1. Блицконтрол.
2. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите относно прилагането на последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854 01 29, внесен от народния представител Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. – за второ гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 34


На 14 юни 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Блицконтрол.
2. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите относно прилагането на последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854 01 29, внесен от народния представител Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. – за второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Съгласно броят на присъстващите представители, Комисията по земеделието и храни има кворум и може да започне своята работа.
Съгласно предварително обявеният дневен ред, днешното заседание следва да се проведе по следния дневен ред:
1. Блицконтрол.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като първото възможно редовно заседание на Комисията, когато министърът е в България и може да присъства – той беше на неформалния съвет на министрите по земеделие предната сряда, и затова за тази сряда е блицконтролът, за четвъртък.
2. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите относно прилагането на последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
На миналото редовно заседание на Комисията е поискано от народни представители от две парламентарни групи.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от народния представител Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. – за второ гласуване.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Ако няма предложения, моля да гласуваме за така прочетения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Искам да обявя, че на днешното заседание на Комисията по земеделието и храни присъства освен министърът и двамата му заместници – госпожа Вергиния Кръстева, господин Атанас Добрев, и екип от съветници. Присъства Лилия Стоянова – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, господин Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА; госпожа Цветана Беломачева, госпожа Михаела Велинова, госпожа Невена Ненова – експерти. От неправителствения сектор присъствие са заявили: господин Димитър Танев – председател на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара; госпожа Таня Георгиева – член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България; господин Симеон Петков – експерт „Европейски проекти“ от Националното сдружение на общините в Република България; Костадин Костадинов – председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и госпожа Ася Гочева – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа:
БЛИЦКОНТРОЛ.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание право на първи въпрос към министъра има най голямата група – ГЕРБ. Има ли въпроси от ГЕРБ? Не виждам.
Преминаваме към втората по големи група – БСП. Има ли въпроси?
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник-министри!
Уважаеми господин Министър, на предходно заседание на Комисията по земеделието, храните и горите, като Ви изслушвахме относно проблемите на розопроизводителите, във Вашето изложение Вие казахте, че се притеснявате, че от тук нататък и следващите години цената на розите се очаква да бъде ниска. Също така, на парламентарен контрол, колеги са Ви задали въпроса: какво предвиждате, и Вие се казали, че ще има средства, а също така се подготвя и нов законопроект за розата.
Оттук произтичат и моите два въпроса. Първият е относно Законът за розата – в какъв аспект е? Дали ли сте някакви насоки към тази комисия, която се е сформирала към момента и която подготвя този законопроект?
И вторият въпрос към Вас е относно обвързаната подкрепа. Защо отказвате розовия цвят да бъде в обвързаната подкрепа, да се възползвате и да я вкарате в обвързаната подкрепа, за да може розопроизводителите действително да имат една перспектива от тук нататък до 2020 г.?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Правя процедурно уточнение, че зададохте два въпроса?
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Тогава остава вторият въпрос – не за Законопроекта, а относно обвързаната подкрепа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Исках за процедурата да го уточним. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добър ден от мен! Благодаря за поканата.
Първо, в момента се провежда второто заседание на сформираната работна група за подготовка на Законопроекта за розата, така да го кажа. Първото беше преди близо две седмици, а в момента цялата Комисия е в Министерството и в два часа започнаха работа. Отново повтарям, че идеята е: структуриране на изискванията за производство, сертификация на насажденията, сертификация на посадъчния материал, взаимоотношения между производители и дистилерии – в конкретния случай за изкупуване, уреждане на статута на така наречените „посредници“, които понякога създават малко напрежение и най-вече при изкупуването от гледна точка на цени, и не на последно, изключително важно място са изискванията за производство на крайните продукти. Как да бъдат лицензирани, сертифицирани крайните продукти, така че да не се компрометира розовото масло и розовите продукти, като вода и други, които излизат от цялата производствена гама, да имат своята надеждност и да се запази качеството и водещата роля на България като производител?
Минах, поздравих работната група, разменихме няколко думи. Те работят по конкретен драфт, който е разработен от колегите от Министерството. Моята идея е до края на месец юли, след обсъждане, което да направим в Карловско, Казанлъшко, да представя на Вашето внимание един законопроект, който да бъде поет на ниво Земеделска комисия. Надявам се на широко парламентарно мнозинство, за да може наесен да бъде разгледан. Самите хора от работната група пожелаха да бъде малко по дълъг срокът, за да може да успеят да направят Закон, който да е по-надежден. Опитах се да ги убедя, че не е нужно да се разтакава процесът, за да стане, но нека да видим как вървим – стройно, ритмично. Поинтересувах се как е приключила кампанията и какви са очертаващите средни цени. Средните цени, това са неофициални данни от част от изкупвачите, които бяха, варират между 2,30 – 2,50 лв.– средна изкупна цена на розов цвят. Себестойността е около 2 лв., а там, където цената на труда е малко по скъпа, от гледна точка на наемането на работници, може да достигне до два и малко. Следва да се има предвид, че средните добиви ще бъдат над 400 килограма, което в компонента на постоянните разходи – без брането, покрива близо 50% от разходите, също снижава себестойността.
По отношение на обвързаното производство. Обвързаното производство е важно дотолкова, доколкото в конкретния случай да имаме една надеждност да се регистрират производителите, за да са ангажирани в производствения процес. В момента анализираме ситуацията от гледна точка на това, че за да бъде, знаете, имаме възможност до 1 август да внесем корекции в обвързаното производство в параметрите, които са зададени през 2016 г. Ще има определени корекции, тъй като имаме близо 13 схеми в животновъдството, а колегите са направили анализ към онзи момент. Имаме промяна на нотариалните показатели за животните по селекционен контрол, за овце, за говеда и така нататък, и тук имаме опцията да вкараме възможността за обвързаното производство на розите.
Един от проблемите е, че за да се подпомага обвързано производство, трябва да бъде отрасъл, който не е развиващ се отрасъл. В конкретния случай розопроизводството, само заради това, че през последните три години имаме нарастване на насажденията – много условно го казвам, бяха 13%, а другата беше 9 – 10%, в момента отново имаме нарастване и ни е трудно да го тълкуваме като такъв, отрасъл, който трябва да бъде подпомогнат, за да бъде задържан с определен характер на обвързано производство.
Не сме приключили с анализа. В момента, в който имаме вече ясна визия, ще го оповестим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
От „Обединени патриоти“ въпрос има ли? Няма.
От Движението за права и свободи няма народни представители, колежката от „Воля“ също отсъства.
От Политическа партия ГЕРБ въпроси към министъра има ли? Няма, преминаваме към колегите от БСП.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, госпожи и господа народни представители! Нашият въпрос към Вас е: предприемате ли и какви мерки, действия срещу навлизането и разпространяването на заболяването „африканска чума“ по свинете на територията на Република България?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Част от колегите ги няма – от външните, защото в момента предстои разглеждането на Закона за горивата и сме в разговор с вносителите. Благодаря на цялата Комисия, която подкрепи земеделския бранш тогава. Оптимисти сме и затова, че между първо и второ четене ще бъдат намерени най-приемливите текстове, а наши представители от Министерството също има, така че се надяваме в следващите дни да имаме окончателна развръзка – положителна, за земеделския бранш по отношение на Закона за горивата.
Африканската чума, за съжаление, се доближи на 165 километра от северната ни граница. Досега последните огнища бяха в северната част на Румъния и бяха идентифицирани четири огнища, а последното е в два стопански двора в Румъния. Агенцията по храните има предварителен план, по който се работи и сме одобрили. Утре имаме две срещи в министерството с по-голямата част от регионалните директори на Агенцията по храните, като за добро или за лошо първата ни тема е инфлуенцата по птиците, а втората ще бъде африканската чума. В непрекъснат контакт сме и това, което правят всички останали страни членки, като превенция и като действия, които да минимизират навлизането на болестта, на за съжаление болестта най-вече, ако дойде, се разпространява чрез храни и то непакетирани храни. Вероятността заболяла дива свиня да преплува Дунава, знаете, също е много голяма, затова ще си ъпдейтнем плана и, разбира се, ще го оповестим публично. Предполагам, че може би ще се наложат някои мерки за малките лични стопанства в районите, където имаме огромни свинекомплекси, те са предприети в страните от бившия ОНД, включително и в Германия, и там, където имаме големи свинекомплекси, да бъдат обезщетени собствениците с 1, 2 или 3 животни. Но нека да го разгледаме още веднъж, така че темата ще я оповестим съвсем скоро. Наистина е много сериозна тема, от която биха произтекли значителни икономически загуби за всяка една страна.
