1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите относно:
- Проблемите, свързани с ниските изкупни цени на розовия цвят;
- Измененията в Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 32

На 22 май 2018 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите относно:
- Проблемите, свързани с ниските изкупни цени на розовия цвят;
- Измененията в Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички!
Комисията по земеделието и храните има кворум и може да започне своята работа.
Съгласно предварително обявения дневен ред, днешното заседание на Комисията по земеделието и храните трябва да се проведе при следния дневен ред:
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите относно:
- Проблемите, свързани с ниските изкупни цени на розовия цвят;
- Измененията в Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г.
Уважаеми колеги народни представители, имате ли предложения към дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме така представения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На днешното заседание на Комисията по земеделието и храните присъстват: омбудсманът на Република България – госпожа Мая Манолова; заедно с министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов присъства и неговият екип от Министерството – заместник-министър и експерти; неправителствени организации; Асоциацията на земеделските производители в България; Асоциацията на млекопроизводителите; кметове на общини; и други, които са заявили.
Моля в хода на заседанието, който иска думата – става с вдигане на ръка. Съгласно Правилника, ще Ви помоля да ограничаваме изказванията си, разбира се, колкото е необходимо по същество, по Правилник са три минути. За стенограмата, всеки първо да се представя. Благодаря Ви.

Започваме работа по първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С НИСКИТЕ ИЗКУПНИ ЦЕНИ НА РОЗОВИЯ ЦВЯТ.
Давам думата на министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Добър ден от мен!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми гости! Двете теми са актуални в момента. Първата е доста сериозна от гледна точка на това, че засяга един знаков за България подбранш на растениевъдството като розопроизводството и производството на розово масло.
Последните години не е имало подобна тема, защото самите реколти на розов цвят, поради едни или други причини, включително измръзване и така нататък, не са били в толкова голямо количество и това, което е вървяло като изкупуване на розовия цвят, като преработка, не е имало драма от гледна точка на изкупуването и възможността да бъдат достигнати не малки цени при самото изкупуване. Самото изкупуване през последните две години – през 2016/2017, са достигнали над 4-5 и нагоре вече в края на розобера цени.
Каква е ситуацията през настоящата година? Първо, малко по отношение на площите. По отношение на площите, включително и породено от пазарната атрактивност на розопроизводството, се увеличават близо с по 10% в предходните две години. Дори самите тези площи, които в момента се реколтират активно, не включват увеличените площи, които ще стъпят в пълно плододаване на цвят в следващите години.
Тази година – имаме две различни данни, но те са близки – имаме 41 000 дка, регистрирани по Наредба 3 земеделски производители, които произвеждат розов цвят. За съжаление, имаме и нерегистрирани, което означава, че тези 41 000 дка са… Дори аз в момента не мога да Ви кажа дали са доста повече, но са повече от това.
В момента нашите служби активно, всички общински служби под ръководството на областните и под ръководството на Министерството, сме в процес да регистрираме, най-малкото като лица, а впоследствие всеки от тях има право и възможност да се регистрира като земеделски производител като процедурата за регистрация въобще не е толкова тежка.
От въпросните 4000 дка, минимум се очаква реколтата да бъде над 400 кг от декар, тъй като самата реколта е изключително добра, нямаше измръзвания, самите климатични условия през тези дни бяха много добри.
Друг проблем, който се появи, е, че докато в предходните години, ако приемем, че един месец е активният розобер, той си има пик в средата, разбира се, в началото и в края малко по малко, той е бил балансиран от гледна точка на цъфтежа на розите, сега в тези няколко, да приемем края на минала и тази седмица, дори и тези насаждения, които са в по-високите планински части, те също са в активно плододаване на розов цвят. Това създава изключителен натиск върху необходимостта този цвят да бъде обран.
Само за информация, може би, един от Вас не знае, но все пак ще го кажа, всички останали сте в течение, че розовият цвят трябва да бъде бран в ранните часове на деня – до 10, максимум до 11 часа, до 11 да бъде закаран в розоварната, за да не загуби своите качества и маслото, което е в самия цвят, и след това да бъде преработен в рамките на следобедните часове. На следващия ден – наново. Това означава, че дестилериите, които работят, имат своя капацитет. Те имат дневен капацитет, който може да изкупи определено количество цвят.
Очакваните количества, както Ви казах, при близо 400 кг от декар по 40 000, това прави над 16 000 тона цвят.
До снощи събирахме и правихме анализ на дестилериите, защото по закон няма регистрационен режим, няма такова изискване за лицензионен, регистрационен и какъвто и да е режим, за да видим кои са розоварните, които в момента работят, които имат своя капацитет. Дневният капацитет, който на първо четене сме събрали, за около 30 действащи розоварни в момента, надхвърля малко над 800 тона. Проблемът е, че тези 800 тона, трябва да обработят цвят в пик от няколко дни. Предполагам, че от началото на другата седмица, този проблем вече няма да стои, но в момента стои.
Практиката на работа на розоварните е те да сключват договори с традиционни розопроизводители, със сертифициран произход на розата, а именно българска роза „Дамасцена“, която е розата, от която единствено се произвежда розовото масло.
Наблюдението върху сертифицираните градини, изискванията, които имат и в отношенията си за финансиране, предварително за торове, препарати и така нататък, самите розоварни изкупуват, ако имат някакви собствени насаждения, но основно от договорите, които имат, но които горе-долу им покриват количествата, които са съобразени с техния капацитет и техните пазарни необходимости.
Проблемът остава за тези, които са с договори, при необходимост да се изкупи по-голям цвят, розоварнитев момента… ще се върна на разговорите, които имахме в неделя, изкупуват и преработват над 100% с риск за финансови загуби. Няма да влизам в детайлите навътре. Под финансови загуби може да разбирате много неща. За да се притисне технологията, да се направи по-голяма обработка за деня, те изкупуват, изкупуваха и поеха ангажимент, и в момента го правят, количества, максимални над капацитетните им възможности, така че по-малко розов цвят да остане необработен.
Знаете, че всеки розов цвят, паднал на земята или останал неизкупен, или закаран в розоварната и непреработен – има и такъв, който остава за сметка на розоварните, също се явява в загуба на всеки един, който е по веригата.
Ходейки в Карлово, направихме среща с производителите, основните проблеми бяха в тези, които са без договори, защото от предходните години, поради, така да го кажем, определения дефицит на розов цвят, винаги е имало място и за хора, които способстват на изкупуването, така наречените прекупвачи, които в основната си част, бих казал по-голяма или на 100% работят за себе си. Тези, които си имат договори, те си карат в розоварните или работят с техни лица, с които контактуват изкупуването, с тези, с договорните отношения.
На фона на невъзможност да бъде абсорбиран и преработен розовият цвят, който плододава към момента, настъпи напрежение от загубата на розов цвят, на тези, които нямат възможност да го предадат и, разбира се, допълнително напрежение от обявяване на едни или други цени. Сега, тези цени за обявяване – 2 лв., 1,80 и така нататък, те са по-скоро това, което сме водили в разговорите с производителите, но не и от гледна точка на дестилериите.
Какво направихме в неделя? Много експресно събрахме максимален брой дестилерии, включително и чрез асоциациите, включително и чрез наши разговори – две от асоциациите на производителите, няколко кмета, включително и кмета на Карлово от районите, и разбира се, по тяхно желание присъстваха народни представители от определени парламентарни групи.
Първо, уточнявайки ситуацията и това, което ние бихме могли да направим като администрация, която да регулира пазарен поцес към момента, това е пазарен процес, се пое като ангажимент, розоварните максимално да изкупуват с риск от загуби от тях, над капацитета и те го правят и в момента. Ще го правят докато има тази необходимост.
Препоръката от страна на Министерството да се изкупува по цени, които покриват себестойността и да гарантират не по-малко от минимална печалба. Къде варира себестойността? Най-различни са оценките – има оценка на института по тютюна, има оценка на различни видове производители. Разбира се, че при всеки себестойността е различна, но тя варира около 2 лв., при някои малко повече.
Колкото и да е парадоксално, истината е, че около 50% от себестойността на обрания розов цвят вече отива в самото бране и това, че трябва да се плащат надници.
Другият голям поблем – намирането на работна ръка за брането. Тук е една много дълга тема, която може би ще трябва да бъде продължена в един момент с еднодневните договори и с други неща, но в зависимост кой на какъв ресурс успее да осигури работна ръка, себестойността също се влияе от това нещо.
Това, което ние анализирахме като ситуация – безспорно е, че в предходните години печалбата при тази себестойност, при тези изкупни цени е била в едни добри задоволителни проценти, дори някога надхвърля два пъти, а може би и повече.
Безспорно е, разбира се, че себестойността зависи и от количеството на произведената продукция. При едни добри добиви, които надхвърлят 350-400 кг, нормално е тази себестойност да спада. Тя спада в тези другите постоянни разходи, не спада в цената – другият компонент на брането.
Това, което поехме като ангажимент като Министерство, освен опита да регулираме взаимоотношенията между производителите и изкупвателните дестилерии, е да направим анализ и в момента, в който приключи кампанията, по най-бързия начин да вземем решение за една помощ de minimis, която можем да предоставим, съгласно европейските изисквания на декар, така че да бъде подкрепен доходът на тези розопроизводители. Истината е, че ние по Закон и по Регламент, можем да подпомагаме само регистрираните земеделски производители. Тези, които не фигурират никъде в пространството, които не са се регистрирали като производители, да, те не плащат данъци, може би не плащат осигуровки. Да, странни бяха призивите: защо да се регистрираме като ще плащаме данъци? Знаете, данъкът е 4% и то, ако си на печалба, и то, ако не инвестираш. Явно на сила регистрация няма как да стане. Регистрацията е по желание.
