Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
25/09/2019
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на предложение от народния представител Петър Петров, засягащо функционирането на подхода ЛИДЕР в ПРСР през следващия програмен период 2021 – 2027 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 68
На 25 септември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на предложение от народния представител Петър Петров, засягащо функционирането на подхода ЛИДЕР в ПРСР през следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,38 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщения с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на предложение от народния представител Петър Петров, засягащо функционирането на подхода ЛИДЕР в ПРСР през следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Колеги, има ли други предложения относно дневния ред? Ако няма, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости за днешното заседание е господин Стефан Спасов от Министерство на земеделието, храните и горите.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
Давам думата на господин Михов за представяне на мотивите и внасяне на Законопроекта.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, нашата инициатива има по същество една малка добавка в Закона за собствеността, която изравнява статута или по-точно действащия Мораториум за придобиване по давност, който е регламентиран за общинските и държавни земи със земеделските земи, собственост на държавни и общински училища.
Аргументите за тази добавка е, че по същество тези земи имат обществен характер. Те са дарение от предходните столетия – можем да кажем, за обществени потребности, за нещо, което е стожерът на българското ни развитие в последните столетия – българското образование.
По една или друга причина в последните десетилетия тези земи имат различно битие, можем да кажем. Но съществуват няколко казуса, които създават възможността тези земи да бъдат загубени като земеделски земи, собственост на държавни и общински училища, по действащите общи правила на давността. Такава опасност съществува поради несъвършенството, пак може да кажем, на законодателството, което определя съществуването на училищни настоятелства като самостоятелни юридически субекти.
Тази добавка на Закона не решава основно въпроса за училищните земи, той би трябвало да бъде разгледан много обстоятелствено и много внимателно и да подлежи на специална законодателна уредба. Трябва да кажа, че в Министерството на образованието и науката имат поглед върху тези проблеми, имат статистика и работят в тази посока, но добавката на Закона ни дава възможност поне да имаме срок за законодателна регламентация до 2022 г.
Предварителната оценка на въздействието посочва, че този закон не предвижда разходи от страна на държавата и ни води до административни промени при неговото прилагане. Благодаря Ви за вниманието, готов съм да отговоря на въпросите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодарим Ви, господин Михов.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По своята същност този законопроект има задачата и ангажимента да реши един абсолютно конкретен проблем, ама много конкретен и единичен.
Мисля, че подходът да се правят законодателни промени, за да се решава един единичен проблем, конкретен проблем, не е най-добрата практика. Именно заради това нашият парламент достигна това ниво на рейтинг сред хората. Това не е нито първият, нито е последният случай, в които има законодателна инициатива за решаването на конкретен проблем. Казвам „конкретен“, защото става въпрос за земите на едно училище – едно единствено, и друга такава проблематика в България, аз доколкото знам, няма.
Доколкото аз лично съм възстановявал земеделски земи като член на една поземлена комисия навремето и след това като директор на дирекция по възстановяването на земеделските земи в Министерството, не съм чувал за други подобни поводи. По Закона за възстановяване на земеделските земи възстановените училищни земи не е по-особен, той е еднакъв с всички останали и не би трябвало да има проблем, така както няма проблем с хилядите други училища. Така както, между другото обаче, има проблем в хиляди милиони подобни случаи, в които има спор за материално право, където въпросът се решава по най-нормалния и бърз начин в съда. Така че мисля, че е съвсем нормално този казус, който от години не може да се разреши в това шуменско училище в Плиска да си мине по съдебен ред, а не чрез промяна на закон.
Ако стигнем до там за всеки конкретен случай или за всеки един, който не е доволен от това, че земята му не е възстановена в този размер или в това местоположение, което той е поискал, и да минаваме на законодателна промяна, нещата няма да се получат. Така че не виждам какъв е смисълът на това предложение – да решаваме този конкретен казус, след като има един елегантен бърз и законен начин, по който минават хилядите милиони недоволни собственици на земеделски земи чрез съда?
Ако за училищните настоятелства ще даваме такъв статут за включването в този мораториум, защо примерно да не включим и земите и на другите обществени организации – на религиозни, на читалища? Има куп други такива организации. Затова си мисля, че подходът за решаването на конкретния казус чрез законодателна промяна не е от най-удачните. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Аз малко ще продължа темата в унисон с изказването на колегата Абазов. Първо, за нас е непонятно защо трябва да променяме закона с тези подробности, при условие че сега действащият Закон за собствеността говори за Мораториум върху държавни и общински имоти? Земеделската земя също е имот и нейното конкретизиране в Законопроекта не виждам с какво може да допринесе повече от това, което е записано в Закона?
Второ, все пак променя се Законът за собствеността и доколкото разбрах, водеща е Правната комисия. От тази гледна точка като водеща комисия, а този закон е един от сложните предвид факта, че непрекъснато има някакви мораториуми за държавни и общински имоти и те си продължават във времето, включително и давността, би следвало наистина водещата комисия да направи най-сериозен анализ на предложените промени дали кореспондират въобще с цялата философия на Закона за собствеността.
На трето място, все пак от мотивите на вносителите аз не мога някак си да разбера за какво става въпрос? Земята е възстановена като собственост на училищата. Така ли е? Възстановена е, така пише. (Реплика на народния представител Милен Михов.)
Значи, зависи как е формулирано или как е направено. Добре, тя е възстановена и през това време минават 10 години, в които тя не се управлява и някой я придобива по давност! Вижте първото изречение: „Законопроектът цели спиране на давност относно имоти, възстановени на училища“. Значи има дарения, когато те са дадени на настоятелство – аз знам такива случаи, и настоятелството придобива тази земя или я управлява. Но има и земеделски земи, които са възстановени на училището и те 10 години не са направили необходимото, за да управляват този имот. Някой го ползва и го придобива по давност след 10 години.
Тук липсва първична информация точно каква е картината в страната. Аз от мотивите малко се обърках с първата и втората част. В конкретния случай става въпрос за училищно настоятелство. Това също е един въпрос, свързан с факта, че с новите промени в Закона за предучилищното и училищното образование, имаме настоятелство, което е организация с нестопанска цел, има обществени съвети, значи ли, че настоятелството може да прави каквото иска със земята? (Реплика на Милен Михов.)
А защо тук ще го променяме и например не се реши да бъде в Закона за предучилищното и училищно образование настоятелствата какви права имат? Те трябва да управляват собствеността, а не да се разпореждат с нея като собственици! Примерно. Въпроси, които според нас с този законопроект и с тази промяна нищо няма да решат. Считаме, че на този етап ще се въздържим от подкрепата на Законопроекта, поради именно доста конкретния начин, по който се решава конкретен случай. Отделно от това, от невъзможността с тази промяна – аз мисля, в съда да се реши конкретният въпрос, така както е предложен. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Други изказвания?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз мога донякъде да приема да разсъждаваме за конкретния случай, но тогава ще намерим още повече аргументи, че трябва да приемем този законопроект. Дори и да е единичен случай, да си кажем, че става дума за 1800 дка земя в най-добрата част на България, превърната във финансово измерение – поправете ме, ако греша, но е някъде 3,5 млн. лв. Ако някой твърди, че със законодателна промяна не трябва да защитим обществения интерес на тази стойност, аз не бих се съгласил.
Училищните настоятелства по име са училищни, но по статут са неправителствени организации, които имат абсолютна юридическа самостоятелност. Ако в конкретния случай това училищно настоятелство някога е било нещо, свързано с училището, в момента си е една неправителствена кооперация или сдружение от един твърде ограничен брой хора. Не искам да влизам в подробности по този случай. А дали е единичен или не е, аз бих казал, че и в медиите , и в Министерството на образованието и науката има една приблизителна статистика, която говори за близо 3 хиляди имота в България с различен статут – някои са общински, други са училищни и се стопанисват и управляват от училищните власти, трети се управляват от тези училищни настоятелства, които във времето, трябва да кажем, тъпяха промяна в своята правна регламентация.
И още веднъж казвам. Това мисля, че е разумно – изравнява този временен статут на училищните земи с държавните и общински земи, които законодателят е предвидил да не могат да се придобиват по давност до 2022 г. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз като част от вносителите държа да кажа, че 1800 дка съвсем не са малко като размер.
Второ, разбира се, дори и един случай да е, защо не трябва да го подкрепим? В тази връзка това може да се случи навсякъде другаде, не само в това училище. Когато стане прецедент, може да донесе лавина от подобни опити за придобиване и измама, така че с този си акт ние да спрем по-нататъшните щения на разни хора, които искат да заграбят училищни земи.
