Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
19/09/2018
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Блицконтрол.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
4. Национална гражданска инициатива за „Забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ 839-01-13, внесена от инициативен комитет на 22 юни 2018 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 19 септември 2018 г., сряда от 14.30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Блицконтрол.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
4. Национална гражданска инициатива за „Забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ 839-01-13, внесена от инициативен комитет на 22 юни 2018 г.
Списък на присъствалите и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам днешното заседание на Комисията по земеделие и дневен ред:
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Блицконтрол.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
4. Национална гражданска инициатива за „Забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ 839 01 13, внесена от инициативен комитет на 22 юни 2018 г.
Уважаеми колеги народни представители, по така предварително обявен дневен ред, има ли предложения? Няма.
Който е съгласен с предварително обявен дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка първа:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г., № 802-00-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ЮЛИ 2018 г.
Гост на днешното заседание, който ще е и докладчик по точка първа е господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по земеделие към Четиридесет и четвъртото народно събрание. С Решение № 518 от 20 юли 2018 г. Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. В изпълнение на това решение Ви представям Доклада. Той е подготвен от Работна група, създадена със заповед на министър председателя от 19 февруари тази година, № 27. В групата са включени представители на всички министерства, редица държавни агенции и на Българската академия на науките.
Още от самото начало на работата по Доклада Групата възприе, че той ще следва структурата на Проекта, към онзи момент, на Актуализирана стратегия за национална сигурност. Стратегията е приета с Решение на Народното събрание от месец март тази година, в този актуализиран вариант, поради което в нея присъстват и раздели като „Транспортна сигурност“, „Информационна сигурност“, бих казал в по-разширен мащаб и „Киберсигурността“, каквито раздели нямаше в предишни доклади.
Структурата на Доклада следва както Стратегията в нейния актуализиран вариант, така и утвърдилата се традиция на този тип доклади.
В Първи раздел е дадена оценка за средата на сигурност по съответните направления. Във Втори са политиките за сигурност, отново в същите направления. И в Трети – основните изводи, тенденции и намерения за виждания за необходимостта какво трябва да се направи в непосредствено предстоящия период – година и половина – две.
Както сигурно сте забелязали на проблемите, свързани със земеделието, храните и горите е отделено не малко място в Първи и Втори раздел. Бих искал да отбележа, че при работата по този доклад се открои значението на дебатите основно в комисиите, а също така и в пленарната зала.
Специално искам да отбележа значението на дебатите в парламентарните комисии, защото те са изключително важен ориентир за Групата при подготовката на всеки следващ годишен доклад. Ние се водим от бележките, критиките, всички препоръки, които се дават и затова за нас е много важно да имаме тези указания и насоки.
Аз с това общо представяне предлагам да приключа и, ако има въпроси по Доклада да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, въпроси към докладчика има ли? Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим като ще се въздържим по Доклада, тъй като безспорно продоволствената сигурност е един от основните елементи на националната сигурност, но ние винаги сме заявявали, че като цялост липсва цялостна аграрна политика, може би се работи на парче. В Доклада е отбелязано, че през 2017 г. е постъпил значителен финансов ресурс, над 2,8 млрд. лв., което наистина е огромен финансов ресурс. За съжаление, виждаме, че над 70% е внос и на плодове, зеленчуци, преработена местна продукция, което за нас е недопустимо, такъв огромен финансов ресурс, пък някак си, парите може би не отиват изцяло по направление, за да може да се види, че имаме правилна аграрна политика, свързана с продоволствената сигурност на страната.
Знаем, че миналата година също се повдигна темата и за двойните стандарти. Бих казал за България това не е двоен, а троен стандарт. Имахме и среща, спомняте си през месец юли, с Комисията по земеделие и храни на Бундестага. Там също беше повдигнат този въпрос за нашата страна, освен Вишеградската четворка.
От нашата парламентарна група бяхме внесли Закона за храните, в който искахме във веригите голяма част от продукцията да бъде местно производство. За съжаление, това все още не става.
В Доклада също е записано, че продължава прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане – животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения, но, са съжаление, пак казвам, ефектът е минимален.
На следващо място по отношение на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. Спомняте си, че също по този въпрос от нашата парламентарна група обърнахме внимание, че все пак като елемент на националната сигурност може би трябва по-добре да бъде окачествяван контрола. Аз и на парламентарен контрол предложих на министър Румен Порожанов тази Национална програма да се гледа от Народното събрание и да се гледа Доклада на Програмата в Народното събрание, тъй като вече напоследък виждаме, по отношение на чумата, на всички заразни болести в последните месеци, че наистина като елемент на националната сигурност може би трябва да вдигнем нивото и тази Програма, тук се обръщам и към вносителите на Доклада, тази Програма да се гледа от парламента.
От нашата парламентарна група ще се въздържим по Доклада и няма да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или становища по Доклада има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме Доклад за националната сигурност, а специално в тази комисия, темата национална сигурност с темата земеделие. Без съмнение темата земеделие е неразривно свързана с националната сигурност, поне в няколко основни направления, като гори – с всичките пожари, бедствия и така нататък. Темата храни – с всичките опасности от заболявания плюс щета върху държавния бюджет, защото е скъп продукт. И темата корупция, която е застъпена в Доклада.
Още миналата година забелязах как се прави този доклад, тъй като в няколко комисии, в които аз съм член, той се разглежда. Миналата година не реагирах, но сега виждам, че и тази година Доклада продължава да се прави по същия начин. Краткият ми извод е, че Докладът е направен много формално, поне в частта „Земеделие“ е един груб механичен сбор от доклади на агенции и структури на Министерството, който има характер по-скоро на някакъв отчет или на някаква програма без това да е пречупено през призмата на националната сигурност. Личното ми мнение е, че в този Доклад основната нишка, лайтмотивът трябва да бъде темата – националната сигурност и релациите, примерно, със Земеделието или с Енергетиката, на която съм член от другата ми комисия. Това не е застъпено и този път.
И миналата година беше така, и в някои от комисиите на колегата вносител му бяха направени подобни забележки. Сега разбирам, че тази година Докладът е изработен по същия начин – като механичен сбор от докладите на съответните структури и агенции, без да е наблегнато и да е обърнато внимание на националната сигурност, защото, съгласете се в темата земеделие има много точки, които касаят националната сигурност.
И на мен ми се иска в заключителния му вид, на този доклад, да има конкретни цифри, действия от гледна точка на националната сигурност, а не доклад като отчет на работата на Министерството на земеделието, защото в този вид, този дебат представлява подобен доклад като на дейността на Министерството. Много ми се иска в заключителния му вид да видя толкова тона спрени меса, захар, тютюн, цигари, скъпи продукти, които косвено директно влияят върху националния бюджет, който е елемент на националната сигурност. Да видя толкова тона препарати, хванати на границата нелегално внесени, което е също елемент на националната сигурност, толкова случаи на парирани опит за внос на продукти, които носят болести, зарази и така нататък. Много ми се иска в заключителния вид на този доклад да видя освен многото тактики, стратегии, кампании, документи, толкова лица, осъдени за корупция, толкова лица вкарани в затвора за корупция, защото има цял раздел във Фонд „Земеделие“ за борба с корупцията, но те са с пожелателен характер.
Колеги вносители, моята препоръка е да пречупите през Вашата призма на националната сигурност като тесни специалисти и този доклад наистина да предяви един вид, за това за което е създаден, за това, за което е замислен да пречупи през отделните секторни политики темата „Национална сигурност“, и да се напълни със съдържание, с действия, които са предприети, а не с някакви тезиси, програми или намерения. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря господин Абазов.
Колеги, други становища има ли? Въпроси към вносителя? Ако няма, давам думата на вносителя – господин Кръстев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря на народните представители, които направиха бележки. Както Вие казахте те ще се вземат предвид, а стремежът на Работната група и мен, като нейн ръководител, е да избягваме по възможност в най-голяма степен отчетния характер на доклада, тоест да не бъде отчетена конкретната администрация. Разбира се, това не може да стане изцяло, тъй като дейностите се предприемат от съответните институции.
Съгласен съм, и мисля, че с всеки доклад все пак ставаме, и придобива по-концептуален вид – ако мога така да кажа. Бих искал да отбележа, че препоръките, които господин Абазов направи, за включване на тези неща – за задържането на продукция, стоки, контрабанда, всъщност присъстват в раздела „Вътрешен ред“ т. 293 от Доклада, (реплики) точно това казвам, като се погледне в неговата цялост и ще се види, но няма как в противодействието – може би Вие, сте прав, трябва да се направи така, защото в частта за земеделието да се направят препратки към другите части, за да е ясно продоволствената сигурност и сигурността на земеделието, горите, как е била защитена. Примерно, че защитата на интересите в тези сфери, информация може да се намери на тази страница. Тази методическа по своя характер препоръка ще я вземем предвид за да е ясен Доклада, да може да се придобие яснота за Доклада в неговата цялост, дори като се четат отделните раздели. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, закривам дебата по точка първа.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
С този резултат от гласуването, нашата комисията приема Годишния доклад.
С това изчерпахме точка първа.
Благодарим на колегите, които представиха Доклада.
Преминаваме към точка втора:
БЛИЦ КОНТРОЛ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ – РУМЕН ПОРОЖАНОВ.
Заедно с него са господин Янко Иванов – това е новият заместник-министър на земеделието, храните и горите; госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите; господин Атанас Добрев – заместник-министър и госпожа Петя Петкова, която е заместник-изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните.
Уважаеми колеги, запознати сте с регламента на блиц контрола, започваме от най-голяма политическа група – ГЕРБ.
Моля, от ГЕРБ има ли въпроси към министъра на земеделието? Няма.
