Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – второ гласуване

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 43


На 17 октомври 2018 г., сряда, в зала 130 от 14,30 ч. се състоя заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – второ гласуване

Списъците на присъствалите гости и на народните представители – членове на Комисията по земеделието и храните, се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! (Шум и реплики.)
Виждам, че има кворум. (Шум и реплики.) Комисията може да започне работа.
Професор Бъчварова, от Вашата група само Вие ли сте? (Реплики от народния представител Светла Бъчварова извън микрофоните.) Нямам нищо против упълномощаванията, но който не идва в залата, не може и тук да идва. Режимът трябва да е еднакъв. (Шум и реплики.) Присъствието трябва да е едно и също.
Откривам заседанието по предварително обявения дневен ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-57, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 20 юни 2018 г. – на второ гласуване.
Моля да го гласуваме.
За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ, № 854-01-57, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЙОРДАН АПОСТОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 ЮНИ 2018 Г. – второ гласуване.
Колеги, този законопроект предизвика дебат. Нашето принципно решение е, че Законопроектът ще продължи при условие на постигнат консенсус в Комисията предвид разразилия се дебат на първо четене. Оказа се, че подкрепихме усилията на Министерството, но нямаше съгласуваност в самото Министерство и така нататък.
Пред Вас е докладът за второ четене, който е следствие на множество проведени срещи с всички, включително с браншовите организации. Това е вариантът на Законопроект, по който има постигнато съгласие и с браншовите организации. Изрично уточнявам това, предвид на ситуацията, която се създаде при първото четене на Доклада.
Започваме по текстовете.
Колеги, моля да гласуваме наименованието на Закона.
За – 19, против и въздържали се няма.
По § 1 няма предложения. (Реплики.)
Заповядайте и се представете.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Казвам се Димитър Димитров и съм от браншовата организация „Черноморски изгрев“, която оперира единствено и само в областта на Черноморския риболов... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Параграф 1 – Комисията предлага да се създаде нов § 1.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Точно така...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Параграф 1: В чл. 8, ал. 2 думите „признати за представителни“ се заличават.“ Това е текстът на § 1.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По § 2 искам да кажа нещо важно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля да гласуваме § 1.
За – 19, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Преминаваме нататък – предложение от народния представител Светла Бъчварова, което Комисията предлага да се подкрепи.
По принцип има даден редакционен текст за § 1 на вносителя, който става § 2.
Виждате го в доклада, няма да го чета.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Приемам, че е направен компромис Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да има представителство в комисията, която ще одобрява и ще предлага на министъра създаването на организациите на производителите. Приемам компромиса, макар че функциите на ИАРА намаляват непрекъснато.
Само не мога да разбера, ако някой от работната група ми обясни, ал. 10 казва кога министърът прекратява дейността на организацията на производителите. В същото време § 11 „ако планът не се изпълнява“. Един план се изпълнява, всеки иска да си изпълни плана за нещо, обаче не винаги зависи от него. В ал. 10, ако сме изброили всички случаи, в които се прекратява възможността за прекратяване, защо правим 11, за да кажем още едно изискване, което някакси може да бъде и доста субективно – как ще се преценява, кога ще се преценява, в наредба ли ще бъде, как ще се управлява целият процес? Например създал си организацията през ноември – ще следим от ноември до ноември ли, ще следим от януари...?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбрах въпроса.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Цялата процедура ми се струва доста тромава и субективна в ал. 11, както е предложена.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, Вие имате ли въпрос, за да дадем думата на Слави Кралев.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Нашето притеснение е за въпросната ал. 11. Самият регламент е делегирал възможност дори Европейската комисия да препоръча на държавата членка оттегляне. Тези възможности са изброени в ал. 10. И за нас ал. 11 е много притеснителна за нас – без критерии.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Кралев ще отговори на поставените въпроси.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Госпожо Председател, уважаеми народни представители, колеги! Действително в ал. 10 са изброени хипотезите, при които министърът на земеделието, храните и горите задължително оттегля признаването. Това са хипотези, при които, ако някое от тях е налице, той трябва да оттегли признаването.
Въпросната ал. 11 доскоро беше точка 7. Защо беше обособена в самостоятелна алинея? Защото регламентът на Европейския съюз казва, че „Държавата членка трябва да прецени според степента и характера на неизпълнението на плана за производство и предлагане на пазара дали да оттегли признаването, или не.
Какво представлява обаче този план за производство и предлагане на пазара? За разлика от организациите на производители в земеделието в рибарството задължително всяка организация на производители в осемседмичен срок, забележете – така е разписано в Регламента, трябва да подаде такъв план. Тоест, ако някой не си подаде плана, трябва да му бъде оттеглено признаването.
