Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 54
На 27 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и мога да открия редовното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Днешното заседание следва да се проведе по предварително обявения дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред?
Ако няма, да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Това ще бъде дневният ред.
Уважаеми колеги, от Министерството на земеделието, храните и горите за представяне на Законопроекта и за дебата по единствената точка в дневния ред тук са: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; господин Атанас Кацарчев – началник на кабинета на министъра; госпожа Емилия Манолова – директор на дирекция „Анализи и стратегическо планиране“; господин Ваньо Славеев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“; господин Христо Рангелов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; и господин Цветомир Трифонов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; както и представител на Националната асоциация на зърнопроизводителите, които единствени са пожелали да присъстват на днешното заседание.
Преминаваме към единствената точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИ КЛИМАТИЧНИ СЪБИТИЯ, № 902-01-13.
Внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Уважаеми колеги, давам думата на представител на Министерството на земеделието, храните и горите за представяне на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Сигурен съм, че Вие сте запознати със Законопроекта, но аз накратко ще представя аргументите за внасянето му.
През последните години се наблюдават все по-екстремни прояви на неблагоприятни климатични явления и природни бедствия, в това число обилни валежи, горещи и студени вълни, градушки, наводнения, засушавания, ураганни ветрове, различни по характер сценарии, което е свързано с изменение на климата в България. За съжаление, прогнозите сочат, че тези събития в дългосрочен план няма да изчезнат, а ще зачестяват. Действащата в момента в страната национална система за противоградна защита обхваща районите с най-голяма интензивност на градобивните процеси и това е само около една трета от обработваемата земя в страната, която се финансира от държавния бюджет.
Няколко данни за дела на унищожените площи на незащитените срещу градушки райони – възлиза средно на около 53% годишно, като за периода 2014 – 2015 г. той е достигнал дори 75%. Зачестяването на неблагоприятните климатични явления и появата на градушки в райони, които до момента не са били засегнати, налагат и необходимостта от преосмисляне на обхвата и методите на осъществяване на защитата в страната, и с приемането на този законопроект ще се постигне една защита върху 100% от обработваемите земеделски земи в страната, като ще бъдат обхванати и урбанизираните територии, в които до момента е забранено да се стреля с тези ракети.
Освен това ще бъде доизградена и системата за наблюдение с разполагане на четири допълнителни радарни станции и ще бъде осъвременена материално-техническата база на съществуващите ракетни площадки и въвеждане на самолетен способ за борба с градушките и преразпределение на валежите. Тук вече освен тези ракети, с които досега се действаше, се предвижда и използване на авиация, което дава възможност да се покрият и урбанизираните територии, както и големи сектори, върху които има по една или друга причина забрана за стрелба с ракети. Разпространението на ракетната защита на територията на цялата страна освен това изисква и големи инвестиции.
Предвижда се също така градозащитата да се осъществява общо върху 90 милиона декара, от които 36,6 милиона декара обработваема земя с трайни насаждения и смесено ползване. Ракетният способ ще се прилага върху 22 милиона декара, в това число 12,8 милиона декара обработваема земя. За останалата територия ще бъде използван самолетният способ като защита.
В Законопроекта се предвижда също така създаване на държавно предприятие, което да управлява риска от неблагоприятните климатични събития в земеделието, като се предвижда органи на управление на това предприятие да бъдат министърът и управителен съвет. Новосъздаденото държавно предприятие ще бъде правоприемник на сега действащата Агенция за борба с градушките и дейностите по предприятието ще се осъществяват на основата на споделеното финансиране между държавата и земеделските стопани – това е новият момент тук.
В Законопроекта е предвидено ежегодните такси за превенция от неблагоприятни климатични събития да бъдат заплащани и от земеделските стопани. В схемата за плащането от кръга на задължените лица са изключени собствениците или ползвателите на пасища, мери и ливади. Средно годишно, казах, се опазва продукцията за около 90 млн. лв. при защитата на около една трета от обработваемата площ на страната, което е около 11 милиона декара. С приемането на Законопроекта се предвижда пълно покритие на защитата от градушки и защитената продукция да бъде на стойност около 300 млн. лв. Ефектът за държавата при въвеждането на споделеното финансиране на разходите за превенция и контрол ще се изразява в намаляване на средствата, които се предоставят от държавния бюджет, същевременно ще се постигне подобряване на устойчивостта в аграрния отрасъл. С ползите в разширяване обхвата на превенцията срещу градушките, които в момента са в обхвата на съществуващата ракетна защита, ще се постигне стабилизиране на доходите на производителите и ще се намали рискът от изоставянето на земеделските дейности. Чрез осигуряването пък на пълна радарна метеорологична информация ще са налични данни и за по-изчерпателна оценка на риска от настъпване на най-опасни и неблагоприятни климатични събития.
Проектът не съдържа разпоредби, които транспонират актове на Европейския съюз, поради което и не е приложена към него таблица за съответствие с Европейския съюз.
Това беше накратко. Тук са нашите колеги експертите, които могат да влязат и в детайли. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми колеги, има ли въпроси към вносителя по представения Законопроект?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Наистина бих искал да чуя първо становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите, тъй като знам, че е негативно и съм се запознал с него. Колегите не знам дали го знаят. Когато се приемат такива закони, хубаво е да се изчиства с потърпевшите на първо място – тези, които ще плащат. Доколкото ми е известно, имаше в началото едни други хора, които трябваше да плащат – това бяха застрахователите, защото това все пак намалява голяма част от риска. Незнайно защо те са изключени, а са останали само земеделците – първо.
Второ, допреди малко говорихте как ще се защити и урбанизираната част от територията на държавата от тези градушки, където се нанасят големи щети, разбира се, когато падне градушка, и върху материална база, и коли, и така нататък. Оказва се, че в тази държава за всичко трябва да плащат земеделците. Разбирам, че кравата, която не дава мляко, не се дои, а тази, която има какво да ѝ се издои, се издоява, но все пак ние сме Земеделска комисия и трябва да защитаваме интересите на земеделците. Това че някой си е направил грешните сметки, както обикновено, да се вземат едни 20 милиона и да ги управлява един човек, мога да дам примери в тази насока, но не е тема на този дебат.
Ще подскажа на колегите, това нещо, знаете, че няма да мине, както не минават последните щения на напън, които прави групата. Ще се наложи след съвсем кратко време да се връща този закон и да се преразглежда. Хубаво е да се вслушаме в думите на тези, които изкарват и работят в този сектор, в смисъл, които произвеждат и са земеделци, а не само на администрацията, която непрестанно иска да прибира едни пари от някъде.
Искам да дадем думата на Националната асоциация на зърнопроизводителите, да чуем тяхното становище и оттам насетне всеки от нас да си вземе, колкото му е възможно, разбира се, самостоятелно решение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Колежката, която е от Националната асоциация на зърнопроизводителите, има ли готовност да представи официалната позиция?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДРА ГИНЕВА: Здравейте!
Накратко ще Ви представя позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която счита, че така предложеният проект на нормативен акт съдържа съществени недостатъци, като припомняме и своите мотиви и забележки към проекта на системата за превенция. Липсват разписани гаранции за качественото изпълнение на дейността на държавното предприятие, в което ще бъде трансформирана сега действащата Изпълнителна агенция „Борба с градушките“. Независимо дали причините се дължат на обективна пречка, или пък волно или неволно на изпълнение на дейността на предприятието, водещо до поражение по земеделската продукция, съществуването на тези рискове налага определянето на начините и формите на обезщетение за претърпените щети.
Прилагането на два способа за осигуряване на противоградова защита с различно ниво на ефективност и безспорното предимство на ракетния метод въвеждат неравнопоставеност на районите в страната. По този начин в по-висока степен и със значително по-голяма успеваемост ще бъде защитена продукцията на земеделските стопани на териториите, на които се упражнява ракетният способ, а това само по себе си създава неравни условия за получаваната услуга. В реформирания модел на противоградовата система с разширяването на покритието на защитата следва да бъдат обхванати всички ползватели на услугата. В случая е заложена завишена годишна такса за превенция на земеделските стопани, но продължава да не е предвидено участието на общините и урбанизираните територии, които, като заинтересована страна, също следва да имат споделен принос при обезпечаване на тази дейност. Налице е сериозен дисбаланс в правата и задълженията на заинтересованите страни. Едновременно с това липса пропорционална представителност на заинтересованите страни в управителния орган на държавното предприятие.
С оглед на всичко изброено до тук, както и необоснованият финансов ангажимент, който се вменява единствено на земеделските производители, Националната асоциация на зърнопроизводителите призовава Законопроектът да бъде оттеглен и предложен в преработен вариант, като бъде направен анализ на разходите им. Следва да се подчертае, че градушките като опасно явление засягат не само аграрното производство, но причиняват и значителни материални загуби върху движимото и недвижимото имущество. От тази гледка точка проявленията на бедствието оказват съществено негативно въздействие и последици както върху стратегическия за националната икономика земеделски сектор, така също и за населението на страна. Поради това Националната асоциация на зърнопроизводителите отново категорично потвърждава принципната си подкрепа за ограничаване на вредните прояви на природно бедствие чрез разширяване на покритието и повишаване на ефективността на противоградовата защита в страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Министерството накрая ли ще отговаря? Накрая, добре.
Колеги, имате ли други въпроси или становища?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, господа от Министерството, колеги! Всичко това е много хубаво – в тези бели листове, които сте ни представили. Надявам се да сте го измислили. В продължение на думите на моя колега Сабанов, да не се случи така, че другата или по-другата седмица по висше разпореждане да го преработваме или оттегляме.
Бих искал да попитам някои конкретни неща. Знам, че в началото на месец февруари тази година или предната – Вие ще ме поправите, ако бъркам – имаше разговори, които се водеха в Министерството на земеделието с представители на застрахователния бранш. Мисля, че бяха на 6 – 8 февруари. Там те категорично казаха, че няма да участват и от тях да се инкасират суми и да споделят риска. Тогава Министерството, притиснато в ъгъла от това безпардонно държание, което направиха представителите на застрахователите, решиха, че земеделските производители са тези, от които могат да бъдат взети парите. В същото време самите застрахователи отчитат на гърба на земеделските производители печалби от десетки и стотици милиони левове, които изнасят към своите майки, тъй като всички знаем, че в България няма застрахователни дружества. Всички те са презастрахователни такива и печалбите се изнасят навън. Тоест, получавайки с едната ръка от Европа унизителните субсидии, ние отиваме към вземането на почти един лев от същите тези субсидии, за да можем да закърпим финансовата дупка в Закона и да бъде осъществена тази защита.
В тази връзка защо преговорите не се задълбочиха? Защо не се опита Министерството и самата държава да застави в крайна сметка тези застрахователи да седнете на масата на преговори, а още на първата среща с лека ръка се съгласи с техните щения и прехвърли финансовата отговорност и бреме върху земеделците? Много добре е известно на всички Вас как този процес се финансира и се случва в нормалните страни. Там застрахователят задължително участва в тази схема с финансови средства. Отделно от това земеделският производител в България не може да определи сам пред застрахователното дружество за колко да застрахова своята продукция и после му се изплащат едни унизителни обезщетения, които даже в някой момент не си струва да ходиш да ги търсиш. Те са толкова малки, че времето, което ще ти отнеме да се занимаваш с метровки, хвърлени по полето, да видиш колко са ти загубите, не си заслужава да ходиш въобще.