Много са мерките, включително проверка на багажа за храни, проверка по границите, проверка, разбира се, на всяко едно животно, което влиза, охрана на границите, съпоставяне с опции за самата популация на дивата свиня. Знаете не сме в активен ловен сезон, предполагам, че няма да разпоредим ловни дружинки да тръгнат сега на групи, да го правят, но нека да огледаме внимателно нещата и поемаме ангажимент да Ви държим в течение. Благодаря много.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Колеги от „Обединени патриоти“, въпроси имате ли? Няма. Няма народни представители от останалите парламентарно представени групи. С това изчерпваме първата точка, тъй като всяка група има по право на два въпроса.

Преминаваме към точка втора:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Във връзка с поисканото изслушване искам само да отбележа, че в тази връзка и да го имате предвид, на изложението има и предложени промени в Закона за собствеността, които ще разгледаме в трета точка и които Ви бяха изпратени по електронните пощи.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател, аз ще започна и ще помоля госпожа Кръстева – заместник-министърът, да влезе в същността на темите.
С цялото ми уважение към всяко едно законодателно решение и приет закон последните изменения създадоха определени проблеми при администрирането на измененията и най-вече свързани със сроковете на тези нотариални заверки, обхвата на тези заверки, така че напрежението, което поголовно се появи, както сред земеделските производители, които трябваше да извършват тази дейност, така и сред представители на Нотариалната камара, разбира се, също ще вземат отношение, и нашите служби, бяха изключително притеснени – да не ползвам друга терминология, от гледна точка на това, което трябва да правят, и това, което са в невъзможност да направят.
Затова ще помоля госпожа Кръстева да резюмира основните проблемни точки. Както знаете, в писмо ни от тези дни официално до Комисията направихме своите предложения и се надяваме да се намери най-доброто решение. Ако е възможно, госпожа Кръстева да продължи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че всички знаете за промените, които влязоха в сила на 22 май тази година. По същество действително с тях ще се въведе някакъв порядък и подредба в поземлените отношения. В своя смисъл те са добри, но това, което се случи, е прекалено краткият срок, който е заложен в Закона. В едномесечен срок се предвижда да се извършат няколко отделни процедури, които са по отношение на намиране на тези 25% от собственици, заверка на декларации, доказване на тези 25% пред нотариуси, а всичко това се оказва невъзможно да се случи в срок.
За информация ще Ви дам само няколко числа и мисля, че Вие самите ще прецените за какво става въпрос. След анализ на наличната информация от визираните разпоредби от 22 май са засегнати общо 241 хил. броя договори на 817 хил. броя имоти за 8 млн. декара земя. Това е 22% от площите, заявени за подпомагане по директни плащания. Това не е никак малко число, не е никак малък брой хора, които са засегнати от тази промяна. Всички знаем каква беше целта на промените със Закона и в тази връзка сме провели срещи, както с Камарата на нотариусите, с различни асоциации, направили сме комуникация с госпожа Танева и сме обсъдили промени, които са предложени в третата точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, допълнителни въпроси има ли, или да преминаваме към точка три и в хода на обсъждането на текстовете да продължим дебата по тази точка? Не виждам.
Уважаеми колеги, по точка трета имате изпратен Законопроекта на имейла днес с последните правно-технически редакции, последен вариант на работния доклад. Ще работим ли по него? Дали всички го имат? Имаме текстовете.
Уважаеми колеги, преминаваме към доклада:
ДОКЛАД ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ, № 854-01-29, внесен от Иван Николов Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. Приет е на първо гласуване на 22 май 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Който е „за“, моля да гласува.
За –17, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно единодушие.
Има постъпило предложение от народните представител Йордан Апостолов и Христиан Митев, които предлагат Комисията да подкрепи по принцип и да създадат нови § 1 и § 2 от Законопроекта съгласно работния доклад.
Предлагам по процедура да не го изчитам.
Моля, обратно предложение на моето, на процедурното има ли? Няма – тогава работим по работния доклад. Предлагам § 1 и 2 от работния доклад, който Ви бе изпратен по имейла, анблок да ги гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема са единодушно.
По § 1 на вносител има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група: § 1 да отпадне.
Предлагам Комисията да подкрепи предложението за отпадане на т. 2 и на т. 3, тъй като е отразена на друго място и във връзка с философията на работния доклад и последващите промени, да не подкрепим предложението за отпадане на т. 1. Професор Бъчварова оттегля т. 1, вследствие на което предлагам на Комисията: да подкрепим по принцип нейното предложение, да подкрепим по принцип, направеното предложение по § 1 на Йордан Апостолов и Христиан Митев, на народните представители Десислава Танева и група, на народните представители Вълков и група, които всички са по § 1, и да гласуваме параграфа под §3 в работния доклад, който е пред Вас.
По направеното предложение от мен има ли предложения?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложението е да има декларация за това, че всеки е запознат с нормативната уредба. Аз си направих труда да видя как се продават билети за любителски риболов. Там има лични данни за всеки един, който иска онлайн или под каквато и да е форма, да има такъв, като за декларация също се предполага. Как по този закон ще се случат нещата, 130 или 150 хил. билета се продават и на всеки един от тях има лични данни? Как ще се ограничи и как ще се управлява процеса – впредвид факта, че в момента това е дискутирана тема?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса.
Давам думата на Галин Николов да отговори.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Професор Бъчварова, действително е така – всеки билет трябва да бъде придружен с декларация за съгласие за използване на личните данни, което ние вече сме направили, и е в действие от 25 май, откогато е влязъл регламента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предполагам, че са изпълнили закона.
Други въпроси има ли? Ако няма, предлагам да гласуваме принципната подкрепа на текстовете, които обявих пред Вас, и текста на § 3 съгласно раздадения Ви работен доклад.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Приемаме текста на § 3.
По § 2 на вносител има постъпили предложения от Светла Бъчварова и група народни представители, и от народния представител Десислава Танева и група – съгласно предложената редакция, този параграф е с нова номерация §4, предлагам Комисията да не подкрепи предложението на професор Бъчварова, да подкрепим останалото и да гласуваме редакцията на § 2, който става с номерация § 4.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Предложението за отпадане на параграфа е свързано с една елементарна аритметика, която може да се направи, и 5% е това, което остава от 20%, означава около 20 – 30 хил. лв., които ще се изразходват за зарибяване. Ние правим сложни системи, в които изпълнителният директор ще пусне заповед, а след това съответно ще имаме протоколи, които ще се обменят. Ако може, да ми кажете за 20 – 30 хил. лв., колко язовира ще се зарибят или ще се опазват? Сумата е нищожна. Ако нещо трябва да се прави, тя трябва да бъде по-голяма или да е по-голям процент.
Искам само да кажа, че в някои предишни редакции на Закона за рибарството и аквакултурите тези, които се разпространявали билети, 90% е отивало в ИАРА, нали така? Сега е 80 %, 20 отиват в разпространителите, а от тези 20% излизат точно 5%, при условие че ги смятаме за закупени билети за целия сезон, а не за седмица или за две седмици. Затова предложението е: толкова много администриране на въпрос за 30 хил. лв. да не се приема.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, Галин Николов.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема професор Бъчварова, Вие сте абсолютно права. С последните промени в Закона за рибарството и аквакултурите от 2012 г. отпадна частта, в която 25% от стойността на билета отиваха за: 5% за научни изследвания, 20% за програмата за зарибяване. По направеното предложение аз ще Ви кажа точна сума, като за 2017 г. тя възлиза на 26 хил. 805 лв., което е стойността на тези 5% от тези 20%, които остават в любителите – риболовци. Ще Ви дам само за пример за всички сдружения, а 90% от сдруженията така или иначе извършват зарибяване на язовирите, но практиката показва, че голяма част от зарибяванията са неефективни, поради това че не се извършва контрол.