Въз основа на отчета, който направи, се окаже, че след една година не си е изпълнил плана, отново трябва да му бъде отнето.
Но защо е обособена ал. 11? За да може все пак да се направи компромис на въпросната организация на производителите. Ако неизпълнението е по обективни причини, поради форсмажорни обстоятелства, климатични особености и така нататък, естествено, че не е редно да се оттегля признаването на организацията на производителите.
Най-важното за въпросния план е, че организацията на производители получава подпомагане, което не е малко – получава 50% авансово от подпомагането още при одобрението на плана и останалите 50% – след годишното отчитане на плана. Тоест оттеглянето на признаването има и финансови последици.
Наистина трябва да се даде по-голяма гъвкавост, а не във всички случаи, когато има някакво неизпълнение, макар и малко, макар и леко, да се оттегля признаването и след това да има последици – връщане на пари, от организацията, съответно връщане на пари от държавата членка.
Затова е обособена ал. 11. Какво се има предвид в тази ал. 11? Ами наистина при грубо, тежко неизпълнение и неизпълнение, което е свързано с някакви неправомерни действия.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Тук не е написано такова нещо.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Не е написано в текста, съгласен съм.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Господин Кралев, защото като няма ясни и точни критерии. За един форсмажорът може да бъде признат, за другия – може да не е. За единия морето може да е бурно, за другия – студено, за третия – топло.
Ако остане трябва да има точно и ясно отделно изречение, че се създава наредба, която да бъде обсъдена от бранша, или да прехвърли текста към наредба, но така „може“ го намирам „за едни може, за други – не може“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само един коментар по изказването на господин Кралев.
Това е финансиране, при условие че се кандидатства по програмата „Морско дело и рибарство“. Ако не се кандидатства, не получават никакво подпомагане.
Освен това, Вие знаете, поне по аналогия от плодове и зеленчуци, че разплащанията стават на база на оборота, който се отчита. Тоест получаваш аванс, но после сумата, която ти се добавя при кандидатстването, поне така е в другите сектори, получаваш, ако покажеш документи за оборот.
Планът е нещо, ами ние в социализма не правехме такива планове, които поне актуализирахме...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Някой друг има ли коментар?
Ще направя едно предложение.
Юлиян Марков, заповядайте.
ЮЛИЯН МАРКОВ: В Регламент 1379 и в Регламент 1419 ясно е посочено, че ако докладът по чл. 28 за изпълнението на плана не бъде одобрен, ако планът не бъде одобрен, трябва да бъде санкционирана съответната организация.
Тук въпросът неслучайно е коментиран от работната група – действително предлагаме в самата наредба, като на бранша сме пратили проект на наредбата за обсъждане и прецизиране именно текстът, че „при неизпълнение на плана може“. Там ще дефинираме какво е тежко нарушение. Обръщам сериозно внимание за разликата между план за производство и предлагане на организация на продукти от рибарството и аквакултура в сравнение с организациите в другите браншове. Идеята на общата политика в областта на рибарството е, че планът трябва да обхваща мерки за опазване на защитени видове, да обхваща мерки за опазване на околната среда, включително... (Реплики.)
С една дума дейността на една организация и един план не е свързано само с някакви обороти или примерно с количества, които трябва да реализира на пазара. Напротив, знаете, ние допуснахме да бъде дружество с нестопанска цел.
Все пак, ако отпадне тази точка, алинея и ако тази организация въобще не е изпълнила нито една от мерките, които е заложила в плана, какво да се...
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Планът не е одобрен и няма да бъде финансиран.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Марков, никой не казва обратното на това, което казвате. Въпросът е, че няма критерии за степента на неизпълнение на който и да е елемент от този план, което води до отнемане или оттегляне на това признание.
Това е бележката на всички и аз я смятам за справедлива.
Ако в Комисията единодушно приемем ал. 11 да я заличим, следва да се приложи пряко регламентът. Това е единият вариант.
Вторият вариант, който за мен е по-добър... (Реплики.) Това предложение ми идва от дебата.
„Министърът може да оттегли признаването при установено неизпълнение на одобрения план за производство и предлагане на пазара по ал. 9, при условие на критерии за това, описани в наредба, издадена от Министерството.“
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Би могло. И двата варианта са възможни. При положение че самият регламент ни казва, че това е възможност. Кому е нужно всичко това нещо? Не знам.
Мисля, че може да остане...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Възможност е. Нали притеснението – Вашето и на бранша, е да не бъде злоупотребено с тази възможност.
За да не бъде злоупотребено с тази възможност, ако ние премахнем тази алинея, прилагайки директно регламента, без такива критерии, възможността за злоупотреба с това право отново остава.
