От тези един милион хляба, без да имаме претенции за абсолютна представителност, просто нямаме достъп до всички възможни източници на информация, само около 100 хиляди хляба имат платени задължения към държавния бюджет.
Повече аз не мога да Ви дам като цифри, пък и не е моя работа, затова има специални звена, но за да бъдем продуктивни, ние трябва да изработим своето законодателство. За да не съществуват практики като двоен стандарт в храните, ние трябва да направим така, че те да не са съвместими с правилата, по които се развива нашия бранш, нашето общество.
И нещо много важно – в случая говорим за храната не като за горивото за нашия организъм. Ние говорим за храната и като за храната за нашите неродени вече внуци. Моите са родени, дай Боже, да имам още, но идеята е за правилата.
Какво търсим в този Закон? В този Закон търсим абсолютни, обозрими правила, които определят при какви условия се произвежда, дистрибутира храната, как се търгува, кой я произвежда, какъв образователен ценз трябва да има. С оглед на това моята молба към всички Вас е да бъдете национално отговорни и без значение на политическите Ви симпатии и представителство, да погледнете на Закона като на един от най-важните закони, касаещ националната сигурност на България, особено в навечерието на нашето председателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
Други?
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър!
Казвам се Жана Величкова и съм изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.
По отношение на важността, която беше изтъкната, на Законопроекта, ние нямаме двойно мнение и каквито и да било различия, защото безспорно законовата рамка е много важна и тя трябва да създаде предпоставки за сигурно и устойчиво развитие на бизнеса, да удовлетворява непрекъснато най-високите стандарти и изисквания на потребителя.
От друга гледна точка бих искала да кажа, че днес тук, освен мен, са най-големите, утвърдени бутилировачи на натурални води – минерални и изворни, членове на нашия Управителен съвет, компаниите „Ком“, „Михалково“, „Девин“, „Банкя“ чрез „Кока-Кола“, „Квадрант Бевъриджис“. Тук са нашите колеги, за да ме подкрепят и да заявим заедно пред Вас категоричното си несъгласие със Закона за храните в частта му за бутилирани води.
Не е тайна за никой от Вас, че ние и преди сме изразявали своето притеснение, че съществуващото в страната законодателство не може да осигури спазването на европейските правила, принципи и директиви.
Законът за храните беше инструментът, който да наложи ред в страната в сектора, да му даде сигурност и устойчиви инвестиции. За съжаление обаче, с поправките, които бяха направени в последния момент Законът не просто не отговаря на нашите очаквания, но той създава един невероятен хаос за индустрията.
Нарушено е не само съответствието с европейското законодателство, което е безспорно. Законопроектът в предложения му вид е в противоречие с действащото българско законодателство и по-специално със Закона за водите.
Законът за водите е крайъгълно важен за нас, защото той урежда първата част на нашата дейност – достъп до ресурс, което означава, че за да бъдат спазени европейските принципи и норми, за да има законност в нашия сектор, терминологично и смислово трябва да бъде постигнато съответствие между двата нормативни акта – нещо, което не е факт.
Със Закона за храните се въвежда понятие „извор“ в коренно противоречие с легалната му дефиниция в Закона за водите. То се опитва да транспонира легално дефинирани понятия, като „находища на минерални води“ и „подземни водни тела“. С тази практика, която е в противоречие със Закона за водите, се създава тотална несигурност, защото имайте предвид, че Законопроектът кара индустрията да етикетира на своите продукти имената на изворите, а такива не съществуват. Имена имат находищата на минерални води, имена имат подземните водни тела и конкретните водовземни съоръжения.
Законът е в противоречие с европейската директива. С въвеждането на понятието „търговско описание“ в дисонанс с това, което е разпоредило за търговско наименование европейската директива, се създава още по-голямо затруднение за бизнеса и още по-голям хаос в средата.
Изключително важно е да отбележим, че макар изказаното становище, че за Закона е спазено изискването за нотификация в частта за бутилираните води той не само, че не е нотифициран, напротив. Той се различава коренно от версията, която е обект на нотификация и по която не е постъпила бележка от страна на Европейската комисия или която и да било държава членка.
Създадените терминологични неясноти, невъзможността да се въведе и ефективно да се прилага европейското право обричат на хаос нашата индустрия, трайно отблъскват инвеститорския интерес. В момента мога да Ви кажа, че ние сме в ситуация, в която всички отговорни бутилировачи се въздържат от конкретни нови инвестиции в сектора, докато не намерят устойчиво законово решение на ключово важни за тяхната дейност положения.
