Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
03/10/2018
1. Блиц контрол.
2. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 40
На 3 октомври 2018 г., сряда, пл. „Александър I“ № 1, зала 130, от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Блиц контрол.
2. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г.
Списъците на присъствалите гости и на народните представители, членове на Комисията по земеделието и храните, се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководеше от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички!
Комисията по земеделие и храни има кворум и може да се открие днешното редовно заседание съгласно обявения дневен ред:
1. Блиц контрол
2. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г.
Колеги, други въпроси или предложения по дневния ред, има ли?
Ако няма, моля, който е съгласен с така обявения дневен ред, да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
На днешното заседание присъства министърът на земеделието, храните и горите заедно с неговия екип.
По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-голямата парламентарна група ГЕРБ има право да зададе въпрос.
Заповядайте, господин Янков.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Въпросът ми към господин Министъра, е: по мярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони са подадени 538 проекта в ИСУН. По предварителното ориентиране проектите, които на 100% ще се финансират, или максималният брой точки 72, са 133 броя. Моля да ни информирате за възраженията по този ранкинг колко бяха, колко са уважени и каква промяна ще настъпи в ранкинга? Според подалите заявления – имам притеснения относно значителната промяна в първоначалното одобрение – се говори, че разликата е 50% в това ранкиране. Ако има такава значителна промяна, на какво се дължи тази разлика и какъв е начинът на ранкиране в Държавен фонд „Земеделие“, и в Министерството на земеделието и храните?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Въпросът е доста конкретен, мога и писмен отговор да направя за това. От информацията, с която разполагам жалбите бяха над 200, ако не се лъжа 250 – закръглени – 260. Разбира се, те бяха по различни критерии, по които не са получили точки, със съответните мотиви на вносителя на самия проект. Жалбите са разгледани от Министерството още преди месец. Те са приключени.
Водещото в разглеждането на жалбите, първо, съгласно системата ИСУН, по която вече се подават проектите, внесени документи, каквито са приложени към системата ИСУН, това са документите. Оттук нататък никакви допълнителни документи не могат да бъдат прилагани към жалбите, ако някой не е успял да си приложи нещо. Такива дори и да е имало приложени, не са били вземани впредвид.
Няколко бяха – аз вече съм ги позабравил – типовете казуси, по които са гледани жалбите. Едно от тях беше даването на точки за биологично производство от гледна точка дали има сертификат или някакъв друг документ, който е свързан със сертификата, дали са признати броят на работниците. След като бяха разгледани жалбите това, което направи Министерството, това което направихме с Фонд „Земеделие“ направих група да се видят Министерството с Фонда от гледна точка на тълкуването на един или друг казус. Казусът може да се тълкува само и единствено съгласно насоките, които са публични и ако е имало тълкуване по един или друг казус, той е направен в така наречените въпроси и отговори по време на приема. Така че на база на насоките, какво включва един или друг казус и, разбира се, тълкуването, което е било дадено, в този смисъл са направени и корекциите.
Направени са корекции по част от жалбите. Разбира се, може да има жалби, по които се казва, че три от критериите не са уважени, може да е уважен само един от критериите за точки, но всеки казус е индивидуален. Ще Ви дадем подробна справка именно за разгледаните жалби, типовете казуси и от това колко са удовлетворени и колко не са удовлетворени. Министерството ги е разгледало в срок и ги е предоставило на Фонд „Земеделие“ за отразяване.
Искам да обърна внимание, да напомня, че Фонд „Земеделие е разплащателна агенция. Функцията по договаряне е делегирана дейност от Министерството на Фонда. Министерството като управляващ орган има право да се произнася по отношение на договарянето, по отношение на ранкирането, когато има жалба, те са свързани с документите. Разбира се, в частта на плащания когато Разплащателната агенция се е произнесла, че едно плащане е допустимо или не е допустимо, Министерството няма право да взима отношение. Тук вече отношение може да се взима само и единствено от органите на съдебната власт.
В конкретика не мога да вляза. Жалбите бяха много. Само ще отворя една скоба: по 7.2 последният прием, който беше – за улици и други, там жалбите бяха съвсем малко, около 40. Те бяха казусни. Ние ги приключихме в понеделник. Знам, че е изпратен докладът в срок. Там беше: една улица има ли достатъчно документи от гледна точка на проекта и Общият градоустройствен план или Кадастрален план, приложен към него, което е допустимо, дали има свързаност на улиците, които са приложени в плана в тази, която е от общинско значение и така нататък.
Така че за 4.2 не мога да Ви дам по-свежа информация, тъй като приключи преди повече от месец и половина, два.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Съгласно нашия правилник, въпрос има ли от втората по големина група –БСП?
Заповядайте, колега.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Нашият въпрос е свързан със схемите за училищно мляко и училищен плод. По-точно, правен ли е от Министерството някакъв анализ и разчети към момента относно резултатите от този прием? Защото ние доста говорихме и Ви предупреждавахме какво може да се случи на този прием. При нас постъпиха доста сигнали, тревожни сигнали във връзка с процедурите по тези приеми, подаването на доткументите – по-точно, че на някои места не са се допускали кандидати, на други места Фонд „Земеделие“ е сменял кандидати еднолично. Притеснително е, също така, че към 20 септември, мисля, че беше, 20 септември, трябваше да излязат резултатите, а все още ги няма. На места по складовете вече продукцията започва да залинява, да гние и хората на места даже са я изхвърлили. Има ли някакви данни към момента какво се случва с приема? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Приемът приключи. Не мога да Ви кажа на коя дата на месец август, след което всичките предложения, които са изпратени до училищата по двете схеми – за плод и за мляко, са изпратени във Фонд „Земеделие“. Фонд „Земеделие“ не може да разглежда други заявители извън тези, които са заявени към съответното училище.
По отношение на въпроса Ви: може ли еднолично Фонд „Земеделие“ да заменя? Когато отидат три или четири кандидати в едно училище, обикновенната практика е, че училищните власти не желаят да се произнасят, не се произнасят. Служебният избор в зависимост от правилата на наредбата, се извършва от Фонд „Земеделие“.
Доколкото знам, през миналата седмица е приключило определянето. Над 3600 са училищата при 3500 миналата година. Единственото напрежение, което ние получаваме като информация, то се върти малко и в пространството е, че има училища, които не са съгласни с новия избор, защото те си имат – така да го кажа – създадени отношения с определен доставчик във времето. Този доставчик добре е работил със съответния стол, който е раздавал храната и това, че един производител в момента би занесал, а той трябва да занесе съгласно стандартите, съгласно условията – дали ще са плодове и зеленчуци, опаковани и така нататък – съответните продукти, те трябва да бъдат раздадени на децата. Знаете ги условията. Те са по датата и раздаване на седмица от единия, и от другия продукт. В някои от училищата по някакъв начин едва ли не се създава дисконфорт, защото се е сменил доставчикът. Този, който обслужва стола, отказва да прави някаква вътрешна логистика и това по някакъв начин не им харесва. Не искам да влизам в някакъв друг детайл защо не им харесва например. Ще се поинтересувам от гледна точка на това, доколко е публикуван – честно казано, не съм погледнал дали е публикуван – доколкото знам, схемата е стартирала може би не едновременно в момента. Да, имаше промени в наредбата, имаше избори на нови. Всяко едно ново нещо си има време да зацикля. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Третата по големина група – „Обединени патриоти“, въпрос?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на екипа на Министерството, господин Министър! Моят въпрос е във връзка с така наречения и гледан от нас на първо четене Закон за храните и особено щекотливият въпрос за Раздел „Води“.
Вече мина повече от година и чувствам, че има прехвърляне на топката, на горещия картоф от нас към изпълнителната власт и обратно. Бих искал да разбера: след работната група, която беше направена и се занимава изрично с Раздел „Води“ – там имаше представители на различните политически парти, експерти, специалисти и така нататък, дали ще се вземат под внимание тези заключения, тези изводи, които е направила работната група? Какво става с тези текстове, които се твърди, че са нотифицирани 2016 г., но в същото време има сериозни забележки и въпроси към някои понятия от Европейската комисия и този закон, който буксува заради Раздел „Храни и добавки“, разбира се, ще потегли ли за нотификация във варианта, който е предложен от Министерския съвет или под някакъв друг вариант, за който ние желаем да бъдем уведомени какъв е той и дали е подложен на нужните процедури и оценка за въздействие?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Когато беше разгледан Законът за храните, ние го стартирахме веднага със създаването на правителството, Законопроектът, който беше подготвен, беше съобразен с всички забележки, които бяха при предходното гледане от Европейската комисия.
Да, това е тежък закон. Това е тежък закон, който ние го вкарахме и основното разковниче от гледна точка на някакви противоречиви казуси и интереси, останаха едни текстове за минералните води, които за съжаление по определен начин спъват въобще целия Закон за храните, който ние сме дебатирали с Вас, и с госпожа Танева, а целият бранш очаква – от гледна точка на репулации, контрол по храните, контрол по транспорта на хранителните продукти и така нататък.
Това, което е внесено от Министерския съвет в парламента, това е вариантът, който един министър може да подкрепи. Той не може да изразява различно становище от това, което правителството е направило. Разбира се, ние сме в работна готовност вариант, който е разгледан в Комисията… (уточнение между председателя на Комисията и министър Румен Порожанов). Изпращането на варианта беше свързан обаче едва ли не и с предложение: „Вие преценете кое да изпратите в Европейската комисия“. Така че вариантът, който е на Комисията с коригирани текстове на база на предложенията, да, ще го направим чисто административно, той ще бъде изпратен на Европейската комисия, но това трябва да бъде вариантът, който вече е на ниво между първо и второ четене в Комисията в Народното събрание. Това е нашата визия. Затова ние ще направим още утре работна среща с госпожа Танева, за да се уточним.
