Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
31/10/2018
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802 01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 44
На 31 октомври 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802 01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
Списъкът с присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Днешното заседание ще протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802 01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се няма.
По първа точка от дневния ред давам думата на госпожа Ивелина Йоргова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Йоргова.
ИВЕЛИНА ЙОРГОВА: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. и Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., като се взети предвид както макроикономическите аспекти, така и разширените фискални възможности за осигуряване на финансиране за приоритетните сектори и за реализиране на хоризонталните мерки, засягащи бюджетната сфера. Нов момент в съдържанието на прогнозата е включване на повече информация при представянето на разходните политики както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им.
Основните показатели в есенната макроикономическа прогноза са: запазват се положителните очаквания за икономическия растеж за периода 2019 – 2021 г.; растежът на брутния вътрешен продукт се очаква да бъде 3,7% – 3,5% за периода 2019 – 2021 г.; брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе на 116 млрд. 412 млн. лв. през 2019 г., като прогнозата за 2018 г. е 108 млрд. 141 млн. лв.; вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на брутния вътрешен продукт както по линия на потреблението, така и на инвестициите; високите международни цени на суровини и високото вътрешно търсене са фактор за повишението на цените, което ще се ускори през 2019 г., а после ще започне да отслабва.
Прогнозната средногодишна инфлация за периода 2019 – 2021 г. е съответно 3%, 2,5% и 2,3%. Продължава тенденцията за понижаване нивото на безработицата, което ще достигне до историческите най-ниски стойности от 5,4% за 2018 г. до 4% за 2021 г., 4,8% – 2019 г., и 4,3% – 2020 г. В настоящата прогноза се запазват целите на бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., и съответно за 2019 г. дефицит от 0,5% от брутния вътрешен продукт, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 г.
Основните приоритети на Бюджет 2019 г. са: продължаване на реформите в сектор „Образование“, като средствата от държавния бюджет са насочени към четирите стълба за финансиране на системата, както и за финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение.
В областта на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в това число са средствата за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти, като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 млрд. 839 млн. 300 хил. лв., което представлява 1,58% от брутния вътрешен продукт.
В областта на социалната политика се предвижда увеличение на някои видове обезщетения: за целеви помощи за отопление са предвидени 40 млн. 400 хил. лв. за всяка година от прогнозния период; за гарантиране на финансовата рамка по Проекта на закон за хората с увреждания и Проекта на закон за личната помощ, до тяхното приемане, са предвидени допълнително 150 млн. лв. за всяка година от прогнозния период; предвидено е въвеждането на нов вид месечна помощ за деца – без правото на наследствена пенсия, с починал родител, която за 2019 г. ще е в размер на 115 лв.
В областта на политиката по доходите – освен предвиденото в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта увеличение на размера на минималната работна заплата през следващите години от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и 650 лв. от 1 януари 2021 г., в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати, за осигурителни вноски, с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнати резултати.
По отношение на пенсионната политика от 1 юли 2019 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., се увеличават с 5,7% при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж. Максималният размер за получаваните една или повече пенсии до 30 юни 2019 г. се запазва на 910 лв., а от 1 юли 2019 г. се увеличава на 1200 лв., като се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.
По отношение на осигурителната политика през 2019 г. се предвижда запазване на размера и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и „Здравно осигуряване“.
Новите моменти са: увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, като за 2019 г. е в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв., а за 2021 г. – 650 лв.; увеличаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.
Провежданата данъчна политика през периода 2019 – 2021 г. е насочена към: запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и запазване на данъците върху доходите на физическите лица; поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане; повишаване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, както намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
През разглеждания период се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лв. през 2019 г. до ниво от 22 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19,1% до 16,5% от прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт.
При приходите, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, за периода 2019 – 2021 г. се наблюдава тенденция на спад от 37,7% до 35,8%, а в номинален размер се увеличават като от 43 млрд. 857 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 млрд. 582 млн. лв. през 2021 г. Разходите, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, също бележат спад – от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,2% от брутния вътрешен продукт и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават като от 44 млрд. 457 млн. лв. за 2019 г. се очакват да достигнат до 47 млрд. 582 млн. 300 хил. лв. през 2021 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Разходите по основните функции на консолидираната фискална програма за 2019 г. като процент от брутния вътрешен продукт и без вноската в бюджета на Европейския съюз се разпределят, както следва: социално осигуряване, подпомагане и грижи – 12% от брутния вътрешен продукт; икономически дейности и услуги – 7%; здравеопазване – 4,5%; отбрана и сигурност – 4,3%; образование – 3,6%; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 2,1%; общи държавни служби – 2,5%; почивно дело, култура, религиозни дейности – 0,6%; разходи, некласифицирани в други функции – 0,6% от брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за представянето Ви.
Давам думата на министъра на земеделието, храните и горите – господин Румен Порожанов, за становище по Проекта.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министерството осъществява държавната политика в областта на земеделието, селските райони, горите, риболова и аквакултурите. Дейността на Министерството е насочена към: повишаване на конкурентоспособността и разширяване на експортния капацитет на българското селско стопанство при спазване на строги стандарти за опазване на околната среда; осъществяване на единен контрол по хранителната верига за осигуряване безопасност на храните и хуманно отношение към животните; разнообразяване на икономиката и подобряване условията на живот в селските райони; създаване на условия за устойчиво развитие на рибарски и горски сектори.
Основните приоритети в тази насока са: развитие на балансирано конкурентоспособно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени селско стопанство; насърчаване на приемствеността между поколенията в селското стопанство; развитие на дребните стопанства и стопанствата, създаващи по висока добавена стойност; насърчаване на пазарната ориентация и стабилизиране на пазарните позиции на земеделските производители; уреждане на поземлените отношения, гарантиращи устойчивост и защита на правата на собствениците и ползвателите на земеделските земи за стимулирано окрупняването на земеделските площи; провеждане на целенасочена маркетингова рекламна държавна политика, насочена към популяризиране на българската селскостопанска продукция, нарастване на износа и много други подобни цели.
Държавната политика в секторите „Земеделие“, „Храни“, „Аграрна наука“, „Развитие на селските райони“, „Рибарство и аквакултури“, „Горско стопанство“ се провежда посредством структурите от системата на Министерството, а именно чрез централната администрация, изпълнителните агенции, Селскостопанската академия, областните дирекции „Земеделие“ – 28 в цялата страна, включващи в състава си общинските служби по земеделие.
През 2019 г. Министерството ще работи в три области на политиките, съставени от комплексен набор от 16 бюджетни програми, съобразени с управленските приоритети на страната и с националните интереси в отрасъла, представени в програмен и ориентиран към резултатите бюджет за 2019 г. Планираните приходи по Проектобюджета на Министерството на земеделието, храните и горите са 149,4 млн. лв. Същите са намалени спрямо 2018 г. със 7,2 млн. лв., а намалението се дължи на преструктурирането на Селскостопанската академия в автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите.
Проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за Министерството на земеделието, храните и горите е предвидена разходна рамка в размер на 192 млн. 900 хил. лв.
Разходите са разпределени по области на политики, както следва: политика в областта на земеделието и селските райони – 137,9 млн. лв.; политика в областта на рибарството и аквакултурите – 5,7 млн. лв.; политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча – 27 млн. лв.; бюджетна програма „Администрация“ – 22,3 млн. лв., или общо са 192,9 млн. лева.
Разходната страна на Проектобюджета на Министерството за 2019 г. е разпределена по основни показатели, както разходите за персонал са 107,4 млн. лв.; средствата за персонал по Проектобюджета са увеличени спрямо тези за 2018 г., след преструктурирането на ССА, което означава, че изваждаме техния фонд и на база на Фонда на ССА увеличението е с 10%.
Предвиденият ръст на разходите за персонал произтича от предоставената в Проектозакона за държавния бюджет политика по доходите, а именно увеличение на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски за 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнати резултати.
Разходи за издръжка и други текущи разходи. Предвидените в Проекта за държавния бюджет разходи за издръжка и други текущи разходи са в размер на 77,8 млн. лв., в това число 19 млн. лв. за извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Средствата за извършване на обществената услуга са увеличени с 2 млн. лв. спрямо тези за настоящата 2018 г. Разчетената издръжка е задоволителна и обезпечава в основна степен изпълнението на заложените цели по области и политики, и по бюджетни програми, които изпълнява Министерството на земеделието, храните и горите.
Капиталови разходи. Капиталовите разходи са в размер на 7,8 млн. лв. и са на нивата от настоящата година. Следва да се има предвид, че предвиденият финансов ресурс в определени случаи няма да бъде достатъчен, но това определено е ресурсът, който ни е предоставен.
Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет, разчетено с Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., е в размер на 79,6 млн. лв. Посредством него и чрез разчетите по бюджета, разчетените по бюджета собствени приходи ще се финансират от утвърдените трансфери съгласно Закона за разходите към сметките на средствата от Европейския съюз и на Министерството на земеделието, храните и горите, и трансфери към Селскостопанската академия.