Кое е много важно? Бях си приготвил да Ви прочета от снощи едно много синтезирано състояние на картината, но ще повторя много от нещата, които ми изпратиха, и е много добре звучащо.
Истината е, че има много неща, които трябва да бъдат регулирани и се налага да бъдат регулирани. Вече такова е желанието и на целия бранш – и на произвоството, и на преработката, за да не се влиза в катаклизми, много трудно ще се избегне катаклизъм и в следващата година. Определено в момента има дисбаланс между площите и капацитета за преработка.
Не искам да съм лош пророк, но бих казал нещо друго. В момента тежестта, която поемат дестилериите в изкупуването, в това, че те не изкупуват на цени от миналата година, но те определено ще търпят загуби от начина на преработка и от това, че изхвърлят количества, не е някаква тайна, казахме го няколко пъти, че и поради високите цени, и поради чисто конюнктурни пазарни теми, имаме в различните дестилерии различни количества непродадени продукти.
Битуването с това, че българското розово масло е най-качественото, най-хубавото и така нататък, подобни масла вече се правят например в Афганистан с абсолютно същото качество, но с по-конкурентни цени. Да не говорим за турския пазар, да не говорим за иранския пазар, разбира се, там производството е на друг тип рози, с различно качество. Нашето все още, не казвам, че съм най-добрият специалист, говоря Ви от това, което съм имал от активните си разговори през последните дни. Нашето все още е в контекста на това с едно от най-високите качества, но принудени от ситуацията, поемаме ангажимент, поели сме го да структурираме един закон, въпросът е дали той да бъде за розата или вече да бъде разширен за етерично-маслените култури. Това, което Ви говоря за розата в момента… Тук виждам и господин Върбанов – лавандулата вече е следващата бомба със закъснител. Десет пъти са скочили площите с лавандула. Както се казва Житницата на България се е превърнала в „Меката на лавандулата“ – страшно много площи има в добруджанско – над 350 000.
Проблемът с продажбата на лавандуловото масло и тук отново имаме проблеми със самите насаждения, с това какви насаждения се садят, какъв тип масло дават и с какво качество.
Да се върнем на розата. Идеята да регулираме тези отношения, първо, така че да запазим крайния продукт и това българското розово масло да запази своите позиции на пазара – да ги възстанови и запази. Първо, да е ясно, че то трябва да се произвежда от сертифицирани насаждения, да регулираме… имаме подобни закони за други типове продукти. Ясно е, че трябва да имаме договорни отношения между производители и дестилерии, защото всичко останало, няма как да гарантира на един производител това, че той като произведе един продукт, ще бъде по някакъв начин изкупен или така нататък.
Не по-маловажно в контекста на преработката, да е ясно, че който излиза с български продукт от розово масло… Да, ние имаме една от малките сертифицирани наименования за произхода в Европейския съюз – българско розово масло, но се излиза с розово масло. Трябва да сложим регулация – който произвежда, иска да казва, че има розово масло в момента, малко го казвам наизуст, това трябва много внимателно да се анализира, но който иска да казва, че продава розово масло от България, дали то ще бъде… То е ясно, че не може да бъде цвят, но не трябва да се ползва друг компонент, внесен от други страни. Има такива практики, не сме ги анализирали в детайли. Тук има един чисто законов въпрос, защото в контекста на контролиращ отговорен, когато става дума за розови продукти, за парфюмерията е министърът на здравеопазването. Убеден съм, че на господин Ананиев това не му е първата тема като се събуди, в момента. Ако е за влагане в хранителни продукти – е Министерството на земеделието и храните.
Тук трябва да помислим дали най-малкото двете министерства да нямат контролни функции по този въпрос, без да игнорираме експертизата и това, което е в Министерството на здравеопазването.
В заключение – пикова обстановка от високия добив, големи очаквания от реколтата от предходните години. Няма как да не се загуби розов цвят, той вече се губи, въпросът е това, което бъде изкупено, да бъде платено по цени, които да покриват себестойност, които да дават рентабилност на самите земеделци. Това нещо не мога да го заповядам, но имам обещанието на дестилериите, необходимост за подкрепа на дохода през настоящата година и необходимост от подготовка на закона.
Отварям една скоба – колкото и да ми е мъчно да го кажа „Институтът по розата“ явно си е позагубил ролята в този процес на производството на български рози и не само розите, а преработката, което ще трябва да бъде друга допълнителна тема.
Разбира се, за да не многословя, ще прекъсна моето изказване, госпожо Танева. Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, въпроси по направеното изложение от министъра, имате ли?
Госпожо Манолова, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Поздравления за министъра за бързата реакция, предвид създаденото напрежение, свързано с кампанията по розобера. Аз също като омбудсман в края на миналата седмица бях сезирана с открито писмо от розопроизводителите, със сигнали, включително обаждания по телефона. След като изчаках действията, които ще предприеме изпълнителната власт, вчера бях на място и се срещнах с розопроизводителите в Сопотска община, в Карловска, в Стрелча.
Какви са проблемите от гледна точка на розопроизводителите, на малките розопроизводители, но и на тези, които обработват десетки декари, стотици декари?
Първият проблем е свързан с ниската цена. Вчера, въпреки поетите ангажименти на срещата в неделя, имаше прекупвачи, които изкупуваха розовия цвят на 1,60 – 1,80 лв.
Второ – лимирано изкупуване. Включително и розопроизводителите, които имат договори с дестилериите ми обясниха и показаха на място, че се купува до 1/3-та от набрания розов цвят, тоест, независимо от договорите, които имат с тях, от възможните количества по-голямата част – 2/3 – остава на място и аз лично се убедих в това, че просто розовият цвят не е прибран.
По отношение на това какъв е капацитетът и на какъв капацитет работят дестилериите и дали ще претърпят изобщо някакви загуби, за да поемат своята част от свръхпроизводството в момента? Наистина е смайващо за мен, че договорите и тези договори, които са сключени между дестилериите и между по-големите розопроизводители са без цени.
Ако в Комисията има юристи, пък и да няма, знаете, че цената е един от съществените елементи на един договор, като тя трябва да бъде определена или да бъде определяема. Това са договори, в които не се фиксира цена. Аз не знам какви евентуално неудобства ще понесат големите дестилерии, след като уговорката, която съществува между тях и розопроизводителите в момента е окончателната цена да бъде определена в края на кампанията. Тоест те ще си сметнат какво са приели, какво са преработили, ще определят една цена, която по тяхно усмотрение е справедлива и ще я платят на розопроизводителите.
Днес също имах сигнали от тази сутрин и след моята намеса, мисля, че поне това беше коригирано, но розопроизводители твърдяха, че тези, които са протестирали вчера, сутринта им е било казано, че няма да им прибират розовия цвят.
От друга страна, след намесата на Министъра, след моето посещение, след като сигнализирах НАП и заплаших, че ще помоля за проверка на всички, които изкупуват под 2 лв., поне в Сопотско цената, по която се купува днес е 2 лв. на килограм цвят.
Факт е, след анализа, който направих вчера, след разговорите – проведох десетки разговори тази сутрин, че в момента са в притеснено положение не само най-малките, които традиционно, тъй като нямат договори, нямат никаква защита, са оставени изцяло на волята на прекупвачите и на големите дестилерии дали, какво количество да се купи от тях и на каква цена, но и тези, които имат сключени договори.
Това, което според мен би следвало да се предприеме. Браво на Министерството, че е решило да подкрепи розопроизводителите със средства по програмата De minimis. Мнението и на розопроизводителите, а и моето, след като се запознах на място със ситуацията е, че предварително планираните средства са недостатъчни – по тридесет стотинки на килограм, което прави… предвид, че има около 41 000 дка рози, това са около 5 милиона.
Мисля, че предвид значението на този отрасъл за България и предвид ситуацията, която е създадена, би следвало отделените средства да са поне в рамките на 15 – 16 милиона, така че хората да получат обезщетение, подкрепа от държавата в рамките поне на деветдесет стотинки – 1 лв. за загубите, които ще претърпят в резултат на тази кампания.
Естествено, за целта те трябва да се регистрират като земеделски производители. Много добре е, че има светкавична реакция и след вчера, след разговорите, които проведох, затова да бъде заявена готовност от общинските служби по земеделие да извършат регистрацията в бърз порядък. Така и тези, които не са регистрирани, ще могат да се възползват от помощите, които ще даде Земеделското министерство, от една страна. От друга страна, така браншът ще излезе на светло или поне максимална част от бранша ще излезе на светло. Никой от нас не стимулира сива икономика. Така ще се регистрират, ще е ясно кой какво произвежда и, от друга страна пък, в момента те имат стимул да го направят затова, че ще получат средства по тази програма.
От друга страна, мисля, че и розопроизводителите са го разбрали, крайно време е те да се сдружат. На масата за преговорите не може едната страна да диктува положението, цените, условията на другата страна. Малките розопроизводители трябва да получат подкрепа от институциите, от държавата, ще я получат и от мен, след като се регистрират като розопроизводители, като земеделски производители, да си направят организации и сдружения и есента да седнат на масата на преговорите, за да договорят цени и условия за розовата кампания през следващата година.
Аз не смятам, че тази практика, при която се сключват договори без цена, които при това се изпълняват по усмотрение – прибира се 1/3 от произведения розов цвят например, че тази ситуация е честна, справедлива и че тя не трябва да срещне реакция от институциите.