Преминаваме към втората по големина група – БСП.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги! Миналата седмица бяхме на среща с граждани в Сатовча и там, хората, първият въпрос, който ни зададоха е: защо в Доспат дървата са един лев, а в Сатовча – 20 лева, като става въпрос за държавни предприятия в Югозападната и Централното южно.
Поехме ангажимент на първия блиц-контрол и ето той се осъществява, така че въпроса ми е към Вас, господин Министър, или Вие вече ще прецените – защо има такова фрапантно разминаване, за да може да отговорим на хората? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добър ден и от мен! Благодаря за въпроса – предполагам, че сте го проверили, че е точно така, че на едното място е един лев, а на другото е 20 лева. Нали така? Или така казаха хората – да, така казаха хората.
Господин Добрев ще отговори, аз обаче госпожо Председател, ако позволите доцент Иванов да се представи с няколко думи като нов заместник-министър, за да могат уважаемите дами и господа народни представители да знаят.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Казвам се Янко Иванов. Завършил съм ветеринарна медицина през 1981 г. и през целия си живот съм работил в областта на ветеринарната медицина – здравеопазване на животните. Бил съм 18 години като ръководител на лабораторията за екзотични вирусни инфекции, впоследствие бях директор на Института, заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, сега БАБХ, после бях генерален директор на същата служба. Десетина години работих в чужбина като ръководител на различни проекти, финансирани от ФАО, от Европейския съюз, и след завръщането ми започнах работа в Центъра за оценка на риска по хранителната верига, след което се присъединих към екипа на министър Порожанов, първо, като съветник и сега като заместник-министър, освен това съм и хонорован преподавател в Лесотехническия университет във Факултета по ветеринарна медицина и по-специално водя дисциплините по „епидемиология“ и „превантивна медицина“ и „инфекциозни болести по животните“. Ако има въпроси, касаещи тази тематика с удоволствие ще отговаря на тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заместник-министър Добрев ще отговори на въпроси от народните представители.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина има разлика в цените на дървесина, добита на територията на различните държавни горски и държавни ловни стопанства, както и на различните предприятия.
В казуса, който Вие сте срещнали в Сатовча, която е на територията на Югозападното държавно предприятие, което граничи с Южно централното държавно предприятие разликата в цената се формира за жалост, че тази дървесина, която е на територията на Южно централното държавно предприятие е пострадало от бръмбар корояд и определената цена от един лев, наистина е такава за пострадала дървесина, за която ние гледаме бърза реализация. За тази цел ние разпродаваме тази дървесина на тази цена.
На територията на Държавно горско стопанство „Сатовча“, където, но то има и Гоце Делчев „Сатовча“ цената е 20 лв., защото тази дървесина се добива от редовни сечи, тоест това е дървесина, която не е поразена от различни каламитети. Това мога да кажа в общи линии.
От гледна точка на дървата за огрев бих искал да допълня, че е създадена необходимата организация на територията на Република България като е разпоредено на всички директори, на Държавни горски и Държавни ловни стопанства да поддържат ежеседмично връзка с кметовете на общини и кметовете на населени места, както и кметските наместници. Тоест, ние да имаме ако може превантивна информация, ако някъде имаме забавяне на дървата за огрев независимо, дали става въпрос за Държавен горски фонд, Държавен общински фонд, или друг собственик на дървесина. Това е в общи линии. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Георгиев, реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Може би така на първо четене отговорът е такъв, но вижте ние с очите си видяхме, че става въпрос на разстояние от няколко километра от едно село в друго село. Мисля, че се с корояда ние сме се занимавали от няколко години. Съгласете се, че няма как в рамките на Сатовча да има корояд, а пък точно на 2 км гората да е изцяло чиста. Молбата ми е все пак и към министър Порожанов, и към заместник-министър Добрев да се провери отново този казус. Все пак ние сме поели такъв ангажимент. Да се поеме този ангажимент. Да се провери отново ситуацията там и да се види, дали е точно такъв проблемът, или пък може би ситуацията е някаква друга.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Разбира се, господин Георгиев, поемаме ангажимент да го проверим. Вие сами знаете, че темата с корояда леко ще я отворя – беше много важна миналата година, не по-маловажна и тази. Смея да твърдя, че с миналогодишните действия огнищата на корояд, които бяха основно и в Родопите, тук има много сериозен напредък.
Знаете, какво представлява заразената с корояд – това са едни територии, които целево се секат, с лек периметър отстрани. Така че нормално е дори и в едно ДГС да има такава дървесина. Поемем ангажимент да Ви информираме за резултатите от проверката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към третата по-големина група „Обединените патриоти“.
Въпрос, колеги, имате ли?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри, и колеги! Моят въпрос е във връзка с лова, който предстои особено на дива свиня. Знаем опасността и присъствието вече на случая на африканска чума, на територията на България. Какви мерки взема Министерството? Каква ще бъде съдбата на лова тази година? Това е основното, което искаме да разберем.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Сериозен въпрос – безспорно. Какво възнамеряваме да направим? Предполагам, че днес ще бъде качен Проект на заповед, който да бъде една седмица публичен. Груповият лов ще бъде освободен със следните ограничения:
Първо, десет километрова зона по границата с Румъния, около Тутраканци, където имахме огнище на африканска чума по свинете и около пристанище Варна и Златни пясъци, и Албена. Това са препоръките на Агенцията по храните на база анализът, който са направили. Така че ловът там ще остане само от място. Знаете, че направихме постъпки да отпадне изискването за придружител при обстрел на дива свиня от място.
Друга зона между 10 и 20 км, която е от границата тя ще бъде с групов лов, но без кучета. С различни други способи, няма да казвам какви, на подканяне на животните, но не и кучета. За цялата останала страна груповият лов ще бъде разрешен от 29-ти, от по следващата събота, като разбира се, тук трябва да имаме предвид, това предвиждаме, това е съгласувано и с Агенцията по храните от гледна точка на избягване на рисковете, които са по африканската чума по свинете. Разбира се, в момента, в който се появи не дай си боже, но имаме нови огнища на африканска чума по свинете, независимо от коя от точките, веднага ще бъдат предприети рестриктивни мерки. Така че с тези ограничения, подобни са и ограниченията на други страни.
Миналият понеделник бях в Букурещ, срещнах се с двамата министри на горското, където ловът е под егидата горския министър, разбира се, и земеделският министър. Повече от два часа обсъждахме ситуацията с африканската чума по свинете там. За съжаление, там нещата са доста сериозни. Получихме уверение макар, че те ни казаха, че го спазват, че групов лов покрай границата няма да се извършва, за да не се подплашат прасетата и да се създават стимули за агресивно преминаване през сухоземната ни граница. Не е нужно да Ви казвам, да Ви показвам и клипове как хубаво плува прасето, включително и в Черно море – все едно торпедо се движи. Това е.
Господин Добрев, имаме ли да добавим нещо? Това е в основата си. Възнамеряваме в средата на другата седмица, веднага след празниците заповедта да бъде подписана и от 29-ти да може да бъде възобновен груповия лов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
От ДПС, въпроси към министъра има ли?
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател! Господин Министър, моят въпрос, който имах намерение да задам отпадна поради това, че колегата ме изпревари, но без да го задам само казвам, че въпросът, който исках да задам, същото възникна след среща с избиратели от този район и без да го задавам, че колегата вече ме изпревари. Вземам думата заради това, че двама човека са си наумили да задават един и същи въпрос, просто да разберете сериозността на този проблем – за различните цени в тези съседни землища.
Присъединявам се към молбата на колегата да направите тази проверка, защото все си мисля, че този корояд сигурно не познава землищни граници и не признава административни граници между две отделни наши предприятия, просто да върви през цялата гора.
Така че въпросът ми отпадна, но заради това, че двама човека са си наумили да зададат един и същ въпрос показва, че в този район, за който става въпрос Сатовча – Гоце Делчев е наистина съществен и предизвиква вълнение сред хората.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
От „Воля“ колежката отсъства.
От ГЕРБ въпрос има ли? Няма.