Аз напълно подкрепям това, което сме внесли като законопроект и мисля, че не е проблем и няма да е проблем нито на законодателството, нито ще е първият, нито ще е последният такъв случай, в който се прави промяна за нещо. В крайна сметка промяна заради даден казус, се прави винаги в законодателството. Възниква нов казус и има нужда от ново законодателство, което да го реши. Точно по тази логика сме внесли този законопроект. Ние се развиваме динамично – страната и законодателството, а и светът се развива твърде динамично, за да мислим по този начин, че за всеки даден казус не може да правим законопроекти. Напротив, можем и го правим. Всеки даден казус е отделна вселена, така да се каже. От този казус по този ред може да се подучат, пак казвам, много други. А с това веднъж завинаги – до 2022 г., ще има мораториум за придобиване, и то по давност, на училищни земи от някой друг по давност. Решават и продават, но държавата може да придобие, може да правят индустриални паркове. Каквото искат да правят. В смисъл такъв – да нямат право по давност да бъде придобивано. Защото давността, повярвайте, много лесно може да се манипулира. Знаете как се прави по давност. Казват пет човека, дори трима човека, че човекът Х е владял този имот 10 години и отиваш в съда и започваш от едната страна да слагаш едни хора, които казват, че човекът Х е владял този имот 10 години, а другите казват: „Не, не го е владял“. В крайна сметка това е проблемът в съда, защото не може да се реши конкретният казус в съда. Защото таз се слагат едни пари и едно училище. Всички знаем кой печели в тази битка между училището и парите. Затова наистина Ви предлагам да подкрепим този законопроект, дори и заради този случай, дори и заради тези 1800 дка, които наистина не са малко. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Други изказвания? Няма.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2018 г. за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът се приема.
Благодарим на господин Михов.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ПЕТЪР ПЕТРОВ, ЗАСЯГАЩО ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПОДХОДА ЛИДЕР В ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2021 – 2027 г.
Давам думата на господин Петров за представяне на предложението.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните, господин Спасов! Искам да предоставя на Вашето внимание едно предложение, което от дълго време се обсъжда на ниво местни инициативни групи. Бил съм на форуми на председатели и на членове на местни инициативни групи, които в момента се наричат водени от общностите местни развития – ВОМР, така се наричат по новата програма. Там, на тези разговори, срещи и обсъждания се изказваше непрекъснато мнението, че в България с подхода, който досега се предлагаше в двата периода от 2007 – 2013 г. и от 2014 – 2020 г., се подхождаше с погрешна философия, при която се правеха пълни процедури по състезанието между кандидатстващи организации за местни инициативни групи, които, за съжаление, загубваха около две до три години в подготовка за това да станат местни инициативни групи и след това им оставаха 2 до 3 години, за да си изпълнят стратегиите.
За добро или за лошо, в миналия програмен период се конструираха около 30 – мисля, че са 33, местни инициативни групи, на които задачата им е да подпомагат местните развития по всички мерки на Програмата за развитие на селските райони.
В новия програмен период се започна една стъпка по-нататък, като освен средствата за подпомагане за развитие на селските райони по Програмата за развитие на селските райони, се допусна и участие на оперативните програми, от които всяка местна инициативна група – всяка, водена от местните общности развития, успя да привлече и средства и имаше това право от оперативните програми. За съжаление, мога да отбележа, че някои от стратегиите през втория програмен период с всичкия опит, с всичките възможности, които имахме, започнаха да се реализират едва в средата на това лято, а някои – мисля, че има единични случаи, които още не са започнали да се реализират, защото практически по правилата, които сега действаха, се разрушаваше всичката тази структура в тези общини от хора компетентни да подпомагат малкия, най-малкия производители, и се правеха нови подбори, като през това време се разпиляваше капацитетът.
В тази връзка и предложението, което внасям до Вас, и моля да бъде разгледано съвсем сериозно и одобрено, е именно да се промени философията на досегашния подход по ЛИДЕР, по водени от общностите местни развития и се премине към нов начин, включително предлагам създаването, ако е необходимо, на структура, която изцяло да е отговорна за този процес.
Уважаеми народни представители, този подход ЛИДЕР е в основата на запазването на капацитета в малките общини. Не бива да допускаме по-нататъшно разрушаване на този капацитет.
Искам да направим едно по-устойчиво развитие. Искам да Ви кажа, че в началото на този програмен период много настоявах пред бившия министър на земеделието да бъде с нотификация утвърдена тази форма, която сега предлагам. Но това не го интересуваше и в резултат се получи така, че занижените индикатори, които бяха предложени на Европейската комисия, а именно да има само 64 местни инициативни групи, които практически обхванаха половината общини, беше една голяма грешка. После беше направен опит тя да бъде поправена с една допълнителна мярка, която да включи и други общини, но искам да Ви кажа, че вече 13 години някои от селищата в България, в малките общини включително, не са се възползвали почти с никакви средства от Европейския съюз. Единственият начин да отидат средства, и то гарантирано, в малките селища, при малкия производител са програмите, които предлагат местните инициативни групи.
Искам да Ви кажа, че досега ние използвахме само 5%, и то от онези оперативни програми, които се съгласиха да сътрудничат, европейският регулативен механизъм предлага от 5% нагоре. Това означава да има оттегляне на средства по всички оперативни програми повече от 5% от сегашното им облагодетелстване на големите агломерации, на големите градове към по-малките селища, които са неразривна част от България.
Затова предлагам на Вашето внимание да приемете това предложение, за да бъде то изготвено като становище и разпратено до работните групи, които с решение на Министерския съвет се образуваха. Това предложение засяга не само Програмата за развитие на селските райони, а и оперативните програми.
Искам да Ви кажа, че тук ще имаме откат от страна на отделните министерства, защото искаме да поставим контрола върху изпълнението на инициативите на местните общности под едно ръководство, така както и от Европейския съюз се предполага – да има едни и същи правила, а не както досега, четири пъти се сменя управляващият орган вече в Министерството на икономиката и четири пъти местните инициативни групи започват от начало да преговарят с всеки нов управляващ орган върху стратегията си, която трябва да бъде одобрена. Това нещо трябва да прекъсне. Нещо повече, искам с това предложение, което е не само мое, то е и на други колеги, да въведем наистина един механизъм от сега и да го следим как се изпълнява за това ние да имаме едно плавно преливане на сегашните местни инициативни групи в следващия програмен период те да си продължат да работят и съответно да привлечем допълнителни общини. Има малки общини, които наистина не са получили нито един лев европейски средства досега.
Ето петте точки, които предлагам на Вашето внимание:
1. Да се съхранят създадените капацитети по водени от общностите местни развития на подхода ЛИДЕР от Програмата за развитие на селските райони, обхващащи половината от общините в селските райони.
2. Да се извърши одит на дейността на всички 64 водените от общностите местни развития, работили през сегашния програмен период, и се оценят възможностите за разширението им в посока на съседните общини, необхванати до сега по подхода ЛИДЕР.
3. Да се разработи план за покриване на цялата територия на страната с водени от общностите местни развития, каквато е практиката в някои страни на Европейския съюз.
4. Да се изготви концепция за нова организационна философия, в която да има еднозначна вертикална отговорност за целия процес на планиране, изпълнение и отчитане на еднофондовия и многофондовия механизъм на подхода ЛИДЕР.
5. Да се изготвят единни правила, валидни за всички партньори в подхода ЛИДЕР, които да са под контрола на водещия партньор при многофондово подпомагане.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Уважаеми колеги, господин Петров ни запозна със своето предложение. Някой иска ли да вземе отношение?
Господин Спасов, заповядайте.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря.
Отговарям за прилагането на подхода ЛИДЕР от 7 – 8 години, а въобще съм участвал в него от стартирането му в България.
До момента, буквално до 14,00 ч., бяхме на представяне на напредъка по изпълнение на Споразумението за партньорство с представители на Европейската комисия от всички генерални дирекции – „Човешки ресурси“, „Регионално развитие и конкурентоспособност в земеделието“, които участват във финансирането на програмите от Европейския съюз. На това събиране, разбира се, представих напредъка по подхода и така еднозначно всички се изказаха, особено колегите от Европейската комисия, за значението, което се отдава на този подход във всички страни според тяхното мнение, тъй като това е един от инструментите, които развиват малките общности и имат най-пряко участие в неутрализиране и минимизиране на процесите на обезлюдяване на малки райони, където има ограничен достъп както до качеството на околната среда, така и до ограничен достъп до услуги и работа. Това също е свързано и с ограничен достъп до информация. Това е една от основните задачи на местните инициативни групи, които свеждат информацията от национално и европейско на местно ниво, без необходимост даден човек, който се интересува от нещо, да отиде директно за среща в управляващ орган или дори по-нагоре в йерархията – веднага може да получи необходимата, интересуваща го информация на местно ниво в удобно за него време, тъй като местните групи имат работно време обичайно пет дни в седмицата.
Колкото до предложението на господин Петров, аз мисля, че то е дискутирано с местните общности. В момента подходът се прилага на територията на 115 общини, половината от територията на страната като квадратни километри, с население от 1 млн. 600 хиляди жители. Обсъждано е не в този вариант, който виждам, но подобни намерения са обсъждани и с министъра на земеделието госпожа Танева, с ръководителя на Държавен фонд „Земеделие“ господин Васил Грудев, със заместник-министъра Лозана Василева, така че виждайки тази поредица от пет точки, съм сигурен, че ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя в този вид предложението, което е направено. То наистина цели оказване на подкрепа и за следващия програмен период на тези общности, на малките общности по населените места, които наистина могат да се възползват най-пълноценно от финансирането от този подход, тъй като подходът осигурява финансиране за определени малки територии, малки общности, които не се конкурират с големи производители, кандидати от различни краища на България, а помощта се съсредоточава върху определен район и всички инициативни хора или предприемачи, които имат идеи, могат да ги реализират много по-спокойно.
