Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
ПРОТОКОЛ
№ 60
На 26 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение за дневния ред и материали за днешното заседание. Дневният ред е следният:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г. за първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; доктор Дамян Илиев – изпълнителен директор на БАБХ – очакваме го всеки момент; госпожа Деница Динчева – началник отдел в дирекция „Животновъдство“ в МЗХГ; госпожа Елина Христова – младши специалист – дирекция „Връзки с обществеността и протокол“. От неправителствените организации: господин Георги Сербезов – Сдружение „Граждански контрол – защита на животните“, Пловдив; госпожа Аксиния Боснева – Фондация „АФА-България“; госпожа Мария Харбова – Фондация „За правата на животните в България“; госпожа Антоанета Ваташка – Фондация „Дай лапа-България“, Перник; госпожа Катя Василева, госпожа Людмила Кенова и господин Явор Гечев от Фондация „Четири лапи“.
Преминаваме към първа точка–единствена:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ № 954-01-44, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 ЮНИ 2019 Г. ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на госпожа Атанасова да представи Законопроекта.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Аз и колегата Иванов сме двама от вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Изменението на Закона според нас се налага, тъй като напоследък зачестиха твърди много инцидентите с домашни кучета и съответно средните, тежките, дори и смъртта на хора. Считаме, че санкциите, които в момента са предвидени в Закона за ветеринарномедицинската дейност – 100 лв., за куче без намордник, куче без повод и почистване след куче са необосновано малко и затова правим предложение за различна диференциация на санкциите по отношение и дори и размерът на кучето.
Може би всички Вие сте запознати със Законопроекта, който днес разглеждаме. По няколко теми разсъждавате, първата от които е: какво налага промяната по отношение облекчаване на режима да не се санкционират собственици на кучета до 5 кг, които ги разхождат без повод. Смятаме, че няма драстична заплаха за обществения интерес едно куче до 5 кг, дори и да е без повод, дори и да се затича към дете, не би могло да причини средна или тежка телесна повреда. В интерес на истината нашето законодателство е предвидило санкции, само че уредени в Наказателния кодекс по отношение на средните и тежките телесни повреди. Затова не сме и предвидили промяна в тези текстове – това е в чл. 325в.
В момента, който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до 3 г. или с пробация и глоба до 5 хил. лв., а в случаите, ако е последвала смърт наказанието е лишаване от свобода до 5 кг и глоба до 10 хил. лв. На практика наказателната отговорност и към този момент се носи от собствениците на животните, които са причинили средна или тежка телесна повреда, или смърт. Съответно, ако собственик на куче допусне неговият домашен любимец да прояви агресия или нападне човек и от това последва лека телесна повреда или дори само уплаха, но санкцията към този момент е 100 лв., както казах без значение дали кучето е 1 кг, дали кучето е 25 кг, дали то е агресивно. Смятаме, че трябва да има някаква диференциация и затова правим това предложение по отношение на килограмите.
По отношение на санкцията 300 лв. и съответно 1000 лв. за агресивни кучета съм длъжна да кажа, че много от въпросите, включително и в социалните мрежи, включително и становища, които съм получила на имейла си, се задават резонно кой определя едно куче дали е агресивно. Пред Вас заявявам, че в момента дефиницията е съгласно действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност, в неговата Допълнителна разпоредба има дефиниция за агресивно куче. Тази дефиниция може би е морално остаряла – не знам, надявам се, че специалистите, експертите от МЗХГ и от БАБХ ще се произнесат по този въпрос, но тя е действаща от 2005 г., от момента, в който е приет Законът за ветеринарномедицинската дейност. По смисъла на действащия закон: „агресивни кучета са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могло да доведе до нараняване или по причиняване на смърт“. Това е легалната дефиниция в Закона.
Мисля, че е важно да кажа, че сме предложили забраната за свободно пускане, както и извеждане на кучета без повод, да не касае някои определени случаи. Това е свободното пускане в обозначените за това територии в урбанизираните територии, тоест специални алеи или заграждения, които са изградили общините и където свободно могат да бъдат разхождани домашните любимци, извън урбанизираните територии по време на лов, както и при обучение и при условие и реда на наредбите по чл. 9 и чл. 19 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), при животни участващи в състезания, изложби, както и животни, които охраняват стада, защото и така хипотеза съществува.
Не на последно място ще кажа, че имам редица получени становища, които са двуполюсни. В част от тях граждани изразяват становище, че следва дори да има забрана за определени породи, че следва да се завишат още повече санкциите, защото в последните години като че ли се обръща много повече обществено внимание, насочено към безстопанствените кучета, отколкото към домашните любимци. Мисля, че не трябва да бъдем крайни във вземането на решения. По-ценното обаче е, че получих много становища, които имат конкретни предложения. Те са по отношение на промени в целия Закон, касаещ развъдната дейност и търговията с кучета, включително и онлайн търговията; касаещ кампания за чипиране на домашните любимци; контрола на ветеринарите; свързаността между системите на общините и БАБХ; касаещ общинските приюти – тяхното лицензиране и условията, при които трябва да бъдат отглеждани кучета; предложения, свързани с приходите от санкции, които ще се налагат по този закон, като например приходи да се използват единствено и само за изграждане на нови места за извеждане на домашни любимци и така нататък. Аз ще предоставя абсолютно всичко като кореспонденция на Комисията, която е водеща.
Считам, че за да защитим обществения интерес, трябва да имаме адекватна реакция. Може би времето и историята е доказала, че санкциите могат да действат и превантивно, тоест надявам се, че собствените на кучета биха се замислили, защото има и друга възможност. Днес с колеги в различните парламентарни групи говорих по този Законопроект. Има и предложения, включително които вероятно ще постъпят между първо и второ четене, за санкция на стопанин, който свободно пусне и изостави новородените си кученца от не кастрирано женско животно, и предложения, които касаят включително установяването на куче, което свободно се движи, да бъде отнемано, да се настанява в приют и след като бъде платена санкцията и престоя в този приют, да бъде връщано на собственика. Разбира се нас – от всички народни представители, зависи да изработим законодателство, което ще отговори на обществените очаквания. Аз съм готова за такъв дебат. Смятам, че следва да вземем мерки както по отношение на домашните любимци и компаньони, така и по отношение на безстопанствените кучета, на всички редица въпроси, които и в становищата, които сте получили, са обсъдени.
Ако колегата Александър Иванов иска нещо да добави. Благодаря за търпението. Знам, че съгласно регламента трябва да бъда доста по-кратка и сигурно има редица становища, но няма да вземам повече думата, ако няма допълнителни въпроси.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Една от причините да подкрепа Законопроекта и с другите колеги-вносители – госпожа Атанасова, за нас е много важно да отбележим следното: като любител на животните и домашните любимци, собствениците на тези домашни любимци, освен задължението и ангажимента, които са поели към самото животно – да бъдат добри стопани, да го обгрижват, също имат и ангажимент към обществото. Този ангажимент към обществото, както каза и госпожа Атанасова, е изброен в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но с нашите нови предложения ние наистина целим да отговорим на общественото очакване, което да е завишаване на санкцията и работим в идеята да е превантивен контрола, който се упражнява върху собствениците на домашни любимци и на тези животни, които под една или друга форма могат да застрашат хората и да причинят, за съжаление, вреди, както бяхме свидетели напоследък. Това исках само да допълня. Благодаря Ви, колеги за отделеното внимание.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Първо, предлагам да дадем думата. на гостите, за да си кажат становищата и да споделят какво мислят по Законопроекта, и след това ние също да се изкажем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По процедурните правила първо са народните представители, на ако колегите нямат нищо против Вашето предложение, считам наистина за удачно първо да изслушаме гостите на днешното заседание. За да спазим процедурните правила, тъй като доста гости имаме, всеки един да се представи за протокола и в рамките на две мините да представи своето становища.
Заповядайте.
ГАБРИЕЛА ПАПАДОПОВА: Представител съм на Сдружение „На ти с природата“. Изпратихме едно набързо написано становище до Комисията. Не знам дали ще успели да го прочетете. Най отговорно считаме, че ако действително целта е да се реши проблем, така предложените промени няма да свършат работа. И се аргументирам защо: първо, мога съвсем отговор да заявя, че двата проблема за домашните кучета и за безстопанствените кучета са много тясно свързани, защото проблемите с безстопанствените кучета произлизат от домашните кучета и съответно от липсата на контрол през всичките тези години, откакто имаме Закон за ветеринарномедицинската дейност, изискващ регистрация и контрол над домашните, и Закон за защита на животните.
Второто нещо, нашият дългогодишен опит и проучване на международния такъв сочи, че проблемът с нападение от домашни животни и хора е свързан с множество фактори, като безотговорно развъждане, безконтролна придобиване, липса на грижи и неглижиране на потребностите на животните, умишлено създаване на агресивно поведение от страна на собствениците, безотговорност от стопанина и оставяне на животното без контрол, както и други подобни. Последният случай във с. Владо Тричков много ясно показва, че всичките тези посочени фактори участват там.
