1. Блицконтрол.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2018 г. за второ гласуване.
3. Разглеждане на ЗИД на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от Иван Вълков и гр. н. пр. на 25 януари 2019 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 49

На 30 януари 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Блицконтрол.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 802-01-58, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2018 г. за второ гласуване.
3. Разглеждане на ЗИД на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от Иван Вълков и гр. н. пр. на 25 януари 2019 г. за първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,05 ч. и бе ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има кворум и мога да открия днешното заседание.
За днес е предвиден следният дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Поради ангажираност на министър Румен Порожанов с чуждестранна делегация правя предложение за разместване на точките от дневния ред – първа точка от дневния ред да бъде разгледана след точка втора и точка трета.
Колеги, има ли обратно предложение по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред с предложената поредност на точките, моля да гласува. За – 17, против и въздържали се – няма. Дневният ред е приет единодушно.
По
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

от Министерството присъства юристът на дирекция „Животновъдство“.
Г-н Бюрхан Абазов все още не е дошъл, затова ще гласуваме ан блок, а където има предложения, ще гласуваме разделно.
Обратно предложение? Няма.
Започвам с представянето на Доклада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепя текста на вносителя за § 1, подкрепя по принцип текста за § 2, като дава съответна редакция съгласно представения Ви работен доклад, подкрепя текста на вносителя за § 3, подкрепя по принцип предложението на н.п. Абазов, както и текста на вносителя и дава редакция на § 4 съгласно работния доклад, подкрепя текста на вносителя за § 5 със съответна редакция, подкрепя текста на вносителя за § 6, подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 със съответна редакция по работния доклад, по § 8 подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители и се предлага редакция. Постъпило е предложение от Танева и група, което Комисията подкрепя и предлага да се създадат нови § 9 и 10 съгласно работния доклад, подкрепя вносителя за § 9, който става § 11, подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага редакция, като той става § 12.
Въпроси? Няма.
Предлагам да гласуваме представените параграфи. За – 17, против и въздържали се няма.
Предлагам § 11 по вносител (чл. 13а се отвърля) да не се подкрепи и да бъде отхвърлен. При обсъждането счетохме, че няма пречка този текст да остане
Гласуваме. За – 17, против и въздържали се няма. Приема се.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 12, който става § 13; на § 13, който става § 14, на § 14, който става § 15, по § 15 по принцип в редакцията по работния доклад, който става § 16. По § 16 има предложение от проф. Бъчварова и група, което Комисията подкрепя по принцип, както и текста на вносителя, и параграфът става § 17. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 с редакционен текст, който става § 18; подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 с редакция, който става § 19; подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. По § 20 на вносителя има предложение от Бюрхан Абазов, подкрепено по принцип, подкрепен е и текстът на вносителя и се предлага текст за § 21.
Въпроси? Няма.
Гласуваме от § 12 на вносител до § 20 на вносител, които стават с номерация от § 13 до § 21. За – 17, против и въздържали се няма.
По § 21 на вносител има предложение от проф. Бъчварова и група. Комисията подкрепя предложението на проф. Бъчварова, но не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
Който е съгласен, моля да гласува. За – 17, против и въздържали се няма. Приема се.
По § 22 на вносител има предложение от Танева и група, което Комисията подкрепя. Тя подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция по работния доклад, който става § 22.
По § 23 на вносителя предлагам да подкрепим текста на вносителя с редакция по работния доклад, който става § 23.
По § 24 предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя и да го приемем с редакция по работния доклад, който става § 24.
По § 25 на вносителя има предложение от н.п. Абазов. Предлагам да го подкрепим по принцип, да подкрепим текста на вносителя в редакцията по работния доклад и с номерация § 25.
По § 26 на вносителя има предложение на проф. Бъчварова и група. Предлагам да го подкрепим по принцип. Има и предложение на н.п. Абазов, което да подкрепим по принцип, но то е отразено на систематичното му място в § 24. Да подкрепим по принцип текста на вносителя в редакцията на работния доклад като § 26. (Пристига н.п. Абазов.)
Да подкрепим § 27 на вносителя с редакция по работния доклад.
Гласуваме докладваните текстове. За – 18, против и въздържали се няма. Приемат се.
Има две предложения от н.п. Абазов по § 28 на вносителя. Първото е за създаването на нова ал. 2 в чл. 30б. Комисията не го подкрепя, защото има дублиране с чл. 29, ал. 1.
Предлагам да подкрепим второто му предложение за чл. 30д, ал. 1, за нова т. 5, да подкрепим по принцип и текста на вносителя в редакцията по работния доклад.
БЮРХАН АБАЗОВ: Чл. 29 е за документи, а аз говоря за изисквания при утвърждаването. Припокриват се изисквания с изискуеми документи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложението Ви за нова ал. 2 относно чл. 30б го има в ал. 1 – за министъра.
Второто Ви предложение е за чл. 30д. В § 28 има няколко члена – от чл. 30а до 30д. (Следват продължителни уточнения.)
БЮРХАН АБАЗОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Който е съгласен с редакцията на § 28 по работния доклад, моля да гласува. За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 29 и да го приемем в редакцията по работния доклад, §30 – също по работния даклад; § 31 – по вносител; § 32 в редакцията по работния доклад.
Гласуваме от § 29 до § 32 включително. За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.
По § 33 има предложение на проф. Бъчварова, което предлагам да подкрепим, да не подкрепим текста на вносителя и да отхвърлим § 33.
Гласуваме. За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.
Предлагам да подкрепим § 34 на вносителя, който става § 33; да подкрепим вносителя за § 35, но текстът е според работния доквад и става § 34.
Постъпило е предложение от Танева и група. Предлагам да го подкрепим и да създадем нов § 35 с текст по работния доклад.
Гласуваме. За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.
По § 36 на вносителя има предложение от г-н Абазов. Експертите смятат, че не трябва да бъде прието. В чл. 47, т. 3 се казва, че този контрол се извършва с Наредба на министъра, който е официалният орган за признаване на развъдните организации. Има противоречие в тази връзка.
БЮРХАН АБАЗОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да подкрепим текста на вносителя за § 34, предложението на Танева и група за нов § 37 с текст по работния доклад, § 37 по вносител по работния доклад, който става § 38, да подкрепим § 38 по вносител, който става § 39, да подкрепим по принцип текста на вносителя по § 39 по работния доклад, като става § 40, да подкрепим текста на вносителя по § 40, който става § 41. Оттеглям своето предложение.
Гласуваме. За – 18, против и въздържали се няма. Приема се.
По § 41 на вносител има предложение от проф. Бъчварова и група, но експертите смятат, че не следва да се подкрепи.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Считам, че по тази тема е намерено добро решение.
Има предложение на г-н Абазов, което се подкрепя по принцип. Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя в редакцията по работния доклад, параграфът става § 42.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 42, който в редакцията по доклада става § 43, и текста на вносителя за § 43, който става § 44.
Гласуваме. За – 18, против и въздържали се няма, с което се приема и Законът за второ четене. Ще влезе в пленарната зала утре като първа точка.
Преминаваме към
ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Представя гостите по тази точка.)
Законопроектът ще бъде представен от н.п. Андриан Райков.
АНДРИАН РАЙКОВ: Предложенията са въз основа на проведена среща с рибопроизводители.