Отделно от това, за мен е притеснително как седмици преди да започне розовата кампания, имаше информация в медиите каква ще бъде цената. За мен е притеснително цената на всички дестилерии да бъде една и съща, така че аз подготвям моя сигнал и ще го изпратя още днес. Органът, който преценява има ли съмнения за картелно споразумение, е Комисията за защита на конкуренцията. Те ще бъдат официално сезирани от мен да направят съответните проверки, като, разбира се, изводите са тяхно правомощие, но е факт, че липсата на реална конкуренция сваля цените и реално убива бранша.
Също така, след като приключи кампанията не сега, защото не искам да създавам допълнителни проблеми и без това на съществуващите, ще сезирам и Националната агенция по приходите за това какви са прекупвачите, за кого купуват. Ясно е, че след като има някакъв ангажимент, поет от големите дестилерии – например, че ще купуват на 2 лв., тези, които изкупуват на 1,50, на 1,60, те, всъщност, е ясно, че някъде ги предават тези количества, не си ги държат в къщи. Тоест, трябва да има някаква яснота на всичките процеси и потоци, с една единствена цел – така че малките розопроизводители да бъдат защитени.
Според мен, след като България се представи най-атрактивно по време на Европредседателството с килима от рози, не трябва да допускаме този килим и розите, като символ на България, да бъдат стъпкани буквално седмици по-късно в рамките на тази кампания.
Малките имат нужда от защита, малките розопроизводители, но и големите, които са сключили договори. Да, факт е, че трябва да се изчистят процедурите, факт е, че трябва да се стимулира регистрацията на всички като земеделски производители, факт е, че трябва да се стимулира договорният процес, но също така е факт, че трябва да има регулация и подкрепа от страна на институциите за справедливост в тези отношения.
Аз също подкрепям изцяло изработването на Проект на Закон за розата. Похвално е намерението на Министерството на земеделието да работи в бърз порядък по този закон. Важно е там да бъдат описани и да има съответни разпоредби, които се отнасят до розоварните. Например – сред розопроизводителите в момента съществува съмнението, че част от малките розоварни имат различни пречки за това реално да работят. Аз не съм го проверила, така че просто казвам каква е информацията, която получих вчера. Тоест, трябва да има ясни правила, облекчен режим за създаване на розоварни, за да има реална конкуренция в бранша и ясни препятствия пред внасянето на различни нискокачествени масла от целия свят – Индия, Иран, тоест, които смески в крайна сметка компрометират качеството на българското розово масло.
От друга страна, моля Министерството на земеделието и моля министъра за всички добри намерения, които имат и конкретни стъпки, своевременно да бъдат информирани розопроизводителите, защото напрежението там продължава. В събота ще има „Празник на розата“ и е хубаво, ако ще се предприемат всички тези стъпки, хората да имат своевременна информация, за да се успокои ситуацията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Колеги?
Господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Господин Министър, благодаря за експозето, което направихте, детайлно и точно.
Благодаря и на госпожа Манолова, че така ни осветли относно някои проблеми.
Аз бих желал, преди да вземем становище и да имаме конкретни въпроси, да дадем думата на представителите на розопроизводителите тук, тъй като от техните изказвания ще възникнат допълнителни въпроси на база информацията, която те ще дадат. За да не преповтаряме, предлагам първо да изслушаме тях – хората от бранша, и тогава да конкретизираме и детайлизираме въпросите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, аз попитах дали искат изказвания.
Заповядайте.
ЙОРДАН МИХАЙЛОВ (Земеделски производител и общински съветник в община Брацигово): Искам да споделя кои са проблемите в бранша като потърпевш от тях.
Относно изкупната цена: от 3 тона набран розов цвят се вари един литър масло на цена от 2 лв., говорим, че това са 6 хил. лв., 2 хил. лв. е чисто технологично производството на литър цвят – става 8 хил. лв. В момента розовото масло се продава на 11 хил. евро, за което говорим, че имаме около 160 – 170% печалба. Нормалната печалба в цял свят е от 15 до 20%. Не може ли държавата да намери механизми, за да може да регулира дестилериите да не печелят 170%, да печелят – и 50 да са, останалото да се раздаде на производителите? (Реплика от омбудсман Мая Манолова.) Да, условно говоря.
Друго нещо, има един факт – аз ще си позволя да дам един съвет на държавата: нека да направят проверка на тези дестилерии по какъв начин те оправдават цвета и ще излезе един факт, че хора, които имат 75% ТЕЛК-ово решение, една част, голяма част са в производството на рози в България. Защо е така? Защото тези хора се ползват с данъчни облекчения и по този начин се топи този марж от тези 170%.
Минималната цена на розовия цвят – говорим технологично – за беритбата и процесите да се достигне до 1 кг, е 2,30 лв. – 2,20 лв. Това е средната цена. Мисля, че все още вярваме в държавата, в държавността, могат да се намерят механизми, за да могат да бъдат регулирани.
Друг въпрос – относно сертифицирането. Лично преди една година исках да направя 25 декара насаждения. Обадих се в Института по розата, представих се и казах, че ми трябват 500 растения на декар – това са 12 500 бройки. Отговорът беше: „Вие не сте интересен. Няма кой да се занимава с Вас“. Да Ви кажа ли какво ми се случи в следващите 20 минути? Четири непознати номера ми се обадиха да ми предложат разсад от рози. На въпроса: „Какво ми продавате, давате ли ми фактура, давате ли ми сертификат и каква гаранция за прехващаемост?“, защото има моменти, в които садиш 10 хил. рози, а се прихващат 5 хиляди, а ти си плащаш 10. Казах: „Да, аз ще си платя на цената, която Вие кажете, ако трябва ще Ви платя хотел, разходи, елате, кажете каква е технологията на засаждане. Млад човек съм, искам да навляза в този бранш.“
Пак Ви казвам, малко да разведрим обстановката – пътувам често и до чужбина, България я свързват с Христо Стоичков, киселото мляко – и не на последно място – маслодайната роза. Аз мисля, че трябва да се подаде ръка на един символ на България. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, други изказвания?
Кметът на община Стрелча – заповядайте.
СТОЙНО ЧАЧОВ (Кмет на община Стрелча): Уважаеми господин Министър, госпожо Манолова, госпожо Танева, дами и господа членове на Комисия и гости! Ще бъда кратък и в едно резюме ще се опитам да направя анализ на случващото се от две седмици назад.
Господин Министър, това е проблем не от две седмици, а от 20 години, който в един момент е нормално като един бент, който се заприщва, да се скъса бентът и да се получи това, което се получава.
Говорим за тонове рози, говорим за хиляди декари насаждения, говорим за рандеман, говорим за дебит, говорим от колко тона розов цвят се произвежда 1 кг розово масло, говорим за продажна цена, но анализа, който направих аз за себе си и за тези две седмици, е следният: хората превърнаха своя поминък в бизнес по причина, която е достъпна – да наемеш определен брой декари, да ги засадиш и при миналогодишна цена, и по-миналогодишна от 4, 5, 6, дори до 7 лв., те видяха някакъв шанс за живот и го направиха това нещо. В един момент, какво се случва? Имаме N брой розоварни в държавата, които могат да поемат определен капацитет и да го преварят това розово масло. В същото време се увеличи и броят на насажденията – казахте около 400 кг за декар. Само искам да Ви кажа, че в Стрелча на 90 – 95% се отглеждат от граждани. Имаме около 6 хил. дка насаждения само за община Стрелча. Там, всеки си го гледа собственоръчно, защото когато големите плантации и които имат насаждения по 100, 200, 300 дка, плащат масово на хора и те не го гледат толкова качествено. Затова от Стрелча между 500 – 700 дори до тон сме стигали на декар. Тук, какво се случва? За мен, се измести епицентърът дали ниската е ниска изкупната цена или не е ниска? Държавата поема един ангажимент, за което й благодаря. За две седмици страшно бърза реакция и от Вас. Хората го оценяват и го виждат това нещо. Ако не се прави така, че да се намери нов пазар на розовото масло и да се построят нови розоварни, които да поемат целия този капацитет, ние абсолютно нищо не правим. Това е един мой много скромен, но точен анализ. Защо? Защото, ако хората си оставят тези декари, които са ги насяли година, две назад, ако сега, на първата година от декар получават 100 кг на третата ще получат 400 – 500 кг. Тогава държавата ще вади едни пари от бюджета, с които да захранва розопроизводителите ще осъществява някакъв „натиск“ на розопреработвателите да изкупуват на редовните клиенти, които да ги хвърлят. В момента розовият цвят се хвърля в реката, изкупува се и се хвърля. Няма възможност да се обработва.
Разговаряйки всеки ден с розопреработвателите те казват: ние миналата година правехме алкохол, защото, когато в тези чували се задържи 2, 3 или 4 дни розовият цвят, той ферментира. От там няма качество на розовото маслото, доколкото знам по доста компоненти, да не навлизам в подробности, защото не съм специалист. Бизнесът, който има сключен договор с хората, които прекупуват това розово масло не искат да го изкупят, защото вече анализът не е същия, не е точен. Тоест оттук нататък ще се изразходва според мен една огромна енергия и средства от държавата да се захранва тези, които са регистрирани реално земеделски производители, ще има натиск върху бизнеса, а в същото време бизнесът няма как да реагира, защото няма капацитета да произведе това розово масло, камо ли като го произведе, да го продаде. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания, въпроси или предложения има ли по първа точка? Няма.
