1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. – за второ гласуване;
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19.01.2018 – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 22


На 24 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. – за второ гласуване;
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19.01.2018 – за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започваме заседанието.
Уважаеми колеги, днешното редовно заседание се провежда по следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 702-01-51, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2017 г. – за второ гласуване;
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2018 – за първо гласуване.
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли?
Позволявам си като председател да си дам думата.
По искане на Министерството на земеделието и храните, което е нормално да уважим, и неотложни ангажименти в по-късен час на друго място на ресорния заместник-министър госпожа Кръстева, моля да преместим точка втора и тя да стане точка първа: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2018, да стане първа точка, а точка втора, сегашната първа точка.
Има ли противно предложение на направеното предложение?
Ако няма, моля да гласуваме дневния ред в реда, в който го предложих току-що.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против няма, въздържал се – 1.
Приема се с мнозинство.



Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, № 802-01-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 ЯНУАРИ 2018 – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
За представяне на Законопроекта давам думата от името на вносителя – Министерството, на ресорния заместник-министър госпожа Кръстева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сега ще Ви дам малко информация във връзка с изменението – кое налага това изменение, и после ще дам думата на колегата за технически въпроси, ако има такива.
На практика изменението на този чл. 41 не води до фактическа промяна на ситуацията с правните основания за ползване на земеделски земи. Изменението се налага във връзка с постъпила жалба в Европейската комисия, с която е заведена наказателна процедура през 2016 г. срещу България, в която Европейската комисия казва, че изброените правни основания в Закона за подпомагане на земеделските производители, респективно в Наредба № 5, не са достатъчно изчерпателни.
В тази връзка е направено изменение на чл. 41, на който текстовете са съгласувани с Европейската комисия в този му вид, и на практика за момента процедурата е спряна, като сме поели ангажимент да направим тази корекция. Подчертавам, че по същество не се променя нищо, правните основания за ползване остават като изисквания за допустимост на земеделските стопани. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на господин Праматаров.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Здравейте.
Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Георги Праматаров – директор на дирекция в Министерството на земеделието, която де факто е отговорна специално за тези промени в Закона за подпомагане на земеделските производители – чл. 41.
Както каза и госпожа Кръстева, от две години след кореспонденции, имейли, конферентни връзки, разговори и така нататък, наистина Европейската комисия отстоява едно мнение, че конкретно в старите разпоредби на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители има съмнения за ограничаване на достъпа до директни плащания на дадени земеделски стопани или потенциални кандидати за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ конкретно, като това ограничение е в две посоки, тоест ограничение, което е недопустимо, съгласно европейските регламенти в тази сфера.
Както каза госпожа Кръстева, от една страна, има съмнение, че се ограничава достъпа до директни плащания чрез подаване на заявление, тоест невъзможност да бъдат подадени заявления от потенциални кандидати, които не са включени в това изброяване, което е налично към настоящия момент в чл. 41 от Закона и, от друга страна, това изискване земята да бъде на разположение на земеделските стопани, което го има по същия начин казано в Регламента е със сигурност по тълкуването и на Европейската комисия, условие за допустимост за подпомагане, а не условие за кандидатстване, тоест нещо, което трябва да бъде проверено. Ти, естествено, можеш да го провериш и когато се подава заявление, да се даде насока, да се даде възможност на земеделския стопанин да знае какво е положението към момента, когато кандидатства, за да коригира евентуално някакви нередности навреме, но в крайна сметка, както казах, това е условие за подпомагане. Тоест нещо, което се проверява, след като заявлението вече бъде подадено.
В този смисъл са и промените, които са направени така, според моето мнение, че едновременно да отпаднат тези съмнения на Европейската комисия за потенциално ограничаване достъпа до директни плащания и същевременно да не се промени, или да се промени минимално, ситуацията с подаването на заявления и с обработката им за директни плащания по време на предстоящата кампания и следващите кампании, тоест да не се допуска заявяване без правно основание, ако има такова – да бъде санкционирано по съответния ред, тоест като над декларирани площи.
В ИСАК не се предвиждат никакви промени, свързани с контроли и други подобни неща, с изключение на това, както казах, че е дадено заявление, което евентуално се подава без достатъчно правни основания, ще подлежи не на автоматично, както беше досега, изключване от подпомагането, като автоматично третирано като недопустимо за по-нататъшна обработка, невалидно, а ще бъде обект на допълнителна проверка, която, ако потвърди, че правно основание липсва, заявлението ще бъде санкционирано. Тоест само една допълнителна стъпка вкарана в процедурата, за да бъде изпълнено второто изискване на Комисията и притеснение, което казахте, а именно условието за допустимост, а не за кандидатстване. Общо-взето това е основното.
Имаше и други моменти, които не касаеха тази процедура, в която сме в момента, които не касаят законови наредби, които вече са синхронизирани, да го кажем, и частично тази процедура е отпаднала, но останалата й част касае Закона. Пак потвърждавам, с кореспонденция по имейл се даде на Европейската комисия насоката, в която работим, и съответно имаше отговор, че тази насока удовлетворява притесненията и жалбата и в случай, че бъдат приети и видими тези промени, тогава ще бъде прекратено производството, ако – не, то самото производство продължава с наказателната си част. Това е.
Ако има някакви по-детайлни въпроси, също мога да ги коментирам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на представилите Законопроекта.
Уважаеми колеги, въпроси имате ли?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, заместник-министър и колеги! Аз имам конкретни въпроси, на които държа да получа отговор.
Първо, в българския език няма понятие „разположение на земи на земеделския стопанин“. Преводът, ако го приемате едно към едно, Вие рискувате да вкарате, както предишната конвенция, за която има много шум, че ние говорим с понятия, които ги няма в използването на понятийния апарат в България. Какво значи „разположение“ – земята да бъде на разположение на земеделския стопанин. Имаме други понятия.
