1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за второ гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – за първо гласуване;
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните







П Р О Т О К О Л
№ 79

На 5 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за второ гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – за първо гласуване;
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам редовното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за второ гласуване;
2. Разглеждане на Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – за първо гласуване;
3. Разни.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред? Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против няма, въздържал се – 1.
Дневният ред се приема.
Заповядайте, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! За пореден път ни се подава законопроект, който е внесен в понеделник, във вторник ни го изпращате и в сряда го гледаме на Комисията. А това е чисто нов законопроект.
Кажете ми как можем да се запознаем за толкова кратко време с него, да вникнем в същността на закона – Законопроекта за управление на агрохранителната верига.
Това става за пореден път! Просто колегите нямат физическа възможност, за да се запознаят. И ние взимаме решение за този закон, който ще касае цял сектор в почти всичко в Земеделското министерство. Затова гласувах „въздържал се“.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Топчиев.

Гости за днешното заседание:
От Министерството на земеделието, храните и горите са: доц.д-р Янко Иванов – заместник-министър, д-р Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“, д-р Илиян Костов – заместник изпълнителен директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, д-р Венцислава Тасева – началник-отдел „Здравеопазване на животните и здраве на растенията“, д-р Галя Костадинова – началник-отдел „Безопасност на храните“, дирекция ПАВ, д-р Ралица Ранкова – младши експерт в отдел „здравеопазване на животните и здраве на растенията, Силвия Василева – директор на дирекция „Животновъдство“, Деница Динчева – началник на отдел в дирекция „Животновъдство“, Диана Филева – началник-отдел в дирекция „правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, Анита Пашова – директор на дирекция „Правна“.
От Българската агенция по безопасност на храните: Емил Кръстев – началник-отдел в дирекция „Правна“, Пенка Манева – началник-отдел, д-р Даниел Денев, д-р Борис Борисов, д-р Антонио Радоев.
От Българския ветеринарен съюз: Димитър Георгиев и Мирослав Първанов.
От Асоциация на свиневъдите в България: Полина Хаджистоева, Стойчо Гочев, Георги Бъчваров, д-р Илиян Бъчваров, Галя Бъчварова, Ивайло Йорданов, Лефтер Лефтеров, Вихрен Димитров, Николай Шопов.
От Асоциация на индустриалните свиневъди в България: Румен Андреев, Христо Стойков, Христо Стоянов, Симона Чорбаджийска, Мартин Мавров, Евгени Оръшъков.
От Професионална организация на производителите на водоплаващи в България: Янко Янев, Слав Ячев, Борислав Спасов, Десислав Генов.
От Съюза на птицевъдите в България: Димитър Белоречков, Пламен Челебиев, Ивайло Гълъбов.
От Асоциация за развъждане на породата „лакон“ в България: Златомир Узунов.
От Фондация „четири лапи“: Марина Иванова, Магдалена Пенева.
От Национална овцевъдна и козевъдна асоциация: Бойко Стоянова.
От СНЦ „Да си върнем заграбената земя“: Красимир Савов, Пейчо Танев, Бейхан Юсню, Йордан Петков.
Добре дошли на гостите!

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. – за второ гласуване;

Имате доклада пред Вас.
За по-голяма оперативност Ви предлагам да не четем текстовете на самите редакции, предложени от работната група, а да ги гласуваме анблок до частта, в която стигаме до спорни предложения, всяка от които да гласуваме поотделно.
Има ли други предложения?
Ако няма, който е съгласен с направеното процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
„ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6,
внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г.,
приет на първо гласуване на 23 януари 2020 г.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност“ (обн., ДВ, бр...)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предлагам да подкрепим § 1 по редакцията на Комисията, ; 2, § 3, § 4, § 5, § 6 и § 7, както са по редакцията на Комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приемат се.

Постъпило е предложение на народните представители Андриан Райков и Георги Станков.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 8.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Предлагам да подкрепим по принцип предложението и предложената редакция от Комисията подкрепя, както я виждате в § 9.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 10 в предложената редакция.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за редакцията на § 10, който става § 11.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция на § 11, който става § 12.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция за § 12, който става § 13.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция на § 13, който става § 14.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция на § 14, който става § 15.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 15 с предложената редакция, който става § 16.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 16 с предложената редакция, който става § 17.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 17 с предложената редакция, който става § 18.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 20 с предложената редакция, който става § 21.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция за § 21, който става § 22.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция за § 22, който става § 23.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция за § 23, който става § 24.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложената редакция за § 24, който става § 25.
Моля да гласуваме.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Предложение на народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Сабанов.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип предложението.
Предложение на народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип предложението.
Предложение на народния представител Андриан Райков и Георги Станков.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип предложението.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя и предложената редакция на § 25, който става § 26.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложението ми е следното. След като имаме предложения, които все пак засягат браншовите организации – да дават становища по този текст, особено когато е съвкупност от предложения, направени от различни народни представители, включени в един и същи параграф.
Колегите са достатъчно запознати с текстовете, все пак да ги погледнат – те ги виждат като доклад за първи път. Най-вероятно дори и да им трябва време, ние тук сме, за да им помогнем на тях в крайна сметка.
Предложението ми е да дадем думата по всички предложения, които се правят от народни представители, все пак да се изкажат и асоциациите. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Има ли желаещи да се изкажат по § 25, който става § 26?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЦАНКОВ (заместник-председател на Българския ветеринарен съюз): Госпожо Председател на Комисията, господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Българският ветеринарен съюз има внесено становище в Комисията по § 8. Предполагам, че сега става § 9, ако добре го разбрах.
В същия този параграфи ние сме против т. 15, да отпадне, но има внесено предложение на госпожа Светла Бъчварова, което ние подкрепяме. Доколкото разбрах. Ако е това, тъй като не разбрах. Извинявам се, за първи път съм в Комисията.
Доколкото аз разбрах, предложението на госпожа Светла Бъчварова се прие по принцип.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Което беше и вашето искане.
ДИМИТЪР ЦАНКОВ: Да, което беше. Просто искам едно доуточнение, не нещо друго. Ако е така, Българският ветеринарен съюз подкрепа предложението на госпожа Бъчварова. Това е само по този параграф. Ако трябва по другите, вече като дойде ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Точно така е, господин Цанков – Комисията подкрепи предложението на проф. Бъчварова, което беше и Вашето искане за отпадане на последното изречение.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, аз мисля, че е редно на всички представители на браншови организации да им бъде раздаден този доклад. В крайна сметка не знаят какво следим! Повечето от хората тук са за първи път и в крайна сметка стоят и гледат странно. Не знаят какво се случва – приемаме, приемаме, приемаме, и в един момент идва изказване по § 8, а ние сме на § 25.
Така че ако има възможност, нека техническите секретари да раздадат и поне на всяка една браншова организация да има един човек, който да следи. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля да раздадете на колегите от браншовите организации колкото екземпляра от Законопроекта имаме.
Заповядайте.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ („Биляна ЕОД“ в Българско Сливово Асоциация на свиневъдите в България): Добър ден!
Относно предложението на народния представител Александър Сабанов.
Тук ще изкажа мнение, което смятам, че е подкрепено от колегите от другата асоциация на свиневъдите, плюс предполагам, че и от колегите, които се занимават с друг вид животни.
В чл. 132 става въпрос за начините за зареждане на нови животни в обекти, където е имало някаква епизоотия. Основното нещо, което искахме да се случи, е да има някакви срокове, в които трябва да се случат тези доклади от страна на ЦОР и така нататък. В предложението това нещо е направено, така че смятам, че трябва да го подкрепим. Предложението на Александър Сабанов.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Предложенията и на петимата вносители: господин Абазов, господин Сабанов, проф. Светла Бъчварова, колегите Андреан Райков и Георги Станков, всички техни предложения – моето предложение беше да бъдат подкрепени от Комисията.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: В някои от тях няма срокове.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Подкрепяме по принцип предложенията и накрая предложението на Комисията с редакцията.
Ако искате, да Ви го зачета, последно текста:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 накрая се добавя „предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз“;
б) в т. 3 накрая се добавя „предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз“;
в) създават се т. 3а и 3б:
„3а. не допускат придвижването и транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и за еднокопитните животни – и без ветеринарномедицински паспорт, с изключение на:
а) придвижването на животните с цел ежедневна паша;
б) еднокопитните животни, участващи в състезания или в изложби, и еднокопитните животни – собственост на Министерството на вътрешните работи, които се транспортират само с ветеринарномедицински паспорт;
3б. осигуряват и спазват мерките за биосигурност;“
г) създават се т. 4а и 4б:
„4а. в 7-дневен срок писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за паднали или за невъзможни за разчитане средства за официална идентификация;
4б. в 14-дневен срок от датата на загубване или констатиране на невъзможност за разчитане на средствата за официална идентификация осигуряват поставянето на тяхно място на заместващи средства;”
д) в т. 5 думите „незабавно писмено уведомяват за“ се заменят с „в тридневен срок от установяване на събитието писмено уведомяват за откраднати, убити или“;
е) в т. 6 думата „до” се заменя с „не по-късно от“;
ж) в т. 8 след думата „закланите“ се добавя „откраднатите, убитите“;
з) в т. 18 думата „до” се заменя с „в” и накрая се добавя „и оказват съдействие при извършването на проверката”;
и) точка 20 се изменя така:
„20. изпълняват предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на ветеринарномедицински контрол по чл. 7, ал. 1;“
к) точка 21 се изменя така:
„21. извършват ежегодно в срок до 20 октомври инвентаризация на животните в обектите, регистрирани по чл. 137, ал. 1 – 9 и в срок до 7 работни дни от извършването на инвентаризацията подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ;“
л) точка 23 се изменя така:
„23. при хранене на животните спазват изискванията за съответните дейности, съгласно чл. 26, ал. 5 от Закона за фуражите;“
м) в т. 24 думата „незабавно“ се заменя с „не по-късно от 24 часа“;
н) създават се т. 25 – 28:…“
Да продължавам ли да ги чета?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Да.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов държи да ги изчета:
„25. съхраняват в животновъдния обект, на електронен и/или на хартиен носител, всички документи, свързани с дейността на обекта и с животните в него, и ги предоставят на компетентните органи при поискване;
26. изпълняват програми за самоконтрол на заболявания за съответния вид животни, утвърдени от директора на ОДБХ, на чиято територия се намира обектът;
27. населват животни в животновъдни обекти само след писмено разрешение на директора на съответната ОДБХ;
28. изготвят план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3, т. 1, буква „а“ думите „от официален ветеринарен лекар“ се заличават.
4. Създават се ал. 5 -9:
„(5) За издаване на разрешение за населване на животни по ал. 1, т. 27, собственикът или ползвателят на животновъдния обект подава до директора на ОДБХ по местонахождение на обекта заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.
(6) Разрешението за населване се издава при условията и по реда на процедура, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ, съгласувана от директора на ЦОРХВ, след извършена проверка на място от официалния ветеринарен лекар и въз основа на предварителна оценка на риска, изготвена от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).
(7) Оценката на риска по ал. 6 се изготвя за съответната административна област, в която се намира животновъдният обект. В нея се включва и индивидуална оценка за индустриалните и/или фамилни ферми:
1. в които са изпълнени мерките за ограничаване и ликвидиране на констатирани болести по чл. 47, ал. 1;
2. попадащи в зоните за ограничение, определени съгласно заповед на изпълнителния директор на БАБХ и/или с акт на Европейската комисия.
(8) Директорът на ОДБХ в срок до 30 работни дни от датата на подаване на заявлението по ал. 5 издава разрешение за населване или постановява мотивиран отказ. Отказът се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Определянето на животновъден обект като индустриална или фамилна ферма се извършва по критерии, определени в съответната наредба по чл. 137, ал. 10.“
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Така, както изчетохме текста много подробно, ал. 6 – значи, подава се в ал. 5 за издаване на разрешение за населване на животни. Процедурата по принцип, че е тромава, това е ясно.
Но ал. 6 казва, че се прави оценка на място от ОДБХ. Ние съгласуваме с директора на ЦОР процедурата ли? БАБХ съгласува процедурата, така ли? Първо, така излиза.
Второ, ЦОР прави някаква оценка, прави я по административна област. Това означава ли, например ако в Русе имаме 4, 5, 6, 7 обекта, ЦОР ще направи оценка на цялата област, която ще бъде някаква рамкова, а впоследствие ще добавим и индивидуалната оценка?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И всичко това се случва в рамките на 30 дни.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако 30 дни го слагаме като капак, но ако няма оценка на ЦОРХВ или ако има динамика в оценката, защото 30 дена са много и малко. Ако може ал. 6 процедурата, а каква ще е тази процедура – принципно? И оценката по административна област ще бъде нещо не конкретно, а общо към определения момент. Но 30 дена като минат, тя може вече да не е актуална.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Янков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Това, което беше важно, е, че 30 дни е максималният срок. А това вътре как БАБХ и ЦОР ще си взаимодействат не интересува самите потребители, тоест производителите. (Реплики.)
Чакайте малко!
Сега, по отношение на оценката… (Реплики от асоциациите.) За Вас тече 30-дневният срок, колеги. Това е, което важи. Максималният срок е 30 дни. Те как ще свършат работата – е друг въпрос.
Сега ще Ви кажа какво включва оценката. Тя включва освен риска, който касае цялата област, касае и индивидуалния риск, тоест присъщия риск. Има и общи рискови фактори за една област, но за отделните ферми има и индивидуален риск, който не се отнася от една ферма за друга, тъй като те имат различни технологии на отглеждане, имат различно местоположение, имат различна технология – едните отглеждат пълно/празно, другите са с непрекъснат цикъл и така нататък.
Всеки един елемент от тези рискове ще бъде оценен и това се казва „дял на присъщия риск“, на всеки един риск и той се включва в окончателната оценка за този обект, примерно както беше Голямо Враново, той си има специфични рискови фактори, отнасящи се само за него и не се отнасят примерно за онези, които са в Брестак или за някои други.
Тази оценка ще бъде взета предвид – както регионалният риск, така и индивидуалният, за тази ферма и технологията на отглеждане, и тя ще бъде предоставена от колегите от Центъра за оценка на риска на БАБХ, която има вече изпълнителната власт и тя казва: „Да, въз основа на тези оценки ние преценяваме риска като такъв и такъв“. Това е, няма нищо, което да касае самите производители.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-министър! Ние миналата седмица в един неформален разговор пространствено човъркахме този казус. В крайна сметка браншът не е запознат с това, което сме коментирали.