Господин Министърът за отношение.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Почти всички казваме едно и също по различен начин.
Вашата оценка, кмете, е абсолютно правилна и аз, неслучайно акцентирах на този дисбаланс, който вече съществува. Той буквално съществува. Той съществува в насажденията, които имаме в момента – над 40 000 дка, не всички от регистрираните са в пълно плододаване. В момента ще уточняваме всичките нерегистрирани.
Дестилериите – за мен, догодина ще е още по-голям проблемът с реализацията. Не мога да се съглася с Михайлов. Вие, направихте оценка – цените са паднали вече и на външния пазар. Цените отдавна са вече под 8 хил. евро. Неслучайно ние имаме непродадени количества. Дали това е от напомпаната себестойност, която е направена преди това?
Вие направихте калкулация – в момента при технологията, при която те обработват, те обработват вместо по два часа и половина един цикъл, по един и половина, за да могат да преработят по-големи дневни количества. Поради това се влошава определено качеството и реално рандемана излиза към 4,5 – 5. Много са важни отношенията между дестилериите и производителите. Те трябва да са на трайна основа. В определени места ги има, както и госпожа Манолова спомена, че на определени места не се изкупуват и договорени количества, те не се изкупуват, защото в момента има пик на цвят. Имаме пик на цвят, но да не влизаме в тези детайли.
Проблемът, е, че ние ще имаме дефицит и в следващата година при добра реколта. Предни години реколтите бяха по-ниски, защото имаше измръзвания, имаше други фактори.
Ще обмисля и другата възможност. Госпожа Танева е специалист, надявам се и на подкрепа и от нея, дори чисто експертно и политически, защо да не помислим за обвързано производство подкрепа за розопроизводството, и то не за друго, а, за да се изсветли бизнесът.
В момента много от запалените да станат розопроизводители – нека да ме поправи Михайлов, през последните две, три години, взеха от „Радугата“, която не е маслодайна, тя има съвсем малко масло, но е много по-тежка и, за да се изхитрят – да не говоря за всички други техники, какво се слага в чувала. Тук, трябва да има много ясни и добри трайни взаимоотношения между дестилериите и производителите. Да си имат, първо, доверие, затова, че той му дава цвят, че този цвят не е напръскан с вода, не е поръсен със сол, няма камъни вътре, няма какво ли не, знаеш как отива чувалът и се изсипва едва ли не директно. Всичкото това нещо създава едни недобри отношения.
Не бих искал от днешния форум, затова си позволявам леко да не се съглася с госпожа Манолова, да хвърляме срещу дестилериите в момента прекомерни, аз не бих хвърлил нито един, упрек за едно или за друго нещо. В настоящата ситуация най-много да влошим допълнително отношенията между дестилерии и производители.
Отново се връщам, имаме производители, които за съжаление, те са свикнали да ползват тези посредници. Нека да се докаже, че тези посредници са на дестилериите. Те по-скоро не са.
Госпожа Манолова е права, че той този цвят го носи някъде. Това е вече съвсем отделен въпрос. Едно обвързано производство имаме възможност – да, това ще засегне тук животновъдите ще скочат, другите ще скочат. Това ще засегне цялостния ни бюджет, който е близо 200 милиона годишно за обвързано производство. Той в момента е насочен към животновъдство, плодове и зеленчуци, защото това бяха чувствителните сектори. Нека да не се заблуждаваме. До момента ние за розите не сме говорили в тези аспекти. Добри години, добри цени – преработва се, но балонът в един момент лекичко се спуква и всичко се връща. Надявам се, тази година да ни е най-долната година от гледна точка на цикличността.
Връщам се и на това – още другата седмица Цветан Димитров има ангажимента, утре ще пуснем писмата до производители, до преработватели. Екип на Министерството, Институтът колкото и да не работи хубаво, да го поканим и да видим какво правим с този институт. Тук няма да Ви чета тук какво са ми написали за Института. Михайлов е прав. Да не влизам в черните краски. Не може да по този начин да ходиш за цвят, а те нямат вече разсадници, но имат контактите с нелицензираните, които не знаеш какво ти предлагат. Затова тези неща трябва да бъдат регламентирани. Не бих искал да споменавам големи числа, за да не създаваме големи очаквания за de minimis. Мога да Ви кажа, че целият бюджет на Фонд „Земеделие“ от бюджета, който ни е по програмите е 15 милиона за de minimis – това е целият бюджет. Тук стоят и животновъдите, на които всяка година има de minimis, картофопроизводителите и пчеларите, и други.
Не сме стигнали да искаме допълнителни пари от министъра на финансите. Ако трябва в края на годината ще стигнем, но въпросът е в това: кампанията ще приключи до две седмици. Аз се надявам, другата седмица цените да се вдигнат малко – това са оценките, да се вдигнат, защото ще намалее цветът. Да, с много изхвърлен цвят, колкото и да е жалко, но цените ще се вдигнат малко. Самата средна цена това ще е средна цена на изкупеното. Тя няма да компенсира изхвърленото. То няма да фигурира никъде – нито счетоводно, нито където и да е.
Ще направим анализ и ще се постараем да подкрепим допуснати загуби от розопроизводителите. С подобни параметри аз не бих се ангажирал по никакъв начин, защото това е доста сериозно, а и по този начин в момента можем да повлияем по някакъв начин по-сериозен и на самото изкупуване. Тук, ако го кажа, ще потвърдя на госпожа Манолова думите, че веднага те ще се повлияят в някакъв елемент. Те трябва да си спазват отношенията, да се изкупуват по цени над себестойност, а те, че са пазарни – тази година са по-ниски от миналата и от по-миналата.
Госпожо Танева, тъй като започнах да повтарям някои от нещата, аз благодаря за изслушването. Отворени сме за всякакви предложения, за всякакви контакти. Нашите хора в момента както казват от общинските служби и днес ще правят срещи, и утре ще правят срещи.
Искам да разсея нещо друго. Регистрираните земеделски производители, когато се регистрират, те си декларират площите. Тези, които не са регистрирани в момента с недекларирани площи за тази година, аз лично не виждам, те никъде не са ги декларирали техните насаждения.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Декларирали са ги.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Къде?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Те си подават декларации за площите, просто, за да не им ги даде някой друг под наем и да не се определят…
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще видим къде са ги давали. Ако са ги декларирали и са ги регистрирали…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Те са ги декларирали, но не са ги регистрирали.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: …но на недекларирани площи по наредбата и в ИСАК, няма как да плащаме.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Декларирали са, аз го проверих със сигурност.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добре. Това е вече вариант, в който бихме могли – ние трябва да платим на тези, които са декларирали своите площи. А, които не са се регистрирали, да се регистрират по най-бързия начин.
Това е госпожо Танева, разбира се, с всякакви препоръки, които ще дойдат от Комисията и от всеки един от вас – ние сме на разположение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Манолова! Първо, благодаря за бързата намеса и това, че днешният форум се проведе буквално няколко дни след заседанието миналата седмица, на което помолихме да изслушаме министъра и адекватните мерки, които са започнали в Министерството на земеделието да предприемат. Въпреки, че може би ще се повторим според мен са три основни проблема, върху които Министерството на земеделието трябва да помисли и да работи. На няколко пъти се споменаха цени. До неделя в община Брацигово се изкупуваха рози, дори без да се дадат цени в момента. Цените се дават на следващия ден или след няколко дни – каква ще бъде изкупната цена?
Второто нещо, на няколко пъти се спомена качеството. Трябва да се помисли за сертифициране, защото ако има някакви проблеми в розоварните със самото масло – всички знаем за нелегалния внос и така нататък, сертифицирането е може би единствения начин, по който може това нещо да се ограничи.
Не на последно място, подкрепата дали ще бъде de minimis за тази година, но мисля, че действително Министерството трябва да помисли за обвързана подкрепа в този бранш, защото само по този начин ние можем да дадем някаква предпоставка за бъдещо време, а и министърът тук, на няколко пъти спомена, че следващата земеделска година ще бъде може би по-страшна, с повече проблеми от тази. Ако сега направим само de minimis може би следващата година проблемите ще бъдат същите, даже и по-големи. Благодаря.
Разчитаме на Министерството да свежда всякаква информация до земеделските производители, за да може хората да са наясно как ще им бъдат решени проблемите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.

Уважаеми колеги, минаваме към точка втора от изслушването:
ИЗМЕНЕНИЯТА В НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ В УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ СХЕМА „УЧИЛИЩЕН ПЛОД“ И СХЕМА „УЧИЛИЩНО МЛЯКО“. Приета е с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г.
Министърът ще направи изложение.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Госпожо Председател, аз ще помоля заместник-министър Димитров да каже самите изменения, а после можем да изкоментираме по-щекотливите въпроси, които доведоха до отлагането на наредбата, може би така ще бъде по-добре. Ние не правим някакви съществени изменения в същността на схемата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, заповядайте.
След изложението колегата, който поиска изслушването, защото това беше първото искане да постави първи Вашия въпрос, защото Вие бяхте инициатора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко. Наредбата – знаете, това е една схема, която в последните години съобразно европейското законодателство се прилага едновременно за училищен плод и училищно мляко. За „Училищния плод“ – това е схема, която се прилагаше от 2010 г. за България. Впоследствие се включи и „Училищното мляко“. Това, което се предлага за промяна през настоящата година, това са теми, които са обсъдени не от вчера, може би в последните две години с различни формати на браншовите организации и консултативни съвети. Става въпрос за следното: по принцип наредбата запазва принципа за приоритет на производителите на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти при избор на заявители по схемата. Практиката по прием на заявления за участие в схемата показва, че с оглед спазване правилата за конкуренция на свободния пазар, намаляване на съдебните спорове и разширяване възможността за достъп до Схемата на повече производители, е целесъобразно въвеждането на правила в наредбата, според която учебното заведение е длъжно да разгледа всички постъпили предложения от заявители, а не само предложенията от заявители, които то самото е поканило.
