1. Представяне на Проекта на програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз в частта „Земеделие и рибарство“ от министъра на земеделието, храните и горите.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 13

На 18 октомври 2017 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на Проекта на програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз в частта „Земеделие и рибарство“ от министъра на земеделието, храните и горите.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Добър ден на всички!
Имаме нужния кворум – откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

Предлагам да гласуваме дневния ред с точка единствена:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА НА ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ЧАСТТА „ЗЕМЕДЕЛИЕ И РИБАРСТВО“ ОТ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ.
Който е „за“, моля да гласува.
„Против“ и „въздържали се“ – няма.
Единодушно се приема.
Гости на нашето заседание днес са господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите; и госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите.

По първа точка давам думата на господин Порожанов.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Кафето ще го сложим в приоритетите, но точно това говорихме с председателя, ако сте о’кей, другата сряда, просто вземете решение – аз съм на разположение другата сряда, удобно е и за нашия екип.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Само да кажем от 14,30 ч. или от 15.00 ч., още тук да се разберем. (Реплики.)
Два и половина, решено е, добре.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В два и половина, заповядайте. Благодаря.
Ще имам възможност да Ви кажа някои по-рутинни неща, от гледна точка на организацията, но после ще Ви споделя и как стоят нещата вече в разговорите, тъй като преди малко идваме от летището.
Вчера имах изключително ценни срещи, които правя в преподготовката на председателството. Бях специален гост на Европейската народна партия в много тесен формат по покана на господин Дол, в която беше разгледана темата за ОСП. Направих срещи с председателя на Земеделската комисия господин Шекирски, поляка. С господин Дес, който е председател на Европейската народна партия в Европейския парламент, с госпожа Мюлер, която е председател на ALDE на либералите, а на 7-ми между Съвета на министрите и посещението на Кабинета – заседанието с комисарите, между 7-ми и 8-ми ще направя и останалите срещи с председателя на социалистите, със зелените и с други членове на комисиите от Европейския парламент. Разбира се, ще се видя и с двамата комисари по рибарство и по ветеринарните въпроси, тъй като ние с господин Хоган се виждаме едва ли не ежедневно.
Първо, бих искал да Ви дам малко повече информация по самата точка и след това ще Ви кажа от вчерашните разговори, така за мен някои интересни теми.
Както знаете, от началото на следващата година страната ни за първи път ще поеме ротационното представителство на Съвета и това е една голяма отговорност, като наистина искам да Ви уверя, че в момента екипът, който работи по председателството, е изключително отговорен. Заварих един много добър екип, повечето от Вас ги познават – госпожа Вълчева е тук. В същото време и екипът, който е от 11 или 12 човека в нашето постоянно представителство, е изключително активен, много мобилизиран и абсолютно в тонус на всички теми, които преди председателството, а и по време на председателството ще бъдат обсъждани. В непрекъснат контакт сме с ръководството на триото, а именно Естония, България и Австрия, като в частност основният приоритет при нас е в областта на земеделието, модернизирането и опростяването на общата селскостопанска политика. Това е най-общо казано.
Всеки от Вас вече е достатъчно запознат какво означава обща селскостопанска политика, колко е сложна, с колко направления, откъде се финансира, всеки един от фондовете от какво се състои вътре. Затова Ви го казвам много общо, но ще минем и малко по-нататък по самите теми.
Както знаете, очаква се съобщението на комисаря да бъде публикувано, в което ще бъдат дадени насоките за обсъждането по същество на различните варианти на политиката, да бъде в края на месец ноември. Това ще бъде една визия, съчетана в анализите на Комисията, във всички предложения на страните членки. Както и предния път на срещите, съм Ви споменал – мисля, че имах възможност и от парламентарната трибуна, хубавото е, че ние нямаме някакви съществени различия в бъдещето на ОСП, как тя да бъде структурирана, какви да бъдат приоритетите в нея с останалите страни членки. Още повече, че във формат Вишеградска четворка плюс България, Румъния, Словения, вече се присъединяват и прибалтийските държави, има една доста добре изградена визия по определени ключови въпроси – това дали да има съфинансиране по първи стълб, търсенето на баланс, изравняването на субсидиите, но после ще Ви кажа малко повече, между страните членки. Разбира се, като председателство ще трябва да организираме и провеждане на фокусирани дебати в Съвета на базата на съдържанието, на съобщението на Комисията. Целта е да се изведат основни моменти в позициите на държавите членки, което да подпомогне Комисията при разработването на законодателните предложения.
Конкретните законодателни предложения вероятно ще бъдат представени в края на българското председателство, като вчера се дебатира темата това да съвпадне успоредно с представянето на Многогодишна финансова рамка. Ще бъде малко сложно, от гледна точка на подготовка на законодателни предложения, но това е една много добра идея – законодателните предложения да бъдат заедно с финансовата рамка, която се очаква да бъде в края на месец май следващата година, в началото на месец юни. Разбира се, там е разковничето. Ние говорихме за това нещо.
С цел гарантиране на дългосрочна стабилност и предвидимост за селскостопанския сектор, считаме, че в контекста на обсъжданата ОСП, фокусът следва да бъде върху подобряване на сегашната структура и мерки на политиката, а не върху преразглеждането на основната политика. Всички страни членки са за запазване на всички силни страни на ОСП, а не да се обръща с краката нагоре и да се правят революционни промени. Всички искат запазването на СЕП, всички искат запазването на Rural development. Така че нюансите в едно или в друго могат да имат така наречените „еволюционни промени“. И тук в тези промени наистина акцентът, който трябва да бъде, е в опростяването на механизмите, на процедурите, за да може да се облекчат, както и европейската администрация, която се е разраснала много. Вчера имах много интересна среща, в която се говореше как само от съкращения в администрацията могат да се акумулират толкова милиарда там, толкова милиарда някъде другаде, но това ще разтовари по някакъв начин и бенефициентите, които трябва да отговарят на всички контроли, респективно управляващите органи и разплащателни агенции.
