Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
03/06/2020
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 85
На 3 юни 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Добре дошли, госпожо Министър!
Колеги, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Получили сте съобщение за дневния ред, както следва:
Точка единствена. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Други предложения има ли?
Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Гости на днешното заседание са: госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, господин Стефан Спасов – началник-отдел в дирекция „Развитие на селските райони“, госпожа Мария Христова – съветник, и госпожа Ася Попова – съветник.
Добре дошли на гостите!
Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Съгласно процедурата по чл. 29 от Правилника всяка парламентарно представена група има право на два въпроса.
Колеги, запознати сте с процедурата.
Започваме с най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, с първия кръг от въпроси.
Колеги, имате ли въпроси към министър Танева? От парламентарната група на ГЕРБ нямаме въпроси.
Преминаваме към въпрос от БСП.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Тъй като се намираме в сезона на градушките, а и последните данни показват, че в България и в Европа, но в България все по-често ще се засилват тези явления на градушки, наводнения. Тъй като Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ защитава около 17 милиона декара, от които 11 милиона са обработваема площ, моите въпроси, уважаема госпожо Министър, към Вас са следните:
На коя дата се откри активният сезон за работа с противоградовата защита – обикновено около 24 април, тази година на коя дата, и съгласно предварителните данни метеорологична информация сезон 2020 дали се очаква да се квалифицира с висока степен на градова активност или не?
На следващо място, дали Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ е обезпечена достатъчно с противоградови ракети? Дали персоналът е добре обучен и подготвен, тъй като си спомняме, че преди няколко години имаше и протести заради ниските възнаграждения? Ние от БСП и Комисията също многократно при всеки бюджет, когато гледаме, винаги сме предлагали увеличаване на бюджета на Агенцията за борба с градушките. По тези въпроси също искаме да чуем Вашето мнение.
Миналата година на 4 април, спомняте си, беше отхвърлен така нареченият Закон за борба с градушките. Тогава се предвиждаше около 90% от територията на страната да бъде обхваната от защита с два способа. Това са противоградовият и самолетен способ. За съжаление, тогава беше отхвърлен Законопроектът. Каза се, че след една седмица ще бъдат внесени нови предложения, само че мина повече от една година оттогава. Застрахователите бяха против този законопроект, бяха предвидени общините също да участват в него. Знаем тяхното лошо финансово състояние. Въобще има ли някакви преговори, становища от застрахователите, от общините, на какъв етап е новият Закон? Може ли Вие като министър да успокоите земеделските производители, че държавата, респективно чрез Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, могат да бъдат спокойни, че тази година техните площи ще бъдат защитени? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ще отговоря, разбира се, на въпроса. Разбирам, че това е тип питане на тема „противоградова защита“. Ще отговоря, няма проблем.
Първо, отдавна не сме се виждали с Вас. Използвам случая на всички народни представители от всички политически групи да благодаря за работата в областта на законодателството в храните. Двата законопроекта, които бяха гледани и на Комисия, и в парламента – благодаря за подкрепата и за конструктивния диалог и начин на работа. Има история този законопроект, така че за нас беше важно приключването му. Навсякъде съм казала за това как е работено и в Комисията, и в парламента по това.
И да премина на въпроса по отношение на противоградовата защита. Тази година, в обобщение, сме годината, в която Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ е била най-готова и като срокове, и като запасеност с противоградови ракети. Спрямо предходните години ракетите бяха осигурени още в началото на годината, финансирането за тях. Активният сезон се откри на 26 април тази година – тогава, когато е необходимо на практика. До момента има изстреляни 2236 ракети, 68 са въздействията, 255 са обработените клетки.
Само за сведение, запасеността с ракети общо на Изпълнителната агенция е над 16 000 броя. Това е най-високата запасеност, с която годишно сме били. Защо това го направихме?
Първо, ние увеличихме площите защитавана територия с откриването на нови ракетни площадки миналата година и нови командни пултове. Към 22 милиона декара е общата защитавана територия. Да, от нея земеделската е по-малко. На практика общо около една трета от земеделските площи са защитавани с ракетния способ.
Това, което мога да обява тук пред Вас предварително. Както вече обявих, ние на практика сме в готовност непокритите по ракетен способ земеделски територии за защита от градови процеси да бъдат покрити по самолетен способ, като Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ изгради и съответните активи, необходими за това в Северна България. Тъй като наистина Законът за борба с градушките, както беше известен, не бе приет и моделът не бе консенсусно приет от земеделската общност, не получи финал, за тази година, тъй като това е възможно да стане, ние сме готови и сме планирали да отделим бюджетни средства, с които пилотно по самолетен способ да се въздейства върху такива процеси в Северна България. Има обявена обществена поръчка за това от Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ и мисля, че тя е на финала си. Има участник в тази процедура и предстои процедиране на финала, сключване на договор и се надявам, че в края на месеца всичко ще бъде готово и изпълнителят, а и самата Агенция „Борба с градушките“ ще имат възможност да покажат, че това е ефективен способ за защита, тъй като стана, знаете, широка дискусия в земеделската общност по отношение на способите.
Пак казвам, пилотно Североизточна България е избрана. За да може ефектът да бъде добър по този способ, ние водим преговори за съвместна такава защита с румънските власти, за да можем да водим тази защита до самата граница, до Дунава, където на практика поречието е в интензивно земеделие. Надявам се, винаги съм вярвала на експертите и на науката, в която и да е област, че всички предимства на самолетния способ ще могат да бъдат видени в предстоящата пилотна такава градозащита по самолетен способ. Това го анонсирахме, че е възможно. Аз се радвам, че Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, независимо от проблемите с бюджета, на практика сама в течение на две години отделяше средства и изгради тези активи.
По отношение на втората част от въпроса Ви – аз малко вече и прехвърлих, защото те са взаимосвързани, докъде е Законопроектът. Законопроектът, който се внесе в Народното събрание, не бе гласуван на първо четене. Тук всички си спомнят, аз мисля, че бях председател на Комисията, тогава в долния край на масата стоеше Управителният съвет на зърнопроизводителите, представи декларация за протест и ние го отложихме. Оттам как се разви този дебат? Така или иначе не можехме да стигнем до консенсус по отношение точно на тази форма, вследствие на което потърсихме други правни решения. В момента работна група и от Министерството, и от Фонд „Земеделие“ работи и ние сме почти на финала, но пандемията и сроковете, които на практика бяха възпрепятствани – тези срещи на живо и работа на работните групи, за създаването на взаимоспомагателен компенсационен фонд за обезщетение на земеделските производители, който ще стартира само за градушки. С тенденцията да се развива, така както в Унгария вече от две години подобен фонд оперира, работи включително и за събития суша, което е актуалната тема на деня, както се казва, за тази година предвид измененията на климата, може би и за в бъдеще. Естествено, пак със солидарност във финансирането на този фонд, доброволно, подчертавам, защото на практика това беше ябълката на раздора, ако мога така да кажа, в комуникацията със зърнопроизводителите, доброволно и като обхват включително. Тоест ако един земеделец има 10 000 декара, той може да реши в този фонд да участва частично – с 50% от площите, с 30% от площите.
Какъв е замисълът на този фонд? Да може да се възползва от предоставената ни възможност от Европейската комисия за съфинансиране на обезщетенията при такива щети от климатични събития, като ще стартираме с градушка по Мярка „Управление на риска“. В настоящия програмен период поради липсата на годен бенефициент, тъй като в България няма сдружение на земеделските производители, което на доброволни принципи да е създало такъв фонд, да участва с вноски във формирането на сума в такъв фонд, на практика нямаше годен бенефициент да участва по тази мярка „Управление на риска“. Надявам се да можем в най-скоро време да Ви го представим.
Мисля, че това беше пълният обхват на въпросите.
За площите не знам дали имах въпрос по отношение на процесите в момента. Вие ме питахте дали тази година ще е със значително по-висок интензитет. Не смея да казвам крайна оценка. Ние сме в началото на този сезон, но към настоящия момент спрямо предходни години тенденцията все още е обратната – че това не е към момента период с по-висок интензитет от обичайното. Мога да кажа, че на териториите, които са защитавани по ракетния способ в момента, имаме успешни въздействия, като само в една територия има следи от много ситно паднала градушка. Нямаме засегнати площи, които представляват щета от бъдеща реколта. Към момента имаме подадено само едно заявление за обследване от щета в Бургас.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Георгиев, реплика? Няма.
Преминаваме към следващата парламентарна група – „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Живков.
РОСЕН ЖИВКОВ: Един въпрос имам към госпожа министъра. Имаше множество сигнали от Плевенско за унищожени пчелни семейства. Установи ли се каква е причината за този процес – дали е агрохимическа защита, или…? Искам да знам, защото има много питания.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса. На него отговорих и в хода на парламентарния контрол в последния петък, както и вчера от 14,00 ч. имахме Консултативен съвет по пчеларство. Там също много обстойно запознахме участниците в срещата от резултатите.
