Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 55
На 3 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, на днешното заседание присъстват 13 народни представители – имаме кворум, мога да открия предварително обявеното заседание със следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Уважаеми колеги, този дневен ред за заседанието беше анонсирано още миналата седмица на редовното заседание на Комисията по земеделието и храните по повод дебата, който се получи по въпросния законопроект. Всички народни представители, които гласуваха, решихме да продължим дебата на днешното заседание. На миналото заседание присъстваше само една пиарка от една неправителствена организация, никой друг не присъства. Радвам се, че на днешното заседание има повече присъстващи.
Първо, по процедурата – предложение за други точки в дневния ред има ли от народното представителство?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам втора точка „Разни“, за да обърнем внимание и да направим дискусия относно тол таксите, които се очаква да бъдат въведени. Какво прави Министерството на земеделието в тази връзка, тъй като транспортът на земеделска продукция, районите на зърнопроизводителите специално – това ще утежни и ще намали цената на продукцията франко стопанствата. Има ли отношение Министерството на земеделието, изразило ли е становище?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Тук е господин Кацарчев – ако не възразява да отговори на въпросите, ще включим точка втора – „Разни“.
Искам да обявя, че утре, в четвъртък, има редовно заседание на Комисията по регионално развитие, където това ще е основната тема – казвам го и за неправителствения сектор.
Уважаеми колеги, постъпи предложение за точка втора – „Разни“.
Има ли някой против предложението на господин Сабанов? Няма.
Подлагам на гласуване анблок предварително предложения дневен ред с допълнителната точка втора „Разни“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИ КЛИМАТИЧНИ СЪБИТИЯ, № 902-01-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 МАРТ 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Какво вече съобщих, миналата седмица стана дебат по повод Законопроекта, вследствие на което обявихме второ заседание днес. Поканихме неправителствения сектор. Благодаря на колегите, които са се отзовали за продължаване разглеждането на внесения Законопроект.
От Министерството на земеделието, храните и горите тук днес присъстват: господин Атанас Кацарчев – началник на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите; госпожа Емилия Манолова – директор на дирекция „Анализи и стратегическо планиране“; господин Ваньо Славеев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“; господин Христо Рангелов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; господин Цветомир Трифонов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите присъстват: Георги Милев – заместник-председател на Асоциацията; госпожа Мариела Йорданова – член на Управителния съвет, и Александра Гинева – пиар на Асоциацията.
От Асоциацията на земеделските производители в България: Таня Георгиева и Таня Дъбнишка.
От Съюза на Дунавските овощари са заявили присъствие господин Николай Колев и от Добруджански овощарски съюз – госпожа Димитричка Търпанова – не ги виждам в момента.
Уважаеми колеги, Законопроектът беше представен на миналото заседание. Не считам за нужно да повтаряме това представяне – за депутатите със сигурност. От неправителствения сектор, желаят ли да им бъде представен Законопроектът? Ако не желаят, да преминем към дебатите по него. Не желаете. (Шум и реплики.) Вие следва да сте участвали в обществения дебат в Министерството повече от година, така че и аз не смятам, че има нужда да го представяме.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Прощавайте! Само да уточним едно нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Милев, отнемам Ви думата. Тук не е седянка да си разменяме реплики и дуплики. Изключете микрофона! Когато обявя – който иска да вземе думата, ще я вземе и ще каже становище. Иначе няма да стигнем доникъде.
Това заседание е продължение на това от предходната седмица, представяне няма да се прави. Неправителственият сектор изрично не желае това.
Продължаваме с дебата и изразените становища.
От Министерството на земеделието, храните и горите изпратиха до народните представители социологическо проучване, което е било направено по повод отношението на земеделския сектор към темата. Следва депутатите да са се запознали.
Давам думата за дебати и предложения относно представения Законопроект, който е на първо четене.
От народните представители по получените допълнения има ли изказвания?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Кацарчев, уважаеми колеги и гости! Аз – както и очаквах, още на предното заседание изразих своето становище относно нагласите на земеделските стопани спрямо допълнителните мерки – проучването, направено от „Алфа Рисърч“ – хубаво беше да се направи, и когато всяка една социологическа агенция, незапозната със структурата и значението на всеки един от хората, които се занимават със земеделие, щеше да бъде по-лесно да им бъде обяснено: в случая до 20 дка са 20% като гледам в проценти – 20% от анкетираните са до 20 дка, от 21 дка до 50 дка; от 51 дка до 200 дка; и от 200 дка до 1000 дка и над 1000 дка.
Само за информация държа да спомена, че тези, които са над 1000 дка, държат може би 60 – 70% от земята, ако не и повече, да не кажа 80%. В случая те са най-малко представени в тази извадка, която дори не е и представителна – 600 700 човека не е представителна извадка, трябва да са поне 750 за представителност на проучването. Да не говорим, че аз очаквах поне 1000. Първо, 16,8% над 1000 дка може би, ако като задание го бяхте дали, първо, не е ясно откъде е дошла идеята за направата на това социологическо проучване. Второ, защо не са разбити примерно от 1000 до 2000, от 2000 до 5000, от 5000 до 10 000 и над 10 000 примерно, а се имат предвид малките декари? Видно, с това се е целяло да се обхванат именно овощарите, които, разбира се, няма как да не са съгласни, тъй като тяхната площ е доста по-малка от тази на зърнопроизводителите.
От тази гледна точка аз не считам, че това социологическо проучване върши някаква работа, защото, пак казвам, в тези 16% над 1000 декара не се знае колко точно от хората са с 10 хиляди, 20 или 30 и така нататък. Тези хора, които са над 1000 декара, представени са 16,8% в тази извадка, ще дадат 80% от средствата, които ще бъдат нужни за това мероприятие – и които искат да се съберат. Не считам, че трябва да бъдат ощетявани български земеделци.
Другият довод, който беше изтъкнат в разговори със земеделци в моя избирателен район, е, че реално самолетният способ не е толкова ефективен, колкото е ефективен ракетният способ. Това само по себе си води до един въпрос: Североизточна България, или Златна Добруджа, в голямата си част даже – доколкото се сещам от град Левски нататък, не е защитен, оттам ще дойдат големите суми, големите средства, а в крайна сметка те ще получат много по-лош метод за защита от градушки.
Според мен Законът има нужда от такова мероприятие – дали това предприятие, как ще бъде структурирано, е хубаво между първо и второ четене, ако се приеме на първо въобще, да се изгладят тези проблеми, защото все пак това са три големи асоциации, които представляват над 50% от българските земеделци, да кажем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Сабанов, да разбирам, че предложението Ви е…?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предложението ми е за отхвърляне на Законопроекта в сегашния му вид, каквото предложение направих и предния път.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ясно.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: При положение обаче, ако се приеме все пак, между първо и второ четене трябва да се работи много именно с тези хора, които, нищо че са седнали от онази страна на масата, ние трябва да сме на едно място. Ние, трябва да защитаваме техните интереси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания, становища?
Господин Кацарчев, ако Вие искате думата по отношение на двата способа, за да отговорите на някого, винаги можете да ми кажете. Или ще изчакате и неправителствения сектор?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще изчакам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Колеги, други изказвания? От неправителствения сектор, от депутатите – има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател! Първо, искам да взема отношение по уговорката – което повдигнахте от последното заседание на Комисията насам, проучването, което не беше представено предния път, а сега, между двете заседания на Комисията. По принцип за уговорките между първото и второто заседание на комисиите, не по същество по Закона.
Относно проучването – личното ми мнение е, че то не е представително. Не може и да е представително с толкова броя анкетирани земеделски производители, щом за база събирането на такса по предпазване от градушки взимаме земеделците, които са регистрирани в Система за електронни плащания (СЕП), а там тяхната бройка се знае колко е – от порядъка на 80 – 90 хиляди, при условие че са анкетирани 600 земеделци, а общата групата е от порядъка на 90 хиляди, мисля, че 600 анкетирани към 90 хиляди земеделци е нищожно малко като бройка – под 1%, което не дава според мен обективна представа за нагласите на земеделците по отношение на този закон.
Не на последно място, мисля, че някъде в проучването пише, че тези отговори са дадени, ако се осигури защитата. Ако не се осигури защитата, такива ли ще са отговорите? Това обаче е друг въпрос.
По отношение на другите ни уговорки, от предното заседание.
Идеята да отложим разглеждането на Законопроекта за днес, беше да се даде възможност на Министерството да даде предложения евентуално как, в каква посока биха се променили текстовете по този закон, така че той да отговаря на коментарите, които колегите направиха на предното заседание на Комисията. Такива не виждам.
Другата уговорка беше в тази седмица да има диалог, да има контакт с браншовите организации, за да може да се изчисти това напрежение, което съществува между част от браншовите организации и текстовете в Законопроекта. Доколкото разбрах от тук представените организации, такъв разговор, такъв диалог, такова обсъждане не е имало в седмицата, която мина.
Това, което е налично като база данни в сайта на Министерския съвет, са становищата на браншовите организации, когато се е разисквал вариантът „участие на застрахователи”. Опасенията ми, че след това са прекратени всякакви разисквания във връзка с бранша и вариантът, който е предложен без застрахователите да участват в процеса, в този вариант няма нито едно становище на нито една организация по така представения вариант.
Ако не стана ясно – още по-просто.
Публикувани са становища на браншовите организации по варианта с участие на застрахователите. Вариантът, който ни се предлага, е без застрахователите. По този вариант няма нито едно становище с браншова организация. Това са ми опасенията.
По-късно ще взема думата по същество, по Законопроекта, ако има такава дискусия. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията е отворена.
От неправителствения сектор – изказвания, становища, предложения?
Госпожа Мариела Йорданова от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! За да започнем, трябва да кажем откъде идва напрежението, откъде дойде напрежението. Ние видяхме настоящия вариант след като беше представен и одобрен в Министерския съвет. С колегата Георги Милев сме участвали особено активно по време на дебатите във варианта, в който участваха и застрахователите. Привличали сме в нашата работа и разговори – с доста добри дипломатически совалки бяхме взели одобрението и за участие на общините. Тук не виждаме такъв Законопроект.
По същество можем да говорим много като обща оценка на Асоциацията – днес има извънреден Управителен съвет и в настоящия момент по този законопроект, защото буквално сме притеснени. Освен, че има доста недомислици, включително и противоречия със същността на Законопроекта и мотивите към него, има неосъществими и практически неприложими неща.
Представихме Ви нашето становище. Може би всеки един народен представител го има – ние не сме съгласни с този законопроект. Искаме да се отхвърли и да започне работата му наново, защото не виждаме неговото приложение, особено вменената на земеделските производители тежка финансова отговорност, без никакви гаранции за изпълнение на качествена услуга от държавно предприятие.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Други становища има ли?
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Аз по същество бих могъл да говоря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: По същество относно Закона да се коментира или…?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според мен по-добре. В крайна сметка ние сме тук, за да обсъдим положението, в което се намираме. Очевидно Законопроектът в този си вид е неприемлив, но ние имаме различни процедури за работа от тук насетне. Целта на днешната комисия е да направим дебат за това и да се ориентираме как продължаваме. Очевидно е, че в този си вид Законопроектът не е приемлив за която и да е била от страните в обществените отношения по повод земеделското производство и защитата от такива природни катаклизми.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: В такъв случай ще започна с мотивите, с които бяхме запознати.
Ще се повторя, за да стане ясно на господа депутатите, че разговори и обществено обсъждане имаше до момента, в който бяха включени застрахователи и общини. Длъжен съм да припомня, че на първата, най-голямата среща, когато се коментираше това нещо, в което – пак държа да Ви кажа, ние сме съгласни с този проект, но не по начина, по който е направен. Ние сме съгласни с развитието на защитата, ние сме съгласни с това да плащаме такса, но не единствено ние. Направо трябваше да направите земеделските производители да си плащат една такса и няма смисъл да правим закони, да правим ново предприятие, да правим тези неща. Направо ни сложете една такса от 75 стотинки, съгласно ИСАК, и вече няма смисъл – Изпълнителната агенция може и така съществува.