Бюджет на Селскостопанската академия. От 1 април тази година и в изпълнение на Закона за ССА Академията се преобразува в автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите. Финансирането, което Академията ще получава от държавата чрез бюджета на Министерството, е определено на 25 млн. лв., като автономната организация ССА ще може да използва дейността си в пълен размер, а и реализираните собствени приходи.
Госпожо Председател, ще помоля за план-сметката на Фонд „Земеделие“, разчетите по нея, тъй като са важни за усвояването на европейските програми, там са милиардите, а при нас са само 200 милиона.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Атидже Вели ще представи план-сметката.
АТИДЖЕ АЛИЕВА – ВЕЛИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости! Ще Ви представя Проектобюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2019 г.
С чл. 44 на Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. се приема бюджетът на ДФ „Земеделие“ за 2019 г. Рамката на бюджета е съобразена с очакваните постъпления от предвидените средства на централния бюджет в изпълнение на политиката на правителството в областта на селското стопанство и земеделието, с приходите от собствена дейност, както и възстановени средства в частта на финансиране при съблюдаване на целесъобразното икономично разходване на бюджетните средства.
По отношение на приходната част общият размер на приходите за 2019 г. е 4 млн. 500 хил. лв. В тях са предвидени дължимите от бенефициентите лихви по възстановени инвестиционни и краткосрочни заеми, приходите от застрахователни обезщетения, 4% премия от застрахователни дружества, 0,5% приходи от финансови услуги и средствата за ДДС по справка „декларация“ и за данъка върху приходите от стопанска дейност. Намалението на заложените приходи от лихви за 2019 г. е в резултат на намеления интерес, който наблюдаваме от страна на земеделските стопани към краткосрочното инвестиционно кредитиране, въпреки ниските лихви.
В разходната част общо заложените средства са в размер на 371 млн. лв. По отношение на разходите за персонал в Проектобюджета за 2019 г. е заложено увеличение на разходите с 10% спрямо 2018 г., като това е свързано с политиката за ресурсно обезпеченост на административния капацитет, както и създаване на условия за мотивация и задържане на квалифициран експертен състав на Държавен фонд „Земеделие“, необходим за извършване на дейността на Фонда.
По отношение на издръжката и капиталовите разходи, предвидените средства са същите, а разходите са както бюджета за 2018 г. и за издръжката са 16 млн. 395 хил. 900 лв., за платени данъци, такси и административни санкции – 1 млн. лв., 8 млн. лв. – за капиталови разходи.
Разходите за субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия са в размер на 300 млн. 350 хил. лв., като се запазват одобрените разходи по Бюджета за 2018 г. В тях са предвидени средства за схемите за преходна национална помощ в размер на 134 млн. 251 хил. лв., за държавните помощи с прогнози в размер на 150 млн. 150 хил. лв., за данъка върху добавената стойност по схемите и мерките на селскостопански пазарни механизми в размер на 5 млн. 949 хил. лв., за схемите за извънредни помощи в сектора на млякото в размер на 10 млн. лв.
Капиталовите трансфери, които включват плащания по Програма САПАРД, по дела, след приключване на проверките от компетентни органи са заложени в размер 8 млн. 621 хил. 800 лв. По отношение на финансирането краткосрочните кредити запазват размера си от 2018 г. и предвидените средства са в размер на 30 млн. лева. По отношение на инвестиционното подпомагане от националния бюджет, предвидените средства са в размер на 100 млн. лв., като се запазва нетното салдо в размер на 40 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имате думата за становища, въпроси.
Ако няма, да преминаваме към гласуване.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имам няколко въпроса преди да обява нашето решение за Бюджет 2019 г. Първо, към началото на месец ноември, ще има ли неразплатени задължения Министерството на земеделието, храните и горите към второстепенните разпоредители на бюджетни кредити – говорим за осигуровки, задължения свързани с прилагане на различни политики по безопасност на храните? Каква е ситуацията по отношение на Бюджет 2018 г. и съответно от 1 януари 2019 г. дали всички започват с липса на задължения – започват от нулата, с новия бюджет?
Второ, какво се случва с бюджета на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, защото тя е включена в общата политика? Така или иначе вървеше някакво преструктуриране, назначения и допълнителна численост, но през 2019 г. какво се предвижда по отношение на бюджета за „Борба с градушките“?
Трето, което е важно, е свързано с това, че минималната работна заплата се увеличава на 560 лв. Министерството има ли разчети? Вие казвате 10% увеличение на работните заплати. Колко ще бъде за персонала в Министерството на земеделието, храните и горите, ще получат ли увеличение заради минималната работна заплата и какво остава за останалите? Защото, ако 10% е общото, Вие трябва да компенсирате, както със Селскостопанска академия – има численост на персонала, за която примерно става 20 или 30% от минималната работна заплата, тоест там няма да има 10% увеличение. Има ли го това разделение за достигане на минималната работна заплата? Какъв фонд е необходим за останалите второстепенни изпълнители, каква ще бъде корекцията на работните заплати?
Ако може, да направите някакъв коментар за бюджета на Българската агенция по безопасност на храните. Предвид факта, че имаше корекция на бюджета на Министерството във връзка със ситуацията, която се получи с влошената обстановка, но предвидени ли са някакви буфери за такива рискови ситуации, които през 2019 г. могат да бъдат факт? Това са моите въпроси. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Разбира се, няма да мога в детайли да отговоря, няколко са въпросите. Сигурно няма да имаме плащания по определени договори и по някакви причини, но не заради това, че нямаме финансов ресурс. Има един-два договора, които са обект на някакво наблюдение.
Фонд „Работна заплата“ се увеличава се с 10% , увеличават се осигуровките и така нататък. Вие сте наясно, че и в момента имаме хроничен недостиг на Фонд „Работна заплата“, което означава, че автоматично няма да се увеличат с 10% заплатите на служителите. Правили ли сме анализ колко ще поеме минималната, защото тя е над 10? (Реплика.)
Селскостопанската академия вече е отделно, тя е автономия, така че около 1000 човека ще трябва да поемат тази разлика в минималната работна заплата. Ще преценим в рамките на възможностите си с новия фонд къде, как и по какъв начин да бъде разпределен. В момента този отговор не мога да Ви го дам.
Агенцията за борба с градушките и при запазване на бюджета от миналата година – не е нужно да Ви казвам, че новите площадки, които са направени, не са обезпечени с бюджет. Имаме нови площадки в Хасковска област. Те са близо 60, като за тях със забавянето на Закона или по-скоро създаване на предприятие остава отворен въпросът как ще бъдат финансирани. Но те ще работят дори да се забави Законът и ще бъдат финансирани през текущия бюджет и отново отиваме в анализ на Фонда, който имаме за разпределение.
Тази година възнамеряваме основните капиталови разходи, тоест поне половината от тях, да отидат към Агенцията за храните и най-вече да е за оборудване на лабораториите. Да, числото на капиталовите разходи и е запазено от миналата година. Но ние две години основно финансирахме довършването на сключените договори и оборудването на площадките за борбата с градушките, което не ни даде възможност плавно да стартираме преоборудването на националните референтни лаборатории. Агенцията вече стартира с поръчките, така че да може от следващия бюджет да се прави това преоборудване.
За ситуациите, които са свързани с обезщетения и заболявания, редът за финансиране е малко по-различен, осигурява се по различен начин и 75% от разходите се заявяват, така че те не са елемент на настоящия бюджет, който ние коментираме. Има какво да се прави там, особено по инфлуенцията по птиците. Предполагам, че с наближаването на есенния сезон Агенцията ще трябва да го предприеме.
Ще повторя, казах го и на Вашия колега господин Вигенин, че аз мога само да предлагам кой да бъде директор на Агенцията, а иначе директорът е абсолютно независим във всичките си действия съгласно Закона. Там наистина ще трябва да се предприемат мерки за тази болест, която вече две години и повече България не може да я отстрани. Това е много общо като коментар. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа заместник министри, уважаеми колеги!
Господин Министър, във Вашето изказване започнахте с представянето на бюджета, като споменахте, че основната задача на Министерството е повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски производители.
В тази връзка бих искал да Ви попитам: с предложението, което правите в Закона за държавния бюджет, а именно увеличаване на минималния размер на осигурителния праг от 350 на 560 лв., което е повече от 60% увеличение, смятате ли, че българските земеделски производители, особено малките и средни, ще станат по-конкурентноспособни на пазара и предвид един непредвиден разход за тях, който ще бъде въведен с повишаването на осигурителния праг? Има ли Министерството, а и Вие, като ръководещ това ведомство, основание да въведете законодателна инициатива за запазване на стария осигурител праг за земеделските производители?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Много сложно го казахте, ще Ви отговоря по-просто. Няма да споря дали има пряка корелация между конкурентоспособността на младите и какво е нивото на минималния осигурителен праг – дълга тема е.