Какво мога да кажа в обобщение? Бяха извършени по петте жалби на практика, като рекапитулация, защото една бе оттеглена, две проверки и от Агенцията по храните, и от Министерството за проверка на общото здравословно състояние на пчелните популации в самите села, където има случаи на натравяне, като част от жалбоподателите са пчелари, които са със същия случай от миналата година, даже са били бенефициенти по държавна помощ де минимис. Какво установява първата проверка с вземането на проби, която се взема и растителна, и от пчелите? От пет проби само в една от тях има съвпадение на откритите активни вещества. Тоест не може да се направи обосновано предположение кое е причинителят на въпросната смъртност. В четирите проби – растителна и от пчелите, се откриват различни активни вещества от различни препарати, в пробите от пчелите включително и от неразрешени вещества, а разрешени като част от биоциди – препарати, които са официално разрешени. Мисля, че в тези четири проби в две от тях има открити остатъци от неоникотиноиди, които са забранени препарати за растителна защита, но са разрешени в биоцидни препарати. На сайта на Министерството на здравеопазването за дезинфекция и за други третирания са абсолютно разрешени.
И второ, в по-голямата част от пробите на пчелите има остатъци от комафос – активно вещество, което е препарат за лечение и поддържане здравословното състояние на пчелите. Пълното несъвпадение на активните вещества, пак казвам, към момента говори за невъзможност да се направи абсолютно сигурно предположение за причинителя на тази смъртност.
На следващо място, и по искане на пчеларите, и по становище на Българската агенция по безопасност на храните, тъй като всички проби ги изпратихме и на Центъра за оценка на риска, предвид всичко, което лабораториите са установили, да вземем становище за тяхното предположение за причинителя на смъртност. Извършват се и чакаме резултатите още и от проби за нозематоза в тези измрели пчелни популации и растителна проба при поникването на царевицата, когато стане, ще се вземе и втора растителна проба.
Защо за нозематоза? Проверката, която беше втората от Министерството на земеделието за установяване на общото здравословно състояние на пчелните популации в същите землища, установи на практика от всички проби, с изключение на една, нозематоза по пчелните популации. Всичко това силно снижава имунитета на тези пчелни семейства и тогава и активни съставки, които са в норма, които по принцип по научни изследвания не представляват риск за подобно събитие, вече биха представлявали риск. Чакаме да излязат на засегнатите пчелни популации пробите за нозематоза и ще продължим, разбира се, и с анализа и изследването на това кой е в крайна сметка причинителят.
Всичко това, включително и лабораторните анализи, аз съм поискала, когато всичко на финала е готово, да бъде качено на сайта на Българската агенция по безопасност на храните, за да може всеки да се убеди във всички резултати от изследването.
По отношение на това дали е спазена процедурата за уведомяване за третирания. Да, спазена е. В конкретния случай по всички жалби, които бяха останали за проверка, тази процедура е спазена като уведомление. Независимо от това държа все пак да подчертая, вчера ясно го изяснихме и на срещата, че си има законоустановени изисквания при тези мероприятия и Фонд „Земеделие“ при изплащането на субсидии стриктно следва, разбира се, на принципа на анализа на риска, каквито са общите правила за установяване и контрол на другите изисквания, дали те се спазват. За миналата година всички изисквания в този стандарт, в който влиза и уведомяването за третиране, има наложени санкции върху субсидиите на над 1000 земеделски стопани на стойност над 2 млн. лв. Това искам да го кажа за информация, защото искането винаги е било, че трябва да бъдат лишавани от субсидии. Ние спазваме общоевропейските правила по регламент при получаването и при разпределянето на тези субсидии, там има стандарт, който включва и тези дейности, и когато той не бъде спазен, по регламент се налагат съответните санкции.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към ДПС.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Аз имам един въпрос, който е свързан с едно от дружествата на Министерството, по-конкретно „Рибни ресурси“. Дружеството „Рибни ресурси“ мисля, че беше създадено 2014 г. То е 100% държавно с принципал министърът на земеделието, в капитала на което дружество са включени пристанищата Балчик, Варна и Созопол.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само Балчик и Созопол.
БЮРХАН АБАЗОВ: Като създавахме ние, беше и Варна, но това е друг въпрос – защо я няма Варна. Знам, че после е прехвърлено на общината, веднага след това е продадено.
Дружеството беше създадено, защото имаше един вакуум в бенефициенти, които да кандидатстват по модернизация и реконструкция на рибарските пристанища. Моят въпрос е: има ли това дружество внесени проекти за реконструкция на тези рибарски пристанища, или се занимава само със събирането на наеми от рибари и от паркинга на Созопол? Защото в края на краищата картинката каква е? Първо, имаме апортирани пристанища в капитала на това дружество. Дружеството е годен бенефициент по Програмата „Рибарство и морско дело“ и има значителен финансов ресурс в тази мярка в Рибарската програма, която е специално за рибарски пристанища, които си стоят така от много години и не се оползотворяват. Смисълът на това дружество беше то да се яви бенефициент с предоставените му пристанища, които със средствата на Европейския съюз да станат едни модерни пристанища, а не рибарски пристанища, в които да има центрове за пакетиране, за сортиране, хладилни помещения и така нататък, където грамотно, съвременно нашите рибари да си вадят улова, да го регистрират, да си го пласират и така нататък.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Към настоящия момент собственост на „Рибни ресурси“ са две пристанища – Балчик и Созопол. Пристанището във Варна не е продадено. Прехвърлянето на общината на това, което беше пристанище, бе извършено със съответните решения, включително и на Министерския съвет, по искане на общината и след активна комуникация с браншовите организации в сектор „Рибарство“ горе във Варна с цел да бъдат бенефициент по проект, който включваше много съседни територии на пристанището, което беше част от „Рибни ресурси“. И към момента този проект се изпълнява, включително и неговите дейности за преустройство, за подобряване условията за рибарска дейност бяха активно комуникирани с неправителствения сектор в „Рибарството“ горе, във Варна. Проектът може би е пред завършване, но със сигурност се изпълнява и трябва да е на финала си.
Не, към момента „Рибни ресурси“ не е подал проект за двете пристанища, които експлоатира и работи по Програмата за морско дело и рибарство за реконструкция или подобряване условията на рибарите. Имахме такъв разговор скоро с браншовите организации тук, в София, когато обсъждахме промяната в програмата по мерките, които ще ги подкрепят с COVID-19. Те казаха, че ще ни направят предложение за това как смятат, че по-ефективно това трябва да се управлява, тъй като е факт, че предприятието можеше да бъде бенефициент по тази мярка. Чакаме предложенията на браншовите организации как смятат, че би било най-добре за тях, защото и оставането на това дружество, и този начин на експлоатации, и поне в мандата, в който аз съм била министър, или времето, в което съм била, всички действия, които сме предприемали, са ставали с тяхно съгласие и с тяхна комуникация.
Програмата за морско дело и рибарство се изпълнява. Все още има, макар и малко, недоговорени бюджети. Част от тези бюджети са и по извънредните мерките, които сега одобрихме, и ще могат да кандидатстват за компенсация на загубите си.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика – заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Това, което аз знам, е, че в Мярката за реконструкция и модернизация на пристанища ресурсът си стои неусвоен от много години.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не е така. Напротив – това са най-интересните мерки.
БЮРХАН АБАЗОВ: Отделно общините са много активни, общините правят проекти, правят рибарски пристанища, спор няма.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Много и винаги искането към нас е било да прехвърляме средства точно в тази мярка.
БЮРХАН АБАЗОВ: В частта „общини“ спор няма. Общините са много активни. Знам такива общини – направиха дори, реализираха, сега в момента се плащат. Говоря в частта на нашето дружество.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То нямаше отделен целеви бюджет.
БЮРХАН АБАЗОВ: Дружеството, ако ще стои и ще взема само наеми от нашите рибари и от паркинга на Созопол, не виждам смисъла да стои това дружество като някакъв субект в отговорностите на Министерството. В тази връзка беше моят въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние сме се съобразявали с мнението на бранша. Специално към Созопол в предния мандат, когато бях, имаше пак огромен интерес от общината. Тя имаше визия да кандидатства по европейски проект част от това да стане част от градската среда за други дейности, но ние сме се съобразявали с това, което браншът е искал, и сега ще очакваме пак от тях становище по това как да продължим.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към втори кръг от въпроси.
От групата на ГЕРБ няма въпроси.
Заповядайте, колегите от БСП.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с това как подреждаме и реализираме подкрепата на сектор „Земеделие“ през 2020 г.? Защото много информация излезе, много възможности предоставя Европейската комисия – един път по подкрепа за COVID-19, която е свързана с финансов ресурс, който може да бъде отделен за подкрепа на доходите. Тук важните въпроси е как ще бъде подредена тази подкрепа, защото искат розопроизводители, искат лозари, искат зеленчукопроизводители, въобще по-голямата част от браншовете, които са малки, средни предприятия, имат нужда от подкрепа.
Отделно от това за Кампания 2020 г., информацията, която беше подадена, е, че 140 милиона ще бъдат добавени към директните плащания. Предполагам, че сте правили някакви разчети как е разпределен този ресурс, ще бъде ли усвоен. Например обвързаната подкрепа има увеличение на средствата, но в същото това време има и доста сериозни притеснения дали тези индикативни добиви, които се изискват като минимална подкрепа, ще могат да бъдат покрити, предвид факта че сезонът стартира сега, но има определени трудности. Сушата например е един проблем, който се поставя като въпрос за достигането на добивите, които са минимални като изисквания за получаването на обвързаната подкрепа. Говоря за зеленчуците преди всичко, донякъде може би и при плодовете ще има проблеми.