Преминаваме към групата на БСП. Въпрос има ли към министъра.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо заместник-министър, господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос е към министъра на земеделието е по отношение чумата по дребните преживни. Вече повече от три месеца е обявено такова заболяване на територията на България. Искам от Вас да чуя, дали е установен причинителя? От къде е дошъл? И как е влезнал на територията на Република България?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заместник-министър Янко Иванов ще отговори на този въпрос.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Въпросът е много основателен. Нека, първо да отговорим дали има чума? Чума – има, доказано е, има резултати от нашата лаборатория и от Европейската референтна лаборатория, понеже имаше много спекулации, затова използвам случая да го потвърдя. Откъде е дошло все още не е ясно. Извършва се генетичен анализ на щамовете, които са изолирани от България и са изпратени в лабораторията в Монпелие във Франция, където е Европейската референтна лаборатория и ние с нетърпение очакваме да разберем какви ще са резултатите. Най-общо казано има четири генотипа на този вирус, три от тези генотипове циркулират в Африка и един от тях само е в Азия и в нашите комшии в Турция. Сега ние очакваме да разберем към кой от тези генотипове спада или да има някакво родство с някакъв ваксинален вирус, така че засега всичко друго могат да бъдат само хипотези откъде е дошло и как е дошло. Те не са и много начините, по които да дойдат. Това заболяване за разлика от африканската чума по свине, която се разпространява по все възможни начини изисква тесен контакт между животните. Дали това са домашни животни или домашни с диви, или с хора, но изискват тесен контакт и най-вероятно по някакъв начин то е било внесено в този район. Благодарение на мерките, които се предприеха заболяването беше ограничено, всички знаете, и в момента ако това също е предмет на разговора ¬какво се върши в момента? Взети са проби пояс от 20 км около заразените селища, за да се изясни каква е обстановката. Към момента има няколко проби, които са показали съмнителен резултат и са изпратени, става въпрос за антитела, не за вирус, вече се търси дали е имало някаква среща, за потвърждение в Европейската референтна лаборатория, защото такава е практиката и едва след като се разбере и получим потвърждение или отхвърляне на резултатите, предстои една техническа среща на нашия екип от Българската агенция по безопасност на храните с колегите от Генерална дирекция САНТЕ в Брюксел за да се уточни как ще се процедира с тези серопозитивни животни. Това е което към момента можем да Ви кажем.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Реплика ще имате ли?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Благодаря Ви, доцент Иванов. Вие знаете, но за колегите ще кажа – за да има едно заразно заболяване трябва да има причинител, начин на предаване и възприемчив организъм. Това са трите основни фактора. Досега причинителят още не се знае, начинът на предаване също. Вие го потвърждава и затова се получава така едно недоволство и недоверие в хората. Ето пита колегата и ми казва – чума няма. Искат отговор от мен има или няма чума. Затова Ви го задавам на Вас, защото това е много сериозно и трябва да кажете причинителят е този, този щам на вируса и откъде е дошъл и откъде е минал. Защото може пак да премине по същия път и да предизвика заболяване. Затова задавам този въпрос. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ясно той е същият.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Бих искал когато дойдат резултатите да бъдем уведомени, за да можем да известим това и на нашите избиратели. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Точно така ще направим. В момента, в който получим потвърждението ще го качим на интернет страницата. Причинителят за разлика от примерно заболяване като шапа, където има седем серотипа и над 65 субтипа, тук причинителят е само един, тоест вирусът е само един, има различни генетични групи и затова споменах, че няма как да е друг вирус – този е вирусът. Заболяването е потвърдено, имаме протокол, ако желаете може да пратим до госпожа Танева, така че спор няма. (реплики) За резултатите от генетичния анализ ще Ви информираме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Иванов.
От групата на „Обединени патриоти“ втори въпрос към министъра.
АЛЕКСАНДЪР САБАТЕВ: Уважаема, госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с едно питане, което съм направил към Министерството за обезлистяването на широколистни дървета, както в зелената градска среда, така и в горите и по пътищата. Използвам този момент, като аз имам отговор на въпроса, да запознаем и колегите от Комисията, като повечето от тях едва ли са обърнали внимание или да са обърнали внимание го отдават по-скоро на есента – това покафеняване и изпадане на листата. В крайна сметка, както е и записано в отговора на въпроса става въпрос за миниращ молец и бялата американска пеперуда, която прави поражения на листната маса и заради се получава обезлистяването на дърветата, както и в София ще видите много дървета, които сега цъфтят, включително кестена, който е един от символите на София в момента цъфти, за да успее да събере сокове за зимата. Това заболяване по моя информация е от няколко години. Тази година и всяка година все повече става по силно, все повече пеперуди снасят яйцата си, съответно излюпват се ларви, гъсениците изяждат листата, какавидират в момента и ако не се действа, тъй като едно от нещата, които сте записали в отговора на моя въпрос е именно – създаде се кризисен щаб, в който са включени специалисти и представители на областни и местни органи на управление. Местните органи на управление не знам в какъв етап са включени, явно не знаят, тъй като по моя информация и питане от колеги по общини, това е на територията на цялата страна, не е на територията на София. Пак казвам, сега след като Ви информирам затова колегите сами ще забележат как по пътищата има едни дървета, които само клончета и нито едно листо, съседно от тях дърво от същия дървесен вид обаче е със зелена листна маса, което видно не е от есента.
Записано е в отговора, че 35 хл. дка или хектара са третирани от горските територии, по моя информация, не споря дали това е така или не, тези вредители могат да направят много по-големи бели, така да се каже от корояда, от който вече доста години търпим негативно отражение на горското стопанство. Не като въпрос, просто скоро като апел към Вас и към ръководството на Министерството да обърнете внимание и да се засили контрола, и ако трябва да се третира с някакви препарати да бъде направено, защото след известно време няма наистина да можем да го спрем това нещо, тъй като ще стане масово. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Добрев ще направи коментар.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представител! Уважаеми, господин Сабатов, наистина в отговора на Министъра на земеделието, храните и горите сте получили подробна информация, но благодаря за Вашия въпрос.
След Вашия въпрос разпоредихме на лесозащитните станции в София и Варна, в чиито обхват влизат по-голяма част от поразените територии, това са в Северна България, по-скоро Североизточна, където е и Вашият избирателен район да проверят точно този вредител в каква среда се намира. Установено е, че към миналата година това са градските агломерации и няма нашествие в горски фонд, но въпреки това, съвместно с нашите директори на Държавните горски стопанства и Държавните ловни стопанства по северните райони с лесозащитните съвместно да направят проверки в Горски фонд. След презимуването тази година на дърветата на ранна пролет вече ще имаме по-обширен и обстоен анализ и ако се наложи ще третираме и със самолетен способ или друг, ако имаме засегнати райони. Благодаря Ви, че все пак алармирате затова събитие, което може би ще се случи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Сабатов.
АЛКЕСАНДЪР САБАТОВ: Нямам съмнение, че ще се случи, тъй като пак казвам, това от три години се случва постоянно и популацията на тези вредителите постоянно расте и затова толкова бързо се обезлистяват дърветата тази година. Поради факта, че не само в зелена градска среда, аз съм пуснал същия въпрос и до министъра и на околната среда и водите. Надявам, че се е свързал с Министерството на земеделието, за да получи информация относно вредителите, но именно около пътищата покрай, който минаваме и пътищата, които минават през гори, всички знаем, че по моя информация пак, на времето назад в годините когато е имало епидемия от такъв вредител, е имало миене на автомобили, на тирове. Имало е забрана от Южна България да не преминават коли, които да не са преминали през някакъв вид санитарно почистване. Надявам се, да си свършат Вашите хора много добре работата, защото когато в един момент се окаже, че когато е много навътре в гората, сумите необходими за третиране ще бъдат много големи, поради което Министерството ще предпочете да се премине към сеч. Това ще доведе при всички положения до голяма загуба на суми и средствата от стопанствата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колегите от ДПС въпрос имат ли към Министъра? Няма.
От „Воля“ отсъстват колегите.
С това сме изчерпали регламента на блиц-контрола по точка втора.
Господин Министър, ако искате нещо друго да информирате?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще си позволя да информирам Комисията по земеделие – отново се постави темата от Европейската комисия пред България за ограниченията в продажбата на земеделска земя на чужденци. Именно тази уседналост, която е заложена за петгодишен период, както за физическите лица, така и за юридически лица от гледна точка на техните собственици, където има подобно изискване. Темата беше поставена през миналата есен, но в момента вече ние имаме официално запитване каква е последно позицията на България от гледна точка на това, че се стартира наказателна процедура пред Съда на Европейския съюз. Ние трябва да отговорим през месец септември, най-късно октомври.
В подобна ситуация са още няколко държави, с подобни ограничения, като две от балтийските държави Литва и Латвия, са предприели действия с определени условия да се разреши продажбата. Като казваме чужденци, говорим за граждани на Европейския съюз, не говорим за трети страни. Полша, Унгария и Словакия не са предприели подобни действия и срещу тях вече върви наказателна процедура.
Ние разгледахме на оперативно заседание темата и решението на правителството е да поставим дебата в Народното събрание, тъй като тук се взе решението през 2014 г. да се постави и чуе мнението на всички политически сили, затова предполагам, че може би на следваща комисия ние ще Ви запознаем подробно вече, изпратили сме доклада, и на следваща комисия ще бъде разгледан този въпрос. Това е една от важните теми, по която трябва да има политически дебат и да се вземе отношение. Това е засега, госпожо Танева. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Колеги, други въпроси към Министъра?
Ако няма закриваме дебата и точка втора и преминаваме към точка трета.
Благодаря много на господин Министъра и неговия екип.
Точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ПРЕХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ (ФАО) ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СУБРЕГИОНАЛНО ТЕХНИЧЕСКО ЗВЕНО В ГРАД БУРГАС ЗА ОКАЗВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПРОЕКТ „BLACK SEA 4 FISH“, СКЛЮЧЕНО ЧРЕЗ РАЗМЯНА НА ПИСМА, № 802-02-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 ЮЛИ 2018 Г.
По точка трета гости на Комисията по земеделие и храни е господин Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА, заедно с ресорния заместник-министър Атанас Добрев.
Господин Атанас Добрев ще представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за представената възможност да представя пред Вас Законопроекта за ратифициране на споразумението между Република България и организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (Фао) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
По време на Петото заседание на Работната група за Черно море към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, проведено през месец април 2016 г. в град Киев Украйна Република България е заявила желанието си за изграждане на субрегионално техническо звено по проекта „Black Sea 4 Fish“ в град Бургас.
Окончателният вариант на проекта на споразумение между правителството на Република България и ФАО бе предложен на 17 октомври 2017 г. от генералния директор на ФАО доктор Жозе Грациано да Силва и одобрен с решение на Министерския съвет от 14 февруари 2018 г. Споразумението между Република България ФАО е сключено чрез размяна на писма и съгласно Закона за международните договори на Република България, подлежи на последваща ратификация със Закон от Народното събрание.
Проектът „Black Sea 4 Fish“ е от съществено значение за страната ни, защото е една от инициативите на генералната комисия по рибарство на Средиземно море, насочена към подкрепа на устойчивото рибарство в Черно море. Основната цел е да се засили сътрудничеството между страните от Черноморския регион. Очаква се проектът да има съществен принос към подобряване на събирането на данни за риболова, както и засилването на сътрудничеството в областта на научните и техническите дейности на държавите от района. По този начин ще се подкрепят националните икономики и ще се осигури защита на поминъка на хората зависещи от риболов в Черно море.
