1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-70, внесен от Михаил Христов и група народни представители на 13 септември 2019 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 78


На 21 януари 2020 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-70, внесен от Михаил Христов и група народни представители на 13 септември 2019 г. – за първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,06 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Димитър Гечев.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното заседание.
Гостите на днешното заседание по т. 1 са: доцент Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; Емил Кръстев – началник-отдел в БАБХ; Диана Филева – началник-отдел в дирекция „Правни дейности и законодателство на ЕС“;
по т. 2: Евгени Макавеев – директор на дирекция в Център за оценка на риска по хранителната верига; Едита Хюсеин – държавен експерт в дирекция „Животновъдство“; Пенка Манева – началник отдел в БАБХ; Йорданка Лалева – старши експерт в БАБХ; Дамян Миков – директор на ОДБХ, Стара Загора; от Фондация „Четири лапи“; Български ветеринарен съюз; НГИ за забрана добива на ценни кожи в България; доцент Евгений Райчев – Тракийски университет; инженер Петър Зайков – директор на Регионална дирекция по горите, град Стара Загора; Стойка Денчева – представител на Съюза на норковъдите в България; Румен Андреев – председател на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България; Иван Ангелов – собственик на ферма за отглеждане на норки в село Маджерито; доцент Диана Златанова – Биологически факултет на Софийския университет; и доктор Йордан Кошев – Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-70, внесен от Михаил Христов и група народни представители на 13 септември 2019 г. – за първо гласуване.
Моля да гласувате така предложения дневен ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за първо гласуване.
Ще дам думата на вносителите.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които внасяме и са на Ваше разположение, имат за цел да гарантират здравето на животните и на хората в България, и осигуряване на свободното движение на животни и животински продукти.
Самият законопроект предвижда актуализиране на националните мерки и решаване на някои спешни въпроси с оглед актуалната епизоотична обстановка по отношение на заразните болести по животните в Република България. А предвидените промени, които налагат спешност, понеже предполагам, че това ще е един от въпросите за приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, са заплахата от наказателна процедура.
От изключителна важност са предвидените изменения и допълнения в Законопроекта в Глава трета, Раздел II – „Животни, използвани за опити“, които са във връзка с извършената проверка на качеството на транспонираните в Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели.
Република България получи запитване от Генерална дирекция „Околна среда“ към Европейската комисия, в което са направени коментари относно необходимостта от допълване на реда за издаване на основанията за отнемане на разрешения за използване на животни в опити, и прикани българските власти за своевременно въвеждане на законодателни промени. В тази връзка Законопроектът за изменение и допълнение на Закона предлага процедура за издаване на такива разрешения за използване на животни в опити, за да се допълни с писмено уведомление заявителят относно пълнотата и точността на представените документи и указания за срок на представяне и така нататък.
Добавено е и ново основание за отнемане на разрешението, в случаите когато използването на животни в опити не се извършва в съответствие с полученото разрешение; определяне на санкциите съгласно инструкциите в Регламент 2017/625 относно официалния контрол и други официални дейности с цел гарантиране на прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите; правилата относно здравеопазване на животните и хуманното отношение към тях; здравето на растенията и продуктите за растителна защита.
На следващо място, от приемането на Законопроекта, одобрен на 17 януари 2020 г., зависи прилагането на Регламент 2017/625 относно официалния контрол и други официални дейности, които се извършват с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазване на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита. Става въпрос за Регламента за официалния контрол.
Необходимостта от информиране на Европейската комисия в срок до 14 декември 2019 г. за въвеждане на санкции от посочения регламент е в съответствие с чл. 139, ал. 1 от него, където е посочено, че държавите членки определят правила относно санкциите, приложени при нарушение на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки да гарантират тяхното прилагане. Предвидени са и санкции в Законопроекта, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки следва да уведомят Комисията за въведените санкции до 14 декември 2019 г., като в тази връзка въведените санкции в Законопроекта, след неговото приемане от Народното събрание, е необходимо да бъдат нотифицирани в Европейската комисия.
Усложнената епизоотична обстановка по отношение на болестта „африканска чума по свинете“, за която всички Вие знаете, на територията на Република България и определяне на облекчена и безплатна процедура за регистрация на личните стопанства е другата причина за тези изменения. Актуалната епизоотична обстановка по отношение на болестта на територията на България от началото на 2019 г. до 2020 г. в настоящия момент е следната: при домашните свине брой на огнищата – 49; брой засегнати животни – 203 549; брой засегнати индустриални обекти – 10 броя; тип А – 4 броя; лични стопанства – 26; източнобалкански – 9; и многобройни диви свине, така че общо са засегнати 16 области от страната.
Последните огнища са констатирани на 20 януари 2020 г., както следва: свинекомплекс „Брестак“, намиращ се в землището на община Вълчи дол, област Варненска; ферма за отглеждане на свине източнобалканска порода, намираща се във Веселиново и Смядово, област Шумен, с 25 броя, фамилна ферма тип А и така нататък, да не ги изброявам. Усложнената епизоотична обстановка по отношение на африканската чума налага предприемането на координирани и спешни действия, които засягат компетенциите на няколко ведомства и структурите им. За кратък период през 2019 г. заболяването нанесе тежки щети на промишленото свиневъдство в България, като в сектора бяха засегнати над 200 000 свине, още повече че индиректните загуби при търговията многократно надхвърлят тези стойности.
Министерството на земеделието, храните и горите изготви План за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването. Необходимостта от изготвянето и изпълнението му произтича от неотложната координация, която трябва да се осъществи повсеместно и съвместно от прилагането на мерките. Планът за контрол и предотвратяване разпространението е стратегически документ, който е предназначен да определи действията, които трябва да се предприемат от всички компетентни институции. Той беше разгледан и одобрен на заседание от Централния епизоотичен съвет на 15 януари 2020 г. Изпълнението на Плана зависи от своевременното приемане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение – този, който имате пред себе си, за ветеринарномедицинската дейност, тъй като в него се въвеждат допълнителни задължения на кметовете и на кметските наместници с оглед предприемане на необходимите мерки за намаляване на риска от възникване на разпространение от заразни болести по животните.
Със Законопроекта ще се осигури възможност на Българската агенция по безопасност на храните да възлага и на други лица извършване на изпълнението на някои от мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта по животните. Целта на промяната е компетентният орган да може да прояви гъвкавост при констатиране на заболяването и намаления специализиран административен капацитет, с който разполага. Обучени хора ще организират и провеждат изпълнението на ветеринарномедицинските мерки.
Във връзка с гореизложеното е необходимо Вашето съдействие, одобрение от страна на Народното събрание на Република България, за да се разгледа и приеме Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, който е одобрен от Министерския съвет на 17 януари 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, откривам дебатите, заповядайте.
Ако няма желаещи… (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Професор Бъчварова, повечето гости са по точка втора.
Заповядайте, ако желаете.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, гости! Не се чувствам най-комфортно да говоря по темата за Закон за ветеринарномедицинската дейност, по простата причина че има специалисти тук, но явно толкова са навътре в нещата, че се притесняват да влязат в подробности. Затова ще говоря най-общо, предвид факта че вчера следобед за първи път видях Законопроекта, който се предлага.
Направи ми впечатление, че промените са в различни посоки. Всъщност не касае само борбата с африканската чума и регистрацията на лични стопанства, което се анонсира поне от няколко месеца, че това е едно задължително условие, за да се прилагат мерките по африканската чума, но има и други предложения, които изискват малко повече време, за да се разбере смисълът, логиката на тези предложения, освен европейските директиви и изисквания за прилагането им.
По принцип ние ще се въздържим от подкрепата на Закона, защото според нас така разписани текстовете, които касаят особено регистрацията на личните стопанства, отговорността се размива между много институции. Първо, това са кметове, второ, това са ветеринарните лекари на терен, Българската агенция по безопасност на храните. Изискванията за тези обекти да отговорят на изисквания, които са много близки до тези за фермите, които се занимават със стопанска дейност, ще създаде предпоставки на практика личното стопанство да изчезне тоталто. Така го виждам аз. Знаете, че това е поминък, който в годините е доказал своята устойчивост като брой животни, като възможност за допълнителни доходи на домакинствата, но по начина, по който се предлага това да се случи, плюс санкциите, които не са никак малко по цялата верига, ми се струва, че няма да бъде добре въобще за тези, които искат да се занимават с животновъдство в личните си стопанства.
Защо трябва да ги регистрираме? Може под някаква форма да има списък кметът, който да казва: това са стопанствата, това е броят на животните. Всяка година той да го актуализира. Да се правят проверки, да се осъществява контрол – няма лошо в това, но изискванията за регистрация ми се струват прекалени.