Всеки един от тези изброени фактори вече го има в действащото законодателство – и в ЗЗЖ, например пускането на животни без контрол – чл. 35 на ЗЗЖ, и отговорността на стопанина във вече посочения член на Наказателния кодекс. Съвсем очевидно е, че всичките тези разпоредби не се спазват, още повече че тотално липсва контрол върху спазването им от държавните органите, от общините, от БАБХ, от МЗХГ в частност. Ние не възразяваме срещу това глобите да се по високи, но само завишаването на глобите е нещо, което няма да свърши работа. При нерегистрираните домашни животни процентът е едноцифрено число. Всъщност с тази глоба Вие ще санкционирате по-съвестните стопани, защото тези, които не са регистрирали животните си, никой не може да ги глоби, пак санкцията ще бъде върху по-съвестните стопани. Регистрацията на животните в общините и контролът е нещо от изключителна важност, защото тази регистрация, при наличието на над 250 хиляди по изчисления домашни любимци само в София, може да си представите, регистрирани са едва около 8 хиляди по публикуваните официално данни. По селата, по малките населени места процентът е още по-малък и положението е още по-страшно.
Визира се глоба за агресивно куче. Тази глоба, доколкото разбрах, би следвало да се налага от общинските служители, инспектори. Това е несериозно. Защо? Защото общините нямат назначени към тях специалисти-етолози, а етолозите са единствените специалисти, които могат да определят дали едно куче е агресивно или не. Това, че някой гражданин е казал, че кучето е агресивно, защото лае, не може да бъде така. Препоръчвам на вносителите на промени в тези закона: моля Ви, консултирайте се с експерти, с кинолози, с етолози. Хората имат поглед върху нещата, могат да кажат къде са проблемите.
И последното, което искам да кажа: липсата на контрол върху развъждането и търговията. Въди се междусъседски. Всеки разбиращ-неразбиращ въди и продава. Вчера отворих един сайт за обяви – bazar.bg. Актуалните обяви за продажба на кучета към момента са над 3 хиляди. Може да си представите какво е това. Това също не се контролира. Всеки може да придобие от там каквото и да е куче. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви благодаря.
Заповядайте.
КАЛОЯН СТАНЧЕВ: Здравейте, дами и господа. Представлявам малкия юнак, с който изпитахме един ужас и който не го пожелавам на никой от Вас, на Вашите близки и въобще на никой. Ужасът е, че в едно учебно заведение, играейки доста деца, се разхождаше без намордник, без повод, едно куче, което в даден момент скочи към въпросното дето и го нахапа зверски. Буквално, извинявам се за израза, но го подмяташе като парцалена кукла. Ужасът беше – не Ви го пожелавам да го изпитвате, че бяха много деца там, имаше и бебета, и по-малки. Грубо е да кажа за щастие, че той е просто по-голям и по-силен, та общо взето мина криво-ляво без проблеми, макар че ходихме в „Пирогов“ да го шият, хоспитализирано беше детето и така нататък. Ако беше две, три години по-малко дете не ми се мисли какво щеше да се случи.
Не съм специалист и не искам да давам съвети, но ще си позволя да дам една препоръка. Училища, детски градини, там, където има събиране, бих казал дори и паркове, разхождайки се в Южния парк кучета наляво, надясно, маркирани, немаркирани – разберете, страшно е. Особено с малки деца, които карат и колело, Вие не можете да реагирате по най-бързия начин да го приберете детето. Не трябва да допускаме да се случва втори случай като в Владо Тричков, за да си сипем сол на главата какво е трябвало да направим, така че адмирации към господата народни представители, които внасят Законопроекта. Аз съм малко по-краен и може би трябва да бъдат по-драстични глобите, защото явно българинът разбира от сериозни санкции, да не кажа нещо друго. Това е начинът, това е едно оръжие, за което животните не са виновни – виновни са тези, които ги отглеждат, които ги възпитават и които в случаи не им обръщат достатъчно внимание.
За да не Ви губя повече времето, това което исках да кажа … колегата до мен е ветеринарен доктор и е може би най-запознат с цялата картинка какво трябва да се случи, да чуете гледна точка на хората, които практикуват това нещо, които са навътре в нещата и да се вслушате в техните думи. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Здравейте. Като практикуващ лекар имам да кажа по въпроса следното: основният проблем, дори и при сегашния закон, е, че той не се прилага. Това е. Аз не познавам човек, който да е проверен, да е глобен или нещо подобно. Ние навсякъде виждаме кучета, които се разхождат съвестно и на повод, и с намордник, а в същото време виждаме и друго. Няма хора, които да са глобени.
Другото нещо, което застъпихме като тема, е сдобиването с куче. Всеки може да се сдобие с всякакво куче, всякаква порода. Според мен би трябвало да се сдобиват по следния начин: трябва да има развъдници, трябва да има приюти – ние имаме много хубави организации, които имат много хубави приюти, откъдето човек може да иска да си вземе куче, и другото нещо е – то да бъде внесено. Не може всеки, който има куче, да реши да го развъжда и да го продава по обяви. Всеки, който продава куче реално е развъдчик, следователно той трябва да се лицензира като такъв и да си поеме отговорностите.
И третото нещо, което никъде не видях да е застъпено. в Германия например хората, които се вземат едри, силни и здрави кучета – няма да ги изреждам като породи, за да не влизаме в детайли, трябва да минат някакъв инструктаж, може би от община, може би от неправителствена организация или други организации, които да обяснят на този човек реално той какво си взима. Всяко куче има темперамент, всяка порода има темперамент. Аз утре мога да искам да взима породата Х, която се характеризира с еди-какви си качества. Нарочно не влизам в детайли като порода. Явно не знам, че това куче може да прояви такъв темперамент. На мен много ми е симпатично как изглежда кучето, искам такова куче, вдигам телефона, виждам някаква обява, купувам си го и утре съм собственик на това куче. След девет месеца то става хубав мъжки екземпляр, разхождам си го с един повод – да де, ама то е много силно, къса повода, сбива се, изпохапва хората. Аз пък какво съм виновен, на мен никой не ми е обяснил това нещо. Тоест като община, дали НПО не мога да кажа, някой трябва да вземе тази инициатива – да се мине един двучасов курс, за да разберем какво сме си взели, какви отговорности имаме и какви опасности ни дебнат с това животно.
ПРЕД. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
ЯВОР ГЕЧЕВ: Здравейте! Благодаря за поканата. От Фондация „Четири лапи“ снощи изпратихме становище по този Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съвсем накратко две думи – очевидно за всички нас тук е ясно, че проблем има. Проблемът не е в кучетата, проблемът е в собствениците на кучетата.
От тук нататък следва да работим в насока на това как да бъде решен този проблем. По този начин с вдигане на аз не мисля, че ще има някакъв резултат поради две причини. Първо, защото и в момента в Закона за защита на животните, както и колежката каза, нещата са разписани много ясно и може би дори и по-добре от предложените текстове, защото там санкцията е между 500 и 1000 лв. и са задължени собствениците, първо, да не допускат домашният им любимец да не напуска безконтролно пределите на съответния имот, в който се отглежда, второ, да не проявява агресивно поведение. Стъпвайки само на тези два текста – в чл. 35 от Закона за защита на животните, може да се налагат достатъчно санкции, но това не се прави, защото контролът от страна на общините е неефективен, защото, от друга страна, проблемът не касае само пускането на животни, а касае като цяло придобиването, развъждането, търговията с животни и съответно отглеждането на тези животни.
Аз мога да Ви гарантирам, че ако не направим нищо по линия на санкциите – да ги увеличим, в Закона за ветеринарномедицинската дейност… Аз не знам защо никой не говори за Закона за защита на животните и неговите разпоредби сякаш все едно е починал човек, но там нещата са много добре разписани и няма нужда да се дублират и в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но успеем ли да постигнем висок процент на идентифицирани, регистрирани домашни кучета – говорим за висок процент, над 80%, и пълен контрол върху развъждането и търговията с кучета, мога да Ви гарантирам, че моментално ще спадне броят на инцидентите с домашни кучета.
Има един друг проблем, който промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не обхващат, това са пастирските кучета. Тази година няма толкова много инциденти, но преди мисля две или три години имаше страшно много инциденти с пастирски кучета – пострадали туристи, пострадали берачи на всякакви плодове и гъби. Тогава пак имаше смъртни случаи. Тези смъртни случаи няма да намалеят само с наличните промени.
Отново се връщам на това – проблемът е в безконтролното развъждане, отглеждане и търговия с кучета. Всеки у нас може да си купи кученце, откъдето си поиска, срещу 100-150 лв. Не се знае това животно ваксинирано ли е не е ли ваксинирано, здраво ли е, не е ли здраво, дали има поведенчески проблеми, дали няма поведенчески проблеми. След това животно, когато се окаже, че не е точно това, което човекът е искал да си купи, той отива някъде на село, връзват го на верига, не го връзват на верига, тръгва да се скита и накрая се стига и до такива инциденти. А дори да не се стигне до такъв инцидент основният източник на бездомни кучета са изоставените домашни кучета и изхвърлените новородени.
Така че, ако предвидените промени обхванат по-стриктен контрол върху развъждането, търговията и притежанието на домашни любимци, тоест чипирането и регистрацията им плюс механизъм, при който да се санкционира и изоставянето на домашни животни, аз мисля, че в рамките на няколко години ние ще постигнем този резултат, който искаме да постигнем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Благодаря, госпожо Председател, и на Вас вносителите.
Безспорни са добрите Ви намерения за Вашите предложения.
Националната координационна мрежа „Справедливост за животните“ обхваща над 25 организации в цялата страна. Успяхме да изпратим едва днес сутринта становище, но иска време да се координираме, защото това са организации от различни градове на страната, за което се извинявам.
В този смисъл нашата молба и предложение е да ни дадете малко по-дълго време да обсъдим тази ситуация, защото наистина трябва, освен завишените санкции, да се предвидят и всички тези допълнителни предложения, за които говореха колегите.
