Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
27/06/2018
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802-01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г. – второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 36
На 27 юни, сряда, 2018 г. от 13,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802-01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г. – второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Имаме кворум – откривам заседанието.
Сменихме часа предвид по-ранното свършване на пленарното заседание и по искане на колегите от БСП, подчертавам го, защото някои пристигат в момента, да не правим проблем, тъй като сменихме часа.
Уважаеми колеги, съгласно съобщението на Комисията по земеделието и храните днешното редовно заседание е обявено да се проведе при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802-01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г. – второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – първо гласуване.
Уважаеми колеги, давам си думата за нови предложения.
По искане на заместник-министър Атанас Добрев предлагам да включим в дневния ред нова точка – трета:
3. Представяне на план за необходими мерки, които следва да се одобрят и финансират за предотвратяване появата на болестта „африканска чума“ по свинете на територията на Република България.
Този план е приет от Министерския съвет днес на оперативно съвещание – господин Добрев да запознае членовете на Комисията по земеделие и храни, предвид че част от тези мерки включват и законодателни инициативи.
Колеги, има ли други предложения за днешния дневен ред? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за приемане на предложената нова – точка трета, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване целия дневен ред на днешното заседание на Комисията по земеделие и храни от трите точки.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Днешният дневен ред е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА, № 802-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 1 ЮНИ 2018 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, докладът Ви е представен. По доклада има постъпили предложения между първо и второ четене от един народен представител, които предлагаме да се подкрепят – съгласувани са с Министерството на земеделието, храните и горите и с Министерството на образованието.
В тази връзка правя процедурно предложение текстовете да ги гласуваме анблок. Запознавайки се с работния доклад не видях текстове, предложения, по които следва да има дебат.
Има ли обратно процедурно предложение на моето? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от мен процедурно предложение текстовете на Комисията в окончателна редакция за приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и принципната подкрепа на направените предложения между първо и второ четене да бъдат гласуване анблок.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Уважаеми колеги, предлагам да приемем и да гласуваме текстовете в окончателната редакция на Комисията на Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, принципната подкрепа на предложенията от народен представител между първо и второ четене и редакцията на § 12, който единствен ще изчета, тъй като това е дадена правно-техническа редакция от „Финални текстове“ в Народното събрание.
„§ 12. В глава трета се създава чл. 10г:
„Чл. 10 г. (1) Условията и редът за регистрация на превозни средства за всякакви терени, различни от тези от категория L7EB съгласно регламент ЕС 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- или четириколесни превозни средства и на многоцелеви извънпътни превозни средства за транспортиране на хора и товари се определят с Наредбата по чл. 11, ал. 9.
(2) Превозните средства по ал. 1 могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване по ред, определен с Наредбата по чл. 140, ал. 6 от Закона за движението по пътищата“.“
Въпроси и други предложения има ли? Ако няма, подлагам на гласуване току-що цитираните текстове.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът единодушно на второ четене в Комисията по земеделие и храни. Благодаря.
Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ, № 854-01-57, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЙОРДАН АПОСТОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 ЮНИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, на заседанието, което беше свикано извънредно миналата седмица по повод настояване на Министерството на земеделието, храните и горите за приемане на тези текстове, гласуването е било отложено предвид възникналия дебат.
В тази връзка моля по въпросите, които са повдигнати на предходното заседание, миналата седмица, и не са получили отговор, представител на Министерството на земеделието, храните и горите, което е автор на тези текстове, да даде съответните пояснения.
Заповядайте, господин Марков.
ЮЛИАН МАРКОВ (Директор на дирекция „Морско дело и рибарство): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Във връзка с направените предложения за Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите на предишното заседание поехме ангажимент да представим обобщена позиция под формата на становище на Министерството на земеделието, храните и горите по така предложените текстове, с което становище Вие сте запознати.
Мисля, че в предишното заседание не останаха въпроси, на които да няма отговори. Единственото, което искам да подчертая, е, че организациите на производителите в областта на рибарството и аквакултурите или по-скоро на продукти от рибарство и аквакултури са един от основните стълбове на общата политика в областта на рибарството и на общата организация на пазарите за продукти от риболов и аквакултури. В този смисъл ние като държава – членка е необходимо спешно да предприемем действия, така че да имаме именно в този смисъл организации и асоциации на организации между браншови организации. До момента в България такива организации няма, признати по смисъла на Регламент 1379.
Тъй като това е един от основните стълбове в общата политика в областта на рибарството, е предвидено и финансиране от Програмата за морско дело и рибарство съгласно чл. 68 за създаване на организации на производители и съгласно чл. 66 за изпълнение на планове за производство и предлагане на пазара.
Именно това наложи колкото е възможно по-спешно и по-наложително да се разгледат всички неизяснени въпроси, и националното ни законодателство да се приведе в пълно съответствие с изискванията на Европейската комисия и на Европейския Регламент 1379.
Готов съм да отговоря на всякакви въпроси. Искам само да допълня, че внимателният анализ на направените предложения вероятно ще наложи между първо и второ четене да се внесат съвсем незначителни предложения, свързани с организациите на производителите, асоциациите на производителите и междубраншовите организации, за да не се създава напрежение и проблеми в бранша.
На няколко места в Закона за рибарството и аквакултурите са описани дейности и функции, свързани с организациите на производителите, техните права и възможности за участие в изпълнението на тези дейности. Именно това ще бъде допълнено, тъй като в стария текст фигурират старите форми на професионалните организации, които ние изменяме с тези няколко текста. Това е, което ще се предложи – там, където има посочени професионални организации, да бъдат заменени с организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, въпроси към Министерството?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги!
Мисля, че този законопроект можеше да бъде много елементарен, много семпъл, ако колегите бяха предложили само едно изменение: навсякъде, където е записано Регламент (ЕО) 2003/2003, да се чете „Регламент (ЕС) 2013“ и всичко приключваше.
Не мога да разбера, защо е тази бързина едва ли не от днес за утре. Текстовете са обширно описани в сега действащия Закон – как се учредяват такива организации на производители. Съгласен съм само с едно нещо – да, така разписаните текстове не са по новия Регламент (ЕС) 2013, а са по Регламент (ЕО) 2003/2003. Навсякъде в думичките, където пише „Регламент 2003“, ако бяхме написали „да се счита 2013“, въпросът щеше да бъде решен. Твърдения от рода: сега действащият Закон не дава възможност да се създават организации на производителите, не е вярно. Чл. 10 достатъчно обширно описва начина, по който се създават тези организации. Напротив, сега предлагаме министърът да има право да утвърждава организации на производители, дори не посочват и по кой регламент.
Колеги, след точката пишете: „по Регламент (ЕС) 2013“, за да не се бъркаме.
Това, което каза колегата Марков – не мога да разбера, защо препратките са към общия Закон за организация на браншови организации на производители в земеделието, при условие че Регламент (ЕС) 2013, определя друг ред за рибарите.
Вижте, не съм против това, което предлагат колегите – че трябва да има ред, по който да се признават организации на производителите. Много по-ясно щеше да бъде: прилагаме Регламент 2013, където всичко е описано много коректно и конкретно. Това, което сега предлагате, не внася допълнителна яснота.
Моля, вносителите, да редактират в този смисъл предложенията си, а не да препращат към Закона за земеделските производители, за организациите на земеделските производители, при условие че Регламент (ЕС) 2013, който се цитира, всъщност регламентира организацията и създаването на организации на производители специално при рибарите. Ако спазваме Регламент 2013, мисля, че ще решим въпроса. Предлагам такъв подход.
Пак повтарям: не съм против предложението по принцип, като идея. Малко несполучливо подходихте в предлагането и в текстовете. Обширно описани текстове ги заменяме с едно изречение, което е твърде неясно.
Друго, смятам, че с този законопроект изземваме определени функции, които досега бяха приоритет на Изпълнителната агенция по рибарство. Ако Министерството е решило да взима отговорностите на Агенцията и да ги привлича в дирекцията на Министерството, това е друг въпрос. Но обявете го, кажете: ние нямаме вяра в нашата Агенция, взимаме тези дейности при нас. В този смисъл регистрите няма да се правят и публикуват в ИАРА, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури няма да се занимава с браншовите организации – това, което предлагате в чл. 16 и чл. 29, ако това е политиката на Министерството. Разбира се, отговорността и решенията са техни, но обявете, кажете: дейности, които досега бяха приоритет на Агенцията, ги взимаме в Министерството и Министерството ще се занимава, както примерно идеята те да рамкират проектите, те да се занимават с тях. С мотива, че сме много закъснели едва ли не ще загубим пари – колеги, ние сме безвъзвратно закъснели в Програмата „Рибарство“, загубили сме толкова много пари, толкова много сме закъснели, така че с ден, два напред или назад няма да се поправят пропуските, направени във времето. Молбата ми е да обмислим семпъл текст, който да реши проблема, всъщност да се обосновем на Регламент 2013, където много подробно са описани процедурите.