Правят се промени в две основни насоки. Едната е свързана с отпадане на задължението за монтиране на измервателни устройства, определящи обема на отнетата вода за аквакултурите и свързаните с това дейности. При повечето рибни стопанства няма предвидени условия за монтиране на измервателни устройства, което да определят отнетата вода съгласно изискванията по Закона за водите. Зоните за монтирането на такива устройства често са извън територията на стопанствата. Между водовземането и водоползването има възможност за нерегламентирано ползване на вода от трети лица. Топографското разположение на стопанствата, честото изместване на точките на водовземане възпрепятстват правилното монтиране и функциониране на измервателните устройства. При наводнения и други природни бедствия през рибните стопанства протича нежелана вода, но не може да бъде спряна, а продължава да бъде отчитана от устройствата като използвана. При наводнения част от водоемите се използват като резервоари за събиране на вода, но и тогава тази вода ще бъде отчетена като използвана и ще подлежи на заплащане.
Отнетата вода от водоизточника се възвръща за часове или дни, което означава, че реално използваната вода във всеки момент е равна на вместимостта на басейните, а измерената вода би била в пъти повече, независимо че е възстановена.
Голяма част от рибните стопанства използват многоводието през пролетта за напълването на басейните и изпускат водата през есента за улов на рибата, с което спомагат за баланс на речния отток.
Липсва еднозначна нормативна уредба за вида и изискванията към измервателните устройства и за начините, по които те отчитат. Монтирането им за малките рибопроизводители е сериозна финансова и административна тежест и е сред основните мотиви за прекратяване на дейността им. По данни и ИАРА малките рибопроизводители са около 80 % от регистрираните, тоест процентът на засегнатите е много висок. Невъзможността на малките да изпълняват разпоредбите на Закона за водите относно измервателните устройства създава предпоставки за намаляване интереса за производство и до намаляване на инвестициите. Това води до неизпълнение на мерките, приети от Министерския съвет в Стратегическия план за развитие на аквакултурите 2014-2020 г., както и Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г.
Другата промяна е свързване с премахване таксата за замърсяване от дифузни източници и на таксата за водовземане от воден обект за аквакултури. Действащата разпоредба по чл. 194, ал. 11, т. 4 се тълкува от басейновите дирекции като основание за освобождаване от такси на производители, които имат разрешения по чл. 46, които използват плаващи съоръжения. Лицата по чл. 44 не са освободени от заплащането на такси. По този начин действащите разпоредби на Закона в частта „аквакултури“ създават неравнопоставеност между субектите, извършващи дейност, и поставят част от производителите в по-благоприятна среда.
Предлаганото изменение в чл. 194, ал. 11, т. 4 цели да бъде премахнато съществуващото противоречие и правната норма да бъде съобразена с един от основните принципи (чл. 8, ал. 2 от Закона за водите) за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност. В ЕС съществуват практики на незаплащане на използваната вода за аквакултури. По данни на ИАРА в Хърватска, Чехия, Естония, Малта, Полша, Румъния, Гърция и Турция не се изискват такси за използване на вода за аквакултурна дейност. Според ИАРА производството на риба значително намалява и се увеличава броят на неработещите стопанства заради увеличената административна и финансова тежест, което води до неконкурентноспособност.
Тенденцията за намаляване производството на риба увеличава натиска върху популациите, включително и от бракониерска дейност, което е неблагоприятно за биоразнообразието. Част от стопанствата отглеждат застрашени в различна степен видове, част от които се разселват в природата. При спиране на тяхната дейност това ще се отрази негативно на биоразнообразието.
Предвидените промени няма да доведат до увеличение на разходите в бюджета, но ще бъдат намалени приходите от такси за аквакултури, отглеждани в съоръжения с производителност от 50 000 до 250 000 лв. Ще има увеличение на приходите от данъци и осигуровки на лицата, заети в това производство, приблизително с над 3500 хил. лв., както и до допълнителни приходи в бюджета от съпътстващите производства.
В заключение, ползите за държавния бюджет значително ще намалят евентуалните негативи от намаляването на приходите от такси за аквакултурите и съпътстващите дейности. Считаме, че ще се увеличи производството на прясна риба в България, което ще бъде благоприятно за здравния статус на населението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В Комисията са получени няколко писма за подкрепа на Законопроекта от неправителствени организации, от МЗХГ и от работодателски организации. Няма становище от МОСВ и днес техни представители не присъстват на заседанието. Има постъпило само едно становище за неподкрепа – от Риболовен клуб „Балканка“.
Заповядайте за изказвания.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим предложението със забележката, че между първо и второ четене ща внесем промени, които да се обсъдят и в пленарната зала, защото не може да се създава двойна мяра – едни да плащат, други не. В становището на „Балканка“ пише, че има оплаквания от ВЕЦ-ове. Резонно е да има коментари.
БЮРХАН АБАЗОВ: Аз намирам идеята за добра с няколко опасения, които, ако могат да намерят разрешение във финалните текстове, би било добре.
Съгласен съм с мотивите на вносителите, че нашето рибопроизводство е в изключително трудно състояние – неконкурентно, с голяма себестойност на производството, от една страна. От друга страна Програмата „Рибарство“ е с най-ниско усвояемия темп на европейските средства и би трябвало да се предприемат мерки, които да насърчават родното рибопроизводство, с което съм съгласен като обща философия.
Опасенията ми са с предложените текстове да не създадем неравнопоставеност, като я деля на два вида.
Първо, неравнопоставеност в рибарския бранш, защото с тези предложения ще махнем съоръженията, които отчитат колко вода влиза в рибарника, а те няма да плащат тази цена. Аз си спомням времената, в които нямаше такава такса, след което беше въведена. И също си спомням колко асоциации и браншови организации се изредиха пред мен с въпроса: „Защо въвеждате тази такса?“. Сега приветствам, че я махаме, но я махаме само на един вид рибопроизводители. Примерно другите рибопроизводители, които отглеждат по друг начин рибата, примерно в садки, те няма ли да искат и тяхната такса да се премахне? Не създаваме ли неравнопоставеност вътре в рибарския бранш?
Не създаваме ли неравнопоставеност между ползващите водата? Сега вече разширявам кръга извън рибарите. Защото вода ползват и тези с ВЕЦ-овете, а те си плащат. На мен ми е ясно, че не можем да сравняваме на един кантар производителя на риба и неговата доходност с производството на електрическа енергия, но и двете са ползване на вода. Опасенията ми са да не възбудим едни напрежения вътре в бранша и сродните браншове, които са също водоползватели, и да последва лавина от искания да коригираме и при тях нещата.
Мисля, че една от организациите беше изразила опасения дали това няма да доведе до безконтролно използване на вода. Защото при премахване на отчитащото устройство и разрешението за водоползване не се лимитира вече количеството вода.
Това са ми опасенията от гледна точка на рибопроизводството. Ние снощи коментирахме това в групата. В Земеделската комисия законопроектът сигурно ще мине, защото гледаме нещата пристрастно от гледна точка на рибопроизводството. Но колеги, които са членове на Комисията по околна среда, също имат сериозни възражения от гледна точка на екологичната част на въпроса. Защото спрямо европейското правило „замърсителят плаща“ ние сега правим нещо обратно. На този, който не замърсява – проточния рибарник, му даваме право да не плаща, докато този, който според мен действително замърсява – садковото стопанство, той не плаща. Само нахвърлям опасенията си. Ако някой може да обясни, или може да се коригират текстовете.