Налице е и отлив от потенциален инвеститорски интерес, тъй като в страната ни има поне две компании – мултинационални, и поне още три компании – български компании, които биха искали да инвестират и се въздържат да го правят, поради несигурността, която създава законовата рамка.
Убедени в своето становище, че приемането му в настоящия вид ще доведе трайно до нестабилност, разваляне на инвеститорския интерес, хаос в индустрията, ние апелираме да подкрепите нашите предложения за промяна в Закона и съответно да не допуснете по никакъв начин да се разруши секторът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ВАСИЛ СТОИМЕНОВ: Казвам се Васил Стоименов, заместник-председател съм на Съюза на безалкохолната промишленост в България. Представлявам едни от най-големите компании – производителки в сектор „Води“. Няма с мен други колеги, тъй като не е необходимо да правим делегации.
Това, което мога да кажа, е, че с усилната работа на работна група в рамките на две години, на още една работна група, която беше сформирана към Министерство на здравеопазването и, разбира се, общественото обсъждане, което на два пъти бе направено, се стигна до вариант, който експертизата също подкрепи на Министерски съвет чрез становища на отделни министерства, вариант, който ние подкрепяме без забележки, тоест Законопроектът за храните и в частност Раздел „Води“ ние подкрепяме без забележки, защото той отговаря изцяло на общностното законодателство, не противоречи на нашето законодателство.
Няма да коментирам казаното до тук, защото то не е състоятелно, меко казано. Има експертиза, има становища. Нека да уважим труда на тези всички хора, които са работили в рамките на две години. Това е, което мога да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
Господин Зоров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господин Председател, госпожи и господа депутати! Както виждате, аз затова изчаках да се изкажа, защото ние доста време от двугодишния период в работната група загубихме именно заради специфичните изисквания и включването им в Закона за храните, на водите.
Първоначалното наше становище беше, че те нямат място в този Закон. Има си специфичен Закон за водите, там са общите разпоредби, специфичните да си отидат като допълнителна част към Закона за водите.
С това търсене на преимущество чрез Закона за храните, арбитражни, помирителни, кой ще влезе, кой как ще осъди, какви изводи, кой ще ги взема – смятам, че ние не можем да ставаме заложник – всички храни, на такава процедура. И затова нашето категорично становище беше: ако няма вариант да излезе от Закона, тогава го подкрепяме в този му вариант, без всякакви други корекции.
Това е нашето становище. Желанието ни е да го уважите. А най-правилно, според нас, е тези специфични изисквания да си отидат към Закона за водите, има си специализиран Закон заради това. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ДОБРИ МИТРЕВ: Благодаря Ви.
Добри Митрев – Българска стопанска камара.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Българска стопанска камара изготви и писмено становище по предложения Проект за нов Закон за храните.
Това, с което аз ще се обърна към Вас, е да обърнете внимание на това, което ние сме записали. Нашите бележки са принципни и касаят също единствено Законопроекта в частта за натуралните минерални изворни води.
Считаме, че предложените текстове в Глава трета „Специфични изисквания към храни“, Раздел І – има действително термини и определения, за които в Законопроекта няма легална дефиниция. Нашата експертиза и наблюдение изцяло върху подготовката на този Законопроект също показва, че в частта за бутилираните води на този Законопроект нотификация всъщност няма.
Моля Ви, обърнете внимание на бележките. Останалите съображения госпожа Величкова изложи, в които са част от нашите съображения. Считаме, че между двете гласувания на Законопроекта е редно да бъдат поканени и да се проведе действително едно обсъждане със заинтересованите страни от сектор „Води“, така че да се постигне баланс на интересите и най-важното българските граждани, българските потребители, българският бизнес да не пострадат от едно прибързано взето решение по такъв важен въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
На Вас Ви дадох вече думата.
ВАСИЛ СТОИМЕНОВ: Само едно уточнение във връзка с току-що цитираното писмо от Българска стопанска камара.
Съвсем кратък ще бъда. Извинявам се за което.
Отново – Васил Стоименов, Съюз на безалкохолната промишленост в България.
Във връзка с това писмо проведох разговор сутринта с господин Данев, който позволи да бъде цитиран. Той не е запознат с текста на това писмо. Не е оторизирал. Това писмо е станало зад гърба му.
Същият разговор проведох и с господин Дончев – съпредседател на БСК. И съм длъжен да кажа, че…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Извинявам се много, но това са Ваши вътрешни работи!