Създаденото субрегионално техническо звено в град Бургас ще осигури на страната ни възможността да координира дейността по Проекта, да насърчава развитието, опазването, рационалното управление и най-доброто използване на живите морски ресурси, както и устойчиво развитие на аквакултурите в Черно море.
Материалите са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. При съгласуването няма постъпили бележки и предложения по Проекта.
Предвид изложеното предлагам на Комисията да разгледа и одобри предложения законопроект.
Ако има въпроси, с господи Галин Николов, ще се постараем да отговорим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Уважаеми, колеги, въпроси имате ли?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
От името на нашата парламентарна група ние ще подкрепим Доклада. Това е една добра инициатива, така че пожелаваме успех на Агенцията, и се надяваме, България да се представи достойно в тази инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Благодаря.
Други въпроси има ли по точката?
Господин Добрев иска допълнение – заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Само да допълня, че сме единствени първи от всички страни-членки на Европейския съюз, което е хубаво, показваме как трябва обединено да се работи в цяла Европа. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, уважаеми колеги, ако няма други въпроси моля да гласуваме.
Който е за приемането на Законопроекта за ратифициране на споразумението между Република България и организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (Фао) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г., да гласува.
20 – за, против и въздържали се няма.
Приемаме единодушно Законопроекта по точка трета.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
Благодарим на заместник-министъра и на господин Галин Николов.
Точка четвърта от дневния ред:
НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА „ЗАБРАНА НА ОТГЛЕЖДАНЕТО, УМЪРТВЯВАНЕТО И ТЪРГОВИЯТА С ЖИВОТНИ С ЦЕЛ ДОБИВ НА ЦЕННИ КОЖИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“, № ПГ 839 01 13, ВНЕСЕНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА 22 ЮНИ 2018 Г.
По точка четвърта присъстват, или са заявили присъствие: Марина Иванова – Фондация „Четири лапи“ за представяне на проучването на общественото мнение; госпожа Петя Алтимирска – председател на Инициативния комите; господин Йордан Кошев – експерт по инвазивни видове към БАН; госпожа Красимира Петкова – адвокат; господин Русла Сербезов – представител на Природонаучния музей към БАН и госпожа Любомира Кривошиева – представител на Фондация „Дивите животни“, също представител на Националната гражданска инициатива. Това са гостите, които са заявили участие, ако има и други ще се представят ако вземат думата.
Заявяване за представяне на проучването е направено за госпожа Марина Иванова – заповядайте.
МАРИНА ИВАНОВА: Добър ден на всички! Благодаря за одобреното присъствие.
Темата през последните години стана доста актуална – отглеждане на животни с цел добив на цена кожа. Затова ние от Фондация „Четири лапи“ решихме, че е най-добре да допитаме обществото какво е тяхното мнение, как те виждат развитието или бъдещото на един такъв бизнес в страната ни. Направихме това проучване със съдействието на МBAD и резултатите са обобщени през миналия месец, така че съвсем накратко е Ви предоставя резултатите. Доколкото разбрах Вие сте получили цялото проучване и съм готова да отговоря на всеки от един от въпросите, които възникнат.
Какви са заключение всъщност, както нашите, така и от социологическото проучване на Института за социални изследвания и маркетинг. Оказа се, че българите са запознати със съществуването на фермите за отглеждане на животни с цел добив на цена кожа, като интересен е фактът, че повече хора в България знаят за този бизнес, отколкото в Холандия, където се развива от доста години. Тук 35% от запитаните знаят за съществуването, докато в Холандия са около 27%, което означава, че хората са наясно с това какви са последиците и какви са предимствата, ако има такива.
Също така по-голяма част от хората са наясно с това, че начинът по който се обработват тези кожи са опасни за човешкото здраве. Ще видите, това е направено от научен институт към лабораторията на Бремен Унвалт институт. Също така, хората са наясно, че имат слабо икономическо значение съществуващите две ферми в България. По данни от Асоциацията на норковъдите около 40 човека работят в този бизнес. По този начин можем да кажем, че това наистина не е от стопанско значение за страната ни. Подробности може да видите в презентацията.
Интересно е, че 75% от българите, което е едно значително мнозинство, са на мнение, че тези ферми не оправдават своята дейност, от една страна, защото замърсяват околната среда, от друга страна защото начинът на отглеждането на животните е изключително нехуманен и жесток.
Внушителните близо 66% от запитаните са за пълна забрана на отглеждането на животни с цел добив на кожа с косъм в България. Съвсем малкият процент, който не подкрепя пълната забрана са за много по-стриктни правила за дейността – над 88%.
Като заключение да кажа близо две трети от българите смятам, че този бизнес няма място за развитие в България, още повече на фона на това, че в повечето европейските държави той вече е забранен или предстои да влезе в сила забрана. По-голямата част от производителите на облекла спират да използват кожи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА. Благодаря.
Уважаеми колеги, въпроси имате ли към така направеното изложение?
Господин Георгиев – заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се изкажа от лично мнение, не от името на парламентарната група. Признавам си, че за този проблем не знаех, учудвам се от тези социологически проучвания. Лично за мен ми се струват малко засилени. Изцяло подкрепям, пак казвам в лично качество, аз съм против в България да има такива ферми, единствено заради хуманния начин и второ, заради това, което Вие цитирахте, че все при обработката кожите са вредни за човешкото здраве. От мое лично име подкрепям тази инициатива, но пак Ви казвам, за мен проучванията са преекспонирани.
Смея да твърдя, че имам много познати, приятели, избиратели тази тема никога не е присъствала, така че тези цифри, които ги цитирахте от това проучване ми струват малко, така, че българите са информирани в тази посока. Въпрос на време е това нещо и в България да се приеме. Все пак знаем, че в доста страни вече е забранено. Това е което исках да споделя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси или становища по така направеното проучване?
Ако няма такива въпроси да преминаваме към гласуване. Има постъпили становища от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на земеделието, храните и горите. Информирани сме за създадена на работна група и готвени промени.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние можем да приемем единствено като сведение представената информация. Това е процедурата. Като допълнение можем да препоръчаме всеки народен представител има право на законодателна инициатива и който сметне, че представените данни в тази гражданска инициатива съвпадат с неговото мислене може да я реализира.
Има ли други предложения?
Заповядайте.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Бих искал да внеса малко повече информация, относно какви точно всъщност са влиянията. Ще ги разпределя в четири групи, защото това е важно да се знае. Основното влияние, разбира се, това е върху животните, които страдат в тези ферми.
Второто нещо, това е околната среда и биоразнообразието. Доклади за тези две неща има много.
Третото нещо е хората, които живеят в близост до фермите. Има много сигнали, които показват, че хората са застрашени, както от замърсяването, така и от набезите на избягалите животни от фермите. Вследствие на всички тези проблеми, това влияе на техния социален статус, обикновено хората живеещи в тези райони са пенсионери. Фермите са твърде близко до самите население места, буквално преди три дни ние се върнахме с жива американска норка, уловена оттам, така че имаме информация, че има дива популация в България, благодарение само на това, че в рамките на четири години в България има такива ферми. Пак казвам, че от 2014 г. за пръв път се регистрира първата ферма, оттогава вече ние наблюдаваме щетите от тези ферми. Много важно е да се вземат бързи мерки за това да не се развие този проблем. Проблемите с биоразнообразието, със замърсяването и с това хората да страдат.
Фермите в момента са само две като само в едната от тях се отглеждат 100 хиляди годишно, като с всяка година те се увеличат почти двойно.
Инвестиционният проект, който е на голямата ферма е създаден за 400 хиляди годишно и те ще бъдат убивани всяка година в тази ферма. Тя се намира в село Маджерито, в близост до Стара Загора – на 2 км е от селото. Хората са пропищяли. Истината е, че ние сигнализираме затова и институциите и медиите, тъй като има толкова много други социални, екологични проблеми, малко абстрактно, може би изглежда на много хора като цяло да погледнат тази ситуация.
И още нещо искам да кажа, което пристигна буквално преди часове – информация за това, че Лос Анжелис вчера в рамките на заседание на техния обществен съвет приеха да не се допуска продажбата вече на ценни кожи на територията на града. Това е четвъртият град, който приема такава мярка.
Седемнадесет са страните в Европа, които са забранили въобще да се произвеждат кожи. Великобритания, пък беше първата страна, която реши, че трябва да въведе забрана на търговията. В момента във Великобритания се дискутира този въпрос и е въпрос на време тя да бъде първата страна, както беше първата страна забранила фермите, така да бъде и първата страна, която да забрани търговията.
Тенденциите са такива, нека приемем етично решение и надяваме всички Вие да оцените това, че има много хора, които наблюдават този процес. Може би сте получили на имейлите си писма от граждани, които следят този процес и да покажат своята позиция, така че тези писма в рамките само на една седмица са вече над 2 хиляди. Ние имаме информация, че са изпратени до всички депутати, защото все пак от Вас зависи да се вземе това решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за направеното допълнение към изложението.
Пак повтарям, съгласно процедурата по нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, ние единственото което можем да направим на този етап е да приемем за сведение представеното проучване и инициатива и да препоръчаме на народните представители, споделяйки я да се възползват от правото на законодателна инициатива.
Който е „за“ моля да гласува.
20 – за, против и въздържали се няма.
Благодаря.
Закривам днешното заседание.