Другото, което искам да споделя с Вас – тук в чл. 8 пише, че управителният съвет на предприятието се състои от петима членове. Поне да бяхте написали, за да не дразните нас и земеделската общност, „представител (представители) на земеделските стопани“, а в чл. 8 категорично е записано: „представител на земеделските стопани“. Тоест в този управителен съвет ще има само един представител на този, който плаща.
Да Ви кажа честно, не съм виждал такова чудо – да ти вадят парите от джоба и в същото време да нямаш абсолютно никаква възможност да ги контролираш, защото с един човек като представител ти в този управителен съвет не можеш да направиш абсолютно нищо друго при тези пет.
Трима представители на Министерството?! Какво ще правят тези трима представители на Министерството? Ще взимат заплати ли? (Реплика.) Добре, няма да взимат заплати. Кои интереси ще защитават? Интересите на този, който дава парите, или интересите на началника си – министъра в това му качество, който го е назначил и утре може да го изхвърли от работа?! Как ще убедите мен и колегите, че давайки, изсипвайки няколко десетки милиона лева, които много скоро ще наберат тази цифра през годините, и ако говорим за цялата страна, накрая ще се говори за над 20 – 25 млн. лв. на база на тези площи, които са в СЕПП, защото ни е ясно, че и тази такса няма да остане – догодина ще искат от 0,75 да стане някаква друга. Значи, даваш парите, все едно да Ви дам пари във Вашия семеен бюджет и утре да ми кажеш: аз ще ги харча както си поискам, а ти ще стоиш на кранчето и само ще ми разписваш ордерите. Не е допустимо земеделската общност да няма ключово влияние при взимането на решенията за харчене на тези средства.
Ще завърша с това, което каза колегата Сабанов, но аз ще го завърша, защото той само го започна: да не се окаже като с мобилните екарисажи, че с част от парите, които ще бъдат събрани, човекът вече да си купува самолетите, с които трябва да се прави защитата. Парите да се изсипят конкретно в някой джоб, както се случи с екарисажите.
Нека внимателно да помислим. Всички виждате каква е обстановката в момента в страната. Да не се случи така, ще се изразя грубо, да бъде изхвърлен с шутове този закон и после да търсим обяснение и колегите от ГЕРБ да се червят какво станало и какво не станало. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли други въпроси?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър, колеги! Преждеговорившите колеги взеха отношение по доста от въпросите, които витаят във въздуха. Започвам така, защото според мен този законопроект вместо да отговаря на голяма част от въпросите, които витаят във въздуха, да получават отговор, възникват още повече въпроси. Нашето призвание тук е да намираме решения на проблемите, в частност в земеделието.
Едно е необходимо да се каже твърдо – че проблем наистина съществува. Колеги, проблем с опазването от градушки съществува от много години и този проблем в България не е решен по най-добрия начин. Казвам го много убедено и мога да вляза в много подробности не за друго, а защото три мандата съм отговарял за Агенцията и знам дейността ѝ. Ще се опитам да бъда по-глобален и по-принципен и след това ще вляза в детайлите.
Колегите от Министерството са се захванали с идея, която се опитва да намери начин, решение на съществуващия проблем, но, колеги, тук играта е много опасна. Първо, опасна е, защото трябва да сме изключително внимателни, когато оперираме и се разпореждаме с публичен ресурс. В случая дори става въпрос не за публичен ресурс, а за частен. Когато ще се разпорежда частен ресурс от държавно предприятие, трябва да сме изключително внимателни и изключително прецизно да разпишем текстовете. Това е много опасна игра, защото не говорим за харчене на публичен ресурс, който е чувствителен, говорим за още по-чувствителна тема, когато държавно предприятие ще харчи частен финансов ресурс. Всички, които са в тази зала, са убедени, че историята показа, че държавните предприятия като форма на управление съгласно Търговския закон не са една от най удачните форми. Знаете, държавните предприятия такива, каквито съществуват и сега, не показват едни от най-превъзходните финансови резултати и не решават по най-добрия начин задачите, за които са създадени, а ние се опитваме да решим задачата с такова държавно предприятие.
Несъмнено проблемът трябва да намери решение. Има проблем и той трябва да намери решение. Не мисля, че създаването на държавно предприятие е един от най-добрите начини да се намери решение на този проблем. Дори и този да е начинът, според мен, колеги, трябва да има една много дълга, много задълбочена и много прецизна дискусия на всички участници в процеса и след като елиминираме всички други възможни варианти, може би тогава да се стигне до такъв модел.
Не е тайна, че в света има различни други финансови модели при тези ситуации. Отварям една скоба, само загатвам – примерно в Щатите има застраховане на риска. На други места има задължително застраховане със задължително отчисляване от застраховането за такъв род нужди, който решава и двата въпроса. Решава въпроса за финансирането на структурата, която ще предпазва от градушки, и в същото време решава въпроса за обезщетенията, ако евентуално падне градушка. Във варианта, в който е предложен, идеално се решава събирането, кумулирането на пари за създаването на структурата, но никъде не се споменава, ако структурата евентуално не заработи и падне градушка, кой обезщетява. Да, ще кажете: да се оправят със застрахователите, но застрахователите ги няма в играта.
Продължавам. Освен финансовите модели, колеги, има различни други форми на защита от градушка, познати в света, освен самолетния, освен ракетния. Доколкото знам, този способ се ползва обикновено тук на Балканите и в бившите социалистически страни и нищо друго иновативно, така че и върху този въпрос трябва да се помисли. Не бива да се взема каквото и да е решение, без да имаме консолидация на значителна част от участниците в процеса.
Не знам какви дискусии са водени, какво обсъждане е водено, но да не се озовем в ситуацията, в която ще събираме пари, ще ги управляваме чрез държавно предприятие и в края на краищата практическият ефект от това мероприятие да е спорен, сиреч защитата да не е такава, каквато желаем.
Не знам какви икономически анализи са правени по досега действащия начин чрез Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, тоест ресурсът, който е отделян от държавата, доколко е бил ефективен и колко е изпълнявал задачите по опазване от градушки. Този модел, ако се мултиплицира и върху държавното предприятие със съмнителната ефективност на разходване на средства и съмнителната противоградова защита с не толкова висок процент, влизаме в една много опасна зона.
Това изказване го правя не че съм против намирането на решение на проблема, а по-скоро, колеги, да го отложим малко във времето, да продължим с дискусиите, в тях да участва и Комисията по земеделието, ако трябва, за да сме убедени всички ние, които седим тук, и всички, които ще участват в процеса, всички земеделски производители, че това е правилният начин и нашата страна избира този начин. По такава чувствителна тема, при която ще се харчи частен ресурс от държавно предприятие, личното ми мнение е, че не бива да се избързва. Много е парлива темата, много е чувствителна.
Сега навлизам и в малко детайли като въпроси, които виждам, че не намират място в предложения закон. Примерно първоначалната идея беше сумата да е по 0,50 лв. на декар, а сега е 0,75 лв. Мисля, че е заради това, че се отказаха застрахователите. Като не можахме да включим застрахователите, увеличихме сумата от 0,50 на 0,75 лв., за да ни излезе сметката.
Между другото, светът познава и още една схема, която преди малко забравих. Това е застрахователният пул, в който участват и самите застрахователи, а ние скандализирахме ситуацията – скочиха всички застрахователи, не приеха идеята, и ето, в резултат на което се оказа, че всичкия ресурс трябва да събираме единствено и само от земеделските производители, а всички земеделци плащат еднаква такса. Това не знам защо и как е измислено? Има земеделци, които имат 100 лв. вложения на декар, има земеделци, които имат 3 хил. лв. вложения на декар, съответно и 100 лв. приходи от декар, и съответно 3 хил. лв. приходи от декар, а плащат еднакво. Ако аз съм си направил противоградова мрежа, ограда над моята овощна градина, пак ли трябва да плащам? Оранжеристите трябва ли да плащат? Тези с фотоволтиките трябва ли да плащат? (Реплика.) Примерно. Защото оранжериите са земеделска земя и тъй като са малки на площ и не влизат в СЕПП, те какво правят? Най големият вой идва от тях, защото имат огромни капиталовложения на единица площ – малка.
В края на краищата осигуряваме сто на сто покритие, включително и в урбанизираните територии, а парите ги събираме само от фермерите. Иначе преведено – означава ли това, че селяните плащат за защитата от град на гражданите? Това са детайли, подробности, които, като прочетох Законопроекта, видях, че не намират отговор. Пó съм склонен да дискутираме върху първите неща, които говорих, принципните.
Молбата ми е към вносителите и въобще към Комисията, това нещо да го прецизираме, да отделим повече внимание, повече време, защото, извинявайте, буквално онзи ден е прието на Министерски съвет и днес се внася в Комисията по земеделието, след една седмица ще се внесе на първо, второ четене. След като сбъркаме, да не стане така, че пак да преправяме Закона, както много често ни се налага напоследък, а този закон не прилича на нито един от другите, за които говорим. Не може силово и административно, със закон, да взимаме пари от хората, да се разпореждаме с тях под формата на държавно предприятие и да не отговаряме на множеството въпроси, които възникват. Така, като смятам, като знам колко са площите по СЕПП и тарифата, която е дадена, извинявайте, но ще се съберат едни 15 – 20 милиона – това само от страна на фермерите. И държавата, ако внесе 15 – 20 милиона, са фифти-фифти, но в Управителния съвет имаме четирима представители на държавата и само един на земеделците. Ред такива щекотливи теми има. Личното ми мнение е, че трябва прецизно да се огледат и след това да се предложат, за да не сбъркаме и да направим по-голям проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли към вносителя?
Ако няма, министърът да каже кой ще отговори на поставените теми?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Господин Кацарчев ще отговори. Само две-три думи и от мен.
Искам да изкажа несъгласие с някои от тезите, че това е някакъв уникален случай. Тук не говорим за вземане на пари от собствениците, а говорим за споделена отговорност с държавата. Такива форми съществуват и в животновъдството. Примерно в Германия имат „тир зойхен касе“ и там има споделена отговорност фифти-фифти – петдесет на петдесет държавата и стопаните. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Не, не, говорим като принцип. Значи принципът го има и той… (Реплика от народния представител Бюрхан Абазов.) Така е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, много Ви моля! Изчакайте заместник-министъра, ще отговори по всичко. Който иска реплика, ще я направи, води се стенограма. Госпожата кого да записва, един през друг говорим. Нека да има поредност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: И там в Управителния съвет, в зависимост… Защото примерно в западните държави, където асоциациите са по силни, там техният принос е по-голям и затова те са доминиращи в Управителния съвет, но където са си по равно, също водеща роля има министерството и е нормално, защото то има и разпоредителните функции да комуникира и с другите ведомства.
За другите въпроси ще дам думата на колегата Кацарчев.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че повече от година правихме проучване, включително в Европейския съюз. Обиколихме доста държави като практика.
Практиката в Европейския съюз по отношение на градозащитата е следната. Държавата отделя нула лева за градозащита. Градозащитата е изцяло грижа на земеделския стопанин. Ако земеделският стопанин няма риск застраховки в Европейския съюз, той не получава и едно евро субсидия.
При нас самата ситуация е по-различна като историческо наслагване във времето. Нито имаме 100% земеделци, които са самоорганизирани за градозащита, нито имаме условието субсидии да получават само тези, които са застраховани като продукция, от една страна.