Параграф 4. „Правното основание се регистрира по реда на закона за собствеността.“
Къде точно? Кой параграф, по какъв начин в Закона за собствеността ние регистрираме правното основание и тука казвате, че ще правите софтуер, който се надявам да го направите, но няма срокове. Защото в Закона имаше за подпомагане едни срокове, които не бяха изпълнени. Аз го разбирам, че това ще е такъв софтуер или нещо друго. Въобще, какво се има предвид?
Вие казвате: ограничаване достъпа на потенциалните земеделски стопани до земята. Така ли? Тогава, защо имаме допустим и недопустим слой? За да не ограничаваме достъпа, не трябва да имаме недопустим слой. Ние казваме, че допустимия слой е 36, 37, 38, а всичко останало е обект на преценка, контрол, което влиза в допустимия слой. Това пак не го разбирам как се случва като идея.
В края на краищата ние ще кажем ли какво е правно основание? Ще ми ги изброите ли, защото казахте, че не са пълни правните основания. Кажете някое, което не е пълно, което досега е изредено в Закона.
По другите неща нямам въпроси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на господин Праматаров да отговори на Вашите въпроси.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Благодаря.
По първата забележка.
„На разположение“ наистина е опит за използване на думата, която се съдържа в регламента, която е „at disposal“, което не е нито „стопанисване“, както имаше преди дума в Закона, защото „стопанисване“ означава нещо да правиш върху тази земя, а „ползване“ също не е пълна. Просто всякаква дума, която се види по-коректна от тази, няма никакъв проблем да бъде заменена, още повече че ние така или иначе, мисля, реферираме към члена, за който става въпроса в регламента. Може би трябва да се изброяват няколко термина, които пак няма да бъдат много точни и няма да бъдат пълни, но специално по тази дума нито някой държи кой знае колко да е тя, нито просто да казва най-добре какво се има предвид, а какво се има предвид е описано в следващата алинея, а именно да има регистрирано правно основание. Ние това имаме предвид, използвайки тази дума, за да стане ясно, че не само я превеждаме, а как я разбираме. На Европейската комисия и на земеделските стопани, и на всички да е ясно, че под думата „на разположение“, както е написана в регламента, ние разбираме да имаш регистрирано правно основание за нейното ползване в специализирания софтуерен продукт.
За специализирания софтуерен продукт, тъй като на всички е ясно, че откакто – 2014-а или 2015 г. беше променен този чл. 41, ние нов софтуерен продукт в Министерството нямаме и затова под софтуерна продукция се разбира този, който е съществуващ към момента и съществува от 1999 г., а именно така наречената „Ферма ползване“. Там се регистрират правните основания и откакто има такова понятие „правни основания“ от 2015 г. ние ползваме информацията, която е регистрирана в тази „Ферма ползване“.
Тя има няколко разклонения или подсистеми – „Ползване“, „Собственост“ и така нататък, тоест тази система „Ферма“, която в началото е започнала от земеразделянето да подкрепи и така нататък, в момента изпълнява функцията на софтуера, който ползваме ние, защото все пак не работим само на хартия, тоест изобщо не работим на хартия, а регистрацията в този софтуерен продукт „Ферма“ е водещата, оттам се извличат данните и оттам се изпраща към Разплащателната агенция вече групирани по ползватели. Именно това значи – по реда на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, защото този софтуер „Ферма ползване“ е направена във връзка със Закона за собствеността и ползване на земеделските земи още от 1999 г. и там си има определен ред, по който се регистрират правни основания.
По отношение на изброяването. В момента то не е изобщо пълно. Например, след като е направено това изброяване в Закона има споразумения за пасищни площи и споразумения за трайни насаждения, каквито не фигурираха преди година и половина. Съответно сами изпадаме в ситуация, докъде ще гледаме какво е изброено в Закона и докъде ще гледаме това, което е всъщност налично в този софтуерен продукт „Ферма“ и което е в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи е описано. Да не говорим за Закона за гори, Закона за задължения и договори и така нататък – все закони, в които можеш да имаш някакво правоотношение между собственик и Закон за аренда и така нататък. Тоест препращаме към Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, защото той като цяло, заедно с правилника си урежда начина, по който ще бъдат регистрирани всички възможни правни основания, по всички възможни закони в тази, така наречена „Ферма“.
Това е по първи, втори и четвърти въпрос.
По третия въпрос по-скоро трябва да използваме термина „достъп до подаване на заявления“. Това е по-нормалния термин. Достъпът до подпомагане, всъщност има предвид възможността да подадеш заявление. Ако ограничим човек, поради непълно изброяване на правни основания или поради някакви други причини, още към момента на подаване на заявление в кампанията и му кажем, че не може да подава заявление, това е проблемът. А вече, веднъж подал заявление – дали ще бъде подпомогнат, или не, това си зависи от изпълнение на всички ангажименти, които поема земеделският стопанин с подаване на заявление, тоест там вече се намесва допустимият слой, теренни проверки, административни проверки и всякакви. Ние тук говорим още за първоначалния достъп до директни плащания, тоест за подаване на заявление. Някой, който не е подал заявление, той априори е изключен и това е нещото, което се променя с този чл. 41 – да няма някой, който е изключен, да си подаде заявление, стига да отговаря на реалните, съществуващите условия за подаване на заявление, а от там нататък се проверява дали е допустим за получаване на такова подпомагане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров иска думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Три месеца бях въртян като дъвка в Министерството по казус, който сега сигурно, ако се приеме в този вид Закона, ще бъде мултиплициран. Касае се именно за случая – „сляп на карти не играе“. Такъв беше отговорът на Министерството до Държавен фонд „Земеделие“ за едни добросъвестни земеделски производители, които са си дали съответно документите върху правните си основания и идва някой, който Вие сега вкарвате в системата, подава документи, а той няма правно основание, обаче служителите го пропускат това нещо. Този беше случаят, с който три месеца ме дъвкаха. Служителите пропускат това нещо и съответно добросъвестният стопанин, в случая овчар, не получава субсидия, защото има припокриване, защото има сблъсък на интереси на двама, които са очертали едни и същи позиции, без той да знае. Това означава, че сега всеки, който бъде допуснат – служители, ще бъдат уволнявани за това, че са допуснали грешки и че са допуснали хора, които са подали документи и са направили съответна вреда на добросъвестен човек. Това е едно.