Иначе казусът с водите, с единния добиващ или концесионер, или двамата, това въобще не е казус на Министерството на земеделието и храните, въобще не е наш казус, за да можем ние да го арбитрираме в една или в друга посока. Това е бизнес казус, който спира Проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От групата на ДПС, господин Абазов – заповядайте.
БОРХАН АБАЗОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, ще се възползвам от правото си на въпрос. Всъщност, няма да е въпрос, а ще е едно предложение към Вас, и към госпожа Председателката, в смисъл: чувам, че из страната по региони върви разяснителна кампания и срещи със земеделски производители по отношение на Закона за поземлените отношения. Моето предложение към Вас, е, да направим специално заседание на Комисията по земеделието, където по същия начин, същите експерти да направят такова запознаване на Комисията, разясняване, защото не се касае за ЗИД с няколко текста, а става въпрос за мегазакон, който обобщава няколко други закона в себе си. Мисля, че би било полезно да има изрично заседание на Комисията по земеделието, в което по същия начин, както екипите обикалят страната, да запознаят и Комисията по земеделието с всичките тези новости, които се влагат в този мегазакон, кодекс или под работното заглавие „Закон за поземлените отношения“. Мисля, че не е пречка. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз смятам, че предложението е абсолютно резонно и когато Министърът каже, че екипът може да дойде, може и другата сряда да направим такова. Добре е, да е преди Министерския съвет.
Уточнявам: другата сряда Министърът потвърждава, че може да изпрати екип.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Кратък коментар. Безспорно Законът е тежък. Безспорно е, че имаме страшно много бележки. Измина едномесечният срок. В рамките на този едномесечен срок направихме две срещи в страната – в Южна и в Северна България, и една заключителна с бранша в Министерството на земеделието. Същевременно от Министерството, от Министерство на правосъдието, от Регионално, на Финансите сме получили страшно много бележки, по които в момента работят колегите, отразяват ги. Например – Прависъдието казва, че сме влезли много в детайлите на един Закон, на които място не е в закона, а трябва да бъдат препратени към подзаконов нормативен акт. Частично някои от тях ще бъдат отразени. В момента се работи много активно в Министерството за отразяването на тези бележки.
Чисто информативно реалният дебат след внасянето му в парламента ще се пренесе и в многоуважаемата Комисия. Така че не възразяваме другата сряда да направим едно представяне, ще Ви кажем и след бележките какво е коригирано. Както знаете – съгласно решението на Народното събрание – 30 октомври е срокът, в който ние трябва да депозираме проект за закон. Затова, в едно от последните заседания на правителството ще трябва да разгледаме този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За другата сряда можем да обявим, че едната точка, основната, ще бъде представянето на Законопроекта и всички колеги да знаят.
От парламентарната група на „Воля“? Не виждам колежката, член на Комисията.
По ПОДНС - групата на ГЕРБ втори въпрос ще зададе ли?
Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри! Моят въпрос е свързан даже и с предложение. Доколкото съм информиран, през последната седмица има голям проблем с износа на дървесина за страни, които не са членки на Европейския съюз. Проблемът е там, че не остава дървесина за българските предприятия. Това така ли е? Има ли някаква предпоставка за притеснение и за съкращаване на човешки ресурс и затваряне на предприятия в България? Предложението ми е: има ли възможност да се създаде някакъв лимит, който да бъде предоставен на българските предприятия, за да може те да са сигурни, че няма да бъдат затворени? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз ще започна и ако позволите, господин Добрев ще продължи с някои числа.
Вчера, с Агенцията по горите имахме нарочна среща с шестте държавни предприятия от гледна точка на информацията, която е за осигуряването на дървата за огрев, разбира се, и създаването на една ритмичност – обратна информация – за това как върви осигуряването на дървата за огрев.
Не знам дали знаете, но съгласно лесоустройствените планове, дървесината, която трябва да се добие в България в годишен аспект, е между 7 милиона и 7 млн. 500 плътни куб. м. Плътни кубически метра! Почти половината от нея, почти половината от нея отива за дърва за огрев. Даже господин Добрев нека да ме поправи, може и да е повече от половината от нея. Същевременно имаме няколко предприятия, които са големи потребители на дървесина, целулоза, за производство на целулоза. Това са в Стамболийски, в Свищов, „Кроншпа“, други също желаят и всеки от тях иска да могат да му бъдат осигурени между милион, и два, и три дървесина, която да може той да преработва и да работи по нея.
Трябва да имате предвид, че се направиха и много предприятия за производство на пелети от дървесина, които също работят активно. В рамките на големите желания на тези предприятия по никакъв начин не може да се откликне на техните желания да им се осигури този ресурс, защото това какво означава - ние да започнем масово да си изсичаме горите, което няма как да стане?
По отношение на информацията за износ – вчера коментирахме и информацията за износ. Господин Добрев ще Ви даде малко информация за износа.
АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази година, в интерес на истината, по справката, която я имаме за износа, общото количество, което е за 2018 г., в дървесина е 152 хил. куб. м., което за разлика примерно от миналата година – беше 296 хиляди, по-миналата 313 хиляди; 2015 г. – имаме 448 хиляди, 2014 г. – близо милион беше. Тогава има много износ. Това е общият износ.
Тази година има намален износ, тъй като цената на дървесината в България е доста прилична, има сериозно търсене и в България. Това са, което господин Министърът изкоментира, големите ползуватели на дървесина. При тях наистина винаги има един лек недостиг и те гледат да не изпуснат – дето има една дума – всяко едно дръвче.
Иначе за дървата за огрев държавните предприятия в момента са подсигурили – говоря от държавен горски фонд – около 54% общо е изпълнението, което в рамките на този отоплителен сезон, е 1 млн. 281 хил. куб. м. и върви ритмично. Говоря, което е от държавния горски фонд. Имаме леко повишение на цените – между 3 и 5 лв. е средно, говоря на наши складове. Това се дължи особено заради липсата на работна ръка. Подвозите, които се извършват от сечищата - са от 3 и 5, в единични случаи имаме до 7 лв. на куб. м., което като цяло е поскъпване с около 6% спрямо миналогодишните цени. За износа реално нямаме притеснения. (Реплика.) Под 5 лв. е даже – 4,5 до 5%. Това са справки, които са точни.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В момента за Турция почти няма износ покрай финансовата ситуация в Турция. Основно за Гърция имаме частичен износ – това са дърва за огрев. За Румъния – съвсем малко.
Това, което бих искал да информирам многоуважаемата Комисия, тъй като темата за дървата за огрев е сериозна, сериозно се отнасяме към нея. Информацията, която получихме след вчерашната среща сме възложили на всички директори на държавни горски стопанства да се срещнат до 15 октомври с кметовете в общините, които са на тяхна територия, да коментират: има ли проблем, няма ли проблем. Защото на много места имаме общини, където основно се зареждат от общински гори – в Плевенския район има много такива, където понякога те не осигуряват и затова трябва да знаем как да реагираме и, разбира се, тези, които не са от пряк добив на държавните предприятия, а са чрез фирмите, които добиват. Така че на всеки 15 дни да има среща с кметовете, да се идентифицират проблемите, да правят протоколи от тези срещи, където има проблеми – да ги подават, за да можем да реагираме. Миналата година господин Добрев тича из страната, където общините не са осигурили, за да видим как да осигуряваме. Когато имаме надеждна добра обратна информация да можем превантивно да взимаме мерки, там където изостава по един или друг начин осигуряването на дърва за огрев.
По отношение на износа – в момента по-скоро няма такава сериозна тема по информацията, която е предоставена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Парламентарната група на БСП втори въпрос има ли?
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, преди една седмица ли, или десетина дни, обявихте птичи грип в Пловдивско. За година и шест месеца това се случва за втори път. Преди това бяха избити доста животни и в Северна България. Моят въпрос към Вас е: какво предприема Министерство на земеделието, храните и горите в тази насока; какви мерки бяха предприети за една година или откакто Вие управлявате това министерство и какво ще предприемете оттук нататък, за да спрете подобно унищожаване на ферми в цялата страна? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Доцент Иванов ще отговори на въпроса.
ЗАМЕСТРИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважеми дами и господа народни представители! Наистина ситуацията с птичия грип е доста неприятна. След като се загнезди в нашата страна, вече в продължение на две години се опитваме всячески да се преборим и да изкореним тази инфекция. За съжаление това не е толкова лесно, защото имаме различни типове ферми и различни типове птицеферми – едните са водоплаващи, другите са кокоши вид ферми.
Известно е, че инфлуенцата – птичият грип, циркулира сред водоплаващите типове без симптомно и това дава възможност там той да резистира постоянно. Трудно се открива и точно поради тази причина Министерството, и в частност Българската агенция за безопасност по храните, въведе от преди няколко месеца задължителна мониторингова програма във всички птицевъдни ферми, включително и тези във водоплаващите. В резултат на това бяха разкрити доста места, където има серопозитивни животни. Днес дори, точно преди това заседание, аз бях извикал при мен представителите на БАБХ – заместник-изпълнителният дирлектор и директорът по здравеопазване, да набележим конкретни мерки как ще се процедира с всички ферми за водоплаващи, в които сме открили серопозитивни животни.
