Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
31/01/2018
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2018 г. – за първо гласуване
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 23
На 31 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2018 г. – за първо гласуване
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започваме заседанието.
Уважаеми колеги, днешното редовно заседание се провежда съгласно предварително утвърдения дневен ред:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕНА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ № 802-01-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 23 ЯНУАРИ 2018 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли?
Ако няма моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред да гласува.
Гласували 21 – за, против и въздържали се няма и се приема единодушно.
Уважаеми колеги, на днешното заседание от Министерството на земеделието, храните и горите присъства началник кабинета на министъра господин Атанас Кацарчев, Диана Филева – главен юрисконсулт, Христо Рангелов – старши юрисконсулт, професор Васил Николов – председател на Селскостопанска академия, Денислав Василев – главен експерт в Селскостопанска академия други директори на институти в системата на Селскостопанска академия. За протокола ще бъде приложен списъка с присъстващи.
От неправителствения сектор присъства госпожа Светлана Василева от КНСБ, господин Илия Бачев от Национален съюз на гражданските експерти, господин Веселин Василев от Движение Защита на гражданите и държавата и от същото движение госпожа Иванка Попова.
Уважаеми колеги, за представяне на Законопроекта давам думата на вносителя – професор Николов.
ПРОФЕСОР ВАСИЛ НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на парламентарната комисия, уважаеми гости, които присъстват днес! Тъй като Законопроектът е съвсем кратък и общо взето се правят три предложения по него не бих си позволил да отнемам от ценното ви време за да разглаголствам, тъй като закони за Селскостопанската академия, са обсъждани.
Като увод искам да кажа, че Селскостопанска академия е едно национално достояние на нашата страна. Едва ли в тази комисия трябва да убеждавам някого, че без селскостопанска наука и образование съответно ние не може да имаме и никога няма да имаме нормален и развит селскостопански сектор. В същото време от години Селскостопанска академия се намира в едно изключително тежко положение. От 1800 човека, които в момента работят в Селскостопанска академия – 1200 са на минимална работна заплата, като заплатите вече се изравниха след увеличаване на минималната работна заплата на хората, които са без образование с тези на асистентите и вече се доближават до тези на главни асистенти, доктори и така нататък. От осем години не е правено нищо, по отношение на заплатите, и преминавам директно – причината е в използвания модел на финансиране на Селскостопанска академия, който до преди половин година бях председател на една Изпълнителна агенция, и съм преподавател във ВУЗ мога да сравнявам и да кажа, че в момента Селскостопанска академия „ни риба, ни рак“. Не се финансира нито като БАН и като висшите учебни заведения да има делегиран бюджет, който да може да управлява. Тя се финансира като държавна агенция, но тъй като служителите в нея не са държавни служители няма никакви механизми, по които да бъде направена оценка на тяхната работа и съответното заплатите да бъдат коригирани. Затова първото предложение, което ние правим и това не е наше и от сега предложение, е изменение в ал. 3 и да бъде записано, че „Селскостопанска академия, така е записано в момента е бюджетна организация, юридическо лице със седалище София към министъра на земеделието, храните и горите, Селскостопанска академия съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната финансова политика по реда на чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси“. По този начин финансирането на академията ще бъде по реда на Българската академия на науките.
Искам веднага да кажа, че в Законопроекта ние не предвиждаме и сме абсолютно убедени, че Селскостопанска академия не трябва да бъде първостепенен разпоредител и това не се предвижда, защото с това нещо се спекулира в публичното пространство. Категорично считам, че мястото на Селскостопанска академия е в Министерството на земеделието, откъдето фактически академията ще получава този трансфер. След като получи трансфера тя да може да управлява тези средства заедно с приходите, които има. В момента, тук има директори на институти, те знаят по какъв начин управляват средствата по-добре от мен и какви са мъките. Ако има въпроси ще Ви обясня, защото наскоро стана въпрос пред Сметната палата кое е по-добро да бъда нарушител или престъпник, защото няма избор освен едно от двете. Молбата ми да бъде приет този основен член, за да могат вече институти след като изкарват определени средства, тези средства по решение на Управителния съвет, на Дирекционния съвет, които ще бъдат създадени допълнителните средства да има възможност да бъдат разпределяни за заплати, на тези които създават научния продукт, за инвестиции и така нататък. В момента това нещо не е възможно. Месец август при посещение в Института в Садово помолиха да поискаме трактор, при положение че академията имаше собствени средства до ден днешен чакаме разрешение за този трактор, тъй като трябва разрешение от Министерството на земеделието, от там от Министерството на финансите и сега за следващата стопанска година може би ще го има. С приемането на този член това ще бъде избегнато.
Вторият член, който предлагаме, тук е и господин Кацарчев, който е финансист ще може да отговори, да бъде променен това е в Управителния съвет на Селскостопанска академия. В момента Управителният съвет на Селскостопанска академия се състои от 15 човека, от които 8 са от Селскостопанска академия и се назначават от министъра на земеделието по предложение на председателя, останалите 7 са външни за академията. Това се ректори на висши учебни заведения, представители на Българска академия на науките. Предполагам, че когато някога това е приемано условията са били различни, тоест идват финанси за отделните звена и всеки си харчи неговите пари. В момента Селскостопанска академия, заедно с Българска академия на науките, с ВУЗ-овете кандидатства по едни и същи програми, за едни и същи финанси, по едни и същи проекти и не считам, че е редно, член съм на Управителния орган на Аграрния университет в Пловдив като преподавател, а не като представител на Селскостопанска академия. В нито един от управителните съвети на ВУЗ-овете, говоря за академичните съвети, или на БАН няма представители на Селскостопанска академия. Считам, че след като работим на конкурентна основа нека ние сами да приемаме нашите решения, защото има изкривяване когато се предлагат наши проекти, които не се одобряват в дадена институция по-нататък, на следващата година кандидатства друг и този проект се одобрява. Не желаем повече това нещо да бъде така. Ние работим в момента на конкурентна основа.
Трето предложение, което правим в момента Селскостопанска академия има 19 държавни предприятия, това са бившите опитни станции, които са превърнати в държавни предприятия като се е търсил начин и се е предполагало, че ще се развиват по-добре, годините които изминаха показаха, че това не е така.
В момента държавните предприятия трупат дългове за около 2 млн. годишно. Една от причините като считаме категорично, че тези държавни предприятия, така както са разположение на територията на страната трябва да се запазят и да останат, но предлагаме част от държавните предприятия, които не са свързани с другите да речем опитната станция по бубарство, която няма аналог друг в страната, станциите по животновъдство в Смолян да бъдат отделени като центрове със статут на институти. Останалите държавни предприятия предлагаме да бъдат обединени в едно държавно предприятие, което да повиши, от една страна капацитета на управление, от друга страна да улесни работата и връзката на институтите с държавното предприятие. Давам пример – при посещение в Института в Генерал Тошево, един от бившите директори каза: „професор Николов, Вие виждали ли сте как са разположение на територията на България институтите и държавните предприятия?. Те се разположени, така че когато ние създадем един сорт – пшеница, слънчоглед или царевица ние да може да го изпитаме в различни региони. – седем на Южна България на различна надморска височина и така нататък. В момента това е практически неосъществимо, тъй като този човек ако реши да го прави трябва да се договоря с 15 председатели на държавни предприятия, които изпълняват своя задача. Искаме това държавно предприятие наистина да изпълнява, не да бъде ТКЗС без да казвам нищо лошо защото съм бил в ТКЗС, но в момента тази форма не считам, че е удачна, а да изпълнява това което трябва. Трябва да бъдат центрове, където да се изпитват сортове, да бъдат създадени демонстрационни полета, нашите производители да могат да виждат тези научни продукти, които създава академията. В Германия, комисарят по земеделие обърна внимание на това, че Европейският съюз трябва и това е директивата да произвежда 20% биологично производство. Няма друга институция в момента в нашата страна, която да може да предложи това нещо. Ние имаме огромна генетична банка и това не са само замразени семена в Садово – това са сортове, които се съхраняват по места. Когато произвеждаме биологично се изисква да използваме тези наши сортове. Ние можем това да възстановим и възродим. В редица страна, примерно генетичните ресурси са обявени за национално достояние и тяхното съхраняване се финансира. Ние го финансираме с тези мизерни средства, които отделяме за академията – на доброволни начала, тоест имаме една прекрасна база все още не сме загубили и последните научни работници, които трябва да създадат следващото поколение, но тази година от 60 обявени докторантури имаме 9 кандидати. Ако не дадем свобода на академията в рамките на Министерството на земеделието, да решаваме къде ще насочим своите финанси. Благодаря Ви. Това са трите предложения. Съжалявам, че бях толкова емоционален, както винаги, много се надявам на вашата подкрепа и ако трябва нещо да бъде променено да ни посъветвате какво да бъде. Не ми се иска да отрупваме закона с хиляди излишни неща, които могат да се направят в подзаконовата нормативна уредба.
