Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
06/12/2017
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. за второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 6 декември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. за второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,55 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колеги, имаме нужния кворум. Откривам днешното заседание.
Дневният ред, предложен за днес, е:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. за второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
Искам да направя едно уточнение, че по принцип трябва първата сряда да имаме блицконтрол, но тъй като министърът е в отпуск, имаме устна уговорка това да се проведе другата седмица.
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ние предлагаме първа точка да не се гледа днес въобще и да удължим времето, тъй като снощи материалите са получени последно като проект доста късно. Работният доклад е получен доста късно. Има промени и разминаване между това, което беше пращано преди това, и това, което е в работния доклад, и предлагам да поставим този въпрос на гласуване – за отлагане за следващо заседание на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Подлагам Вашето предложение на гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Ще подложа на гласуване дневен ред с единствена точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Някой от Министерството да представи Законопроекта.
Заповядайте.
ПЕНКА МАНЕВА-КЪНЕВА (БАБХ): Добър ден на всички!
Началник съм на отдел „Контрол на фуражите“, дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече беше обявено, позволете ми да Ви представя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.
С предлагания проект на Закон се цели осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) № 2015/786 за определяне на критерии за приемане на методи за детоксикация, прилагани за продукти, предназначени за хранене на животни. Тези продукти са замърсени и максимално допустимите нива са определени в Директива 2002/32/ЕО и тези предприятия, които ще извършват детоксикация на такива фуражи, трябва да бъдат одобрени съгласно Закона за фуражите във връзка с чл. 10 от Регламент № 183.
В Закона за фуражите се осигурява прилагането на този Регламент и се разписват процедурите за одобряване на предприятията и за предприемане на методите на детоксикация, като съответно са предвидени и административнонаказателни санкции при нарушаване на тези разпоредби.
През 2014 и 2015 г. при извършения официален контрол на фуражите се установиха нарушения на фуражната забрана, която е въведена с Регламент (ЕО) № 999/2001 г., и използването на преработени животински протеини във фуражи, за които тази забрана важи.
В тази връзка е разписано в Закона за фуражите, които са свързани с тази разпоредба, съответно са предвидени наказателни санкции и целта е да се съберат тези правила в един законодателен акт, което ще облекчи както операторите във фуражния сектор, така и компетентните органи – тези, които извършват този контрол. Съответно са предвидени административнонаказателни разпоредби, които да имат съответния възпитателен, предупреждаващ и разубедителен ефект при установяване на нарушения от страна на операторите във фуражния сектор.
Другата основна промяна, която се предвижда, е, че съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за фуражите дейностите, които попадат в обхвата на чл. 9 на ниво първично производство на фуражи и свързаните с тях операции, се извършват от лица, които са вписани по чл. 15, ал. 2 във връзка с Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани с цел съответствие на данните. До настоящия момент регистърът се предоставяше ежемесечно от Министерството на земеделието, храните и горите. Предлаганата промяна е обвързана с това, че срокът е съобразен с пререгистрацията съгласно тази Наредба.
Освен това Законопроектът създава правна уредба за търговия с фуражи, предлагани чрез средствата за комуникация от разстояние. Към настоящия момент съгласно Регламент № 767/2009 г. е предвидено, че на територията на Европейския съюз правилата и изискванията към фуражите се отнасят и към тяхната търговия чрез средствата за търговия от разстояние. В Закона за фуражите до настоящия момент не бяха разписани такива правила, като с този Законопроект се разписват такива правила и изисквания относно тази търговия от разстояние.
Освен това се разписват правила, отнасящи се до обучението на операторите във фуражния сектор, които упражняват дейност на всеки един етап от производството, обработката, съхранението, транспортирането, разпространението и използването на фуражите при храненето на животните. Определя се, че поне веднъж на три години наетият персонал е получил обучение по въпросите за хигиената и безопасността на фуражите, които съответстват на извършваната от тях дейност. По този начин се изпълняват изискванията на чл. 17 от Регламент № 178/2002 и чл. 6 от Регламент № 183/2005, с което се казва, че операторът гарантира безопасността на фуражите. Обучението е елемент от пререквизитните програми, които всеки един оператор трябва да има въведени и да изпълнява – „Добри земеделски практики“. Тези изисквания са включени в директно приложимото право на Европейския съюз в сектора на фуражите.
Към настоящия момент в действащия Закон за фуражите издаването на ветеринарния сертификат и самата процедура за издаване на същия – подаването на заявленията, ставаше с препратка към Закона за ветеринарномедицинска дейност. С предложените промени процедурата се разписва в Закона за фуражите, като единствената цел е това да облекчи бизнеса и компетентния орган, така че правилата за издаването на тези сертификати да бъдат в един законодателен акт.
Освен това е въведено определение за „пратка“ в Раздел „Допълнителни разпоредби“, с което се улеснява практическото и еднакво прилагане на това понятие.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите ще се осигури прилагането в националното законодателство на нормативните актове на институциите на Европейския съюз в сектора на фуражите.
Освен това изменението и допълнението на Закона за фуражите е в изпълнение и с приетото от правителството решение за облекчаване на административните процедури, което е свързано и е съобразено с Решение № 496 на Министерския съвет от месец август 2017 г.