Въпреки очаквания негативен ефект върху бюджета на Европейския съюз в резултат на Брекзит, отново ще повторя, че сметката е между 11 и 12 милиарда евро дефицит от нетното донорство на годишна база на Великобритания в европейския бюджет. Разбира се, тук се добавят непланирани за финансиране политики в този програмен период, а именно миграция, сигурност на гражданите на Европейския съюз и горе-долу числото отива между осемнадесет и двадесет на годишна база.
Разбира се, имаше интересни идеи за начин на финансиране – дали увеличението на брутния вътрешен продукт в рамките на програмния период не би компенсирало по някакъв начин този дефицит, защото вноските са като процент от брутния вътрешен продукт. Аз лично не смятам, че това е работещо и активно, защото ръстът в Европа на икономиката не е както в Азия. Най-различни са схемите, но средният ръст е между 1-2% и така нататък. Така че едно увеличение на брутния вътрешен продукт не би компенсирало вноските, още повече като имате предвид, че всяко увеличение на брутния вътрешен продукт по някакъв начин е свързано и с лека инфлация. Ако имаме 2% увеличение – 1% инфлация, горе-долу се компенсират тези неща.
В качеството си на ротационен председател на Съвета България възнамерява да фокусира дискусиите върху запазване бюджета на ОСП, запазване на доказалите своята ефективност инструменти от настоящата структура на ОСП, включително схемата за единно плащане на площ, СЕП и обвързаното с производство подпомагане. Обвързаното с производство подпомагане е по-специфично за Централна и Източна Европа. Всички страни членки, участващи в срещите на Вишеградската група, са за това този къпъл съпорт да продължи. Дори имаше и призиви да се иска леко увеличение на процента, който, както знаете, таванът в момента е 13%. България се възползва от тавана, от общия пакет по СЕП на годишна база, или ние за тези 13% от 800 млн. евро, са около сто и малко отгоре милиона евро, обвързани с производство „подпомагане“, като тук, само припомням за Вас, са основните схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство“ и, разбира се, плодове и зеленчуци, включително и оранжерийно производство на зеленчуците. ОСП след 2020 г. трябва да бъде разбираема, с ниско ниво на бюрокрация, за да се улесни осъществяването на ролята й по отношение, както на земеделските производители, така и на потребителите.
По време на председателството имаме ангажимента да организираме провеждането в София на неформална среща на министрите на земеделието на държавите членки на Европейския съюз. Предвиждаме темата за дискусия на това заседание да бъде именно бъдещето на ОСП. В допълнение, българското председателство ще положи всички усилия да завърши успешно започнатите от естонското председателство тристранни преговори между Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия за постигане на споразумение по актуалните законодателни предложения в областта на рибарството. България също така ще продължи работата на естонското председателство за постигането на мандат на междуинституционални преговори по законодателните предложения във ветеринарната област, в областта на земеделската статистика и по отношение на спиртните напитки, на базата на която да се започнат триалозите в Европейския парламент.
Българското председателство ще продължи да наблюдава ситуацията на пазара, по специално пазара на чувствителните сектори като мляко и млечни продукти, говеждо, свинско, пилешко, плодове, зеленчуци. Внимание ще бъде обърнато и на ситуацията в сектора на захарта, предвид отпадането на квотната система през месец септември. Разбира се, тези анализи ги правят в Комисията, те излизат с едни тримесечни бюлетини. Последният бюлетин, запознахме се с него като се връщахме от Люксембург на предното заседание. Ситуацията на пазара е добра, обнадеждаваща е от гледна точка на възможност и цени.
Бих искал да Ви обърна внимание, че през последните две години, едно от основните усилия, което направи комисарят Хоган, е именно многобройни срещи във всякакви потенциални пазари за стоки на Европейския съюз – на Изток, разбира се, в Канада, включително и в Южна Америка.
Изключително важна е темата за нелоялните търговски практики. Очаква се законодателно предложение на Комисията през първата половина на 2018 г. и българското председателство ще проведе дискусия по него, в рамките на Съвета. Предложението се очаква през месец юни. То ще бъде в края на нашето председателство. Една тема доста обсъждана и, разбира се, тук основно се търси защита на производителите на по-малките и средни производители, които по-трудно биха се борили с големите вериги, търговци и така нататък. Проблемът с нелоялните търговски практики най-вече е свързан със спазване на договорни взаимоотношения, ангажименти, които да бъдат изпълнявани така, че да има своята гарантираност като реализация, разплащане и всякакви права един производител член на Европейския съюз.
Българското председателство приканва Комисията редовно да информира Съвета по земеделие и рибарство относно състоянието на международните двустранни и многостранни търговски преговори, а държавите членки ще имат възможност да изразят мнението си. Българското председателство ще се стреми към балансирани търговски споразумения, които да отчитат интересите на селското стопанство.
Отново подчертавам, че не ние като страна членка ще бъдем водещите. Това са преговори, които се водят от комисари, от службите на Комисията. Разбира се, има много деликатни споразумения, особено „Меркосур“ за търговията с Латинска Америка, която в различните видове взаимоотношения, които биха се формирали в контекста на по-благоприятни от митнически режими вносове, биха засегнали определени сектори, особено производството на говеждо месо, където ние не сме в най-силната си част, но затова изключително внимателно и аналитично се отнася Европейската комисия, службите на Комисията по тези споразумения.
В областта на рибарството българското председателство ще работи за гарантиране интереса на всички заинтересовани държави членки, които извършват риболовни дейности1 в рамките на двустранни споразумения и регионалните организации за управление на рибарството. Усилията ще бъдат посветени на подходящо представяне и координация на позицията на Европейския съюз на срещите, планирани от международни организации и крайбрежните държави по въпроси, свързани с рибарството.
В допълнение, като председател на Съвета, България ще има възможност да насочи вниманието към някои важни за страната ни теми, като например повишаване готовността на Европейския съюз за справяне с рисковете от разпространение на смятани доскоро за екзотични на територията на Европейския съюз заболявания по животните, законодателството по отношение на контрола и мерките за ограничаване и ликвидиране на някои заболявания, които в предишни години са смятани за екзотични на територията на Европейския съюз, но днес са непосредствена заплаха за животновъдството, което се оказа не толкова релевантно – говоря законодателството, и гъвкаво. Последният пример, това е заболяването от заразния нодуларен дерматит, който засегна няколко държави на територията на Европа.