Ако тази възможност бъде определена по критерии, определящи степента на неизпълнение на всеки елемент от този план, тази възможност силно се ограничава. Смятам, че второто предложение е по-добро за сектора. Нали така? (Шум и реплики.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да има ориентир. (Шум и реплики.) Знаем с някои наредби какво се случва.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова какво е Вашето предложение тогава? Както виждате единодушно приехме, че отпадането на ал. 11...
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам така или иначе ал. 11 да отпадне.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Прилага се пряко Регламента със същия превод и с оставането на риска от субективизъм.
Знаете, когато не е уредено изрично в националното законодателство, директно се прилага Регламента.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В Регламента не е разписано точно така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така е разписано. (Реплики: „Може, ето го.“.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли да го прочетем?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да го прочета ли? „Държавите членки извършват проверки, за да гарантират, че всяка организация на производителите изпълнява задълженията, предвидени в настоящия член.“ В този член има доста неща. „Установяване на несъответствие може да доведе до оттегляне на признаването“.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Същото е, в обърната редакция – „може“, пак без критерии. (Реплики.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тогава сложете в ал. 11 критерии.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова, в момента не можем да измислим критерии.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Нещо трябва да има – тежко продължаване, системно...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тази дефиниция трябва да се даде в наредбата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, но все пак трябва да я има. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Смятам, че без препратка няма да стане. (Реплики.)
Можем да направим текста по следния начин. Колеги, моля за внимание, за да удовлетворим и това притеснение.
Отново чета редакция, която правя в момента: „Министърът на земеделието, храните и горите със заповед може да оттегли признаването при установено съществено неизпълнение на одобрения план за производство и предлагане на пазара по ал. 9, по критерии, установени с Наредба на министъра“ или „Наредбата по чл. 10г“. Мисля, че така е добре. (Одобрителни реплики.)
С тази редакция на ал. 11, която предложихме, други допълнения и предложения има ли? Няма.
Моля да гласуваме текста на § 2 с редакцията на ал. 11.
За – 19, против и въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно.
Има предложение от професор Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип – параграфът, който става § 3 – чл. 10в. Няма да чета болдвания текст.
Има ли въпроси?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Като страничен присъстващ на заседанието на Комисията искам да задам един въпрос.
Разбирам какво се има предвид, когато се говори за междубраншови организации, но на каква основа почива това понятие, след като няма Закон за браншови организации. Няма нещо, което да определя какво е браншова организация, за да третирате в този Закон „междубраншови организации“. Това нещо може да се използва от адвокати и да стане много интересно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров, господин Кралев ще отговори.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Действително в България има браншови организации и това малко ни подвежда. Работил съм по Закон за браншовите организации и веднага казвам, че „междубраншовите организации“, уредени в законодателството на Европейския съюз – в земеделското и рибарското, са нещо съвсем различно. За да бъде „междубраншова организацията“ в нея задължително трябва да членуват първични производители и търговци или преработватели. Могат да бъдат производители, търговци и преработватели; производители и търговци; производители и преработватели. Изискването е поне в единия от секторите в производството или в преработката или търговията да има процент на представителност. В земеделието например въведохме процент – поне една трета да обединява поне една трета от производителите в съответния сектор, или търговците в сектора, или преработвателите. В рибарския сектор също ще бъде въведен такъв критерии, може би една четвърт, но той ще бъде доразвит в Наредбата.
Става дума за различни явления. Браншовите организации, с които съм се сблъсквал прекалено много, нямат общо с междубраншовите по смисъла на Регламента на Европейския съюз. Европейският съюз казва, че те имат едни много специфични функции, свързват двата бранша и им помагат да се договорят за цени, без самите те да установяват цени; установяват типови договори, изобщо отношения между първичното производство и следващите стъпки по веригата на доставки, които са изключително важни, особено за земеделието, пък и за рибарството, разбира се. Благодаря Ви.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви за разяснението, но все пак не ми стана ясно в този Закон кое е „браншова организация“. Не би ли трябвало да бъде отбелязано какво тълкува този закон, какво разбира този закон под „браншова организация“?
Аз предварително Ви казах, че знам, но отивате утре на спор и един адвокат казва: „Тук няма браншови организации, Вие ми говорите за междубраншови! Нищожно!“. От тази гледна точка говоря.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Чета ал. 2: „Междубраншова организация се учредява по инициатива на производители, търговци и/или преработватели на продукти от риболов и/или аквакултури за постигане на определени цели“. Тоест това са организации създадени от поне два бранша. В тях членуват или признати организации на производители, или асоциации на организации на производители, а в рибарството могат да членуват и индивидуални членове. За разлика от земеделието, тук има една особеност. Тоест междубраншовата организация обединява производители, били те организации или индивидуални търговци евентуално и преработвателни предприятия, които са всъщност най-важни за сектора на рибарството. В тях не членуват онези браншови организации, да не цитирам имена на браншовата организация на еди кой си, на еди кой си, за които ние знаем и често си говорим за тях.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, продължаваме с гласуването.