Като първа мярка, всички водоплаващи – говорим за патици, ще се приберат в помещенията и няма да има отглеждане отвън на такива животни. Навсякъде, където се открие вирус, за съжаление, фермите ще трябва да бъдат ликвидирани. Това е мярката. За съжаление, няма ваксинация – искам да го знаете добре. Ваксина срещу инфлуенцата се прилага само при много строго определени случаи. Има така наречената прицелна ваксинация, която се прилага в случаите за зоопаркови, циркови животни, или пък животни, които са застрашени видове и така нататък. Масови профилактични ваксинации не се прилагат – и това е хубаво да се знае, за да няма спекулации по този въпрос. Мярката за ограничаване и ликвидиране на огнищата е чрез унищожаване на всички заразени и контактни птици. Тоест, няма какво друго. Това ще е мярката. Знам – непопулярна е, но няма друго решение на въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри! Аз искам да попитам: мислите ли, че кланниците към момента имат достатъчно отстояния от придвижващи се птици към кланниците, преминаващи през подобни обекти и мислите ли, че това може да е проблем, и да е една от причината за заразата на тези животни? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Не толкова кланниците, колкото притеснително е близостта на някои ферми, които са съществуващи ферми. Миналата година имаше работна група и направихме някои корекции в наредбата, която регламентира отстоянията. За съжаление няма как със задна дата да намалим тези разстояния за фермите, които вече са регистрирани и са същесвуващи. Тоест, можем да изискваме такива само към новостроящите се ферми. Независимо от това, ние затягаме контрола върху тези ферми.
На мен лично ми се искаше да въведем една скала, диференциране по степен на риск, но това ще е свързано с преструктирането, тоест цялостна реформа в схемите за плащане и на обезщетения. Тук трябва да има здравноосигурителна система, тоест говорим за съвсем други взаимоотношения. Към настоящия момент такива са даденостите и ние се съобразяваме с действащите нормативни документи, а това е Наредба № 44, която регламентира този въпрос. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само като допълнителна информация: тъй като се занимавахме с последния случай – в Пловдивско, точно до него, в близост е едно от ловните стопанства, в което имаше птичи грип по дивите – по яребици. По-скоро опасението е, че именно по този път по някакъв начин се е получило това заразяване, защото тук са кокошки носачки. Нямаме наблизо някаква друга ферма, която да е с водоплаващи, някаква аналогия, тъй като по някакъв начин те износват това заболяване.
Темата е много сериозна. Безспорно е, че покрай бума, който има във водоплаващите, в бизнеса с водоплаващи – не случайно имахме с Вас нарочно заседание – близо преди година беше, помните много добре, че тогава заложихме изключително рестриктивни мерки особено за водоплаващите, вие видяхте, дойде целият бранш. Там бяхме тръгнали да се прави затваряне за зареждане за определен период и изчистване на всички водоплаващи, не всички, но в масовата си част. Няма да се спирам как завърши срещата, как протече и така нататък. Включително и там, където има антитела, включително и където има възстановяване на вируса - дали е с антитела или с друго – господин Иванов каза „Унищожаване на фермата, на стадото, разбира се”, дезинфекция за изискуемите срокове – от два до три месеца, и така нататък.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От групата на „Обединени патриоти“ втори въпрос ще има ли?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважами господин Министър, уважаеми господа заместник-министри! Моят въпрос е във връзка с чл. 21 от Закона за опазване на земеделската земя, който тази година така дълго коментирахме и спорихме. Член 21 дава право да се изиска утвърждаване на площадка или трасе. Необходимите документи по Закона, и по текста, който приехме, е скица и документ от РИОСВ. В комисията по чл. 17, която работи по правилник към този закон и този правилник е стар, доколкото ми е известно, изисква също и становище от РЗИ. Изисквайки становище от РЗИ обаче, която работи по друга нормативна база, се оказва, че от РЗИ искат ПУП, а няма как инвеститорът да даде ПУП, защото утвърждаването на площадката е преди ПУП-а, а РЗИ-то иска ПУП. Става омагьосан кръг и няма как да си свършат работата нито комисията по чл. 17, нито инвеститорите, нито РЗИ издава такива становища. Разбираме, че има нов закон, кога ще бъде приет обаче, не е ясно. Ще бъде внесен в Народното събрание – първо четене, второ четене, 500 разпоредби и нагоре казаха, че ще бъде най-вероятно. Това ще удължи много време на тези инвеститори, които искат да инвестират сега, може да ги откажем.
От тази гледна точка аз задавам този въпрос. Ако не е сега, може и писмено да го задам към Министерството, може ли да се направи нещо? Дали не може този човек от РЗИ, който участва в комисията по чл. 17 – примерно, да дава становище по време на заседание на комисията? Примерно! Да излезем от тази ситуация, защото ние още тогава алармирахме, когато се гледа този член с този текст, многократно лично аз съм казвал, че този текст ще създаде проблеми и той ги създава, още като го гледахме. В крайна сметка се съгласихме – помните априлския случай. Така че, това е моята молба и въпрос – или да се отстрани от наредбата, тоест от правилника, или да се даде възможност на тези хора от РЗИ-то.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ако има изискване за Подробен устройствен план, той няма как да действа. Това изискване е някъде в нормативната уредба. Дали участникът в комисията ще може да се произнесе, при положение че изискването за ПУП стои някъде, значи той пак не може. Трябва да го видим, господин Сабанов, детайлно. Много е конкретен въпросът.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ако трябва ще задам въпроса писменно, за да може да ми отговорите.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще имаме предвид. Парламентарният секретар го отбеляза, но ако трябва някакво доуточняване, ще се обърнем към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
От парламентарната група на ДПС въпрос?
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Моят въпрос е свързан с предприятието „Рибни ресурси“. Спомням си, че преди 7 – 8 години успяхме да се преборим с Министерство на отбраната и да вземем три пристанища с отпаднала необходимост за тях, а пък с нужда за нас. Говоря за пристанищата в Балчик, Варна и Созопол и след това беше създадено това предприятие. То беше създадено именно с цел да реализира проекти върху тези площадки, да реализира и ресурса, който така или иначе е заделен в европейската рибарска програма за построяване на пристанища за риболовците, за първа обработка на риба, и въобще за всички тези неща, които следват – да се разтоварва уловът, да се регистрира, и така нататък.
Моят въпрос към Вас е: смята ли това предприятие да реализира такива проекти, има ли идея? В края на краищата са изминали толкова много години, така или иначе площадките стоят. Ресурсът, който е заделен по рибарската програма също стои неусвоен. Едва ли не предприятието събира наеми само от един паркинг в Созополското пристанище и нищо повече. Ще напълним ли със съдържание това предприятие, за да усвоим ресурса, който така или иначе го има, площадките също ги има? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това предприятие вече е останало с две пристанища. Варненското е прехвърлено през 2016 г. с акт на правителството. Така че формалното прехвърляне се извърши миналата година. Останаха Созопол и Балчик.
Скоро направихме среща с бранша именно по отношение на това, какво ще се случва, защото в това предприятие в момента има 5 човека. Вие сте абсолютно прав, че неговата дейност, или по-точно приходите му, да, то управлява тези две пристанища, зя тях се събират такси от риболовните кораби. Основното е в Созопол, където има по-дълбоко газене, където е и рибата, която най-вече е в южната част. В момента корабите от Северна България идват и акостират в Созопол.
Това, което разговаряхме и това, което съм възложил на скромния екип на предприятието, което в момента има само един директор и още пет човека на кръст, е да помислим, първо, за усвояването на тези средства и, второ, това е предложението на бранша – да се направят рибарски тържища: когато дойде и се разтовари, рибата да може да се предложи там. Това означава по някакъв начин да дисциплинираме и рибарите, защото много от рибата въобще нелегално върви към ресторанти, навсякъде и така нататък. Тази, която минава през промишлена обработка, тази, която се реализира с документи, тя е немалка част, но реално предлагане, както е и в Гърция, и на други места, е да има малки рибарски тържища до самото пристанище.
Созополското пристанище –не е голямо, но може да се направи един проект за изграждане на подобно тържище. Тук трябва, разбира се, да говорим с общината. Разбирам, че общината и браншът не са много на „ти“ – по стари си взаимоотношения, които имат. Имаме идеи малко живец да влезе в това предприятие, защото в момента то единствено събира приходите от паркинга, които допреди известно време бяха символични, сега поне са нормални и, разбира се, таксите на корабите, където се търси баланс – хем да не са високи таксите на рибарите, хем да не са и ниски, за да са нормални приходите.
Поемам ангажимент да Ви държа в течение. Поставил съм задача, тук е директорът на дирекцията, когато финализираме взаимоотношенията по тази тема, ще Ви информираме, господин Абазов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
От парламентарната група на „Воля“ няма представители.
С това изчерпахме блиц контрола, и точката.
Ако господин Министърът желае друго странично да уведоми народните представители? Няма.
Следващата седмица отново ще се видим по Законопроекта за поземлените отношения.
Приключваме работа по точка първа.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Успешна работа.
Довиждане!
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, № 802-01-35, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 СЕПТЕМВРИ 2018 Г.
Заповядайте, да представите Законопректа.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (Директор на дирекция „Търговски дружества и държавни търговски предприятия“): Здравейте, всички!
Предложили сме предприятието „Сортови семеса – Елит“ да влезе в забранителния списък за приватизация и в последствие трябва да направим промяна в Закона.
Внесен е за разглеждане Проект на решение в Министерски съвет, където е одобрен и сега следва да го дискутираме с Вас.