В тази връзка изключително важно за България, особено като външна граница на Европейския съюз, е европейското законодателство да позволява гъвкавост на държавите членки за бързи и адекватни мерки при заплахи от възникване на заболявания на територията на страната при ограничаване и ликвидирането на огнища. По време на председателството предвиждаме в България да се проведе конференция на експертно ниво на тема „Трансгранични болести по животните“, актуални за Европейския съюз. Също така, българското председателство ще положи усилия за подпомагане унифицирано прилагане на стандартите за хуманно отношение към животните по време на транспорт, разписани в настоящото законодателство за хуманно отношение в Европейския съюз и извън него.
Целта на българското председателство е извършване на анализ на съществуващите изисквания към продължителност на транспорта и към пунктовете за почивка. Въпросът за транспортирането на живи животни, съгласно европейските изисквания, има важно значение за страната ни, имайки предвид географското й положение, засиления трафик на транспортни средства, превозващи живи животни, износа за трети страни от целия Европейски съюз. В рамките на изнесеното заседание на главните ветеринарни служители, което ще се проведе в България, е предвидена еднодневна конференция, именно по тази тема.
По време на българското председателство в Комисията ще се проведат още и изнесено заседание на ръководителите на фитосанитарните служби, неформална среща на генералните директори по горско стопанство, неформална среща на генералните директори по рибарство, конференция на директорите на разплащателните агенции и среща на съвместен Управител съвет по Ветеринарното споразумение с Канада. Това са събития, които се организират на всякакви нива в правителството. Това са основните събития, които ще бъдат, освен срещата на министрите, организирани в България.
Това, което не споменах, че сме в много активна комуникация и взаимоотношенията са, бих казал, прекрасни с Генералния секретариат на Комисията – Генералният секретариат, който има за основно задължение и функция да способства работата на всяка една държава, председател в периода, в който е. Генералният секретариат съпортва целия процес – от подготовката на документите, всички досиета, които се разглеждат, подготовката на всички работни групи към земеделския сектор. Преди малко повече от месец голям екип беше в София на двудневно обучение с около 100 служители на службите на Министерството, включително и второстепенните разпоредители, в което бяха представени всички актуални досиета, които ще бъдат разглеждани – ще продължат, няма да бъдат финализирани, които ще бъдат евентуално отворени за гледане по време на нашето председателство. Така че комуникацията там е на едно, бих казал, много, много добро ниво.
Връщаме се на основното предизвикателство. Каква да бъде ОСП и как да бъде финансирана? Може би разковничето отива в Многогодишното финансово споразумение. Това е първата основна тема. Как ще бъде балансиран бюджетът в Многогодишното финансово споразумение между всички фондове – кохезионни, структурни, социални, конкурентоспособност, двата земеделски, рибарство и така нататък, така че да се балансира дефицитът, който се очертава на годишна база?
Аз имах удоволствие в парламентарната зала на отговор на господин Абазов да Ви кажа, че ние земеделските министри до един отстояваме запазване на адекватно финансиране, защото това адекватно финансиране ще позволи на земеделския сектор да продължи своята работа без съществени сътресения.
Това, което на срещата вчера – основната, на която бях, на ЕНП и на всички срещи, които направих, с преди малко упоменатите от мен ръководители на сериозни нива в Европейския парламент беше, че трябва да има анализи, в които при едно евентуално намаление на бюджета за ОСП в следващите години с една абсолютна сума – 10% ли ще бъде, това са относителни дялове, разбира се, но едно намаление как би се отразило на финансирането на европейския земеделец, защото европейският земеделец освен, че има вътрешен пазар, той работи и на световния пазар. Да, има световна търговска организация. Тя се опитва да регулира нивата на взаимоотношенията в търговията, нивата на подпомагане в различните страни, но колкото и да ги регулира в края на краищата отново зависи както от Европейския съюз, така от бюджета на Щатите, така на китайските възможности – кой, как ще подпомага своите земеделски стопани.
Нашият призив, разбира се, беше да се запази този бюджет. Какво ще се случи накрая, решението ще бъде много сериозно дебатирано, както сред финансовите и премиерите на страните членки, разбира се, и в Европейския парламент. Но един анализ, затова какво ще се случи при едно намаление, трябва да има, защото всяко едно намаление ще се отрази. Тук е много сложна схемата, за да го гледаме абсолютно като едно цяло, но в зависимост от намалението и в зависимост от направленията на разходите има сектори, които биха били уязвими, дори не бих казал в средносрочен план, в краткосрочен план. Трябва да е ясно, че определени сектори не биха били конкурентноспособни и това ще доведе както до фалити, така и до икономическо, социално и политическо напрежение в страните членки.
Затова трябва да има едни предварителни анализи и те да бъдат гледани при формирането, защото едно е да се прави кохезионна политика, едно е да се правят коридорите. Да, там също имаме заетост, там също има инфраструктура, инфраструктурата създава бизнес, от друга страна обаче е един жизнен организъм като земеделския. Многократно сме разговаряли с Вас – един сектор, който е изключително перспективен, поради това че населението на планетата непрекъснато нараства и то трябва да бъде изхранвано с качествена храна. Втората не по-малко интересна тема. До момента във всичките срещи, които съм имал, това ще бъде заложено и в комюникето на комисаря Хоган, да се търси балансиране в субсидирането, в подпомагането на различните страни членки.
В момента новите страни членки – дванадесет, сме с доста по-ниски нива на субсидиране. Аз лично не мога да Ви кажа колко един български земеделски производител получава по-малко от един гръцки, защото е много относително. Там е на ферма субсидирането, при нас е по различни схеми и механизми, но при всички случаи този исторически план – страните от Централна и Източна Европа, присъедини се 2004 –2007 г., са с по-ниски нива.