В тази последна година на втория програмен период какви ще бъдат мерките по Програмата за развитие на селските райони, които ще бъдат реализирани, защото има един индикативен график? В този индикативен график се изместиха нещата, например 4.1 – Мярката за подкрепа на животновъдството. Още какво липсваше? Мисля, че 8.1, която е за залесяване и така нататък. Тези мерки предвидени ли са въобще да бъдат стартирани, или те ще бъдат в тази графа 140 млн. лв., които са прехвърлени към директните плащания? Тоест разчетите, които са правени, това е за сметка на мерки, които явно не са стартирали или които не са изпълнени.
Важно е, за да може всеки един земеделски стопанин да знае тази година като изключително трудна на какво може да разчита, как ще се вземат решения и как ще се реализират, предвид факта че трудностите тепърва предстоят от гледна точка на проблеми, които ще се появяват – не само климатични, но и пазари, всичко това, което е необходимо все пак да се запази земеделският, аграрният бизнес. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Аз мога генерално да започна, защото Вашият въпрос първо беше степенуването на мерките. Не знам как точно да структурирам отговора си или да мина в конкретика. По-скоро нека да обобщя в каква последователност като подкрепа сме работили от началото на пандемията, като вземане на решения и докъде сме към днешна дата и какви трябва да са очакванията на земеделските производители.
Всичко, когато се случи в началото на март, на практика затварянето на границите на областни центрове, затварянето на пазарите, първото, от което се водихме, е как да осигурим продължаването на стопанската дейност и по наши искания всички заповеди на министъра на здравеопазването, които гарантираха достъпа до стопанските обекти, бяха осигурени и това стана в рамките на седмичен срок.
След това, по принцип обичайно си работим по индикативния график за директни плащания и се постарахме всичко, дори по-рано от обявеното да го платим. Радвам се, че успяхме да платим и биологично земеделие. Вчера след многобройни проблеми с новия биологичен регистър, включително и във времето, в което беше графикът миналата седмица към петък, когато тръгнахме да плащаме, се оказаха от две сертифициращи лица отново липса на едни нанесени данни и така, да не Ви занимавам с детайла, но истината е, че там доста трудности се срещнаха. Но успяхме всичко, дори по-рано от други години, нашият индикативен график беше направен така, да платим по-рано.
Трето, за нас беше ясно, че в условията на ХоРеКа – затворен канал, най-трудната тема за малките и средните производители остават пазарите и реализацията. Предстоеше ни тогава реализацията на агнетата по Великден. Издадохме заповеди от Агенцията по храните по отношение на контрола на пазарите, предоставихме държавна помощ за изкупуване на агнета с препоръчителна цена, под която тази държавна помощ не се прилага. И искам да Ви кажа, че резултатите са два пъти повече продадени и заклани агнета през кланиците само за период от 30 дни. Това беше ефектът от тази помощ и цена, с която, в интерес на истината, очевидно кланиците се съобразиха. В две от веригите на практика бяха заменени договорени доставки с български такива.
Вече е приключила помощта, която бе предоставена. Подадени са и документите. На практика половината от реализацията през кланиците ще бъде обект на подпомагане по държавната помощ. Днес ме информира Държавен фонд „Земеделие“, че близо половината от това, което е минало през кланица, ще бъде подадено за подкрепа и ще се възползват от този механизъм. Но ние от много години насам за първи път за такъв кратък период имаме такава легална продажба през кланици. Това беше първото, което направихме.
Втората помощ, която взехме като решение, беше също в рамките на първия месец, мисля – предстоеше рекултиране на оранжерийното производство в България. В Министерството междувременно бе създаден оперативен щаб. Директор дирекции по ресори „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ на практика са в ежедневна комуникация с браншовите организации. Предоставихме държавна помощ за оранжерийните производства – домати, краставици и пипер, за реализация в малките и местни магазини. Даже в момента, тъй като срокът ѝ е изтекъл, имаме предложение от четири или пет организации, които искат продължаване на тази помощ и разширение на обхвата ѝ. В момента правим анализи това дали да го продължим, тъй като, пак казвам, за нас е важно да стимулираме късата верига на доставки и производителите, които са малки.
Пропуснах да кажа, че пак по наше искане пред министъра на здравеопазването бяха отворени и пазарите, и фермерските. Историята я знаете от пресата и от медиите.
Още март месец на първия Съвет на министрите – видеоконферентен, той може би беше в края на март или април, България направи едно предложение, малко не съвсем по философия, защото нашата Програма за развитие на селските райони предвид кризата няма такава колаборация, както другите програми, примерно „Регионално развитие“. Но България направи едно предложение за промяна в Регламент № 1305, който на практика е за Програмата за развитие на селските райони, за да има възможност в страната членка да се програмира извънредна компенсаторна мярка COVID-19. На първия Съвет на министрите това наше предложение се прие по-резервирано, на втория то вече получи подкрепа, на последния Съвет на министрите това наше предложение вече Европейската комисия го предложи на Европейския парламент. Включително съм много благодарна на другите страни членки, на нашите евродепутати, с които работим.
Между другото, професор Бъчварова, само без Вашата група. От всички други групи работим активно с европейските депутати и подкрепят всички наши предложения, които по отношение на селските региони правим. Това е факт. Казвам го наистина, защото виждам тук и от другите групи имат евродепутати, те са даже и проактивни и винаги са се обединявали на тема „земеделие“. И аз наистина много им благодаря. Ние сме с тях в комуникация. При Вас явно политиката е малко по-различна.
Много съм благодарна и на държавите членки, които подкрепиха България. И последното предложение – решение на Европарламента, е това предложение да мине по ускорена процедура, което означава края на юни, и бюджетът на тази мярка да може да бъде до 2% от бюджетите на програмата на съответната страна. Което ще рече, че България ще има възможност да програмира такава извънредна мярка за близо 100 млн. лв. вече, това е първоначалното ни предложение, като условията за това, защото Комисията е предложила тавани за земеделските стопани и за малките и средни предприятия, чакаме края на юни процедурата в Европейския парламент да приключи, да видим условията. В момента в Министерството, заедно с браншовите организации на практика събираме данни за обективни критерии, по които да бъде разпределена помощта, като допълнителни разходи от изпълнение на противоепидемичните мерки, тъй като те са ясно разписани в заповеди, в срокове, в които са изпълнявани, и второ, загубите на приходи от реализацията на съответната реколта. Защото ние тези мерки с програмиране, първо с консенсус с бранша, ще ги предложим за одобрение от Комисията и лятото се надявам да можем вече да пуснем мерките за заявления. Пак казвам, това е ако Европейският парламент приключи до юни. Но ето сега имате възможност да говорите с Вашите евродепутати и те да се включат към всички останали български евродепутати и да подкрепят предложението на България, което вече е предложение на Европейската комисия, за възможност за програмиране на извънредна мярка COVID-19 в Програмата за развитие на селските райони. Това смятам, че на практика ще е една много сериозна подкрепа за най-уязвимите сектори и за малките и средни земеделски производители. Това е отговорът ми за мярка COVID-19.
Ще предложим, дай боже, пак казвам, ние говорим все още в аванс, тъй като чакаме парламентът да финализира дебата, ще предложим двата критерия като основа за разпределение, максимално облекчена, но всички трябва да знаят, че официалната статистика е тази, която установява наистина размера на намален доход от срива на цените. Категорично ясно е, че розопроизводителите ще са първите по право бенефициенти на такава помощ, защото там кампанията е към края си. Там е много ясно, и аз съм убедена, че и статистиката ще го отчете, намалението на цената.
Между другото, пропуснах още две мерки да кажа, за което пак изключително много благодаря на Народното събрание и на всички депутати – мерки, свързани с пазара на труда.
Погледнато в по-дългосрочна перспектива, земеделието като отрасъл, който не е особено атрактивен, мисля, че има потенциал тези мерки да станат и постоянно действащи. Какви бяха тези промени в трудовото законодателство? Възможността лица, които са регистрирани като безработни в бюрата по труда, да бъдат наемани за един и за повече дни по прибиране на реколтата, без да губят правото си на обезщетение.
Втората много важна мярка, тя е породила много ожесточен дебат в Народното събрание, но аз мисля, че ние визионерски трябва да гледаме на обществените отношения и тяхното развитие, е възможността трайно безработни лица, които са на социални помощи, да могат по същия начин да полагат труд по прибиране на реколтата, като полагането и на този труд да е основание за запазване правата на социална подкрепа. Това за мен е най нормалното.
Искам да Ви кажа, че това дойде по предложение от кметове на общини, в които започваше розоберът. Те бяха в невъзможност да си намерят работници, обаждаха ми се. За фермерите – в крайна сметка всеки кмет на населено място и на община го касае да има поминък в неговия регион. След приемането на поправката от Вас, макар и с ожесточен дебат от опозицията, искам да Ви кажа, че на третия ден със същата група кметове на общини бяхме в друга комуникация. Триста лица от тази група бяха изследвани и изпратени, уточнявахме детайли със Социалното министерство, в розобера.
Така че за мен всяка от мерките, дори да е помогнала на един човек, на десет човека, в крайна сметка е полезна. Нито една мярка сама за себе си не може да подобри състоянието в сектора, освен с енергичния ефект на всички взети и такива, които ще се вземат. Това също го направихме вече Народното събрание като работеше, но държа да го кажа и да благодаря на всички, които са подкрепили предложенията за облекчаване достъпа до работна ръка от земеделските производители за прибиране на реколтата.
Продължавам със следващата по-голяма мярка след 100-те милиона възможни в Програмата за развитие на селските райони. Тя ще е компенсационна мярка за загуба на доход. Това трябва да е ясно. Бюджетът е този, който е неусвоен към момента. Значи към момента ние имаме около 20 млн. евро европейски средства.