Нека наистина мотивирано представители на бранша да застанат тук и да кажат точно с какво не са съгласни, за да може оперативно да свършим работата, така както трябва, в техен интерес. В крайна сметка това са българските производители, които ние следва да защитаваме. Но да не слушаме така пространствени изявления, а да говорим точно и аргументирано по този проблем. Във всяка една точка ще се появи по нещо, за което можем да си говорим.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, относно организацията и уведомяването на тези хора, които са дошли от цяла България, за да защитават интересите на своя бизнес и всички хора, които работят в тези браншове, които представляват, в крайна сметка Министерството на земеделието, храните и горите е създадено заради тях. Те нямат яснота какво гласуваме, какво е предложено, какво е. Кога да се запознаят точно, че не мога да… Лично аз получих доклада днес, ако не се лъжа сутринта, или вчера късно вечерта.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Докладите бяха изпратени вчера в 14,00 ч. – и към Вас, и към господин Топчиев относно т. 2 Комисията е спазила изцяло Правилника за организацията и дейността на Народното събрание със сроковете, указани в него.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз не говоря за себе си, а за тези хора, дошли тук, за да защитават своите интереси, и ние сме тук, за да защитим техния интерес в крайна сметка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Смятам, че ние като комисия защитаваме техния интерес. Всичките предложения на народните представители, които са внесени по § 25, предлагам да бъдат подкрепени с редакция на Комисията. Аз не съм чувала за практика, за която…
Вашите предложения са качени на сайта на Събранието, така че всеки заинтересован би могъл да се запознае.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Докладът не е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов, доклад на Комисията след като бъде гласуван, тогава го качваме на сайта и уведомяваме обществеността. Ние няма как да сътворим нова процедура на работа!
Заповядайте.
ЯНКО ЯНЕВ (Професионална организация за отглеждане на водоплаващи): Добър ден на всички! Аз съм най-възрастният и с най-голям стаж и практика в отглеждането на водоплаващи – 31 години вече работя.
Първо, благодаря на господина, който не познавам, за много правилната намеса на това да каже, че такива важни изменения в толкова важен закон се гласуват прибързано. Няма да скрия, изразявам мнението на много колеги, че умишлено информацията на подготовката на този закон беше скривана от производителите. Ако някой от производителите не е съгласен с мен, да каже.
РЕПЛИКА: Аз съм съгласен.
ЯНКО ЯНЕВ: Добре, значи имаме единство.
Информацията беше скривана. Даже имаме данни, че умишлено, включително и ние бяхме такава жертва – викат ни за едно, подписваме се на присъствен протокол, отчита се, че е гласувано обсъждане с производителите. А такова нещо няма. По същия начин се е постъпило и с птицевъдите, и със свиневъдите. Лошо, но факт. Какво да направим? Сега идваме тук вече като краен срок и краен вариант да гласуваме измененията. Те са променяни до последната минута. Естествено, Вие ще кажете: „Защо не си ги четете?“, а аз ще Ви отговоря, че нашата работа не е да четем постоянно, защото нашата работа е да отглеждаме животни и да се пазим от епидемиите.
Тези, които предлагат, е редно да обсъдят с нас преди да правят закон предварително какви последствия ще доведат тези предложения. Защото това, което е заложено в някои точки на промените, ще имат ужасяващи – повярвайте ми – последствия. Ужасяващи! Ще стигнем и до тези точки.
Сега на точката, която в момента обсъждате, тя е леко парадоксална от наша гледна точка. Вие имате един закон, вече написан – той е много добър закон, четири години работим по Наредба № 44, сега за свиневъдите я променихте, но така или иначе ние стигнахме до едно много логично споразумение да направим наредбата така за всички –въдства, колегиално, примерно ние и птицевъдите, тези, които отглеждат пилета, бройлери и кокошки носачки и патици, да няма противоречие между двата бранша и хубаво или не – съгласихме с тези варианти, които да доведат в крайна сметка до осигуряване на модел, гарантиращ максимално, не казвам 100% , но максимално, защото няма такова като 100%, биосигурност и блокиране на евентуални заразни болести и неразпространяване на епидемиите. Това нещо беше направено и то вече е направено – има такъв закон и допълнение, наредба към закона, която се казва Наредба № 44.
Наредба № 44 е изключително ясна за това какво трябва да направи един производител, за да отговаря на условията да отглежда съответния вид животни. Тя е ясна. Категорично! Кристално ясна е! Правилна или не, тя е гласувана – ясна е, казва се, че ако не отговаряш на това, това и това условие, няма да ти се даде лиценз за работа. Сега защо изведнъж се явява ЦОР – при цялото ми уважение към хората, които работят там – който от края на София ще дава становище за някаква база в Тутракан? Той нито я е виждал, нито може да я види, нито физически може да я види. И има 30-дневен срок! Ами този производител трябва да спре производството си 30 дни, за да чака някой да му даде становище, което, за съжаление – не искам да обиждам ЦОР не може да го даде. Защото ЦОР може да даде становище какво става в Европа, какви са епидемиите в България, какво се случва в даден район, но не и какво се случва между две ферми, които са една до друга. Разбирате ли? ЦОР има много работа да свърши, но тя е превантивна. Тази работа е да подготви анализ, да го даде на министъра, да му каже: задава се епидемия, направете това, това и това. Не е работа на ЦОР да каже тази база ще работи ли, няма ли да работи. Имате си ветеринарни служби, хиляди хора по места. (Ръкопляскания от залата и възгласи: „Браво!“)
По тази точка толкова!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Преди да дам думата на господин Иванов само да Ви кажа, че леко сте се объркали с процедурите. Първо, не разбрах за криенето на Закона. Законопроектът е внесен от Министерския съвет след обществено обсъждане в рамките на един месец, Комисията по земеделието и храните разгледа в срок Законопроекта на първо гласуване и каквато е практиката между първо и второ гласуване има предложения. Не знам, не можах да разбера критиката по криенето на закона, нито Комисията по земеделието и храните е в състояние да скрие закон, защото всеки един документ по Правилник, с който трябва да бъдат запознати заинтересованите страни, съответно се качва на страницата!
РЕПЛИКА: Оставете критиката. Това е най-малкият проблем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И само нещо друго. Тук не гласуваме наредби. Наредбите се приемат. Тук гласуваме закони.
Заповядайте.
РУМЕН АНДРЕЕВ (Асоциация на индустриалното свиневъдство в България): Що се отнася до коментарите по изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, двете свиневъдни асоциации дадоха своите становища в определения срок, когато се разглеждаше Проектът за изменение и допълнение. Но след това прекратяване на обсъждането ние не бяхме извикани за обсъждане. Единствено се четеше на сайта на Министерството – „приема се/не се приема“.
А Вие, госпожо Председател, казахте преди малко, че е внесен в Министерския съвет. Преди Министерския съвет тези неща, които сега обсъждаме, трябваше да се обсъдят и това, за което призова колегата. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Уважаеми колеги и приятели, има такива, които могат да намерят проблем там, където ние предлагаме решение.
Проблемът беше в началото какъв да е срокът, такъв, че да има срок и да е ясен за всички. Умувахме какъв да бъде – първоначално го бяхме разпределили кой в какъв срок ще подава документите, но най-накрая, след като ги обобщихме, се видя, че във всичките варианти 30-дневният срок е този, който би трябвало да важи за производителите, тоест това, което тях ги касае. А всичко друго се случва в кухнята на нещата.
Сега защо Центърът за оценка на риска? В една такава ситуация, в която ние в рамките на два месеца видяхме, че има сериозни проблеми с промишлените ферми, биосигурността и населването им, смятаме, че е много по-добре да имаме една оценка.
Аз ще помоля тук колегата Костов, ако това е прието – той е заместник-директор на Центъра за оценка на риска да даде пояснение точно с какво се занимават, защото очевидно на хората не е известно каква е тяхната роля. Тяхната роля е да правят оценка, а не да вземат решение. Те дават становище. Въз основа на това становище и всички останали документи, които се изискват, изпълнителният орган, респективно компетентният орган БАБХ, дава или отказва разрешение за такова населване. Както сега се случи.
Заповядайте, доктор Костов.
ИЛИЯН КОСТОВ: Добър ден и от мен!
Първо бих искал да подчертая, че това, което ние правим като оценка, е във връзка с новата тенденция по официалния контрол. От 12 септември 2019 г. влезе в сила новият Регламент, който ясно казва, че всички мерки, които се взимат във връзка с управлението на риска по цялата хранителна верига – тук се включва и здравеопазване на животните, се вземат на базата на оценка на риска. Както каза и доц. Иванов, в риска имаме два елемента. Единият е на национално и регионално ниво, което ние правим. Другият елемент на оценката на риска е това, което се прави на ниво ферма. За това говори и господин Янко Янков, но оценката има два елемента и Вие може да направите оценката на един животновъден обект, но ако оценката е неблагоприятна в региона или в общината, защо трябва да се населват?
Плюс това, оценката на риска, когато ние правим, ние казваме, че тя е само препоръчителна. А решението, ако сте си направили труда да прочетете и СОП, който имаме за свиневъдите, там ясно е казано, че решението се взима от този, който управлява риска, а този, който управлява риска, е БАБХ в лицето на директорите на областните дирекции по безопасност на храните. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Първанов, първо народните представители.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз няма да се съглася с последната част от Вашите твърдения. Независимо че Вашата оценка няма правна стойност, да го кажем, в крайна сметка специалистите на БАБХ ще се облегнат на нея.
ИЛИЯН КОСТОВ: Не съм казал, че няма правна стойност.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, тя няма правна стойност, защото не може да бъде обжалвана. Значи, тя е експертна оценка. Заповедта и актовете са издадени от директора на Българската агенция по безопасност на храните и само те могат да бъдат обжалвани. Но той, стъпвайки като директор на Вашата експертна оценка, естествено, че няма да каже нещо друго извън това, което Вие сте му казали професионално. Така че малко се получава да слагаме каруцата пред коня. С това не съм съгласен като крайна теза, а иначе другото, за което говорихте, е ясно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Апостолов.
Заповядайте, господин Първанов.
МИРОСЛАВ ПЪРВАНОВ (Български ветеринарен съюз): Само ще заостря вниманието, за да Ви кажа, че това е съсловната организация – за тези, които не знаят, в която членуват всички практикуващи ветеринарни лекари в България, около над 2000 човека.
От тази гледна точка тук не съм в качеството си, за да изразявам лично мнение. Ние така сме участвали в цялата процедура по обсъждането на Законопроекта през всички нива. За разлика от другите сме запознати много добре със съдържанието на Проекта. Много от нашите искания бяха приети в работните групи, но това, което искам да кажа, е, че това становище, което сме входирали сега – между първо и второ четене, съдържащо само шест пункта, по шест параграфа, в никакъв случай не сме против вносителя и против мотивите на Законопроекта.
Аз обаче искам да фокусирам вниманието върху тези шест наши точки, защото те изразяват мнението на хората в 28 областни колегии. Тоест процедурата, която при нас я има, е подложена на широкомащабно обсъждане през всички регистрирани ветеринарни лекари, които са практикуващи. Това е нещо, което ние сега ще го кажем съвсем кратко – няма да Ви отнемам от времето, е защита на обществения интерес и даже в известен смисъл е защита и на самия вносител. Защото ние предлагаме само леки корекции.
Сега минавам към конкретика, за да не губя време.
Понеже много бързо бяха гласувани параграфите, ще Ви помоля всички, ако можете да се фокусирате, и да се върнете на § 9, защото касае цялата дейност на ветеринарномедицинското обслужване в България, което ще се случи от деня на приемането на Закона. Там е казано, че ветеринарните лекари изпълняват мерки по Програмата за профилактика, надзор и контрол на болестите по животните на всички животни в обектите, регистрирани по чл. 137 по населени места, определени от БАБХ.
Ще Ви разтълкувам какво значи това. Това значи връщането тотално на териториалния принцип, какъвто беше преди 2013 г. Тоест БАБХ казва – територията, на която д-р Първанов ще работи, е това, това и това село.
Искам да Ви кажа следното. Както участвахме във всички тези обсъждания, ние сме убедени в това, че тъй като заболяванията, така или иначе, като епизоотии протичат на териториален принцип, има голям пропуск в системата, но той касае личните стопанства. Абсолютно на всички в сектора им е ясно, на нас ни е най-ясно, но дори и на повечето политици им стана ясно, че големият проблем, и сега стана ясно с африканската чума, е точно нерегистрирането на животни в личните стопанства. Това не касае по принцип фирмите и големите обекти.
Това, което ние предлагаме, е съвсем лека корекция. Както е казано по чл. 137, ние искаме само да се добави „чл. 137, ал. 11“. Това значи да се въведе териториално обслужване на личните стопанства, а не по принцип на фермерите. По няколко причини. Първо, нарушавате принципа на избор на фермерите. Ще настанат огромни брожения. Значи, ще излязат фермерски организации и ще поискат оставката на министъра директно заради това нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Първанов, извинявайте, че Ви прекъсвам.
Първо, § 9 вече сме го гласували.
МИРОСЛАВ ПЪРВАНОВ: Знам, но то стана…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И Вие гледате текста по вносител.
МИРОСЛАВ ПЪРВАНОВ: Хубаво, но аз искам да се отбележи поне в стенограмата, за да знаете, че съсловната организация иска това нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, имаме и становището, което е приложено към Законопроекта. Господин Иванов може да Ви обясни каква е последната редакция и кой е последният текст и начин на работа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колега, чукате на отворена врата – предложението Ви е прието, и аз апелирам да си го прочетете внимателно. Така че няма нищо или противоречие на това, което Вие искате. Вие, съсловната организация, на регионален признак си определяте кой да обслужва там района. Въпросът е да не остане необслужен район. Това е.
МИРОСЛАВ ПЪРВАНОВ: Извинявам се, само да допълня.
Ние имаме решение на Националния съвет – нашият управителен орган, и сега на общите събрания в момента ние определяме ветеринарни лекари точно по тази процедура, без дори да е приета в закона, но касаеща само личните стопанства. В чл. 46д е записано, както Ви го прочетох, а не е записана ал. 11, а е записан чл. 137. Това го свалих от сайта.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Вашето искане по тази разпоредба е прието едно към едно.
