1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 86


На 17 юни 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. – за първо гласуване.
2. Изслушване на представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Ако нямате, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; Николай Роснев – заместник изпълнителен директор на БАБХ; Людмила Донкова – началник отдел в БАБХ; Мария Томалиева – главен експерт в БАБХ; Бойка Самарджиева – юрисконсулт в БАБХ; доктор Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ в Министерството на земеделието, храните и горите; Силвия Василева – директор на дирекция „Животновъдство“ в Министерството на земеделието, храните и горите; Деница Денчева – началник-отдел в дирекция „Животновъдство“ в Министерството на земеделието, храните и горите; и Милена Гьонова – БАБХ.
По точка две присъствие са заявили: професор Иван Станков, Симеон Караколев, Янка Попова, Нихат Шабан, Ирфан Ибрямов, Евгин Ахмедов, които, предполагам, че ще дойдат малко по-късно. Мисля, че ги няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА, № 002-01-20.
Внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. – за първо гласуване.
Давам думата на доцент Иванов за представяне на Законопроекта и мотивите за неговото внасяне.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Измененията и допълненията в Закона за защита на растенията се налагат във връзка с влизане в сила на три регламента: Регламент 2016/2031 за защитните мерки срещу вредителите по растенията; Регламент на Европейския съюз 2017/625 относно официалния контрол и другите официални дейности, които трябва да се въведат в националното законодателство и да въведат хармонизирани показатели за риска с Директива 2019/782 на Комисията от 15 май 2019 г. за изменение на Директива 2009/128 на Европейския парламент в областта на здравето на растенията и изменение и допълнение на свързаните с тях административнонаказателни разпоредби.
С приемането на Регламент 2016/2031 за защитните мерки срещу вредителите по растенията се установява един нов растителноздравен режим в Европейския съюз, който е насочен към превенция за откриване и унищожаване на установените вредители на един ранен етап на базата на предварителна оценка на риска и управление на риска в подкрепа на прилаганите мерки.
С приемането на втория регламент от 2017 г. № 625 за здравето на растенията ставаме част от общата правна рамка на организиране на официалния контрол и другите официални дейности по цялата агрохранителна верига. Така че с транспониране на Директива 782 на Комисията от 15 май 2019 г. за изменение на Директива 2009/128 на Европейския парламент и на Съвета по отношение установяването на хармонизирани показатели за риска се въвеждат и хармонизирани показатели на риска в Приложение IV към Директива 2009/128 на Европейската общност.
Целта е създаване на рамка за действия на Общността за постигане на една устойчива употреба на пестициди и за намаляване на рисковете и въздействието на употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и насърчаване разработването и въвеждане на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи. Преди приемането на Директива 2019/782 показателите на риска от употребата на пестициди се определяха от всяка държава членка на национално равнище и не бяха хармонизирани на европейско равнище, така че с тези изменения и допълнения на Закона ще се постигне едно пълно хармонизиране на националното законодателство със законодателството на останалите страни в Европейския съюз. Има, разбира се, и много детайли, които могат да се намерят в самия текст на Закона. Това е накратко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, откривам дебата.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Предложените промени ще подкрепим от гледна точка на това, че по-голяма част от предлаганите промени са свързани наистина с хармонизиране на регламенти и директиви, които са действащи и след приемането на Закона през 2016 г. или 2017 г., когато беше приет изцяло нов закон. Но все пак ми се иска да получим разяснения за някои от предложенията, които са извън регламентите. Те са в две насоки.
Първото, Вие предлагате да отпадне създаването на публичен регистър от Българската агенция по безопасност на храните на заявените разрешени продукти за растителна защита, които досега се поддържаха от Агенцията и съответно можеше да се получи информация на какво ниво са, какви са активните съставки, какво е тяхното наименование и така нататък. Сега предлагате това нещо да отпадне от гледна точка на това, че, виждате ли, в Европейската комисия едва ли не имат нещо подобно, от което всеки един може да види докъде са стигнали процедурите по одобрение. Но, доколкото на мен ми е известно, на ниво Европейски съюз няма хармонизирани процедури за това как се одобряват препаратите за растителна защита. В България освен това нямаме национална система, по която одобряваме също. Дали припознаваме на другите европейски държави признатите – това ще ми кажете? На някакъв етап не всички държави признават вече одобрени препарати за растителна защита с активните им съставки.
По принцип земеделските стопани при такава динамична ситуация, в която отпадат някои активни вещества, които се ползват с препарати за растителна защита и се заместват много бързо с нови, трудно могат да планират, трудно могат да разберат какво се случва. Затова отпадането на системата означава, че липсата на информация е една от причините да се получава може би проблем при тези, които са заинтересовани, които прилагат тези препарати и които трябва да отговарят за защита на растенията.
Вторият ми въпрос е свързан със санкциите. Има увеличение на санкциите. Това вече стана практика – навсякъде увеличаваме санкции, друг е въпросът дали и до колко те са ефективни, доколко ще изиграят тази роля, която ние предвиждаме с тяхното увеличаване. Това, което е предложено, също не е част от Европейската директива, макар че и изискванията се увеличават, и санкциите се увеличават. Ако може, в хода на дебата тези предложения, които прави Министерството, да ги защити под някаква форма. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Роснев.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: По отношение на това, което искаме да отпадне. Това е регистър за заявените за разрешаване продукти. Това е началният етап, в който участват фирмите. Те заявяват продукта и оттам нататък започва процедурата по разрешаване на този продукт, който, както знаете, по различните процедури е от порядъка на 45 дни до две или три години да се разрешава. Ние не предлагаме да отпадне Регистърът на разрешените продукти за растителна защита. Той си остава, така че всичките земеделски стопани могат да бъдат информирани, като влязат в него, да знаят кой продукт в момента е разрешен.
Към момента нямаше такава европейска информационна система, така наречената PPPAMS система, в която всяка една държава – членка на Европейския съюз, включва всичките продукти, които са заявени за разрешаване, така че всяка държава може да наблюдава и да вижда кой продукт на какъв етап от разрешаването е. Земеделските стопани не се интересуват от това какви продукти са заявени за разрешаване, тъй като, както казах, времето за разрешаване е изключително дълго.
А по отношение на санкциите, надяваме се, че с промяната на тези санкции ще имаме такова едно ограничително действие, тъй като в момента санкциите са изключително малки. Примерно нерегламентирано използване на продукт за растителна защита е от порядъка на 500 лв. за земеделски стопани и около 1000 лв. за юридически лица, но щетата, която той води след себе си от тази употреба, е значително по-голяма. Това го виждате и в действителност при тези нерегламентирани третирания и при установяването им.
