Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 054-01-70, внесен от Ирена Димова и група народни представители на 10 юли 2020 г. – за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните





П Р О Т О К О Л
№ 90


На 14 юли 2020 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 054-01-70, внесен от Ирена Димова и група народни представители на 10 юли 2020 г. – за първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание.
Дневният ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 054 01-70, внесен от Ирена Димова и група народни представители на 10 юли 2020 г. – за първо гласуване.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите; доктор Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ в Министерството на земеделието, храните и горите; доктор Ралица Ранкова – главен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“ в Министерството на земеделието, храните и горите;

Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, № 054-01-70.
Внесен от народния представител Ирена Димова и група народни представители на 10 юли 2020 г. за първо гласуване.
Давам думата на госпожа Димова като представител на вносителите за представяне на Законопроекта.
ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-министър, колеги! Позволете ми накратко да Ви запозная с предложените промени, внесени от мен и група мои колеги.
Няколко са промените в този законопроект:
Първата и според мен една от най-важните промени е – знаете, че към настоящия момент населването на всички обекти се извършва само след писмено разрешение на директора на Областна дирекция по безопасност на храните. С настоящия законопроект ние предлагаме следното – за да се облекчи разрешителният режим на фермерите, които не са допуснали огнище на заразно заболяване по животните и хората, да се отмени да населват животните си след писмено разрешение. Смятаме, че собствениците или ползвателите, които са въвели мерките за биосигурност и спазват ветеринарно-медицинските изисквания, следва да се подкрепят и да се намали административната тежест.
Втората промяна и редакция е свързана с движението на животните от сборни стада по улиците на населените места, което цели предпазване от замърсяване на урбанизираните територии.
Третата промяна, която предлагаме на Вас в настоящия законопроект, е въвеждането на допълнителен контрол, свързан с дейността на независимите оценители, които всички знаем, че са част от определяне размера на обезщетението. Предложената процедура според нас цели по-прозрачно, по-ефективно изразходване на средствата.
Четвъртата и последна промяна, която предлагаме, е да се прецизира началният момент, от който тече срокът за изплащане на обезщетението
Както винаги в тази Комисия сме действали консенсусно в полза, в интерес на земеделските производители и на фермерите, затова моля Ви за подкрепа на така направените предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Димова.
Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания.
Професор Бъчварова – заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз имам въпроси. Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми гости, господин Заместник-министър! Първо, прави впечатление, че този закон много често започнахме да го сменяме и вече се губи връзката между спешна промяна на Закона, необходимост, какво се случва, защо го правим? Преди няколко месеца пак имаше дебати по този закон.
Въпросите, които имам, са следните – разбирам, че се намалява административната тежест за обекти, които нямат огнища, които съответно отговарят на изискванията, което означава, че за да отговарят на изискванията, те преди това са били класифицирани, като обекти, тоест БАБХ се произнасят по темата. Но какво става с прилагането на мерките по отношение например на чумата, където може да няма обект, който да има огнище, но той да е например в 10 километровата ивица, когато с плана, който бяхте приели, Вие унищожихте всички животни в периметъра на индустриалните ферми. Тоест това е един казус, който сякаш тук не намира място – дали той кореспондира точно с правилата и стратегиите, които са свързани с овладяване на огнищата с африканската чума?
Предполагам, при птицевъдството не е точно така, но все пак най-големият ни проблем е африканската чума по свинете и мерките, които се вземат. Тези, които са в 10 километровата ивица и нямат регистрирано огнище, те по този Закон или по това предложение за промяна в Закона, дали могат да вървят по този ред, тоест заселват животни без съответно да има санкция на БАБХ.
Вторият въпрос, който аз и в предишните промени в Закона си държа да се има предвид, това е за оценителите. Разбирам, че Европейската комисия ни санкционира и ни казва известния факт, че когато има експертна оценка, тази експертна оценка е силно завишена и съответно, доколкото знам, в птицевъдството имаме този проблем, че са завишени цените на базата на експертни оценки. От там нататък те отказват да верифицират разходите, които са направени.