Предприети са мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. Отпаднали са документи, които са изисквани на хартиен носител, или е предвидено, при наличие на публични регистри, контролните органи да извършват служебно проверка на необходимата информация.
С изменението и допълнението на Закона за фуражите се предлага изменение и в Закона за ветеринарномедицинска дейност. Основното изменение, което се прави, е въвеждането на нови членове, които са свързани основно с препоръка на Европейската комисия при извършен одит в България с референтен № DG (SANCO)/2012-6454-МR с цел оценка прилагането на контролните мерки по хуманно отношение към животните във ферми и по време на транспорт. Препоръката изисква да се гарантира в Република България спазването на чл. 25 от Регламент № 1 от 2005 г. и да бъдат въведени санкции при нарушаване на изискванията за движението на животни по време на транспорт.
В тази връзка искам да обърна внимание, че живите животни по време на транспортиране се придружават от шофьори, които в повечето случаи не са граждани на съответната държава. Затова практиката в държавите членки е да се налагат санкции директно на граничните пунктове. На територията на Република България има одобрени осем гранични инспекционни пункта, като за внос на живи животни към настоящия момент са одобрени три такива. Това са Капитан Андреево, Калотина и летище София. На официалните ветеринарни лекари, които работят на тези гранични инспекционни пунктове, ще бъде вменено в служебните задължения да налагат глоби с фиш в предвидените от закона случаи.
Освен това със Закона за ветеринарномедицинската дейност се предлага изменение в това – тогава, когато имаме подадено заявление за разрешаване на ветеринарномедицински продукт в съответствие с Директива 2001/82 на територията на Република България, и тогава, когато имаме подадено заявление по образец до изпълнителния директор, към което трябва да бъдат приложени мостри от съответния ветеринарномедицински продукт и необходимостта от анализирането на тези мостри за съдържание на активно вещество в този ветеринарномедицински продукт, предложението е да се даде възможност, при липса на такава лаборатория на територията на Република България, тези мостри за анализи на ветеринарномедицинския продукт, преди получаването на лицензия, да се изпращат за анализи в лаборатории в друга държава – членка на Европейския съюз.
Освен в Закона за ветеринарномедицинската дейност, чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите се правят изменения и допълнения в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. През месец май 2016 г. Европейската комисия прие Делегиран Регламент 2016/1237 за допълване на Регламент № 1308/2013 по отношение на правилата за прилагане на системата на лицензии за внос и износ, с които специалният лицензионен режим за внос на коноп – семена и необработен коноп, преминава към общия режим за лицензиране на вноса на земеделски продукти от трети държави.
Считано от 6 ноември 2016 г. вносът на коноп (сортови семена от коноп за посев, конопени семена, които не са предназначени за посев и необработен коноп) се осъществява след представяне пред митническите власти на лицензия за внос AGRIM. Тази лицензия се издава от министъра на земеделието, храните и горите като компетентен орган съгласно правото на Европейския съюз и чл. 9 и чл. 15 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Тази промяна налага отмяната на чл. 29в от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, тъй като след 6 ноември 2016 г. няма да се прилага специалният лицензионен режим за внос на коноп.
Предложената промяна е и в изпълнение на препоръките на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия по получено чрез електронната система „EU Pilot“ запитване със съответния референтен номер.
Посочените по-горе промени в европейското право отменят общия Регламент за администриране на системата за лицензиране на вноса на земеделски продукти от трети държави – Регламент № 376/2008 за определяне на общи подробни правила на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти. Това налага да бъдат променени текстовете на Закона.
Само още нещо бих искала да кажа. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за фуражите е представен на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България на проведената от тях научна конференция през месец февруари 2017 г. и на Петата национална среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България, проведена също през месец февруари 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дебатите.
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да влезем в дебати по същество, искам да взема отношение по процедурата.
Предлаганият Законопроект е изработен и се внася от Министерския съвет. Доколкото си спомням, цитирам по памет, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание казва: когато в такъв случай Законопроектът се внася от Министерския съвет, го докладва член на Министерския съвет. Разбирам, че министърът е в отпуск, поне да беше заместник-министър. (Реплика.) Да, ако него го няма, един от заместник-министрите. Поне да беше шефът на Агенцията по храните. (Реплика.) Ако не беше шефът на Агенцията по храните, да беше някой от неговите заместници. Ако някой от неговите заместници не иска да идва, поне да беше дошъл директорът на дирекцията.
Моите уважения към зооинженер Кънева – началник на отдел, но това е неуважение към парламентаризма, и следващия път мисля, че ще докладва някой младши експерт.
Господин Председател, искам да помоля следващия път да се спазва Правилникът и законопроектите, които се докладват от Министерския съвет, да се докладват така, както е разписано в Правилника. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
Аз мисля, че има представител на директор дирекция – д-р Чобанов.
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ: Добър ден! Директор съм на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Предлагам да продължим с дебатите.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Преди да се изкажа по същество за Законопроекта, имам няколко въпроса, на които моля да бъде отговорено, тъй като експертното ниво е представено добре.
Мен лично ме притесни възможността за търговия с фуражи чрез средства за комуникация от разстояние. Защо?