Второ положително нещо има, че преди подаването на проектното предложение те се консултират безплатно от местната инициативна група, тоест те получават една съществено важна информация относно тяхното предложение или желанието за инвестиция и придобиват много ясна представа дали тя ще се реализира или не, избягва се проблем с консултантски фирми, които понякога взимат пари, след това се оказват нещата по друг начин и процентът на отхвърлените проекти от подхода през миналия период, е между 5 – 7%, докато по националната програма, знаете, че е обратното – много малък процент от подадените проекти се одобряват. В общи линии мога да кажа, че предложението се подкрепя от Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Господин Спасов, отговорихте точно в стил, на който повече прилича ние да отговорим по този начин. Ще Ви зачета точно какво е предложението на колегата Петров и не зная дали Вие ще се съгласите с него, защото Вие се съгласихте по принцип, по-общо.
Сега, като чета предложенията на колегата Петров, с почти всички от тях се съгласявам. Няма спор, че подходът трябва да се запази в следващия програмен период. Няма спор, че трябва да се разшири като обхват. Няма спор, че трябва да се обезпечи дори с допълнителни средства. Няма спор, че всичкият този капацитет, който е изграждан в общините, трябва да се запази. Но забележете какво предлага господин Петров и аз мисля, че това директно бърка в основите на ЛИДЕР. Поправете ме, ако бъркам, но аз също съм участвал, когато стартира този процес. Между другото тази форма за местни инициативни групи или там, както я наричате, стартира след като стартираха оперативните програми и след като тръгнаха да се прилагат те, се констатира в много страни, особено в България, че процесът е много централизиран, много бюрократичен. Решението на нещата се свеждат до едно единствено място – София, независимо кой е управляващият орган, и тогава Европейската комисия предложи гъвкав, разчупен вариант, за да разчупи тази централизация, за да смъкне приложението на европейските програми от ниво София – централен орган, независимо в кое министерство, на ниво община, на ниво общност, на ниво село. Бъркам или е така? Вярно.
Това, което предлага колегата Петров, е да се промени основата на философията на ЛИДЕР и на местните инициативни групи. С това не дадохте ясен отговор, дали Министерството се съгласява. Ще Ви питам директно: Министерството съгласява ли се, така както се предлага – да има единен централизиран орган? Министерството съгласява ли се да има единни правила? Министерството съгласява ли се да има централизирана структура? Извинявайте, но всички тези предложения н водят обратно към основата, откъдето тръгнахме. Сиреч бъркат директно във философията на създаването на местни инициативни групи, а там идеята беше да се децентрализират нещата, да не зависи всичко от фонда, от Министерството, от агенциите, а да слезе на ниво общност, населено място, където тези хора, знаете, си направиха структури, имат си органи на управление, имат си оперативен щаб, където действат, работят, координират всичко както трябва. Затова казах, че с всичко се съгласявам колега Петров. С това, което последното го пише, че искате да се преразгледа концепцията, философията на организацията на местните инициативни групи, да се въведе единоначалие, централен орган, единни правила, мисля, че това ни връща по-скоро обратно към чистото прилагане на оперативните програми, отколкото към децентрализацията, каквато идея имаше Европейската комисия, когато пусна този подход.
Като предложения – окей, за следващия период, може и на там да тръгнат нещата. Но на тези въпроси по сега действащите правила не чух ясен отговор Министерството каква позиция заема.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Спасов.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря, господин Абазов.
Тъй като т. 5 е формулирана общо, ще кажа какво имах предвид аз като подкрепа. Ако господин Петров иска първо да разясни или аз да изложа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ами, поискайте думата, господин Петров.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз също познавам господин Абазов от 15 години, когато той ходеше из цялата страна, за да агитира хората към инициативност. Познавайки неговото мислене, е правилно той да се безпокои дали няма да бъдат нарушени принципите на подхода ЛИДЕР и те на българска основа да бъдат изопачени. Искам веднага да го успокоя като му кажа, че сега, така както са структурирани, местните инициативни групи в една от предишните точки аз предлагам те да не бъдат пипани. Местните инициативни групи са направени по демократичен начин, където държавата няма мнозинство – 51% от гласовете във всяка местна инициативна група не са нито на държавата, нито на общината, те са си на общността и това ще остане, като аз казвам, че искат да останат.
Може би неправилно съм се изразил и точно за това предлагам това на Комисията, която да изготви становище и мисля, че неговата забележка е правилна в това отношение – да се уточни какво съм имал предвид с „централизирани“. Аз имах предвид това и неслучайно дадох пример с Министерството на икономиката, където четири пъти се сменя управляващият орган – аз имах предвид това, че отделните управляващи органи отказваха досега да приемат правилата, които се спускаха от водещия, те самите, като управляващи органи, се отказваха и не приемаха правилата – наложиха се с голям труд от госпожа Малина Крумова и от дирекцията към Министерския съвет, за да може да тръгне изобщо многофондовото финансиране. Защото 5% от една програма, примерно за опазване на околната среда, с ресурс от 1 млрд. 500 млн. евро са горе-долу към 150 млн. лв., тоест 75 млн.евро. Нали така? Мога да допусна, че целият ресурс, който ще бъде отпуснат на програмата ЛИДЕР ще бъде към 100 млн. евро.
Давам Ви пример само, че има начини и се видя, че е много благодатно сега, в този период, да се възползват наистина местните инициативни групи от програмата за развитие на околна среда, на регионално развитие, на наука и така нататък. Не всички управляващи органи се съгласиха да участват заради това, че някой друг щял да им казва какво да правят.
По тази причина се получи едно изключително голямо забавяне в стартирането на програмата и сега Ви казвам, че някои от стратегиите за местно развитие все още са в процес на одобрение точно по това, че няма единни правила. Ето, искаме да променим тази философия и както казвате – от Европейската комисия, както сега се върви към интегрирани проекти, там, където е водеща дадена програма, в случая е Програмата за развитие на селските райони, тя да бъде водеща спрямо останалите спонсори, така да се каже, на Програмата. Те ще дават средствата по техните си правила, те ще бъдат усвоявани, разбира се, по правилата на съответната оперативна програма, но някой трябва да държи за това вече въведен един начин на работа, той да бъде спазван безпрекословно и да не зависи от това дали някой е сменил директора на управляващия орган, дали го няма в момента или е в отпуска и хората трябва да съгласуват в момента всяка една стратегия в пет министерства, включително Програмата за развитие на селските райони, за да бъде стратегията на община Аврен примерно одобрена. Това нещо не бива да става. Това много забавя, много изнервя хората и ги обезсърчава. Това ми е мнението като централизация. Това съм имал предвид, а не отгоре да се налагат и хайде наши хора в местните инициативни групи, хайде там нашите фирми да усвояват парите, на което аз съм твърдо против. Дано наистина да не стане така, защото, правилно, той е опитен администратор и правилно предполага, че може да стане такова изкривяване.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин Спасов, имате ли нещо да добавите?
СТЕФАН СПАСОВ: От тази гледна това исках да уточня – в момента подходът се управлява от пет управляващи органа в пет министерства, това е Министерството на земеделието, храните и горите, което е, да кажем, отговорен управляващ орган, но няма права над другите управляващи органи. Те са равнопоставени, Министерството на икономиката с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Министерството на труда и социалната политика с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси и Министерството на околната среда и водите със съответната оперативна програма, Министерството на образованието и науката със съответната оперативна програма.
Една местна инициативна група, която е получила финансиране по всички оперативни програми, нейното споразумение за финансиране съдържат 38 подписа, включително ръководители на оперативни програми. Вътре са директор на „Правна дирекция“, началници на отдели, ресори извън управляващите органи на тези програми. Има примери, в които промяната на едно споразумение отнема между шест и осем месеца, докато се стигне за съгласуването му от всички финансиращи го институции. Така че от тази гледна точка е нашето предложение и нашето желание като отговорен управляващ орган, защото ние координираме цялата тази работа, ние даваме отчетите на Европейската комисия и на Министерския съвет и виждаме къде са тези проблеми. В никакъв случай няма да бъде застрашена независимостта на местните инициативни групи. Напротив, това искаме да облекчим – за тях прилагането, тъй като осем месеца за реализирането на една промяна в споразумение, която след себе си води откриването на приеми, едно такова забавяне от месеци, дори да не са осем, но не са по-малко от четири-пет, е значителен времеви период, през който могат да се случат и други промени в условията, които да наложат и други промени, които на местно ниво вече се стремят да избягват, за да избегнат тази административна тежест.
От тази гледна точка в новия програмен период в регламента за общите разпоредби, който ще урежда условията за прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове е записано – единствената промяна за настоящия период е, че за съответната стратегия ще се прилагат правилата на водещия фонд, тоест фондът, който дава най-много средства за нея. Органите на другите фондове ще разчитат на решенията и проверките на управлението, извършени от компетентния орган на водения фонд.