Идеята е Изпълнителната агенция и Министерството на земеделието и храните да извършват контрола, така че всички зарибявания да са стойностни и да имат смисъл накрая, а сумата от 26 хил. лв. не е малка, ако зарибяванията се правят по принцип.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Апостолов иска думата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, господин Министър, госпожо Председател. Мисля, че тази сума не е малка и ще Ви обясня защо, професор Бъчварова. Тази стойност от 26 хиляди и то при цена на Държавния институт по рибарство, който се намира в Пловдив, това означава около 4 милиона броя личинки, което въобще не е малко количество.
Както каза доцент Николов, с това малко начало даже искахме да не е 5%, а да е много повече, се поставя една съвсем друга тема – освен зарибяване, да се извършва и контрол. Много от водоемите и заради стихийни процедури се зарибяват с нетипични видове риби и виждаме едни ситуации, където растителността избуява в даден язовир, защото амур и толстолоб, които се хранят с тези растителни видове, липсват във водоема, защото не са риби от така наречения по-висок клас. Водоемът е зарибен с някакви други видове риби, които носят стопанска полза, но не прочистват и не пазят това водно тяло.
От тази гледна точка нека да дадем възможност, колеги, на Изпълнителната агенция да може да осъществи такъв контрол и се надявам, че при следващата промяна ще вдигнем този процент и ще отиват повече средства при Агенцията за извършване на тази дейност, която, между другото, не е правена повече от двадесет и няколко години, както трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
Уважаема професор Бъчварова, аз смятам, че все пак това е някаква стъпка към създаване на някакви правила и еднакъв принцип на отношение към всички сдружения и мисля, че е добре да се тръгне отнякъде. В този смисъл бих предложила да подкрепим предложения текст и Вие да помислите дали да не оттеглите предложението. (Реплики извън микрофоните.)
Преминаваме към гласуване по процедурата.
Гласуваме предложението на народния представител Светла Бъчварова, а залата ще размишлява за оттеглянето.
За – 7, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се подкрепя.
Предлагам да гласуваме § 2, който става § 4, в редакцията съгласно работния доклад на Комисията.
За – 10, против – няма, въздържали се – 7.
Тестът на § 4 се приема по доклада.
По § 3 на вносител има постъпило предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев, коeто предлагам принципно да подкрепим, само че това предложение е отразено на систематичното му място в § 13, по доклада.
Има постъпило предложение от народните представители Танева и група, което предлагам Комисията да подкрепи, а § 3 да бъде отразен на систематичното му място. Във връзка с горните две предложения предлагам да отхвърлим § 3 на вносител, тъй като той е отразен на систематичното му място в § 13, който ще гласуваме по-късно по работния доклад.
Други предложения, освен моето, по процедурата има ли? Ако няма, който е съгласен да отхвърлим § 3 на вносител, защото е отразен на систематичното му място в § 13, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Уважаеми колеги, по повод прегледа на работния доклад от правните референти искам да предложа извън доклад, който Ви е раздаден – има пропусната една препратка в работния доклад, да го допълним. Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника тук да създадем нов § 5 със следния текст:
„§5. В чл. 23, ал. 3 думите „ал. 3“ се заменят с думите „ал. 5“.“
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16 , против – 1, въздържал се – няма.
Приема се единодушно.
Във връзка с новосъздадения § 5 следва да отчетем, че останалите параграфи от работния доклад просто ще се преномерират, когато се внесе докладът за четене в залата. Продължаваме нататък по доклада.
Има предложения от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев за създаване на нов § 3а, който предлагам Комисията да подкрепи, и по т. 1 и по принцип по т. 2, която е отразена на систематичното му място в § 4.
Предлагаме да се създаде нов § 5, като той ще е преномериран на § 6, а в чл. 30, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „опазването“ се добавя „възстановяване на възпроизводството“.
Въпроси има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
За – 17 , против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Има постъпило ново предложение от Иван Вълков и група народни представители, което предлагам Комисията да подкрепи по принцип, като предложението е отразено на систематичното му място в § 4.
По § 4 има постъпило предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев, което предлагам Комисията да подкрепи по принцип.
Има постъпило предложение от Десислава Танева и група народни представители, което предлагам да подкрепим. Има постъпило предложение от Иван Вълков и група народни представители, което предлагам Комисията да подкрепи по принцип по т. 2. Тук ли е господин Вълков? (Реплика.) Точка 1 е във връзка с предложената редакция, предлагам да не се подкрепи. Моля те да вземеш отношение дали ще оттеглиш предложението в частта по т. 1.
Във връзка с направените предложения от народни представители, моите предложения са за принципна подкрепа в работния доклад, където е дадена редакцията на § 4, който става § 6. Предлагам да го приемем.
Господин Вълков оттегля т. 1. В тази връзка всички направени предложения до момента са подкрепени принципно и предлагам да гласуваме текста на § 4, който става § 6, съгласно работния доклад.
Други предложения?
Ако няма, който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 6.
Приемаме текста.
Преминаваме по следващите предложения.
Има постъпили предложения от народния представител Десислава Танева и група, което предлагам Комисията да подкрепи.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 съгласно доклада.
Колеги, други въпроси?
Ако няма, който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 5 на вносител има постъпило предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев, което предлагам Комисията да подкрепи.
Има постъпило предложение от народните представители Танева и група, което предлагам да подкрепим.
Има постъпило предложение от народните представители Вълков и група, което предлагам да подкрепим.
Съгласно работния доклад предлагам след принципната подкрепа на текста на вносителите и на изброените народни представители да приемем редакцията на § 5 на вносител, който става § 8, съгласно текста по доклада.
Колеги, други въпроси и предложения имате ли?
Ако няма, който е „за“, моля да гласува.
За –17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 6 на вносител е постъпило предложение от народния представител Десислава Танева и група, което предлагам да подкрепим.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Вълков и група, което предлагам да подкрепим по принцип по т. „б“.
Моля, господин Вълков да вземе отношение по т. „а“ и да гласуваме текста съгласно работния доклад на Комисията – за § 6 на вносител, който става § 9.
Колега Вълков, ще вземете ли думата?
ИВАН ВЪЛКОВ: Да. Уважаема госпожо Председател, както казахме в предходния параграф, ние сме съгласни с направеното от Вас и вашата група, така че ще следваме тази хронология – оттегляме го.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Вълков оттегля предложението, за което бе предложено, да не се подкрепи по буква „а“. В този смисъл подлагам на гласуване – след принципната подкрепа на вносител и всички народни представители, текстът на редакцията на § 6, който става § 9, съгласно работния доклад. Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 7.
Приемаме текста на новия § 9.
По следващия § 7 на вносител има постъпило предложение от народните представители Десислава Танева и група, което предлагам да подкрепим, и да не подкрепим текста на вносителя и § 7 да бъде отхвърлен.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Има постъпило предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев, което предлагам Комисията да подкрепи по принцип.
Има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева и група, което да подкрепим. Постъпило е предложение от народния представител Иван Вълков и група, което предлагам да подкрепим, и съгласно работния доклад да създадем §§ 10, 11, 12, 13 и 14 с текстовете по него.
Колеги, въпроси има ли?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Санкциите. Тези, които издават билети за любителски риболов, се наказват с глоба при нарушение, а тези, които са закупили билет и са хванати в нарушения, с тях какво правим?! Те могат на другия ден пак да си купят билет. Получава се така, че санкцията за този, който нарушава Закона и който си е закупил билет, на другия ден може да си купи нов билет. Затова трябва да има някаква санкция от поне една година или… не мога да кажа.
В момента, разглеждайки текста, който получихме вчера, ми се струва, че и тези, които злоупотребяват, трябва също да нямат право поне една година да закупуват билети за любителски риболов. Ако има регистър, естествено, а ако няма регистър, не знам как може да се случи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Николов, какво ще отговорите на предложението?