Да опитаме най-главното, да видим и това що се отнася до обединения предлагани по-рано, ще се обединяваме, но на научна основа за разработване на научни проекти. Ако вземем френската ИНРА тя има десетки звена и институти и работи по 6 основни направления. Това можем да направим и ние. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, професор Николов.
Уважаеми, колеги въпроси към вносителя има ли, или изказвания и становища?
Професор Бъчварова – заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам първо въпроси и след като ми отговорят ще се изкажа. За мен да се конкретизират някои от предложенията и четейки финансовата обосновка, първото нещо което е видно от нея е, че числеността, която се предвижда при увеличение включително е 1988, но в нея не са прибавени 4-те опитни станции, които са със статут на научни организации. Тази численост не е преценена. Какво следва от това? Това означава, че обосновката не е направена коректно. Троян и Шумен със сигурност са 170 човека. Каква численост става действителност на Селскостопанска академия като се представят и тези разчети, което означава, че и бюджетът и с тази средна работна заплата, която е записана няма да бъде коректно. Отделно от това – научно-производствен център, каква е числеността на персонала в този център в това число и на тези, които се занимават с наука? Защото те изчезват. В този център наука няма ли да се прави? Науката изчезва, а там има сътрудници, съответно капацитет, който и досега се използва с научни проекти, но така както е записано се разбира се, че на практика този персонал не се счита като такъв научен потенциал. Казва се в мотивите, че е правен анализ на структурата на академията. Въпросът ми е къде е този анализ? По-нататък в изказването ще се изкажа – Вие правите в научно-производствения център САПИ, но САПИ никога не е работило там. То е държавно предприятие, което не проработи поради лош запис в закона, но вътре казвате влиза САПИ. Казвате влиза Ямбол – Ямбол никога не е работило, защото Министерството даде една сграда, няма персонал. Този анализ как така става, че структури, които на практика, записани в закона, но те никога не са работили са вкарани в предприятието и този анализ съответно какво показва?
Един въпрос, който е може би към Министерството, какво става със задълженията? Системата има задължения.
Научно-производственият център изведнъж ще се появи обединен със страшно много задължения, а тези които отиват Шумен, Троян базите към институтите и те отиват със задълженията си. Оценени ли са тези задължения? Все пак когато създаваме нова структура има ли се предвид, че ние искаме от нея развитие и когато стартира със задължения как ще се справят по-нататък. Оценени ли са задълженията на държавните предприятия и как ще се подходи в рамките на тази икономическа обосновка, или нещо друго ще има като политика? Това са ми въпросите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Кой ще отговори? Господин Кацарчев, ще започне с финансовата част и професор Николов ще допълни.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми народни представители, скъпи гости! Ще започна отзад напред. По отношение на вземане на задължения те се оценяват към момента, в който ще се направи преструктурирането, защото те са динамична величина. Нито едно вземане или задължение не може да се изчезне от само себе си, така че това предприятие или тази структура вносител на активите и пасивите тя ще преминава към съответната академия или предприятие със съответните си активи и пасиви. Фактическият баланс на Селскостопанска академия не може да бъде променено. Не можем да направим нещо по-различно от това да приемем, че те съществуват като активи и пасиви. Самата оценка ще бъде извършена към датата на преминаване, тъй като в момента има натрупани те не могат да бъдат нулирани, но се дава възможност от тук нататък ако академията придобие статут, който се предлага със Законопроекта те да могат по-добре да обслужват задълженията си следствие на увеличена приходна част. Към момента всички знаем как изглежда академията – професор Николов достатъчно добре обясни. Тук няма драма, използва се един и същ принцип, който се използва винаги при преструктуриране – активи и пасиви преминават към лицето към което преминава съответното предприятие. Ако то става институт то си върви към институтите, ако сливаме предприятията всички активи и пасиви на предприятията ще бъдат групирани в един актив и пасив. Съответно всички договори, които са сключени ще преминат към това ново лице. Това е към момента на преминаване, защото може да има декларации за плащане, тоест да се вземе число което е вярно към момента на преструктуриране на самата Селскостопанска академия или ако искате прогноза да изготвим и да я предоставим на Комисията в рамките на някакъв срок за състоянието на активите и пасивите на Селскостопанската академия към определена дата.
По отношение на САПИ и не работещите структури, самата казахте, че те са неработещи структури, това е формално преминаване защото не са работещи, но те не могат да останат във въздуха при преструктурирането. Те трябва да намерят някакво решение, така че поради тази причина те са включени в общата схема. Отчетен е фактът, че те не работят, но за да изчезнат от правния мир те трябва да намерят някакво правно решение, по какъв начин тези лица при преструктурирането ще намерят себе си след приключване на преструктурирането.
Когато се прави анализ общо взето се взима едно число, което е прогнозно. Имаме движение напред и назад. Има предприятия, които стават институти, има и обратното движение, затова е прието това число. Това ще стане когато изготвим Устройствения правилник, ще бъде конкретната численост според анализа, който ще бъде изготвен на базата на конкретните нужди. В момента това е прогнозна величина по отношение на самия Законопроект. След него се предвижда изготвяне на Устройствен правилник на Селскостопанска академия и там вече ще се разглежда всяка численост по отделно за да може да се работи с конкретно число. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Николов да допълни.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Да кажа какво се случва с научните работници, които са в държавното предприятие Нищо по отношение на статута не се променя, просто от 15 държавни предприятия става едно. По начина, по който те са били до момента научни работници те ще продължават да бъдат по същия начин. Те ще работят към съответните научни съвети. Има още научни работници и искам да ви кажа, че към момента там където имаше научни работници за да може да им се плащат заплатите бяха сключвани договори от институтите с тези държавни предприятия и научни работници. В момента те ще се чувстват като научни работници и ще могат да извършват научна дейност, защото имаме държавни предприятия, в които към момента нямаме научни работници, така е водена политиката да се самоиздържат и на него този научен работник му тежи. В момента те ще изпълняват абсолютно реални задачи. Създава се даден сорт от там нататък размножаването на този сорт, изпитването му трябва да става от научни работници. Мисля, че това е начина да може реално да бъде създадена основа за работа на научни работници в тези държавни предприятия и структури.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или изказвания има ли? От неправителствения сектор изказвания?
Госпожа Василева – заповядайте.