Този дебат не е бил пълноценен при предишния програмен период. Настройката в момента е дебатът да бъде пълноценен и да се търси балансиране. Това е следващият анализ, за който аз имах възможността да пледирам да бъде извършен, защото, какви са нивата на субсидиране в различните страни членки, това може да го каже Комисията, на база на някакъв съпоставим алгоритъм в различните направления – дали в животновъдство, дали в това… Знаете, че едно животновъдство е оплетено и с гледане на фураж и така нататък, и така нататък.
Имах удоволствието в края на вчерашния ден от срещи да се срещна и поканих Вашите колеги българските евродепутати, които се занимават със сектор „Земеделие“. Госпожа Искра Вълчева дойде, господин Момчил Ненков и господин Оручев. Разговаряхме доста. Те имат много интересни идеи, друго си е и „кухнята“ там. С Момчил Ненков разгледахме доста интересни предложения, по които те работят в момента и ще имаме пълен съпорт.
В заключение, ще имаме възможност може би това ще ни бъде и една от основните теми, ако няма и някои други, които са чисто законодателни и интересни, за които в другата сряда може да продължим този разговор. Разбира се, сега бихме Ви отговорили на всички въпроси, за които сме в състояние в момента да направим, но темата ОСП, пречупена през структурата, пречупена през бюджета, пречупена през балансирането на тежестите за финансиране, ще бъде една тема, по която, да сме живи и здрави догодина по това време, да имаме затворени някои от щекотливите въпроси в момента ще бъде добре, но тя ще бъде актуална. Неслучайно това ще бъде актуалната тема и на нашето председателство. По време на нашето председателство тя само ще бъде започната. Разбира се, много са разговорите дали до изборите на новия Европейски парламент ще бъдат приети регламентите, с които да се стартира на база на рамката, но вече отиваме в една доста по-висока политика, в която аз не искам да влизам. Както знаете, аз обичам да се приравнявам като експерт. Благодаря засега.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Някой от колеги, ако иска да сподели нещо? Мисля, че господин министърът доста детайлно представи...
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Да продължа тогава.
Разговаряхме с Вас, че имаме позицията на бранша. Една много добра позиция, много професионално направена, което показа, че българските земеделци са на едно доста добро ниво не само в работата, която извършват, така както се казва, на полето и във фермите, но и в рамките на тяхната организираност.
В момента ние подготвяме нашата позиция, която ще изпратим до страните членки. Тя не се различава съществено от това. Да, имаме два основни стълба. В двата основни стълба – това са финансирането през Гаранционния фонд. Гаранционният фонд – ние трудно ще избягаме от СЕП. Да тръгнем да правим исторически данни за фермите, да плащаме на ферма, анализ, това е невъзможно, буквално е невъзможно. Добре би било обаче малко да се опрости първи стълб. Първи стълб в момента имаме, знаете, преди това бяха само директните плащания и едни между 3 и 5%, които можеше да се плащат за обвързано производство по намерение на страната членка, годишно заявени. Сега с новия регламент и с новото ОСП те станаха шест основни направления. Директното стана базово – всички са директни, имаме 30% „зелени“, имаме въпросното преразпределително плащане, което облагодетелства, както знаете, по-малките и средни, разбира се, защото 30 хектара не е малка територия и, разбира се, микроферми, необлагодетелствани райони и преизчислено разликата отива в базовото и 13% обвързаното, и памука в рамките малко над, и протеиновите до 15%. Това е един доста тежък административен процес. Доста тежък. Неслучайно се говори малко опростяване и на „зелените“ мерки, защото са много изискванията, много са критериите. В разговорите, които имахме вчера и с господин Дес се промъкна идеята, че би било добре „зелените“ да останат само в „Развитие на селски райони“ – втората ос, която финансира. Да се изтеглят от първия фонд, което лично за нас, смятаме, че би било добре, защото самото администриране е доста тежко. Разбира се, акцентира се много в контролите и вече за ползването на нови технологии за измерване, ползване на дронове. Ние няма как да изоставаме от този процес. Така че контролите трябва да ги оптимизираме с все повече и повече иновации, които да се ползват в този процес.
В „Развитие на селските райони“, там не върви, разбира се, обвързаното с производство, за което говорехме – 13-те процента в момента. Тук е малко деликатна темата. Нашият бранш каза така: искаме с количество и обвързано с качество. Да, много е добре. Леко противоречи на изискването да се стимулира количество към този момент, но смятам, че в рамките на всяка една нотифицирана схема, която бихме правили тогава, това трябва да го защитим, за да подпомагаме наистина по-реалните производители, които произвеждат и по-качествения продукт. Много ще кажат: ами какво правим с малките, те нямат възможност за инвестиции. Всеки по някакъв начин в един момент трябва да се адаптира към ситуацията. Едно нещо не може да продължава до безкрайност. Разбира се, никой няма да бъде оставен без да му бъде помогнато, без да му бъде дадена възможност да поправи едно или друго, в рамките на изискванията за качествените ферми.
Пазарните мерки също са важен инструмент. До момента не смятам обаче, че те много, много ни помагат. Най-ефективното нещо, което ние правим в момента са: финансирането може би за лозаро-винарската програма, тъй като виждате, че ние имаме един все по-прекрасен лозаро-винарски сектор, завършващ с едни прекрасни вина в тези близо 280 винарни, които имаме.
Другите схеми в момента се ползват частично. Знаете, интервенция на пазара. Имаше интервенция на пазара, която в България не е правена, за сухото мляко, сега в момента се чудят как да реализират сухото мляко, което пък, от друга страна, би разбалансирало добрите цени, които се получиха в млечния сектор в момента. Така че едни непазарни мерки винаги водят до компромисни решения във времето.
„Развитие на селски райони“ – много е важно Програмата, разбира се, важни ще бъдат и насоките в регламента, но е важно програмата, която ще направим, да бъде, поне на мен ми се струва, доста по-ефективна. Тук ще отворя една малко по-голяма скоба. Това го дебатирахме вчера на срещата. От известно време се прави сепариране на финансирането на „Развитие на селски райони“ с „Региони в растеж“. Едва ли не трябва да има връзка.