Защото, първо, отникъде според мен не произлиза необходимостта да въведем такова изискване.
Второ, това, което е записано като Регламент, на база на кой Регламент и съответно коя алинея от Регламента се посочва? Раздел в този Регламент говори за етикетиране, но не говори: сега тук ще искаме да се регистрират, пък ще продават, та ще предлагат, и накрая аз просто не оставам с впечатление, че този начин на търговия едва ли е в полза и на земеделските стопани. Това, че храните могат да се продават, и се прави, за фуражите е нещо съвсем различно, предвид всичките изисквания, които Вие имате към компоненти, към съответно начин, по който трябва да бъдат предоставени изискванията към тях.
Ако може, този въпрос малко по-сериозно да ни обясните: защо се налага въобще това предложение?
Тук се променя пак Законът за ветеринарномедицинската дейност. Той се променяше и в Закона за семената и посадъчния материал. Отново си говорим за ветеринарномедицински препарати и в единия, и в другия закон. Честно да Ви кажа, става едно голямо объркване за това, че в два законопроекта, които разглеждаме – единият на второ, другият на първо четене, пак коментираме тази тема.
Аз лично чух как по време на обсъждането на Закона за държавния бюджет, в Комисията по бюджет и финанси казаха, че капиталовите разходи на Министерството на земеделието, храните и горите ще бъдат насочени към изграждането на лабораторен капацитет на Агенцията по храните. Вие тук ни казвате, че като не може да се справите с оценката на ветеринарномедицинските препарати, те ще отиват в лаборатории, които са в страни в Европейския съюз, и съответно данните ще са ползват.
Разбирате ли? Ние предполагаме, че няма да се справим и не искаме да се справим. Записано така в Закона, това означава, че въобще няма да търсим под каквато и да било форма решение в България. А такъв капацитет е необходим, Вие го знаете. Има проблеми, но така или иначе не се вземат мерки.
Ако може да ми разясните това, което е предложено в „Заключителните разпоредби“ на Закона, свързано с отговорностите на общините. Сега Вие казвате в чл. 133, че „общинските съвети определят с наредба местоположението на стопанските сгради за животни и обема на животновъдната дейност в урегулирани поземлени имоти, както и правомощията на кмет на общината в прилагане на принудителни административни мерки“.
Какво очаквате от тази наредба? Те могат да си приемат всякаква наредба. Може да си кажат: 100 пчелина може да има в урегулиран имот. Каква е ролята на БАБХ тук? Вие имате наредби, които имат някаква такава задължителна… Но тези наредби, които ще си приеме общинският съвет, ако в общинския съвет половината се занимават с животновъдство, в някакъв момент те ще си приемат толкова хубава наредба, че тя няма да има никаква връзка с останалите контролни функции, които изпълняват, или наредби.
Защо го слагате и така написано, смятате ли, че върши някаква работа? Все пак наредбата трябва да отговаря на някакви изисквания, на регламенти, на директивите. В противен случай наредбата може да бъде направена по хиляда начина и съответно да бъде…
Или пък: правомощия на кмета за прилагане на принудителни административни мерки. Аз така го разбирам: в наредбата пише, че ако даден животновъден обект например не отговаря на изискванията на наредбата, кметът едва ли не може да бъде този, който ще премахне този животновъден обект. Интересно е от гледна точка на това предложение, най-малко че така записано, едва ли нещо може да подпомогне.
Тук също има едни предложения за хранителното банкиране. Законът за храните не е приет, там няма още никакви идеи, но тук казваме, че как… Банкирането дали ще остане в Закона за храните, аз не знам, но вече е записано тук като възможност.
Общо взето това са моите въпроси. Законопроектът е доста тежък и сложен, предвид факта че европейското законодателство, което се прилага, и промените, които предлагате, сигурно са важни, но пък има и неща, които са извън това законодателство, и молбата ми е да получим отговор.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте за отговори.
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (БАБХ): Аз ще започна с последния въпрос по отношение наредбата на общините, а после ще дам възможност на госпожа Манева да отговори на останалите въпроси.
Наредба на общините – имаше подобна възможност до момента, в който Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването съществуваше. Тази Наредба даваше хигиенно-защитните норми за защита на населението от животни и животновъдни обекти, разбира се, и от други дейности. Но с отпадането на тази Наредба, на практика няма наредба, която да регулира това.
Като цяло работата на Агенцията по храните и на ветеринарната й част от нея е да се грижим за здравето, за безопасността на храните, но с акцента върху здравето и безопасността на животните, тоест по-скоро нашата служба защитава животните от хората, а не хората от животните. В този случай няма европейско законодателство, което категорично да казва къде може да има животновъден обект и къде не може да има. И в тази връзка, ако имаше такова действащо законодателство, щяхме директно да го използваме.