Ние го изразихме в становището си. В момента ние гледаме правителствения законопроект, но е много ясно, че аз няма да правя подобна законодателна инициатива.
Становището, което направихме пред колегите – вносители на Закона, е, че увеличението на минималния осигурителен праг е рязко и че трябва да се търси баланс. Разбира се, окончателният вариант е внесен – Вие го констатирахте, като дебатът е в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател! Господин Министър, бих искал да попитам дали в бюджетните разчети има предвидени средства за бюджета на Фонд „Земеделие“ и за такива проекти, които са завършили със съдебни дела и с осъдителна присъда за Фонд „Земеделие“?
Знам, че има такива и те са няколко, а вече няколко години не се изплащат средствата. Има ли предвидени средства, защото оправданието е, че няма предвидени средства за изплащане, тъй като тези програми са закрити към този момент?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Госпожа Вели спомена в изложението си включително и за САПАРД-ски дела, които се влачат от времето. Винаги са изплащани. Не знам дали има случаи на неплатени средства заради финансов ресурс, но нека госпожа Вели да отговори.
АТИДЖЕ ВЕЛИ: До момента по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. нямаме плащания по съдебните дела, след приключване на програмния период.
Това беше въпрос на процедура и предложение до Управителния съвет, така че съвсем скоро следва да се финализира процедурата с предложението до Управителния съвет, за да могат да се изплатят средствата по тези проекти. Това са четири проекта по мярка 311 и 312 от ПРСР/2007 – 2013 г.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или изразяване на становища?
Госпожа Василева – председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ.
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Ние сме зарадвани, че има 10% увеличение на работните заплати, но днес сме тук, за да изразим нашите виждания и нашата позиция за това, което виждаме като разчет в Бюджет 2019 г. Всички споделихте какви са политиките на земеделието, но кой обаче изпълнява тези политики.
Аз ще говоря за тези хора, които действително обслужват земеделските производители, а както казва често министърът всяка година разпределят и усвояват над два милиарда и половина лева. Това са хората, които работят в областните дирекции, общинските дирекции „Земеделие“, които не се радват на високо заплащане, както и останалите 11 второстепенни разпоредители, като по-голяма част от тях работят на терен и средната работна заплата на всички тези хора е с 300 лв. под средната за страната.
Вярно е, че има увеличение на разходите за персонал, но аз споделям техните притеснения и не съм убедена, че всички тези хора, за които говоря – с ниското заплащане на труда, ще получат 10-процентно увеличение, защото не виждаме обезпечение на дейностите на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“.
Да, ние слушаме, че има един съгласувателен период на Проектозакона, Министерството на финансите толкова твърдо и толкова много искаше Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ да се преобразува в държавно предприятие, но сега тя остава висяща, а Бюджетът ще бъде приет след малко. В следващата година за тези хора, чиято численост вече надвишава 824, и за тези 62 допълнителни ракетни площадки пак няма да има увеличение.
Благодаря на министър Порожанов, защото през 2017 г. подписахме споразумение след доста сериозно социално напрежение и благодарение на това споразумение тази година те получиха 10% увеличение. Разбира се, беше удовлетворена и другата част от споразумението – да бъде увеличена числеността, но за следващата година пак е под въпрос. Не е само това, но те са лишени и от парите, които трябва да получат за работно облекло съгласно Наредбата за работно облекло на държавната администрация.
Питам защо? Първо, като се върна назад три-четири години те не получават в размер, който е 250 лв., а получават 200 лв. Те са съгласни, няма значение, едни ги получават още в средата на годината, но „Борба с градушките“ тази година няма да ги получи. Питам: защо ще бъдат лишени? Държавните служители са толкова малко, около 100 са в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, че говорим за едни дребни пари.
Българска агенция „Безопасност на храните“. Колко болести ликвидираха държавните лекари? Всички знаете колко пъти се говори и се коментира за Агенцията по храните. Да Ви кажа, жал ми е, защото един ветеринарен доктор не може повече да получава 850 лв. – 900 лв. Говоря за хората, които работят на терен. Знаем, че в Европа една от петте престижни професии е тази на ветеринарния лекар. За съжаление, министърът сподели в свое интервю, че са с ниско заплащане. Е, при тези притеснения, които имат, дали те ще успеят? Сигурно ще успеят, но по какъв начин ще бъде разпределено това увеличение на работните заплати.
Тук е моментът да кажа, че ние, КНСБ, сме предложили да бъде променена Наредбата за атестация, защото много малко хора получат увеличение и почти никой не получава 15%. Не са много хората с 10%, а масово се прилага увеличение от 5%. Не знам как тези 5% ще компенсират всичките увеличения на енергоносителите, които ще бъдат тази година.
Тук е професор Николов от Академията. Откакто се промени Законът това ръководство успя да направи няколко увеличения и на научни степени, на научни длъжности и, разбира се, да повиши и процента за прослужено време. Но какво правим с останалите работници, които не са работници в производството, а са квалифицирана работна ръка? Това са агрономи, лаборанти, техници, които от последните осем години само една година са имали увеличение и се радват на увеличението на минималната работна заплата. Дано, но не съм сигурна, че с тези 25 милиона ще успеят да постигнат поне 10% увеличение на заплатите. Те не се подчиняват на Наредбата за работната заплата на държавната администрация, така че при тях може да стане и 20 – 30-процентно увеличение стига да има възможности.
„Напоителни системи“. Вярно е, че тази година средствата са увеличени с два милиона – както поредни три години се увеличават с по два милиона, но при разговори с ръководството на „Напоителни системи“ ние разбираме, че с тези средства, които се отпускат от държавния бюджет, те не успяват да покрият разходите, които се извършват за цялата година. Така са натрупани разходите от 2017 г. досега, а за следващата година ще са необходими още 5 млн. 600 хил. лв. Благодарение на няколко депутата тук от 2014 г. се прие промяната в Закона за водите, както и да има такъв трансфер за тази обществена услуга – предпазване от вредното въздействие на водите.
Последно, предполагам, че тук има членове от Социалната комисия и ще кажа, че ние направихме предложение за трудово аташе в Италия. Знаете, че над 10 милиона са работещите в селското стопанство в Европа, четири милиона от тях са само сезонни работници, а една голяма част са наши български граждани, които много често, тъй като са сезонни, попадат под ниско заплащане, лоши условия на труд и експлоатация. Казвам го, и ако Вие имате възможност, подкрепете това наше искане.
Що се отнася до минималния осигурителен доход на земеделските производители, може би не знаете, че от следващата година те ще са 36 хиляди, които се осигуряват за всички рискове в осигурителната система.
Ние от синдикатите – когато през 2015 г. се повиши рязко този минимален осигурителен доход, имахме позиция: да бъде диференцирана тази осигурителна вноска. За съжаление, това не се прие и сега виждам, че това скокообразно увеличение трудно се приема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Василева.
Колеги, други въпроси или становища? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване по точка първа.
Уважаеми колеги, съгласно процедурата и предвид представените законопроекти, ще гласуваме два пъти Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1, ал. 2 и второ гласуване със становището на Министерския съвет.
Подлагам първо, гласуването на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1, ал. 2.
За – 0, против – 8, въздържали се – 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Законопроектът със становището на Министерския съвет се приема.
С това приключваме точка първа.
Благодаря на министъра и на неговия екип за участието в дебата по точка първа.
Минаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
Законопроектът ще бъде представен от госпожа Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, която също се присъедини към днешното заседание, както и госпожа Вергиния Кръстева и госпожа Лазарова.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, бих искала да представя накратко Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз, № 802-01-44, внесен от министерския съвет на 23 октомври 2018 г.
Законът създава необходимите условия за прилагане на регламентите на ЕС в областта на общата организация на пазарите като част от общата селскостопанска политика, а причините за изменението му са няколко. Голяма част от регламентите бяха заменени с нови, а това налага актуализиране на правните актове на ЕС и на препратките към тях в Закона. Промяна има в сектор „Захар“, свързана с премахването на производствените квоти, в резултат на което се премахва режимът за одобряване на рафиньори и се създава организация за събиране на информация на захар и глюкоза, за упражняване на контрол на подаването и верността й, съгласно Регламента за изпълнение на ЕС с № 2017/1185. Законът определя компетентния орган, който ще извършва проверки и ще налага санкции по реда на чл. 15 от Регламент 891/2009 във връзка с издадените лицензи за внос на захар, предназначена за рафиниране.