Защо? В мотивите, за които ни бяха говорили, още на разговорите ние бяхме категорично против това да се взимат модели от държави, които нямат нищо общо с географското разположение на България. Бяха ни предлагани примери в Аржентина как се прави, в Германия как се прави – говорим за самолетния способ. Това са държави, които нямат нищо общо с нашата география, с нашите градобитни процеси, които се образуват тук.
В мотивите тогава беше написано, че това се прави в тези страни, или във всяка една държава, където държавата не участва – това се прави от земеделски производители, местни власти, застрахователни и други субекти. Това бяха мотивите. В един момент ние виждаме внесен Законопроект и гласуван в Министерския съвет, в който единственият субект в този закон са земеделските производители, с една такса за заплащане на декар, която не е коментирана никога досега – 75 стотинки. Тази цифра не е коментирана до момента никога.
Вие, госпожо Танева, бяхте още министър – започнахме от 35 стотинки, разбрахме, че в Германия таксата е 12 цента със самолетен способ, след това направихме 35, стигнахме някъде до 50.
Какво обаче беше нашето условие? Съгласни сме да заплащаме, но при условие, че имаме сигурност в защитата против градушка.
Нашето мнение е – понеже и ние имаме експерти, към „Алфа Рисърч“ не сме се насочвали, те казаха, че за България трябва примерно да се вземе моделът на Сърбия и Румъния. Румъния за последните 15 години разшириха защитата си със 70% и тя обхваща зоната вече от Карпатите до Дунав.
Нашата идея беше такава: и ние сме съгласни да разширим нашата защита, независимо че това е по-скъпо с наземни площадки на принципа на ракетния способ, които да обхванат цялата периферия на Дунав. Всъщност големите процеси, които идват са от обработени облаци от Румъния. В мига, в който спрат да се обработват, това нещо пада на земята във формата на големи камъни. Не се съгласихме със самолетния способ в този район, защото попитахме и пилоти. Те казаха, че нямало човек, който да влезе в такава зона – от едната страна го стрелят ракети, от другата страна, силна турбуленция, и процеси – до 15 километра турбуленция нагоре, с много висока скорост, да влезе някой да засява облаци. Единствено, ако си наемете руснаци, и то пияни, могат да го направят. (Шум, реплики, смях.) Аз съм сериозен, това не го казвам под формата на шега.
Отново искам да кажа – ние сме „за”, но не направено по този начин. Не мога да разбера защо в един момент, като че ли ние, земеделците, сме един по-различен субект от застрахователите и така, както чрез закон може да ни бъде вменена такса, така не може ли да бъде направено за застрахователите? Ние имаме много идеи, които, ако бяха продължили дискусиите, щяхме да ги наложим. В момента, както знаете, имаме съгласието на Асоциацията на общините да участват в този проект и в този закон. Аз не знам поради каква причина те са извадени от текста на Закона?
Всяка година, Вие знаете всъщност, плащаме полски пътища. По тези полски пътища досега нито една община не си е свършила работата да ги поддържа. Според последната информация, която имам от вчера, около 60 млн. лв. стоят в общините и се плаща за полските пътища в България на година.
Мисля, че ако искаме да имаме наистина една колективност – говоря даже и като отговорност – всичките субекти, които ще защитава новата дирекция, би трябвало да са вътре в този закон, без значение с какво участие. В момента коментираме една цена, но ние нямаме бюджет, ние не знаем колко пари ще трябват още, колко пари ще струва, това ще стигне ли за качественото изпълнение на идеята, която правим? Към момента никъде не сме видели някакъв бюджет.
Нещо, което също много ни притеснява.
Според мотивите и според Закона виждаме, че се защитават 100 милиона декара земя. Единствено ще плащат обаче – за защитата на 100 милиона декара, 35 милиона декара, които обработват земеделските производители. В такъв случай излиза ли така, че за защитата на 100 милиона декара са необходими парите, които ще бъдат събрани от тези 35 милиона декара? Защото, ако е така, излиза че ние плащаме едно за три, без да имаме гаранции.
След това пише: ще бъдат използвани четири – пет самолета.
Ама четири ли ще бъдат, пет ли ще бъдат, откъде ще дойдат, колко струва? Защото, в самото начало, когато искахме разширяването по ракетен способ, те казваха: това е скъпо. Добре, нека да е скъпо, така или иначе ще плащаме, но да го направим да ни бъде гарантирано. При положение че ракетният способ е по успешен от самолетния, аз мисля, че няма лоша комбинация на двете, но може да се направи един анализ и разчет и там, където са урбанизираните територии, ние нямаме нищо против, нека си работят самолети.
Това е засега. Мога ли да искам думата в процеса на разговорите?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се. Целта на този дебат е съвместно да вземем решение как процедираме от тук насетне.
Очевидно, пак казвам, че в този си вид Законопроектът е неприемлив. Затова нека всеки да каже как си го представя, къде са минусите, какво трябва да се направи и да приключим с това как ще продължим от тук насетне.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Молбата ми е единствено, ако могат да ни кажат вносителите на Проекта, ако могат да ни кажат какъв бюджет е предвиден, защо е предвиден, за да можем наистина да Ви бъдем полезни и да Ви кажем с какво сме съгласни, как сме съгласни и да постигнем нещо на днешната среща.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Предлагам да върнем дебата в необходимото русло.
То е ясно, че такава защита трябва да има, но разбираме и отдавна знаем, че поради абдикирането на застрахователите и на общините Министерството реши да направи най-лесното нещо. Едните малко се опънаха, другите казаха – хич не искаме да Ви чуем, и останаха накрая земеделците, които да платят парсата.
Затова аз предлагам от тук нататък като говорим, да не измерваме кой каква социология е правил, ясно е, че тя не е валидна на базата на земеделските производители, и много малката извадка не можем да я признаем и да кажем, че тя е стратегическа, определяща за нашите решения, да не коментираме и способите, защото нямаме техническите знания да коментираме кое, какво, как, а да решим и задължим Министерството да върне на масата на преговорите тези, които също трябва да споделят своята отговорност, а не само да прибират застрахователните премии в джоба си и някой друг да плаща за това, което трябва да бъде извършено.
Затова да преминем към конкретни действия и да решаваме заедно с представители на Министерството по какъв начин можем да върнем хората, които трябваше да бъдат тук, а не да заявят пред Министерството, че не искат да обсъждат и да се дръпнат от този проблем, сякаш той не ги засяга – за милионите левове, които събират от земеделците като премии. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Дъбнишка, после господин Абазов ще се изкаже.
ТАНЯ ДЪБНИШКА: Това, което искам да споделя и аз от името на нашата асоциация към настоящия момент като мнение – ние сме изключително изненадани от последния проект. Съвсем откровено – господин Върбанов помоли да споделя, че ние от Управителния съвет към настоящия момент не успяхме да се съберем, за да дискутираме този вариант.
По първите реакции на колегите по отношение на новата формула – без застрахователите, и неясно как завишеното ново предложение е определено, дълбоко се съмняваме, че изобщо ще срещнем тяхно позитивно отношение.
Тук искам да напомня, че както колегите зърнопроизводители казаха, дискусиите през миналата година, когато коментирахме структурата със застрахователи, земеделския бранш, общините, които да бъдат включени, някаква по-разумна такса – първо, беше 30 стотинки, нашата членска маса каза: „О'Кей, 50 сме о'кей“, макар, че винаги е имало някакви резерви по отношение на техническите плюсове и минуси на единия способ, но не ги коментираме към момента, тогава имаше някакъв по-напреднал диалог и по Проекта, който беше предложен. Към настоящия момент нямаме подготовка, но нямаме и очаквания, че изобщо някой ще се съгласи от наша страна да подкрепи този проект.
Наистина ще се надяваме разговорът да се върне на масата, но във формулата да влезе действително застрахователният бранш и общините. Това, което и колегата каза, няма да се повтарям, но абсолютно същото го дискутираме и ние – общественият интерес за функционирането на такова предприятие е много по-голям, отколкото предложените източници на донори за това предприятие. Тук абсолютно сме на едно и също мнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Абазов, Вие поискахте думата.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Присъединявам се към това, което колегата Апостолов каза – да не влизаме в чисто технически дебати, защото мисля, че седящите тук на тази маса не сме най-компетентните от техническа гледна точка – кой способ е по-ефикасен, тъй като ние не сме такива лица, а по-скоро сме законодатели и трябва да го мислим концептуално от гледна точка на законодателството, от гледна точка на правила, които уреждат обществените отношения в сектора. Затова ще се абстрахирам от техническата част, няма да влизам в детайли, кой способ колко е ефикасен и така нататък.
Според мен, ако ще започваме отначало, първо, трябва да пресеем другите варианти, които света познава, които се прилагат в тази сфера. С други думи, това ли е вариантът за България или може да се ползва и друг модел? Защото не е тайна, че светът развива други модели за предпазване и борба с градушките. Ако ще връщаме дебата на изходно положение, според мен трябва да го започнем оттам: ще работим по модела „застрахователен пул” примерно, или ще работим по американския модел „застраховане на доходността“, което е чисто финансова схема? Нахвърлям варианти без да съм абсолютно точен и ангажиран – или ще прибегнем до модела „задължително застраховане“ като гражданската отговорност е на всички земеделски производители, на всички площи, или, в края на краищата, пак ще стигнем до този модел. Този, който се предлага сега – само като модел казвам, не като конкретни текстове.
Ако ще стигнем пак до този модел като приложима форма в България, то тогава този бъдещ законопроект, или този, който се предлага, би трябвало да се преработи във вида, в който да отговаря на няколко основни въпроса, които витаят във въздуха. Примерно, по отношение на справедливото представителство на всички страни в управляващия орган – защото според мен не е справедливо земеделците да внасят 20 милиона в общия бюджет на предприятието – държавата осем, а в Управителния съвет представителите на Министерството са четирима, а представителят на земеделците да е един.
Не е решен въпросът със сигурността на предоставената услуга, гаранцията, че системата ще заработи.
Не е решен въпросът, ако не сработи системата земеделските производители от къде ще си търсят обезщетението?
И не на последно място, както и предишния път предложих, хубаво е да разработим глава в този закон, който дава право, ред, основание на всички заинтересовани земеделци, застрахователи, общини или по някакъв начин организирани по местонахождение на имотите си, да имат правото и възможността, възползвайки се от този закон, да изградят локални система, а не да събираме нещата само в едно държавно предприятие. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Сабанов иска думата.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз няма да се съглася изцяло с господин Абазов. За Народното събрание всеки път казват колко нисък ни е рейтингът, защото се занимаваме с такива технически работи тук. Те една година не са се разбрали, не са го свършили, сега ние трябва да оперем пешкира между първо и второ четене и да се караме с хората. Защо? Защо, питам аз, ние всичките тук, които сме представители на Народното събрание, трябва да поемем удара заради Министерството? Аз това не го разбирам. Да мислим какви варианти? Ама, защо трябва да мислим? Експертите са при тях.
Защо при нас винаги трябва да стане напрежението? Защо при нас трябва да се скараме? Защо все нас ни гледат и казват: те пак не се разбраха. Ето, какво пише в последния ред в Асоциацията на зърнопроизводителите – преди датата пише: при неспазване на исканията ни, обявяваме готовност за протестни действия – каквото казах миналата седмица.
В крайна сметка, защо ни е на нас да пренасяме огъня в Народното събрание, при положение че в Комисията ни – едва ли не една година Министерството не е свършило една работа, ние в Комисията за три седмици ще я свършим ли? За максимален срок между първо и второ четене – ще я свършим ли?! Няма да я свършим. Или другият вариант е – насилствено казваме: тзи влизат, тези влизат и тези влизат, гласуваме – всички влизат, и идва напрежението и от застрахователите, и от общините.
Защо ни е на нас тази работа да я вършим, при положение че това е законопроект. Да, не е много приятно и не е хубаво, специално пък за голямата част, които сме в залата, от управляващото мнозинство, да се борим със Законопроект на Министерството и на Министерския съвет. Но в крайна сметка, защо ние трябва да поемем удара?!