В момента Законът в настоящия си вид предвижда, че кметовете регулират движението на животните, регулират изобщо устройството на територията, включително и с плановете за разпределение на различни обекти, трасиране на улици и така нататък, но те на практика нямат възможност да регулират самото изграждане или обема на животновъдната дейност, която се намира в общините. Това нещо е коментирано със Сдружението на общините, тъй като на практика в големите градове няма никакви възможности те да регулират къде да се изгражда животновъден обект и къде не. Имаше такива наредби, общините си бяха приели, като впоследствие при стартиране на съдебна процедура тези наредби отпадат като наредби, които нямат правно основание. Това е идеята за поставяне на такава възможност в Закона. С този текст даваме възможност на общините да изработят наредба, която касае съответната община. На практика очакването е тази наредба да не бъде еднолично написана от кмета. Там си има общински съвети, на които основната дейност е да регулират взаимоотношенията в общината и стопанската и животновъдната дейност в този смисъл. Така че очакваме с тази наредба да се урегулират в някаква степен нещата и да дадем възможност на общините да си свършат задачите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева.
ПЕНКА МАНЕВА-КЪНЕВА: Благодаря, госпожо Бъчварова, за поставените въпроси.
По отношение на търговията от разстояние. Това е нещо, което е регламентирано, както вече е записано в Регламент № 767 още през 2009 г., и реално ние живеем във време, в което тази търговия става все по-всеобхватна. В останалите държави членки има правила, които разписват именно тази търговия от разстояние. Ние се опитваме с това предложение за изменение на Закона за фуражите да вкараме такива правила. Така или иначе нашите производители извършват търговия от разстояние. Имат интернет страници, чрез които предлагат фуражи. Въпросът е те да уведомят компетентния орган, за да знаем кои са тези от тях, които наистина извършват такава търговия от разстояние, за да може контролът да бъде идентичен както по отношение на физическите проверки в самия обект, така и по отношение на това, което се предлага на интернет страниците на самите оператори във фуражния сектор.
Освен това тук попадат и търговците, Вие много добре знаете, търговците като такива големи оператори, които предлагат и храни за домашни любимци. Храните за домашни любимци са вид фуражи и попадат под обхвата на законодателството за фуражите. Режимът е уведомителен, тоест те трябва да уведомят Българската агенция по безопасност на храните, че извършват такава дейност, да знаем къде са техните офиси, за да може да се извършва последващ контрол, както на останалите оператори, които имат физически предприятия.
Дано отговорът да Ви е задоволил. (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Да, защото това е единственият първи правен акт в Европейския съюз, в който се споменава за търговия от разстояние – дистанционна продажба. Тя попада в обхвата на Регламента за хигиена на фуражите, тъй като там в този чл. 9, на основанието на който се извършва регистрацията на операторите, е обхваната цялата верига. Но Регламентът е правен 2005 г. Последващият Регламент е 2009 г. и затова упоменаването е в този Регламент. Освен това в преамбюла на Регламент № 767 също има записано съображение, което обхваща търговията от разстояние.
Идеята е единствено и само да се урегулира процесът в България и те да бъдат подложени на контрол, тоест да знаят, че има ясно разписани правила, които важат и за тях. Така или иначе те в момента съществуват, така или иначе те в момента извършват дейност.
По отношение на втория въпрос ще се опитам да обясня. Това, което чух, много ме зарадва – че се мисли в посока да бъдат създадени лаборатории на територията на Република България. Това е една прекрасна възможност, но колкото и лаборатории да създадем – изказвам личното си мнение в момента – винаги ще има някакъв анализ, който да ни убегне от обхват. Съгласете се, че показателите, по които се извършват анализите, особено за лекарствените вещества, не са толкова много. Нека да имаме тази правна възможност, че когато на територията на Република България ние не разполагаме с лаборатория, която да извършва анализ за определена активна субстанция, да може да използваме лабораториите на другите държави членки. Това не означава, че всички проби за анализ, при наличието на такива акредитирани лаборатории в България, ще бъдат изпращани в други държави членки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Бъчварова, надявам се, че сте доволна от отговорите. Искате ли да вземете отношение? (Реплики и оживление.)
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние от парламентарната група на БСП за България ще се въздържим по този Законопроект, тъй като по тези въпроси има доста неща, които не са изчистени. И самото време е доста кратко, и въпросите, които проф. Бъчварова отправи, ми се струва, че не бяха добре обосновани. Затова от нашата парламентарна група ще се въздържим.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Искам само да Ви напомня, че това е първо гласуване, така че ще има време между първо и второ да се прецизират текстовете.
Други колеги?
Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз нямам въпрос, а по-скоро между първо и второ четене да видим това с общините. То просто не е сериозно. Да не кажа: нито един, но по-голямата част от общинските съвети нямат капацитет. Аз съм бил председател на Общински съвет – Силистра, и знам как работят общинските съвети. Не говоря за София и големите градове като Варна, Бургас и Пловдив примерно, но няма капацитет. Обикновено се преписва наредбата, която е на Министерството, и тя служи за подложка на всичко, което се пише.
При положение че Вие казахте, че няма такава и е отпаднала, защо трябва да възлагаме функции, които са Ваши, на общините? Видно е, че има някакъв проблем. Няма такъв капацитет в общините да сложим проверяващи и да ходят да проверяват. Всъщност те няма да проверяват. Вие ще проверявате по тяхна наредба, така ли да го разбирам? Те ще проверяват по тяхна си наредба. (Реплики.) Това между първо и второ четене са преодолими неща като цяло.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Други колеги? Няма.
