Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
18/04/2018
1. Блиц-контрол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 18 април 2018 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена: Блиц контрол.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам днешното заседание на Комисията по земеделие и храни. Съгласно предварително обявения дневен ред имаме само една точка – Блицконтрол.
Това е първото ни заседание за този месец и, за да не ме атакува опозицията, още на днешното заседание поканихме министъра и неговия екип. Господин Георгиев, надявам се, че този път няма да получим критики, че не викаме министъра.
Някой да има други допълнителни предложения към дневния ред? Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към дневния ред и към въпросите.
Господин Министър, виждам, че имате организация. Ако трябва, да Ви дадем думата и тогава да минем към въпросите?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Добър ден от мен и от екипа.
Мислех да направя пазарлък по един въпрос и да направя презентация, но ще го направим по два въпроса. Това, което бях поел като ангажимент, е да Ви запозная как върви дебата до момента с новата обща селскостопанска политика.
Вчера се върнахме от заседание в Люксембург. Новото е, че имахме възможност да имаме среща с докладчика на Европейския парламент – господин Дорфман, който е докладчик към КомАгри, Комисията по земеделие в парламента. Те имат готов доклад с позиция по ОСП, а отделно с „Копа Коджека“ сме в непрекъснати разговори, така че в една кратка презентация и това, което коментирахме предния път, мога да Ви запозная какво е обсъдено, какво е направено, как вървят нещата. Темите са безкрайни и са дълги.
Утре ще имам среща в 13,00 ч. и съм поканил бранша – тези които готвиха позицията, да коментираме същата тема. В 14,00 ч. имаме Съвет по животновъдство, където основните проблеми отново са малко с цената на млякото и с някои други неща. Така че ще дебатираме преди животновъдното изложение, което ще бъде в Сливен, на 27-ми, 28-ми и 29-ти. Надявам се, че всички ще бъдат поканени. Нали, господин Димитров?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всички колеги трябва да са получили покана.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Изложението го правим от две години, за да се покаже максимално това, с което разполага българското животновъдство като породи, надяваме се да бъде интересно, както и дискусиите, които ще бъдат направени на различните панели в разговорите.
Аз съм на разположение, след въпросите, които ще ми зададете, да направя кратка презентация по първата тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От ГЕРБ въпроси има ли? Ние нямаме. От БСП?
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър! Според мен по-добре беше, първо, да чуем презентацията на министъра, по-добре да чуем презентацията, защото това е по-важно отколкото…
Сега нашите въпроси на групата, на БСП са два. Единият е във връзка с това, което е обявено, че за първи път се качва на сайта на Министерството Проект на Закон за превенция за борба с градушките. Другият въпрос е свързан с Националната програма по пчеларство и държавната политика по отношение на пчеларството. Това бяха двата въпроса, които искахме да зададем от името на нашата парламентарна група, така че Вие преценете дали накратко да отговорите, или да … (Реплики извън микрофоните.)
Съвсем накратко, а така или иначе ние подготвяме питания по двата въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
По темата за борбата с градушките знаете, че още при екипа на госпожа Танева беше подготвен Законопроект за превръщане на Агенцията по градушките в държавно предприятие. Това, което в момента се разработва, не е съществено различно. Има един нюанс, който излезе в концепцията и който няма да се реализира. Той е, че това предприятие следва да се занимава едва ли не с обезщетения при наводнения, градушки и други такива щети. Значи, такъв филм няма да има. Малко провокативно излезе това нещо, за да опипаме общественото мнение – предприятието следва, и това ще бъде заложено.
В самия Законопроект в момента се прави оценка на въздействието и ще бъде публикувана съвсем скоро, когато приключи оценката на въздействие. Тя е изискуем документ към всеки един Законопроект. Това, което залагаме, е да го трансформиране в държавно предприятие, за да може да се уредят трайно отношенията с работниците, тъй като в момента е малко сложно. Те са второстепенен разпоредител в Агенцията, но по-същественото е концепцията за цялостно покриване на земеделските територии.
В момента покритието на земеделските площи е около 30%. Идеята е със самолетен способ, който ще бъде доста по-разходоефективен, защото изграждането на площадки из цялата страна и самите ракети е доста по-скъп способ. Безспорно самолетният способ сигурно крие своите рискове, но той, така или иначе, е способ, който отново третира облаците по същия начин, както ракетите. Идеята е да бъде покрита цялата страна без пасищата и ливадите, разбира се, за да може да бъде покрито, а в момента само държавата плаща всичките разходи, което някак си не е оправдано. Държавата плаща обезщетения включително при пропаднали площи, държавата плаща на животновъдството по много други схеми, ако щете дори и ветеринарните разходи, и много, много други неща. Тук се търси споделената отговорност на разходите от земеделските производители.
Форматите, които сме провеждали, включително на „Златните пясъци“ и включително на срещите, които сме имали в Министерството с по-големите асоциации, е анонсирано, че те трябва да споделят този разход и не сме имали обратно мнение по този въпрос.
Разчетите, които бяха заложени първоначално в първите проекти, достигаха около 90 стотинки на декар, а според нас ние можем да се опитаме да ги оптимизираме на около 50 стотинки на декар – без пасища и ливади, които няма да бъдат пазени по обясними причини. Заложили сме като съпътстващ приход вноски от застрахователите на база на премийните им приходи и най-вече за автомобили, пожари и други бедствия. Тук основното са автомобилите, където премийният приход – това са данни от КФН, средно, закръглям, достига до 500 милиона годишно. Ние залагаме плюс пожари и други бедствия около 30 – 40 милиона годишно, залагаме по 0,8% от тези приходи да бъдат отчислявани за това предприятие. Какъв е аргументът?
Аргументът е за това, че когато се третира със самолетния способ – давам пример със София, урбанизирана територия, третирайки около София земеделски площи или около други градове, това ще предпази самите урбанизирани територии от градушки или от силни градушки, които ще са с по-голям размер на нанасяните щети. Така че би следвало и разходите на застрахователите в обезщетяване на подобни събития да се отрази в тези разходи.
Не е нужно да Ви казвам, че застрахователите са против, никой не иска да си дава… Веднага казват: ние трябва да вдигнем вноските към хората. Ще ме извините, ако го чуя от някоя политическа партия, ще ги разбера, звучи много популистко, но това е тяхната позиция. Разбира се, водихме няколко разговори с тях. Ако тази добавка към приходите на предприятието, които залагаме, е до шест милиона, разбира се, държавата няма да се оттегли, държавата ще продължи да ги подкрепя. Но не може да бъде само държавата. Ако тази добавка към приходите не бъде приета от Закона, този разход ще трябва да се преразпредели към другите два основни източника – евентуално увеличаване на вноските към земеделците и респективно бюджета. Това са нашите разчети към момента. Не е лесно упражнение определено, но е една идея, която е заложена. Заложиха я още колегите от предходния екип и не може държавата да покрива само това събитие.
Къде е проблемът? Проблемът е, че когато се третират облаците и в момента, когато спре обхватът за районите, които се третират с ракетите, след това облакът, преминавайки в следващата зона, се сгъстява още повече и се изсипва с много по-голяма сила. Същото се получи в град Левски, когато се изпотрошиха биологичните оранжерии на определени производители и така нататък. Именно прекъсването на ракетния обсег, тъй като ракетният обсег е ограничен, затова се предлага този механизъм.
Разбира се, още веднъж подчертавам, че Законопроектът, който ще бъде подложен на публично обсъждане след като излязат документите, оценките на въздействие и така нататък, ще включва само и единствено предприятие, приходи, борба с градушките, цялата земеделска дейност, без пасища и ливади. Така че това ще бъде гръбнакът и никакви други упражнения, като застраховане.
Ще помоля Цветан Димитров, ако трябва и Лозана да добавят нещо по отношение на пчеларството. Благодаря Ви.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, съвсем накратко.
По отношение на пчеларството – Програмата за пчеларство е само един от шестте начина за финансиране на пчеларството, защото освен програмата има и по Програма за развитие на селските райони, съответно практически всяка година има ветеринарни мероприятия, обезщетения, развъдни дейности. Всичко това формира горе-долу един годишен бюджет между 7 – 8 – 9 млн. в годините назад. Само ветеринарните мероприятия са близо 1 млн. лв., предоставят се ежегодно за имунно-профилактичните програми. Самата Програма за развитие на пчеларския сектор може би вече е петата и даже още преди да станем членка на Европейския съюз започна да се разработва. В момента изпълняваме петата програма и тя е с годишен бюджет в зависимост от периода. Те са тригодишни програми, между 4 – 5 млн. лв. ежегодно се предоставят, а приоритетите и направленията са следните: нови кошери, нови пчелни семейства, здравеопазване на животни и наука.
Разбира се, най-големият ресурс отива към новите кошери, закупуването на нови кошери и нови пчелни семейства, здравеопазването също, а борбата с варлетозата е един елемент, който взима доста средства, може би около 20 – 25% от Програмата.
Може би най-слабото ни звено са научните проекти, а даже имаше един научен проект и се оттегли впоследствие от колектива и предстои Комисията да преразпредели тези средства обратно, най-вероятно. Такова поне е искането на браншовите организации към създаване на нови кошери и нови пчелни семейства. Комисията, която го определя, не е от държавни служители и даже държавните служители в нея може би са около 40%, всичко останало са браншовици. Това е в общи линии. Ако нещо по-детайлно Ви интересува?
И само като допълнителна информация – темата с използване на пестицидите за неониктоноидите. Тя от доста време е разковничето на ожесточени спорове и искания от пчелари и зърнопроизводители. Излезе докладът на ЕПСА – Агенцията за пестициди, храни и така нататък, който доказа, че в определени случаи има влияние на тези пестициди. Те трайно остават и включително могат да имат влияние в земята години наред, достигат до личинките на растенията, където се тегли прашецът от пчелите, така че тази година се даваше възможност при доказана необходимост и, разбира се, вредителите като хоботника, които влияят на пролетниците и създават доста проблеми, но при доказана необходимост да се допусне дерогация за определени райони.
Разбира се, това е ангажимент на Българската агенция по храните и специалната комисия, която е създадена към Българската агенция по храните. Но тази година от Агенцията по храните – няма да Ви разказвам как дебатът от декември се разгоря, пчеларите, от едната страна, и, от другата страна, зърнопроизводителите, и не е направена дерогация от Агенцията по храните.