От друга страна, понеже си говорихме за това как да се структурира цялата система, държавата отделя определен ресурс. За да се покрие територията на страната, трябва да имаме ангажираност. Както знаете, в тригодишните прогнози няма достатъчно ресурс за всички дейности, които се изисква да бъдат извършвани с цел превенция на климатични промени.
Между другото, Законопроектът тръгна за Министерския съвет, след като направихме социологическо проучване относно настроенията на земеделците по групи стопанства – не го взех със себе си, но ще имам ангажимента да го представим в Земеделската комисия, където над две трети от земеделците са съгласни да предоставят ресурс. Това проучване ще Ви бъде предоставено. То е представително проучване, извършено от социологическа агенция.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Коя?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще го дадем и ще го видите.
Това са основните принципни положения, от които тръгнахме.
В момента по отношение на застрахователния пул. Имахме посещение в Австрия, където е един от най-големите застрахователни пулове. Последният им офис е открит в Румъния преди една година, казаха, че всеки момент очакват да стъпят и на територията на България. Българските застрахователни компании, за съжаление, не застраховат, или не искат да изплащат обезщетение при застраховане по отношение – говоря за регистрираните на територията на страната – настъпили щети или вреди.
Знаете, че в земеделието и в Министерството, и в ДФЗ има програма, която отделя годишно милион и половина до 2 млн. лв. за плащане на премиите по застраховките. Сумата не нараства всяка година, защото не се сключват застраховки. Тоест застрахователните компании не се ангажират дори със застраховането, а не да се ангажират с нещо друго. Разговорите не бяха два в Министерството, а са една година със застрахователните компании по отношение на техния ангажимент към земеделците, но, от една страна, те не застраховат, от друга страна – не искат и да плащат, тъй като не застраховат. Ситуацията е тази при нас, засега.
Сега ще започна да отговарям по всяко едно от нещата.
По отношение на Управителния съвет. Нашето предложение е направено така, по простата причина че все пак държавата носи отговорността за управлението на ресурса под каквато и да било форма. В другия случай, ако земеделците сами се конструират във формата на кооперация, търговско дружество или каквото и да било, те могат да осъществяват тази дейност без помощта на държавата. Могат да си нотифицират и държавна помощ. Ако я нотифицират, държавата да им предостави ресурс. Към момента нямаме такава форма. Никой не пречи на частното сдружаване, няма такава забрана, нито някой ще забрани изграждането на площадка, но това не се случва. Тоест, от една страна, какво имаме? Нямаме желание да го извършим като частни лица. Държавата поема ангажимент да извършва нещо, но в същото време не сме съгласни. Не знаем какво искаме точно, но по социологически проучвания искаме да има градозащита. Как да стане това?! Това става нонсенс – искам, но не знам какво искам, да не съм аз, да е някой друг. Беше доста тежко, докато намерим някакъв баланс.
Не казвам, че това е перфектен законопроект, защото е първото нещо, което се прави. Ако имаше нещо написано, върху което да стъпим, има някаква история, да. Със сигурност има грешки, които вследствие на дискусиите могат да бъдат поправени.
Първи се изказаха от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Вие пуснали ли сте такова становище, защото нямам? (Реплика от Александра Гинева.) Да, ние не сме го виждали. Но в това, което говорихме с Вас тогава, нямаше такова нещо – това е за протокола. Защото водихме много срещи, включително с НАЗ.
По отношение на това дали Законопроектът е опасен като игра, господин Абазов. Не е опасен, ако има настроение това да се случва. Опасно е от гледна точка на политиката, но не по отношение на икономиката. Де факто градозащитата гарантира икономиката. Знаете всяка година какво се случва – събитията стават все по чести и все по-резки, и те са точно на границите, където свършва градозащитата. Там се изсипва цялата градушка, и там нямаме защита.
След това държавата какво прави? С отделен фонд компенсира земеделците за нанесените щети, тоест харчим още пари. Вместо да отидат за превенция, което е в пъти по-малко, те отиват за обезщетение, което е в пъти повече. Тоест това вече е чисто политическо решение, но по отношение на ефективност и ефикасност на инвестираните пари. Кое е по-добре – да влагаме в превенция, или след това да изплащаме обезщетения на земеделците? (Реплика.)
Да, и ние плащаме само за 100% унищожени площи. Ако пък не е застрахован, там вече става съвсем друга системата. (Реплика.)
Не, има нещо, защото всяка година плащаме доста милиони. (Реплика от народния представител Йордан Апостолов.) Да, но тук застрахователите вече е отделна тема.
Държавното предприятие като форма. Защо се тръгна към държавно предприятие? Вследствие на доста тежки продължителни разговори – месечни – с Министерството на финансите се стигна до този тип форма. В обратния случай, ако това не е тип търговско дружество, регистрирано по Търговския закон, бюджетът би прибирал парите всяка година, ако има такива остатъци в съответната структура, което не може да гарантира на структурата следващата година по какъв начин ще гарантира осъществяването на съответната дейност. Де факто държавното предприятие гарантира, че сумите, които се събират единствено и само с тази цел, ако годината е добра и няма процеси, те ще останат за същата дейност следващата година.
За пример. В последните години честота на засилените процеси е седемгодишна. В последните години тя става на четири години, това се вижда и по броя на изстреляните ракети, така че събитията и самите градоносни процеси почват да зачестяват. Имахме една приложена в презентацията прогноза на един от швейцарските институти, там също се вижда какво се случва.
Застрахователните пулове. В Австрия показаха седем фирми, които са направили такъв застрахователен пул. Изрично казаха, че те не се занимават и няма да се занимават с градобитна система. Казаха, че това е работа на самия земеделски стопанин. Тяхната работа е единствено да застраховат реколтата, така че застрахователите по принцип в Европа не искат да се занимават с това нещо. Затова при нас също е трудно, защото това са същите собственици на същите компании, само че в Европа. (Реплика.)
Да, но трябва да намерим решение. Тоест ние трябва да изберем между двата елемента – да търсим начин да защитим територията, като намерим взаимноприемлива, изгодна форма за двете страни, или просто оставяме нещата, както са в момента.
В момента са открити 63 площадки, назначаваме още 200 човека. Както знаете, бюджетът на Министерството на земеделието – госпожа Танева знае прекрасно – е хубав, трудно намираме пари за заплати. Опитваме се по всякакъв начин да гарантираме развитието на противоградните системи, защото това е много важно по отношение не само на самия земеделец, но и за икономиката на държавата. Това са работни места, приходи, печалби, инвестиции, какво ли не още.
Да, винаги ще има засегната страна. Да, няма да бъде тотално 100% справедливо за всички. Това е ясно, защото никога не съществува такова нещо, единствено в идеалния свят, но трябва да се намери балансът между интересите на различните групи.
Ако съм изпуснал нещо, моля за извинение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Кацарчев.
Господин Сабанов – реплика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Господин Кацарчев, не знам дали си давате сметка, че тук сме политически лица, в смисъл правили сме запитвания нееднократно. Много добре знаем как се правят запитванията и когато искаш да получиш един отговор, задаваш поредица от въпроси, заради които получаваш тези две трети съгласни. Не знам, да не са повече от две трети от земеделските стопани в НАЗ. Те са „против“, а във Вашето изследване две трети са „за”. Разбира се, че ако запитате един земеделец дали иска да има градозащита, естествено, че ще каже „да“. Даже със 100%, малко проценти са Ви дали. Явно не сте го питали: трябва ли да дава пари, или това като девети въпрос сте го задали. Много са важни тези неща и моля Ви не се опитвайте тук…
Толкова избори сме правили, толкова проучвания са минали през нас, че е смешно да се опитвате по такъв елементарен начин да ни манипулирате тук. Правили сме проучвания, всички са съгласни. Ами всички тези, където са съгласни, кажете на този, който е правил проучването, да извади от тези всички, където ги е питал. Представително проучване – хиляда човека максимум. Не знам дали сте правили представителна извадка. (Реплика от Атанас Кацарчев.)
Хиляда човека на колко земеделци в държавата? (Реплика от Атанас Кацарчев.)
Така, колко е Вашата представителна извадка? Николко. От сто хиляди – хиляда. (Реплики.)
Ама представителна извадка е хиляда човека. Колко сте правили? Аз съм правил поне пет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Сабанов, да не говорим за нещо, което не сте чели. Те казаха, че ще представят изследването, ще го прочетете и ще видите.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Някой ден, да. Но ние днес трябва да гласуваме, нали така?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Като свършите, като слушам тук дебата, ще предложа няколко решения. Ние не можем да оттеглим Законопроекта, защото не сме вносители.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Можем да го отхвърлим и ще го внесат наново. Те върнаха един (реплика от председателя Десислава Танева), тоест спряха движението по един законопроект.
Нали нямаше да се прекъсваме, защото има стенограма? (Реплика от председателя Десислава Танева.)
Спряхме Закона за поземлените отношения, защото сега има избори, нали? (Реплика от председателя Десислава Танева.)
Не, знам, но не се работи в Министерството по този закон, защото има избори, сега да не се разбутват. Това е същото, даже да не казвам по-голямо какво е от това, което спряха да не се работи в Министерството, да не събираме негативи. Без пълен консенсус, особено от страна на тези, които плащат, е безумие да се вкарва това нещо в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, Вие ще вземете ли реплика на отговорите, които получихте, защото трябва да видим какво ще правим?
БЮРХАН АБАЗОВ: Да. Благодаря за отговорите на господин Кацарчев, но 80% от неговото изказване беше да опише проблема. Затова в началото на моето изказване казах, че проблем има, съществува и всички сме наясно с него. Окей, така е, факт е, господин Кацарчев, има проблем. Тук по-скоро идеята е да намерим решение на проблема, и то такова решение, което консолидира по-голямата част от участниците в процеса. В процеса ще участват 60 – 70 – 80 хиляди земеделски стопани, поне толкова са тези, които са в СЕПП. От тях ще се събере един ресурс от порядъка на 15 – 20 милиона.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: 20,8 – има го в Доклада.
БЮРХАН АБАЗОВ: Не, аз смятам за себе си.
Първо, ако държавата участва със същия ресурс при споделената отговорност. Споделена е отговорността, когато събираме парите, но когато ги харчим, ги харчи само държавата. Само държавното предприятие харчи парите, то организира обществените поръчки. Не искам да се връщам назад във времето под какво съмнение са обществените поръчки в Агенцията по градушките при закупуване на ракетите. Ето това ще породи проблем. Ето затова казвам – нещата трябва да се обмислят много прецизно, за да се убедят хората, които ще участват в процеса, че парите им ще се разходват прозрачно, а не така, както показва историята.
Пак повтарям, при равностойно участие като паричен ресурс, участието на едната страна е една четвърт спрямо другата. Да, примера, който давате в Германия, в Австрия, сигурно е така, но, колега, там не е държавно предприятие. Там е друга форма на управление, в която влизат и тези, които дават парите.
Не получих отговор на другото. Вие казвате, че това е цената за доставка на услугата. Добре, окей, нека държавата да финансира системата, да изгради системата, и когато предостави услугата „предпазване от градушки“, тогава да събира таксата. Сега става така, че почваме да събираме таксата от хората, преди да сме доставили услугата.
ГЕОРГИ СТАНКОВ: Не е така.
БЮРХАН АБАЗОВ: Как да не е така?
ГЕОРГИ СТАНКОВ: Не е така. (Реплика от председателя Десислава Танева.)
БЮРХАН АБАЗОВ: Ама не го чета, затова… (Реплика.)