Разберете, обществото има чувствителност към тези теми, особено след злополучната наредба за училищното мляко и училищния плод. Сега с тези ходове не успокояваме обществото, напротив, предизвикваме още по-голямо напрежение, защото например няма становище от Министерството на земеделието, няма становище от ИАРА, няма становище от отдела във Фонд „Земеделие“ и най-важното – няма становище от нито една браншова организация.
Колеги, правим Закон, който касае браншовите организации и нямаме нито едно становище от браншови организации – те са много в сектора. Какво мисли браншът – няма. Ако ще правим тази наредба, както за училищното мляко и училищния плод?! Разберете, има притеснение сред обществото! С този ход не успокояваме положението.
Ако бяхте дошли с предварително обсъждане на бъдещата наредба или със становище на асоциациите, тогава щяхме да сме в по-комфортната ситуация: да, разговорите са водени, наредбата е ясно горе долу как ще изглежда. Сега даваме право на министъра да направи наредба, която, между другото, в стария текст, също е дадено правото да прави наредба. От тук нататък излиза извън контрола на парламента и на народното представителство. В един хубав ден да не се окажем в същата ситуация като наредбата за училищния плод и училищното мляко, защото знаете какво развитие имаше. Не е добре за никого.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Като председател на Комисията искам да кажа, че днес дойде становище от Министерството на земеделието, храните и горите. Предполагам, че колежките по-късно са го пуснали по мейла.
По повод на поставените от Вас въпроси и доводи, в голямата им част ги споделям. Искам да призова Министерството на земеделието, храните и горите в редакциите, които готви за второ четене, да се съобрази с направената бележка от господин Абазов за редакционни поправки.
Второ, по принцип смятам, че наистина е грешка да се правят промени, които касаят регулации на организации на производители, на междубраншови организации и признаването им, без да е минал общественият дебат.
Молбата беше огромна и по спешност ми бе предадена от колега, поради което и аз съм се подписала, като в същото време тече обществено обсъждане за изменение на Закона за общата организация на производителите, което приключва на 30 юни.
В този смисъл съгласно и според процедурата за приемане на първо четене на този закон в залата и приемането от Министерския съвет на изменението на Закона за организациите на производители, ако има застъпване, разбира се, ще се синхронизират текстовете. Наистина не е добре в бъдеще да правим такива бързи и спешни поправки, които биха предизвикали недоверие у някои, та дори и неоснователно.
Вече сме стигнали до някъде, предвид и че общественото обсъждане по основния закон приключва на 30 юни, тъй като съгласно данните от общественото обсъждане, той е минал две срещи с браншовите организации и всичко, което е заложено в него, е съгласувано със сектора в България, за мен той не трябва да бъде водещ във философията и политиките, които да приемем. Мисля, че тук трябва да има съгласуване. Те ще съвпаднат и с първо четене.
Искам да помоля колегите от Министерството да се съобразят с тези бележки.
Други изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, миналата седмица направихме обсъждане на Законопроекта. Бяха поставени въпроси, част от тях имат отговор, но няма да подкрепим Законопроекта във вида, в който се предлага в момента.
Между първо и второ четене ние също ще дадем предложения с цел наистина да се получат предложения, които да създадат предпоставки за тези, които могат и разбират, да утвърждават организациите на производители, а също така и отговорността да бъде тяхна. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Вземам повод от последните думи на колежката Бъчварова за отговорността. Моят въпрос е към вносителите: казусът, който възникна миналата сряда, в 11, 20 ч. – споменавам часа, в който е входиран в Деловодството, ли възникна този казус? Вносителите тогава ли разбраха, че има такъв проблем? Законът за рибарството и аквакултурите беше отворен в периода месеците април – юни. Ако тези текстове бяха предложени в Закона за изменение и допълнение, свързан с по-големите правомощия на инспекторите в ИАРА, наказанията и така нататък, нямаше да има никакво напрежение.
Моята молба е да се персонализира отговорността на лицето, което е проспало момента и не е свършило работата, което всъщност предизвика това напрежение. Това се знае от 2013 г. Регламент (ЕС) 2013 не е имплементиран в българското законодателство пет години.
Законът за рибарството и аквакултурите е отворен по някаква щастлива случайност три месеца преди днешния ден. Когато има десетки промени в Закона за рибарството и аквакултурите, свързани с другата идея, какъв беше проблемът тези неща да влязат в Закона – предното издание, а не още преди да е изсъхнало мастилото на предния Закон за рибарството и аквакултурите да правим пълен абсурд в българската парламентарна практика – да вкарваме още един Закон за изменение и допълнение на закон, който, ако направя още по-точна справка, ще се окаже, че в пленарната зала дори не е гласуван предният Закон за рибарството, в Деловодството постъпва още един закон за изменение и допълнение по същия закон.
Кое е лицето, проспало този момент и което докара до напрежение в Комисията по земеделие и храни, въобще в цялото българско общество да се коментират тези неща в негативен план? Личната ми идея и желание е Министерството на земеделието, храните и горите и всичките му действия да не се коментират в негативен план.
Господин заместник-министър, въпросът ми е към Вас: защо се стигна дотук? Определете лицето, субекта, който докара до това състояние – да се водят тези разговори на тон, който е нетипичен за Комисията, особено, госпожо Председател, когато Ви нямаше.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Абсолютно сте прав в бележката Ви. Вносителите, сред които съм и аз, като подкрепящи политиката на Министерството и аз като представляващ мандатоносител, откликнахме на молба, за което бях уведомена на сутринта от колегата Апостолов с мотиви за извънредна спешност на Министерството – това е самата истина като технология.
Абсолютно сте прав, че това не бива да се повтаря и ще помоля господин Добрев в Министерството да се персонализират отговорните лица за това, защото ние променихме Закона за рибарството и аквакултурите в консенсус с всички политически групи по всички текстове. Това дойде сутринта, но аз трябваше да пътувам и нямаше как да остана. Прав сте, господин Абазов.
Господин Добрев, смятам, че трябва да вземете мерки и да ни информирате.
Колеги, има ли други изказвания?
Ако няма, който е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, от 20 юни 2018 г., моля да гласува.
За – 11, против – 8, въздържали се – няма.
Приемаме на първо четене Законопроекта.
Наистина и моето желание е да нямаме такива законопроекти. По всичко, което досега сме минали в този мандат, знаете, че съм правила опити за пълен консенсус, защото смятам, че земеделието е важно. Така че и аз да се обърна към колегите от Министерството, да се надяваме да нямаме други такива случаи. А и аз, ако знаех, какво ще възникне, откровено казано, едва ли щях да бъда толкова съпричастна за внасянето му.
Минаваме към трета точка по искане на заместник-министър Атанас Добрев да ни информира за днешното
РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА МЕРКИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ ОТНОСНО „АФРИКАНСКА ЧУМА“ ПО СВИНЕТЕ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На оперативно съвещание днес Министерският съвет одобри план за необходими мерки, които следва да се одобрят и финансират за предотвратяване на болестта „африканска чума“ по свинете на територията на Република България.
Тъй като отново отваряме темата, приети са законодателни промени в закони, които ще са по-нетрадиционни – отново говорим за превенция, тъй като „африканската чума“ наближава България. Всички знаете докъде е стигнала – няма да изброявам колко на брой са огнищата. Има над три огнища по дивите свине на делтата на река Дунав.
Ще Ви запозная с доклада, който днес беше представен от министъра на земеделието, храните и горите пред Министерския съвет.
„Уважаеми дами и господа народни представители! „Африканската чума“ по свинете е силно заразно вирусно заболяване по домашните и дивите свине. Заболяването се предава директно чрез контакт между болни и здрави животни и индиректно – чрез контакт със замърсени с вируса материали и повърхности, помещения, транспортни средства, дрехи; чрез поглъщане на заразени фуражи и основно чрез хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти.
„Африканската чума“ по свинете при домашните и дивите свине се проявява с висока смъртност, липсва лечение и ваксина. Веднъж проникнала в дадена държава болестта оказва значително негативно въздействие върху търговията, поминъка на свиневъдите и ловното стопанство. Изкореняването й е изключително трудно и при дивите свине може да отнеме години, поради което превантивните дейности и готовността за ранно откриване и предприемане на спешни мерки са най-ефективната мярка за борба със заболяването и контролът с оглед опазването популацията на домашни свине.