Така че, разглеждайки темата „пчелари“, поне по отношение на третирането през настоящата година в разговорите, които сме имали и най-вече биологичните и другите, те нямат някакви обструкции. Разбира се, по-скоро притесненията са на зърнопроизводителите, защото на определени места в пролетниците може би ще има определени щети, а в самото третиране би следвало да се търсят и алтернативни мерки за третирането на почвите. Това беше разрешено в полза на пчеларите или по-точно не беше допусната дерогация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От „Обединени патриоти“ въпрос към министъра има ли? Няма.
От „Движението за права и свободи“, господин Абазов, имате ли въпрос?
Да минаваме към презентацията.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както Ви казах, много интензивно работихме дори от ноември, декември след като излезе комюникето, а и не след като излезе. Още от ноември имахме срещи поне в мое лице с Джозеф Дол в ЕНП, с всички политически партии, с госпожа Мюлер от АЛДЕ, със социалдемократите – с Андрю, с Никълсън – от консерваторите, за това какво ще работим под Председателството. Разбира се, основната тема беше за общата селскостопанска политика. Нашата визия, съгласувана и в комуникация с екипа на комисаря, е, че ние бихме искали да направим един много задълбочен, фокусиран дебат в Съвета на министрите, като направихме план той да бъде през януари и февруари с поставяне на темите. Всички теми бяха предварително обсъждани със страните членки и кои са най-важни в специалния комитет, както и в други комисии, за да могат всички министри да се произнесат по поставените теми.
Сега ще Ви запозная кои бяха темите, за да можем в мартенския съвет да приемем заключението на Съвета по това какво бихме искали да бъде заложено в общата селскостопанска политика. Всичко това кореспондира с позициите, които са изразени от страните членки, съобщението на комисаря, което излезе в края на месец ноември. Ще Ви запозная и с всички останали структури като парламент, Копа Коджека и така нататък.
През месец януари, първо, организирахме два дебата, както Ви казах и един работен обяд на ниво министри на Съвета по земеделие и рибарство. Ние направихме два обяда – в рамките на самия Съвет се отделяме само министрите за работен обяд, като на първия обяд дебатирахме темата за единна кандидатура на Европейския съюз за предстоящия избор на директор на ФАО – Организацията за земеделие и прехрана към ООН. От 40 години не е имала председател, поради това че винаги се явяват двама, трима, разсейват се усилията на Европа. Европа е най-големият донор във ФАО, много повече от Америка и всички останали, и затова как се управлява тази организация, то на страните членки им е все едно.
Този работен обяд беше много ясен и всички изразиха единно мнение, че трябва да се работи за единна кандидатура. Отварям скоба, беше ни възложено да направим пътна карта за излъчването на единна кандидатура, като в тази пътна карта бяха заложени определени изисквания към кандидатите: да имат определен опит в работата с такива институции и няколко други изисквания. Очакваме до 2-ри май да бъдат представени в Комисията и в Генералния секретариат евентуалните предложения на страните членки, в началото на месец май.
Нашата визия е на неформално заседание на Съвета на министрите да бъдат поканени тези кандидати, да ги видим, да могат да им се зададат няколко въпроса, просто да се представят. Нека да видим колко са, а може би след това ще възникне темата: ама, защо този, а не онзи и така нататък, и в зависимост от кандидатите явно ще трябва да се готви дебат.
В Брюксел – няма да визирам институции, биха искали този дебат с кандидатурата, ако може, да го затворим в нашето Председателство, защото с нас те виждат една много делова и ползотворна работа. Както се казва, всяко Председателство може да крие някакви изненади в своите виждания и действия. Само отворих скоба за един обяд, който направихме.
Отделно бяха направени четири заседания на специалния комитет по селско стопанство през януари, февруари и март, и два разяснителни семинара на държавите – членки с Европейската комисия през февруари и март. На заседанието от 29 януари по първите две теми, които бяха разгледани, всяка една страна членка се произнесе. Дебатите бяха публични, абсолютно всичко сме правили публично и всички заседания в дебатите по ОСП европейските граждани имаха възможност да ги наблюдават. Те бяха наблюдавани от милиони зрители, журналисти, политици и така нататък.
Първите две теми са: добавена стойност на ОСП и цели, които трябва да бъдат поставени на европейско ниво, и адекватно ниво на субсидиарност. Тази субсидиарност беше заложена в комюникето. Това е темата, която даде възможност на страните членки да имат възможност за взимане на решения по основните неща, които искат да бъдат финансирани. Основното притеснение за тази субсидиарност, което изразиха много от страните членки при дебата, включително в изслушването в Европейския парламент, разбира се, и при всичките ни срещи, които сме имали, беше тя да не се превърне в така наречената „ренационализация“ и всеки да започне да прави каквото си иска. Но идеята в никой случай не е такава, а въпросът е страните членки да имат възможност да избират своите политики по общата селскостопанска политика по първи и по втори стълб в рамките на правилата, които ще бъдат заложени – параметри и изисквания по регламентите. В момента се подготвят тези регламенти.
Още веднъж добавям, ако не съм го казал: направихме тези дебати януари, февруари и март, защото в момента се пишат законодателните предложения в DGI. Затова ние трябваше навреме да излезем. Структурите на DGI и Комисията са много удовлетворени от дебата, защото те присъстваха на дебата, те чуха заключенията, които им изпратихме, ясни са насоките за тях и какво трябва да бъде заложено. Нивото на субсидиарност беше основната тема и беше да не се превърне в някаква ренационализация, и всеки да си прави каквото си иска. Подобно нещо не трябва и няма да бъде допуснато.
На заседанието на Съвета от 19 февруари заложихме темите: директни плащания, цели, тавани, регресивни и други плащания с цел справедливо и целенасочено подпомагане. Не е еднозначна темата ще има ли таван на плащанията. Има страни членки, които не желаят да има такъв – Чехия, Словакия. Техните мотиви най-вече са базирани на това, че те имат големи кооперативи, които се третират като един бенефициент. Един таван на плащанията, заложен в регламента, създава проблем и за регресивното плащане, както е при нас: от 150 хил. евро до 300 хил. имаме регресивно плащане, а над 300 хил. евро, след приспадане на разходи за възнаграждения, не се извършва плащане.
Например в разговорите с Копа Коджека – това са двете организации на земеделските производители, които са изключително силни, тяхната дума много тежи в Брюксел, професионално са развити, хубавото е, че нашите земеделци вървят по този път много добре. Все още ние не сме членове на Копа Коджека, ние сме кооптирани и една от причините е големият членски внос, който трябва да се плаща, а няма да казвам колко е за участие. Примерно Копа Коджека са против таван на плащанията, но различните страни прилагат различни възможности. Както знаете, ние прилагаме таван на плащанията.
Аз смятам, че нашите стопанства вече са така да кажа адаптирани към тези тавани на плащания и като се има предвид, че приоритетът, който се залага от всички страни членки – да се даде приоритет, първо, на активния фермер, второ, на малките ферми, семейните ферми, е, че и България след време, когато се приемат решенията, предполагам, ще запази един подобен таван. Разбира се, безспорно е, подкрепено е на 100%, че директните плащания като инструмент са абсолютно правилен инструмент с добре разработени механизми за плащане и контроли, включително и в България. Той трябва да остане като основен източник за подкрепа на доходите на земеделските производителите.
Обвързаната подкрепа е друго разковниче. Не е някаква тайна, госпожа Танева знае, че и в предния програмен период, и сега Германия не прилага обвързаната подкрепа. Не бяха много о`кей със залагането на обвързаната подкрепа, защото Франция прилага, Полша прилага и, ако обвързаната подкрепа бъде оставена малко по неконтролирана в нейните параметри, това ще изкриви пазара. Ще изкриви пазара за основни животински продукти, от които примерно Германия би се притеснявала. Но са ясни ангажиментите и на комисаря, и на всички, че контролите…
Вие знаете, че всяка една схема се одобрява и се разглежда публично, както беше направено и при нас: изпраща се в Комисията и се одобряват нейните параметри, така че да не се изкривява пазарът като цяло за обвързаната подкрепа. В края на краищата е хубаво, много е важно за българските производители схемите за животновъдство, плодове и зеленчуци да са именно елемент на обвързаната подкрепа.
Двеста милиона лева или 100 млн. евро са годишните плащания за обвързаната подкрепа, а това са 13% от нашия бюджет по първия стълб. От две години нашите плодове и зеленчуци получават 80 млн. лв. по 13 схеми и около 8 бяха схемите за животновъдството, ако не се лъжа. Така че обвързаната подкрепа, независимо че Германия беше против, те я подкрепиха, защото в края на краищата в Европейския съюз трябва да има солидарност и трябва да има контрол.
Защита на околната среда и дейностите, свързани с климата, развитието на селските райони бяха другите теми. Безспорно е, че Фондът за развитие на селските райони ще продължи да работи. Това е един от инструментите за инвестиции в по-изостанали страни, каквито са новоприсъединилите се страни и България, макар да е доста трудно запазването и развитието на тези райони в определени места. Да, трудно бихме запазили малките села, които са на изчезване в планините, но все пак имаме общини, които се нуждаят от тази подкрепа, както в частните инвестиции, така и в публичните мерки.
Отделно бяха проведени и заседания на специалния комитет по селско стопанство през месеците февруари и март. Отделно бяха обсъдени и следните теми: пазарните мерки и управлението на риска, правилата за държавните помощи, модернизация, иновации и трансфер на знания, в които все повече се акцентира в рамките на новата обща селскостопанска политика. На един от работните обеди изтеглихме темите за парите, за да не се изпокараме, както се казва на публичния дебат.
Темата за парите е: сближаване на плащанията, гъвкавост за прехвърляне на средства между стълбовете и финансови лимити за определени инструменти. Ще Ви кажа само няколко думи. Темата за парите или така наречения „convergence“ – сближаване, като цяло, да, то беше заложено в речта на господин Юнкер, че не трябва да има Европа на две скорости, че трябва да имаме еднакви отношения, както към гражданите, така и към бизнеса.
Проблемът с нивата на плащане е една историческа даденост, която фигурира в годините. Разбира се, новите страни членки – тези, които са под средните плащания, искат балансиране на плащанията, да бъдат изравнени с останалите страни членки. Не е нужно да Ви казвам, че нито една от старите страни членки не желае подобно нещо. То не е за друго, но проблемът, който те изтъкват, като доста сериозен аргумент, е в това, че неяснотата по финансовата рамка на многогодишното финансово споразумение е сериозен. Ще повторя няколко числа: Брекзит – минус 12 милиарда на годишна база, плюс миграция, сигурност и други политики, акцент върху дигиталните бизнеси и финансирания също би следвало да има, а в момента тя не е финансирана, а е между 20 и 24 милиарда.