Доколкото виждам, има също някаква реформа, свързана с дейността на частно практикуващите лекари. Доколко тук ще бъде администрацията водеща при това кой какви договори ще сключва, какви задължения ще има особено по отношение изпълнението на профилактичната програма, също от Законопроекта много, много не си личи. Но аз оставам с впечатление, че няма да има участъци, което е било преди време. Сега ще има райони, тоест район на всички ветеринарни лекари. Ако може, по тази тема малко да дискутираме. Събираме ги в района, които са регистрирани, и ще им кажем: ти отиваш тук, ти – там, не може да стъпваш от едната в другата. От индустриалните ферми, които са, не могат да стъпват в тези в личните стопанства. Горе-долу така разбирам смисъла на предложението.
Ако може, коментар по тези теми, защото в края на краищата важно е нещо, като се приема, то да бъде работещо и да създава предпоставки за това не да се разрушава действащ механизъм на работа, особено при личните стопанства и индустриалните ферми, а да е предпоставка да осигурим условия за тяхната биосигурност и изисквания за по-добро управление на тези ферми.
И нещо, в което лично аз се обърквам. Причината е, че, когато гледахме Закона за храните, тогава се каза Законът за храните няма да бъде гледан – първо, второ, защото трябва да имаме нотификация от Европейската комисия, и Законът за храните си стои. Сега тук обаче се прокарва обратната теза – ние приемаме Закона и след това ще искаме нотификация на Европейската комисия. Кое е вярното? Също когато внасяхме Закона за търговските вериги, идеята беше, че трябва да има нотификация и тогава да бъде предложен в Народното събрание. Тоест каква е процедурата, защото в написаното становище от Министерството на земеделието, храните и горите приемаме Закон и след това искаме нотификация, особено за санкциите, които се налагат по отношение на част от предложенията, направени в двете насоки, които казахте за опитните животни и за фуражите, доколкото разбрах? Това са директиви, които трябва да бъдат адаптирани съответно към българското законодателство.
Това ми бяха най-общо бележките и въпросите. Надявам се, ако имаме малко повече време, да ни представите отговор на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Мисля, ако има и други колеги, накрая да дадем думата на Министерството.
Колеги, някой друг?
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние за пореден път правим нещо със срок вчера. Този законопроект почти една година се работеше. Сега изведнъж прави впечатление, че не сме имали време да направим оценката на въздействието, каквато трябва да бъде, а имаме частична предварителна оценка на въздействието. Не знам дали има такава частична предварителна оценка на въздействието?!
Първо, ето тази папка от вчера до днес ние чисто физически няма как да я изчетем, за да можем да вникнем в съдържанието, да искаме експертни становища. Отново бързаме да прием нещо. Доколкото знам, самите директиви, част от тях, сме имали достатъчно време, за да вземем мерки. Ние отново бързаме.
На следващо място, искам да ми разясните какво значи: „Със Законопроекта ще се осигури възможност на БАБХ да възлага на други лица изпълнението на някои от мерките – кои са тези други лица – при ограничаване и ликвидирането на болестите по животните. Целта на промяната е компетентният орган да може да проявява гъвкавост при констатиране на заболяване на фона на намаления специализиран административен капацитет, с който разполага“?
Това също е стряскащо: „при намаления специализиран административен капацитет“. Когато гледахме Закона за бюджета, тогава констатирахме за ниския бюджет на възнаграждения, за техника, за лаборатория на БАБХ. За съжаление, не беше направено чак в такъв процент, при който това нещо да не бъде залегнало, тъй като при настъпващите болести в момента – с африканската чума и с някои други, това също е стряскащо. Какво значи „при намален специализиран административен капацитет“? Нека тук ресорният заместник-министър също да ни отговори.
„Обучени хора ще организират и провеждат изпълнението на тези мерки.“ Значи ние ще даваме пари на други хора, пък нямаме пари за административния капацитет?! Тези въпроси са важни от обща гледна точка.
Пак Ви казвам, от вчера до днес нямаме време да изчетем Закона, това са становища, за да може да вникнем и да искаме експертни становища, защото, и професор Бъчварова каза, ние не сме специалисти. Има специалисти. Несериозно е от вчера до днес, и да правим тази извънредна Комисия. Най-малкото трябваше утре – в деня, в който си е Комисията, в сряда, поне един ден да имаме време, за да вземем някакви становища от експертите, за да звучим и сериозно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, други? Явно няма.
Господин Иванов, заповядайте да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Ще започна отзад напред, на колегата Георгиев.
Аз Ви благодаря за въпросите. Вие сигурно не сте имали време да се запознаете, но тези въпроси, колеги, ги обсъждаме от много време насам. Знаете, още отпреди близо година, когато започна африканската чума, започнахме разговорите. По време особено на самата епизоотия видяхме някои сериозни пробойни в законодателството и сега ние искаме да ги поправим.
По отношение на административния капацитет. Вие си спомняте случаите, когато започна евтаназията на свинете и когато всички скочиха срещу БАБХ и започнаха да наричат колегите убийци и всякакви. Това беше в ситуация на едно, две, три огнища, които възникнаха. Представете си сега, че наред с тези огнища имаме и огнища на инфлуенца по птиците, и на други, и трябва да се организират много екипи в различни места да се борят с отделните огнища. Очевидно е, че трябва да имаме възможност, и Законопроектът предвижда такава, за да може БАБХ да мобилизира всички възможни експерти, групи, които да окажат помощ в тази ситуация, защото ние имаме нужда в такива случаи спешно да мобилизираме и ветеринарни експерти, които да извършат евтаназия на място, и екипи да извършат дезинфекция, и да извършват прегледи и така нататък. Няма нищо чудно. Никой не разполага с армия от експерти, която може да разпростре навсякъде по страната. Това, че Законът дава такава възможност, въобще не би трябвало да се слага под какъвто и да е въпрос. Толкова по отношение на капацитета. Става въпрос при необходимост и трябва да я има тази възможност.
Така се процедира във всички държави. Например във Франция, страната е разделена горе-долу на три области и в трите области са избрали фирми, които в рамките на 8 до 24 часа трябва да се мобилизират и да отидат на мястото, където е възникнало огнището на остро заразно заболяване, и да започнат да организират мерките по ликвидирането, разбира се, под контрола на държавната служба. Тук не говорим за преотдаване на дейност, а говорим за капацитетни възможности да се реагира на широкомащабни епидемии, защото никой не ни гарантира, че в утрешния ден няма да се случи нещо в много по-голям мащаб, който да надхвърля капацитетните възможности, на която и да е организация поотделно.
Сега по отношение на въпросите, които уважаваната от мен професор Бъчварова постави. Тук не говорим за нотификация по смисъла както е на техническите регламенти. Тук говорим, че имаме ангажимент да уведомим Брюксел за размера на санкциите, които са предвидени в новия Законопроект. Ще помоля колегите, които са по вещи от мен, да пояснят в детайли.
Няма нищо чудно, че има няколко направления в самия Закон. По време на тези епизоотии – още от чумата по дребните преживни в Ямболско и по-нататък, и после инфлуенцата, и сега при африканската чума, видяхме пробойни. Къде ги виждаме тези пробойни? Видяхме, че органите на местната власт някак си стоят настрана от целия проблем и не са ангажирани, и когато тръгнем да търсим съдействие, не го намираме. Дори обратно – имаше случаи, когато кметовете се изправят срещу нас и казват: ние нямаме такива разписани отговорности. Е, сега ще ги имат, защото не е нормално кметовете и органите на общинската власт да не знаят какво се случва на тяхната територия. Да не знаят кой гледа животни, кой търгува с животински продукти, с животни, с фуражи и така нататък – всичкото това, което носи сериозен риск за общественото здраве, разбира се, и за икономиката и на населеното място. Така че едното от нещата, което смятаме, че е важно, е да включим и да конкретизираме, защото в досегашния текст на Закона имаше, че кметовете са длъжни да съдействат.
Съдействат, но не е ясно как съдействат. Те може и да съчувстват, нали? Той казва: добре, Вие си вършете работата, аз ще съдействам. Ще съдейства, но когато му кажем: ние искаме да ни помогнете да уведомим хората какво трябва да направят, как да го направят, да идентифицираме хората, които имат животни, и така нататък… Голяма част от тях съдействаха наистина, но имаше и такива, които не оказваха необходимата помощ.