При липсата на ваксини или лечение на заболели животни единственият начин да се контролира заболяването в засегнатите територии е тотално унищожаване на заразените и контактните животни и прилагането на строги мерки за ограничаването на придвижването на свине или продукти, добити от тях.
Първият случай на „африканска чума“ по свинете е докладван в Кения през 1921 г., а през 2007 г. е регистриран първият случай в Грузия. В периода 2007 г. – 2016 г. се вижда, че болестта за период от девет години се е разпространила в 11 държави. Така само за девет месеца през 2014 г. заболяването проникна последователно в Литва при диви свине на 5 км. от границата с Беларус; в Полша при диви свине на 900 м. от границата с Беларус; в Латвия през 2014 г. при диви свине непосредствено на границата с Беларус; в Естония отново при диви свине на 6 км от латвийската граница.
Опитът на Латвия и Литва показва, че се прилага пасивен и активен надзор. От 2013 г. до момента се изпълнява Програма за обучение на ловци.
През 2014 г. е започнало провеждане на кампания за повишаване на осведомеността на обществото. Предоставя се финансово възнаграждение при уведомяване за намерени мъртви диви свине от лятото на 2014 г. и за намиране и обезвреждане на труп на дива свиня от 2015 г. Наложени са ограничения за движение на месо и месни продукти. Поддържа се постоянно сътрудничество с Държавната служба по горите чрез месечни доклади, събрани от ловците, документи от официалните ветеринарни лекари за всяка отстреляна дива свиня и се налагат административни санкции и ограничения за лов при неспазване на разпоредбите.
Към момента в Германия няма установени случаи на болестта, но са в повишена готовност да предотвратят тежките икономически последици. Те са предприели няколко превантивни мерки: ограничено е движението на пътници и превозни средства в райони с висок риск; ограничено и забранено е използването на земеделски площи, като забрана за прибиране на реколтата; извършва се по-интензивен лов от лица, различни от онези, които имат право да упражняват ловни права; променен е федералният Закон за лов, с който се дава на федералните провинции възможност да определят изключения за извършване на ловна дейност по време на размножителен период.
Мерките, които всички държави членки прилагат към момента с цел предотвратяване на заболяването и намаляване на риска от неговото разпространение, са свързани с редовно обучение на служителите на митниците във всички засегнати държави членки. Поставени са информационни табели на гранично контролно пропускателни пунктове, предоставят се информационни листовки за общи правила за въвеждане на продукти от животински произход за лична консумация от пътуващите; контролира се личният багаж на пътниците от граничните служители, които се тестват – конфискуваните месни продукти за наличието на вирус на „африканска чума“ по свинете.
Към момента, въпреки предприетите мерки, заболяването е широко разпространено сред дивите свине, които са основният резервоар и източник на зараза за домашните свине.
През 2017 г. бяха обявени и първите случаи на „африканска чума“ по свинете в Чехия и Румъния. От началото на месец юни 2018 г. е обявено и първото огнище при дивите свине в Румъния, като най-рискови за проникването на заболяването у нас се очертават пограничните територии с Румъния, в която вече има констатирани 49 огнища на заболяването от началото на годината. За последните две седмици са обявени нови 45 огнища, две от които са при дивите свине; 44 огнища, включително двете огнища при дивите свине, са в регион Тулча, който е разположен в делтата на река Дунав. Особено притеснително е обстоятелството, че разстоянието по права линия до северната граница с Република България е по-малко от 200 км.
За предприемането на конкретни мерки и действия за превенция на заболяването с цел намаляване на икономическите загуби в сектор „свиневъдство“ от голямо значение е познаването на особеностите в сектора. Свиневъдният сектор в страната е добре структуриран и специализиран, което е предпоставка за устойчивото му и стабилно развитие. Свиневъдството е един от най-динамичните отрасли на животновъдството – с 34% от общо произведеното в страната месо, свинското е едно от най-консумираното. Структурата на фермите е от типично индустриален вид, а изискванията на Европейския съюз за хуманно отношение към свинете са довели до окрупняване на сектора. В 59 индустриални обекта в цялата страна се отглеждат 386 842 свине, което представлява 86% от общия им брой.
Свиневъдството е съсредоточено основно в три района на страната: Северен Централен, Североизточен и Югоизточен, където се отглеждат приблизително 88,1% от общия брой свине. Предвид факта че основният процент на свинете в България е съсредоточен в индустриални ферми, в случай на нахлуване на заболяването, секторът ще претърпи огромни загуби. В индустриалните ферми, разположени в Северна България – най-рисковият регион, размерът на инвестициите, вложени в изграждането, оборудването, заедно със стойността на животните, възлиза на 264 млн. 397 хил. 179 лв. Загубите за свиневъдния бизнес – преки и косвени, в национален мащаб биха достигнали приблизително 0, 5 млрд. лв.
Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по горите и Центърът за оценка на риска по хранителната верига работят в тясно сътрудничество като до момента са проведени редица семинари и обучения, работни групи, и са извършени предварителни прогнозни изчисления за необходимите средства в резултат на анализ на структурата на свиневъдния сектор в България.
Българската агенция по безопасност на храните, като компетентен контролен орган, изпълнява Програмата за надзор и контрол на болестта „африканска чума“ по свинете в България през 2016 – 2018 г., и извършва засилен контрол за увеличаване на мерките за биосигурност в свиневъдните обекти.
Изготвен е план за действие за съхранение на източнобалканската порода свине при възникване на заболяването „африканска чума“ по свинете на територията на Република България с оглед на нейния специфичен начин за отглеждане и нейното значение като възможен мост за предаване на болестта между дивите и домашните свине.
Министерството на земеделието, храните и горите изготви два плана със стратегически мерки за предотвратяване на появата на „африканска чума“ по свинете и мерки, които да се предприемат след евентуално проникване на заболяването на територията на страната. Мерките, които следва да се предприемат в спешен порядък са: засилен граничен контрол на движението на живи животни и личен багаж на пътниците, пристигащи на територията на страната; засилени мерки за биосигурност в свиневъдните обекти; редуциране плътността на популацията от дива свиня на територията на Република България; организиране и провеждане на лабораторен контрол; законодателни промени в сроковете за групов лов на дива свиня – промените трябва да обхванат периода до започване на ловния сезон през 2018 г., като се разреши лов на гонки в един работен ден и в почивни и празнични дни.
С оглед на усложнената обстановка на територията на цяла Европа и за изпълнение на плана с мерки за предотвратяване на появата на „африканска чума“ по свинете на територията на Република България ще се одобрят и допълнителни средства по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите, Агенцията по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по горите. За изпълнение на плана ще е необходимо да се предприемат мерки след евентуално проникване на заболяването на територията на страната. Министерството на земеделието, храните и горите ще представи допълнителен анализ за още допълнителни средства, които ще бъдат необходими.
Днес Министерският съвет прие този доклад на оперативно заседание, поради което Ви запознавам с доклада на министъра, особено с пета мярка, която касае законодателни промени. Говорим за промени в сроковете за групов лов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, въпроси към господин Добрев?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Имам предложение. Всъщност предложението не е мое. При едно от посещенията ми в моя избирателен район – Русе, имах среща с ловни дружинки, откъдето получих тази идея. Тъй като в случая господин Добрев, който докладва решението на Министерския съвет, но в същото време се явява отговорен за горската политика в Министерството, нашите ловни дружинки подсказаха идеята, че голяма опасност за разпространението на тази болест са така наречените берачи на трюфели.
Първо, не са местни, а пътуват. Това означава, че живеят на едно място, а пък берат трюфели на друго, което означава, че могат да носят зараза от един район в друг. Това са Шуменска, Разградска, Русенска и Силистренска области дори и Добричка. Това са районите, в които обикалят за трюфели. Събирането на въпросните трюфели става с кучета, които също са евентуални преносители на заразата. Тъй като тези хора и кучета ходят в много райони, неизвестно къде в цяла Североизточна България и са непредвидими къде нощуват и къде берат трюфели на другия ден, опасението на ловците и риболовците от Русенска област са, че те също могат да се явят преносители на тази зараза. Разрешението за бране на трюфели се дава също от Министерството на земеделието, храните и горите, идеята им е в списъка от дейности, нашата Агенция по горите да ограничи разрешаването за влизането в горите за бране на трюфели. Това ми е предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Получихме нова допълнителна мярка за предотвратяване на появата на „африканска чума“ по свинете – да се вземе предвид за законодателната инициатива.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Като вносител на първия Законопроект в тази посока предложихме точно тази превенция. След като, така да се каже, чумата вече чука на нашата врата и както господин Добрев каза, че в Германия има дори приемни за тази дейност – отстрел на прасета, дали Министерството е осигурило финансиране по тази част?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Добрев прочете – има гласувани 4 млн. 914 лв. допълнително по бюджета на Изпълнителна агенция по горите…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Говоря за отстрела.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всичко това е включено.