С решение на Агенцията за приватизация от 2000 г. е окрита процедура по приватизация на търговско дружество „Сортови семена – Елит“ ЕАД, София. Смятаме, че процедурата по приватизация на дружеството следва да бъде прекратена с оглед на това, че „Сортови семена – Елит“ ЕАД, град София, е единственото търговско дружество със 100% държавен капитал и с предмет на дейност „Селекционна дейност, сортоподдържаща селекция по вериката на целия производствен процес – производство, заготовка и съхраняване на семена и посадъчен материал по всички звена на семепроизводствената схема и от всички култури, сортове и хибриди“. Със запазването на търговското дружество държавата ще бъде в състояние да провежда собствена политика в семепроизводството, особено по отношение на структуроопределящи култури – зърнени, житни, технически и други.
Продуктовата листа на „Сортови семена – Елит“ ЕАД включва семепроизводство на български сортове и хибриди, и селскоскотарски култури. Търговското дружество работи с научни институти от системата на Седскостопанската академия – главно с Института по царевица в град Кнежа и с Добружански земеделски институт град Генерал Тошево в областта на сортоподдържането, семепроизводството и създаването на родителски линии.
Немаловажен е и фактът, че основната дейност на „Сортови семена – Елит“ ЕАД се осъществява в Северозападна България, като развитието и запазването на търговското дружество ще допринесе в борбата с демографската криза и ще насърчи заетостта в региона.
Мисля, че това е накратко представянето на нашето предложение за запазване на „Сортови семена“, за да може да се инвестира в това дружество и то да се развие, и да продължи основната си дейност по производство на основни зърнени семена.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, въпроси имате ли?
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз се запознах с мотивите и вносителите също изчетоха част от тях. Имам конкретен въпрос: вадим търговско дружество със 100% държавно участие и го поставяме в един списък по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизацията. Означава ли това, че то повече няма да може да бъде приватизирано и това ли е целта на внесената промяна в Законопроекта?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вносителят да отговори.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, за въпроса.
Да, накратко това е целта: да запазим дружеството държавно, за да не може да се приватизира и да го развиваме занапред, да инвестираме в подобряване на производството и то пак си остава 100% държавно. Просто няма да може да бъде приватизирано.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: На мен само не ми е ясно нещо, което ми прави впечатление: държавата ще е в състояние да провежда собствена политика в семепроизводството, и пише: „освен това, че те имат стратегическо значение за всяка една икономика и формират основния дял от износа на земеделска продукция“. Нито едно от тези поделения няма особено съществен дял в момента в това предприятие, в производството на семена в България. Институтът в Кнежа може и да няма 2% продадени семена. Сигурен съм, че има и тотален отлив от земеделски производители да работят с този институт, защото всички хибриди са изместени от западни такива. С какво ще спомогне слагането му в забранителния списък и как ще бъде осъществена дейността? Няма някакви варианти. План за развитие има ли, визия има ли за това предприятие?
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА (Началник на отдел в дирекция „Търговски дружества и държавни презприятия“): …Частичната предварителна оценка е един задължителен документ, който е към целия материал за внасяне, първо, в Министерски съвет. Затова тук тя се прави по един определен еталон, в който не може всичко да се включи, и по конкретни въпроси. Прави се просто в рамките на тази таблица, както е зададена частичната предварителна оценка.
Основният мотив на Министерството въобще да се заеме с този проект е, че това е единствената останала действаща структура на бившите „Сортови семена холдинг“. Това е единственият държавен завод, който се намира на територията на град Кнежа, който извършва тази дейност наред с много частни заводи и това е нашият мотив. Дружеството е много дълго време в приватизация. Години наред то стои в Агенцията без изобщо да се предприемат действия по процедурата за приватизация. Това е единственият останал клон и просто решихме, че с изготвянето на този проект ние ще направим нещо, ще опитаме да запазим тази структура. Има изготвен план за действие, ако стане това.
Още повече, че в това състояние дружеството нито е приватизирано, нито може да бъде работещо, защото няма как нито да се правят инвестиции, защото във всеки един момент може да се яви купувач в Агенцията и този завод, както е имало още два такива завода единствено държавни някъде в Добруджа, или не знам точно къде, на друго място, които вече не съществуват всъщност. Това бяха нашите мотиви да изготвим това, да го предложим на Министерския съвет и след това да бъде предложено и на Вас като народни представители да го приемете.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, разбирам Ви. В този текст има високопарни понятия и фрази, които за мен няма как да се случат, ако това отново влезе под държавна шапка. „Ще бъдат лицензирани складове на зърно, ще бъде наета или закупена земя“!
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА: Това реално може да се случи.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не е ли закупена, държавата ще закупи земя, ще излезе на пазара и ще закупи земя за това предприятие! „Ще бъдат предоставени услуги за лабораторни анализи на стокова продукция“. Да, лаборатория за стокова продукция.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ: Просто се предлага да разширят сферата си на дейност и бизнеса, и да се стабилизира предприятието, затова го предлагаме да се изключи от списъка за приватизация.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз искам само да допълня за изясняване: съществуващата структура има ли кадровия потенциал, ще има ли резерв? Защото това само по себе си е един бизнес план, бизнес проект, който предвижда всички тези мерки – за закупуването на земя, оборудване, лаборатории, обучен персонал, така че трябва да има повече яснота и пълнота по структурата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Абазов, заповядайте.
БОРХАН АБАЗОВ: Госпожо Председател, вземам думата, защото си мисля сигурно, че ще отговоря на въпросите на колегите – преди колегата Симеонов не за друго, а за хубаво или за лошо знам историята поне от последните 10 – 15 години. Последните години от системата на „Сортови семена холдинг“, мисля, че бяха шест или седем клона, всичките читави, хубави клонове, с потенциал и с бъдеще за развитие, бяха сполучливо приватизирани – за хубаво или за лошо. Остана това предприятие, за което говорим, защото то е толкова хубаво, че чак никой не иска да го купи! А сега с това действие ние се опитваме да съживим нещо, което отдавна е умряло и което не знам дали ще можем да го съживим въобще с това решение?
В случая правим Законопроект за едно предприятие от пет човека, което тотално е декапитализирано. Предприятието няма нито земя, нито що-годе някакви сносни активи, с които да развива тази си дейност. Защото, ако беше хубаво, то щеше да бъде приватизирано наравно с другите клонове на „Сортови семена“, такива, каквито бяха приватизирани в годините.
Не, може и това решение да се приеме, но не знам дали това е най-сполучливото, тъй като оттук нататък отговорността е само и изцяло на държавата. От представените материали, и от въпросите на колегите не става ясно: държавата има ли ясен план и заделени парични ресурси за стабилизиране на това предприятие?
Ако ще го оставяме в забранителния списък наравно с другите предприятия, защото има и други предприятия от системата на земеделието, не знам дали това е решението? Не знам дали колегите не са помислили за преструктуриране на предприятието и примерно сливане с някое от другите научни институти, които ги има на територията на Кнежа – примерно Институтът по царевица или пък със структурите на Селскостопанска академия, които ги приемахме наскоро – като вариант, като вариант предлагам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, има селскостопански бази.
БОРХАН АБАЗОВ: Не знам дали е най-удачният вариант да се вкара предприятието в този списък, да му се спре приватизацията, образно казано, държавата да поеме цялата отговорност – да налее ресурс, да закупи – всички тези хубави приказки, които са изписани, което е твърде малко вероятно и много трудно за изпълнение.
Според мен би трябвало да се помисли за вариант преструктуриране и обединяване, сливане с нещо друго, което е жизнено и работи, а такива в нашата система има доста – било от системата на научноизследователските институти, които са 30 – за всяка култура имаме институт, нали с това сме уникални в света, или пък с новите структури на Селскостопанска академия, на която неотдавна приехме структурата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И аз искам да дам думата на себе си, като слушам дебата.
Аз не мога да разбера каква политика на държавата изпълнява това решение, моля да ни обясните? Приехме измененията на Закона за Селскостопанска академия, с който се направиха научни звена и производствени звена, където, ако бъдем реални, от българските производители – колегите, които работят в посока семепроизводство и придобиване на семена собствено производство, са тези научни институти. Концепцията беше те да се развиват в тази посока.
Това предприятие, господин Абазов добре каза историята, на практика каква е целта всички това да се прави? Защото, изхождайки от политиката, която се прие чрез реформата в Селскостопанска академия, там ще бъде научният и производствен потенциал на държавата като държава и наука за семепроизводството? Ние не сме планова икономика. Ние сме пазарна и концепцията по принцип е по-ефективно управление на ресурсите. Или тук концепцията е: държавата да има и друго предприятие извън производствените части в Селскостопанска академия, които да се занимават със семепроизводство? Не става ясно. За мен това решение е абсолютно нелогически обосновано и то не кореспондира с нито една от политиките на държавата. Да, става въпрос за пет човека. Има около Вас научни институти. Сега се преструктират производствени бази. Каква е целта, какво целим ние, какво трябва да постигнем - отговорете на въпроса – с този законопроект каква политика ще се изпълни и каква цел? Защото това, което се обясни, е абсолютно – как да Ви кажа – то е малко несериозно.
РОСЕН ИВАНОВ: Първо, е нелогично – искам само да допълня, след това, ако целта е само прекратяване на процеса за приватизация, това може поради липса на интерес за приватизация да се прекрати процедурата. Така че…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Чакаме отговор от Вас, кажете: каква цел постигаме? Кой поиска това?
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ: Това го поискаха от предприятието, тъй като възникна въпросът, че имат свободен финансов ресурс. Миналата година са продали предприятието в Бяла Слатина, мисля, че беше, имат около 800 хиляди, които сега ще бъдат инвестирани в това предприятие и то ще стане работещо. Това е в основата.
РЕПЛИКА: Да го подложите на гласуване, по съвест, защото тук няма да се изясни поне на този етап.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се 13.