Вчера на закуската комисар Хоган спомена, че 24 милиарда е недостигът за финансиране на годишна база. Това е дебат на ниво Съвет на комисарите, колеж на комисарите и неслучайно се дебатира увеличението на вноските, които в момента са 1% от брутния вътрешен продукт на всяка една страна и те ще нараснат с 1,1.х, тоест изчисленията са колко да бъде – 1,13 или 1,14, а аз казах, че 1,19 звучи добре.
Знаете, че ние сме най-малкият донор, но като нетен ползвател сме втори от всички страни членки. Разбира се, може би ще се върви към 1,13 или 13% увеличение. Това е именно, за да се покрият тези дефицити и да не пострадат кохезионнага и общата селскостопанска политика в по-сериозни измерения с някакви намаления, защото това са най-големите политики, върху които ще рикошира едно намаление на многогодишната финансова рамка на бюджета. Това беше един от дебатите и, разбира се, всяка една страна членка би искала да запази нивата си на финансиране.
Знаете, че в България, като Председателство, можем само да си говорим по коридорите и нямаме право да се изказваме, ние само водим заседанията, а ще мога да се изказвам от месец юли натам. Това беше една от основните теми и ще се върна на нея, когато се правят заключенията.
Заключенията на Председателството по този целия дебат направихме именно на 19 март, а всичко преди това мина през специалния комитет с много задълбочени редакции. Не е нужно да Ви обяснявам как всеки един имаше някакви бележки, включително по редакциите, запетайките, думите, всяка една дума, беше много тежко самото приемане на заключенията. Но благодарение на големите страни – Франция и Германия, ясно казаха, освен нашите апели, че заключенията трябва да се излъчат. Ако не бяхме приели заключенията, просто нашият съвет щеше да олекне много.
Заключенията бяха приети от 23 страни членки като 5 страни членки не приеха само по една точка. Но не приемат ли по една точка, означава, че не го приемат, а това бяха именно балтийските държави Полша и Словакия. Те държаха да се напише терминът „пълно изравняване на нивата на субсидиите“, което няма кой да подкрепи в подобен акт.
Основният аргумент е, че трябва да бъдат съобразени нивата на разходите, независимо че ние сме с почти равни нива на разходи за земята, отчисленията за земята и възнагражденията, и така нататък, а все пак имаме определени разлики. Така че пълно плащане по Х евро на декар, няма как да стане този филм. За мен е буквално популистки – да покажат пред техните общности как са защитавали нещо, което не се защитава по този начин.
Цялата тема с бюджета и с разпределението – топката никога не е и няма да бъде в Съвета на министрите на земеделието, тя е горе при финансовите министри, при комисарите и респективно при Съвета на премиерите. Така че накрая ще има тежко разпределение, след като се одобри многогодишната финансова рамка, а това ще е една тема, която ще отиде в Румънското председателство. Очаква се през май да излезе предложението за многогодишната финансова рамка и ще започне дебатът по нея, а предложенията за законодателство на тези три регламента в общата селскостопанска политика ще излязат в края на май или началото на месец юни.
Разговаряхме с комисар Хоган, че на нашето заседание той ще представи обобщение на законодателството, което, разбира се, ние веднага ще вкараме за гледане на юнското заседание на 18 юни. Основните послания на заключенията са в тридесет и няколко точки, в подобряване и опростяване на ОСП чрез повишаване на сегашната и добавената стойност. Именно този „simplification“ – опростяване, трябва да бъде заложено в тези регламенти, в изискуемите документи, контроли: едно, второ, трето, а в момента, в който страдат всички от земеделския производител и нагоре до разплащателни агенции, управляващи органи, цялата тази бумащина, цялото това доказване на какво ли не...
Тук, само за информация, госпожа Танева е в течение, нали върви една преписка за ВиК проектите. Аз бях много амбициран да дам указания Фондът да ги подпише преди да е излязло решението, но нямаше да е добре, защото имаше преписка с Комисията. За съжаление, тази преписка не е само за нашите проекти за селските райони, тя е глобална, тя е хоризонтална за целия ВиК сектор. Вкарана е от Финансите със съдействието на МРРБ, но те понеже не са отворили своите проекти за ВиК, те не бързат. Сега с нашия екип в Брюксел сме натиснали, очакваме да излязат първите заключения в началото на следващата седмица, ще видим тези заключения и на база на това, което се очаква, може би ще имаме възможност да дадем картбланш за подписването на договорите.
Именно това искам да Ви кажа, това е приписка от месец ноември или октомври, че е толкова тежка цялата тази машина – засилването на партньорството с фермерите, които да останат в центъра на политиката, адекватният бюджет с амбициозните цели, е това, което ясно казваме.
Защо адекватен бюджет? Защото в момента, в който няма адекватен бюджет ОСП, това означава не само българския земеделски производител – европейския земеделски производител да изпадне в една неконкурентоспособност спрямо останалите силни земеделци в света Северна и Южна Америка, Китай. Навсякъде се подпомага земеделието и то много сериозно. Това означава, казвал съм Ви го преди, определени сектори, които са най-критични, първо да пострадат съответно социално-икономически, политически и други проблеми.
Въпросът с адекватния бюджет на ОСП – запазването на нивото на земеделието, което достигна до неговото надграждане и развитие, развитието и запазването на критериите за качествена храна в целия Съюз. Всичко е свързано с един модел, който в момента е много сложен и тежък, но той може да бъде нарушен включително и от финансиране. Не че няма какво да се подобрява в ефективността на този модел, включително и в разходването на разходите.
Въпросната субсидиарност – отварям само една скоба, знаете, че ще има така наречените стратегически планове, те са заложени. Тези стратегически планове ще бъдат планове след като излязат регламентите ще бъдат планове на всяка една страна членка да си разработи какво ще прилага от обща селскостопанска политика – и директни плащания и развитие на селските райони. Преди имахме само Програма за развитие на селските райони и заявявахме намеренията си за директните плащания. Уверенията са тези планове да бъдат много бързо разглеждани, да има определен механизъм.
Разбира се, в тези стратегически планове, в които ще бъде заложена субсидиарна възможност за приоритети, няма как да избягаме от определен бюджет за зелени плащания. Няма да се откажат и сигурно пак ще са 30% за биологичните или зелените мерки, така да го кажа. Дано да не са повече, защото определено Ви казвам, че за България е трудно да усвои 30% за зелени плащания.
Схемата за единно плащане на площ, за запазване на доброволното обвързано производство, както Ви казах, е за опростяване на новата архитектура за екологизиране. Именно комисарят възнамерява да дадат малко по-проста архитектура за всичките изисквания и контроли за агроекология, биологични мерки и така нататък, всички, които са по така наречената Втора ос към момента – приоритетът е за обновяването на поколенията и привличането на младите фермери. В цяла Европа средната възраст на фермерите и сигурно при нас – ние сме млади на общия фон на европейските фермери. Голяма тема е това от гледна точка на обновяване на поколенията.
Кое е интересно? Искам да Ви съпоставя някои неща и съм ги маркирал, тъй като вчера Дорфман – той е италиански депутат, докладчик на Европейския парламент представи техните приоритети. Хубавото е, че ние нямаме различия с парламента за това, което се предлага от страните членки респективно министрите и заключенията, това, което са заключенията на парламента. Разбира се, този доклад ще бъде вкаран в пленарната зала, а именно за повишената субсидиарност, която носи риск от нарушаване на конкуренцията между държавите членки и да се наблюдава да не се стигне до тази ренационализация.
Европейска система за контрол и санкции е с еднакви стандарти на одит. Това е нещо, което непрекъснато го коментираме: когато има одитни органи, да идват с ясни стандарти, стандартите да ги знаят тези, които усвояват средствата, да са запознати и обучени, и да се знае, че това се контролира. По време на сегашните одити идват най-различни екипи, като един екип ти казва, че си о’кей, втори и трети ти казва: ама, това защо не си го направил така? Ами така, добре, ако бяха казали първите, че има проблем, да го бяхме оправили първия път. Трябва им някакъв елементарен пример, няма да Ви казвам за какво ставаше дума. Това не се отнася само за нас и всички страни членки желаят да има ясни правила за контрол и за одит.
Запазването на бюджета – ясно е посланието на КомАгри за премахване на историческия подход при директните плащания. При нас това нещо не играе, но играе в много други страни членки и там също се изкривява картината. Изкривява се в контекста например, че аз съм бил земеделец и получавам, но аз вече не съм земеделец – това е като нашите референтни периоди за плащания, знаете къде ги правим, те са стигнали до извода, че трябва да си го променят този период. Между другото, някои страни също виждат, че плащанията на площ са една доста по-ефективна система и може би ще преминат от плащанията на ферма, базирана на исторически подход към плащанията на площ. Запазена е обвързаната подкрепа.
Ревизия на механизма за кризисния резерв. Кризисният резерв е, знаете, че това бяха плащанията за млякото, близо два пакета. По 500 милиона ли бяха, госпожо Танева? Когато се появи проблем, няма резерв. Малко е кризисният резерв, той е при кризисни ситуации. Има най-различни подходи. Към момента нищо не е предложено и ще видим в самото законодателство ще има ли някакво определено предложение. И какво предстои – публикуването на предложението на Европейската комисия за многогодишна финансова рамка.
Очаква се на 2 май да бъде, вече е съвсем скоро и от там ще се види, и ще започне дебатът. Ще видим как ще реагира европейската земеделска общност. Не знаем какво число ще излезе, а сто на сто ще има някакво намаление, защото няма как да няма някакво намаление.
Публикуването на пакета „Законодателни предложения за бъдещо ОСП“ в края на май 2018 г. е началото на реалния дебат по конкретните параметри на политиката. С Вас сме говорили, че много е важно всичките тези усилия да имат особено в законодателството своя реален завършек до края на мандата на настоящия Европейски парламент, който ще работи ефективно до април месец 2019 г., защото това е работа от всички страни членки.
Знаете, че и при нас се работи, и в земеделския бизнес, в работата на структурите, на Комисията, на парламента и изведнъж накрая да не се приемат регламентите, и да ги оставим за следващия парламент, да започнем наново, ще бъде много несериозно. Поне от индикациите, които имаме в разговорите, които имахме и с парламента, и с комисаря, има политическа нагласа в Европа да се реши този въпрос. Надявам се да се реализира.