Явно този проблем е проблем не само в България и Европейската комисия иска да оптимизира работата по стратегиите като всички операции по тях се извършват при условията на водещия фонд и вече финалното потвърждение да си става пак, както е сега, по отделните програми.
В този случай ние имахме среща от Министерския съвет – обсъждахме този програмен документ, който все още е само намерение и не е официален, има опасения от Министерския съвет, че другите оперативни програми могат да изтеглят финансирането си за новия период по подхода, тъй като могат да не бъдат съгласни с това водещият фонд да определя условията за реализация на проектите.
По мое мнение централизирането – то е централизиране, но то е за по-голямо удобство опростяване на тези процедури, всичко да се събере на едно място, за да може, влизайки едно заявление да се обработи на място и да излезе за дни и седмици, дори проектите да минават от там, за да може всичко да е много по-лесно управлявано, да има повече варианти за корекция и когато се види, че има някакъв проблем, да бъде отстраняван по-бързо. Защото сега ако има проблем, както господин Петров цитира, в иновации и конкурентоспособност с три-четири месеца се забави споразумението, защото им се връщаха няколко пъти докато дойде нов ръководител – постъпва нов ръководител, пускат се наново споразуменията, а през това време той се е сменил или се е сменила длъжността, „изпълняващ длъжността“, не е „изпълняващ длъжността“, връщат се обратно, трябва да минат през другите – през Околна среда, иновации и така нататък.
От тази гледна точка едно оптимизиране на нещата би било в полза на крайните бенефициенти, защото нашата работа се оценява по това дали те са доволни или не и дали има при тях някакъв резултат. Иначе ние може да казваме, че сме успели в много неща, но накрая ако няма никакъв резултат. От тази гледна точка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Уважаеми господин Петров, от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ изразяваме подкрепа на Вашето предложение. Имайки предвид, че като Комисия по земеделието и храните нямаме правна възможност да приемем или да отхвърлим това Ваше предложение аз правя предложение Вашето предложение да бъде изпратено по компетентност на Министерството на земеделието, храните и горите и на ресорния вицепремиер и то да бъде взето под внимание за следващия програмен период с молба Комисията да бъде уведомявана за решенията, които взимате.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Само да уточнение, госпожо Председател.
След като чух допълнителните обяснения на господин Петров и на колегата Спасов, че по така наречената „централизация“, която е в т. 5 се има предвид ето това оптимизиране на тези пет-шест министерства, че това централизиране се има предвид, ние се съгласяваме.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз приветствам инициативата на господин Петров да се направи дебат-дискусия, независимо от това, че нямаме възможност, за да влияем върху структурирането на програмата и нейните изисквания, смятам, че всеки, който работи в сектор „Земеделие“, се интересува още отсега в новия програмен период какво ще се случи и да има готовност съответно да се решават проблемите или грешките от предишния.
Имам два въпроса към господин Спасов, защото той каза: „В общи линии подкрепяме“, но тези общи линии някак си на мен не ми е достатъчно това становище.
Доколкото разбирам, господин Петров, имаме 64 местни инициативни групи. Неговото предложение е те да се разширят и да обхванат съседни общини, които сега не са включени в местните инициативни групи. Това означава ли, че няма да имаме състезателни процедури, а е възможно – възможно ли е въобще, тези местни инициативни групи, които сега функционират, направи се анализ на тяхната дейност, да разширят своята дейност и в други общини и да не се губи време? Както се казвате, за една-две години пишат се стратегии и така нататък.
Вторият ми въпрос. Сега се прави стратегическата рамка, включително и за България има слот анализи, правят се, дали все пак Министерството ще направи необходимото това, което е предложено, а то е на база все пак обсъждане и дискусии в местните инициативни групи да го подкрепи и да се търси възможност за облекчаване на процедурата по одобрение. Вие сигурно сте наясно колко време отне одобрението на местни инициативни групи, те не могат да стартират да работят, а тези, които са започнали да работят и имат други проблеми, свързани с одобрение на проектите, а програмният период мина и аз не знам още докъде сме я докарали с дейността им. За мен това е един ключов въпрос от гледна точка на администриране на следващата програма за това местните инициативни групи да продължат да работят. (Реплики на народния представител Петър Петров.)
Това е въпросът ми. Иначе подкрепяме инициативата и смятаме, че можем да проведем и други дискусии, като например този слот анализ – казват ни, че е много добър, друг – много е лош, на базата на него от тук нататък излиза програмата какво ще предложи. По-добре и в тази посока правя предложение Министерството да ни запознае общо взето в какви насоки ще работи по стратегическия план.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Спасов.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря, професор Бъчварова. Абсолютно съм съгласен с представените от Вас и като становища и като информация.
По изложените така точки аз мога да кажа, че в миналия програмен период ние имахме сто местни инициативни групи – в началото на периода през 2009 – 2010 г. 100 потенциални местни инициативни групи, които в продължение на 10 и 24 месеца на тези територии убеждавахме хората, че ще се създадат местни групи, ще има много възможности за развитие и те ще имат важната дума и така нататък. От тези 100 потенциални местни инициативни групи, които ние финансирахме с по 100 хил. евро всяка територия, се одобриха реално 35 местни инициативни групи. От 180 общини реално приложиха подхода 57. А това са две години на събития, на срещи между хората и така нататък. Тук се загуби две трети от създадения за две години капацитет и до ден днешен, в понеделник и вторник от Европейската комисия съм канен в Сърбия да обяснявам негативния ни опит при загуба на административен капацитет, за да не се случи същото в Сърбия. Дори през 2015 г. бях поканен в Анкара, Турция, за да им изготвя цялата схема и точно именно да стресираме точно на този въпрос. Така че от гледна точка на съхраняването на капацитета това ни е основен и на нас като един възклицателен знак ни седи, защото сега тези 64 групи, които работят, те са преминали подготвителна фаза. Някои от тях работят от предишния период – повечето от тях, около 33 работят от предишния период и сега има още нови 30. Така че вече на места има 10 – 12 години изграждан капацитет, който в следващия период ако се загуби, ще бъде много жалко – жалко, е меко казано, тъй като това са не само средства, но е и човешки капитал, който там ще се изтегли.
Много местни инициативни групи преди да стартираме сегашния период това се оплакаха, че забавихме стартирането, за да започнат да взимат заплати, губят капацитет, тъй като там наистина хората имат умения и се търсят и на други места.
Колкото до това тези групи да се запазят и за следващия период, ние това го направихме и за настоящия период, въпреки че имаше конкурентен подбор. Ние дадохме точки – стимулирахме ги при критериите, точки за устойчивост на хора, които са изпълнявали подхода, места, на които се е изпълнявал подходът, бяха подкрепени чрез критериите за оценка на самите стратегии и на потенциала на местните инициативни групи.
В новия регламент също се говори за избор на стратегии, така че към момента може би ще се наложи пак да преминем към избор на стратегии, но сте права, че периодът на избор може значително да се съкрати. Ние имаме вече изготвен съвсем предварителен план, по който да се съкрати тази процедура, да се запазят съществуващите местни инициативни групи или чрез добавяне на територии към тях, или чрез създаване на нови местни инициативни групи да се увеличи покритието на подхода. Това, естествено, е свързано и с размера на финансирането. Тъй като ако има достатъчно средства и може да осигурим за един минимум, под който няма смисъл да се губят ресурси и на териториите, защото няма да има ефект от тези средства – ако се споразумеем, над него вече да можем да увеличим броя на местни инициативни групи на териториите. От разговори с колеги от други страни – това е основно. От изказване на един австриец – умните държави правят, казва, този подход, воден от общностите местно развитие, защото той развива местния капацитет, децентрализация. Навсякъде можеш да намериш квалифицирани хора – не само в местните групи, те около себе си създават кръг от потенциални кандидати, които се интересуват. Те имат не само функция да разпределят средства и проекти, но те работят много усилено с месната общност. Те всяка година изготвят няколко вида анализи, с които дори в общините не разполагат. Те имат средства за анализи, организират обучения, обмяна на опит с много страни и това е една много добра практика, която носи наистина ползи.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Спасов.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да подтикна членовете на Комисията към внимание и да ги стимулират за това дали те няма да поискат да им бъде представен проекта за стратегия на Министерството на земеделието, храните и горите, която трябва да стане от общата национална стратегия за следващия програмен период, да я искат тази, за да видят дали това нещо е влязло вътре.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Задължително ще бъде поискано, господин Петров.
Приемайки, че всички членове на Комисията по земеделието и храните единодушно подкрепят Вашето предложение, ще подложа на гласуване моето предложение то да бъде изпратено по компетентност на Министерството на земеделието, храните и горите и ресорния вицепремиер за вземане под внимание при разглеждането на стратегията, а ние като Комисия по земеделието и храните поемаме ангажимент при готовност от страна на Министерството да ги поканим да ни представят стратегията за новия програмен период.
Подлагам на гласуване това мое предложение.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Благодарим на господин Петров за днешното участие.
Благодарим Ви и за предложението, господин Петров.