Особено ни се иска санкциите, които се отнасят до вноса и употребата на забранените продукти за растителна защита, да бъдат завишени, така че когато един човек си помисли да внесе от Турция неразрешени продукти за растителна защита, санкцията да е възпираща – той да не си помисли за второ въвеждане на такъв продукт, още повече и продажбата на такъв продукт. При положение че сега и интернет търговията се шири изключително много и се предприемат мерки, за да може да се ограничи това нещо, мисля, че санкциите по отношение на продукти за растителна защита трябва да бъдат завишени и да бъдат възпиращи.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Роснев.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само едно уточнение. Във въпроса, който зададох за този регистър, вмъкнах и нещо, на което не получих отговор. Има ли взаимно признаване на продукти за растителна защита? Например някъде в Германия има стартирала процедура, ние признаваме ли, или имаме национална такава, която… (Реплика.) Въпросът е дали признаваме стартирали процедури някъде, ние правим ли си дублаж съответно и в някакъв момент този продукт за растителна защита се появява много скоростно, без да има съответната…
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Процедурата по взаимно признаване е общо приета процедура за разрешаването на тези продукти. Характерното за целия процес на разрешаване на европейско ниво е, че всяка една държава разрешава продуктите си на собствената територия. Така че ако има процедура по взаимно признаване на някакъв продукт в Германия, ние няма как да ползваме тази процедура, за да разрешим продукта тук. Той трябва да бъде заявен на наша територия, за да започнем процедура по взаимно признаване. Това означава, че ако е разрешен продуктът в Италия или Франция, след като се заяви в България, в рамките на 120 дни ние по тази процедура разрешаваме продукта за употреба.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Роснев.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Струва ми се изключително тромаво. Всяка година имаме нов списък на разрешените препарати, те си сменят имената, но вътре активните вещества какви са, що са – по един начин се казва в България, друго е в другите страни. Казвате, че много лесно земеделските стопани се ориентират, като видят този списък, но не е точно така. Например аз търсих Би-58 за цветята си. Вече няма Би-58, има нещо друго. (Реплика: „То е забранено“.)
То е забранено, но се появява под друго име и започват да ми четат тук тази съставка колко е така и колко е иначе. Разбирате ли?! Много са динамични нещата с наименованията и активните вещества. Този регистър може би дава информация в процеса на признаване. Вероятно дискусията трябва да бъде доста по-сериозна и на ниво Европейска комисия за това взаимно признаване и за този ред, по който не в някакви минимални срокове да се работи, а да има по-сериозни възможности да се следи целият процес.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Абсолютно сте права, професор Бъчварова. За мен проблемът е в европейското законодателство.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Тогава защо се съгласявате?!
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Не може всяка една държава да разрешава разрешени продукти. С това вече и самата Комисия е наясно, и във връзка с тази зелена сделка започва процедура по евентуална промяна на това законодателство, да се улесни процесът на регистрация и така нататък. Абсолютно сте права и че един продукт може да го намерите с пет различни имена. От три години прекратихме тази практика, но след като се промени европейското законодателство, фирмите вече ще имат тази възможност, те си правят бизнес планове и един продукт го разрешават с пет различни имена, като във всяка една област един и същи продукт ще се продава с различно име.
А по отношение на регистрираните и по отношение на списъка, ние само допълваме списъка и затова той става вече над 1000 страници.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Роснев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги! Моят въпрос е в тази насока – при приемането на този законопроект, който предлага Министерският съвет и Вие представяте тук, ще се изискват ли паспорти за крайни потребители и любители градинари, когато използват продукти и растения внос за засаждане? За крайни потребители, повтарям.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Роснев, Вие ли ще отговорите.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: В Регламент № 2031, който ще въведем в Закона, всичките растения, които са предназначени за засаждане, ще бъдат с растителни паспорти. Има изключения – когато краен потребител си закупи растения за засаждане, той може да не ползва растителен паспорт.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Какво значи краен потребител?
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Краен потребител, ако го закупите за Ваши цели да си засадите примерно пет растения без търговски цели.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Предполагам, че има индивидуална дефиниция за краен потребител. (Реплики.) Така че, господин Апостолов, нямаме проблем.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз неслучайно питам. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Предполагам, че за конкретен текст, когато сме на второ гласуване.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Аз по принцип ще питам, госпожо Председател, за разлика от колегата. Опитах се да прочета всички текстове внимателно. Разбира се, когато става въпрос за синхронизиране на регламенти и директиви, те са доста витиевати, но въпросът ми към вносителите е: може ли да изброите какво практическо въздействие ще има този закон върху земеделските производители, търговците на препарати при внос-износния режим? Като четем текстовете: синхронизираме, координираме, интегрираме регламенти и директиви, от които не става много ясно до какво ще доведе това практически върху крайните ползватели, а те са земеделци, търговци с препарати и така нататък.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Господин Роснев, заповядайте.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Както в началото беше казано, ние променяме Закона единствено и само за да вкараме изискванията на тези два регламента. Промените, които биха настъпили и които ще настъпят след това, не са толкова големи с въвеждането на тези регламенти. Ние и досега си имахме растителноздравен режим, който се ръководеше от една директива, която беше вкарана в Закона, а текстовете от тази директива бяха използвани като основа за разработването на Регламента.
Новото, което възниква сега оттук нататък, е това – примерно всички растения, които са предназначени за засаждане от 14 декември насам, вече се движат с растителен паспорт. Досега имаше определен брой растения, за които беше необходимо растителен паспорт.
Другото ново е, че така наречените икономически важни вредители вече са регулирани некарантинни вредители. Тези вредители бяха в обхвата на законодателството на ИАСАС. Това са вредителите по семената и посадъчния материал, които до 14 декември се контролираха от ИАСАС. Оттук нататък този контрол влиза в обхвата на растителноздравния режим. Затова казват, че за всичкия посадъчен материал и на определен брой семена ще се издават растителни паспорти, защото тези регулирани некарантинни вредители вече влизат в растителноздравния режим и вървят с растителни паспорти.
По отношение на вноса. Към този регламент има още тридесет подзаконови акта. Те са делегирани актове, които също се прилагат директно, но ние с основния регламент вкараме. Единият от тези актове е рискови растения. Има определен набор от рискови растения, вносът на които може да бъде разрешен единствено и само ако на територията на Европейския съюз е извършен анализ на риска от това дали ще могат да въведат, или да разпространят някакви видове заболявания. В този списък са много голяма част от посадъчните материали, има такъв, което, от една страна, ще доведе до ограничаване на вноса на посадъчен материал от трети страни, докато съответно ако тази трета страна не заяви в ЕПС, в Комисията, да се извърши анализ на риска на тази стока. Тук влизат примерно орехи от Турция, посадъчен материал от Турция, от Сърбия. Докато не се разреши от Комисията вносът на това нещо, няма да може да осъществяваме внос на такъв материал.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Защо?