Аз много благодаря и на доктора, който повдигна една много важна тема. Ние сме я засегнали в нашето становище, тоест каква е готовността на институции и на неправителствени организации да подготвят хората кандидат-собственици на онези кучета, чиято порода обикновено, за съжаление, се използва в незаконните боеве и знаем, че при тях не бих казала, че е по рождение агресивността, но много лесно може да се възпита такава.
Задължително това трябва да влезе, задължително трябва да влезе някакъв процедурен план, при който да се извършват проверките. Ние имаме изключително много сигнали за агресия на кучета, за съжаление пак от породите питбул, срещу животни както домашни, така и бездомни котки, кучета. Имахме един фрапиращ случай, в който проверката, която помолихме да се направи от Столична община, констатира, че кучето питбул, което само си отворило вратата и излязло на улицата и в продължение на половин час пред очите на съседи, включително и деца, извинете ме за думата, но наистина се е гаврило с 14-годишно възрастно куче, докато го убие.
Санкцията към това куче, което се оказа, че в паспорта има ваксинация преди пет години, беше предписание да си ваксинират кучето поне за бяс. Така доникъде няма да стигнем, защото едно нападение срещу човек е предхождано от нападение към животно. Имахме един млад момък в квартала, който умишлено насъскваше кучето си, даже се разхождаше с една лампа за пещерняци, за да осветява и не знам заснемаше ли как кучето убива съответното животно. Безкрайно много сигнали сме давали, никаква реакция.
Тоест трябва ни повече време наистина да създадем един перфектен модел, който да гарантира до минимум спадането на тези агресивни прояви на домашни животни.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Благодаря, за което.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Колеги, ако няма изказвания от гостите, имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз искам да се обърна към всички присъстващи и колегите народни представители, на другите присъстващи от неправителствените организации – никой не засегна темата за условията, при които се отглеждат кучета. Трябва да се създадат едни норми и критерии за различните видове породи в зависимост от големината на кучето, за да има наистина добро отношение към отглежданите домашни кучета – квадратни метри площ на жилище, на двор, защото те имат необходимост от разходка и от среда, в която да израстват здравословно. Така че нека да се отбележи това като акцент.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имах възможността по-рано през деня да говоря с госпожа Атанасова и да обсъдя част от идеите, които ми дойдоха, когато започнах да чета Законопроекта. Част от тези идеи между другото бяха споделени и от неправителствените организации, като най-важното нещо, което всички знаем, е, че първо, общинските служители са крайно незаинтересовани от този проблем, не го приемат лично, като кауза, въпреки че за това им се плаща. Всички виждаме и знаем какво е положението навън по улиците на София и останалите градове и села на територията на страната.
Най-важното, което може да се каже е, че чипирането или регистрацията е основополагащо за решаване на този проблем. Няма ли чипиране не се ли знае това куче на кого е… Идеята, която мисля да внеса между първо и второ четене е за санкции на тези, които, ако е чипирано кучето и се знае, че е на човека „Х“, когато после бъде намерено безпризорно на улицата, да може да бъде намерен този човек, който го е изхвърлил –да не кажа, че 80% от случаите са точно такива – да може да бъде глобяван и то не по-малко, от сумите, които са изброени, минимум 500 лв., нещо от сорта, трябва да бъде. Ако си решил, че детето ти се нуждае от куче и че има нужда от домашен любимец, купуваш си куче. Да не говорим, че и това също трябва да се регулира, както казаха от неправителствените организации, но когато вземеш едно животно, полагаш шест месеца грижи за него и в един ден решиш, че то не е нужна сина ти или на дъщеря ти, и че пречи в къщи и прави бели и така нататък и го изхвърлиш на улицата, това трябва да бъде наказвано, защото тези кучета съответно остават безпризорни и стават всякакви неща с тях. Да не говорим, че когато ги приберат в приют се полагат допълнителни грижи и средства, които се изразходват за тези животни, за да бъдат отглеждани.
Именно поради тази причина най-важното и най-основното, на което трябва да се наблегне, е именно общинските служители – дали трябва да вземат някакво допълнително материално стимулиране, което да се направи през наредбите на общините, за да се засили интересът им да се хващат, обезпаразитяват, кастрират безпризорни кучета, а също така и да се проверяват и домашни любимци на граждани, които ги разхождат. Трябва да имат допълнителен стимул според мен. Като включим и това, че ще бъдат по-високи санкциите, мисля че по този начин ще бъде направено регистрирането на домашните любимци на първо четене.
Проблемите, които на първо четене ми идват като значителни, са: отиват служителите в един стопански двор, в който има 20 кучета и му казват: добре, тук трябва да си регистрираш кучетата, и той казва: да, ама тези кучета не са моите, те не са регистрирани, вземайте ги и ги пращайте, където искате. Какво правим тогава? Защото това не е маловажен проблем, при положение че имаш едни кучета, които все пак се гледат в затворено пространство, без значение колко е затворено, и когато накарате този човек да се регистрира и той каже: ами няма да се регистрирам, нямам пари или пък няма да го регистрирам, вземайте го. Какво ще се случи с тези кучета? Ще отидат в приютите? Приютите не са място, където стоят кучетата.
Аз ще направя един разговор после с господин Гечев относно колко кучета заминават в чужбина или се продават от тези приюти, но в крайна сметка има много хора, които гледат кучета и то съвестно и не може да ги задължим, защото може да се случи така, че да бъдат изоставени точно поради тази причина – защото трябва да плащат данък, защото чипът струва някакви пари, а всички, повярвайте, на село, особено нашите баби и дядовци, нямат достатъчно средства да плащат данъци на кучета и така нататък.
На първо четене, разбира се, ще подкрепя Законопроекта, но между първо и второ четене ще имаме сериозен дебат относно и размера на глобите и предложенията, които мисля наистина да направим за чипирани, за изоставени кучета. Трябва да има санкция и то сериозна, съответстваща на тези санкции, които са предложени от госпожа Атанасова и групата народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
Първо, искам да поздравя колегите вносители, че предприемат тази инициатива за промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с проблемите с кучетата. За съжаление, след един трагичен инцидент, както винаги в нашата страна се сещаме да променяме законодателството. Но така или иначе е поредният опит, поредната крачка да се реши този голям проблем. Казвам поредната, защото знаете досега имаше много промени, много поправки, много инициативи, но така или иначе проблемът стои, проблемът съществува и никой не бива да отрича това.
За съжаление, както стана ясно от говорещите досега колеги от неправителствените организации, с такива откъслечни предложения от рода на над пет килограма, под пет килограма куче или завишаване на санкциите, няма да може да се реши проблемът. На всеки е ясно, че проблемът е глобален, проблемът е комплексен, като се започне от начина на развъждане, начина на регистрация, начина на продажба на кучетата, начина на тяхното възпитание, начина как дори да се отървем от тях, примерно, след като разберем, че това куче не ни е подходящо.
Целият този цикъл е разписан и в други нормативни актове, разписан е и тук. Ако искаме да решим въпроса, ние би трябвало да предложим комплексни мерки, а не такива инцидентни в резултат на поредния трагичен случай.
Моето лично мнение е да обсъдим, да видим колко максимално може да удължим срока между първо и второ четене – като способ. Ако не е достатъчно, колегите да задържат това, което са предложили на първо четене. Въпросът е всичко това, което казаха неправителствените организации вкупом, всичко това, което ще каже и Министерството, в лицето на Агенцията, и не на последно място прилагащите органи – тези, които действително ще прилагат Закона, тяхното мнение, тяхното становище, за да предложим комплексни мерки, не откъслечни, които да решат комплексно проблема, който съществува. Да, сигурно ще бъде пак поредният опит, но така или иначе без такива комплексни мерки и предложения според мен няма да можем да решим проблема. И е хубаво тук да се намесят и колегите от Министерството, и то от Правна дирекция, да направят пълен разбор на нормативната уредба, която касае темата. Защото, доколкото разбрах, има определени текстове в Закона за защита на животните, има определени текстове в други нормативни документи, които касаят темата, и те са пръснати. В резултат на това и в резултат на слабото звено, прилагащите органи, които прилагат нормативната уредба – общински служители, държавни служители и така нататък, се стига до този проблем, който съществува.
Аз ще подкрепя това предложение на колегите. Поздравявам ги, че предприемат такава инициатива, но да не е откъслечно, да не е само в един текст, който касае някакви килограма или някакви глоби. Да имаме възможност да вземем предвид всички предложения на неправителствените организации и всички структури, които работят по проблема, така че в края на краищата да родим нещо, което действително ще помогне. Умишлено не навлизам в подробности в темата, защото смятам, че не съм най компетентния тук сред нас, има ветеринарни специалисти и други познавачи на темата, говоря по принцип, и като начин на действие.
Ако приемете това – и вносителите, и всички колеги, мисля, че ще направим поредния опит да бъдем полезни за решаването на този проблем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Други изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Поздравявам вносителите за тяхната смелост – това е изключително смела постъпка – да се захванете с темата за кучетата, както и за Закона за лова. Като видя Закона за защита на животните винаги се чудя точно докъде ще докараме промените, за да решим един или друг въпрос.
Много сериозна, много дълбока тема. Вие видяхте и от изказванията, че само с една-две-три мерки абсолютно нищо няма да се реши.
Въпросът, който се поставя и който съответно трябва да бъде анализиран много внимателно, е какво законодателство имаме? Защото имаме два закона, в които тази материя подробно е описана – кой за какво носи отговорност, но крайният резултат е, че контрол няма и Законът не се прилага за защита на животните, а Законът за ветеринарномедицинската дейност, където са описани технически характеристики, общо-взето са по-скоро пожелателни, отколкото свързани с някакви конкретни мерки, които могат да бъдат вземани по всяко едно време, а не когато имаме такъв случай, в който съответно всички бяхме потресени.