ВАСИЛ СТОИМЕНОВ: Не, това не са вътрешни работи. Понеже се цитира това писмо, затова. Ако не беше цитирано писмото, нямаше да взема отношение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: За това можете да се разберете след заседанието на Комисията. Благодаря Ви.
Някой от народните представители?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Председател, уважаеми колеги, гости!
Аз имам първо няколко въпроса, защото после ще се изкажа.
Наистина, първият въпрос: Закон за храните, по прилагането на Закона отговаря Българската агенция по безопасност на храните. Цял Раздел „Води“ – как се случват тези неща.
Сигурно Министерството на земеделието, храните и горите, определяйки политиката в областта на храните е решило, че е малко това, което се прави от Агенцията, и трябва да сложим и водите. Тоест, капацитет, възможности, развитие в тази посока има ли Министерството с Агенцията? Защото това е също въпрос на контрол.
Втори въпрос: сякаш оставам с впечатление, че този Законопроект, освен една наредба, където намерих при разглеждането му, други наредби няма. Тоест, всичко което трябва да се каже, с най-големите детайли и подробности трябва да се разпише в Законопроекта. Може и да бъркам, но пък тази наредба, която я видях, че я има, много ме стресира, защото – какви са тези ведомствени структури, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и така нататък, които ще имат одобрение или регистрация? Какви са тези обекти за производство и преработка? Тоест, да ми обясните малко повече.
Тук има в наредба – имаме обекти за производство, преработка и дистрибуция. На какво производство, преработка? Малко по-подробно, ако може, плюс че тук само видях наредба.
И на базата на отговорите можем да направим вече дебата как си представяме този Закон да функционира, ако е изводът точно такъв: Законът и нищо около него повече от законово предлаганите промени. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Давам думата за отговор на заместник-министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Тъй като доста аргументи се изрекоха по отношение на водите, мога да Ви кажа, че стремежът на работната група и на експертите, които са работили, е да третират водите само и единствено като храна, и само и единствено, тъй като по европейското законодателство водата все пак е храна, това е логиката, поради която има сегмент за водите и водите се третират само в обхвата на контрола на Българска агенция по безопасност на храните – ни повече, ни по-малко.
Така че: защо сме отхвърлили някои искания? Защото те излизат извън този обхват, извън политиката за безопасност на храните, а отиват вече в една друга сфера, която касае пазарни отношения на различни субекти. Това е, което исках да кажа за водите.
По отношение на контрола на Българска агенция по безопасност на храните за водите – обяснението е същото, не може ние да изземем функциите и политиката при здравеопазване на гражданите, нещо което Министерство на здравеопазването изпълнява. Няма как. Там е контролът, там са лабораториите, там са специалистите – в Центъра по хигиена или Центъра за обществено здраве. Всичката тази политика – тя е там, при тях, така че Българска агенция по безопасност на храните контролира само и единствено този продукт: водата, като храна, тоест досега до потребителите в тази къса верига.
По отношение на наредбата – става въпрос за учреждения със специален режим, на военните, на МВР и така нататък.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Госпожо Бъчварова, искате ли да вземете отношение по това, което чухте? Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, но все пак този въпрос наистина – този чл. 25, свързан с производството на тези специални, просто не му е мястото тук на самото производство, защото има и други закони, които осъществяват контрол по отношение на производството на земеделска продукция, и други наредби.
Ние ще подкрепим Законопроекта. Този Законопроект от Четиридесет и третото Народно събрание беше обсъждан, така или иначе, не достигна въобще до гласуване в Комисията. Както беше подчертано, единият въпрос, който беше поставен и тогава, и сега, е въпросът: какво правят водите тук?
Има проблем. Имаме представители на две асоциации, които съответно браншови организации или представители на бизнеса, които имат противоположни становища. На нас лично, поне на мен, ще ми е необходимо малко повече време, за да мога да разбера същността на, даже, ако щете, и понятийният апарат е малко сложен за нас, тъй като такива законопроекти ние не сме разглеждали досега, за да можем да бъдем достатъчно точни и категорични, за да направим съответните промени или да предложим варианти за решение, но като цяло Законът за водите е един много специфичен закон, който би следвало да урежда голяма част от тази дейност, включително ако трябва да има контрол – в Закона за водите да отиде и да се препрати към Закона за храните.
Също така малко ни притеснява прекалената обстоятелственост на Законопроекта, което означава, че при най-малката грешка, която се допусне в срокове, при административните наказания, процедури, винаги трябва да се променя Законът, щом като ние нямаме друга наредба, освен една-единствена.