Пише, че икономическият ефект от този законопроект ще е в порядъка на 200 – 250 хил. лв. Държавата ще се лиши от това, което прибираше досега. Не знам тези цифри как сте ги сметнали. Имам лични познати с подобен бизнес. Казват, че плащат 180 хил. лв. на година. А Вие пишете, че 250 хиляди е за цялата страна. Да уточним колко е финансовият израз.
Като представител на Земеделската комисия съм за този законопроект, но с тези опасения. На колегите от Екологичната комисия камбанарията е друга, те как ще подкрепят – не знам. Аз съм да се развива този бизнес, защото е в тежко състояние, Реално усвояваме 3% от европейските средства. Говоря за реално изплатени. И е на последно място от всички оперативни програми. Искам да дадем тласък на сектора с тези изразени опасения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз искам да помоля от ИАРА да вземат отношение, като дадат отговори на въпросите и опасенията, които бяха казани тук от господин Абазов.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз си спомням как в Четиридесет и третото народно събрание много набързо бяха предложени тези промени. Пак тогава в Земеделската комисия те се дискутираха, но така или иначе бяха приети. Нямаше достатъчно доказателства, нямаше достатъчно опорни точки, които да ни убедят, но тогава Земеделската комисия каза, че това е едно правилно решение.
Доколкото предложенията са направени, те са в две насоки.
Първо, за такса замърсяване. Питах представители на Института и Селскостопанската академия: по принцип производството на риба не замърсява подводните източници. Ако замърсява, както има такива случаи, то тогава те подлежат наистина на правилото „замърсителят плаща“. Ако някой замърсява този воден източник, той трябва да си плати. Но да изхождаме от това, че целият отрасъл замърсява водните източници, най-малкото е смешно от научна гледна точка, защото е точно обратното.
И с това предложение искаш, не искаш, ти си плащаш тази такса, тоест замърсяваш, не замърсяваш, всички плащаме, и тези, които са най-големите замърсители, могат да минат между другото. Така че от тази гледна точка аз подкрепям този параграф, само че при установени нарушения, при установено замърсяване ние се връщаме на Директивата, която казва, че замърсителят плаща. Той трябва да бъде санкциониран.
Вторият параграф, както аз го разбирам, е, че се плаща за водата, която се ползва. Единият вариант е това да бъде отчетено с устройство, което се монтира. И тук може би важният въпрос е: досега има ли монтирани такива устройства, какво струват? Съответно да ни разкажете защо считате, че те не могат да бъдат монтирани. Някъде е записано, че те няма как да бъдат монтирани, няма как да бъде отчетена реално водата.
Тоест, единият вариант е: ние решаваме, че ни е по-изгодно да имаме такова съоръжение, което да отчита водата, но другият вариант е – то се плаща, защото ти казва, че се счита обемът, посочен в даденото разрешително. В това разрешително има обем на водата, която трябва да се плати.
Тук всеки трябва да преценява дали му е по-изгодно да даде не знам колко лева за това устройство, защото може би по-малко ще потребява вода, или ще си върви на общо основание. Ако цялата тази промяна – да се вземе устройство, което съответно да заплатим, и на негова база да се отчита, това е малко рисково, защото има много фактори, които могат да доведат до много по-голямо водоползване.
Господин Абазов, знаете за какво става въпрос в „Напоителни системи“ – пак сложихме устройства, но в някакъв момент достигнахме до такива плащания на количеството вода, която искаш, не искаш, плащаш, въпреки валежите. Тези измервателни устройства не знам дали вършат работа и дали обективно отчитат. Защото въпросът е да гоним някаква обективност на това, което е изразходвано. Може би текстът трябва да бъде малко по-прецизен, а не пожелателен, за да може да има ред и отчетността да бъде точна. Никой не иска да плаща повече. Но когато дойдат сметките от ВиК, ние имаме право да оспорваме тези сметки, защото смятаме, че са много високи. Тези уреди са нож с две остриета. Ако трябва – да се разпише по-подробна процедура, да бъде направено по начин, по който всеки един да е сигурен, че плаща точно това, за което е изразходил водата.
Ние ще подкрепим това предложение, но между първо и второ четене трябва по-подробно да се разпишат текстовете.
Добре е, когато има такива предложения, да се ползват и научни становища, защото браншовите организации имат своя опит и своята експертиза, но такива институти има в Академията, има във висшите училища, където се преподава съответната дисциплина. Да се изкажат по темата, особено за замърсяването. Благодаря.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз съм член на Комисията по околна среда. Ние все още не сме гледали закона на първо четене. Учудващо е, че няма представител на Министерство на околната среда днес тук и няма становище. Надявам се без такова становище да не пристъпваме към подкрепа, за да може да сме по-обективни.
Трябва да защитим българските производители във всяко едно производство и подотрасъл, така че тук спор няма. Но ми се иска да имаме становище и на научната общност.
Аз не оспорвам Агенцията по рибарство и аквакултури, но в мотивите според мен при тях отсъстват тези финансови показатели, за да бъдем ние убедени. Цифрата, която господин Абазов цитира: 200 – 250 хил. лв., вече поражда в нас някакви съмнения. Няма анализ.
Аз и мои колеги направихме забележка към ръководството на Агенцията, когато гледахме преди няколко месеца промените в Закона за рибарство и аквакултури, че в нашата Комисия има някакви мотиви, но те не са подплатени с цифрови изражения, по региони, за да имаме един обективен и професионално направен анализ.
Това ми е молбата да пореден път към ръководството на Агенцията: да имаме тези анализи. В Годишния доклад на Министерството има такива цифри. Но с такива мотиви – само на една страница, ми се струва, че ние олекваме като Комисия.
Естествено, пак казвам, ние сме в защита на 100% на българските рибопроизводители.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Вземам отношение по § 2 – за отмяна на таксата за водовземането и водоползването.
Много от тези рибовъдни стопанства през по-голямата част от годината ползват каналната мрежа на търговско дружество „Напоителни системи“. Това дружество генерира някакви печалби, някакви средства от доставката на вода. Защото всяко стопанство няма собствен водоизточник и собствено водовземане.
Там се генерират разходи за хора, които трябва да поддържат тази канална мрежа, за техника, за почистване. Мисля, че трябва да се помисли как ще бъде компенсирано това нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, давам думата на Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, почвам от въпросите, зададени от господин Абазов.
Аз подкрепям неговото становище, че браншът е неконкурентоспособен, голяма е себестойността на произвежданата продукция, ниска е усвояемостта на програмата за морско дело. Какви са причините? Ще Ви дам няколко данни като статистика.
През 2015 г. сме имали 466 рибовъдни активни стопанства. За сравнение 2018 г. имаме 739. На пръв поглед цифрата е няколко пъти завишена, но на база на анализа, който извършихме в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, се оказа, че броят 2018 – 2015 г. е почти един и същ, защото голяма част от стопанствата са декларирали нулево производство.
Причините, поради които са декларирали нулево производство, са няколко. Първата е, че част от стопанствата се регистрират с така нареченото „на зелено“ във връзка с кандидатстването по Програма „Морско дело и рибарство“. Другата причина е поради факта, че голяма част от стопанствата не могат да покрият разходите си и предпочитат да не произвеждат – задържат стопанството, но не произвеждат риба.