Колеги, благодаря за вниманието.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Янка Иванова
2. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 40
На 3 октомври 2018 г., сряда, пл. „Александър I“ № 1, зала 130, от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Блиц контрол.
2. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г.
Списъците на присъствалите гости и на народните представители, членове на Комисията по земеделието и храните, се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководеше от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички!
Комисията по земеделие и храни има кворум и може да се открие днешното редовно заседание съгласно обявения дневен ред:
1. Блиц контрол
2. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г.
Колеги, други въпроси или предложения по дневния ред, има ли?
Ако няма, моля, който е съгласен с така обявения дневен ред, да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
На днешното заседание присъства министърът на земеделието, храните и горите заедно с неговия екип.
По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-голямата парламентарна група ГЕРБ има право да зададе въпрос.
Заповядайте, господин Янков.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Въпросът ми към господин Министъра, е: по мярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони са подадени 538 проекта в ИСУН. По предварителното ориентиране проектите, които на 100% ще се финансират, или максималният брой точки 72, са 133 броя. Моля да ни информирате за възраженията по този ранкинг колко бяха, колко са уважени и каква промяна ще настъпи в ранкинга? Според подалите заявления – имам притеснения относно значителната промяна в първоначалното одобрение – се говори, че разликата е 50% в това ранкиране. Ако има такава значителна промяна, на какво се дължи тази разлика и какъв е начинът на ранкиране в Държавен фонд „Земеделие“, и в Министерството на земеделието и храните?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Въпросът е доста конкретен, мога и писмен отговор да направя за това. От информацията, с която разполагам жалбите бяха над 200, ако не се лъжа 250 – закръглени – 260. Разбира се, те бяха по различни критерии, по които не са получили точки, със съответните мотиви на вносителя на самия проект. Жалбите са разгледани от Министерството още преди месец. Те са приключени.
Водещото в разглеждането на жалбите, първо, съгласно системата ИСУН, по която вече се подават проектите, внесени документи, каквито са приложени към системата ИСУН, това са документите. Оттук нататък никакви допълнителни документи не могат да бъдат прилагани към жалбите, ако някой не е успял да си приложи нещо. Такива дори и да е имало приложени, не са били вземани впредвид.
Няколко бяха – аз вече съм ги позабравил – типовете казуси, по които са гледани жалбите. Едно от тях беше даването на точки за биологично производство от гледна точка дали има сертификат или някакъв друг документ, който е свързан със сертификата, дали са признати броят на работниците. След като бяха разгледани жалбите това, което направи Министерството, това което направихме с Фонд „Земеделие“ направих група да се видят Министерството с Фонда от гледна точка на тълкуването на един или друг казус. Казусът може да се тълкува само и единствено съгласно насоките, които са публични и ако е имало тълкуване по един или друг казус, той е направен в така наречените въпроси и отговори по време на приема. Така че на база на насоките, какво включва един или друг казус и, разбира се, тълкуването, което е било дадено, в този смисъл са направени и корекциите.
Направени са корекции по част от жалбите. Разбира се, може да има жалби, по които се казва, че три от критериите не са уважени, може да е уважен само един от критериите за точки, но всеки казус е индивидуален. Ще Ви дадем подробна справка именно за разгледаните жалби, типовете казуси и от това колко са удовлетворени и колко не са удовлетворени. Министерството ги е разгледало в срок и ги е предоставило на Фонд „Земеделие“ за отразяване.
Искам да обърна внимание, да напомня, че Фонд „Земеделие е разплащателна агенция. Функцията по договаряне е делегирана дейност от Министерството на Фонда. Министерството като управляващ орган има право да се произнася по отношение на договарянето, по отношение на ранкирането, когато има жалба, те са свързани с документите. Разбира се, в частта на плащания когато Разплащателната агенция се е произнесла, че едно плащане е допустимо или не е допустимо, Министерството няма право да взима отношение. Тук вече отношение може да се взима само и единствено от органите на съдебната власт.
В конкретика не мога да вляза. Жалбите бяха много. Само ще отворя една скоба: по 7.2 последният прием, който беше – за улици и други, там жалбите бяха съвсем малко, около 40. Те бяха казусни. Ние ги приключихме в понеделник. Знам, че е изпратен докладът в срок. Там беше: една улица има ли достатъчно документи от гледна точка на проекта и Общият градоустройствен план или Кадастрален план, приложен към него, което е допустимо, дали има свързаност на улиците, които са приложени в плана в тази, която е от общинско значение и така нататък.
Така че за 4.2 не мога да Ви дам по-свежа информация, тъй като приключи преди повече от месец и половина, два.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Съгласно нашия правилник, въпрос има ли от втората по големина група –БСП?
Заповядайте, колега.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Нашият въпрос е свързан със схемите за училищно мляко и училищен плод. По-точно, правен ли е от Министерството някакъв анализ и разчети към момента относно резултатите от този прием? Защото ние доста говорихме и Ви предупреждавахме какво може да се случи на този прием. При нас постъпиха доста сигнали, тревожни сигнали във връзка с процедурите по тези приеми, подаването на доткументите – по-точно, че на някои места не са се допускали кандидати, на други места Фонд „Земеделие“ е сменял кандидати еднолично. Притеснително е, също така, че към 20 септември, мисля, че беше, 20 септември, трябваше да излязат резултатите, а все още ги няма. На места по складовете вече продукцията започва да залинява, да гние и хората на места даже са я изхвърлили. Има ли някакви данни към момента какво се случва с приема? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Приемът приключи. Не мога да Ви кажа на коя дата на месец август, след което всичките предложения, които са изпратени до училищата по двете схеми – за плод и за мляко, са изпратени във Фонд „Земеделие“. Фонд „Земеделие“ не може да разглежда други заявители извън тези, които са заявени към съответното училище.
По отношение на въпроса Ви: може ли еднолично Фонд „Земеделие“ да заменя? Когато отидат три или четири кандидати в едно училище, обикновенната практика е, че училищните власти не желаят да се произнасят, не се произнасят. Служебният избор в зависимост от правилата на наредбата, се извършва от Фонд „Земеделие“.
Доколкото знам, през миналата седмица е приключило определянето. Над 3600 са училищата при 3500 миналата година. Единственото напрежение, което ние получаваме като информация, то се върти малко и в пространството е, че има училища, които не са съгласни с новия избор, защото те си имат – така да го кажа – създадени отношения с определен доставчик във времето. Този доставчик добре е работил със съответния стол, който е раздавал храната и това, че един производител в момента би занесал, а той трябва да занесе съгласно стандартите, съгласно условията – дали ще са плодове и зеленчуци, опаковани и така нататък – съответните продукти, те трябва да бъдат раздадени на децата. Знаете ги условията. Те са по датата и раздаване на седмица от единия, и от другия продукт. В някои от училищата по някакъв начин едва ли не се създава дисконфорт, защото се е сменил доставчикът. Този, който обслужва стола, отказва да прави някаква вътрешна логистика и това по някакъв начин не им харесва. Не искам да влизам в някакъв друг детайл защо не им харесва например. Ще се поинтересувам от гледна точка на това, доколко е публикуван – честно казано, не съм погледнал дали е публикуван – доколкото знам, схемата е стартирала може би не едновременно в момента. Да, имаше промени в наредбата, имаше избори на нови. Всяко едно ново нещо си има време да зацикля. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Третата по големина група – „Обединени патриоти“, въпрос?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Добър ден на екипа на Министерството, господин Министър! Моят въпрос е във връзка с така наречения и гледан от нас на първо четене Закон за храните и особено щекотливият въпрос за Раздел „Води“.
Вече мина повече от година и чувствам, че има прехвърляне на топката, на горещия картоф от нас към изпълнителната власт и обратно. Бих искал да разбера: след работната група, която беше направена и се занимава изрично с Раздел „Води“ – там имаше представители на различните политически парти, експерти, специалисти и така нататък, дали ще се вземат под внимание тези заключения, тези изводи, които е направила работната група? Какво става с тези текстове, които се твърди, че са нотифицирани 2016 г., но в същото време има сериозни забележки и въпроси към някои понятия от Европейската комисия и този закон, който буксува заради Раздел „Храни и добавки“, разбира се, ще потегли ли за нотификация във варианта, който е предложен от Министерския съвет или под някакъв друг вариант, за който ние желаем да бъдем уведомени какъв е той и дали е подложен на нужните процедури и оценка за въздействие?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Когато беше разгледан Законът за храните, ние го стартирахме веднага със създаването на правителството, Законопроектът, който беше подготвен, беше съобразен с всички забележки, които бяха при предходното гледане от Европейската комисия.
Да, това е тежък закон. Това е тежък закон, който ние го вкарахме и основното разковниче от гледна точка на някакви противоречиви казуси и интереси, останаха едни текстове за минералните води, които за съжаление по определен начин спъват въобще целия Закон за храните, който ние сме дебатирали с Вас, и с госпожа Танева, а целият бранш очаква – от гледна точка на репулации, контрол по храните, контрол по транспорта на хранителните продукти и така нататък.
Това, което е внесено от Министерския съвет в парламента, това е вариантът, който един министър може да подкрепи. Той не може да изразява различно становище от това, което правителството е направило. Разбира се, ние сме в работна готовност вариант, който е разгледан в Комисията… (уточнение между председателя на Комисията и министър Румен Порожанов). Изпращането на варианта беше свързан обаче едва ли не и с предложение: „Вие преценете кое да изпратите в Европейската комисия“. Така че вариантът, който е на Комисията с коригирани текстове на база на предложенията, да, ще го направим чисто административно, той ще бъде изпратен на Европейската комисия, но това трябва да бъде вариантът, който вече е на ниво между първо и второ четене в Комисията в Народното събрание. Това е нашата визия. Затова ние ще направим още утре работна среща с госпожа Танева, за да се уточним.