От гледна точка на законодателството – в Четиридесет и второто Народно събрание беше направен подобен опит със Закона за защита на растенията с едно подробно описание, което ние съответно успяхме донякъде да го съкратим, така че да се препраща в наредби дейността или контрола, и ми се струва, че и тук трябва наистина да има опции, в които чрез решение на Министерството – дали ще бъде наредба или по друг начин, да могат да се регулират някои от обществените отношения и да не се върви в посока на непрекъсната промяна на този Закон, защото и той след известно време може на всеки три, шест или колкото месеца е необходимо, или промяна на директиви или каквото и да било, да бъде обект на непрекъсната законодателна инициатива.
Смитам, че наистина нов закон трябва, предвид факта, че много от европейските регламенти се промениха, предвид факта от необходимостта да се реагира непрекъснато на тези промени.
Не съм съгласна с мотивите на вносителите, това също беше коментирано в Четиридесет и третото Народно събрание, че е необходим закон за управление на хранителната верига. Тогава си спомням, че почти всички парламентарни групи не можаха да разберат за какво ни трябва такъв законопроект. Сега пак е записано, че това е третият елемент от цялостната промяна в законодателството – един Законопроект, който тогава беше предложен, само и само да уточни кой е ръководител, кой е директор и защо са такива. Струва ми се, че в мотивите това, което е посочено, по-скоро следва да отпадне, защото едва ли ще има такъв консенсус по този Законопроект, ако влезе, както при Закона за храните. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Някой друг от народните представители?
Господин Райков, заповядайте.
АДРИАН РАЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Действително има нужда от нов Закон за храните, тъй като, както стана на въпрос, сега действащият Закон за храните е твърде стар, ако не се лъжа е от 1999 г.
РЕПЛИКА: Тогава е последната редакция.
АДРИАН РАЙКОВ: Това мисля, че не е толкова важно. По-важното е, че действително откакто сме страна – членка на Европейския съюз, са се променили доста неща. Доста регламенти има, с които досега действащият Закон не кореспондира.
Доста неща се изговориха и за водата, но аз мисля, че тук трябва да обърнем внимание на новите моменти, които са залегнали в Проекта на нов Закон за храните и по-специално наистина съм удовлетворен от това, че е включена търговията с храни от разстояние, защото към този момент това нещо липсваше и действително беше дупка в законодателството, предвид това, че технологията е напреднала и до голяма степен потребителите купуват онлайн стоки всякакви, включително и хранителни продукти. Това не беше залегнало в досегашното законодателство. А по този начин се регламентира редът за регистрация, както и компетентният орган, който извършва тази регистрация.
Другото, от което съм удовлетворен, че е включено в новия Проект на Закон за храните, е хранителното банкиране и безвъзмездното предоставяне на храни.
Всички знаем, че към днешна дата прекалено много храни, които не се консумират от гражданите се изхвърлят, а това ще даде една възможност на всеки производител на храни да има възможност тези храни да ги предоставя на тази банка за храни и същевременно те да бъдат предоставени на хора, които имат нужда от такива храни. В тази посока наистина съм много удовлетворен от факта, че е включено и това в новия Закон за храните.
Другото, за което мисля, че не стана на въпрос, е Националният съвет по храни, който ще бъде постоянен орган към Министерството на земеделието, храните и горите. В този Национален съвет по храните, доколкото успях да прочета, влизат доста представители на различни институции, включително и браншови организации, което ще даде възможност при всякакви ситуации, когато има необходимост, този Съвет да бъде свикван, да се поставят всякакви важни въпроси по отношение на храните, тяхното качество, безопасност, същевременно търговия и дистрибуция. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Райков.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз по-скоро имам въпрос.
Тъй като Законът е определено важен и всички искаме да го подкрепим, тъй като са необходими регулации на пазара за храни, но тук всъщност най-голямото напрежение се очертава, както всички видяхме, в сектора „Бутилирани води“.
След като сме получили нотификация по европейското законодателство, кое наложи, с какви мотиви, след като е нямало бележки по тази Глава, какви са мотивите за тази нова версия, която ние днес трябва да гласуваме?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Таскова.
Други въпроси, ако имате, за да ги съчетаем и накрая да дадем думата на заместник-министъра.