По отношение на конкуренцията – производство на риба в садки или басейново производство, в момента има нелоялна конкуренция, защото е предвидено басейновите стопанства да плащат, а садкотиве стопанства не заплащат такса за водоползване.
Казвате замърсителят плаща. Преди две години имаше научно изследване на МОСВ съвместно с Института по рибарство и аквакултури в град Пловдив, което научно доказа, че аквакултурата не замърсява. Има други замърсители, но аквакултурата не замърсява. Ние никога няма да кажем, че този, който замърсява, не трябва да плаща. Напротив в момента се получава колизия – производителят плаща. Ние сме „за“ замърсителят да плаща.
Производителите по сега действащия закон трябва да монтират измервателни устройства, но те нямат сметка да монтират такива устройства. В разговорите, които водехме с МОСВ, няма яснота как се монтират тези устройства и къде да се монтират – дали да се монтират на входа, или да се монтират на изхода на съоръжението? Голяма част от съоръженията нямат подходящи места, на които да се монтират.
Представете си – тук е и господин Пашов, той трябва да монтира водоизмервателно устройство на река Тунджа. Няма логика как да стане това нещо. А голяма част басейните нямат водохващане. Голяма част от басейните дори да имат водохващане, то е с голям обем и самото водоизмервателно устройство няма да може да измери реално и точно.
Голяма част от предвидените водоизмервателни съоръжения нямат точна дефиниция с какви параметри да са, как да изглеждат, дали е хубаво, дали е лошо. За мен може да е добро, но за контролиращия орган да е лошо. Ако се монтират, те трябва да са с ясна дефиниция.
После, защо да монтираме нещо, което е само за статистически цели? Ние измерваме водата само и единствено за статистически цели, които даваме като статистика на Европейския съюз, а това според мен не е задължение на ползвателите на водата.
Може би и ВЕЦ-овете ще скочат и ще кажат: дайте и ние да не плащаме. Трябва да се направи разлика между водата като среда за живот и водата като средство за производство. Рибите няма как да живеят без вода.
Подготвил съм лека статистика по отношение на консумацията на риба в България. През 2013 г. тя е била средно на човек от населението 6,7 кг, през 2017 г. пада до 4,9 кг. Стигаме до извода, че причините може да са няколко. Първо, или рибата е скъпа, или производството е малко. В случая се явяват и двете неща – производството намалява, себестойността на продукцията се вдига.
Обсъждайки с господин Куманов таксите „замърсяване“ и „водоползване“ стигнахме и до извода, че рибата, която се произвежда в България, е с лошо качество. Не съм на 100% съгласен, но стопанствата, които произвеждат риба с ниско и лошо качество, може би търсят по-ниска себестойност, използвайки по-некачествени фуражи. Качество на месото на рибата зависи от качеството на използваните фуражи и качеството на водата.
По отношение на въпроса на господин Запрянов, че голяма част от стопанствата ползват напоителни канали на „Напоителни системи“. Да, но там самият рибопроизводител има договор с дружеството „Напоителни системи“ и плаща отделна такса. Там няма нищо общо с разрешителното за водоползване и водовземане. На човек, който взима язовири на „Напоителни системи“, себестойността му излиза малко по-висока от другите, защото плаща за поддръжка на тези съоръжения.
Ако има други въпроси съм готов да отговарям.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други изказвания?
ДИМИТЪР КУМАНОВ (Сдружение „Балканка“): Тъй като ние написахме едно относително подробно възражение, ще започна от принципа „замърсителят плаща“.
Ние разбрахме вече, че някои производители на аквакултури замърсяват по-малко или никак в сравнение с други. В този случай ние не сме против да се прилага „замърсителят плаща“, като плащат само тези, които замърсяват, а тези, които замърсяват повече, да плащат повече. Но това трябва да бъде ясно регламентирано, а не всички накуп да бъдат освободени от тази такса, включително и тези, които произвеждат в садки.
На второ място, за такса водовземане. За замърсяването ще кажа нещо, което е в подкрепа на тези, които произвеждат покрай реките. Реките имат самопречистващи функции, тоест този, който ще позамърси малко, ще нанесе по-малко замърсяване на водния обект. Ефектът от неговото замърсяване е много по-малък, отколкото този в язовирите, където водата е неподвижна. Нямаме нищо против тези, които замърсяват по-малко, да плащат по-малко.
За таксата водовземане. Водите в реките съгласно Закона за водите, чл. 11, са публична държавна собственост. Всички, които ги използват, плащат. Може да се търси посока някой да плаща по малко, например ВЕЦ-овете плащат безумно малко. Чувам тук, че плащат 160 хил. лв. годишно, ВЕЦ-овете плащат средно 2 хил. лв. годишно, а там въздействието е брутално. В тази посока може да се работи, но не да се казва, че няма да се плаща. Това е правилният подход.
По темата, че няма да се измерва водата. Това е най неприемливото нещо, тъй като когато се издават разрешителни за водовземане, се отчитат много фактури, хидрологични данни, включително се налагат ограничения във вид на лимити, литри, метри в секунда и годишни лимити, които трябва да бъдат измервани не заради статистиката, а че трябва да се поддържа животът в тези реки.
Повече от 60% от разполагаемите ресурси на водното тяло не може да се използват, защото ще ликвидираш напълно живота и крайречната растителност. Заради това трябва да се измерва. Има и други ползватели на тези водни услуги, на които също не трябва да им се нарушават правата.
Ние възразихме жестоко, защото миналата и по-миналата година сме свидетели. Ще Ви дам пример. Едни рибарници над село Дългоделска Огоста, Монтанско, останали от социализма, разпаднали се, бетонните им корита напълно разбити, те не държат вода. Някакъв местен силен човек от района ги взе и ги напълни с вода. Само че те не държат водата. Хванахме го, че е пресушил реката напълно под водовземането. Взел е 100% всичката вода, за да може тези рибарници да съществуват.
По начина, по който това тук сега се приема – да не се измерва, да не се плаща, нищо да не се прави, ако това бъде узаконено, то може да е полезно за относително малък брой такива производители, които спазват законите и разума, но чрез такова приемане на такова нещо ще отвържете ръцете на безброй като тези, които Ви обяснявам на Дългоделска Огоста и цялата държава ще стане в такова нещо.
Молбата ми е: изслушайте и Министерството на околната среда и водите. Мога да се разпростра още много дълго по тази тема. Ето тази статистика, за която казва доцент Галин Николов, че намалява рибата, която се купува. Това не значи, че намалява рибата, която се консумира. В България бракониерството оказва чудовищен натиск върху производството на аквакултури по две причини. Първо, тази риба се продава много по евтино и в общия случай е по-качествена, защото е диворастяща. Справете се първо с този проблем и след това търсете други начини.
При всички положения подкрепяме всякакви мерки, които биха подпомогнали производителите на аквакултури. Ще кажа и нещо кощунствено – ако трябва, намалете им ДДС-то, но не го правете с тази подкрепа по този начин, защото ще отключите много други хора да се възползват от това. Благодаря.