Прекратявам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Гечев
Стенограф:
Валентина Меченова
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 6 декември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. за второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,55 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колеги, имаме нужния кворум. Откривам днешното заседание.
Дневният ред, предложен за днес, е:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. за второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
Искам да направя едно уточнение, че по принцип трябва първата сряда да имаме блицконтрол, но тъй като министърът е в отпуск, имаме устна уговорка това да се проведе другата седмица.
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ние предлагаме първа точка да не се гледа днес въобще и да удължим времето, тъй като снощи материалите са получени последно като проект доста късно. Работният доклад е получен доста късно. Има промени и разминаване между това, което беше пращано преди това, и това, което е в работния доклад, и предлагам да поставим този въпрос на гласуване – за отлагане за следващо заседание на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Подлагам Вашето предложение на гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Ще подложа на гласуване дневен ред с единствена точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Някой от Министерството да представи Законопроекта.
Заповядайте.
ПЕНКА МАНЕВА-КЪНЕВА (БАБХ): Добър ден на всички!
Началник съм на отдел „Контрол на фуражите“, дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече беше обявено, позволете ми да Ви представя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.
С предлагания проект на Закон се цели осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) № 2015/786 за определяне на критерии за приемане на методи за детоксикация, прилагани за продукти, предназначени за хранене на животни. Тези продукти са замърсени и максимално допустимите нива са определени в Директива 2002/32/ЕО и тези предприятия, които ще извършват детоксикация на такива фуражи, трябва да бъдат одобрени съгласно Закона за фуражите във връзка с чл. 10 от Регламент № 183.
В Закона за фуражите се осигурява прилагането на този Регламент и се разписват процедурите за одобряване на предприятията и за предприемане на методите на детоксикация, като съответно са предвидени и административнонаказателни санкции при нарушаване на тези разпоредби.
През 2014 и 2015 г. при извършения официален контрол на фуражите се установиха нарушения на фуражната забрана, която е въведена с Регламент (ЕО) № 999/2001 г., и използването на преработени животински протеини във фуражи, за които тази забрана важи.
В тази връзка е разписано в Закона за фуражите, които са свързани с тази разпоредба, съответно са предвидени наказателни санкции и целта е да се съберат тези правила в един законодателен акт, което ще облекчи както операторите във фуражния сектор, така и компетентните органи – тези, които извършват този контрол. Съответно са предвидени административнонаказателни разпоредби, които да имат съответния възпитателен, предупреждаващ и разубедителен ефект при установяване на нарушения от страна на операторите във фуражния сектор.
Другата основна промяна, която се предвижда, е, че съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за фуражите дейностите, които попадат в обхвата на чл. 9 на ниво първично производство на фуражи и свързаните с тях операции, се извършват от лица, които са вписани по чл. 15, ал. 2 във връзка с Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани с цел съответствие на данните. До настоящия момент регистърът се предоставяше ежемесечно от Министерството на земеделието, храните и горите. Предлаганата промяна е обвързана с това, че срокът е съобразен с пререгистрацията съгласно тази Наредба.
Освен това Законопроектът създава правна уредба за търговия с фуражи, предлагани чрез средствата за комуникация от разстояние. Към настоящия момент съгласно Регламент № 767/2009 г. е предвидено, че на територията на Европейския съюз правилата и изискванията към фуражите се отнасят и към тяхната търговия чрез средствата за търговия от разстояние. В Закона за фуражите до настоящия момент не бяха разписани такива правила, като с този Законопроект се разписват такива правила и изисквания относно тази търговия от разстояние.
Освен това се разписват правила, отнасящи се до обучението на операторите във фуражния сектор, които упражняват дейност на всеки един етап от производството, обработката, съхранението, транспортирането, разпространението и използването на фуражите при храненето на животните. Определя се, че поне веднъж на три години наетият персонал е получил обучение по въпросите за хигиената и безопасността на фуражите, които съответстват на извършваната от тях дейност. По този начин се изпълняват изискванията на чл. 17 от Регламент № 178/2002 и чл. 6 от Регламент № 183/2005, с което се казва, че операторът гарантира безопасността на фуражите. Обучението е елемент от пререквизитните програми, които всеки един оператор трябва да има въведени и да изпълнява – „Добри земеделски практики“. Тези изисквания са включени в директно приложимото право на Европейския съюз в сектора на фуражите.
Към настоящия момент в действащия Закон за фуражите издаването на ветеринарния сертификат и самата процедура за издаване на същия – подаването на заявленията, ставаше с препратка към Закона за ветеринарномедицинска дейност. С предложените промени процедурата се разписва в Закона за фуражите, като единствената цел е това да облекчи бизнеса и компетентния орган, така че правилата за издаването на тези сертификати да бъдат в един законодателен акт.
Освен това е въведено определение за „пратка“ в Раздел „Допълнителни разпоредби“, с което се улеснява практическото и еднакво прилагане на това понятие.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите ще се осигури прилагането в националното законодателство на нормативните актове на институциите на Европейския съюз в сектора на фуражите.
Освен това изменението и допълнението на Закона за фуражите е в изпълнение и с приетото от правителството решение за облекчаване на административните процедури, което е свързано и е съобразено с Решение № 496 на Министерския съвет от месец август 2017 г.