Някои други колеги искат ли думата? Няма.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Само, за да не остават народните представители с погрешно впечатление – вероятно не сме намерили точното място за това да се види, че наредбите към Закона не е само една, а са повече, ще Ви зачета текста от Раздел ІІ, чл. 5, където се казва, че специфични изисквания към групи храни и конкретни храни, както и към тяхното производство, преработка и дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет. Наредби!
Групите храни са много. Те са описани по-нататък, така че не е решено само с една наредба да минем. Ако беше така, аз щях да бъда най-щастливият човек, но се оказва, че те ще са десетки.
По отношение на нотификацията – първо, нотификацията нито е една, те са две към този момент, и второ – текстовете, които са претърпели промяна, не са само текстовете за водите. Миналата година преди да бъде входиран Закона в Народното събрание имаше три версии на Закона. Тази година също – след обществените обсъждания, които бяха две: един път преди получаване забележките от Европейската комисия, вторият път – след забележките на Европейската комисия, третото обсъждане беше след като структури на Министерския съвет ни направиха забележки, пак имаше ново обсъждане, така че само тази година има варианти няколко на Закона.
Трудно ми е да отговоря точно в кой момент кой какво е направил и какво е видял, но само в това искам да Ви уверя, че всички законови процедури за обществен достъп на хората до Закона – било то на интернет страници, обсъждания с работни групи, са спазени до една!
Вярно е, този Закон, предизвиквайки голям обществен интерес, е имал повече от необходимото, много повече, може би в пъти повече обсъждания, както обществени, както междубраншови, така и събирания на работните групи, така и на политическо ниво.
Миналата година, помните, с министър Танева, когато беше, опитахме се да постигнем консенсус с всички политически групи. Законът тази година не е променен съществено от това, което беше представено миналата година. Законът е променен основно в частта, където имаме забележки от Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Госпожо Таскова, искате ли да вземете отношение след отговора? Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря.
Може би не зададох правилно въпроса си, защото аз разбирам, че две години сте го дискутирали и всички са взели отношение, всеки е дал своите препоръки, желания. Доколкото разбрах обаче, тук е нямало никакви забележки в първата нотификация. Какво налага да бъде променена тази глава? Така пише в становището, че е нямало нито една забележка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Да, действително.
Извинявам се, че влизам в диалогов режим.
Действително, точно така беше – в първия вариант на Закона, изпратен на Европейската комисия в аванс, действително нямаше забележка. Затова Ви ги изброих колко обществени обсъждания имаше и колко дебати в Министерския съвет, преди да стигне до тук. След това, естествено, следствие на дадените ни забележки, са направени корекции, но въпреки всичко това, което е в момента пред Вас, на Вашето внимание, и то е нотифицирано пред Европейската комисия. Аз затова Ви казах, че имаме две нотификации.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря.
Други народни представители?
РЕПЛИКА: Да попитам: има ли представител на Българска агенция по безопасност на храните, тъй като голяма част от въпросите са свързани с Агенцията?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Има от Министерството на земеделието, храните и горите, специално от Българска агенция по безопасност на храните няма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Тук е представител на дирекцията, която отговаря за политиката по безопасност на храните.
Може би е моя грешка, че в екипа не съм взел органа, който ще изпълнява контрола.
РЕПЛИКА: Но те участваха в изработване на Законопроекта. Бяха част от…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Други народни представители? (Шум и реплики.)
Ако няма други – да преминем към гласуване. (Реплики.)
Съжалявам, дадох Ви… (Шум и реплики.)
Спрях го господина. Съжалявам, няма да влизаме в диалог.
РЕПЛИКА: Не става въпрос за диалог! Исках да…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте. Така и така започнахте, заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Много Ви благодаря.
Исках да изтъкна нещо, което пропуснах да отбележа – становището, което ние представяме е също така подкрепено с официално становище на КРИБ. За да няма никакво съмнение по отношение на това какво е становището на национално представените работодателски организации.
Не бих искала също така да вменявам някаква неяснота. Категорично не споделяме, че текстовете в частта „Води“ са нотифицирани, тъй като те са изменени в рамките на последните две седмици на вносител, на Министерския съвет и не споделяме твърдението, че има оценка на въздействие на акта, защото самият Законопроект като го отворите ще видите, че оценката на въздействие е върху версията, която е от 2016 г., направена през месец юни.
Апелираме за детайлно разглеждане.
Благодаря, госпожо Бъчварова. Наистина темата е нова. Ние сме храна и нашето място е в Закона за храните. Няма как да е в Закона за водите.
На разположение сме, за да представим както официалното становище, което сме го депозирали на Вашето внимание, така и за допълнителни коментари. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря и аз.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проект на Закон за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г.