По този начин считаме, че ще се даде възможност за участие в Схемата и на тези производители, които не са получили предложение от страна на учебното заведение. С цел постигане на целите на схемата за предоставяне на мляко и млечни продукти, като допустими продукти в Наредбата отпадат например млеката с добавена захар, оцветители, ароматизатори – знаете, това са съобразно препоръките на Световната здравна организация.
В Наредбата се дава приоритет на млякото за пиене, което е в съответствие с изискванията на европейското право. За подпомагане изграждането на здравословни хранителни навици у децата, е уредено доброволното раздаване на мед в учебните заведения като съпътстваща мярка, която има доказано полезен ефект върху здравето на подрастващите деца.
От списъка на плодовете и зеленчуците отпадат грейпфрут и киви поради слабия интерес на учебните заведения към тези плодове и трудности при тяхното консумиране от самите деца. Намаляват се счетоводните документи, които се изискват от заявителите за получаване на плащането, което допринася за намаляването на административната тежест.
Съгласно Закона за обществените поръчки, в случаите, когато учебното заведение само се снабдява с продуктите по схемите като ги закупува от производител или търговец се прилагат процедурите, предвидени в Закона за обществените поръчки. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само искам да добавя: подобни текстове в Наредбата по отношение на възможността производителите да се включат в схемата съществуваха и те бяха отменени по време на служебното правителство. Малко битово, след активен престой на определени хора в Министерството дни и часове и така нататък, в края на мандата на служебното правителство беше отменена тази възможност, която в момента ние възстановяваме.
Каква е ситуацията като цяло? Аз съм Ви дал една справка в която се вижда. Схемата определено работи добре. Аз определено към този етап на база на извършени до момента проверки, не говоря за бъдещи, които ще се извършват, няма съществени забележки към всеки един от участниците в схемата от гледна точка на доставки. Всеки е направил своите инвестиции, знаете, че самите плодове трябва да бъдат направени в съответната опаковка, поднесени на ученика в съответния грамаж, съгласно изискванията, което изисква допълнителна манипулация и от гледна точка на хигиенни и ветеринарни изисквания.
Същевременно продуктите за „Училищно мляко“ трябва да се пакетират в преработвателните предприятия, в съответни линии, със съответните грамажи – малки пакетчета със сирене, за кашкавал, за млека са определен грамаж и така нататък.
В контекста на плодовете и зеленчуците те си имат на едното място специфика при преработката по-скоро извън производителите, всичко останало се подготвя, защото млечните продукти, разбира се, без прясното мляко, което няма български държавен стандарт – за останалите има, те трябва да отговарят на български държавен стандарт. Това са хранителни продукти, които отиват за най-малките български граждани.
Ситуацията я виждате към момента. Ще отида на последния ред, той е в няколко разреза – реално имаме при плодовете общо 255 търговци – заявители, които работят, четирима са производители. Не е лесно за производителите да се включат в схемата за плодовете и зеленчуците. Един производител на ябълки – това означава, че той трябва да закупува всичко останало, или той ако има ябълки и нещо друго, това означава всичко останало. Затова логично е тук основно да бъдат специализираните търговски фирми, които да обслужват този процес и те го правят в момента.
Виждате накрая процентите. Търговците обслужват 93,64% за училищни плодове и зеленчуци, производителите са 3,97 – 4%.
По отношение на млякото и млечни продукти тук има малко по-голямо участие на производителите, като съотношението е 90,37 към 9,1. Тук има по-голяма възможност, защото реално производителите са пакетиращите хранителни продукти, които се дават. Разбира се, не всеки от тях може да направи съответната логистика. Тук се налага да се купуват хладилни камиони, съответно, ако щете дори и чисто административно обслужване.
Искам отново да подчертая – навсякъде в момента в Европейския съюз има и регламент за късата верига на доставки, която дава ясни предпочитания за производителите да могат да продават директно на пазара.
Абсолютно актуална е темата с разпределението на добавената стойност в хранителната верига, затова има предложение за директива, тя ще бъде обсъждана. Защото в цялата верига на хранителните доставки винаги най-потърпевшият е производителят. Не говоря дори в конкретния случай, говоря за масовия случай. Така че нормално е, това е европейска схема, по подобен начин мога да Ви кажа във Франция – във Франция има изискване да затварят целия кръг – производство, дистрибуция и там е описано много по-ясно. Може би в един момент трябва малко да си актуализираме наредбата с добри европейски практики, но това тук не се е случило до момента. Ще видим и дали ще се случи.
В конкретния случай ние не противоречим по никакъв начин и на европейската политика. С цялото уважение към всеки един доставчик – дали е производител, дали е търговец, ние смятаме, че трябва да бъде даден шанс и на производителите да участват в нея. Това е с няколко думи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на министъра.
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, нашето искане беше за изслушване, тъй като може би от месец насам доста сигнали от различни фирми, доставчици по самата Наредба за плод и мляко искаха среща с нас. Поканихме ги тук в Народното събрание, имаше и от двете страни – и производители, и търговци. Изслушахме ги и всеки от тях има своите мотиви. Нашето притеснение е: защо тези хора не бяха изслушани от Министерството на земеделието и храните? Към момента тази наредба ще влезе ли отново в Министерския съвет? Ще бъде ли приета? Защо в последния момент, тъй като в момента текат търгове до края на месец май по училищата? Вътре имаше опасения, че не директорите на училищата ще избират фирмите, а Фонд „Земеделие“ и много различни проблеми. Затова искаме да направим една дискусия. Мисля, че има хора и от двете страни, да чуете и тях, и да видим какви са проблемите и да търсим някакъв диалог между двете страни. Все пак не да останат нещата към търговците – в смисъл те да бъда ощетени за сметка на производителите или обратно. Нека да ги чуем, да чуем техните проблеми. Те твърдят, че от началото са развили самата схема, имат по самите училища хладилници, имат добра дистрибуторска мрежа и така нататък за сметка на производителите, които пък искат да си защитят стоката и това, което те произвеждат. Затова беше и моята молба да проведем днес тази дискусия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че винаги Министерството е провеждало дискусия с неправителствения сектор и заинтересованите страни, има си и процедура за приемането на всеки акт, но разбира се, както видяхте министърът още на следващата седмица е тук на изслушване по поставените от Вас теми.
Някой от неправителствения сектор иска ли думата?
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, колеги, гости! Тук въпросът е въпрос на водене на политика. Ако започнем да се изслушваме едни-други и се противопоставим, търговците ще искат да си защитят техните интереси – както спомена господин министъра – някои от тях са направили съответни инвестиции, за да могат да отговарят на изискванията, ние ще защитаваме земеделските производители.
Ако погледнем обаче европейската практика, политиката в Европейския съюз е насочена в подкрепа на производителите. И в момента, ако по предната тема, по която не исках да са намесвам, защото много се говори и всички казаха истините, и в крайна сметка какъв изводът? В момента топката не е в нашето поле, защото каквото и да си говорим – преработватели, търговци – в крайна сметка някой друг ни купува розовото масло и там въпросът в цените не го определяме ние и не може да повлияе никой.
Единственото, което може да се направи от страна на българското правителство, от страна на Министерството, е да подкрепи тези производители, за да имат някакви приходи. Тук обаче случаят е по-различен, защото има схема, която е показала, че може да работи и по която схема в един момент се даде глътка въздух на самите производители и всъщност с изменението в Наредбата се изправя една несправедливост, която беше допусната по време на служебното правителство. Ние тогава го приехме като ход-загатка, защото нямаше никаква логика това, което се направи, но аз не искам да коментирам какво е направил служебният министър.
В случая никой не е дискриминиран. Напротив, дава се възможност и ние категорично подкрепяме това решение, защото не искаме да стигнем дотам – то всъщност се е стигнало, но аз не искам да обсъждаме в момента проблемите на бранша, защото ние също имаме проблеми с ниските изкупни цени, имаме проблем в мотивацията на хората, които реално работят на полето и се занимават с нещо, което не е много приятно като физически труд, с липсата на работна ръка и така нататък.
Връщам се оттам, откъдето тръгнах и спирам, не искам да говоря дълго. Въпросът е на политическо решение: ще се вземе ли европейският пример и ще се подкрепят, за да се даде един шанс, защото тук от самата таблица се вижда колко малко производители успяват да се възползват от тази възможност. Ще се остави ли все пак една по-широко отворена врата за производителите или леко ще се попритвори и всъщност ще се покаже едно отношение към тях? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
МАРТИН КИРОВ : Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа депутати, гости! Казвам се Мартин Киров – доставчик съм по въпросните схеми. В град Русе се грижа за около 7 хил. деца. Нямам идея каква е логиката всъщност на цялата тази наредба, която искате де приемете. При положение, че тя наистина се приеме – една бърза статистика може да направим, която показва следното: 450 фирми спират да работят по тези програми, 10 фирми започват да работят. Говоря само за млякото в момента. Вчера четохме във вестник, че вече България е районирана – в старозагорски вестник, прочетохме го, техен колега. Направихме си труда да прегледаме къде в момента са подадени оферти от господин Михайлов и господин Зоров. България е разделена на две – лявата страна е за господин Зоров, дясната страна е за господин Михайлов. Поне така са пуснати офертите. Това означава, че ако в момента Наредбата влезе не знам монопол ли, как се казва това?! Тоест, реално ние оставаме без работа по тази програма.