Доктор Първанов, Вашето предложение във Вашето становище по този текст е прието от Комисията преди 20-тина минути.
МИРОСЛАВ ПЪРВАНОВ: Аз се извинявам, но чета това, което е от сайта на Народното събрание. Много се извинявам, ако е така. Наистина!
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Това го говорих преди три минути и половина – че хората нямат текста, по който ние вървим и стоят и гледат. Хората не знаят докъде сме, кое е прието и кое не е прието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов, ние не можем да променим Правилника. В това Народно събрание има действащ Правилник, по който работим.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Поне им ги раздайте, госпожо Председател. Ако не бях да предложа да им бъде раздаден доклада, щяхте ли да им раздадете доклад? Видно, не!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания по § 25, който по предложение на Комисията става § 26?
Заповядайте.
МАРТИН МАВРОВ: Здравейте!
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми депутати! От името на АЯКС съм тук, който е член на Асоциацията на индустриалните свиневъди в България.
Аз имам един въпрос във връзка с ал. 8 на дебатирания член в момента. За мен възниква въпрос, в случай че директорът на ОДБХ откаже разрешение за население, влизаме във възможност за обжалване по смисъла на АПК. Чисто практически, тъй като аз съм юрист, за мен възниква въпросът какво ще се обжалва.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: То е посочено – мотивираният отказ. Индивидуален административен акт се обжалва.
МАРТИН МАВРОВ: Да, разбирам напълно. Но този административен акт ще се основава на становището на ЦОР, както там е съкращението.
Как мислите, че този акт може да бъде оборен изобщо? Това абсолютно практически е невъзможно да се стигне до успешно оспорване на този административен акт.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По какво се различава от другите – индивидуални административни актове, кое смятате, че спира практическото обжалване на мотивирания отказ на директора на БАБХ?
МАРТИН МАВРОВ: Практическото обжалване по никакъв начин не се спира. Спира се това, че актът ще бъде обоснован предимно на решението.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Къде видяхте думата „предимно“?
МАРТИН МАВРОВ: То е човешка презумпция. Абсолютно. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Тук създаваме правни норми.
МАРТИН МАВРОВ: Въз основа на тяхното становище ще е. То е ясно. И, първо, срокът е твърде дълъг – 30 работни дни. Второ, тук практически ще се получи така, че по-добре да се пуска ново заявление, отколкото да се обжалва актът. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Нека да поясним. Вие сте се фокусирали. Това е само един от документите, който включва общата оценка. Там има един голям въпросник, който е разработен и част от стандартна оперативна процедура за населването, за който нищо никой не спомена. Там имаме всички изисквания за биосигурност, които предхождат и само въз основа на неизпълнението на тези, може да му се откаже. Така че документът от ЦОР е само един допълнителен документ за сигурност, който да потвърди, че всичко това е изпълнено както трябва. (Реплики.) Разберете го!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Костов, заповядайте.
ИЛИЯН КОСТОВ: Бих искал само да направя разграничение. Оценката е една и тя се базира на стандартната оперативна процедура СОП, което го казвам, в която, както каза и доц. Иванов, има развит въпрос и за биосигурност на базата на Регламента за официалния контрол, на базата на Директива – Наредба № 102, която я въвежда, но когато, колеги, имате населване, това означава, че епизоотичната обстановка в региона трябва да е спокойна. Иначе какво правим? Населвате ги и заболяването идва след една седмица и после какво правим? Пак влизаме в режим на плащане.
РЕПЛИКА: Тоест, никога няма да ги населим, така ли?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
ЯНКО ЯНЕВ: Нали точно там е скрит коренът на проблема? Всички се страхуваме от епидемиите, ние най-много. Защото епидемията най-напред засяга производителя, после лекарите, после Министерството и най-накрая бюджета. Тоест тук нямаме противоречие за това дали трябва да предотвратим една епидемия или не. Трябва да я предотвратим!
Ние питаме обаче как практически ще си вършим работата, когато Вие слагате срок от 30 дена, в който ще помислите дали една база може да се зареди или не може да се зареди. През това време знаете ли колко е дълга веригата, примерно на заселване на една база? Ами, примерно трябва да има родителски стада, трябва да се излюпят яйца, тези яйца трябва да се заложат – 35 дена е само люпенето. Кой ще може да отгатне какво ще е Вашето становище в рамките на 30 дена? Отговорете ми! За да знаем ние да заредим или не. Рулетка ли ще играем? Питам Ви!
Ние от четири години след влизането на птичия грип в България играем на руска рулетка – ще има, ще няма, ще има, ще няма!? Не може повече! Разбирате ли? Вземете си направете нещо ясно! Дайте го за 3 дни. За 3 дни можем. Какво толкова има да се прави? Всички бази се изнесе – 240 обекта има в България, минете и ги обиколете, дайте им становище и кажете: „Този не става, този не става. Този няма да зарежда. Този е опасен.“ Вие сега говорите за области. Утре ще кажете, че в Румъния има грип и Плевенска област няма да работи.
ИЛИЯН КОСТОВ: Ами, няма да работи.
ЯНКО ЯНЕВ: Ами, добре, чудесно – нали това е нашият страх! И какво правят производителите в Плевенска област?
ИЛИЯН КОСТОВ: Ами ние сме европейски…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, спазвайте все пак малко Правилника.
Давам думата на доц. Иванов, след това проф. Бъчварова може да се включи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: И моля Ви – без спекулации! Когато избухна чумата, имаше регламент, в който се каза: населването най-рано след 45 дни, бе, колеги! Ние тук казваме, че за 30 дни ще направим всички възможни проучвания, за да Ви дадем окей. Питам господата от свиневъдството: кажете някой спря ли да се зарежда Голямо Враново или тези? Не сме! Дадохме ли разрешение, въпреки че е рисково? Имате разрешение, окей! Така ли е? Питам: така ли е? Кажете го пред Комисията! Кой си е позволил да прави своеволия! Недейте така! Нито говорим за някакви две години или една година. Говорим за 30 дни в месеца, съвсем обозрим срок, за да може да се извършат всички огледи, изследвания и каквото е необходимо и да се гарантира, че тук са изпълнени всички изисквания и от тук нататък вече рискът е минимизиран или сведен до някакви приемливи граници. Недейте сега! Спекулация е всичко друго.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, доц. Иванов.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Така както разбирам въпросът с оценката на риска, е, че това е стандартна процедура за оценка на риска в административната област. Какво пречи на ЦОР да направи оценка на риска на всички административни области, да ги публикува и актуализира и когато от населено място Х искат да стартират дейността, тя е публикувана, видяна и съответно се решава върви ли се напред или не. Тоест да не се прави специална оценка за риска за това искане, а тя да бъде налице, например за област Русе – да се актуализира според ситуацията, и съответно да се има предвид когато някой подаде заявление, да е публична и всички да знаят за какво става въпрос. Защото тя е на административни области, тя не е по общини, не е по села, не е по зони. Има ли някакъв проблем това да се случи като процедура? ЦОР пак си има своето място като оценка на риска.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, проф. Бъчварова.
Госпожо Петкова, заповядайте да отговорите на проф. Бъчварова относно индивидуалния елемент при изготвянето на становището.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, напълно сме съгласни с казаното от проф. Бъчварова от гледна точка на риска, който е на административен регион. Но това е елемент, който така или иначе епизоотичната ситуация както в страната, така и в региона се мени.
Но тук има и елемент на индивидуална оценка, което е на базата на този въпросник, за който споменаха колегите. Той няма как да бъде направен предварително. Може да бъде направен само след волеизявление на собственика, че има желание да зарежда и е покрил всички изисквания, за да може наистина да бъде населен отново животновъдния обект. Така че административната област е елемент, но следва да има индивидуална оценка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Петкова.
Заповядайте, господин Лефтеров.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Само искам да репликирам нещо. Голямо Враново не е минал през процедура по ЦОР, просто защото това нещо тогава го нямаше.
Другото. При положение, че Методиката за оценка на риска предполага да се разгледат нещата как са в държавата, около, в областта и така нататък – тези неща така или иначе са еднакви за всички.
Остава единствено локалният проблем – дадената ферма. За тази ферма за 14 дена не може ли да се направи обследване? Това е въпросът. Ако може за 14 дена, да е 14 дена. Ако не може, да е 30 дена. Но според мен 14 дена е достатъчен срок да се обследва тази ферма. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това, което коментират колегите от Министерството, затова в ал. 8 е посочен максималният срок – „до 30 дни“. Ако стане за 14 дни, съответно за 14 дни.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Извинявам се, обаче обикновено държавните органи максималният срок го взимат за срока, който е. Тоест, ако максималният е 30 дни, той срокът си е 30 дни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Няма такова нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания? Ако няма, моля да гласуваме § 25, който става § 26 по редакцията на Комисията.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 26 е постъпило предложение на народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип предложението и предложената редакция на § 26, който става § 27.
Предлагам на Комисията да се създаде нов § 28 със следното съдържание:
„§ 28. В чл. 135, ал. 2 думите „в съответствие с наредбата“ се заменят с „по реда на съответната наредба“.“
Моля, който е съгласен, да гласува „за“.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Предложение на народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Професор Бъчварова, ще вземете ли отношение?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професор Бъчварова го оттегля.
Предлагам на Комисията да подкрепи текста на вносителя с предложената редакция на § 27, който става § 29.
Моля да гласуваме.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Предлагам на Комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя с предложената редакция на § 28, който става § 30.
Моля да гласуваме.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Предложение на народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Професор Бъчварова, ще представите ли предложението?
РЕПЛИКА: На стр. 30 – за ал. 5.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Оттеглено е.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя за § 29, който става § 31, с предложената редакция.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя за § 30, който става § 32 с предложената редакция.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 33 в предложената редакция.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 34.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Предложение на народните представители Андриан Райков и Георги Станков.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя и предложената редакция на § 33, който става § 35.
Предложение на народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Предлагам Комисията да подкрепя предложението на проф. Бъчварова и текста на вносителя с предложената редакция на § 34, който става § 36.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя с предложената редакция на § 35, който става § 37.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя с предложената редакция на § 36, който става § 38.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя с предложената редакция на § 37, който става § 39.
Моля да гласуваме.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 38 имаме предложение на народния представител Александър Сабанов.
Господин Сабанов, заповядайте да представите предложението си.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, предложението, както се вижда, е подкрепено и от Асоциацията на свиневъдите – и индустриалните, и другите. Правя една поправка във връзка с т. 6.
РЕПЛИКА: Точка 5.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Няма я. Тук е т. 6.
Във връзка с т. 6 или т. 6 по предложението на вносителя – да отпадне.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Сабанов.
Предложение на народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители.
Заповядайте, господин Абазов, да представите предложението си.
БЮРХАН АБАЗОВ: Моето предложение, което е внесено в срока по т. 6, не го поддържам.
В същото време по предложения текст по същата точка, така както е написано тук, също имам една добавка и ако по този начин се отрази, аз ще съм съгласен. В смисъл така както е записано в предложението – т. 6: „два или повече пъти за период от две години“, това последното да не се ограничава в две години, а да е в срока, определен в заповедта.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Абазов, господин Мацурев има предложение по чл. 83, което отразява Вашите забележки. Така че ще оттеглите ли Вашето предложение?
БЮРХАН АБАЗОВ: Да.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Абазов оттегля предложението си.
Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моето предложение е следното:
„§ 40. Член 142 се изменя така:
„Чл. 142. (1) Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които:
1. не са изпълнили изискванията по чл. 132, ал. 1, т. 1-6, 10-12, 15-20, 24, 26 и 27;
2. не са регистрирали животновъдния си обект по реда на чл. 137;
3. не са осигурили достъп до животните си за изпълнение на съответната мярка по чл. 140, ал. 1;
4. са нарушили забрани по закона, наложени със заповеди на министъра на земеделието, храните и горите или на изпълнителния директор на БАБХ и/или свързани с тях забрани, наложени с актове на други държавни органи, съгласно техните компетенции;
5. са нарушили забрана по чл. 139, ал. 1;
6. отглеждат животни в животновъден обект, в който повторно е констатирана една и съща болест по чл. 47, ал. 1 и който се намира в зоните за ограничение, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и/или с акт на Европейската комисия – за периода на ограничението.
7. са регистрирали нови обекти или, които населват животни в животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 в зоните за ограничение, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и/или с акт на Европейската комисия – за периода на ограничението.
(2) За нарушенията по ал. 1, т. 1 – 6 трябва да е издадено наказателно постановление или да е изготвен доклад от проведено епизоотично проучване след възникнало огнище на заразна болест по чл. 47, ал. 1. Епизоотичното проучване се извършва от постоянна комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице.“
Благодаря Ви.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Мацурев.
Колеги, изказвания по § 40?
Заповядайте.
ХРИСТО СТОЙКОВ (изпълнителен директор на свинекомплекс в Бръшлен): В § 38 чл. 142, т. 6.
Тази точка ако се приеме, това е смърт за животновъдството. Това означава, че в момента гарантираме унищожаване на българското животновъдство, ако се приеме тази точка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Само да Ви питам – т. 6 по вносител Министерският съвет или това предложение, което току-що направи колегата Мацурев?
ХРИСТО СТОЙКОВ: Значи, т. 6 трябва да отпадне напълно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това решават народните представители със съответното гласуване. Но аз пак Ви питам: Вашата позиция по текста на вносителя ли е?
РЕПЛИКИ: Да.
ХРИСТО СТОЙКОВ: Да.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Вие поискахте думата по отношение на редакцията, предложена от колегата Мацурев.
ХРИСТО СТОЙКОВ: Чакайте, ние не сме я видели още. Тях сега ги раздавате, Вие бързо действате.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господине, това е по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – всеки народен представител има право по време на заседание на Комисията да предложи текст. В случая колегата Мацурев предложи и изчете бавно и отчетливо цялата редакция на чл. 142. Ако искате, докато се запознавате, ще дам думата на колегата Ви за изказване.
ХРИСТО СТОЙКОВ: Добре.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
ЯНКО ЯНЕВ: Колегата беше по-скоро емоционален и като производител аз го разбирам, затова той е краен.
Аз Ви предлагам да погледнем чисто законово в това предложение, което очевидно е възелът на всички предварителни разправии между Министерството, между депутати и между производители.