ТАЧО ПАШОВ (Национална асоциация на рибопроизводителите): Накратко да внеса яснота. Първо, може би по реда на изказванията – на господин Абазов. Законът до момента беше сравнително о`кей. Промяната в Закона, която беше внесена и обнародвана в Държавен вестник на 27 ноември 2018 г., внесе последната капка, която, ако приложим този закон по този начин, може би колегата, който Ви е казал, ще плаща 180 хил. лв.
Досега рибовъдите, които имаха начислени актове за такива суми, обжалваха актовете в съда и в съда актовете отпадаха. Актовете за публично взимане са от директорите на басейнови дирекции. До момента такси плащаха по дребните, които се страхуваха да влезнат в съда и да обжалват актовете, написани от басейновите дирекции. До този момент аз като председател нямам информация някой да е плащал тези суми.
След промяната на Закона през месец ноември тези суми стават дължими и може би ще изискват 180. Това е голямо нещо. Таксата за аквакултури е увеличена най-много – в пъти. От 0,01 лв. е увеличена до 0,03 лв. Няма друга такса, увеличени в пъти. На ВЕЦ-овете от 0,017 е увеличена на 0,020 и нещо.
Разликата е, че таксата я пише Министерството, а там никой не ни слуша. Излиза, обнародва се и казват „прие се“. Досега бяхме освободени от такси, но ние такса дължим.
Относно безконтролното използване на вода. Използването на водата става с водоразрешително. Ако някой използва безконтролно водата, има начини на въздействие – или въобще няма да му се издаде разрешително, или разрешителното може да бъде отнето.
Има си механизми за тези, които увреждат природата – тяхната дейност да бъде прекъсната. Ние трябва превантивно да действаме срещу замърсяването. Какво значи замърсителят плаща – аз мога да замърсявам колкото си искам, да си плащам таксата, ако мога да си я позволя, и да замърсявам природата. Ние трябва да избягаме от това виждане. Замърсителят трябва да си плати, но съразмерно с щетите, които е нанесъл на природата. В случая така тълкувано – ще плащаш на кубик вода, ползвал или не ползвал, излиза, че ползвателят плаща. Ползвателят не значи, че е замърсил.
Аквакултурата е понеже е малък отрасъл и не ѝ се обърна внимание. Последните поправки вече ни убиват. Ако обърнете внимание назад, същата поправка беше нанесена 2006 г. От януари до август беше прието да се дължи такса, но по някаква случайност беше отменено. Август месец 2006 г. Народното събрание отмени таксата и оттогава тя не е дължима. В Закона е записано: когато водата се използва за целите на аквакултурата, независимо дали е водовземане или водоползване, ние да не плащаме такса. С последната поправка се внесе уточнение, че е за водоползване. За водоползване се използват и язовирите, които са силно модифицирани водни тела и за които се води, че няма обособен водоизточник и се напълват с дъждовни води. Само да внеса пояснение: Басейнова дирекция „Източнобеломорски регион“ е тази, която направи научното проучване съвместно със „Зелени Балкани“ – природозащитна организация, съвместно с Института в Пловдив и съвместно с Хранителния институт в Пловдив – два института, които вземаха проби от язовири, в които рибата се отглежда свободно. Те трябваше да изкарат мерки, които да се предложат в ПУРБ-овете за ограничения. Тяхното изследване показа, че водоемите, в които се отглежда риба, имат по-добър екологичен потенциал от тези, които пустеят.
Приносът на аквакултурата за така нареченото замърсяване – това също е думичка, която ние употребяваме много неправилно, това е въздействие върху водите. Въздействието върху водите е 2% от общото въздействие в един язовир от аквакултура. Какво е въздействието на водите? Вкарват се азот и фосфор, но азотът и фосфорът след това се консумират от планктона, планктонът се консумира от рибата. Басейновите дирекции след проучването и разговори с тях, вече спряха да имат това безпокойство, че ние замърсяваме. На сайта на Басейновата дирекция са изкарани и проучванията ни. Аз не го твърдя, казвам го условно, но интересно е, че след като излязоха тези проучвания, изведнъж млъкнаха за тях, защото станаха неизгодни.
Меренето на водата не е само със статистическа цел, а е с цел заплащането на таксата. Това, което казахте, госпожо Бъчварова, съгласно действащия закон, е императивно – слагането на водоизмервателно устройство. Единственият случай, в който е освободено чрез Наредбата за ползване на повърхностните води, е за ВЕЦ-овете, като там измерването става в зависимост от капацитета, произведения ток, сечението на тръбата, скоростта и така нататък – една сложна формула. За ВиК дружествата, където има водонапорна кула, по сечението на тръбата използваната вода също се измерва.
Съдиите казват – в Закона е посочено императивно и трябва да монтирате измервателно устройство. Другото опасение – ние въобще не знаем работи ли или не работи. И за да го монтираме, то е като водомера Ви вкъщи – идва този, който го отчита, пуска малко вода и казва: протокол има. Аз този месец съм бил на море, не съм бил вкъщи. Казва: сваляш го и го занасяш в института за проба. Пробата в института струва колкото самото устройство. И всички си купуват нови водомери и никой не го занася за замерване.
Същото ще бъде и при нас – веднъж монтирано това устройство, ние вече ставаме постоянни абонати. Това са нашите опасения. Експерти по монтирането на тези устройства казват: не е проблем да го монтираме. Въпросът е, че той няма да мери вярно. Ще отчита някакви цифри, но не значи, че това е водата, която е минала през устройството. Има затлачване на реките, те си преместват коритата вследствие наводнения. Сега се топят снеговете, премества се коритото с два метра. Да, ние с два метра преместваме точката, но това устройство е бетонирано там. Там е приета и точката от Басейнова дирекция – те идват и казват, че за да пренесеш това устройство оттатък, започват нови разправии. И ние вместо да се занимаваме с рибовъдство, започваме да влизаме в истории, Има обледяване в по-високите части, през тръбите тече лед и започва да удря по устройството, изкривява го и това значи, че постоянно ще трябва да се ремонтира. Във водоразрешителните има условия за самоконтрол на вход-изход и когато се установи някакво замърсяване, ако този, който замърсява, е преценил, че ако сложи водоизмервателно и го плаща, ще му е по-евтино, законът му дава възможност да го монтира. Ако контролът, който осъществяваме ние и Басейнова дирекция, РИОС и всички, които ни взимат проби от водата казват, че няма промяна на качеството на водата на вход-изход, тогава за какво да я мерим?