Господин Спасов, от Вас очакваме наистина да ни информирате относно работата по стратегията.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария БЕЛОВА
Стенограф:
Катя Бешева
2. Изслушване на предложение от народния представител Петър Петров, засягащо функционирането на подхода ЛИДЕР в ПРСР през следващия програмен период 2021 – 2027 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 68
На 25 септември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на предложение от народния представител Петър Петров, засягащо функционирането на подхода ЛИДЕР в ПРСР през следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,38 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщения с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на предложение от народния представител Петър Петров, засягащо функционирането на подхода ЛИДЕР в ПРСР през следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Колеги, има ли други предложения относно дневния ред? Ако няма, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости за днешното заседание е господин Стефан Спасов от Министерство на земеделието, храните и горите.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г. – за първо гласуване.
Давам думата на господин Михов за представяне на мотивите и внасяне на Законопроекта.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, нашата инициатива има по същество една малка добавка в Закона за собствеността, която изравнява статута или по-точно действащия Мораториум за придобиване по давност, който е регламентиран за общинските и държавни земи със земеделските земи, собственост на държавни и общински училища.
Аргументите за тази добавка е, че по същество тези земи имат обществен характер. Те са дарение от предходните столетия – можем да кажем, за обществени потребности, за нещо, което е стожерът на българското ни развитие в последните столетия – българското образование.
По една или друга причина в последните десетилетия тези земи имат различно битие, можем да кажем. Но съществуват няколко казуса, които създават възможността тези земи да бъдат загубени като земеделски земи, собственост на държавни и общински училища, по действащите общи правила на давността. Такава опасност съществува поради несъвършенството, пак може да кажем, на законодателството, което определя съществуването на училищни настоятелства като самостоятелни юридически субекти.
Тази добавка на Закона не решава основно въпроса за училищните земи, той би трябвало да бъде разгледан много обстоятелствено и много внимателно и да подлежи на специална законодателна уредба. Трябва да кажа, че в Министерството на образованието и науката имат поглед върху тези проблеми, имат статистика и работят в тази посока, но добавката на Закона ни дава възможност поне да имаме срок за законодателна регламентация до 2022 г.
Предварителната оценка на въздействието посочва, че този закон не предвижда разходи от страна на държавата и ни води до административни промени при неговото прилагане. Благодаря Ви за вниманието, готов съм да отговоря на въпросите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодарим Ви, господин Михов.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По своята същност този законопроект има задачата и ангажимента да реши един абсолютно конкретен проблем, ама много конкретен и единичен.
Мисля, че подходът да се правят законодателни промени, за да се решава един единичен проблем, конкретен проблем, не е най-добрата практика. Именно заради това нашият парламент достигна това ниво на рейтинг сред хората. Това не е нито първият, нито е последният случай, в които има законодателна инициатива за решаването на конкретен проблем. Казвам „конкретен“, защото става въпрос за земите на едно училище – едно единствено, и друга такава проблематика в България, аз доколкото знам, няма.
Доколкото аз лично съм възстановявал земеделски земи като член на една поземлена комисия навремето и след това като директор на дирекция по възстановяването на земеделските земи в Министерството, не съм чувал за други подобни поводи. По Закона за възстановяване на земеделските земи възстановените училищни земи не е по-особен, той е еднакъв с всички останали и не би трябвало да има проблем, така както няма проблем с хилядите други училища. Така както, между другото обаче, има проблем в хиляди милиони подобни случаи, в които има спор за материално право, където въпросът се решава по най-нормалния и бърз начин в съда. Така че мисля, че е съвсем нормално този казус, който от години не може да се разреши в това шуменско училище в Плиска да си мине по съдебен ред, а не чрез промяна на закон.
Ако стигнем до там за всеки конкретен случай или за всеки един, който не е доволен от това, че земята му не е възстановена в този размер или в това местоположение, което той е поискал, и да минаваме на законодателна промяна, нещата няма да се получат. Така че не виждам какъв е смисълът на това предложение – да решаваме този конкретен казус, след като има един елегантен бърз и законен начин, по който минават хилядите милиони недоволни собственици на земеделски земи чрез съда?
Ако за училищните настоятелства ще даваме такъв статут за включването в този мораториум, защо примерно да не включим и земите и на другите обществени организации – на религиозни, на читалища? Има куп други такива организации. Затова си мисля, че подходът за решаването на конкретния казус чрез законодателна промяна не е от най-удачните. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Аз малко ще продължа темата в унисон с изказването на колегата Абазов. Първо, за нас е непонятно защо трябва да променяме закона с тези подробности, при условие че сега действащият Закон за собствеността говори за Мораториум върху държавни и общински имоти? Земеделската земя също е имот и нейното конкретизиране в Законопроекта не виждам с какво може да допринесе повече от това, което е записано в Закона?
Второ, все пак променя се Законът за собствеността и доколкото разбрах, водеща е Правната комисия. От тази гледна точка като водеща комисия, а този закон е един от сложните предвид факта, че непрекъснато има някакви мораториуми за държавни и общински имоти и те си продължават във времето, включително и давността, би следвало наистина водещата комисия да направи най-сериозен анализ на предложените промени дали кореспондират въобще с цялата философия на Закона за собствеността.
На трето място, все пак от мотивите на вносителите аз не мога някак си да разбера за какво става въпрос? Земята е възстановена като собственост на училищата. Така ли е? Възстановена е, така пише. (Реплика на народния представител Милен Михов.)
Значи, зависи как е формулирано или как е направено. Добре, тя е възстановена и през това време минават 10 години, в които тя не се управлява и някой я придобива по давност! Вижте първото изречение: „Законопроектът цели спиране на давност относно имоти, възстановени на училища“. Значи има дарения, когато те са дадени на настоятелство – аз знам такива случаи, и настоятелството придобива тази земя или я управлява. Но има и земеделски земи, които са възстановени на училището и те 10 години не са направили необходимото, за да управляват този имот. Някой го ползва и го придобива по давност след 10 години.
Тук липсва първична информация точно каква е картината в страната. Аз от мотивите малко се обърках с първата и втората част. В конкретния случай става въпрос за училищно настоятелство. Това също е един въпрос, свързан с факта, че с новите промени в Закона за предучилищното и училищното образование, имаме настоятелство, което е организация с нестопанска цел, има обществени съвети, значи ли, че настоятелството може да прави каквото иска със земята? (Реплика на Милен Михов.)
А защо тук ще го променяме и например не се реши да бъде в Закона за предучилищното и училищно образование настоятелствата какви права имат? Те трябва да управляват собствеността, а не да се разпореждат с нея като собственици! Примерно. Въпроси, които според нас с този законопроект и с тази промяна нищо няма да решат. Считаме, че на този етап ще се въздържим от подкрепата на Законопроекта, поради именно доста конкретния начин, по който се решава конкретен случай. Отделно от това, от невъзможността с тази промяна – аз мисля, в съда да се реши конкретният въпрос, така както е предложен. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Други изказвания?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз мога донякъде да приема да разсъждаваме за конкретния случай, но тогава ще намерим още повече аргументи, че трябва да приемем този законопроект. Дори и да е единичен случай, да си кажем, че става дума за 1800 дка земя в най-добрата част на България, превърната във финансово измерение – поправете ме, ако греша, но е някъде 3,5 млн. лв. Ако някой твърди, че със законодателна промяна не трябва да защитим обществения интерес на тази стойност, аз не бих се съгласил.
Училищните настоятелства по име са училищни, но по статут са неправителствени организации, които имат абсолютна юридическа самостоятелност. Ако в конкретния случай това училищно настоятелство някога е било нещо, свързано с училището, в момента си е една неправителствена кооперация или сдружение от един твърде ограничен брой хора. Не искам да влизам в подробности по този случай. А дали е единичен или не е, аз бих казал, че и в медиите , и в Министерството на образованието и науката има една приблизителна статистика, която говори за близо 3 хиляди имота в България с различен статут – някои са общински, други са училищни и се стопанисват и управляват от училищните власти, трети се управляват от тези училищни настоятелства, които във времето, трябва да кажем, тъпяха промяна в своята правна регламентация.
И още веднъж казвам. Това мисля, че е разумно – изравнява този временен статут на училищните земи с държавните и общински земи, които законодателят е предвидил да не могат да се придобиват по давност до 2022 г. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз като част от вносителите държа да кажа, че 1800 дка съвсем не са малко като размер.
Второ, разбира се, дори и един случай да е, защо не трябва да го подкрепим? В тази връзка това може да се случи навсякъде другаде, не само в това училище. Когато стане прецедент, може да донесе лавина от подобни опити за придобиване и измама, така че с този си акт ние да спрем по-нататъшните щения на разни хора, които искат да заграбят училищни земи.