По отношение на идентификацията и регистрацията на животните. Нека да не се лъжем, че с някакъв списък можем да направим нещо като информационна система за идентификация и регистрация на животните, ако той не е записан законово и ако той не е законово упоменат. С идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти ние привеждаме в известност всяко едно животно, което впоследствие подлежи на ветеринарен контрол. Това значи, че когато възложим било на държавни, частни лекари да отидат да осъществят контрол, те знаят, че на този адрес има такива и такива животни и следва да бъдат включени в програмата за надзор, за да бъдат ваксинирани, да им бъдат взети проби за изследвания, за да може да се осъществяват предвидените в програмата действия, така че не виждам нищо тук по-различно.
Доста години някак си този проблем се подценяваше и хората бяха свикнали: „Сега какво значение има дали ще го регистрирам, дали няма да го регистрирам?“. А има значение, защото продукцията от тези животни така или иначе влиза в хранителната верига. Дали е на ограничен кръг хора, които са съседи, роднини, дори някои от тях, които са селскостопански производители, имат възможност да продават продукция директно от фермите – има и такава възможност по Закона за храните. Мисля, че не би трябвало точно ние да сме против такова нещо – да приведем в известност всички онези, които отглеждат животни. Дори ми се струва, че трябва да ни подкрепите и поощрите в това, защото към момента нашите колеги ветеринарните лекари, практикуващи на терен, сключваха договори само с една част от тях, които заявяват желание, а другите оставаха някак си извън системата, извън обсега, извън надзора. И какво се получава? Една част от животните оставаха извън програмите за надзор, но те бяха извън програмите за надзор до момента, до който стане някакъв инцидент, и след като се случи инцидентът, тогава викаме: „А, чакай сега, откъде се появиха тези – и прасета, и други?!“
Сега Законопроектът предвижда една много облекчена процедура, без никакви финансови тежести за стопаните. Само трябва да заявят и да приведат в известност техните животни. бвМисля, че това в основни линии отговаря на въпроса. Ако има някакви по-специфични, ще помоля тук колегите, има и юристи, има и специалисти в други области, да отговорят. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Някой от колегите да иска да вземе отношение?
Заповядайте.
ПАСКАЛ ЖЕЛЯЗКОВ (изпълнителен директор на БАБХ): Искам да споделя своя опит от тази година, когато ходехме в кампанията из страната да убеждаваме гражданите, че мерките, които се прилагат, са задължителни и трябва да ги спазват. В едно населено място – Макариополско се казва селото, един багерист ми каза, че е заровил 200 прасета най малко. Тези 200 прасета досега никъде не са фигурирали в нашата информационна система, за да знаем ние от какво са умрели те. В друго село – Ралица, Търговищко, в задния двор се отглеждат 100 прасета и никой не знае, че има 100 прасета. Когато издадохме заповедта при предишния директор да се ликвидират прасетата в задния двор в 20-километровата зона, хората нямаше какво да ги правят тези прасета. Те въобще не съществуваха в правния мир и бяха натирени в природата. Същото се случи край село Ахелой тази година, когато два месеца след приключване на кампанията с ликвидиране на прасетата в задния двор, край село Ахелой в нивите бяха намерени 39 прасета, които бяха неидентифицирани, незнайно какви. Така че всяко едно място, където се отглеждат животни, представлява епизоотична клетка, откъдето може да тръгне дадена инфекция.
Ако си спомняте, които се занимават доста време с ветеринарна медицина, в стария Закон, който беше преди този, който е приет 2006 г. – приет е 2005 г., но влезе в сила 2006 г. – пишеше, че кметовете на населени места до 31 декември всяка година трябва да разполагат със списък на фермите в населеното място и броя на животните в тях. Сега ние сме особено затруднени, тъй като кметовете не са ангажирани с тези отговорности и не знаят какво се случва на територията на тяхното село. Може би знаят, но са дезангажирани. Сега ще бъдат ангажирани, защото знаете, че когато се разпределят пасища и други мери, където пасат овцете или другите животни общо, те се сменят там и се разменят инфекции, също така замърсяват пасищата с материал от паразите.
Абсолютно настоявам и Ви моля да приемете задълженията на кметовете за населени места, защото нашите колеги – било регистрирани ветеринарни лекари, които обслужват обектите, било официалните лекари, нямат възможност да влизат в дворовете на хората. Говоря за задния двор. Сега нашите колеги, регистрираните ветеринарни лекари, отказват да съдействат на Агенцията, защото казват: ние няма да бъдем доносници. Това е така и не е така, защото те отиват да лекуват примерно на този човек прасето или овцата, или каквото има там, а те не фигурират в нашата информационна система. Затова ние сега въвеждаме такива задължителни посещения поне веднъж месечно в обектите, които обслужват регистрираните лекари, за да знаят какво се случва в тези обекти.
Също така през този един месец, вероятно, в личния двор, в задния двор или в малките ферми са настъпили някакви промени, които касаят тяхното отразяване в информационната система на Агенцията. Ако нашите колеги поне веднъж месечно не посещават тези обекти, информацията няма да бъде точна. Към настоящия момент, сигурно сте видели, в края на годината имаше мисия, която установи, че имаме 94 хиляди крави, които стоят в сайта на Агенцията, а не са махнати оттам. С тези задължения сега административно ще премахнем тези животни, но в бъдеще нашите колеги регистрираните ветеринарни лекари трябва да участват активно в тази дейност.
Също така, когато се колят животни в задния двор или в малките ферми, ако са едри преживни или дребни преживни животни, трябва да се вземат проби, ако са над определена възраст, разбира се, за изследване за така нареченото заболяване луда крава, или другото заболяване по дребните преживни е скрейпи. Как ще вземат тези проби, ако не са информирани от собствениците на животните? И другият въпрос: ако са там, когато вземат пробата, те ще извършат и месопреглед на месото на закланото животно или на умрялото животно, за да знаят собствениците на животните какво се случва. Затова ние апелираме към нашите колеги специално: нека да не отказват веднъж посещението във фермите, защото това е в интерес на двете страни. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. Няма.
Моля, гласувайте така предложения Законопроект.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.

Преминаваме към втора точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, № 954-01-70.
Внесен от Михаил Христов и група народни представители на 13 септември 2019 г. – за първо гласуване.
Кой от вносителите ще го представи – господин Кутев или господин Христов?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Виждам, че наистина има засилен интерес към нашия Законопроект.
Предмет на изготвения Законопроект е въвеждане на нормативна база за отглеждане, развъждане и умъртвяване на животни с цел добив на ценни кожи в България. Посочената дейност е разрешена в Република България и по данни на Българската агенция по безопасност на храните към момента са регистрирани три ферми за добив на ценни кожи. Едната е с преустановено действие, като най-голямата е с капацитет около 130 хиляди животни.
Проектът съдържа предложение за забрана на дейността на фермите, в които се развъждат и умъртвяват животни само заради техните кожи – това са лисици, норки, чинчили и енотовидни кучета, без да се използва месото им за консумация от хора. Законопроектът не засяга използването на кожи като второстепенни продукти от месопроизводството, както и използването на кожи, добити чрез законен лов.
Господин Председател, колеги, гости! Моралът е нещото, което ни отличава от животните, но ние като хора сме способни да убием и измъчваме и да всяваме страх в едно животно само от егоистични причини, както са кожите от тези животни. Ще Ви кажа, че тези животни са разумни, те имат мисъл и осъзнават, че не са на свобода. Те осъзнават, че са затворени и животът им ще приключи след шест месеца. Прекарват целия си живот в клетка, в тъмнина, в мизерия и изпитват постоянен страх от това. Развиват стереотипни движения, които са предизвикани от този страх, това е научно доказуемо. Те биват убивани или чрез задушаване в камери, а както знаем, тези животни са полуводни, което означава, че могат да задържат дъха си, което също означава, че могат да бъдат одирани полуживи. Вторият метод, и той е с цел запазване на кожата им, биват убивани чрез ток през ануса.
Това не е хуманно отношение и ако говорим за хуманизъм и морал, този законопроект Ви представя точно това нещо. Тук не говорим за бизнес. Тук говорим за едни животни, които нямат право на глас. Въпреки че животните са най голямото мнозинство в нашето общество, те нямат право на глас. И докато продължаваме да се отнасяме с животните по този начин, еволюционно ние никога няма да достигнем на по-горно ниво, а ще си останем едни диваци.
Надявам се, както и в миналата Комисия, колегите от ГЕРБ и ДПС, на които благодаря, да подкрепят Законопроекта и да последваме най-добрите европейски практики.
За последно ще Ви кажа, че когато Законопроектът е бил във Великобритания, основният мотив на вносителите е бил моралът, и те са казали така: „Ако един човек може да извърши насилие над животно, това е следващата крачка към насилие над жени и деца“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Христов.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги! Само няколко думи и от мен.