Гласували: за – 19, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се, благодаря.

Преминаваме към следващата точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО, № 754-01-44, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12 ЮЛИ 2017 Г. – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Всички имате текстовете пред Вас. Предлагам да не ги изчитаме един по един, а направо да ги гласуваме, ако сте съгласни.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество“.
Който е „за“ така предложеното заглавие... (Шум и реплики.)
Слушаме Ви.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! С риск да повторя това, което казах и на първо четене на Закона в Комисия – до колкото си спомням, тогава подкрепихме Законопроекта с предложението вносителят да изчисти всички тези текстове, които са от сега съществуващия Закон, който, доколкото разбрахме, е от 70-те години. Не виждам нищо подобно в сравнение с първия път. Продължават да фигурират текстовете, които ги гледахме предния път и нищо повече.
Мисля, че тогава всички колеги се обединихме около това. И тъй, и тъй сме отворили този Закон, по текстовете нищо не казваме, всички сме „за“, по-скоро предложението, моето по-специално, и на всички колеги, беше да изчистим тези архаизми, с които е пълен сега действащия Закон.
Цитирам по памет – в него се говори за общински народен съвет, в него се говори за Национален аграрно-промишлен съвет и така нататък. В този смисъл чисто юридически – технически редакции трябваше да се направят, за да не ставаме за смях като приемаме поправка в Закон, в който оставаме текстове, които са пълни архаизми към днешна дата.
Тогава молбата на всички беше към вносителя заедно с тези текстове, още малко усилия да се положат и да се изчистят тези архаизми и да се получи нещо грамотно. В този смисъл са обсъжданията.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Извинявам се, че се намесвам.
Първо, искам да кажа, че Министерството на земеделието, храните и горите, тъй като на първо четене нямахме входирано становище в подкрепа на Законопроекта, второ – господин Абазов, не сме ние вносителят. Народен представител е вносителят.
БЮРХАН АБАЗОВ: Аз не се обръщам към Вас като вносител, господин Заместник-министър. Аз знам кой е вносителят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Добре.
Искам само да допълня, че в момента работим върху изцяло нов законопроект – законопроект за изменение и допълнение на този Закон.
АСЯ СТОЯНОВА: Директор съм на Правна дирекция в Министерството.
Към момента министърът е създал работна група, която прави анализ на цялостната нормативна уредба в областта на поземлените отношения. Това включва всички закони, които уреждат нещо по материята. Прави се анализ на проблемите, свързани с прилагането на законите и точно на такива стари, неработещи разпоредби, които имат нужда от промяна и в срок до 20 декември тази група трябва да предложи вариант, концепция точно какви законови промени ще правим, дали ще обединяваме уредбата в някакъв нов акт или ще правим изцяло нови, специални закони, но Закона за опазване на селскостопанското имущество е включен в анализа на тази работна група, тоест ние ще излезем най-вероятно с цялостна редакция. Това ще се случи в обозримо бъдеще.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз се извинявам, но и аз си спомням какво решение взехме на първо четене на Законопроекта като го гледахме на последната Комисия преди отпуската. Спомням си, че взехме решение наистина да прецизираме и тези архаични термини да отпаднат.
Сега нали се сещате колко ще олекнем ние като Комисия, като народни представители, ако направим тези предложения в залата? Всички колеги, които не са в тази Комисия, веднага най-малкото ще ни упрекнат и ще кажат: а, бе, Вие там какво сте гледали, не сте ли видели това нещо?
Дайте по-сериозно, да се опитаме да направим тези промени или пък, аз не виждам тогава, ако се мисли и Министерството, ако прави нещо, защо бързаме да приемем тези промени, без да сме изчистили ТКЗС-та и разни други термини, които, пак Ви казвам, че ние олекнем като Комисия.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, предлагам наистина да не пренасяме политическото говорене от трибуната на Народното събрание тук, в една Комисия, където всички знаем за какво става въпрос, всеки е с различен експертен потенциал, дайте да не даваме храна на хората, които много искат да се изявяват от трибуната на Народното събрание.
Предлагам наистина да изчакаме и това, което ще даде Министерството на земеделието, храните и горите и тогава да го съберем в едно и да го вкараме, иначе ще олекнем.
Минало е първо четене, но механизмите ще определим съвместно за това как да се случат промените, но няма смисъл да олекваме с такива текстове.
Нямам нищо против предложенията, разумни са.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Господин Райков, заповядайте.