Колеги, други въпроси към заместник-министъра?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Това не ми е точно в най-любимата тема, но, първо, искам да подкрепя колегата Абазов. Мисля, почти съм сигурна, че трюфелите не са обект на каквато и да е регулация или контрол – никъде, което означава, че в наредбите за възлагане на дейности трябва да има регламентация, която да създава ред.
Един научен въпрос: как ще запазите генофонда източнобалканската свиня? В края на краищата има риск в тази ситуация, и трябва да се вземат специални мерки, за да се запази генофондът, да бъде съхранен. В Средец има опитна станция, а във Варненско знам, че е място, което също е обособено като…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И в Шумен има.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въпросът е за генофонда.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че генетичен материал е взет от източнобалканската и се съхранява. Мисля, че тези неща са направени, но колегата Цветан Димитров ги движи, аз съм по горската и ловната част, а той движи по ветеринарната.
В следващо заседание, ако искате може и по-подробно да направим, след като тръгнат някои от тези законодателни инициативи. За трюфелите, да Ви кажа, стои в закона и може би тук е мястото да се отвори примерно Закона за горите, където има недървесните видове. Трюфелът е нов вид гъба, който при последните промени не е изведен на отделен ред и стои общо като недървесен вид продукт от гората, а по коренно различен начин се добива, отколкото дали е гъба, липа или някакъв вид билка. Както господин Абазов каза, открива се с кучета и наистина този нов вид гъба по нов начин се добива и по нов начин се пътува из страната. Всяко нерегламентирано движение в този опасен период наистина е потенциална заплаща, защото ние не знаем – може и в Румъния да ходи и в техните гори да добива трюфел, а ние нямаме информация в интерес на истината. Резонно е това предложение и ще го вземем предвид.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други въпроси към заместник-министъра.
Тук присъстват и колеги от Националния ловно рибарски съюз. Желаете ли да вземете думата.
Заповядайте.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, председател съм на Управителния съвет на Националното сдружение.
Благодаря Ви, че бяхме поканени, и можем да изкажем и нашата позиция, която, първо, искам да заявя, че подкрепяме усилията на Министерството за справяне с този проблем, който е изключително сериозен.
По повод законодателните промени, които са необходими, по наша оценка е важно да се работи и в посока даване правомощия и на министъра на земеделието, храните и горите при определени условия да променя сроковете за ловуване. Ако погледнем статистически ползването на дивата свиня, над 95% от реализирания отстрел става по линия на груповото ловуване. В Закона за лова груповото ловуване започва от 1 октомври и приключва във втората неделя на месец януари и министърът има правото временно да ограничава и да забранява този срок. Няма право да го променя във времето.
Аз лично имам опасения, че индивидуалното ловуване, което по смисъла на Закона е възможно да бъде провеждано на територията на страната, няма да донесе необходимата ефективност, която е важна за бързо намаляване на плътността на дивите свине на територията на страната.
В тази връзка бихме приветствали, ако се работи в посока разширяване правомощията на министъра в тази част. От друга страна, изказвам притеснение не само по отношение запазване на генофонда на източнобалканските полудиви свине, които се отглеждат традиционно в Източна България, а и по това, че голяма част от тях безконтролно пашуват в горските територии. Те поддържат висока плътност в тези места и навлизането на заболяването там много бързо ще се разнесе в тези региони. В тази връзка апелирам към Министерството най-вече, ако може да се вземат мерки в тази посока и тези животни да бъдат поставени под контрол в помещения и съоръжения, където може да се контролира тяхната численост и да бъдат поставени под карантина.
Не на последно място, апелирам към повече превантивни мерки, насочвани към ограничаване на механичните преносители на заболяването. Като механичен преносител се явява и популацията на хищниците, която в България е с изключително високи стойности и при лисицата, и при чакала, дивата котка, която е защитен обект, и при другите видове. Преди десетина години съществуваше практика и държавата изплащаше премии за отстрел на хищници, което беше значителен стимул за ловците да регулират тяхната численост. Ако бъде възстановена тази практика и то превантивно, смятам, че популацията на тези видове е възможно да бъде регулирана и намалена до степен, в която да не благоприятстват механичното пренасяне и по-бързото разпространение на вируса, ако и когато дойде на територията на България.
Друго, свързано е с изследването на „африканската чума“ и трихинелозата по свинете. Може би почти всички сте запознати, че трихинелозата е паразитно заболяване, което се среща по хищните видове и дивата свиня го пренася, заразява човека. В миналото около 6% от заразените с трихинелоза са приключвали летално, тоест заболяването е сериозно. Това заболяване подлежи на медикаментозно лечение. Проблемът е, че в момента България е на първо място в Европа по брой заболели от трихинелоза всяка година, като ние сме с 14 пъти над следващия в класацията – Румъния. Основна причина за това състояние според нас е, че преди няколко години, след като влезе в действие Регламента на Европейския съюз, с който беше указано, че изследвания за трихинелоза следва да бъдат извършвани единствено по ензимен метод, който дава най-голяма достоверност и най-голяма сигурност в изследванията. Много малка част от лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните, които са във всеки областен град, бяха акредитирани да извършват такива изследвания по този метод. Тези шест, седем или осем лаборатории, които в момента оперират на територията на страната, пак казвам, към БАБХ не са равномерно териториално разпределени. Имам областни центрове, в които такива лаборатории няма. До мен е председателят на Сдружението в Кърджали – за съжаление, няма такава лаборатории. Това принуждава ловците или да пътуват стотици километри в масовия случай, или да изберат по-лесния за тях вариант – да се доверят на някой местен ветеринар, или на човек, който има такова образование и има в дома си микроскоп. Това обаче крие голям риск, защото грешката при тези методи е много висока. Имаме взривове на заразяване не само то ловци, но и от техните близки и семейства. Считаме за изключително важна превантивна мярка за опазване здравето на българските граждани да се предприемат стъпки от страна на Агенцията по безопасност на храните и бъдат акредитирани такива лаборатории най-малкото във всеки областен град. Има обучени специалисти, има лаборатории, необходимо е акредитация и осигуряване на някакви консумативи.
Апелът ми е за съдействие в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Освен да кажа, че ще информираме доктор Дамян Илиев за Вашето искане, тъй като то е отправено към него по повод привеждането на лабораториите във всеки областен град в състояние, в което да извършват тази услуга, доколкото разбирам.
Колеги, други въпроси има ли към заместник-министър Добрев?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Интересуваме едно нещо, тъй като и господин Василев е тук: как стои въпросът с гургулицата, ловът на гургулица? Доколкото знам, Европейският съюз иска да го забрани. Какво е нашето становище и виждане по въпроса? Господин Василев е тук, ако може. Това исках извън темата.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви за поставения въпрос.
Гургулицата е ловен обект в България. Ловува се от повече от 120 години. За съжаление, след последните две селскостопански политики в цяла Европа се констатира значително намаляване на популацията на гургулица. Има два основни миграционни пътя в Европа – източният, който преминава през територията на Румъния, България, Гърция и западният миграционен път, който засяга Австрия, Франция, Испания и Италия.
По западния миграционен път констатираното намаление на популацията е с близо 80%. В тази връзка Европейската комисия чрез план за управление на популацията на вида на територията на Европейския съюз започна инициатива като в плана по изрично настояване на Европейската комисия се съдържа въвеждане на временен мораториум върху лова на гургулица.
България, Франция и Кипър категорично възразиха срещу това, защото популацията на гургулицата в България е стабилна и отчетеното ползване, което ежегодно се отчита, е в относително постоянни нива за последните десет години, тоест проблем с намаляване на гургулицата нямаме.
Не би могло да стане промяна в Директивата за птиците, защото срокът за нейното ревизиране приключи. Там промяна не може да има. Гургулицата е ловен обект по смисъла на Закона за лова, тоест забрана би могло да бъде направена и наложена или чрез промяна в Закона за лова в тази негова част, за което смятам, че няма основание и Ви моля да не се подкрепя такава промяна.
Другият вариант е, чрез заповед на министъра, за която също трябва да има достатъчно обоснованост, за да бъде наложена.
Притеснително е положението с гургулицата в Европа, в България за момента и за тази година данните категорично сочат, че популацията е достатъчно дори е много по-добра отколкото в последните няколко предходни години.
И последно, надявам се всички да сте получили покани – тази събота нашата организация отбелязва тържествено 120 години от нейното основаване. Всички сте поканени и искрено ще се радваме, ако Ви видим на празника ни в град Карлово – национален ловен събор, на който очакваме между десет и петнадесет хиляди симпатизанти и членове на организацията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли?