За мен темата изисква не само в Земеделската комисия, но също така и много по-широк дебат, в който да бъде поставен въпросът, първо, какви ангажименти имат общините? Защото всичко тръгва от общините. Техният ограничен финансов ресурс, невъзможността да изпълнят задължения, свързани с регистрацията, с контрола, с реакцията, създава проблеми, включително и на специалисти, за това, че не могат да регистрират животните. Аз съм изумена от това, което се каза, че от 200 хиляди кучета в София, осем хиляди са чипирани, което означава, че на 90% не знаем кои са собствениците, имат ли, нямат ли ваксини, какви кучета са и въобще как санкционираме тези хора.
Българската агенция по безопасност на храните има своите ангажименти. За съжаление, там нещата, особено по отношение на развъдната дейност, са сложени в един контекст, че развъдна дейност може да има, такива програми може да има, но те не се контролират по начин, по който е даже при селскостопанските животни. На мен например ми е интересно, ако ние регистрираме развъдна организация за определена порода куче, но това куче трябва да се знае, търговията да става от развъдната организация, тя трябва да се знае до крайния потребител – къде отива това куче и дали всичко при него е окей? Защото в противен случай с обяви, ние ще станем както…, ако си спомняте Швейк, който продаваше кучета в битието си каквато порода искат тези, които ги купуват. Та, горе долу такова е положението и в България – половината книга, за съжаление, показва търговията с кучета и явно в България е някакво такова ниво, което съответно изисква регламентация. Тази регламентация трябва да бъде описана подробно – дали в нормативни, поднормативни актове, дали в закон, но се изисква специализирана, специална, материята да бъде разнищена от А до Я и да се търсят отговорности във всяко едно ниво какво се случва.
Отделно от това има много различни категории кучетата при животните, които трябва да се анализират. Имаме животни компаньони, както казва Законът за защита на животните, имаме пастирски кучета – стана на въпрос, ама те са селскостопански животни. В Закона за животновъдството пастирските кучета са селскостопански животни, което означава, че не влизат в тези категории, а в същото време те също могат да създадат проблеми, както се разбира. Имаме ловни кучета. Имаме безстопанствени кучета. Може би последните са най-сериозният проблем, за който трябва да се намери решение.
Когато анализирах Законопроекта, наредбите, които имат общините, например Софийска община има наредба за отглеждане на кучета, за реда, там пише, че тези над 10 кг трябва да имат намордници, че кучетата на хората с уврежданията могат да са без намордници. Представям си следната ситуация: Имам голямо куче, което е с намордник, защото е голямо, но тези кучета, които се въртят навсякъде, аз не знам на това куче какво може да му се случи в някакъв момент, ако безстопанствените кучета го нападнат? На практика то ще бъде абсолютно незащитено по простата причина, че аз няма как да отида да ги разтървавам тези кучета. Нали разбирате, че някаква абсурдна ситуация се получава. В район „Младост“, в който живея, има доста безстопанствени кучета, които са по полянките. Разхождат се сред хората, градинки, няма абсолютно никакъв проблем да се случи някакъв инцидент. Затова, както и колегата каза: „смелостта си е смелост“, но ако се опитаме да се направят работещи механизми и те да бъдат в посока контролът да бъде ефективен, санкциите да бъдат реални, ми се струва, че можем при такова едно съгласие – че трябва да се реши проблемът, да се направят едни работещи промени.
По принцип ще подкрепим Вашата смелост, но ми се ще разговорите да продължат, за да има консенсус по поставените въпроси, най-вече от тези, които работят на терен и които знаят за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, това, което се случи като инцидент преди няколко дни, е недопустимо и несъвместимо с XXI век. Именно това е причината да се внесе това изменение и допълнение на Закона. И тъй като тук стана ясно от дискусията, че има необходимост от по-задълбочени и по-цялостни мерки, искам да обявя пред всички, че вчера имахме първото заседание на работната група, която работи по нов Проект на Закон за ветеринарномедицинската дейност – цялостно нов, тъй като освен този проблем с защитата и хуманното отношение към животните, който излиза извън рамките само на кучетата, има и много други, които касаят ветеринарномедицинското обслужване, ветеринарномедицинските препарати, официалния контрол и така нататък. Има пет нови регламента, които влязоха в действие, в пакет, които отменят около 400 нормативни актове на Европейския съюз, но така или иначе ние сме длъжни да ги въведем в нашето законодателство. Предлагам всички тези предложения, които ще бъдат направени от неправителствените организации, от народните представители да ни бъдат дадени, и ние ще ги съобразим в новия Законопроект, който възнамеряваме да представим на Вашето внимание, около месец ноември.
По отношение на тази тема. Ясно е, че не може да виним кучетата, те са си животни. Основната вина имат стопаните. Аз съм категорично „за“, дори отивам още по-нататъ к– ние говорим тук само за ухапвания и за нападения от кучета, ами какво да говорим за здравния статус на тези животни, които не се знае на кого са и какви са?! При условие, че има 1650 болести по хората – инфекциозни болести, от които 865 са предават през животните, тоест над 71% от човешката патология са болести, така наречените зоонози, чиито първоизточник са животните. Да не говорим каква част от тях се предават през кучетата, да не говорим, колко от тези кучета са обезпаразитени. Кога се обезпаразитяват и кой носи отговорност за тях? Така че ние трябва да търсим отговорност от стопаните не само за тяхната агресия и за това, че те не ги възпитават, а и затова че те не ги подлагат периодично на всякакви манипулации. Това предлагам да го разгледаме в цялост в новия Законопроект и да търсим сериозна отговорност, защото това е, пак казвам, недопустимо. Лично аз подкрепям увеличаването на санкциите, защото не може така безхаберно всеки да гледа, да развъжда животни където, който, когато му падне, и да няма никаква отговорност за тяхното поведение. Това е накратко. Ако има някакви въпроси, съм готов да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Надявам се, когато разисквате и вече имате готовност в работната група с конкретни текстове, да поканите всички присъстващи наши гости, както и нас – членовете на Комисията по земеделие и храни, да се обсъди от всички гледни точки темата, така че максимално да отговорим на необходимостта от промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, и за животните, и за защита на хората.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Министър. Този Законопроект не влиза, защото преди няколко дни стана инцидента. Бях общински съветник 2011 г. – 2015 г. в Столичен общински съвет. Вие си спомняте случая с изядения професор в „Малинова долина“. Тогава темата отново беше повдигната.
Проблемът в Столична община е… наредба има. Ние приехме тогава наредба. Както виждаме и законодателната, нормативната база също я има. Това, което казва обаче господин Абазов, е, че тя не е събрана на едно място. И може би, за да си улесним нещата, трябва да гледаме от жизнения цикъл на самото отглеждане до смъртта на кучето, тъй като, ако започнем от самото раждане, от желанието на стопанина, тук веднага идваме до чипирането и регистрацията с паспортизацията. В наредбата има заложено за създаване на регистър, за съжаление обаче, не се прави. Ние чухме, че само 8000 от 250 000.
Стигаме до развъждането. Ако самото лицензиране на дейността за развъждане също е разписано в наредбата, за съжаление, пак казвам, не се прави, това няма как да стане с онлайн търговията. Тоест, това трябва да бъде забранено.
Със самото отглеждане, с ветеринарните лекари. Дали пък и те от своя страна спазват нормативната база, тъй като, доколкото знам, те също трябва да подават и да имат отношение към регистрите, за да има обратната връзка стопанин – с ветеринарен лекар.
Тук никой не каза и за самото загробване. Ние споменахме, че са 250 000 – за София говорим, представете си при смърт на кучетата какво става. Ако е болно, дори да не е болно, със самото загробване – как става това нещо? Уредено ли е? Къде става? Това също е един проблем, който трябва да включим в този законопроект.
Аз още тогава бях предложил създаване на така наречената Зоополиция. Спокойно в София – те са 24 района, може да са 24 зоополицаи към общинската.. (реплика) има, има такава, но, за съжаление, и тя не работи. Спокойно може два района с двама зоополицаи. Ако трябва пилотно да се стартира в един столичен район, за да се види как работи.
Това са моите предложения, така че между първо и второ четене имаме доста работа. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Съгласен съм, че проблема с кучетата е доста сериозен за обществото, но ние тук имам чувството, че гледаме малко едностранно на нещата, тоест прехвърляме изцяло отговорността на самите стопани. Правим закони, вдигаме санкциите и така нататък. Но в българския фолклор има една народна приказка, която казва, че не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. Тоест къде са контролните органи в случая? Дайте да помислим и за санкция върху контролните органи. В противен случай всичко ще си остане написано на книга и нещата няма да се променят.
Това предложение правя. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, ако няма повече изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г. за първо гласуване, моля да гласува.
21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Приема се.
Госпожо Атанасова, имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Само едно изречение. Колеги, благодаря Ви.
Предполагам, че наистина ще имаме доста работа между първо и второ четене на Законопроекта. Готова съм да обсъдим в работна група, сформирана от всички политически партии, с представители, както и на НПО организации, на граждани, за да изработим максимално добри текстове, които ще отговорят на обществените очаквания.