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Защото Регламентът казва, че са достатъчно рискови и трябва да преминат анализ на риска.
А по отношение на продуктите за растителна защита, тук не променяме почти нищо в начина на разрешаване, в начина на търговия, в начина на контрол. С тази директива се въвеждат единствено рисковите фактори, по които се осъществява анализ на този риск от употребата на продукти за растителна защита.
Европейската комисия установи, че събирането на информация по отношение на употребените количества продукти за растителна защита е изключително ограничена и на базата на тази информация не може да се направи анализ на това с колко процента трябва да бъде намалена употребата на тези продукти. В момента информацията се събира единствено и само по внесени в страната активни субстанции, но това не дава представа каква част от тях са употребени, къде са употребени, как са употребени, и утре като ни кажат: намалете с 50% употребата на продукти за растителна защита, ние нямаме базата, на която да кажем: да, намалихме я. Ние не знаем какво количество се употребява.
Интересното е, че примерно Директивата за устойчива употреба е от 2009 г., 2019 г. Европейската комисия вече измисля такъв рисков профил, по който да се събира тази информация. Оттук нататък започваме да събираме тази информация.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Роснев.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Именно поради това, което коментирахте в момента, беше моето първо питане за паспорта, защото, виждате ли, получава се една странна ситуация. С измененията от 14 декември миналата година за растителните паспорти, ще Ви дам конкретен пример – при посадъчен материал круши и вирусното заболяване огнен пригор, фиданки и посадъчен материал от Сърбия, където изследването е абсолютно на всяко дръвче проба, не на група от дръвчета, показва неналичие и съответно няма вирусното заболяване, и същият такъв посадъчен материал, производен в Унгария, където имаме извадка от определен брой дръвчета, и когато двата материала влязат на територията на България, единият сега разбираме, че няма да може да бъде внасян, а другият ще може да бъде внасян, защото е с произход страна от Европейския съюз и ще има паспорт. Но паспортът представлява лист хартия. Това не значи, че материалът е обезопасен и няма съдържание на това вирусно заболяване. Така че нашите земеделски производители в крайна сметка не ги интересува дали ще имат една хартия, а ги интересува това, след като създадат своето насаждение, то да бъде устойчиво, здраво и да не се налага на първата година да го изкореняват.
РЕПЛИКА: И да го изгорят.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: В тази връзка не считам, че тези мерки носят нещо полезно на нашата държава.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Така нареченото листче хартия означава, първо, че обектът или операторът е регистриран от самото начало на неговото създаване.
Второ, че са му направени всички видове обследвания, изследвания на почва, на растения. Те се правят по съответната методика и в крайна сметка като резултат от тези наблюдения му се издава растителният паспорт, който се отнася за определените бройки, които ще дойдат в България.
По отношение на сравнението със Сърбия – да, сигурно и там обектът е регистриран, сигурно и там се наблюдава, сигурно и там са изследвани тези растения, но такова е европейското законодателство. Както виждате, ние към момента взимаме проби, правим анализ на тези растения посадъчен материал и от Турция, и от Сърбия, и от други страни. Правим лабораторен анализ и на базата на този лабораторен анализ съответно издаваме растителните паспорти. Но тези страни имат ангажимента, ако искат да влизат стоките им в Европейския съюз, да кандидатстват, да си подадат заявления в ЕПС-а, да им се одобрят методиките, по които работят, и оттам нататък вече да могат да си търгуват посадъчния материал на територията на Европейския съюз.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Само да припомня на господин заместник-министъра за едни хартийки, които са разкарваха наляво и надясно, и за едни пренесени патици, които внесоха сумати зарази в страната, пък имаха ветеринарен паспорт. Сега в момента ще се получи абсолютно същото нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Апостолов.
Заповядайте, господин Живков.
РОСЕН ЖИВКОВ: И аз искам, като влизаме в темата за хартийки, да напомня на представителите и на БАБХ, и на заместник-министъра, разрешителният режим на хранителните добавки как влиза с една декларация. Така че това е много относително – този паспорт или декларация, с която някой декларира, че е изследвано някъде. Трябва да бъде истински контролът, за да няма пропуски.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Разбира се, всеки има аргументи „за“, „против“. Искам само да Ви кажа, че този лист хартийка е финалният документ, който се издава на базата на едни системни, систематични проверки и анализи. Тук често се споменава оценка, анализ на риска. Тя е методика, която сега има за цел с тези нормативни документи, за да се уеднакви в целия Европейски съюз. Не всеки да разбира едно и също, защото, когато говорим за оценка на риска, тя си има определени стъпки, по които се преминава: оценка на опасност; оценка и характеризиране на опасност; оценка на експозицията на тези опасности; оценка на защитните мерки и на механизмите, които държавата и респективно ние като член на Европейския съюз прилагаме всичките по един и същи начин. Не че е невъзможно да се внасят, както каза и колегата Роснев, от други държави, но те трябва да ни покажат, че прилагат същите еквивалентни или по-добри мерки. Тогава не би имало никакъв проблем. Както и ние преди да станем страна – членка на Европейския съюз, изнасяхме и внасяхме и хранителни продукти, и растителни препарати, и растения.
Така че има аргументи „за“, „против“, но това е като цяло. Тоест да не гледаме само хартийката, защото тя не е само от едно изследване. Тя е от цял един процес на мониторинг и наблюдение върху целия процес.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, доцент Иванов.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, в Закона в § 4 се създава нова ал. 3, която гласи: „Инспекторите по растителна защита ще извършват – четири точки: извършват проверки, свързани с растителна защита, активни вещества, торове…“.
Моят въпрос е свързан основно с органичните торове, тъй като съгласно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета, свързан с Пакта за кръгова икономика от 17 март 2016 г. на Европейската комисия за определяне на правила за предоставяне на пазара на маркирани с маркировката „СЕ“ продукти за наторяване, и изменение на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009, свързани с бактерията ентерококи, която е причинител, знаем, на кучешката тения. Та моят въпрос е, тъй като сме записали с новата ал. 3 на § 4, инспекторите по каква процедура ще правят тези проверки за бактерията ентерококи и в коя лаборатория? Тъй като не видях в приложенията и в таблиците на Закона. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
По-скоро изказването Ви беше… (Реплика от народния представител Румен Георгиев.) Когато разглеждаме Законопроекта на второ гласуване.