В момента какво правим? На така наречения „конкурентен принцип“ кандидатстват общините, който събере точки, който събере жители, други критерии и така нататък. Според мен може би трябва много внимателно да помислим в следващия програмен период да имаме целеви бюджети по области или поне в шестте региона, които имаме. Да се направи едно планиране не само по Rural development, но финансирането, което да бъде от „Региони в растеж“ и „Конкурентоспособност“. Хайде, социалните фондове, те са на друг признак. И да знаем, че в тези региони дали ще бъдат в шестте, или ще бъдат в двадесет и седемте, осемте области, да се знае, че те ще могат да разчитат на определен ресурс. Този конкурентен принцип в момента, в който по-добрите консултанти в един момент едва ли не дават преимущество на някой, който не може да си направи проекта.
Затова мисля, че тук съвместно с Вас, правейки една програма след известно време, би било добре да се направи планиране на инвестициите в тези райони. Защото в момента, инвестирайки в един от пътищата в едно от селата в област Видин, например – и какво от това, нали?! Да, имаме тук-таме нещо по-добро, в съседните две села обаче няма нищо. Така стана, че в тази Програма основно улици могат да се финансират там, където има повече население и отиваме в общинските центрове.
Затова темата беше поставена за взаимовръзката между останалите фондове и „Развитие на селски райони“ и, разбира се, „Гаранционният фонд“, защото парите отиват именно в създаването на бизнес там, те не са за инвестиции, но пък са за подпомагане на бизнеса. Това е една много интересна тема, тя си е по-скоро национална, но смятам, че е важна. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз разбирам тази дискусия наистина като поставяне на въпроси и това каква политика ще се стремим да реализираме чрез обща селскостопанска политика. И България не само в нейните приоритети, но и всички останали страни – членки на Европейския съюз. Затова трябва да говорим наистина какво се стремим да направим и как ще го реализираме, чрез общата селскостопанска политика.
Както и да вървят нещата по отношение на бюджета и на общата селскостопанска политика, сякаш насоката е наистина бъдат средствата по-малко, отколкото в този програмен период – поне такива са индикациите, предпоставките са такива. Има обективни причини това да се случи. Добре, че Министерството може да има различни варианти наистина при това как намалението на бюджета ще се отрази върху България по отношение на средствата, които тя би могла да усвоява по отношение на ОСП.
Първият проблем, който може би трябва да се постави, е как ще се справим с Програмата за развитие на селските райони в този програмен период, защото проблемите в първия програмен период доведоха до това, че по Програмата за развитие на селските райони ние имахме по-малък бюджет, тоест много е важно в този програмен период наистина да достигнем до индикаторите и да покажем политики, които са работещи, за да можем да търсим възможност съответно да си защитим нашата финансова рамка на базата на предложенията, които ще се правят.
Аз имам няколко въпроса, свързани най-вече с публикации, които съм срещала и където се обсъжда темата не само в България, но и от контекста на други представители на Европейската комисия, а то е свързано с втория стълб. Да кажем, че първият там може да има нюанси, той е важен за подкрепа на доходите. Има практики, има неща, които могат да се усъвършенстват, може да се опрости политиката, но вторият стълб е изключително важен. При него има едни нюанси, за които лично аз още нямам обяснение на предложенията.
Управлението на риска. Един въпрос, който и Вие казахте, господин Министър, че проблем са ветеринарните служби, тоест риска от болести, фитосанитарните. Всичко това са проблеми, които засега държавите ги решават със собствения си бюджет. Тоест, ако има заболявания при животните, ние отделяме от бюджета някакви средства. Сега се говори, че ще се управлява риска, чрез специализирани фондове ли ще бъдат, отчисления ли от втория стълб, които съответно да подпомагат именно решаването на тези кризи, или на този риск. Защото тенденцията е такава, че загубите за земеделските стопанства могат и да се увеличават, ако не се управлява, ако не се правят или не се осъществява превантивна дейност и контролните структури и органи, които се занимават с тази дейност не намерят подходящия път, за да могат съответно тези кризи да бъдат предотвратявани. Ние поне последните две години имаме доста сериозен негатив от болести, които в България засегнаха много земеделски стопани и доведоха до доста фалити от тази гледна точка, защото една компенсация никога не може да компенсира производството като цяло.
Това е единият въпрос, който, за мен е важно да знаем: има ли позиция и въобще как вървят разговорите в тази посока?
Второто нещо, което също ми се струва, че е важно да говорим, това е големият проблем за България – обезлюдяването на много райони, демографските въпроси и селските райони, като един от основните структурни елементи за земеделието. Малките и средни стопанства със заетост, осигуряват възможности за земеделско стопанство. Тоест, както казахте Вие, правим един път или канализация, но след време ние на практика по начина, по който вървим, няма да има и хора в тези селски райони, които да могат да развиват земеделие, а ресурсът – земята, е именно там. Така че, ако нашият приоритет е в селските райони да има устойчива заетост, да поддържаме малките и средни стопанства с техния бизнес в земеделието, защото земеделието е основното, което е работещо като отрасъл, съответно: какви насоки ще бъдат предприети по втория стълб, за да могат да се реализират такива политики?
Тоест, досега в разговорите на мен сякаш ми липсва посоката. А посоката, ако е заетост, ако е устойчиви доходи в земеделието, мерките трябва да са комплексни и наистина трябва да се обърне внимание върху тези чувствителни сектори, които създават заетост и които имат проблеми не само с производството, а те, както Вие казахте, имат проблеми вече и с пазара от нелоялни търговски практики, защото достъпът до пазарите на практика е ограничен. Да говорим сега за системи, в които ние се сдружаваме, кооперираме, това е доброволно решение на тези, които работят, тоест те трябва, първо, да съществуват, за да могат да се обединяват. Всякакви конструкции, които ние ще надграждаме в тази посока, ми се струват малко като желание добро, но като реализация трудно осъществимо.