Откъде ще вземем другите? Минавам на другия Ви подвъпрос. Индикативната годишна работна програма, която е качена на сайта, за всички земеделски производители искам да кажа, че тя ще бъде реализирана така, както е обявена по мерки. Някои от тях са в закъснение и аз мога да изброя кои са, по различни причини, включително и нотификациите, които получихме едва в април месец. Като единствената мярка, която вероятно няма да отворим, не касае земеделските производители – това е Мярка 7.3, която ще отворим вече януари, ако се наложи, казвам. То е във връзка с бюджетирането, с максимално възможното бюджетиране на извънредната мярка, която Комисията е предложила. Чакаме триалогът да приключи, за да знаем, че това ще остане така, и широколентовият интернет, която мярка ще отворим януари с пари вече от следващата година. Но за земеделските производители абсолютно всичко ще бъде отворено, като част от графика наистина е забавен.
Вие ме попитахте за Мярка 4.1. Тя трябва да се отвори юни месец. Значи този месец ще отворим 4.1, както и 5.2. Сега 5.1 върви за биосигурността, 5.2 – имахме различни уточнения. Ще бъде отворена юни месец 4.1. Така че независимо от комуникацията, от тази възможност, която ще получим, земеделските производители могат да разчитат на достъп до средствата по мерките, които са предварително обявени в Индикативния годишен работен график. Някои от тях малко по-късно ще ги отворим, предвид на различни комуникации, които имахме за одобрението на съответните изменения, а после и за съответните мерки. (Реплика.)
7.3 е широколентовият интернет. Това касае само един изпълнител и нищо не ни ограничава да го отворим януари, но да можем с максимален бюджет да програмираме компенсаторната мярка COVID-19, защото това ще са компенсаторни плащания, които ще постъпят по сметките на земеделските производители, ако се организираме навреме до края на година. Ще ги подпомогнат в паричния поток точно в тази година и за нас това е най-важно. Ще имат възможност, разбира се, да кандидатстват по мерките и приемите, които бяха обявени.
Към последната част от въпросите Ви, по отношение на прехвърлянето на малко над 70 млн. евро към директни плащания 2020 г. Да, това решение го взехме, след като на 15 май направихме онлайн видео среща с браншови организации от всички производства за първи път, откакто аз съм била министър и предния път, и сега или председател на Комисията, абсолютно всички се съгласиха на това прехвърляне.
Какви са параметрите? Тази възможност ни е дадена с решение на Комисията. Сумите са описани в приложение към Регламента, с който получаваме това право. Те са конкретни за всяка страна. За България малко над 70 млн. евро. Откъде се вземат? От бюджета за Програма за развитие на селските райони за 2021 г. Тоест той изобщо не касае сегашната програма и средствата, на които могат да разчитат земеделските производители.
Прехвърлянето е към директни плащания 2020 г. Прехвърлят се реципрочно към всяка от мерките, по които нямат достигнати количествени лимити. Кои са мерките с количествени, или всички мерки в обхвата на директни плащания на площ ще получат средно 9% увеличение на бюджетите. Всички мерки в обхвата на обвързаната подкрепа ще получат средно 13% увеличение. Четири или пет от мерките – сега като брой мисля, че общо са пет с протеиновите култури, са с достигнати количествени лимити и те няма да могат да получат това увеличение, защото на практика смисълът на обвързаната подкрепа е друга, но техните бенефициенти ще бъдат подпомогнати по COVID-19. Общата сума, ако е около 140 млн. лв., ще бъде разплатена поетапно с разплащането на всяка от мерките, като ние ще положим усилия Индикативният график да бъде още по-оптимистичен за земеделските стопани.
Това зависи обаче от снимките кога ще приключат. Времето да позволи те да станат по-рано от обичайното, дешифрацията, защото административните проверки трябва да са приключени. Разбира се, имаме и план как да подобрим и работата по отношение на биорегистъра, но за това ще говоря друг път. Нека да приключим тази година. В смисъл идеята ни е, всичкото това увеличение, което ще е към пакета „Директни плащания“, да може и по-бързо да бъде платено, защото то ще се плаща с всяка от схемите по директни плащания.
Само още нещо да допълня за обвързаната подкрепа „Плодове и зеленчуци“. Там предложихме в хода на този дебат на 15 май да изтеглим сроковете за доказване на реализация. Ние ще се съобразим с бранша. Този срок, защо им плащаме март месец? Тази година платихме март, предходни години април се плащаше. Така ли е, господин Данев? Тази година пак платихме един месец по-рано. Защо се плаща тогава? Защото срокът на предоставяне на фактурите за реализация е краят на януари.
На практика януари месец касае обаче много малко видове плод и зеленчук, които реализират. Ние им предложихме да помислят дали да не скъсим този срок до декември да представят реализация, и до ноември можем. Един месец след него ще можем да платим и да им изтеглим плащането. Това зависи от тях.
По отношение на добивите.
Първо, добивите за обвързаната подкрепа са на практика два пъти по-малки като абсолютна стойност от нормалните обеми продукция, които се произвеждат. Искам само да кажа, че когато ние отваряхме мерки за подкрепа на реализацията, както за агнетата, за оранжерийните производства, всички браншови организации на плод и зеленчук искаха да имат два пъти по-високи квоти за обеми за реализация по тези държавни помощи, защото на практика те са по-големи.
Според мен по отношение на сушата каква е ситуацията? Най засегнати са посевите с пшеница и рапица. Въпреки това от близо 250 – говоря така малко в порядък, може да не са 250, може да са 260, но над 200 констативни протокола имаме приключени. От тях само 28 хиляди декара са напълно пропаднали от сушата – пшеница и рапица. Може би около 200 хиляди декара ще имат различна степен на щета в обема добив.
При плодовете ситуацията е различна. Там щетата е от измръзване и осланяване, като най-засегната култура е кайсията – 33% близо от насажденията са със 100% пропаднали площи, най вече в Северна България.
Черешата е със значително по-малки. Най-много има на практика кайсията. Следващата е черешата, но процентите са значително по-малко. Просто нямат нищо общо с порядъка на кайсията. Така че това са най-засегнатите култури. Там си има стандартна схема за подкрепа – 4 млн. лв. За първи път миналата година даже ги платихме в същата календарна година. Ще се постараем и тази да направим същото там, където има 100% пропадане.
Ние правихме Консултативен съвет по зърното в последния петък. По отношение на пораженията от сушата на зърнено-житните култури, там на практика сме под 1%. Това не може да окаже на практика глобално влияние на пазара на пшеницата или на която и да е друга зърнена или техническа култура, защото обемите са твърде по-големи. Под 1% са засегнатите площи и ние ще си запазим същото качество като държава на нетен и то голям износител. Прогнозата на Министерството на земеделието за добив е 5 милиона тона. На Европейската комисия – Специалният комитет по растениевъдство предния ден даде прогноза по техния метод чрез сателити на 5,8 милиона тона, а браншовите организации дадоха 4 милиона и половина. Нали то всеки от неговата камбанария гледа положението.
Това са трите прогнози. За прогнозите от обследванията на Министерството на земеделието мога да кажа следното и моят опит какво показва – винаги реалните добиви са били с до 15% по-високи, но никога по-малки. Убедена съм, че минималната наша реколта ще е 5 милиона тона. Винаги е било така. Времето след обследванията общо взето даде ръка, както се казва, да тръгнат и пролетниците и това, което може да се подобри, да се подобри.
Професор Бъчварова, мисля, че за мерките за подкрепа бях изчерпателна.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Той е логически въпрос, свързан с COVID-19. Казвате, че критерий ще бъде загуба на реколта или на доход?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На доход.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На доход, добре. Това означава ли, че през цялата година ще се предоставят средства, защото прибирането например на реколтата от овощни дървета – септември, октомври, прибирането на полско производство, домати и така нататък, това означава ли, че до края на годината тези средства ще се разпределят до октомври, ноември например или до края на стопанската година?
Сега имаме маслодайната роза…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Маслодайната роза е ясна, защото докато стане ясна схемата, те ще са приключили и те са най-ясни.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тя приключва, но всички други, без животновъдството, говоря плодове и зеленчуци, ще бъде ясна загубата на доход след приключването, нали? Преди това няма как.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, лятото. Вижте, има различни подходи. Ние ще го консултираме с бранша. Нека да излязат условията като рамка, за да знаем какво да предложим. Как правят другите мерки и програми? Как правим с виното, как правим с рибите? Избират се месеци, които се сравняват с предходна година. Ще видим и условията на Комисията. Има няколко подхода. В крайна сметка, ако края на юни стане ясна регулаторната обща рамка, в която трябва да дадем вече условия за разпределение, ние ще отидем към едно програмиране юли месец вече. Тоест за отваряне на мярка говорим лятото – август месец.
Земеделските производители ще могат да избират какво да предложим. Това е общо решение. Ние можем да предложим да вземем маркирани два месеца, три месеца, цяла година, въпрос на наше предложение, такова каквото в консенсус решат. Сега да, розите са ясни, да, агнетата, които също, докато дойдат, ще стане ясно. Те даже под реализационна цена са повече от миналата година.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Преминаваме към „Обединени патриоти“ – нямат въпроси.
ДПС – нямат въпроси.
ВОЛЯ ги няма.
Госпожо Министър, благодарим Ви за изчерпателните отговори.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Валентина Меченова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 85
На 3 юни 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Добре дошли, госпожо Министър!