Заповядайте, господин Роснев.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Този регламент за торовете не влиза ли в сила 2023 г.? Ние тук не го отчитаме. Защото тези регламенти ще бъдат вкарани. Имахме среща с Министерството на икономиката и мисля, че те ще бъдат инициирани като промяна от Министерството на икономиката, като може би някои от текстовете ще бъдат вкарани в Закона за защита на растенията.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Няма как торовете да са в икономиката. Става въпрос за органичен тор. Ако не може сега да ми отговорите, молбата ми е…
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: На следващата среща ще Ви отговоря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Затова казах, че когато разглеждаме Законопроекта на второ гласуване, смятам, че ще могат по-конкретно да отговорят по всеки един параграф.
Други въпроси?
Колеги, ако нямате други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002 01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Колеги, с това приехме Законопроекта.
Благодарим на колегите от опозицията, че подкрепиха Законопроекта на Министерския съвет, и на Вас, колеги партньори.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ.
Добре дошли на гостите от Асоциацията на овцевъдите и козевъдите!
Господин Караколев, кой ще представи Вашето искане? Всички колеги от всички парламентарни групи смятам, че са запознати с проблема, който ще дискутираме. Надяваме се от предходната среща да сте получили положителни отговори, така че слушаме Ви да изложите Вашето искане.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията! Нашето писмо беше отправено в спешен порядък миналата седмица с оглед на това, че след около по-малко от месец между 5 и 7000 ферми ще останат извън Закона. Всичко това се касае, защото към момента съществуващата законодателна уредба изисква от тях регистрация по един член. Това е чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и по наши предварителни данни фермерите, които не могат да направят такава регистрация по една или друга причина варират между 5 и 7000. Тоест рискът, за който ние алармираме, е, че след един месец, когато изтича гратисният период след обнародването на Закона, тези 5 – 7000 ферми да нямат абсолютно никаква възможност за какъвто и да е достъп до европейски и въобще може би и голяма част от национални програми.
В това число искам да кажа, че към момента има прием по мярка 4.1, който е качен за обществено обсъждане, и на тези ферми отново им бива спиран достъпът до внедряване на каквито и да е инвестиции в техните стопанства, па макар и това да послужи за вземане на становище от съответния териториален ветеринарен лекар, че те покриват изискванията на Наредба № 44.
В тази връзка моля парламентарната Комисия по земеделието и храните да обследва каква е законовата възможност или за промяна на съществуващата нормативна уредба, или за създаване на такава, която да позволи на тези хиляди ферми да могат да кандидатстват по европейски програми за модернизация, да могат да кандидатстват по националните инвестиционни схеми, защото в момента тези хора са буквално в нищото. И пак отново повтарям на уважаемите членове на Комисията, става въпрос за между 5 и 7000 ферми, като имате предвид, уважаеми членове, че регистрираните с над 50 овце в България животновъдни обекти са малко над 8000. Тоест ние говорим за близо 60 – 70% от овцефермите и козефермите в страната.
Аз не искам да влизам в подробност защо се е стигнало дотук. Мога само да кажа, че за голяма част от тези ферми, водя тук двама представители от Шуменския регион като пример за Комисията – единият фермер закупува преди 10 години стопански двор, в който са се отглеждали крави, но тъй като към момента той отглежда овце и от съответната община, за да сменят предназначението на сградата, представете си, тя също е селскостопанска сграда, но съобразно изискванията трябва да се води овцеферма, тъй като той отглежда овце, в момента той трябва да заплати такса 20 хил. лв. Петдесет лева на квадратен метър е смяната на предназначението на неговия селскостопански обект.
Другият фермер е също фермер от над 15 години. Той отглежда овце в населеното място над 15 години. В момента срещу спусната жалба – това е голяма част, масова, предполагам, че много от Вас сте запознати и сте работили с такива казуси – комшията се скарва със съответния човек, веднага пуска жалба, съответно на фермера му се прави една комисия, която установява, че той не е регистриран по въпросния чл. 137 и първото нещо, което се прави, е да му се даде предписание да напусне, да премести животните. Ама къде?! Аз го казвам като фактология, но става въпрос за хиляди ферми и става въпрос за един прекалено кратък срок от един месец. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Караколев.
Преди да дам думата на колегите, ще Ви поправя малко.
Първо, аз смятам, че всички тук, които сме в тази зала, подкрепяме Вас, подкрепяме всички български фермери, но обръщам внимание, че текстът на чл. 137 няма срок за обнародване, тъй като тази разпоредба е приета на 23 февруари 2018 г. През предходната промяна на Закона, която беше лятото миналата година, единствената разлика бяха личните стопанства. Това трябва да е категорично ясно – че не сме правили промяна в изискванията на чл. 137, касаещ животновъдните ферми.
Аз ще помоля колегите от Министерството, защото разбрах, че днес сте имали среща и сте стигнали до консенсусно решение във връзка с възможността – всички сме убедени, че тези фермери следва да имат право и възможност да кандидатстват по европейските програми, защото това е наистина единственият възможен начин, лично според мен, с който те да се модернизират и реално да осъществяват своята дейност. Друг вариант трудно би могъл да се намери. В това смятам, че също сме единодушни.
Но не смятам, че и на Вас Ви е ясно, че тук не става въпрос за промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, а по-скоро в Закона за устройство на територията, за която Комисията по земеделието и храните не е компетентна да се изказва. Това, което ние можем да направим, и бъдете сигурни, че ще направим, е да изпратим за сведение до Комисията по регионална политика, да поискаме свикването на такава комисия, на която да разгледаме точно тези текстове в Закона за устройство на територията, които смятаме, че са рестриктивни, но в никакъв случай не може да очакваме да отпаднат всякакви изисквания, касаещи животновъдните ферми. Най-малкото, което е, смятам, че Законът за устройство на територията има достатъчно текстове, в които в зависимост от годината на построяване на тези сгради животновъдни обекти, които са бивши ТКЗС-та и така нататък, има различни хипотези, в които те могат да бъдат узаконени. Не трябва да забравяме, че всеки един фермер е задължен да предприеме необходимите процедури, за да си узакони обекта, така че да отговаря на Закона за устройство на територията.
Лично мен ме притесни това, което казвате за 20 хил. лв. такса за смяна на предназначението. Не знам колегите… (Реплики.) Да, това мисля, че е общинска наредба. Дано да има някаква грешка. Но пак Ви казвам: това, което можем да направим към момента, е да запознаем Комисията по регионална политика и съответно да се опитаме чрез тях и с Министерството на регионалното развитие да подобрим този текст.