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаемо ръководство, господин Кацарчев, уважаеми професор Николов! Като представител на синдикатите – председател на Федерация на независимите синдикати от земеделието към КНСБ. Като представител на работещите в Селскостопанска академия не веднъж, разбира се, сме обсъждали в продължение на няколко години всички предложени изменения и допълнения на Селскостопанска академия. Сега в това изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия най-после виждаме тези дългоочаквани изменения и допълнения, които трябва да се случат. Необходимо е Селскостопанска академия най-после да има автономност, самостоятелно управление на финансовите средства и да няма фиксиран финансов таван. Това го знаем и е добре да могат да разполагат със собствените си приходи, да имат един по-добър трансфер на бюджетни средства и тъй като, Вие казахте за финансовата обосновка и говоря за трансфера тези цифри са относителни за численост, не е ли по-добре да приемем, тази финансова обосновка, която е направена въз основа на тази численост 1988, която е относително число и знаем, че ще станат над 2000 - към 2400 стават. Когато приемаме едно относително число защо да не предложим един по-голям трансфер от бюджета, след като знаем, че за всяко преструктуриране са необходими средства. Като синдикалист откривам тук, някои варианти. Записано е това число, голяма сигурност виждам на тези четири научни центрове, защото активи и пасиви преминават към Селскостопанска академия, отделно сигурност виждам и за научните работници в тях, които са 13-14 човека, но не виждам сигурност и имам притеснения и резерви за другата част, която ще бъде обединеното държавно предприятие, където също има научни работници – 16 на брой. Независимо, че в мотивите към Закона е записано, че тези държавни предприятия по 62-63 от Търговския закон не постигнаха това което беше заложено като научна, приложна, експертна и така нататък дейност поради липса на научен и административен капацитет. Прощавайте, но това го приемам като обида към тези шестнадесет научни работници. Можеше да се напише недостатъчен научен и административен капацитет, но така да се напише липсва – не липсва. Когато се приемаха пак изменения и допълнения на Закона за Селскостопанска академия преди 8-9 години също изразих своите притеснения за тези опитни станции, създадени преди десетки години и то от родолюбиви българи, така да ги регистрираме по 62-63 и знаех много добре, че те няма да могат самостоятелно да работят и да се финансират. Не може там да се прави наука или спокойно да се прави. Много често ми задават въпроси – ами като говорите за тези хора, защо те продължават да работят там. Обидно ми е да отговоря. Да, работят, едни защото обичат науката, други защото им остават няколко години до пенсия, трети са високо квалифицирани кадри и тъй като държавата няма отношение към високо квалифицираните кадри, те все пак чакат тези обезщетения, които е необходимо да получат защото са ги заработили в продължение на 10 години съгласно Кодекса на труда. Както чухте от председателя на академията млади хора не идват. Подчертавам още веднъж, имам резерви при това сливане на тези 16 предприятия, защото всичко което пише в мотивите го правим за по-добро, но точно с тези преобразования и преструктурирания трябва добре да помислим при този отново недостатъчен трансфер дали ще направим по-добро за всички, или като събираме беден с беден, не знам какво точно ще получим. Моята молба ако е възможно в тази финансова обосновка, Вие господа народни представители, да поискаме по-голям трансфер и завършвам с това: независимо какви обиди отправяме към всички работещи, изключвам и сега предлаганите изменения и допълнения са само на гърба на работещите в тях.Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Професор Николов ще отговори.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Като казвате обиди, предполагам, че ако сте видели някъде такава обида, най-вероятно е допуснато нещо, но не считам, че синдикатите в момента могат да бъдат обидени от работата с ръководството на Селскостопанска академия. Да, напротив, за пръв път от години ние с Вас постигнахме договореност за увеличаване на клас прослужено време и така нататък, ако някъде нещо е допуснато то не е било обида. Абсолютно сте права, че сливайки беден с беден ще направим още по-беден, но тогава да ликвидираме всички бедни и да оставим само богатите – по-добре ли ще бъде? Както при обсъждането на проекта имаше предложения кои станции да бъдат ликвидирани, не това е нашето виждане. Пак казвам в момента ние имаме 25 научни институти, които са достатъчни, хубаво е да върнем обратно всички 19 или 15 опитни станции да станат институти, но това е нереално, невъзможно. Вие самите казвате, че в тези 15 или 16 предприятия има 16 научни работници. Когато ние обединим това предприятие и можем заедно с директорите на институти и на тези звена, които са там да планираме още от предходните години задачите, тези научни работници ще намерят своята реализация. По отношение на тези държавни предприятия са запазени едни остарели неща, които пречат да се работи. Давам ви пример – съвсем скоро имаше заповед на министъра на земеделието, да се разгледат земите от държавния поземлен фонд и тъй като във Варна опитната станция се казва се по лозарство и винарство ние сме решили да изпитаме там един нов сорт орехи при тези условия, насаждения с орехите не се признават, че се използват целесъобразно, защото станцията не е по лозарство и овощарство и орехарство, а е по лозарство. Това е постоянно –някой упреква някого, че не целесъобразно използва земите, което не е така и затова когато имаме това обединено предприятие и ще може да разпределяме задачите, според това което днес е необходимо, да бъде изпитано тази година, догодина друго, трето, пето и няма нужда да са по овощарство, по соята, по краставицата и така нататък. Затова предлагаме това и считаме, че едно такова обединение от една страна ще помага на академията, от друга то ще се управлява значително по-добре.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, поиска думата – заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Въпросът ми ще бъде свързан с финансовата част, другата част ми е относително ясна, защото в не малкото време, което съм прекарал в тази област съм бил свидетел и участник на десетки, стотици промени и опити за промени в Селскостопанска академия. Искам да продължа думите на професора. Аз също съм убеден, господин Професор, че Селскостопанска академия е едно национално богатство. Също токова съм убеден, че на Селскостопанска академия трябва да се помогне, обаче също толкова съм убеден, че това не са последните промени, това се предпоследните промени, които са опит за промени, много се надявам да са в правилната посока и да допринесат за нещо по-добро, защото сегашното състояние на академията е критично, не знам коя по мека дума да използвам. Защо е критично състоянието на академията? Убеден съм, че моделът е сбъркан. Не е това моделът за функциониране и за съществуване на такъв вид структура. Убедено го казвам, защото във времето сме правили много опити за преструктуриране на академията, за преобразуване на нейните структури и за съжаление резултата, който виждаме днес, те не са били толкова сполучливи, ако бяха сполучливи днес състоянието щеше да е по-добро. Дълбоко се надявам тези промени да са първата крачка. Убеден съм, че няма да доведат докрай и няма да изправят академията на крак, така както ние искаме, но поне да са първата крачка и да са в правилна посока, в която да се надгражда. В системата на Селскостопанска академия има много добри институти. Аз лично съм контактувал, посещавал такива институти, които са полезни, както за нашите земеделци, така правят и успешна международна търговия. Ако мога да направя едно отклонение и да дам пример, при едно мое посещение в Добруджанския институт директорът на Института каза: „В пари газя, не мога да си платя заплатите“. Това е резултат на един друг порок на преразпределителната функция на шапката над институтите в страната, което както е порок е и задължително условие, защото примера е с Добруджанския институт, който е печеливш и работи добре, още толкова половина институти в структурата на академията са на обратно – отрицателен финансов резултат и ако няма преразпределителната функция на шапката какво правят останалите. Казах предпоследен опит за реформа, защото това обединяване, което Вие предлагате не знам доколко ще стабилизира академията, но нашата парламентарна група ще даде кредит на доверие с идеята това да е един полезен, добър ход. За другите промени в нефинансовата част – добре, нека да опитаме, но пак казвам, че се ми струва, че това е предпоследна промяна.
Започвам с финансовата част – гледам първата таблица. Колеги, разбира се, че няма да има резултати, само вижте числата. Общо разходи – 23 млн., 17 млн. за персонал, 6 млн. издръжка, капиталови никакви. Да го преведа ли на не финансов език, защото не съм финансист. Преведено от един нефинансист, неспециалист като мен това означава, че ние им плащаме за да не работят. Осигуряваме им пари за заплати и за съжаление нищо повече, защото тези 6 млн. са капка в морето и няма как да тръгне защото осигуряваме им заплати, не им осигуряваме консумативи, материали за наука, производство и така нататък. Да не говорим, че половината от структурите работят на принципа на държавно земеделско стопанство с 16 научни работници за 16 звена по един средно, което означава, че някъде няма. Колеги, това е чисто ДЗС, те не правят приложна дейност, наука, те произвеждат масов посев, зърнени култури за продан. Не е целта това. При тази структура на персонал, на финансов ресурси и структура е неизбежно – това ще правят.
Въпросът е , в другата таблица, колеги, пишете, че ще има увеличение на собствените приходи с 6 млн. и на трансферите със 7 млн. Доколкото знам, когато приемахме държавния бюджет в числото, което беше срещу Министерството все още и днес продължава да стои цифрата 16 млн.
Убедени ли, сте че тези 23 млн., които са предвидени за трансфер са осигурени за да проработи новата система. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има думата господин Кацарчев:
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Сумата за трансфер след като приемем Закона и влезе в сила е осигурена от бюджета от Министерството на земеделието, храните и горите и е потвърдена от Министерството на финансите, тоест тук нямаме спор по отношение на самото число за трансфера, касаещ текущата година. Собствените приходи са планирани, госпожа Бъчварова, също знае на базата на историческия опит, който има в Селскостопанска академия, отчитайки естествено и състоянието на пазара на съответните продукти, които предлага. Това все е пак е прогноза, така че надяваме се, че тя ще се изпълни, защото ние сме взели песимистичната прогноза, тоест трябва да има по-добър резултат в края на година отколкото този, които сме заложили по принцип. Трансферът е осигурен и гарантиран. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Други въпроси или изказвания, има ли?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги! Мога да говоря и много и малко, по причината, че все пак 10-11 години съм системата, мисля, че знам всичко, не са се променили кой знае колко нещата. Категорично Селскостопанска академия има своето място, но състоянието е критично. Прави се опит за промяна чрез закона на системата на финансиране. Това е наше дълбоко желание много отдавна, сигурно от 2009 г. се прави този опит. Срещаше се абсолютното нежелание, особено от страна на Министерството на финансите, да се случи именно този автономен бюджет, така че това предложение е нещо чрез което с промяната в закона ми се струва, че ще създаде предпоставки за много по-висока мотивация и възможности за развитие, но това единствено при условие, че трансферът е достатъчен за да може да се реализират и политики, а не само да се заплащат работните заплати и особено на нивата – 600 и няколко лева ли е средната работна заплата, нещо много символично. Ако беше спрял законът до тук, включително и с промените в Управителния съвет, според нас щеше да бъде добре, но се предлага една структурна реформа, за която за разлика от господин Абазов, аз смятам, че не е в правилната посока, защото не е направена достатъчно добра оценка, няма добри познания за това какво представляват тези центрове, които бяха за обслужване на Селскостопанска академия, неюридически лица станаха държавни предприятия, но някак се пропуска, че в целия закон за Селскостопанска академия да имаше механизми, които даваха възможност и право държавните предприятия да сключват договори с институти за научно-приложна дейност и съответно чрез тях те получаваха възможност да изпълняват такава дейност. За съжаление бюджетът, особено след 2011 г., не даде възможност такива договори да бъдат сключени и потенциалът, който имат предприятия да бъде използван в тази посока. Сега Вие казвате, във Варна предприятието – сключва договор с института в Плевен и съответно си реализира своята научна дейност, точно такава каквато е необходима за да има съответно представителство на експерименти и опити в района на Варна, а не само в Плевен. От тази гледна точка въпросите, които поставяме защо четири предприятия се отделят като научни институти, къде отива научната дейност в останалите държавни предприятия за мен е необяснимо, още повече че в закона чл. 12 и 13 отпада, тоест науката изчезва. Вие, преценявате и предлагате целия параграф, който касае дейността на държавните предприятия, взаимодействието с институтите да отпадне. Предлагате да се създаде един научно производствен център и точка. Какъв ще е този център? В Закона – нищо, ще дойде Устройствен правилник. Как ще се прави този правилник, какви ще са правилата? В Закона нищо няма да запишем какви ще са взаимоотношенията и как ще се управлява, даже не се знае, кой ще назначава управителя на това дружество, освен че има някаква структура и с едно изречение правим държавно предприятие и правилника се прехвърля да се направи така както решите.