Иначе казусът с водите, с единния добиващ или концесионер, или двамата, това въобще не е казус на Министерството на земеделието и храните, въобще не е наш казус, за да можем ние да го арбитрираме в една или в друга посока. Това е бизнес казус, който спира Проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От групата на ДПС, господин Абазов – заповядайте.
БОРХАН АБАЗОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, ще се възползвам от правото си на въпрос. Всъщност, няма да е въпрос, а ще е едно предложение към Вас, и към госпожа Председателката, в смисъл: чувам, че из страната по региони върви разяснителна кампания и срещи със земеделски производители по отношение на Закона за поземлените отношения. Моето предложение към Вас, е, да направим специално заседание на Комисията по земеделието, където по същия начин, същите експерти да направят такова запознаване на Комисията, разясняване, защото не се касае за ЗИД с няколко текста, а става въпрос за мегазакон, който обобщава няколко други закона в себе си. Мисля, че би било полезно да има изрично заседание на Комисията по земеделието, в което по същия начин, както екипите обикалят страната, да запознаят и Комисията по земеделието с всичките тези новости, които се влагат в този мегазакон, кодекс или под работното заглавие „Закон за поземлените отношения“. Мисля, че не е пречка. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз смятам, че предложението е абсолютно резонно и когато Министърът каже, че екипът може да дойде, може и другата сряда да направим такова. Добре е, да е преди Министерския съвет.
Уточнявам: другата сряда Министърът потвърждава, че може да изпрати екип.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Кратък коментар. Безспорно Законът е тежък. Безспорно е, че имаме страшно много бележки. Измина едномесечният срок. В рамките на този едномесечен срок направихме две срещи в страната – в Южна и в Северна България, и една заключителна с бранша в Министерството на земеделието. Същевременно от Министерството, от Министерство на правосъдието, от Регионално, на Финансите сме получили страшно много бележки, по които в момента работят колегите, отразяват ги. Например – Прависъдието казва, че сме влезли много в детайлите на един Закон, на които място не е в закона, а трябва да бъдат препратени към подзаконов нормативен акт. Частично някои от тях ще бъдат отразени. В момента се работи много активно в Министерството за отразяването на тези бележки.
Чисто информативно реалният дебат след внасянето му в парламента ще се пренесе и в многоуважаемата Комисия. Така че не възразяваме другата сряда да направим едно представяне, ще Ви кажем и след бележките какво е коригирано. Както знаете – съгласно решението на Народното събрание – 30 октомври е срокът, в който ние трябва да депозираме проект за закон. Затова, в едно от последните заседания на правителството ще трябва да разгледаме този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За другата сряда можем да обявим, че едната точка, основната, ще бъде представянето на Законопроекта и всички колеги да знаят.
От парламентарната група на „Воля“? Не виждам колежката, член на Комисията.
По ПОДНС - групата на ГЕРБ втори въпрос ще зададе ли?
Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри! Моят въпрос е свързан даже и с предложение. Доколкото съм информиран, през последната седмица има голям проблем с износа на дървесина за страни, които не са членки на Европейския съюз. Проблемът е там, че не остава дървесина за българските предприятия. Това така ли е? Има ли някаква предпоставка за притеснение и за съкращаване на човешки ресурс и затваряне на предприятия в България? Предложението ми е: има ли възможност да се създаде някакъв лимит, който да бъде предоставен на българските предприятия, за да може те да са сигурни, че няма да бъдат затворени? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз ще започна и ако позволите, господин Добрев ще продължи с някои числа.
Вчера, с Агенцията по горите имахме нарочна среща с шестте държавни предприятия от гледна точка на информацията, която е за осигуряването на дървата за огрев, разбира се, и създаването на една ритмичност – обратна информация – за това как върви осигуряването на дървата за огрев.
Не знам дали знаете, но съгласно лесоустройствените планове, дървесината, която трябва да се добие в България в годишен аспект, е между 7 милиона и 7 млн. 500 плътни куб. м. Плътни кубически метра! Почти половината от нея, почти половината от нея отива за дърва за огрев. Даже господин Добрев нека да ме поправи, може и да е повече от половината от нея. Същевременно имаме няколко предприятия, които са големи потребители на дървесина, целулоза, за производство на целулоза. Това са в Стамболийски, в Свищов, „Кроншпа“, други също желаят и всеки от тях иска да могат да му бъдат осигурени между милион, и два, и три дървесина, която да може той да преработва и да работи по нея.
Трябва да имате предвид, че се направиха и много предприятия за производство на пелети от дървесина, които също работят активно. В рамките на големите желания на тези предприятия по никакъв начин не може да се откликне на техните желания да им се осигури този ресурс, защото това какво означава - ние да започнем масово да си изсичаме горите, което няма как да стане?
По отношение на информацията за износ – вчера коментирахме и информацията за износ. Господин Добрев ще Ви даде малко информация за износа.
АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази година, в интерес на истината, по справката, която я имаме за износа, общото количество, което е за 2018 г., в дървесина е 152 хил. куб. м., което за разлика примерно от миналата година – беше 296 хиляди, по-миналата 313 хиляди; 2015 г. – имаме 448 хиляди, 2014 г. – близо милион беше. Тогава има много износ. Това е общият износ.
Тази година има намален износ, тъй като цената на дървесината в България е доста прилична, има сериозно търсене и в България. Това са, което господин Министърът изкоментира, големите ползуватели на дървесина. При тях наистина винаги има един лек недостиг и те гледат да не изпуснат – дето има една дума – всяко едно дръвче.
Иначе за дървата за огрев държавните предприятия в момента са подсигурили – говоря от държавен горски фонд – около 54% общо е изпълнението, което в рамките на този отоплителен сезон, е 1 млн. 281 хил. куб. м. и върви ритмично. Говоря, което е от държавния горски фонд. Имаме леко повишение на цените – между 3 и 5 лв. е средно, говоря на наши складове. Това се дължи особено заради липсата на работна ръка. Подвозите, които се извършват от сечищата - са от 3 и 5, в единични случаи имаме до 7 лв. на куб. м., което като цяло е поскъпване с около 6% спрямо миналогодишните цени. За износа реално нямаме притеснения. (Реплика.) Под 5 лв. е даже – 4,5 до 5%. Това са справки, които са точни.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В момента за Турция почти няма износ покрай финансовата ситуация в Турция. Основно за Гърция имаме частичен износ – това са дърва за огрев. За Румъния – съвсем малко.
Това, което бих искал да информирам многоуважаемата Комисия, тъй като темата за дървата за огрев е сериозна, сериозно се отнасяме към нея. Информацията, която получихме след вчерашната среща сме възложили на всички директори на държавни горски стопанства да се срещнат до 15 октомври с кметовете в общините, които са на тяхна територия, да коментират: има ли проблем, няма ли проблем. Защото на много места имаме общини, където основно се зареждат от общински гори – в Плевенския район има много такива, където понякога те не осигуряват и затова трябва да знаем как да реагираме и, разбира се, тези, които не са от пряк добив на държавните предприятия, а са чрез фирмите, които добиват. Така че на всеки 15 дни да има среща с кметовете, да се идентифицират проблемите, да правят протоколи от тези срещи, където има проблеми – да ги подават, за да можем да реагираме. Миналата година господин Добрев тича из страната, където общините не са осигурили, за да видим как да осигуряваме. Когато имаме надеждна добра обратна информация да можем превантивно да взимаме мерки, там където изостава по един или друг начин осигуряването на дърва за огрев.
По отношение на износа – в момента по-скоро няма такава сериозна тема по информацията, която е предоставена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
Парламентарната група на БСП втори въпрос има ли?
Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, преди една седмица ли, или десетина дни, обявихте птичи грип в Пловдивско. За година и шест месеца това се случва за втори път. Преди това бяха избити доста животни и в Северна България. Моят въпрос към Вас е: какво предприема Министерство на земеделието, храните и горите в тази насока; какви мерки бяха предприети за една година или откакто Вие управлявате това министерство и какво ще предприемете оттук нататък, за да спрете подобно унищожаване на ферми в цялата страна? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Доцент Иванов ще отговори на въпроса.
ЗАМЕСТРИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважеми дами и господа народни представители! Наистина ситуацията с птичия грип е доста неприятна. След като се загнезди в нашата страна, вече в продължение на две години се опитваме всячески да се преборим и да изкореним тази инфекция. За съжаление това не е толкова лесно, защото имаме различни типове ферми и различни типове птицеферми – едните са водоплаващи, другите са кокоши вид ферми.
Известно е, че инфлуенцата – птичият грип, циркулира сред водоплаващите типове без симптомно и това дава възможност там той да резистира постоянно. Трудно се открива и точно поради тази причина Министерството, и в частност Българската агенция за безопасност по храните, въведе от преди няколко месеца задължителна мониторингова програма във всички птицевъдни ферми, включително и тези във водоплаващите. В резултат на това бяха разкрити доста места, където има серопозитивни животни. Днес дори, точно преди това заседание, аз бях извикал при мен представителите на БАБХ – заместник-изпълнителният дирлектор и директорът по здравеопазване, да набележим конкретни мерки как ще се процедира с всички ферми за водоплаващи, в които сме открили серопозитивни животни.