Какво обаче се случва? Давам конкретен пример от Русе. Господин Михайлов е разпратил оферти в град Русе. В град Русе, държа да отбележа! Тоест, когато той започне разнос ще има следната възможност – 12 хил. деца да им достави продукт с 50 км обход. Естествено той по селата не е минал, защото там бройките са драстично надолу. Аз тогава ще трябва да направя 300 км обход за 300 деца. Всеки може да направи разликата.
В крайна сметка навсякъде по медиите се пише, че ние сме черни дяволи и аз не знам какви ни изкараха в един момент. Със сигурност не може да става въпрос за цена, тя е фиксирана. Ние няма как да вдигнем цената, цената я определяте Вие.
По Програма „Мляко“ също така няма как да става въпрос за качество. Качеството се контролира от държавата. Тоест, тези два фактора моментално изчезват. Тогава за какво говорим? Говорим само за едни пари при кого ще отидат.
На срещата с господата от БСП господин Михайлов каза няколко неща – две от тях ще коментирам.
Първото нещо, което каза е следното: ние производителите взимаме 10 стотинки, Вие вземате 25. Аз ще отговоря по следният начин: Вие производителите вземате 40 стотинки, ние вземаме 7. В случая и двете изказвания са еднакво правилни. В интерес на истината тези 10 стотинки, които спомена господин Михайлов е абсолютно чистата ни печалба – 25 остават за нас. Естествено, той премълчава, че ние имаме разходи. В крайна сметка до нас не стигат повече от 7-8 стотинки.
От там нататък за какво става въпрос? На 450 хил. деца към момента имаме десетина производителя – разделено на 10 прави по 45 хиляди средно. На 450 хил. деца имаме 450 доставчика – разделено средно прави по 1000. Абсолютно нормално е производителят да произвежда много и да продава на много ниска надценка. Също така е нормално и дребният търговец да завиши малко надценката. Това са все неща, които според нас просто не са взети под внимание. Единственото нещо, което според мен и колегите от Асоциацията за здравословно хранене на децата е в момента да се спре приема на тази наредба, след което да се създаде една кръгла маса, на която мисля, че е крайно време да бъдем поканени – да се изяснят всички обстоятелства около тези програми, да се вземе най-разумното решение и след това да имаме достатъчно толеранс, за да можем ние спрямо новата наредба, която се напише, тези които искат да направят необходимите инвестиции и да продължат да участват по тези програми.
След като се казва, че трябва да бъде производител, ами аз може да искам да стана производител, но като пуснете наредбата на 5 април няма как до края на май да стана производител на сирене и кашкавал, мляко по БДС. Петдесет процента от доставките трябва да са на прясно мляко е заложено в новата наредба. Това е единственият продукт, който няма БДС, няма логика. Той вместо да се извади от Програмата, да му се направи БДС и да се върне в Програмата, изведнъж се оказва, че това, което е най-ненаблюдаваното от държавата, трябва половината поръчки да са от него – също няма логика.
Ако искат господата нещо да кажат, аз имам още поне двадесетина теми.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ами с това приключваме, ако желаете. С Вашето изказване, защото казахте, че имате още двадесетина теми. После ли искате да ги представите?
МАРТИН КИРОВ: Нека някой друг да каже нещо, за да може да имаме някакъв диалог. Така или иначе за пръв път ме изслушвате.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, Ваша воля, трябва да има някакъв ред. Добре, щом желаете.
Други има ли?
Заместник-министър Цветан Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Уважаеми колега, само една реплика към Вас по отношение на това, че прясното мляко бил „най-ненаблюдаваният“, цитирам Ви дословно, продукт. В тази държава, в цялата хранителна верига няма по-строго контролиран продукт от суровото прясно мляко. За сведение мога да Ви изцитирам поне пет-шест регламента. Колегите в другия край на залата ги знаят. Това е най-наблюдаваният, най-строго санкционираният продукт. Неслучайно България беше десет години в период на дерогация и нямаше право да продава цялата си продукция в Европа, именно защото не беше изпълнила изискванията за суровото мляко. Слава Богу, вече с ме ги изпълнили.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
БОЯН БОТЕВ: Бенефициент съм по двете програми. Както казахте програмите работят доста добре. В нашия край се получи следното: в града, където са големите училища и детски градини минаха, подадоха заявления производителите, а селата не. Тоест, селата остават без доставки. Аз ходя в дадено село за 10 деца. Някой от тях ще отиде ли на 35 км? Това е. Доста от селата – според мен няма да има кой да кандидатства, ние няма да се наемаме. Ако в града не сме взели компактно цялата, просто разходите са съвсем различни. Това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
ИВАН ДОЙЧЕВ: Господин Министър, госпожо Танева, господа народни представители, колеги! Искам да заявя категорично – доставчик съм по Схемите от 2010 г. – един от първите. Искам да заявя нещо, за да се спре да се спекулира. Ние сме „за“ и само за българското производство, категорично от името на доставчици и производители!
Да, сега с тази наредба, съгласен съм, че ще се осъществи монопол и очевидно, без да го обсъждаме на каквато и да е тема. Така е, добре. Че производителите имат правото са абсолютно прави, не го отричаме. Инвестирали са, работят, крепят икономиката на държавата, това е факт. Че те са по-големите, никой не го оспорва. С всичко сме съгласни. Те са си в абсолютното право.
Ние не искаме да влизаме в конфликт с българските производители, защото предлагаме на пазара и на децата, българското, няма какво друго да предложим. Да, изключение прави плодът в периодите, в които няма как да се даде българско – това е така. Заявявам, ние сме „за“ българските производители и за българското производство. Господин Порожанов, през 2010 г. държавата не даде възможност да работим, държавата ни го даде, наистина. Защо през 2018 г. държавата трябва да ощети малкия бизнес? Ние сме дребните, малките, ние не сме средният бизнес, ние сме малкият бизнес. Ние крепим съвсем малко.
Тази наредба изостря отношенията между колегите, между нас, работещите в държавата, които си плащаме данъците, плащаме си осигуровките и всичко. Заявявам го най-категорично, 19 хил. лв. данък печалба съм платил тази година, около 200 хил. лв. ми е печалбата, но нали аз затова работя?! Аз какво да правя? Ако наистина се осъществи този монопол, господин Порожанов, как бихте ме защитили мен, като малкия бизнес? Защо 2010 г. ми дадохте възможност да се развивам, 2012 г. ни поканихте в Пловдив да работим по схемата „Училищен плод“, тогава нямаше „Училищно мляко“. Канихте ни на среща, нает беше голям хотел в Пловдив с вечеря, не си спомням имената на господата. На следваща година в Стара Загора, когато ни обявиха, че влиза схема „Училищно мляко“ да я разработим, защото работила. Да, добре, всичко е така. В един момент приемате ли факта, че големият търговец вместо с големия производител, с които ние в момента работим, може да се продължи да се работи, но да не махне дребният и малкият бизнес. Какво да прави малкият бизнес, ако на този фонд с тази наредба? Приемете примерно, че примерно 100 малки фирми ще изчезнат. Те какво да правят, когато са работили това нещо, и когато държавата им е дала една възможност да си изкарват хляба? Те не са забогатели по никакъв начин с две или три хиляди деца. Това е истината, че ние си търсим правото да продължим да работим, искаме някакъв консенсус с големия производител, ние нямаме против, че той има право. Добре, макар че в Европа е препоръка, но не е задължително, както е сега. Ние искаме да останем да работим. Наредбата ни противопоставя. Ние категорично, защото и вчера в медиите излиза, че сме българоубийци. Това е изместване на фокуса на проблема. (Реплика.) Къде го пише това нещо? (Реплика.) Не знам, четем ги. Това нещо не е вярно.
Между другото, независимо тук с колегите, с другите колеги работим заедно и перфектно. Няма как да предложим албанско мляко в училищата, то е българско и пак от някой производител. Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
МИЛЕНА РАШЕВА: Господин Министър, ще помоля да си проверите един входящ номер от 16 юни 2017 г. – от Асоциацията сме внесли официално искане № 15-289 с искане за среща относно Наредбата, понеже казахте, че не сме търсили консенсус. Отворената декларация, която е публикувана от вчера, отново сме намекнали, че очакваме работна среща със заинтересованите страни. Тук са колегите и заявявам, че е крайно време това нещо да се случи, за да може да се постигне един разумен диалог.
На второ място, искам да обърна внимание на всички присъстващи. Факт е, че във Франция с приоритет са производителите, но факт е, че самата Програма има успеваемост за миналата година 5,8% – за 2015 г., за 2016 г. – 7,9%. Това са данни на Европейската комисия и всеки един от нас може да ги провери.
Другото, което искам да кажа, е свързано със служебното правителство, за което се намекна. Всички знаем до този момент, че производителят е с предимство. Служебното правителство е неправилно, което изразихте и казахте, че се е отнело предимството. Няма такова нещо. В момента производителят е с предимство. Тънкият момент на Наредбата е, че вече има предимство на производител под и производител на мляко.
Искам на всички да им стане ясно, до този момент производителите са с предимство.
Още нещо искам да кажа, Асоциацията „Здравословно хранене“ представлява така наречени „производители“ и така наречени „търговци“. Така че смятам след този разговор, че ще бъде организирана работна среща с разумен тон, защото този проект на постановление има много добри неща, които са за самата Програма.