АДРИАН РАЙКОВ: Аз само бих искал да Ви попитам, господин Заместник-министър: бихте ли могли да ни кажете на какъв етап са готвените от Вас промени в този Закон? (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ако е възможно, нека да се работи по-експедитивно по този Закон, да вземем и някакво решение. Огледайте го приоритетно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, господин Заместник-министър! Само да попитам: това, предполагам, че касае общините и те го искат. Това е направено по тяхно предложение, по тяхно искане. Да не стане така, че отлагайки го във времето, да не се съобразим с техните виждания? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Аз ще искам да взема отношение по двете промени, които се предлагат персонално.
Едната е във връзка с лицата, които персонално попадат в обхвата на налагане на санкцията, и вторият – за увеличаването на самата глоба.
Нямам нищо против така предложените текстове, но никъде в този Законопроект не става въпрос как ще бъде налагана тази санкция и точно във връзка с това, което споделя с нас госпожа Караянчева, аз не мога да си обясня, примерно, на сборни стада как ще бъдат налагани санкции? В стада, в които участва повече от един собственик – как ще бъде налагана санкцията, при положение, че в едно стадо може да има 50 собственика и част от това стадо може въобще да не влезе в територията, която е засегната?
Можете ли да ми обясните на мен как общините ще вземат отношение по органа, който налага санкцията, защото в този Закон, в стария му вариант и ние днес не предлагаме някакви промени, има няколко органа, които могат да наложат санкцията. МВР може да наложи санкция и ако Ви с каква сума, не знам как ще го приемем в зала този Законопроект? Нула цяло, нула, нула пет лева. (Смях и реплики.)
И други примери мога да дам! (Шум и реплики.) Много примери, достатъчно примери има, които показват, че ние днес с предложенията, които правим предлагаме една частична поправка, която няма практическа реализация, така че нашето лично мнение е, че в този формат Законопроектът няма как да бъде приет.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колеги, предлагам Ви да направим една работна група тук, като ще дадат от Министерството експерти и с нашите експерти от Комисията.
Да отложим, примерно, с два месеца приемането на този Законопроект и да съчетаем и двата. (Реплики.)
Предлагам Ви ние да си дадем срок до края на годината, за да може да бъде изработен. От Министерството изразяват готовност, така че няма проблеми и да го гласуваме.
Който е за отлагането на Законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Райков.
АДРИАН РАЙКОВ: Благодаря.
Аз имам процедурно предложение – все пак е необходимо да поставим някакъв срок на тази работна група. От кога тя ще започне да работи? От днес, добре. Благодаря.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Моля също така да уточним състава й днес. Не искаме да го размиваме, колега. Наистина е важен въпросът.
Предлагаме още днес да се предложи състав на тази работна група и да знаят от Министерството на земеделието, храните и горите с кого да си комуникират, а не така – да говорим за необозримото светло бъдеще. Четирима човека мисля, че са достатъчни.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Предлагам Ви по един човек от парламентарна група всеки да даде.
Моля за предложения, колеги, за да могат да се запишат:
- Даниел Йорданов от „БСП за България“,
- Александър Мацурев от ГЕРБ,
- Александър Сабанов от „Обединени патриоти“,
- Кръстина Таскова от „Воля“.
Моля да бъде записан съставът на работната група.
Уточняваме, че срокът й ще бъде до края на годината, за да бъде внесен Законопроектът. Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ, № 702-01-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 СЕПТЕМВРИ 2017 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на вносителя - Министерството на земеделието, храните и горите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък.
Този Закон е всъщност в изпълнение на т. 3 от Решение – Протокол № 28 на заседанието на Министерския съвет, проведено на 28 юни 2017 г., където е извършен преглед на административните услуги, предоставени по силата на следните действащи закони, които са видни от Законопроекта, който Ви е даден.
Установени са данни, налични в публичните регистри, които се поддържат от органите, които ги издават и които към настоящия момент е ненужно да поддържаме, затрудняват гражданите и бизнеса при заявяване на най-различни административни услуги, вследствие на което те би следвало да отпаднат.
Чрез отменянето на някои административни услуги, отпадане на изисквания на представяне на някои официални документи на хартиен носител, на копия също, от документи, считаме че по този начин, а и не само считаме, такава е политиката, ще бъдат облекчени и гражданите, съответно в нашата земеделска сфера.