И се надявам наистина в това председателство ние да имаме възможност да решим тези основни параметри на обща селскостопанска политика, особено по втория стълб, и да има консенсус Европа как трябва да изглежда, за да бъде и конкурентна спрямо всякакви други търговски споразумения, които създават проблеми за Общия европейски пазар и се вземат непопулярни пазарни мерки, тоест пазарната интервенция е резултат именно на това, че тази интервенция в повечето случаи не води до подобряване на земеделския сектор като цяло. Това са въпроси и разговори, но наистина е важно да чуя Вашето мнение особено по нещата, за които засега, за мен поне, няма отговор.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Други колеги?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, на мен би ми се искало нашите заседания, те са Ваши заседания, Вашите срещи тук да не бъдат само въпроси и отговори, а да бъдат размяна на мнения, на съвети и всичко, за което аз благодаря, защото Вие във въпросите си ни казахте доста интересни неща.
Така че поне за нас, за екипа, който работи в Министерството, е изключително ценно, както и да ни питате, но така и да ни давате Вашата информация, опит и да търсим все по-добри решения. Дори много ми беше интересна срещата вчера, която направихме с колегите от Европейския парламент. Да, те и разполагат с много информация. Така че това е моята молба към Вас.
Темите, разбира се, са изключително важни и двете. Има, разбира се, още 50 подобни не по-маловажни.
Първата, с финансовите инструменти и с рисковете. Дебатът беше – откъде да се финансират, защото наистина в момента там, където имаме проблем, дори ако тръгнем с проблемите с градушките, дори ако тръгнем от проблемите с болестите, всичко отива на националния бюджет. Единствените две помощи, които дойдоха, бяха свързани с пазара на млечните продукти – близо един милиард, които бяха предоставени, и за изтеглянето от пазара на определени плодове и зеленчуци, което беше частична мярка.
Аз бих ги разделил малко по-различно, професор Бъчварова. По първи стълб ние трябва да търсим евентуално осигуряване на целеви фонд или ресурс, който да компенсира загубите от различните – особено в момента няколко болести, най-вече африканската чума по свинете, която лекичко обикаля в Европа. Все още е далеч от нас. Взимаме някакви превенции. Разбира се, и климатичните промени, тъй като засушаването тази година удари Иберийския полуостров, но върви навсякъде.
Аз Ви казвам едно мое лично мнение. До момента никой не иска да си дава от парите за директни плащания – всяка страна членка, а пък ако питаме земеделците – всеки ги иска при него, но когато стане нещо, дайте да видим сега кой ще ни обезщети, нали, класика. Не е само наша родна марка.
Не би било лошо да се помисли, защото тук говорим за компенсиране на производството. Производството основно, в частта на подпомагане на приходите, това е основната идея на първи стълб – стабилност на доходите, върви през Гаранционния фонд. Затова, ако се прави някакъв подобен фонд за компенсиране, той трябва да бъде елемент на Гаранционния фонд.
И отново тук, аз съм го казвал на някои от срещите и навън, може да се помисли за създаване на един Гаранционен фонд, който на база на един анализ на Комисията, да се каже: да, той може да достигне един милиард или милиард и половина на база на вноски, по-точно от бюджетите на страните членки и той да застане на този таван, докато не започне да се изразходва. Това дали ще бъде милиард, дали ще бъде милиард и половина или 750, нека Комисията да направи анализа. В момента, в който възникне събитие, изразходват се за компенсиране на определена проблемна ситуация земеделците и се изразходват 40% от този фонд – да, той нека плавно да бъде запълнен до неговия таван и в последните една, две години евентуално да се търси решение за неговата реализация.
По „Развитие на селски райони“. Там по-скоро са финансовите инструменти, защото тук не трябва да търсим рисковете. Приемаме, че „Развитие на селски райони“ – да, разбира се, втора ос е по-различна, но там е компенсаторна мярка във втора ос основно. Тя има своя инвестиционен характер. Въпросът е в това с какви финансови инструменти могат да бъдат подпомагани производителите, така че да могат да реализират проектите си.
Най-различни са инструментите. Ние не сме от най-силните в тяхното прилагане. Дали ще бъде покриване на част от лихвата, дали ще бъде покриване на гаранции или дялови съучастия, това са основните направления на финансиране. Както знаете, България до този момент, още от предния програмен период и в момента, има един Гаранционен фонд. Той ползва Гаранционния фонд към Българската банка за развитие, той работи. Как работи? В момента не мога да Ви кажа, но работи, използва се. Той се капитализира с първия програмен период.
Затова по отношение на финансовите инструменти, госпожо Бъчварова, не сме влезли в някакви по-задълбочени разисквания, от гледна точка на ОСП-то. Да, Конференцията в Талин беше свързана с тези финансови инструменти, но по-скоро изказванията на колегите бяха – да, как трябва да ги има, как еди-какво си, колко е хубаво да ги има, като на неформална среща да го кажем.
Затова, разбира се, темата е много актуална. Знаете, че малко съм се занимавал с финанси. На мен лично ми е интересно. Затова и идеята ми да се капитализира един такъв фонд, за да има единно прилагане за всички страни членки от Европейския съюз. Защото, ако ние тръгнем да си правим наш собствен фонд, в зависимост от бедствието, пак ще опрем до националния бюджет. Финансовите инструменти, в момента не бихме могли да ги стартираме, тъй като вече сме в рамките – ако говорим за Гаранционния, си върви.
Другата опция беше да направим един механизъм за покриване на лихвите на земеделските производители по инвестиционни проекти по 4.1., по 4.2, по нещо друго, но ние вече сме в хипотезата на договаряне на тези бюджети. Всеки момент може би наредбата ще излезе. Ще пуснем заповедта за 4.2. Така че нямаме заделени бюджети, за да направим пакет за покриване на лихвите, а отделно за това ще ни трябва и определено време, а и лихвите в момента не са толкова драматични. Не са толкова драматични от гледна точка на това, че примерно в Германия земеделските производители взимат на 0,2%. Това ни беше на една от срещите, но и нашите земеделски производители с добро кредитно досие и с добра визия в банките също ползват много добри лихвени условия. Затова финансовите инструменти и Фонда за рисковете – няма нещо конкретно, върху което в момента да Ви кажа, че сме обсъдили или че върви в дебат.