Така че малко нескромно е, бих казал, направихме всичко възможно нашето Председателство да направи много добре структурирани дебати. Аз смятам, че това беше оценено от колегите и от структурите на Комисията, и сходството на мнения, включително на парламента, включително на Копа Коджека – земеделците, с които имаме среща преди всяко заседание, имаме брифинг с тях преди всяко заседание, коментираме точките, които ще се обсъждат, няма някакви различия в това какво бихме искали да съдържа новата обща селскостопанска политика в цяло, като общност.
Оптимист съм, че при добро решение и организация тези регламенти може да бъдат приети и разковничето вече е в многогодишната финансова рамка за периода до 2021 г. Ако не се приеме рамката, се продължава като при нашия бюджет: същите бюджети, запазването на пакетите, дерогацията на пакетите. Знаете, че развитието на селските райони така или иначе е N плюс три, но ще бъде лош сигнал към самата общност. Госпожо Танева, това е от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И аз благодаря за представената информация.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към Министъра?
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз имам въпрос към Вас. Тъй като Вие като домакин все пак сте усетили самото настроение в бъдещото приемане на общата селскостопанска политика, конкретният ми въпрос е: от Ваша гледна точка какви са „подводните“ камъни за България или пък какви са предимствата за нашата държава?
Все пак и Вие го казахте, че сме най-бедната страна, а пък в селското стопанство – с огромни традиции, ягодите ни са от Гърция, спанакът ни е от Румъния? Според Вас къде са „подводните камъни“ или пък какви са предимствата и какво може ние да извлечем като полза за България от нашето Председателство, тъй като Вие сте конкретно човекът, който е най-добре в кухнята и да чуем Вашето лично мнение? Имаме ли някакви ползи, или ще си караме по стария начин? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Първо, това, което е важно и това нещо, което се насаждаше като притеснение: „След 2021 г. няма да има финансиране. Всичко си заминава“, на нито един етап официално не съм го чул, не е било.
Самото запазване на общата селскостопанска политика като най-голямата политика на Европа, като опция тя ще продължи да работи, да бъде единна и да се наблюдава пазарът с всичките му инструментариуми, това е много тежко – и наблюдението, и всичко взето, и сега това трябва да се опрости малко в прилагането. Това е най-сериозният сигнал, който дава сигурност на земеделците да знаят, че това, което в момента те развиват и инвестират, ще продължи, няма да бъде игнорирано в следващия период.
Затова наистина е важно, връщам се, какъв бюджет ще бъде разпределен – политически, икономически и така нататък. Това разпределение няма да го направим ние с Вас, включително земеделските министри.
Много е важно, безспорно е, че това ще бъде един голям политически баланс. Но аз съм оптимист, че финансирането за ОСП дори и да има някакво намаление, то не трябва и няма да бъде такова, че да нанесе щети на сектора като цяло. Ползите са много за България. Те не са преки, да кажем, че са за Данчо, за Цветан или еди-кой си, ползите са за това, че ние, управлявайки два програмни периода, натрупахме много опит за управление.
Дори бих искал да Ви кажа, само една скоба настрани, че опитът, който натрупаха българските администратори в Брюксел и всичките министерства, не говоря за Земеделското, с това Председателство, е изключителен.
Трябва да Ви кажа, познавайки екипите на Министерството, че много добре се справят хората – и в работните групи, и в екипа, който благодарение на Деси, тя го е структурирала в Брюксел, се представя изключително добре. Самото ни Председателство ни дава възможност и толкова много неща натрупахме като опит в одобряване на възможностите, и да управляваме добре и следващия бюджет. Ползите са и за земеделците, които също се научиха.
Във въпросния стратегически план, когато се даде една малко по-голяма свобода, не ние с Вас ще одобрим, какво да съдържа този стратегически план, но това отново ще бъде на масата за публично обсъждане, за да се види. Ако трябва, ще се понаправят малко повече икономически анализи, защото имахме най-различни срещи тук с бранша, такива, които не са подпомогнати, няма да ги споменавам, но те са в много добро финансово състояние.
Говорим си за срещи, казвам о'кей, правим среща, но пуснете ми едно писмо, за да видим темите и дали те искат обвързване с плана. Затова трябва да има анализ и да видим кой до къде трябва да бъде ангажиран с това. Да, анализи са правени, правят се и когато са били одобрявани схемите по животновъдството и по растениевъдството. Затова, дори и да бъде малко пипнат бюджетът, ползите от по-ефективното управление на тези средства можем да постигнем с по-голям ефект, отколкото при един по-раздут бюджет.
Разбира се, много е важно да има стабилно правителство, стабилно управление, за да може да работи добре структурата. В конкретните случаи ние ще имаме полза в рамките на тези стратегически планове да си видим още веднъж приоритетите в един или в друг сектор – в животновъдство, в плодове и зеленчуци, начинът, по който те да бъдат финансирани и да сложим приоритетите. Ползата е в анализа и преоценката, ако щете.
Сега в момента няма да Ви кажа: ползата ще бъде за нахута, това ще го покаже времето. Да, интересно е, сега си говорихме с колегите, че започват да сеят елда, киноа, нахут, други неща, от които има ползи, вместо да ги внасяме тези култури.
Веднага Ви отварям и една скоба за ползи, тя не е пряко свързана, но пък това, че секторът стана силен от това, работи много ефективно – говоря за зърнопроизводството, работи ефективно с техниката, с която загубите на зърно са изключително малки. Дай Боже, едната инвестиция до края на месеца ще стартира. Това е инвестицията, разширението в Разград, инвестиция, която ще разшири с още 400 хил. тона царевица, а те в момента обработват толкова, а още 400 хиляди е разширението, което ще се направи.
В момента сме в много активни разговори, господин Димитров се върна от този край с одитите по отношение на предложението ни за фуражен завод. Дали сме едно много амбициозно предложение за 500 хил. тона годишно фуражи, различни видове фуражи, люцерна. Те самите пожелаха да бъде по-голямо и отидоха на място в Шуменския край. Предложили сме го в Шуменския край – хем да е близо до зърнопроизводителния район, хем да е близо до пристанището. Това отново създава преработка на зърнен продукт, както в едната инвестиция, дай Боже, и тази да се реализира – щом искат да задълбочаваме преговорите, ще пращат допълнително вече по-тесни специалисти, включително ще си говорим за формата, под която ще я правим.
Ето една полза – от тези 6 млн. тона зърно, 6 милиона беше само пшеницата и ечемикът, 1 милион е опцията да се преработи в България, за да не излиза ей така на семена. Ползите като цяло са с натрупване на самия земеделски сектор като надграждане.
Да, не можем да се сравняваме, знаем всички, че като отидете и Вие на изложенията, като видите породите на овце, които се гледат във Франция, в Германия, има много какво да се прави в тези инвестиции. Неслучайно утре е големият ни дебат отново, не че много е нараснало производството на мляко, но има ръст на производството, има малко ръст на овцевъдството и сега вече имаме проблем с цените.
Отделно имаме близо над 20 големи проекта, които по 4.1 се финансират и то за хубави ферми в овцевъдството – за над 1000 овце и нагоре. Истината е, че тук трябва, стимулирайки, отново се акцентира, защото ОСП има и своя социален елемент. Отново казваме семейният фермер, малкият фермер и така нататък, но той трудно се справя с конкуренцията, няма какво да се заблуждаваме. И въпросът е в това не само да го подпомагаме, а той не подобри ли по някакъв начин ефективността дори и на малкото си стопанство, той винаги ще бъде – ами, аз съм на загуба, пак са ми малки цените.
За съжаление, това няма да го избегнем и да сме живи и здрави и Вие във времето да работите в този сектор на различни позиции, това ще е една константна тема. Много са ползите.
Подводни камъни винаги има, а въпросът е, че по-скоро ние сами си ги създаваме. Успеем ли малко да облекчим бюрокрацията в прилагането, а тя трябва да тръгне именно от тези регламенти – от единните критерии за одит и контрол, успеем ли това нещо да го направим, след това от нас зависи как ще го изпълняваме. Ако сме имали някакви подводни камъни, това е защото винаги, когато имаме европейски средства, винаги има един малко хищен поглед на една част от кандидат бенефициентите.
Аз искам да благодаря на цялата Комисия и на Деси специално за дебата, който се направи по горивата.
Видяхте, че се намери едно добро решение по цялостния казус за горивата и това е, че нашият сектор е все повече на светло и трябва бъде по този начин. В момента директните плащания, особено на големите производители те са си светли плащания, чисти, а вие виждате, като тръгнете за Бургас, за нивите, че всичко е очертано, всичко е обработваемо и в момента, ако имаме някакви драми, те са за някое и друго пасище – кой го е окосил, кой въобще не е стъпил, защо не сте ми платили и така нататък.
Останалите нещата са си добре разработени, дай Боже, работим активно, Вергиния си е закачила един график за поземлените отношения. Благодаря Ви за срока, който ни сложихте и до октомври месец трябва да внесем Законопроект. Ще се постараем – имаме си график какво как да разработим.
С тези неща ние също трябва да подпомогнем нашите фермери и най-малкото с единно законодателство в прилагането на тези процеси. Подводни камъни сигурно ще се появят в едно или в друго, но когато имаме професионализъм и…
Между другото, трябва да Ви кажа: добрата комуникация е изключително важна, когато не знаеш нещо, когато отидеш да попиташ нещо, когато имаш проблем, говоря от извора.
Давам Ви пример – излязоха новите регламенти преди 2 - 3 години, когато бяхме с новия програмен период. Гледахме ги във Фонда с одитори, с това, с онова и поисках техническа среща. Поисках техническа среща точно с Каленборн, който е одиторът дето ни режеше главата – ама за всичко, с Каленборн, с Пилке и с други.
Отидохме подготвени за тълкуване на няколко казуса по новото законодателство. Трябва да Ви кажа, че те не можаха да ни ги разтълкуват. Не можаха! Покрай това, че ние отидохме да ги питаме, те събраха юристи, отсам-оттам, обещаха ни, защото имаше много неща в самото списване на регламентите, на изискванията на законодателството, което те го залагат, но прилагането – ние казваме: о'кей, искаме да знаем как да го прилагаме, а не утре да дойдете и кажете: Защо така го правите?
Затова ние трябва да сме и проактивната страна. Брюксел е една тежка машина, но тя иска добра комуникация и взаимоотношения. Това е самата истина, това е с няколко думи. Сега не мога да ви кажа: точно тук ще се появи, но сигурно ще се появи, ще го борим или ще го борите и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли към министъра? (Реплики.)