Пак казвам, оказа се, че за една година никой не е съгласен и ние за три или четири седмици ще решим проблема. Ние трябва да го решим! Няма логика. Затова поддържам предложението си да отпадне на първо четене, да гласуваме „против“ и да го върнем в Министерството да си го доработи, да се разберат с всички страни, да влязат и общини, ако трябва, да влязат и застрахователи, да уточнят способи, имат достатъчно експерти. Ние в Комисията коментираме, че можем да извикаме експерти. Какъв е ресурсът на Министерството на земеделието, какъв е ресурсът на Комисията по земеделието и храните?! Разбира се, че там може да се гледа на много по-широк формат – и от двете асоциации, и от трите асоциации даже, включително и овощарите.
Тогава, след като вече стана дебатът, повдигна се темата в общественото пространство, видя се, че има напрежение – няма логика според мен ние да си слагаме таралеж, където не трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на господин Кацарчев от Министерството на земеделието да представи тяхната позиция и да отговори на някои теми, които се поставиха тук.
Заповядайте.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Ще се опитам да отговаря на основните въпроси.
Една от забележките, която тече от миналия път, е застрахователите не участват в процеса. Не си спомням, помолих колегата да ми извади Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 14, ал. 1, т. 3: ставката на застрахователите е 4% в момента върху застрахователните премии, които постъпват по сметка в Държавен фонд „Земеделие“. Това е първото, което трябва да уточним – ставката е 4% и касае всички земеделски застраховки, така че това го има. Не знам защо се забравя, като това е минало? Тук, съществува си в Закон, ние искахме с новия закон да разширим обхвата и да намалим ставката. Това никой не го пипа, то продължава да стои в Закона за подпомагане на земеделските производители – първи факт.
Втори факт – по отношение на техническата част съм абсолютно съгласен с народните представители, тук не е мястото. Нито един от нас не е специалист – първо, социолог, второ – специалист по градовобитни системи. Хората ги има, те са разработили методи. По отношение на участието на застрахователни компании като ангажираност в процесите по градозащита, няма такива в цял свят. Нито един застраховател в света не отделя, в ЕС хептен, никакви пари по отношение на защитата от град. Единствените, които отделят пари, без държавата да ги подпомага, са земеделските производители. Справка: Европейския съюз, държави членки – може да се провери.
При нас поради насложени исторически събития държавата продължава да отделя значителен ресурс, включително застрахователните компании доста преди земеделските стопани. Тук предполагам, че няма нещо, което да не е ясно? (Шум и реплики: Не е ясно!“.)
Член 14, ал. 1, т. 3 – 4% от застрахователните премии постъпват във Фонд „Земеделие“. Говорим за застраховане.
Търговските договори по отношение самия земеделски стопанин и застрахователната компания са предмет на Търговското право. Ние нямаме задължителни застраховки, това е личен избор. Задължителни застраховки имат само тези, които имат спечелени европроекти и са длъжни в периода, в който изграждат, и в мониторинговия период да имат застраховано имущество. Забележете имущество!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (встрани от микрофоните): И площи!
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Площи, ако иска.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (встрани от микрофоните): Не е вярно! Ако предметът на…
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Но например, както е при теб, ако застрахова сградите, не е длъжен да застрахова стоката вътре в сградите. Там е вече личен избор – дали да застраховам стоката в самата продукция.
По отношение на общините – това също е говорено с тях. Понеже знаем какво е финансовото състояние на територията на държавата – почти всички общини са с отрицателен годишен бюджет. Вариантът общините да участват, е да натоварят с още данъци или такси съответното население за собствеността им в рамките на населените места, което решихме, че е по-добре самите общини да си решат по какъв начин, под каква форма биха участвали в този случай, тъй като знаем за какво говорим.
По отношение на площите за 100 млн., 35 млн. дка – какво защитаваме, какво не защитаваме?
Сто милиона са територията, която обхваща съответния способ, вътре могат да влизат и гори. Ние говорим за територия, която се обработва, като извадим включително пасища, мери, ливади, тъй като при тях градушката не дава отражение по отношение на начина, по който се ползва земята.
Сега говорим за 75 стотинки и интересното е, че – честно казано, това е личното ми мнение, за протокола, съм изненадан, тъй като този въпрос се оказва, че е разглеждан доста преди да тръгнем да работим в момента този законопроект, началната ставка е била около 90 стотинки, карам по спомени. Така че има документация в Министерството, която сочи друго. Това е исторически погледнато назад. Който иска може да направи справка или да извадим от регистри на Министерството информацията за предишните варианти по отношение на градозащитата.
Трето – тук усещам едно леко вътрешно противоречие.
Казваме, че искаме ракетен способ. Между другото, не знам дали знаете, но по държавните граници е забранено да се ползват ракети, за да не се счита, че имаме нападение с ракети. Затова в десет километровата зона около държавните граници е абсолютно забранено използването на ракетен способ. Дунав е държавна граница. Така че, моля, като се правят предложения някой преди това да изчисти къде, какво може да се ползва! Това е по тази част.
Ракетният способ е по-скъп от самолетния способ. Ако 75 стотинки са много и отидем към ракетен способ в Добруджа, сумата ще трябва да набъбне. За съжаление, нямаме калкулация в момента с колко ще се увеличи натовареността на земеделските производители. Справката я има вътре в материала, отзад има подробни разчети по отношение на това кое, колко струва, какъв е приходът, какъв е разходът.
По отношение на борда на дружеството.
Там нямаме претенции. Миналият път имаше коментар, така че ако се прецени, че трябва да има почетен представител на земеделските производители...
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (встрани от микрофоните): Четири на един.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Да. Може да бъде включен, така че това е в правомощията на Народното събрание. Тук нямаме спор. Това е предложение на Министерския съвет.
Съжалявам, ако изпусна някакъв отговор някъде.
Не виждам нещо друго по-важно към момента.
По скоро, то не е молба – решението е на Народното събрание в крайна сметка. Въпросът за мен и за Министерството е чисто принципен – ако искаме да се движим в посока изграждане на градозащитна система, която да покрие земеделските площи на страната, в това ще има допълните екстри по отношение на населените места, е принципен въпрос.
По отношение на начина, по който работи системата, това е работа на самите специалисти – аз не се признавам за специалист. Викахме достатъчно хора да преценят кой метод, къде и по какъв начин да бъде използван по отношение на градозащитна система.
По отношение на приходите и разходите – правихме много калкулации на базата на това, което знаем, и това, което сме викнали като експерти, за да разберем кое, колко струва – защото това са прогнозни сметки и не знаем утре кое, колко ще струва, но към днешна дата така изглежда разчета.
По отношение на повдигането на ставката от 50 на 75 стотинки поради категоричен отказ от застрахователните компании, тя се повдигна, отчитайки факта, че те и в момента плащат, но само върху земеделските застраховки. Идеята беше да разширим обхвата на застраховките, върху които да има плащане по отношение на градозащитата.
Законопроектът буквално се състои от няколко елемента.
Първата част е: приходи, които да гарантират дейността на съответното предприятие. Защо предприятие като в момента имаме Агенция? Знаете, че в държавните агенции всички са държавни служители. Държавните служители – първото основно нещо, което ни създава въпроси, е, че те не могат да работят на трисменен режим. Законът за държавния служител не позволява такъв тип работа, докато в предприятието се налага – това са радарните станции и ракетните площадки. Там трябва да имаме трисменен режим на работа! И сега в момента ние се чудим по какъв начин – кой трудов, кой служебен, тъй като това фигурира в устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, и хората са държавни служители, а не трябва да бъдат, тъй като така пише в Закона.
Затова ние предлагаме това да бъде държавно предприятие – не търговско дружество, а държавно предприятие без да формира печалба. Целта на държавното предприятие е още една: когато за съответната година сумата, която е събрана като приход, не бъде похарчена поради климатичните състояния на времето, тоест не се налага голяма интервенция парите да не бъдат прибрани от Министерството на финансите, а в държавния бюджет в края на годината, и следващата година, ако случайно времето е по-лошо, да се окаже, че предприятието не е финансово обезпечено за съответното климатично явление. По този начин бордът следи какви пари за какво се харчат и то гарантира, че има натрупване с цел разширяване от една страна на услугата, и две – повишаване на качеството на услугата.
Тъй като имаше коментар по отношение на това как се гарантира услугата, в момента предприятието, тоест Агенцията работи без някой да ѝ иска гаранции. (Шум и реплики.)
Да, и нищо не плащат, което е още по-интересно – хем е безплатно, хем не сме доволни. (Шум и реплики.) А, нямат претенции! Ама, стреляме?! Ей го е, господин Славеев отзад стреля!
И понеже винаги, когато е безплатно, е най-лесно – и аз съм съгласен: всичко безплатно ми е лесно, но трябва да има ангажираност! Затова сме в Народното събрание.
Говорихме с всички асоциации навремето. Трябва да има ангажираност! Държавата не може да отдели целия ресурс! Ако не се ангажира земеделският производител, държавата не може да гарантира покритието. Това беше първата основна точка, от която тръгнахме. (Шум и реплики.) Не сме избягали, защото сме на нея. Говорим за стотинки на декар – следващият път, ако има дискусия и госпожа Танева ме покани, ще изкарам субсидията на декар. (Шум и реплики.)
Точно така. Ама, никой не гледа разхода! (Реплики: Ама никой не гледа и рентите, нали?) И рентите текат, и другите разходи текат. (Реплики: субсидията я няма.)
В момента самото предприятие работи. Ефективността на предприятието е в рамките на статистиката, тоест средната ефективност, която мерихме – колко беше, Славея – 54%, че не мога да се сетя, нещо от сорта – около петдесет и няколко процента е ефективността в момента на защитата. Няма страна, която да има сто процента ефективност на защитата, и няма как да има.
По отношение на това как държавата ще обезщети съответния земеделски стопанин, ако ракетите не допринесат до това да не падне град? (Шум и реплики.) И за това имахме две възможности, когато коментирахме навремето.
Вариантът държавата остава в границите на защита, които са в момента, на базата на бюджета, с който разполагат в момента.
Вариант Б: разширяваме защитата като се включват и ангажираните лица, които имат пряк интерес от тази защита.
А сега, слушайки коментарите, се оказва следното.
Първо, проучването е представително – учил съм статистика, защото над сто лица вече е представително, над десет включително грешката е по-голяма обаче. Тук говорим за процента на грешката, не дали е представително, когото и да извикате, ще Ви го обясни – при по-голям брой анкетирани лица намалява процентът на грешката. А дали е представително? То е представително, така че тук не можем да спорим по тази част.
Идеята е следната. Принципно се приема, че държавата ще разшири градозащитата с лицата, които имат пряко отношение към тях, или госпожа Танева подлага на гласуване Законопроекта, той отпада, тоест ние няма да разширяваме градозащитата.
И в двата случая Министерството на земеделието, храните и горите има бюджет. То ще се вмести в този бюджет. Преди това обаче, предвид това какви са прогнозите, и какво говори Брюксел включително за следващия програмен период, как ще продължим ние? Процесът е дълъг. Той няма да стане за два дни. Гледайки дискусията тук, всеки път нас ни изненадва нещо – я снегът, я водата, я нещо друго. Същото, което говорим, касае наводненията –парите на Министерството по отношение на диги, предпазни защитни съоръжения и всичко останало. Бюджетът е лимитиран. Ако не намерим начин заедно в държавата – заедно, да търсим решение, няма шанс да плуваме поединично. Всеки един ще си понесе щетите. Министерството компенсира пропаднали площи, но само когато те са сто процента. При по-нисък процент, то не компенсира!
Какво се случва с всички тези хора?