Обезлюдяването. Да процесът е доста сериозен. Вие казвате: каква визия, има ли визия? Тя визията отново е комбинация от всички финансирания. Да, Гаранционният фонд отново в този, който извършва бизнес в тези места... Само ще Ви дам пример. Един мой познат, няма да му казвам името – белгиец, управляваше една от химическите компании, но и той реши да стане земеделец. В момента управлява близо 1000 декара във Видинско и направи 1000 кг зърно от декар. Беше толкова щастлив, искаше да създава „Клуб 1000“ в България. Така че навсякъде, където – независимо, че е във Видин и то пограничните райони там със Сърбия – навсякъде, където се приложат малко сърце и модерни визии за земеделие, може да се направи добро земеделие. Разбира се, отново комбинацията ще бъде във всички инструменти на ПРСР. Сега в момента – да, това са инвестиционните, но стартиращото е земеделието, стартиращото е самият земеделски бизнес. Самото обезлюдяване понякога ни оставя празни терени, но примерно тази година, мога да Ви кажа, че някои от сериозните земеделци, обработващи доста големи територии, се отказаха от доста от наетите си от Държавния поземлен фонд земи. Отказаха се, защото се избиха да дават големи ренти, в случая наем на държавата. Разбира се, отказаха се от по-неплодородни терени, отново, за съжаление, в Северозападна България, което отново създава предпоставки да няма бизнес.
Много е дълга темата. Тук не искам да Ви многословя в момента. Това няма да бъде елемент на регламента, то няма да бъде. Това ще бъде елемент на програмите – как ние ще си ги структурираме, как ще си направим. И затова едно структуриране на програмите по региониране, така да го кажа, смятам, че ще има един доста по-добър ефект от сегашния. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на всички!
Господин Министър, както Вие казахте и от това, което ни разказахте, информацията върви на различни нива. Естествено, че в Брюксел тя е на съвсем различно ниво от това, което пристига при нас, съответно при Вас. Ние, разсъждавайки от това ниво, което сме, възникват няколко такива въпроса.
Първият, които искам да поставя, е относно така наречената „превенция на риска“. Много добре е ясно, както и проф. Бъчварова каза в своето изказване, какво се случи през предходната година с редица земеделски производители. В този смисъл аз превенцията на риска я виждам в това да има национални програми за такава превенция и то програми, които да действат. Защото, сега ще Ви дам един пример, от Националната ветеринарна програма в момента са изключени паразити. Вие сам можете да го видите и да се запознаете и ще видите, че това, което Ви казвам е така. Наблегнато е на вируси и бактерии, паразитите са тотално изключени от Националната програма, тоест в тази област вече нямам превенция и чакаме да видим какво ще се случи.
Следващото, което е много важно, което Вие зачекнахте, само с няколко думи. Според мен е нужно ние да предприемем незабавни стъпки по райониране на страната, защото не навсякъде в момента всеки от земеделските производители, с оглед на добри печалби от предходни години, започва да засява съответно култури, които за него са рентабилни, но водят примерно до съществено изтощаване на почвите, защото почвените характеристики в цялата страна са абсолютно различни. В момента ние действаме към земята абсолютно хищнически, като тотално унищожаваме нейните продуктивни качества.
В последните няколко години, в стремежа си да удовлетворим постоянното нарастване на арендното заплащане в някои области на страната, се стига до такива парадокси – използване на много повече торове, особено в нитратно уязвимите зони това е голям проблем, с оглед да се изкарат максимални добиви, без да се интересуваме от това тази земя после в какво състояние ще я оставим. А това също е една превенция на риска, защото земята е национално богатство и ние трябва да я пазим, а не да се отнасяме така към нея.
Дисбалансите между районите са също различни, много различни. Арендните възнаграждения между Западна и Източна България са над три пъти като база, което води до неравнопоставено положение на различните производители и те от своя страна мислят как да запълнят тези дупки в собствения си джоб.
Другата тема е застраховането. Според мен задължителен елемент, който би трябвало ние да внесем и застраховането да стане абсолютно задължително, тъй като ние търсим помощ само от държавата, а според мен не е редно. Има си механизми, чрез които застрахователните и презастрахователни компании – макар че в България няма застрахователни, те са само презастрахователни, трябва да поемат своята отговорност, а не да търсим всички от държавата. Въпросът е обаче, че когато поискаш застраховка те посрещат с отворени обятия, а когато се случи застрахователното събитие започват едни безкрайни проверки и безумни твърдения и има доста голям отказ от застраховане.
Аз ще Ви дам елементарен пример как някои хора виждат темата „застраховане“. Събирайки се двама братя, големи производители, викат агента по застраховане. Той им предлага определена вноска хикс лева, няма да назовавам сумата. Хората казват: да, благодаря, вадим тези хикс лева и ги слагаме в нашата каса, заключваме я и ако сред една година нямаме застрахователно събитие, вадим ги и ги връщаме в оборота си. И ето, застраховахме се. Парите са си пак наши. Но това не е правилният вариант, но застрахователните компании са само в кредото си да прибират пари, а не да изплащат обезщетения.
Има и още доста неща, които можем да говорим, но това е от нашето ниво, защото ние, получавайки по-малко информация, не можем да тръгнем да направим план и развитие на нещата. Не искам да отнемам от времето. Мисля, че можем да намерим време за дискусии и да създадем нещо по-добро за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще си позволя само кратък коментар отзад напред. То същото като да играеш тото, да не си пускаш фиш и да си вземеш парите в края на годината и да спечелиш от тотото.
Застраховането. Темата с работата на самите застрахователи, тя не е само в земеделието, а и на други места, но пък е една интересна тема, за която може да поканите новото ръководство на КФН да бъде коментирано това нещо. Защото аз също имам, както и Вие, достатъчно разговори със земеделски производители, които ги притеснява този момент.
Миналата седмица, тъй като сме в едно трио с австрийците – работим изключително добре, помолих колегата да видим техния модел за застраховане и борба с градушките, защото това е една тема, която е деликатна, няма да я развивам в момента. В Австрия моделът е подчинен на задължителното застраховане на всеки земеделски производител. Когато има задължителни застраховки, винаги може да бъде намерен ресурс, включително за застрахователните компании, за финансиране на различни събития, включително и градушки. Тук не се съмнявам каква би била реакцията, ако направим едно такова законодателно предложение за задължително застраховане на всички, които получават субсидии. В Австрия е така, който иска да получава субсидии, трябва да застрахова площите, животните и така нататък.