Подписах този законопроект с идеята, че обществото, в което живеем, безспорно се променя и ние далеч не само в тази област, а в много други в момента се сблъскваме с неща, които само допреди пет или десет години бяха общоприети, а в момента вече не са и стават неприемливи.
Разбира се, човекът е хищник и той употребява месо. И по някой път е доста лъжеморално, когато говорим за избиване на животни, като норките, а в същото време ядем месо, или го употребяваме за храна и за куп други неща. Според мен това е сблъсъкът, пред който се намира цялото ни общество в момента, тоест къде са границите на допустимото, когато става дума за отношение към други същества. Това е въпрос, който не стои само в България. Той стои в целия свят и е нещо, което трябва да преосмислим всички ние като граждани в момента.
С този законопроект Ви предлагаме онази форма на преосмисляне, която според мен е доста съвременна и която рано или късно ще надделее. Аз съм убеден, че след пет или след десет години, дай боже, да се приеме законопроектът, значи след една отглеждането на тези животни само с цел добив на кожи ще бъде преодоляно като начин на мислене. Аз нямам съмнение в това, защото това е тенденцията.
Тук въпросът е, че освен чистото отношение на хуманност, за което говори и моят колега, има, разбира се, и бизнес. Последното нещо, което бихме желали по някакъв начин с нашия законопроект, а и с всичките си действия, е да пречим на бизнеса. Слава богу, в България този бизнес, първо, не е много голям – става дума конкретния бизнес с норките, и второ, той е част за добро или за лошо, но според мен за добро, от бизнес, който има много по-големи измерения. Тоест, слава богу, с този си законопроект ние не довеждаме до фалити, напротив – довеждаме до ограничаване на определен бизнес.
С ясното съзнание, че накърняваме определени бизнес интереси с това, аз поставям въпроса за цивилизационния избор на това какво правим ние като общество? И пак казвам, че това е въпрос за европейското общество, към което България в момента се включва. Говорим за това, че вече в доста европейски държави на практика отглеждането на тези животни е забранено, в други не е забранено, но е направено така, че да е неизгодно. Броят и на едните, и на другите ще се увеличава до момента, в който това бъде изцяло изхвърлено от употреба в Европа. В това нямам никакво съмнение и смятам, че никой не може да ме обори в това. Въпросът е: къде се нареждаме ние? Това, че засега този бизнес не е толкова огромен, колкото е в някои европейски държави, ни дава шанса да можем да направим крачката, без наистина да накърняваме тежко нечии бизнес интереси, което, пак казвам, е последната цел, която бихме имали като вносители.
И само още няколко думи за основанията. Вижте, едното основание е за това как се отглеждат тези животни. Аз нямам никакво съмнение – тук чета и становището на Министерството на земеделието, че те се отглеждат като цяло според изискванията на Закона. Това най-вероятно е така. Имам съмнения обаче, че изискванията на Закона са подходящи за тази наша нова цивилизационна роля, за която аз говоря. Тя никак не е нова, присъства вече от 30 – 40 години в цял свят. Именно затова ние не говорим дали отглеждането в някои от фермите, в които се отглеждат в момента, отговаря на правилата и на Закона. Сигурно отговаря, и затова предлагаме промяна в Закона, защото искаме да спрем тази форма на жестоко отношение към животните. Това, разбира се, е едната част обаче от Законопроекта и от нашите цели.
Втората част от мотивите са, за съжаление, случаите, които аз във всички материали, които гледах, включително репортажите в медиите, малка част от тези животни все пак успяват да избягат, но те са достатъчно, за да се създадат един куп проблеми в рамките на околните села. Това че е вреден и инвазивен вид за България, няма никакво съмнение от множеството становища, които сме получили. На практика от всички тези становища почти няма отрицателни. Напротив, голямата част от становищата са положителни за Законопроекта. Има, бих го казал, междинно становище на Министерството на земеделието, което обаче не отрича категорично Проекта, а стои и от едната, и от другата страна, доколкото може, и на Тракийския университет мисля, че беше, и то на определен професор, който има отрицателно становище. Всички останали са положителни.
Пак казвам, че за мен въпросът е не дали, а кога. И тук вече идва проблемът за бизнес интереса. Последни две изречения. Извинявам се, ако съм бил малко дълъг, колеги, но след като от едната страна имаш 53 хиляди събрани подписа, които аз лично видях, че се събират – не защото съм бил тогава, а защото са ме спирали във Варна, във Велико Търново, тоест аз видях, че тези подписи реално се събират. Като човек, който е организирал не една подписка – кои успешно, кои не, искам да Ви кажа, че подписката, която тези хора от неправителствените организации направиха, беше реална. Те реално си събраха тези подписи и съм виждал начина, по който го правят. Тоест от едната страна стои един очевидно обществен интерес, подкрепен от 53 хиляди подписа.
Лично моето становище е, че ако направим референдум – разбира се, да направим референдум за норките, при цялата беднотия в България, сигурно не е адекватно, но ако поставим въпроса на референдум, въпросът ще има очевидно становище в българския народ в полза на спирането. В това нямам никакво съмнение. Срещу това стои един, пак казвам, бизнес интерес, доста малък, при това, слава богу, на много голяма фирма, която общо взето не зависи от това и всъщност може да си го позволи.
Имаме още много доводи, за които бих могъл да говоря, не искам да натежавам в целия този разговор. Призовавам всички да подкрепим отново Законопроекта, защото това рано или късно ще стане. По-добре е да го направим сега със съвестта си и с мисленето на сегашното Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Някой за изказвания?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ МАКАВЕЕВ (Център за оценка на риска по хранителната верига): Аз, уважаеми народни представители, присъствах и на заседанието на Комисията по околната среда и водите и там споменах, че Центърът за оценка на риска на база на анализ на научната литература и законодателството е извършил такава оценка на риска. Риск, разбира се, съществува, и тогава го коментирахме, господин Кутев, с Вас. Риск съществува за всички животни, за всички болести. Тогава Ви споменах, че държавата в лицето на Българската агенция по безопасност на храните притежава лостове и механизми за спиране на производства, когато те не отговарят на законодателството. Това е споменато и в нашето становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Това всъщност е реплика. Като казвате, че следите риска, знаете, че бяха загробени до една мина близо до Бургас стотици тонове, доказано от експерти, трупове на американска норка. В този случай две и две прави четири, защото едната ферма е с 1000 броя от тези животни, другата е със 130 хиляди. Явно някой по системата не си е свършил работата, защото още не е установено кой е виновникът. Така че не съм убеден, че оценката Ви на риска е достатъчно изчерпателна и компетентна. Тук говорим наистина за едни стандарти, защото тези животни бягат и хората се оплакват.
Не искам да занимавам колегите с видеа в момента, но хората покрай Маджерито са пропищели от тези животни, защото те им душат кокошките. Това са пенсионери, които взимат 200 лв. пенсия. Те залавят тези животни и показват: ето, животно, което всъщност не може да избяга. По стандартите то не бяга, но де факто бяга. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
ИВАН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, господин Кутев, дами и господа! Собственик съм на фермата за норки край Стара Загора.
В Европа има 4560 ферми за ценни кожи, в които се отглеждат 37 млн. 640 хил. животни. От тези 37 милиона 34 млн. 560 хиляди са норки. И норките, както всички други животни, едва ли знаят в своя си живот за какво ще бъдат убити, както птиците не знаят за какво ще бъдат убити, както кравите, както прасетата. Ако ние тръгнем тук по тезата на Зелените, може би трябва да станем всички вегетарианци. Но защо да ни се отнема правото на избор? Нека, които искаме, да бъдем вегетарианци, другите, които искаме, да си бъдем месоядни. Не смятам, че това трябва да бъде някаква забрана.
Относно проучването, 62% от българите са за отглеждане на животни за ценни кожи. Така ли е, уважаема госпожо? (Реплика от народния представител Светла Бъчварова: „Не, не знам!“.)
Е как не знаете? Има проучване, което Вие го изопачавате и твърдите, че не са 62% „за“, а са 62% „против“. Това е проучване не на българска агенция, а това е проучване на Ipsos MORI – световна агенция.
Относно това за инвазивен вид, това категорично не е вярно. Американската норка не е инвазивен вид. (Оживление.) Не, може би не сте запознати, затова се смеете. От 15 август 2019 г. в списъка на Европейската комисия американската норка не е включена като инвазивен вид.
Относно това как живеят норките, заповядайте всички. Те са идвали. Лично те са идвали и сме ги пускали във фермата. Живеят, така да се каже, в над условия, над условия, защото при нас са идвали на проверка от Европейската асоциация на норковъдите. Има специална Агенция, която проверява условията на живот на норките, и ако те не отговарят на изискванията, не се допуска тяхното убиване и ползването на кожи им.