Второто е, че в този Закон аз с недоумение разбирам, че всъщност Министерството няма как, то е заплашено от наказания, от санкции и така нататък, и то си измива ръцете и казва: хайде, оправяйте се там със Закона за собствеността, на всички останали, които са в играта. Защо? Защото щели да се появят нови случаи на правни основания. Като се появят нови случаи на правни основания – ние затова сме в Народното събрание, веднага да ги отразим.
В случая, ние казваме, хайде сега, вече ги няма тези правни основания, които са изброени тук и за които сме спорили седмици наред – госпожа Бъчварова знае, този списък, който е сложен там. Няма да имаме списък.
Какво правим обаче в случая, когато той е масов и аз сега какво ще обясня, когато отида в моя избирателен район, когато арендаторът „Х“ – съответният бей там в общината, е с правните основания, внася си документите и не е внесъл рентата. Тук в стария закон това беше казано, че този човек няма правно основание. Сега по новите разпоредби той ще има правно основание. Това е изключително опасно и аз призовавам народните представители да не одобряват – само заради това нещо, цялото предложение за Закон.
Другото нещо. Сега ще Ви кажа, че аз на 10 юни ще подкокоросам всичките мои земеделски производители да отидат и да започнат да подават правни основания. На 10 юни, защото знаете, че 9-ти е крайният срок. На 10 юни те започват да подават правни основания, защото го няма в Закона. Ние в миналото Народно събрание, колега, ние много спорихме точно от коя до коя дата те да започнат да си внасят правните основания. Сега ще им кажа на 10 юни да започнат да ходят в общинските служби и никой не може да ги спре.
Много Ви моля да помислите върху това. Вярно е, знам, Европейската комисия казва, че сега ще Ви изпонакажем всички, ще Ви сложим тежки санкции, обаче те нямат предвид нашите български условия на съвсем ненормално обработване и ползване на земеделските земи. Ненормално е в сравнение с европейските практики.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на колегите от Министерството да отговорят на въпросите.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: По мое лично мнение това, което, първо, като казус цитирахте, не е свързано с промяната в този член. Самият факт, че това нещо се е случило при съществуването на сега действащата разпоредба, само по себе си говори, че няма как да бъдат на сто процента елиминирани такива казуси. Може би само ние двамата сме запознати с този казус, съвсем набързо да обясня, че става дума за застъпване между двама – един с втория и първия с трети – „застъпване“ така наречено, тоест заявяване на една и съща площ от двама и повече земеделски стопани, но в случая е в имот общинска собственост, който е много голям и всеки от тези трима човека има дадена идеална част като правно основание.
В тези случаи по никакъв начин – нито софтуерно, нито законово, нито никак, може да разпоредим на всеки кандидат точно къде да заявява в рамките на този общински имот. Същото е възможно да се случи и когато имаме двама съсобственици на имот, и двамата могат да отидат и да си го заявят, ако не са се разбрали предварително. Тоест говорим за имот, грубо казано, от 500 декара, в който тримата човека имат 200/200/100 и те тримата ги заявяват на едно и също място. Докато, някога в бъдещето, общините нямат възможност цифрово да дават правните основания, тоест конкретната част от имота, която са дали като правно основание на дадения човек, такива работи са възможни и ние няма как да кажем на човека къде точно да заявява в рамките на големия имот.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинете, но в случая не е така. Служителят, който е уволнен, а след това и неговият началник, те са причината, за да въведат погрешно данните.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Праматаров да продължи с отговорите, а по казуса после ще се уточнявате.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Другото нещо, което беше казано, за 10 юни. На 10 юни, ако някой си подаде правното основание, то ще се счита за валидно правно основание за следващата кампания, защото кампанията ще е свършила – срокът е вързан със срока на кампанията, има срок.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов поиска думата.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз също съм притеснен от гледна точка на организацията, която ще се създаде в Министерството. Дано колегите да се предвидили всичко. Безспорно поради угрозата от наказателна процедура, ние, естествено, трябва да изпълним изискванията на Европейската комисия, защото наказателната процедура, която евентуално ще стартира, не е едно от най-хубавите неща. Но, изпълнявайки условията на Комисията, в резултат на дългата кореспонденция, която се е водила, разбирам, че минаваме на корено различен стил на работа. Значи, от една много изчерпателно разписана процедура, каквато беше сегашната, бих казал, доволно изчерпателно разписана, с най-малките детайли: що е правно основание, кои са документите за правно основание, в какви срокове се подават, кой ги разглежда, кой ги регистрира, кой ги проверява – лично за мен, даже беше прекалено детайлизирано разписано в закон, за което отначало ние се възмущавахме, след това разбрахме, че е правилно и най-важното – нашите земеделски производители също свикнаха с този стил на работа и с тези правила.
Тъкмо ги вкарахме нещата в някакво русло, по което администрацията, бенефициентите и земеделците започнаха да изпълняват сполучливо, а сега, изпълнявайки указанията на Комисията, колеги, отиваме в другата крайност. От много подробно изрично разписване на всички детайли, сега това, което се предлага – разписването на това: що е то правно основание – отпада, няма го. Няма – кой ще проверява, а между другото има, пак е заимствана европейската думичка, защото в стария текст изрично пише кой проверява и използваме българската думичка „проверява“, „проверка“, докато тук, в новата редакция, Разплащателната агенция щяла да „съпоставя“. Моите уважения към Разплащателната агенция, всички знаем какви са капацитетите на Разплащателната агенция в тази част и какъв е капацитетът на общинските служби – в тази част говоря. От един вариант на много изчерпателно разписани правила, ние залитаме в другата крайност, в която вдигаме всякакво разписване и го обобщаваме в по две общи думи.