Вие знаете, че това работи само и единствено към момента за Програмата за развитие на селските райони. Там, където има инвестиции, има ангажимент за пет години по време на мониторинга да бъде застраховано. Така че темата за застраховането просто не е някаква новина, че културата на застраховане в България не е на достатъчно ниво, така да го кажем.
Продуктивните качества на земята. Не съм най-добрият агроном, но наистина трябва да помислим в конкретния случай за Държавния поземлен фонд, който по същия начин би бил експлоатиран. Да, всеки един агроном си прави сеитбооборотите, дава си рецептата за пръскане, за поливане и за всичко, но след като излезе на десетата година, тук наистина трябва да помислим за това да има анализ на почвите при даване и при излизане, приемо-предавателен протокол и за съответни взаимоотношения, така да го кажа, да запазят състоянието. Доста сериозна тема. Защото съм присъствал на няколко форума – не само като министър съм присъствал, темата с изтощаването на почвата е много сериозна за нас. Всичките ни прекрасни добиви в един момент на определени места няма да се случват.
За превенцията на риска няма да повтарям нещата. Вие сте прав. Благодаря Ви.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Помня, че в последните проучвания, които Русенския университет прави с американска компания – над 40% от територията на страната от пробваните почви, съдържанието на хумус е под 3%. Има официални данни за това нещо.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Други колеги има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, аз откровено казано нямаше да взема отношение, ако не ме беше провокирал министърът, да казва: давайте съвети, ако имате опит в това отношение.
Имам самочувствието да кажа, че имаме достатъчно опит, защото лично съм участвал в много председателства на много страни досега, в многото мандати. Така че имам представа като цялостна организация на самото председателство, първо, правя забележка, говоря само за земеделската част, не за председателството като цяло. За цялостната организация на председателството на дадена страна и за темите, които се дискутират по време на това председателство – да, вярно, бяхме от страна на гостите много пъти. За първи път ни се отдава възможност ние да председателстваме, ние да организираме всички тези дискусии в частта „Земеделие“. Ще се опитам да говоря по концептуално, колеги, тъй като говорим за председателство, говорим за ОСП след 2020-та, а не за ежедневни, рутинни, текущи проблеми в земеделието.
Това, което забелязвам, господин Министър, е, че в това, което представихте като визия и като мероприятия, които Министерството ще организира по време на председателството, не видях никъде акцента, логото, в частта „Земеделие“ по време на нашето председателство. И тъй като говорим, че нашето председателство съвпада точно структурно на новата ОСП, би било добре в частта „Земеделие“ по време на нашето председателство също да има акцент, чисто земеделски като мото, като лого, което да върви през цялото време, сиреч това: кое е нашият основен приоритет в частта „Земеделие“ по време на нашето председателство. После се замислих и намирам, че е напълно нормално да липсва такова, поради това че нашата позиция, която ние смятаме да изразим като страна за новата ОСП е – ще го перифразирам, за да съм кратък – нищо няма да променяме. Ние сме доволни от това. Нищо няма да бутаме, ние сме о’кей.
Това е така, защото лично аз бих бил много внимателен в изказа, защото внимателно Ви слушах, като казвате, че „това е волята на браншовиците“. Те се обединиха и заявиха една обща единна позиция.
Лично бих бил много внимателен, защото точно тези браншовици още в първата година на приложението на новата ОСП, както се обединиха всичките и бяха единни, още на първата година ще започнат разнобой и недоволни под всякакви сфери. Вярвайте ми, имаме опита. Затова бих бил внимателен в този изказ. Така, както също бих бил внимателен в изказа, че „всички страни членки са на това мнение“. Цитирам, мисля, че така казахте.
Абсолютно съм сигурен, че всички страни не са на това мнение, защото, когато зададох този въпрос за ОСП и за позицията на България на парламентарния контрол, си направих труда да се подготвя и за позицията на всички страни, които я бяха изразили, и съм абсолютно сигурен, че ОСП няма да остане в този вид, както е нашето предложение, поради много причини.
Първо, заради това, че Великобритания излиза.
Второ, заради това че има съвсем нови обстоятелства.
И не на последно място, страните, които горе-долу диктуват посоката – примерно на Германия, на Франция, отношението за ОСП е съвсем различно от нашето. (Реплика: „Въобще не е различно.“)
Хубаво, ще видим.
Така че аз лично бих бил внимателно като говорим за браншовиците и за това, че почти всички страни членки са били на мнението ОСП да си остане в този вид. ОСП в този вид няма да остане, то е сигурно, защото хората говорят за управление на риска, за управление на доходността, за съвсем други неща, революционни, което при нас, ние казваме, че така ни е добре, ние така ще продължим. Да, браншовите организации се събраха, там общо взето всеки дърпа чергата към него. Въз основа на какви анализи те излязоха с тези предложения? Имаме ли анализи доколко директните плащания изкривяват пазарните условия? Нямаме. Имаме ли анализ на приложението по втори стълб, след като направихме тези милиони инвестиции, колко преработвателни мощности създадохме и колко суровинна база създадохме? Създадохме предприятия с 100 единици преработване и имаме създадени предприятия за суровина 10 единици. В този смисъл, като говорим концептуално, като говорим за нашето председателство, мисля, че в тази посока трябва да са разговорите ни. Да си коментираме нещата, за да може в края на краищата шестте месеца, в които ние ще председателстваме, първо, да дадем нашия принос за подобряването на ОСП като цяло и, второ, ако има някакви чисто български позиции, които ние ще защитим и които са полезни за нашето българско земеделие, да ги отстоим по време на нашето председателство.
В този смисъл и този, и следващите разговори, това не го казвам като упрек, да бъдат насочени малко в тази посока, за да сме си полезни един на друг и въобще за цялата страна. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
Господин Министър?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не виждам какво мога да коментирам по това изказване, съжалявам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Други колеги?
Ако нямате други въпроси, благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,10 ч.)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Димитър Гечев




Стенограф:
Красимира Коева