И друго нещо, което искам да кажа. Ние като „Градус“ за миналата година имаме 2560 тона животински отпадък – това са черва, крака, глави от птици. Тези отпадъци отиват за консумация на норките, те ги изяждат. Ако не са норките, представяте ли си какво става по веригата? Те отиват в екарисаж, който екарисаж изразходва гориво, което пуши през комините и замърсява околната среда, а получената продукция отива за последващо хранене на животни. И какво се получава? Че ние преработваме една животинска продукция, изяждаме нужното, ненужното отива, преработва се и пак влиза в хранителната верига.
Аз не вярвам, че Вие сте съгласни това да става. Може би на никому не е приятно да яде животни, яли животинска храна, отпадък, преработен макар и през екарисажа. Това са все пак 2 млн. 560 хиляди килограма. Представяте ли си за какво става въпрос? Колко вагона биха се натоварили? Близо 600 000 вагона биха се натоварили.
Аз в качеството си на собственик казвам, че норковъдството не е престъпление, в никакъв случай. Не е и нещо, което би трябвало да се забранява. Защо трябва да се забранява бизнесът? Ами как се убиват прасетата? По същия начин – с електричество. А тук се говори, че норките се убивали едва ли не по най-бруталния начин. Нищо подобно – хуманно, в камера с газова среда. Всички животни в крайна сметка се убиват и за да стигнат до определеното си място – месото или кожите им, целта е да бъдат убити по най хуманния начин. Така че да се вадят норките от контекста и да се казва: я вижте, те се убиват злодейски и там е страшно…
Господин Кутев, заповядайте да видите. Ще ми бъде приятно да Ви посрещна. Заповядайте, още веднъж Ви каня.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Председател! Говорим за морал, но той се прилага някак си в двоен стандарт. Тук, господин Кутев подведен, ще се опита да си служи някакви си с такива неща, подведен, които не отговарят на истината. Но и в Библията е казано: „Не лъжете против истината, ще попаднете под осъждане“. Не бива да се изопачават нещата.
Аз Ви моля, нека да не изопачаваме нещата. Нека да приемем това като животновъдство, което дава нещо на обществото, което животновъдство помага. Помага да бъдат обезвредени 2 млн. 560 хил. килограма по най-безвредния начин. Много от Вас си представят какво значи 2 млн. 560 хил. килограма. Благодаря за вниманието, няма да Ви отегчавам повече.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Други?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Не за друго, бях индиректно призован в някаква степен. Първо, аз съм окей да дойда. На предишното заседание – мисля, че беше на Комисията с неправителствените организации, имаше някой от Министерството на земеделието и даже го помолих – идеята беше още октомври-ноември, когато се извършва това, защото, доколкото на мен ми е известно, те се отглеждат цяла година и някъде през ноември всъщност се извършва цялата дейност. Моята идея беше точно тогава да попаднем, за да видим как става. По някаква причина това не се случи.
Слава богу, междувременно Вие допуснахте екипа на БТВ и гледах материала, който беше във фермата. Нямам нищо против и с удоволствие бих направил това посещение, за да можем да продължим нататък, още повече Законът ще се гледа.
Тук имам отговор на част от нещата, които казвате. Едната идея е това, че Вие казвате: един бизнес, който дава нещо. Какво дава? Едно е при бизнеса Ви с пилета, където наистина дава храна, а най-вероятно дава и много други неща. Съвсем друго е бизнесът с норките, който дава украшения – обикновено към шапки или към чанти. Имало е време, преди време според мен, когато това са били кожи, които топлят, и да речем, че е имало една такава функция, в която наистина спасяват от жестока студена смърт някого. В момента това очевидно не е така.
Така че първият въпрос е: какво дава и защо трябва да бъдат убити? Защото, ако бъдат убивани за храна, пак казах, човекът е хищник, това е окей, но когато трябва да бъдат убити, за да бъдат направени от тях финтифлюшки, това е вече съвсем различно. Това е съвременният прочит според мен, който постави този въпрос на дневен ред. Преди 20 години този въпрос не би стоял така, защото това общество преди 20 години беше различно. Сега е друго.
И същото съотношение, за което ми говорите. В тези държави, да не ги изброявам, тук ги има – Великобритания и така нататък, където са забранени, там не се ли гледат пилета? Това, че ние имаме тежки проблеми с екарисажите, колеги депутати, това са много тежки проблеми. Те не бива да бъдат техни проблеми. Те трябва да бъдат наши. Защото всеки, който има някаква представа от това, знае, че с екарисажите в България има проблем. Защо го има, е сериозен анализ, и това е нещо, което ние трябва да решаваме. Така или иначе тези неща навсякъде се решават по някакъв начин и норките нито са единствените, нито са главният път да бъдат решени.
Още нещо. Тук не става дума за забрана на бизнеса. В никакъв случай не говорим за забрана на бизнес. Ние говорим за забрана на определена дейност, която има своята логика. С ясното съзнание и без да бягам от отговорността казвам, че това е свързано с бизнеса и, разбира се, ако се забрани дейността по-нататък, бизнесът не може да съществува в този му вид. Това е въпрос на решение, в смисъл решение на обществото.
За съжаление, нямам никакво съмнение, че ако в момента в фирмите работят 40 човека, поне допреди година, когато аз бях председател на Комисия, на моя въпрос ми казаха: „Толкова, 40 човека работят“. Не знам дали са толкова, но официално според държавата във фирмите, които отглеждат норки, работят 40 човека. Ако тази дейност не бъде забранена сега, това, което ще се случи, е, че все повече затворени ферми от другата страна ще започнат да идват тук. Нямам съмнение, че Вашата дейност може да стане много по-печеливша, защото, колкото повече затварят в Европа, това бяга, мигрира и идва тук, където е разрешено. Тоест, ако в момента работят 40, няма да се учудя, ако след три години работят 400. Тук нямам съмнение, че това има икономически смисъл в цялата работа. Другия въпрос да си зададем и да си дадем отговорите: дали това е бизнесът, който искаме да развиваме; дали това е държавата, в която искаме да живеем; дали това има други измерения?
За съжаление, ние очевидно се разминаваме в това. На мен ми е крайно неудобно, защото в края на краищата с всичко, което сме направили, очевидно вредим на Вашия бизнес, което аз не бих искал да правя. Просто Ви казвам, че въпросът и гледната точка, която имаме, е съвършено различна.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
ИВАН АНГЕЛОВ: Изкушавам се да му отговоря, ако ми разрешите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, Вие вече си взехте думата.
ИВАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Извинявам се, колеги. Ставам отегчителен, но бях предизвикан от господин Кутев.
Явно не сте ме разбрали, господин Кутев, съжалявам. Казах Ви, че се унищожават 2 млн. 560 хил. килограма отпадъци, но това не е проблем на екарисажа. Екарисажът има потенциал, не може да ги унищожи, но това е последващ проблем. Екарисажът произвежда от този отпадък храна за други животни. Храна за други животни! Ние отиваме точно в тази верига, която е опасна да храним хората. Ето това е единият проблем.
Другият проблем. Няма как да дойде в България цял свят, защото няма храна. Тези животни ядат отпадък от птицевъдство. В свиневъдството няма отпадък. Там всичко, почти 98% се оползотворява.
Това, което говорите за фермите, категорично пак не е истина. Заповядайте да видите. Заповядайте пак да видите. Каня Ви най учтиво. Без предварителна подготовка, когато кажете, с най голямо удоволствие ще изпратя кола да Ви вземе от София. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Ангелов, първо ме скандализирахте с това изказване, че едно животно не го интересува какво ще се случи с него, докато бъде убито. Вие имате ли куче или котка?
Второто нещо. Чух около 20 пъти бизнеса, бизнеса, как да не затваряме бизнеса. Можете ли да ми кажете за последните четири години какъв оборот сте отчели, каква загуба, каква печалба? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Райчев, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ РАЙЧЕВ (Тракийски университет): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Бих желал първо да отговоря на колегата, може би от КАЖИ, не знам организацията. Не приравнявайте животните с човешките същества. Това са съвсем различни неща. Кравите също не знаят защо биват отглеждани. Всички селскостопански животни не знаят защо се отглеждат.