По отношение на застрахователни пулове – това, което и господин Абазов каза, сега ще влязат австрийски и английски застрахователни пулове, които може би ще разместят пазара, при което ще има адекватни застраховки с бързо изплащане при настъпване на събитие. Ние водим от една година разговори като Министерство в тази посока, но нито един застраховател, включително и в Европа, не иска да се ангажира с отделяне на пари, защото практиката в Европа е такава. Нашите застрахователи са собственост на техните застрахователи, така че няма как да си сменят самата позиция. Ние се опитахме да разширим извън ЗПЗП да включим още договори, които касаят застраховки, но не се получи. В момента обаче те имат отчисление. (Шум и реплики.) Да, и могат да се ползват на базата на решение. (Шум и реплики.) Но имат отчисление. (Шум и реплики.) Не, не са… Значи – Вашите, нашите пари!
Първо, парите, които се разпределят, са парите на всички. Парите на всички са! В момента всяка една субсидия, която се изплаща, не е на земеделеца. Тя е на всеки един, включително и европейски гражданин. Парите, които отиват за градозащита, са отново парите на всички. Това не са парите само на земеделците, които отиват в бюджета на Министерството на земеделието по отношение на градозащитата. Всеки един български гражданин в момента плаща за градозащита. Той също би имал претенциите – тези например, които са извън районите, в населените места, да кажат: аз не искам да плащам, защото мен никой не ме покрива като риск.
Предполагам, че посоката на движение да има закон е вярна, но как да стигнем до вярно решение? Ако продължаваме да стоим на камбанариите си и всеки си пази собствения, личен интерес, решение няма да има. Трябва да се излезе малко по-широко. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на себе си за изказване.
Господин Кацарчев, ние чухме Вашето становище тук, колегите, които се изказаха.
Аз да кажа как би изглеждала темата най-обикновено отстрани, като реплика на Вашето изказване го казвам: един плаща някаква такса, срещу която няма гаранция какво ще получи. Той плаща някаква такса и държавата ще го защитава. Гаранция, че ще го защити, няма. Ако не го защити, хипотеза какво се случва, няма. Гаранция как ще се управлява ресурсът – няма, поради представителството.
Искам всъщност да кажа, защо е такава реакцията, че прочетено така, изглежда така. Никой не разсъждава от собствената си камбанария. Аз мисля, че мисленето и мнението, изразено от всяка от организациите, че има обществена необходимост за това, е в знак на това, че всеки има някаква зряла готовност, че трябва да се върви към такава защита, но начинът по който е предложена, очевидно е неприемлив и ние трябва да се съобразим с това. Аз считам, че една такава концепция без участие на застрахователи е несериозно. Защото, всеки като плаща такса за услуга, това означава да се застрахова при неизпълнение на тази услуга. И стойността на това да влезе в тази такса – това за мен е най-обичайно какво включва цена на една услуга примерно, да не задълбочаваме в детайла.
Предвид изказаните мнения и ситуации, какво мисля аз, тъй като все пак съм представител на мандатоносителя, ние сме коалиция. Не смятам, че господин Сабанов – нали, ние уж сме коалиционни партньори, независимо че сме на различни позиции, не смятам, че трябва да отиваме веднага към отхвърляне на този законопроект, тъй като, първо, това е лош политически знак. Второ, Законопроектът е бил година и половина в Министерството, ти сам казваш, че продуктът, който е излязъл, е неприемлив. Значи, отхвърляйки, връщайки темата в изходна точка, ние не можем да очакваме, че нещо друго ще се случи. (Шум и реплики.) Да, казвам.
Аз смятам – господин Кацарчев като един финансист виждам, че е много краен в своите виждания, сигурно от неговата камбанария така изглеждат нещата, но според мен от земеделска гледна точка не са съвсем така нещата, да не намесваме и дигите. В крайна сметка държавата има и обществени функции, които трябва да изпълнява, и тук въпросът е как със споделена отговорност и споделено участие, на всички участници в общественото отношение по производството на земеделска продукция в страната, с подкрепата на държавата, да направим, предвид изменението на климата, по-ефективна защитата от тези климатични събития. Разбира се!
И пак казвам: това, че организациите принципно смятат, че има такава необходимост, е знак, че има зрялост за това, включително и за споделената финансова отговорност за това, но тя трябва да бъде направена справедливо, с всички участници в процеса, като, както и господин Абазов предложи, може да се предложат изначално варианти на модели, засягащи само това, само урбанизирани територии, засягащи и това и съответно участниците в едно такова обществено отношение.
Днес се обадих на Асоциацията на застрахователите по повод на това, че според мен едно такова обществено отношение без застраховка е немислимо. Не може държавното предприятие да стане и застраховател! Те изразих готовност за участие, но не приемайки Вашия разговор – имали сте разговор, не съм в течение, препредавам, така че се извинявам, ако съм в грешка, не съм следила темата, когато е била при Вас – имало е предложение по отношение на някакви отчисления от техните застраховки, автокаско ли казаха, не можах да разбера точно, което е изключително неприемливо, и хората казаха, ако ние се върнем на този вариант, той е изключително неприемлив. Не можем да караме хората, които застраховат и плащат премията за един вид застраховки, ние да отчисляваме за защитата от градушки. Сами по себе си са прави за това. Не искам да препредавам отговори. Искам само да предам, че има готовност да се седне на масата за обществено обсъждане и да се намери модел, който е приемлив във всяко едно отношение от заинтересованите страни. Затова аз бих предложила, ако Министерството на земеделието, храните и горите приеме, и ако Вие имате мандата за това, заедно с неправителствения сектор, който е представен тук – асоциациите, плюс тези, които са трайни насаждения и зеленчуци, защото зависи от тях, но пак казвам, с участието на земеделието, и от народните представители, който желае да участва, да се опитаме да намерим консенсус в това, как трябва да изглежда това предприятие, ако е предприятие, и закона, да не го подлагаме на гласуване, и ако стигнем до такова споразумение, да направим нови текстове. Те могат да бъдат нова законодателна инициатива на депутати и да продължим общо напред. Защото така на практика нищо няма да се получи. Така го виждам аз. Насила нищо не можем да направим.
Обратно предложение на моето има ли?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, аз отново ще заема тази позиция поради няколко причини. Все пак се намираме в едни по-сложни времеви позиции в момента.
Аз пак казвам: една година – ние колко време ще го дебатираме това нещо? Дори работна група да направим. Работна група, ако се направи между първо и второ четене пак няма как да… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма първо и второ четене…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Да, това го разбрах. Преди да го вкараме на първо четене, ще вкараме нов законопроект, който ще се допълни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Уважаеми колеги, след кратки комуникации с присъстващите на заседанието представители на парламентарни групи, правя следното предложение: Законопроектът да не се подлага на гласуване в този му вид поради изразените единодушно по него отношения от бранша и народните представители. Второ, в едноседмичен срок моля тези неправителствени организации под администрирането на Комисията и Министерството – значи, Министерството, господин Кацарчев – без него не може да продължи това нещо да се прави, държавата… (Реплики на господин Атанас Кацарчев встрани от микрофоните.) Не, без тебе по-добре даже. Може някой друг по-консенсусен и с отношение към сектора да бъде… (Шум, реплики, смях.) Ами, да – за бюджета на държавата висока оценка!
… да се включи, даже и на мен ми е интересно примерно, и да видим, да започнем от началото, да се обяснят разликите в способите, да се отговори на неправителствения сектор на всеки въпрос, за да се мотивира вариантът, че е най-добър. От политическите партии, ако лично депутат не му се занимава, да прати негов експерт или адвокат, на когото има доверие.
Съгласни ли сте с това предложение?
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. (Шум и реплики.)
Разбира се, в този бранш смятам, че трябва да се убеждаваме сами, че е най-доброто решение.
Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Господин Кацарчев, ще продължите ли да отговаряте на въпроси?
Заповядайте.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: По точка втора – тъй като в момента нямам никаква информация, въобще не мога да бъда полезен на Комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще сведете притеснението на Министерството.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Не притеснението, аз ще си запиша въпросите...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно, да.
Господин Сабанов, заповядайте по втора точка.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Без да съм коментирал с…
Готови ли сте? Добре, заповядайте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Даваш думата – добре.
Имат думата неправителствените организации.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Втора точка беше за тол системата и таксите. Нали така беше?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, по предложение на господин Сабанов – искаше коментар и становище по това.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Не сме говорили с господин Сабанов, но…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И да сте говорили няма лошо.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: … но притеснението, което – всъщност информацията излезе от вчера, и притеснението в бранша е може би около десет пъти по-голямо, отколкото градушките, искаме да Ви кажем. Нещата са много сериозни. Веднага Ви обяснявам защо. По новия ценоразпис автомобили над 12 тона, каквито са всичките зърновози в България, ще пътуват по републиканската пътна мрежа, ако имат Евро 6 за 42 стотинки на км, а ако са под Евро 6 – за 67 стотинки на километър. Това е просто изминат километър от камиона върху републиканската пътна мрежа!
Направихме сметка, че един камион, който трябва да закара от Плевен до Варна 23 тона зърно, това ще оскъпи – говоря само тол таксата, без разходите на транспортьора и другите неща, ще оскъпи с 12,80 лв. на тон продукцията ни. (Шум и реплики.) Да. Не – говоря за 300 км Варна – Плевен. Класическа дестинация. Значи, колкото е по-близо – но това всъщност, ако го сметнем на декар, при средните добиви 500 км от декар, това са около 6,70 лв. тол такса върху декар ще удари земеделските производители. В момента превозвачите се притесняват.
Другата сметка, която направиха пък те, е, че един камион, който е купен на лизинг, трябва да мине сто хиляди километра, за да се изплати. За тези сто хиляди километра тол таксата, която трябва да плати в България, е от 47 хил. лв. на година до 67 хил. лв. на година. Говорим само тол таксата! Без да говорим амортизации, горива, разходи, заплати. Напоследък забелязвам, че печалбата ни е само субсидията.
Това обаче, е много сериозен проблем. Наистина! Говорихме и с транспортьори, и с нас, те казват: досега…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Много се извинявам, че Ви прекъсвам, да няма грешка в тази сума?
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Не, не, това е – 67 ст. за камион от Евро 5 надолу. Това означава – това са масовите камиони в България. На километър говорим.
В интерес на истината, проучихме как стоят нещата – във всички страни в чужбина има такава подобна такса, но тя е само за магистралите. В България в момента е прието за магистрали, първокласен, второкласен, третокласен път. (Шум и реплики.)
Не, в момента е така – отваряйки калкулатора на тол БГ, излиза така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То не е прието, то е предмет на обсъждане.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Светваме лампата просто.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, по навреме.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Неслучайно предложих втора точка „Разни”, защото, както ни се струва, че транспортът не е важен, транспортът е голямо перо в земеделието. Да не говорим, че с тези тол инспектори, пътищата не можем да ги прекосим, защото няма право да се движат земеделски техники. Това е друг голям проблем.
Именно затова питам Министерството какво прави, защото това ще засегне целия бранш. Всеки има да транспортира нещо от точка А до точка Б. Да кажем, добро е. За всяко едно перо от земеделието ще се вдигне себестойността. Когато продаваме, ще се намали продажбата стойност, защото транспортът ще ти изяде част от печалбата. Отделно от това – не знам дали асоциациите са поставили този въпрос, но земеделската техника няма право да се движи по републиканката пътна мрежа и това е голям проблем, ако почнат… (Шум и реплики.) Не, глобата е хиляда лева.
Понеже казахте, че утре има разглеждане, хубаво е господин Кацарчев да информира министъра и да се вземе позиция, защото това нещо ще доведе не само до земеделието, до зърнопроизводителите, аз говоря в целия бранш – хлебопроизводство, млекопроизводство, мандри, всичко това нещо ще бъде засегнато.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли? Ако няма, закривам Комисията.
Благодаря на неправителствения сектор, че се отзова на днешното заседание и се надявам, че в дух на конструктивност ще стигнем до решение по земеделската тема.
(закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Маргарита Крачунова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 55
На 3 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Десислава Танева.