Колеги, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Получили сте съобщение за дневния ред, както следва:
Точка единствена. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Други предложения има ли?
Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Гости на днешното заседание са: госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, господин Стефан Спасов – началник-отдел в дирекция „Развитие на селските райони“, госпожа Мария Христова – съветник, и госпожа Ася Попова – съветник.
Добре дошли на гостите!
Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Съгласно процедурата по чл. 29 от Правилника всяка парламентарно представена група има право на два въпроса.
Колеги, запознати сте с процедурата.
Започваме с най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, с първия кръг от въпроси.
Колеги, имате ли въпроси към министър Танева? От парламентарната група на ГЕРБ нямаме въпроси.
Преминаваме към въпрос от БСП.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Тъй като се намираме в сезона на градушките, а и последните данни показват, че в България и в Европа, но в България все по-често ще се засилват тези явления на градушки, наводнения. Тъй като Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ защитава около 17 милиона декара, от които 11 милиона са обработваема площ, моите въпроси, уважаема госпожо Министър, към Вас са следните:
На коя дата се откри активният сезон за работа с противоградовата защита – обикновено около 24 април, тази година на коя дата, и съгласно предварителните данни метеорологична информация сезон 2020 дали се очаква да се квалифицира с висока степен на градова активност или не?
На следващо място, дали Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ е обезпечена достатъчно с противоградови ракети? Дали персоналът е добре обучен и подготвен, тъй като си спомняме, че преди няколко години имаше и протести заради ниските възнаграждения? Ние от БСП и Комисията също многократно при всеки бюджет, когато гледаме, винаги сме предлагали увеличаване на бюджета на Агенцията за борба с градушките. По тези въпроси също искаме да чуем Вашето мнение.
Миналата година на 4 април, спомняте си, беше отхвърлен така нареченият Закон за борба с градушките. Тогава се предвиждаше около 90% от територията на страната да бъде обхваната от защита с два способа. Това са противоградовият и самолетен способ. За съжаление, тогава беше отхвърлен Законопроектът. Каза се, че след една седмица ще бъдат внесени нови предложения, само че мина повече от една година оттогава. Застрахователите бяха против този законопроект, бяха предвидени общините също да участват в него. Знаем тяхното лошо финансово състояние. Въобще има ли някакви преговори, становища от застрахователите, от общините, на какъв етап е новият Закон? Може ли Вие като министър да успокоите земеделските производители, че държавата, респективно чрез Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, могат да бъдат спокойни, че тази година техните площи ще бъдат защитени? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ще отговоря, разбира се, на въпроса. Разбирам, че това е тип питане на тема „противоградова защита“. Ще отговоря, няма проблем.
Първо, отдавна не сме се виждали с Вас. Използвам случая на всички народни представители от всички политически групи да благодаря за работата в областта на законодателството в храните. Двата законопроекта, които бяха гледани и на Комисия, и в парламента – благодаря за подкрепата и за конструктивния диалог и начин на работа. Има история този законопроект, така че за нас беше важно приключването му. Навсякъде съм казала за това как е работено и в Комисията, и в парламента по това.
И да премина на въпроса по отношение на противоградовата защита. Тази година, в обобщение, сме годината, в която Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ е била най-готова и като срокове, и като запасеност с противоградови ракети. Спрямо предходните години ракетите бяха осигурени още в началото на годината, финансирането за тях. Активният сезон се откри на 26 април тази година – тогава, когато е необходимо на практика. До момента има изстреляни 2236 ракети, 68 са въздействията, 255 са обработените клетки.
Само за сведение, запасеността с ракети общо на Изпълнителната агенция е над 16 000 броя. Това е най-високата запасеност, с която годишно сме били. Защо това го направихме?
Първо, ние увеличихме площите защитавана територия с откриването на нови ракетни площадки миналата година и нови командни пултове. Към 22 милиона декара е общата защитавана територия. Да, от нея земеделската е по-малко. На практика общо около една трета от земеделските площи са защитавани с ракетния способ.
Това, което мога да обява тук пред Вас предварително. Както вече обявих, ние на практика сме в готовност непокритите по ракетен способ земеделски територии за защита от градови процеси да бъдат покрити по самолетен способ, като Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ изгради и съответните активи, необходими за това в Северна България. Тъй като наистина Законът за борба с градушките, както беше известен, не бе приет и моделът не бе консенсусно приет от земеделската общност, не получи финал, за тази година, тъй като това е възможно да стане, ние сме готови и сме планирали да отделим бюджетни средства, с които пилотно по самолетен способ да се въздейства върху такива процеси в Северна България. Има обявена обществена поръчка за това от Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ и мисля, че тя е на финала си. Има участник в тази процедура и предстои процедиране на финала, сключване на договор и се надявам, че в края на месеца всичко ще бъде готово и изпълнителят, а и самата Агенция „Борба с градушките“ ще имат възможност да покажат, че това е ефективен способ за защита, тъй като стана, знаете, широка дискусия в земеделската общност по отношение на способите.
Пак казвам, пилотно Североизточна България е избрана. За да може ефектът да бъде добър по този способ, ние водим преговори за съвместна такава защита с румънските власти, за да можем да водим тази защита до самата граница, до Дунава, където на практика поречието е в интензивно земеделие. Надявам се, винаги съм вярвала на експертите и на науката, в която и да е област, че всички предимства на самолетния способ ще могат да бъдат видени в предстоящата пилотна такава градозащита по самолетен способ. Това го анонсирахме, че е възможно. Аз се радвам, че Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, независимо от проблемите с бюджета, на практика сама в течение на две години отделяше средства и изгради тези активи.
По отношение на втората част от въпроса Ви – аз малко вече и прехвърлих, защото те са взаимосвързани, докъде е Законопроектът. Законопроектът, който се внесе в Народното събрание, не бе гласуван на първо четене. Тук всички си спомнят, аз мисля, че бях председател на Комисията, тогава в долния край на масата стоеше Управителният съвет на зърнопроизводителите, представи декларация за протест и ние го отложихме. Оттам как се разви този дебат? Така или иначе не можехме да стигнем до консенсус по отношение точно на тази форма, вследствие на което потърсихме други правни решения. В момента работна група и от Министерството, и от Фонд „Земеделие“ работи и ние сме почти на финала, но пандемията и сроковете, които на практика бяха възпрепятствани – тези срещи на живо и работа на работните групи, за създаването на взаимоспомагателен компенсационен фонд за обезщетение на земеделските производители, който ще стартира само за градушки. С тенденцията да се развива, така както в Унгария вече от две години подобен фонд оперира, работи включително и за събития суша, което е актуалната тема на деня, както се казва, за тази година предвид измененията на климата, може би и за в бъдеще. Естествено, пак със солидарност във финансирането на този фонд, доброволно, подчертавам, защото на практика това беше ябълката на раздора, ако мога така да кажа, в комуникацията със зърнопроизводителите, доброволно и като обхват включително. Тоест ако един земеделец има 10 000 декара, той може да реши в този фонд да участва частично – с 50% от площите, с 30% от площите.
Какъв е замисълът на този фонд? Да може да се възползва от предоставената ни възможност от Европейската комисия за съфинансиране на обезщетенията при такива щети от климатични събития, като ще стартираме с градушка по Мярка „Управление на риска“. В настоящия програмен период поради липсата на годен бенефициент, тъй като в България няма сдружение на земеделските производители, което на доброволни принципи да е създало такъв фонд, да участва с вноски във формирането на сума в такъв фонд, на практика нямаше годен бенефициент да участва по тази мярка „Управление на риска“. Надявам се да можем в най-скоро време да Ви го представим.
Мисля, че това беше пълният обхват на въпросите.
За площите не знам дали имах въпрос по отношение на процесите в момента. Вие ме питахте дали тази година ще е със значително по-висок интензитет. Не смея да казвам крайна оценка. Ние сме в началото на този сезон, но към настоящия момент спрямо предходни години тенденцията все още е обратната – че това не е към момента период с по-висок интензитет от обичайното. Мога да кажа, че на териториите, които са защитавани по ракетния способ в момента, имаме успешни въздействия, като само в една територия има следи от много ситно паднала градушка. Нямаме засегнати площи, които представляват щета от бъдеща реколта. Към момента имаме подадено само едно заявление за обследване от щета в Бургас.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Георгиев, реплика? Няма.
Преминаваме към следващата парламентарна група – „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Живков.
РОСЕН ЖИВКОВ: Един въпрос имам към госпожа министъра. Имаше множество сигнали от Плевенско за унищожени пчелни семейства. Установи ли се каква е причината за този процес – дали е агрохимическа защита, или…? Искам да знам, защото има много питания.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса. На него отговорих и в хода на парламентарния контрол в последния петък, както и вчера от 14,00 ч. имахме Консултативен съвет по пчеларство. Там също много обстойно запознахме участниците в срещата от резултатите.