Второто нещо, което бих искал да кажа, че американската норка – Вие говорите, че се затварят диви животни – е клетъчната норка, която се отглежда във фермите за ценни кожи. Тя е продукт на повече от 130 години селекция. В края на XIX век са били уловени последните диви представители на американската норка от природата. Оттогава насам се води селекция – по темперамент, по отношение към човека, по възможност за живот в тесни пространства, като всички останали животни, които са проявявали стрес, са били изключвани от селекцията, така че това е животно по пътя на одомашняването. То не е диво животно, то не е и одомашнено все още животно. Всички животни от списъка в Наредба № 2 към Закона за ветеринарномедицинската дейност са такива животни. Тук влизат елени лопатари, щрауси – всичко, което се отглежда, и това е по пътя на одомашняването. Затова не можем да говорим за принудително затваряне на диви животни в тесни пространства и за тяхното измъчване.
Господин Кутев, мисля, че доста Ви повеждат защитниците на правата на животните. В списъка с възможните чуждоземни видове за Европа – това е от Регламент 1143 от 2014 г., последно променен през месец август 2019 г. – американската норка не съществува. Тук влизат енотовидното куче, което вече го има в България, нутрията и ондатрата. Това са трите бозайника, които са доказано инвазивни за Европа и съответно за България. Американската норка беше в по ранен такъв списък, но тя беше извадена от него. Разбирате ли?
Друго нещо, което бих искал да кажа, че в най-развитите държави в момента, в Скандинавието – Швеция, Дания, Норвегия, там се преразгледа точно в такъв дебат с природозащитниците отношението към фермите и сега производството на животни с ценни кожи е разрешено. Това стана във Финландия, Естония и Латвия. Там се отхвърли възможността за забрана на това производство, но се завишиха условията за хуманно отношение към животните, като казват: „Те могат да бъдат отглеждани при стриктен контрол на зоотехническите параметри, при които се отглеждат“.
Не смятам, че ние сме по-развита държава от тези държави и можем да заимстваме от техния пример. Засега това. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райчев.
Само за Ваша информация, господин Христов е наш колега народен представител.
ЕВГЕНИЙ РАЙЧЕВ: Извинявам се.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Думата бе поискана от госпожа Манева от БАБХ.
Заповядайте, госпожо Манева.
ПЕНКА МАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да взема отношение в продължение на двете тези, които бяха изказани. Да кажа, че отглеждането на норки е вид селскостопанска дейност. Отглеждането на норки в Европейския съюз не е забранено. Американската норка е определена като неинвазивен вид. Същата не фигурира в регламент на Европейската комисия. Това, което каза колегата, това е вид норка, която е започнала развитие на селекция и одомашняване. След като тя не е инвазивен вид, означава, че не нанася щети на икономиката на страната ни. Тя носи само полза. Това, което се каза, че съгласно Регламент 1069 има определени странични животински продукти, които не са разрешени за хранене на останалите селскостопански животни, докато на животните за ценна кожа те са разрешени.
Това, което прочетох в становището към предложението за Законопроекта – в Законопроекта е казано, че норката е диво животно. В Европейския съюз има регулиране на отглеждането и храненето на норките, изключително строга регулация. Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол за спазването на изискванията както за отглеждането, така и за храненето на животните.
По отношение на това, че животните прескачали оградата, мисля, че тук това е отговорност, така както е записано в актовете на Европейския съюз, изцяло на човека, който отглежда животните. Ако те прескачат и попадат в селото, тогава трябва да бъдат предприети адекватни действия и тази възможност за напускане извън стопанството да бъде прекратена. Мисля, че тази отговорност е на стопанина, и ако има такова нещо, това би следвало да бъде отстранено.
По отношение на храненето на животните. В Регламент № 767, който се отнася за търговия и използване на фуражите, бих искала да Ви кажа, че имаме определение за животни, които не се отглеждат за производство на храни. В това определение изрично попадат животните, които се отглеждат за ценна кожа, каквито са норките, домашните любимци, които са отделна категория животни, цирковите животни и животните, оглеждани в зоопаркове. Така че имаме изцяло европейска регулация, която се отнася не само за територията на Република България. Ние като държава член сме длъжни да спазваме всички регламенти, които са пряко приложими. Всички законодателни изисквания са включени в Закона за фуражите и съответно има немалки санкции, за които говорихме и преди малко, така че санкциите трябва да бъдат разубеждаващи. Ако операторът не спазва изискванията на законодателството, разбира се, той подлежи на санкциониране.
Това е, което бих искала да Ви кажа от гледна точка на регламентирането на отглеждането на норките като животни за ценна кожа, като животни, които не се отнасят за животните за производство на храни.
Не на последно място, искам да спомена и за Европейската стратегия за кръговата икономика. Когато говорим за кръгова икономика, говорим именно отпадъците от една стопанска дейност да могат да бъдат използвани в друга стопанска дейност, което е и факт – страничните животински продукти, които са част от храната на норките, да попаднат отново във веригата, така че да се намалят загубите и да се спестят определени средства. Това е от гледна точка на екологията. Тук имаме и икономически ефект. Да не забравяме, че имаме и социален ефект, който е заетите в областта работна ръка.
Уверявам Ви като служител в Българската агенция по безопасност на храните, че ние стриктно извършваме контрол за спазване на изискванията на пряко приложимото право на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Съжалявам, аз не съм член на Земеделската комисия и сигурно не знам достатъчно добре чии са отговорностите. Не съм се занимавал с това досега.
Въпросът ми е към Вас. Вие казвате, че следите и стриктно следите за спазването на европейското законодателство, което, разбира се, трябва да е така и трябва да се насърчава. Все пак гледах едни репортажи, в които няколко селяни обясняваха как гонят с мотиките тези норки из дворовете си, което значи, че очевидно животни, които са се отклонили, има. Кой е органът, който трябва да наложи наказание и какви наказания са наложени до момента?
ПЕНКА МАНЕВА: Благодаря Ви, господин Кутев.
Не съм подготвена да отговоря на този въпрос. (Реплика от народния представител Антон Кутев.) Не съм подготвена за наказанията. За този въпрос не съм подготвена.
По първата част на въпроса Ви: кой трябва да наложи наказанията, ако наистина такива има? Това е Българската агенция по безопасност на храните, затова че примерно не са създадени условия за прескачане на оградата. И пак не трябва да забравяме, че това не са инвазивни видове, и пак не трябва да забравяме, че ние трябва да вървим в посока на това, че науката върви и се развива, и ние няма как да не се съобразяваме с тези неща.
АНТОН КУТЕВ: Правилно ли разбрах, че Вие трябва да наложите наказание, но Вие не сте подготвени по този въпрос? Така ли е? Това ли ми казахте?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Колега Кутев, госпожо Манева, ще Ви помоля да вземате думата, след като аз съм Ви я дал.
Господин Кутев, задайте си въпроса.
АНТОН КУТЕВ: В края на краищата това, което чух от представител на Държавна агенция – дамата в момента ми каза, че те са тези, които трябва да наложат наказанието, но тя не е подготвена да ми каже какви са и дали има наказания. А какво правите тук тогава? Извинявам се за прекия въпрос.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Заповядайте.
ИВАН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Кутев, в началото на дейността се получи един саботаж, не знам от кого стимулиран. Шест норки бяха изнесени от фермата и пуснати в село Маджерито. Веднага взехме съответните мерки, защото не можехме да допуснем, че сред нашите работници имаше саботьор. Но човекът си призна, че му е платено, за да изнесе шест норки. Тези норки бяха в село Маджерито. Ние имаме обучено куче, което е във фермата. То ги хвана. Това стана в течение на не повече от четири-пет дни. Имаше удушени кокошки. Не си спомням точно колко бяха. Компенсирахме хората.
Взели сме мерки и оттогава такъв саботаж не се е получавал. Надявам се да не се получава вече, да не се заричаме, но сме взели всички мерки. Така че и нашата дейност, за съжаление, е стимулирана от някой да бъде подривана.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Заповядайте.
ЙОРДАН КОШЕВ: Аз съм главен асистент по екология в Института по биоразнообразие към БАН, доктор по зоология. Представител съм на мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа. Това е една мрежа от около 50 учени от 10 института и университета в Югоизточна Европа, които следим чуждите видове. Тук съм, за да представя накратко становището на моя институт – Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Това е една от най-старите и може би най-силните институции, които изследват биоразнообразието в България, част от Българската академия на науката, която е със 150-годишна история.
Нашето становище е ориентирано в исторически аспект. Тоест ако мислите, че тук сега разглеждаме само един отделен случай, всъщност случаите са много повече. Чужди видове бозайници в България има и всички те са дошли по един-единствен път – за ценни кожи. Всички те са защитавани по един и същи начин – много са ценни икономически, допринасят за социалното развитие на общността, и всякакви други подобни аргументи са използвани. Всички тези аргументи с времето са отминали, но видовете са останали.