Ако няма, да му благодарим за изчерпателната презентация и да му пожелаем по-нататъшен успех.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,03 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Мария Петрова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 18 април 2018 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена: Блиц контрол.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам днешното заседание на Комисията по земеделие и храни. Съгласно предварително обявения дневен ред имаме само една точка – Блицконтрол.
Това е първото ни заседание за този месец и, за да не ме атакува опозицията, още на днешното заседание поканихме министъра и неговия екип. Господин Георгиев, надявам се, че този път няма да получим критики, че не викаме министъра.
Някой да има други допълнителни предложения към дневния ред? Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към дневния ред и към въпросите.
Господин Министър, виждам, че имате организация. Ако трябва, да Ви дадем думата и тогава да минем към въпросите?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Добър ден от мен и от екипа.
Мислех да направя пазарлък по един въпрос и да направя презентация, но ще го направим по два въпроса. Това, което бях поел като ангажимент, е да Ви запозная как върви дебата до момента с новата обща селскостопанска политика.
Вчера се върнахме от заседание в Люксембург. Новото е, че имахме възможност да имаме среща с докладчика на Европейския парламент – господин Дорфман, който е докладчик към КомАгри, Комисията по земеделие в парламента. Те имат готов доклад с позиция по ОСП, а отделно с „Копа Коджека“ сме в непрекъснати разговори, така че в една кратка презентация и това, което коментирахме предния път, мога да Ви запозная какво е обсъдено, какво е направено, как вървят нещата. Темите са безкрайни и са дълги.
Утре ще имам среща в 13,00 ч. и съм поканил бранша – тези които готвиха позицията, да коментираме същата тема. В 14,00 ч. имаме Съвет по животновъдство, където основните проблеми отново са малко с цената на млякото и с някои други неща. Така че ще дебатираме преди животновъдното изложение, което ще бъде в Сливен, на 27-ми, 28-ми и 29-ти. Надявам се, че всички ще бъдат поканени. Нали, господин Димитров?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всички колеги трябва да са получили покана.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Изложението го правим от две години, за да се покаже максимално това, с което разполага българското животновъдство като породи, надяваме се да бъде интересно, както и дискусиите, които ще бъдат направени на различните панели в разговорите.
Аз съм на разположение, след въпросите, които ще ми зададете, да направя кратка презентация по първата тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От ГЕРБ въпроси има ли? Ние нямаме. От БСП?
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър! Според мен по-добре беше, първо, да чуем презентацията на министъра, по-добре да чуем презентацията, защото това е по-важно отколкото…
Сега нашите въпроси на групата, на БСП са два. Единият е във връзка с това, което е обявено, че за първи път се качва на сайта на Министерството Проект на Закон за превенция за борба с градушките. Другият въпрос е свързан с Националната програма по пчеларство и държавната политика по отношение на пчеларството. Това бяха двата въпроса, които искахме да зададем от името на нашата парламентарна група, така че Вие преценете дали накратко да отговорите, или да … (Реплики извън микрофоните.)
Съвсем накратко, а така или иначе ние подготвяме питания по двата въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
По темата за борбата с градушките знаете, че още при екипа на госпожа Танева беше подготвен Законопроект за превръщане на Агенцията по градушките в държавно предприятие. Това, което в момента се разработва, не е съществено различно. Има един нюанс, който излезе в концепцията и който няма да се реализира. Той е, че това предприятие следва да се занимава едва ли не с обезщетения при наводнения, градушки и други такива щети. Значи, такъв филм няма да има. Малко провокативно излезе това нещо, за да опипаме общественото мнение – предприятието следва, и това ще бъде заложено.
В самия Законопроект в момента се прави оценка на въздействието и ще бъде публикувана съвсем скоро, когато приключи оценката на въздействие. Тя е изискуем документ към всеки един Законопроект. Това, което залагаме, е да го трансформиране в държавно предприятие, за да може да се уредят трайно отношенията с работниците, тъй като в момента е малко сложно. Те са второстепенен разпоредител в Агенцията, но по-същественото е концепцията за цялостно покриване на земеделските територии.
В момента покритието на земеделските площи е около 30%. Идеята е със самолетен способ, който ще бъде доста по-разходоефективен, защото изграждането на площадки из цялата страна и самите ракети е доста по-скъп способ. Безспорно самолетният способ сигурно крие своите рискове, но той, така или иначе, е способ, който отново третира облаците по същия начин, както ракетите. Идеята е да бъде покрита цялата страна без пасищата и ливадите, разбира се, за да може да бъде покрито, а в момента само държавата плаща всичките разходи, което някак си не е оправдано. Държавата плаща обезщетения включително при пропаднали площи, държавата плаща на животновъдството по много други схеми, ако щете дори и ветеринарните разходи, и много, много други неща. Тук се търси споделената отговорност на разходите от земеделските производители.
Форматите, които сме провеждали, включително на „Златните пясъци“ и включително на срещите, които сме имали в Министерството с по-големите асоциации, е анонсирано, че те трябва да споделят този разход и не сме имали обратно мнение по този въпрос.
Разчетите, които бяха заложени първоначално в първите проекти, достигаха около 90 стотинки на декар, а според нас ние можем да се опитаме да ги оптимизираме на около 50 стотинки на декар – без пасища и ливади, които няма да бъдат пазени по обясними причини. Заложили сме като съпътстващ приход вноски от застрахователите на база на премийните им приходи и най-вече за автомобили, пожари и други бедствия. Тук основното са автомобилите, където премийният приход – това са данни от КФН, средно, закръглям, достига до 500 милиона годишно. Ние залагаме плюс пожари и други бедствия около 30 – 40 милиона годишно, залагаме по 0,8% от тези приходи да бъдат отчислявани за това предприятие. Какъв е аргументът?
Аргументът е за това, че когато се третира със самолетния способ – давам пример със София, урбанизирана територия, третирайки около София земеделски площи или около други градове, това ще предпази самите урбанизирани територии от градушки или от силни градушки, които ще са с по-голям размер на нанасяните щети. Така че би следвало и разходите на застрахователите в обезщетяване на подобни събития да се отрази в тези разходи.
Не е нужно да Ви казвам, че застрахователите са против, никой не иска да си дава… Веднага казват: ние трябва да вдигнем вноските към хората. Ще ме извините, ако го чуя от някоя политическа партия, ще ги разбера, звучи много популистко, но това е тяхната позиция. Разбира се, водихме няколко разговори с тях. Ако тази добавка към приходите на предприятието, които залагаме, е до шест милиона, разбира се, държавата няма да се оттегли, държавата ще продължи да ги подкрепя. Но не може да бъде само държавата. Ако тази добавка към приходите не бъде приета от Закона, този разход ще трябва да се преразпредели към другите два основни източника – евентуално увеличаване на вноските към земеделците и респективно бюджета. Това са нашите разчети към момента. Не е лесно упражнение определено, но е една идея, която е заложена. Заложиха я още колегите от предходния екип и не може държавата да покрива само това събитие.
Къде е проблемът? Проблемът е, че когато се третират облаците и в момента, когато спре обхватът за районите, които се третират с ракетите, след това облакът, преминавайки в следващата зона, се сгъстява още повече и се изсипва с много по-голяма сила. Същото се получи в град Левски, когато се изпотрошиха биологичните оранжерии на определени производители и така нататък. Именно прекъсването на ракетния обсег, тъй като ракетният обсег е ограничен, затова се предлага този механизъм.
Разбира се, още веднъж подчертавам, че Законопроектът, който ще бъде подложен на публично обсъждане след като излязат документите, оценките на въздействие и така нататък, ще включва само и единствено предприятие, приходи, борба с градушките, цялата земеделска дейност, без пасища и ливади. Така че това ще бъде гръбнакът и никакви други упражнения, като застраховане.
Ще помоля Цветан Димитров, ако трябва и Лозана да добавят нещо по отношение на пчеларството. Благодаря Ви.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, съвсем накратко.
По отношение на пчеларството – Програмата за пчеларство е само един от шестте начина за финансиране на пчеларството, защото освен програмата има и по Програма за развитие на селските райони, съответно практически всяка година има ветеринарни мероприятия, обезщетения, развъдни дейности. Всичко това формира горе-долу един годишен бюджет между 7 – 8 – 9 млн. в годините назад. Само ветеринарните мероприятия са близо 1 млн. лв., предоставят се ежегодно за имунно-профилактичните програми. Самата Програма за развитие на пчеларския сектор може би вече е петата и даже още преди да станем членка на Европейския съюз започна да се разработва. В момента изпълняваме петата програма и тя е с годишен бюджет в зависимост от периода. Те са тригодишни програми, между 4 – 5 млн. лв. ежегодно се предоставят, а приоритетите и направленията са следните: нови кошери, нови пчелни семейства, здравеопазване на животни и наука.
Разбира се, най-големият ресурс отива към новите кошери, закупуването на нови кошери и нови пчелни семейства, здравеопазването също, а борбата с варлетозата е един елемент, който взима доста средства, може би около 20 – 25% от Програмата.
Може би най-слабото ни звено са научните проекти, а даже имаше един научен проект и се оттегли впоследствие от колектива и предстои Комисията да преразпредели тези средства обратно, най-вероятно. Такова поне е искането на браншовите организации към създаване на нови кошери и нови пчелни семейства. Комисията, която го определя, не е от държавни служители и даже държавните служители в нея може би са около 40%, всичко останало са браншовици. Това е в общи линии. Ако нещо по-детайлно Ви интересува?
И само като допълнителна информация – темата с използване на пестицидите за неониктоноидите. Тя от доста време е разковничето на ожесточени спорове и искания от пчелари и зърнопроизводители. Излезе докладът на ЕПСА – Агенцията за пестициди, храни и така нататък, който доказа, че в определени случаи има влияние на тези пестициди. Те трайно остават и включително могат да имат влияние в земята години наред, достигат до личинките на растенията, където се тегли прашецът от пчелите, така че тази година се даваше възможност при доказана необходимост и, разбира се, вредителите като хоботника, които влияят на пролетниците и създават доста проблеми, но при доказана необходимост да се допусне дерогация за определени райони.
Разбира се, това е ангажимент на Българската агенция по храните и специалната комисия, която е създадена към Българската агенция по храните. Но тази година от Агенцията по храните – няма да Ви разказвам как дебатът от декември се разгоря, пчеларите, от едната страна, и, от другата страна, зърнопроизводителите, и не е направена дерогация от Агенцията по храните.