* * *
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, на днешното заседание присъстват 13 народни представители – имаме кворум, мога да открия предварително обявеното заседание със следния дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за превенция от неблагоприятни климатични събития, № 902-01-13, внесен от Министерския съвет на 25 март 2019 г. – за първо гласуване.
Уважаеми колеги, този дневен ред за заседанието беше анонсирано още миналата седмица на редовното заседание на Комисията по земеделието и храните по повод дебата, който се получи по въпросния законопроект. Всички народни представители, които гласуваха, решихме да продължим дебата на днешното заседание. На миналото заседание присъстваше само една пиарка от една неправителствена организация, никой друг не присъства. Радвам се, че на днешното заседание има повече присъстващи.
Първо, по процедурата – предложение за други точки в дневния ред има ли от народното представителство?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам втора точка „Разни“, за да обърнем внимание и да направим дискусия относно тол таксите, които се очаква да бъдат въведени. Какво прави Министерството на земеделието в тази връзка, тъй като транспортът на земеделска продукция, районите на зърнопроизводителите специално – това ще утежни и ще намали цената на продукцията франко стопанствата. Има ли отношение Министерството на земеделието, изразило ли е становище?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Тук е господин Кацарчев – ако не възразява да отговори на въпросите, ще включим точка втора – „Разни“.
Искам да обявя, че утре, в четвъртък, има редовно заседание на Комисията по регионално развитие, където това ще е основната тема – казвам го и за неправителствения сектор.
Уважаеми колеги, постъпи предложение за точка втора – „Разни“.
Има ли някой против предложението на господин Сабанов? Няма.
Подлагам на гласуване анблок предварително предложения дневен ред с допълнителната точка втора „Разни“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИ КЛИМАТИЧНИ СЪБИТИЯ, № 902-01-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 МАРТ 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Какво вече съобщих, миналата седмица стана дебат по повод Законопроекта, вследствие на което обявихме второ заседание днес. Поканихме неправителствения сектор. Благодаря на колегите, които са се отзовали за продължаване разглеждането на внесения Законопроект.
От Министерството на земеделието, храните и горите тук днес присъстват: господин Атанас Кацарчев – началник на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите; госпожа Емилия Манолова – директор на дирекция „Анализи и стратегическо планиране“; господин Ваньо Славеев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“; господин Христо Рангелов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; господин Цветомир Трифонов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите присъстват: Георги Милев – заместник-председател на Асоциацията; госпожа Мариела Йорданова – член на Управителния съвет, и Александра Гинева – пиар на Асоциацията.
От Асоциацията на земеделските производители в България: Таня Георгиева и Таня Дъбнишка.
От Съюза на Дунавските овощари са заявили присъствие господин Николай Колев и от Добруджански овощарски съюз – госпожа Димитричка Търпанова – не ги виждам в момента.
Уважаеми колеги, Законопроектът беше представен на миналото заседание. Не считам за нужно да повтаряме това представяне – за депутатите със сигурност. От неправителствения сектор, желаят ли да им бъде представен Законопроектът? Ако не желаят, да преминем към дебатите по него. Не желаете. (Шум и реплики.) Вие следва да сте участвали в обществения дебат в Министерството повече от година, така че и аз не смятам, че има нужда да го представяме.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Прощавайте! Само да уточним едно нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Милев, отнемам Ви думата. Тук не е седянка да си разменяме реплики и дуплики. Изключете микрофона! Когато обявя – който иска да вземе думата, ще я вземе и ще каже становище. Иначе няма да стигнем доникъде.
Това заседание е продължение на това от предходната седмица, представяне няма да се прави. Неправителственият сектор изрично не желае това.
Продължаваме с дебата и изразените становища.
От Министерството на земеделието, храните и горите изпратиха до народните представители социологическо проучване, което е било направено по повод отношението на земеделския сектор към темата. Следва депутатите да са се запознали.
Давам думата за дебати и предложения относно представения Законопроект, който е на първо четене.
От народните представители по получените допълнения има ли изказвания?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Кацарчев, уважаеми колеги и гости! Аз – както и очаквах, още на предното заседание изразих своето становище относно нагласите на земеделските стопани спрямо допълнителните мерки – проучването, направено от „Алфа Рисърч“ – хубаво беше да се направи, и когато всяка една социологическа агенция, незапозната със структурата и значението на всеки един от хората, които се занимават със земеделие, щеше да бъде по-лесно да им бъде обяснено: в случая до 20 дка са 20% като гледам в проценти – 20% от анкетираните са до 20 дка, от 21 дка до 50 дка; от 51 дка до 200 дка; и от 200 дка до 1000 дка и над 1000 дка.
Само за информация държа да спомена, че тези, които са над 1000 дка, държат може би 60 – 70% от земята, ако не и повече, да не кажа 80%. В случая те са най-малко представени в тази извадка, която дори не е и представителна – 600 700 човека не е представителна извадка, трябва да са поне 750 за представителност на проучването. Да не говорим, че аз очаквах поне 1000. Първо, 16,8% над 1000 дка може би, ако като задание го бяхте дали, първо, не е ясно откъде е дошла идеята за направата на това социологическо проучване. Второ, защо не са разбити примерно от 1000 до 2000, от 2000 до 5000, от 5000 до 10 000 и над 10 000 примерно, а се имат предвид малките декари? Видно, с това се е целяло да се обхванат именно овощарите, които, разбира се, няма как да не са съгласни, тъй като тяхната площ е доста по-малка от тази на зърнопроизводителите.
От тази гледна точка аз не считам, че това социологическо проучване върши някаква работа, защото, пак казвам, в тези 16% над 1000 декара не се знае колко точно от хората са с 10 хиляди, 20 или 30 и така нататък. Тези хора, които са над 1000 декара, представени са 16,8% в тази извадка, ще дадат 80% от средствата, които ще бъдат нужни за това мероприятие – и които искат да се съберат. Не считам, че трябва да бъдат ощетявани български земеделци.
Другият довод, който беше изтъкнат в разговори със земеделци в моя избирателен район, е, че реално самолетният способ не е толкова ефективен, колкото е ефективен ракетният способ. Това само по себе си води до един въпрос: Североизточна България, или Златна Добруджа, в голямата си част даже – доколкото се сещам от град Левски нататък, не е защитен, оттам ще дойдат големите суми, големите средства, а в крайна сметка те ще получат много по-лош метод за защита от градушки.
Според мен Законът има нужда от такова мероприятие – дали това предприятие, как ще бъде структурирано, е хубаво между първо и второ четене, ако се приеме на първо въобще, да се изгладят тези проблеми, защото все пак това са три големи асоциации, които представляват над 50% от българските земеделци, да кажем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Сабанов, да разбирам, че предложението Ви е…?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предложението ми е за отхвърляне на Законопроекта в сегашния му вид, каквото предложение направих и предния път.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ясно.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: При положение обаче, ако се приеме все пак, между първо и второ четене трябва да се работи много именно с тези хора, които, нищо че са седнали от онази страна на масата, ние трябва да сме на едно място. Ние, трябва да защитаваме техните интереси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания, становища?
Господин Кацарчев, ако Вие искате думата по отношение на двата способа, за да отговорите на някого, винаги можете да ми кажете. Или ще изчакате и неправителствения сектор?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще изчакам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Колеги, други изказвания? От неправителствения сектор, от депутатите – има ли?
Господин Абазов, заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател! Първо, искам да взема отношение по уговорката – което повдигнахте от последното заседание на Комисията насам, проучването, което не беше представено предния път, а сега, между двете заседания на Комисията. По принцип за уговорките между първото и второто заседание на комисиите, не по същество по Закона.
Относно проучването – личното ми мнение е, че то не е представително. Не може и да е представително с толкова броя анкетирани земеделски производители, щом за база събирането на такса по предпазване от градушки взимаме земеделците, които са регистрирани в Система за електронни плащания (СЕП), а там тяхната бройка се знае колко е – от порядъка на 80 – 90 хиляди, при условие че са анкетирани 600 земеделци, а общата групата е от порядъка на 90 хиляди, мисля, че 600 анкетирани към 90 хиляди земеделци е нищожно малко като бройка – под 1%, което не дава според мен обективна представа за нагласите на земеделците по отношение на този закон.
Не на последно място, мисля, че някъде в проучването пише, че тези отговори са дадени, ако се осигури защитата. Ако не се осигури защитата, такива ли ще са отговорите? Това обаче е друг въпрос.
По отношение на другите ни уговорки, от предното заседание.
Идеята да отложим разглеждането на Законопроекта за днес, беше да се даде възможност на Министерството да даде предложения евентуално как, в каква посока биха се променили текстовете по този закон, така че той да отговаря на коментарите, които колегите направиха на предното заседание на Комисията. Такива не виждам.
Другата уговорка беше в тази седмица да има диалог, да има контакт с браншовите организации, за да може да се изчисти това напрежение, което съществува между част от браншовите организации и текстовете в Законопроекта. Доколкото разбрах от тук представените организации, такъв разговор, такъв диалог, такова обсъждане не е имало в седмицата, която мина.
Това, което е налично като база данни в сайта на Министерския съвет, са становищата на браншовите организации, когато се е разисквал вариантът „участие на застрахователи”. Опасенията ми, че след това са прекратени всякакви разисквания във връзка с бранша и вариантът, който е предложен без застрахователите да участват в процеса, в този вариант няма нито едно становище на нито една организация по така представения вариант.
Ако не стана ясно – още по-просто.
Публикувани са становища на браншовите организации по варианта с участие на застрахователите. Вариантът, който ни се предлага, е без застрахователите. По този вариант няма нито едно становище с браншова организация. Това са ми опасенията.
По-късно ще взема думата по същество, по Законопроекта, ако има такава дискусия. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията е отворена.
От неправителствения сектор – изказвания, становища, предложения?
Госпожа Мариела Йорданова от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! За да започнем, трябва да кажем откъде идва напрежението, откъде дойде напрежението. Ние видяхме настоящия вариант след като беше представен и одобрен в Министерския съвет. С колегата Георги Милев сме участвали особено активно по време на дебатите във варианта, в който участваха и застрахователите. Привличали сме в нашата работа и разговори – с доста добри дипломатически совалки бяхме взели одобрението и за участие на общините. Тук не виждаме такъв Законопроект.
По същество можем да говорим много като обща оценка на Асоциацията – днес има извънреден Управителен съвет и в настоящия момент по този законопроект, защото буквално сме притеснени. Освен, че има доста недомислици, включително и противоречия със същността на Законопроекта и мотивите към него, има неосъществими и практически неприложими неща.
Представихме Ви нашето становище. Може би всеки един народен представител го има – ние не сме съгласни с този законопроект. Искаме да се отхвърли и да започне работата му наново, защото не виждаме неговото приложение, особено вменената на земеделските производители тежка финансова отговорност, без никакви гаранции за изпълнение на качествена услуга от държавно предприятие.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Други становища има ли?
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Аз по същество бих могъл да говоря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: По същество относно Закона да се коментира или…?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според мен по-добре. В крайна сметка ние сме тук, за да обсъдим положението, в което се намираме. Очевидно Законопроектът в този си вид е неприемлив, но ние имаме различни процедури за работа от тук насетне. Целта на днешната комисия е да направим дебат за това и да се ориентираме как продължаваме. Очевидно е, че в този си вид Законопроектът не е приемлив за която и да е била от страните в обществените отношения по повод земеделското производство и защитата от такива природни катаклизми.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: В такъв случай ще започна с мотивите, с които бяхме запознати.
Ще се повторя, за да стане ясно на господа депутатите, че разговори и обществено обсъждане имаше до момента, в който бяха включени застрахователи и общини. Длъжен съм да припомня, че на първата, най-голямата среща, когато се коментираше това нещо, в което – пак държа да Ви кажа, ние сме съгласни с този проект, но не по начина, по който е направен. Ние сме съгласни с развитието на защитата, ние сме съгласни с това да плащаме такса, но не единствено ние. Направо трябваше да направите земеделските производители да си плащат една такса и няма смисъл да правим закони, да правим ново предприятие, да правим тези неща. Направо ни сложете една такса от 75 стотинки, съгласно ИСАК, и вече няма смисъл – Изпълнителната агенция може и така съществува.