ГАЛИН НИКОЛОВ: Има регистър, който води Изпълнителната агенция по отношение на билетите за любителски риболов и няма как да стане преиздаване. Веднъж издаден, няма как да има. Няма как да стане, абсурд, самата система не го позволява.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Николов.
Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, моля да преминем към гласуване.
Който е „за“ създаване на новите §§ 10, 11, 12, 13 и 14 с редакциите по работния доклад и подкрепата, и направените предложения от народни представители, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемат се параграфите.
По § 8 на вносител има постъпило предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев, което предлагам Комисията да подкрепи по принцип. Комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя и да приемем следната редакция на § 8, който става § 15, както е по работния доклад.
Колеги, други предложения и въпроси имате ли?
Ако няма, който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“ – предлагам да гласуваме подразделението по вносител.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Има постъпило предложение от народните представители Танева и група, което предлагам принципно да подкрепим и да създадем нови три параграфа: § 16, § 17 и § 18.
Параграф 16 е изменението в Закона за движение по пътищата.
Предлагам да ги гласуваме поотделно тези параграфи, защото те са за три различни закона и дебатът е различен. Тъй като по голямата част от неправителствения сектор чака за § 17, да не разводняваме дебата.
Който е „за“ § 16 – текста по работния доклад, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 17.
Уважаеми колеги, дадена Ви е редакцията на § 17 – по отношение на промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, касаещи промени, приети последния път. Направените промени са във връзка с писмото, което получихме от Министерството на земеделието, храните и гори и писма, които получихме от неправителствения сектор. Няма да изчитам текста, тъй като трябва и на неправителствения сектор да е раздаден работния доклад. Нали така, господин Костадинов, имате доклада? Да, за да не изчитаме текстовете.
Колеги, моля за коментари, други предложения. Целта на предложението е предходното изменение да постигне целта си, а именно: договорите, които са сключени от несобственик да нямат правно действие, правен ефект последващ, да бъдат отрегистрирани от земеделските служби и да удължим срока за потвърждаващите декларации до 31 юли 2018 г.
С тази промяна се отменя и нотариалната заверка на съдържанието на договорите така, както беше поискана от Нотариалната камара и от неправителствения сектор; заменя се наименованието на нотариално дело във връзка с договорите за наем със задължение на нотариуса да съхранява скиците. Включено е предложението за маломерни имоти във връзка с чл. 37 по ал. 1, която приехме на предходното заседание.
Едномесечният срок се удължава до 31 юли 2018 г. В § 10 от предходното изменение се заличава препратката към чл. 4б. Пак казвам, на потвърждение да подлежат само тези договори за наем, които са сключени от несобственик или от неупълномощено лице, и това е целта на промяната. Такива договори – от несобственик или от неупълномощено лице, има сключени във връзка с тълкувателно решение на ВКС от май месец 2017 г., случаят който стана известен от Северозападна България, и въз основа на този случай бяха входирани навремето три Законопроекта от всички политически сили и от Омбудсмана на републиката. Това са промените, които този параграф прави на практика.
Въпроси към редакцията, към предложението?
Господин Гечев, заповядайте.
ЯВОР ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, господин Министър, господа и дами заместник-министри, уважаеми народни представители! Бих искал да алармирам Комисията за няколко неща, които произтичат от тези промени, които създават изключително големи проблеми и специално в онази част от Програмата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Гечев, с извинение, че Ви прекъсвам, но само да уточните – за промените, които бяха приети, или за тези, които сега се предлагат, за да знаем как да водим дебата?
ЯВОР ГЕЧЕВ: Включително за тези, които се прилагат и по-точно в чл. 37б, който всъщност в Закона е „в“. Може би е редакционна грешка, но в законодателството ще направи доста големи проблеми – просто е записан „б“, а той трябва да е „в“.
Текстът е: „В общинската служба по земеделие се регистрират само договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискването на чл. 4а и чл. 4б, както и договорите за аренда, сключени при спазване на изискванията на този закон, и Закона за арендата в земеделието“.
Проблемът е, че така написан текстът не включва специализираните договори за съвместно ползване, които в нашия Съюз са някъде около 0,5 млн. декара земя. Значи ли, че този текст ще работи така, че тези половин милион декара земя няма да бъдат вписвани в областните служби? Може би защото е по-специфичен закон и най-вероятно става въпрос за редакционна грешка. Просто трябва да се включат и този тип договори, ако така работи Законът.
Защото, както пише тук: „В общинската служба по земеделие се регистрират само договори за наем и аренда“, то значи, че легитимните договори за половин милион декара земя няма да ни ги впишат… (Реплика.) Да, затова се обръщам към Вас, ако може в крайна сметка на второ четене да регламентирате и този тип договори, и от тази гледна точка.
И още нещо ще си позволя. Това е, че от последните 2 – 3 часа е проблем, че така направените текстове в Закона имат също един недостатък. Случаят е от вчера в Земеделската служба – собственик на парцела подписва сам със себе си – като физическо лице е отдал на юридическото си лице тази земя с 25% , земеделска кооперация, която притежава правата за 75% от имота, и не може да го впише след това. Не е ли по-добре, както в момента работи Законът – по отношение на първия по право, то когато се определят идеални части, идеалните части би трябвало да тежат повече? Тоест в момента по Закон, ако някой има 25% от парцела, а друг има 75% от парцела, и ако обаче той го е подал пръв в Земеделската служба, на практика той е с права. Това са двете неща и молбата ни е да ги разгледате.
Що се отнася до нашите договори – специализираните, за кооперациите, не вярвам, че е въпрос на редакционна грешка, а просто са по друг закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Аз предлагам да получим всички предложения и да обобщя предложението от господин Явор Гечев. Господин Гечев на практика направи предложение за редакция на чл. 37б, ал. 5, като в момента по Проекта, който имате в работния доклад, няма редакция за този член – това да стане ясно на всички.
Едното му предложение е в чл. 37б, ал. 5 за регистрирането на договорите в земеделските служби – след договорите за наем и за аренда, да допълним и договорите за съвместна дейност съгласно Закона за кооперациите. Това е изцяло ново предложение и не е направено към момента. Аз си го записвам, това е важно във връзка с това в какъв вид ще приключим дебата, тъй като това е параграфът с най-много предложения. Ще ме извините за това, че сме по-подробни, но по-добре е, за да няма после неразбирателство. Аз ще помоля после Министерството, като получим всички предложения, да обсъдим в какъв вид ще отидем към редакция. Това беше първото предложение на господин Гечев.
Второто предложение не можах да го… (Реплика.) Да, това касае общото право. Аз лично нямам, не виждам къде ще го променим. Това е логично, само че тук не може да се набъркаме в общото право и затова не мога да дам отговор на прима виста. (Реплики.) Колеги, други предложения?
Заповядайте, господин Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, господин Министър, господа заместник-министри! Този закон създаде доста проблеми и напрежение в земеделския сектор. Предложените настоящи промени ни удовлетворяват, като имаме две забележки по § 10, чл. 4 и чл. 5 – след предложените промени, по принцип тези две точки трябва да отпаднат.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Работният доклад ли четете?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не. Чета закона.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Говорете по работния доклад, почакайте да се уточним точно какво е предложението. В § 10 по предложението съгласно работния доклад се заличава чл. 4б. Няма препратка там – остава само чл. 4а, ал. 1.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: В „Преходни и заключителни разпоредби“ в Закона от 22 май, който беше гласуван, т. 4 и т. 5.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В „Преходни и заключителни разпоредби“ говорим за § 4?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Параграф 10 – ал. 4 и 5.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Коя алинея?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: „Права за управление на земеделска земя, предоставени с пълномощно до датата на влизане в сила на този закон, могат да бъдат потвърдени от лица по чл. 4а с ново пълномощно при спазване на изискванията на този закон. Потвърждаването се извършва в срока по ал. 2.“
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, до 31 юли.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: С направените предложения по доклада, това реално включва и пълномощните.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Пълномощните, ако са от несобственик, само ако са от несобственик.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Само ако са от несобственик. Разбрах, да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Член 4а, ал. 1 е водещата. Говорим за обхватът на потвърждаващите декларации да е само за хипотезата, че права са предоставени пряко или през пълномощно само от несобственик.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Щом е така… Не е ясно, не е изяснено точно в текста.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Трябва да ги наложите промените за това. Само за несобственик, тоест всички, които са ползвали тълкувателното решение на ВКС, има включени такива договори на практика, ако не се потвърдят от собственици, да нямат правно действие. (Реплики.)