Тези животни са в нашата природа и въпреки че изглежда, че нямат никакво отношение, всъщност имат. Така например ондатрата донася и собствено заболяване – туларемия, от което заболяват хиляди хора. Сега и в момента има туларемия в България. Енотовидното куче самό пристига и е хищник, който е завладял почти цялата страна. Да не забравяме нутрията, която също е отглеждана за ценни кожи. След това бива пусната, или е избягала първоначално и вече е завладяла почти цяла Южна България.
Тук искам да кажа още нещо за чуждите видове. Да, видът не е включен в този списък, само че всяка държава има право да решава неговото бъдеще – дали да остане или не. Специално за норката, ако говорим. Затова много държави са решили да я изключат. Казва се, че норката не е инвазивен вид, че е изкуствено селектирана, не може да инвазира. Въпреки че е такава, тя завладява много страни в момента. Много показателен е случаят с Полша, където за 20 години с напредването на фермите за норки видът вече се разпространява в половината от страната – 50% от територията е завладяна от норки.
Също нещо, което е много важно. Може би някой ще каже: условията в България пък може да не са подходящи. Всъщност американски норки има и в Румъния, и в Гърция, и в близки хабитати в средно медитерански климат, каквито са Северна Италия, Португалия и Испания, и според мен досега норковъдството е било с малък капацитет. В момента фермата за норки е около 130 хиляди, най-голямата, с един потенциал за развитие вероятно да станат повече, а тогава вече неминуемо ще има и развитие на дива популация.
Оттук идва вече вторият въпрос. Трябва да помислим не само в миналото как чуждите видове бозайници са дошли в страната, а и как може да ги махнем, ако се налага. Премахването на една норка от дивата природа струва от 600 до 3000 евро. В момента в Европейския съюз има проекти по Програмата LIFE за околна среда, чиято единствена дейност е премахване на американски норки от дивата природа.
Аз като специалист с бозайници може би трябва да кажа: да, по-добре ги пускайте, после ще ми плащате да ги уловя. Но смятам, че въздействието на американската норка върху биологичното разнообразие е огромно, и това сме го описали в становището от пет страници с две страници литература.
Затова искам да завърша с нашето заключение. Историята на въвеждането на инвазивни чужди видове бозайници в България показва, че нутрията, ондатрата и енотовидното куче отдавна са загубили своето значение като ресурсни видове заради ценната си кожа, но техните популации са останали в България и заедно с тяхното отрицателно въздействие върху човешкото здраве, икономика и биологично разнообразие. В заключение считаме, че отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи не е препоръчително и представлява заплаха за местната фауна, и затова препоръчваме на народните представители да приемат забраната. Това е становище на нашия институт.
Погледнах становището на Националния природонаучен музей – също е за забраната, също и на Българското дружество за защита на птиците, където те, ако сте го чели, изразяват много големи опасения за европейския опит за унищожаване на птици от норки, яйца и така нататък. Така че мога и с това да завърша. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИВАН АНГЕЛОВ: Извинявайте, казахте: Полша е завладяна от норки. Имате предвид тези 4 млн. 600 хиляди норки, които се отглеждат в Полша ли?
ЙОРДАН КОШЕВ: Имам предвид диви популации – тези, които бягат от фермите.
ИВАН АНГЕЛОВ: Пак неистини. Моля Ви се, недейте! 4 млн. 600 хиляди…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Ако обичате, диалогът не тук!
Заповядайте.
ПЕТЪР ЗАЕКОВ (директор на Регионална дирекция по горите, Стара Загора): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да изразя становището на ловците в област Стара Загора. Категорично в Старозагорското ловно сдружение, което стопанисва 38 ловностопански района на площ 900 хил. декара, при провеждане на ловностопански мероприятия – таксация, подхранване, лов, не са установили американска норка – нито жива, нито мъртва. В подкрепа на всичко това, няма сигнали, подадени нито в горско стопанство – Стара Загора, нито в Регионалната дирекция, така че в ловностопанските райони в областта няма наличие на американска норка.
Колкото в подкрепа дали видът е инвазивен и те са го изкарали от списъка тази година, това е доказано още 2003 г. в трудовете на господин Попов – „Бозайниците в България“, в самия определител, в който се казва, че внос на американска норка е имало и естествено е била разселена при естествени условия, и въпреки това тя не се е аклиматизирала. Това значи, че тя в България не е инвазивен вид. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заеков.
Заповядайте.
ДИАНА ЗЛАТАНОВА: Добър вечер! Доцент съм по зоология в Биологическия факултет на Софийския университет. Имах възможност да чуя доста мнения по въпроса и всъщност това, на което искам да обърна внимание, е, че има литературни източници, за които много бързо може да се направи справка и да се види кое е правилно и кое не.
Едно от нещата, които искам да кажа – първо по отношение на Наредба № 2 не е вярно, че вътре има само домашни животни, тъй като вътре влиза и дивата свиня, влизат и фазаните, тоест извинявайте, доцент Райчев, но не сте прави в този случай.
По отношение на таксацията, това също може да бъде оспорено. Тъй като работим с доста от горските, току-що приключихме един голям проект за благородния елен. Когато няма стопански интерес, видът не се таксира. Тоест много пъти, дори и когато се засече на терен такъв вид, той не се отбелязва, дори и не се разпознава като чуждоземен вид от горските служители и от ловците.
По отношение на списъка с инвазивните видове, това е резултат на политическо, не на биологическо решение. Американската норка е инвазивен вид. Ако видите разпространението ѝ в Европа и в Азия – място, където не би трябвало естествено да се среща, ще видите колко инвазивен вид е всъщност. Това ясно може да се види, има много литературни източници, достатъчно е да направите една бърза справка.
По отношение на това, че човекът не трябва да се сравнява с животните, изобщо не е вярно. Хомо сапиенс е вид животно. И той, както и животните, за които говорим, изпитват глад, изпитват жажда, изпитват дискомфорт, и тук в това отношение все повече и повече се приема така нареченото правило на петте „р“, тоест свързани с благосъстоянието – животните да бъдат свободни от глад и жажда, от страх, от болести, от стрес и така нататък. Всички тези условия няма как да бъдат изпълнени в една такава ферма за норки, и ще кажа защо.
Първо, ако имаме предвид американската норка, не е вярно, че е изчезнала в природата, съществуват диви екземпляри. Фактически нейната индивидуална територия – това са видове, които са самотници в природата, силно агресивни спрямо себеподобните си – е между един и два квадратни километра. Обърнете го – 130 000 екземпляра дори по един квадратен километър, и половин да го сложим, минимум 65 000 квадратни километра Ви трябват да бъде фермата, за да можете да осигурите естествената площ, която има нужда това животно. По едно животно в клетка, не групово, както живеят в момента. Когато са групово, нито можете да контролирате каква храна поемат, нито можете да контролирате какво се случва между тях, нито да преодолеете конфликтите при силно агресивните мъжки. Не е вярно, че селекцията това нещо го е изключила, тъй като това е причината, както и включително невъзможността да бъдат забелязани болести, когато те възникват.
Освен това има хиляди други възможности за справяне с отпадъците. Няма нужда сега да ги коментираме, предполагам, че го знаете много добре.
Има един много добър източник от 2015 г., научно проучване, който заключава, че отглеждането на такива животни на затворено, освен че не е хуманно, няма начин да се осигури дори елементарно благосъстояние на тези животни, докато дойде време те да бъдат убити.
Освен това, извинявайте, но Вас да Ви отглеждат някъде за това да Ви вземат дрехата само, и то да Ви убият по възможно най неприятния за Вас начин, не вярвам, че някой от Вас ще се съгласи, ако направим отново паралел, че човекът е животно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ РАЙЧЕВ: Госпожо Златанова, Вие забравихте за селекцията по темперамента. Ако това бяха диви животни, нямаше да можем да ги отглеждаме във ферми. Сложете и сега една дива американска норка и тя няма да може да живее. Ще умре на може би втората, третата седмица от живота си. Ще прояви всички прояви на стрес, ще спре да се храни. Това са животни. Вие разсъждавате като зоолог, но не разсъждавате като фермер. Това са животни, селекционирани по темперамент, за да могат да бъдат вдигнати в клетки над земята. Първо започна отглеждането им на земята, така както казахте Вие, в миналото. След това площта се е стеснявала постепенно, накрая са се качили в клетки над земята на малка площ, и всичко това е продукт на човешки труд и селекция.