Предприети са мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. Отпаднали са документи, които са изисквани на хартиен носител, или е предвидено, при наличие на публични регистри, контролните органи да извършват служебно проверка на необходимата информация.
С изменението и допълнението на Закона за фуражите се предлага изменение и в Закона за ветеринарномедицинска дейност. Основното изменение, което се прави, е въвеждането на нови членове, които са свързани основно с препоръка на Европейската комисия при извършен одит в България с референтен № DG (SANCO)/2012-6454-МR с цел оценка прилагането на контролните мерки по хуманно отношение към животните във ферми и по време на транспорт. Препоръката изисква да се гарантира в Република България спазването на чл. 25 от Регламент № 1 от 2005 г. и да бъдат въведени санкции при нарушаване на изискванията за движението на животни по време на транспорт.
В тази връзка искам да обърна внимание, че живите животни по време на транспортиране се придружават от шофьори, които в повечето случаи не са граждани на съответната държава. Затова практиката в държавите членки е да се налагат санкции директно на граничните пунктове. На територията на Република България има одобрени осем гранични инспекционни пункта, като за внос на живи животни към настоящия момент са одобрени три такива. Това са Капитан Андреево, Калотина и летище София. На официалните ветеринарни лекари, които работят на тези гранични инспекционни пунктове, ще бъде вменено в служебните задължения да налагат глоби с фиш в предвидените от закона случаи.
Освен това със Закона за ветеринарномедицинската дейност се предлага изменение в това – тогава, когато имаме подадено заявление за разрешаване на ветеринарномедицински продукт в съответствие с Директива 2001/82 на територията на Република България, и тогава, когато имаме подадено заявление по образец до изпълнителния директор, към което трябва да бъдат приложени мостри от съответния ветеринарномедицински продукт и необходимостта от анализирането на тези мостри за съдържание на активно вещество в този ветеринарномедицински продукт, предложението е да се даде възможност, при липса на такава лаборатория на територията на Република България, тези мостри за анализи на ветеринарномедицинския продукт, преди получаването на лицензия, да се изпращат за анализи в лаборатории в друга държава – членка на Европейския съюз.
Освен в Закона за ветеринарномедицинската дейност, чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите се правят изменения и допълнения в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. През месец май 2016 г. Европейската комисия прие Делегиран Регламент 2016/1237 за допълване на Регламент № 1308/2013 по отношение на правилата за прилагане на системата на лицензии за внос и износ, с които специалният лицензионен режим за внос на коноп – семена и необработен коноп, преминава към общия режим за лицензиране на вноса на земеделски продукти от трети държави.
Считано от 6 ноември 2016 г. вносът на коноп (сортови семена от коноп за посев, конопени семена, които не са предназначени за посев и необработен коноп) се осъществява след представяне пред митническите власти на лицензия за внос AGRIM. Тази лицензия се издава от министъра на земеделието, храните и горите като компетентен орган съгласно правото на Европейския съюз и чл. 9 и чл. 15 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Тази промяна налага отмяната на чл. 29в от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, тъй като след 6 ноември 2016 г. няма да се прилага специалният лицензионен режим за внос на коноп.
Предложената промяна е и в изпълнение на препоръките на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия по получено чрез електронната система „EU Pilot“ запитване със съответния референтен номер.
Посочените по-горе промени в европейското право отменят общия Регламент за администриране на системата за лицензиране на вноса на земеделски продукти от трети държави – Регламент № 376/2008 за определяне на общи подробни правила на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти. Това налага да бъдат променени текстовете на Закона.
Само още нещо бих искала да кажа. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за фуражите е представен на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България на проведената от тях научна конференция през месец февруари 2017 г. и на Петата национална среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България, проведена също през месец февруари 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дебатите.
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да влезем в дебати по същество, искам да взема отношение по процедурата.
Предлаганият Законопроект е изработен и се внася от Министерския съвет. Доколкото си спомням, цитирам по памет, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание казва: когато в такъв случай Законопроектът се внася от Министерския съвет, го докладва член на Министерския съвет. Разбирам, че министърът е в отпуск, поне да беше заместник-министър. (Реплика.) Да, ако него го няма, един от заместник-министрите. Поне да беше шефът на Агенцията по храните. (Реплика.) Ако не беше шефът на Агенцията по храните, да беше някой от неговите заместници. Ако някой от неговите заместници не иска да идва, поне да беше дошъл директорът на дирекцията.
Моите уважения към зооинженер Кънева – началник на отдел, но това е неуважение към парламентаризма, и следващия път мисля, че ще докладва някой младши експерт.
Господин Председател, искам да помоля следващия път да се спазва Правилникът и законопроектите, които се докладват от Министерския съвет, да се докладват така, както е разписано в Правилника. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
Аз мисля, че има представител на директор дирекция – д-р Чобанов.
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ: Добър ден! Директор съм на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Предлагам да продължим с дебатите.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Преди да се изкажа по същество за Законопроекта, имам няколко въпроса, на които моля да бъде отговорено, тъй като експертното ниво е представено добре.
Мен лично ме притесни възможността за търговия с фуражи чрез средства за комуникация от разстояние. Защо?