Това само исках да вметна.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Само да допълня нещо, извинявам се. Може би колегите Ви не знаят какво е предложението на Министерството. Да, то наистина е компромисен вариант, но аз не мисля, че той ще има очаквания ефект, ако в течение на четиримесечния прием на мярка 4.1 и съответно после реализацията до подписване на договор се промени въпросният член, било то дори откъм изискванията на Закона за устройство на територията, тоест няма да има очаквания резултат. Това, което днес коментирахме с госпожа Танева, беше същото, че, да, ще се даде възможност на тези фермери, които нямат към момента на кандидатстване, но става въпрос, че ще им се даде една отсрочка до момента на договориране, а след договориране реално се изпълняват инвестициите, тоест ако съответният фермер има нужда да инвестира, той трябва да договорира и чак тогава да инвестира.
Тук искам да кажа, но тъй като така е защитена Програмата, че не може при договориране да няма регистрация, затова единствената надежда на тези стопани е до момента (реплика) – да, точно „параграф 22“, до момента на договориране трябва да се промени чл. 137, макар и в частта към Закона за устройство на територията.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Само ще Ви прекъсна и ще се обърна към колегите от Министерството: срокът към момента на договориране е един и към момента на заявка за плащане е съвсем различен. Искате да кажете, че разговорите, които сте водили с Министерството, е към момента на сключване на Договора преди изпълнение на инвестициите? (Реплики.) Така ли е?
Ако може някой колега от Министерството на земеделието да вземе отношение, защото моята информация е, че към момента на подаване на заявката за плащане, тоест изпълнен е инвестиционният проект, за който се кандидатства за европейско финансиране, и в същото време, отговаряйки на разпоредбите на чл. 137 относно търпимостта на обекта, следва да…
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Нашите очаквания бяха същите, но уви. Оказа се, че така е защитена Програмата пред Европейската комисия, че нужната регистрация на животновъдния обект се изисква при договориране.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Нека малко да хвърлим светлина върху въпроса, защото, да, той наистина съществува, да, знаем ние, но нека да бъдем и обективни.
Ние имахме Консултативен съвет по животновъдство преди има-няма месец, преди двадесетина дни, на който този въпрос беше повдигнат. Там, трябва да бъда откровен, мненията се поляризираха на две: едната група бяха животновъди, може би по-едри, не знам, които са изпълнили изискванията и са се регистрирали по чл. 137, и те казаха: ние не сме склонни на отстъпления. Другата група казаха: ние няма как да изпълним изискванията. Аз помолих моите колеги да извадят тук – ще ми позволите да прочета само няколко неща и после да Ви кажа за писмото, което днес подписах, и ще помоля Силвия да Ви запознае с него – това, което можем към настоящия момент да направим реално, защото ние също искаме да помогнем, ние не сме душмани, искаме нещата да вървят по някакъв начин. Но това, което спомена и госпожа Белова – не сме правили такива промени в чл. 137. Единствените промени са да се създаде облекчена процедура за ред и условия за регистрация на обектите от тип лично стопанство, в които се отглеждат животни само за лични нужди, като за този вид обекти регистрацията е безплатна, също както и за останалите обекти е безсрочна, като целта на горепосочените изменения е регистрация на всички животновъдни обекти на територията на страната с цел контрол на здравния статус.
А по отношение на регистрацията за животновъдните обекти с чл. 137, тук има изисквания за съответствие с § 16 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията. Съгласно самия закон документ за въвеждане в експлоатация не се изисква за обекти, попаднали в шеста категория, категоризирани в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежа, като за тези обекти е необходимо предоставяне на скица на имота, на която да е отбелязана постройката. Съгласно § 16 от Закона за устройство на територията строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите разпоредби – подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативните действия по време на извършването им, или съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение на органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Незаконни строежи, които са започнали в периода 8 април 1987 г. до 30 юни 1998 г., но не са узаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им съгласно този закон и ако са декларирани от собствениците им преди одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Незаконни строежи, започнали след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата на нормативно действащи посоки в посочения период или съгласно този закон и ако бъдат декларирани.
При отчуждаването на строежи – друга точка, по ал. 1 и на узаконени строежи по ал. 2 и 3 те се оценяват и за тях се дължат обезщетения на собствениците и така нататък. Тоест има разписани подробно всякакви възможности. Оказва се, че в нашата действителност наистина в този дълъг процес на преустройство се явяват и такива казуси, за които спомена господин Караколев. Има някои, които са регистрирани, пък трябва ли да се пререгистрират сега.
Така или иначе ние се опитваме да помогнем и сега ще помоля Силвия Василева, която е директор на дирекция „Животновъдство“, да Ви запознае с това, което днес сме подготвили. Към настоящата нормативна уредба, действаща в настоящия момент, ние нямаме много възможности да правим ходове настрани. Имаме действащ Закон за ветеринарномедицинската дейност, чл. 137. Той не касае нищо друго, освен ветеринарномедицинските изисквания към обекта. Ние не се занимаваме с това – той дали трябва да е там, дали е… Това е предмет на друг закон. Ние гледаме в този обект дали има филтър, дали има ограда, дали има съответните обекти, които се полагат за този животновъден обект. Това е, което гледаме.
Силвия, ще те помоля да вземеш отношение по новия текст, да видим дали той по някакъв начин удовлетворява. Както каза госпожа Белова, ние можем да сезираме Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, за да видим какви са техните възможности, но това е, което мога да Ви кажа от нашата камбанария.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Василева.
СИЛВИЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Добър ден! Всъщност това, което каза доцент Иванов във връзка със заседанието на Съвета по животновъдство, бе предпоставка да разгледаме отново чл. 137 и писмото, естествено, на НОКА, за да може при сегашните условия, при сега действащото законодателство да дадем насоки за правилно тълкуване на законодателството, специално на чл. 137 и на произтичащата от него Наредба № 44 за регистрация на животновъдните обекти – ветеринарномедицински изисквания към животновъдни обекти.
Всъщност защо пристъпихме към този вариант? Даже ние направихме и една нарочна видеоконферентна връзка с колегите от Българската агенция по безопасност на храните, защото и от други неправителствени организации, които отглеждат овце, постъпи проблем точно във връзка с документите, които се изискват по отношение на Закона за устройство на територията. Поради тази причина ние проведохме тази среща и онова, което сме изготвили като писмо и което днес тръгна към Българската агенция по безопасност на храните, касае три основни момента.
Първо, когато се изисква регистрация по чл. 137, всъщност нещата да се разделят в две посоки. Основно документите, които изискваме по Закона за ветеринарномедицинската дейност, са четири на брой. Това е заявлението, договор с ветеринарен лекар, документ за собственост или за наем, респективно платена такса към заявлението. В горната част обаче на чл. 137 е написано, че когато съгласно Закона за устройство на територията изисква, е необходимо да има още два взаимозаменяеми документа. Това е удостоверение за търпимост или документ за въвеждане в експлоатация на този обект. В общи линии от разговорите с животновъдите това са двата документа, които им създават най голям проблем към настоящия момент. Поради тази причина в нашето тълкуване всъщност ние сме помолили Българската агенция по безопасност на храните да обърне внимание основно на онази част, която касае ветеринарномедицинските изисквания и документите, които са необходими в тази връзка.