Съгласни сме, че има недобросъвестни, ама не може заради пет човека да затрием един бранш, с 90% добросъвестно работещи. Има наредба – кой ти е писал документацията за това водоразрешително. Това лице трябва да отговаря на определени качества, да има определено образование и то отговаря с подписа си и с печата. Лимитите, които са заложени във водоразрешителното обикновено са максималните за напълване при максимално сухи години. Ако аз имам един милион разрешения, обикновено в годината ползвам 800 хиляди. Един милион е сметнат в максимално неблагоприятни условия. В Закона е записано, че когато не се използват условията по водоразрешително, водоразрешителното му се отнема. Ние въз основа на изчисленията на инженер, който е одобрен от Басейнова дирекция, кандидатстваме за един милион. Да, но годината е дъждовна, по-хладна, водата се изпарява по-малко, ползвам по-малко. Идват и казват: „Ти не си се възползвал от условията по водоразрешителното – отнемаме ти го!“ Мога да Ви дам конкретни примери. Започвам от Югозападна България – специализирани рибни стопанства, които не стават за нищо друго – нито за ток, нито за поливане, нито за нищо, те са изградени с народни пари навремето и с наши пари от данъци: Левуново – рибовъдно стопанство; Благоевград – рибовъдно стопанство, затваря няколкостотин декара. Рибовъдно стопанство Скравена вече работи с нисък обем. Рибовъдно стопанство в Ямбол – специализирано – затваря. Рибовъдно стопанство в Поликраище с люпилня за рибки, абсолютно модерно за времето си, не работи и в момента черпи с помпи. Рибовъдно стопанство Мечка. Рибовъдното стопанство в Силистра е с три хиляди декара – те са такива три стопанства: в Николаево, Нова Черна и Мечка. Остава да работи в Николаево, и то с едната си база, другата база е в Павел баня, на язовир „Копринка“, Николаево не работи. Да Ви изброявам още: рибно стопанство в Бесарбово – колегата последно се отказа да гледа. Рибно стопанство в Бургас с риболюпилня. Мога да Ви изредя още. Не говоря за язовири за напояване, в които рибовъдството е вторична или третична дейност. Тези стопанства просто затвориха – 80% от причините са проблеми с водата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Пашов, много просрочихте времето.
ТАЧО ПАШОВ: Последно, само за „Напоителни системи“ –таксата, която плащат колегите на „Напоителни системи“, е за пренос. Тя е отделна такса, която те плащат на „Напоителни системи“…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тя не е предмет на законодателната инициатива.
Колеги, има ли други изказвания?
ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ (Асоциация на производителите на рибни продукти): В България се гледа риба в язовири, в мрежи и в басейни, които са изкопани – дали са бетонирани или небетонирани, през тях минава вода, която си продължава после по реката. Едните плащат жестоки суми, другите плащат нула. Това се явява скрита държавна помощ, ако трябва да го тълкуваме. Тоест ние искаме да се изравни разрешителният режим. След като всички язовири и садки в България, съгласно последната промяна от Закона от ноември месец 2018 г. не плащат – да се добави „запетая“, да се освободят и аквакултурните стопанства, които са на проточни басейни. Тоест за една река, на която има пет басейна, излиза така, че първият басейн плаща, влиза водата в реката, вторият плаща – те са на един и същи собственик. Какво правим?
Господин Пашов каза – много стопанства затвориха. Принудиха се от такса водовземане. Директивата е акт, който трябва да бъде имплементиран в наредба, обаче някои хора малко са се объркали. Ние не вземаме вода, за да си я носим в минерални бутилки и да поливаме, ние вземаме водата, за да я ползваме и я връщаме обратно. Искам да бъдем поставени под един и същи режим. Когато се явяват тридесет стотинки разлика на цената на пъстървата или 15 – 16 на шарана – просто ние затваряме.
Нашата молба е: твърде много специалисти има на тази маса, аз самия съм ветеринарен лекар. Колегата беше твърде обзорен – има много факти, с които можем да Ви запознаем, но големият проблем е, че ние плащаме, а две трети не плащат. Една трета закриваме пазара, примерно, преставаме да работим, като в проточните басейни е най-чистата риба, най-качествената и ние се явяваме утайници на замърсяването. Идва реката в буря, носи мътилка, влиза в басейните, утаява се и ние после с това нещо наторяваме почвата, не го оставяме в язовирите. Господин Абазов каза: да, някои язовири може да са критични, може да имат замърсяване. Абсолютно сме съгласни – замърсителят плаща. Направили сме анализ на английския вариант на директивата – ще плащаме ако замърсяваме, имаме собствени мониторингови програми, има държавна мониторингова програма – нямаме претенции. Като имаме тридесет стотинки разлика в цената няма как да останем на пазара.
Нашата молба е да се направи анализ на това, което сме предложили. Имаме привлечени специалисти, имаме специалисти по европейското законодателство. Имаме основание да Ви молим за съвсем разумно решение за да станат нещата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други изказвания? Ако няма, закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“ приемане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, да гласува. За – 17, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет на първо четене в нашата комисия.
Преминаваме към

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – БЛИЦКОНТРОЛ

Уважаеми колеги, Започваме от най-голямата парламентарна група – ГЕРБ.
Нашият въпрос към министъра е: може ли да ни информирате относно графика за директните плащания до юни месец или до когато е планиран за последната кампания?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Графикът ще го публикуваме заедно с Фонд „Земеделие“ до края на другата седмица. Той няма да се различава съществено от това, което беше през миналата година. Това са сроковете за обработка на документи.
През тази седмица бяха доплатени 50% за говеда, кози, биволи и овце. Тези дни беше платена разликата от акциза. Така че това, което си върви като плащания, то непрекъснато се случва.
Ще качим графика. Може би ще го обявим в сряда страницата на Министерството и на Държавен фонд „Земеделие“, когато има една голяма земеделска среща. Стремежът на Фонда, на Министерството и на всички Вас е, да се обработват своевременно плащанията и да постъпват навреме по сметките. Няма да има съществени различия от миналата година. Където можем, ще изтеглим малко. Миналата година нямаше забавяния. Ако имаше забавяния, те бяха с ден, два, три, да не кажа максимум седмица.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпрос от БСП? Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Нашият първи въпрос е във връзка с подготовката на Министерството относно новата кампания за 2019 г. Знаем, че сега е на обсъждане Наредбата за нея. Очакват ли се някакви нови схеми и мерки по нея, промени в съществуващата, защото в обсъждането се виждат доста притеснения на бъдещи кандидати по нея. Ще отпадат култури. Дали ще има нови култури?
За обсъждането за автохонните породи, как ще става точно отчитането – на количество ли, на приходите ли?
Важен е контрола по кампанията, защото почти всяка година има някоя култура, която ни изненадва с огромни заявени площи или количество. В случая казвам за обвързаното подпомагане, 2018 г. беше с картофите, имаше бум на подадените заявления с картофи и сега се правят допълнителни проверки на фактури и на документи.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Въпросът е много широко- обхватен. Кампанията включва безкрайно много мерки, включително и новите опции за кандидатстване по втора ос на „Развитие на селските райони“. Част от въпроса Ви е свързан и с измененията, които са свързани по „Обвързаното производство“. Изменението по Наредбата вече е на страницата на Министерството, така че да може да бъде одобрена до края на месец февруари. Малко са новите елементи, но част от тях са, отварям един въпрос предварително, на база на срещите с асоциациите за плодове и зеленчуци, особено тези, които са в частта на зеленчуците, се отвори темата, тъй като в предходната одобрена наредба и нотифицирана пред Комисията, на база на допустимите площи за всички видове зеленчуци подпомагането беше като единна ставка на площ. Разбира се, не всяка култура има еднаква себестойност, затова ние правихме миналата година дълго време анализи, заедно с бранша, и групирахме на три групи зеленчуците по сходство в себестойността, така че да можем да направим ставки, които да покриват еднакъв относителен дял от себестойността на тези култури.