АСЯ ГОЧЕВА (Национална асоциация на зърнопроизводителите): Извинявам се, но съвсем не е изяснено, съгласно последното Проектопредложение, казваме, че в § 10, ал. 1 ще се препотвърждават договори, които не отговарят на изискванията по чл. 4а, ал. 1. Връщаме се на чл. 4а, ал. 1 и там виждаме, че може да се сключва договор под наем за земеделска земя, включително от упълномощено лице от собственика – говорим за лице, което притежава права върху земеделска земя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, с пълномощно.
АСЯ ГОЧЕВА: Да. Защо е необходимо тогава да се препотвърждават с нови пълномощни тези договори?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Когато не отговарят. Точно това - потвърждават се, ако не отговарят. Тоест, ако несобственикът е дал пълномощно.
АСЯ ГОЧЕВА: Добре, трябва да се изясни, може би да се прецизира по-ясно, защото земеделските производители това, което разбират, е, че трябва да се препотвърждават всички договори с упълномощени лица. (Реплика.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие виждате по работния доклад какво е предложението – махаш и заличаваш чл. 4б, и какво става в § 10 – актуалният вариант? За да не се притеснявате, просто го четем: „Договор за наем на земеделска земя – чета сега приетия текст от предния път – сега става за срок по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1“ само. Връщаме се на чл. 4а, тоест, какво не трябва да е спазено, за да искаш потвърждение?
Член 4а, ал. 1: „Земеделска земя може да се отдава под наем от собственика или от упълномощено лице.“ Тоест е отдадена земята от несобственика или от неупълномощено лице. Тогава трябва потвърждаваща декларация.
т. 2: „Лице, което на практика не притежава права“ – тогава пак трябва потвърждаваща декларация и
т. 3: „Съсобственик, или съсобственици, или от упълномощено от тях лице“.
Тоест ако пълномощното е от несобственик или несъсобственици, тогава трябва потвърждаващи декларации, или произходът на правото трябва да ти идва от несобственик. Изключително ясно, няма какво друго да се напише. (Шум и реплики.) Кое е разнопосочното?
Министърът ме допълва, че те ще пуснат указания. Да, ще пуснат указания, но тук е изрично. Трябва правото ти за управление на земята или за ползване да произхожда от несобственици първоначално. Дали е лично, или чрез пълномощно е без значение, но ако е от несобственик, ползвайки решението на ВКС, то трябва потвърждаваща декларация.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: За някои текстове, които са по-сложни за тълкуване, ще се направи изрично тълкуване. Нека да се приеме на второ четене, така че едно тълкуване – нарочно, както към бранша, така и към нашите служби, ще бъде направено, за да е по-ясно на всички, да няма всеки сам да си импровизира.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сега, аз смятам, че тази промяна е абсолютно категорична. Пълномощните си важат, ако са от собственик. Но ако пълномощното е дадено от несобственик, защото случаят в Северозападна България беше такъв – част от пълномощните бяха дадени от несобственик, те вече трябва да се потвърждават – правата. (реплика.) Да, няма как, много смешно даже звучи. Колеги, има ли други предложения от Асоциацията на зърнопроизводителите? След като изяснихме тази тема Вие първо казахте, че приемате тези предложения. (Реплики.) Благодаря.
Други предложения по така направения текст за промените по работния доклад? Господин Димитър Танев – председател на Нотариалната камара. Много моля, неправителственият сектор да слуша предложенията между отделните представители, тъй като все пак ще се радвам всеки от тях да изрази становище по направените предложения на колегите му – дали са окей, дали имат някакви обратни предложения, за да може с консенсус да приключим темата.
Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо Председател, за дадената ми дума.
Като нотариуси ние адмирираме и разбираме тези изменения, с които се възлага на нотариуса да проверява правото на собственост, като това задължение до момента не съществуваше. Тази предварителна проверка на правата на собственика ще възпрепятства множество спорове между наемодатели, между наематели и така нататък.
За нас това е една положителна промяна, тъй като по-добре нещата да не отиват в съд, да не отиват в спорове, покани и приглашения, а предварително. При тази проверка нотариусът да си поеме отговорността относно своите изводи. За мен това се вписва в цялата история на досегашната правна уредба, тъй като преди 20 г., откакто съществува частния отряд, ни се възложи издаването на констативни и нотариални актове по решенията на поземлените комисии. Една голяма част от тези решения на поземлените комисии в началото поне не отговаряха на изискванията на Закона, нямаха атрибути, дори фактури, а нотариусите поеха с цялата своя лична и имуществена отговорност издаването на тези нотариални актове.
Във връзка с отговорността по издаването и установяване на правото на собственост, установяване идентичността на имота, което е много важно особено сега, и в някои райони вече има одобрена кадастрална карта, нотариусът трябва да съвмести правата по документа за собственост и решението на поземлената комисия по одобрената кадастрална карта. Много пъти има сигнали, че в общинските служби по земеделие и гори нямат първичните документи, първичните решения на документите за възстановяване. Те имат решения, с които са актуализирани границите, но един документ трябва да е такъв, какъвто е в момента на издаването и задължително винаги да е придружен със скица. Когато се тръгва да се купува или да се договаря за управление, или ползване на някакъв земеделски имот, там също възниква проблем.
Установяването на наследствените квоти също е дейност на нотариуса. Във връзка именно с тази негова отговорност, която не е ефимерна, а е съвсем релизуема – възможност за реализиране имам предвид, аз Ви моля да преразгледате таксите. Нашето искане, като нотариуси, е да се препраща към съществуващата тарифа на нотариални такси или да бъде такса, която касае материален интерес, тъй като тези договори действително са материален интерес, или таксата да бъде като тази, при която в момента издаваме нотариални актове за земеделски земи, където също проверяваме.
Друго отношение, което искам да взема, е относно възможността на съдията по вписване при разпореждането да контролира тези изисквания. Спазването на изискванията е именно, че договорът е сключен от собственик. Това нещо е недопустимо по нашето право, защото съгласно Закона за собствеността при вписванията се дава само публичност и противопоставимост на акта, дори и тези разпоредби, с които Вие говорите и за кой акт да има приоритет, са решени отдавна – още 1952 г., в Закона за собствеността. Вписаният акт има права пред невписания акт. При вписването, което трябва да се извърши за не повече от 10 – 15 минути, съдията по вписвания няма правомощия да проверява право на собственост и представител на ВАС. Ако се развие такова производство, това е компетентността, контролът на вече сключените договори, това е изцяло възложено на съда и това означава някакъв извънреден контрол върху вече сключените договори, за който един такъв отказ, едно оспорване, означава с години да тече едно производство.
Според мен би трябвало да се иска становище на Министерството на правосъдието, тъй като съдиите по вписване са все пак държавни служители и на Правна комисия. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други предложения?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз не правя предложение, аз просто искам да изясня, господин Танев, фактическата обстановка, защото мисля, че за някои колеги не стана ясно. Явяването пред нотариус и сключването на един договор се счита за сключен още с полагане на подписите при самия нотариус.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Така е по нашето правото и за недвижимите имоти и за продажбите.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Тоест вписан, невписан ние имаме вече сделка.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Имаме сделка.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Имаме сделка още с полагането на подписите по страните. Вие искате съдиите по вписванията да не контролират оттук нататък тази сделка, защото те са само едни регистратори на сделката, без да имат право да проверяват – искам да изясня фактическата обстановка.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: При вписването съдията по вписване, съгласно действащата уредба, е длъжен незабавно да го впише във входящия регистър и вписването във входящия регистър дава публичност на акта и дава противопоставимост. В някои служби по вписване, където се водят имотни партиди, се забавя вписването. Това е за София примерно и се антидатира, и се появява след две седмици. Но това са проблеми, за които Министерството на правосъдието в момента ще образува работна група и ще се въведе факултативна възможност за редовно вписване, и да не Ви занимавам, и които могат ….