Не го чета. Ако съм пропуснал, извинявайте.
Хубаво, в Закона е описан вариантът за създаване на държавно предприятие. Светът познава и други начини. Защо примерно в Закона не запишем една глава, един дял, в който да дадем възможност и на частни земеделски производители, обединени по някакъв начин – териториален, да имат възможност да си изградят системите – говоря за локални системи – било с тяхно финансиране или европейско, или на Световната банка, или наше национално. Просто да разпишем и другия вариант, защото такъв вариант има по света. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли други въпроси или предложения?
Тогава давам думата на себе си.
Уважаеми колеги, първо искам да отговоря на Вашите предложения – просто разсъждавам в момента – че този законопроект трябва да бъде оттеглен по една или друга причина, която всеки от Вас подробно защити.
Според мен това предложение няма как да го гласуваме по процедурата. Ние имаме няколко варианта по процедура в момента, тъй като Законопроектът е влязъл от Министерския съвет.
Първо, да отхвърлим Законопроекта с гласуване, което направим в момента, после влезе в пленарната зала и се постигне същият резултат, и той спира работата по Законопроекта.
Вторият вариант е да направим отлагане на гласуването, да направим втора комисия, на която всеки от Вас или да изиска допълнителна информация от Министерството, която в момента смятате, че Ви липсва, за да вземете решение, както и самите Вие да дадете конкретни предложения и Законопроектът да продължи развитието си със съответните промени между първо и второ четене, така както е практиката.
Ще се изкажа по отношение на Законопроекта.
Първо по отношение на необходимостта от такъв законопроект или, както го казаха колегите от Министерството, а и част от Вас, намиране на решение на проблем с назряла обществена необходимост. За мен това е безспорно.
Аз не съм чела социологическото изследване, което са правили в Министерството на земеделието, храните и горите. Те могат да го предоставят. Дори ще помоля още днес, ще го пратим по пощите на колегите, да си го представят. Но от всичко, което излиза в публичното пространство от различни земеделски производители, според мен е очевадно и ясно, че има такава обществена необходимост – държавата да намери форма, по която да защити земеделските стопани от все по-честите явления, които водят на практика до унищожаване на продукция и до финансови загуби на земеделските производители. Това е изключително наболяло в районите, в които се отглеждат плодове и зеленчуци. Могат да го кажат всички колеги, които са от подобни избирателни райони. Аз съм от такъв например, колегата Станков е от такъв. Там наистина има крещяща необходимост и хората имат съгласие принципно да си плащат, но държавата да се погрижи за намаляване на тези щети. Същото е от Бургас, от Карнобат, където районът е такъв и където земеделски производители са в нашия район по срещи, които правим. Това е безусловно и аз го казвам от първо лице единствено число, понеже съм общувала с такива хора, и общувам.
По отношение на становищата на асоциациите и по принцип на становищата. Този законопроект, както се каза, мисля, че Министерството го работи от една година, заедно с браншовите организации. Второ, в процеса на публично обсъждане на сайта strategy.bg има постъпили становища и те са видни, както и тяхното отразяване в материалите, които са изпратени по дневния ред. Становището на НАЗ-а също го има и в крайна сметка то приключва с принципна подкрепа за намиране на такова решение. Така че ние в никакъв случай нямаме отказ, такива са и публичните изяви досега. Не можем за пет минути, затова че има някаква промяна в нюанса, да правим генерални изводи.
Специално моето лично мнение по отношение на съгласието и готовността на земеделските производители да си плащат за услуга, бих използвала кампанията сега за подаване на заявления за подпомагане, където става най-лесно – с един анкетен формуляр всеки земеделец да си каже какви са неговите искания. Аз мога да Ви кажа, че в моя район 85% ще искат подобна форма. Категорично! (Реплика.) Да, просто ние имаме най-малко зърнени култури.
Въпросът е много елементарен. (Реплика от народния представител Георги Станков.) И в тази анкета да го няма, за мен е ясно, че има такава зрялост…
Станков, моля те, да се изслушваме.
…по отношение на това, земеделският производител да си плати съответна такса, да получи тази защита. Защото в България вече големите стопани си изградиха собствени локални такива противоградови защити, но това са стопани с овощни градини около 1000 дка. Колко са те? Аз мога да ги кажа за моя край и съседните, тъй като ние сме една общност и се познаваме. Имаме изградени четири такива локални защити. Въпреки това тези големи земеделци са съгласни на този модел, защото въпросът е принципен, той касае после обществените отношения по търговията и прочее. Пак казвам, става въпрос за трайните насаждения, каквито са в моя край, и зеленчуците. Изградени локални системи вече има. Въпросът е финансовата възможност на земеделските производители сами да изградят такива.
По отношение на формите в различните страни, които осъществяват тази противоградова защита. Между другото, тук в анализа към Законопроекта хората са описали подробно какъв е опитът в другите страни. Държавно предприятие точно такова няма, защото законодателството в страните е такова, и на две можем да разделим всичко. В развитите демокрации, където пазарният принцип в исторически план никога не е прекъсвал, това са частни сдружения на земеделски стопани и застрахователи, които го правят на пазарен принцип. В страни, в които е имало по 50 години национализация и режими, формата е смесена, като държавата участва в изграждането на такива предприятия, но има споделена отговорност. Това е нормално – в България земеделското производство няма ресурса, в който само може да изгради такава защита.
Според мен принципно за такъв законопроект няма колебание в общността като необходимост и като искане, оттам насетне продължаваме към детайла. Тук, в детайла, трябва да се поработи. Защо? Земеделският производител ще плаща такса. Той какво получава срещу това? Превенция на градобитните процеси. Но, тъй като невинаги може – и напротив, то си има статистика – да се получи 100% защита, той трябва да има право на обезщетение, когато има унищожена продукция, а това става винаги с помощта на застрахователите, няма друг принцип просто в света измислен. В тази посока трябва да се подобри представеният ни Законопроект, защото в момента формата какво показва? Събираме таксите, за да съберем стойността за повечето разходи относно ракетите и вероятно това, което е необходимо за самолетите за съответните дейности. Много ясно е казано в Законопроекта на какво. Даже много добре е ясно следното: освен че държавата изгражда всичко със собствен ресурс, тя после участва споделено и във финансирането на дейността на тази противоградова защита чрез регламентирана държавна помощ, която ще се нотифицира. Много точно това е описано.
Да, за което, между другото, адмирации мога да кажа, защото това се прилага само в една-две държави. Другаде няма такава държавна помощ и земеделците сами, само с техни вноски, го правят. Но тук трябва да доразработим темата със застраховането, защото земеделският производител срещу таксата, освен превенция, трябва да получи обезщетение, когато има щета. Това може да го направи само застраховател, и трябва да се намери формата за това.
По отношение на другите теми, всичко е въпрос вече на детайла по отношение на органа за управление. Държавното предприятие изрично е написало, че няма да формира печалба. Изрично в решенията може да се опише по отношение на съмненията за процедурите за ракети как се вземат тези решения, с какво мнозинство. Има други форми на защита. Но в крайна сметка важна е концепцията – отиваме ли на намиране на някакво решение за този проблем, който съгласно прогнозите за климата ще става все по-голям. Науката казва едно за ефективността на самолетния способ, тук има становища, които казват точно обратното. Ние не можем на всяко становище, което стъпва на това, че някой си мисли така, да смятаме, че е така. В крайна сметка трябва да стъпим на научно обосновани доказателства, факти, история. Този способ работи в много страни, включително и за извалявания.
Според мен, вземайки практиката от страни, където тези процеси са развити – там да се предизвикват извалявания като превенция срещу засушаванията, не можем затова, че някой казал, трети мислил, да спираме проект, който би донесъл на българското земеделие много ползи в аспекта на много променения климат и перспективата за промяната му. Затова да тушираме емоциите и да приемем едно от тези три решения.
Аз мога да подложа сега Законопроекта на гласуване на първо четене в принцип и цяло, защото първото четене е това, то не е детайлът. После да дадем максималния срок, него можем да го забавим, колкото си искаме, и Министерството да се ангажира, с членовете на Комисията, които проявяват интерес, със заинтересованите организации да подобрят детайлите, които да бъдат дописани между първо и второ четене. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Сабанов, това е друг въпрос. Може да си го зададеш. Говоря, че в момента сме в ситуация и Ви предлагам варианти.
Другият вариант е сега да не подлагаме на гласуване Законопроекта, а да свикаме друга комисия следващата седмица със същата тема, с представяне на допълнения, които Вие изисквате.
Това са двата варианта. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Това вече всеки ще си го реши. Отхвърлянето означава спирането и започването отново, в същото време се изграждат площадки, това е истина също така. (Реплика.)
Да, лошо няма, но в крайна сметка площадката, ако няма осигурен ресурс по съответния ред за работа, ще си остане площадка. (Реплики.)
БЮРХАН АБАЗОВ: Който е обещал, изгражда. (Реплика от народния представител Йордан Апостолов.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така.
Не е вярно, не съм казала такова нещо, Апостолов. Точно обратното казах.
Колеги, аз предложих два варианта на решение.
БЮРХАН АБАЗОВ: Където са обещани, се изграждат.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От групите се изкажете какво искате, ако искате отлагане. (Реплика от народния представител Бюрхан Абазов.)
Ако искате отлагане, другата седмица направо обявявам нова комисия, като Министерството да представи данни, които Вие искате допълнително. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Тези палачинки, които ги правите, ние не ги правим. Никога не сме ги правили, не мислим да ги правим. Това, че Вие ставате смешни в нечии очи, ние няма да го правим, и ако трябва, ще гласуваме против Законопроекта, докато не се изчистят детайлите. Една година не могат да се разберат с Националната асоциация на зърнопроизводителите. Една година с НАЗ-а не са се разбрали! С кого да се разберат? Със застрахователите клекнаха, защото застрахователите чукат по главата и казват „Я бягай от там!“. Ама понеже земеделците – селяни хора, дай на техния врат всичко да сложим. Това няма да остане така.
Нали знаете, че консенсус така или иначе – остави ДПС – между Вас и нас няма консенсус. Знаете какво се случва много добре. Дайте или да го отложим за другата седмица, да се разберат. Няма какво да се разбират всъщност, защото първото четене влиза във вида, в който е. Трябваше да са се разбрали досега. Така че винаги е хубаво Министерството да си прави сметка, когато внася в Министерския съвет нещо. Няма да е за първи път, разбира се, да го върнем. Случвало се е и преди да събаряме на първо четене. Първият законопроект се случи още 2017 г. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, предлагам в духа на консенсус, за да не тръгваме с математически резултати да приемаме Законопроекта, да не го подложа на гласуване на първо четене. Ако го подложа сега, той ще се приеме и ще чака ред за Народното събрание, а по принцип следва да намерим решение.
Предлагам да не гласуваме Законопроекта днес и да обявим комисия за следващата седмица по същото време, в 14,30 ч., заедно с неправителствените организации, които ги касае темата, защото тук виждам само НАЗ-а, никой друг. Министерството да организира заинтересованите лица, с необходимите материали, така че да се опита да убеди народните представители да гласуват, и ще го подложим на гласуване. То е за първо четене в крайна сметка.
Гласуваме предложението, което направих аз – заседание другата седмица, в което да продължи дебатът. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Да, другата седмица да продължим заседанието по Законопроекта – сряда, 14,30 ч.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Закривам заседанието.