Препоръките на Европейската комисия са свързани с подобряване на системата за контрол върху биологичното производство на земеделски и хранителни продукти. Предвидени са изменения, с които да се гарантирана пълно съответствие с правните актове на ЕС, както и да се гарантира прилагането на ефективни, корективни мерки при установяване на систематични или сериозни недостатъци в работата на контролиращите лица. Създават се и разпоредби за използване на незадължителния термин за качество – планински продукт, които ще бъдат от полза за производителите в планинските райони, където производствените разходи са високи. Условията и редът за използването на този незадължителен термин за качество ще бъдат уредени в Наредба, издавана от министъра на земеделието.
Отпада задължението на земеделските производители всяко тримесечие да подават декларации за произведените количества зърно по видове. Подаването на декларации през юли, август, септември не е целесъобразно, а целта на промяната е декларацията да се подава веднъж годишно от вскички производители, с което се намалява административната тежест, а получената информация ще обхвата цялото произведено количество зърно. Прецизиран е и минималният капацитет на обектите за съхранение на зърно, които подават информация за съхраняваните количества. Освен това е предвидено текстът „база данни“ да бъде заменен с „публични електронни регистри“ в едногодишен срок.
Съгласно действащата уредба в Закона министърът на земеделието, храните и горите е непосредствено по-горестоящият административен орган и при оспорване по административен ред на административните актове, издавани при прилагането на Закона, оспорването им не представлява процесуална предпоставка за упражняване на правото на съдебно оспорване, поради което, а и с оглед спазването на общите принципи за бързина, процесуална икономия и предвидимост, е целесъобразно разпоредбата да бъде отменена. Най-общо, предложените промени не водят до допълнителна финансова тежест.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси към вносителя?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Това е един от законите, които се променя във всеки парламент. Тази промяна касае промяна в регламентите, а някой път покрай Закона за общата организация на пазарите се прилагат и законопроекти, които нямат нищо общо. В случая 5 други закона се променят с този закон. По отношение на общата организация на пазарите, приемайки че част от промените са свързани с изменения в регламентите, има доста своеволия, които са внесени за промяна. Смея да кажа, че са доста лобистки.
Биологичното производство е нещото, с което се експериментира всяка година. Един път ще променим реда, по който ще се установяват дейностите, а втори път ще променим Регламента само и само да може да се нагодим към някой. Аз не съм чела всички регламенти, но вярвам, че на тяхна база се правят промените. Може ли да ми кажете как „подизпълнител“ сте го взели от контекста на Регламента и че подизпълнители при биологичното производство са само тези, които преработват и съхраняват продукта? Може би трябва да вземете целия текст и да го вкарате вътре, а не да си избирате как ще бъде осъществявана дейността по сертификация на биологичното производство.
Ако погледнем по-детайлно Закона, ще намерим и други пропуски, при които Министерството просто нагажда исканията си към това, което смята, че е най-добро, включително и регистрите. Как ще направите регистър, как ще работи, как ще подадете информация – Министерството въобще не се интересува какво има в регистъра? Как Вие ще публикувате нещо, което не сте проверили?
По отношение на Закона за водите, когато в законодателството дадено нещо не е точно дефинирано, всеки може да си прави каквото си иска, например с печалбата. Приемаме, че „Напоителни системи“ ще имат 19 милиона, като в това число влизат дейностите плюс разумната печалба. Изведнъж някой одитор ще ни каже кое е разумната печалба. Ако няма параметри какво означава „разумна печалба“ – сигурно ги има в счетоводството, ние трябва да кажем какво значи „разумна печалба“, защото може да бъде определена в много широки граници.
Закона за храните. За млекопреработвателните предприятия, работещи по БДС, има регистър и всеки може да го види. Какви са тези удостоверения, които ще се издават, поискани от млекопреработвателното предприятие? Нали този регистър е публичен? Не е ли достатъчно, че го има, за да се иска по желание удостоверението? Тоест едни ще го искат, а други няма да го искат. За какво изобщо ще служи този документ?
На последно място, да ни кажете защо всички санкции пак се увеличават. Няма санкция, особено за биологичните производители, която да не става от 5 хил. на 10 хил. лв. – и за едните, и за другите, и за третите. Проблемът със санкциите е нещо, което в почти цялото законодателство се променя непрекъснато и в посока все нагоре. Имате контролни органи, а тези контролни органи не са само, за да санкционират и да прибират глобите, но също така да имат превантивна дейност, да се осъществят периодично контрол, за да няма нарушения. С тези промени в законите всеки един потенциално ще влезе в ситуация, в която ще бъде потърпевш.
Няма да подкрепим Закона, но между първо и второ четене ще се опитаме да бъдем конструктивни, да предложим решения в полза на тези, които работят на терен, а не в полза на тези, които искат да направят промени заради самите тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания от Министерството по повдигнатите въпроси?
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да, госпожо Председател.
Госпожо Бъчварова, както отбелязахте, наистина в Преходните разпоредби на законите не са включени някои изменения. Най-напред е допълнението на Закона за водите, като в него включваме термина „разумна печалба“ за „Напоителните системи“. Това се налага, тъй като трябва да се запълни тази нормативна празнина, да се прецизират задълженията на одитора, който проверява отчета за нетните разходи и документите на дружеството, да може да преизчисли размерът на компенсацията и на разумната печалба, когато те не са изчислени правилно.
Има промени в Закона за Селскостопанската академия, има изменения в Закона за оценка на риска, свързани с отпадане на необходимостта от издаване на наредба от Министерския съвет, а не това, че се закрива центърът. В Закона за храните се създава правно основание за издаване на удостоверение за съответствие на продукта – българско саламурено сирене, българско кисело мляко, кашкавал, съгласно БДС, тъй като те са част от изискванията за доставката на храни по Наредба, № 9 от 2011 г., за специфичните изисквания за безопасност и качество на храните в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно, както и по схемата училищен плод и мляко.
Бих могла да дам думата на колежка от правната дирекция за повече детайли, ако е необходимо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, докато се разберете кой ще говори.
Казвате, че един път в годината ще искате количеството зърно на склад, защото намалявате административната тежест. През месец юли Вие прибирате реколтата и цяла година я ползвате. Това означава, че Министерството няма да може да направи нито един оперативен баланс. Нито един! Колко се изнася, колко се потребява от вътрешно потребление, колко отива по други посоки Вас не Ви интересува. В някакъв момент през декември или януари може да се случи да не знаете абсолютно нищо какво има като прибрано зърно. Зърното не е като домата, тоест да го вземем сега и да го консумираме след 5 – 10 дена. Не мога да разбера какво е това отстъпление, нежелание на Министерството да се занимава с това какво притежава, какво има на склад, при условие че над 20 млн. дка земя е заета с тези култури.
Вие казвате: „Нас не ни интересува“. Искаме да ни кажете какво сте прибрали през месец юли, а и следваща година пак месец юли ще искаме. Ами, ако изнесете 5 млн. тона зърно? Кой ще ви каже, че са 5 милиона тона и къде Ви е производството?
За втори път променяме в тази посока Закона. При закриването на Агенцията трябваше да бъде на три месеца и все пак това е някакъв разумен срок, а сега е един път в годината. Ако има някаква възможност – не юридически, а икономически, да ми обясните защо и по какъв начин вземате решения точно в тази посока.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Госпожо Бъчварова, обръщам Ви внимание, че става въпрос за декларация за произведените количества по видове, а не за съхраняваните и те ще бъдат докладвани един път годишно.
Относно изготвянето на точни зърнени баланси, имаме допълнение и прецезиране, разширяваме обхвата на обектите, които ще ни подават информация за съхранението на зърно, за намаляване капацитета на обектите, които ще бъдат длъжни да ни декларират. Смятаме, че текстовете ще подпомогнат по-точната информация за зърнените баланси, която събира Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители.
Аз ще коментирам Закона по отношение на частта за биологичното производство. Основните корекции, които се налагат в Закона в тази му част, се дължат на това, че в резултат на различни одитни мисии е установен занижен контрол от страна на котролиращите лица към техните оператори. По отношение на „подизпълнител“ се установява, че самите контролиращи лица делегират тази дейност на операторите, тоест операторът следва да извършва контрол над самите подзипълнители. Затова считаме, че с този текст се разписват ясни правила.
В момента работим за създаването на Регистър за биологично производство и изобщо за темата с биологичната продукция, биологичното производство, животните, растенията и така нататък. Това се налага поради констатираната неинформираност на операторите и на някои несъответствия, а в резултат на установеното несъответствие на операторите са наложени мерки. Целта е да се събере цялата инфорамция на едно място, с която да могат да разполагат както производителите, така и контролиращите лица, подизпълнителите – всички, които ги касае темата.
При нередности в етикетирането е добавена и глоба. Доста неща са констатирани в резултат от различните одитни мисии – Европейска сметна палата, Българска сметна палата, Европейска комисия и са направени екшън планове, по които се движим и се стремим да спазваме направените от тях констатации. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
За – 12, против няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Закривам днешното заседание на Комисията по земеделието и храните.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева
Стенограф:
Мария Петрова
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802 01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 44
На 31 октомври 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802 01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
Списъкът с присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Днешното заседание ще протече при следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802 01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се няма.