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Според Вас би ли създало забавяне при вписването на договорите, ако се даде отново възможност с промените в Закона, съдиите по вписванията да проверяват договорите, защото те ще изискват всички скици, цялото нотариално дело да отиде отново при тях?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Това е един повторен външен контрол, който в момента съществува, ако е само при оспорване, когато се спори по акта. Това е предоставено на Съда. Вписването по българското законодателство означава даване на публичност, обявяване пред широката публика, така както казват юристите. Съдиите по вписване прекрасно знаят своята компетентност.
Не може един акт за ипотека за 1 млн. евро примерно, който един чуждестранен инвеститор вписва за 10 минути, а един договор за наем при едно такова производство ще тече оспорване и трябва да се вписва със седмици или, ако тече производство по оспорване, ще се вписва с години.
Затова ми се иска да се вземе становище и, ако Вие прецените, от Министерството на правосъдието или от Правна комисия.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Такава е фактическата обстановка и ние трябва да решим какво ще правим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други предложения имате ли от Нотариалната камара? Две предложения като едното е за тексите.
От Съюза на съдиите по вписвания дали има някой?
Има писмено становище, което между другото ние отразихме в това предложение, което имате в работния доклад. То е с отразено становище на съдиите по вписвания и има такъв последващ контрол, който се въвежда и в Закона за арендата в земеделието по настоящия работен доклад, който разглеждате. Това беше по предложение на съдиите по вписвания. Нали така? Сега, което пуснаха изрично, е, че същият режим трябва да се въведе и в Закона за арендата в земеделието относно договорите за аренда.
Нека да чуем всички предложения. В крайна сметка се готви друг акт, за който може да се вземе решение и след два месеца.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Само ако ми позволите за таксата, да прецизирам, за 20 лева казваме, да не е 10 лева, а да е 20 лева. В случай, че не се приеме, че е с материален интерес.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Нотариалната камара направи две предложения: за 20 лева такса и да няма последващ контрол от съдиите по вписвания. Тук правя само уточнението, че такъв последващ контрол бе въведен относно наемните договори с последните промени, а в настоящия работен доклад се въвежда и в Закона за арендата в земеделието със следващия параграф, който ще разглеждаме, като предложението е на Съюза на съдиите по вписвания. Това искам да уведомя народните представители, за да се ориентираме какво решение ще вземем или в какъв времеви порядък трябва да го вземем.
Господин Апостолов, чакайте да приключим с всички предложения и после ще дадем думата на асоциациите, като отново ще резюмирам всички предложения – всеки да даде становище по направените предложения, за да може да се ориентираме към решение.
Заповядай колежке, ти си от Нотариалната камара.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Просто от практиката да Ви кажа – двадесет години работя в този бранш. Колегата Костадин Костадинов от бранша е тук и искам да Ви кажа, че ако един добросъвестен арендатор или кооперация представи договор за вписване при нотариус и бърза за определена програма, за определено събитие, то представяте ли си когато го представим пред Службата по вписванията и тя реши да проверява депозираните всички актове за вписвания за определен ден – забавят се с 20 дни? Това спиране на производството кому е нужно? Всеки един спор влиза в съда. Ние им представяме актовете де факто за при тях. Всички вписани производства са в службите по вписванията и всеки един спор се решава в съда.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Забележката, колеги. Други предложения има ли?
Професор Бъчварова, колегата, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моят въпрос е свързан с редакцията, която сега е направена: какво налага в чл. 4а, ал. 4 текстът, който досега е „независимо от договореното от страните по договора за наем на земеделска земя наемателят може да пренаеме земя или част от нея след получаване на изрично писмено съгласно от наемодателя“ предложението „в случай, че не е уговорено друго в договора“? Това означава, че в договора, ако има, че може да се пренаемат, а този казус не го разглеждаме въобще. Да, но …
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Беше по искане на неправителствения сектор.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Неправителствените организации, извинявайте, но има много случаи и в договора е записано, че може да се пренаеме, а ние тогава трябва в чл. 4а точка да сложим, че може и тези, които продават договори, да бъдат вписани като такива, които могат да предлагат съответно или са легитимни по отношение на договорите за наем.
Вие може би не сте в течение, но има една каста от хора, които в едно село сключват договори за наем, а след това ги преотдават на реални земеделци. Как се справяме с тях, защото това е професия, която не е в едно или две населени места? Ако няма някакъв мотив, освен Вашето предложение, кажете ми защо го предлагате? Те трябва да си вървят при пренаемане на земята с проверка на договорите с искане, а на този, който е предоставил земята, да бъде потвърдено с декларация желанието му за пренаемане.
В Закона за арендата ние записахме един текст, че тези, които предоставят земята, при преарендоване трябва задължително да уведомят собствениците. Сега тук какво правим?! Даже собственикът няма да знае къде му отива земята, кой я обработва и откъде се взимат рентите, как се оправят по-нататък.
Законът за рентата и този текст, който беше променен имено по наше настояване в Комисията и се прие, беше идеята, че собственикът трябва да знае какво се случва със земята му. При пренаемане това нещо няма как да бъде под някаква форма оповестено на собствените, че земята е отишла в лицето Х, У, или Z. Затова, ако няма друго обяснение, аз си държа на текста, който е приет в чл. 4а, в първата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ако трябва ще гласуваме отделно различните текстове, да Ви кажа отделните алинеи.
Да, така е тук е предложена промяна, че на практика в един договор за наем, ако има упълномощаване за преотдаване под наем, наемателят е в правото си да пренаеме имота и няма нито потвърждаваща декларация, нито ново изрично съгласие. Тази промяна, която сме я предложили с допълнителните предложения между първо и второ четене, беше в следствие на комуникацията и исканията на бранша, включително и затова. Ще дам думата и на заместник-министъра Вергиния Кръстева, тя може да даде и данни за обемите на земите, които се ползват с източник на права от подобни хипотези, включително и във връзка с разменените земи за сключване на споразумение е предвид създалата се ситуация, сключването на споразумение от 1 август предложихме тази промяна.
Все пак да не забравяме, че Министерството на земеделието и храните готви основен поземлен законодателен акт, където всичко, което с по-дългосрочна визия, може да влезе в сила, така че да не създаде и да не подложи на риск настоящата кампания можем да го направим. Но предвид обемите, които се изнесоха, преценихме, че е много рисково и затова направихме това предложение. Да, то е обратно на това, което направихме, и вследствие на исканията на бранша и времето, в което се намира.
Госпожа Кръстева ще ме допълните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Аз търсих в момента да видя къде беше аргументът за това искане на бранша. Част от тях са тук, да. Основното, което ми казаха, е, че договор между две страни в случай с подобна клауза, че има право за преотдаване по ЗЗД, мисля и търсех, че в чл. 2а е записано, че такъв договор има силата на закон между тези две страни. Това бяха техните мотиви и сега вече се сещам, че от Асоциацията на земеделските производители в България направиха това предложение и излагам допълнителните мотиви за това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо, заповядайте. Вашата асоциация не е взела становището по допълнителните предложения. Ще отговорите на професор Бъчварова.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря за думата. Това, което в момента виждаме, удовлетворява нашите очаквания и хармонизира с разговорите и дискусиите, които имахме усилено с Вас и с Министерството на земеделието и храните. Разбирам и се надяваме народните представители от Комисията да разберат, че това са варианти, които потушават пожара. Госпожо Бъчварова, от зададения въпрос разбирам, че Вие може би последните седмици – от 22 май, не сте стъпвали на терен сред земеделски производители. Ако на Вас картинката Ви изглежда тиха и спокойна, изобщо не е това истината.
Благодарение на комуникацията и усилията, които полагаме като неправителствен сектор и с Комисията, и с Министерството, за да можем да намерим работещ вариант, бих искала да Ви кажа, че Законът ни е Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, важен е интересът на собствениците, ние си защитаваме земеделските производители, които са изрядни апропо и са собственици на земеделски земи.