(Закрито 16,07 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева
Стенограф:
Валентина Меченова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 54
На 27 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и мога да открия редовното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Днешното заседание следва да се проведе по предварително обявения дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред?
Ако няма, да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Това ще бъде дневният ред.
Уважаеми колеги, от Министерството на земеделието, храните и горите за представяне на Законопроекта и за дебата по единствената точка в дневния ред тук са: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; господин Атанас Кацарчев – началник на кабинета на министъра; госпожа Емилия Манолова – директор на дирекция „Анализи и стратегическо планиране“; господин Ваньо Славеев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“; господин Христо Рангелов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; и господин Цветомир Трифонов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; както и представител на Националната асоциация на зърнопроизводителите, които единствени са пожелали да присъстват на днешното заседание.
Преминаваме към единствената точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИ КЛИМАТИЧНИ СЪБИТИЯ, № 902-01-13.
Внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Уважаеми колеги, давам думата на представител на Министерството на земеделието, храните и горите за представяне на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Сигурен съм, че Вие сте запознати със Законопроекта, но аз накратко ще представя аргументите за внасянето му.
През последните години се наблюдават все по-екстремни прояви на неблагоприятни климатични явления и природни бедствия, в това число обилни валежи, горещи и студени вълни, градушки, наводнения, засушавания, ураганни ветрове, различни по характер сценарии, което е свързано с изменение на климата в България. За съжаление, прогнозите сочат, че тези събития в дългосрочен план няма да изчезнат, а ще зачестяват. Действащата в момента в страната национална система за противоградна защита обхваща районите с най-голяма интензивност на градобивните процеси и това е само около една трета от обработваемата земя в страната, която се финансира от държавния бюджет.
Няколко данни за дела на унищожените площи на незащитените срещу градушки райони – възлиза средно на около 53% годишно, като за периода 2014 – 2015 г. той е достигнал дори 75%. Зачестяването на неблагоприятните климатични явления и появата на градушки в райони, които до момента не са били засегнати, налагат и необходимостта от преосмисляне на обхвата и методите на осъществяване на защитата в страната, и с приемането на този законопроект ще се постигне една защита върху 100% от обработваемите земеделски земи в страната, като ще бъдат обхванати и урбанизираните територии, в които до момента е забранено да се стреля с тези ракети.
Освен това ще бъде доизградена и системата за наблюдение с разполагане на четири допълнителни радарни станции и ще бъде осъвременена материално-техническата база на съществуващите ракетни площадки и въвеждане на самолетен способ за борба с градушките и преразпределение на валежите. Тук вече освен тези ракети, с които досега се действаше, се предвижда и използване на авиация, което дава възможност да се покрият и урбанизираните територии, както и големи сектори, върху които има по една или друга причина забрана за стрелба с ракети. Разпространението на ракетната защита на територията на цялата страна освен това изисква и големи инвестиции.
Предвижда се също така градозащитата да се осъществява общо върху 90 милиона декара, от които 36,6 милиона декара обработваема земя с трайни насаждения и смесено ползване. Ракетният способ ще се прилага върху 22 милиона декара, в това число 12,8 милиона декара обработваема земя. За останалата територия ще бъде използван самолетният способ като защита.
В Законопроекта се предвижда също така създаване на държавно предприятие, което да управлява риска от неблагоприятните климатични събития в земеделието, като се предвижда органи на управление на това предприятие да бъдат министърът и управителен съвет. Новосъздаденото държавно предприятие ще бъде правоприемник на сега действащата Агенция за борба с градушките и дейностите по предприятието ще се осъществяват на основата на споделеното финансиране между държавата и земеделските стопани – това е новият момент тук.
В Законопроекта е предвидено ежегодните такси за превенция от неблагоприятни климатични събития да бъдат заплащани и от земеделските стопани. В схемата за плащането от кръга на задължените лица са изключени собствениците или ползвателите на пасища, мери и ливади. Средно годишно, казах, се опазва продукцията за около 90 млн. лв. при защитата на около една трета от обработваемата площ на страната, което е около 11 милиона декара. С приемането на Законопроекта се предвижда пълно покритие на защитата от градушки и защитената продукция да бъде на стойност около 300 млн. лв. Ефектът за държавата при въвеждането на споделеното финансиране на разходите за превенция и контрол ще се изразява в намаляване на средствата, които се предоставят от държавния бюджет, същевременно ще се постигне подобряване на устойчивостта в аграрния отрасъл. С ползите в разширяване обхвата на превенцията срещу градушките, които в момента са в обхвата на съществуващата ракетна защита, ще се постигне стабилизиране на доходите на производителите и ще се намали рискът от изоставянето на земеделските дейности. Чрез осигуряването пък на пълна радарна метеорологична информация ще са налични данни и за по-изчерпателна оценка на риска от настъпване на най-опасни и неблагоприятни климатични събития.
Проектът не съдържа разпоредби, които транспонират актове на Европейския съюз, поради което и не е приложена към него таблица за съответствие с Европейския съюз.
Това беше накратко. Тук са нашите колеги експертите, които могат да влязат и в детайли. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми колеги, има ли въпроси към вносителя по представения Законопроект?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Наистина бих искал да чуя първо становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите, тъй като знам, че е негативно и съм се запознал с него. Колегите не знам дали го знаят. Когато се приемат такива закони, хубаво е да се изчиства с потърпевшите на първо място – тези, които ще плащат. Доколкото ми е известно, имаше в началото едни други хора, които трябваше да плащат – това бяха застрахователите, защото това все пак намалява голяма част от риска. Незнайно защо те са изключени, а са останали само земеделците – първо.
Второ, допреди малко говорихте как ще се защити и урбанизираната част от територията на държавата от тези градушки, където се нанасят големи щети, разбира се, когато падне градушка, и върху материална база, и коли, и така нататък. Оказва се, че в тази държава за всичко трябва да плащат земеделците. Разбирам, че кравата, която не дава мляко, не се дои, а тази, която има какво да ѝ се издои, се издоява, но все пак ние сме Земеделска комисия и трябва да защитаваме интересите на земеделците. Това че някой си е направил грешните сметки, както обикновено, да се вземат едни 20 милиона и да ги управлява един човек, мога да дам примери в тази насока, но не е тема на този дебат.
Ще подскажа на колегите, това нещо, знаете, че няма да мине, както не минават последните щения на напън, които прави групата. Ще се наложи след съвсем кратко време да се връща този закон и да се преразглежда. Хубаво е да се вслушаме в думите на тези, които изкарват и работят в този сектор, в смисъл, които произвеждат и са земеделци, а не само на администрацията, която непрестанно иска да прибира едни пари от някъде.
Искам да дадем думата на Националната асоциация на зърнопроизводителите, да чуем тяхното становище и оттам насетне всеки от нас да си вземе, колкото му е възможно, разбира се, самостоятелно решение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Колежката, която е от Националната асоциация на зърнопроизводителите, има ли готовност да представи официалната позиция?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДРА ГИНЕВА: Здравейте!
Накратко ще Ви представя позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която счита, че така предложеният проект на нормативен акт съдържа съществени недостатъци, като припомняме и своите мотиви и забележки към проекта на системата за превенция. Липсват разписани гаранции за качественото изпълнение на дейността на държавното предприятие, в което ще бъде трансформирана сега действащата Изпълнителна агенция „Борба с градушките“. Независимо дали причините се дължат на обективна пречка, или пък волно или неволно на изпълнение на дейността на предприятието, водещо до поражение по земеделската продукция, съществуването на тези рискове налага определянето на начините и формите на обезщетение за претърпените щети.
Прилагането на два способа за осигуряване на противоградова защита с различно ниво на ефективност и безспорното предимство на ракетния метод въвеждат неравнопоставеност на районите в страната. По този начин в по-висока степен и със значително по-голяма успеваемост ще бъде защитена продукцията на земеделските стопани на териториите, на които се упражнява ракетният способ, а това само по себе си създава неравни условия за получаваната услуга. В реформирания модел на противоградовата система с разширяването на покритието на защитата следва да бъдат обхванати всички ползватели на услугата. В случая е заложена завишена годишна такса за превенция на земеделските стопани, но продължава да не е предвидено участието на общините и урбанизираните територии, които, като заинтересована страна, също следва да имат споделен принос при обезпечаване на тази дейност. Налице е сериозен дисбаланс в правата и задълженията на заинтересованите страни. Едновременно с това липса пропорционална представителност на заинтересованите страни в управителния орган на държавното предприятие.
С оглед на всичко изброено до тук, както и необоснованият финансов ангажимент, който се вменява единствено на земеделските производители, Националната асоциация на зърнопроизводителите призовава Законопроектът да бъде оттеглен и предложен в преработен вариант, като бъде направен анализ на разходите им. Следва да се подчертае, че градушките като опасно явление засягат не само аграрното производство, но причиняват и значителни материални загуби върху движимото и недвижимото имущество. От тази гледка точка проявленията на бедствието оказват съществено негативно въздействие и последици както върху стратегическия за националната икономика земеделски сектор, така също и за населението на страна. Поради това Националната асоциация на зърнопроизводителите отново категорично потвърждава принципната си подкрепа за ограничаване на вредните прояви на природно бедствие чрез разширяване на покритието и повишаване на ефективността на противоградовата защита в страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Министерството накрая ли ще отговаря? Накрая, добре.
Колеги, имате ли други въпроси или становища?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, господа от Министерството, колеги! Всичко това е много хубаво – в тези бели листове, които сте ни представили. Надявам се да сте го измислили. В продължение на думите на моя колега Сабанов, да не се случи така, че другата или по-другата седмица по висше разпореждане да го преработваме или оттегляме.
Бих искал да попитам някои конкретни неща. Знам, че в началото на месец февруари тази година или предната – Вие ще ме поправите, ако бъркам – имаше разговори, които се водеха в Министерството на земеделието с представители на застрахователния бранш. Мисля, че бяха на 6 – 8 февруари. Там те категорично казаха, че няма да участват и от тях да се инкасират суми и да споделят риска. Тогава Министерството, притиснато в ъгъла от това безпардонно държание, което направиха представителите на застрахователите, решиха, че земеделските производители са тези, от които могат да бъдат взети парите. В същото време самите застрахователи отчитат на гърба на земеделските производители печалби от десетки и стотици милиони левове, които изнасят към своите майки, тъй като всички знаем, че в България няма застрахователни дружества. Всички те са презастрахователни такива и печалбите се изнасят навън. Тоест, получавайки с едната ръка от Европа унизителните субсидии, ние отиваме към вземането на почти един лев от същите тези субсидии, за да можем да закърпим финансовата дупка в Закона и да бъде осъществена тази защита.
В тази връзка защо преговорите не се задълбочиха? Защо не се опита Министерството и самата държава да застави в крайна сметка тези застрахователи да седнете на масата на преговори, а още на първата среща с лека ръка се съгласи с техните щения и прехвърли финансовата отговорност и бреме върху земеделците? Много добре е известно на всички Вас как този процес се финансира и се случва в нормалните страни. Там застрахователят задължително участва в тази схема с финансови средства. Отделно от това земеделският производител в България не може да определи сам пред застрахователното дружество за колко да застрахова своята продукция и после му се изплащат едни унизителни обезщетения, които даже в някой момент не си струва да ходиш да ги търсиш. Те са толкова малки, че времето, което ще ти отнеме да се занимаваш с метровки, хвърлени по полето, да видиш колко са ти загубите, не си заслужава да ходиш въобще.