Разбирам добре, че и в БАБХ, и в Министерството на земеделието, се правят усилия за усъвършенстването на законодателството. Ще се радвам, ако с общи усилия предложим на обсъждане един работещ закон. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,33 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Теодора Енчева
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
ПРОТОКОЛ
№ 60
На 26 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение за дневния ред и материали за днешното заседание. Дневният ред е следният:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г. за първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; доктор Дамян Илиев – изпълнителен директор на БАБХ – очакваме го всеки момент; госпожа Деница Динчева – началник отдел в дирекция „Животновъдство“ в МЗХГ; госпожа Елина Христова – младши специалист – дирекция „Връзки с обществеността и протокол“. От неправителствените организации: господин Георги Сербезов – Сдружение „Граждански контрол – защита на животните“, Пловдив; госпожа Аксиния Боснева – Фондация „АФА-България“; госпожа Мария Харбова – Фондация „За правата на животните в България“; госпожа Антоанета Ваташка – Фондация „Дай лапа-България“, Перник; госпожа Катя Василева, госпожа Людмила Кенова и господин Явор Гечев от Фондация „Четири лапи“.
Преминаваме към първа точка–единствена:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ № 954-01-44, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20 ЮНИ 2019 Г. ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на госпожа Атанасова да представи Законопроекта.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Аз и колегата Иванов сме двама от вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Изменението на Закона според нас се налага, тъй като напоследък зачестиха твърди много инцидентите с домашни кучета и съответно средните, тежките, дори и смъртта на хора. Считаме, че санкциите, които в момента са предвидени в Закона за ветеринарномедицинската дейност – 100 лв., за куче без намордник, куче без повод и почистване след куче са необосновано малко и затова правим предложение за различна диференциация на санкциите по отношение и дори и размерът на кучето.
Може би всички Вие сте запознати със Законопроекта, който днес разглеждаме. По няколко теми разсъждавате, първата от които е: какво налага промяната по отношение облекчаване на режима да не се санкционират собственици на кучета до 5 кг, които ги разхождат без повод. Смятаме, че няма драстична заплаха за обществения интерес едно куче до 5 кг, дори и да е без повод, дори и да се затича към дете, не би могло да причини средна или тежка телесна повреда. В интерес на истината нашето законодателство е предвидило санкции, само че уредени в Наказателния кодекс по отношение на средните и тежките телесни повреди. Затова не сме и предвидили промяна в тези текстове – това е в чл. 325в.
В момента, който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до 3 г. или с пробация и глоба до 5 хил. лв., а в случаите, ако е последвала смърт наказанието е лишаване от свобода до 5 кг и глоба до 10 хил. лв. На практика наказателната отговорност и към този момент се носи от собствениците на животните, които са причинили средна или тежка телесна повреда, или смърт. Съответно, ако собственик на куче допусне неговият домашен любимец да прояви агресия или нападне човек и от това последва лека телесна повреда или дори само уплаха, но санкцията към този момент е 100 лв., както казах без значение дали кучето е 1 кг, дали кучето е 25 кг, дали то е агресивно. Смятаме, че трябва да има някаква диференциация и затова правим това предложение по отношение на килограмите.
По отношение на санкцията 300 лв. и съответно 1000 лв. за агресивни кучета съм длъжна да кажа, че много от въпросите, включително и в социалните мрежи, включително и становища, които съм получила на имейла си, се задават резонно кой определя едно куче дали е агресивно. Пред Вас заявявам, че в момента дефиницията е съгласно действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност, в неговата Допълнителна разпоредба има дефиниция за агресивно куче. Тази дефиниция може би е морално остаряла – не знам, надявам се, че специалистите, експертите от МЗХГ и от БАБХ ще се произнесат по този въпрос, но тя е действаща от 2005 г., от момента, в който е приет Законът за ветеринарномедицинската дейност. По смисъла на действащия закон: „агресивни кучета са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могло да доведе до нараняване или по причиняване на смърт“. Това е легалната дефиниция в Закона.
Мисля, че е важно да кажа, че сме предложили забраната за свободно пускане, както и извеждане на кучета без повод, да не касае някои определени случаи. Това е свободното пускане в обозначените за това територии в урбанизираните територии, тоест специални алеи или заграждения, които са изградили общините и където свободно могат да бъдат разхождани домашните любимци, извън урбанизираните територии по време на лов, както и при обучение и при условие и реда на наредбите по чл. 9 и чл. 19 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), при животни участващи в състезания, изложби, както и животни, които охраняват стада, защото и така хипотеза съществува.
Не на последно място ще кажа, че имам редица получени становища, които са двуполюсни. В част от тях граждани изразяват становище, че следва дори да има забрана за определени породи, че следва да се завишат още повече санкциите, защото в последните години като че ли се обръща много повече обществено внимание, насочено към безстопанствените кучета, отколкото към домашните любимци. Мисля, че не трябва да бъдем крайни във вземането на решения. По-ценното обаче е, че получих много становища, които имат конкретни предложения. Те са по отношение на промени в целия Закон, касаещ развъдната дейност и търговията с кучета, включително и онлайн търговията; касаещ кампания за чипиране на домашните любимци; контрола на ветеринарите; свързаността между системите на общините и БАБХ; касаещ общинските приюти – тяхното лицензиране и условията, при които трябва да бъдат отглеждани кучета; предложения, свързани с приходите от санкции, които ще се налагат по този закон, като например приходи да се използват единствено и само за изграждане на нови места за извеждане на домашни любимци и така нататък. Аз ще предоставя абсолютно всичко като кореспонденция на Комисията, която е водеща.
Считам, че за да защитим обществения интерес, трябва да имаме адекватна реакция. Може би времето и историята е доказала, че санкциите могат да действат и превантивно, тоест надявам се, че собствените на кучета биха се замислили, защото има и друга възможност. Днес с колеги в различните парламентарни групи говорих по този Законопроект. Има и предложения, включително които вероятно ще постъпят между първо и второ четене, за санкция на стопанин, който свободно пусне и изостави новородените си кученца от не кастрирано женско животно, и предложения, които касаят включително установяването на куче, което свободно се движи, да бъде отнемано, да се настанява в приют и след като бъде платена санкцията и престоя в този приют, да бъде връщано на собственика. Разбира се нас – от всички народни представители, зависи да изработим законодателство, което ще отговори на обществените очаквания. Аз съм готова за такъв дебат. Смятам, че следва да вземем мерки както по отношение на домашните любимци и компаньони, така и по отношение на безстопанствените кучета, на всички редица въпроси, които и в становищата, които сте получили, са обсъдени.
Ако колегата Александър Иванов иска нещо да добави. Благодаря за търпението. Знам, че съгласно регламента трябва да бъда доста по-кратка и сигурно има редица становища, но няма да вземам повече думата, ако няма допълнителни въпроси.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Една от причините да подкрепа Законопроекта и с другите колеги-вносители – госпожа Атанасова, за нас е много важно да отбележим следното: като любител на животните и домашните любимци, собствениците на тези домашни любимци, освен задължението и ангажимента, които са поели към самото животно – да бъдат добри стопани, да го обгрижват, също имат и ангажимент към обществото. Този ангажимент към обществото, както каза и госпожа Атанасова, е изброен в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но с нашите нови предложения ние наистина целим да отговорим на общественото очакване, което да е завишаване на санкцията и работим в идеята да е превантивен контрола, който се упражнява върху собствениците на домашни любимци и на тези животни, които под една или друга форма могат да застрашат хората и да причинят, за съжаление, вреди, както бяхме свидетели напоследък. Това исках само да допълня. Благодаря Ви, колеги за отделеното внимание.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Първо, предлагам да дадем думата. на гостите, за да си кажат становищата и да споделят какво мислят по Законопроекта, и след това ние също да се изкажем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По процедурните правила първо са народните представители, на ако колегите нямат нищо против Вашето предложение, считам наистина за удачно първо да изслушаме гостите на днешното заседание. За да спазим процедурните правила, тъй като доста гости имаме, всеки един да се представи за протокола и в рамките на две мините да представи своето становища.
Заповядайте.
ГАБРИЕЛА ПАПАДОПОВА: Представител съм на Сдружение „На ти с природата“. Изпратихме едно набързо написано становище до Комисията. Не знам дали ще успели да го прочетете. Най отговорно считаме, че ако действително целта е да се реши проблем, така предложените промени няма да свършат работа. И се аргументирам защо: първо, мога съвсем отговор да заявя, че двата проблема за домашните кучета и за безстопанствените кучета са много тясно свързани, защото проблемите с безстопанствените кучета произлизат от домашните кучета и съответно от липсата на контрол през всичките тези години, откакто имаме Закон за ветеринарномедицинската дейност, изискващ регистрация и контрол над домашните, и Закон за защита на животните.
Второто нещо, нашият дългогодишен опит и проучване на международния такъв сочи, че проблемът с нападение от домашни животни и хора е свързан с множество фактори, като безотговорно развъждане, безконтролна придобиване, липса на грижи и неглижиране на потребностите на животните, умишлено създаване на агресивно поведение от страна на собствениците, безотговорност от стопанина и оставяне на животното без контрол, както и други подобни. Последният случай във с. Владо Тричков много ясно показва, че всичките тези посочени фактори участват там.