Но апелът ни за пореден път, като Асоциация, е: като правите някакви промени и гласувате в парламентарната Комисия, да правите оценка на въздействието и ефекта предварително. Защото сега данните и масивите, които ще представи Министерството, трябва да бъдат дискутирани не в последния момент, когато е гласувано това нещо, а много по-отдалече, за да се види какъв е ефектът.
Говорейки за измамни хипотези, ще се дистанцираме от това и няма да се правим на обидени, че едва ли не всички земеделски производители ходят, пазаруват, препродават и нарушават интереса на собственика. Това съвсем не е така. Надявам се действително в решенията и в предложенията Ви, и наистина да съблюдавате баланса между собственика и ползвателя, особено гледайки за това кой донася прихода към бюджета на държавата и кой осигурява работни места, като гледаме този баланс. Затова действително заставяме зад предложенията, заставаме зад това, което сме искали. Това е компромисен вариант, който наистина ще спаси кампанията, която предстои. Нека да не говорим за крайното ни негативно отношение към предложението, което касае засягането на нормални, изрядни, договорни отношения, сключени към даден минал период назад във времето, които в периода на тяхното сключване са били изрядни. Това е просто нонсенс.
Вие като Комисия много добре сте запознати с промените, които минаха 2015 г. или 2016 г. пак в ЗСПЗЗ, едни прекратени договори за пасища, нарушени ангажименти по Програмата за „Развитие на селските райони“. Негативният ефект го знаете, заведеното дело го знаете, резултатът предстои, но той е много ясен.
В момента с тези предложения отново е грешка да не се отчете какъв е ефектът, а компенсаторните мерки по Програма за „Развитие на селските райони“ се повтарят за пореден път. Не знам, не мога да дам предложение по простата причина, че не разполагаме със самите цифри и данни. Може би е тема на последващ разговор, така че действително, като неправителствена организация, която защитава интересите на земеделски производители от всякакъв калибър и от всякакво естество, а като производители наистина апелираме да се съобразите с изключителния проблем, който се е създал и да приемете тези предложения. В телефонни позвънявания си говорим между колегите, готови сме на стачка, какво ще правим, а на хората им е дошло до тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз възразявам срещу определенията кой колко разбира и колко знае. Разбирам, че всичко Ви е ясно, но така или иначе и ние имаме право на мнение, преценка и информация. Аз защитавам собственика! Собственикът трябва да знае къде му отива земята, а Вие предлагате той да е в пълно неведение кой ще му обработва земята, кой ще му плаща и как ще се разпорежда с неговата собственост. Тъй като Вие си имате някъде Вашата организация, изрядните отношения, аз казах, че има каста, има хора, които само с това се занимават и от това живеят. Те наемат в едно цяло село земята, след това продават договорите на земеделски производител срещу определена сума, а собственикът не може да намери този, който я обработва. Затова, спасявайки, неспасявайки, собственикът е важен. Ако го няма собственикът и Вие нямате договори – това факт ли е? Как ще се оспорва дали собственикът, ако реши и не е съгласен с това, че му преотдават земята, може ли да каже, че не е съгласен, но няма никакви права и възможности да си прекрати договора? Това е.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Като е в чл. 37в, собственикът как знае кой му работи земята му? Отговорете ми само.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тук става въпрос за пренаемане на земя, а собственикът трябва да знае, да е информиран и да е съгласен. Това е моята теза категорично, а Вие искате да си улесните тотално всичките условия, в които работите, но без собственик не става. Отвсякъде е изритан и съответно е в положение, в което нито може да предоговаря ренти, нито може да прави каквото и да е било, нито да прекрати договори и това го знаете идеално.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Според мен изобщо не е изритан собственикът, а предложението в новия вариант е именно да се потвърждава с декларации, с договори, които не са сключени от собственик или съсобственик. Поправете ме, ако греша, но Европейската комисия има срещу нас и ни размахва пръст за това, че не зачитаме дори дефиницията за договорни отношения между два субекта, че това е свободно волеизявление между две страни – възмездно или безвъзмездно. Нали?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не искам да влизам повече в подробности, а ако трябва да гледаме договорни отношения, Вие трябва да сте с 50% плюс 1%. В Закона за собствеността императивно е записано, че в договорите за наем над 50% от собствениците на земята, която притежават, или имота трябва да са съгласни, за да подпишат договора. И това го знаете за договорните взаимоотношения. Изключението, което се прави тук, смятам, че трябва да сте съгласни с него и наистина смятам, че можете да си имате възраженията, но начинът, по който ги представяте – как никой не Ви разбира, не го приемам.
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Съжалявам, ако така е прозвучало, но не е така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля да се спре диалога, че стана много нездравословна атмосферата за взмане на решения, които, за съжаление, касаят наистина сегашната кампания и удовлетворяване на цял сектор по начин, по който с най-малко щети да се опитаме на практика да спрем правното действие на едва 100 хил. дка земя, а се заявяват 37 – 38 млн. дка. Така че нека да сложим на кантар тези неща и да се възстанови нормалният диалог.
Други предложения има ли?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, господин министър. Искам да задам едно въпросче във връзка с дългосрочните договори: какво се случва, ако те са подписани от наследници? По точно ако някои са починали, а други са извън страната – как се намират тези наследниците и как се потвърждават тези договори?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Пак казвам, потвърждават се само тези договори, които са сключени от несобственик и няма никакво значение колко от тях са наследници, а колко от тях са сключени от несобственик. Повтарям отново: целият проблем възникна след тълкователно решение на ВКС, мисля, че беше от 17 май 2017 г... (Шум и реплики.) Моля ти се Даниела, в чужда Комисия. Ние не можем да се изслушваме и започнахте да се карате по между си.
Съгласно това тълкователно решение вещ може да се отдаде, имот може да се отдаде под наем от несобственик и на следващия ден бяха сключени договори. Несобственикът вероятно взема нерегламентирано данни от земеделска служба и подписва договор за 160 хил. и поради този казус възникна всичко. Няма значение за наследници и съсобственици, а говорим за друга хипотеза – потвърждаване на договори, сключени само от несобственик и въз основа на това тълкователно решение. Това е общо право за целия обществения и гражданския оборот в държавата, а не само за земите.
Господин Гечев, какво имате по въпроса?
ЯВОР ГЕЧЕВ: Това, което каза колежката и което попита народният представител. Може би не бях ясен. Аз не искам промени в Закона за собствеността, а договори, които се вписват в земеделските служби и служат за подпомагане: ако има договор с 25%, има договор, който е 75%.
Вчера в Търговище е вписан договор от тази гледна точка, защото ще изчезне и казусът, който е по отношение на…(Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбрахме. Господин Гечев, записала съм Ви и имате предложения за текст, съгласно който с предимство да се регистрират договорите, записани с най-голям дял. Мисля, че това може и в Правилника да стане. Ние нямаме такъв текст, но ще го обсъдим и като съберем всички предложения, ще направим лек консулт – ръководителите на политическите сили с министъра, министерството и неправителствения сектор.
Вие от коя организация сте?
ГАЛИН НИКОЛОВ: Искам да Ви кажа, че вече има вписани такива договори в общинска служба „Земеделие“. Какво става с промяната, когато бъде приет новият текст и тези по старата промяна – кой ще бъде договорът, който ще бъде валиден? Тоест, сега се удължава срокът, а какво се случва с тези, които са вписани в земеделската служба – тези 25 %, за кото говорим?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, вписано се е. А договорът дали е нотариално заверен?
ГАЛИН НИКОЛОВ: Договорът е нотариално заверен, всичко вече е минало.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Трябва да има правна консултация, защото според мен не е необходима никаква промяна в нашия закон, а по принцип в службата трябва да се регистрира договорът, който е с по-висок относителен дял на собствеността като волeизявление. Аз така разчитам общото право. (Шум и реплики.)
Колеги, нека да го видим. Законът за собственоста и ползването на земедеските земи и най-малко нашата Комисия не може да го вземе като решение, без да мине на гласуване през Правната комисия на Народното събрание. Получаваме много предложения, но нямаме тези права.