Другото, което искам да споделя с Вас – тук в чл. 8 пише, че управителният съвет на предприятието се състои от петима членове. Поне да бяхте написали, за да не дразните нас и земеделската общност, „представител (представители) на земеделските стопани“, а в чл. 8 категорично е записано: „представител на земеделските стопани“. Тоест в този управителен съвет ще има само един представител на този, който плаща.
Да Ви кажа честно, не съм виждал такова чудо – да ти вадят парите от джоба и в същото време да нямаш абсолютно никаква възможност да ги контролираш, защото с един човек като представител ти в този управителен съвет не можеш да направиш абсолютно нищо друго при тези пет.
Трима представители на Министерството?! Какво ще правят тези трима представители на Министерството? Ще взимат заплати ли? (Реплика.) Добре, няма да взимат заплати. Кои интереси ще защитават? Интересите на този, който дава парите, или интересите на началника си – министъра в това му качество, който го е назначил и утре може да го изхвърли от работа?! Как ще убедите мен и колегите, че давайки, изсипвайки няколко десетки милиона лева, които много скоро ще наберат тази цифра през годините, и ако говорим за цялата страна, накрая ще се говори за над 20 – 25 млн. лв. на база на тези площи, които са в СЕПП, защото ни е ясно, че и тази такса няма да остане – догодина ще искат от 0,75 да стане някаква друга. Значи, даваш парите, все едно да Ви дам пари във Вашия семеен бюджет и утре да ми кажеш: аз ще ги харча както си поискам, а ти ще стоиш на кранчето и само ще ми разписваш ордерите. Не е допустимо земеделската общност да няма ключово влияние при взимането на решенията за харчене на тези средства.
Ще завърша с това, което каза колегата Сабанов, но аз ще го завърша, защото той само го започна: да не се окаже като с мобилните екарисажи, че с част от парите, които ще бъдат събрани, човекът вече да си купува самолетите, с които трябва да се прави защитата. Парите да се изсипят конкретно в някой джоб, както се случи с екарисажите.
Нека внимателно да помислим. Всички виждате каква е обстановката в момента в страната. Да не се случи така, ще се изразя грубо, да бъде изхвърлен с шутове този закон и после да търсим обяснение и колегите от ГЕРБ да се червят какво станало и какво не станало. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли други въпроси?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър, колеги! Преждеговорившите колеги взеха отношение по доста от въпросите, които витаят във въздуха. Започвам така, защото според мен този законопроект вместо да отговаря на голяма част от въпросите, които витаят във въздуха, да получават отговор, възникват още повече въпроси. Нашето призвание тук е да намираме решения на проблемите, в частност в земеделието.
Едно е необходимо да се каже твърдо – че проблем наистина съществува. Колеги, проблем с опазването от градушки съществува от много години и този проблем в България не е решен по най-добрия начин. Казвам го много убедено и мога да вляза в много подробности не за друго, а защото три мандата съм отговарял за Агенцията и знам дейността ѝ. Ще се опитам да бъда по-глобален и по-принципен и след това ще вляза в детайлите.
Колегите от Министерството са се захванали с идея, която се опитва да намери начин, решение на съществуващия проблем, но, колеги, тук играта е много опасна. Първо, опасна е, защото трябва да сме изключително внимателни, когато оперираме и се разпореждаме с публичен ресурс. В случая дори става въпрос не за публичен ресурс, а за частен. Когато ще се разпорежда частен ресурс от държавно предприятие, трябва да сме изключително внимателни и изключително прецизно да разпишем текстовете. Това е много опасна игра, защото не говорим за харчене на публичен ресурс, който е чувствителен, говорим за още по-чувствителна тема, когато държавно предприятие ще харчи частен финансов ресурс. Всички, които са в тази зала, са убедени, че историята показа, че държавните предприятия като форма на управление съгласно Търговския закон не са една от най удачните форми. Знаете, държавните предприятия такива, каквито съществуват и сега, не показват едни от най-превъзходните финансови резултати и не решават по най-добрия начин задачите, за които са създадени, а ние се опитваме да решим задачата с такова държавно предприятие.
Несъмнено проблемът трябва да намери решение. Има проблем и той трябва да намери решение. Не мисля, че създаването на държавно предприятие е един от най-добрите начини да се намери решение на този проблем. Дори и този да е начинът, според мен, колеги, трябва да има една много дълга, много задълбочена и много прецизна дискусия на всички участници в процеса и след като елиминираме всички други възможни варианти, може би тогава да се стигне до такъв модел.
Не е тайна, че в света има различни други финансови модели при тези ситуации. Отварям една скоба, само загатвам – примерно в Щатите има застраховане на риска. На други места има задължително застраховане със задължително отчисляване от застраховането за такъв род нужди, който решава и двата въпроса. Решава въпроса за финансирането на структурата, която ще предпазва от градушки, и в същото време решава въпроса за обезщетенията, ако евентуално падне градушка. Във варианта, в който е предложен, идеално се решава събирането, кумулирането на пари за създаването на структурата, но никъде не се споменава, ако структурата евентуално не заработи и падне градушка, кой обезщетява. Да, ще кажете: да се оправят със застрахователите, но застрахователите ги няма в играта.
Продължавам. Освен финансовите модели, колеги, има различни други форми на защита от градушка, познати в света, освен самолетния, освен ракетния. Доколкото знам, този способ се ползва обикновено тук на Балканите и в бившите социалистически страни и нищо друго иновативно, така че и върху този въпрос трябва да се помисли. Не бива да се взема каквото и да е решение, без да имаме консолидация на значителна част от участниците в процеса.
Не знам какви дискусии са водени, какво обсъждане е водено, но да не се озовем в ситуацията, в която ще събираме пари, ще ги управляваме чрез държавно предприятие и в края на краищата практическият ефект от това мероприятие да е спорен, сиреч защитата да не е такава, каквато желаем.
Не знам какви икономически анализи са правени по досега действащия начин чрез Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, тоест ресурсът, който е отделян от държавата, доколко е бил ефективен и колко е изпълнявал задачите по опазване от градушки. Този модел, ако се мултиплицира и върху държавното предприятие със съмнителната ефективност на разходване на средства и съмнителната противоградова защита с не толкова висок процент, влизаме в една много опасна зона.
Това изказване го правя не че съм против намирането на решение на проблема, а по-скоро, колеги, да го отложим малко във времето, да продължим с дискусиите, в тях да участва и Комисията по земеделието, ако трябва, за да сме убедени всички ние, които седим тук, и всички, които ще участват в процеса, всички земеделски производители, че това е правилният начин и нашата страна избира този начин. По такава чувствителна тема, при която ще се харчи частен ресурс от държавно предприятие, личното ми мнение е, че не бива да се избързва. Много е парлива темата, много е чувствителна.
Сега навлизам и в малко детайли като въпроси, които виждам, че не намират място в предложения закон. Примерно първоначалната идея беше сумата да е по 0,50 лв. на декар, а сега е 0,75 лв. Мисля, че е заради това, че се отказаха застрахователите. Като не можахме да включим застрахователите, увеличихме сумата от 0,50 на 0,75 лв., за да ни излезе сметката.
Между другото, светът познава и още една схема, която преди малко забравих. Това е застрахователният пул, в който участват и самите застрахователи, а ние скандализирахме ситуацията – скочиха всички застрахователи, не приеха идеята, и ето, в резултат на което се оказа, че всичкия ресурс трябва да събираме единствено и само от земеделските производители, а всички земеделци плащат еднаква такса. Това не знам защо и как е измислено? Има земеделци, които имат 100 лв. вложения на декар, има земеделци, които имат 3 хил. лв. вложения на декар, съответно и 100 лв. приходи от декар, и съответно 3 хил. лв. приходи от декар, а плащат еднакво. Ако аз съм си направил противоградова мрежа, ограда над моята овощна градина, пак ли трябва да плащам? Оранжеристите трябва ли да плащат? Тези с фотоволтиките трябва ли да плащат? (Реплика.) Примерно. Защото оранжериите са земеделска земя и тъй като са малки на площ и не влизат в СЕПП, те какво правят? Най големият вой идва от тях, защото имат огромни капиталовложения на единица площ – малка.
В края на краищата осигуряваме сто на сто покритие, включително и в урбанизираните територии, а парите ги събираме само от фермерите. Иначе преведено – означава ли това, че селяните плащат за защитата от град на гражданите? Това са детайли, подробности, които, като прочетох Законопроекта, видях, че не намират отговор. Пó съм склонен да дискутираме върху първите неща, които говорих, принципните.
Молбата ми е към вносителите и въобще към Комисията, това нещо да го прецизираме, да отделим повече внимание, повече време, защото, извинявайте, буквално онзи ден е прието на Министерски съвет и днес се внася в Комисията по земеделието, след една седмица ще се внесе на първо, второ четене. След като сбъркаме, да не стане така, че пак да преправяме Закона, както много често ни се налага напоследък, а този закон не прилича на нито един от другите, за които говорим. Не може силово и административно, със закон, да взимаме пари от хората, да се разпореждаме с тях под формата на държавно предприятие и да не отговаряме на множеството въпроси, които възникват. Така, като смятам, като знам колко са площите по СЕПП и тарифата, която е дадена, извинявайте, но ще се съберат едни 15 – 20 милиона – това само от страна на фермерите. И държавата, ако внесе 15 – 20 милиона, са фифти-фифти, но в Управителния съвет имаме четирима представители на държавата и само един на земеделците. Ред такива щекотливи теми има. Личното ми мнение е, че трябва прецизно да се огледат и след това да се предложат, за да не сбъркаме и да направим по-голям проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли към вносителя?
Ако няма, министърът да каже кой ще отговори на поставените теми?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Господин Кацарчев ще отговори. Само две-три думи и от мен.
Искам да изкажа несъгласие с някои от тезите, че това е някакъв уникален случай. Тук не говорим за вземане на пари от собствениците, а говорим за споделена отговорност с държавата. Такива форми съществуват и в животновъдството. Примерно в Германия имат „тир зойхен касе“ и там има споделена отговорност фифти-фифти – петдесет на петдесет държавата и стопаните. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Не, не, говорим като принцип. Значи принципът го има и той… (Реплика от народния представител Бюрхан Абазов.) Така е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, много Ви моля! Изчакайте заместник-министъра, ще отговори по всичко. Който иска реплика, ще я направи, води се стенограма. Госпожата кого да записва, един през друг говорим. Нека да има поредност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: И там в Управителния съвет, в зависимост… Защото примерно в западните държави, където асоциациите са по силни, там техният принос е по-голям и затова те са доминиращи в Управителния съвет, но където са си по равно, също водеща роля има министерството и е нормално, защото то има и разпоредителните функции да комуникира и с другите ведомства.
За другите въпроси ще дам думата на колегата Кацарчев.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че повече от година правихме проучване, включително в Европейския съюз. Обиколихме доста държави като практика.
Практиката в Европейския съюз по отношение на градозащитата е следната. Държавата отделя нула лева за градозащита. Градозащитата е изцяло грижа на земеделския стопанин. Ако земеделският стопанин няма риск застраховки в Европейския съюз, той не получава и едно евро субсидия.
При нас самата ситуация е по-различна като историческо наслагване във времето. Нито имаме 100% земеделци, които са самоорганизирани за градозащита, нито имаме условието субсидии да получават само тези, които са застраховани като продукция, от една страна.