Благодаря за вниманието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 36
На 27 юни, сряда, 2018 г. от 13,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802-01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г. – второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Имаме кворум – откривам заседанието.
Сменихме часа предвид по-ранното свършване на пленарното заседание и по искане на колегите от БСП, подчертавам го, защото някои пристигат в момента, да не правим проблем, тъй като сменихме часа.
Уважаеми колеги, съгласно съобщението на Комисията по земеделието и храните днешното редовно заседание е обявено да се проведе при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 802-01-20, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2018 г. – второ гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – първо гласуване.
Уважаеми колеги, давам си думата за нови предложения.
По искане на заместник-министър Атанас Добрев предлагам да включим в дневния ред нова точка – трета:
3. Представяне на план за необходими мерки, които следва да се одобрят и финансират за предотвратяване появата на болестта „африканска чума“ по свинете на територията на Република България.
Този план е приет от Министерския съвет днес на оперативно съвещание – господин Добрев да запознае членовете на Комисията по земеделие и храни, предвид че част от тези мерки включват и законодателни инициативи.
Колеги, има ли други предложения за днешния дневен ред? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за приемане на предложената нова – точка трета, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване целия дневен ред на днешното заседание на Комисията по земеделие и храни от трите точки.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Днешният дневен ред е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА, № 802-01-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 1 ЮНИ 2018 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, докладът Ви е представен. По доклада има постъпили предложения между първо и второ четене от един народен представител, които предлагаме да се подкрепят – съгласувани са с Министерството на земеделието, храните и горите и с Министерството на образованието.
В тази връзка правя процедурно предложение текстовете да ги гласуваме анблок. Запознавайки се с работния доклад не видях текстове, предложения, по които следва да има дебат.
Има ли обратно процедурно предложение на моето? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от мен процедурно предложение текстовете на Комисията в окончателна редакция за приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и принципната подкрепа на направените предложения между първо и второ четене да бъдат гласуване анблок.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Уважаеми колеги, предлагам да приемем и да гласуваме текстовете в окончателната редакция на Комисията на Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, принципната подкрепа на предложенията от народен представител между първо и второ четене и редакцията на § 12, който единствен ще изчета, тъй като това е дадена правно-техническа редакция от „Финални текстове“ в Народното събрание.
„§ 12. В глава трета се създава чл. 10г:
„Чл. 10 г. (1) Условията и редът за регистрация на превозни средства за всякакви терени, различни от тези от категория L7EB съгласно регламент ЕС 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- или четириколесни превозни средства и на многоцелеви извънпътни превозни средства за транспортиране на хора и товари се определят с Наредбата по чл. 11, ал. 9.
(2) Превозните средства по ал. 1 могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване по ред, определен с Наредбата по чл. 140, ал. 6 от Закона за движението по пътищата“.“
Въпроси и други предложения има ли? Ако няма, подлагам на гласуване току-що цитираните текстове.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът единодушно на второ четене в Комисията по земеделие и храни. Благодаря.
Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ, № 854-01-57, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЙОРДАН АПОСТОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 ЮНИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Уважаеми колеги, на заседанието, което беше свикано извънредно миналата седмица по повод настояване на Министерството на земеделието, храните и горите за приемане на тези текстове, гласуването е било отложено предвид възникналия дебат.
В тази връзка моля по въпросите, които са повдигнати на предходното заседание, миналата седмица, и не са получили отговор, представител на Министерството на земеделието, храните и горите, което е автор на тези текстове, да даде съответните пояснения.
Заповядайте, господин Марков.
ЮЛИАН МАРКОВ (Директор на дирекция „Морско дело и рибарство): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Във връзка с направените предложения за Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите на предишното заседание поехме ангажимент да представим обобщена позиция под формата на становище на Министерството на земеделието, храните и горите по така предложените текстове, с което становище Вие сте запознати.
Мисля, че в предишното заседание не останаха въпроси, на които да няма отговори. Единственото, което искам да подчертая, е, че организациите на производителите в областта на рибарството и аквакултурите или по-скоро на продукти от рибарство и аквакултури са един от основните стълбове на общата политика в областта на рибарството и на общата организация на пазарите за продукти от риболов и аквакултури. В този смисъл ние като държава – членка е необходимо спешно да предприемем действия, така че да имаме именно в този смисъл организации и асоциации на организации между браншови организации. До момента в България такива организации няма, признати по смисъла на Регламент 1379.
Тъй като това е един от основните стълбове в общата политика в областта на рибарството, е предвидено и финансиране от Програмата за морско дело и рибарство съгласно чл. 68 за създаване на организации на производители и съгласно чл. 66 за изпълнение на планове за производство и предлагане на пазара.
Именно това наложи колкото е възможно по-спешно и по-наложително да се разгледат всички неизяснени въпроси, и националното ни законодателство да се приведе в пълно съответствие с изискванията на Европейската комисия и на Европейския Регламент 1379.
Готов съм да отговоря на всякакви въпроси. Искам само да допълня, че внимателният анализ на направените предложения вероятно ще наложи между първо и второ четене да се внесат съвсем незначителни предложения, свързани с организациите на производителите, асоциациите на производителите и междубраншовите организации, за да не се създава напрежение и проблеми в бранша.
На няколко места в Закона за рибарството и аквакултурите са описани дейности и функции, свързани с организациите на производителите, техните права и възможности за участие в изпълнението на тези дейности. Именно това ще бъде допълнено, тъй като в стария текст фигурират старите форми на професионалните организации, които ние изменяме с тези няколко текста. Това е, което ще се предложи – там, където има посочени професионални организации, да бъдат заменени с организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, въпроси към Министерството?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги!
Мисля, че този законопроект можеше да бъде много елементарен, много семпъл, ако колегите бяха предложили само едно изменение: навсякъде, където е записано Регламент (ЕО) 2003/2003, да се чете „Регламент (ЕС) 2013“ и всичко приключваше.
Не мога да разбера, защо е тази бързина едва ли не от днес за утре. Текстовете са обширно описани в сега действащия Закон – как се учредяват такива организации на производители. Съгласен съм само с едно нещо – да, така разписаните текстове не са по новия Регламент (ЕС) 2013, а са по Регламент (ЕО) 2003/2003. Навсякъде в думичките, където пише „Регламент 2003“, ако бяхме написали „да се счита 2013“, въпросът щеше да бъде решен. Твърдения от рода: сега действащият Закон не дава възможност да се създават организации на производителите, не е вярно. Чл. 10 достатъчно обширно описва начина, по който се създават тези организации. Напротив, сега предлагаме министърът да има право да утвърждава организации на производители, дори не посочват и по кой регламент.
Колеги, след точката пишете: „по Регламент (ЕС) 2013“, за да не се бъркаме.
Това, което каза колегата Марков – не мога да разбера, защо препратките са към общия Закон за организация на браншови организации на производители в земеделието, при условие че Регламент (ЕС) 2013, определя друг ред за рибарите.
Вижте, не съм против това, което предлагат колегите – че трябва да има ред, по който да се признават организации на производителите. Много по-ясно щеше да бъде: прилагаме Регламент 2013, където всичко е описано много коректно и конкретно. Това, което сега предлагате, не внася допълнителна яснота.
Моля, вносителите, да редактират в този смисъл предложенията си, а не да препращат към Закона за земеделските производители, за организациите на земеделските производители, при условие че Регламент (ЕС) 2013, който се цитира, всъщност регламентира организацията и създаването на организации на производители специално при рибарите. Ако спазваме Регламент 2013, мисля, че ще решим въпроса. Предлагам такъв подход.
Пак повтарям: не съм против предложението по принцип, като идея. Малко несполучливо подходихте в предлагането и в текстовете. Обширно описани текстове ги заменяме с едно изречение, което е твърде неясно.
Друго, смятам, че с този законопроект изземваме определени функции, които досега бяха приоритет на Изпълнителната агенция по рибарство. Ако Министерството е решило да взима отговорностите на Агенцията и да ги привлича в дирекцията на Министерството, това е друг въпрос. Но обявете го, кажете: ние нямаме вяра в нашата Агенция, взимаме тези дейности при нас. В този смисъл регистрите няма да се правят и публикуват в ИАРА, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури няма да се занимава с браншовите организации – това, което предлагате в чл. 16 и чл. 29, ако това е политиката на Министерството. Разбира се, отговорността и решенията са техни, но обявете, кажете: дейности, които досега бяха приоритет на Агенцията, ги взимаме в Министерството и Министерството ще се занимава, както примерно идеята те да рамкират проектите, те да се занимават с тях. С мотива, че сме много закъснели едва ли не ще загубим пари – колеги, ние сме безвъзвратно закъснели в Програмата „Рибарство“, загубили сме толкова много пари, толкова много сме закъснели, така че с ден, два напред или назад няма да се поправят пропуските, направени във времето. Молбата ми е да обмислим семпъл текст, който да реши проблема, всъщност да се обосновем на Регламент 2013, където много подробно са описани процедурите.