Аз смятам, че все пак Законът трябва да има някаква рамка и взаимоотношенията с науката в Селскостопанска академия да бъдат разписани, по начин по който и тези 16 научни сътрудници, които остават в държавните предприятия, трябва да са ангажирани с научната дейност и това трябва да бъде разписано в Закона. Освен това, ако може да ни се предостави справка, всяко държавно предприятие колко сътрудника има? Бях в Търговище и там има 5 сътрудника, но Търговище не е в тази група. Трябва да има някаква логика при вземането на решение кои стават регионални центрове. Липсва ми въобще поддръжка от страна на държавата на генофонда. Професоре, вие казахте генофонд. То е едно скъпо начинание, но в приходи и въобще в трансфера генофондът не е заложен под никаква форма да бъде подържан, а той досега се подържа въпреки тези бюджети, които има. Държавните предприятия имат задължения. Те могат да се видят към 2017 г. Какво ще следва? Създаваме държавно предприятие от което 3 или 4 въобще не функционират и не съм съгласна, че може да кажете, че САПИ го закривате в приложението или Ямбол, няма такова неща. Сливен и много отдавна не работи и това предприятие създадено така с консолидираната рамка изведнъж се изправя със задължението милион и половина, два да се изплащат задължения. Обяснете ми 230 ли 240, 250 човеци ще си получат работните заплати. Те трябва да има приходи, нямат взаимоотношения с институтите с така предложения закон, което означава, че това предприятие ще бъде поставено в ситуация под никаква форма да не може да си изпълнява задълженията.
Професор Николов каза още нещо: Така ние ще искаме от тях да експериментират сортовете. Това е държавно предприятие, Професоре, и като сте махнали чл. 12 и 13 как ще стане? Те трябва да работят за да се издържат и при намалената земята, която се предвижда как ще стане пак не ми е ясно. Именно заради тази заповед, която е накрая е излязла 8 хил. дка вземат от институтите, 5 хил. вземате от предприятията. Не го разбирам като политика! Не исках да намесвам този въпрос, но Вие го казахте как не трябва сега земя. Как ще станат приходи без земя и без експериментална дейност? Единият процес вървял от месец ноември, че еди как се справяме със земята, в същото време ги отделяме, намалява се с това с което разполагат и приключваме. Тази предлагана структура според мен ще бъде в ситуация, мен ме боли защото 10-11 години съм се опитвала и сме опитвали, да правим в академията научно звено, което да бъде в полза на всички земеделски стопани. Когато се предлага една такава промяна, която по-скоро и със сигурност няма да е работеща при тези предпоставки, които са в началото, за мен е трудно да приема структурната реформа и затова нашата парламентарна група ще се въздържи. Между първо и второ четене ще предложим промени, които касаят взаимоотношенията, които в закона трябва да са разписани и се надявам да се получи един добър закон и академията да намери не само на думи, но вече и на практика своето признание, защото на думи се получаваха и по време на обсъждане на бюджета и на мероприятията, в които тя е участвала, но това състояние в което в момента е, лично мен страшно много ме боли и неудовлетвореността ми е, че нещата потъват като цяло. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
От Министерството за кратък коментар.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представител! По отношение на земята няма такова нещо, има официален документ. Селскостопанска академия ще продължи да използва държавния поземлен фонд. В момента се прави анализ на нуждите на всеки институт и на всяка опитна станция. Такъв документ не е издаван от Министерството. Държавните предприятия, когато правим едно имат не само задължения, но и права, тоест договорите, които са сключени. В Закона няма забрана да се сключват договори, нито е въведена такава за Селскостопанска академия или за институтите. Няма нужда Законът за Селскостопанска академия да пренаписва ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) или друг вид нормативен акт в държавата, с който се предоставят права на всеки един юридически субект да договорира и участва на пазара. В обратния случай означава, че ние се намесваме на свободния пазар посредством Закона за Селскостопанска академия. По отношение защо се отделят четири, къде отива научната дейност. Това което обяснихме преди това със самия Устройствен правилник, както и с уставите на дружествата и по отношение на назначаването също действа нормативна уредба. Има приета наредба за упражняване правата на държавата в дружествата. Там е разписано кой, какъв е. Стандратно и съгласно нормативната уредба принципалът назначава бордовете. В обратния случай кой, кога, къде ще работи е работа на Селскостопанска академия да намери себе си, а не Народното събрание да каже на Селскостопанска академия къде да разполага научния си потенциал. Идеята в този закон е ние да дадем възможност на Селскостопанска академия да работи, така както счита за най-добре с минимум намеса на административен орган, така че да гарантираме, че учените имат свободата да работят, а не някой друг отстрани чиновник, който да им казва вие това ще работите, това не, ще сключите договор с този, с друг не. Идеята е обратно да отворим нещата, така че Селскостопанска академия да има свободата да извършва научна дейност и да извършва търговска дейност, свързана с научната дейност. Основният елемент е да има свободата, да трупа пари от това нещо и да ги харчи съобразно нуждите си, къде да инвестира, колко заплати да дава, какво да обработва. Идеята на Закона не е да разпишем забрани, а да ги махнем и да създадем условия за развитие. В момента Министерството е поискало устройствени правилници на няколко подобни академии в Европейския съюз, които ще дойдат до седмица две и ще бъдат преведени.
Водеща ще бъде засега френската защото е най-близка и ще видим какво ще стане, като няма да откриваме топлата вода, направено е някъде, ще видим кое е приложимо при нашите условия, както всички се изразиха за „критичното състояние“. За да тръгнем ние трябва да премахнем няколко бариери за да има възможност Селскостопанска академия бавно и постепенно да намери себе си. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАТНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, повече няма да се обаждам. Казвате, че няма доклад – нищо подобно. На директорите на институтите е пратено съпроводително писмо на страници 7 или 8, където се казва: „Вие нямате нужда от 900 дка, имате стопански двор 120 дка трябва да направите ПУД до един месец.“ Извинявайте, но това е пратено на директорите на институтите. Не знам какъв е документът, но се разбира, че това е заповед от месец ноември – да се направи анализ. Лозница го вкарвате вътре, на Лозница му вземате цялата земя, това е единствената структура, която е без научен потенциал, няма нито един назначен – 3 700 дка вземате на Лозница и за какво Ви е Лозница като има стопански двор от 5 дка. Виждам пратените от академията към директорите заповедите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За отговор от Министерството.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Сега, някой бърка инвентаризация с експроприация. В момента се прави анализ на нуждите. Всеки един институт трябва да направи инвентаризация по счетоводство и по документи, обработваемата земя чия е, след което това да се сравни с регистъра в Министерството на земеделието, да се намерят отношенията на базата, на които съответният институт има правото да обработва. Това се прави в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми, колеги, други изказвания има ли ? Ако няма закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Моля, който е за подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия № 802-01-6 от 23 януари 2108 г. да гласува – за първо четене.
Гласували – 13 за, против – няма и въздържали се – 8, с което Законопроектът е приет за първо гласуване.
Други въпроси има ли извън дневния ред? Няма.