Притеснението ми е дали колегите от Министерството при новата редакция са измислили технология, алгоритъм и въобще действие на администрацията, което да продължи в тази посока, в която работихме по стария вариант. Защото, както е разписано, това означава, че не можем изчерпателно да изброим всичко, и под угрозата да пропуснем едно, ние минаваме в другата крайност – нищо не изброяваме.
Поради това, че след месец-два ще стартира новата кампания за директните плащания при така разписаните норми, колеги, имате ли представа, идея как ще заработи администрацията, как ще заработят бенефициентите от отсрещната страна, защото всички знаем, че те са от порядъка на сто хиляди бенефициенти по директните плащания. Колко от тях ще знаят новите правила, как ще се спазват новите срокове, новите процедури, новите субекти вътре? Общинската служба вече тук не я чета, а чета, че Разплащателната щяла да прави някакво съпоставяне.
Предлагайки тези текстове, това, което изразявам като опасение е: дали сте го предвидили и сте обмислили в чисто практически план как ще заработи, защото моите притеснения, и на колегите, са основателни?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Заместник-министър Кръстева ще отговори на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря за въпроса.
Всичко това е изговорено с Държавен фонд „Земеделие“. Ако имате притеснение по думата „съпоставя“, също бихме могли да прецизираме текстовете, но процедурата върви по стандартния, както и до момента, начин. Регистрират се правните основания в общинската служба в Регистър „Ферма ползване“, прави се експорт – записано е тук, че тези данни еднократно или на етапи се предават на Разплащателна агенция, тоест, както досега, и „съпоставяне“ –има се предвид точно това съпоставяне – със заявената площ, заедно с тези данни, които са представени от Регистър „Ферма“. Тоест за момента изговорената процедура се предвижда по следния начин: подава се заявление за подпомагане, то се съпоставя, проверява или както решим да бъде, от данните в Разплащателна агенция. Ако има – записано в ал. 5, че ако има надвишаващ регистрираното правно основание, това на по-късен етап, когато вече се извършват и другите административни проверки, ще бъде санкционирано, тоест тази площ ще бъде наддекларирана. А при момента на подаване на заявление излиза съобщение: „Вие сте надвишили размера правно основание“, тоест нищо не променяме – пак се регистрира в общинската служба, пак в софтуера „Ферма ползване“, експорт на тези данни в разплащателната, съпоставя се и няма фактическа промяна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Праматаров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте, но на мен не ми отговориха на двата въпроса.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров, само секунда, господин Праматаров да допълни отговора.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз имах два въпроса и не ми отговориха.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: За съпоставянето и за проверката, където преди пишеше, че общинската служба проверява. Реално тази промяна е, за да си уеднаквим това, което се прави от 2015 г. – с изказа в Закона по-скоро, отколкото да променяме нещо. Защото не се е случвало до момента някой, като дойде да подава заявление и служителят в общинска служба да му види какво очертава като размер, да започне в хартиите да смята колко правно основание има, какво му е излязло във Фермата и така нататък, и да му каже, че не може или нещо друго. Всичко това го прави компютърът, а компютърът е реално ИСАК. Тоест тази площ, която е регистрирана във „Ферма ползване“, след като бъде експортирана, обобщавана, степенувана и предадена към Разплащателната агенция – тоест, да не ти даваме имоти, ами общото правно основание на един човек, и то в слой, а не като цифричка – това нещо се вкарва, така да го кажем, в ИСАК и компютърът автоматично, чрез тази система, към която реферираме, тоест системата за подаване на заявления, съпоставя парцелите – географски и като цифри с това, което вече има като информация, предоставена от Министерството като правни основания. Компютърът ти го изплюва това нещо – не е нито служител в общинска служба, нито служител в Разплащателната агенция, а самият компютър. Докато самият човек подава заявлението си, тоест в процеса на подаване на заявление – като запази парцелите си, тогава компютърът му прави тези проверки – изчислява има ли съответствие, или несъответствие, и къде точно е несъответствието, за да може самият човек, както и до момента е било, да си коригира даден парцел или да си търси къде не му е излязло правно основание – нещо той ли не е регистрирал, нещо не му е регистрирано, той го е занесъл, но не му е регистрирано и на следващ етап да може да изчезне този проблем, ако наистина проблемът е в някаква липсваща регистрация, която е пропуснато да бъде направена. Този текст по-скоро обяснява малко по-добре това, което правим в момента.
Единствената разлика е като стигнеш до проблем с правно основание. Досега беше, че нямаш право да подадеш заявление или да направиш някакви промени в него, или няма да имаш заявление тази година. Сега това е променено като предупреждение, че имаш липсващи правни основания – или се предприемат действия по корекция на заявлението, или се добавят правни основания, ако някъде са изпуснати такива. Но това нещо, ако накрая бъде установено, че не е прав земеделският стопанин като твърди, че има повече регистрирани правни основания, ами е правилна информацията, която ние сме подали в ИСАК, тогава ще има наддекларирана площ, подобно на досегашното застъпване, което в много голяма част от случаите, които не са чак толкова много – и в момента имаме заявители, които заявяват без правно основание, но те са със спрени заявления, това нещо в голяма част от случаите ще доведе до по-големи негативни последици, тоест не е нещо – да разтваряме врати, ами, напротив. Защото, когато тази площ – да кажем някой човек е заявил 10 хектара, а пък няма никакво правно основание, това нещо ще му доведе до санкции за бъдещ период, тоест и в следващите години, ако си подава вече редовно заявление, той ще има тежести от предходната година от това нарушение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Все пак искам да ми отговорят на двата въпроса – единият въпрос е за това: арендатор, голям, който има правни основания и всичко му е чисто, но не е платил рентата. Ние имахме изричен текст и много спорехме по този въпрос. Той няма право, а сега му даваме право да влиза и после нямаме право…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ти говориш за белите петна ли?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да.