Разберете, обществото има чувствителност към тези теми, особено след злополучната наредба за училищното мляко и училищния плод. Сега с тези ходове не успокояваме обществото, напротив, предизвикваме още по-голямо напрежение, защото например няма становище от Министерството на земеделието, няма становище от ИАРА, няма становище от отдела във Фонд „Земеделие“ и най-важното – няма становище от нито една браншова организация.
Колеги, правим Закон, който касае браншовите организации и нямаме нито едно становище от браншови организации – те са много в сектора. Какво мисли браншът – няма. Ако ще правим тази наредба, както за училищното мляко и училищния плод?! Разберете, има притеснение сред обществото! С този ход не успокояваме положението.
Ако бяхте дошли с предварително обсъждане на бъдещата наредба или със становище на асоциациите, тогава щяхме да сме в по-комфортната ситуация: да, разговорите са водени, наредбата е ясно горе долу как ще изглежда. Сега даваме право на министъра да направи наредба, която, между другото, в стария текст, също е дадено правото да прави наредба. От тук нататък излиза извън контрола на парламента и на народното представителство. В един хубав ден да не се окажем в същата ситуация като наредбата за училищния плод и училищното мляко, защото знаете какво развитие имаше. Не е добре за никого.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Като председател на Комисията искам да кажа, че днес дойде становище от Министерството на земеделието, храните и горите. Предполагам, че колежките по-късно са го пуснали по мейла.
По повод на поставените от Вас въпроси и доводи, в голямата им част ги споделям. Искам да призова Министерството на земеделието, храните и горите в редакциите, които готви за второ четене, да се съобрази с направената бележка от господин Абазов за редакционни поправки.
Второ, по принцип смятам, че наистина е грешка да се правят промени, които касаят регулации на организации на производители, на междубраншови организации и признаването им, без да е минал общественият дебат.
Молбата беше огромна и по спешност ми бе предадена от колега, поради което и аз съм се подписала, като в същото време тече обществено обсъждане за изменение на Закона за общата организация на производителите, което приключва на 30 юни.
В този смисъл съгласно и според процедурата за приемане на първо четене на този закон в залата и приемането от Министерския съвет на изменението на Закона за организациите на производители, ако има застъпване, разбира се, ще се синхронизират текстовете. Наистина не е добре в бъдеще да правим такива бързи и спешни поправки, които биха предизвикали недоверие у някои, та дори и неоснователно.
Вече сме стигнали до някъде, предвид и че общественото обсъждане по основния закон приключва на 30 юни, тъй като съгласно данните от общественото обсъждане, той е минал две срещи с браншовите организации и всичко, което е заложено в него, е съгласувано със сектора в България, за мен той не трябва да бъде водещ във философията и политиките, които да приемем. Мисля, че тук трябва да има съгласуване. Те ще съвпаднат и с първо четене.
Искам да помоля колегите от Министерството да се съобразят с тези бележки.
Други изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, миналата седмица направихме обсъждане на Законопроекта. Бяха поставени въпроси, част от тях имат отговор, но няма да подкрепим Законопроекта във вида, в който се предлага в момента.
Между първо и второ четене ние също ще дадем предложения с цел наистина да се получат предложения, които да създадат предпоставки за тези, които могат и разбират, да утвърждават организациите на производители, а също така и отговорността да бъде тяхна. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Вземам повод от последните думи на колежката Бъчварова за отговорността. Моят въпрос е към вносителите: казусът, който възникна миналата сряда, в 11, 20 ч. – споменавам часа, в който е входиран в Деловодството, ли възникна този казус? Вносителите тогава ли разбраха, че има такъв проблем? Законът за рибарството и аквакултурите беше отворен в периода месеците април – юни. Ако тези текстове бяха предложени в Закона за изменение и допълнение, свързан с по-големите правомощия на инспекторите в ИАРА, наказанията и така нататък, нямаше да има никакво напрежение.
Моята молба е да се персонализира отговорността на лицето, което е проспало момента и не е свършило работата, което всъщност предизвика това напрежение. Това се знае от 2013 г. Регламент (ЕС) 2013 не е имплементиран в българското законодателство пет години.
Законът за рибарството и аквакултурите е отворен по някаква щастлива случайност три месеца преди днешния ден. Когато има десетки промени в Закона за рибарството и аквакултурите, свързани с другата идея, какъв беше проблемът тези неща да влязат в Закона – предното издание, а не още преди да е изсъхнало мастилото на предния Закон за рибарството и аквакултурите да правим пълен абсурд в българската парламентарна практика – да вкарваме още един Закон за изменение и допълнение на закон, който, ако направя още по-точна справка, ще се окаже, че в пленарната зала дори не е гласуван предният Закон за рибарството, в Деловодството постъпва още един закон за изменение и допълнение по същия закон.
Кое е лицето, проспало този момент и което докара до напрежение в Комисията по земеделие и храни, въобще в цялото българско общество да се коментират тези неща в негативен план? Личната ми идея и желание е Министерството на земеделието, храните и горите и всичките му действия да не се коментират в негативен план.
Господин заместник-министър, въпросът ми е към Вас: защо се стигна дотук? Определете лицето, субекта, който докара до това състояние – да се водят тези разговори на тон, който е нетипичен за Комисията, особено, госпожо Председател, когато Ви нямаше.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Абсолютно сте прав в бележката Ви. Вносителите, сред които съм и аз, като подкрепящи политиката на Министерството и аз като представляващ мандатоносител, откликнахме на молба, за което бях уведомена на сутринта от колегата Апостолов с мотиви за извънредна спешност на Министерството – това е самата истина като технология.
Абсолютно сте прав, че това не бива да се повтаря и ще помоля господин Добрев в Министерството да се персонализират отговорните лица за това, защото ние променихме Закона за рибарството и аквакултурите в консенсус с всички политически групи по всички текстове. Това дойде сутринта, но аз трябваше да пътувам и нямаше как да остана. Прав сте, господин Абазов.
Господин Добрев, смятам, че трябва да вземете мерки и да ни информирате.
Колеги, има ли други изказвания?
Ако няма, който е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, от 20 юни 2018 г., моля да гласува.
За – 11, против – 8, въздържали се – няма.
Приемаме на първо четене Законопроекта.
Наистина и моето желание е да нямаме такива законопроекти. По всичко, което досега сме минали в този мандат, знаете, че съм правила опити за пълен консенсус, защото смятам, че земеделието е важно. Така че и аз да се обърна към колегите от Министерството, да се надяваме да нямаме други такива случаи. А и аз, ако знаех, какво ще възникне, откровено казано, едва ли щях да бъда толкова съпричастна за внасянето му.
Минаваме към трета точка по искане на заместник-министър Атанас Добрев да ни информира за днешното
РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА МЕРКИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ ОТНОСНО „АФРИКАНСКА ЧУМА“ ПО СВИНЕТЕ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На оперативно съвещание днес Министерският съвет одобри план за необходими мерки, които следва да се одобрят и финансират за предотвратяване на болестта „африканска чума“ по свинете на територията на Република България.
Тъй като отново отваряме темата, приети са законодателни промени в закони, които ще са по-нетрадиционни – отново говорим за превенция, тъй като „африканската чума“ наближава България. Всички знаете докъде е стигнала – няма да изброявам колко на брой са огнищата. Има над три огнища по дивите свине на делтата на река Дунав.
Ще Ви запозная с доклада, който днес беше представен от министъра на земеделието, храните и горите пред Министерския съвет.
„Уважаеми дами и господа народни представители! „Африканската чума“ по свинете е силно заразно вирусно заболяване по домашните и дивите свине. Заболяването се предава директно чрез контакт между болни и здрави животни и индиректно – чрез контакт със замърсени с вируса материали и повърхности, помещения, транспортни средства, дрехи; чрез поглъщане на заразени фуражи и основно чрез хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти.
„Африканската чума“ по свинете при домашните и дивите свине се проявява с висока смъртност, липсва лечение и ваксина. Веднъж проникнала в дадена държава болестта оказва значително негативно въздействие върху търговията, поминъка на свиневъдите и ловното стопанство. Изкореняването й е изключително трудно и при дивите свине може да отнеме години, поради което превантивните дейности и готовността за ранно откриване и предприемане на спешни мерки са най-ефективната мярка за борба със заболяването и контролът с оглед опазването популацията на домашни свине.
При липсата на ваксини или лечение на заболели животни единственият начин да се контролира заболяването в засегнатите територии е тотално унищожаване на заразените и контактните животни и прилагането на строги мерки за ограничаването на придвижването на свине или продукти, добити от тях.