Защо? В мотивите, за които ни бяха говорили, още на разговорите ние бяхме категорично против това да се взимат модели от държави, които нямат нищо общо с географското разположение на България. Бяха ни предлагани примери в Аржентина как се прави, в Германия как се прави – говорим за самолетния способ. Това са държави, които нямат нищо общо с нашата география, с нашите градобитни процеси, които се образуват тук.
В мотивите тогава беше написано, че това се прави в тези страни, или във всяка една държава, където държавата не участва – това се прави от земеделски производители, местни власти, застрахователни и други субекти. Това бяха мотивите. В един момент ние виждаме внесен Законопроект и гласуван в Министерския съвет, в който единственият субект в този закон са земеделските производители, с една такса за заплащане на декар, която не е коментирана никога досега – 75 стотинки. Тази цифра не е коментирана до момента никога.
Вие, госпожо Танева, бяхте още министър – започнахме от 35 стотинки, разбрахме, че в Германия таксата е 12 цента със самолетен способ, след това направихме 35, стигнахме някъде до 50.
Какво обаче беше нашето условие? Съгласни сме да заплащаме, но при условие, че имаме сигурност в защитата против градушка.
Нашето мнение е – понеже и ние имаме експерти, към „Алфа Рисърч“ не сме се насочвали, те казаха, че за България трябва примерно да се вземе моделът на Сърбия и Румъния. Румъния за последните 15 години разшириха защитата си със 70% и тя обхваща зоната вече от Карпатите до Дунав.
Нашата идея беше такава: и ние сме съгласни да разширим нашата защита, независимо че това е по-скъпо с наземни площадки на принципа на ракетния способ, които да обхванат цялата периферия на Дунав. Всъщност големите процеси, които идват са от обработени облаци от Румъния. В мига, в който спрат да се обработват, това нещо пада на земята във формата на големи камъни. Не се съгласихме със самолетния способ в този район, защото попитахме и пилоти. Те казаха, че нямало човек, който да влезе в такава зона – от едната страна го стрелят ракети, от другата страна, силна турбуленция, и процеси – до 15 километра турбуленция нагоре, с много висока скорост, да влезе някой да засява облаци. Единствено, ако си наемете руснаци, и то пияни, могат да го направят. (Шум, реплики, смях.) Аз съм сериозен, това не го казвам под формата на шега.
Отново искам да кажа – ние сме „за”, но не направено по този начин. Не мога да разбера защо в един момент, като че ли ние, земеделците, сме един по-различен субект от застрахователите и така, както чрез закон може да ни бъде вменена такса, така не може ли да бъде направено за застрахователите? Ние имаме много идеи, които, ако бяха продължили дискусиите, щяхме да ги наложим. В момента, както знаете, имаме съгласието на Асоциацията на общините да участват в този проект и в този закон. Аз не знам поради каква причина те са извадени от текста на Закона?
Всяка година, Вие знаете всъщност, плащаме полски пътища. По тези полски пътища досега нито една община не си е свършила работата да ги поддържа. Според последната информация, която имам от вчера, около 60 млн. лв. стоят в общините и се плаща за полските пътища в България на година.
Мисля, че ако искаме да имаме наистина една колективност – говоря даже и като отговорност – всичките субекти, които ще защитава новата дирекция, би трябвало да са вътре в този закон, без значение с какво участие. В момента коментираме една цена, но ние нямаме бюджет, ние не знаем колко пари ще трябват още, колко пари ще струва, това ще стигне ли за качественото изпълнение на идеята, която правим? Към момента никъде не сме видели някакъв бюджет.
Нещо, което също много ни притеснява.
Според мотивите и според Закона виждаме, че се защитават 100 милиона декара земя. Единствено ще плащат обаче – за защитата на 100 милиона декара, 35 милиона декара, които обработват земеделските производители. В такъв случай излиза ли така, че за защитата на 100 милиона декара са необходими парите, които ще бъдат събрани от тези 35 милиона декара? Защото, ако е така, излиза че ние плащаме едно за три, без да имаме гаранции.
След това пише: ще бъдат използвани четири – пет самолета.
Ама четири ли ще бъдат, пет ли ще бъдат, откъде ще дойдат, колко струва? Защото, в самото начало, когато искахме разширяването по ракетен способ, те казваха: това е скъпо. Добре, нека да е скъпо, така или иначе ще плащаме, но да го направим да ни бъде гарантирано. При положение че ракетният способ е по успешен от самолетния, аз мисля, че няма лоша комбинация на двете, но може да се направи един анализ и разчет и там, където са урбанизираните територии, ние нямаме нищо против, нека си работят самолети.
Това е засега. Мога ли да искам думата в процеса на разговорите?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се. Целта на този дебат е съвместно да вземем решение как процедираме от тук насетне.
Очевидно, пак казвам, че в този си вид Законопроектът е неприемлив. Затова нека всеки да каже как си го представя, къде са минусите, какво трябва да се направи и да приключим с това как ще продължим от тук насетне.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Молбата ми е единствено, ако могат да ни кажат вносителите на Проекта, ако могат да ни кажат какъв бюджет е предвиден, защо е предвиден, за да можем наистина да Ви бъдем полезни и да Ви кажем с какво сме съгласни, как сме съгласни и да постигнем нещо на днешната среща.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Предлагам да върнем дебата в необходимото русло.
То е ясно, че такава защита трябва да има, но разбираме и отдавна знаем, че поради абдикирането на застрахователите и на общините Министерството реши да направи най-лесното нещо. Едните малко се опънаха, другите казаха – хич не искаме да Ви чуем, и останаха накрая земеделците, които да платят парсата.
Затова аз предлагам от тук нататък като говорим, да не измерваме кой каква социология е правил, ясно е, че тя не е валидна на базата на земеделските производители, и много малката извадка не можем да я признаем и да кажем, че тя е стратегическа, определяща за нашите решения, да не коментираме и способите, защото нямаме техническите знания да коментираме кое, какво, как, а да решим и задължим Министерството да върне на масата на преговорите тези, които също трябва да споделят своята отговорност, а не само да прибират застрахователните премии в джоба си и някой друг да плаща за това, което трябва да бъде извършено.
Затова да преминем към конкретни действия и да решаваме заедно с представители на Министерството по какъв начин можем да върнем хората, които трябваше да бъдат тук, а не да заявят пред Министерството, че не искат да обсъждат и да се дръпнат от този проблем, сякаш той не ги засяга – за милионите левове, които събират от земеделците като премии. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Дъбнишка, после господин Абазов ще се изкаже.
ТАНЯ ДЪБНИШКА: Това, което искам да споделя и аз от името на нашата асоциация към настоящия момент като мнение – ние сме изключително изненадани от последния проект. Съвсем откровено – господин Върбанов помоли да споделя, че ние от Управителния съвет към настоящия момент не успяхме да се съберем, за да дискутираме този вариант.
По първите реакции на колегите по отношение на новата формула – без застрахователите, и неясно как завишеното ново предложение е определено, дълбоко се съмняваме, че изобщо ще срещнем тяхно позитивно отношение.
Тук искам да напомня, че както колегите зърнопроизводители казаха, дискусиите през миналата година, когато коментирахме структурата със застрахователи, земеделския бранш, общините, които да бъдат включени, някаква по-разумна такса – първо, беше 30 стотинки, нашата членска маса каза: „О'Кей, 50 сме о'кей“, макар, че винаги е имало някакви резерви по отношение на техническите плюсове и минуси на единия способ, но не ги коментираме към момента, тогава имаше някакъв по-напреднал диалог и по Проекта, който беше предложен. Към настоящия момент нямаме подготовка, но нямаме и очаквания, че изобщо някой ще се съгласи от наша страна да подкрепи този проект.
Наистина ще се надяваме разговорът да се върне на масата, но във формулата да влезе действително застрахователният бранш и общините. Това, което и колегата каза, няма да се повтарям, но абсолютно същото го дискутираме и ние – общественият интерес за функционирането на такова предприятие е много по-голям, отколкото предложените източници на донори за това предприятие. Тук абсолютно сме на едно и също мнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Абазов, Вие поискахте думата.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Присъединявам се към това, което колегата Апостолов каза – да не влизаме в чисто технически дебати, защото мисля, че седящите тук на тази маса не сме най-компетентните от техническа гледна точка – кой способ е по-ефикасен, тъй като ние не сме такива лица, а по-скоро сме законодатели и трябва да го мислим концептуално от гледна точка на законодателството, от гледна точка на правила, които уреждат обществените отношения в сектора. Затова ще се абстрахирам от техническата част, няма да влизам в детайли, кой способ колко е ефикасен и така нататък.
Според мен, ако ще започваме отначало, първо, трябва да пресеем другите варианти, които света познава, които се прилагат в тази сфера. С други думи, това ли е вариантът за България или може да се ползва и друг модел? Защото не е тайна, че светът развива други модели за предпазване и борба с градушките. Ако ще връщаме дебата на изходно положение, според мен трябва да го започнем оттам: ще работим по модела „застрахователен пул” примерно, или ще работим по американския модел „застраховане на доходността“, което е чисто финансова схема? Нахвърлям варианти без да съм абсолютно точен и ангажиран – или ще прибегнем до модела „задължително застраховане“ като гражданската отговорност е на всички земеделски производители, на всички площи, или, в края на краищата, пак ще стигнем до този модел. Този, който се предлага сега – само като модел казвам, не като конкретни текстове.
Ако ще стигнем пак до този модел като приложима форма в България, то тогава този бъдещ законопроект, или този, който се предлага, би трябвало да се преработи във вида, в който да отговаря на няколко основни въпроса, които витаят във въздуха. Примерно, по отношение на справедливото представителство на всички страни в управляващия орган – защото според мен не е справедливо земеделците да внасят 20 милиона в общия бюджет на предприятието – държавата осем, а в Управителния съвет представителите на Министерството са четирима, а представителят на земеделците да е един.
Не е решен въпросът със сигурността на предоставената услуга, гаранцията, че системата ще заработи.
Не е решен въпросът, ако не сработи системата земеделските производители от къде ще си търсят обезщетението?
И не на последно място, както и предишния път предложих, хубаво е да разработим глава в този закон, който дава право, ред, основание на всички заинтересовани земеделци, застрахователи, общини или по някакъв начин организирани по местонахождение на имотите си, да имат правото и възможността, възползвайки се от този закон, да изградят локални система, а не да събираме нещата само в едно държавно предприятие. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Сабанов иска думата.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз няма да се съглася изцяло с господин Абазов. За Народното събрание всеки път казват колко нисък ни е рейтингът, защото се занимаваме с такива технически работи тук. Те една година не са се разбрали, не са го свършили, сега ние трябва да оперем пешкира между първо и второ четене и да се караме с хората. Защо? Защо, питам аз, ние всичките тук, които сме представители на Народното събрание, трябва да поемем удара заради Министерството? Аз това не го разбирам. Да мислим какви варианти? Ама, защо трябва да мислим? Експертите са при тях.
Защо при нас винаги трябва да стане напрежението? Защо при нас трябва да се скараме? Защо все нас ни гледат и казват: те пак не се разбраха. Ето, какво пише в последния ред в Асоциацията на зърнопроизводителите – преди датата пише: при неспазване на исканията ни, обявяваме готовност за протестни действия – каквото казах миналата седмица.
В крайна сметка, защо ни е на нас да пренасяме огъня в Народното събрание, при положение че в Комисията ни – едва ли не една година Министерството не е свършило една работа, ние в Комисията за три седмици ще я свършим ли? За максимален срок между първо и второ четене – ще я свършим ли?! Няма да я свършим. Или другият вариант е – насилствено казваме: тзи влизат, тези влизат и тези влизат, гласуваме – всички влизат, и идва напрежението и от застрахователите, и от общините.