Всеки един от тези изброени фактори вече го има в действащото законодателство – и в ЗЗЖ, например пускането на животни без контрол – чл. 35 на ЗЗЖ, и отговорността на стопанина във вече посочения член на Наказателния кодекс. Съвсем очевидно е, че всичките тези разпоредби не се спазват, още повече че тотално липсва контрол върху спазването им от държавните органите, от общините, от БАБХ, от МЗХГ в частност. Ние не възразяваме срещу това глобите да се по високи, но само завишаването на глобите е нещо, което няма да свърши работа. При нерегистрираните домашни животни процентът е едноцифрено число. Всъщност с тази глоба Вие ще санкционирате по-съвестните стопани, защото тези, които не са регистрирали животните си, никой не може да ги глоби, пак санкцията ще бъде върху по-съвестните стопани. Регистрацията на животните в общините и контролът е нещо от изключителна важност, защото тази регистрация, при наличието на над 250 хиляди по изчисления домашни любимци само в София, може да си представите, регистрирани са едва около 8 хиляди по публикуваните официално данни. По селата, по малките населени места процентът е още по-малък и положението е още по-страшно.
Визира се глоба за агресивно куче. Тази глоба, доколкото разбрах, би следвало да се налага от общинските служители, инспектори. Това е несериозно. Защо? Защото общините нямат назначени към тях специалисти-етолози, а етолозите са единствените специалисти, които могат да определят дали едно куче е агресивно или не. Това, че някой гражданин е казал, че кучето е агресивно, защото лае, не може да бъде така. Препоръчвам на вносителите на промени в тези закона: моля Ви, консултирайте се с експерти, с кинолози, с етолози. Хората имат поглед върху нещата, могат да кажат къде са проблемите.
И последното, което искам да кажа: липсата на контрол върху развъждането и търговията. Въди се междусъседски. Всеки разбиращ-неразбиращ въди и продава. Вчера отворих един сайт за обяви – bazar.bg. Актуалните обяви за продажба на кучета към момента са над 3 хиляди. Може да си представите какво е това. Това също не се контролира. Всеки може да придобие от там каквото и да е куче. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви благодаря.
Заповядайте.
КАЛОЯН СТАНЧЕВ: Здравейте, дами и господа. Представлявам малкия юнак, с който изпитахме един ужас и който не го пожелавам на никой от Вас, на Вашите близки и въобще на никой. Ужасът е, че в едно учебно заведение, играейки доста деца, се разхождаше без намордник, без повод, едно куче, което в даден момент скочи към въпросното дето и го нахапа зверски. Буквално, извинявам се за израза, но го подмяташе като парцалена кукла. Ужасът беше – не Ви го пожелавам да го изпитвате, че бяха много деца там, имаше и бебета, и по-малки. Грубо е да кажа за щастие, че той е просто по-голям и по-силен, та общо взето мина криво-ляво без проблеми, макар че ходихме в „Пирогов“ да го шият, хоспитализирано беше детето и така нататък. Ако беше две, три години по-малко дете не ми се мисли какво щеше да се случи.
Не съм специалист и не искам да давам съвети, но ще си позволя да дам една препоръка. Училища, детски градини, там, където има събиране, бих казал дори и паркове, разхождайки се в Южния парк кучета наляво, надясно, маркирани, немаркирани – разберете, страшно е. Особено с малки деца, които карат и колело, Вие не можете да реагирате по най-бързия начин да го приберете детето. Не трябва да допускаме да се случва втори случай като в Владо Тричков, за да си сипем сол на главата какво е трябвало да направим, така че адмирации към господата народни представители, които внасят Законопроекта. Аз съм малко по-краен и може би трябва да бъдат по-драстични глобите, защото явно българинът разбира от сериозни санкции, да не кажа нещо друго. Това е начинът, това е едно оръжие, за което животните не са виновни – виновни са тези, които ги отглеждат, които ги възпитават и които в случаи не им обръщат достатъчно внимание.
За да не Ви губя повече времето, това което исках да кажа … колегата до мен е ветеринарен доктор и е може би най-запознат с цялата картинка какво трябва да се случи, да чуете гледна точка на хората, които практикуват това нещо, които са навътре в нещата и да се вслушате в техните думи. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Здравейте. Като практикуващ лекар имам да кажа по въпроса следното: основният проблем, дори и при сегашния закон, е, че той не се прилага. Това е. Аз не познавам човек, който да е проверен, да е глобен или нещо подобно. Ние навсякъде виждаме кучета, които се разхождат съвестно и на повод, и с намордник, а в същото време виждаме и друго. Няма хора, които да са глобени.
Другото нещо, което застъпихме като тема, е сдобиването с куче. Всеки може да се сдобие с всякакво куче, всякаква порода. Според мен би трябвало да се сдобиват по следния начин: трябва да има развъдници, трябва да има приюти – ние имаме много хубави организации, които имат много хубави приюти, откъдето човек може да иска да си вземе куче, и другото нещо е – то да бъде внесено. Не може всеки, който има куче, да реши да го развъжда и да го продава по обяви. Всеки, който продава куче реално е развъдчик, следователно той трябва да се лицензира като такъв и да си поеме отговорностите.
И третото нещо, което никъде не видях да е застъпено. в Германия например хората, които се вземат едри, силни и здрави кучета – няма да ги изреждам като породи, за да не влизаме в детайли, трябва да минат някакъв инструктаж, може би от община, може би от неправителствена организация или други организации, които да обяснят на този човек реално той какво си взима. Всяко куче има темперамент, всяка порода има темперамент. Аз утре мога да искам да взима породата Х, която се характеризира с еди-какви си качества. Нарочно не влизам в детайли като порода. Явно не знам, че това куче може да прояви такъв темперамент. На мен много ми е симпатично как изглежда кучето, искам такова куче, вдигам телефона, виждам някаква обява, купувам си го и утре съм собственик на това куче. След девет месеца то става хубав мъжки екземпляр, разхождам си го с един повод – да де, ама то е много силно, къса повода, сбива се, изпохапва хората. Аз пък какво съм виновен, на мен никой не ми е обяснил това нещо. Тоест като община, дали НПО не мога да кажа, някой трябва да вземе тази инициатива – да се мине един двучасов курс, за да разберем какво сме си взели, какви отговорности имаме и какви опасности ни дебнат с това животно.
ПРЕД. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
ЯВОР ГЕЧЕВ: Здравейте! Благодаря за поканата. От Фондация „Четири лапи“ снощи изпратихме становище по този Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съвсем накратко две думи – очевидно за всички нас тук е ясно, че проблем има. Проблемът не е в кучетата, проблемът е в собствениците на кучетата.
От тук нататък следва да работим в насока на това как да бъде решен този проблем. По този начин с вдигане на аз не мисля, че ще има някакъв резултат поради две причини. Първо, защото и в момента в Закона за защита на животните, както и колежката каза, нещата са разписани много ясно и може би дори и по-добре от предложените текстове, защото там санкцията е между 500 и 1000 лв. и са задължени собствениците, първо, да не допускат домашният им любимец да не напуска безконтролно пределите на съответния имот, в който се отглежда, второ, да не проявява агресивно поведение. Стъпвайки само на тези два текста – в чл. 35 от Закона за защита на животните, може да се налагат достатъчно санкции, но това не се прави, защото контролът от страна на общините е неефективен, защото, от друга страна, проблемът не касае само пускането на животни, а касае като цяло придобиването, развъждането, търговията с животни и съответно отглеждането на тези животни.
Аз мога да Ви гарантирам, че ако не направим нищо по линия на санкциите – да ги увеличим, в Закона за ветеринарномедицинската дейност… Аз не знам защо никой не говори за Закона за защита на животните и неговите разпоредби сякаш все едно е починал човек, но там нещата са много добре разписани и няма нужда да се дублират и в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но успеем ли да постигнем висок процент на идентифицирани, регистрирани домашни кучета – говорим за висок процент, над 80%, и пълен контрол върху развъждането и търговията с кучета, мога да Ви гарантирам, че моментално ще спадне броят на инцидентите с домашни кучета.
Има един друг проблем, който промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не обхващат, това са пастирските кучета. Тази година няма толкова много инциденти, но преди мисля две или три години имаше страшно много инциденти с пастирски кучета – пострадали туристи, пострадали берачи на всякакви плодове и гъби. Тогава пак имаше смъртни случаи. Тези смъртни случаи няма да намалеят само с наличните промени.
Отново се връщам на това – проблемът е в безконтролното развъждане, отглеждане и търговия с кучета. Всеки у нас може да си купи кученце, откъдето си поиска, срещу 100-150 лв. Не се знае това животно ваксинирано ли е не е ли ваксинирано, здраво ли е, не е ли здраво, дали има поведенчески проблеми, дали няма поведенчески проблеми. След това животно, когато се окаже, че не е точно това, което човекът е искал да си купи, той отива някъде на село, връзват го на верига, не го връзват на верига, тръгва да се скита и накрая се стига и до такива инциденти. А дори да не се стигне до такъв инцидент основният източник на бездомни кучета са изоставените домашни кучета и изхвърлените новородени.
Така че, ако предвидените промени обхванат по-стриктен контрол върху развъждането, търговията и притежанието на домашни любимци, тоест чипирането и регистрацията им плюс механизъм, при който да се санкционира и изоставянето на домашни животни, аз мисля, че в рамките на няколко години ние ще постигнем този резултат, който искаме да постигнем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Благодаря, госпожо Председател, и на Вас вносителите.
Безспорни са добрите Ви намерения за Вашите предложения.
Националната координационна мрежа „Справедливост за животните“ обхваща над 25 организации в цялата страна. Успяхме да изпратим едва днес сутринта становище, но иска време да се координираме, защото това са организации от различни градове на страната, за което се извинявам.
В този смисъл нашата молба и предложение е да ни дадете малко по-дълго време да обсъдим тази ситуация, защото наистина трябва, освен завишените санкции, да се предвидят и всички тези допълнителни предложения, за които говореха колегите.