И второто нещо – срокът. Няма срок. В този Закон няма срок, в който хората могат да си внасят правните основания. Ние неслучайно го направихме от 1 октомври и знаете защо.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: На двата въпроса. Препратката към Закона за собствеността и ползване на земеделските земи – по първия въпрос, включва и това, че не се считат за правни основания площи, предоставени чрез споразумения за комасирано ползване по 37в – и другите вече нови, ако са разпределени бели петна, за които не е платена средната рентна вноска, да бъдат ползвани през съответната година.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Къде е записано това?
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Не в този Закон.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това просто не го изпускайте и го допишете в Закона. Много Ви моля, защото никъде го няма. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Тук и нашите юристи обясняват, че в един член не могат да се направят препратки към 15 други члена от най-различни закони. Тоест ние трябва да препратим към § 15 от Заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, където се говори за неразвалени договори за пасища, за които няма достатъчно пасищни животни, другият член говори за белите петна, третият член говори за трето, другият закон говори за четвърто и така нататък.
На втория въпрос за сроковете. Сроковете са в ал. 4 на члена, където единият срок съществува от 2007 г., откакто съществува подпомагане в областта на директните плащания, защото по регламент е необходимо всяка страна членка да си определи максимална дата, до която ще приема, че една земя се ползва от даден човек, или е на разположение, и така нататък, както и щем да го кажем, която от 2007 г. е 31 май, а това е датата, на която трябва да е възникнало – така или иначе от 2007 г. си е тази дата, на която трябва да е възникнало правното основание. Правни основания, които са възникнали след 31 май, не могат да бъдат счетени за правни основания за настоящата кампания или подаване на заявления. А правните основания, които са възникнали до 31 май, трябва да бъдат регистрирани до края на кампанията, която обикновено е 9 юни, но ако се увеличи, може да бъде увеличена.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Изключително опасно, защото споразуменията се правят в друг срок, който е след този, който Вие казвате. И тогава възникват нереално правни основания. Няма как по друг начин.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Точно така, с това съм съгласен, обаче, мисля, че точно това е липсата на кой знае каква опасност, защото споразуменията се сключват много преди това, дори преди началото на кампанията, а всичко, което е със споразумение – там няма как да възникне друго правно основание, каквото и да се случва по-надолу със собствеността, с продажби и така нататък. Споразумението е, да го кажем, най-висшата степен на правно основание и всичко по-надолу под правното основание не се променя за дадената стопанска година.
Говорим само, да кажем, за случаи, в които на община „Х“ много по-късно са й минали търгове и така нататък – доста по-късно от сроковете е предоставила под наем някакво пасище, но което пък до момента нямаше как да бъде ползвано като правно основание, тоест това е един вид облекчение.
И другото е: някой собственик, на който имота не е влязъл в споразумение – нито има дългосрочен договор за аренда, да го продаде на някой друг, или да сключи договор в някакъв по-късен момент в рамките на кампанията. Това са хипотезите, които и от опита са варианти, изключая форсмажор или смяна на фирми и други подобни.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Праматаров, аз съм добре настроен към Вас. Моля Ви да обърнете внимание и да намерите с Вашите юристи начин, защото проблемът с белите петна ще лумне още от следващия ден – този въпрос да бъде решен.
Другият въпрос, със срока, който да бъде, след като се преминат всичките работи – както беше досега – и от 1 октомври започва, до 15 февруари.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, искам да благодаря за подробните указания, които ние получихме, обаче хората, които ще използват Закона, няма да имат тези указания. Вие ще изготвите указания как да се използва Закона, или ще внесете предложения да бъдат наясно всички ползватели на този Закон – как точно да го прилагат?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Отговор от Министерството.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Този въпрос може би е в две посоки. Ако говорим за прилагане между администрацията, тоест Разплащателната агенция и Министерството на земеделието, то ни е ясно отсега как ще го прилагаме. Както казахме, без никакви промени до подаване на заявленията, след това една допълнителна проверка, все пак някаква грешка да не е станала по пътя на генерализиране експорт – импорт на данни, защото иначе няма как да се появи отникъде правно основание.
Ако говорим откъм земеделски стопани, както всяка година и сега се предвижда един месец – от 1 февруари до 1 март, да се прави в цялата страна информационна кампания, като в нея ще се засегне и това. Основната ни теза ще бъде, че подаване на заявление остава, както е било досега, тоест няма някой да казва, че отпушваме нещо или запушваме друго. Променяме Закона, с цел да отговорим на определени забележки, като не променяме или променяме минимално процедурата.
Да, тоест това не е нещо, което дори предвиждаме да бъде кой знае колко силно засегнато в информационната кампания, тъй като, пак казваме, няма кой знае какви промени в процедурата, която да засяга земеделските стопани. Тези промени по-скоро, ако трябва да сме честни, засягат повече администрацията, отколкото земеделските стопани.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли?
Заповядайте, колега.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Бих искал да попитам: в така предложените промени дали се променя обхвата на лицата, които подлежат на подпомагане по единно плащане на площ? Тъй като в текста, който е изложен в мотивите, на мен лично не ми става ясно дали лица, които не са регистрирани по Наредба № 3, заявявайки правно основание, ще имат право да бъдат подпомагани по мерки и цели.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Да, отговарям веднага.
Не предвиждаме промяна – освен нормалните флуктуации в бройките земеделски стопани, не предвиждаме промени в обхвата и не променяме с тези промени обхвата на земеделските стопани, които са потенциални или реални кандидати, както и да го кажем.