Аз напълно подкрепям това, което сме внесли като законопроект и мисля, че не е проблем и няма да е проблем нито на законодателството, нито ще е първият, нито ще е последният такъв случай, в който се прави промяна за нещо. В крайна сметка промяна заради даден казус, се прави винаги в законодателството. Възниква нов казус и има нужда от ново законодателство, което да го реши. Точно по тази логика сме внесли този законопроект. Ние се развиваме динамично – страната и законодателството, а и светът се развива твърде динамично, за да мислим по този начин, че за всеки даден казус не може да правим законопроекти. Напротив, можем и го правим. Всеки даден казус е отделна вселена, така да се каже. От този казус по този ред може да се подучат, пак казвам, много други. А с това веднъж завинаги – до 2022 г., ще има мораториум за придобиване, и то по давност, на училищни земи от някой друг по давност. Решават и продават, но държавата може да придобие, може да правят индустриални паркове. Каквото искат да правят. В смисъл такъв – да нямат право по давност да бъде придобивано. Защото давността, повярвайте, много лесно може да се манипулира. Знаете как се прави по давност. Казват пет човека, дори трима човека, че човекът Х е владял този имот 10 години и отиваш в съда и започваш от едната страна да слагаш едни хора, които казват, че човекът Х е владял този имот 10 години, а другите казват: „Не, не го е владял“. В крайна сметка това е проблемът в съда, защото не може да се реши конкретният казус в съда. Защото таз се слагат едни пари и едно училище. Всички знаем кой печели в тази битка между училището и парите. Затова наистина Ви предлагам да подкрепим този законопроект, дори и заради този случай, дори и заради тези 1800 дка, които наистина не са малко. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Други изказвания? Няма.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Михов и група народни представители на 18 септември 2018 г. за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували 17 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът се приема.
Благодарим на господин Михов.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ПЕТЪР ПЕТРОВ, ЗАСЯГАЩО ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПОДХОДА ЛИДЕР В ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2021 – 2027 г.
Давам думата на господин Петров за представяне на предложението.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, членове на Комисията по земеделието и храните, господин Спасов! Искам да предоставя на Вашето внимание едно предложение, което от дълго време се обсъжда на ниво местни инициативни групи. Бил съм на форуми на председатели и на членове на местни инициативни групи, които в момента се наричат водени от общностите местни развития – ВОМР, така се наричат по новата програма. Там, на тези разговори, срещи и обсъждания се изказваше непрекъснато мнението, че в България с подхода, който досега се предлагаше в двата периода от 2007 – 2013 г. и от 2014 – 2020 г., се подхождаше с погрешна философия, при която се правеха пълни процедури по състезанието между кандидатстващи организации за местни инициативни групи, които, за съжаление, загубваха около две до три години в подготовка за това да станат местни инициативни групи и след това им оставаха 2 до 3 години, за да си изпълнят стратегиите.
За добро или за лошо, в миналия програмен период се конструираха около 30 – мисля, че са 33, местни инициативни групи, на които задачата им е да подпомагат местните развития по всички мерки на Програмата за развитие на селските райони.
В новия програмен период се започна една стъпка по-нататък, като освен средствата за подпомагане за развитие на селските райони по Програмата за развитие на селските райони, се допусна и участие на оперативните програми, от които всяка местна инициативна група – всяка, водена от местните общности развития, успя да привлече и средства и имаше това право от оперативните програми. За съжаление, мога да отбележа, че някои от стратегиите през втория програмен период с всичкия опит, с всичките възможности, които имахме, започнаха да се реализират едва в средата на това лято, а някои – мисля, че има единични случаи, които още не са започнали да се реализират, защото практически по правилата, които сега действаха, се разрушаваше всичката тази структура в тези общини от хора компетентни да подпомагат малкия, най-малкия производители, и се правеха нови подбори, като през това време се разпиляваше капацитетът.
В тази връзка и предложението, което внасям до Вас, и моля да бъде разгледано съвсем сериозно и одобрено, е именно да се промени философията на досегашния подход по ЛИДЕР, по водени от общностите местни развития и се премине към нов начин, включително предлагам създаването, ако е необходимо, на структура, която изцяло да е отговорна за този процес.
Уважаеми народни представители, този подход ЛИДЕР е в основата на запазването на капацитета в малките общини. Не бива да допускаме по-нататъшно разрушаване на този капацитет.
Искам да направим едно по-устойчиво развитие. Искам да Ви кажа, че в началото на този програмен период много настоявах пред бившия министър на земеделието да бъде с нотификация утвърдена тази форма, която сега предлагам. Но това не го интересуваше и в резултат се получи така, че занижените индикатори, които бяха предложени на Европейската комисия, а именно да има само 64 местни инициативни групи, които практически обхванаха половината общини, беше една голяма грешка. После беше направен опит тя да бъде поправена с една допълнителна мярка, която да включи и други общини, но искам да Ви кажа, че вече 13 години някои от селищата в България, в малките общини включително, не са се възползвали почти с никакви средства от Европейския съюз. Единственият начин да отидат средства, и то гарантирано, в малките селища, при малкия производител са програмите, които предлагат местните инициативни групи.
Искам да Ви кажа, че досега ние използвахме само 5%, и то от онези оперативни програми, които се съгласиха да сътрудничат, европейският регулативен механизъм предлага от 5% нагоре. Това означава да има оттегляне на средства по всички оперативни програми повече от 5% от сегашното им облагодетелстване на големите агломерации, на големите градове към по-малките селища, които са неразривна част от България.
Затова предлагам на Вашето внимание да приемете това предложение, за да бъде то изготвено като становище и разпратено до работните групи, които с решение на Министерския съвет се образуваха. Това предложение засяга не само Програмата за развитие на селските райони, а и оперативните програми.
Искам да Ви кажа, че тук ще имаме откат от страна на отделните министерства, защото искаме да поставим контрола върху изпълнението на инициативите на местните общности под едно ръководство, така както и от Европейския съюз се предполага – да има едни и същи правила, а не както досега, четири пъти се сменя управляващият орган вече в Министерството на икономиката и четири пъти местните инициативни групи започват от начало да преговарят с всеки нов управляващ орган върху стратегията си, която трябва да бъде одобрена. Това нещо трябва да прекъсне. Нещо повече, искам с това предложение, което е не само мое, то е и на други колеги, да въведем наистина един механизъм от сега и да го следим как се изпълнява за това ние да имаме едно плавно преливане на сегашните местни инициативни групи в следващия програмен период те да си продължат да работят и съответно да привлечем допълнителни общини. Има малки общини, които наистина не са получили нито един лев европейски средства досега.
Ето петте точки, които предлагам на Вашето внимание:
1. Да се съхранят създадените капацитети по водени от общностите местни развития на подхода ЛИДЕР от Програмата за развитие на селските райони, обхващащи половината от общините в селските райони.
2. Да се извърши одит на дейността на всички 64 водените от общностите местни развития, работили през сегашния програмен период, и се оценят възможностите за разширението им в посока на съседните общини, необхванати до сега по подхода ЛИДЕР.
3. Да се разработи план за покриване на цялата територия на страната с водени от общностите местни развития, каквато е практиката в някои страни на Европейския съюз.
4. Да се изготви концепция за нова организационна философия, в която да има еднозначна вертикална отговорност за целия процес на планиране, изпълнение и отчитане на еднофондовия и многофондовия механизъм на подхода ЛИДЕР.
5. Да се изготвят единни правила, валидни за всички партньори в подхода ЛИДЕР, които да са под контрола на водещия партньор при многофондово подпомагане.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Уважаеми колеги, господин Петров ни запозна със своето предложение. Някой иска ли да вземе отношение?
Господин Спасов, заповядайте.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря.
Отговарям за прилагането на подхода ЛИДЕР от 7 – 8 години, а въобще съм участвал в него от стартирането му в България.
До момента, буквално до 14,00 ч., бяхме на представяне на напредъка по изпълнение на Споразумението за партньорство с представители на Европейската комисия от всички генерални дирекции – „Човешки ресурси“, „Регионално развитие и конкурентоспособност в земеделието“, които участват във финансирането на програмите от Европейския съюз. На това събиране, разбира се, представих напредъка по подхода и така еднозначно всички се изказаха, особено колегите от Европейската комисия, за значението, което се отдава на този подход във всички страни според тяхното мнение, тъй като това е един от инструментите, които развиват малките общности и имат най-пряко участие в неутрализиране и минимизиране на процесите на обезлюдяване на малки райони, където има ограничен достъп както до качеството на околната среда, така и до ограничен достъп до услуги и работа. Това също е свързано и с ограничен достъп до информация. Това е една от основните задачи на местните инициативни групи, които свеждат информацията от национално и европейско на местно ниво, без необходимост даден човек, който се интересува от нещо, да отиде директно за среща в управляващ орган или дори по-нагоре в йерархията – веднага може да получи необходимата, интересуваща го информация на местно ниво в удобно за него време, тъй като местните групи имат работно време обичайно пет дни в седмицата.
Колкото до предложението на господин Петров, аз мисля, че то е дискутирано с местните общности. В момента подходът се прилага на територията на 115 общини, половината от територията на страната като квадратни километри, с население от 1 млн. 600 хиляди жители. Обсъждано е не в този вариант, който виждам, но подобни намерения са обсъждани и с министъра на земеделието госпожа Танева, с ръководителя на Държавен фонд „Земеделие“ господин Васил Грудев, със заместник-министъра Лозана Василева, така че виждайки тази поредица от пет точки, съм сигурен, че ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя в този вид предложението, което е направено. То наистина цели оказване на подкрепа и за следващия програмен период на тези общности, на малките общности по населените места, които наистина могат да се възползват най-пълноценно от финансирането от този подход, тъй като подходът осигурява финансиране за определени малки територии, малки общности, които не се конкурират с големи производители, кандидати от различни краища на България, а помощта се съсредоточава върху определен район и всички инициативни хора или предприемачи, които имат идеи, могат да ги реализират много по-спокойно.