Благодаря за вниманието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Десислава Танева
Стенограф:
Мария Николова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 23
На 31 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2018 г. – за първо гласуване
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започваме заседанието.
Уважаеми колеги, днешното редовно заседание се провежда съгласно предварително утвърдения дневен ред:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕНА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ № 802-01-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 23 ЯНУАРИ 2018 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Уважаеми колеги, други предложения по дневния ред има ли?
Ако няма моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред да гласува.
Гласували 21 – за, против и въздържали се няма и се приема единодушно.
Уважаеми колеги, на днешното заседание от Министерството на земеделието, храните и горите присъства началник кабинета на министъра господин Атанас Кацарчев, Диана Филева – главен юрисконсулт, Христо Рангелов – старши юрисконсулт, професор Васил Николов – председател на Селскостопанска академия, Денислав Василев – главен експерт в Селскостопанска академия други директори на институти в системата на Селскостопанска академия. За протокола ще бъде приложен списъка с присъстващи.
От неправителствения сектор присъства госпожа Светлана Василева от КНСБ, господин Илия Бачев от Национален съюз на гражданските експерти, господин Веселин Василев от Движение Защита на гражданите и държавата и от същото движение госпожа Иванка Попова.
Уважаеми колеги, за представяне на Законопроекта давам думата на вносителя – професор Николов.
ПРОФЕСОР ВАСИЛ НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на парламентарната комисия, уважаеми гости, които присъстват днес! Тъй като Законопроектът е съвсем кратък и общо взето се правят три предложения по него не бих си позволил да отнемам от ценното ви време за да разглаголствам, тъй като закони за Селскостопанската академия, са обсъждани.
Като увод искам да кажа, че Селскостопанска академия е едно национално достояние на нашата страна. Едва ли в тази комисия трябва да убеждавам някого, че без селскостопанска наука и образование съответно ние не може да имаме и никога няма да имаме нормален и развит селскостопански сектор. В същото време от години Селскостопанска академия се намира в едно изключително тежко положение. От 1800 човека, които в момента работят в Селскостопанска академия – 1200 са на минимална работна заплата, като заплатите вече се изравниха след увеличаване на минималната работна заплата на хората, които са без образование с тези на асистентите и вече се доближават до тези на главни асистенти, доктори и така нататък. От осем години не е правено нищо, по отношение на заплатите, и преминавам директно – причината е в използвания модел на финансиране на Селскостопанска академия, който до преди половин година бях председател на една Изпълнителна агенция, и съм преподавател във ВУЗ мога да сравнявам и да кажа, че в момента Селскостопанска академия „ни риба, ни рак“. Не се финансира нито като БАН и като висшите учебни заведения да има делегиран бюджет, който да може да управлява. Тя се финансира като държавна агенция, но тъй като служителите в нея не са държавни служители няма никакви механизми, по които да бъде направена оценка на тяхната работа и съответното заплатите да бъдат коригирани. Затова първото предложение, което ние правим и това не е наше и от сега предложение, е изменение в ал. 3 и да бъде записано, че „Селскостопанска академия, така е записано в момента е бюджетна организация, юридическо лице със седалище София към министъра на земеделието, храните и горите, Селскостопанска академия съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната финансова политика по реда на чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси“. По този начин финансирането на академията ще бъде по реда на Българската академия на науките.
Искам веднага да кажа, че в Законопроекта ние не предвиждаме и сме абсолютно убедени, че Селскостопанска академия не трябва да бъде първостепенен разпоредител и това не се предвижда, защото с това нещо се спекулира в публичното пространство. Категорично считам, че мястото на Селскостопанска академия е в Министерството на земеделието, откъдето фактически академията ще получава този трансфер. След като получи трансфера тя да може да управлява тези средства заедно с приходите, които има. В момента, тук има директори на институти, те знаят по какъв начин управляват средствата по-добре от мен и какви са мъките. Ако има въпроси ще Ви обясня, защото наскоро стана въпрос пред Сметната палата кое е по-добро да бъда нарушител или престъпник, защото няма избор освен едно от двете. Молбата ми да бъде приет този основен член, за да могат вече институти след като изкарват определени средства, тези средства по решение на Управителния съвет, на Дирекционния съвет, които ще бъдат създадени допълнителните средства да има възможност да бъдат разпределяни за заплати, на тези които създават научния продукт, за инвестиции и така нататък. В момента това нещо не е възможно. Месец август при посещение в Института в Садово помолиха да поискаме трактор, при положение че академията имаше собствени средства до ден днешен чакаме разрешение за този трактор, тъй като трябва разрешение от Министерството на земеделието, от там от Министерството на финансите и сега за следващата стопанска година може би ще го има. С приемането на този член това ще бъде избегнато.
Вторият член, който предлагаме, тук е и господин Кацарчев, който е финансист ще може да отговори, да бъде променен това е в Управителния съвет на Селскостопанска академия. В момента Управителният съвет на Селскостопанска академия се състои от 15 човека, от които 8 са от Селскостопанска академия и се назначават от министъра на земеделието по предложение на председателя, останалите 7 са външни за академията. Това се ректори на висши учебни заведения, представители на Българска академия на науките. Предполагам, че когато някога това е приемано условията са били различни, тоест идват финанси за отделните звена и всеки си харчи неговите пари. В момента Селскостопанска академия, заедно с Българска академия на науките, с ВУЗ-овете кандидатства по едни и същи програми, за едни и същи финанси, по едни и същи проекти и не считам, че е редно, член съм на Управителния орган на Аграрния университет в Пловдив като преподавател, а не като представител на Селскостопанска академия. В нито един от управителните съвети на ВУЗ-овете, говоря за академичните съвети, или на БАН няма представители на Селскостопанска академия. Считам, че след като работим на конкурентна основа нека ние сами да приемаме нашите решения, защото има изкривяване когато се предлагат наши проекти, които не се одобряват в дадена институция по-нататък, на следващата година кандидатства друг и този проект се одобрява. Не желаем повече това нещо да бъде така. Ние работим в момента на конкурентна основа.
Трето предложение, което правим в момента Селскостопанска академия има 19 държавни предприятия, това са бившите опитни станции, които са превърнати в държавни предприятия като се е търсил начин и се е предполагало, че ще се развиват по-добре, годините които изминаха показаха, че това не е така.
В момента държавните предприятия трупат дългове за около 2 млн. годишно. Една от причините като считаме категорично, че тези държавни предприятия, така както са разположение на територията на страната трябва да се запазят и да останат, но предлагаме част от държавните предприятия, които не са свързани с другите да речем опитната станция по бубарство, която няма аналог друг в страната, станциите по животновъдство в Смолян да бъдат отделени като центрове със статут на институти. Останалите държавни предприятия предлагаме да бъдат обединени в едно държавно предприятие, което да повиши, от една страна капацитета на управление, от друга страна да улесни работата и връзката на институтите с държавното предприятие. Давам пример – при посещение в Института в Генерал Тошево, един от бившите директори каза: „професор Николов, Вие виждали ли сте как са разположение на територията на България институтите и държавните предприятия?. Те се разположени, така че когато ние създадем един сорт – пшеница, слънчоглед или царевица ние да може да го изпитаме в различни региони. – седем на Южна България на различна надморска височина и така нататък. В момента това е практически неосъществимо, тъй като този човек ако реши да го прави трябва да се договоря с 15 председатели на държавни предприятия, които изпълняват своя задача. Искаме това държавно предприятие наистина да изпълнява, не да бъде ТКЗС без да казвам нищо лошо защото съм бил в ТКЗС, но в момента тази форма не считам, че е удачна, а да изпълнява това което трябва. Трябва да бъдат центрове, където да се изпитват сортове, да бъдат създадени демонстрационни полета, нашите производители да могат да виждат тези научни продукти, които създава академията. В Германия, комисарят по земеделие обърна внимание на това, че Европейският съюз трябва и това е директивата да произвежда 20% биологично производство. Няма друга институция в момента в нашата страна, която да може да предложи това нещо. Ние имаме огромна генетична банка и това не са само замразени семена в Садово – това са сортове, които се съхраняват по места. Когато произвеждаме биологично се изисква да използваме тези наши сортове. Ние можем това да възстановим и възродим. В редица страна, примерно генетичните ресурси са обявени за национално достояние и тяхното съхраняване се финансира. Ние го финансираме с тези мизерни средства, които отделяме за академията – на доброволни начала, тоест имаме една прекрасна база все още не сме загубили и последните научни работници, които трябва да създадат следващото поколение, но тази година от 60 обявени докторантури имаме 9 кандидати. Ако не дадем свобода на академията в рамките на Министерството на земеделието, да решаваме къде ще насочим своите финанси. Благодаря Ви. Това са трите предложения. Съжалявам, че бях толкова емоционален, както винаги, много се надявам на вашата подкрепа и ако трябва нещо да бъде променено да ни посъветвате какво да бъде. Не ми се иска да отрупваме закона с хиляди излишни неща, които могат да се направят в подзаконовата нормативна уредба.