Гласуваме § 3 по работния доклад, а именно чл. 10в, по който дебатираме в момента.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме нататък – § 3 на вносител.
Постъпило е предложение от професор Бъчварова, което Комисията подкрепя по принцип, и в работния доклад е даден текстът на параграфа, който става § 4 – изменението на чл. 10г.
Колеги, има ли въпроси? Няма.
Гласуваме приемането на текста на § 4 по работния доклад на Комисията.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към § 4 по вносител. По този параграф има предложение от професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за консенсуса.
В този смисъл предлагам Комисията да гласува текста на § 4 по вносител, който става § 5.
За – 19, против и въздържали се няма.
Комисията предлага да се създаде § 6 с текста, който е в работния доклад – чл. 25г, ал. 1.
Моля да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 5 по вносител няма постъпили предложения. Предлагам да гласуваме параграфа със същия текст, който става § 7.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Има предложение за създаване на параграфи 8 и 9 с текста, който е в работния доклад – измененията в чл. 30, ал. 9 и 10; и § 9: „В допълнителните разпоредби в § 1 се създават т. 51 и т. 52“.
Колеги, имате ли въпроси по тези два параграфа?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, искам да попитам съобразено ли е това разпределение на квотите с хипотезата, че няма да бъдат една, две или три например организации на производителите или междубраншови организации, а ще бъдат много повече? Поне в сектор „земеделие“, виждаме колко са, Кралев ще каже 50 ли са или повече.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Седемдесет и седем!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Значи представете си, тук се събират шест души, шест фирми и правят организация на производител и се появят 10-15. Теоретично как ще стане разпределението на тази квота, защото директорът на ИАРА трябва да управлява целия процес, доколкото виждам чл. 8? Има ли идея как ще се случи това нещо? При една, две и три нещата са по-лесни, но тук имаме планове, имаме ен на брой признати междубраншови организаци и как ще се управлява процеса? Това е въпрос, който ме тормози – практическата реализация. Приемам, че те трябва да разпределят квотите, но приемаме също така, че администрирането на процеса ще бъде доста по-сложен от досега съществуващия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Галин Николов ще отговори на въпроса.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, действително е интересен въпросът. В момента имаме проблеми с раздаването на квотите и този проблем съществува всяка година.
Принципът за раздаване на квоти основно е „исторически данни“. Предполагам, че при повечето организации пак ще следваме основния принцип „исторически данни на хората, които кандидатстват“. (Реплики.)
Затова казвам, че е труден въпрос.
ЮЛИЯН МАРКОВ: Извинявам се, че се намесвам, обаче за разлика от организациите в областта на земеделието, при организациите на производителите от рибарството и аквакултурите се отчитат оборотите на членовете. Този оборот се зачита и делът на членовете. Не е задължително, дори може самата организация въобще да не извършва продажби от свое име. Това при рибарството е допустимо. Особеното е, че тук се отчита оборотът на самите членове, които няма как да нямат съответните качества.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Димитров. (Реплики.)
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Госпожи и господа народни представители, ще отговоря на поставения въпрос.
Отговорът е много лесен. Първо, режимът за разпределяне на индивидуални квоти на корабособствениците е от 2012 г. и е едно от много добрите неща, които се направиха през последните пет години. Разпределението се случва на база на няколко критерия, които идват от Регламента и това са исторически данни и социално-икономическият ефект. Вземат се от нашата администрация, така че това няма да промени кой знае какво доколкото администрацията счита историческите улови на всеки от членовете. Тоест, ако се създаде една нова организация сега, тя има история от нейните членове (реплики), които така или иначе са в риболовния флот. Няма никакво притеснение, че една нова организация ще бъде ощетена. Те имат исторически данни заради това, че съществуват и без тази организация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли други въпроси? Няма.
Колеги, моля да гласуваме § 8 и § 9 по работния доклад на Комисията.
За – 19, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Предлагам да подложа на гласуване Преходни и заключителни разпоредби с параграфи 10, 11 и 12 както са в работния доклад на Комисията. Имате доклада.
За – 19, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
С това приехме Законопроекта на второ четене. Следващият път ще е в залата. Когато има комуникация, резултатът е такъв. (Одобрителни реплики.)
Уважаеми колеги, с това закривам заседанието.

(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА


Стенограф:
Емилия Огнянова