Така че, разглеждайки темата „пчелари“, поне по отношение на третирането през настоящата година в разговорите, които сме имали и най-вече биологичните и другите, те нямат някакви обструкции. Разбира се, по-скоро притесненията са на зърнопроизводителите, защото на определени места в пролетниците може би ще има определени щети, а в самото третиране би следвало да се търсят и алтернативни мерки за третирането на почвите. Това беше разрешено в полза на пчеларите или по-точно не беше допусната дерогация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От „Обединени патриоти“ въпрос към министъра има ли? Няма.
От „Движението за права и свободи“, господин Абазов, имате ли въпрос?
Да минаваме към презентацията.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както Ви казах, много интензивно работихме дори от ноември, декември след като излезе комюникето, а и не след като излезе. Още от ноември имахме срещи поне в мое лице с Джозеф Дол в ЕНП, с всички политически партии, с госпожа Мюлер от АЛДЕ, със социалдемократите – с Андрю, с Никълсън – от консерваторите, за това какво ще работим под Председателството. Разбира се, основната тема беше за общата селскостопанска политика. Нашата визия, съгласувана и в комуникация с екипа на комисаря, е, че ние бихме искали да направим един много задълбочен, фокусиран дебат в Съвета на министрите, като направихме план той да бъде през януари и февруари с поставяне на темите. Всички теми бяха предварително обсъждани със страните членки и кои са най-важни в специалния комитет, както и в други комисии, за да могат всички министри да се произнесат по поставените теми.
Сега ще Ви запозная кои бяха темите, за да можем в мартенския съвет да приемем заключението на Съвета по това какво бихме искали да бъде заложено в общата селскостопанска политика. Всичко това кореспондира с позициите, които са изразени от страните членки, съобщението на комисаря, което излезе в края на месец ноември. Ще Ви запозная и с всички останали структури като парламент, Копа Коджека и така нататък.
През месец януари, първо, организирахме два дебата, както Ви казах и един работен обяд на ниво министри на Съвета по земеделие и рибарство. Ние направихме два обяда – в рамките на самия Съвет се отделяме само министрите за работен обяд, като на първия обяд дебатирахме темата за единна кандидатура на Европейския съюз за предстоящия избор на директор на ФАО – Организацията за земеделие и прехрана към ООН. От 40 години не е имала председател, поради това че винаги се явяват двама, трима, разсейват се усилията на Европа. Европа е най-големият донор във ФАО, много повече от Америка и всички останали, и затова как се управлява тази организация, то на страните членки им е все едно.
Този работен обяд беше много ясен и всички изразиха единно мнение, че трябва да се работи за единна кандидатура. Отварям скоба, беше ни възложено да направим пътна карта за излъчването на единна кандидатура, като в тази пътна карта бяха заложени определени изисквания към кандидатите: да имат определен опит в работата с такива институции и няколко други изисквания. Очакваме до 2-ри май да бъдат представени в Комисията и в Генералния секретариат евентуалните предложения на страните членки, в началото на месец май.
Нашата визия е на неформално заседание на Съвета на министрите да бъдат поканени тези кандидати, да ги видим, да могат да им се зададат няколко въпроса, просто да се представят. Нека да видим колко са, а може би след това ще възникне темата: ама, защо този, а не онзи и така нататък, и в зависимост от кандидатите явно ще трябва да се готви дебат.
В Брюксел – няма да визирам институции, биха искали този дебат с кандидатурата, ако може, да го затворим в нашето Председателство, защото с нас те виждат една много делова и ползотворна работа. Както се казва, всяко Председателство може да крие някакви изненади в своите виждания и действия. Само отворих скоба за един обяд, който направихме.
Отделно бяха направени четири заседания на специалния комитет по селско стопанство през януари, февруари и март, и два разяснителни семинара на държавите – членки с Европейската комисия през февруари и март. На заседанието от 29 януари по първите две теми, които бяха разгледани, всяка една страна членка се произнесе. Дебатите бяха публични, абсолютно всичко сме правили публично и всички заседания в дебатите по ОСП европейските граждани имаха възможност да ги наблюдават. Те бяха наблюдавани от милиони зрители, журналисти, политици и така нататък.
Първите две теми са: добавена стойност на ОСП и цели, които трябва да бъдат поставени на европейско ниво, и адекватно ниво на субсидиарност. Тази субсидиарност беше заложена в комюникето. Това е темата, която даде възможност на страните членки да имат възможност за взимане на решения по основните неща, които искат да бъдат финансирани. Основното притеснение за тази субсидиарност, което изразиха много от страните членки при дебата, включително в изслушването в Европейския парламент, разбира се, и при всичките ни срещи, които сме имали, беше тя да не се превърне в така наречената „ренационализация“ и всеки да започне да прави каквото си иска. Но идеята в никой случай не е такава, а въпросът е страните членки да имат възможност да избират своите политики по общата селскостопанска политика по първи и по втори стълб в рамките на правилата, които ще бъдат заложени – параметри и изисквания по регламентите. В момента се подготвят тези регламенти.
Още веднъж добавям, ако не съм го казал: направихме тези дебати януари, февруари и март, защото в момента се пишат законодателните предложения в DGI. Затова ние трябваше навреме да излезем. Структурите на DGI и Комисията са много удовлетворени от дебата, защото те присъстваха на дебата, те чуха заключенията, които им изпратихме, ясни са насоките за тях и какво трябва да бъде заложено. Нивото на субсидиарност беше основната тема и беше да не се превърне в някаква ренационализация, и всеки да си прави каквото си иска. Подобно нещо не трябва и няма да бъде допуснато.
На заседанието на Съвета от 19 февруари заложихме темите: директни плащания, цели, тавани, регресивни и други плащания с цел справедливо и целенасочено подпомагане. Не е еднозначна темата ще има ли таван на плащанията. Има страни членки, които не желаят да има такъв – Чехия, Словакия. Техните мотиви най-вече са базирани на това, че те имат големи кооперативи, които се третират като един бенефициент. Един таван на плащанията, заложен в регламента, създава проблем и за регресивното плащане, както е при нас: от 150 хил. евро до 300 хил. имаме регресивно плащане, а над 300 хил. евро, след приспадане на разходи за възнаграждения, не се извършва плащане.
Например в разговорите с Копа Коджека – това са двете организации на земеделските производители, които са изключително силни, тяхната дума много тежи в Брюксел, професионално са развити, хубавото е, че нашите земеделци вървят по този път много добре. Все още ние не сме членове на Копа Коджека, ние сме кооптирани и една от причините е големият членски внос, който трябва да се плаща, а няма да казвам колко е за участие. Примерно Копа Коджека са против таван на плащанията, но различните страни прилагат различни възможности. Както знаете, ние прилагаме таван на плащанията.
Аз смятам, че нашите стопанства вече са така да кажа адаптирани към тези тавани на плащания и като се има предвид, че приоритетът, който се залага от всички страни членки – да се даде приоритет, първо, на активния фермер, второ, на малките ферми, семейните ферми, е, че и България след време, когато се приемат решенията, предполагам, ще запази един подобен таван. Разбира се, безспорно е, подкрепено е на 100%, че директните плащания като инструмент са абсолютно правилен инструмент с добре разработени механизми за плащане и контроли, включително и в България. Той трябва да остане като основен източник за подкрепа на доходите на земеделските производителите.
Обвързаната подкрепа е друго разковниче. Не е някаква тайна, госпожа Танева знае, че и в предния програмен период, и сега Германия не прилага обвързаната подкрепа. Не бяха много о`кей със залагането на обвързаната подкрепа, защото Франция прилага, Полша прилага и, ако обвързаната подкрепа бъде оставена малко по неконтролирана в нейните параметри, това ще изкриви пазара. Ще изкриви пазара за основни животински продукти, от които примерно Германия би се притеснявала. Но са ясни ангажиментите и на комисаря, и на всички, че контролите…
Вие знаете, че всяка една схема се одобрява и се разглежда публично, както беше направено и при нас: изпраща се в Комисията и се одобряват нейните параметри, така че да не се изкривява пазарът като цяло за обвързаната подкрепа. В края на краищата е хубаво, много е важно за българските производители схемите за животновъдство, плодове и зеленчуци да са именно елемент на обвързаната подкрепа.
Двеста милиона лева или 100 млн. евро са годишните плащания за обвързаната подкрепа, а това са 13% от нашия бюджет по първия стълб. От две години нашите плодове и зеленчуци получават 80 млн. лв. по 13 схеми и около 8 бяха схемите за животновъдството, ако не се лъжа. Така че обвързаната подкрепа, независимо че Германия беше против, те я подкрепиха, защото в края на краищата в Европейския съюз трябва да има солидарност и трябва да има контрол.
Защита на околната среда и дейностите, свързани с климата, развитието на селските райони бяха другите теми. Безспорно е, че Фондът за развитие на селските райони ще продължи да работи. Това е един от инструментите за инвестиции в по-изостанали страни, каквито са новоприсъединилите се страни и България, макар да е доста трудно запазването и развитието на тези райони в определени места. Да, трудно бихме запазили малките села, които са на изчезване в планините, но все пак имаме общини, които се нуждаят от тази подкрепа, както в частните инвестиции, така и в публичните мерки.
Отделно бяха проведени и заседания на специалния комитет по селско стопанство през месеците февруари и март. Отделно бяха обсъдени и следните теми: пазарните мерки и управлението на риска, правилата за държавните помощи, модернизация, иновации и трансфер на знания, в които все повече се акцентира в рамките на новата обща селскостопанска политика. На един от работните обеди изтеглихме темите за парите, за да не се изпокараме, както се казва на публичния дебат.
Темата за парите е: сближаване на плащанията, гъвкавост за прехвърляне на средства между стълбовете и финансови лимити за определени инструменти. Ще Ви кажа само няколко думи. Темата за парите или така наречения „convergence“ – сближаване, като цяло, да, то беше заложено в речта на господин Юнкер, че не трябва да има Европа на две скорости, че трябва да имаме еднакви отношения, както към гражданите, така и към бизнеса.
Проблемът с нивата на плащане е една историческа даденост, която фигурира в годините. Разбира се, новите страни членки – тези, които са под средните плащания, искат балансиране на плащанията, да бъдат изравнени с останалите страни членки. Не е нужно да Ви казвам, че нито една от старите страни членки не желае подобно нещо. То не е за друго, но проблемът, който те изтъкват, като доста сериозен аргумент, е в това, че неяснотата по финансовата рамка на многогодишното финансово споразумение е сериозен. Ще повторя няколко числа: Брекзит – минус 12 милиарда на годишна база, плюс миграция, сигурност и други политики, акцент върху дигиталните бизнеси и финансирания също би следвало да има, а в момента тя не е финансирана, а е между 20 и 24 милиарда.