Да опитаме най-главното, да видим и това що се отнася до обединения предлагани по-рано, ще се обединяваме, но на научна основа за разработване на научни проекти. Ако вземем френската ИНРА тя има десетки звена и институти и работи по 6 основни направления. Това можем да направим и ние. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, професор Николов.
Уважаеми, колеги въпроси към вносителя има ли, или изказвания и становища?
Професор Бъчварова – заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам първо въпроси и след като ми отговорят ще се изкажа. За мен да се конкретизират някои от предложенията и четейки финансовата обосновка, първото нещо което е видно от нея е, че числеността, която се предвижда при увеличение включително е 1988, но в нея не са прибавени 4-те опитни станции, които са със статут на научни организации. Тази численост не е преценена. Какво следва от това? Това означава, че обосновката не е направена коректно. Троян и Шумен със сигурност са 170 човека. Каква численост става действителност на Селскостопанска академия като се представят и тези разчети, което означава, че и бюджетът и с тази средна работна заплата, която е записана няма да бъде коректно. Отделно от това – научно-производствен център, каква е числеността на персонала в този център в това число и на тези, които се занимават с наука? Защото те изчезват. В този център наука няма ли да се прави? Науката изчезва, а там има сътрудници, съответно капацитет, който и досега се използва с научни проекти, но така както е записано се разбира се, че на практика този персонал не се счита като такъв научен потенциал. Казва се в мотивите, че е правен анализ на структурата на академията. Въпросът ми е къде е този анализ? По-нататък в изказването ще се изкажа – Вие правите в научно-производствения център САПИ, но САПИ никога не е работило там. То е държавно предприятие, което не проработи поради лош запис в закона, но вътре казвате влиза САПИ. Казвате влиза Ямбол – Ямбол никога не е работило, защото Министерството даде една сграда, няма персонал. Този анализ как така става, че структури, които на практика, записани в закона, но те никога не са работили са вкарани в предприятието и този анализ съответно какво показва?
Един въпрос, който е може би към Министерството, какво става със задълженията? Системата има задължения.
Научно-производственият център изведнъж ще се появи обединен със страшно много задължения, а тези които отиват Шумен, Троян базите към институтите и те отиват със задълженията си. Оценени ли са тези задължения? Все пак когато създаваме нова структура има ли се предвид, че ние искаме от нея развитие и когато стартира със задължения как ще се справят по-нататък. Оценени ли са задълженията на държавните предприятия и как ще се подходи в рамките на тази икономическа обосновка, или нещо друго ще има като политика? Това са ми въпросите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Кой ще отговори? Господин Кацарчев, ще започне с финансовата част и професор Николов ще допълни.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми народни представители, скъпи гости! Ще започна отзад напред. По отношение на вземане на задължения те се оценяват към момента, в който ще се направи преструктурирането, защото те са динамична величина. Нито едно вземане или задължение не може да се изчезне от само себе си, така че това предприятие или тази структура вносител на активите и пасивите тя ще преминава към съответната академия или предприятие със съответните си активи и пасиви. Фактическият баланс на Селскостопанска академия не може да бъде променено. Не можем да направим нещо по-различно от това да приемем, че те съществуват като активи и пасиви. Самата оценка ще бъде извършена към датата на преминаване, тъй като в момента има натрупани те не могат да бъдат нулирани, но се дава възможност от тук нататък ако академията придобие статут, който се предлага със Законопроекта те да могат по-добре да обслужват задълженията си следствие на увеличена приходна част. Към момента всички знаем как изглежда академията – професор Николов достатъчно добре обясни. Тук няма драма, използва се един и същ принцип, който се използва винаги при преструктуриране – активи и пасиви преминават към лицето към което преминава съответното предприятие. Ако то става институт то си върви към институтите, ако сливаме предприятията всички активи и пасиви на предприятията ще бъдат групирани в един актив и пасив. Съответно всички договори, които са сключени ще преминат към това ново лице. Това е към момента на преминаване, защото може да има декларации за плащане, тоест да се вземе число което е вярно към момента на преструктуриране на самата Селскостопанска академия или ако искате прогноза да изготвим и да я предоставим на Комисията в рамките на някакъв срок за състоянието на активите и пасивите на Селскостопанската академия към определена дата.
По отношение на САПИ и не работещите структури, самата казахте, че те са неработещи структури, това е формално преминаване защото не са работещи, но те не могат да останат във въздуха при преструктурирането. Те трябва да намерят някакво решение, така че поради тази причина те са включени в общата схема. Отчетен е фактът, че те не работят, но за да изчезнат от правния мир те трябва да намерят някакво правно решение, по какъв начин тези лица при преструктурирането ще намерят себе си след приключване на преструктурирането.
Когато се прави анализ общо взето се взима едно число, което е прогнозно. Имаме движение напред и назад. Има предприятия, които стават институти, има и обратното движение, затова е прието това число. Това ще стане когато изготвим Устройствения правилник, ще бъде конкретната численост според анализа, който ще бъде изготвен на базата на конкретните нужди. В момента това е прогнозна величина по отношение на самия Законопроект. След него се предвижда изготвяне на Устройствен правилник на Селскостопанска академия и там вече ще се разглежда всяка численост по отделно за да може да се работи с конкретно число. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Николов да допълни.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Да кажа какво се случва с научните работници, които са в държавното предприятие Нищо по отношение на статута не се променя, просто от 15 държавни предприятия става едно. По начина, по който те са били до момента научни работници те ще продължават да бъдат по същия начин. Те ще работят към съответните научни съвети. Има още научни работници и искам да ви кажа, че към момента там където имаше научни работници за да може да им се плащат заплатите бяха сключвани договори от институтите с тези държавни предприятия и научни работници. В момента те ще се чувстват като научни работници и ще могат да извършват научна дейност, защото имаме държавни предприятия, в които към момента нямаме научни работници, така е водена политиката да се самоиздържат и на него този научен работник му тежи. В момента те ще изпълняват абсолютно реални задачи. Създава се даден сорт от там нататък размножаването на този сорт, изпитването му трябва да става от научни работници. Мисля, че това е начина да може реално да бъде създадена основа за работа на научни работници в тези държавни предприятия и структури.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или изказвания има ли? От неправителствения сектор изказвания?
Госпожа Василева – заповядайте.