Основният въпрос е какво се цели с това нещо, правейки един закон и имайки предвид също така, че един закон може би трябва да действа много години и не е редно да го правим за ситуация, която е в момента. Тоест трябва да имаме предвид, че когато някой слага някакви срокове, в които се кани, както каза той, да нанесе фатален удар върху един производител, този закон, като го гласувате сега, той ще важи много години занапред. Тоест трябва много добре да се помисли какво точно ще направят народните представители, гласувайки тази точка. Имаше невероятни, виждате, извъртания по тази точка точно, защото тя е фаталната точка на предложенията.
Ние, производителите, оставаме с едно много просто усещане. Имаме право, ние не сме законотворци, имаме уж правилно усещане, че някой е казал: „Правете, струвайте – на производителите да не се плаща обезщетенията!“, и базирайки се на това ни усещане сега вече да вникнем какво точно се случи. Единият път казаха – който две години допусне болест по еди-кой си член няма да му бъде изплащано обезщетение. Явна смърт! Приключваме.
След това се промени по някакъв начин и сега имаме едно предложение, което казва: „отглеждат животни в животновъден обект, в който повторно е констатирана една и съща болест и който се намира в зоните на ограничение, определени със заповед“. Какво значи това обаче на практика? Някой дава ли си сметка какво означава?
Има зони на ограничение. Те са временни. Тя възниква вчера. Вчера възниква зона на ограничение със заповед на БАБХ поради възникнала епидемия. Или онзи ден. От тук нататък обаче, ако в тази зона се намира производител, който преди една година 11 месеца и 28 дни е имал нещастието да бъде поразен от тази болест, той приключва дейността си – това, което искаше да каже малко по-грубо колегата.
Каква е връзката между това два пъти да те сполети нещастието – една и съща болест да влезе във фермата ти и това да не ти бъде платено, при условие че си в зона на ограничение или си извън зона на ограничение? Разбирате ли? Тук има един невероятен логически парадокс върху това какво искат да се направи. Няма яснота.
Основното и най-важно нещо е следното. Когато искаш да унищожиш животните в една ферма, се действа по презумпция, че ти трябва да свършиш една много полезна народополезна работа – така да го наречем. Убивайки животните, ти предотвратяваш разпространението на болестта и епидемията. Това съответният стопанин би бил съгласен, защото той е логичен човек и разбира, че не трябва да заразява съседите си, съгласен е.
Това е договор между стопанина и държавата. Държавата обаче му казва: „Не, ние ще ти избием животните и ти няма да получиш нищо“. Тоест Вие посягате на моята собственост и ми казвате: „Ти няма да получиш нищо за това, нашият договор е нарушен“.
Как ние да се съгласим, че утре вие ще дойдете и ще ми избиете животните във фермата и ще кажете: „Поради това че сте в зона и преди година 11 месеца и 28 дена ти се е случило същото нещастие, сега убиваме ти животните, ти понасяш загуба“ – при нас тя е от порядъка половин или 1 млн. лв., при свиневъдите е много по-голяма, и след това приключвате въпроса с този производител.
Разбирате ли какво искам да кажа? Разбирате ли жестокостта на това, което се каните да направите в момента спрямо производителите? Разбирате ли го? Аз мисля, че не го разбирате! Защото ако знаехте какво означава, първо, при всички взети мерки – позволете ми малко емоция – има недобросъвестни стопани, съгласни сме, но има и много съвестни производители и въпреки всичко бива заразен от вън. Защото заразите не се раждат във фермата, те идват от вън, а да се спре зараза от вън навътре е работа на държавата, а не на производителя.
РЕПЛИКА: Абсолютно!
ЯНКО ЯНЕВ: Държавата е отговорна да спре разпространението на болестта и производителят е жертва. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“.) За това че държавата не си е свършила работата. Тя обаче на всичкото отгоре иска да му избие животните и да не му плати. Край на производителя! Той не съществува вече! И ако си мислите, че това е една малка фермичка с 12 – 15 хил. лв. не са само убитите животни и преките загуби. След това няма да му работи кланицата, след това няма да му работи фуражния завод, след това няма да му работи преработвателното предприятие. Ние преживяхме това нещо и го преживявяме! От 400 човека в момента съм ги оставил на 150, защото не знам държавата какъв следващ удар ще ми нанесе. (Възгласи: „Браво, браво!“. Ръкопляскания)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Сега като махнем емоциите настрана, хайде да разсъждаваме. Тук не говорим за една година, за две години. Говорим за срока, за който действа.
РЕПЛИКА: Безсрочен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Не е безсрочен. Извинявайте, това са два-три месеца. Недейте ме прекъсва! Първо, Вие не сте ветеринарен доктор и не знаете за какви срокове говорим. Нали така? Никога не са траели толкова дълго, за колкото Вие говорите. Първо.
Второ, недейте така да поставяте въпроса, защото държавата е мащеха, а за всичките другите… Къде е споделената отговорност тогава? Къде е споделеният риск? Къде е рискът за държавата и къде е за производителя? Хайде, да оставим тази…! Ами, като се случи два пъти в рамките – ето представете си сега, както е колегата в Голямо Враново, от там ли сте?
РЕПЛИКИ: Не, не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Или там, откъдето и да е.
ХРИСТО СТОЙКОВ: От Бръшлен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Сега като населят отново и гръмнат още 40 хиляди? Какъв е ангажиментът? Вие отново ще кажете: „Дайте 100%“, и ние вадим 100%. И ние започваме да се чудим откъде! Даже единият колега, сега не знам от кой от свинекомплексите беше, пуснал едно гневно писмо: „БАБХ се бавят с дезинфекцията и с обеззаразяването“. БАБХ!? Чакайте – или ще споделяме отговорността и риска по някакъв начин. Не може така да се остави всичко и държавата – лоша мащеха, а пък другите… Недейте така!
Това е нашата държава и това са правилата. Всички ние сме данъкоплатци и утре и вдругиден ние трябва да застанем пред данъкоплатеца и да обясним как харчим парите му.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Само искам да Ви репликирам. В случая говорим за това. Ако държавата би трябвало да вземе някакво решение и да направи някакви механизми, по които примерно да има застраховки и така нататък. Вие в момента ни хвърляте на кучетата и от там нататък който оживее, който не оживее – не оживее.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Никой не Ви пречи да се застраховате, колега!
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Никой няма да ни застрахова. Извинявайте много, но не познавате нещата как стоят сега.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Вие смятате, че разговорите със застрахователите трябва да се…
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Абсолютно. В този вариант, ако държавата не се намеси и да направи нещо, да измисли някакъв механизъм, по който да ни плаща тя наистина, но да има механизъм.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Държавата Ви плаща.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Тук просто държавата казва: „Ние не плащаме повече и край!“.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Държавата Ви плаща – при констатирана болест плаща обезщетение.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: А сега искате да го направите да не се плаща.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Те нямат право да се застраховат.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: В Румъния се плаща и три пъти. Няма проблем.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
ЯНКО ЯНЕВ: Доктор Иванов, големият проблем в нашата държава е, че ние сме се разделили на обикновени хора – в случая производители и хора, които си седят по кабинетите и се чудят как да наложат…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Вижте, няколко пъти Ви изчаквам. Разбирам, че емоциите…
ЯНКО ЯНЕВ: Извинявайте, не може доктор Иванов да казва, че трябва да имаме ние споделена отговорност.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Десет пъти колегите ми правят забележка за отношението Ви, първо, беше, че народните представители изобщо не разбират какво гласуват, Министерството не работи. Моля Ви, малко се съобразявайте! Все пак това е комисия, в която се опитваме да стигнем до максимален консенсус, от една страна – текстовете на вносителя, от друга страна – защита на бранша. Моля ви се, имайте малко повече уважение към държавните институции.
ЯНКО ЯНЕВ: Добре, извинявайте! Емоцията е твърде силна и тя е на човек, който вече е потърпевш от тази работа, тежко потърпевш! Затова си позволявам, а не защото така ми се приказва и искам да огорча някой. Не искам да огорча никой.
Но аргументът на доктор Иванов, че споделяме отговорност. Да Ви отговоря! Ние споделяме отговорност като си слагаме главите, теглим кредити, залагаме производство. Това е нашата отговорност и трябва да плащаме заплати на работниците. Това е нашата отговорност е да осигурите условия така, че да се реагира адекватно когато има проблем, а Вие искате да го сложите на гърба на производителя, да не му платите. Извинявайте, ще го кажа – по принципа: няма животни, няма проблем!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, преди да Ви дам думата, само да вметна нещо като реплика на господин Лефтеров.
Вие казвате: държавата не ни плаща. Текстът на т. 6, която прочете колегата Мацурев и като народен представител, както каза колегата Ви, е посочено: който повторно – повторно констатиран! Госпожо Петкова, това означава ли, че при констатирана зараза, загробване на животните държавата изплаща обезщетения на фермера и едва при повторен случай тогава не плаща. Това ли означава?
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Точно така.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Така че да се отбележи за стенограмата, че за няма отказ държавата. Тук малко манипулираме изказването и на колегите и гостите, които нямат текста пред себе си. Тук говорим за повторно.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Да, говорим за повторно, но нали ние все пак трябва да заредим отново и пак да започнем да работим. Това е свързано пак с огромни средства.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Така е, но Вашият колега говореше и за споделен риск.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Понеже аз съм представител на държавата искам да кажа какво прави държавата. Ние включително – ето, смея да го твърдя тук пред всички, сме разработили и Програма по селските райони, по специална мярка да Ви подпомогнем за населването с подпомагане да си купите свине-майки, и то от Холандия, там, от скъпи, каквито са, колкото струват. А да не говорим за всички онези помощи, които даваме по хуманно отношение.
Държавата никога не е бягала от отговорността – говоря ние като представители на държавата, и никога няма и да бягаме от отговорността. Така че ми се струва така, малко да заставаме от двете страни на барикадата, е малко нечестно и ние да бъдем така упрекване за щяло и за нещяло.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Лефтеров.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Само искам да Ви кажа така: да разгледаме внимателно тези програми при създалата се ситуация.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Лефтеров, тема в Комисията е законът за ветеринарномедицинската дейност. Това, което каза господин Иванов, е, че държавата, предвид епизоотичната обстановка в държавата чрез Държавен фонд „Земеделие“, мисля, че беше мярка 5, предвижда вариант, в който допълнително да подпомагат сектора, а не както каза колегата Ви в пълно убийство и унищожаване.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Искам да кажа, че при повторен удар във фермата и сме използвали тази програма, ще трябва да върнем парите по програмата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам! Това е една друга манипулация, в която ще кажете, че кандидатствайки по Програмата за развитие на селските райони и епизоотия и животните следва да бъдат загробени, Вие съответно трябва да връщате парите в Държавен фонд „Земеделие“. Дайте да не тръгваме по тази плоскост. Всички Вие знаете, имали сте сключен договор с Държавен фонд „земеделие“, чували сте за форсмажорни обстоятелства. Имам чувството, че в момента, господин Иванов, Вие от една страна, и браншът от другата страна, има някакво неразбиране. Явно на общественото обсъждане не е коментирана тази тема, защото едните говорят за пълно убийство. От друга страна, и в мотивите е видно от текста, че държавата не се отказва от подпомагане, но не мога да разбера защо браншът приема това за пълно убийство на сектора!
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нека да направя и аз едно уточнение.
Ние се сърдим на бранша, но…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Сърдим се за квалификациите.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: …Вие си спомняте какво беше със Закона за маслодайната роза, когато пак така на второ четене имаше идни спорове. Взехме решение да направим работна група и ако това беше направено, както и Вие самата констатирахте – предварително с Министерството, с народните представители, тези въпроси да ги бяхме уточнили и след една седмица да се съберем и второ четене ще мине за 15 минути и щяха всички да са доволни. А ние сега обсъждаме на второ четене неща, които те ги виждат за първи път. Вижте, това са петдесет човека! Ние се чудим и ние като народни представители в момента каква позиция да заемем – не, че се чудим, ние от БСП си знаем много добре но…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: След господин Сабанов, сте Вие, извинявайте!
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз във връзка с така възникналия дебат по тази точка предлагам да отложим Законопроекта до изчистване на текстовете между Министерството и бранша. Тук ние ще гласуваме „против“, те ще гласуват „против“, и да мине – ще е толкова крайно и толкова недоволни ще останат, който и от двата текста да мине, така че е работа на Министерството на земеделието, храните и горите да внася и предлага изчистени текстове с браншовете. В крайна сметка ние тук трябва да съгласуваме или да предлагаме неща, които да допълват техните текстове, но не ние тук да се борим. Тук се чу: от едната или от другата страна на барикадата. Ние всички сме от едната страна на барикадата, включително Министерството трябва да е от същата страна, тъй като то съществува благодарение на тези хора. Ако ги няма тях, няма да има Министерство, няма да има Комисия по земеделие. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз искам точно по текста да коментираме. Отглеждат животни в животновъден обект, в който повторно е констатирана една и съща болест – по чл. 47, ал. 1, и който се намира в зоните за ограничение, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ или с акт на Европейската комисия за периода на ограничението. Нали това е текстът!
Как го разбирам аз? Това е, когато има ограничение, животните са избити и не се позволява повторно заселване с животни. По време на това ограничение собственикът няма право повторно да засели животните. Ако ги засели, той ги заселва на собствена отговорност и тогава държавата не му плаща точно за периода на ограничението. (Реплики.)
Нали това се има предвид?
РЕПЛИКА: Да. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Точно това говорим, господин Топчиев. Това е предложението. Просто не засяга бранша по никакъв начин. Ако той на собствена глава си е решил, тогава държавата не е съпричастна към това негово решение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля Ви да изслушаме колегата Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Ако той си е решил на собствена глава.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Той е следил текста и предложението на колегата Мацурев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Държавата не може да бъде съпричастна за това негово решение да си засели животните. (Шум и реплики.) Нали това говорим. Защото преди беше – за една година, за две години, а сега е точно за периода на ограничението. След като отпадне периода на ограничението и той си засели животните и пак изникне същата болест, държавата плаща. Това искам да уточним. Добре, благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля за тишина!
Колега Апостолов, ако имате някакъв разговор или да продължим, защото стана говорилня, извинявайте – може ли да дам думата на господина, от един час го прекъсвам!