Какво мога да кажа в обобщение? Бяха извършени по петте жалби на практика, като рекапитулация, защото една бе оттеглена, две проверки и от Агенцията по храните, и от Министерството за проверка на общото здравословно състояние на пчелните популации в самите села, където има случаи на натравяне, като част от жалбоподателите са пчелари, които са със същия случай от миналата година, даже са били бенефициенти по държавна помощ де минимис. Какво установява първата проверка с вземането на проби, която се взема и растителна, и от пчелите? От пет проби само в една от тях има съвпадение на откритите активни вещества. Тоест не може да се направи обосновано предположение кое е причинителят на въпросната смъртност. В четирите проби – растителна и от пчелите, се откриват различни активни вещества от различни препарати, в пробите от пчелите включително и от неразрешени вещества, а разрешени като част от биоциди – препарати, които са официално разрешени. Мисля, че в тези четири проби в две от тях има открити остатъци от неоникотиноиди, които са забранени препарати за растителна защита, но са разрешени в биоцидни препарати. На сайта на Министерството на здравеопазването за дезинфекция и за други третирания са абсолютно разрешени.
И второ, в по-голямата част от пробите на пчелите има остатъци от комафос – активно вещество, което е препарат за лечение и поддържане здравословното състояние на пчелите. Пълното несъвпадение на активните вещества, пак казвам, към момента говори за невъзможност да се направи абсолютно сигурно предположение за причинителя на тази смъртност.
На следващо място, и по искане на пчеларите, и по становище на Българската агенция по безопасност на храните, тъй като всички проби ги изпратихме и на Центъра за оценка на риска, предвид всичко, което лабораториите са установили, да вземем становище за тяхното предположение за причинителя на смъртност. Извършват се и чакаме резултатите още и от проби за нозематоза в тези измрели пчелни популации и растителна проба при поникването на царевицата, когато стане, ще се вземе и втора растителна проба.
Защо за нозематоза? Проверката, която беше втората от Министерството на земеделието за установяване на общото здравословно състояние на пчелните популации в същите землища, установи на практика от всички проби, с изключение на една, нозематоза по пчелните популации. Всичко това силно снижава имунитета на тези пчелни семейства и тогава и активни съставки, които са в норма, които по принцип по научни изследвания не представляват риск за подобно събитие, вече биха представлявали риск. Чакаме да излязат на засегнатите пчелни популации пробите за нозематоза и ще продължим, разбира се, и с анализа и изследването на това кой е в крайна сметка причинителят.
Всичко това, включително и лабораторните анализи, аз съм поискала, когато всичко на финала е готово, да бъде качено на сайта на Българската агенция по безопасност на храните, за да може всеки да се убеди във всички резултати от изследването.
По отношение на това дали е спазена процедурата за уведомяване за третирания. Да, спазена е. В конкретния случай по всички жалби, които бяха останали за проверка, тази процедура е спазена като уведомление. Независимо от това държа все пак да подчертая, вчера ясно го изяснихме и на срещата, че си има законоустановени изисквания при тези мероприятия и Фонд „Земеделие“ при изплащането на субсидии стриктно следва, разбира се, на принципа на анализа на риска, каквито са общите правила за установяване и контрол на другите изисквания, дали те се спазват. За миналата година всички изисквания в този стандарт, в който влиза и уведомяването за третиране, има наложени санкции върху субсидиите на над 1000 земеделски стопани на стойност над 2 млн. лв. Това искам да го кажа за информация, защото искането винаги е било, че трябва да бъдат лишавани от субсидии. Ние спазваме общоевропейските правила по регламент при получаването и при разпределянето на тези субсидии, там има стандарт, който включва и тези дейности, и когато той не бъде спазен, по регламент се налагат съответните санкции.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към ДПС.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Аз имам един въпрос, който е свързан с едно от дружествата на Министерството, по-конкретно „Рибни ресурси“. Дружеството „Рибни ресурси“ мисля, че беше създадено 2014 г. То е 100% държавно с принципал министърът на земеделието, в капитала на което дружество са включени пристанищата Балчик, Варна и Созопол.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само Балчик и Созопол.
БЮРХАН АБАЗОВ: Като създавахме ние, беше и Варна, но това е друг въпрос – защо я няма Варна. Знам, че после е прехвърлено на общината, веднага след това е продадено.
Дружеството беше създадено, защото имаше един вакуум в бенефициенти, които да кандидатстват по модернизация и реконструкция на рибарските пристанища. Моят въпрос е: има ли това дружество внесени проекти за реконструкция на тези рибарски пристанища, или се занимава само със събирането на наеми от рибари и от паркинга на Созопол? Защото в края на краищата картинката каква е? Първо, имаме апортирани пристанища в капитала на това дружество. Дружеството е годен бенефициент по Програмата „Рибарство и морско дело“ и има значителен финансов ресурс в тази мярка в Рибарската програма, която е специално за рибарски пристанища, които си стоят така от много години и не се оползотворяват. Смисълът на това дружество беше то да се яви бенефициент с предоставените му пристанища, които със средствата на Европейския съюз да станат едни модерни пристанища, а не рибарски пристанища, в които да има центрове за пакетиране, за сортиране, хладилни помещения и така нататък, където грамотно, съвременно нашите рибари да си вадят улова, да го регистрират, да си го пласират и така нататък.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Към настоящия момент собственост на „Рибни ресурси“ са две пристанища – Балчик и Созопол. Пристанището във Варна не е продадено. Прехвърлянето на общината на това, което беше пристанище, бе извършено със съответните решения, включително и на Министерския съвет, по искане на общината и след активна комуникация с браншовите организации в сектор „Рибарство“ горе във Варна с цел да бъдат бенефициент по проект, който включваше много съседни територии на пристанището, което беше част от „Рибни ресурси“. И към момента този проект се изпълнява, включително и неговите дейности за преустройство, за подобряване условията за рибарска дейност бяха активно комуникирани с неправителствения сектор в „Рибарството“ горе, във Варна. Проектът може би е пред завършване, но със сигурност се изпълнява и трябва да е на финала си.
Не, към момента „Рибни ресурси“ не е подал проект за двете пристанища, които експлоатира и работи по Програмата за морско дело и рибарство за реконструкция или подобряване условията на рибарите. Имахме такъв разговор скоро с браншовите организации тук, в София, когато обсъждахме промяната в програмата по мерките, които ще ги подкрепят с COVID-19. Те казаха, че ще ни направят предложение за това как смятат, че по-ефективно това трябва да се управлява, тъй като е факт, че предприятието можеше да бъде бенефициент по тази мярка. Чакаме предложенията на браншовите организации как смятат, че би било най-добре за тях, защото и оставането на това дружество, и този начин на експлоатации, и поне в мандата, в който аз съм била министър, или времето, в което съм била, всички действия, които сме предприемали, са ставали с тяхно съгласие и с тяхна комуникация.
Програмата за морско дело и рибарство се изпълнява. Все още има, макар и малко, недоговорени бюджети. Част от тези бюджети са и по извънредните мерките, които сега одобрихме, и ще могат да кандидатстват за компенсация на загубите си.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика – заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Това, което аз знам, е, че в Мярката за реконструкция и модернизация на пристанища ресурсът си стои неусвоен от много години.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не е така. Напротив – това са най-интересните мерки.
БЮРХАН АБАЗОВ: Отделно общините са много активни, общините правят проекти, правят рибарски пристанища, спор няма.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Много и винаги искането към нас е било да прехвърляме средства точно в тази мярка.
БЮРХАН АБАЗОВ: В частта „общини“ спор няма. Общините са много активни. Знам такива общини – направиха дори, реализираха, сега в момента се плащат. Говоря в частта на нашето дружество.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То нямаше отделен целеви бюджет.
БЮРХАН АБАЗОВ: Дружеството, ако ще стои и ще взема само наеми от нашите рибари и от паркинга на Созопол, не виждам смисъла да стои това дружество като някакъв субект в отговорностите на Министерството. В тази връзка беше моят въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние сме се съобразявали с мнението на бранша. Специално към Созопол в предния мандат, когато бях, имаше пак огромен интерес от общината. Тя имаше визия да кандидатства по европейски проект част от това да стане част от градската среда за други дейности, но ние сме се съобразявали с това, което браншът е искал, и сега ще очакваме пак от тях становище по това как да продължим.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към втори кръг от въпроси.
От групата на ГЕРБ няма въпроси.
Заповядайте, колегите от БСП.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с това как подреждаме и реализираме подкрепата на сектор „Земеделие“ през 2020 г.? Защото много информация излезе, много възможности предоставя Европейската комисия – един път по подкрепа за COVID-19, която е свързана с финансов ресурс, който може да бъде отделен за подкрепа на доходите. Тук важните въпроси е как ще бъде подредена тази подкрепа, защото искат розопроизводители, искат лозари, искат зеленчукопроизводители, въобще по-голямата част от браншовете, които са малки, средни предприятия, имат нужда от подкрепа.
Отделно от това за Кампания 2020 г., информацията, която беше подадена, е, че 140 милиона ще бъдат добавени към директните плащания. Предполагам, че сте правили някакви разчети как е разпределен този ресурс, ще бъде ли усвоен. Например обвързаната подкрепа има увеличение на средствата, но в същото това време има и доста сериозни притеснения дали тези индикативни добиви, които се изискват като минимална подкрепа, ще могат да бъдат покрити, предвид факта че сезонът стартира сега, но има определени трудности. Сушата например е един проблем, който се поставя като въпрос за достигането на добивите, които са минимални като изисквания за получаването на обвързаната подкрепа. Говоря за зеленчуците преди всичко, донякъде може би и при плодовете ще има проблеми.