Описани са във всичките закони какво се прави. Да не ги изброявам. На Законопроекта това му е целта. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, изказвания?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това, което виждаме, е промяната в 12 закона, като една част от предлаганите промени наистина касаят възможността да се облекчат административните процедури с намаляване на изискванията за документи, използване на регистри, но покрай тези предложения, които са направени, има и много странни предложения, които в никакъв случай не водят до извода, че се намаляват административните процедури, а точно обратното – до намаляване на контрола от страна на изпълнителните агенции.
И вземам пример: Законът за горите. В Закона за горите от Четиридесет и третото Народно събрание бяха приети изисквания и насоки, при които, например, трябваше без промяна на предназначението да се изграждат строителни обекти в горски фонд, като не се променя предназначението.
Едно от нещата, което е записано, е, че за навесите не се променя предназначението, ако те са съответно в лесоустройствените или горско-стопанските планове. Сега това отпада. Знаете ли колко навеси ще имаме около площадките за хеликоптери, които ги няма, между другото.
Извинявам се също, но в Министерството не знам дали си говорят по между си дирекциите, но в приема по Мярка 8.3 за горските мерки пише, че ще правим площадки, но тук площадки липсват, тоест как ще правим площадките за вертолети точно не ми е ясно, тоест със смяна на предназначението ще ги правим. Така излиза.
Отделно от това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – защо, когато едно трайно насаждение, това е инвестиция, както оризищата, така и хидромелиоративните съоръжения, има процедура, по която комисия разрешава това трайно насаждение да бъде бракувано или да бъде съответно запазено. Тук изведнъж казваме, че към трайните насаждения Министерството няма никакво участие.
Аз си представям случая: кандидатствала съм по САПАРД за трайно насаждение, примерно, орехи, лешници или каквото и да е било. Изведнъж те не се подпомагат и решавам да ги изкореня без да питам никой и ще създам череши, защото, виждате ли, черешите са еди-какво си. Няма как без участие на Министерството на такива земи, на които имате инвестиция, както са всички останали, да абдикирате от възможността и необходимостта да следите наистина тази инвестиция как се реализира.
По същия начин става въпрос за Държавния поземлен фонд, с който има някакъв договор, минават пет години, и съответно този, който е взел земята може да реши повече да не се занимава с трайни насаждения.
Има неща, на които искам тук да обърна внимание. Вчера получихме дневния ред. Самият Законопроект е много тежък. Това е на първо четене. И това са неща, които съм видяла буквално днес. Трябва много внимателно да се изследва всяка една промяна в различните закони, за да се види и да се отсее кое е административна процедура и кое се намалява, и кое е по същество промяна.
В Закона за опазване на земеделските земи – смяна на предназначението, връщат се средства, това е добре. Тази тема вече я коментирахме, но това не е административна процедура, че намаляват. Това е по същество промяна на Закона, както и по Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
Знаете ли какво се получава? Че ако си ветеринарен лекар в Закона пише, например, че трябва да се регистрираш. Тук намаляваме процедурата, че Ветеринарно-медицинският съюз ще даде от регистъра си името, обаче се изисква от всеки един ветеринарен лекар, когато си смени предназначението, без да е записано в Закона, съответно да си носи трудовия договор. Е, защо трудов договор трябва да носи, за да може да се запише и да работи на някой друг обект?
Има неща, които не са прецизирани, не са точни и аз смятам, че Законопроектът сигурно има своите достойнства, но смесването на това, което е възложено и прието като желание – да се намали административната тежест, е по-малката част, отколкото промени по същество в доста от законите, затова ние ще се въздържим и няма да подкрепим този Законопроект. Така или иначе, ще разучим внимателно и останалите предложения, които са направени от колегите от Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Други колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз ще помоля, господин Председател, наистина, независимо, че гласувах „за“, има неща, които трябва да бъдат отрегулирани.
Това, което каза проф. Бъчварова, специално за трайните насаждения, е абсолютно правилно. Изтекла е Програма САПАРД, имаш пет дка насаждения, изтекли са петте години наблюдаем период и можеш без абсолютно никаква санкция, без никаква комисия да си превърнеш трайното насаждение отново в нива, защото вече си изчерпал ресурса, който си получил от държавата. Взел си правата и не носиш задълженията по този договор, така че неща да бъде прецизирано.
Независимо, че гласувахме „за“, нека да бъдат изчистени тези неща, тъй като с един Закон се променят още десет, и освен административни понятия има и съществени други, вмъкнати между редовете.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,15 ч.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

ДИМИТЪР ГЕЧЕВ


Стенограф:

Вася ЙОРДАНОВА