Като първа мярка, всички водоплаващи – говорим за патици, ще се приберат в помещенията и няма да има отглеждане отвън на такива животни. Навсякъде, където се открие вирус, за съжаление, фермите ще трябва да бъдат ликвидирани. Това е мярката. За съжаление, няма ваксинация – искам да го знаете добре. Ваксина срещу инфлуенцата се прилага само при много строго определени случаи. Има така наречената прицелна ваксинация, която се прилага в случаите за зоопаркови, циркови животни, или пък животни, които са застрашени видове и така нататък. Масови профилактични ваксинации не се прилагат – и това е хубаво да се знае, за да няма спекулации по този въпрос. Мярката за ограничаване и ликвидиране на огнищата е чрез унищожаване на всички заразени и контактни птици. Тоест, няма какво друго. Това ще е мярката. Знам – непопулярна е, но няма друго решение на въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри! Аз искам да попитам: мислите ли, че кланниците към момента имат достатъчно отстояния от придвижващи се птици към кланниците, преминаващи през подобни обекти и мислите ли, че това може да е проблем, и да е една от причината за заразата на тези животни? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Не толкова кланниците, колкото притеснително е близостта на някои ферми, които са съществуващи ферми. Миналата година имаше работна група и направихме някои корекции в наредбата, която регламентира отстоянията. За съжаление няма как със задна дата да намалим тези разстояния за фермите, които вече са регистрирани и са същесвуващи. Тоест, можем да изискваме такива само към новостроящите се ферми. Независимо от това, ние затягаме контрола върху тези ферми.
На мен лично ми се искаше да въведем една скала, диференциране по степен на риск, но това ще е свързано с преструктирането, тоест цялостна реформа в схемите за плащане и на обезщетения. Тук трябва да има здравноосигурителна система, тоест говорим за съвсем други взаимоотношения. Към настоящия момент такива са даденостите и ние се съобразяваме с действащите нормативни документи, а това е Наредба № 44, която регламентира този въпрос. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само като допълнителна информация: тъй като се занимавахме с последния случай – в Пловдивско, точно до него, в близост е едно от ловните стопанства, в което имаше птичи грип по дивите – по яребици. По-скоро опасението е, че именно по този път по някакъв начин се е получило това заразяване, защото тук са кокошки носачки. Нямаме наблизо някаква друга ферма, която да е с водоплаващи, някаква аналогия, тъй като по някакъв начин те износват това заболяване.
Темата е много сериозна. Безспорно е, че покрай бума, който има във водоплаващите, в бизнеса с водоплаващи – не случайно имахме с Вас нарочно заседание – близо преди година беше, помните много добре, че тогава заложихме изключително рестриктивни мерки особено за водоплаващите, вие видяхте, дойде целият бранш. Там бяхме тръгнали да се прави затваряне за зареждане за определен период и изчистване на всички водоплаващи, не всички, но в масовата си част. Няма да се спирам как завърши срещата, как протече и така нататък. Включително и там, където има антитела, включително и където има възстановяване на вируса - дали е с антитела или с друго – господин Иванов каза „Унищожаване на фермата, на стадото, разбира се”, дезинфекция за изискуемите срокове – от два до три месеца, и така нататък.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От групата на „Обединени патриоти“ втори въпрос ще има ли?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважами господин Министър, уважаеми господа заместник-министри! Моят въпрос е във връзка с чл. 21 от Закона за опазване на земеделската земя, който тази година така дълго коментирахме и спорихме. Член 21 дава право да се изиска утвърждаване на площадка или трасе. Необходимите документи по Закона, и по текста, който приехме, е скица и документ от РИОСВ. В комисията по чл. 17, която работи по правилник към този закон и този правилник е стар, доколкото ми е известно, изисква също и становище от РЗИ. Изисквайки становище от РЗИ обаче, която работи по друга нормативна база, се оказва, че от РЗИ искат ПУП, а няма как инвеститорът да даде ПУП, защото утвърждаването на площадката е преди ПУП-а, а РЗИ-то иска ПУП. Става омагьосан кръг и няма как да си свършат работата нито комисията по чл. 17, нито инвеститорите, нито РЗИ издава такива становища. Разбираме, че има нов закон, кога ще бъде приет обаче, не е ясно. Ще бъде внесен в Народното събрание – първо четене, второ четене, 500 разпоредби и нагоре казаха, че ще бъде най-вероятно. Това ще удължи много време на тези инвеститори, които искат да инвестират сега, може да ги откажем.
От тази гледна точка аз задавам този въпрос. Ако не е сега, може и писмено да го задам към Министерството, може ли да се направи нещо? Дали не може този човек от РЗИ, който участва в комисията по чл. 17 – примерно, да дава становище по време на заседание на комисията? Примерно! Да излезем от тази ситуация, защото ние още тогава алармирахме, когато се гледа този член с този текст, многократно лично аз съм казвал, че този текст ще създаде проблеми и той ги създава, още като го гледахме. В крайна сметка се съгласихме – помните априлския случай. Така че, това е моята молба и въпрос – или да се отстрани от наредбата, тоест от правилника, или да се даде възможност на тези хора от РЗИ-то.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ако има изискване за Подробен устройствен план, той няма как да действа. Това изискване е някъде в нормативната уредба. Дали участникът в комисията ще може да се произнесе, при положение че изискването за ПУП стои някъде, значи той пак не може. Трябва да го видим, господин Сабанов, детайлно. Много е конкретен въпросът.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ако трябва ще задам въпроса писменно, за да може да ми отговорите.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще имаме предвид. Парламентарният секретар го отбеляза, но ако трябва някакво доуточняване, ще се обърнем към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
От парламентарната група на ДПС въпрос?
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Моят въпрос е свързан с предприятието „Рибни ресурси“. Спомням си, че преди 7 – 8 години успяхме да се преборим с Министерство на отбраната и да вземем три пристанища с отпаднала необходимост за тях, а пък с нужда за нас. Говоря за пристанищата в Балчик, Варна и Созопол и след това беше създадено това предприятие. То беше създадено именно с цел да реализира проекти върху тези площадки, да реализира и ресурса, който така или иначе е заделен в европейската рибарска програма за построяване на пристанища за риболовците, за първа обработка на риба, и въобще за всички тези неща, които следват – да се разтоварва уловът, да се регистрира, и така нататък.
Моят въпрос към Вас е: смята ли това предприятие да реализира такива проекти, има ли идея? В края на краищата са изминали толкова много години, така или иначе площадките стоят. Ресурсът, който е заделен по рибарската програма също стои неусвоен. Едва ли не предприятието събира наеми само от един паркинг в Созополското пристанище и нищо повече. Ще напълним ли със съдържание това предприятие, за да усвоим ресурса, който така или иначе го има, площадките също ги има? Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това предприятие вече е останало с две пристанища. Варненското е прехвърлено през 2016 г. с акт на правителството. Така че формалното прехвърляне се извърши миналата година. Останаха Созопол и Балчик.
Скоро направихме среща с бранша именно по отношение на това, какво ще се случва, защото в това предприятие в момента има 5 човека. Вие сте абсолютно прав, че неговата дейност, или по-точно приходите му, да, то управлява тези две пристанища, зя тях се събират такси от риболовните кораби. Основното е в Созопол, където има по-дълбоко газене, където е и рибата, която най-вече е в южната част. В момента корабите от Северна България идват и акостират в Созопол.
Това, което разговаряхме и това, което съм възложил на скромния екип на предприятието, което в момента има само един директор и още пет човека на кръст, е да помислим, първо, за усвояването на тези средства и, второ, това е предложението на бранша – да се направят рибарски тържища: когато дойде и се разтовари, рибата да може да се предложи там. Това означава по някакъв начин да дисциплинираме и рибарите, защото много от рибата въобще нелегално върви към ресторанти, навсякъде и така нататък. Тази, която минава през промишлена обработка, тази, която се реализира с документи, тя е немалка част, но реално предлагане, както е и в Гърция, и на други места, е да има малки рибарски тържища до самото пристанище.
Созополското пристанище –не е голямо, но може да се направи един проект за изграждане на подобно тържище. Тук трябва, разбира се, да говорим с общината. Разбирам, че общината и браншът не са много на „ти“ – по стари си взаимоотношения, които имат. Имаме идеи малко живец да влезе в това предприятие, защото в момента то единствено събира приходите от паркинга, които допреди известно време бяха символични, сега поне са нормални и, разбира се, таксите на корабите, където се търси баланс – хем да не са високи таксите на рибарите, хем да не са и ниски, за да са нормални приходите.
Поемам ангажимент да Ви държа в течение. Поставил съм задача, тук е директорът на дирекцията, когато финализираме взаимоотношенията по тази тема, ще Ви информираме, господин Абазов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Министър.
От парламентарната група на „Воля“ няма представители.
С това изчерпахме блиц контрола, и точката.
Ако господин Министърът желае друго странично да уведоми народните представители? Няма.
Следващата седмица отново ще се видим по Законопроекта за поземлените отношения.
Приключваме работа по точка първа.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Успешна работа.
Довиждане!
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, № 802-01-35, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 СЕПТЕМВРИ 2018 Г.
Заповядайте, да представите Законопректа.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (Директор на дирекция „Търговски дружества и държавни търговски предприятия“): Здравейте, всички!
Предложили сме предприятието „Сортови семеса – Елит“ да влезе в забранителния списък за приватизация и в последствие трябва да направим промяна в Закона.
Внесен е за разглеждане Проект на решение в Министерски съвет, където е одобрен и сега следва да го дискутираме с Вас.