Защото, първо, отникъде според мен не произлиза необходимостта да въведем такова изискване.
Второ, това, което е записано като Регламент, на база на кой Регламент и съответно коя алинея от Регламента се посочва? Раздел в този Регламент говори за етикетиране, но не говори: сега тук ще искаме да се регистрират, пък ще продават, та ще предлагат, и накрая аз просто не оставам с впечатление, че този начин на търговия едва ли е в полза и на земеделските стопани. Това, че храните могат да се продават, и се прави, за фуражите е нещо съвсем различно, предвид всичките изисквания, които Вие имате към компоненти, към съответно начин, по който трябва да бъдат предоставени изискванията към тях.
Ако може, този въпрос малко по-сериозно да ни обясните: защо се налага въобще това предложение?
Тук се променя пак Законът за ветеринарномедицинската дейност. Той се променяше и в Закона за семената и посадъчния материал. Отново си говорим за ветеринарномедицински препарати и в единия, и в другия закон. Честно да Ви кажа, става едно голямо объркване за това, че в два законопроекта, които разглеждаме – единият на второ, другият на първо четене, пак коментираме тази тема.
Аз лично чух как по време на обсъждането на Закона за държавния бюджет, в Комисията по бюджет и финанси казаха, че капиталовите разходи на Министерството на земеделието, храните и горите ще бъдат насочени към изграждането на лабораторен капацитет на Агенцията по храните. Вие тук ни казвате, че като не може да се справите с оценката на ветеринарномедицинските препарати, те ще отиват в лаборатории, които са в страни в Европейския съюз, и съответно данните ще са ползват.
Разбирате ли? Ние предполагаме, че няма да се справим и не искаме да се справим. Записано така в Закона, това означава, че въобще няма да търсим под каквато и да било форма решение в България. А такъв капацитет е необходим, Вие го знаете. Има проблеми, но така или иначе не се вземат мерки.
Ако може да ми разясните това, което е предложено в „Заключителните разпоредби“ на Закона, свързано с отговорностите на общините. Сега Вие казвате в чл. 133, че „общинските съвети определят с наредба местоположението на стопанските сгради за животни и обема на животновъдната дейност в урегулирани поземлени имоти, както и правомощията на кмет на общината в прилагане на принудителни административни мерки“.
Какво очаквате от тази наредба? Те могат да си приемат всякаква наредба. Може да си кажат: 100 пчелина може да има в урегулиран имот. Каква е ролята на БАБХ тук? Вие имате наредби, които имат някаква такава задължителна… Но тези наредби, които ще си приеме общинският съвет, ако в общинския съвет половината се занимават с животновъдство, в някакъв момент те ще си приемат толкова хубава наредба, че тя няма да има никаква връзка с останалите контролни функции, които изпълняват, или наредби.
Защо го слагате и така написано, смятате ли, че върши някаква работа? Все пак наредбата трябва да отговаря на някакви изисквания, на регламенти, на директивите. В противен случай наредбата може да бъде направена по хиляда начина и съответно да бъде…
Или пък: правомощия на кмета за прилагане на принудителни административни мерки. Аз така го разбирам: в наредбата пише, че ако даден животновъден обект например не отговаря на изискванията на наредбата, кметът едва ли не може да бъде този, който ще премахне този животновъден обект. Интересно е от гледна точка на това предложение, най-малко че така записано, едва ли нещо може да подпомогне.
Тук също има едни предложения за хранителното банкиране. Законът за храните не е приет, там няма още никакви идеи, но тук казваме, че как… Банкирането дали ще остане в Закона за храните, аз не знам, но вече е записано тук като възможност.
Общо взето това са моите въпроси. Законопроектът е доста тежък и сложен, предвид факта че европейското законодателство, което се прилага, и промените, които предлагате, сигурно са важни, но пък има и неща, които са извън това законодателство, и молбата ми е да получим отговор.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте за отговори.
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (БАБХ): Аз ще започна с последния въпрос по отношение наредбата на общините, а после ще дам възможност на госпожа Манева да отговори на останалите въпроси.
Наредба на общините – имаше подобна възможност до момента, в който Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването съществуваше. Тази Наредба даваше хигиенно-защитните норми за защита на населението от животни и животновъдни обекти, разбира се, и от други дейности. Но с отпадането на тази Наредба, на практика няма наредба, която да регулира това.
Като цяло работата на Агенцията по храните и на ветеринарната й част от нея е да се грижим за здравето, за безопасността на храните, но с акцента върху здравето и безопасността на животните, тоест по-скоро нашата служба защитава животните от хората, а не хората от животните. В този случай няма европейско законодателство, което категорично да казва къде може да има животновъден обект и къде не може да има. И в тази връзка, ако имаше такова действащо законодателство, щяхме директно да го използваме.