Вчера на закуската комисар Хоган спомена, че 24 милиарда е недостигът за финансиране на годишна база. Това е дебат на ниво Съвет на комисарите, колеж на комисарите и неслучайно се дебатира увеличението на вноските, които в момента са 1% от брутния вътрешен продукт на всяка една страна и те ще нараснат с 1,1.х, тоест изчисленията са колко да бъде – 1,13 или 1,14, а аз казах, че 1,19 звучи добре.
Знаете, че ние сме най-малкият донор, но като нетен ползвател сме втори от всички страни членки. Разбира се, може би ще се върви към 1,13 или 13% увеличение. Това е именно, за да се покрият тези дефицити и да не пострадат кохезионнага и общата селскостопанска политика в по-сериозни измерения с някакви намаления, защото това са най-големите политики, върху които ще рикошира едно намаление на многогодишната финансова рамка на бюджета. Това беше един от дебатите и, разбира се, всяка една страна членка би искала да запази нивата си на финансиране.
Знаете, че в България, като Председателство, можем само да си говорим по коридорите и нямаме право да се изказваме, ние само водим заседанията, а ще мога да се изказвам от месец юли натам. Това беше една от основните теми и ще се върна на нея, когато се правят заключенията.
Заключенията на Председателството по този целия дебат направихме именно на 19 март, а всичко преди това мина през специалния комитет с много задълбочени редакции. Не е нужно да Ви обяснявам как всеки един имаше някакви бележки, включително по редакциите, запетайките, думите, всяка една дума, беше много тежко самото приемане на заключенията. Но благодарение на големите страни – Франция и Германия, ясно казаха, освен нашите апели, че заключенията трябва да се излъчат. Ако не бяхме приели заключенията, просто нашият съвет щеше да олекне много.
Заключенията бяха приети от 23 страни членки като 5 страни членки не приеха само по една точка. Но не приемат ли по една точка, означава, че не го приемат, а това бяха именно балтийските държави Полша и Словакия. Те държаха да се напише терминът „пълно изравняване на нивата на субсидиите“, което няма кой да подкрепи в подобен акт.
Основният аргумент е, че трябва да бъдат съобразени нивата на разходите, независимо че ние сме с почти равни нива на разходи за земята, отчисленията за земята и възнагражденията, и така нататък, а все пак имаме определени разлики. Така че пълно плащане по Х евро на декар, няма как да стане този филм. За мен е буквално популистки – да покажат пред техните общности как са защитавали нещо, което не се защитава по този начин.
Цялата тема с бюджета и с разпределението – топката никога не е и няма да бъде в Съвета на министрите на земеделието, тя е горе при финансовите министри, при комисарите и респективно при Съвета на премиерите. Така че накрая ще има тежко разпределение, след като се одобри многогодишната финансова рамка, а това ще е една тема, която ще отиде в Румънското председателство. Очаква се през май да излезе предложението за многогодишната финансова рамка и ще започне дебатът по нея, а предложенията за законодателство на тези три регламента в общата селскостопанска политика ще излязат в края на май или началото на месец юни.
Разговаряхме с комисар Хоган, че на нашето заседание той ще представи обобщение на законодателството, което, разбира се, ние веднага ще вкараме за гледане на юнското заседание на 18 юни. Основните послания на заключенията са в тридесет и няколко точки, в подобряване и опростяване на ОСП чрез повишаване на сегашната и добавената стойност. Именно този „simplification“ – опростяване, трябва да бъде заложено в тези регламенти, в изискуемите документи, контроли: едно, второ, трето, а в момента, в който страдат всички от земеделския производител и нагоре до разплащателни агенции, управляващи органи, цялата тази бумащина, цялото това доказване на какво ли не...
Тук, само за информация, госпожа Танева е в течение, нали върви една преписка за ВиК проектите. Аз бях много амбициран да дам указания Фондът да ги подпише преди да е излязло решението, но нямаше да е добре, защото имаше преписка с Комисията. За съжаление, тази преписка не е само за нашите проекти за селските райони, тя е глобална, тя е хоризонтална за целия ВиК сектор. Вкарана е от Финансите със съдействието на МРРБ, но те понеже не са отворили своите проекти за ВиК, те не бързат. Сега с нашия екип в Брюксел сме натиснали, очакваме да излязат първите заключения в началото на следващата седмица, ще видим тези заключения и на база на това, което се очаква, може би ще имаме възможност да дадем картбланш за подписването на договорите.
Именно това искам да Ви кажа, това е приписка от месец ноември или октомври, че е толкова тежка цялата тази машина – засилването на партньорството с фермерите, които да останат в центъра на политиката, адекватният бюджет с амбициозните цели, е това, което ясно казваме.
Защо адекватен бюджет? Защото в момента, в който няма адекватен бюджет ОСП, това означава не само българския земеделски производител – европейския земеделски производител да изпадне в една неконкурентоспособност спрямо останалите силни земеделци в света Северна и Южна Америка, Китай. Навсякъде се подпомага земеделието и то много сериозно. Това означава, казвал съм Ви го преди, определени сектори, които са най-критични, първо да пострадат съответно социално-икономически, политически и други проблеми.
Въпросът с адекватния бюджет на ОСП – запазването на нивото на земеделието, което достигна до неговото надграждане и развитие, развитието и запазването на критериите за качествена храна в целия Съюз. Всичко е свързано с един модел, който в момента е много сложен и тежък, но той може да бъде нарушен включително и от финансиране. Не че няма какво да се подобрява в ефективността на този модел, включително и в разходването на разходите.
Въпросната субсидиарност – отварям само една скоба, знаете, че ще има така наречените стратегически планове, те са заложени. Тези стратегически планове ще бъдат планове след като излязат регламентите ще бъдат планове на всяка една страна членка да си разработи какво ще прилага от обща селскостопанска политика – и директни плащания и развитие на селските райони. Преди имахме само Програма за развитие на селските райони и заявявахме намеренията си за директните плащания. Уверенията са тези планове да бъдат много бързо разглеждани, да има определен механизъм.
Разбира се, в тези стратегически планове, в които ще бъде заложена субсидиарна възможност за приоритети, няма как да избягаме от определен бюджет за зелени плащания. Няма да се откажат и сигурно пак ще са 30% за биологичните или зелените мерки, така да го кажа. Дано да не са повече, защото определено Ви казвам, че за България е трудно да усвои 30% за зелени плащания.
Схемата за единно плащане на площ, за запазване на доброволното обвързано производство, както Ви казах, е за опростяване на новата архитектура за екологизиране. Именно комисарят възнамерява да дадат малко по-проста архитектура за всичките изисквания и контроли за агроекология, биологични мерки и така нататък, всички, които са по така наречената Втора ос към момента – приоритетът е за обновяването на поколенията и привличането на младите фермери. В цяла Европа средната възраст на фермерите и сигурно при нас – ние сме млади на общия фон на европейските фермери. Голяма тема е това от гледна точка на обновяване на поколенията.
Кое е интересно? Искам да Ви съпоставя някои неща и съм ги маркирал, тъй като вчера Дорфман – той е италиански депутат, докладчик на Европейския парламент представи техните приоритети. Хубавото е, че ние нямаме различия с парламента за това, което се предлага от страните членки респективно министрите и заключенията, това, което са заключенията на парламента. Разбира се, този доклад ще бъде вкаран в пленарната зала, а именно за повишената субсидиарност, която носи риск от нарушаване на конкуренцията между държавите членки и да се наблюдава да не се стигне до тази ренационализация.
Европейска система за контрол и санкции е с еднакви стандарти на одит. Това е нещо, което непрекъснато го коментираме: когато има одитни органи, да идват с ясни стандарти, стандартите да ги знаят тези, които усвояват средствата, да са запознати и обучени, и да се знае, че това се контролира. По време на сегашните одити идват най-различни екипи, като един екип ти казва, че си о’кей, втори и трети ти казва: ама, това защо не си го направил така? Ами така, добре, ако бяха казали първите, че има проблем, да го бяхме оправили първия път. Трябва им някакъв елементарен пример, няма да Ви казвам за какво ставаше дума. Това не се отнася само за нас и всички страни членки желаят да има ясни правила за контрол и за одит.
Запазването на бюджета – ясно е посланието на КомАгри за премахване на историческия подход при директните плащания. При нас това нещо не играе, но играе в много други страни членки и там също се изкривява картината. Изкривява се в контекста например, че аз съм бил земеделец и получавам, но аз вече не съм земеделец – това е като нашите референтни периоди за плащания, знаете къде ги правим, те са стигнали до извода, че трябва да си го променят този период. Между другото, някои страни също виждат, че плащанията на площ са една доста по-ефективна система и може би ще преминат от плащанията на ферма, базирана на исторически подход към плащанията на площ. Запазена е обвързаната подкрепа.
Ревизия на механизма за кризисния резерв. Кризисният резерв е, знаете, че това бяха плащанията за млякото, близо два пакета. По 500 милиона ли бяха, госпожо Танева? Когато се появи проблем, няма резерв. Малко е кризисният резерв, той е при кризисни ситуации. Има най-различни подходи. Към момента нищо не е предложено и ще видим в самото законодателство ще има ли някакво определено предложение. И какво предстои – публикуването на предложението на Европейската комисия за многогодишна финансова рамка.
Очаква се на 2 май да бъде, вече е съвсем скоро и от там ще се види, и ще започне дебатът. Ще видим как ще реагира европейската земеделска общност. Не знаем какво число ще излезе, а сто на сто ще има някакво намаление, защото няма как да няма някакво намаление.
Публикуването на пакета „Законодателни предложения за бъдещо ОСП“ в края на май 2018 г. е началото на реалния дебат по конкретните параметри на политиката. С Вас сме говорили, че много е важно всичките тези усилия да имат особено в законодателството своя реален завършек до края на мандата на настоящия Европейски парламент, който ще работи ефективно до април месец 2019 г., защото това е работа от всички страни членки.
Знаете, че и при нас се работи, и в земеделския бизнес, в работата на структурите, на Комисията, на парламента и изведнъж накрая да не се приемат регламентите, и да ги оставим за следващия парламент, да започнем наново, ще бъде много несериозно. Поне от индикациите, които имаме в разговорите, които имахме и с парламента, и с комисаря, има политическа нагласа в Европа да се реши този въпрос. Надявам се да се реализира.