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаемо ръководство, господин Кацарчев, уважаеми професор Николов! Като представител на синдикатите – председател на Федерация на независимите синдикати от земеделието към КНСБ. Като представител на работещите в Селскостопанска академия не веднъж, разбира се, сме обсъждали в продължение на няколко години всички предложени изменения и допълнения на Селскостопанска академия. Сега в това изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия най-после виждаме тези дългоочаквани изменения и допълнения, които трябва да се случат. Необходимо е Селскостопанска академия най-после да има автономност, самостоятелно управление на финансовите средства и да няма фиксиран финансов таван. Това го знаем и е добре да могат да разполагат със собствените си приходи, да имат един по-добър трансфер на бюджетни средства и тъй като, Вие казахте за финансовата обосновка и говоря за трансфера тези цифри са относителни за численост, не е ли по-добре да приемем, тази финансова обосновка, която е направена въз основа на тази численост 1988, която е относително число и знаем, че ще станат над 2000 - към 2400 стават. Когато приемаме едно относително число защо да не предложим един по-голям трансфер от бюджета, след като знаем, че за всяко преструктуриране са необходими средства. Като синдикалист откривам тук, някои варианти. Записано е това число, голяма сигурност виждам на тези четири научни центрове, защото активи и пасиви преминават към Селскостопанска академия, отделно сигурност виждам и за научните работници в тях, които са 13-14 човека, но не виждам сигурност и имам притеснения и резерви за другата част, която ще бъде обединеното държавно предприятие, където също има научни работници – 16 на брой. Независимо, че в мотивите към Закона е записано, че тези държавни предприятия по 62-63 от Търговския закон не постигнаха това което беше заложено като научна, приложна, експертна и така нататък дейност поради липса на научен и административен капацитет. Прощавайте, но това го приемам като обида към тези шестнадесет научни работници. Можеше да се напише недостатъчен научен и административен капацитет, но така да се напише липсва – не липсва. Когато се приемаха пак изменения и допълнения на Закона за Селскостопанска академия преди 8-9 години също изразих своите притеснения за тези опитни станции, създадени преди десетки години и то от родолюбиви българи, така да ги регистрираме по 62-63 и знаех много добре, че те няма да могат самостоятелно да работят и да се финансират. Не може там да се прави наука или спокойно да се прави. Много често ми задават въпроси – ами като говорите за тези хора, защо те продължават да работят там. Обидно ми е да отговоря. Да, работят, едни защото обичат науката, други защото им остават няколко години до пенсия, трети са високо квалифицирани кадри и тъй като държавата няма отношение към високо квалифицираните кадри, те все пак чакат тези обезщетения, които е необходимо да получат защото са ги заработили в продължение на 10 години съгласно Кодекса на труда. Както чухте от председателя на академията млади хора не идват. Подчертавам още веднъж, имам резерви при това сливане на тези 16 предприятия, защото всичко което пише в мотивите го правим за по-добро, но точно с тези преобразования и преструктурирания трябва добре да помислим при този отново недостатъчен трансфер дали ще направим по-добро за всички, или като събираме беден с беден, не знам какво точно ще получим. Моята молба ако е възможно в тази финансова обосновка, Вие господа народни представители, да поискаме по-голям трансфер и завършвам с това: независимо какви обиди отправяме към всички работещи, изключвам и сега предлаганите изменения и допълнения са само на гърба на работещите в тях.Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Професор Николов ще отговори.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Като казвате обиди, предполагам, че ако сте видели някъде такава обида, най-вероятно е допуснато нещо, но не считам, че синдикатите в момента могат да бъдат обидени от работата с ръководството на Селскостопанска академия. Да, напротив, за пръв път от години ние с Вас постигнахме договореност за увеличаване на клас прослужено време и така нататък, ако някъде нещо е допуснато то не е било обида. Абсолютно сте права, че сливайки беден с беден ще направим още по-беден, но тогава да ликвидираме всички бедни и да оставим само богатите – по-добре ли ще бъде? Както при обсъждането на проекта имаше предложения кои станции да бъдат ликвидирани, не това е нашето виждане. Пак казвам в момента ние имаме 25 научни институти, които са достатъчни, хубаво е да върнем обратно всички 19 или 15 опитни станции да станат институти, но това е нереално, невъзможно. Вие самите казвате, че в тези 15 или 16 предприятия има 16 научни работници. Когато ние обединим това предприятие и можем заедно с директорите на институти и на тези звена, които са там да планираме още от предходните години задачите, тези научни работници ще намерят своята реализация. По отношение на тези държавни предприятия са запазени едни остарели неща, които пречат да се работи. Давам ви пример – съвсем скоро имаше заповед на министъра на земеделието, да се разгледат земите от държавния поземлен фонд и тъй като във Варна опитната станция се казва се по лозарство и винарство ние сме решили да изпитаме там един нов сорт орехи при тези условия, насаждения с орехите не се признават, че се използват целесъобразно, защото станцията не е по лозарство и овощарство и орехарство, а е по лозарство. Това е постоянно –някой упреква някого, че не целесъобразно използва земите, което не е така и затова когато имаме това обединено предприятие и ще може да разпределяме задачите, според това което днес е необходимо, да бъде изпитано тази година, догодина друго, трето, пето и няма нужда да са по овощарство, по соята, по краставицата и така нататък. Затова предлагаме това и считаме, че едно такова обединение от една страна ще помага на академията, от друга то ще се управлява значително по-добре.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, поиска думата – заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Въпросът ми ще бъде свързан с финансовата част, другата част ми е относително ясна, защото в не малкото време, което съм прекарал в тази област съм бил свидетел и участник на десетки, стотици промени и опити за промени в Селскостопанска академия. Искам да продължа думите на професора. Аз също съм убеден, господин Професор, че Селскостопанска академия е едно национално богатство. Също токова съм убеден, че на Селскостопанска академия трябва да се помогне, обаче също толкова съм убеден, че това не са последните промени, това се предпоследните промени, които са опит за промени, много се надявам да са в правилната посока и да допринесат за нещо по-добро, защото сегашното състояние на академията е критично, не знам коя по мека дума да използвам. Защо е критично състоянието на академията? Убеден съм, че моделът е сбъркан. Не е това моделът за функциониране и за съществуване на такъв вид структура. Убедено го казвам, защото във времето сме правили много опити за преструктуриране на академията, за преобразуване на нейните структури и за съжаление резултата, който виждаме днес, те не са били толкова сполучливи, ако бяха сполучливи днес състоянието щеше да е по-добро. Дълбоко се надявам тези промени да са първата крачка. Убеден съм, че няма да доведат докрай и няма да изправят академията на крак, така както ние искаме, но поне да са първата крачка и да са в правилна посока, в която да се надгражда. В системата на Селскостопанска академия има много добри институти. Аз лично съм контактувал, посещавал такива институти, които са полезни, както за нашите земеделци, така правят и успешна международна търговия. Ако мога да направя едно отклонение и да дам пример, при едно мое посещение в Добруджанския институт директорът на Института каза: „В пари газя, не мога да си платя заплатите“. Това е резултат на един друг порок на преразпределителната функция на шапката над институтите в страната, което както е порок е и задължително условие, защото примера е с Добруджанския институт, който е печеливш и работи добре, още толкова половина институти в структурата на академията са на обратно – отрицателен финансов резултат и ако няма преразпределителната функция на шапката какво правят останалите. Казах предпоследен опит за реформа, защото това обединяване, което Вие предлагате не знам доколко ще стабилизира академията, но нашата парламентарна група ще даде кредит на доверие с идеята това да е един полезен, добър ход. За другите промени в нефинансовата част – добре, нека да опитаме, но пак казвам, че се ми струва, че това е предпоследна промяна.
Започвам с финансовата част – гледам първата таблица. Колеги, разбира се, че няма да има резултати, само вижте числата. Общо разходи – 23 млн., 17 млн. за персонал, 6 млн. издръжка, капиталови никакви. Да го преведа ли на не финансов език, защото не съм финансист. Преведено от един нефинансист, неспециалист като мен това означава, че ние им плащаме за да не работят. Осигуряваме им пари за заплати и за съжаление нищо повече, защото тези 6 млн. са капка в морето и няма как да тръгне защото осигуряваме им заплати, не им осигуряваме консумативи, материали за наука, производство и така нататък. Да не говорим, че половината от структурите работят на принципа на държавно земеделско стопанство с 16 научни работници за 16 звена по един средно, което означава, че някъде няма. Колеги, това е чисто ДЗС, те не правят приложна дейност, наука, те произвеждат масов посев, зърнени култури за продан. Не е целта това. При тази структура на персонал, на финансов ресурси и структура е неизбежно – това ще правят.
Въпросът е , в другата таблица, колеги, пишете, че ще има увеличение на собствените приходи с 6 млн. и на трансферите със 7 млн. Доколкото знам, когато приемахме държавния бюджет в числото, което беше срещу Министерството все още и днес продължава да стои цифрата 16 млн.
Убедени ли, сте че тези 23 млн., които са предвидени за трансфер са осигурени за да проработи новата система. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има думата господин Кацарчев:
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Сумата за трансфер след като приемем Закона и влезе в сила е осигурена от бюджета от Министерството на земеделието, храните и горите и е потвърдена от Министерството на финансите, тоест тук нямаме спор по отношение на самото число за трансфера, касаещ текущата година. Собствените приходи са планирани, госпожа Бъчварова, също знае на базата на историческия опит, който има в Селскостопанска академия, отчитайки естествено и състоянието на пазара на съответните продукти, които предлага. Това все е пак е прогноза, така че надяваме се, че тя ще се изпълни, защото ние сме взели песимистичната прогноза, тоест трябва да има по-добър резултат в края на година отколкото този, които сме заложили по принцип. Трансферът е осигурен и гарантиран. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Други въпроси или изказвания, има ли?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги! Мога да говоря и много и малко, по причината, че все пак 10-11 години съм системата, мисля, че знам всичко, не са се променили кой знае колко нещата. Категорично Селскостопанска академия има своето място, но състоянието е критично. Прави се опит за промяна чрез закона на системата на финансиране. Това е наше дълбоко желание много отдавна, сигурно от 2009 г. се прави този опит. Срещаше се абсолютното нежелание, особено от страна на Министерството на финансите, да се случи именно този автономен бюджет, така че това предложение е нещо чрез което с промяната в закона ми се струва, че ще създаде предпоставки за много по-висока мотивация и възможности за развитие, но това единствено при условие, че трансферът е достатъчен за да може да се реализират и политики, а не само да се заплащат работните заплати и особено на нивата – 600 и няколко лева ли е средната работна заплата, нещо много символично. Ако беше спрял законът до тук, включително и с промените в Управителния съвет, според нас щеше да бъде добре, но се предлага една структурна реформа, за която за разлика от господин Абазов, аз смятам, че не е в правилната посока, защото не е направена достатъчно добра оценка, няма добри познания за това какво представляват тези центрове, които бяха за обслужване на Селскостопанска академия, неюридически лица станаха държавни предприятия, но някак се пропуска, че в целия закон за Селскостопанска академия да имаше механизми, които даваха възможност и право държавните предприятия да сключват договори с институти за научно-приложна дейност и съответно чрез тях те получаваха възможност да изпълняват такава дейност. За съжаление бюджетът, особено след 2011 г., не даде възможност такива договори да бъдат сключени и потенциалът, който имат предприятия да бъде използван в тази посока. Сега Вие казвате, във Варна предприятието – сключва договор с института в Плевен и съответно си реализира своята научна дейност, точно такава каквато е необходима за да има съответно представителство на експерименти и опити в района на Варна, а не само в Плевен. От тази гледна точка въпросите, които поставяме защо четири предприятия се отделят като научни институти, къде отива научната дейност в останалите държавни предприятия за мен е необяснимо, още повече че в закона чл. 12 и 13 отпада, тоест науката изчезва. Вие, преценявате и предлагате целия параграф, който касае дейността на държавните предприятия, взаимодействието с институтите да отпадне. Предлагате да се създаде един научно производствен център и точка. Какъв ще е този център? В Закона – нищо, ще дойде Устройствен правилник. Как ще се прави този правилник, какви ще са правилата? В Закона нищо няма да запишем какви ще са взаимоотношенията и как ще се управлява, даже не се знае, кой ще назначава управителя на това дружество, освен че има някаква структура и с едно изречение правим държавно предприятие и правилника се прехвърля да се направи така както решите.