На последно място, не знам защо не сте го преценили – Програмата е изместена от 1 октомври.
Уважаеми народни представители, от 15 септември до 1 октомври миналата година ние сме доставили български продукти от земеделски производители – праскови от Сливен, госпожо Танева, аз лично се свързах със Сдружението на прасковопроизводителите. Доставихме сливи, последната реколта, която успяхме да намерим, ние ги предоставяхме поне един път на децата. Абсолютно сме против това, което сте определили – Програмата да започне от 1 октомври. Нека да си остане 15 септември, всеки един от нас може занапред да реши дали да започне от 1 октомври или да започне от 15 септември. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Госпожо Рашева, не знам аз някога да съм казвал, че някой от Вас не е търсил консенсус, не знам откъде го измислихте това.
МИЛЕНА РАШЕВА: Ето го.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това от къде е?
МИЛЕНА РАШЕВА: Това е искане, входирано от осем членове на Асоциациата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не, Вие казахте, че аз съм казал, че Вие не искате консенсус. Подобни думи не ми слагайте в устата.
МИЛЕНА РАШЕВА: Не, казвам, че трябва…
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз винаги съм толкова обран в изказванията си, независимо, че веднага се стартира със статии в ПИК и така нататък, от определени хора. От мен няма да чуете и вчера бях изключително обран и днес благодарих на абсолютно всички участващи в Програмата.
Мисля, че в мое лице няма да чуете нищо различно. Така че да кажете, че аз съм казал, че Вие не сте търсили консенсус, това не съм го казвал и поне нямам спомен. Извинявам се, госпожо Танева, само да го уточним.
МИЛЕНА РАШЕВА: Реплика, извинете. Това в ПИК не е наша публикация. Категорично Ви заявявам, като председател на Асоциацията.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не е и моя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да продължим със заявилите.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ МИХАЙЛОВ (заместник-председател на Национална асоциация на млекопреработвателите): Здравейте, госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Благодаря за Форума, на който ни допуснахте да се изкажем.
Абстрахирам се от нападки, абстрахирам се от имена, райони и прочее. Искам да кажа няколко неща. В продължение на над 12 години нашата асоциация работи с различни администрации на Министерството на земеделието, парламента, различни управляващи партии при предишни правителства. В годините сме доказали нашата обществена значима, общественополезна дейност с оглед участието ни в изготвянето и оптимизирането на редица законови и подзаконови нормативни актове. Не сме се прокламирали, не сме от асоциацията, която обича да се появява много, много по телевизии и по медии. Ние си вършим работата в интерес на членовете от нашия бранш.
Не искам да казвам нищо лошо за една асоциация, която се е появила от преди една-две години с едно име, което има подвеждащо значение.
Искам да кажа следното нещо. В момента сигурно имате на Вашето внимание много по-сериозни и много по-големи проблеми от тази наредба. Бюджетната рамка, доколкото имам цифри, е около 19 милиона годишно. В сравнение с другите казуси, които са в приоритетите и в прерогативите на Министерството на земеделието и на многоуважаемата Комисията, това е може би един от най-малките бюджетни аспекти, които разсъждавате.
Дами и господа, и по-специално се обръщам към дамите, всички Вие сте майки, погледнете цифрите. Говорим за близо 500 хиляди деца, които са във възрастовата група от 6 до 10 години. Това са децата на България, това са нашите деца. Абстрахирам се от интереса на търговеца, абстрахирам се от интереса на производителя, абстрахирам се от бизнес интерес въобще. Първото, водещото нещо, тези деца в тази крехка възрастова група между 6 и 10 години да бъдат възпитавани добре, да бъдат обучавани добре и да бъдат хранени добре. Това означава качествено и безопасно при максимална гаранция, да няма злоупотреби, да се предоставят продукти, които отговарят на традиционните вкусови български традиции. Приоритетът за къса верига – безусловен приоритет. Колкото е по-къса веригата не се оскъпява, намалява се рискът от странични ефекти, европейският прерогатив и европейски приоритет.
БДС стандарт, нещо, което беше задължително до 1990 г. След това не отпадна, думичката „отпадна“ чисто юридически не е правилна, но стана незадължителен. Във връзка с Наредба № 9 за детското хранене, като успоредна нормативна уредба, както и в сегашния проект за наредба, въвеждането на изричното изискване за БДС стандарт, което в предходни времена в Наредбата, действаща от 5 май миналата година го няма, е не само правилно, а е задължително и препоръчително.
Ако говорим за това един производител дали може да доставя в Русе или в Сливен, или в София, искам да кажа, че логистикът – търговец има своето неотменимо място в цялата тази схема, в тази цяла последователност от доставки. Няма как той да бъде изключен, няма как да му бъде взет бизнесът, няма как 400 фирми – макар, че тук в цифрите, които са показани от Министерството, говорим за 190 фирми, другите не ги виждам – няма как тези фирми да фалират или някой да ни вземе хляба. Това е едно преекспониране на страха някой да не му вземат нещо, нещо, което той счита за негово, счита за някакъв вид феодално владение. „Тези училища са моите училища“, имаше подобно изказване на последната среща от един господин от Пловдив, но не си спомням името: „Тези училища са моите училища, ти няма да влезеш вътре“, „Този район е моят район, ти няма да влезеш вътре“. Къде е състезанието, къде е равнопоставеността, къде е приоритетът за късата верига?
Дотук с противопоставянето, важното, пак се връщам, , които се предоставят за децата продуктите да са с гарантирано качество, безопасност. Кой гарантира в по-голяма степен, кой носи по-голяма отговорност пред всички държавни органи, проверяващи институции, кой произвежда? Отговорете си сами.
Като асоциация винаги сме защитавали позицията да се работи открито, да се работи в нашия бранш, предприятията в нашия бранш, да работят открито, да работят законно. Призовавали сме за санкции, за увеличаване на санкции на тези предприятия, които не работят правилно или правят нарушения, особено когато има повторяемост на нарушенията, така нареченият „рецидив“. Използвам Форума да повтарям преди години бяхме обсъдили много сериозно въпроса за промени в Закона за храните с цел увеличаване на санкциите, които не са в толкова сериозен обем, в момента действащия формат.
Апелирам и Ви моля, дайте право на производителя, дайте право да работим. Вижте цифрите – 9% срещу 90, нас ни няма.
Как ние ще гарантираме това, че един търговец, който е ценово ориентиран ще вземе от едно или друго предприятие? Когато аз доставям моите продукти, аз си залагам името. Деветнадесет години работим в бранша. Дванадесет години се опитваме чрез Асоциацията и чрез общественополезна, нестопанска дейност да подпомагаме държавната администрация в различни години да оптимизира своята дейност и с нормативната законова и подзаконова база.
Приключвам, не искам да отнемам повече време със следното нещо: къса верига, приоритет на производителя, гаранции за качество, санкции за нарушенията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, само искам да направя едно съобщение, че от 13.00 ч. има пленарно заседание и в 12,55 ч., трябва да приключим работата на Комисията.
Други изказвания, има ли?
Заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Участвам като доставчик по схемата „Училищнен плод“ и „Училищно мляко“. През последните години, когато тези две схеми стартираха и се развиха до тази висока степен благодарение на усилието на всички над 400 фирми, които участваха и допринесоха за това развитие, на този висок процент относно примера, който господин Министърът даде за Франция, там доколкото ми е известно успеваемостта на програмите е някъде над 50%.
Искам да кажа, че благодарение на тези фирми, които положиха този къртовски труд да развият тези програми, до този висок процент, не виждам никаква логика да им бъде отнето това право да продължат да работят занапред по тези програми като се дава преимущество на производителя. Абсолютно всички търговски, които работим по тези програми, изчерпваме до последно количество на брой стока, която е налична на пазара от към плодове. Работим с български производители на кисело мляко, на кашкавал, на сирене. Благодаря, за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Сабанов, поиска думата.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Министър, госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! За масовата публика не е ясно, че Наредбата все пак не се разглежда от Комисията по земеделие. Ние сме събрали в тази комисия да изслушаме Вашите проблеми. Понеже твърде често започна да се говори за къс път „от- до“. Да направим тогава, понеже никой няма да е съгласен с това, отдалеченост от производителя. Да видим кой ще бъде съгласен, училището на колко километра е отдалечено от производителя да кажем. Тогава да видим от Ямбол, който идва в Силистра или от Сливен, или от Търново в Благоевград, или местните мандри трябва да защитаваме, и местните производители, разбира се?! Така че, когато говорим, всеки защитава неговата си част. Има апели „да защитим децата“, ама да ги защитим ние, ние които продаваме или ние, които произвеждаме. Нека защитим само децата, нека защитим и местните производители, които не са толкова големи дори.
Оттук насетне тази тема сигурно ще бъде поставена, няма да бъде приключена с тази среща. Аз се радвам, че госпожа Танева и господин Министърът се отзоваха така бързо на този апел на двете страни. В крайна сметка трябва да има решение. Ние днес не можем да излезем с решение, така или иначе. Решението трябва да го вземат производителите и търговците – да намерят пътя един към друг, защото и едните продават продуктите на другите. Лично аз като народен представител от Силистра държа да защитя и ние като народни представители от всички региони на страната нашите си, които са си по регионите, защото те биват смачквани и както беше – „път на по-малкия“ – предимството на по-малкия. Да дадем път и на тези хора да се развиват по някакъв начин, защото и те имат желание да участват и те имат желание да продават на цени, каквито ще си начислят транспортните разходи, разбира се, и ще продават те. Защото те в един регион, например като моя, дават работни места и задържат хора в непривлекателни райони. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, и аз.