Закрито в 15.35 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева
Стенограф:
Мария Николова
2. Блицконтрол.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
4. Национална гражданска инициатива за „Забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ 839-01-13, внесена от инициативен комитет на 22 юни 2018 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 19 септември 2018 г., сряда от 14.30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Блицконтрол.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
4. Национална гражданска инициатива за „Забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ 839-01-13, внесена от инициативен комитет на 22 юни 2018 г.
Списък на присъствалите и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам днешното заседание на Комисията по земеделие и дневен ред:
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Блицконтрол.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
4. Национална гражданска инициатива за „Забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ 839 01 13, внесена от инициативен комитет на 22 юни 2018 г.
Уважаеми колеги народни представители, по така предварително обявен дневен ред, има ли предложения? Няма.
Който е съгласен с предварително обявен дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Приема се дневния ред.
Преминаваме към точка първа:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г., № 802-00-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ЮЛИ 2018 г.
Гост на днешното заседание, който ще е и докладчик по точка първа е господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по земеделие към Четиридесет и четвъртото народно събрание. С Решение № 518 от 20 юли 2018 г. Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. В изпълнение на това решение Ви представям Доклада. Той е подготвен от Работна група, създадена със заповед на министър председателя от 19 февруари тази година, № 27. В групата са включени представители на всички министерства, редица държавни агенции и на Българската академия на науките.
Още от самото начало на работата по Доклада Групата възприе, че той ще следва структурата на Проекта, към онзи момент, на Актуализирана стратегия за национална сигурност. Стратегията е приета с Решение на Народното събрание от месец март тази година, в този актуализиран вариант, поради което в нея присъстват и раздели като „Транспортна сигурност“, „Информационна сигурност“, бих казал в по-разширен мащаб и „Киберсигурността“, каквито раздели нямаше в предишни доклади.
Структурата на Доклада следва както Стратегията в нейния актуализиран вариант, така и утвърдилата се традиция на този тип доклади.
В Първи раздел е дадена оценка за средата на сигурност по съответните направления. Във Втори са политиките за сигурност, отново в същите направления. И в Трети – основните изводи, тенденции и намерения за виждания за необходимостта какво трябва да се направи в непосредствено предстоящия период – година и половина – две.
Както сигурно сте забелязали на проблемите, свързани със земеделието, храните и горите е отделено не малко място в Първи и Втори раздел. Бих искал да отбележа, че при работата по този доклад се открои значението на дебатите основно в комисиите, а също така и в пленарната зала.
Специално искам да отбележа значението на дебатите в парламентарните комисии, защото те са изключително важен ориентир за Групата при подготовката на всеки следващ годишен доклад. Ние се водим от бележките, критиките, всички препоръки, които се дават и затова за нас е много важно да имаме тези указания и насоки.
Аз с това общо представяне предлагам да приключа и, ако има въпроси по Доклада да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, въпроси към докладчика има ли? Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим като ще се въздържим по Доклада, тъй като безспорно продоволствената сигурност е един от основните елементи на националната сигурност, но ние винаги сме заявявали, че като цялост липсва цялостна аграрна политика, може би се работи на парче. В Доклада е отбелязано, че през 2017 г. е постъпил значителен финансов ресурс, над 2,8 млрд. лв., което наистина е огромен финансов ресурс. За съжаление, виждаме, че над 70% е внос и на плодове, зеленчуци, преработена местна продукция, което за нас е недопустимо, такъв огромен финансов ресурс, пък някак си, парите може би не отиват изцяло по направление, за да може да се види, че имаме правилна аграрна политика, свързана с продоволствената сигурност на страната.
Знаем, че миналата година също се повдигна темата и за двойните стандарти. Бих казал за България това не е двоен, а троен стандарт. Имахме и среща, спомняте си през месец юли, с Комисията по земеделие и храни на Бундестага. Там също беше повдигнат този въпрос за нашата страна, освен Вишеградската четворка.
От нашата парламентарна група бяхме внесли Закона за храните, в който искахме във веригите голяма част от продукцията да бъде местно производство. За съжаление, това все още не става.
В Доклада също е записано, че продължава прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане – животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения, но, са съжаление, пак казвам, ефектът е минимален.
На следващо място по отношение на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. Спомняте си, че също по този въпрос от нашата парламентарна група обърнахме внимание, че все пак като елемент на националната сигурност може би трябва по-добре да бъде окачествяван контрола. Аз и на парламентарен контрол предложих на министър Румен Порожанов тази Национална програма да се гледа от Народното събрание и да се гледа Доклада на Програмата в Народното събрание, тъй като вече напоследък виждаме, по отношение на чумата, на всички заразни болести в последните месеци, че наистина като елемент на националната сигурност може би трябва да вдигнем нивото и тази Програма, тук се обръщам и към вносителите на Доклада, тази Програма да се гледа от парламента.
От нашата парламентарна група ще се въздържим по Доклада и няма да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси или становища по Доклада има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме Доклад за националната сигурност, а специално в тази комисия, темата национална сигурност с темата земеделие. Без съмнение темата земеделие е неразривно свързана с националната сигурност, поне в няколко основни направления, като гори – с всичките пожари, бедствия и така нататък. Темата храни – с всичките опасности от заболявания плюс щета върху държавния бюджет, защото е скъп продукт. И темата корупция, която е застъпена в Доклада.
Още миналата година забелязах как се прави този доклад, тъй като в няколко комисии, в които аз съм член, той се разглежда. Миналата година не реагирах, но сега виждам, че и тази година Доклада продължава да се прави по същия начин. Краткият ми извод е, че Докладът е направен много формално, поне в частта „Земеделие“ е един груб механичен сбор от доклади на агенции и структури на Министерството, който има характер по-скоро на някакъв отчет или на някаква програма без това да е пречупено през призмата на националната сигурност. Личното ми мнение е, че в този Доклад основната нишка, лайтмотивът трябва да бъде темата – националната сигурност и релациите, примерно, със Земеделието или с Енергетиката, на която съм член от другата ми комисия. Това не е застъпено и този път.
И миналата година беше така, и в някои от комисиите на колегата вносител му бяха направени подобни забележки. Сега разбирам, че тази година Докладът е изработен по същия начин – като механичен сбор от докладите на съответните структури и агенции, без да е наблегнато и да е обърнато внимание на националната сигурност, защото, съгласете се в темата земеделие има много точки, които касаят националната сигурност.
И на мен ми се иска в заключителния му вид, на този доклад, да има конкретни цифри, действия от гледна точка на националната сигурност, а не доклад като отчет на работата на Министерството на земеделието, защото в този вид, този дебат представлява подобен доклад като на дейността на Министерството. Много ми се иска в заключителния му вид да видя толкова тона спрени меса, захар, тютюн, цигари, скъпи продукти, които косвено директно влияят върху националния бюджет, който е елемент на националната сигурност. Да видя толкова тона препарати, хванати на границата нелегално внесени, което е също елемент на националната сигурност, толкова случаи на парирани опит за внос на продукти, които носят болести, зарази и така нататък. Много ми се иска в заключителния вид на този доклад да видя освен многото тактики, стратегии, кампании, документи, толкова лица, осъдени за корупция, толкова лица вкарани в затвора за корупция, защото има цял раздел във Фонд „Земеделие“ за борба с корупцията, но те са с пожелателен характер.
Колеги вносители, моята препоръка е да пречупите през Вашата призма на националната сигурност като тесни специалисти и този доклад наистина да предяви един вид, за това за което е създаден, за това, за което е замислен да пречупи през отделните секторни политики темата „Национална сигурност“, и да се напълни със съдържание, с действия, които са предприети, а не с някакви тезиси, програми или намерения. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря господин Абазов.
Колеги, други становища има ли? Въпроси към вносителя? Ако няма, давам думата на вносителя – господин Кръстев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря на народните представители, които направиха бележки. Както Вие казахте те ще се вземат предвид, а стремежът на Работната група и мен, като нейн ръководител, е да избягваме по възможност в най-голяма степен отчетния характер на доклада, тоест да не бъде отчетена конкретната администрация. Разбира се, това не може да стане изцяло, тъй като дейностите се предприемат от съответните институции.
Съгласен съм, и мисля, че с всеки доклад все пак ставаме, и придобива по-концептуален вид – ако мога така да кажа. Бих искал да отбележа, че препоръките, които господин Абазов направи, за включване на тези неща – за задържането на продукция, стоки, контрабанда, всъщност присъстват в раздела „Вътрешен ред“ т. 293 от Доклада, (реплики) точно това казвам, като се погледне в неговата цялост и ще се види, но няма как в противодействието – може би Вие, сте прав, трябва да се направи така, защото в частта за земеделието да се направят препратки към другите части, за да е ясно продоволствената сигурност и сигурността на земеделието, горите, как е била защитена. Примерно, че защитата на интересите в тези сфери, информация може да се намери на тази страница. Тази методическа по своя характер препоръка ще я вземем предвид за да е ясен Доклада, да може да се придобие яснота за Доклада в неговата цялост, дори като се четат отделните раздели. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, закривам дебата по точка първа.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г. да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
С този резултат от гласуването, нашата комисията приема Годишния доклад.
С това изчерпахме точка първа.
Благодарим на колегите, които представиха Доклада.
Преминаваме към точка втора:
БЛИЦ КОНТРОЛ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ – РУМЕН ПОРОЖАНОВ.
Заедно с него са господин Янко Иванов – това е новият заместник-министър на земеделието, храните и горите; госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите; господин Атанас Добрев – заместник-министър и госпожа Петя Петкова, която е заместник-изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните.
Уважаеми колеги, запознати сте с регламента на блиц контрола, започваме от най-голяма политическа група – ГЕРБ.
Моля, от ГЕРБ има ли въпроси към министъра на земеделието? Няма.