Второ положително нещо има, че преди подаването на проектното предложение те се консултират безплатно от местната инициативна група, тоест те получават една съществено важна информация относно тяхното предложение или желанието за инвестиция и придобиват много ясна представа дали тя ще се реализира или не, избягва се проблем с консултантски фирми, които понякога взимат пари, след това се оказват нещата по друг начин и процентът на отхвърлените проекти от подхода през миналия период, е между 5 – 7%, докато по националната програма, знаете, че е обратното – много малък процент от подадените проекти се одобряват. В общи линии мога да кажа, че предложението се подкрепя от Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Господин Спасов, отговорихте точно в стил, на който повече прилича ние да отговорим по този начин. Ще Ви зачета точно какво е предложението на колегата Петров и не зная дали Вие ще се съгласите с него, защото Вие се съгласихте по принцип, по-общо.
Сега, като чета предложенията на колегата Петров, с почти всички от тях се съгласявам. Няма спор, че подходът трябва да се запази в следващия програмен период. Няма спор, че трябва да се разшири като обхват. Няма спор, че трябва да се обезпечи дори с допълнителни средства. Няма спор, че всичкият този капацитет, който е изграждан в общините, трябва да се запази. Но забележете какво предлага господин Петров и аз мисля, че това директно бърка в основите на ЛИДЕР. Поправете ме, ако бъркам, но аз също съм участвал, когато стартира този процес. Между другото тази форма за местни инициативни групи или там, както я наричате, стартира след като стартираха оперативните програми и след като тръгнаха да се прилагат те, се констатира в много страни, особено в България, че процесът е много централизиран, много бюрократичен. Решението на нещата се свеждат до едно единствено място – София, независимо кой е управляващият орган, и тогава Европейската комисия предложи гъвкав, разчупен вариант, за да разчупи тази централизация, за да смъкне приложението на европейските програми от ниво София – централен орган, независимо в кое министерство, на ниво община, на ниво общност, на ниво село. Бъркам или е така? Вярно.
Това, което предлага колегата Петров, е да се промени основата на философията на ЛИДЕР и на местните инициативни групи. С това не дадохте ясен отговор, дали Министерството се съгласява. Ще Ви питам директно: Министерството съгласява ли се, така както се предлага – да има единен централизиран орган? Министерството съгласява ли се да има единни правила? Министерството съгласява ли се да има централизирана структура? Извинявайте, но всички тези предложения н водят обратно към основата, откъдето тръгнахме. Сиреч бъркат директно във философията на създаването на местни инициативни групи, а там идеята беше да се децентрализират нещата, да не зависи всичко от фонда, от Министерството, от агенциите, а да слезе на ниво общност, населено място, където тези хора, знаете, си направиха структури, имат си органи на управление, имат си оперативен щаб, където действат, работят, координират всичко както трябва. Затова казах, че с всичко се съгласявам колега Петров. С това, което последното го пише, че искате да се преразгледа концепцията, философията на организацията на местните инициативни групи, да се въведе единоначалие, централен орган, единни правила, мисля, че това ни връща по-скоро обратно към чистото прилагане на оперативните програми, отколкото към децентрализацията, каквато идея имаше Европейската комисия, когато пусна този подход.
Като предложения – окей, за следващия период, може и на там да тръгнат нещата. Но на тези въпроси по сега действащите правила не чух ясен отговор Министерството каква позиция заема.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Спасов.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря, господин Абазов.
Тъй като т. 5 е формулирана общо, ще кажа какво имах предвид аз като подкрепа. Ако господин Петров иска първо да разясни или аз да изложа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ами, поискайте думата, господин Петров.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз също познавам господин Абазов от 15 години, когато той ходеше из цялата страна, за да агитира хората към инициативност. Познавайки неговото мислене, е правилно той да се безпокои дали няма да бъдат нарушени принципите на подхода ЛИДЕР и те на българска основа да бъдат изопачени. Искам веднага да го успокоя като му кажа, че сега, така както са структурирани, местните инициативни групи в една от предишните точки аз предлагам те да не бъдат пипани. Местните инициативни групи са направени по демократичен начин, където държавата няма мнозинство – 51% от гласовете във всяка местна инициативна група не са нито на държавата, нито на общината, те са си на общността и това ще остане, като аз казвам, че искат да останат.
Може би неправилно съм се изразил и точно за това предлагам това на Комисията, която да изготви становище и мисля, че неговата забележка е правилна в това отношение – да се уточни какво съм имал предвид с „централизирани“. Аз имах предвид това и неслучайно дадох пример с Министерството на икономиката, където четири пъти се сменя управляващият орган – аз имах предвид това, че отделните управляващи органи отказваха досега да приемат правилата, които се спускаха от водещия, те самите, като управляващи органи, се отказваха и не приемаха правилата – наложиха се с голям труд от госпожа Малина Крумова и от дирекцията към Министерския съвет, за да може да тръгне изобщо многофондовото финансиране. Защото 5% от една програма, примерно за опазване на околната среда, с ресурс от 1 млрд. 500 млн. евро са горе-долу към 150 млн. лв., тоест 75 млн.евро. Нали така? Мога да допусна, че целият ресурс, който ще бъде отпуснат на програмата ЛИДЕР ще бъде към 100 млн. евро.
Давам Ви пример само, че има начини и се видя, че е много благодатно сега, в този период, да се възползват наистина местните инициативни групи от програмата за развитие на околна среда, на регионално развитие, на наука и така нататък. Не всички управляващи органи се съгласиха да участват заради това, че някой друг щял да им казва какво да правят.
По тази причина се получи едно изключително голямо забавяне в стартирането на програмата и сега Ви казвам, че някои от стратегиите за местно развитие все още са в процес на одобрение точно по това, че няма единни правила. Ето, искаме да променим тази философия и както казвате – от Европейската комисия, както сега се върви към интегрирани проекти, там, където е водеща дадена програма, в случая е Програмата за развитие на селските райони, тя да бъде водеща спрямо останалите спонсори, така да се каже, на Програмата. Те ще дават средствата по техните си правила, те ще бъдат усвоявани, разбира се, по правилата на съответната оперативна програма, но някой трябва да държи за това вече въведен един начин на работа, той да бъде спазван безпрекословно и да не зависи от това дали някой е сменил директора на управляващия орган, дали го няма в момента или е в отпуска и хората трябва да съгласуват в момента всяка една стратегия в пет министерства, включително Програмата за развитие на селските райони, за да бъде стратегията на община Аврен примерно одобрена. Това нещо не бива да става. Това много забавя, много изнервя хората и ги обезсърчава. Това ми е мнението като централизация. Това съм имал предвид, а не отгоре да се налагат и хайде наши хора в местните инициативни групи, хайде там нашите фирми да усвояват парите, на което аз съм твърдо против. Дано наистина да не стане така, защото, правилно, той е опитен администратор и правилно предполага, че може да стане такова изкривяване.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Господин Спасов, имате ли нещо да добавите?
СТЕФАН СПАСОВ: От тази гледна това исках да уточня – в момента подходът се управлява от пет управляващи органа в пет министерства, това е Министерството на земеделието, храните и горите, което е, да кажем, отговорен управляващ орган, но няма права над другите управляващи органи. Те са равнопоставени, Министерството на икономиката с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Министерството на труда и социалната политика с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси и Министерството на околната среда и водите със съответната оперативна програма, Министерството на образованието и науката със съответната оперативна програма.
Една местна инициативна група, която е получила финансиране по всички оперативни програми, нейното споразумение за финансиране съдържат 38 подписа, включително ръководители на оперативни програми. Вътре са директор на „Правна дирекция“, началници на отдели, ресори извън управляващите органи на тези програми. Има примери, в които промяната на едно споразумение отнема между шест и осем месеца, докато се стигне за съгласуването му от всички финансиращи го институции. Така че от тази гледна точка е нашето предложение и нашето желание като отговорен управляващ орган, защото ние координираме цялата тази работа, ние даваме отчетите на Европейската комисия и на Министерския съвет и виждаме къде са тези проблеми. В никакъв случай няма да бъде застрашена независимостта на местните инициативни групи. Напротив, това искаме да облекчим – за тях прилагането, тъй като осем месеца за реализирането на една промяна в споразумение, която след себе си води откриването на приеми, едно такова забавяне от месеци, дори да не са осем, но не са по-малко от четири-пет, е значителен времеви период, през който могат да се случат и други промени в условията, които да наложат и други промени, които на местно ниво вече се стремят да избягват, за да избегнат тази административна тежест.
От тази гледна точка в новия програмен период в регламента за общите разпоредби, който ще урежда условията за прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове е записано – единствената промяна за настоящия период е, че за съответната стратегия ще се прилагат правилата на водещия фонд, тоест фондът, който дава най-много средства за нея. Органите на другите фондове ще разчитат на решенията и проверките на управлението, извършени от компетентния орган на водения фонд.