Заповядайте.
ИВАН ГРЪНЧАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! По стечение на обстоятелствата съм кмет на община Луковит, но и член на Управителния съвет на Асоциация „Млекопреработвателите в България“, но не от последните. Ще взема думата и от двете страни, и като кмет, и камо млекопреработвател. Не знам защо става дискусията изобщо на базата на фирми, че са били разделили България. Аз като преработвател мога да Ви кажа, Вие храните 7000 деца, аз нито едно, или тоест моите фирми, не аз. Нито едно, а ние имаме желание. Така имат същото желание почти всички млекопреработватели в България. Да Ви кажа, като гледам списъка тук има 20 – 30 играчи в цялата държава, които са си разделили територията и най-лесното е, нали се сещате, че това да ми говорите, че става без участието на директорите изборът, няма как да стане. Това е истината. Всъщност не знам защо търсите деликатността на ситуацията, аз ще Ви я кажа къде е. Тя е вече във възможността да кандидатстват всички преработватели, а не тези, които са поканени от директорите. Защото има и много схеми. Няма да ги казвам тук, как може и търговците да не участват.
В крайна сметка, аз като кмет предлагам, защото има резон в думите на това, че има училища в селата където има по 20, 30, 50 деца. Да, наистина е така. Не е ли време, общините имат достатъчно потенциал да го направят, да бъдем вменено Фонд „Земеделие“, от Министерството на земеделието, общините да избират като цяло в пакет, при достатъчно ясни правила, такива, каквито съществуват по ЗОП, защото там е ясно. Да се включат условия за отстояние и тогава със сигурност никой от Ямбол няма да закара в Русе, където има поне 30 предприятия мляко или млечни продукти. Това е въпрос на гледна точка, но никой не иска, къде тук се каза, че има недопустимост на търговци. Аз такова нещо не чух. Всички кандидатстват. На никой не е забранено да кандидатства. Така че нека да не става конфронтацията, търговците не са допуснати. Напротив, допускат се.
Пак Ви казвам, ако се включат производителите и това да има отстояние, със сигурност аз няма да участвам в моята община, защото знаете – конфликт на интереси, но в съседната защо да не участвам? На 25 км от Луковит има друго предприятие, което и то ще участва. В обратната посока в Тетевен има друго предприятие, което ще участва за неговия си район. Не виждам какъв е проблемът? Всички са допуснати и държавата не е разделена на двама, трима и петима. Мога да кажа, че в момента държавата сега е разделена между пет фирми. Няма да казвам имена, които не са съгласни, ако искате мога да Ви кажа и имената. Те не са съгласни, защото има фирма в България, която да държи над 25% от пазара – „Училищно мляко“, факт. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Искам да дам думата на себе си. Нямаше да вземам думата, но все пак реших да я взема и да се ориентираме към приключване.
Господин Зоров, на Вас не мога да не дам думата, но все пак първа аз реших да направя изказване и да направя предложение, като тръгна от справката, която Министерството ни е предоставило, че не става въпрос за какъвто и да е монопол. Нека да повторим две цифри. Над 90% от обхванатите учебни заведения и деца и по двете схеми, са от търговци, останалите са от производители. Така че във всеки от доводите имате собствени мотиви.
Уважаеми колеги, при условие, че зареждате по двете схеми на 90% от бенефициентите да говорите за някакво ощетяване или монопол от някой друг е несериозно. Това е към настоящия момент.
Второ, по така направените предложения. Искам да изразя пълната подкрепа на водената политика на Министерството на земеделието, храните и горите относно подкрепата на производителите, скъсяване на веригите и разпределение на дохода и на добавената стойност максимално към производителите.
Уважаеми колеги, Европейският съюз, Европейска комисия, браншове в цяла Европа, всеки дава предложения, мисли, че това е темата на нашето ежедневие в Европа, как да скъсим веригата и как да подобрим мястото на производителя в агрохранителната верига. Ние, ако с дадена схема, възможност, не направим най-елементарните крачки, всичко би останало някакво празно говорене и на българската маса, и на европейската маса – това е несериозно.
В този смисъл трябва да подкрепим – ние и нашата парламентарна група, ще подкрепим всички политики на Министерството, свързани с подкрепа на производителя.
Трето, аз предлагам въз основа на това, което чух към момента, че ще е добре да има работна среща в Министерството на земеделието и храните, присъединявам се към отправеното предложение от господин Сабанов, че трябва да се подкрепя и местната икономика, и да се заложат съответните условия. Категорично трябва да се дава предимство на производителите.
Пак казвам: те в момента имат само 9%. В никакъв случай не говорим за какъвто и да е монопол. Ние трябва да подкрепяме производителите, защото създават продукт, заетост, произвеждат. Трябва да подкрепяме местните общности в провинцията, защото те осигуряват задържането на хората по населените места и развитието на местните икономики. В този смисъл смятам, че направеното предложение на господин Сабанов е добро. Тук имаше на още някои колеги, включително и на госпожа Рашева по отношение на сроковете. Мисля, че една работна среща в Министерството ще изчисти тези детайли.
Категорично заявявам, че ние ще подкрепим всички действия на Министерството в неговите политики за подкрепа на производителите. Същото бих могла да подкрепя и по точка първа за розите относно и Законопроекта за регулацията, за сертифицирането, но не исках да разводняваме темата, защото сме ограничени във времето.
Искам да предложа да се ориентираме към закриване на Комисията. Смятам, че е достатъчно. Нали?
Министърът иска да вземе за последно думата.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Госпожо Председател, председател съм Асоциацията на млекопреработвателите.
Благодарим Ви, за подкрепата, но понеже беше употребено моето име искам много правилно да бъде разбрано. Разликата между нас на масата е такава – освен, че сме производители, ние – господинът от Сливен даде един пример, че зарежда около не знам колко училища, че има около 200 хил. лв. печалба. Нали така казахте – 20 хиляди сте платили? На моето предприятие отчетът е публичен, моята печалба с цялата дейност на предприятието е по-малка от неговата само с училищата. Това можете да си направите… Да, господине и разликата е друга, че голяма част от преработвателите са и производители на мляко, и ние търсим добавена печалба на млякото. Защото не е достойна цена за продукти, които трябва да са с най-високо качество и особено прясното мляко по Регламент 853, трябва фактически тази цена 70 ст. или 50 в момента е недостатъчна, да подкрепим земеделските производители. В случая, аз подкрепям себе си, защото произвеждам това мляко, но колегите как да го подкрепят, откъде да вземат тези пари като разпределението на печалбата е неправилно?
Второто нещо, че не са изолирани преработвателите и за участието. Аз не съм участвал и не съм пуснал в никаква половин България. Зареждам Видин и Враца. Двата най-разпокъсани и ходим за по пет деца на 40 км. Можете да видите, че няма нито едно оплакване и хората са си подписали пак.
В София обаче, където сме, не можем да се докопаме две години, но да не съм голословен мога да Ви покажа. С обратни разписки изпратени, желания за включване в процедурата директорките отказват въобще да ги вземат. Ето я обратната разписка дал съм 4000 лв. Следва от една директорка, мейлът на госпожа Рашева отсреща, която им препоръчва да не сключват с други производители с червен цвят, с други бенефициенти декларации и договори. Договор, госпожо Рашева, по принцип няма. Защото иначе отиваме на обществена поръчка. Тук пишете, че имате договор с Вас. Повечето – има мейлове от директорки, мога да Ви изредя в София, които пишат: „сключили сме договор още февруари месец“. Как като схемата не е тръгнала? Затова говорим и колегата говори за закрепостеност. Колега, народният представител от Силистра. Миналата година от Вашия регион – Иван Ковачев седеше като „прани гащи“ с извинение пред Фонда и вика: „моля ти се помогни, защото не искат да ми приемат офертата“. Същата работа и Ви се обажда на Вас, на други. Иван Ковачев е доставчик и заявител с десетина училища. Повечето от предприятията са малки. Оставете тези спекулации – големи предприятия и така нататък. Пълна спекула. И „Алада“ – Кърджали, и „Милица Лазова“, които колегата каза от Плевен и така нататък.
Производител не е тръгнал срещу производител и никога няма да тръгне. Никой не иска да окупира България. Това са несериозни работи. В критериите, които са заложени за разпределение между производителя, ако има повече от един производител, че засега такъв критерии нямаше и ако се явят двама какво става? В момента знаете ли каква е процедурата? Търговецът носи фиктивен отказ от един производител и другият производител не се допуска. Вие го знаете, какво да говорим?!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Зоров, моля към приключване, че се закъснеем за заседание и министърът иска думата.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Благодаря, за подкрепата.
Преработвателите имат необходимия капацитет за логистика. Ако нямат, те ще наемат Вас, само, че Вие вече ще си определите, както е определила нормата на печалбата за логистика и ще се договорите, а не както в възниква спора. Госпожа Танева знае като беше министър – 11,30 ни извиваха ръцете на преработвателите за кашкавал, а 18 го плащаше Фондът. Къде е достойното разпределение по веригата?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на господин Министъра, с което закривам заседанието.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Каня Ви в 14,00 ч. на среща – по трима представители, не повече. Срещата ще е между 14 и 15 часа. Бих помолил делово, без нападки – искам да проведем разговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, колеги.
Закривам заседанието.
Успешен ден!

(Закрито в 12,50 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева

Стенограф:
Галина Мартинова