По първа точка от дневния ред давам думата на госпожа Ивелина Йоргова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Йоргова.
ИВЕЛИНА ЙОРГОВА: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. и Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., като се взети предвид както макроикономическите аспекти, така и разширените фискални възможности за осигуряване на финансиране за приоритетните сектори и за реализиране на хоризонталните мерки, засягащи бюджетната сфера. Нов момент в съдържанието на прогнозата е включване на повече информация при представянето на разходните политики както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им.
Основните показатели в есенната макроикономическа прогноза са: запазват се положителните очаквания за икономическия растеж за периода 2019 – 2021 г.; растежът на брутния вътрешен продукт се очаква да бъде 3,7% – 3,5% за периода 2019 – 2021 г.; брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе на 116 млрд. 412 млн. лв. през 2019 г., като прогнозата за 2018 г. е 108 млрд. 141 млн. лв.; вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на брутния вътрешен продукт както по линия на потреблението, така и на инвестициите; високите международни цени на суровини и високото вътрешно търсене са фактор за повишението на цените, което ще се ускори през 2019 г., а после ще започне да отслабва.
Прогнозната средногодишна инфлация за периода 2019 – 2021 г. е съответно 3%, 2,5% и 2,3%. Продължава тенденцията за понижаване нивото на безработицата, което ще достигне до историческите най-ниски стойности от 5,4% за 2018 г. до 4% за 2021 г., 4,8% – 2019 г., и 4,3% – 2020 г. В настоящата прогноза се запазват целите на бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., и съответно за 2019 г. дефицит от 0,5% от брутния вътрешен продукт, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 г.
Основните приоритети на Бюджет 2019 г. са: продължаване на реформите в сектор „Образование“, като средствата от държавния бюджет са насочени към четирите стълба за финансиране на системата, както и за финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение.
В областта на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в това число са средствата за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти, като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 млрд. 839 млн. 300 хил. лв., което представлява 1,58% от брутния вътрешен продукт.
В областта на социалната политика се предвижда увеличение на някои видове обезщетения: за целеви помощи за отопление са предвидени 40 млн. 400 хил. лв. за всяка година от прогнозния период; за гарантиране на финансовата рамка по Проекта на закон за хората с увреждания и Проекта на закон за личната помощ, до тяхното приемане, са предвидени допълнително 150 млн. лв. за всяка година от прогнозния период; предвидено е въвеждането на нов вид месечна помощ за деца – без правото на наследствена пенсия, с починал родител, която за 2019 г. ще е в размер на 115 лв.
В областта на политиката по доходите – освен предвиденото в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта увеличение на размера на минималната работна заплата през следващите години от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и 650 лв. от 1 януари 2021 г., в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати, за осигурителни вноски, с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнати резултати.
По отношение на пенсионната политика от 1 юли 2019 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., се увеличават с 5,7% при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж. Максималният размер за получаваните една или повече пенсии до 30 юни 2019 г. се запазва на 910 лв., а от 1 юли 2019 г. се увеличава на 1200 лв., като се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.
По отношение на осигурителната политика през 2019 г. се предвижда запазване на размера и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и „Здравно осигуряване“.
Новите моменти са: увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, като за 2019 г. е в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв., а за 2021 г. – 650 лв.; увеличаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.
Провежданата данъчна политика през периода 2019 – 2021 г. е насочена към: запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и запазване на данъците върху доходите на физическите лица; поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане; повишаване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, както намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
През разглеждания период се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лв. през 2019 г. до ниво от 22 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19,1% до 16,5% от прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт.
При приходите, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, за периода 2019 – 2021 г. се наблюдава тенденция на спад от 37,7% до 35,8%, а в номинален размер се увеличават като от 43 млрд. 857 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 млрд. 582 млн. лв. през 2021 г. Разходите, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, също бележат спад – от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,2% от брутния вътрешен продукт и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават като от 44 млрд. 457 млн. лв. за 2019 г. се очакват да достигнат до 47 млрд. 582 млн. 300 хил. лв. през 2021 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Разходите по основните функции на консолидираната фискална програма за 2019 г. като процент от брутния вътрешен продукт и без вноската в бюджета на Европейския съюз се разпределят, както следва: социално осигуряване, подпомагане и грижи – 12% от брутния вътрешен продукт; икономически дейности и услуги – 7%; здравеопазване – 4,5%; отбрана и сигурност – 4,3%; образование – 3,6%; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 2,1%; общи държавни служби – 2,5%; почивно дело, култура, религиозни дейности – 0,6%; разходи, некласифицирани в други функции – 0,6% от брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за представянето Ви.
Давам думата на министъра на земеделието, храните и горите – господин Румен Порожанов, за становище по Проекта.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министерството осъществява държавната политика в областта на земеделието, селските райони, горите, риболова и аквакултурите. Дейността на Министерството е насочена към: повишаване на конкурентоспособността и разширяване на експортния капацитет на българското селско стопанство при спазване на строги стандарти за опазване на околната среда; осъществяване на единен контрол по хранителната верига за осигуряване безопасност на храните и хуманно отношение към животните; разнообразяване на икономиката и подобряване условията на живот в селските райони; създаване на условия за устойчиво развитие на рибарски и горски сектори.
Основните приоритети в тази насока са: развитие на балансирано конкурентоспособно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени селско стопанство; насърчаване на приемствеността между поколенията в селското стопанство; развитие на дребните стопанства и стопанствата, създаващи по висока добавена стойност; насърчаване на пазарната ориентация и стабилизиране на пазарните позиции на земеделските производители; уреждане на поземлените отношения, гарантиращи устойчивост и защита на правата на собствениците и ползвателите на земеделските земи за стимулирано окрупняването на земеделските площи; провеждане на целенасочена маркетингова рекламна държавна политика, насочена към популяризиране на българската селскостопанска продукция, нарастване на износа и много други подобни цели.
Държавната политика в секторите „Земеделие“, „Храни“, „Аграрна наука“, „Развитие на селските райони“, „Рибарство и аквакултури“, „Горско стопанство“ се провежда посредством структурите от системата на Министерството, а именно чрез централната администрация, изпълнителните агенции, Селскостопанската академия, областните дирекции „Земеделие“ – 28 в цялата страна, включващи в състава си общинските служби по земеделие.
През 2019 г. Министерството ще работи в три области на политиките, съставени от комплексен набор от 16 бюджетни програми, съобразени с управленските приоритети на страната и с националните интереси в отрасъла, представени в програмен и ориентиран към резултатите бюджет за 2019 г. Планираните приходи по Проектобюджета на Министерството на земеделието, храните и горите са 149,4 млн. лв. Същите са намалени спрямо 2018 г. със 7,2 млн. лв., а намалението се дължи на преструктурирането на Селскостопанската академия в автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите.
Проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за Министерството на земеделието, храните и горите е предвидена разходна рамка в размер на 192 млн. 900 хил. лв.
Разходите са разпределени по области на политики, както следва: политика в областта на земеделието и селските райони – 137,9 млн. лв.; политика в областта на рибарството и аквакултурите – 5,7 млн. лв.; политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча – 27 млн. лв.; бюджетна програма „Администрация“ – 22,3 млн. лв., или общо са 192,9 млн. лева.
Разходната страна на Проектобюджета на Министерството за 2019 г. е разпределена по основни показатели, както разходите за персонал са 107,4 млн. лв.; средствата за персонал по Проектобюджета са увеличени спрямо тези за 2018 г., след преструктурирането на ССА, което означава, че изваждаме техния фонд и на база на Фонда на ССА увеличението е с 10%.
Предвиденият ръст на разходите за персонал произтича от предоставената в Проектозакона за държавния бюджет политика по доходите, а именно увеличение на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски за 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнати резултати.
Разходи за издръжка и други текущи разходи. Предвидените в Проекта за държавния бюджет разходи за издръжка и други текущи разходи са в размер на 77,8 млн. лв., в това число 19 млн. лв. за извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Средствата за извършване на обществената услуга са увеличени с 2 млн. лв. спрямо тези за настоящата 2018 г. Разчетената издръжка е задоволителна и обезпечава в основна степен изпълнението на заложените цели по области и политики, и по бюджетни програми, които изпълнява Министерството на земеделието, храните и горите.
Капиталови разходи. Капиталовите разходи са в размер на 7,8 млн. лв. и са на нивата от настоящата година. Следва да се има предвид, че предвиденият финансов ресурс в определени случаи няма да бъде достатъчен, но това определено е ресурсът, който ни е предоставен.
Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет, разчетено с Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., е в размер на 79,6 млн. лв. Посредством него и чрез разчетите по бюджета, разчетените по бюджета собствени приходи ще се финансират от утвърдените трансфери съгласно Закона за разходите към сметките на средствата от Европейския съюз и на Министерството на земеделието, храните и горите, и трансфери към Селскостопанската академия.