В момента Законът в настоящия си вид предвижда, че кметовете регулират движението на животните, регулират изобщо устройството на територията, включително и с плановете за разпределение на различни обекти, трасиране на улици и така нататък, но те на практика нямат възможност да регулират самото изграждане или обема на животновъдната дейност, която се намира в общините. Това нещо е коментирано със Сдружението на общините, тъй като на практика в големите градове няма никакви възможности те да регулират къде да се изгражда животновъден обект и къде не. Имаше такива наредби, общините си бяха приели, като впоследствие при стартиране на съдебна процедура тези наредби отпадат като наредби, които нямат правно основание. Това е идеята за поставяне на такава възможност в Закона. С този текст даваме възможност на общините да изработят наредба, която касае съответната община. На практика очакването е тази наредба да не бъде еднолично написана от кмета. Там си има общински съвети, на които основната дейност е да регулират взаимоотношенията в общината и стопанската и животновъдната дейност в този смисъл. Така че очакваме с тази наредба да се урегулират в някаква степен нещата и да дадем възможност на общините да си свършат задачите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева.
ПЕНКА МАНЕВА-КЪНЕВА: Благодаря, госпожо Бъчварова, за поставените въпроси.
По отношение на търговията от разстояние. Това е нещо, което е регламентирано, както вече е записано в Регламент № 767 още през 2009 г., и реално ние живеем във време, в което тази търговия става все по-всеобхватна. В останалите държави членки има правила, които разписват именно тази търговия от разстояние. Ние се опитваме с това предложение за изменение на Закона за фуражите да вкараме такива правила. Така или иначе нашите производители извършват търговия от разстояние. Имат интернет страници, чрез които предлагат фуражи. Въпросът е те да уведомят компетентния орган, за да знаем кои са тези от тях, които наистина извършват такава търговия от разстояние, за да може контролът да бъде идентичен както по отношение на физическите проверки в самия обект, така и по отношение на това, което се предлага на интернет страниците на самите оператори във фуражния сектор.
Освен това тук попадат и търговците, Вие много добре знаете, търговците като такива големи оператори, които предлагат и храни за домашни любимци. Храните за домашни любимци са вид фуражи и попадат под обхвата на законодателството за фуражите. Режимът е уведомителен, тоест те трябва да уведомят Българската агенция по безопасност на храните, че извършват такава дейност, да знаем къде са техните офиси, за да може да се извършва последващ контрол, както на останалите оператори, които имат физически предприятия.
Дано отговорът да Ви е задоволил. (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Да, защото това е единственият първи правен акт в Европейския съюз, в който се споменава за търговия от разстояние – дистанционна продажба. Тя попада в обхвата на Регламента за хигиена на фуражите, тъй като там в този чл. 9, на основанието на който се извършва регистрацията на операторите, е обхваната цялата верига. Но Регламентът е правен 2005 г. Последващият Регламент е 2009 г. и затова упоменаването е в този Регламент. Освен това в преамбюла на Регламент № 767 също има записано съображение, което обхваща търговията от разстояние.
Идеята е единствено и само да се урегулира процесът в България и те да бъдат подложени на контрол, тоест да знаят, че има ясно разписани правила, които важат и за тях. Така или иначе те в момента съществуват, така или иначе те в момента извършват дейност.
По отношение на втория въпрос ще се опитам да обясня. Това, което чух, много ме зарадва – че се мисли в посока да бъдат създадени лаборатории на територията на Република България. Това е една прекрасна възможност, но колкото и лаборатории да създадем – изказвам личното си мнение в момента – винаги ще има някакъв анализ, който да ни убегне от обхват. Съгласете се, че показателите, по които се извършват анализите, особено за лекарствените вещества, не са толкова много. Нека да имаме тази правна възможност, че когато на територията на Република България ние не разполагаме с лаборатория, която да извършва анализ за определена активна субстанция, да може да използваме лабораториите на другите държави членки. Това не означава, че всички проби за анализ, при наличието на такива акредитирани лаборатории в България, ще бъдат изпращани в други държави членки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Бъчварова, надявам се, че сте доволна от отговорите. Искате ли да вземете отношение? (Реплики и оживление.)
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние от парламентарната група на БСП за България ще се въздържим по този Законопроект, тъй като по тези въпроси има доста неща, които не са изчистени. И самото време е доста кратко, и въпросите, които проф. Бъчварова отправи, ми се струва, че не бяха добре обосновани. Затова от нашата парламентарна група ще се въздържим.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Искам само да Ви напомня, че това е първо гласуване, така че ще има време между първо и второ да се прецизират текстовете.
Други колеги?
Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз нямам въпрос, а по-скоро между първо и второ четене да видим това с общините. То просто не е сериозно. Да не кажа: нито един, но по-голямата част от общинските съвети нямат капацитет. Аз съм бил председател на Общински съвет – Силистра, и знам как работят общинските съвети. Не говоря за София и големите градове като Варна, Бургас и Пловдив примерно, но няма капацитет. Обикновено се преписва наредбата, която е на Министерството, и тя служи за подложка на всичко, което се пише.
При положение че Вие казахте, че няма такава и е отпаднала, защо трябва да възлагаме функции, които са Ваши, на общините? Видно е, че има някакъв проблем. Няма такъв капацитет в общините да сложим проверяващи и да ходят да проверяват. Всъщност те няма да проверяват. Вие ще проверявате по тяхна наредба, така ли да го разбирам? Те ще проверяват по тяхна си наредба. (Реплики.) Това между първо и второ четене са преодолими неща като цяло.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Други колеги? Няма.
Прекратявам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. за първо гласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Гечев
Стенограф:
Валентина Меченова