Заповядайте.
МАРТИН МАВРОВ: Благодаря.
Във връзка по-скоро със споделената отговорност исках да кажа нещо. Извинявайте, че се връщам на темата. Аз моля наистина да не се приема тази т. 6 от народните представители във връзка с това, че Вие като законотворци днес приехте още допълнителна административна тежест от страна на свинекомплексите и изобщо на животновъдните обекти. Те поемат все повече ангажименти, с които едва ли не да не се допуска тази болест.
Също така отговорността е поета, защото изключително много средства се влагат за биосигурност, в тези животновъдни обекти. Не смятам, че трябва да се ограничава във времеви период обезщетението за този животновъден обект, който един път е претърпял това бедствие, тъй като много не зависи само от обекта, а има и много странични фактори.
Във връзка с това не смятам, че обезщетението трябва да един, два, три пъти и да се спира, по простата причина, че то обезщетява бизнеса, за да може да започне отново. В това е цялата идея.
Иначе спират ли обезщетението, няма никакво значение дали се получават пари по някакви програма или не. Ако няма обезщетение, с което да се захрани наново този животновъден обект, то няма изобщо да има старт и изобщо няма да започне да функционира наново.
Това искаха да кажат и всички други колеги, че всъщност един или два пъти, реализирайки тази хипотеза, не означава, че трети път няма да се случи. Обезщетението не трябва да е свързано с това колко пъти се случва. Все пак държавата вече е допуснала болестта да е в страната и съответно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Само държавата така ли?
МАРТИН МАВРОВ: Не, не. Разбира се, че именно тук е споделената отговорност, защото те, животновъдните обекти, така или иначе търпят пропуски в печалби.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И държавата включително.
МАРТИН МАВРОВ: И държавата. Именно затова, защото е споделена отговорността тази т. 6 не трябва да я има, защото те така или иначе търпят пропуснати ползи. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
За по-качественото продължаване на Комисията за изказвания – 2 минути, както е по Правилник.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Госпожо Председател, колеги! Мисля, че обясняващата страна не може да обясни добре, а другата страна оставам с усещането, че не може да го разбере добре и аз мога да обясня, и колегата Топчиев може да обясни, но моята молба е зам.-министър Иванов да го обясни с един хипотетичен конкретен случай. Имаме една ферма, има заболяване, унищожават се животните, какво се прави? Издава се заповед в определения срок в определения обхват се заселват или не се заселват – да развие и двата варианта, за да стане ясно, че тук не говорим за тотално избиване, ликвидиране на бизнес или каквото и да било. Защото аз като чета мисля, че има друга философия този текст. Но оставам с усещането, че колегите отляво не го разбират по този начин, защото не се обяснява от колегите отдясно, така както трябва.
Молбата ми е, по-авторитетно така ще прозвучи от неговата уста – зам.-министър Иванов да обясни пример с една ферма какво се случва първия път, втория път, при двете хипотези извън срока, за да могат да разберат колегите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, когато има предложение за отлагане, мисля, че по Правилник трябва да се гласува, нали така? Защото спазваме Правилника.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, спазваме Правилника.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Първо се гласува предложението за отлагане.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добре.
Преди да подложа на гласуване предложението Ви за отлагане, мнението на нашата парламентарна група е, че не може заради един параграф да отлагаме гласуването на целия закон.
Моля, който е „за“ отлагане на гласуването и разглеждането на Законопроекта по предложението на господин Сабанов, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 2, против 10, въздържали се 8.
Предложението на господин Сабанов не се приема.
Заповядайте, господин Иванов – имате думата, за да отговорите на господин Абазов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Ето да вземем ферма, която е от тези които сега са пострадали, да приемем, че те в рамките на периода, за който трае, тоест те си получиха обезщетенията и спекулациите, че ще трябва да връщат субсидии или там каквото е, нали си получихте пълния размер, 100%? Тоест, не са приспадани субсидии, държавата е била на мястото си, изплатила е 100% обезщетенията, така както са представени по документи.
Ако в рамките на този период, за който е доказано, че има риск от заселване и той засели животните и се получи в рамките на този период заболяване, това е както оня, дето питал катаджията: „Абе, тук левият завой забранен ли е“, той вика: „Не, платен е“. Тоест той ще си понесе отговорността и ще плати риска, който е поел. Защото този риск не би следвало да е на държавата. Ние сме му указали, че там има риск, той е висок и в момента той въпреки всичко населва. Е, тогава кажете ми, ако Вие отидете да се застраховате при застраховател, той ще Ви даде ли застраховка, ще Ви даде ли компенсация?
Обратната хипотеза. Изтича периодът за този регион, рискът отпада, случва се втори път, той ще си бъде по същия начин обезщетен, както и първия път – 100% от това. Но в условия на забрана, когато той населва фермата, вече рискът ще трябва той да си го поеме. Ето това е цялата хипотеза.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
ИВАЙЛО ГЪЛЪБОВ (Съюз на птицевъдите в България): Уважаема госпожо Председател, предния параграф, който гласувахте, беше, че населването става по определен от закона начин. Сега коментираме, че някой може произволно да си заселва. Има разминаване в двата текста.
Според нас ако някой си позволи да заселва не така, както разпорежда законът, а на своя глава, трябва да понася санкция, съответно не само фермерът, и то санкцията трябва да е огромна – с отнемане на лиценз за производство, с всичките разрешения на животновъден обект, с финансова санкция, даже с наказателна отговорност, съответно и контролният орган – директор на ОДБХ, официален контрол и така нататък.
Според нас за заселването на животновъдните обекти си има регламентиран ред. Вие говорите за обезщетение – те не трябва да ги заселват, а ние ще ги обезщетяват.
Защо колегите реагират? Вероятно всички са съгласни с тези мои думи. Проблемът е, че ние не сме запознати точно с текста, ние оставаме с разбирането и съмнението, че независимо от това, че обектът изпълнява всичките изисквания, но по стечение на обстоятелствата е поразен от епидемия за втори път, се отказва плащане. Разбрахме от господин Иванов, че това не е точно така – само ако не изпълнил начина.
Аз бих искал да помислите, сега е моментът в закона да се предвиди санкция.
Защо не може да бъде това без абсолютно никаква отговорност? В момента за разкриването на животновъден обект отговорността е никаква. Сто лева е санкцията, с която може да бъдат глобени животновъдните обекти, които не са регистрирани в страната и са основният източник на проблеми. Във всички -въдства административната санкция е 100 лв. Директор на ОБДХ, който си стои безучастно и официален контрол, който стои безучастно санкция никаква, санкция „предупреждение“ и така нататък. Тук е моментът да вкарате санкции. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Белова.
Напълно подкрепям това, което каза господин Гълъбов, тъй като един е моментът на населван, но след това има процес на биосигурност – поддържане на фермата, тоест в случай че е дадено това разрешение за населване, но има някакви пробиви в биосигурността, тъй като държавата попада в една зона, която представлява риск. Тогава стопанинът знае, че трябва да спазва много по-високи мерки за биосигурност с цел превенция на животните, които е населил.
Именно затова потвърждаваме още веднъж, че държавата заплаща обезщетението при констатиране за първи път на огнище. Но в случай че попада в зона на ограничение и има заповед или акт съответно на Европейската комисия, което обикновено е в рамките на 30 дни или 3 месеца – в случая на инфлуенца, тогава означава, че все още има риск и следва да се спазват по-строги правила. Но населването в този случай е за сметка на споделената отговорност или на съответния собственик на животни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Само нещо да допълня, ако ми позволите, понеже е в реда на примерите, които даваме. Единият от свинекомплексите, който беше загазил, понеже има процедура с така наречените индикаторни животни, трябваше да се заселят 500 животни, които да стоят определен период и да се вземат проби. На своя глава той решава и казва: „аз подписвам декларация“, която трябва да признаем, няма никаква юридическа стойност, и казва: „на мой риск аз населвам“, и започна да населва останалата част до 40 хиляди животни. Хайде питам сега: кой ще поеме риска в този случай? Ето Ви конкретен пример с конкретни факти.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЯНКО ЯНЕВ: Много силно се измести точката с разказване на неща, които нямат връзка с текста. Текстът казва: намират се в зони, няма да се плаща, ако му е втори път и се намира в зоната на ограничение. Зоната на ограничение възниква ненадейно. Днес се установява огнище, имате 48 производителя в района на Брезова, примерно Хасково, тези 48 човека са получили надлежно лиценз, разрешение, ветеринарни свидетелства за придвижване на животните и зоната вече е населена. Но в една ферма възниква огнище, веднага следва ограничение – 3-километрова зона, 10-километрова зона, и това по европейските директиви трае обикновено 21 дена, след което следват процедури. Това е зоната на ограничение. Тя възниква внезапно и Вие казвате, че ако в тази зона се намира производител, на който му е втори път, той няма да бъде платен. Кажете каква е връзката на внезапно възникнала зона на ограничение при работещо производство? Защото тук мешаме свине с птици, а всяко производство има различни специфики, а то се отнася за всички! Разбирате ли ме какво искам да кажа? Зоната днес се обявява, ти вече си заредил при всички правила и не може да си виновен за това, че са ти дали разрешение да заредиш! Те не са ти казали: „Виж какво, недей зарежда, че тази зона е много опасна с големи рискове“. Те са ти казали: „Заповядай ветеринарното свидетелство“. Ние не можем да заредим животни без ветеринарно свидетелство, значи някой ни е позволил тази база да я заредим. Оттук нататък кажете каква е нашата вина, че е възникнала зона на ограничение и някой съвсем случайно му се явява втори път за две години? Ето това трудно можем да разберем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Недейте изопачава текста, не е този текст! Три пъти ви казах, че не е този текст!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз имам чувството, че тук трябва да се изговори определена теза и независимо от предложенията на народните представители тази теза се поддържа през цялото време на Комисията.
ЯНКО ЯНЕВ: Ето предложението на господин Абазов, нали?
РЕПЛИКИ: Не, не. Не е той.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания по § 40?
Отказвам вече да давам думата, ще отнемам думата на такива изказвания, които изобщо не са по темата.
ЯНКО ЯНЕВ: Моля за извинение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам категорично да се коментира хипотезата, която току-що беше казана, тоест животните са заселени, на другия ден се явява риск, при които имаме заповед 30 дни, в които не трябва да се зареждат животни. А за това, че преди това са заредени?
РЕПЛИКА: Той си е изряден и си получава.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Той си е изряден. В това ли е смисълът? Значи 30 дена е заповедта със зоната и?
РЕПЛИКИ: Плаща му се, плаща му се.
РЕПЛИКА: Плаща му се, но не го обясняват както трябва.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А Вие сте ги заредили два дена преди това, аз така разбирам текста. Значи в тези 30 дена Ви е забранено тотално, но ако преди това… Моля Ви, точно тази хипотеза да се изясни! Само когато заповедта действа, тогава не може да се зарежда.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Да.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Е, да, ама обяснете го.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професор Бъчварова, то е нормално да се объркате. Определени със заповед! Няма ли заповед, значи няма.
По параграфа – заповядайте.
ХРИСТО СТОЙКОВ: Да разиграем една сценка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Не сме да играем.
ХРИСТО СТОЙКОВ: Не, не! Искам да кажа – ние сме двата свинекомплекса един до друг: Голямо Враново и Бръшлен, и двата свинекомплекса сме поразени, в момента в Голямо Враново има сентинелни животни, минали са тестове, в момента ние имаме животни, на които предстоят тестове. Добре, така. Става чума в Голямо Враново – има зона, ние влизаме в 3-километровата зона на Голямо Враново, ако се случи при нас, ще ни обезщетят или няма да ни обезщетят? Това ни е питането (Шум и реплики.)
Отговорете!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, отговорете.
Те казват хипотезата.
ХРИСТО СТОЙКОВ: Само практически да обясним.
Другото, което е. Минава една година, работят и двата свинекомплекса, случва се, че в единия има чума и се обявява за втори път. Той ще го обезщетят, защото няма зона, обаче съседният влиза в зоната на другия – и другият го хваща чума, него пък няма да го обезщетят.
РЕПЛИКА: Защо?
ХРИСТО СТОЙКОВ: Защото влиза в зона. (Реплики.)
Не не,. Чакайте да обясним. Някои неща не са Ви ясни.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това, че не са ни ясни, от два чáса го чуваме, обяснете ни, или предайте, ако искате, на господин Сабанов да обясни.
ХРИСТО СТОЙКОВ: Обявяването на зони – има 3-километрова и 10-километрова ограничителна зона, която влиза в периода, ако има до теб друг свинекомплекс. Така че като се обяви зона в Голямо Враново, който е на 3 км от Бръшлен, Бръшлен влиза в зоната на ограничаване на Голямо Враново. Така че ние няма да бъдем обезщетени, ако нас ни удари чума.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако Ви удари първия път чума, ще бъдете обезщетени. Ако заредите втори път и втори път Ви удари чумата и сте в заповедта, тогава няма да бъдете. Изрично го пише в т. 6 – редакцията на колегата, пак казвам, започвам да… (Шум и реплики.)
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, колеги! Предлагам прекратяване на дебатите по параграфа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Гечев за прекратяване на дебатите по конкретния параграф.
Който е „за“ прекратяване на дебатите, моля да гласува. (Шум и реплики.)
Подложих на гласуване предложението на господин Гечев за прекратяване на дебата по конкретния параграф. След това ще подложа предложението на господин Сабанов и редакционното предложение на господин Мацурев.
Който е „за“ прекратяване на дебатите, моля да гласува. (Шум и реплики.)
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Сабанов.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 2, против няма, въздържали се 18.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Александър Мацурев, направено по реда чл. 83, ал. 5, т. 2 по § 40.
Гласували 20 народни представители: за 18, против няма, въздържали се 2.
Предложението на господин Мацурев е прието и то става редакция на Комисията.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя с предложената редакция на § 39, който става § 41.
По § 40 е постъпило предложение на народния представител Александър Сабанов.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип предложението и редакцията на § 40, който става § 42.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя и предложената редакция на § 41, който става § 43.
По § 42 е постъпило предложение на колегата Александър Сабанов.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя и предложената редакция на § 42, който става § 44.
Моля да гласуваме.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приемат се.
По § 43 е постъпило предложение на господин Александър Сабанов.