Защо ни е на нас тази работа да я вършим, при положение че това е законопроект. Да, не е много приятно и не е хубаво, специално пък за голямата част, които сме в залата, от управляващото мнозинство, да се борим със Законопроект на Министерството и на Министерския съвет. Но в крайна сметка, защо ние трябва да поемем удара?!
Пак казвам, оказа се, че за една година никой не е съгласен и ние за три или четири седмици ще решим проблема. Ние трябва да го решим! Няма логика. Затова поддържам предложението си да отпадне на първо четене, да гласуваме „против“ и да го върнем в Министерството да си го доработи, да се разберат с всички страни, да влязат и общини, ако трябва, да влязат и застрахователи, да уточнят способи, имат достатъчно експерти. Ние в Комисията коментираме, че можем да извикаме експерти. Какъв е ресурсът на Министерството на земеделието, какъв е ресурсът на Комисията по земеделието и храните?! Разбира се, че там може да се гледа на много по-широк формат – и от двете асоциации, и от трите асоциации даже, включително и овощарите.
Тогава, след като вече стана дебатът, повдигна се темата в общественото пространство, видя се, че има напрежение – няма логика според мен ние да си слагаме таралеж, където не трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на господин Кацарчев от Министерството на земеделието да представи тяхната позиция и да отговори на някои теми, които се поставиха тук.
Заповядайте.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Ще се опитам да отговаря на основните въпроси.
Една от забележките, която тече от миналия път, е застрахователите не участват в процеса. Не си спомням, помолих колегата да ми извади Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 14, ал. 1, т. 3: ставката на застрахователите е 4% в момента върху застрахователните премии, които постъпват по сметка в Държавен фонд „Земеделие“. Това е първото, което трябва да уточним – ставката е 4% и касае всички земеделски застраховки, така че това го има. Не знам защо се забравя, като това е минало? Тук, съществува си в Закон, ние искахме с новия закон да разширим обхвата и да намалим ставката. Това никой не го пипа, то продължава да стои в Закона за подпомагане на земеделските производители – първи факт.
Втори факт – по отношение на техническата част съм абсолютно съгласен с народните представители, тук не е мястото. Нито един от нас не е специалист – първо, социолог, второ – специалист по градовобитни системи. Хората ги има, те са разработили методи. По отношение на участието на застрахователни компании като ангажираност в процесите по градозащита, няма такива в цял свят. Нито един застраховател в света не отделя, в ЕС хептен, никакви пари по отношение на защитата от град. Единствените, които отделят пари, без държавата да ги подпомага, са земеделските производители. Справка: Европейския съюз, държави членки – може да се провери.
При нас поради насложени исторически събития държавата продължава да отделя значителен ресурс, включително застрахователните компании доста преди земеделските стопани. Тук предполагам, че няма нещо, което да не е ясно? (Шум и реплики: Не е ясно!“.)
Член 14, ал. 1, т. 3 – 4% от застрахователните премии постъпват във Фонд „Земеделие“. Говорим за застраховане.
Търговските договори по отношение самия земеделски стопанин и застрахователната компания са предмет на Търговското право. Ние нямаме задължителни застраховки, това е личен избор. Задължителни застраховки имат само тези, които имат спечелени европроекти и са длъжни в периода, в който изграждат, и в мониторинговия период да имат застраховано имущество. Забележете имущество!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (встрани от микрофоните): И площи!
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Площи, ако иска.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (встрани от микрофоните): Не е вярно! Ако предметът на…
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Но например, както е при теб, ако застрахова сградите, не е длъжен да застрахова стоката вътре в сградите. Там е вече личен избор – дали да застраховам стоката в самата продукция.
По отношение на общините – това също е говорено с тях. Понеже знаем какво е финансовото състояние на територията на държавата – почти всички общини са с отрицателен годишен бюджет. Вариантът общините да участват, е да натоварят с още данъци или такси съответното население за собствеността им в рамките на населените места, което решихме, че е по-добре самите общини да си решат по какъв начин, под каква форма биха участвали в този случай, тъй като знаем за какво говорим.
По отношение на площите за 100 млн., 35 млн. дка – какво защитаваме, какво не защитаваме?
Сто милиона са територията, която обхваща съответния способ, вътре могат да влизат и гори. Ние говорим за територия, която се обработва, като извадим включително пасища, мери, ливади, тъй като при тях градушката не дава отражение по отношение на начина, по който се ползва земята.
Сега говорим за 75 стотинки и интересното е, че – честно казано, това е личното ми мнение, за протокола, съм изненадан, тъй като този въпрос се оказва, че е разглеждан доста преди да тръгнем да работим в момента този законопроект, началната ставка е била около 90 стотинки, карам по спомени. Така че има документация в Министерството, която сочи друго. Това е исторически погледнато назад. Който иска може да направи справка или да извадим от регистри на Министерството информацията за предишните варианти по отношение на градозащитата.
Трето – тук усещам едно леко вътрешно противоречие.
Казваме, че искаме ракетен способ. Между другото, не знам дали знаете, но по държавните граници е забранено да се ползват ракети, за да не се счита, че имаме нападение с ракети. Затова в десет километровата зона около държавните граници е абсолютно забранено използването на ракетен способ. Дунав е държавна граница. Така че, моля, като се правят предложения някой преди това да изчисти къде, какво може да се ползва! Това е по тази част.
Ракетният способ е по-скъп от самолетния способ. Ако 75 стотинки са много и отидем към ракетен способ в Добруджа, сумата ще трябва да набъбне. За съжаление, нямаме калкулация в момента с колко ще се увеличи натовареността на земеделските производители. Справката я има вътре в материала, отзад има подробни разчети по отношение на това кое, колко струва, какъв е приходът, какъв е разходът.
По отношение на борда на дружеството.
Там нямаме претенции. Миналият път имаше коментар, така че ако се прецени, че трябва да има почетен представител на земеделските производители...
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (встрани от микрофоните): Четири на един.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Да. Може да бъде включен, така че това е в правомощията на Народното събрание. Тук нямаме спор. Това е предложение на Министерския съвет.
Съжалявам, ако изпусна някакъв отговор някъде.
Не виждам нещо друго по-важно към момента.
По скоро, то не е молба – решението е на Народното събрание в крайна сметка. Въпросът за мен и за Министерството е чисто принципен – ако искаме да се движим в посока изграждане на градозащитна система, която да покрие земеделските площи на страната, в това ще има допълните екстри по отношение на населените места, е принципен въпрос.
По отношение на начина, по който работи системата, това е работа на самите специалисти – аз не се признавам за специалист. Викахме достатъчно хора да преценят кой метод, къде и по какъв начин да бъде използван по отношение на градозащитна система.
По отношение на приходите и разходите – правихме много калкулации на базата на това, което знаем, и това, което сме викнали като експерти, за да разберем кое, колко струва – защото това са прогнозни сметки и не знаем утре кое, колко ще струва, но към днешна дата така изглежда разчета.
По отношение на повдигането на ставката от 50 на 75 стотинки поради категоричен отказ от застрахователните компании, тя се повдигна, отчитайки факта, че те и в момента плащат, но само върху земеделските застраховки. Идеята беше да разширим обхвата на застраховките, върху които да има плащане по отношение на градозащитата.
Законопроектът буквално се състои от няколко елемента.
Първата част е: приходи, които да гарантират дейността на съответното предприятие. Защо предприятие като в момента имаме Агенция? Знаете, че в държавните агенции всички са държавни служители. Държавните служители – първото основно нещо, което ни създава въпроси, е, че те не могат да работят на трисменен режим. Законът за държавния служител не позволява такъв тип работа, докато в предприятието се налага – това са радарните станции и ракетните площадки. Там трябва да имаме трисменен режим на работа! И сега в момента ние се чудим по какъв начин – кой трудов, кой служебен, тъй като това фигурира в устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, и хората са държавни служители, а не трябва да бъдат, тъй като така пише в Закона.
Затова ние предлагаме това да бъде държавно предприятие – не търговско дружество, а държавно предприятие без да формира печалба. Целта на държавното предприятие е още една: когато за съответната година сумата, която е събрана като приход, не бъде похарчена поради климатичните състояния на времето, тоест не се налага голяма интервенция парите да не бъдат прибрани от Министерството на финансите, а в държавния бюджет в края на годината, и следващата година, ако случайно времето е по-лошо, да се окаже, че предприятието не е финансово обезпечено за съответното климатично явление. По този начин бордът следи какви пари за какво се харчат и то гарантира, че има натрупване с цел разширяване от една страна на услугата, и две – повишаване на качеството на услугата.
Тъй като имаше коментар по отношение на това как се гарантира услугата, в момента предприятието, тоест Агенцията работи без някой да ѝ иска гаранции. (Шум и реплики.)
Да, и нищо не плащат, което е още по-интересно – хем е безплатно, хем не сме доволни. (Шум и реплики.) А, нямат претенции! Ама, стреляме?! Ей го е, господин Славеев отзад стреля!
И понеже винаги, когато е безплатно, е най-лесно – и аз съм съгласен: всичко безплатно ми е лесно, но трябва да има ангажираност! Затова сме в Народното събрание.
Говорихме с всички асоциации навремето. Трябва да има ангажираност! Държавата не може да отдели целия ресурс! Ако не се ангажира земеделският производител, държавата не може да гарантира покритието. Това беше първата основна точка, от която тръгнахме. (Шум и реплики.) Не сме избягали, защото сме на нея. Говорим за стотинки на декар – следващият път, ако има дискусия и госпожа Танева ме покани, ще изкарам субсидията на декар. (Шум и реплики.)
Точно така. Ама, никой не гледа разхода! (Реплики: Ама никой не гледа и рентите, нали?) И рентите текат, и другите разходи текат. (Реплики: субсидията я няма.)
В момента самото предприятие работи. Ефективността на предприятието е в рамките на статистиката, тоест средната ефективност, която мерихме – колко беше, Славея – 54%, че не мога да се сетя, нещо от сорта – около петдесет и няколко процента е ефективността в момента на защитата. Няма страна, която да има сто процента ефективност на защитата, и няма как да има.
По отношение на това как държавата ще обезщети съответния земеделски стопанин, ако ракетите не допринесат до това да не падне град? (Шум и реплики.) И за това имахме две възможности, когато коментирахме навремето.
Вариантът държавата остава в границите на защита, които са в момента, на базата на бюджета, с който разполагат в момента.
Вариант Б: разширяваме защитата като се включват и ангажираните лица, които имат пряк интерес от тази защита.
А сега, слушайки коментарите, се оказва следното.
Първо, проучването е представително – учил съм статистика, защото над сто лица вече е представително, над десет включително грешката е по-голяма обаче. Тук говорим за процента на грешката, не дали е представително, когото и да извикате, ще Ви го обясни – при по-голям брой анкетирани лица намалява процентът на грешката. А дали е представително? То е представително, така че тук не можем да спорим по тази част.
Идеята е следната. Принципно се приема, че държавата ще разшири градозащитата с лицата, които имат пряко отношение към тях, или госпожа Танева подлага на гласуване Законопроекта, той отпада, тоест ние няма да разширяваме градозащитата.
И в двата случая Министерството на земеделието, храните и горите има бюджет. То ще се вмести в този бюджет. Преди това обаче, предвид това какви са прогнозите, и какво говори Брюксел включително за следващия програмен период, как ще продължим ние? Процесът е дълъг. Той няма да стане за два дни. Гледайки дискусията тук, всеки път нас ни изненадва нещо – я снегът, я водата, я нещо друго. Същото, което говорим, касае наводненията –парите на Министерството по отношение на диги, предпазни защитни съоръжения и всичко останало. Бюджетът е лимитиран. Ако не намерим начин заедно в държавата – заедно, да търсим решение, няма шанс да плуваме поединично. Всеки един ще си понесе щетите. Министерството компенсира пропаднали площи, но само когато те са сто процента. При по-нисък процент, то не компенсира!
Какво се случва с всички тези хора?