Аз смятам, че все пак Законът трябва да има някаква рамка и взаимоотношенията с науката в Селскостопанска академия да бъдат разписани, по начин по който и тези 16 научни сътрудници, които остават в държавните предприятия, трябва да са ангажирани с научната дейност и това трябва да бъде разписано в Закона. Освен това, ако може да ни се предостави справка, всяко държавно предприятие колко сътрудника има? Бях в Търговище и там има 5 сътрудника, но Търговище не е в тази група. Трябва да има някаква логика при вземането на решение кои стават регионални центрове. Липсва ми въобще поддръжка от страна на държавата на генофонда. Професоре, вие казахте генофонд. То е едно скъпо начинание, но в приходи и въобще в трансфера генофондът не е заложен под никаква форма да бъде подържан, а той досега се подържа въпреки тези бюджети, които има. Държавните предприятия имат задължения. Те могат да се видят към 2017 г. Какво ще следва? Създаваме държавно предприятие от което 3 или 4 въобще не функционират и не съм съгласна, че може да кажете, че САПИ го закривате в приложението или Ямбол, няма такова неща. Сливен и много отдавна не работи и това предприятие създадено така с консолидираната рамка изведнъж се изправя със задължението милион и половина, два да се изплащат задължения. Обяснете ми 230 ли 240, 250 човеци ще си получат работните заплати. Те трябва да има приходи, нямат взаимоотношения с институтите с така предложения закон, което означава, че това предприятие ще бъде поставено в ситуация под никаква форма да не може да си изпълнява задълженията.
Професор Николов каза още нещо: Така ние ще искаме от тях да експериментират сортовете. Това е държавно предприятие, Професоре, и като сте махнали чл. 12 и 13 как ще стане? Те трябва да работят за да се издържат и при намалената земята, която се предвижда как ще стане пак не ми е ясно. Именно заради тази заповед, която е накрая е излязла 8 хил. дка вземат от институтите, 5 хил. вземате от предприятията. Не го разбирам като политика! Не исках да намесвам този въпрос, но Вие го казахте как не трябва сега земя. Как ще станат приходи без земя и без експериментална дейност? Единият процес вървял от месец ноември, че еди как се справяме със земята, в същото време ги отделяме, намалява се с това с което разполагат и приключваме. Тази предлагана структура според мен ще бъде в ситуация, мен ме боли защото 10-11 години съм се опитвала и сме опитвали, да правим в академията научно звено, което да бъде в полза на всички земеделски стопани. Когато се предлага една такава промяна, която по-скоро и със сигурност няма да е работеща при тези предпоставки, които са в началото, за мен е трудно да приема структурната реформа и затова нашата парламентарна група ще се въздържи. Между първо и второ четене ще предложим промени, които касаят взаимоотношенията, които в закона трябва да са разписани и се надявам да се получи един добър закон и академията да намери не само на думи, но вече и на практика своето признание, защото на думи се получаваха и по време на обсъждане на бюджета и на мероприятията, в които тя е участвала, но това състояние в което в момента е, лично мен страшно много ме боли и неудовлетвореността ми е, че нещата потъват като цяло. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
От Министерството за кратък коментар.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представител! По отношение на земята няма такова нещо, има официален документ. Селскостопанска академия ще продължи да използва държавния поземлен фонд. В момента се прави анализ на нуждите на всеки институт и на всяка опитна станция. Такъв документ не е издаван от Министерството. Държавните предприятия, когато правим едно имат не само задължения, но и права, тоест договорите, които са сключени. В Закона няма забрана да се сключват договори, нито е въведена такава за Селскостопанска академия или за институтите. Няма нужда Законът за Селскостопанска академия да пренаписва ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) или друг вид нормативен акт в държавата, с който се предоставят права на всеки един юридически субект да договорира и участва на пазара. В обратния случай означава, че ние се намесваме на свободния пазар посредством Закона за Селскостопанска академия. По отношение защо се отделят четири, къде отива научната дейност. Това което обяснихме преди това със самия Устройствен правилник, както и с уставите на дружествата и по отношение на назначаването също действа нормативна уредба. Има приета наредба за упражняване правата на държавата в дружествата. Там е разписано кой, какъв е. Стандратно и съгласно нормативната уредба принципалът назначава бордовете. В обратния случай кой, кога, къде ще работи е работа на Селскостопанска академия да намери себе си, а не Народното събрание да каже на Селскостопанска академия къде да разполага научния си потенциал. Идеята в този закон е ние да дадем възможност на Селскостопанска академия да работи, така както счита за най-добре с минимум намеса на административен орган, така че да гарантираме, че учените имат свободата да работят, а не някой друг отстрани чиновник, който да им казва вие това ще работите, това не, ще сключите договор с този, с друг не. Идеята е обратно да отворим нещата, така че Селскостопанска академия да има свободата да извършва научна дейност и да извършва търговска дейност, свързана с научната дейност. Основният елемент е да има свободата, да трупа пари от това нещо и да ги харчи съобразно нуждите си, къде да инвестира, колко заплати да дава, какво да обработва. Идеята на Закона не е да разпишем забрани, а да ги махнем и да създадем условия за развитие. В момента Министерството е поискало устройствени правилници на няколко подобни академии в Европейския съюз, които ще дойдат до седмица две и ще бъдат преведени.
Водеща ще бъде засега френската защото е най-близка и ще видим какво ще стане, като няма да откриваме топлата вода, направено е някъде, ще видим кое е приложимо при нашите условия, както всички се изразиха за „критичното състояние“. За да тръгнем ние трябва да премахнем няколко бариери за да има възможност Селскостопанска академия бавно и постепенно да намери себе си. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАТНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, повече няма да се обаждам. Казвате, че няма доклад – нищо подобно. На директорите на институтите е пратено съпроводително писмо на страници 7 или 8, където се казва: „Вие нямате нужда от 900 дка, имате стопански двор 120 дка трябва да направите ПУД до един месец.“ Извинявайте, но това е пратено на директорите на институтите. Не знам какъв е документът, но се разбира, че това е заповед от месец ноември – да се направи анализ. Лозница го вкарвате вътре, на Лозница му вземате цялата земя, това е единствената структура, която е без научен потенциал, няма нито един назначен – 3 700 дка вземате на Лозница и за какво Ви е Лозница като има стопански двор от 5 дка. Виждам пратените от академията към директорите заповедите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За отговор от Министерството.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Сега, някой бърка инвентаризация с експроприация. В момента се прави анализ на нуждите. Всеки един институт трябва да направи инвентаризация по счетоводство и по документи, обработваемата земя чия е, след което това да се сравни с регистъра в Министерството на земеделието, да се намерят отношенията на базата, на които съответният институт има правото да обработва. Това се прави в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми, колеги, други изказвания има ли ? Ако няма закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Моля, който е за подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия № 802-01-6 от 23 януари 2108 г. да гласува – за първо четене.
Гласували – 13 за, против – няма и въздържали се – 8, с което Законопроектът е приет за първо гласуване.
Други въпроси има ли извън дневния ред? Няма.
Благодаря за вниманието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Десислава Танева
Стенограф:
Мария Николова