От друга страна, понеже си говорихме за това как да се структурира цялата система, държавата отделя определен ресурс. За да се покрие територията на страната, трябва да имаме ангажираност. Както знаете, в тригодишните прогнози няма достатъчно ресурс за всички дейности, които се изисква да бъдат извършвани с цел превенция на климатични промени.
Между другото, Законопроектът тръгна за Министерския съвет, след като направихме социологическо проучване относно настроенията на земеделците по групи стопанства – не го взех със себе си, но ще имам ангажимента да го представим в Земеделската комисия, където над две трети от земеделците са съгласни да предоставят ресурс. Това проучване ще Ви бъде предоставено. То е представително проучване, извършено от социологическа агенция.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Коя?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще го дадем и ще го видите.
Това са основните принципни положения, от които тръгнахме.
В момента по отношение на застрахователния пул. Имахме посещение в Австрия, където е един от най-големите застрахователни пулове. Последният им офис е открит в Румъния преди една година, казаха, че всеки момент очакват да стъпят и на територията на България. Българските застрахователни компании, за съжаление, не застраховат, или не искат да изплащат обезщетение при застраховане по отношение – говоря за регистрираните на територията на страната – настъпили щети или вреди.
Знаете, че в земеделието и в Министерството, и в ДФЗ има програма, която отделя годишно милион и половина до 2 млн. лв. за плащане на премиите по застраховките. Сумата не нараства всяка година, защото не се сключват застраховки. Тоест застрахователните компании не се ангажират дори със застраховането, а не да се ангажират с нещо друго. Разговорите не бяха два в Министерството, а са една година със застрахователните компании по отношение на техния ангажимент към земеделците, но, от една страна, те не застраховат, от друга страна – не искат и да плащат, тъй като не застраховат. Ситуацията е тази при нас, засега.
Сега ще започна да отговарям по всяко едно от нещата.
По отношение на Управителния съвет. Нашето предложение е направено така, по простата причина че все пак държавата носи отговорността за управлението на ресурса под каквато и да било форма. В другия случай, ако земеделците сами се конструират във формата на кооперация, търговско дружество или каквото и да било, те могат да осъществяват тази дейност без помощта на държавата. Могат да си нотифицират и държавна помощ. Ако я нотифицират, държавата да им предостави ресурс. Към момента нямаме такава форма. Никой не пречи на частното сдружаване, няма такава забрана, нито някой ще забрани изграждането на площадка, но това не се случва. Тоест, от една страна, какво имаме? Нямаме желание да го извършим като частни лица. Държавата поема ангажимент да извършва нещо, но в същото време не сме съгласни. Не знаем какво искаме точно, но по социологически проучвания искаме да има градозащита. Как да стане това?! Това става нонсенс – искам, но не знам какво искам, да не съм аз, да е някой друг. Беше доста тежко, докато намерим някакъв баланс.
Не казвам, че това е перфектен законопроект, защото е първото нещо, което се прави. Ако имаше нещо написано, върху което да стъпим, има някаква история, да. Със сигурност има грешки, които вследствие на дискусиите могат да бъдат поправени.
Първи се изказаха от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Вие пуснали ли сте такова становище, защото нямам? (Реплика от Александра Гинева.) Да, ние не сме го виждали. Но в това, което говорихме с Вас тогава, нямаше такова нещо – това е за протокола. Защото водихме много срещи, включително с НАЗ.
По отношение на това дали Законопроектът е опасен като игра, господин Абазов. Не е опасен, ако има настроение това да се случва. Опасно е от гледна точка на политиката, но не по отношение на икономиката. Де факто градозащитата гарантира икономиката. Знаете всяка година какво се случва – събитията стават все по чести и все по-резки, и те са точно на границите, където свършва градозащитата. Там се изсипва цялата градушка, и там нямаме защита.
След това държавата какво прави? С отделен фонд компенсира земеделците за нанесените щети, тоест харчим още пари. Вместо да отидат за превенция, което е в пъти по-малко, те отиват за обезщетение, което е в пъти повече. Тоест това вече е чисто политическо решение, но по отношение на ефективност и ефикасност на инвестираните пари. Кое е по-добре – да влагаме в превенция, или след това да изплащаме обезщетения на земеделците? (Реплика.)
Да, и ние плащаме само за 100% унищожени площи. Ако пък не е застрахован, там вече става съвсем друга системата. (Реплика.)
Не, има нещо, защото всяка година плащаме доста милиони. (Реплика от народния представител Йордан Апостолов.) Да, но тук застрахователите вече е отделна тема.
Държавното предприятие като форма. Защо се тръгна към държавно предприятие? Вследствие на доста тежки продължителни разговори – месечни – с Министерството на финансите се стигна до този тип форма. В обратния случай, ако това не е тип търговско дружество, регистрирано по Търговския закон, бюджетът би прибирал парите всяка година, ако има такива остатъци в съответната структура, което не може да гарантира на структурата следващата година по какъв начин ще гарантира осъществяването на съответната дейност. Де факто държавното предприятие гарантира, че сумите, които се събират единствено и само с тази цел, ако годината е добра и няма процеси, те ще останат за същата дейност следващата година.
За пример. В последните години честота на засилените процеси е седемгодишна. В последните години тя става на четири години, това се вижда и по броя на изстреляните ракети, така че събитията и самите градоносни процеси почват да зачестяват. Имахме една приложена в презентацията прогноза на един от швейцарските институти, там също се вижда какво се случва.
Застрахователните пулове. В Австрия показаха седем фирми, които са направили такъв застрахователен пул. Изрично казаха, че те не се занимават и няма да се занимават с градобитна система. Казаха, че това е работа на самия земеделски стопанин. Тяхната работа е единствено да застраховат реколтата, така че застрахователите по принцип в Европа не искат да се занимават с това нещо. Затова при нас също е трудно, защото това са същите собственици на същите компании, само че в Европа. (Реплика.)
Да, но трябва да намерим решение. Тоест ние трябва да изберем между двата елемента – да търсим начин да защитим територията, като намерим взаимноприемлива, изгодна форма за двете страни, или просто оставяме нещата, както са в момента.
В момента са открити 63 площадки, назначаваме още 200 човека. Както знаете, бюджетът на Министерството на земеделието – госпожа Танева знае прекрасно – е хубав, трудно намираме пари за заплати. Опитваме се по всякакъв начин да гарантираме развитието на противоградните системи, защото това е много важно по отношение не само на самия земеделец, но и за икономиката на държавата. Това са работни места, приходи, печалби, инвестиции, какво ли не още.
Да, винаги ще има засегната страна. Да, няма да бъде тотално 100% справедливо за всички. Това е ясно, защото никога не съществува такова нещо, единствено в идеалния свят, но трябва да се намери балансът между интересите на различните групи.
Ако съм изпуснал нещо, моля за извинение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Кацарчев.
Господин Сабанов – реплика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Господин Кацарчев, не знам дали си давате сметка, че тук сме политически лица, в смисъл правили сме запитвания нееднократно. Много добре знаем как се правят запитванията и когато искаш да получиш един отговор, задаваш поредица от въпроси, заради които получаваш тези две трети съгласни. Не знам, да не са повече от две трети от земеделските стопани в НАЗ. Те са „против“, а във Вашето изследване две трети са „за”. Разбира се, че ако запитате един земеделец дали иска да има градозащита, естествено, че ще каже „да“. Даже със 100%, малко проценти са Ви дали. Явно не сте го питали: трябва ли да дава пари, или това като девети въпрос сте го задали. Много са важни тези неща и моля Ви не се опитвайте тук…
Толкова избори сме правили, толкова проучвания са минали през нас, че е смешно да се опитвате по такъв елементарен начин да ни манипулирате тук. Правили сме проучвания, всички са съгласни. Ами всички тези, където са съгласни, кажете на този, който е правил проучването, да извади от тези всички, където ги е питал. Представително проучване – хиляда човека максимум. Не знам дали сте правили представителна извадка. (Реплика от Атанас Кацарчев.)
Хиляда човека на колко земеделци в държавата? (Реплика от Атанас Кацарчев.)
Така, колко е Вашата представителна извадка? Николко. От сто хиляди – хиляда. (Реплики.)
Ама представителна извадка е хиляда човека. Колко сте правили? Аз съм правил поне пет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Сабанов, да не говорим за нещо, което не сте чели. Те казаха, че ще представят изследването, ще го прочетете и ще видите.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Някой ден, да. Но ние днес трябва да гласуваме, нали така?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Като свършите, като слушам тук дебата, ще предложа няколко решения. Ние не можем да оттеглим Законопроекта, защото не сме вносители.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Можем да го отхвърлим и ще го внесат наново. Те върнаха един (реплика от председателя Десислава Танева), тоест спряха движението по един законопроект.
Нали нямаше да се прекъсваме, защото има стенограма? (Реплика от председателя Десислава Танева.)
Спряхме Закона за поземлените отношения, защото сега има избори, нали? (Реплика от председателя Десислава Танева.)
Не, знам, но не се работи в Министерството по този закон, защото има избори, сега да не се разбутват. Това е същото, даже да не казвам по-голямо какво е от това, което спряха да не се работи в Министерството, да не събираме негативи. Без пълен консенсус, особено от страна на тези, които плащат, е безумие да се вкарва това нещо в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов, Вие ще вземете ли реплика на отговорите, които получихте, защото трябва да видим какво ще правим?
БЮРХАН АБАЗОВ: Да. Благодаря за отговорите на господин Кацарчев, но 80% от неговото изказване беше да опише проблема. Затова в началото на моето изказване казах, че проблем има, съществува и всички сме наясно с него. Окей, така е, факт е, господин Кацарчев, има проблем. Тук по-скоро идеята е да намерим решение на проблема, и то такова решение, което консолидира по-голямата част от участниците в процеса. В процеса ще участват 60 – 70 – 80 хиляди земеделски стопани, поне толкова са тези, които са в СЕПП. От тях ще се събере един ресурс от порядъка на 15 – 20 милиона.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: 20,8 – има го в Доклада.
БЮРХАН АБАЗОВ: Не, аз смятам за себе си.
Първо, ако държавата участва със същия ресурс при споделената отговорност. Споделена е отговорността, когато събираме парите, но когато ги харчим, ги харчи само държавата. Само държавното предприятие харчи парите, то организира обществените поръчки. Не искам да се връщам назад във времето под какво съмнение са обществените поръчки в Агенцията по градушките при закупуване на ракетите. Ето това ще породи проблем. Ето затова казвам – нещата трябва да се обмислят много прецизно, за да се убедят хората, които ще участват в процеса, че парите им ще се разходват прозрачно, а не така, както показва историята.
Пак повтарям, при равностойно участие като паричен ресурс, участието на едната страна е една четвърт спрямо другата. Да, примера, който давате в Германия, в Австрия, сигурно е така, но, колега, там не е държавно предприятие. Там е друга форма на управление, в която влизат и тези, които дават парите.
Не получих отговор на другото. Вие казвате, че това е цената за доставка на услугата. Добре, окей, нека държавата да финансира системата, да изгради системата, и когато предостави услугата „предпазване от градушки“, тогава да събира таксата. Сега става така, че почваме да събираме таксата от хората, преди да сме доставили услугата.
ГЕОРГИ СТАНКОВ: Не е така.
БЮРХАН АБАЗОВ: Как да не е така?
ГЕОРГИ СТАНКОВ: Не е така. (Реплика от председателя Десислава Танева.)
БЮРХАН АБАЗОВ: Ама не го чета, затова… (Реплика.)