Преминаваме към втората по големина група – БСП.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги! Миналата седмица бяхме на среща с граждани в Сатовча и там, хората, първият въпрос, който ни зададоха е: защо в Доспат дървата са един лев, а в Сатовча – 20 лева, като става въпрос за държавни предприятия в Югозападната и Централното южно.
Поехме ангажимент на първия блиц-контрол и ето той се осъществява, така че въпроса ми е към Вас, господин Министър, или Вие вече ще прецените – защо има такова фрапантно разминаване, за да може да отговорим на хората? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Добър ден и от мен! Благодаря за въпроса – предполагам, че сте го проверили, че е точно така, че на едното място е един лев, а на другото е 20 лева. Нали така? Или така казаха хората – да, така казаха хората.
Господин Добрев ще отговори, аз обаче госпожо Председател, ако позволите доцент Иванов да се представи с няколко думи като нов заместник-министър, за да могат уважаемите дами и господа народни представители да знаят.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Казвам се Янко Иванов. Завършил съм ветеринарна медицина през 1981 г. и през целия си живот съм работил в областта на ветеринарната медицина – здравеопазване на животните. Бил съм 18 години като ръководител на лабораторията за екзотични вирусни инфекции, впоследствие бях директор на Института, заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, сега БАБХ, после бях генерален директор на същата служба. Десетина години работих в чужбина като ръководител на различни проекти, финансирани от ФАО, от Европейския съюз, и след завръщането ми започнах работа в Центъра за оценка на риска по хранителната верига, след което се присъединих към екипа на министър Порожанов, първо, като съветник и сега като заместник-министър, освен това съм и хонорован преподавател в Лесотехническия университет във Факултета по ветеринарна медицина и по-специално водя дисциплините по „епидемиология“ и „превантивна медицина“ и „инфекциозни болести по животните“. Ако има въпроси, касаещи тази тематика с удоволствие ще отговаря на тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заместник-министър Добрев ще отговори на въпроси от народните представители.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина има разлика в цените на дървесина, добита на територията на различните държавни горски и държавни ловни стопанства, както и на различните предприятия.
В казуса, който Вие сте срещнали в Сатовча, която е на територията на Югозападното държавно предприятие, което граничи с Южно централното държавно предприятие разликата в цената се формира за жалост, че тази дървесина, която е на територията на Южно централното държавно предприятие е пострадало от бръмбар корояд и определената цена от един лев, наистина е такава за пострадала дървесина, за която ние гледаме бърза реализация. За тази цел ние разпродаваме тази дървесина на тази цена.
На територията на Държавно горско стопанство „Сатовча“, където, но то има и Гоце Делчев „Сатовча“ цената е 20 лв., защото тази дървесина се добива от редовни сечи, тоест това е дървесина, която не е поразена от различни каламитети. Това мога да кажа в общи линии.
От гледна точка на дървата за огрев бих искал да допълня, че е създадена необходимата организация на територията на Република България като е разпоредено на всички директори, на Държавни горски и Държавни ловни стопанства да поддържат ежеседмично връзка с кметовете на общини и кметовете на населени места, както и кметските наместници. Тоест, ние да имаме ако може превантивна информация, ако някъде имаме забавяне на дървата за огрев независимо, дали става въпрос за Държавен горски фонд, Държавен общински фонд, или друг собственик на дървесина. Това е в общи линии. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Георгиев, реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Може би така на първо четене отговорът е такъв, но вижте ние с очите си видяхме, че става въпрос на разстояние от няколко километра от едно село в друго село. Мисля, че се с корояда ние сме се занимавали от няколко години. Съгласете се, че няма как в рамките на Сатовча да има корояд, а пък точно на 2 км гората да е изцяло чиста. Молбата ми е все пак и към министър Порожанов, и към заместник-министър Добрев да се провери отново този казус. Все пак ние сме поели такъв ангажимент. Да се поеме този ангажимент. Да се провери отново ситуацията там и да се види, дали е точно такъв проблемът, или пък може би ситуацията е някаква друга.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Разбира се, господин Георгиев, поемаме ангажимент да го проверим. Вие сами знаете, че темата с корояда леко ще я отворя – беше много важна миналата година, не по-маловажна и тази. Смея да твърдя, че с миналогодишните действия огнищата на корояд, които бяха основно и в Родопите, тук има много сериозен напредък.
Знаете, какво представлява заразената с корояд – това са едни територии, които целево се секат, с лек периметър отстрани. Така че нормално е дори и в едно ДГС да има такава дървесина. Поемем ангажимент да Ви информираме за резултатите от проверката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към третата по-големина група „Обединените патриоти“.
Въпрос, колеги, имате ли?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа заместник-министри, и колеги! Моят въпрос е във връзка с лова, който предстои особено на дива свиня. Знаем опасността и присъствието вече на случая на африканска чума, на територията на България. Какви мерки взема Министерството? Каква ще бъде съдбата на лова тази година? Това е основното, което искаме да разберем.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Сериозен въпрос – безспорно. Какво възнамеряваме да направим? Предполагам, че днес ще бъде качен Проект на заповед, който да бъде една седмица публичен. Груповият лов ще бъде освободен със следните ограничения:
Първо, десет километрова зона по границата с Румъния, около Тутраканци, където имахме огнище на африканска чума по свинете и около пристанище Варна и Златни пясъци, и Албена. Това са препоръките на Агенцията по храните на база анализът, който са направили. Така че ловът там ще остане само от място. Знаете, че направихме постъпки да отпадне изискването за придружител при обстрел на дива свиня от място.
Друга зона между 10 и 20 км, която е от границата тя ще бъде с групов лов, но без кучета. С различни други способи, няма да казвам какви, на подканяне на животните, но не и кучета. За цялата останала страна груповият лов ще бъде разрешен от 29-ти, от по следващата събота, като разбира се, тук трябва да имаме предвид, това предвиждаме, това е съгласувано и с Агенцията по храните от гледна точка на избягване на рисковете, които са по африканската чума по свинете. Разбира се, в момента, в който се появи не дай си боже, но имаме нови огнища на африканска чума по свинете, независимо от коя от точките, веднага ще бъдат предприети рестриктивни мерки. Така че с тези ограничения, подобни са и ограниченията на други страни.
Миналият понеделник бях в Букурещ, срещнах се с двамата министри на горското, където ловът е под егидата горския министър, разбира се, и земеделският министър. Повече от два часа обсъждахме ситуацията с африканската чума по свинете там. За съжаление, там нещата са доста сериозни. Получихме уверение макар, че те ни казаха, че го спазват, че групов лов покрай границата няма да се извършва, за да не се подплашат прасетата и да се създават стимули за агресивно преминаване през сухоземната ни граница. Не е нужно да Ви казвам, да Ви показвам и клипове как хубаво плува прасето, включително и в Черно море – все едно торпедо се движи. Това е.
Господин Добрев, имаме ли да добавим нещо? Това е в основата си. Възнамеряваме в средата на другата седмица, веднага след празниците заповедта да бъде подписана и от 29-ти да може да бъде възобновен груповия лов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
От ДПС, въпроси към министъра има ли?
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател! Господин Министър, моят въпрос, който имах намерение да задам отпадна поради това, че колегата ме изпревари, но без да го задам само казвам, че въпросът, който исках да задам, същото възникна след среща с избиратели от този район и без да го задавам, че колегата вече ме изпревари. Вземам думата заради това, че двама човека са си наумили да задават един и същи въпрос, просто да разберете сериозността на този проблем – за различните цени в тези съседни землища.
Присъединявам се към молбата на колегата да направите тази проверка, защото все си мисля, че този корояд сигурно не познава землищни граници и не признава административни граници между две отделни наши предприятия, просто да върви през цялата гора.
Така че въпросът ми отпадна, но заради това, че двама човека са си наумили да зададат един и същ въпрос показва, че в този район, за който става въпрос Сатовча – Гоце Делчев е наистина съществен и предизвиква вълнение сред хората.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
От „Воля“ колежката отсъства.
От ГЕРБ въпрос има ли? Няма.