Първият случай на „африканска чума“ по свинете е докладван в Кения през 1921 г., а през 2007 г. е регистриран първият случай в Грузия. В периода 2007 г. – 2016 г. се вижда, че болестта за период от девет години се е разпространила в 11 държави. Така само за девет месеца през 2014 г. заболяването проникна последователно в Литва при диви свине на 5 км. от границата с Беларус; в Полша при диви свине на 900 м. от границата с Беларус; в Латвия през 2014 г. при диви свине непосредствено на границата с Беларус; в Естония отново при диви свине на 6 км от латвийската граница.
Опитът на Латвия и Литва показва, че се прилага пасивен и активен надзор. От 2013 г. до момента се изпълнява Програма за обучение на ловци.
През 2014 г. е започнало провеждане на кампания за повишаване на осведомеността на обществото. Предоставя се финансово възнаграждение при уведомяване за намерени мъртви диви свине от лятото на 2014 г. и за намиране и обезвреждане на труп на дива свиня от 2015 г. Наложени са ограничения за движение на месо и месни продукти. Поддържа се постоянно сътрудничество с Държавната служба по горите чрез месечни доклади, събрани от ловците, документи от официалните ветеринарни лекари за всяка отстреляна дива свиня и се налагат административни санкции и ограничения за лов при неспазване на разпоредбите.
Към момента в Германия няма установени случаи на болестта, но са в повишена готовност да предотвратят тежките икономически последици. Те са предприели няколко превантивни мерки: ограничено е движението на пътници и превозни средства в райони с висок риск; ограничено и забранено е използването на земеделски площи, като забрана за прибиране на реколтата; извършва се по-интензивен лов от лица, различни от онези, които имат право да упражняват ловни права; променен е федералният Закон за лов, с който се дава на федералните провинции възможност да определят изключения за извършване на ловна дейност по време на размножителен период.
Мерките, които всички държави членки прилагат към момента с цел предотвратяване на заболяването и намаляване на риска от неговото разпространение, са свързани с редовно обучение на служителите на митниците във всички засегнати държави членки. Поставени са информационни табели на гранично контролно пропускателни пунктове, предоставят се информационни листовки за общи правила за въвеждане на продукти от животински произход за лична консумация от пътуващите; контролира се личният багаж на пътниците от граничните служители, които се тестват – конфискуваните месни продукти за наличието на вирус на „африканска чума“ по свинете.
Към момента, въпреки предприетите мерки, заболяването е широко разпространено сред дивите свине, които са основният резервоар и източник на зараза за домашните свине.
През 2017 г. бяха обявени и първите случаи на „африканска чума“ по свинете в Чехия и Румъния. От началото на месец юни 2018 г. е обявено и първото огнище при дивите свине в Румъния, като най-рискови за проникването на заболяването у нас се очертават пограничните територии с Румъния, в която вече има констатирани 49 огнища на заболяването от началото на годината. За последните две седмици са обявени нови 45 огнища, две от които са при дивите свине; 44 огнища, включително двете огнища при дивите свине, са в регион Тулча, който е разположен в делтата на река Дунав. Особено притеснително е обстоятелството, че разстоянието по права линия до северната граница с Република България е по-малко от 200 км.
За предприемането на конкретни мерки и действия за превенция на заболяването с цел намаляване на икономическите загуби в сектор „свиневъдство“ от голямо значение е познаването на особеностите в сектора. Свиневъдният сектор в страната е добре структуриран и специализиран, което е предпоставка за устойчивото му и стабилно развитие. Свиневъдството е един от най-динамичните отрасли на животновъдството – с 34% от общо произведеното в страната месо, свинското е едно от най-консумираното. Структурата на фермите е от типично индустриален вид, а изискванията на Европейския съюз за хуманно отношение към свинете са довели до окрупняване на сектора. В 59 индустриални обекта в цялата страна се отглеждат 386 842 свине, което представлява 86% от общия им брой.
Свиневъдството е съсредоточено основно в три района на страната: Северен Централен, Североизточен и Югоизточен, където се отглеждат приблизително 88,1% от общия брой свине. Предвид факта че основният процент на свинете в България е съсредоточен в индустриални ферми, в случай на нахлуване на заболяването, секторът ще претърпи огромни загуби. В индустриалните ферми, разположени в Северна България – най-рисковият регион, размерът на инвестициите, вложени в изграждането, оборудването, заедно със стойността на животните, възлиза на 264 млн. 397 хил. 179 лв. Загубите за свиневъдния бизнес – преки и косвени, в национален мащаб биха достигнали приблизително 0, 5 млрд. лв.
Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по горите и Центърът за оценка на риска по хранителната верига работят в тясно сътрудничество като до момента са проведени редица семинари и обучения, работни групи, и са извършени предварителни прогнозни изчисления за необходимите средства в резултат на анализ на структурата на свиневъдния сектор в България.
Българската агенция по безопасност на храните, като компетентен контролен орган, изпълнява Програмата за надзор и контрол на болестта „африканска чума“ по свинете в България през 2016 – 2018 г., и извършва засилен контрол за увеличаване на мерките за биосигурност в свиневъдните обекти.
Изготвен е план за действие за съхранение на източнобалканската порода свине при възникване на заболяването „африканска чума“ по свинете на територията на Република България с оглед на нейния специфичен начин за отглеждане и нейното значение като възможен мост за предаване на болестта между дивите и домашните свине.
Министерството на земеделието, храните и горите изготви два плана със стратегически мерки за предотвратяване на появата на „африканска чума“ по свинете и мерки, които да се предприемат след евентуално проникване на заболяването на територията на страната. Мерките, които следва да се предприемат в спешен порядък са: засилен граничен контрол на движението на живи животни и личен багаж на пътниците, пристигащи на територията на страната; засилени мерки за биосигурност в свиневъдните обекти; редуциране плътността на популацията от дива свиня на територията на Република България; организиране и провеждане на лабораторен контрол; законодателни промени в сроковете за групов лов на дива свиня – промените трябва да обхванат периода до започване на ловния сезон през 2018 г., като се разреши лов на гонки в един работен ден и в почивни и празнични дни.
С оглед на усложнената обстановка на територията на цяла Европа и за изпълнение на плана с мерки за предотвратяване на появата на „африканска чума“ по свинете на територията на Република България ще се одобрят и допълнителни средства по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите, Агенцията по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по горите. За изпълнение на плана ще е необходимо да се предприемат мерки след евентуално проникване на заболяването на територията на страната. Министерството на земеделието, храните и горите ще представи допълнителен анализ за още допълнителни средства, които ще бъдат необходими.
Днес Министерският съвет прие този доклад на оперативно заседание, поради което Ви запознавам с доклада на министъра, особено с пета мярка, която касае законодателни промени. Говорим за промени в сроковете за групов лов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, въпроси към господин Добрев?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Имам предложение. Всъщност предложението не е мое. При едно от посещенията ми в моя избирателен район – Русе, имах среща с ловни дружинки, откъдето получих тази идея. Тъй като в случая господин Добрев, който докладва решението на Министерския съвет, но в същото време се явява отговорен за горската политика в Министерството, нашите ловни дружинки подсказаха идеята, че голяма опасност за разпространението на тази болест са така наречените берачи на трюфели.
Първо, не са местни, а пътуват. Това означава, че живеят на едно място, а пък берат трюфели на друго, което означава, че могат да носят зараза от един район в друг. Това са Шуменска, Разградска, Русенска и Силистренска области дори и Добричка. Това са районите, в които обикалят за трюфели. Събирането на въпросните трюфели става с кучета, които също са евентуални преносители на заразата. Тъй като тези хора и кучета ходят в много райони, неизвестно къде в цяла Североизточна България и са непредвидими къде нощуват и къде берат трюфели на другия ден, опасението на ловците и риболовците от Русенска област са, че те също могат да се явят преносители на тази зараза. Разрешението за бране на трюфели се дава също от Министерството на земеделието, храните и горите, идеята им е в списъка от дейности, нашата Агенция по горите да ограничи разрешаването за влизането в горите за бране на трюфели. Това ми е предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Получихме нова допълнителна мярка за предотвратяване на появата на „африканска чума“ по свинете – да се вземе предвид за законодателната инициатива.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Като вносител на първия Законопроект в тази посока предложихме точно тази превенция. След като, така да се каже, чумата вече чука на нашата врата и както господин Добрев каза, че в Германия има дори приемни за тази дейност – отстрел на прасета, дали Министерството е осигурило финансиране по тази част?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Добрев прочете – има гласувани 4 млн. 914 лв. допълнително по бюджета на Изпълнителна агенция по горите…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Говоря за отстрела.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всичко това е включено.