Това, което предлагате сега – имаме одит, там някакъв оценител ще отиде в Комисия, тази Комисия ще гледа как той е калкулирал нещо. После може да върне оценката, може да не върне, каква е гаранцията при условие, че пазарната цена липсва? Пазарни цени НСИ не предоставя и Вие сте се сблъскали с този факт, защото те имат изчислени статистически цени, те не наблюдават пазарите, не знаят по категории животни какво се случва. И когато предишният път имаше тази промяна в Закона, бях предложила САПИ. САПИ е фирма към Министерството, която се занимава с наблюдение на пазарите. САПИ има договор с Министерството за предоставяне на информация, която се предоставя в Европейската комисия – цени на зърно, зеленчуци, плодове и т.н. Вие не искате да намерите пазарния аналог. То не е казано, че той ще бъде основният, но САПИ може да Ви даде на месеца веднъж пазарен аналог на това – подрастващи пилета, пазари на живи животни, или откъдето и да е информация – те ще намерят начин да си оправят методиката и да събират тази информация. Така че тази процедура за мен е утежнена, но няма абсолютно никакви гаранции, ако Вие ме оборите ще е добре, че тя ще бъде отново правилната процедура за намирането на пазарния аналог. Доколкото разбирам пак ще направите същото – собственикът на обекта казва толкова ми струват подрастващите пилетата, тук се слагат едни разходи, всички разходи на фермата могат да се накачулят и съответно разделяме на броя на животните и получаваме 18 лева на кокошка носачка, която е амортизирана, примерно, което е факт.
Така разписана процедура, аз искам да разбера, Вие вярвате ли си, че тя ще бъде по-добра от досега, което се прави на практика?
За комбинираните, аз честно казано не ги разбирам тези медикаменти, премикси и т.н., когато нямате възможност да се оцени – фактурна стойност на кое? Този текст в Закона прилага ли се, има ли обезщетени по този параграф? В Закона е записано, че пак има право на обезщетения, но фактурната стойност ме притеснява предвид факта, че от фактурната стойност не винаги може да се разбере какви натрупани разходи има в нея.
Ако може да разсъждаваме по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Доцент Иванов, давам Ви думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Професор Бъчварова, много сте права, че се налагат много често кърпежи на Закона. Аз искам да използвам случая и да заявя пред цялата Комисия, че сме изготвили работна група за изцяло нов Закон, който сигурно ще Ви го представим следващата година, защото е очевидно, че с многобройните промени някак си се накъсва интегритетът на самия Закон, но така или иначе той не е някаква прищявка, правим го, защото се налага.
Например въпроса за обезщетенията – това беше и във връзка с едни от коментарите на Комисията, когато ние им представихме документите за реимбурсиране – за възстановяване на средствата във връзка с инфлуенцата и с предишни други огнища на заболявания. Ние ги вземаме от различни статистически източници, знаете как е там по правилата, по Наредбата, но те искат да се прецизира примерно – добре, кокошки носачки, но тя на каква възраст е и какъв е процентът на амортизация? Защото, ако тя е към края на износния период, нейната стойност е вече остатъчна, а не първоначалната, с която те са я купили. По същия начин за свине и за другите.
По отношение на фуражите и всичките тези, за които се спомена, когато ликвидираме огнища и когато има опасност да са контаминирани в огнището, те също подлежат на унищожаване и на обезщетяване. Ние имаме намерение да разработим методика с критерии, по които оценителите например във Варна да следват същите критерии и правила на онзи, който ще е например в Благоевград и другият, който ще е в Ямбол и т.н. Тоест да уеднаквим, а не на едно място да оценяват кокошките по 16 лв., а на друго място по 2 лв. и т.н., тоест да имаме някаква унифицирана методика. Ние пак ще се позоваваме на статистическите данни, които се намират от официалната статистика.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Както проф. Бъчварова каза съвсем точно, на база на одита, който беше проведен сега, през месец юли т.г., имаме информация от Европейската комисия, че не се използва един и същи подход от оценителите на база на оценките, които са предоставени, които са извършени от финансовите експерти, дори дават пример, че един и същи оценител в едната методика взема предвид възрастта, а в оценка за друго стопанство възрастта не е взета предвид и компетентният орган не е приел и двете оценки като релевантни независимо, че са разработени по различни критерии. Именно това налага уеднаквяването на критериите и оценка на вече предоставените доклади от външни оценители – компетентния орган, т.е. да се види дали наистина в оценката има пълни, конкретни, точни мотиви, дали са взети предвид възрастта, амортизацията, на каква възраст са умъртвени, съответно животните или унищожени, взети ли са предвид известните източници, които доказват пазарната стойност, както е посочено в т. 3 на ал. 2, а именно: „фактури, проучвания на пазари и други.“ По този начин се гарантира, че предоставените доклади са оценени от възложителя, който е компетентният орган, и съответно са разработени при спазване на единните критерии за съответния вид животни. Именно тук ще си намери мястото и данните от САПИ, където са им проучванията на пазара и който Вие съвсем точно казахте.
По отношение на премиксите и медикаментозните фуражи, тъй като в Регламента, който е за медикаментозни фуражи и премикси, който се прие в края на 2019 г. просто понятието е разширено и в случая, когато се е налагало обезщетяване, е необходимо да има всички категории.