С решение на Агенцията за приватизация от 2000 г. е окрита процедура по приватизация на търговско дружество „Сортови семена – Елит“ ЕАД, София. Смятаме, че процедурата по приватизация на дружеството следва да бъде прекратена с оглед на това, че „Сортови семена – Елит“ ЕАД, град София, е единственото търговско дружество със 100% държавен капитал и с предмет на дейност „Селекционна дейност, сортоподдържаща селекция по вериката на целия производствен процес – производство, заготовка и съхраняване на семена и посадъчен материал по всички звена на семепроизводствената схема и от всички култури, сортове и хибриди“. Със запазването на търговското дружество държавата ще бъде в състояние да провежда собствена политика в семепроизводството, особено по отношение на структуроопределящи култури – зърнени, житни, технически и други.
Продуктовата листа на „Сортови семена – Елит“ ЕАД включва семепроизводство на български сортове и хибриди, и селскоскотарски култури. Търговското дружество работи с научни институти от системата на Седскостопанската академия – главно с Института по царевица в град Кнежа и с Добружански земеделски институт град Генерал Тошево в областта на сортоподдържането, семепроизводството и създаването на родителски линии.
Немаловажен е и фактът, че основната дейност на „Сортови семена – Елит“ ЕАД се осъществява в Северозападна България, като развитието и запазването на търговското дружество ще допринесе в борбата с демографската криза и ще насърчи заетостта в региона.
Мисля, че това е накратко представянето на нашето предложение за запазване на „Сортови семена“, за да може да се инвестира в това дружество и то да се развие, и да продължи основната си дейност по производство на основни зърнени семена.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, въпроси имате ли?
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз се запознах с мотивите и вносителите също изчетоха част от тях. Имам конкретен въпрос: вадим търговско дружество със 100% държавно участие и го поставяме в един списък по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизацията. Означава ли това, че то повече няма да може да бъде приватизирано и това ли е целта на внесената промяна в Законопроекта?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вносителят да отговори.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, за въпроса.
Да, накратко това е целта: да запазим дружеството държавно, за да не може да се приватизира и да го развиваме занапред, да инвестираме в подобряване на производството и то пак си остава 100% държавно. Просто няма да може да бъде приватизирано.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: На мен само не ми е ясно нещо, което ми прави впечатление: държавата ще е в състояние да провежда собствена политика в семепроизводството, и пише: „освен това, че те имат стратегическо значение за всяка една икономика и формират основния дял от износа на земеделска продукция“. Нито едно от тези поделения няма особено съществен дял в момента в това предприятие, в производството на семена в България. Институтът в Кнежа може и да няма 2% продадени семена. Сигурен съм, че има и тотален отлив от земеделски производители да работят с този институт, защото всички хибриди са изместени от западни такива. С какво ще спомогне слагането му в забранителния списък и как ще бъде осъществена дейността? Няма някакви варианти. План за развитие има ли, визия има ли за това предприятие?
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА (Началник на отдел в дирекция „Търговски дружества и държавни презприятия“): …Частичната предварителна оценка е един задължителен документ, който е към целия материал за внасяне, първо, в Министерски съвет. Затова тук тя се прави по един определен еталон, в който не може всичко да се включи, и по конкретни въпроси. Прави се просто в рамките на тази таблица, както е зададена частичната предварителна оценка.
Основният мотив на Министерството въобще да се заеме с този проект е, че това е единствената останала действаща структура на бившите „Сортови семена холдинг“. Това е единственият държавен завод, който се намира на територията на град Кнежа, който извършва тази дейност наред с много частни заводи и това е нашият мотив. Дружеството е много дълго време в приватизация. Години наред то стои в Агенцията без изобщо да се предприемат действия по процедурата за приватизация. Това е единственият останал клон и просто решихме, че с изготвянето на този проект ние ще направим нещо, ще опитаме да запазим тази структура. Има изготвен план за действие, ако стане това.
Още повече, че в това състояние дружеството нито е приватизирано, нито може да бъде работещо, защото няма как нито да се правят инвестиции, защото във всеки един момент може да се яви купувач в Агенцията и този завод, както е имало още два такива завода единствено държавни някъде в Добруджа, или не знам точно къде, на друго място, които вече не съществуват всъщност. Това бяха нашите мотиви да изготвим това, да го предложим на Министерския съвет и след това да бъде предложено и на Вас като народни представители да го приемете.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, разбирам Ви. В този текст има високопарни понятия и фрази, които за мен няма как да се случат, ако това отново влезе под държавна шапка. „Ще бъдат лицензирани складове на зърно, ще бъде наета или закупена земя“!
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА: Това реално може да се случи.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Не е ли закупена, държавата ще закупи земя, ще излезе на пазара и ще закупи земя за това предприятие! „Ще бъдат предоставени услуги за лабораторни анализи на стокова продукция“. Да, лаборатория за стокова продукция.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ: Просто се предлага да разширят сферата си на дейност и бизнеса, и да се стабилизира предприятието, затова го предлагаме да се изключи от списъка за приватизация.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз искам само да допълня за изясняване: съществуващата структура има ли кадровия потенциал, ще има ли резерв? Защото това само по себе си е един бизнес план, бизнес проект, който предвижда всички тези мерки – за закупуването на земя, оборудване, лаборатории, обучен персонал, така че трябва да има повече яснота и пълнота по структурата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Абазов, заповядайте.
БОРХАН АБАЗОВ: Госпожо Председател, вземам думата, защото си мисля сигурно, че ще отговоря на въпросите на колегите – преди колегата Симеонов не за друго, а за хубаво или за лошо знам историята поне от последните 10 – 15 години. Последните години от системата на „Сортови семена холдинг“, мисля, че бяха шест или седем клона, всичките читави, хубави клонове, с потенциал и с бъдеще за развитие, бяха сполучливо приватизирани – за хубаво или за лошо. Остана това предприятие, за което говорим, защото то е толкова хубаво, че чак никой не иска да го купи! А сега с това действие ние се опитваме да съживим нещо, което отдавна е умряло и което не знам дали ще можем да го съживим въобще с това решение?
В случая правим Законопроект за едно предприятие от пет човека, което тотално е декапитализирано. Предприятието няма нито земя, нито що-годе някакви сносни активи, с които да развива тази си дейност. Защото, ако беше хубаво, то щеше да бъде приватизирано наравно с другите клонове на „Сортови семена“, такива, каквито бяха приватизирани в годините.
Не, може и това решение да се приеме, но не знам дали това е най-сполучливото, тъй като оттук нататък отговорността е само и изцяло на държавата. От представените материали, и от въпросите на колегите не става ясно: държавата има ли ясен план и заделени парични ресурси за стабилизиране на това предприятие?
Ако ще го оставяме в забранителния списък наравно с другите предприятия, защото има и други предприятия от системата на земеделието, не знам дали това е решението? Не знам дали колегите не са помислили за преструктуриране на предприятието и примерно сливане с някое от другите научни институти, които ги има на територията на Кнежа – примерно Институтът по царевица или пък със структурите на Селскостопанска академия, които ги приемахме наскоро – като вариант, като вариант предлагам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, има селскостопански бази.
БОРХАН АБАЗОВ: Не знам дали е най-удачният вариант да се вкара предприятието в този списък, да му се спре приватизацията, образно казано, държавата да поеме цялата отговорност – да налее ресурс, да закупи – всички тези хубави приказки, които са изписани, което е твърде малко вероятно и много трудно за изпълнение.
Според мен би трябвало да се помисли за вариант преструктуриране и обединяване, сливане с нещо друго, което е жизнено и работи, а такива в нашата система има доста – било от системата на научноизследователските институти, които са 30 – за всяка култура имаме институт, нали с това сме уникални в света, или пък с новите структури на Селскостопанска академия, на която неотдавна приехме структурата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И аз искам да дам думата на себе си, като слушам дебата.
Аз не мога да разбера каква политика на държавата изпълнява това решение, моля да ни обясните? Приехме измененията на Закона за Селскостопанска академия, с който се направиха научни звена и производствени звена, където, ако бъдем реални, от българските производители – колегите, които работят в посока семепроизводство и придобиване на семена собствено производство, са тези научни институти. Концепцията беше те да се развиват в тази посока.
Това предприятие, господин Абазов добре каза историята, на практика каква е целта всички това да се прави? Защото, изхождайки от политиката, която се прие чрез реформата в Селскостопанска академия, там ще бъде научният и производствен потенциал на държавата като държава и наука за семепроизводството? Ние не сме планова икономика. Ние сме пазарна и концепцията по принцип е по-ефективно управление на ресурсите. Или тук концепцията е: държавата да има и друго предприятие извън производствените части в Селскостопанска академия, които да се занимават със семепроизводство? Не става ясно. За мен това решение е абсолютно нелогически обосновано и то не кореспондира с нито една от политиките на държавата. Да, става въпрос за пет човека. Има около Вас научни институти. Сега се преструктират производствени бази. Каква е целта, какво целим ние, какво трябва да постигнем - отговорете на въпроса – с този законопроект каква политика ще се изпълни и каква цел? Защото това, което се обясни, е абсолютно – как да Ви кажа – то е малко несериозно.
РОСЕН ИВАНОВ: Първо, е нелогично – искам само да допълня, след това, ако целта е само прекратяване на процеса за приватизация, това може поради липса на интерес за приватизация да се прекрати процедурата. Така че…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Чакаме отговор от Вас, кажете: каква цел постигаме? Кой поиска това?
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ: Това го поискаха от предприятието, тъй като възникна въпросът, че имат свободен финансов ресурс. Миналата година са продали предприятието в Бяла Слатина, мисля, че беше, имат около 800 хиляди, които сега ще бъдат инвестирани в това предприятие и то ще стане работещо. Това е в основата.
РЕПЛИКА: Да го подложите на гласуване, по съвест, защото тук няма да се изясни поне на този етап.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се 13.
Колеги, благодаря за вниманието.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Янка Иванова