Така че малко нескромно е, бих казал, направихме всичко възможно нашето Председателство да направи много добре структурирани дебати. Аз смятам, че това беше оценено от колегите и от структурите на Комисията, и сходството на мнения, включително на парламента, включително на Копа Коджека – земеделците, с които имаме среща преди всяко заседание, имаме брифинг с тях преди всяко заседание, коментираме точките, които ще се обсъждат, няма някакви различия в това какво бихме искали да съдържа новата обща селскостопанска политика в цяло, като общност.
Оптимист съм, че при добро решение и организация тези регламенти може да бъдат приети и разковничето вече е в многогодишната финансова рамка за периода до 2021 г. Ако не се приеме рамката, се продължава като при нашия бюджет: същите бюджети, запазването на пакетите, дерогацията на пакетите. Знаете, че развитието на селските райони така или иначе е N плюс три, но ще бъде лош сигнал към самата общност. Госпожо Танева, това е от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И аз благодаря за представената информация.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към Министъра?
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз имам въпрос към Вас. Тъй като Вие като домакин все пак сте усетили самото настроение в бъдещото приемане на общата селскостопанска политика, конкретният ми въпрос е: от Ваша гледна точка какви са „подводните“ камъни за България или пък какви са предимствата за нашата държава?
Все пак и Вие го казахте, че сме най-бедната страна, а пък в селското стопанство – с огромни традиции, ягодите ни са от Гърция, спанакът ни е от Румъния? Според Вас къде са „подводните камъни“ или пък какви са предимствата и какво може ние да извлечем като полза за България от нашето Председателство, тъй като Вие сте конкретно човекът, който е най-добре в кухнята и да чуем Вашето лично мнение? Имаме ли някакви ползи, или ще си караме по стария начин? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Първо, това, което е важно и това нещо, което се насаждаше като притеснение: „След 2021 г. няма да има финансиране. Всичко си заминава“, на нито един етап официално не съм го чул, не е било.
Самото запазване на общата селскостопанска политика като най-голямата политика на Европа, като опция тя ще продължи да работи, да бъде единна и да се наблюдава пазарът с всичките му инструментариуми, това е много тежко – и наблюдението, и всичко взето, и сега това трябва да се опрости малко в прилагането. Това е най-сериозният сигнал, който дава сигурност на земеделците да знаят, че това, което в момента те развиват и инвестират, ще продължи, няма да бъде игнорирано в следващия период.
Затова наистина е важно, връщам се, какъв бюджет ще бъде разпределен – политически, икономически и така нататък. Това разпределение няма да го направим ние с Вас, включително земеделските министри.
Много е важно, безспорно е, че това ще бъде един голям политически баланс. Но аз съм оптимист, че финансирането за ОСП дори и да има някакво намаление, то не трябва и няма да бъде такова, че да нанесе щети на сектора като цяло. Ползите са много за България. Те не са преки, да кажем, че са за Данчо, за Цветан или еди-кой си, ползите са за това, че ние, управлявайки два програмни периода, натрупахме много опит за управление.
Дори бих искал да Ви кажа, само една скоба настрани, че опитът, който натрупаха българските администратори в Брюксел и всичките министерства, не говоря за Земеделското, с това Председателство, е изключителен.
Трябва да Ви кажа, познавайки екипите на Министерството, че много добре се справят хората – и в работните групи, и в екипа, който благодарение на Деси, тя го е структурирала в Брюксел, се представя изключително добре. Самото ни Председателство ни дава възможност и толкова много неща натрупахме като опит в одобряване на възможностите, и да управляваме добре и следващия бюджет. Ползите са и за земеделците, които също се научиха.
Във въпросния стратегически план, когато се даде една малко по-голяма свобода, не ние с Вас ще одобрим, какво да съдържа този стратегически план, но това отново ще бъде на масата за публично обсъждане, за да се види. Ако трябва, ще се понаправят малко повече икономически анализи, защото имахме най-различни срещи тук с бранша, такива, които не са подпомогнати, няма да ги споменавам, но те са в много добро финансово състояние.
Говорим си за срещи, казвам о'кей, правим среща, но пуснете ми едно писмо, за да видим темите и дали те искат обвързване с плана. Затова трябва да има анализ и да видим кой до къде трябва да бъде ангажиран с това. Да, анализи са правени, правят се и когато са били одобрявани схемите по животновъдството и по растениевъдството. Затова, дори и да бъде малко пипнат бюджетът, ползите от по-ефективното управление на тези средства можем да постигнем с по-голям ефект, отколкото при един по-раздут бюджет.
Разбира се, много е важно да има стабилно правителство, стабилно управление, за да може да работи добре структурата. В конкретните случаи ние ще имаме полза в рамките на тези стратегически планове да си видим още веднъж приоритетите в един или в друг сектор – в животновъдство, в плодове и зеленчуци, начинът, по който те да бъдат финансирани и да сложим приоритетите. Ползата е в анализа и преоценката, ако щете.
Сега в момента няма да Ви кажа: ползата ще бъде за нахута, това ще го покаже времето. Да, интересно е, сега си говорихме с колегите, че започват да сеят елда, киноа, нахут, други неща, от които има ползи, вместо да ги внасяме тези култури.
Веднага Ви отварям и една скоба за ползи, тя не е пряко свързана, но пък това, че секторът стана силен от това, работи много ефективно – говоря за зърнопроизводството, работи ефективно с техниката, с която загубите на зърно са изключително малки. Дай Боже, едната инвестиция до края на месеца ще стартира. Това е инвестицията, разширението в Разград, инвестиция, която ще разшири с още 400 хил. тона царевица, а те в момента обработват толкова, а още 400 хиляди е разширението, което ще се направи.
В момента сме в много активни разговори, господин Димитров се върна от този край с одитите по отношение на предложението ни за фуражен завод. Дали сме едно много амбициозно предложение за 500 хил. тона годишно фуражи, различни видове фуражи, люцерна. Те самите пожелаха да бъде по-голямо и отидоха на място в Шуменския край. Предложили сме го в Шуменския край – хем да е близо до зърнопроизводителния район, хем да е близо до пристанището. Това отново създава преработка на зърнен продукт, както в едната инвестиция, дай Боже, и тази да се реализира – щом искат да задълбочаваме преговорите, ще пращат допълнително вече по-тесни специалисти, включително ще си говорим за формата, под която ще я правим.
Ето една полза – от тези 6 млн. тона зърно, 6 милиона беше само пшеницата и ечемикът, 1 милион е опцията да се преработи в България, за да не излиза ей така на семена. Ползите като цяло са с натрупване на самия земеделски сектор като надграждане.
Да, не можем да се сравняваме, знаем всички, че като отидете и Вие на изложенията, като видите породите на овце, които се гледат във Франция, в Германия, има много какво да се прави в тези инвестиции. Неслучайно утре е големият ни дебат отново, не че много е нараснало производството на мляко, но има ръст на производството, има малко ръст на овцевъдството и сега вече имаме проблем с цените.
Отделно имаме близо над 20 големи проекта, които по 4.1 се финансират и то за хубави ферми в овцевъдството – за над 1000 овце и нагоре. Истината е, че тук трябва, стимулирайки, отново се акцентира, защото ОСП има и своя социален елемент. Отново казваме семейният фермер, малкият фермер и така нататък, но той трудно се справя с конкуренцията, няма какво да се заблуждаваме. И въпросът е в това не само да го подпомагаме, а той не подобри ли по някакъв начин ефективността дори и на малкото си стопанство, той винаги ще бъде – ами, аз съм на загуба, пак са ми малки цените.
За съжаление, това няма да го избегнем и да сме живи и здрави и Вие във времето да работите в този сектор на различни позиции, това ще е една константна тема. Много са ползите.
Подводни камъни винаги има, а въпросът е, че по-скоро ние сами си ги създаваме. Успеем ли малко да облекчим бюрокрацията в прилагането, а тя трябва да тръгне именно от тези регламенти – от единните критерии за одит и контрол, успеем ли това нещо да го направим, след това от нас зависи как ще го изпълняваме. Ако сме имали някакви подводни камъни, това е защото винаги, когато имаме европейски средства, винаги има един малко хищен поглед на една част от кандидат бенефициентите.
Аз искам да благодаря на цялата Комисия и на Деси специално за дебата, който се направи по горивата.
Видяхте, че се намери едно добро решение по цялостния казус за горивата и това е, че нашият сектор е все повече на светло и трябва бъде по този начин. В момента директните плащания, особено на големите производители те са си светли плащания, чисти, а вие виждате, като тръгнете за Бургас, за нивите, че всичко е очертано, всичко е обработваемо и в момента, ако имаме някакви драми, те са за някое и друго пасище – кой го е окосил, кой въобще не е стъпил, защо не сте ми платили и така нататък.
Останалите нещата са си добре разработени, дай Боже, работим активно, Вергиния си е закачила един график за поземлените отношения. Благодаря Ви за срока, който ни сложихте и до октомври месец трябва да внесем Законопроект. Ще се постараем – имаме си график какво как да разработим.
С тези неща ние също трябва да подпомогнем нашите фермери и най-малкото с единно законодателство в прилагането на тези процеси. Подводни камъни сигурно ще се появят в едно или в друго, но когато имаме професионализъм и…
Между другото, трябва да Ви кажа: добрата комуникация е изключително важна, когато не знаеш нещо, когато отидеш да попиташ нещо, когато имаш проблем, говоря от извора.
Давам Ви пример – излязоха новите регламенти преди 2 - 3 години, когато бяхме с новия програмен период. Гледахме ги във Фонда с одитори, с това, с онова и поисках техническа среща. Поисках техническа среща точно с Каленборн, който е одиторът дето ни режеше главата – ама за всичко, с Каленборн, с Пилке и с други.
Отидохме подготвени за тълкуване на няколко казуса по новото законодателство. Трябва да Ви кажа, че те не можаха да ни ги разтълкуват. Не можаха! Покрай това, че ние отидохме да ги питаме, те събраха юристи, отсам-оттам, обещаха ни, защото имаше много неща в самото списване на регламентите, на изискванията на законодателството, което те го залагат, но прилагането – ние казваме: о'кей, искаме да знаем как да го прилагаме, а не утре да дойдете и кажете: Защо така го правите?
Затова ние трябва да сме и проактивната страна. Брюксел е една тежка машина, но тя иска добра комуникация и взаимоотношения. Това е самата истина, това е с няколко думи. Сега не мога да ви кажа: точно тук ще се появи, но сигурно ще се появи, ще го борим или ще го борите и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли към министъра? (Реплики.)
Ако няма, да му благодарим за изчерпателната презентация и да му пожелаем по-нататъшен успех.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,03 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Мария Петрова