В този чл. 41 промените не засягат изискването за регистрация по Наредба № 3, което е в първата алинея, още си е казано. Мисля, че първа алинея не е променяна, а именно за това вече си условие за кандидатстване, а не за подпомагане, както променяме другото – тази тънкост, земеделските стопани могат да подадат заявление, ако са регистрирани съгласно чл. 7, а чл. 7 е този, който говори за регистрацията, като земеделски стопани. Така че това не се променя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли?
От неправителствения сектор? Нямате.
Позволявам си, аз като председател, да си дам думата. Ще бъда съвсем кратка.
Ние, народните представители от Политическа партия ГЕРБ, ще подкрепим Законопроекта, като искам да кажа и да направя и някои наши бележки, които ще намерят отражение в редакциите за второ четене.
Искам да се присъединя към казаното от господин Абазов, че наистина в последните няколко години – три години, след 2014 г., независимо от първоначалните трудности се дисциплинира в определена степен процесът, като мисля, че тук, които сме в пленарна зала в Народното събрание, неправителственият сектор, всички имаме една и съща цел – право на субсидии да имат тези, които обработват земята и, разбира се, отговарят на всички законови изисквания, каквито държавата е поставила. В тази посока са многобройните измененията в земеделските закони, които правим в последните три години.
Отчитайки процедурата, в която се намира Министерството на земеделието, храните и горите, или държавата ни респективно, ние, разбира се, трябва да направим необходимото, но следва винаги да отчитаме следното: от това, което е постигнато до момента не трябва да има изобщо крачка назад и каквито и промени в момента да се направят във връзка с тази процедура, те не бива да доведат до възможност да бъдат ощетени правоимащи на подпомагането или пък подпомагане да получат лица, които се възползват от определени празноти в измененията, които ще бъдат приети окончателно.
В крайна сметка, както европейското законодателство, материализирано в съответните регламенти има цел, а именно да подпомогне дохода на земеделските стопани, така и ние в България, нашето законодателство, има същата цел. Много внимателно ние трябва да обясним на европейските власти, че тук режима на земеползване и законодателството във връзка с уреждането на поземлените отношения е прекалено сложно, предвид структурата на поземлените отношения. Трябва да обясним как наистина законодателството е такова, че да постига целите, именно на европейските регламенти – право на парите да имат тези, които работят и че няма никакви ограничителни или други условия. Това е много важно да го знаем
Във връзка с това искам да кажа, за да бъдем всички сигурни, че постигаме целите, които търсим, че тук няма разлика в целите, които всяка една партия търси в това отношение. Моето предложение ще е да прецизираме малка част от алинеите в посока, че проверките не са допълнителни, те са задължителни за всеки един бенефициент, защото под формата на текста, който в момента е даден, който наистина е по-общ, да не се промъкнат лица, които нямат право на тези субсидии и на това подпомагане.
Второ, може би с колегите от Министерството ще го дебатираме: дали в допълнение, да не включим определение на определени понятия, за да е абсолютно сигурно лицата, които наистина имат право на тези субсидии. Аз считам, че настоящият текст на практика ще утежни преди всичко администрацията по отношение на хипотетичния възможен, изключително кратък срок за обработка на регистрирани правни основания.
В този смисъл не мисля, че трябва да презентирате тези възможности. Напротив, така както се е дисциплинирал пазара, според мен, в тази посока следва да остане оборота, който, да речем, с годините намира едно все пак възможно и за администрацията като обем на работа да бъде свършено. А в тези две посоки се надявам, че с Министерството ще стигнем до текст, който наистина е прецизен, отговаря на очакванията на Комисията във връзка с процедурата, но в същото време по никакъв начин не отстъпваме назад.
Нещо повече, както колегите, които тук имат по дългогодишен стаж в Народното събрание, неправителствения сектор също ще каже, ние постоянно променяме това законодателство, защото в каквато й посока на рестрикция да отидем или на определени правила, всяка година изниква казус, който е довел до това, че лице, което не е имало право на подпомагане и го е получило, използвайки определени вратички или недобросъвестно поведение на определени служби, затова в този смисъл не трябва да има отстъпление от досегашната ни практика.
Това искам да го анонсирам като тема, която трябва да развием в близките дни с колегите и с всеки от Вас, който иска, а ние ще гласуваме „за“ Законопроекта.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Този дебат беше полезен, защото това, което ни се предлага и това, което е записано в мотивите, е много далече от Вашите обяснения. Това е просто диаметрално различно от разписаните текстове. Не знам по какъв начин са правени и каква е била идеята?
За втори път последните месеци гледаме Закона за подпомагане на земеделските производители. Вие имате процедура, казвате от 2016 г. Ние пак трябва да гледаме Закона за подпомагане на земеделските производители, да бързаме със срокове, което не е най-добрата практика.
Казвате, госпожо Танева, това ще утежни администрацията. Много се притеснявам, че администрацията като си утежни работата, грешките няма да станат една и две, а много повече, защото говорим за „Ферма“. Много си харесвате Фермата, не искате да мръднете от Фермата. А в анализа, който е направило Министерството във връзка с питането, може да прочетете, какво становище за „Ферма“ и как не е достатъчно добре защитена системата по отношение на правните основания. Идеята на Министерството е да прави и да развива в тази посока съответно софтуера Това Вие сте го писали, предполагам? „Ферма“ какво представлява и какви съответно проблеми възникват.
От тази гледна точка, може би имам и други бележки, но аз се притеснявам, че стартирайки кампанията от 1 март, ще има проблеми в неразбирането, въпреки информационните кампании, които правите. (Реплика: „Няма промяна.“)
Има някаква промяна, защото всяка една промяна може да се тълкува по различен начин, още повече че ние отиваме в Закона за собствеността. За първи път виждам, че препращаме текстове към целия Закон за собствеността. Няма как да се случи това нещо. Трябва да се каже: или Закона за собствеността към тези процедури, защото по този начин падаме все едно се давим в следващия закон, който регламентира процедурите.
Ще се въздържим, няма да подкрепим Законопроекта.