Преминаваме към групата на БСП. Въпрос има ли към министъра.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо заместник-министър, господа заместник-министри, колеги! Моят въпрос е към министъра на земеделието е по отношение чумата по дребните преживни. Вече повече от три месеца е обявено такова заболяване на територията на България. Искам от Вас да чуя, дали е установен причинителя? От къде е дошъл? И как е влезнал на територията на Република България?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заместник-министър Янко Иванов ще отговори на този въпрос.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Въпросът е много основателен. Нека, първо да отговорим дали има чума? Чума – има, доказано е, има резултати от нашата лаборатория и от Европейската референтна лаборатория, понеже имаше много спекулации, затова използвам случая да го потвърдя. Откъде е дошло все още не е ясно. Извършва се генетичен анализ на щамовете, които са изолирани от България и са изпратени в лабораторията в Монпелие във Франция, където е Европейската референтна лаборатория и ние с нетърпение очакваме да разберем какви ще са резултатите. Най-общо казано има четири генотипа на този вирус, три от тези генотипове циркулират в Африка и един от тях само е в Азия и в нашите комшии в Турция. Сега ние очакваме да разберем към кой от тези генотипове спада или да има някакво родство с някакъв ваксинален вирус, така че засега всичко друго могат да бъдат само хипотези откъде е дошло и как е дошло. Те не са и много начините, по които да дойдат. Това заболяване за разлика от африканската чума по свине, която се разпространява по все възможни начини изисква тесен контакт между животните. Дали това са домашни животни или домашни с диви, или с хора, но изискват тесен контакт и най-вероятно по някакъв начин то е било внесено в този район. Благодарение на мерките, които се предприеха заболяването беше ограничено, всички знаете, и в момента ако това също е предмет на разговора ¬какво се върши в момента? Взети са проби пояс от 20 км около заразените селища, за да се изясни каква е обстановката. Към момента има няколко проби, които са показали съмнителен резултат и са изпратени, става въпрос за антитела, не за вирус, вече се търси дали е имало някаква среща, за потвърждение в Европейската референтна лаборатория, защото такава е практиката и едва след като се разбере и получим потвърждение или отхвърляне на резултатите, предстои една техническа среща на нашия екип от Българската агенция по безопасност на храните с колегите от Генерална дирекция САНТЕ в Брюксел за да се уточни как ще се процедира с тези серопозитивни животни. Това е което към момента можем да Ви кажем.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Реплика ще имате ли?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Благодаря Ви, доцент Иванов. Вие знаете, но за колегите ще кажа – за да има едно заразно заболяване трябва да има причинител, начин на предаване и възприемчив организъм. Това са трите основни фактора. Досега причинителят още не се знае, начинът на предаване също. Вие го потвърждава и затова се получава така едно недоволство и недоверие в хората. Ето пита колегата и ми казва – чума няма. Искат отговор от мен има или няма чума. Затова Ви го задавам на Вас, защото това е много сериозно и трябва да кажете причинителят е този, този щам на вируса и откъде е дошъл и откъде е минал. Защото може пак да премине по същия път и да предизвика заболяване. Затова задавам този въпрос. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ясно той е същият.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Бих искал когато дойдат резултатите да бъдем уведомени, за да можем да известим това и на нашите избиратели. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Точно така ще направим. В момента, в който получим потвърждението ще го качим на интернет страницата. Причинителят за разлика от примерно заболяване като шапа, където има седем серотипа и над 65 субтипа, тук причинителят е само един, тоест вирусът е само един, има различни генетични групи и затова споменах, че няма как да е друг вирус – този е вирусът. Заболяването е потвърдено, имаме протокол, ако желаете може да пратим до госпожа Танева, така че спор няма. (реплики) За резултатите от генетичния анализ ще Ви информираме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Иванов.
От групата на „Обединени патриоти“ втори въпрос към министъра.
АЛЕКСАНДЪР САБАТЕВ: Уважаема, госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с едно питане, което съм направил към Министерството за обезлистяването на широколистни дървета, както в зелената градска среда, така и в горите и по пътищата. Използвам този момент, като аз имам отговор на въпроса, да запознаем и колегите от Комисията, като повечето от тях едва ли са обърнали внимание или да са обърнали внимание го отдават по-скоро на есента – това покафеняване и изпадане на листата. В крайна сметка, както е и записано в отговора на въпроса става въпрос за миниращ молец и бялата американска пеперуда, която прави поражения на листната маса и заради се получава обезлистяването на дърветата, както и в София ще видите много дървета, които сега цъфтят, включително кестена, който е един от символите на София в момента цъфти, за да успее да събере сокове за зимата. Това заболяване по моя информация е от няколко години. Тази година и всяка година все повече става по силно, все повече пеперуди снасят яйцата си, съответно излюпват се ларви, гъсениците изяждат листата, какавидират в момента и ако не се действа, тъй като едно от нещата, които сте записали в отговора на моя въпрос е именно – създаде се кризисен щаб, в който са включени специалисти и представители на областни и местни органи на управление. Местните органи на управление не знам в какъв етап са включени, явно не знаят, тъй като по моя информация и питане от колеги по общини, това е на територията на цялата страна, не е на територията на София. Пак казвам, сега след като Ви информирам затова колегите сами ще забележат как по пътищата има едни дървета, които само клончета и нито едно листо, съседно от тях дърво от същия дървесен вид обаче е със зелена листна маса, което видно не е от есента.
Записано е в отговора, че 35 хл. дка или хектара са третирани от горските територии, по моя информация, не споря дали това е така или не, тези вредители могат да направят много по-големи бели, така да се каже от корояда, от който вече доста години търпим негативно отражение на горското стопанство. Не като въпрос, просто скоро като апел към Вас и към ръководството на Министерството да обърнете внимание и да се засили контрола, и ако трябва да се третира с някакви препарати да бъде направено, защото след известно време няма наистина да можем да го спрем това нещо, тъй като ще стане масово. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Добрев ще направи коментар.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представител! Уважаеми, господин Сабатов, наистина в отговора на Министъра на земеделието, храните и горите сте получили подробна информация, но благодаря за Вашия въпрос.
След Вашия въпрос разпоредихме на лесозащитните станции в София и Варна, в чиито обхват влизат по-голяма част от поразените територии, това са в Северна България, по-скоро Североизточна, където е и Вашият избирателен район да проверят точно този вредител в каква среда се намира. Установено е, че към миналата година това са градските агломерации и няма нашествие в горски фонд, но въпреки това, съвместно с нашите директори на Държавните горски стопанства и Държавните ловни стопанства по северните райони с лесозащитните съвместно да направят проверки в Горски фонд. След презимуването тази година на дърветата на ранна пролет вече ще имаме по-обширен и обстоен анализ и ако се наложи ще третираме и със самолетен способ или друг, ако имаме засегнати райони. Благодаря Ви, че все пак алармирате затова събитие, което може би ще се случи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Сабатов.
АЛКЕСАНДЪР САБАТОВ: Нямам съмнение, че ще се случи, тъй като пак казвам, това от три години се случва постоянно и популацията на тези вредителите постоянно расте и затова толкова бързо се обезлистяват дърветата тази година. Поради факта, че не само в зелена градска среда, аз съм пуснал същия въпрос и до министъра и на околната среда и водите. Надявам, че се е свързал с Министерството на земеделието, за да получи информация относно вредителите, но именно около пътищата покрай, който минаваме и пътищата, които минават през гори, всички знаем, че по моя информация пак, на времето назад в годините когато е имало епидемия от такъв вредител, е имало миене на автомобили, на тирове. Имало е забрана от Южна България да не преминават коли, които да не са преминали през някакъв вид санитарно почистване. Надявам се, да си свършат Вашите хора много добре работата, защото когато в един момент се окаже, че когато е много навътре в гората, сумите необходими за третиране ще бъдат много големи, поради което Министерството ще предпочете да се премине към сеч. Това ще доведе при всички положения до голяма загуба на суми и средствата от стопанствата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колегите от ДПС въпрос имат ли към Министъра? Няма.
От „Воля“ отсъстват колегите.
С това сме изчерпали регламента на блиц-контрола по точка втора.
Господин Министър, ако искате нещо друго да информирате?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще си позволя да информирам Комисията по земеделие – отново се постави темата от Европейската комисия пред България за ограниченията в продажбата на земеделска земя на чужденци. Именно тази уседналост, която е заложена за петгодишен период, както за физическите лица, така и за юридически лица от гледна точка на техните собственици, където има подобно изискване. Темата беше поставена през миналата есен, но в момента вече ние имаме официално запитване каква е последно позицията на България от гледна точка на това, че се стартира наказателна процедура пред Съда на Европейския съюз. Ние трябва да отговорим през месец септември, най-късно октомври.
В подобна ситуация са още няколко държави, с подобни ограничения, като две от балтийските държави Литва и Латвия, са предприели действия с определени условия да се разреши продажбата. Като казваме чужденци, говорим за граждани на Европейския съюз, не говорим за трети страни. Полша, Унгария и Словакия не са предприели подобни действия и срещу тях вече върви наказателна процедура.
Ние разгледахме на оперативно заседание темата и решението на правителството е да поставим дебата в Народното събрание, тъй като тук се взе решението през 2014 г. да се постави и чуе мнението на всички политически сили, затова предполагам, че може би на следваща комисия ние ще Ви запознаем подробно вече, изпратили сме доклада, и на следваща комисия ще бъде разгледан този въпрос. Това е една от важните теми, по която трябва да има политически дебат и да се вземе отношение. Това е засега, госпожо Танева. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Колеги, други въпроси към Министъра?
Ако няма закриваме дебата и точка втора и преминаваме към точка трета.
Благодаря много на господин Министъра и неговия екип.
Точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ПРЕХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ (ФАО) ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СУБРЕГИОНАЛНО ТЕХНИЧЕСКО ЗВЕНО В ГРАД БУРГАС ЗА ОКАЗВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПРОЕКТ „BLACK SEA 4 FISH“, СКЛЮЧЕНО ЧРЕЗ РАЗМЯНА НА ПИСМА, № 802-02-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 ЮЛИ 2018 Г.
По точка трета гости на Комисията по земеделие и храни е господин Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА, заедно с ресорния заместник-министър Атанас Добрев.
Господин Атанас Добрев ще представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за представената възможност да представя пред Вас Законопроекта за ратифициране на споразумението между Република България и организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (Фао) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г.
По време на Петото заседание на Работната група за Черно море към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, проведено през месец април 2016 г. в град Киев Украйна Република България е заявила желанието си за изграждане на субрегионално техническо звено по проекта „Black Sea 4 Fish“ в град Бургас.
Окончателният вариант на проекта на споразумение между правителството на Република България и ФАО бе предложен на 17 октомври 2017 г. от генералния директор на ФАО доктор Жозе Грациано да Силва и одобрен с решение на Министерския съвет от 14 февруари 2018 г. Споразумението между Република България ФАО е сключено чрез размяна на писма и съгласно Закона за международните договори на Република България, подлежи на последваща ратификация със Закон от Народното събрание.
Проектът „Black Sea 4 Fish“ е от съществено значение за страната ни, защото е една от инициативите на генералната комисия по рибарство на Средиземно море, насочена към подкрепа на устойчивото рибарство в Черно море. Основната цел е да се засили сътрудничеството между страните от Черноморския регион. Очаква се проектът да има съществен принос към подобряване на събирането на данни за риболова, както и засилването на сътрудничеството в областта на научните и техническите дейности на държавите от района. По този начин ще се подкрепят националните икономики и ще се осигури защита на поминъка на хората зависещи от риболов в Черно море.