По отношение на застрахователни пулове – това, което и господин Абазов каза, сега ще влязат австрийски и английски застрахователни пулове, които може би ще разместят пазара, при което ще има адекватни застраховки с бързо изплащане при настъпване на събитие. Ние водим от една година разговори като Министерство в тази посока, но нито един застраховател, включително и в Европа, не иска да се ангажира с отделяне на пари, защото практиката в Европа е такава. Нашите застрахователи са собственост на техните застрахователи, така че няма как да си сменят самата позиция. Ние се опитахме да разширим извън ЗПЗП да включим още договори, които касаят застраховки, но не се получи. В момента обаче те имат отчисление. (Шум и реплики.) Да, и могат да се ползват на базата на решение. (Шум и реплики.) Но имат отчисление. (Шум и реплики.) Не, не са… Значи – Вашите, нашите пари!
Първо, парите, които се разпределят, са парите на всички. Парите на всички са! В момента всяка една субсидия, която се изплаща, не е на земеделеца. Тя е на всеки един, включително и европейски гражданин. Парите, които отиват за градозащита, са отново парите на всички. Това не са парите само на земеделците, които отиват в бюджета на Министерството на земеделието по отношение на градозащитата. Всеки един български гражданин в момента плаща за градозащита. Той също би имал претенциите – тези например, които са извън районите, в населените места, да кажат: аз не искам да плащам, защото мен никой не ме покрива като риск.
Предполагам, че посоката на движение да има закон е вярна, но как да стигнем до вярно решение? Ако продължаваме да стоим на камбанариите си и всеки си пази собствения, личен интерес, решение няма да има. Трябва да се излезе малко по-широко. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на себе си за изказване.
Господин Кацарчев, ние чухме Вашето становище тук, колегите, които се изказаха.
Аз да кажа как би изглеждала темата най-обикновено отстрани, като реплика на Вашето изказване го казвам: един плаща някаква такса, срещу която няма гаранция какво ще получи. Той плаща някаква такса и държавата ще го защитава. Гаранция, че ще го защити, няма. Ако не го защити, хипотеза какво се случва, няма. Гаранция как ще се управлява ресурсът – няма, поради представителството.
Искам всъщност да кажа, защо е такава реакцията, че прочетено така, изглежда така. Никой не разсъждава от собствената си камбанария. Аз мисля, че мисленето и мнението, изразено от всяка от организациите, че има обществена необходимост за това, е в знак на това, че всеки има някаква зряла готовност, че трябва да се върви към такава защита, но начинът по който е предложена, очевидно е неприемлив и ние трябва да се съобразим с това. Аз считам, че една такава концепция без участие на застрахователи е несериозно. Защото, всеки като плаща такса за услуга, това означава да се застрахова при неизпълнение на тази услуга. И стойността на това да влезе в тази такса – това за мен е най-обичайно какво включва цена на една услуга примерно, да не задълбочаваме в детайла.
Предвид изказаните мнения и ситуации, какво мисля аз, тъй като все пак съм представител на мандатоносителя, ние сме коалиция. Не смятам, че господин Сабанов – нали, ние уж сме коалиционни партньори, независимо че сме на различни позиции, не смятам, че трябва да отиваме веднага към отхвърляне на този законопроект, тъй като, първо, това е лош политически знак. Второ, Законопроектът е бил година и половина в Министерството, ти сам казваш, че продуктът, който е излязъл, е неприемлив. Значи, отхвърляйки, връщайки темата в изходна точка, ние не можем да очакваме, че нещо друго ще се случи. (Шум и реплики.) Да, казвам.
Аз смятам – господин Кацарчев като един финансист виждам, че е много краен в своите виждания, сигурно от неговата камбанария така изглеждат нещата, но според мен от земеделска гледна точка не са съвсем така нещата, да не намесваме и дигите. В крайна сметка държавата има и обществени функции, които трябва да изпълнява, и тук въпросът е как със споделена отговорност и споделено участие, на всички участници в общественото отношение по производството на земеделска продукция в страната, с подкрепата на държавата, да направим, предвид изменението на климата, по-ефективна защитата от тези климатични събития. Разбира се!
И пак казвам: това, че организациите принципно смятат, че има такава необходимост, е знак, че има зрялост за това, включително и за споделената финансова отговорност за това, но тя трябва да бъде направена справедливо, с всички участници в процеса, като, както и господин Абазов предложи, може да се предложат изначално варианти на модели, засягащи само това, само урбанизирани територии, засягащи и това и съответно участниците в едно такова обществено отношение.
Днес се обадих на Асоциацията на застрахователите по повод на това, че според мен едно такова обществено отношение без застраховка е немислимо. Не може държавното предприятие да стане и застраховател! Те изразих готовност за участие, но не приемайки Вашия разговор – имали сте разговор, не съм в течение, препредавам, така че се извинявам, ако съм в грешка, не съм следила темата, когато е била при Вас – имало е предложение по отношение на някакви отчисления от техните застраховки, автокаско ли казаха, не можах да разбера точно, което е изключително неприемливо, и хората казаха, ако ние се върнем на този вариант, той е изключително неприемлив. Не можем да караме хората, които застраховат и плащат премията за един вид застраховки, ние да отчисляваме за защитата от градушки. Сами по себе си са прави за това. Не искам да препредавам отговори. Искам само да предам, че има готовност да се седне на масата за обществено обсъждане и да се намери модел, който е приемлив във всяко едно отношение от заинтересованите страни. Затова аз бих предложила, ако Министерството на земеделието, храните и горите приеме, и ако Вие имате мандата за това, заедно с неправителствения сектор, който е представен тук – асоциациите, плюс тези, които са трайни насаждения и зеленчуци, защото зависи от тях, но пак казвам, с участието на земеделието, и от народните представители, който желае да участва, да се опитаме да намерим консенсус в това, как трябва да изглежда това предприятие, ако е предприятие, и закона, да не го подлагаме на гласуване, и ако стигнем до такова споразумение, да направим нови текстове. Те могат да бъдат нова законодателна инициатива на депутати и да продължим общо напред. Защото така на практика нищо няма да се получи. Така го виждам аз. Насила нищо не можем да направим.
Обратно предложение на моето има ли?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, аз отново ще заема тази позиция поради няколко причини. Все пак се намираме в едни по-сложни времеви позиции в момента.
Аз пак казвам: една година – ние колко време ще го дебатираме това нещо? Дори работна група да направим. Работна група, ако се направи между първо и второ четене пак няма как да… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма първо и второ четене…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Да, това го разбрах. Преди да го вкараме на първо четене, ще вкараме нов законопроект, който ще се допълни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Уважаеми колеги, след кратки комуникации с присъстващите на заседанието представители на парламентарни групи, правя следното предложение: Законопроектът да не се подлага на гласуване в този му вид поради изразените единодушно по него отношения от бранша и народните представители. Второ, в едноседмичен срок моля тези неправителствени организации под администрирането на Комисията и Министерството – значи, Министерството, господин Кацарчев – без него не може да продължи това нещо да се прави, държавата… (Реплики на господин Атанас Кацарчев встрани от микрофоните.) Не, без тебе по-добре даже. Може някой друг по-консенсусен и с отношение към сектора да бъде… (Шум, реплики, смях.) Ами, да – за бюджета на държавата висока оценка!
… да се включи, даже и на мен ми е интересно примерно, и да видим, да започнем от началото, да се обяснят разликите в способите, да се отговори на неправителствения сектор на всеки въпрос, за да се мотивира вариантът, че е най-добър. От политическите партии, ако лично депутат не му се занимава, да прати негов експерт или адвокат, на когото има доверие.
Съгласни ли сте с това предложение?
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. (Шум и реплики.)
Разбира се, в този бранш смятам, че трябва да се убеждаваме сами, че е най-доброто решение.
Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Господин Кацарчев, ще продължите ли да отговаряте на въпроси?
Заповядайте.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: По точка втора – тъй като в момента нямам никаква информация, въобще не мога да бъда полезен на Комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще сведете притеснението на Министерството.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Не притеснението, аз ще си запиша въпросите...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно, да.
Господин Сабанов, заповядайте по втора точка.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Без да съм коментирал с…
Готови ли сте? Добре, заповядайте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Даваш думата – добре.
Имат думата неправителствените организации.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Втора точка беше за тол системата и таксите. Нали така беше?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, по предложение на господин Сабанов – искаше коментар и становище по това.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Не сме говорили с господин Сабанов, но…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И да сте говорили няма лошо.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: … но притеснението, което – всъщност информацията излезе от вчера, и притеснението в бранша е може би около десет пъти по-голямо, отколкото градушките, искаме да Ви кажем. Нещата са много сериозни. Веднага Ви обяснявам защо. По новия ценоразпис автомобили над 12 тона, каквито са всичките зърновози в България, ще пътуват по републиканската пътна мрежа, ако имат Евро 6 за 42 стотинки на км, а ако са под Евро 6 – за 67 стотинки на километър. Това е просто изминат километър от камиона върху републиканската пътна мрежа!
Направихме сметка, че един камион, който трябва да закара от Плевен до Варна 23 тона зърно, това ще оскъпи – говоря само тол таксата, без разходите на транспортьора и другите неща, ще оскъпи с 12,80 лв. на тон продукцията ни. (Шум и реплики.) Да. Не – говоря за 300 км Варна – Плевен. Класическа дестинация. Значи, колкото е по-близо – но това всъщност, ако го сметнем на декар, при средните добиви 500 км от декар, това са около 6,70 лв. тол такса върху декар ще удари земеделските производители. В момента превозвачите се притесняват.
Другата сметка, която направиха пък те, е, че един камион, който е купен на лизинг, трябва да мине сто хиляди километра, за да се изплати. За тези сто хиляди километра тол таксата, която трябва да плати в България, е от 47 хил. лв. на година до 67 хил. лв. на година. Говорим само тол таксата! Без да говорим амортизации, горива, разходи, заплати. Напоследък забелязвам, че печалбата ни е само субсидията.
Това обаче, е много сериозен проблем. Наистина! Говорихме и с транспортьори, и с нас, те казват: досега…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Много се извинявам, че Ви прекъсвам, да няма грешка в тази сума?
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Не, не, това е – 67 ст. за камион от Евро 5 надолу. Това означава – това са масовите камиони в България. На километър говорим.
В интерес на истината, проучихме как стоят нещата – във всички страни в чужбина има такава подобна такса, но тя е само за магистралите. В България в момента е прието за магистрали, първокласен, второкласен, третокласен път. (Шум и реплики.)
Не, в момента е така – отваряйки калкулатора на тол БГ, излиза така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То не е прието, то е предмет на обсъждане.
ГЕОРГИ МИЛЕВ: Светваме лампата просто.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, по навреме.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Неслучайно предложих втора точка „Разни”, защото, както ни се струва, че транспортът не е важен, транспортът е голямо перо в земеделието. Да не говорим, че с тези тол инспектори, пътищата не можем да ги прекосим, защото няма право да се движат земеделски техники. Това е друг голям проблем.
Именно затова питам Министерството какво прави, защото това ще засегне целия бранш. Всеки има да транспортира нещо от точка А до точка Б. Да кажем, добро е. За всяко едно перо от земеделието ще се вдигне себестойността. Когато продаваме, ще се намали продажбата стойност, защото транспортът ще ти изяде част от печалбата. Отделно от това – не знам дали асоциациите са поставили този въпрос, но земеделската техника няма право да се движи по републиканката пътна мрежа и това е голям проблем, ако почнат… (Шум и реплики.) Не, глобата е хиляда лева.
Понеже казахте, че утре има разглеждане, хубаво е господин Кацарчев да информира министъра и да се вземе позиция, защото това нещо ще доведе не само до земеделието, до зърнопроизводителите, аз говоря в целия бранш – хлебопроизводство, млекопроизводство, мандри, всичко това нещо ще бъде засегнато.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли? Ако няма, закривам Комисията.
Благодаря на неправителствения сектор, че се отзова на днешното заседание и се надявам, че в дух на конструктивност ще стигнем до решение по земеделската тема.
(закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Стенограф:
Маргарита Крачунова