Второто, за инвазията на норката в Европа. Почти навсякъде в Европа избягалите норки вече не съществуват. Единствените места, където има опасност норката да окаже влияние на гнездящи на земята птици, основно морски птици, това са крайбрежието на Норвегия с неговите острови и също островите около Ирландия. Там е доказано, че норката, която там няма врагове, няма кой да я унищожи, а има изобилие от храна, нанася щети на гнездящите птици. А също и в Япония на ендемичните видове, знаете, че Япония има един голям брой ендемични бозайници основно. Там вече норковъдството отдавна е забранено, но на континенталната част на Европа и Азия не съществува такъв проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Да, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да се обърна към господин Христов и да кажа, преди да започна, че имам куче, за да не ми се зададе после този въпрос.
Колеги, свидетели сме на ситуация, в която става ясно, че все още липсва каквото и да е сближаване на различните тези – на тези, които подкрепят, и тези, които не подкрепят предложения законопроект. Чухме мненията и на организациите, които са за забрана на фермите за отглеждане на норки за ценна кожа. Чухме мненията на собствениците на фермите, на научните среди, на министерствата и те са според мен взаимоизключващи и крайни.
Колеги, в тази комисия, с което аз лично съм горда и мога да го заявя, винаги сме взимали решенията на база експертност, на база диалог, на база широк дебат. Винаги сме се стремили да постигнем абсолютен максимален консенсус на всички заинтересовани страни. Лично аз в момента, честно да Ви кажа, не зная коя е правилната позиция и какво решение трябва да се вземе, защото аргументите на природозащитниците, които сме чували много пъти, аз съм ги слушала и съм се срещала лично с тях, аргументите на научните среди, аргументите на министерствата, на фермите, всичките на мен лично ми звучат логично и приемливо.
Затова в духа на всичко, което казах дотук, и в духа на работата на Комисията досега, аз Ви предлагам следното: нека отложим разглеждането на този законопроект в момента, като разширим така създадената работна група, която в момента е само от експерти на Министерството на земеделието и на БАБХ. Моето предложение е в тази работна група, както се е случвало досега, знаете, че скоро минаха и такива законопроекти в разширен състав, разширен дебат, които бяха трудни и ги гледахме много, но накрая стигнахме до консенсус, да бъдат включени народни представители от всички политически партии. Нека в тази работна група да бъдат включени експерти на МОСВ, да бъдат включени от научните организации, от бранша, от всички заинтересовани страни предвид вземането на най правилното решение.
Господин Председател, моля да подложите на гласуване моето предложение за отлагане на гласуването на този законопроект и за разширяване на работната група. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Да Ви разбирам, че правите две процедури – първата за прекратяване на дебатите, втората за отлагане на Законопроекта?
ИРЕНА ДИМОВА: Да, колегите поискаха прекратяване на дебата. (Реплики.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Заповядайте, господин Кутев, за обратно предложение.
АНТОН КУТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вижте, идеята, че няма достатъчно експертен потенциал при обсъждането на този въпрос, не е вярна от гледна точка на всички становища, които сме получили досега. Аз мисля, че и едната, и другата страна, в смисъл и хората от бизнеса, и хората от неправителствения сектор са привлекли де що е възможно в подкрепа или против тезата. Нищо повече не можете да направите от гледна точка на експертност, гарантирам Ви го. А мисля, че не само аз мога да Ви го гарантирам в тази зала. Тук в една или друга степен всички го знаят, но не всички са готови да си го признаят.
Създаването на работни групи е вариант, който с дългогодишния ми вече депутатски опит искам да Ви кажа, че винаги води към едно и също, и Вие по-добре от мен знаете къде води. Никъде! Няма работна група, която при готов Законопроект, внесен и обсъждан, Законопроект, който вече е привлякъл обществен интерес, няма работна група, която да събере гледните точки. Няма как да стане!
Още повече, при положение че няма да има повече експертност, защото няма откъде да дойде. Всички, включително и БАХБ чухме. Няма институция в тази държава, която да не се е изказала по този въпрос писмено, само БАХБ го направи устно. Така че категорично не съм съгласен с отлагането. Напротив – може да не го приемете, няма нищо лошо в това. Влиза Законопроектът, гласувате си „против“. Какъв е проблемът?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Ще се наложи да Ви оборя. Не сте присъствали на заседанията на Комисията по земеделието и храните. Точно преди три седмици направихме такава работна група от всички народни представители, с готов законопроект, имаше доста разногласия със Закона за розата и после всичко мина много добре.
АНТОН КУТЕВ: Господин Председател, извинявам се, не искам да влизам в този диалог, само едно нещо да Ви кажа. Не знам какво ще реши Комисията, на която не съм член, Вие си решавате. Искам обаче сега, ето, аз съм Антон Кутев, Вие сте председател на тази комисия, ние седим един срещу друг. Нали си давате сметка, че ако след един месец – ако сега решите това, което сте решили – този закон не е в залата със съответните решения, Вие ще станете герой всеки петък? Просто Ви го казвам: всеки петък ще имате възможност да отговаряте на въпроса къде е Законът оттук до края на мандата!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
ИРЕНА ДИМОВА: Господин Председател, извинявам се, че взех думата и Ви прекъснах, но бях длъжна да отговаря на господин Кутев.
Да, аз нямам дългогодишния опит на народен представител. Затова казах в началото: имам опита от заседанията на Земеделската комисия. Практиката на Земеделската комисия показва, че работната група и диалогът решават много проблеми, в допълнение на това, което каза господин председателят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Мисля, че доста пъти…
Да, професор Бъчварова, заповядайте. Не мога да Ви откажа.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така или иначе ние сме свидетели за втори път на дебат, свързан с този законопроект. Честно казано, в Народното събрание досега, аз поне не съм срещала толкова писмени становища по Законопроект, в който съответно Земеделската комисия е водеща.
Но какво очаквах от този дебат тук? Аз се обръщам и към тези, които защитават норките, и тези, които са против тяхното отглеждане. Очаквах да има дебат по предложенията и по становищата. Защо никой от Вас например не каза за становището на Министерството на околната среда и водите? Аз там искам да разбера ние нарушаваме ли например Закона за биологичното разнообразие? Защото те това казват. Те не казват дали животните са окей или не, дали да се отглеждат или не, те говорят за други дейности или последствия, които се появяват в природата. Това според мен трябваше да бъде дебатът, а не бизнесът дали е в кръговата икономика, или не е в кръговата икономика.
И да направим работна група, ако продължаваме в същия…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: То има.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние гласуваме в края на краищата. Тази работна група каквото иска може да каже, но ние трябва да сме убедени. Много е важно всички тези становища да се анализират по начин, по който да се отговори на основния въпрос: дали се нарушава биологичното разнообразие; дали ще има последствия не сега, а след 10, 15, 20 години?
Факт е, че не сме специалисти, но факт е, че също така ние можем да анализираме и да предлагаме промени и решения, които в някакво обозримо бъдеще да създадат проблем. Бихме донякъде се съгласили, че тази работна група може да излезе с решение на базата на диалог, но трябва да има и някакъв срок. Кажете: 10, 15 дни, защото отлагането не решава въпроса. Нито бизнесът ще е съгласен до безкрай да се отлага нещо, което е висящо във въздуха, нито тези, които имат съответните претенции за правота, ще имат възможност да го реализират за това.
Аз Ви предлагам, ако решим да го отложим, но да бъде в рамките на някакъв разумен срок. Той да бъде сравнително кратък, за да се изчистят въпросите и да се отговори. Българската агенция по безопасност на храните обясняват: първо, второ, трето, ама отговорете по тези въпроси, които са поставени тук във всичките становища. Защото това е важното и това е ценното поне за нас като народни представители, за да знаем и институциите, и научната общност… Научната общност общо взето е едно такова шарено понятие, не всички са на едно мнение. Аз съм била в научна общност, в която единият колега казва едно, другият – друго, но накрая гласуваме в научния съвет кое е правилното.
Така или иначе ние трябва да достигнем до гласуване и до решение, но молбата ми е наистина да бъде не повече от две седмици.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Димова за прекратяване на дебатите.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване и второто предложение за отлагане на Законопроекта. (Реплики.)
Професор Бъчварова, предложете срок. Какъв срок давате? (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Както виждате, в работната група, която беше за Закона за розата, за две седмици се оправихме, така че дайте да се съберем работната група и ще наложим и срок в нея. Мисля, че никой не бяга от дебати.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Димова за отлагане на Закона.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, да, всяко нещо си има срок. Кога ще се сформира тази работна група, кой ще бъде в нея, кога ще имаме друго заседание?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Господин Христов, не се изслушвахме.
Госпожа Димова Ви каза, че има сформирана работна група, която в момента работи, и се състои от…
МИХАИЛ ХРИСТОВ: С нови кадри и капацитети, да.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,50 ч.)



ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Гечев



Стенограф:
Валентина Меченова