Не го чета. Ако съм пропуснал, извинявайте.
Хубаво, в Закона е описан вариантът за създаване на държавно предприятие. Светът познава и други начини. Защо примерно в Закона не запишем една глава, един дял, в който да дадем възможност и на частни земеделски производители, обединени по някакъв начин – териториален, да имат възможност да си изградят системите – говоря за локални системи – било с тяхно финансиране или европейско, или на Световната банка, или наше национално. Просто да разпишем и другия вариант, защото такъв вариант има по света. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли други въпроси или предложения?
Тогава давам думата на себе си.
Уважаеми колеги, първо искам да отговоря на Вашите предложения – просто разсъждавам в момента – че този законопроект трябва да бъде оттеглен по една или друга причина, която всеки от Вас подробно защити.
Според мен това предложение няма как да го гласуваме по процедурата. Ние имаме няколко варианта по процедура в момента, тъй като Законопроектът е влязъл от Министерския съвет.
Първо, да отхвърлим Законопроекта с гласуване, което направим в момента, после влезе в пленарната зала и се постигне същият резултат, и той спира работата по Законопроекта.
Вторият вариант е да направим отлагане на гласуването, да направим втора комисия, на която всеки от Вас или да изиска допълнителна информация от Министерството, която в момента смятате, че Ви липсва, за да вземете решение, както и самите Вие да дадете конкретни предложения и Законопроектът да продължи развитието си със съответните промени между първо и второ четене, така както е практиката.
Ще се изкажа по отношение на Законопроекта.
Първо по отношение на необходимостта от такъв законопроект или, както го казаха колегите от Министерството, а и част от Вас, намиране на решение на проблем с назряла обществена необходимост. За мен това е безспорно.
Аз не съм чела социологическото изследване, което са правили в Министерството на земеделието, храните и горите. Те могат да го предоставят. Дори ще помоля още днес, ще го пратим по пощите на колегите, да си го представят. Но от всичко, което излиза в публичното пространство от различни земеделски производители, според мен е очевадно и ясно, че има такава обществена необходимост – държавата да намери форма, по която да защити земеделските стопани от все по-честите явления, които водят на практика до унищожаване на продукция и до финансови загуби на земеделските производители. Това е изключително наболяло в районите, в които се отглеждат плодове и зеленчуци. Могат да го кажат всички колеги, които са от подобни избирателни райони. Аз съм от такъв например, колегата Станков е от такъв. Там наистина има крещяща необходимост и хората имат съгласие принципно да си плащат, но държавата да се погрижи за намаляване на тези щети. Същото е от Бургас, от Карнобат, където районът е такъв и където земеделски производители са в нашия район по срещи, които правим. Това е безусловно и аз го казвам от първо лице единствено число, понеже съм общувала с такива хора, и общувам.
По отношение на становищата на асоциациите и по принцип на становищата. Този законопроект, както се каза, мисля, че Министерството го работи от една година, заедно с браншовите организации. Второ, в процеса на публично обсъждане на сайта strategy.bg има постъпили становища и те са видни, както и тяхното отразяване в материалите, които са изпратени по дневния ред. Становището на НАЗ-а също го има и в крайна сметка то приключва с принципна подкрепа за намиране на такова решение. Така че ние в никакъв случай нямаме отказ, такива са и публичните изяви досега. Не можем за пет минути, затова че има някаква промяна в нюанса, да правим генерални изводи.
Специално моето лично мнение по отношение на съгласието и готовността на земеделските производители да си плащат за услуга, бих използвала кампанията сега за подаване на заявления за подпомагане, където става най-лесно – с един анкетен формуляр всеки земеделец да си каже какви са неговите искания. Аз мога да Ви кажа, че в моя район 85% ще искат подобна форма. Категорично! (Реплика.) Да, просто ние имаме най-малко зърнени култури.
Въпросът е много елементарен. (Реплика от народния представител Георги Станков.) И в тази анкета да го няма, за мен е ясно, че има такава зрялост…
Станков, моля те, да се изслушваме.
…по отношение на това, земеделският производител да си плати съответна такса, да получи тази защита. Защото в България вече големите стопани си изградиха собствени локални такива противоградови защити, но това са стопани с овощни градини около 1000 дка. Колко са те? Аз мога да ги кажа за моя край и съседните, тъй като ние сме една общност и се познаваме. Имаме изградени четири такива локални защити. Въпреки това тези големи земеделци са съгласни на този модел, защото въпросът е принципен, той касае после обществените отношения по търговията и прочее. Пак казвам, става въпрос за трайните насаждения, каквито са в моя край, и зеленчуците. Изградени локални системи вече има. Въпросът е финансовата възможност на земеделските производители сами да изградят такива.
По отношение на формите в различните страни, които осъществяват тази противоградова защита. Между другото, тук в анализа към Законопроекта хората са описали подробно какъв е опитът в другите страни. Държавно предприятие точно такова няма, защото законодателството в страните е такова, и на две можем да разделим всичко. В развитите демокрации, където пазарният принцип в исторически план никога не е прекъсвал, това са частни сдружения на земеделски стопани и застрахователи, които го правят на пазарен принцип. В страни, в които е имало по 50 години национализация и режими, формата е смесена, като държавата участва в изграждането на такива предприятия, но има споделена отговорност. Това е нормално – в България земеделското производство няма ресурса, в който само може да изгради такава защита.
Според мен принципно за такъв законопроект няма колебание в общността като необходимост и като искане, оттам насетне продължаваме към детайла. Тук, в детайла, трябва да се поработи. Защо? Земеделският производител ще плаща такса. Той какво получава срещу това? Превенция на градобитните процеси. Но, тъй като невинаги може – и напротив, то си има статистика – да се получи 100% защита, той трябва да има право на обезщетение, когато има унищожена продукция, а това става винаги с помощта на застрахователите, няма друг принцип просто в света измислен. В тази посока трябва да се подобри представеният ни Законопроект, защото в момента формата какво показва? Събираме таксите, за да съберем стойността за повечето разходи относно ракетите и вероятно това, което е необходимо за самолетите за съответните дейности. Много ясно е казано в Законопроекта на какво. Даже много добре е ясно следното: освен че държавата изгражда всичко със собствен ресурс, тя после участва споделено и във финансирането на дейността на тази противоградова защита чрез регламентирана държавна помощ, която ще се нотифицира. Много точно това е описано.
Да, за което, между другото, адмирации мога да кажа, защото това се прилага само в една-две държави. Другаде няма такава държавна помощ и земеделците сами, само с техни вноски, го правят. Но тук трябва да доразработим темата със застраховането, защото земеделският производител срещу таксата, освен превенция, трябва да получи обезщетение, когато има щета. Това може да го направи само застраховател, и трябва да се намери формата за това.
По отношение на другите теми, всичко е въпрос вече на детайла по отношение на органа за управление. Държавното предприятие изрично е написало, че няма да формира печалба. Изрично в решенията може да се опише по отношение на съмненията за процедурите за ракети как се вземат тези решения, с какво мнозинство. Има други форми на защита. Но в крайна сметка важна е концепцията – отиваме ли на намиране на някакво решение за този проблем, който съгласно прогнозите за климата ще става все по-голям. Науката казва едно за ефективността на самолетния способ, тук има становища, които казват точно обратното. Ние не можем на всяко становище, което стъпва на това, че някой си мисли така, да смятаме, че е така. В крайна сметка трябва да стъпим на научно обосновани доказателства, факти, история. Този способ работи в много страни, включително и за извалявания.
Според мен, вземайки практиката от страни, където тези процеси са развити – там да се предизвикват извалявания като превенция срещу засушаванията, не можем затова, че някой казал, трети мислил, да спираме проект, който би донесъл на българското земеделие много ползи в аспекта на много променения климат и перспективата за промяната му. Затова да тушираме емоциите и да приемем едно от тези три решения.
Аз мога да подложа сега Законопроекта на гласуване на първо четене в принцип и цяло, защото първото четене е това, то не е детайлът. После да дадем максималния срок, него можем да го забавим, колкото си искаме, и Министерството да се ангажира, с членовете на Комисията, които проявяват интерес, със заинтересованите организации да подобрят детайлите, които да бъдат дописани между първо и второ четене. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Сабанов, това е друг въпрос. Може да си го зададеш. Говоря, че в момента сме в ситуация и Ви предлагам варианти.
Другият вариант е сега да не подлагаме на гласуване Законопроекта, а да свикаме друга комисия следващата седмица със същата тема, с представяне на допълнения, които Вие изисквате.
Това са двата варианта. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Това вече всеки ще си го реши. Отхвърлянето означава спирането и започването отново, в същото време се изграждат площадки, това е истина също така. (Реплика.)
Да, лошо няма, но в крайна сметка площадката, ако няма осигурен ресурс по съответния ред за работа, ще си остане площадка. (Реплики.)
БЮРХАН АБАЗОВ: Който е обещал, изгражда. (Реплика от народния представител Йордан Апостолов.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така.
Не е вярно, не съм казала такова нещо, Апостолов. Точно обратното казах.
Колеги, аз предложих два варианта на решение.
БЮРХАН АБАЗОВ: Където са обещани, се изграждат.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От групите се изкажете какво искате, ако искате отлагане. (Реплика от народния представител Бюрхан Абазов.)
Ако искате отлагане, другата седмица направо обявявам нова комисия, като Министерството да представи данни, които Вие искате допълнително. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Тези палачинки, които ги правите, ние не ги правим. Никога не сме ги правили, не мислим да ги правим. Това, че Вие ставате смешни в нечии очи, ние няма да го правим, и ако трябва, ще гласуваме против Законопроекта, докато не се изчистят детайлите. Една година не могат да се разберат с Националната асоциация на зърнопроизводителите. Една година с НАЗ-а не са се разбрали! С кого да се разберат? Със застрахователите клекнаха, защото застрахователите чукат по главата и казват „Я бягай от там!“. Ама понеже земеделците – селяни хора, дай на техния врат всичко да сложим. Това няма да остане така.
Нали знаете, че консенсус така или иначе – остави ДПС – между Вас и нас няма консенсус. Знаете какво се случва много добре. Дайте или да го отложим за другата седмица, да се разберат. Няма какво да се разбират всъщност, защото първото четене влиза във вида, в който е. Трябваше да са се разбрали досега. Така че винаги е хубаво Министерството да си прави сметка, когато внася в Министерския съвет нещо. Няма да е за първи път, разбира се, да го върнем. Случвало се е и преди да събаряме на първо четене. Първият законопроект се случи още 2017 г. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, предлагам в духа на консенсус, за да не тръгваме с математически резултати да приемаме Законопроекта, да не го подложа на гласуване на първо четене. Ако го подложа сега, той ще се приеме и ще чака ред за Народното събрание, а по принцип следва да намерим решение.
Предлагам да не гласуваме Законопроекта днес и да обявим комисия за следващата седмица по същото време, в 14,30 ч., заедно с неправителствените организации, които ги касае темата, защото тук виждам само НАЗ-а, никой друг. Министерството да организира заинтересованите лица, с необходимите материали, така че да се опита да убеди народните представители да гласуват, и ще го подложим на гласуване. То е за първо четене в крайна сметка.
Гласуваме предложението, което направих аз – заседание другата седмица, в което да продължи дебатът. (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Да, другата седмица да продължим заседанието по Законопроекта – сряда, 14,30 ч.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Закривам заседанието.
(Закрито 16,07 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева
Стенограф:
Валентина Меченова