Създаденото субрегионално техническо звено в град Бургас ще осигури на страната ни възможността да координира дейността по Проекта, да насърчава развитието, опазването, рационалното управление и най-доброто използване на живите морски ресурси, както и устойчиво развитие на аквакултурите в Черно море.
Материалите са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. При съгласуването няма постъпили бележки и предложения по Проекта.
Предвид изложеното предлагам на Комисията да разгледа и одобри предложения законопроект.
Ако има въпроси, с господи Галин Николов, ще се постараем да отговорим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Уважаеми, колеги, въпроси имате ли?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
От името на нашата парламентарна група ние ще подкрепим Доклада. Това е една добра инициатива, така че пожелаваме успех на Агенцията, и се надяваме, България да се представи достойно в тази инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Благодаря.
Други въпроси има ли по точката?
Господин Добрев иска допълнение – заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Само да допълня, че сме единствени първи от всички страни-членки на Европейския съюз, което е хубаво, показваме как трябва обединено да се работи в цяла Европа. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, уважаеми колеги, ако няма други въпроси моля да гласуваме.
Който е за приемането на Законопроекта за ратифициране на споразумението между Република България и организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (Фао) за изграждане на субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по проект „Black Sea 4 Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2018 г., да гласува.
20 – за, против и въздържали се няма.
Приемаме единодушно Законопроекта по точка трета.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
Благодарим на заместник-министъра и на господин Галин Николов.
Точка четвърта от дневния ред:
НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА „ЗАБРАНА НА ОТГЛЕЖДАНЕТО, УМЪРТВЯВАНЕТО И ТЪРГОВИЯТА С ЖИВОТНИ С ЦЕЛ ДОБИВ НА ЦЕННИ КОЖИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“, № ПГ 839 01 13, ВНЕСЕНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА 22 ЮНИ 2018 Г.
По точка четвърта присъстват, или са заявили присъствие: Марина Иванова – Фондация „Четири лапи“ за представяне на проучването на общественото мнение; госпожа Петя Алтимирска – председател на Инициативния комите; господин Йордан Кошев – експерт по инвазивни видове към БАН; госпожа Красимира Петкова – адвокат; господин Русла Сербезов – представител на Природонаучния музей към БАН и госпожа Любомира Кривошиева – представител на Фондация „Дивите животни“, също представител на Националната гражданска инициатива. Това са гостите, които са заявили участие, ако има и други ще се представят ако вземат думата.
Заявяване за представяне на проучването е направено за госпожа Марина Иванова – заповядайте.
МАРИНА ИВАНОВА: Добър ден на всички! Благодаря за одобреното присъствие.
Темата през последните години стана доста актуална – отглеждане на животни с цел добив на цена кожа. Затова ние от Фондация „Четири лапи“ решихме, че е най-добре да допитаме обществото какво е тяхното мнение, как те виждат развитието или бъдещото на един такъв бизнес в страната ни. Направихме това проучване със съдействието на МBAD и резултатите са обобщени през миналия месец, така че съвсем накратко е Ви предоставя резултатите. Доколкото разбрах Вие сте получили цялото проучване и съм готова да отговоря на всеки от един от въпросите, които възникнат.
Какви са заключение всъщност, както нашите, така и от социологическото проучване на Института за социални изследвания и маркетинг. Оказа се, че българите са запознати със съществуването на фермите за отглеждане на животни с цел добив на цена кожа, като интересен е фактът, че повече хора в България знаят за този бизнес, отколкото в Холандия, където се развива от доста години. Тук 35% от запитаните знаят за съществуването, докато в Холандия са около 27%, което означава, че хората са наясно с това какви са последиците и какви са предимствата, ако има такива.
Също така по-голяма част от хората са наясно с това, че начинът по който се обработват тези кожи са опасни за човешкото здраве. Ще видите, това е направено от научен институт към лабораторията на Бремен Унвалт институт. Също така, хората са наясно, че имат слабо икономическо значение съществуващите две ферми в България. По данни от Асоциацията на норковъдите около 40 човека работят в този бизнес. По този начин можем да кажем, че това наистина не е от стопанско значение за страната ни. Подробности може да видите в презентацията.
Интересно е, че 75% от българите, което е едно значително мнозинство, са на мнение, че тези ферми не оправдават своята дейност, от една страна, защото замърсяват околната среда, от друга страна защото начинът на отглеждането на животните е изключително нехуманен и жесток.
Внушителните близо 66% от запитаните са за пълна забрана на отглеждането на животни с цел добив на кожа с косъм в България. Съвсем малкият процент, който не подкрепя пълната забрана са за много по-стриктни правила за дейността – над 88%.
Като заключение да кажа близо две трети от българите смятам, че този бизнес няма място за развитие в България, още повече на фона на това, че в повечето европейските държави той вече е забранен или предстои да влезе в сила забрана. По-голямата част от производителите на облекла спират да използват кожи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА. Благодаря.
Уважаеми колеги, въпроси имате ли към така направеното изложение?
Господин Георгиев – заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се изкажа от лично мнение, не от името на парламентарната група. Признавам си, че за този проблем не знаех, учудвам се от тези социологически проучвания. Лично за мен ми се струват малко засилени. Изцяло подкрепям, пак казвам в лично качество, аз съм против в България да има такива ферми, единствено заради хуманния начин и второ, заради това, което Вие цитирахте, че все при обработката кожите са вредни за човешкото здраве. От мое лично име подкрепям тази инициатива, но пак Ви казвам, за мен проучванията са преекспонирани.
Смея да твърдя, че имам много познати, приятели, избиратели тази тема никога не е присъствала, така че тези цифри, които ги цитирахте от това проучване ми струват малко, така, че българите са информирани в тази посока. Въпрос на време е това нещо и в България да се приеме. Все пак знаем, че в доста страни вече е забранено. Това е което исках да споделя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси или становища по така направеното проучване?
Ако няма такива въпроси да преминаваме към гласуване. Има постъпили становища от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на земеделието, храните и горите. Информирани сме за създадена на работна група и готвени промени.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние можем да приемем единствено като сведение представената информация. Това е процедурата. Като допълнение можем да препоръчаме всеки народен представител има право на законодателна инициатива и който сметне, че представените данни в тази гражданска инициатива съвпадат с неговото мислене може да я реализира.
Има ли други предложения?
Заповядайте.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Бих искал да внеса малко повече информация, относно какви точно всъщност са влиянията. Ще ги разпределя в четири групи, защото това е важно да се знае. Основното влияние, разбира се, това е върху животните, които страдат в тези ферми.
Второто нещо, това е околната среда и биоразнообразието. Доклади за тези две неща има много.
Третото нещо е хората, които живеят в близост до фермите. Има много сигнали, които показват, че хората са застрашени, както от замърсяването, така и от набезите на избягалите животни от фермите. Вследствие на всички тези проблеми, това влияе на техния социален статус, обикновено хората живеещи в тези райони са пенсионери. Фермите са твърде близко до самите население места, буквално преди три дни ние се върнахме с жива американска норка, уловена оттам, така че имаме информация, че има дива популация в България, благодарение само на това, че в рамките на четири години в България има такива ферми. Пак казвам, че от 2014 г. за пръв път се регистрира първата ферма, оттогава вече ние наблюдаваме щетите от тези ферми. Много важно е да се вземат бързи мерки за това да не се развие този проблем. Проблемите с биоразнообразието, със замърсяването и с това хората да страдат.
Фермите в момента са само две като само в едната от тях се отглеждат 100 хиляди годишно, като с всяка година те се увеличат почти двойно.
Инвестиционният проект, който е на голямата ферма е създаден за 400 хиляди годишно и те ще бъдат убивани всяка година в тази ферма. Тя се намира в село Маджерито, в близост до Стара Загора – на 2 км е от селото. Хората са пропищяли. Истината е, че ние сигнализираме затова и институциите и медиите, тъй като има толкова много други социални, екологични проблеми, малко абстрактно, може би изглежда на много хора като цяло да погледнат тази ситуация.
И още нещо искам да кажа, което пристигна буквално преди часове – информация за това, че Лос Анжелис вчера в рамките на заседание на техния обществен съвет приеха да не се допуска продажбата вече на ценни кожи на територията на града. Това е четвъртият град, който приема такава мярка.
Седемнадесет са страните в Европа, които са забранили въобще да се произвеждат кожи. Великобритания, пък беше първата страна, която реши, че трябва да въведе забрана на търговията. В момента във Великобритания се дискутира този въпрос и е въпрос на време тя да бъде първата страна, както беше първата страна забранила фермите, така да бъде и първата страна, която да забрани търговията.
Тенденциите са такива, нека приемем етично решение и надяваме всички Вие да оцените това, че има много хора, които наблюдават този процес. Може би сте получили на имейлите си писма от граждани, които следят този процес и да покажат своята позиция, така че тези писма в рамките само на една седмица са вече над 2 хиляди. Ние имаме информация, че са изпратени до всички депутати, защото все пак от Вас зависи да се вземе това решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за направеното допълнение към изложението.
Пак повтарям, съгласно процедурата по нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, ние единственото което можем да направим на този етап е да приемем за сведение представеното проучване и инициатива и да препоръчаме на народните представители, споделяйки я да се възползват от правото на законодателна инициатива.
Който е „за“ моля да гласува.
20 – за, против и въздържали се няма.
Благодаря.
Закривам днешното заседание.
Закрито в 15.35 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева
Стенограф:
Мария Николова