Считам, че по този начин, когато се предлагат, и то промени, на пръв поглед съвсем козметични, се крие особено огромен риск, като знаем колко е броят на кандидатстващите земеделски стопани – над 100 хил. Вие ще кажете, може и да са малко повече. Това наистина е риск.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, преминаваме към гласуване.
Който е „за“ подкрепа на Законопроекта на първо гласуване, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерски съвет на 19 януари 2018 г., е приет за първо гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ, № 702-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 НОЕМВРИ 2017 Г. – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, в духа на работа на нашата Комисия преди да премина към доклада, нека да уточним процедурата, по която ще разглеждаме точката.
Уважаема проф. Бъчварова, Вие сте единственият народен представител, който е внесъл предложение между първо и второ четене, които предложения не са подкрепени единствено в частта на § 19 – направеното предложение.
Всички останали Ваши предложения са подкрепени в пълния им текст или по принцип.
Ако Вие, разбира се, не възразите, аз предлагам по процедура да гласуваме анблок всички редакции на Комисията по основния доклад там, където има такива, или текстовете на вносител, като предвид неподкрепеното предложение на проф. Бъчварова в § 19 – единственият параграф, който да гласуваме поотделно.
Други предложения или възражения по предложената от мен процедура, има ли?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз виждам, че по принцип са приети и предложения, които сме направили с моите колеги, но ми се иска да коментираме, по принцип приетите, един въпрос, свързан – най-вече ми направи впечатление, обучението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кажете кой параграф беше обучението? (Реплики.)
От процедурата да изключим освен § 19 и параграфа за обучение, и другото да преминем анблок. (Реплики.)
Тогава процедурното ми предложение става да гласуваме анблок – заглавието, текстовете на вносител, които нямат редакция на Комисията, подкрепените по принцип предложения на проф. Бъчварова – извън § 19, редакциите на Комисията по Доклада по текстовете на вносител, извън § 19 и § 20.
По така направената процедура от мен има ли възражения, или допълнения?
Ако няма, моля да гласуваме за подкрепа и приемане на текстовете за второ четене на въпросния Законопроект, неговото заглавие, тестовете на вносителя, където няма редакция, редакцията на Комисията по останалите параграфи, подкрепа по принцип на предложенията на проф. Бъчварова, без § 19, и без редакцията на Комисията за § 19 и § 20.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме на § 19 на вносител.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Доколкото разбирам, не се приема предложението, когато има образец на документ, на заявление, да прилагат съответно към него резултатите от изследванията за наличие на пестициди и микотоксини и на други, гарантиращи безопасността на суровината показатели.
Какво се предлага в този случай? Предлага се един образец, в който всичко ще има – и ти декларираш, а не предоставяш информация. Това ли предлагате? Значи декларираме, че няма еди-какво си в тази декларация – нямаме микотоксини, няма това, няма онова, а това, което ние предлагаме, е да има и съпътстващи документи. Особено тези, които са производителите на фураж – земеделските стопани, да имат съответно документ, който да прилагат към същата тази декларация, ако правилно разбирам какво е предложението на работната група?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на Българска агенция по безопасност на храните.
ПЕНКА МАНЕВА: (Българска агенция по безопасност на храните, началник отдел „Контрол на фуражите“ към дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова! За да отговоря на въпроса Ви, трябва да кажа, че търговията с фуражи изцяло е уредена с европейски правен акт, Регламент № 767 от 2009 г., в който изрично и еднозначно е разпоредено, че всички предлагани на пазара фуражи, трябва да се придружават от Декларация за съответствие – тогава, когато са в насипно състояние, или с етикет, който да съдържа същите идентични данни, такива, каквито са в Декларацията за съответствие при пакетирани фуражи.
В случая визираме единствено и само модела на документа, който ще придружава тези първично произведени фуражи. Под „първично произведени фуражи“ разбираме основно зърнените фуражи, слънчогледовото семе и всичко онова, което излиза от стопанството и се предлага за по-нататъшна преработка, или се предлага на фермерите за директно изхранване във фермата.
Тук има една правна празнота, която настъпи – такава декларация вече съществуваше и това беше в Закона за търговия със зърното. Тогава, когато Законът за търговия със зърното беше отменен тази декларация реално спря да съществува. Искаме с този образец на декларация да се опитаме да унифицираме онова, което ще се предлага на пазара на България.
Какво значи това „задължителен анализ за микотоксини и пестициди“? Да, ние правим оценка на опасностите. Като казвам „ние“ не дистанцирам държавата от операторите във фуражния сектор, които съгласно правото на Европейския съюз – Регламент № 178, чл. 17 и Регламент № 183 имат задължението и отговорността да гарантират безопасността на фуражите. Съответно тази гаранция за безопасността и качеството на фуражите се отнася по цялата фуражна верига, включва както първичните производители на фуражи, така и преработвателите, така и производителите на комбинирани фуражи, включително и фермерите, които трябва да правят оценка на тази безопасност.
Ако ние вменим задължително изискване на първичните производители на фуражи, тази декларация да се придружава с анализи за пестициди и за микотоксини, това означава, че ще направим диспропорция на нашия пазар.
Вменим ли това задължение на първичните производители, което ще надхвърли изискванията на европейското законодателство, защото там е казано изрично „оценка на опасностите“, това нещо трябва да го направим по цялата фуражна верига, тоест всеки, който предлага на пазара определен свой продукт, да бъде анализиран.
Затова всеки един фермер – дали ще е той първичен производител – всеки един преработвател и оператор във фуражния сектор, законодателят го задължава да си направи оценка на опасностите. Този, който произвежда пшеница, би могъл да си направи на базата на климатичните условия, които са към съответната стопанска година, на базата на торовете, които той е използвал и има съответно проверки от колегите от „Растителна защита“, да направи оценка на опасностите дали той ще направи такъв анализ, а с тази декларация и самият законодател на европейските регламенти го задължава той да гарантира безопасността.