Други предложения по този параграф има ли? Ако няма…
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това, което Явор го спомена, можеше да се случи преди предните промени и по-предните промени, и е една стояща хипотеза. В момента се появиха 25%, тоест той се регистрира с 25%, а преди можеше да се регистрира без 25% и пак да преметне кооперацията. Това е тама, за която Вие искате по някакъв начин да и намерим място тук. Колеги, сигурно има много казуси и са най-различни. (Шум и реплики.)
В момента сме в една кампания, която е пред срив, а госпожа Кръстева спомена за колко договора, колко парцела става дума и че хората вече са объркани и не знаят какво да направят. Това означава да навлезем с едни масови бели петна, а да не говоря за другия скандал с земята, дали ще извеждаме принудително някого и така нататък. Търсим единт компромис за съществуащите случаи, в които новите текстове поставиха ситуация, за която трябва да се намери решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам почивка и след пет минути продължаваме с § 16.
(Почивка.)

Уважаеми колеги, в опит за постигане на съгласие и намиране на най-доброто решение на всички заинтерсовани страни, ми позволете да представя § 16. Все още го нямаме в разпечатан вид, но да уточним какво решихме всичките групи и на базата на получените предложения от Нотариалната камара, да кажем какво е добре да приемем на днешното заседание.
Ние не приемаме предложението за увеличаване на таксата на днешното заседание, а просто се готви основен поземлен законодателен акт, където ще бъдат прецизирани всички норми и ще се получи справедливо решение. Целта на изменението е да осигурим нормално провеждане на кампанията.
Приемаме предложението от Нотариалната камара за отпадане проверката на съдиите по вписвания и относно договорите за наем и за аренда. Нали няма някаки разминавания по това, което говоря? Принципно примаме предложенията на Явор Гечев, като моля да считате, че правя промяна в предложения § 17, в чл. 37б, ал. 5 и се заличават думите „само“, което означава, че и договорите за съвместна дейност могат да се регистрират.
Второто предложение го приемаме, като допълваме текста: в чл. 37б, ал. 6, т. 1 договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата, го допълваме с израза „и с най-висок дял от собствеността“. Това са постъпилите предложения.
Предложението на проф. Бъчварова и в комуникация даде съгласие да направим текста в чл. 4а, ал. 4: „в случай че не е уговорено в договора, наемателят може да пренаеме земята или част от нея, като е длъжен да уведоми праводателя за това.“ Тоест заменяме изричното съгласие с уведомяване – както е в Закона за арендата в земеделието, а съответния праводател, че му е сменен, пренает имота. Текстът може да се прецизира технически за залата.
Друга редакция, която е съгласно Закона за арендата в земеделието, е: „ако е уговорено в договора, наемателят може да пренаема части или целия имот обект на договора, като в случая наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя за всяко пренаемане.“ Това са двата текста, които имат един и същ правен ефект. (Реплика.) Правният ефект и на двете предложения е: да има уведомяване на праводателя за пренаемането на имота.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Само искам по второто предложение на Явор Гечев да попитам следното: ако ние имаме хипотеза, след 22 май до ден днешен, имаме дружество, което е регистрирано с 25% от 100 % от имота, сега правим друга промяна – с по-големия процент от имота, ще може ли да се сключи договор за целия имот?
Искам да уточним и ако трябва, да направим някакви конкретно предложения и промени. Заварено ли е положението на тези дружества, които изпълняват сегашното законодателство, и имат ли сключени такива договори? Предполагам, че има хора, които са се възползвали от възможността – с 25 %, да регистрират нови търговски дружества и да регистрират имоти за 100 % от площа. Ако трябва, да изискаме становище от Правната комисия…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз предлагам чисто процедурно тази хипотеза да бъде изследвана в Правната комисия и в хода на второто четене, в сряда, да направим редакция в залата. Така добре ли сте? Има ли някакъв проблем преди гласуването на § 16, както го казах?
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА: Договорът трябва да се регистрира в службата за вписвания с най-ранна дата и с най-висок дял на собственост.
Моят въпрос е: след като имаме в службата нотариално заверен договор и така нататък, проверяването на собствеността кой го прави? Как една общинска служба ще вземе да откаже нещо, което е нотариално заверено и което е питано? Това ме смущава. Имаме два договора да правим, като единият е с 25% заверен и един друг – 75% нотариално заверен. В почивката си казахме, че ще сложим това с този, който има по-голяма тежест. Това е много сериозен труд, не знам дали ви е ясно.(Реплики.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проблемът е интересен, но като че ли влизаме в нов. Може би това, което каза господин Гечев, трябва да го помислим и да го отработим по-нататък.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Гечев, за да не направим нещо, за което нямаме подготовка достатъчно, предлагам нищо да не допълваме. Да изследваме с Правната комисия ситуацията, а 1 – 2 седмици след сегашния ЗИД ще има още един земеделски и тогава можем да направим това допълнение. (Реплика.) Да, очевидно това е създавало проблем. А сега на крак да го направим, по-добре да не го правим. (Шум и реплики.)
Господин Гечев, направих процедурно предложение и се объщам към групата на БСП. Текстът по отношение на поредността на регистриране на договорите в земеделската служба според вписването да го редактираме след консултация с прависти и да отпадне от редакцията на § 17, който преди малко представих. Групата на БСП о,кей ли е? Да.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Нямам нищо против предложението, но, отлагайки срока, няма ли да дадем възможност на допълнителни дружества да се възползват от регистрацията?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако имахме категорично решение, нямаше да отлагаме срока. Да не правим нещо, което утре ще го променим и пак ще го променяме. Досега е действал този режим с години и за още 2 – 3 седмици…(Реплики).
Надяваме се, но никой не изследвал и не е работил върху това. Мисля, че това, което говорим, е достатъчно. Текстът на професор Бъчварова да е втората редакция, както е в Закона за арендата в земеделието, а чл. 37б, ал. 4 го заличаваме и това урежда второто предложение на господин Гечев.
Има ли обратни становища по моето предложение – компилация от това, което четете в работния доклад, плюс текстът, за които заедно с бранша и политическите сили стигнахме до съгласие?
Предлагам да гласуваме § 17, както го допъних.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 18. Той е съгласно работния доклад, само че приемаме предложението на Нотариалната камара, подкрепено и от браншовите организации, да отпадне проверката от съдиите по вписвания. Това означава, че подточка „б“ на предложението става със следния текст: „В ал. 2 думите „съдържанието и“ се заличават“. Подточка „в“ отпада предвид на това, че има текст за уведомяване на арендодателя.
Колеги, има ли въпроси по § 18?
Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 10 на вносител, касаещ Наказателния кодекс, има предложение от народните представители Йордан Апостолов и Християн Митев, което предлагам Комисията да подкрепи.
Има предложение от народния представител Десислава Танева и група, което оттеглям.
Има предложение от народния представител Иван Вълков и група, което по принцип подкрепяме.
Има предложение съгласно работния доклад и актуалния текст за § 10, който става § 19.
Предпочитам да минем в консенсус, консултирахме го. Тъй като има обвързаност между административнонаказателните разпоредби в Закона за рибарството и аквакултурите и предложените тук, председателят на Правната комисия допусна като възможност гледането на това, (реплики.) но ще Ви помоля все пак да разсъждавате по него.
Който е „за“, моля да да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 9 на вносител е постъпило предложение от народния представител Десислава Танева и група. Предалагам да го подкрепим и да предложим редакция на § 9, който става § 20, с текста по работния доклад.
Който е „за“, моля да да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Да създаваме ли нов § 21? Това е за влизането в сила на удължения срока – до 31 юли, но ще се обнародва по-късно в „Държавен вестник“. Да се създаде § 21, § 18, т. 5, буква „б“ – ще го редактираме с окончателния доклад, и да влезе в сила от 20 юни 2018 г.
Който е „за“, моля да да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, с това изчерпахме днешното заседание.
Благодаря на всички за усилията да стигнем до консенсус, благодаря на министър Румен Порожанов и на Министерството.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,10 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева



Стенограф:
Мария Петрова