Като казвам една култура, ние не сме ги разбивали по сортове, защото не можем да разбием една или друга по сортове, примерно картофи или нещо друго, но това създава относително по-голяма справедливост по отношение на субсидирането, защото култури с ниска себестойност, получавайки единна ставка заедно с пипера, който е с една от най-високите себестойности, създава неравнопоставеност в подпомагането. Зеленчуците, те са разделени на три групи с три различни ставки.
Анализът ни показва, че по отношение на различните видове плодове – праскови, сливи, кайсии и така нататък, себестойността не се различава съществено при всички култури, затова след съгласуване с бранша сме оставили една единна ставка. Ще помоля госпожа Кръстева и госпожа Василева да кажат някои нови моменти.
По отношение на отчитането на „Обвързаното производство“ в животновъдството, онова, което колегите бяха възприели като политика преди това, беше отчитане на количество за млечните породи – отчитане на количество мляко, което да бъде предадено и с документи удостоверено, примерно 80 литра на овца, за крава – 2000 или 3000. Така че по настояване на бранша и най-вече в овцевъдния, тъй като имаха проблеми с изкупуването на овчето мляко и с получаването на документ от това изкупуване, заложихме да дадем възможност до 50% да бъде доказано с приплоди и не по-малко от 50% с предадено мляко.
Това са по-новите моменти. Те са изпратени в Комисията, нотифицирани са и вие може да ги видите в детайли в Наредбата, която вече е за публично обсъждане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: По схемите за „Обвързано подпомагане“ за плодове и зеленчуци няма отпаднали култури, няма и добавени нови. Те са прегрупирани, за да се доближим по реалната себестойност, която е за всяка култура.
По отношение на схемите за животни е добавена и реализация на месо. Това беше спорна тема – защо се търси само реализация на мляко. Месодайните породи животни се отчитаха само по приплоди в системата на Агенцията по безопасност на храните. От 2019 г. е добавена и реализация на месо със счетоводни документи.
И както министър Порожанов каза, за овцете и козите е пусната допълнителна привилегия – когато срещат затруднения с реализацията на мляко, в тази връзка се търси и минимална реализация на мляко. Останалата част може да бъде компенсирана с месо.
По отношение на проверките за тези култури, които споменахте, че растат в годините, направили сме срещи с Агенцията по безопасност на храните и с Държавен фонд „Земеделие“, по специално „Технически инспекторат“, и там предвиждаме промяна в риск-анализа и в избора на заявления за проверки, като отчитаме нарастването на площите в годините.
Предвидени са допълнителни проверки по отношение на агротехнически мероприятия, прибиране на култури. С тези мерки бихме могли да подобрим контрола по тези схеми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Относно агроекологичните мерки от Програмата за развитие на селските райони, които се прилагат по време на кампанията за директни плащания, в момента са качени предложения за изменение на наредбите за тези мерки, като най основният момент в изменението е отразяването за някои от мерките, а именно понижаване на ставките. Понижаването е съвсем малко. То бе наложено в резултат на преразглеждане на ставките, тъй като по Регламент те имаха изискване да направим преразглеждане, за да се избегне двойно финансиране, тъй като Регламентът изискваше да отпаднат някои продукти за растителна защита.
В резултат на това преразглеждане ставките бяха представени и на Комитета по наблюдение на Програмата. Бяха одобрени и сега се нанасят и в Наредбата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Въпрос от „Обединени патриоти“ има ли? Няма. Въпрос от ДПС – заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Моят въпрос е свързан със злополучната Наредба „Училищен плод, училищно мляко“. Казвам „злополучна“, защото всички добре знаем каква беше съдбата на тази наредба. След един фалстарт в началото, след това се коригира пак много пъти. Събота и неделя получих много обаждания от земеделски производители, които са сериозно притеснени. Моят въпрос е свързан с поредните промени, които се готвят в тази наредба, защото производителите, с които говорих, изразяват опасения, че производителят като приоритетен доставчик на плодове и зеленчуци с готвените наредби се пренебрегва и се дава приоритет за решаване на критерии, показатели и избор на доставчик на директорите на училищата. Притесненията на земеделските производители са, че отново са пренебрегнати като производители. Идеята беше земеделските производители да са доставчици на училищата по Програмата „Училищен плод и училищно мляко“, а сега отново нещата се изместват при директоритеОопасенията на земеделските производители са, че отново ще преобладават търговци.
Освен земеделските производители се изразяват опасения, че пренебрегнати във веригата ще бъдат Фонд „Земеделие“ и Агенцията по храните, които трябва да контролират качеството и безопасността на предлаганите храни в училищата. Това отдалечава Фонд „Земеделие“ от следенето на паричните потоци и плащанията, а Агенцията от следеното на качеството и безопасността на предлаганите продукти в училищата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Това въобще не е точно така. Това е тълкуване. Върху Наредбата има сериозен икономически интерес. Тук са едни 20 милиона, които с ДДС-то стават 25 милиона и интересът е кой ще доставя в тези училища. Имахме работеща схема навремето, в която така наречени търговци-доставчици бяха направили своята логистика, доставяха плодове и зеленчуци, а малко по-късно и млечни продукти.
На два пъти се създаде предпоставка, с многобройните изменения в Наредбата, за създаване на предпоставки за директни доставки от производителите към училищата – да се даде приоритет на производителя да я достави директно.
Истината е, че общественото напрежение е изключително сериозно. Когато говорихме за малките доставчици, включително и на Министерския съвет, основно е малките производители по места да станат доставчици. Да, те трябва да направят някаква инвестиция. Когато е за млякото, трябва да има пакетиране. Когато е за плодовете и зеленчуците, там има опаковка, допълнителни разходи и така нататък.
При последното кандидатстване резултатът, който се получи, е 67% директно на производители (за млякото аз мисля, че е малко по-голям), 63:37 – 63% на производители, 37% на търговци или доставчици, като това съотношение се промени от близо 9:91. Тогава доставчиците търговци бяха преобладаващите.
В „Плодовете и зеленчуците“ това съотношение в момента е някъде 50:50, защото някои от търговците се регистрират като производители, използвайки слабости във възможността да се регистрират. Сега те имат проблеми с Фонд „Земеделие“ и с другите. Тук картината се изкриви малко.
Промяната, която се налага, е по най-различни причини. Първо, контролните функции на Агенцията по храните никой по никакъв начин не ги игнорира, точно обратното, те си остават контролиращ орган по качеството на продуктите.
Производителите в частта на млякото, при положение че Наредбата ясно казва, че млечните продукти – сирене, кашкавал, кисело мляко – трябва да са по БДС, означава, че те могат да бъдат само на български производители. И респективно прясното мляко – там няма БДС, но доставчикът няма да кара млякото от другаде.
Ясно е, че млечните продукти няма как да не се взимат от български производители. Конкуренцията е между производители.
По отношение на плодовете. Изискването за плодовете е всеки доставчик да има минимум една трета от плодовете или зеленчуците българско производство. Да, това трудно се контролира. Имаме над 3500 училища. Нарасна бройката на ученици и деца в детските градини на над 400 000, към 450 000, които реално се ползват от подобни доставки.