Аз много благодаря и на доктора, който повдигна една много важна тема. Ние сме я засегнали в нашето становище, тоест каква е готовността на институции и на неправителствени организации да подготвят хората кандидат-собственици на онези кучета, чиято порода обикновено, за съжаление, се използва в незаконните боеве и знаем, че при тях не бих казала, че е по рождение агресивността, но много лесно може да се възпита такава.
Задължително това трябва да влезе, задължително трябва да влезе някакъв процедурен план, при който да се извършват проверките. Ние имаме изключително много сигнали за агресия на кучета, за съжаление пак от породите питбул, срещу животни както домашни, така и бездомни котки, кучета. Имахме един фрапиращ случай, в който проверката, която помолихме да се направи от Столична община, констатира, че кучето питбул, което само си отворило вратата и излязло на улицата и в продължение на половин час пред очите на съседи, включително и деца, извинете ме за думата, но наистина се е гаврило с 14-годишно възрастно куче, докато го убие.
Санкцията към това куче, което се оказа, че в паспорта има ваксинация преди пет години, беше предписание да си ваксинират кучето поне за бяс. Така доникъде няма да стигнем, защото едно нападение срещу човек е предхождано от нападение към животно. Имахме един млад момък в квартала, който умишлено насъскваше кучето си, даже се разхождаше с една лампа за пещерняци, за да осветява и не знам заснемаше ли как кучето убива съответното животно. Безкрайно много сигнали сме давали, никаква реакция.
Тоест трябва ни повече време наистина да създадем един перфектен модел, който да гарантира до минимум спадането на тези агресивни прояви на домашни животни.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Благодаря, за което.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Колеги, ако няма изказвания от гостите, имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз искам да се обърна към всички присъстващи и колегите народни представители, на другите присъстващи от неправителствените организации – никой не засегна темата за условията, при които се отглеждат кучета. Трябва да се създадат едни норми и критерии за различните видове породи в зависимост от големината на кучето, за да има наистина добро отношение към отглежданите домашни кучета – квадратни метри площ на жилище, на двор, защото те имат необходимост от разходка и от среда, в която да израстват здравословно. Така че нека да се отбележи това като акцент.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имах възможността по-рано през деня да говоря с госпожа Атанасова и да обсъдя част от идеите, които ми дойдоха, когато започнах да чета Законопроекта. Част от тези идеи между другото бяха споделени и от неправителствените организации, като най-важното нещо, което всички знаем, е, че първо, общинските служители са крайно незаинтересовани от този проблем, не го приемат лично, като кауза, въпреки че за това им се плаща. Всички виждаме и знаем какво е положението навън по улиците на София и останалите градове и села на територията на страната.
Най-важното, което може да се каже е, че чипирането или регистрацията е основополагащо за решаване на този проблем. Няма ли чипиране не се ли знае това куче на кого е… Идеята, която мисля да внеса между първо и второ четене е за санкции на тези, които, ако е чипирано кучето и се знае, че е на човека „Х“, когато после бъде намерено безпризорно на улицата, да може да бъде намерен този човек, който го е изхвърлил –да не кажа, че 80% от случаите са точно такива – да може да бъде глобяван и то не по-малко, от сумите, които са изброени, минимум 500 лв., нещо от сорта, трябва да бъде. Ако си решил, че детето ти се нуждае от куче и че има нужда от домашен любимец, купуваш си куче. Да не говорим, че и това също трябва да се регулира, както казаха от неправителствените организации, но когато вземеш едно животно, полагаш шест месеца грижи за него и в един ден решиш, че то не е нужна сина ти или на дъщеря ти, и че пречи в къщи и прави бели и така нататък и го изхвърлиш на улицата, това трябва да бъде наказвано, защото тези кучета съответно остават безпризорни и стават всякакви неща с тях. Да не говорим, че когато ги приберат в приют се полагат допълнителни грижи и средства, които се изразходват за тези животни, за да бъдат отглеждани.
Именно поради тази причина най-важното и най-основното, на което трябва да се наблегне, е именно общинските служители – дали трябва да вземат някакво допълнително материално стимулиране, което да се направи през наредбите на общините, за да се засили интересът им да се хващат, обезпаразитяват, кастрират безпризорни кучета, а също така и да се проверяват и домашни любимци на граждани, които ги разхождат. Трябва да имат допълнителен стимул според мен. Като включим и това, че ще бъдат по-високи санкциите, мисля че по този начин ще бъде направено регистрирането на домашните любимци на първо четене.
Проблемите, които на първо четене ми идват като значителни, са: отиват служителите в един стопански двор, в който има 20 кучета и му казват: добре, тук трябва да си регистрираш кучетата, и той казва: да, ама тези кучета не са моите, те не са регистрирани, вземайте ги и ги пращайте, където искате. Какво правим тогава? Защото това не е маловажен проблем, при положение че имаш едни кучета, които все пак се гледат в затворено пространство, без значение колко е затворено, и когато накарате този човек да се регистрира и той каже: ами няма да се регистрирам, нямам пари или пък няма да го регистрирам, вземайте го. Какво ще се случи с тези кучета? Ще отидат в приютите? Приютите не са място, където стоят кучетата.
Аз ще направя един разговор после с господин Гечев относно колко кучета заминават в чужбина или се продават от тези приюти, но в крайна сметка има много хора, които гледат кучета и то съвестно и не може да ги задължим, защото може да се случи така, че да бъдат изоставени точно поради тази причина – защото трябва да плащат данък, защото чипът струва някакви пари, а всички, повярвайте, на село, особено нашите баби и дядовци, нямат достатъчно средства да плащат данъци на кучета и така нататък.
На първо четене, разбира се, ще подкрепя Законопроекта, но между първо и второ четене ще имаме сериозен дебат относно и размера на глобите и предложенията, които мисля наистина да направим за чипирани, за изоставени кучета. Трябва да има санкция и то сериозна, съответстваща на тези санкции, които са предложени от госпожа Атанасова и групата народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
Първо, искам да поздравя колегите вносители, че предприемат тази инициатива за промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с проблемите с кучетата. За съжаление, след един трагичен инцидент, както винаги в нашата страна се сещаме да променяме законодателството. Но така или иначе е поредният опит, поредната крачка да се реши този голям проблем. Казвам поредната, защото знаете досега имаше много промени, много поправки, много инициативи, но така или иначе проблемът стои, проблемът съществува и никой не бива да отрича това.
За съжаление, както стана ясно от говорещите досега колеги от неправителствените организации, с такива откъслечни предложения от рода на над пет килограма, под пет килограма куче или завишаване на санкциите, няма да може да се реши проблемът. На всеки е ясно, че проблемът е глобален, проблемът е комплексен, като се започне от начина на развъждане, начина на регистрация, начина на продажба на кучетата, начина на тяхното възпитание, начина как дори да се отървем от тях, примерно, след като разберем, че това куче не ни е подходящо.
Целият този цикъл е разписан и в други нормативни актове, разписан е и тук. Ако искаме да решим въпроса, ние би трябвало да предложим комплексни мерки, а не такива инцидентни в резултат на поредния трагичен случай.
Моето лично мнение е да обсъдим, да видим колко максимално може да удължим срока между първо и второ четене – като способ. Ако не е достатъчно, колегите да задържат това, което са предложили на първо четене. Въпросът е всичко това, което казаха неправителствените организации вкупом, всичко това, което ще каже и Министерството, в лицето на Агенцията, и не на последно място прилагащите органи – тези, които действително ще прилагат Закона, тяхното мнение, тяхното становище, за да предложим комплексни мерки, не откъслечни, които да решат комплексно проблема, който съществува. Да, сигурно ще бъде пак поредният опит, но така или иначе без такива комплексни мерки и предложения според мен няма да можем да решим проблема. И е хубаво тук да се намесят и колегите от Министерството, и то от Правна дирекция, да направят пълен разбор на нормативната уредба, която касае темата. Защото, доколкото разбрах, има определени текстове в Закона за защита на животните, има определени текстове в други нормативни документи, които касаят темата, и те са пръснати. В резултат на това и в резултат на слабото звено, прилагащите органи, които прилагат нормативната уредба – общински служители, държавни служители и така нататък, се стига до този проблем, който съществува.
Аз ще подкрепя това предложение на колегите. Поздравявам ги, че предприемат такава инициатива, но да не е откъслечно, да не е само в един текст, който касае някакви килограма или някакви глоби. Да имаме възможност да вземем предвид всички предложения на неправителствените организации и всички структури, които работят по проблема, така че в края на краищата да родим нещо, което действително ще помогне. Умишлено не навлизам в подробности в темата, защото смятам, че не съм най компетентния тук сред нас, има ветеринарни специалисти и други познавачи на темата, говоря по принцип, и като начин на действие.
Ако приемете това – и вносителите, и всички колеги, мисля, че ще направим поредния опит да бъдем полезни за решаването на този проблем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Други изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Поздравявам вносителите за тяхната смелост – това е изключително смела постъпка – да се захванете с темата за кучетата, както и за Закона за лова. Като видя Закона за защита на животните винаги се чудя точно докъде ще докараме промените, за да решим един или друг въпрос.
Много сериозна, много дълбока тема. Вие видяхте и от изказванията, че само с една-две-три мерки абсолютно нищо няма да се реши.
Въпросът, който се поставя и който съответно трябва да бъде анализиран много внимателно, е какво законодателство имаме? Защото имаме два закона, в които тази материя подробно е описана – кой за какво носи отговорност, но крайният резултат е, че контрол няма и Законът не се прилага за защита на животните, а Законът за ветеринарномедицинската дейност, където са описани технически характеристики, общо-взето са по-скоро пожелателни, отколкото свързани с някакви конкретни мерки, които могат да бъдат вземани по всяко едно време, а не когато имаме такъв случай, в който съответно всички бяхме потресени.