В тази последна година на втория програмен период какви ще бъдат мерките по Програмата за развитие на селските райони, които ще бъдат реализирани, защото има един индикативен график? В този индикативен график се изместиха нещата, например 4.1 – Мярката за подкрепа на животновъдството. Още какво липсваше? Мисля, че 8.1, която е за залесяване и така нататък. Тези мерки предвидени ли са въобще да бъдат стартирани, или те ще бъдат в тази графа 140 млн. лв., които са прехвърлени към директните плащания? Тоест разчетите, които са правени, това е за сметка на мерки, които явно не са стартирали или които не са изпълнени.
Важно е, за да може всеки един земеделски стопанин да знае тази година като изключително трудна на какво може да разчита, как ще се вземат решения и как ще се реализират, предвид факта че трудностите тепърва предстоят от гледна точка на проблеми, които ще се появяват – не само климатични, но и пазари, всичко това, което е необходимо все пак да се запази земеделският, аграрният бизнес. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Аз мога генерално да започна, защото Вашият въпрос първо беше степенуването на мерките. Не знам как точно да структурирам отговора си или да мина в конкретика. По-скоро нека да обобщя в каква последователност като подкрепа сме работили от началото на пандемията, като вземане на решения и докъде сме към днешна дата и какви трябва да са очакванията на земеделските производители.
Всичко, когато се случи в началото на март, на практика затварянето на границите на областни центрове, затварянето на пазарите, първото, от което се водихме, е как да осигурим продължаването на стопанската дейност и по наши искания всички заповеди на министъра на здравеопазването, които гарантираха достъпа до стопанските обекти, бяха осигурени и това стана в рамките на седмичен срок.
След това, по принцип обичайно си работим по индикативния график за директни плащания и се постарахме всичко, дори по-рано от обявеното да го платим. Радвам се, че успяхме да платим и биологично земеделие. Вчера след многобройни проблеми с новия биологичен регистър, включително и във времето, в което беше графикът миналата седмица към петък, когато тръгнахме да плащаме, се оказаха от две сертифициращи лица отново липса на едни нанесени данни и така, да не Ви занимавам с детайла, но истината е, че там доста трудности се срещнаха. Но успяхме всичко, дори по-рано от други години, нашият индикативен график беше направен така, да платим по-рано.
Трето, за нас беше ясно, че в условията на ХоРеКа – затворен канал, най-трудната тема за малките и средните производители остават пазарите и реализацията. Предстоеше ни тогава реализацията на агнетата по Великден. Издадохме заповеди от Агенцията по храните по отношение на контрола на пазарите, предоставихме държавна помощ за изкупуване на агнета с препоръчителна цена, под която тази държавна помощ не се прилага. И искам да Ви кажа, че резултатите са два пъти повече продадени и заклани агнета през кланиците само за период от 30 дни. Това беше ефектът от тази помощ и цена, с която, в интерес на истината, очевидно кланиците се съобразиха. В две от веригите на практика бяха заменени договорени доставки с български такива.
Вече е приключила помощта, която бе предоставена. Подадени са и документите. На практика половината от реализацията през кланиците ще бъде обект на подпомагане по държавната помощ. Днес ме информира Държавен фонд „Земеделие“, че близо половината от това, което е минало през кланица, ще бъде подадено за подкрепа и ще се възползват от този механизъм. Но ние от много години насам за първи път за такъв кратък период имаме такава легална продажба през кланици. Това беше първото, което направихме.
Втората помощ, която взехме като решение, беше също в рамките на първия месец, мисля – предстоеше рекултиране на оранжерийното производство в България. В Министерството междувременно бе създаден оперативен щаб. Директор дирекции по ресори „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ на практика са в ежедневна комуникация с браншовите организации. Предоставихме държавна помощ за оранжерийните производства – домати, краставици и пипер, за реализация в малките и местни магазини. Даже в момента, тъй като срокът ѝ е изтекъл, имаме предложение от четири или пет организации, които искат продължаване на тази помощ и разширение на обхвата ѝ. В момента правим анализи това дали да го продължим, тъй като, пак казвам, за нас е важно да стимулираме късата верига на доставки и производителите, които са малки.
Пропуснах да кажа, че пак по наше искане пред министъра на здравеопазването бяха отворени и пазарите, и фермерските. Историята я знаете от пресата и от медиите.
Още март месец на първия Съвет на министрите – видеоконферентен, той може би беше в края на март или април, България направи едно предложение, малко не съвсем по философия, защото нашата Програма за развитие на селските райони предвид кризата няма такава колаборация, както другите програми, примерно „Регионално развитие“. Но България направи едно предложение за промяна в Регламент № 1305, който на практика е за Програмата за развитие на селските райони, за да има възможност в страната членка да се програмира извънредна компенсаторна мярка COVID-19. На първия Съвет на министрите това наше предложение се прие по-резервирано, на втория то вече получи подкрепа, на последния Съвет на министрите това наше предложение вече Европейската комисия го предложи на Европейския парламент. Включително съм много благодарна на другите страни членки, на нашите евродепутати, с които работим.
Между другото, професор Бъчварова, само без Вашата група. От всички други групи работим активно с европейските депутати и подкрепят всички наши предложения, които по отношение на селските региони правим. Това е факт. Казвам го наистина, защото виждам тук и от другите групи имат евродепутати, те са даже и проактивни и винаги са се обединявали на тема „земеделие“. И аз наистина много им благодаря. Ние сме с тях в комуникация. При Вас явно политиката е малко по-различна.
Много съм благодарна и на държавите членки, които подкрепиха България. И последното предложение – решение на Европарламента, е това предложение да мине по ускорена процедура, което означава края на юни, и бюджетът на тази мярка да може да бъде до 2% от бюджетите на програмата на съответната страна. Което ще рече, че България ще има възможност да програмира такава извънредна мярка за близо 100 млн. лв. вече, това е първоначалното ни предложение, като условията за това, защото Комисията е предложила тавани за земеделските стопани и за малките и средни предприятия, чакаме края на юни процедурата в Европейския парламент да приключи, да видим условията. В момента в Министерството, заедно с браншовите организации на практика събираме данни за обективни критерии, по които да бъде разпределена помощта, като допълнителни разходи от изпълнение на противоепидемичните мерки, тъй като те са ясно разписани в заповеди, в срокове, в които са изпълнявани, и второ, загубите на приходи от реализацията на съответната реколта. Защото ние тези мерки с програмиране, първо с консенсус с бранша, ще ги предложим за одобрение от Комисията и лятото се надявам да можем вече да пуснем мерките за заявления. Пак казвам, това е ако Европейският парламент приключи до юни. Но ето сега имате възможност да говорите с Вашите евродепутати и те да се включат към всички останали български евродепутати и да подкрепят предложението на България, което вече е предложение на Европейската комисия, за възможност за програмиране на извънредна мярка COVID-19 в Програмата за развитие на селските райони. Това смятам, че на практика ще е една много сериозна подкрепа за най-уязвимите сектори и за малките и средни земеделски производители. Това е отговорът ми за мярка COVID-19.
Ще предложим, дай боже, пак казвам, ние говорим все още в аванс, тъй като чакаме парламентът да финализира дебата, ще предложим двата критерия като основа за разпределение, максимално облекчена, но всички трябва да знаят, че официалната статистика е тази, която установява наистина размера на намален доход от срива на цените. Категорично ясно е, че розопроизводителите ще са първите по право бенефициенти на такава помощ, защото там кампанията е към края си. Там е много ясно, и аз съм убедена, че и статистиката ще го отчете, намалението на цената.
Между другото, пропуснах още две мерки да кажа, за което пак изключително много благодаря на Народното събрание и на всички депутати – мерки, свързани с пазара на труда.
Погледнато в по-дългосрочна перспектива, земеделието като отрасъл, който не е особено атрактивен, мисля, че има потенциал тези мерки да станат и постоянно действащи. Какви бяха тези промени в трудовото законодателство? Възможността лица, които са регистрирани като безработни в бюрата по труда, да бъдат наемани за един и за повече дни по прибиране на реколтата, без да губят правото си на обезщетение.
Втората много важна мярка, тя е породила много ожесточен дебат в Народното събрание, но аз мисля, че ние визионерски трябва да гледаме на обществените отношения и тяхното развитие, е възможността трайно безработни лица, които са на социални помощи, да могат по същия начин да полагат труд по прибиране на реколтата, като полагането и на този труд да е основание за запазване правата на социална подкрепа. Това за мен е най нормалното.
Искам да Ви кажа, че това дойде по предложение от кметове на общини, в които започваше розоберът. Те бяха в невъзможност да си намерят работници, обаждаха ми се. За фермерите – в крайна сметка всеки кмет на населено място и на община го касае да има поминък в неговия регион. След приемането на поправката от Вас, макар и с ожесточен дебат от опозицията, искам да Ви кажа, че на третия ден със същата група кметове на общини бяхме в друга комуникация. Триста лица от тази група бяха изследвани и изпратени, уточнявахме детайли със Социалното министерство, в розобера.
Така че за мен всяка от мерките, дори да е помогнала на един човек, на десет човека, в крайна сметка е полезна. Нито една мярка сама за себе си не може да подобри състоянието в сектора, освен с енергичния ефект на всички взети и такива, които ще се вземат. Това също го направихме вече Народното събрание като работеше, но държа да го кажа и да благодаря на всички, които са подкрепили предложенията за облекчаване достъпа до работна ръка от земеделските производители за прибиране на реколтата.
Продължавам със следващата по-голяма мярка след 100-те милиона възможни в Програмата за развитие на селските райони. Тя ще е компенсационна мярка за загуба на доход. Това трябва да е ясно. Бюджетът е този, който е неусвоен към момента. Значи към момента ние имаме около 20 млн. евро европейски средства.