Явно този проблем е проблем не само в България и Европейската комисия иска да оптимизира работата по стратегиите като всички операции по тях се извършват при условията на водещия фонд и вече финалното потвърждение да си става пак, както е сега, по отделните програми.
В този случай ние имахме среща от Министерския съвет – обсъждахме този програмен документ, който все още е само намерение и не е официален, има опасения от Министерския съвет, че другите оперативни програми могат да изтеглят финансирането си за новия период по подхода, тъй като могат да не бъдат съгласни с това водещият фонд да определя условията за реализация на проектите.
По мое мнение централизирането – то е централизиране, но то е за по-голямо удобство опростяване на тези процедури, всичко да се събере на едно място, за да може, влизайки едно заявление да се обработи на място и да излезе за дни и седмици, дори проектите да минават от там, за да може всичко да е много по-лесно управлявано, да има повече варианти за корекция и когато се види, че има някакъв проблем, да бъде отстраняван по-бързо. Защото сега ако има проблем, както господин Петров цитира, в иновации и конкурентоспособност с три-четири месеца се забави споразумението, защото им се връщаха няколко пъти докато дойде нов ръководител – постъпва нов ръководител, пускат се наново споразуменията, а през това време той се е сменил или се е сменила длъжността, „изпълняващ длъжността“, не е „изпълняващ длъжността“, връщат се обратно, трябва да минат през другите – през Околна среда, иновации и така нататък.
От тази гледна точка едно оптимизиране на нещата би било в полза на крайните бенефициенти, защото нашата работа се оценява по това дали те са доволни или не и дали има при тях някакъв резултат. Иначе ние може да казваме, че сме успели в много неща, но накрая ако няма никакъв резултат. От тази гледна точка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Уважаеми господин Петров, от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ изразяваме подкрепа на Вашето предложение. Имайки предвид, че като Комисия по земеделието и храните нямаме правна възможност да приемем или да отхвърлим това Ваше предложение аз правя предложение Вашето предложение да бъде изпратено по компетентност на Министерството на земеделието, храните и горите и на ресорния вицепремиер и то да бъде взето под внимание за следващия програмен период с молба Комисията да бъде уведомявана за решенията, които взимате.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Само да уточнение, госпожо Председател.
След като чух допълнителните обяснения на господин Петров и на колегата Спасов, че по така наречената „централизация“, която е в т. 5 се има предвид ето това оптимизиране на тези пет-шест министерства, че това централизиране се има предвид, ние се съгласяваме.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз приветствам инициативата на господин Петров да се направи дебат-дискусия, независимо от това, че нямаме възможност, за да влияем върху структурирането на програмата и нейните изисквания, смятам, че всеки, който работи в сектор „Земеделие“, се интересува още отсега в новия програмен период какво ще се случи и да има готовност съответно да се решават проблемите или грешките от предишния.
Имам два въпроса към господин Спасов, защото той каза: „В общи линии подкрепяме“, но тези общи линии някак си на мен не ми е достатъчно това становище.
Доколкото разбирам, господин Петров, имаме 64 местни инициативни групи. Неговото предложение е те да се разширят и да обхванат съседни общини, които сега не са включени в местните инициативни групи. Това означава ли, че няма да имаме състезателни процедури, а е възможно – възможно ли е въобще, тези местни инициативни групи, които сега функционират, направи се анализ на тяхната дейност, да разширят своята дейност и в други общини и да не се губи време? Както се казвате, за една-две години пишат се стратегии и така нататък.
Вторият ми въпрос. Сега се прави стратегическата рамка, включително и за България има слот анализи, правят се, дали все пак Министерството ще направи необходимото това, което е предложено, а то е на база все пак обсъждане и дискусии в местните инициативни групи да го подкрепи и да се търси възможност за облекчаване на процедурата по одобрение. Вие сигурно сте наясно колко време отне одобрението на местни инициативни групи, те не могат да стартират да работят, а тези, които са започнали да работят и имат други проблеми, свързани с одобрение на проектите, а програмният период мина и аз не знам още докъде сме я докарали с дейността им. За мен това е един ключов въпрос от гледна точка на администриране на следващата програма за това местните инициативни групи да продължат да работят. (Реплики на народния представител Петър Петров.)
Това е въпросът ми. Иначе подкрепяме инициативата и смятаме, че можем да проведем и други дискусии, като например този слот анализ – казват ни, че е много добър, друг – много е лош, на базата на него от тук нататък излиза програмата какво ще предложи. По-добре и в тази посока правя предложение Министерството да ни запознае общо взето в какви насоки ще работи по стратегическия план.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Спасов.
СТЕФАН СПАСОВ: Благодаря, професор Бъчварова. Абсолютно съм съгласен с представените от Вас и като становища и като информация.
По изложените така точки аз мога да кажа, че в миналия програмен период ние имахме сто местни инициативни групи – в началото на периода през 2009 – 2010 г. 100 потенциални местни инициативни групи, които в продължение на 10 и 24 месеца на тези територии убеждавахме хората, че ще се създадат местни групи, ще има много възможности за развитие и те ще имат важната дума и така нататък. От тези 100 потенциални местни инициативни групи, които ние финансирахме с по 100 хил. евро всяка територия, се одобриха реално 35 местни инициативни групи. От 180 общини реално приложиха подхода 57. А това са две години на събития, на срещи между хората и така нататък. Тук се загуби две трети от създадения за две години капацитет и до ден днешен, в понеделник и вторник от Европейската комисия съм канен в Сърбия да обяснявам негативния ни опит при загуба на административен капацитет, за да не се случи същото в Сърбия. Дори през 2015 г. бях поканен в Анкара, Турция, за да им изготвя цялата схема и точно именно да стресираме точно на този въпрос. Така че от гледна точка на съхраняването на капацитета това ни е основен и на нас като един възклицателен знак ни седи, защото сега тези 64 групи, които работят, те са преминали подготвителна фаза. Някои от тях работят от предишния период – повечето от тях, около 33 работят от предишния период и сега има още нови 30. Така че вече на места има 10 – 12 години изграждан капацитет, който в следващия период ако се загуби, ще бъде много жалко – жалко, е меко казано, тъй като това са не само средства, но е и човешки капитал, който там ще се изтегли.
Много местни инициативни групи преди да стартираме сегашния период това се оплакаха, че забавихме стартирането, за да започнат да взимат заплати, губят капацитет, тъй като там наистина хората имат умения и се търсят и на други места.
Колкото до това тези групи да се запазят и за следващия период, ние това го направихме и за настоящия период, въпреки че имаше конкурентен подбор. Ние дадохме точки – стимулирахме ги при критериите, точки за устойчивост на хора, които са изпълнявали подхода, места, на които се е изпълнявал подходът, бяха подкрепени чрез критериите за оценка на самите стратегии и на потенциала на местните инициативни групи.
В новия регламент също се говори за избор на стратегии, така че към момента може би ще се наложи пак да преминем към избор на стратегии, но сте права, че периодът на избор може значително да се съкрати. Ние имаме вече изготвен съвсем предварителен план, по който да се съкрати тази процедура, да се запазят съществуващите местни инициативни групи или чрез добавяне на територии към тях, или чрез създаване на нови местни инициативни групи да се увеличи покритието на подхода. Това, естествено, е свързано и с размера на финансирането. Тъй като ако има достатъчно средства и може да осигурим за един минимум, под който няма смисъл да се губят ресурси и на териториите, защото няма да има ефект от тези средства – ако се споразумеем, над него вече да можем да увеличим броя на местни инициативни групи на териториите. От разговори с колеги от други страни – това е основно. От изказване на един австриец – умните държави правят, казва, този подход, воден от общностите местно развитие, защото той развива местния капацитет, децентрализация. Навсякъде можеш да намериш квалифицирани хора – не само в местните групи, те около себе си създават кръг от потенциални кандидати, които се интересуват. Те имат не само функция да разпределят средства и проекти, но те работят много усилено с месната общност. Те всяка година изготвят няколко вида анализи, с които дори в общините не разполагат. Те имат средства за анализи, организират обучения, обмяна на опит с много страни и това е една много добра практика, която носи наистина ползи.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Спасов.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да подтикна членовете на Комисията към внимание и да ги стимулират за това дали те няма да поискат да им бъде представен проекта за стратегия на Министерството на земеделието, храните и горите, която трябва да стане от общата национална стратегия за следващия програмен период, да я искат тази, за да видят дали това нещо е влязло вътре.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Задължително ще бъде поискано, господин Петров.
Приемайки, че всички членове на Комисията по земеделието и храните единодушно подкрепят Вашето предложение, ще подложа на гласуване моето предложение то да бъде изпратено по компетентност на Министерството на земеделието, храните и горите и ресорния вицепремиер за вземане под внимание при разглеждането на стратегията, а ние като Комисия по земеделието и храните поемаме ангажимент при готовност от страна на Министерството да ги поканим да ни представят стратегията за новия програмен период.
Подлагам на гласуване това мое предложение.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Благодарим на господин Петров за днешното участие.
Благодарим Ви и за предложението, господин Петров.
Господин Спасов, от Вас очакваме наистина да ни информирате относно работата по стратегията.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария БЕЛОВА
Стенограф:
Катя Бешева