Колеги, други въпроси към заместник-министъра?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Това не ми е точно в най-любимата тема, но, първо, искам да подкрепя колегата Абазов. Мисля, почти съм сигурна, че трюфелите не са обект на каквато и да е регулация или контрол – никъде, което означава, че в наредбите за възлагане на дейности трябва да има регламентация, която да създава ред.
Един научен въпрос: как ще запазите генофонда източнобалканската свиня? В края на краищата има риск в тази ситуация, и трябва да се вземат специални мерки, за да се запази генофондът, да бъде съхранен. В Средец има опитна станция, а във Варненско знам, че е място, което също е обособено като…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И в Шумен има.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въпросът е за генофонда.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че генетичен материал е взет от източнобалканската и се съхранява. Мисля, че тези неща са направени, но колегата Цветан Димитров ги движи, аз съм по горската и ловната част, а той движи по ветеринарната.
В следващо заседание, ако искате може и по-подробно да направим, след като тръгнат някои от тези законодателни инициативи. За трюфелите, да Ви кажа, стои в закона и може би тук е мястото да се отвори примерно Закона за горите, където има недървесните видове. Трюфелът е нов вид гъба, който при последните промени не е изведен на отделен ред и стои общо като недървесен вид продукт от гората, а по коренно различен начин се добива, отколкото дали е гъба, липа или някакъв вид билка. Както господин Абазов каза, открива се с кучета и наистина този нов вид гъба по нов начин се добива и по нов начин се пътува из страната. Всяко нерегламентирано движение в този опасен период наистина е потенциална заплаща, защото ние не знаем – може и в Румъния да ходи и в техните гори да добива трюфел, а ние нямаме информация в интерес на истината. Резонно е това предложение и ще го вземем предвид.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други въпроси към заместник-министъра.
Тук присъстват и колеги от Националния ловно рибарски съюз. Желаете ли да вземете думата.
Заповядайте.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, председател съм на Управителния съвет на Националното сдружение.
Благодаря Ви, че бяхме поканени, и можем да изкажем и нашата позиция, която, първо, искам да заявя, че подкрепяме усилията на Министерството за справяне с този проблем, който е изключително сериозен.
По повод законодателните промени, които са необходими, по наша оценка е важно да се работи и в посока даване правомощия и на министъра на земеделието, храните и горите при определени условия да променя сроковете за ловуване. Ако погледнем статистически ползването на дивата свиня, над 95% от реализирания отстрел става по линия на груповото ловуване. В Закона за лова груповото ловуване започва от 1 октомври и приключва във втората неделя на месец януари и министърът има правото временно да ограничава и да забранява този срок. Няма право да го променя във времето.
Аз лично имам опасения, че индивидуалното ловуване, което по смисъла на Закона е възможно да бъде провеждано на територията на страната, няма да донесе необходимата ефективност, която е важна за бързо намаляване на плътността на дивите свине на територията на страната.
В тази връзка бихме приветствали, ако се работи в посока разширяване правомощията на министъра в тази част. От друга страна, изказвам притеснение не само по отношение запазване на генофонда на източнобалканските полудиви свине, които се отглеждат традиционно в Източна България, а и по това, че голяма част от тях безконтролно пашуват в горските територии. Те поддържат висока плътност в тези места и навлизането на заболяването там много бързо ще се разнесе в тези региони. В тази връзка апелирам към Министерството най-вече, ако може да се вземат мерки в тази посока и тези животни да бъдат поставени под контрол в помещения и съоръжения, където може да се контролира тяхната численост и да бъдат поставени под карантина.
Не на последно място, апелирам към повече превантивни мерки, насочвани към ограничаване на механичните преносители на заболяването. Като механичен преносител се явява и популацията на хищниците, която в България е с изключително високи стойности и при лисицата, и при чакала, дивата котка, която е защитен обект, и при другите видове. Преди десетина години съществуваше практика и държавата изплащаше премии за отстрел на хищници, което беше значителен стимул за ловците да регулират тяхната численост. Ако бъде възстановена тази практика и то превантивно, смятам, че популацията на тези видове е възможно да бъде регулирана и намалена до степен, в която да не благоприятстват механичното пренасяне и по-бързото разпространение на вируса, ако и когато дойде на територията на България.
Друго, свързано е с изследването на „африканската чума“ и трихинелозата по свинете. Може би почти всички сте запознати, че трихинелозата е паразитно заболяване, което се среща по хищните видове и дивата свиня го пренася, заразява човека. В миналото около 6% от заразените с трихинелоза са приключвали летално, тоест заболяването е сериозно. Това заболяване подлежи на медикаментозно лечение. Проблемът е, че в момента България е на първо място в Европа по брой заболели от трихинелоза всяка година, като ние сме с 14 пъти над следващия в класацията – Румъния. Основна причина за това състояние според нас е, че преди няколко години, след като влезе в действие Регламента на Европейския съюз, с който беше указано, че изследвания за трихинелоза следва да бъдат извършвани единствено по ензимен метод, който дава най-голяма достоверност и най-голяма сигурност в изследванията. Много малка част от лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните, които са във всеки областен град, бяха акредитирани да извършват такива изследвания по този метод. Тези шест, седем или осем лаборатории, които в момента оперират на територията на страната, пак казвам, към БАБХ не са равномерно териториално разпределени. Имам областни центрове, в които такива лаборатории няма. До мен е председателят на Сдружението в Кърджали – за съжаление, няма такава лаборатории. Това принуждава ловците или да пътуват стотици километри в масовия случай, или да изберат по-лесния за тях вариант – да се доверят на някой местен ветеринар, или на човек, който има такова образование и има в дома си микроскоп. Това обаче крие голям риск, защото грешката при тези методи е много висока. Имаме взривове на заразяване не само то ловци, но и от техните близки и семейства. Считаме за изключително важна превантивна мярка за опазване здравето на българските граждани да се предприемат стъпки от страна на Агенцията по безопасност на храните и бъдат акредитирани такива лаборатории най-малкото във всеки областен град. Има обучени специалисти, има лаборатории, необходимо е акредитация и осигуряване на някакви консумативи.
Апелът ми е за съдействие в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Освен да кажа, че ще информираме доктор Дамян Илиев за Вашето искане, тъй като то е отправено към него по повод привеждането на лабораториите във всеки областен град в състояние, в което да извършват тази услуга, доколкото разбирам.
Колеги, други въпроси има ли към заместник-министър Добрев?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Интересуваме едно нещо, тъй като и господин Василев е тук: как стои въпросът с гургулицата, ловът на гургулица? Доколкото знам, Европейският съюз иска да го забрани. Какво е нашето становище и виждане по въпроса? Господин Василев е тук, ако може. Това исках извън темата.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви за поставения въпрос.
Гургулицата е ловен обект в България. Ловува се от повече от 120 години. За съжаление, след последните две селскостопански политики в цяла Европа се констатира значително намаляване на популацията на гургулица. Има два основни миграционни пътя в Европа – източният, който преминава през територията на Румъния, България, Гърция и западният миграционен път, който засяга Австрия, Франция, Испания и Италия.
По западния миграционен път констатираното намаление на популацията е с близо 80%. В тази връзка Европейската комисия чрез план за управление на популацията на вида на територията на Европейския съюз започна инициатива като в плана по изрично настояване на Европейската комисия се съдържа въвеждане на временен мораториум върху лова на гургулица.
България, Франция и Кипър категорично възразиха срещу това, защото популацията на гургулицата в България е стабилна и отчетеното ползване, което ежегодно се отчита, е в относително постоянни нива за последните десет години, тоест проблем с намаляване на гургулицата нямаме.
Не би могло да стане промяна в Директивата за птиците, защото срокът за нейното ревизиране приключи. Там промяна не може да има. Гургулицата е ловен обект по смисъла на Закона за лова, тоест забрана би могло да бъде направена и наложена или чрез промяна в Закона за лова в тази негова част, за което смятам, че няма основание и Ви моля да не се подкрепя такава промяна.
Другият вариант е, чрез заповед на министъра, за която също трябва да има достатъчно обоснованост, за да бъде наложена.
Притеснително е положението с гургулицата в Европа, в България за момента и за тази година данните категорично сочат, че популацията е достатъчно дори е много по-добра отколкото в последните няколко предходни години.
И последно, надявам се всички да сте получили покани – тази събота нашата организация отбелязва тържествено 120 години от нейното основаване. Всички сте поканени и искрено ще се радваме, ако Ви видим на празника ни в град Карлово – национален ловен събор, на който очакваме между десет и петнадесет хиляди симпатизанти и членове на организацията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли?
Благодаря за вниманието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Стефка Аличкова