Откъде ще вземем другите? Минавам на другия Ви подвъпрос. Индикативната годишна работна програма, която е качена на сайта, за всички земеделски производители искам да кажа, че тя ще бъде реализирана така, както е обявена по мерки. Някои от тях са в закъснение и аз мога да изброя кои са, по различни причини, включително и нотификациите, които получихме едва в април месец. Като единствената мярка, която вероятно няма да отворим, не касае земеделските производители – това е Мярка 7.3, която ще отворим вече януари, ако се наложи, казвам. То е във връзка с бюджетирането, с максимално възможното бюджетиране на извънредната мярка, която Комисията е предложила. Чакаме триалогът да приключи, за да знаем, че това ще остане така, и широколентовият интернет, която мярка ще отворим януари с пари вече от следващата година. Но за земеделските производители абсолютно всичко ще бъде отворено, като част от графика наистина е забавен.
Вие ме попитахте за Мярка 4.1. Тя трябва да се отвори юни месец. Значи този месец ще отворим 4.1, както и 5.2. Сега 5.1 върви за биосигурността, 5.2 – имахме различни уточнения. Ще бъде отворена юни месец 4.1. Така че независимо от комуникацията, от тази възможност, която ще получим, земеделските производители могат да разчитат на достъп до средствата по мерките, които са предварително обявени в Индикативния годишен работен график. Някои от тях малко по-късно ще ги отворим, предвид на различни комуникации, които имахме за одобрението на съответните изменения, а после и за съответните мерки. (Реплика.)
7.3 е широколентовият интернет. Това касае само един изпълнител и нищо не ни ограничава да го отворим януари, но да можем с максимален бюджет да програмираме компенсаторната мярка COVID-19, защото това ще са компенсаторни плащания, които ще постъпят по сметките на земеделските производители, ако се организираме навреме до края на година. Ще ги подпомогнат в паричния поток точно в тази година и за нас това е най-важно. Ще имат възможност, разбира се, да кандидатстват по мерките и приемите, които бяха обявени.
Към последната част от въпросите Ви, по отношение на прехвърлянето на малко над 70 млн. евро към директни плащания 2020 г. Да, това решение го взехме, след като на 15 май направихме онлайн видео среща с браншови организации от всички производства за първи път, откакто аз съм била министър и предния път, и сега или председател на Комисията, абсолютно всички се съгласиха на това прехвърляне.
Какви са параметрите? Тази възможност ни е дадена с решение на Комисията. Сумите са описани в приложение към Регламента, с който получаваме това право. Те са конкретни за всяка страна. За България малко над 70 млн. евро. Откъде се вземат? От бюджета за Програма за развитие на селските райони за 2021 г. Тоест той изобщо не касае сегашната програма и средствата, на които могат да разчитат земеделските производители.
Прехвърлянето е към директни плащания 2020 г. Прехвърлят се реципрочно към всяка от мерките, по които нямат достигнати количествени лимити. Кои са мерките с количествени, или всички мерки в обхвата на директни плащания на площ ще получат средно 9% увеличение на бюджетите. Всички мерки в обхвата на обвързаната подкрепа ще получат средно 13% увеличение. Четири или пет от мерките – сега като брой мисля, че общо са пет с протеиновите култури, са с достигнати количествени лимити и те няма да могат да получат това увеличение, защото на практика смисълът на обвързаната подкрепа е друга, но техните бенефициенти ще бъдат подпомогнати по COVID-19. Общата сума, ако е около 140 млн. лв., ще бъде разплатена поетапно с разплащането на всяка от мерките, като ние ще положим усилия Индикативният график да бъде още по-оптимистичен за земеделските стопани.
Това зависи обаче от снимките кога ще приключат. Времето да позволи те да станат по-рано от обичайното, дешифрацията, защото административните проверки трябва да са приключени. Разбира се, имаме и план как да подобрим и работата по отношение на биорегистъра, но за това ще говоря друг път. Нека да приключим тази година. В смисъл идеята ни е, всичкото това увеличение, което ще е към пакета „Директни плащания“, да може и по-бързо да бъде платено, защото то ще се плаща с всяка от схемите по директни плащания.
Само още нещо да допълня за обвързаната подкрепа „Плодове и зеленчуци“. Там предложихме в хода на този дебат на 15 май да изтеглим сроковете за доказване на реализация. Ние ще се съобразим с бранша. Този срок, защо им плащаме март месец? Тази година платихме март, предходни години април се плащаше. Така ли е, господин Данев? Тази година пак платихме един месец по-рано. Защо се плаща тогава? Защото срокът на предоставяне на фактурите за реализация е краят на януари.
На практика януари месец касае обаче много малко видове плод и зеленчук, които реализират. Ние им предложихме да помислят дали да не скъсим този срок до декември да представят реализация, и до ноември можем. Един месец след него ще можем да платим и да им изтеглим плащането. Това зависи от тях.
По отношение на добивите.
Първо, добивите за обвързаната подкрепа са на практика два пъти по-малки като абсолютна стойност от нормалните обеми продукция, които се произвеждат. Искам само да кажа, че когато ние отваряхме мерки за подкрепа на реализацията, както за агнетата, за оранжерийните производства, всички браншови организации на плод и зеленчук искаха да имат два пъти по-високи квоти за обеми за реализация по тези държавни помощи, защото на практика те са по-големи.
Според мен по отношение на сушата каква е ситуацията? Най засегнати са посевите с пшеница и рапица. Въпреки това от близо 250 – говоря така малко в порядък, може да не са 250, може да са 260, но над 200 констативни протокола имаме приключени. От тях само 28 хиляди декара са напълно пропаднали от сушата – пшеница и рапица. Може би около 200 хиляди декара ще имат различна степен на щета в обема добив.
При плодовете ситуацията е различна. Там щетата е от измръзване и осланяване, като най-засегната култура е кайсията – 33% близо от насажденията са със 100% пропаднали площи, най вече в Северна България.
Черешата е със значително по-малки. Най-много има на практика кайсията. Следващата е черешата, но процентите са значително по-малко. Просто нямат нищо общо с порядъка на кайсията. Така че това са най-засегнатите култури. Там си има стандартна схема за подкрепа – 4 млн. лв. За първи път миналата година даже ги платихме в същата календарна година. Ще се постараем и тази да направим същото там, където има 100% пропадане.
Ние правихме Консултативен съвет по зърното в последния петък. По отношение на пораженията от сушата на зърнено-житните култури, там на практика сме под 1%. Това не може да окаже на практика глобално влияние на пазара на пшеницата или на която и да е друга зърнена или техническа култура, защото обемите са твърде по-големи. Под 1% са засегнатите площи и ние ще си запазим същото качество като държава на нетен и то голям износител. Прогнозата на Министерството на земеделието за добив е 5 милиона тона. На Европейската комисия – Специалният комитет по растениевъдство предния ден даде прогноза по техния метод чрез сателити на 5,8 милиона тона, а браншовите организации дадоха 4 милиона и половина. Нали то всеки от неговата камбанария гледа положението.
Това са трите прогнози. За прогнозите от обследванията на Министерството на земеделието мога да кажа следното и моят опит какво показва – винаги реалните добиви са били с до 15% по-високи, но никога по-малки. Убедена съм, че минималната наша реколта ще е 5 милиона тона. Винаги е било така. Времето след обследванията общо взето даде ръка, както се казва, да тръгнат и пролетниците и това, което може да се подобри, да се подобри.
Професор Бъчварова, мисля, че за мерките за подкрепа бях изчерпателна.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Той е логически въпрос, свързан с COVID-19. Казвате, че критерий ще бъде загуба на реколта или на доход?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На доход.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: На доход, добре. Това означава ли, че през цялата година ще се предоставят средства, защото прибирането например на реколтата от овощни дървета – септември, октомври, прибирането на полско производство, домати и така нататък, това означава ли, че до края на годината тези средства ще се разпределят до октомври, ноември например или до края на стопанската година?
Сега имаме маслодайната роза…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Маслодайната роза е ясна, защото докато стане ясна схемата, те ще са приключили и те са най-ясни.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тя приключва, но всички други, без животновъдството, говоря плодове и зеленчуци, ще бъде ясна загубата на доход след приключването, нали? Преди това няма как.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, лятото. Вижте, има различни подходи. Ние ще го консултираме с бранша. Нека да излязат условията като рамка, за да знаем какво да предложим. Как правят другите мерки и програми? Как правим с виното, как правим с рибите? Избират се месеци, които се сравняват с предходна година. Ще видим и условията на Комисията. Има няколко подхода. В крайна сметка, ако края на юни стане ясна регулаторната обща рамка, в която трябва да дадем вече условия за разпределение, ние ще отидем към едно програмиране юли месец вече. Тоест за отваряне на мярка говорим лятото – август месец.
Земеделските производители ще могат да избират какво да предложим. Това е общо решение. Ние можем да предложим да вземем маркирани два месеца, три месеца, цяла година, въпрос на наше предложение, такова каквото в консенсус решат. Сега да, розите са ясни, да, агнетата, които също, докато дойдат, ще стане ясно. Те даже под реализационна цена са повече от миналата година.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Преминаваме към „Обединени патриоти“ – нямат въпроси.
ДПС – нямат въпроси.
ВОЛЯ ги няма.
Госпожо Министър, благодарим Ви за изчерпателните отговори.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Валентина Меченова