Бюджет на Селскостопанската академия. От 1 април тази година и в изпълнение на Закона за ССА Академията се преобразува в автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите. Финансирането, което Академията ще получава от държавата чрез бюджета на Министерството, е определено на 25 млн. лв., като автономната организация ССА ще може да използва дейността си в пълен размер, а и реализираните собствени приходи.
Госпожо Председател, ще помоля за план-сметката на Фонд „Земеделие“, разчетите по нея, тъй като са важни за усвояването на европейските програми, там са милиардите, а при нас са само 200 милиона.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Атидже Вели ще представи план-сметката.
АТИДЖЕ АЛИЕВА – ВЕЛИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости! Ще Ви представя Проектобюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2019 г.
С чл. 44 на Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. се приема бюджетът на ДФ „Земеделие“ за 2019 г. Рамката на бюджета е съобразена с очакваните постъпления от предвидените средства на централния бюджет в изпълнение на политиката на правителството в областта на селското стопанство и земеделието, с приходите от собствена дейност, както и възстановени средства в частта на финансиране при съблюдаване на целесъобразното икономично разходване на бюджетните средства.
По отношение на приходната част общият размер на приходите за 2019 г. е 4 млн. 500 хил. лв. В тях са предвидени дължимите от бенефициентите лихви по възстановени инвестиционни и краткосрочни заеми, приходите от застрахователни обезщетения, 4% премия от застрахователни дружества, 0,5% приходи от финансови услуги и средствата за ДДС по справка „декларация“ и за данъка върху приходите от стопанска дейност. Намалението на заложените приходи от лихви за 2019 г. е в резултат на намеления интерес, който наблюдаваме от страна на земеделските стопани към краткосрочното инвестиционно кредитиране, въпреки ниските лихви.
В разходната част общо заложените средства са в размер на 371 млн. лв. По отношение на разходите за персонал в Проектобюджета за 2019 г. е заложено увеличение на разходите с 10% спрямо 2018 г., като това е свързано с политиката за ресурсно обезпеченост на административния капацитет, както и създаване на условия за мотивация и задържане на квалифициран експертен състав на Държавен фонд „Земеделие“, необходим за извършване на дейността на Фонда.
По отношение на издръжката и капиталовите разходи, предвидените средства са същите, а разходите са както бюджета за 2018 г. и за издръжката са 16 млн. 395 хил. 900 лв., за платени данъци, такси и административни санкции – 1 млн. лв., 8 млн. лв. – за капиталови разходи.
Разходите за субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия са в размер на 300 млн. 350 хил. лв., като се запазват одобрените разходи по Бюджета за 2018 г. В тях са предвидени средства за схемите за преходна национална помощ в размер на 134 млн. 251 хил. лв., за държавните помощи с прогнози в размер на 150 млн. 150 хил. лв., за данъка върху добавената стойност по схемите и мерките на селскостопански пазарни механизми в размер на 5 млн. 949 хил. лв., за схемите за извънредни помощи в сектора на млякото в размер на 10 млн. лв.
Капиталовите трансфери, които включват плащания по Програма САПАРД, по дела, след приключване на проверките от компетентни органи са заложени в размер 8 млн. 621 хил. 800 лв. По отношение на финансирането краткосрочните кредити запазват размера си от 2018 г. и предвидените средства са в размер на 30 млн. лева. По отношение на инвестиционното подпомагане от националния бюджет, предвидените средства са в размер на 100 млн. лв., като се запазва нетното салдо в размер на 40 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имате думата за становища, въпроси.
Ако няма, да преминаваме към гласуване.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имам няколко въпроса преди да обява нашето решение за Бюджет 2019 г. Първо, към началото на месец ноември, ще има ли неразплатени задължения Министерството на земеделието, храните и горите към второстепенните разпоредители на бюджетни кредити – говорим за осигуровки, задължения свързани с прилагане на различни политики по безопасност на храните? Каква е ситуацията по отношение на Бюджет 2018 г. и съответно от 1 януари 2019 г. дали всички започват с липса на задължения – започват от нулата, с новия бюджет?
Второ, какво се случва с бюджета на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, защото тя е включена в общата политика? Така или иначе вървеше някакво преструктуриране, назначения и допълнителна численост, но през 2019 г. какво се предвижда по отношение на бюджета за „Борба с градушките“?
Трето, което е важно, е свързано с това, че минималната работна заплата се увеличава на 560 лв. Министерството има ли разчети? Вие казвате 10% увеличение на работните заплати. Колко ще бъде за персонала в Министерството на земеделието, храните и горите, ще получат ли увеличение заради минималната работна заплата и какво остава за останалите? Защото, ако 10% е общото, Вие трябва да компенсирате, както със Селскостопанска академия – има численост на персонала, за която примерно става 20 или 30% от минималната работна заплата, тоест там няма да има 10% увеличение. Има ли го това разделение за достигане на минималната работна заплата? Какъв фонд е необходим за останалите второстепенни изпълнители, каква ще бъде корекцията на работните заплати?
Ако може, да направите някакъв коментар за бюджета на Българската агенция по безопасност на храните. Предвид факта, че имаше корекция на бюджета на Министерството във връзка със ситуацията, която се получи с влошената обстановка, но предвидени ли са някакви буфери за такива рискови ситуации, които през 2019 г. могат да бъдат факт? Това са моите въпроси. Благодаря.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Разбира се, няма да мога в детайли да отговоря, няколко са въпросите. Сигурно няма да имаме плащания по определени договори и по някакви причини, но не заради това, че нямаме финансов ресурс. Има един-два договора, които са обект на някакво наблюдение.
Фонд „Работна заплата“ се увеличава се с 10% , увеличават се осигуровките и така нататък. Вие сте наясно, че и в момента имаме хроничен недостиг на Фонд „Работна заплата“, което означава, че автоматично няма да се увеличат с 10% заплатите на служителите. Правили ли сме анализ колко ще поеме минималната, защото тя е над 10? (Реплика.)
Селскостопанската академия вече е отделно, тя е автономия, така че около 1000 човека ще трябва да поемат тази разлика в минималната работна заплата. Ще преценим в рамките на възможностите си с новия фонд къде, как и по какъв начин да бъде разпределен. В момента този отговор не мога да Ви го дам.
Агенцията за борба с градушките и при запазване на бюджета от миналата година – не е нужно да Ви казвам, че новите площадки, които са направени, не са обезпечени с бюджет. Имаме нови площадки в Хасковска област. Те са близо 60, като за тях със забавянето на Закона или по-скоро създаване на предприятие остава отворен въпросът как ще бъдат финансирани. Но те ще работят дори да се забави Законът и ще бъдат финансирани през текущия бюджет и отново отиваме в анализ на Фонда, който имаме за разпределение.
Тази година възнамеряваме основните капиталови разходи, тоест поне половината от тях, да отидат към Агенцията за храните и най-вече да е за оборудване на лабораториите. Да, числото на капиталовите разходи и е запазено от миналата година. Но ние две години основно финансирахме довършването на сключените договори и оборудването на площадките за борбата с градушките, което не ни даде възможност плавно да стартираме преоборудването на националните референтни лаборатории. Агенцията вече стартира с поръчките, така че да може от следващия бюджет да се прави това преоборудване.
За ситуациите, които са свързани с обезщетения и заболявания, редът за финансиране е малко по-различен, осигурява се по различен начин и 75% от разходите се заявяват, така че те не са елемент на настоящия бюджет, който ние коментираме. Има какво да се прави там, особено по инфлуенцията по птиците. Предполагам, че с наближаването на есенния сезон Агенцията ще трябва да го предприеме.
Ще повторя, казах го и на Вашия колега господин Вигенин, че аз мога само да предлагам кой да бъде директор на Агенцията, а иначе директорът е абсолютно независим във всичките си действия съгласно Закона. Там наистина ще трябва да се предприемат мерки за тази болест, която вече две години и повече България не може да я отстрани. Това е много общо като коментар. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа заместник министри, уважаеми колеги!
Господин Министър, във Вашето изказване започнахте с представянето на бюджета, като споменахте, че основната задача на Министерството е повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски производители.
В тази връзка бих искал да Ви попитам: с предложението, което правите в Закона за държавния бюджет, а именно увеличаване на минималния размер на осигурителния праг от 350 на 560 лв., което е повече от 60% увеличение, смятате ли, че българските земеделски производители, особено малките и средни, ще станат по-конкурентноспособни на пазара и предвид един непредвиден разход за тях, който ще бъде въведен с повишаването на осигурителния праг? Има ли Министерството, а и Вие, като ръководещ това ведомство, основание да въведете законодателна инициатива за запазване на стария осигурител праг за земеделските производители?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Много сложно го казахте, ще Ви отговоря по-просто. Няма да споря дали има пряка корелация между конкурентоспособността на младите и какво е нивото на минималния осигурителен праг – дълга тема е.