Второто нещо, на което сме обърнали внимание, са проблемите във връзка с регистрация на пасищата като постоянни животновъдни обекти – това е последната промяна на Наредба № 44, там също има проблеми. И последните насоки са във връзка отново с технологията, която масово се прилага в овцевъдството за отглеждане на животните върху дълбока несменяема постеля. Там в Наредба № 44 сме написали, че се изисква наличие, според технологията на отглеждане обаче, на обособено място за съхранение на тора или такова не е необходимо, ако е налице ежедневно извозване на тора или договор с преработвателно предприятие. В тази посока сме казали всъщност да се тълкуват нещата, защото, когато отглеждаме животните върху дълбока несменяема постеля, наистина се затрудняват животновъдите и няма как да изградят торище с водонепропусклива основа.
Това са нещата, които предприехме веднага, за да можем да облекчим до известна степен онези животновъди, които нямат проблеми съгласно изискванията на Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Доколкото разбирам, да, и моята информация беше, че е регистрация под условие, така че за да може да кандидатстват животновъдите, но при сключването на договора с Държавен фонд „Земеделие“ следва наистина да има такава регистрация, тъй като… (Реплика от народния представител Румен Георгиев.)
Господин Георгиев, ние първо трябва да се убедим колко струва тази регистрация, защото какво е необходимо? Удостоверение за търпимост.
Господин Караколев, какво искаме ние, каква промяна искаме в ЗУТ? Само да отговоря на господин Георгиев. И аз като Вас реагирах, но сега излязох и разговарях с господин Грудев – това означава, че ако те сключат договор и нямат такава регистрация, се компрометира цялата мярка.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз не искам да правя политическо изказване, но специално господин Грудев, Фонд „Земеделие“, като са програмирали тази схема, би трябвало да са разбрали, че около шест-седем хиляди регистрирани животновъдни обекта няма да могат да кандидатстват. Тогава защо пускаме тази схема пак за големите?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И аз без да правя политически изказвания, Вие можете ли да ми обясните механизма, независимо дали господин Грудев или господин Иванов е директор на Държавен фонд „Земеделие“, чисто технически и меродавно ли е Държавен фонд „Земеделие“ да има информация за всички животновъдни обекти независимо дали са бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони, дали те отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Много се извинявам. А сега как излезе проблемът? Пускаме схемата, отворим схемата и изведнъж разбираме, че седем хиляди...
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, някъде е отворена и се каза: там следва да има изисквания, да има законна сграда. Хайде да търсим разрешение на проблема, а не…
Заповядайте, господин Караколев.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: И аз бих Ви помолил за същото, тъй като нещата са наистина сериозни. Госпожо Белова, господин Грудев Ви е казвал нещо, което е нормално, той като един изпълнител на политики, той не ги създава, нормално е да е така.
В случая обаче имаме следния казус: ние поощряваме фермера. В случая, казвам, приемаме един обикновен фермер, който има стопанство с малко животни, да речем, че той има всички необходими документи като сграден фонд и те отговарят. Но, за да отговори на условията на Наредба № 44, той трябва да има ограда, тоест трябва да спази биосигурността на обекта, трябва да има стая за съхранение на млякото, а той няма…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Вие какво искате? Това да искаме да отпадне ли? Да отпадне оградата?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Не, той точно тези инвестиции да направи в проекта си и към момента на кандидатстване за плащане, ако не ги е изпълнил, няма да получи нищо. Тоест трябваше това да се има предвид, че когато той тръгва да кандидатства, не отговаря на условията, но след изпълнение на проекта той ще отговори. И тук трябва да Ви кажа, че… Само да споделя нещо с Вас. Това дори да се направи, според мен ще бъде един лек нормативен натиск, нищо повече. Може да кандидатстват и 10 човека, не повече. Въпросът е да се даде тази теоретична възможност, защото в момента я няма.
Пред всички нас стои по-сложният въпрос: какво правим с останалите 5000? Повярвайте ми, утре като се съберете с друга комисия, защото предполагам, че Вие ще проведете разговори с Вашите колеги, те ще си кажат техните доводи и ще кажат: ние не сме съгласни да даваме на животновъдите такива преференции, защото после ще скочат хотелиерите и ще кажат…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Бъдете сигурен.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Аз съм, аз съм! И тогава какво правим? Защото тук трябва вече да се намери наистина консенсусно решение за всички. Пак Ви казвам, става въпрос за 5 – 6 хиляди ферми. Всички тези хора са гръбнакът на животновъдството. Искам да споделя с Вас също така, че животновъдството в половин Европа се крепи точно на такива ферми, които са животновъди, отглеждащи в населените места своите животни, а не индустриални ферми. Овцевъдството само в 2 – 3 държави е индустриализирано. (Реплика от народния представител Румен Георгиев.)
ЯНКА ПОПОВА: Бих искала да добавя и още нещо. Нали мога?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Георгиев ще бъде кавалер и ще даде думата.
ЯНКА ПОПОВА: Той вече преотстъпи.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Така ли?
Слушам Ви, госпожо.
ЯНКА ПОПОВА: В тази връзка да добавя и да довършим нашето експозе. Ясно е, липсата на чл. 137 като регистрация възпрепятства модернизацията в нашите стопанства втори програмен период. Но тази година има един нов момент, който наистина е вкарал хората в сериозно притеснение. За първи път в ИСАК по време на кандидатстване имахме една грешка, която излиза. Разбрахме, че тази година се събира информация, но ако пък сте чели и по медии, това, разбира се, стига до всички животновъди, и сме отрупани с въпроси. Остави, че по модернизация и по инвестиционни мерки не можем да кандидатстваме, но хората са в паника с тази информация, че от догодина няма да могат да участват и по директните плащания. И се получава наистина омагьосан кръг – трудоемък процес по регистрация на чл. 137, опасност от директните плащания, невъзможност по инвестиционни мерки и обръчът все повече се стяга около нас.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, госпожо Попова, и търсим вариант, с който да излезем от ситуацията.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз това имах предвид, като казах за програмирането от господин Грудев от Държавен фонд „Земеделие“, защото при програмирането, залагайки този чл. 137 за модернизация, за инвестиции, те няма как да го изпълнят. Логично е след договориране към края, когато е изплащането, тогава да се провери. Нали затова им даваме парите? За да могат тези 5 – 6 хиляди ферми да отговарят. А ние слагаме § 22 – хем да отговарят, те няма как да отговарят, в същото време кандидатстват – инвестициите точно за тези. На старта ние сме отлюспили тези пет хиляди. Ако бяха програмирали така, че давайки инвестициите, накрая, на финала виждаме изпълнили ли са тези пет хиляди, ако са изпълнили, им се възстановяват средствата и те са допустими.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, разбрах Ви.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Нали разбирате? Аз това имам предвид, не политическо изказване.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Напълно Ви разбирам, да.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: И така ще запазим дребните животновъди, за които ние с Вас в парламента и за коронавируса говорихме, да ги подпомогнем по някакъв начин.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Така е.