За първата част по отношение на населването. При населването, става дума както за свине и за птици, индустриалните обекти, които са определени в Наредба на министъра на земеделието и храните, и в обекти, които са предприети мерки за ликвидиране на огнище, но тъй като много често се налага, както и Вие споменахте, в 10 километровата зона да се прави превантивно умъртвяване, тогава това са мерки, които са за ликвидиране на огнища и следва да се прилага този подход при индустриалните обекти. Тоест това са мерки, които са за след ликвидиране на огнище, те са превантивни мерки за ликвидиране на огнища в случай, че се прави превантивно клане, ако се налага да се предприемат тези допълнителни мерки, за ликвидиране на това огнище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Искам само да поясня, че тази мярка, макар ние още да не сме я въвели в нашето законодателство, широко се използва във всички държави – старите страни членки, те имат така нареченото – превантивно клане, и то се използва предимно в страни като Холандия, Дания, там където има голяма концентрация на животни на малка площ, територия и с оглед да не се разширява и да има големи загуби, те правят, както в гората просеки. Около огнището се изсичат дърветата, за да не може да се разширява пожарът – по същата схема те казват: превантивно клане, санитарно клане в периферията, които не са заразени, говорим за здрави животни, за да може да се предотврати по-нататъшното разширяване и да не се стига до големи загуби. Но ние засега го нямаме при нас. Има доста неща, които ще предложим в новия законопроект. Опасявам се, че ако тръгнем да правим много сериозни, големи промени, ще бъде по-трудно за обвързване на текстовете и за интегритета на Закона.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не разбрах – превантивното клане, ако има, означава ли, че ще бъде по облекчената процедура, която Вие сега разписвате, без тази административна тежест.
РОСЕН ИВАНОВ: За унищожените здрави животни.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да превантивното клане.
РОСЕН ИВАНОВ: Във фермите, в които са унищожени здрави животни, ще има и …..
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тази процедура ли прилагаме?
РОСЕН ИВАНОВ: Да.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нали това е предложението – да бъдат животновъдни обекти, които отговарят, но искат отново населване поради някаква причина.
РОСЕН ИВАНОВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНКО ИВАНОВ: Идеята тук е да се обърне особено внимание на фермите, които са имали проблем, са били засегнати, защото очевидно там нещо не е сработило както трябва – или мерките за биосигурност не са били достатъчно добре разписани, или пък не са били изпълнявани както трябва. Това е логиката.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Имало е случаи на обекти, в което не е констатирано огнище, то е с облекчената процедура.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това означава, че в 10 километровата ивица около големите индустриални обекти може да има обект прасета или друго и те ще могат да ги населват, без да искат разрешение – това ли ми казвате? Ако това означава – със Стратегията какво става, защото те може да са малки, но може да бъдат тези стопанства от задния двор, нали, ако имат за биосигурност, малките стопанства също влизат тук, бъркам ли? Кажете, ветеринари има ли сред нас?
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Тук не трябва да забравяме, че си има оценка, която е на регионите, която така или иначе в случаи на епизодия, както е държавата при АЧС, всички региони от страната са оценени на база на риск. При високо рисковите региони се следи рискът именно при населване – какви критерии следва да се спазват, за да могат да бъдат населвани; от къде да се вземат животни; да се доказва здравният статут на тези животни, тоест само клинично здрави животни могат да бъдат населвани в тези обекти, които обекти, както Вие казахте, са обекти отговарящи на ветеринарно-медицинските изисквания. В случай, че е констатирано някакво нарушение или съмнение от страна на компетентния орган, че този обект не отговаря на изискванията или че е обект, в който съществуват рискове, разбира се, че ще му бъде направена проверка и съответно ще се прецени дали има необходимост от това да не се даде разрешение за населване. Това ще е вече индивидуален критерий.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Казахте, че ще имате методика за критериите за оценка. Тя тук никъде не е написан. Притеснявам се, да не стане както в Програмата за развитие на селските райони, ако санкционираме, та после писахме, че трябва да имаме методика одобрена от министъра затова как стават финансовите корекции, ако си спомняте.
Тук ако не е разписано, че ще има някаква методика, която някой има право, например – шефа на БАБХ да я разпише и да я одобри, Вие може да имате методика за Вас, но всеки един да оспорва документа или критериите, които са вътре и начинът, по който вече излиза като резултат. Поне казахте, че ще имате методика, то и сега има нещо ориентировъчно, но то не е достатъчно, ако някой обжалва в съда обезщетението на базата на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ БЕЛОВА: Напълно е права професор Бъчварова, че ще се окажем в същата ситуация както беше и при ПРСР, така че, колеги, между първо и второ гласуване може би ще е редно да внесем такова предложение. Благодаря Ви.
РОСЕН ИВАНОВ: Да се упомене и кой приема…
ИРЕНА ДИМОВА: Може би министърът. Ние сме си утвърдили методиката.
Други изказвания? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 054 01-70, внесен от народния представител Ирена Димова и група народни представители на 10 юли 2020 г. – за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 3.
Колеги, с това приехме Законопроекта.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Благодаря Ви още веднъж.

(Закрито в 16,28 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова



Стенограф:
Елеонора Богданова