Имаме и предложение от колегата Запрян Янков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Моля да представите предложението.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, колеги и гости! По § 45 в чл. 147 правя следните предложения за изменение и допълнение:
„§ 45. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „смъртта или унищожаването на животни“ се заменят с „съставяне на протокола за окончателна дезинфекция или унищожаването на“.
2. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя „или доклада по чл. 142, ал. 2“. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Колеги, предлагам да подкрепим по принцип предложението на колегата Александър Сабанов и редакцията на колегата Запрян Янков, който текст да стане текст за редакция на Комисията.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за малко ред в залата, за да се изслушваме. Ако имате някакви въпроси, ще Ви помоля – отвън, ако не са по параграфите, които гласуваме в момента.
Предложение на колегата Александър Сабанов.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип предложението.
Предложение на народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители.
Предлагам Комисията да подкрепи по принцип предложението.
Заповядайте, госпожо Димова за предложение по чл. 83 от ПОДНС.
ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, господин Заместник-министър, уважаеми колеги! По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника правя следното предложение:
„§ 46. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на съставяне на протокола за окончателна дезинфекция. Обезщетението се изплаща в срок до 30 работни дни от датата на акта за обезщетение със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставените средства от държавния бюджет; при определяне на размера на обезщетението може да се наложи коефициент на редукция, определен съгласно наредбата по чл. 109;“
2. точка 2 се отменя.
3. В т. 3 се създава изречение второ: „Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
По този начин смятам, че се дава пълната редакция коя е датата на обезщетението, а това е окончателната дезинфекция, когато се установява, и тогава се приема, че огнището се ликвидира.
Другата редакция е за целевото предоставяне на средствата, които са предоставят от Министерството и от БАБХ. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател, за голямо съжаление не съм съгласен с тази точка.
Колеги, слушайте това, което се приема, защото това наистина влияе на бранша. Не може да визираме срокове, които да започват да текат от датата на дезинфекция. Дезинфекцията се извършва от органите на БАБХ. Те могат когато си поискат, тогава да отидат на дезинфекция на едно огнище. Там няма законови определени срокове.
Отделно от това, много добре знаете, господин Иванов, от кого, как се съставя този протокол. Аз не съм съгласен да вменяваме на производителите и да ги обвързваме със сроковете за дезинфекция.
Текстът на вносителя категорично е по-добър, дайте да внимаваме какво се случва и гласува тук. Защото и предходният член – на колегата Янков, също беше обвързан със заповедта за дезинфекция.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Колеги, дезинфекцията тук е спомената, като то е окончателният акт, за да се приключи огнището. Може би, ако искате, да кажем: след официалния акт за приключване, за ликвидиране на огнището. Всъщност се смята, че след заключителната дезинфекция, то си има процедури, има първа дезинфекция, има втора и трета, която е заключителна, и тя се смята вече като окончателна, Но ако това е препъни камъка, ще кажем: „след ликвидиране на огнището“. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Други изказвания?
Ако няма други изказвания, предлагам да подкрепим по принцип текста, предложен от господин Сабанов, от господин Абазов и група народни представители и предложението по чл. 83 от ПОДНС на госпожа Димова, което да бъде и предложение за редакция на Комисията. (Уточнения.)
Ако искате, поотделно.

РЕПЛИКИ: Те са подкрепени.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на колегата Ирена Димова по чл. 83 от ПОДНС.
Отменям гласуването!
Господин Апостолов, ако искате нещо да се уточните с господин Абазов.
Госпожо Димова, моля прочетете предложението си по т. 1, 2 и 3 отново.
ИРЕНА ДИМОВА:
„1. Точка 1 се изменя така:
„1. съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на съставяне на протокола за окончателна дезинфекция. Обезщетението се изплаща в срок до 30 работни дни от датата на акта за обезщетение със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставените средства от държавния бюджет; при определяне на размера на обезщетението може да се наложи коефициент на редукция, определен съгласно наредбата по чл. 109;“
2. точка 2 се отменя.
3. В т. 3 се създава изречение второ: „Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Димова.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Ако искате, да поясня какъв е смисълът. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Нали отменихме гласуването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Тези болести, упоменати в списъка, за който става въпрос – става въпрос за особено опасните инфекции, част от средствата се реимбурсират и се възстановяват от Брюксел и ние няма как да представим на Брюксел фактурата, защото там се включват обезщетенията, дезинфекции, ние трябва да представим окончателната фактура. Разберете го – няма как ние предварително на първа дезинфекция, там на която е, да отидем и така нататък. Там трябва да се съберат всички данни за всички умъртвени, загробени, разходи по това, разходи по онова, включително ние, държавната машина трябва да извади парите и да ги плати и после да търси реимбурсиране, тоест възстановяване на част от средствата от Брюксел. Така че чисто технологично административно е необходимо това. Не виждам какво толкова е смущаващото?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Петкова.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Може би само като допълнение.
Тъй като умъртвяването е елемент при ератикация или ликвидиране на огнище, но ликвидиране на едно огнище след извършване на първоначална и след това окончателна дезинфекция. Това е и правото на Европейския съюз – забраните се вдигат от датата, започват да се вдигат след извършването на окончателната дезинфекцията. Това е при всички заразни заболявания, които са в списъка по чл. 47 на Закона. Тоест убиването е първоначалният елемент при цялостната ератикация или ликвидиране на огнище.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Лично аз и браншът оставаме с впечатлението, че денят, от който започва да тече срокът по нашия вариант, е от деня на умъртвяването, което се констатира с документ и този ден е много ясен и конкретно забитва времето.
Това, което предлага колежката Димова, е първоначалният ден, от който започва да тече срокът – едно субективно действие, което е извън нас, извън животновъдите, а когато примерно се организира Агенцията по храните. От там идват притесненията, че по-удачно е да изберем вариант, в който имаме фиксирана дата вследствие на един акт умъртвяване, което е ясно във времето и забито във времето, а другото – започва да тече срокът след като ветеринарите се организират и да дойдат да дезинфекцират, като разликата между времето на умъртвяването и денят, в който ще дойдат ветеринарите да дезинфекцират, е неопределено във времето кога и как ще стане. Това са притесненията, затова така сме го предложили – за да има ясно отразени срокове, в които започва да тече срокът и срокът свършва.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз Ви разбирам, че дезинфекцията Ви трябва за пред Европейската комисия, но това няма връзка с Европейската комисия. Вие си правите всички разходи и ги давате като общ разход пред Европейската комисия, тоест умъртвяване, загробване, дезинфекция – това всеки си е по отделно, разходите си прави от различни…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Фактурата е една и съща и ние няма как да правим междинна фактура, която да дадем на тях и после да кажем: „Чакайте, ние тук направихме и една дезинфекция, направихме и втора, и трета“.
Разберете го: има технологично, чисто административно е.
РЕПЛИКА: Срок за дезинфекция тогава да има. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Има ли срок за дезинфекция във Ваш поднормативен акт? Отговорете!
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Сроковете за дезинфекция следва да са регламентирани в процедурите и в практическите ръководства за ликвидиране на отделните заболявания, където ясно се казва първоначалното почистване и дезинфекция и съответно окончателното почистване и дезинфекция и контрол на ефективността на дезинфекцията. Тук са колегите от Българската агенция по безопасност на храните, така че те могат да потвърдят това, което казвам и аз относно сроковете, фиксирани в практическите ръководства за отделните заболявания по животните.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги от Българската агенция по безопасност на храните, ще вземете ли отношение по въпросите на народните представители, свързани с тези срокове?
Ето професор Бъчварова мисли за предложение, което може да го направим по реда на чл. 83 от ПОДНС.
Моля Ви, взимайте отношение по теми, по които имате касателство!
ДАНИЕЛ ДЕНЕВ (БАБХ, главен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните“): Здравейте!
Всъщност подкрепям изцяло това, което каза доктор Петкова – абсолютно е вярно, всички конкретни срокове кога започва да тече почистването, дезинфекцията, финалната дезинфекция и как тя се доказва, нейната ефективност, за различните заболявания са разписани в различните практически ръководства, които са част от Националния контингент план, те са публикувани на сайта на БАБХ. (Реплики.)
Трудно би могло в един закон да бъдат изброени всички срокове – те са абсолютно различни за различните заболявания.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Лефтеров.
ЛЕФТЕР ЛЕФТЕРОВ: Искам само да кажа, че цялата тази процедура по изчистването в една такава ферма, която е ударена от такава болест плюс първичните дезинфекции и така нататък, е свързана с много големи средства. Ако едно плащане се отложи след този период на тази дезинфекция, просто може и да не се състои това нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Професор Бъчварова, нещо искате да предложите.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моето предложение беше – вижте сега, така съм се размислила и редактирам. Вашият основен текст на стр. 44 пише: „30 работни дни от датата на умъртвяване, унищожаването или на смъртта на животните или на инвентаризацията“. Да, „или“.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Те винаги са 30.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: „или“.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: За всяко едно събитие.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но „или“ не означава, че първото ти е водещо.
РЕПЛИКА: Да, ясно, съгласен съм. Значи има 30 дена.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: „или“.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Те различно правят.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Различно е съвсем, само че допълва Вашето. И под някаква форма да има инвентаризация: „или на инвентаризацията“. И така са решили, че е много важно. Обаче „или“ означава, че първото като е настъпило, другото… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професор Бъчварова, моля ви да повторите Вашето редакционно предложение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: „Съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок от 30 дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, или на инвентаризацията, когато същото е настъпило след датата на обявяване…“ и така нататък.
Другото предложение, което се прави, е, че „средствата са от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния бюджет“. Факт е, че в Бюджетна комисия – такива казуси е имало, ако не са целево, те се гласуват с ПМС целево за обезщетения.
ИРЕНА ДИМОВА: Няма ли я думата „целево“, няма да има обезщетение. (Уточнения.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е втората част на предложението. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, от колко време гласувахме, минахме пак към дебати. Дайте да гласуваме – има предложения, гласуваме и продължаваме напред. (Реплики.) Няма значение, ние сме преминали към гласуване, отменихме гласуването, но вече сме в процедура на гласуване. Нали така? Въобще предложения не могат да се правят! По никакъв ред!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Разбрах Ви, господин Сабанов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Димова по чл. 83 с редакционната поправка на проф. Бъчварова по т. 1.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 9, против 1, въздържали се 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с подкрепените предложения на господин Сабанов и господин Абазов с редакцията на Комисията.
Да Ви я зачета ли, господин Сабанов?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, госпожа Бъчварова предложи по нашия текст да се добави думата „целево“. Това трябва да гласуваме.
РЕПЛИКА: Дезинфекция.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не „дезинфекция“. Не е казала дезинфекция.
ИРЕНА ДИМОВА: Каза! Каза го три пъти! Моля Ви се!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професор Бъчварова, мога ли да Ви зачета предложението на Комисията, където ще намерите и Вашето предложение, направено току-що, и да го подложа на гласуване!
„В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1 и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на изготвения акт със средства от бюджета на БАБХ или от държавния бюджет; при определяне на размера на обезщетението може да се наложи коефициент на редукция, определен съгласно наредбата по чл. 109;“.
2. В т. 3 се създава изречение второ: „Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
РЕПЛИКА: „целево“ го няма!
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Правя предложение – техническа грешка, когато сме писали поотделно, разбира се, предложенията си с господин Абазов, сме изпуснали думичката „целево от държавния бюджет“. Като редакционна поправка. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Подлагам на гласуване текста на Комисията с редакцията на господин Сабанов „целево“.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложната редакция на § 45, който става § 47.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя на § 46, който става § 48.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя с предложната редакция на § 47, който става § 49.
Постъпило е предложение на народните представители Андриан Райков и Георги Станков.
Предлагам да подкрепим по принцип предложението и да се създадат нови параграфи 50 и 51.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 48, който става § 52.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя и предложената редакция на § 49, който става § 53.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя и предложената редакция на § 50, който става § 54.
Постъпило е предложение на народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Предлагам да подкрепим по принцип предложението.
Предлагам да се създаде нов § 55.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакцията на § 51, който става § 56.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя на § 52, който става § 57.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя на § 53, който става § 58.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя на § 54, който става § 59.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя на § 55, който става § 60.
Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 56, който става § 61.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя с предложената редакция на § 57, който става § 62.
Предлагам да подкрепим по принцип текста на вносителя с предложената редакция на § 58, който става § 63.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
По § 59 е постъпило предложение на народния представител Андриан Райков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Господин Райков, моля да го изчетете.
АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! На основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение по § 64:
„В чл. 259 се правят следните изменения и допълнения:
„Създава се т. 3:
3. В ал. 3 думите „и на специфични рискови материали“ се заличават.“
Мотивите за това предложение е, че Регламент ЕО № 1069 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета не предвижда регламентация на специфични рискови материали, поради което следва обхватът на наредбата да бъде актуализиран.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Райков.
Подлагам на гласуване предложението на господин Райков по чл. 83 от ПОДНС.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 59, който става § 64 с приетото предложение на господин Райков.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, искате ли 5 минути почивка? Не!
Продължаваме! (Шум и реплики.)
Господин Апостолов, колегите от БСП отказаха да правим почивка, така че ще се съобразим с опозицията. (Шум и реплики.)
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По § 61 го оттеглям.Имах и още едно предложение – и по § 161, защото има по-добър вариант.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Предлагам да подкрепим текстовете на вносител с редакциите, предложени от § 60 до § 162 по вносител, който накрая става § 167 в редакциите, предложени в Доклада.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, в бързината отхвърлихме дезинфекцията в предложението на Ирена Димова, но дезинфекцията в чл. 147 по предложението на Запрян Янков – остана, и тогава има биене в закона. В единия случай ще се иска протокол за дезинфекция, от него тръгваше датата, в другия случай го махнахме. В такъв случай трябва да се върнем и прегласуваме чл. 147 – предложението на Запрян Янков, и там да отпадне протоколът за дезинфекция.
РЕПЛИКА: Да, само това.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Защото иначе става противоречие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да остане само протоколът за унищожаване.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Защото иначе не работят.
(Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Подлагам на прегласуване текста на чл. 147, т. 1:
„1. В ал. 1 текста преди т. 1 думите „смъртта или унищожаването на животни“ се заменят с „умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1 и/или от унищожаването“.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
С това приключваме със Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Колеги, благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. – за първо гласуване;

Давам думата на доц. Янко Иванов за представяне на мотивите и внасянето на Законопроекта.
ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Проектът на закон за управление на агрохранителната верига на практика е актуализиран вариант на вече изготвения Закон за управление на хранителната верига, така че той би трябвало да е познат на народните представители.
В Законопроекта за управление на агрохранителната верига се предвижда създаването на една обща рамка, която да регламентира същността на агрохранителната верига и включените в нея елементи. За първи път тук се посочват конкретно компетентните органи, които провеждат политиката в тази област, както и органите, които осъществяват официалния контрол върху отделните елементи по веригата.
До настоящия момент в България няма такъв действащ единен закон, който да обединява цялата дейност по агрохранителната верига и в която ясно да са посочени отделните нейни елементи в тяхната цялост като един непрекъснат процес с ясно посочване и разграничаване на компетентностите.
Към настоящия момент отделните елементи на агрохранителната верига са регламентирани поотделно в различни закони. Това е Законът за храните, Законът за фуражите, Законът за защита на животните, Законът за ветеринарномедицинската дейност, Законът за защита на растенията, Законът за генетично модифицирани организми, Законът за животновъдството, Законът за опазване на околната среда, Законът за здравето, Законът за пчеларството и всички подзаконови нормативни актове по тяхното прилагане. Така че тези закони регламентират сегментирано елементите на агрохранителната верига, но не става ясен обхватът им в нейната цялост, като един непрекъснат процес.
Много въпроси, свързани с взаимодействието и координацията между компетентните органи, както на национално ниво, от една страна, така и между компетентните органи на Република България, Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки, от друга страна, не са обхванати напълно или направо липсват в отделните закони.
Един основен и важен момент в този закон също е, че се въвеждат принципите на новия Регламент, който е за официалния контрол по веригата, който ние сме длъжни да въведем със законови актове, с национален законов акт.
С реализирането на настоящия законопроект ще бъдат постигнати следните резултати:
1. Ще се избегне заобикалянето на разпоредбите, които затрудняват официалния контрол при проследяването на всички елементите по агрохранителната верига на всеки етап от тяхното производство.
2. Ще се въведат единни критерии за отчетност на национално ниво.
3. Ще се премахнат различията в регулаторната уредба, създаваща административни тежести на бизнеса, включително регистрационните режими.
4. Ще се определят адекватни по размер санкции за лицата, извършващи нарушения, свързани с отделните елементи на агрохранителната верига.
5. Ще се подпомогне изграждането на единен механизъм за формиране на политиката по храните с участие на представители на всички засегнати страни.
6. Ще се гарантира висока степен на защита на здравето, доверието и интересите на потребителите по отношение на цялата хранителна верига, в това число и на общественото здраве.
7. Ще се създаде една обща рамка по агрохранителната верига, чрез която ясно да се посочат всички нейни елементи както поотделно, така и в тяхната цялост и взаимообвързаност, за да се обхване целият процес от началото до края или както казват, от полето до масата.
8. Ще се разграничат ясно компетенциите и функциите на отделните органи, които към настоящия момент имат някакви дублирания.
9. Ще се гарантира прилагането на унифицирани процедури и постигане на координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и българското законодателство по цялата хранителна верига.
10. Ще отпаднат редица процедурни затруднения и ще се улесни по-нататъшното адаптиране на българското законодателство, свързано с контрола на храните.
С постигането на посочените резултати като цяло ще се повиши и ефективността на официалния контрол върху елементите на агрохранителната верига и сигурността за потребителите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Това е второ издание на този закон. Още при представянето на Законопроекта в предходното Народно събрание разговорите, които се проведоха, някак си не успяха да ни убедят защо трябва точно такъв тип законопроект да има, при условие че имаме 10 закона, в които ясно са разписани всички задължения, отговорности на компетентните органи. Да, те, че са десет – десет са, но всеки знае за какво отговаря и как осъществява своите функции.
Сега този законопроект най-общо може да се каже, че има три части. Първо преповтаряме от тези 10 закона кои са компетентните органи – първо, второ, трето, четвърто, пето.
Второ, има 38 регламента, които са изписани, но те пак са в съответните закони, които функционират в момента и са съобразени и са аналогични с правото на Европейския съюз.
И в третата част са санкциите. Санкциите са нещо, което мен лично ме втрещи, защото имате санкции, завишени в пъти, а някои от тях стигат до 100 хил. лв.
Такова предложение ми се струва граничи вече… Сигурно в европейските страни при големи обороти на големите фирмите 100 хил.лв. нищо не са, но в България при 650 хиляди субекта, които са в тази верига, минималният размер на санкциите ще доведе до сериозни затруднения. Може би, вероятно, това са искали да кажат вносителите в мотивите, че имаме актуализация на правната рамка.
Актуализациите според мен са в санкциите, защото в другата си част не виждам някаква особена промяна и координацията, която се осъществява, тя се осъществява на базата на законите и на базата на останалата нормативна уредба.
За мен това представлява един справочник. Той можеше да не бъде закон, както го предлагате, а да си бъде един справочник и да се осъществяват всички тези изисквания за координация, както един акт, който може да изиграе същата роля, но да не бъде закон.
Неприятно впечатление ми прави – „Европейската комисия каза“. Колко страни в Европа имаме точно такъв рамков закон – от десет да стане един, който да казва „министърът на здравеопазването отговаря за водите“? Министърът на здравеопазването и сега знае, че отговаря за водите, или министърът на земеделието и сега знае, че отговаря за животните и безопасността. Комисията за потребителите – също. От министерствата – Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на здравеопазването, Министерство за опазване на околната среда и водите, и изведнъж едни комисии се намесват!? Ами, като е Министерство на икономиката защо се появява там Комисия за защита на потребителите, като все едно, че е институция извън Министерството на икономиката?
Има такива едни… То не е точно – не го правя като заяждане, ама като сте тръгнали с министерствата, вървете си с министерствата и не вървете надолу, защото може да стигнете до ЦОР например какво прави, което е към Министерството на земеделието, храните и горите.
Така че принципната ни позиция е, че не можем да подкрепим този законопроект, защото ни се струва, че от него в този вид и това, което има като претенции, няма абсолютно никаква практическа полза за законодателната дейност в България. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Костов.
ИЛИЯН КОСТОВ: И аз благодаря на професор Бъчварова, защото този дебат го водим с нея вече колко години – близо пет години, от 2015 г.
На въпросите, които проф. Бъчварова постави – да, така е. Имали сме десет закона, но това отразяваше визията в законодателството по хранителната верига към присъединяване на България в Европейския съюз, а това беше 2006 – 2007 г.
Какво имаме предвид? Имаме предвид, че тогава законите преповтаряха наредбите или директно приписваха регламентите, които бяха включени вътре.
С реформата по отношение на целия пакет за безопасност на храни, хранителната верига се разшири и през 2014 – 2016 г. от хранителна верига стана агрохранителна верига, защото много от самите елементи вътре, като например: посадъчен материал, части от ГМО, също и – само да не бъркам, но мисля, че имаше още един аспект, донякъде страничните животински продукти бяха изключени от унифицирания официален контрол.
Неслучайно това наложи Регламента за официалния контрол, който беше приет през 2004 г. – Регламент № 882, да се пренапише цялата нова философия, защото, съгласете се, не може в различните сегменти на хранителната верига ние да имаме различни начини на извършване на официален контрол.
На базата на този анализ, който направихме на тези 10 закона, които доц. Янко Иванов изброи тук, се оказа, че има тотално различни практики при осъществяването на официалния контрол на различните елементи. Съгласете се, как тогава различните компетентни органи ще работят по различен начин, при положение че ние имаме общ подход?
Това е целта на Реформата 2014 – 2016 г. на Европейската комисия – да направи ревизия на действащия Регламент за официален контрол.
И друго, което Вие казвате – да, преповтаряме компетентните власти. Едно от изискванията на новия регламент е ясно да дефинира коя компетентна власт за какво отговаря на зададения елемент на хранителната верига.
По отношение на това, че разписваме и вкарваме вътре регламентите, позволете ми, уважаема проф. Бъчварова, да не се съглася с Вас.
Новият регламент отразява структурата на правене на законодателството на Европейския съюз, а именно нещата, за които се дават право на държавите членки да доразвиват в националните законодателства, ние само това сме доразвили в този закон. Тоест, там, където ясно се пише, че държавите членки могат да развият определена тематика, ние сме го развили съобразно националните ни обстоятелства и критерии тук.
Всичко друго, което е общо за целия Европейски съюз, се прилага lege artis и този документ е директно приложим. Така че не мога да се съглася, че ние сме приписвали от един регламент и сме вкарвали текстове от тук. Това беше старата практика, когато бързахме да се присъединим към Европейския съюз и трябваше да отчетем, че имаме определено ниво на законодателство, за да може да функционираме като държава членка. Само че сега не сме 2007 г., а сме 2020 г. Това бих искал да Ви кажа.
Защо отиваме някъде освен Министерството на околната среда, примерно, имаме и агенции? Защото не забравяйте, че тук говорим за Закон за управление на агрохранителната верига и в определени министерства за този сегмент от агрохранителната верига като компетентна власт е посочено съответната агенция. Това означава ли, че тогава трябва да запишем, че за здравеопазване на животните отговаря Министерството на земеделието, храните и горите, а не Българската агенция по безопасност на храните? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря господин Костов.
ИЛИЯН КОСТОВ: За глобите. Сега за разлика от другите коментари по предишния закон, аз смея да твърдя, че този закон, а то е Проект на закон, той не е закон, е правен заедно с индустрията. Повечето от глобите и завишаването на глобите бяха по предложение на самата индустрия.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Костов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаеми вносители на Законопроекта, аз отношение по същество на Законопроектът няма да взема, защото признавам, че не съм го чел. Защо не съм го чел? Защото знаете кога го получихме.
Наблюдавахме днес реакцията на бранша по предния Законопроект за ветеринарномедицинската дейност. Единственото ми опасение е, че ако тръгнем по същия път – по един чисто нов закон, по много голям закон, който касае милиони хора, защото касае производители, преработватели, потребители и всички, ако тръгнем по същата ускорена процедура, както за Ветеринарния Закон, тръгнем и по този по същия начин, отсега Ви гарантирам, че ще имаме същия диалог, същата дискусия на неразбиране, каквато имахме днес – не, че са лоши идеите, на неразбиране.
Затова молбата ми към вносителите е да не го пришпорваме толкова много, както предния Законопроект, за да не изпадаме в същата ситуация, в която браншът реагира остро и емоционално от неразбиран. В кратките срокове и в недобрата комуникация в предходните етапи по изготвянето Законопроекта и късането на тази връзка – така се убедихме всички, стигаме до конфузната ситуация, че идеите са ни много хубави, но просто те не го разбират.
Така че единственият ми коментар засега по този законопроект е да има достатъчно време да се прецизират текстовете, да се обсъдят с всички засегнати в този сектор, а те не са малко, за да не изпадаме в ситуацията хубавите ни идеи да срещат неодобрение от неразбиране.
Не знам тук каква ни е бързината, защото по предния законопроект разбрах каква ни е бързината. По този не знам каква ни е бързината – дано да нямаме едни такива изисквания в еди-какви си срокове да предоставяме този закон, но при една лоша комуникация и по този закон, ние ще се изправим пред същата ситуация, каквато бяхме по предходния днес с Ветеринарния закон – едни прекрасни идеи да срещат отпор само за това, че не са разбрани, само защото не са комуникирани правилно и достатъчно във времето. Благодаря.
ПРЕД. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
Аз се присъединявам към Вашите думи. Може би в утвърдения законов срок – между първо и второ гласуване, да се запознаем, съответно да дадем предложения. Няма да се съкращават сроковете между първо и второ гласуване.
Господин Костов иска нещо да добави.
Заповядайте.
ИЛИЯН КОСТОВ: Госпожо Председател, господин Базов! Да, отчитаме това нещо, но първо искам да подчертая, че ние сме закъснели. Регламентът влезе в сила на 15 декември 2019 г. На държавите членки беше даден срок близо 3 години, ако не се лъжа, за да могат да въведат в техните национални системи изискването на тоя регламент.
Сега нали си даваме сметка – ние имаме един регламент, който действа и е директно приложим, и в същото време на национално ниво имаме сегментиране и всеки си прилага както си иска нормите.
По отношение на бизнеса. За разлика от предишния закон, аз Ви казах, че този закон в първоначалната му версия го работим от 2015 г. На всяко заседание задължително в работната група бяха привлечени и представители на всички големи браншове от хранителния бизнес. Така че поне моето скромно мнение е, че аз не очаквам да има каквито и да е големи – може да има технически коментари, но такива огромни коментари не очаквам да има по отношение на този законопроект.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Костов.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Една реплика искам да направя.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, господин Георгиев.
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Към заместник-министър Иванов се обръщам, защото той е политическото лице, не към доктора.
Не е закъснял парламентът, господин Заместник-министър! Този документ ние го получихме вчера. Закъснява администрацията.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз точно такъв коментар исках да направя. Нека да не хвърляме вината върху нас, народните представители и Комисията, и сега да ни пришпорвате за три дена за нещо, което 3 години – Вие признавате, че не сте си свършили работа.
И, второ, като казвате, че има от индустриалците, от бранша, аз не видях едно становище тук, в документите, за да ме убедите. Становище, че подкрепят Законопроекта. Да не се окаже сега в един момент – това, което господин Абазов каза – като днес, да започнат да ни звънят още от тази вечер: „Абе тук ние не сме съгласни“, защото има и такъв вариант. Аз много се опасявам, че ще има такива обаждания.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, моля да гласуваме.
Който е съгласен с предложения Законопроект за управление на агрохранителната верига № 002-001-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г. за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 13, против 1, въздържали се 6.
Законът се приема.
Благодаря Ви, колеги от Министерството на земеделието.
Извинявайте, колеги, ние имаме още една точка.
Колеги, 5 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Възобновявам заседанието.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
РАЗНИ.

Първо, благодаря на гостите, които бяха така спокойни да изчакат всичко от предходните две точки.
Това изслушване е по инициатива на колегата Апостолов.
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, виждам, че малко не е времето да изслушваме хората, защото днес имахме ожесточени дебати, но аз няма да обяснявам нищо.
Ще дам думата веднага на представителите на Сдружението „Да си върнем заграбената земя“ – кратко, ясно и точно, защото главите на повечето са айрян вече, да ни съобщите за какво става въпрос и да видим някакво последващо решение как ще се процедира с този казус.