Наредбата, която в момента е качена, дава възможности. Тя имаше слабости – крива наредба, не я обичам, ако можех, щях да я дам на министъра на образованието, но има европейско финансиране, което трябва да минава през Фонд „Земеделие“. Те имат възможност да се откажат от доставчика, ако достовя некачествена стока, ако не спазва графика, ако не прави ротация съгласно изискванията да има веднъж месечно мляко или да има въртене на продуктите и така нататък. Има училища, които се отказаха, защото не им харесва доставчикът. Това е слабостта. Служебен избор. Фонд „Земеделие“ прави служебен избор, защото училищата приложиха по някакъв свой ред критериите и накрая служебният избор беше над 50%. Това нагнети допълнително напрежение. Ние в момента не можем да прекратим индивидуалните административни актове за одобрени производители, издадени от директора на фонд „Земеделие“. Ако един доставчик в сегашните за конкретно училище не спазва изискванията, директорът има право да поиска и да си открие процедура. Сигурно винаги ще има много недоволни. Истината е, че имаше политически акцент. Затова Министерството предложи тези корекции в наредбата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Воля“ не присъства.
От ГЕРБ, втори въпрос – госпожа Димова, заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА: Въпросът възникна при една от приемните ми със земеделските производители. Те ме информираха, че през 2018 г. са засети определени площи с фуражни картофи – „свински картофи“. Себестойността на тези картофи е много по-ниска от другите картофи, а получават еднаква подкрепа и субсидия. Въпросът ми е: предвижда ли се осъществяването на някакъв контрол с какви картофи ще бъдат засети определените площи? Не поражда ли опасност българските картофопроизводители да засаждат само фуражни или свински картофи във връзка с това, че те са с по-ниска себестойност и имат по-голяма субсидия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Частично отговорих на този въпрос. Предвидили сме допълнителни контроли по схемите за обвързано подпомагане, като преди това те са разделени на няколко схеми, така че да се доближим по реалната себестойност за отглеждане на съответната култура. Допълнителният контрол от страна на Държавен фонд „Земеделие“ и най-вече този на Агенцията по безопасност на храните следва да установи такова разминаване в културите и колко са засети такива фуражни картофи.
Искам да обърна внимание за схемите за директни плащания, по-скоро на обвързаното подпомагане. Базов принцип в директните плащания е в момента действащото европейско законодателство, че се плаща подпомагане за допустима площ. Реализацията от конкретно отглеждана култура е по решение на държавата членка и допълнителна нотификация. Субсидия по схемите за обвързано подпомагане не е получил нито един земеделски стопанин, който не обработва, не разполага, няма налична допустима за подпомагане площ. Това вече е допълнителен наш избор, който България е направила – по обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци да се търси реализация от тези схеми. Считам, че с предвидените контроли за 2019 г. ще се ограничат тези недобросъвестни земеделски производители.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Втори въпрос от БСП.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Моят въпрос е: докъде стигна Законът за розата, тъй като наближава моментът за изкупуване на рози? Миналата година хората бяха излъгани. Имаха голямо очакване от Закона за подпомагане, а то беше съвсем малко. Обсъждан ли е с розопроизводителите този закон до момента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Мина едномесечното обществено обсъждане на Закона за розата. Проведохме срещи с бранша. Получили сме техните становища. Коригирали сме текстове. Имахме да доизчистваме бележки по междуведомственото съгласуване на този закон. Считам, че съвсем скоро ще уточним и тези бележки и той ще бъде предложен на заседание на Министерския съвет. Силно се надявам преди кампанията да имаме закон.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Мислите ли, че до месец април, той ще бъде приет?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Едва ли мога да предвидя кога ще бъде приет. Казвам кога ще го предложим на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е риторичен въпрос към Вас. Зависи от консенсуса на опозицията, колеги.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Законът няма да реши темата с розобера. Той се опитва да създава ред в бъдещите отношения – какво да се засажда, какво да се гледа, защитаване правата на българското розово масло и така нататък.
Не съм съгласен с Вас за подпомагането. Производството на розов цвят, респективно преработката му, години наред беше много печеливша, рентабилна на база на разходите и така нататък.
Направихме анализ за разходите. Направихме анализ за подпомагането. Това, което дадохме като деминимис, по никакъв начин не е покривало част от загуба, а е било пак в надграждане на разликата между средната изкупна цена и себестойността.
Проблемите са други от гледна точка. Вече климатът се промени. Отново ще имаме цъфтеж, много активен, в много кратко време. Реколтата не беше толкова силна за лавандулата. В Добруджа се гледат големи количества лавандула. Приходите от етерично маслени култури вече надхвърлят над 200, достигат до 250 млн. лв., което означава, че България е лидер в износа за парфюмерийна, СПА и друга индустрия на подобни масла. Може би в един момент трябва да наградим този закон с раздел за останалите етерично маслени култури. Не можем да направим лицензионен режим за рафинерии. Трябва да се знае кои са рафинериите, кои са регистрирани, къде ги има. Тук основното на тези договори за розите е да се създадат възможности – какви рози да се гледат, защото се насадиха и рози, които са тежки, но некачествени, но понеже имаше възможности, се правеше. Идеята е да се създадат отношения между производители и изкупвачи. Истината е, че и тук имаме диспропорция. Диспропорция имаме в плодовете и в зеленчуците с преработката. Неслучайно утре ще имаме поредна среща със сектора за зеленчуците, вече с конкретни предложения да отворим Програма „Подпомагане на малки хладилни бази и бази за съхранение“. Кланиците са ни готови. Мандрите и другите са одобрени. Хубаво е да се опитаме да направим малки хладилни бази, така че организации на производители, когато се появят повече череши, да могат да си ги съхраняват и да постигат някаква цена и някакво съхранение. Защото там е най-голямата диспропорция – не толкова в преработката на животинската продукция, колкото в преработката на плодовете и най-вече частично на зеленчуците.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма въпрос от „Обединените патриоти“. ДПС – въпрос, заповядайте.
БИРХАН АБАЗОВ: Моят въпрос е свързан със Закона за поземлените отношения, собствеността и Закона за земята. Имам вътрешното усещане, че съгласно графика, който си гласувахме в парламента – до края на февруари да гледаме този закон, няма да можем да го гледаме. Може ли да дадете повече информация какво се случва с този закон? Докъде стигнаха обсъжданията? Дали ще можем да го гледаме до края на февруари, както беше първоначалният график?
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Имам същото вътрешно усещане. Получихме много становища в сроковете. Този закон беше надграден след първоначалният вариант, който беше представен на уважаемата комисия, с текстове, свързани със Закона за арендата и опазването на земеделското имущество.
Може би някои регулации са подразнили повече бранша. В момента анализираме становищата. Получихме някои крайни становища, че Законът не се подкрепя.
Истината е, че и в този закон има много интереси. От една страна има интереси, свързани със собственици на земеделски земи, други – на ползватели, трети – на арендатори. Много е труден балансът в това отношение. Този закон трябваше да окрупни всички законови актове, някои частични противоречия между тях, но не да правим революция в земеползването или собствеността. Собствеността е ясна.
В момента анализираме ситуацията с бележките. Притеснително е, че по-големите асоциации искат този закон да се разглежда по-подробно. Може би до другата седмица ще сме наясно с основните бележки. Ние вече водихме първи разговор с тях. Ще проведа втори разговор с тях на форума, който ще бъде в средата на другата седмицата. Не изключвам да поискаме малко удължаване. Трябва да постъпим разумно. Ще Ви държа в течение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Изчерпахме въпросите.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева

Стенограф:
Карамфил Матев