За мен темата изисква не само в Земеделската комисия, но също така и много по-широк дебат, в който да бъде поставен въпросът, първо, какви ангажименти имат общините? Защото всичко тръгва от общините. Техният ограничен финансов ресурс, невъзможността да изпълнят задължения, свързани с регистрацията, с контрола, с реакцията, създава проблеми, включително и на специалисти, за това, че не могат да регистрират животните. Аз съм изумена от това, което се каза, че от 200 хиляди кучета в София, осем хиляди са чипирани, което означава, че на 90% не знаем кои са собствениците, имат ли, нямат ли ваксини, какви кучета са и въобще как санкционираме тези хора.
Българската агенция по безопасност на храните има своите ангажименти. За съжаление, там нещата, особено по отношение на развъдната дейност, са сложени в един контекст, че развъдна дейност може да има, такива програми може да има, но те не се контролират по начин, по който е даже при селскостопанските животни. На мен например ми е интересно, ако ние регистрираме развъдна организация за определена порода куче, но това куче трябва да се знае, търговията да става от развъдната организация, тя трябва да се знае до крайния потребител – къде отива това куче и дали всичко при него е окей? Защото в противен случай с обяви, ние ще станем както…, ако си спомняте Швейк, който продаваше кучета в битието си каквато порода искат тези, които ги купуват. Та, горе долу такова е положението и в България – половината книга, за съжаление, показва търговията с кучета и явно в България е някакво такова ниво, което съответно изисква регламентация. Тази регламентация трябва да бъде описана подробно – дали в нормативни, поднормативни актове, дали в закон, но се изисква специализирана, специална, материята да бъде разнищена от А до Я и да се търсят отговорности във всяко едно ниво какво се случва.
Отделно от това има много различни категории кучетата при животните, които трябва да се анализират. Имаме животни компаньони, както казва Законът за защита на животните, имаме пастирски кучета – стана на въпрос, ама те са селскостопански животни. В Закона за животновъдството пастирските кучета са селскостопански животни, което означава, че не влизат в тези категории, а в същото време те също могат да създадат проблеми, както се разбира. Имаме ловни кучета. Имаме безстопанствени кучета. Може би последните са най-сериозният проблем, за който трябва да се намери решение.
Когато анализирах Законопроекта, наредбите, които имат общините, например Софийска община има наредба за отглеждане на кучета, за реда, там пише, че тези над 10 кг трябва да имат намордници, че кучетата на хората с уврежданията могат да са без намордници. Представям си следната ситуация: Имам голямо куче, което е с намордник, защото е голямо, но тези кучета, които се въртят навсякъде, аз не знам на това куче какво може да му се случи в някакъв момент, ако безстопанствените кучета го нападнат? На практика то ще бъде абсолютно незащитено по простата причина, че аз няма как да отида да ги разтървавам тези кучета. Нали разбирате, че някаква абсурдна ситуация се получава. В район „Младост“, в който живея, има доста безстопанствени кучета, които са по полянките. Разхождат се сред хората, градинки, няма абсолютно никакъв проблем да се случи някакъв инцидент. Затова, както и колегата каза: „смелостта си е смелост“, но ако се опитаме да се направят работещи механизми и те да бъдат в посока контролът да бъде ефективен, санкциите да бъдат реални, ми се струва, че можем при такова едно съгласие – че трябва да се реши проблемът, да се направят едни работещи промени.
По принцип ще подкрепим Вашата смелост, но ми се ще разговорите да продължат, за да има консенсус по поставените въпроси, най-вече от тези, които работят на терен и които знаят за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, това, което се случи като инцидент преди няколко дни, е недопустимо и несъвместимо с XXI век. Именно това е причината да се внесе това изменение и допълнение на Закона. И тъй като тук стана ясно от дискусията, че има необходимост от по-задълбочени и по-цялостни мерки, искам да обявя пред всички, че вчера имахме първото заседание на работната група, която работи по нов Проект на Закон за ветеринарномедицинската дейност – цялостно нов, тъй като освен този проблем с защитата и хуманното отношение към животните, който излиза извън рамките само на кучетата, има и много други, които касаят ветеринарномедицинското обслужване, ветеринарномедицинските препарати, официалния контрол и така нататък. Има пет нови регламента, които влязоха в действие, в пакет, които отменят около 400 нормативни актове на Европейския съюз, но така или иначе ние сме длъжни да ги въведем в нашето законодателство. Предлагам всички тези предложения, които ще бъдат направени от неправителствените организации, от народните представители да ни бъдат дадени, и ние ще ги съобразим в новия Законопроект, който възнамеряваме да представим на Вашето внимание, около месец ноември.
По отношение на тази тема. Ясно е, че не може да виним кучетата, те са си животни. Основната вина имат стопаните. Аз съм категорично „за“, дори отивам още по-нататъ к– ние говорим тук само за ухапвания и за нападения от кучета, ами какво да говорим за здравния статус на тези животни, които не се знае на кого са и какви са?! При условие, че има 1650 болести по хората – инфекциозни болести, от които 865 са предават през животните, тоест над 71% от човешката патология са болести, така наречените зоонози, чиито първоизточник са животните. Да не говорим каква част от тях се предават през кучетата, да не говорим, колко от тези кучета са обезпаразитени. Кога се обезпаразитяват и кой носи отговорност за тях? Така че ние трябва да търсим отговорност от стопаните не само за тяхната агресия и за това, че те не ги възпитават, а и затова че те не ги подлагат периодично на всякакви манипулации. Това предлагам да го разгледаме в цялост в новия Законопроект и да търсим сериозна отговорност, защото това е, пак казвам, недопустимо. Лично аз подкрепям увеличаването на санкциите, защото не може така безхаберно всеки да гледа, да развъжда животни където, който, когато му падне, и да няма никаква отговорност за тяхното поведение. Това е накратко. Ако има някакви въпроси, съм готов да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Надявам се, когато разисквате и вече имате готовност в работната група с конкретни текстове, да поканите всички присъстващи наши гости, както и нас – членовете на Комисията по земеделие и храни, да се обсъди от всички гледни точки темата, така че максимално да отговорим на необходимостта от промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, и за животните, и за защита на хората.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Министър. Този Законопроект не влиза, защото преди няколко дни стана инцидента. Бях общински съветник 2011 г. – 2015 г. в Столичен общински съвет. Вие си спомняте случая с изядения професор в „Малинова долина“. Тогава темата отново беше повдигната.
Проблемът в Столична община е… наредба има. Ние приехме тогава наредба. Както виждаме и законодателната, нормативната база също я има. Това, което казва обаче господин Абазов, е, че тя не е събрана на едно място. И може би, за да си улесним нещата, трябва да гледаме от жизнения цикъл на самото отглеждане до смъртта на кучето, тъй като, ако започнем от самото раждане, от желанието на стопанина, тук веднага идваме до чипирането и регистрацията с паспортизацията. В наредбата има заложено за създаване на регистър, за съжаление обаче, не се прави. Ние чухме, че само 8000 от 250 000.
Стигаме до развъждането. Ако самото лицензиране на дейността за развъждане също е разписано в наредбата, за съжаление, пак казвам, не се прави, това няма как да стане с онлайн търговията. Тоест, това трябва да бъде забранено.
Със самото отглеждане, с ветеринарните лекари. Дали пък и те от своя страна спазват нормативната база, тъй като, доколкото знам, те също трябва да подават и да имат отношение към регистрите, за да има обратната връзка стопанин – с ветеринарен лекар.
Тук никой не каза и за самото загробване. Ние споменахме, че са 250 000 – за София говорим, представете си при смърт на кучетата какво става. Ако е болно, дори да не е болно, със самото загробване – как става това нещо? Уредено ли е? Къде става? Това също е един проблем, който трябва да включим в този законопроект.
Аз още тогава бях предложил създаване на така наречената Зоополиция. Спокойно в София – те са 24 района, може да са 24 зоополицаи към общинската.. (реплика) има, има такава, но, за съжаление, и тя не работи. Спокойно може два района с двама зоополицаи. Ако трябва пилотно да се стартира в един столичен район, за да се види как работи.
Това са моите предложения, така че между първо и второ четене имаме доста работа. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Съгласен съм, че проблема с кучетата е доста сериозен за обществото, но ние тук имам чувството, че гледаме малко едностранно на нещата, тоест прехвърляме изцяло отговорността на самите стопани. Правим закони, вдигаме санкциите и така нататък. Но в българския фолклор има една народна приказка, която казва, че не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. Тоест къде са контролните органи в случая? Дайте да помислим и за санкция върху контролните органи. В противен случай всичко ще си остане написано на книга и нещата няма да се променят.
Това предложение правя. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, ако няма повече изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г. за първо гласуване, моля да гласува.
21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Приема се.
Госпожо Атанасова, имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Само едно изречение. Колеги, благодаря Ви.
Предполагам, че наистина ще имаме доста работа между първо и второ четене на Законопроекта. Готова съм да обсъдим в работна група, сформирана от всички политически партии, с представители, както и на НПО организации, на граждани, за да изработим максимално добри текстове, които ще отговорят на обществените очаквания.
Разбирам добре, че и в БАБХ, и в Министерството на земеделието, се правят усилия за усъвършенстването на законодателството. Ще се радвам, ако с общи усилия предложим на обсъждане един работещ закон. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,33 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Теодора Енчева