КРАСИМИР САВОВ: Здравейте!
Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз ще се обърна към Вас като председател на СНЦ „Да си върнем заграбената земя“ към народните представители. За съжаление, заместник-министърът напусна.
Искам да привлека Вашето внимание върху един също никак немаловажен проблем след тези тежки дебати, които имаше по точка първа, и така представените браншовици.
Ние всъщност представляваме обикновените граждани на тази държава, не сме обединени извън нашето обединение в други форми, за да могат хората да изявят техните искания и тяхната мъка.
За какво става въпрос? През 2007 г. бяха приети едни преклузивни срокове, с които спря възможността да се възстановяват земи по чл. 11 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на физически лица. Макар според нас и според нашите членове като цяло това решение да противоречеше на Конституцията, то ние нямаше какво друго да направим освен от 2007 г. досега да започнем борба за промяна на това обстоятелство.
През 2015 г. създадохме нашето сдружение. То така, малко и образно, носи наименованието: „Да си върнем заграбената земя“, но не предвид, че е заграбена точно от някой, не ни е било дадено правото да си я върнем.
От 2007 г. досега проблемът неведнъж е излаган на народните представители. През 2015 г. направихме една подписка, в която събрахме подписи от над 1200 – 1300 човека от осем области на цялата държава.
След прекратяване на мандата на предното Четиридесет и трето народно събрание и сформирането на Четиридесет и четвъртото народно събрание наново внесохме на нарочно заседание на Комисията – мисля, че беше през месец май, това предложение за изготвяне на Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но резултат, уви, също никакъв до момента!
Искам да вметна, че от нашата практика от 2015 г. досега, в медийните изяви, които имахме и в последствие след тях, с нас се свързаха хора от цялата държава. Не говорим само за регион Добрич или от Добруджа, където проблемът е най-наболял. Давам Ви го като статистика от нашата дейност – на всеки десет човека, поне шест са хора, които не са успели до 2007 г. да си възстановят въпросните земи. А от тези шест минимум четири човека са хората, на които документите са изскочили след 2007 г.
Давам конкретен случай. Примерно човекът Х в някое село решава да събори къщата си и на нейно място да построи нова и се оказва, че документите, които вероятно са търсени и преди това в държавни архиви или в други първични документи, не е намерена информация за това, с която той да може да докаже тази негова претенция и да може да бъде върната тази земя.
А с тази преклузия, която беше въведена през 2007 г., беше предотвратена възможността да бъдат пускани искови молби. Тоест, беше накърнено правото да се пускат искови молби. А дали решението на съда ще бъде благоприятстващо самите собственици, това е отделен въпрос – вече е в пригодността на самите документи, с които те разполагат.
Ние в момента се борим да ни бъде върнато правото да можем да пускаме такива искови молби.
Затова искам да бъде вмъкнато в стенограмата предложението, което ще отправя към Вас. Тук сме допълнили няколко точки, с които даваме може би някаква бегла насока на това накъде може Вие да ни съдействате като народни представители и хора, които защитават интересите на обикновените хора – избиратели, както сме ние.
Предложението, което внесохме през 2018 г., е следното:
Отмяна на въведената преклузия от изменението в Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. в § 22 и сл. В ДВ, бр. 13 от 2007 г.), като всеки да има правото да си възстанови собствеността върху земеделската земя, респективно да довърши процедурата по възстановяване и обезщетение.
Тук в момента искаме да Ви предложим три насоки, които никак не се различават от това, което е било като положение до 2007 г., но с една визия, че и законодателят трябва да се съобрази с някакви обективни законови рамки.
Първото ни предложение – допълнение към това предложение, е: предлагаме да бъде внесена промяна в тези преклузивни срокове като бъде даде възможност за не по-малко от 18 месеца на гражданите на Република България да заявят пред съответните съдилища молби за възстановяване на правото им на собственост върху наследствени земеделски земи и гори, за които документи, доказващи собствеността, са намерени след 2007 г.
Срокът от 18 месеца да се счита за започнал от датата на реално влизане в сила на изменението в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а изходът от 3-инстанционното съдебно производство да не е обвързан със срока на закона.
Тук визираме, че хората, които ще пускат тези искови молби – решенията, които ще получат, да не бъдат ограничени в лимита на тези 18 месеца, а вече, когато бъде завършено самото производство.
Като второ допълнение искаме да предложим да бъде предвиден гратисен период от три месеца от публикуването на изменението в Закона за собствеността и ползването на земеделските в „Държавен вестник“ до реалното му влизане в сила с цел изготвяне и провеждане на разяснителна кампания на заинтересованите лица, в който период, те да могат да подготвят необходимия набор от документи за предявяване на искови молби.
Тук като трето допълнение предлагаме максималният размер на площите, които ще се възстановяват, да бъдат същите, както и в периода до 2007 г. Тоест, предвиждаме да няма никаква по-различна законова рамка от тази, която е била до 2007 г., а именно 300 дка за районите на Добруджа и 200 дка – за всички останали региони.
Предвид съвременната конюнктура и количеството на наличните площи в момента обаче, предлагаме вариант: при липса на пълния размер от 300 дка заявени земеделски земи за възстановяване в района на Добруджа и 200 дка за всички останали региони на страната да бъдат възстановени не по-малко от както следва: 200 дка обработваеми земи, а разликата – в компенсаторни бонове за района на Добруджа и 100 дка обработваеми земи, а разликата – в компенсаторни бонове за останалите региони на страната.
Мотивите ни за тези предложения сме изтъкнали в писмен вид, който ще Ви го предоставим с надеждата да получим утвърдителен отговор от Вас на тези наши искания.
Използваме според нас наистина мотиви, които биха били във всяка една друга ситуация валидни и във всяка една друга държава. Но, уви, в рамките на нашата държава засега това не се взема предвид, което сме сложили тук като мотивация.
Подготвили сме и една предварителна оценка на въздействието от една такава промяна, ако бъде приета от Ваша страна. В оценката на въздействието изтъкваме на последно място фактът, че структурите, които са се занимавали с това до 2007 г., съществуват и днес. Това са общинските и областните служби по земеделие. Тоест няма нужда държавата да влиза в допълнителен преразход, за да може да бъде създадена нова чиновническа структура. Законовата рамка, която е била до 2007 г., също я има. Тоест няма да се измисля нищо конкретно ново, а само единствено трябва да ни бъде върнато правото да може да предявяваме такива искови молби.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
От Министерството госпожа Диана Филева ще помоля – може ли да вземете отношение? (Реплики.)
Заповядайте.
КРАСИМИР САВОВ: Бих искал да вметна, че нееднократно имаме отговори от Министерството на земеделието – отрицателни на всеки един от нашите членове и на хора, които са се занимавали с този проблем, като отговорите са сopy-рaste, направо са едно към едно – почти на всеки един от нас. Те са с отрицателен отговор, без почти никаква мотивация на това, което самото министерство трябва да изтъкне като повод за неприемане на нашето предложение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако се възобнови този срок, при положение че имаме влезли в сила планове за земеразделяне, как виждате процедурата?
КРАСИМИР САВОВ: И тук имаме едно предложение, което не сме вмъкнали в това, което ще Ви предадем в писмен вид.
Лично за нашите членове – за по-голямата част от тях, тези земи, които са собственост в момента на общините, тоест земите, които не са били върнати на съответните наследници на наследодателите, на които са били въпросните земи, могат да бъдат обезщетени с такъв тип земи. Ако в съответното землище не е налична такава земя, съвсем спокойно би могло да се използва районирането. Тоест в рамките на областта в друга община да бъде дадено такова количество земя, но да бъде поне със същата категория и същото количество.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Между другото, аз преди седмица имах подобен случай в приемен ден – в Тутракан, ако не се лъжа. Наясно съм с казуса.
Трудно могат да се върнат тези – от 2007 г., ако не се лъжа. От 2007 г. са 13 години закъснение.
Аз ще препоръчам на колегите, които внасят това. Просто да го изпишете, да го дадете в Комисията, за да може ние съответно с Министерство на земеделието, храните и горите – да ги извикаме, не така неподготвени, в смисъл такъв, че в момента няма човек от Министерството, който е в тази материя и който може да каже какъв материален интерес има, първо. Защото ще последват искове за материален интерес от страна на собственици, които, как да кажа, не са си защитили интереса, когато е бил законосъобразен срокън.
Ясно е, че има такива хора. Има хора, които включително в момента – примерно наследодателят не се е интересувал, подминати са сроковете, сега внук му се интересува – дядо ми имаше земи и така нататък. Има всякакви случаи.
Въпросът е да се изпише това, което желаете, за да може да викнем компетентни хора от Министерството, които се занимават с тази материя и тогава да помислим, а не сега на крак.
КРАСИМИР САВОВ: Господин Сабанов, само искам да кажа, че от 2015 г. – аз го вмъкнах, от 2015 г., сега да не разводняваме темата, защото предполагам и Вие сте изморени – многократно, всъщност два пъти, сме внасяли в Комисията по земеделие това, същото предложение. То не е достигало до Вас не знам поради каква причина.
Втория път, през 2018 г., когато го направихме, така по същия начин, както сега ще го направим, сме изтъкнали мотивировка за едно такова решение и предварителна оценка на това как би въздействала една такава промяна.
Аз на драго сърце ще Ви предоставя наново това, което сега сме разработили, с надеждата наистина този път да има разрешение на този казус. В момента – искам да се вмъкне в стенограмата, разполагам с официална статистика, която също ще Ви я дам – тя е в табличен вид, за земите, които са възстановени в рамките на община Струмяни. Това са наши колеги с подобно сдружение от Сандански. На физически лица до 2007 г. там са възстановени 41%, ако не се лъжа – Вие ще го погледнете. Общините в момента разполагат с 53%, а държавата – с 3% земи. Тоест, пак следва да се запитаме: как и по какъв начин е извършено това земеразделяне до 2007 г.? Защо се твърди, че голяма част от хората са си получили земите, за които са претендирали? А в момента се оказва, че 55% са собственост на общините. Само да вмъкна, че до рамките на създаването на текезесетата, там всичко е било частна собственост.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: С акт за общинска собственост, като непотърсени.
Вижте, всичко е нормално – да се гледа на заседание на Комисията, аз мисля, че тук няма някой, който да е против да го разгледаме този въпрос на Комисията по земеделие. Но, пак казвам, трябва да има някой от Министерството.
Затова пуснете го към Комисията – ние вече сме запознати и ще чакаме такова писмено становище от Вас или предложение. От там насетне ще видим как ще процедираме. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Може ли аз да се явя от страната на Министерството, образно казано?
РЕПЛИКА: Молим ви, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Не, не мога. В тази зала сигурно аз съм най-малко разбиращият на тази тема, защото този закон го прилагам аз лично от 1996 г. като председател на Поземлена комисия, като директор на дирекция в Министерството, като заместник-министър, отговарящ за поземлените отношения, от 50 поправки в този закон, на 36 от които сигурно аз съм авторът. Така че като слушам всички тези неща, те не са толкова драматични.
Трябва да се разграничат две неща. Законодателят е дал възможност за административно възстановяване на земеделските земи в рамките на установените срокове. Тези срокове бяха удължавани неколкократно. Все още има граждани, които не са си възстановили земята. За тези граждани законодателят е предвидил чл. 11, ал. 2, която цитираха те, която дава възможност на тези граждани, които по-късно са открили документите си за собственост, чрез Поземлената комисия, чрез Общинската служба „Земеделие и гори“ до съда да си възстановят земите. Това е административната процедура.
А иначе казано, по общия исков ред, който не касае административната процедура – мисля, че беше чл. 97 от ГПК, да ме поправят юристите, по общия исков ред всеки има право да си възстановява каквото пожелае в съда. Така че редът по чл. 11, ал. 2 дори да е затворен административния ред, административната процедура, общият исков ред е в сила за всички граждани по какъвто и да е въпрос, щом някой има претенция за нещо.
След като съдът постанови едно такова решение – дали по първия ред или по втория ред, то е задължително за Общинската служба „Земеделие и гори“ и тя го изпълнява – дали чрез обезщетяване с общинска земя, дали чрез държавна, дали чрез ПКБ-та, това е вече въпрос на техника, упомената в закона.
Правото на гражданите не е спряно, не е ощетено и не е стопирано по никакъв начин да си възстановяват земеделската земя, за която претендират, за която са открили по-късно документи.
Единият ред е административен, другият ред е по общия исков ред, по който всеки гражданин за какъвто и да е въпрос може да се обърне към съда и да си възстанови правото.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
КРАСИМИР САВОВ: Господин Абазов, съжалявам, че ще Ви репликирам в момента, но в нашето сдружение може би 90% от гражданите са си пускали искове за възстановяване по общия исков ред. Решенията на районните съдилища впоследствие и на административния съд, защото се стига и до там, е, че срокът е изтекъл и съдът няма практика да възстановява земя, защото има такива приети законодателни промени.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам.
Другият вариант за отказ на съдилищата е и че има допусната липса на документи, удостоверяващи правото и така нататък. Не е само срокът. Практиката го показа.
КРАСИМИР САВОВ: Поне в нашите, във всички случаи – в момента нямам подготовката, но ако случайно се заинтересувате, всеки един от членовете на нашето сдружение ще Ви донесе цялата документация, която е водил като дела и като преписки със съдилищата. Но не сме само и в нашето сдружение. В почти всеки един регион от държавата – на хора, с които контактуваме, решенията са отрицателни. Тоест, на документи всичко много добре изглежда, но на практика на нито един човек, който е пуснал такава искова молба – поне в нашите случаи, нямаме възстановена земя.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов Ви каза каква е процедурата. Колегите, доколкото разбирам, са отворени по темата.
Моето лично мнение, без да изразявам позиция на парламентарната група, тъй като нямаме, е, че подкрепям това, което каза господин Абазов – има си общ исков ред и проблемът не Ви е само в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Тук говорим, че Вашето искане е свързано с промяна на законодателството, свързано със Закон за собствеността, освен Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Според мен Вие не сте лишени от правна защита за получаване на имотите.
Но, както Ви каза и господин Сабанов, темата остава отворена и продължаваме да я човъркаме. Благодаря Ви.
Колеги, ако нямате нещо да допълните, закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария БЕЛОВА

Стенограф:
Катя Бешева