Ние го изразихме в становището си. В момента ние гледаме правителствения законопроект, но е много ясно, че аз няма да правя подобна законодателна инициатива.
Становището, което направихме пред колегите – вносители на Закона, е, че увеличението на минималния осигурителен праг е рязко и че трябва да се търси баланс. Разбира се, окончателният вариант е внесен – Вие го констатирахте, като дебатът е в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател! Господин Министър, бих искал да попитам дали в бюджетните разчети има предвидени средства за бюджета на Фонд „Земеделие“ и за такива проекти, които са завършили със съдебни дела и с осъдителна присъда за Фонд „Земеделие“?
Знам, че има такива и те са няколко, а вече няколко години не се изплащат средствата. Има ли предвидени средства, защото оправданието е, че няма предвидени средства за изплащане, тъй като тези програми са закрити към този момент?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Госпожа Вели спомена в изложението си включително и за САПАРД-ски дела, които се влачат от времето. Винаги са изплащани. Не знам дали има случаи на неплатени средства заради финансов ресурс, но нека госпожа Вели да отговори.
АТИДЖЕ ВЕЛИ: До момента по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. нямаме плащания по съдебните дела, след приключване на програмния период.
Това беше въпрос на процедура и предложение до Управителния съвет, така че съвсем скоро следва да се финализира процедурата с предложението до Управителния съвет, за да могат да се изплатят средствата по тези проекти. Това са четири проекта по мярка 311 и 312 от ПРСР/2007 – 2013 г.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или изразяване на становища?
Госпожа Василева – председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ.
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Ние сме зарадвани, че има 10% увеличение на работните заплати, но днес сме тук, за да изразим нашите виждания и нашата позиция за това, което виждаме като разчет в Бюджет 2019 г. Всички споделихте какви са политиките на земеделието, но кой обаче изпълнява тези политики.
Аз ще говоря за тези хора, които действително обслужват земеделските производители, а както казва често министърът всяка година разпределят и усвояват над два милиарда и половина лева. Това са хората, които работят в областните дирекции, общинските дирекции „Земеделие“, които не се радват на високо заплащане, както и останалите 11 второстепенни разпоредители, като по-голяма част от тях работят на терен и средната работна заплата на всички тези хора е с 300 лв. под средната за страната.
Вярно е, че има увеличение на разходите за персонал, но аз споделям техните притеснения и не съм убедена, че всички тези хора, за които говоря – с ниското заплащане на труда, ще получат 10-процентно увеличение, защото не виждаме обезпечение на дейностите на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“.
Да, ние слушаме, че има един съгласувателен период на Проектозакона, Министерството на финансите толкова твърдо и толкова много искаше Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ да се преобразува в държавно предприятие, но сега тя остава висяща, а Бюджетът ще бъде приет след малко. В следващата година за тези хора, чиято численост вече надвишава 824, и за тези 62 допълнителни ракетни площадки пак няма да има увеличение.
Благодаря на министър Порожанов, защото през 2017 г. подписахме споразумение след доста сериозно социално напрежение и благодарение на това споразумение тази година те получиха 10% увеличение. Разбира се, беше удовлетворена и другата част от споразумението – да бъде увеличена числеността, но за следващата година пак е под въпрос. Не е само това, но те са лишени и от парите, които трябва да получат за работно облекло съгласно Наредбата за работно облекло на държавната администрация.
Питам защо? Първо, като се върна назад три-четири години те не получават в размер, който е 250 лв., а получават 200 лв. Те са съгласни, няма значение, едни ги получават още в средата на годината, но „Борба с градушките“ тази година няма да ги получи. Питам: защо ще бъдат лишени? Държавните служители са толкова малко, около 100 са в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, че говорим за едни дребни пари.
Българска агенция „Безопасност на храните“. Колко болести ликвидираха държавните лекари? Всички знаете колко пъти се говори и се коментира за Агенцията по храните. Да Ви кажа, жал ми е, защото един ветеринарен доктор не може повече да получава 850 лв. – 900 лв. Говоря за хората, които работят на терен. Знаем, че в Европа една от петте престижни професии е тази на ветеринарния лекар. За съжаление, министърът сподели в свое интервю, че са с ниско заплащане. Е, при тези притеснения, които имат, дали те ще успеят? Сигурно ще успеят, но по какъв начин ще бъде разпределено това увеличение на работните заплати.
Тук е моментът да кажа, че ние, КНСБ, сме предложили да бъде променена Наредбата за атестация, защото много малко хора получат увеличение и почти никой не получава 15%. Не са много хората с 10%, а масово се прилага увеличение от 5%. Не знам как тези 5% ще компенсират всичките увеличения на енергоносителите, които ще бъдат тази година.
Тук е професор Николов от Академията. Откакто се промени Законът това ръководство успя да направи няколко увеличения и на научни степени, на научни длъжности и, разбира се, да повиши и процента за прослужено време. Но какво правим с останалите работници, които не са работници в производството, а са квалифицирана работна ръка? Това са агрономи, лаборанти, техници, които от последните осем години само една година са имали увеличение и се радват на увеличението на минималната работна заплата. Дано, но не съм сигурна, че с тези 25 милиона ще успеят да постигнат поне 10% увеличение на заплатите. Те не се подчиняват на Наредбата за работната заплата на държавната администрация, така че при тях може да стане и 20 – 30-процентно увеличение стига да има възможности.
„Напоителни системи“. Вярно е, че тази година средствата са увеличени с два милиона – както поредни три години се увеличават с по два милиона, но при разговори с ръководството на „Напоителни системи“ ние разбираме, че с тези средства, които се отпускат от държавния бюджет, те не успяват да покрият разходите, които се извършват за цялата година. Така са натрупани разходите от 2017 г. досега, а за следващата година ще са необходими още 5 млн. 600 хил. лв. Благодарение на няколко депутата тук от 2014 г. се прие промяната в Закона за водите, както и да има такъв трансфер за тази обществена услуга – предпазване от вредното въздействие на водите.
Последно, предполагам, че тук има членове от Социалната комисия и ще кажа, че ние направихме предложение за трудово аташе в Италия. Знаете, че над 10 милиона са работещите в селското стопанство в Европа, четири милиона от тях са само сезонни работници, а една голяма част са наши български граждани, които много често, тъй като са сезонни, попадат под ниско заплащане, лоши условия на труд и експлоатация. Казвам го, и ако Вие имате възможност, подкрепете това наше искане.
Що се отнася до минималния осигурителен доход на земеделските производители, може би не знаете, че от следващата година те ще са 36 хиляди, които се осигуряват за всички рискове в осигурителната система.
Ние от синдикатите – когато през 2015 г. се повиши рязко този минимален осигурителен доход, имахме позиция: да бъде диференцирана тази осигурителна вноска. За съжаление, това не се прие и сега виждам, че това скокообразно увеличение трудно се приема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Василева.
Колеги, други въпроси или становища? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване по точка първа.
Уважаеми колеги, съгласно процедурата и предвид представените законопроекти, ще гласуваме два пъти Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1, ал. 2 и второ гласуване със становището на Министерския съвет.
Подлагам първо, гласуването на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1, ал. 2.
За – 0, против – 8, въздържали се – 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Законопроектът със становището на Министерския съвет се приема.
С това приключваме точка първа.
Благодаря на министъра и на неговия екип за участието в дебата по точка първа.
Минаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
Законопроектът ще бъде представен от госпожа Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, която също се присъедини към днешното заседание, както и госпожа Вергиния Кръстева и госпожа Лазарова.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, бих искала да представя накратко Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз, № 802-01-44, внесен от министерския съвет на 23 октомври 2018 г.
Законът създава необходимите условия за прилагане на регламентите на ЕС в областта на общата организация на пазарите като част от общата селскостопанска политика, а причините за изменението му са няколко. Голяма част от регламентите бяха заменени с нови, а това налага актуализиране на правните актове на ЕС и на препратките към тях в Закона. Промяна има в сектор „Захар“, свързана с премахването на производствените квоти, в резултат на което се премахва режимът за одобряване на рафиньори и се създава организация за събиране на информация на захар и глюкоза, за упражняване на контрол на подаването и верността й, съгласно Регламента за изпълнение на ЕС с № 2017/1185. Законът определя компетентния орган, който ще извършва проверки и ще налага санкции по реда на чл. 15 от Регламент 891/2009 във връзка с издадените лицензи за внос на захар, предназначена за рафиниране.