Не знам дали сте чели § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията? Защото в чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се казва, че обектите трябва да отговарят на изискванията на § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗУТ, където е казано, че за сгради до април 1987 г., за които няма строителни книжа – така, така, така, има облекчен ред, по който те трябва да се узаконят. Защото, разсъждавайки сега по темата, представете си, че Държавен фонд „Земеделие“ финансира един обект, който е опасен, не е търпим и се срутва. Какво правим?! Разбирате ли? Не ни е проблемът чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Проблемът ни е в ЗУТ, но, искайки с Регионалната комисия да коментираме, или пък ако трябва животновъдните обекти да ги променяме от шеста категория в друга категория, в момента нямам решение какво искаме ние като земеделци да променим в ЗУТ?! Какво искаме? Слушам.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Пак да кажа. Когато се програмира дадена схема, има така нареченият, Вие знаете всички, Комитет за наблюдение. Нали в този комитет за наблюдение е имало представител на МРРБ? Той защо не каза, че съгласно § 16 те няма да бъдат допуснати? Тогава Фонд „Земеделие“ да си бяха направили следната равносметка и сметка да кажат: ние като пуснем по тази схема, тези 5000 ще дойдат да ни тропат по вратата: защо пускате схема, като тя не е за нас, ние не сме допустими?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Георгиев, пак ще Ви прекъсна.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Това са реални производители…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ние не създаваме закони, които да са удобни на Държавен фонд „Земеделие“. Ние създаваме закони, които следва да се спазят от всички, и това е разпоредбата на чл. 137.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ние в момента мислим ето за тези хора, които са пет или шест хиляди.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: За тях сме готови да променим или поне да се опитаме да променим всички разпоредби, които пречат на тези животновъдни обекти да осъществяват дейността си. И сега тук задавам въпроса: кои текстове от кой закон искаме да бъдат променени?
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Доколкото разбирам, колеги, хайде да не нажежаваме обстановката, а да се мисли рационално.
В чл. 137 има изисквания, които касаят, както се вижда, два нормативни акта. Животновъдите ги притеснява, от една страна, действието на единия закон – пресата, тоест обектът да бъде търпим с разрешение за ползване, нанесен. И другата страна на монетата са самите ветеринарни изисквания. Значи компилацията в чл. 137 е между два закона.
По първата страна, по която са Вашите притеснения, се коментира за търпимостта или разрешението за ползване на съответния обект. Както виждате, вратичките са толкова много, доцент Иванов прочете и се върна до 1987 г., и в същото време на 31 декември 1998 г., когато отпадна Законът за териториално и селищно устройство, тогава всички обекти към тази дата получиха статут на узаконяеми такива с дейността си, каквато са извършвали към този момент. Тоест нито един от тези животновъдни обекти, строен преди 1998 г., и към този момент си е търпим и не следва да бъде премахнат. Единственото, което се иска за този обект, ако не е нанесен на кадастралната карта, или ако не е отразен в картовия материал и скиците на съответната община, е да има едно архитектурно заснемане. Това не е проект, не говорим за проект. Говорим за архитектурно заснемане и отделно от това да се плати и изкара удостоверение по чл. 58 от Закона за кадастъра и тогава главният архитект на съответната община прави този обект да съществува, да се изразим така в правния мир. Така че тази страна на въпроса е абсолютно решена.
За обекти, които са строени след 1998 г., с влизане в сила на Закона за устройство на територията на 1 януари 1999 г. пак има вратички, че ако това са съществуващи обекти и са извършвали своята дейност и са строени след този период, те пак могат да бъдат узаконени. Така че аз в първия въпрос, който възниква, не виждам абсолютно никакъв проблем всеки един животновъд, изпълняващ своята дейност в обект, който го няма в правния мир, съобразно вратичките, които доцент Иванов посочи, надявам се, че ще ги изпратят като писмен материал до органите на БАБХ да не разглеждат този въпрос, а да си гледат ветеринарните отношения към субектите, Вие ще можете да се оправите и това не струва кой знае колко пари.
Относно вече втората страна на въпроса, влизайки в чл. 137 за изискванията от ветеринарна гледна точка – огради, първа зона, черна зона, бяла зона и така нататък, от тук нататък мисля, че за всеки един обект, в който се отглеждат животни и се произвежда храна, поне тези минимални изисквания трябва да бъдат изпълнени.
Вярно е, че Вие трябва да кандидатствате и да подобрявате своите стопанства. Съгласен съм, че трябва да бъде на база преди да получите плащане на помощта, защото, естествено, е, че няма как преди. Когато Ви сключват договора, Вие кандидатствате за ограда или за филтър, няма как да сте го изпълнили, преди да сте си изпълнили инвестиционното намерение. Тук вече разминаванията би трябвало да се урегулират, защото по всички други мерки на ПРСР се изисква такава регистрация, когато се изплаща помощта. Тоест регистрираният животновъден обект трябва да покаже удостоверение преди да получи окончателното плащане. Даже ако проектът е финансиран на авансово или междинно плащане, Вие не трябва да имате такова удостоверение. Тоест, ако Вие разделяте своите проекти на две части и кандидатствате в тази си част да изпълните ветеринарномедицинските изисквания на авансово или на междинно плащане, на Вас няма да Ви ги искат. Вие ще получите тези пари, но когато отидете примерно да издавате обект, който има ветеринарномедицински и сложена една доилна инсталация, като го издавате на окончателно плащане, вече трябва да го покажете като регистриран такъв обект. Не виждам чак толкова неразрешими проблеми в тази област.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Да, наистина, прав е колегата, като каза за втората си част обаче. Но за първата, госпожо Белова, аз мисля, че това, което Вие направихте като предложение, ще се обоснова после защо, тук всяка една община или главният архитект на общината третира по съвсем различен начин тези строежи. Според нас това предложение, което Вие направихте – животновъдните обекти да бъдат категоризирани в съвсем друга категория, и това да залегне и да бъде еднакво за всички общини.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз не знам това дали е възможно да го направим. (Реплики.) Но ние трябва заедно да формираме някакво искане към Регионалната комисия, към Регионалното министерство.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Предполагам, че всички политически партии ще подкрепят това нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Дайте предложение кое трябва да се промени в ЗУТ, така че Вие да успеете да го изпълните. Защото тази разпоредба на чл. 137 е от 2018 г. Голяма част от тези овцевъди за две години не са направили нищо. Аз се съмнявам, че в рамките – от Фонда ми обясняват: лятото ще я пуснем, март месец ще подписваме – на 7 – 8 месеца тези хора ще направят нещо. Въпреки че личното ми убеждение е, че за шест месеца една такава административна процедура може да бъде извървяна при добро желание. Още повече, както каза и господин Апостолов, има различни варианти, в които се издават и удостоверения за търпимост, в повечето случаи това са стари сгради, но както и да е. Кажете кое да променим? Какво искаме?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Ще формулираме текст, предложение. Ще формулираме такъв. Тоест даже това наше изслушване беше продиктувано, първо, да Ви запознаем съвсем официално с проблема, да го обсъдим, ще формулираме такова предложение. Радвам се, че всички осъзнавате сложността на казуса и се надявам, че с взаимни усилия ще се намери неговото решение.