До този момент търговията се осъществява само след отмяната на Закона за търговия със зърното само на базата на фактури. Идеята е да предоставим и на последващия във веригата някаква гаранция, която оператора, който се намира в началото във фуражната верига, да гарантира и да можем да гарантираме след това проследяемостта и да се върнем обратно назад, ако, не дай си Боже, има някакво неблагополучие, за да гарантираме безопасността за всички нас като граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Проф. Бъчварова, имате ли реплика?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз благодаря за обяснението.
Надявам се, че ще оттеглим текста, при условие че все пак тази декларация носи отговорност по цялата верига за нейната истинност, защото проблемът при фуражите е именно от неправилно съхранение, даже, ако искаме… (Реплики.) Може да имаме документ, че нямаме микотоксини, но от неправилно съхранение те да се появят, което вече става опасно за тези, които преработват или предлагат фураж. Но декларацията, Вие считате, че е достатъчно основание, за да можете да направите пълния контрол? Така ли е?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Манева.
ПЕНКА МАНЕВА: Благодаря.
Проф. Бъчварова, благодаря за въпроса, чудесен е. В изготвянето на Проекта на Закона за фуражите участваха неправителствения сектор – над девет неправителствени организации. В рамките на работната група беше поет ангажимента тази декларация да бъде изготвена съвместно, така че в декларацията да бъдат ясно посочени законовите основания, които всеки един първичен производител трябва да гарантира, че ги има и да носи отговорност за това, че това, което той е подписал, отговаря и е достоверно на изискванията на законодателството. Благодаря Ви. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Параграф 20 на вносител, който става 25 по основния доклад на Комисията.
Давам думата на проф. Бъчварова. Тя има направено предложение, което според правните експерти – дадената редакция на Комисията включва подкрепа по принцип на нейното предложение.
Слушаме, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говоря за ал. 3, където в редакцията е дадена възможността обучението да се прави и тези, които работят в съответния фуражен сектор да обучават служителите си.
Първо, това за трите години, е друга тема. Но, в ал. 4 Вие казвате, че трябва да има документ за преминало обучение. Ако аз имам служител, който обучава другите служители, няма как да му дам документ, който да показва, че този човек е преминал на обучение. Единствено организации, които имат право, които са акредитирани, могат да дадат такъв документ. Затова ал. 4 ми се струва абсолютно некореспондираща с тази възможност, която е добра, тоест, ако имате обучени служители, те да обучават следващите, съответно да се спестят разходите, но няма как да се издаде документ заради факта, че това е процедура, която Фуражния завод няма как да е минал, тоест, че те са и обучители.
Затова ми се струва, че тук трябва да има корекция, но подкрепям възможността, която е дадена в ал. 3, но не подкрепям документа, който се изисква, или какъв трябва да бъде документа? Това е въпрос, който е важен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Проф. Бъчварова, Вие видяхте, че тук в редакцията се дава възможност за самообучение. По принцип Вашето предложение е подкрепено, защото така пада финансова тежест, а по отношение на ал. 4, предполагам визирате за документа.
Давам думата на госпожата от Българската агенция по безопасност на храните, да изразите становище по отношение на удовлетворителността на текста за операторите, които ще извършват самообучение.
ПЕНКА МАНЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема проф. Бъчварова, какво визираме под документ и това, което коментирахме. В няколко закона в българското законодателство се среща думичката „документ“. И за думичката „документ“ няма определение в българския правен мир. Когато говорим и в ал. 3, ние казваме „определени възможности, чрез които може да се извършва това обучение“. Когато говорим за каскадното обучение, тоест един обучен служител да обучава останалите, за да бъде доказано това пред компетентния орган, това се прави на практика сега от немалко оператори – прави се тема на обучението, издава се заповед на управителя или изпълнителния директор на дружеството, след което имаме присъствен списък, в който се подписва всеки един поименно и с подписа си удостоверява, че е преминал такова обучение. Този комплект набор – няма друга дума, която да използвам – документи, са доказателство, че е изпълнено това изискване от обучено вече лице. Когато говорим в ал. 3 за останалите възможности, там е казано кой издава сертификат, кой издава удостоверение. Така че това имаме предвид под „документ“ в ал. 4. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Проф. Бъчварова, удовлетворява ли Ви отговора?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да. Само, ако може по-подробно да е разписано – по процедури ли, по ред, определен…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие имате предвид за ал. 4, където пишем „се издава документ“.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: „… се издава документ, по процедура, определена от обучителя.“
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защото „обучителят“ е или организация или оператора.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А оператора – значи трябва да има заповед, разбирам, тя ще се приложи заповедта…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Можем да направим: „се издава документ, съгласно ал. 3“ – трябва да е. Не, не. (Шум и реплики извън микрофоните.)
„… се издава документ от лицето, извършило обучението, който се представя на органите…“ и т.н. (Реплики.)
Добре, „от лицето или организацията, извършило обученията“.
Добре, да бъдем подробни. Важното е да има консенсус.
Приключихме ли тук с бележките. Да.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване § 20 на вносител, който става § 25 по доклада на Комисията, където, съгласно раздадения Ви доклад, в ал. 4 след думата „документ“ добавяме „от лицето или организацията, извършили обучението“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Моля да се върнем само за още едно прегласуване, тъй като предходния § 19 на вносител, който става § 24, има редакции на Комисията, а аз подложих на гласуване текста на вносителя.
Моля за гласуване на § 19, който става § 24 по редакция на Комисията, съгласно доклада.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се предложението, с което приехме и целия Доклад на второ четене.
Благодаря за конструктивната атмосфера.
Закривам днешното заседание.
Следващата сряда ще имаме отново заседание на Комисията със Закона за Селскостопанска академия, който е разпределен вече.

(Закрито в 16,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Десислава Танева



Стенограф:
Красимира Коева