Препоръките на Европейската комисия са свързани с подобряване на системата за контрол върху биологичното производство на земеделски и хранителни продукти. Предвидени са изменения, с които да се гарантирана пълно съответствие с правните актове на ЕС, както и да се гарантира прилагането на ефективни, корективни мерки при установяване на систематични или сериозни недостатъци в работата на контролиращите лица. Създават се и разпоредби за използване на незадължителния термин за качество – планински продукт, които ще бъдат от полза за производителите в планинските райони, където производствените разходи са високи. Условията и редът за използването на този незадължителен термин за качество ще бъдат уредени в Наредба, издавана от министъра на земеделието.
Отпада задължението на земеделските производители всяко тримесечие да подават декларации за произведените количества зърно по видове. Подаването на декларации през юли, август, септември не е целесъобразно, а целта на промяната е декларацията да се подава веднъж годишно от вскички производители, с което се намалява административната тежест, а получената информация ще обхвата цялото произведено количество зърно. Прецизиран е и минималният капацитет на обектите за съхранение на зърно, които подават информация за съхраняваните количества. Освен това е предвидено текстът „база данни“ да бъде заменен с „публични електронни регистри“ в едногодишен срок.
Съгласно действащата уредба в Закона министърът на земеделието, храните и горите е непосредствено по-горестоящият административен орган и при оспорване по административен ред на административните актове, издавани при прилагането на Закона, оспорването им не представлява процесуална предпоставка за упражняване на правото на съдебно оспорване, поради което, а и с оглед спазването на общите принципи за бързина, процесуална икономия и предвидимост, е целесъобразно разпоредбата да бъде отменена. Най-общо, предложените промени не водят до допълнителна финансова тежест.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси към вносителя?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Това е един от законите, които се променя във всеки парламент. Тази промяна касае промяна в регламентите, а някой път покрай Закона за общата организация на пазарите се прилагат и законопроекти, които нямат нищо общо. В случая 5 други закона се променят с този закон. По отношение на общата организация на пазарите, приемайки че част от промените са свързани с изменения в регламентите, има доста своеволия, които са внесени за промяна. Смея да кажа, че са доста лобистки.
Биологичното производство е нещото, с което се експериментира всяка година. Един път ще променим реда, по който ще се установяват дейностите, а втори път ще променим Регламента само и само да може да се нагодим към някой. Аз не съм чела всички регламенти, но вярвам, че на тяхна база се правят промените. Може ли да ми кажете как „подизпълнител“ сте го взели от контекста на Регламента и че подизпълнители при биологичното производство са само тези, които преработват и съхраняват продукта? Може би трябва да вземете целия текст и да го вкарате вътре, а не да си избирате как ще бъде осъществявана дейността по сертификация на биологичното производство.
Ако погледнем по-детайлно Закона, ще намерим и други пропуски, при които Министерството просто нагажда исканията си към това, което смята, че е най-добро, включително и регистрите. Как ще направите регистър, как ще работи, как ще подадете информация – Министерството въобще не се интересува какво има в регистъра? Как Вие ще публикувате нещо, което не сте проверили?
По отношение на Закона за водите, когато в законодателството дадено нещо не е точно дефинирано, всеки може да си прави каквото си иска, например с печалбата. Приемаме, че „Напоителни системи“ ще имат 19 милиона, като в това число влизат дейностите плюс разумната печалба. Изведнъж някой одитор ще ни каже кое е разумната печалба. Ако няма параметри какво означава „разумна печалба“ – сигурно ги има в счетоводството, ние трябва да кажем какво значи „разумна печалба“, защото може да бъде определена в много широки граници.
Закона за храните. За млекопреработвателните предприятия, работещи по БДС, има регистър и всеки може да го види. Какви са тези удостоверения, които ще се издават, поискани от млекопреработвателното предприятие? Нали този регистър е публичен? Не е ли достатъчно, че го има, за да се иска по желание удостоверението? Тоест едни ще го искат, а други няма да го искат. За какво изобщо ще служи този документ?
На последно място, да ни кажете защо всички санкции пак се увеличават. Няма санкция, особено за биологичните производители, която да не става от 5 хил. на 10 хил. лв. – и за едните, и за другите, и за третите. Проблемът със санкциите е нещо, което в почти цялото законодателство се променя непрекъснато и в посока все нагоре. Имате контролни органи, а тези контролни органи не са само, за да санкционират и да прибират глобите, но също така да имат превантивна дейност, да се осъществят периодично контрол, за да няма нарушения. С тези промени в законите всеки един потенциално ще влезе в ситуация, в която ще бъде потърпевш.
Няма да подкрепим Закона, но между първо и второ четене ще се опитаме да бъдем конструктивни, да предложим решения в полза на тези, които работят на терен, а не в полза на тези, които искат да направят промени заради самите тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания от Министерството по повдигнатите въпроси?
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да, госпожо Председател.
Госпожо Бъчварова, както отбелязахте, наистина в Преходните разпоредби на законите не са включени някои изменения. Най-напред е допълнението на Закона за водите, като в него включваме термина „разумна печалба“ за „Напоителните системи“. Това се налага, тъй като трябва да се запълни тази нормативна празнина, да се прецизират задълженията на одитора, който проверява отчета за нетните разходи и документите на дружеството, да може да преизчисли размерът на компенсацията и на разумната печалба, когато те не са изчислени правилно.
Има промени в Закона за Селскостопанската академия, има изменения в Закона за оценка на риска, свързани с отпадане на необходимостта от издаване на наредба от Министерския съвет, а не това, че се закрива центърът. В Закона за храните се създава правно основание за издаване на удостоверение за съответствие на продукта – българско саламурено сирене, българско кисело мляко, кашкавал, съгласно БДС, тъй като те са част от изискванията за доставката на храни по Наредба, № 9 от 2011 г., за специфичните изисквания за безопасност и качество на храните в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно, както и по схемата училищен плод и мляко.
Бих могла да дам думата на колежка от правната дирекция за повече детайли, ако е необходимо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, докато се разберете кой ще говори.
Казвате, че един път в годината ще искате количеството зърно на склад, защото намалявате административната тежест. През месец юли Вие прибирате реколтата и цяла година я ползвате. Това означава, че Министерството няма да може да направи нито един оперативен баланс. Нито един! Колко се изнася, колко се потребява от вътрешно потребление, колко отива по други посоки Вас не Ви интересува. В някакъв момент през декември или януари може да се случи да не знаете абсолютно нищо какво има като прибрано зърно. Зърното не е като домата, тоест да го вземем сега и да го консумираме след 5 – 10 дена. Не мога да разбера какво е това отстъпление, нежелание на Министерството да се занимава с това какво притежава, какво има на склад, при условие че над 20 млн. дка земя е заета с тези култури.
Вие казвате: „Нас не ни интересува“. Искаме да ни кажете какво сте прибрали през месец юли, а и следваща година пак месец юли ще искаме. Ами, ако изнесете 5 млн. тона зърно? Кой ще ви каже, че са 5 милиона тона и къде Ви е производството?
За втори път променяме в тази посока Закона. При закриването на Агенцията трябваше да бъде на три месеца и все пак това е някакъв разумен срок, а сега е един път в годината. Ако има някаква възможност – не юридически, а икономически, да ми обясните защо и по какъв начин вземате решения точно в тази посока.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Госпожо Бъчварова, обръщам Ви внимание, че става въпрос за декларация за произведените количества по видове, а не за съхраняваните и те ще бъдат докладвани един път годишно.
Относно изготвянето на точни зърнени баланси, имаме допълнение и прецезиране, разширяваме обхвата на обектите, които ще ни подават информация за съхранението на зърно, за намаляване капацитета на обектите, които ще бъдат длъжни да ни декларират. Смятаме, че текстовете ще подпомогнат по-точната информация за зърнените баланси, която събира Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители.
Аз ще коментирам Закона по отношение на частта за биологичното производство. Основните корекции, които се налагат в Закона в тази му част, се дължат на това, че в резултат на различни одитни мисии е установен занижен контрол от страна на котролиращите лица към техните оператори. По отношение на „подизпълнител“ се установява, че самите контролиращи лица делегират тази дейност на операторите, тоест операторът следва да извършва контрол над самите подзипълнители. Затова считаме, че с този текст се разписват ясни правила.
В момента работим за създаването на Регистър за биологично производство и изобщо за темата с биологичната продукция, биологичното производство, животните, растенията и така нататък. Това се налага поради констатираната неинформираност на операторите и на някои несъответствия, а в резултат на установеното несъответствие на операторите са наложени мерки. Целта е да се събере цялата инфорамция на едно място, с която да могат да разполагат както производителите, така и контролиращите лица, подизпълнителите – всички, които ги касае темата.
При нередности в етикетирането е добавена и глоба. Доста неща са констатирани в резултат от различните одитни мисии – Европейска сметна палата, Българска сметна палата, Европейска комисия и са направени екшън планове, по които се движим и се стремим да спазваме направените от тях констатации. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г. – за първо гласуване.
За – 12, против няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Закривам днешното заседание на Комисията по земеделието и храните.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева
Стенограф:
Мария Петрова