Другото, което много ми хареса и благодаря, аз наистина не мисля, че в компетенциите на БАБХ е да следят какви документи се дават или не дават от съответните общини. Тоест БАБХ трябва да обследва има ли спазени изисквания и мерки за биосигурност, а не дали съответният фермер има нотариален акт или каквото и да е друго.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Господин Караколев, само да вметна нещо. Ясно е къде е трънчето в петата, което Ви боли. Това е отглеждане на животни в населени места.
РЕПЛИКА: И техните наредби.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Обаче тук нищо не може да се направи законодателно, защото това са наредби на стотици общини, които са третирали изискванията си съобразно решенията на своите общински съвети. Не може в ЗУТ да накараме дадена община да промени наредбата. Една община разрешава пет животни в населено място, друга община може да разреши 200. Със ЗУТ не може да се направи това нещо.
А относно категоризацията на строежите – абсолютно не тръгвайте в плоскост да плъзгате промяна в ЗУТ на фермите, защото ще стане още по-страшно. Те в момента са в шеста категория до определена квадратура, мисля, че до 1000 кв. м РЗП влизат в пета категория, ако са по-малки от 1000 кв. м, каквито са Вашите случаи, отиват в шеста. Това е най-ниската категория. Ако вземете да ги плъзгате и да отидете в нова прекатегоризация, ще Ви кажа, че ум ще ви се завие. Може да станат и първа категория, защото са обекти за производство на храна. В Наредбата за издаване на категоризация на обектите в строителството всичко, свързано с храна, опазване живота и здравето на хората, се води първа и втора категория обекти. Не искайте това нещо, защото първа категория обект, няма да Ви обяснявам, че няма да го изпълните, ако ще и на Луната да отидете.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Така е, прав сте. Обаче е хубаво, когато всички тези неща ги обсъждаме, да си говорим с факти. Права е госпожа Белова, че последната промяна на ЗВМД е от 2018 г. Аз мога да Ви обещая, тоест в смисъл да Ви обещая, като казвам без какъвто и да е личен ангажимент към това нещо, че след още две години ще бъде същата ситуацията, почти идентична, но въпросът е, че за тези две години хората няма да имат достъп. Това е проблемът – че те вече нямат достъп до националното и европейското финансиране.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да. Но тук говорим за инвестиционните мерки. Значи, когато един животновъд иска да инвестира в обекта си, най-малкото, което е, да направи усилия поне да се узакони... (Реплики.) Не изключвам и това, че на местно ниво има общини, в които ситуацията с узаконяването е почти невъзможна.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Аз само ще предложа едно нещо като за финал. Чух това за общинските съвети, само че всяка една общинска наредба се позовава на някакъв национален нормативен акт. И ако този национален нормативен акт бъде или създаден, или изменен, така че да може да удовлетворява всички страни, аз мисля, че един общински съвет бързо сменя наредбата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, да, категорично. И ние Ви казваме – готови сме, когато Вие имате яснота кое може да бъде изпълнимо от животновъдите, да се съберем, не и на Комисия, в работна среща да го коментираме, да извикаме Министерството.
Защото за мен най-лесно беше точно с мярката, отваряйки мярката, при изпълнението на инвестиционния проект – ето, отговарят на изискванията, вече ги узаконихме. Но след като този вариант е невъзможен, дайте да видим кои текстове ни пречат, в кой закон, в случая в ЗУТ, и да тръгваме по веригата да говорим с колегите от ресорните комисии, от ресорното министерство, да търсим вариант, с който да облекчим изискванията, така че тези ферми да получат някаква регистрация. А БАБХ съответно ще получат указанията, свързани с ветеринарномедицинските изисквания, така че имаме едни шест месеца максимум, в които трябва или да имаме някаква законодателна промяна, или тези фермери да се регистрират.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Или да ликвидират фермите. Тоест предписанията от БАБХ ги има, ето затова има и човек на 77 години. Нали Ви е ясно, че този човек няма да тръгне на 77 години да прави нов обект? Той го е правил вече. В живота си той го е направил един път, и сега точно с тези предписания от БАБХ този човек просто ще сложи край на тези животни. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Е, нали затова сме тук, да не допускаме това. Четете, и ние ще четем, и да формираме исканията.
Заповядайте.
ЯНКА ПОПОВА: В тази връзка нека да четем всички, защото случаите са най-различни. В голямата си степен случаите са следните: обектите отговарят на ветеринарномедицинските изисквания, хората си гледат животните добре, имат си всичко. Но когато стигнем до узаконяване, в много от случаите това са постройки след 1998 – 2000 г., хората са си ги приспособили, направили, гледат си животните и няма узаконяване. Това, което получаваме като информация, е, че трябва да се събори и тепърва да получиш разрешението за това там, където си, да отглеждаш тези животни. Много често тези места са, да, населените селски райони. Но как тези хора да съборят? Това е невъзможно, нали?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това е най-големият проблем в целия казус. Не за тези, които не искат да извървят процедурата, а за тези, които не могат, трябва да дойдем до събарянето. (Реплики.)
Добре, и ние ще четем. Вие кажете кога ще имате формулирано искане за законодателна промяна.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Ние другата седмица ще направим с Вас една работна среща да обсъдим това, което дотогава ние сме формулирали, за да кажете. Тоест все пак е важно и Вие да си направите едно предварително съгласуване за това нещо.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Разбира се. Да, и вече тогава да го съгласуваме с ресорната комисия дали е възможно тази промяна да бъде. Но от наша страна, всички колеги от Комисията по земеделието и храните наистина ще положим необходимите усилия да постигнем някакъв положителен резултат.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова



Стенограф:
Валентина Меченова