Изслушване на млекопреработватели

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните

П Р О Т О К О Л

№ 94

На 30 септември 2020 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Изслушване на млекопреработватели

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Мария Белова – председател на Комисията по земеделието и храните.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Проектът на дневния ред е:
Точка единствена. Изслушване на млекопреработвателите.
Колеги, ако няма други предложения по дневния ред, моля да гласуваме.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Уважаеми колеги, позволете ми да не изчитам всички гости. Списъкът с присъстващите ще бъде приложен към протокола от днешното заседание. Имаме представители на Министерството на земеделието, храните и горите, представители на Българска национална асоциация „Активни потребители“, Национална асоциация на млекопроизводителите, Асоциацията на млекопроизводителите в България, представители на различни млекопреработвателни предприятия. Добре дошли на всички!
Ще помоля за протокола, при вземане на думата, всеки един да се представя и ще помоля всички присъстващи в залата да бъдат с маски, съгласно приетите правила в Народното събрание. Без маска е само говорителят в момента, след което също трябва да бъде поставена маската. Благодаря Ви предварително.

Преминаваме към точка единствена:
Изслушване на млекопреработватели.
Уважаеми гости, имате думата за представяне на Вашите виждания за проблемите, които Ви вълнуват и възможността за тяхното решаване и виждане как Комисията по земеделието и храните би могла да бъде полезна за разрешаването на Вашите проблеми.
Господин Сабанов, може би Вие като инициатор, бихте искали първо да вземете думата. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости на днешното заседание. Като инициатор на тази среща, държа да спомена, че млекопреработватели от Североизточна България първоначално ми се обадиха, после се оказа, че са доста повече – от цялата страна. Всички те имат проблем с вървящата Наредба, която в момента е на обществено обсъждане. За съжаление, тъй като законът е такъв, няма как да вземем отношение, освен изслушване в Комисията. Нямаме отношение към Наредбата – ако беше закон, щяхме да я гледаме в Комисия на първо, на второ четене, щяхме да имаме право да правим предложения, промени. В случая, единственото нещо, което можем да направим тук, е да изслушаме хората, които все пак дават доста работни места в тази държава. Само в този списък са над 60 млекопреработвателни предприятия. Те заявяват, че ще има доста други, които ще се присъединят към новоучредяващата се асоциация – даже не знам как ще я кръстят.
В крайна сметка обаче, на мен ми се щеше, тъй като от два дни знаем за това изслушване, че ще бъде днес, тук, трябваше поне на ниво заместник-министър да бъде тук, някой, който все пак да покаже уважение…
В тази връзка понеже няма нито заместник-министър, нито министър, разбира се, ще искам след приключване на тази комисия в най-кратки срокове да кажем, понеже всичките хора са от провинцията и ще им се налага да пътуват, една среща с министър Танева да бъде направена, за да може да си изложат и пред нея това, което имат да кажат.
Ние като комисия в крайна сметка ще ги изслушаме, но решението, което трябва да бъде взето, е в Министерството на земеделието, храните и горите и министър Танева, най-вероятно. Това ми е молбата – да уведомите министър Танева и да бъде организирана среща между нея и инициативния комитет с председателя му и някои от членовете, които ще се излъчат от тези 11 човека – не с всичките, разбира се. Знаем, че по време на пандемия не е полезно да се срещат големи групи от хора, пък и в Министерството са по-строги изискванията към тези срещи.
Аз ще помоля да започнат със становището, тъй като това становище им беше раздадено преди малко. Аз съм запознат с него, но колегите не са. Някой от инициативния комитет да представи становище, а оттам насетне да се изказват, да си кажат болките, защото секторът е сериозен, голям, има различни мнения, разбира се, включително и господин Зоров ще си каже неговото, тъй като се оказа, че има разминавания между Вашето становище и това, което неговата асоциация защитава. (Шум и реплики.)
И другата асоциация, разбира се, всички да си кажат тяхното и в крайна сметка да се стигне до някакво решаване на казуса. Не знам колко е проблем, но със сигурност е казус, който касае доста хора. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, Господин Сабанов.
Преди да дам думата на гостите, искам да направя едно пояснение – да Ви репликирам, за да не въвеждаме в заблуждение както присъстващите гости, така и колегите народни представители от Комисията по зеделието и храните.
Смятам, че не е редно да изразявате възмущението си, че липсва представител на Министерството на земеделието и храните от ранг заместник-министър и министър, още повече, че за това събиране нямаме официално искане в Комисията. Знаете много добре какъв е редът. Лично аз бях уведомена от представители, с които сте се срещали, че днес ще бъдат тук и да се обадят, но няма да влизам в детайли. Дори и да искахме, няма как в рамките на 10 часа да организираме министър, заместник-министър да присъстват.
Смятам, че има достатъчно представители на Министерството, които могат да отговорят чисто експертно на поставените въпроси и това не би попречило за изслушването на гостите. Не искам да остават с впечатлението, че не сме поканили или че някой от политическия кабинет на Министерството на земеделието, храните и горите отказва да присъства, а Вие като народен представител и след като сте поели ангажимента, винаги можете да организирате среща с министъра, с ресорния заместник-министър и съм убедена, че никой няма да откаже такава среща на бранша. Благодаря Ви.
Уважаеми гости, заповядайте.
ГАЛИН ГРУДЕВ („МЛАДОСТ 2016“ ЕООД): Управител съм на млекопреработвателни предприятия „Младост“ – град Търговище.
Накратко искам да Ви изложа повода, по който сме тук, а това е Проектът за нова Наредба за специфичните изисквания на млечните продукти и съпътстващите медийни изяви в последните седмици, провокирани от поредица изследвания на сирена в България от Асоциация активни потребители.
Всички сме свидетели, че от няколко седмици има много медийни изяви както по националните телевизионни канали, така и по сайтове, по вестници и така нататък, като акцентът е, че в България се произвеждат сирена с високо водно съдържание и се пледира за нова наредба, в която изрично да се ограничи това нещо. Много остро е атакуван целият бранш – да не споменавам по-силни думи – бяхме наречени едва ли не мошеници, измамници и така нататък.
Сирената, които се предлагат на пазара се твърди, че може би са опасни за здравето на потребителите, без да се представят адекватни изследвания и доказателства за това. Едва ли не, предлагаме отрова на клиентите си и така нататък, което, разбира се, много лошо уронва престижа на целия бранш и на предприятията, които са в него. Това ни накара да се съберем група предприятия и да Ви запознаем с нашето становище по въпроса. Първоначално бяхме по-малък кръг, но бързо се разпространи информацията и вече имаме доста сериозна подкрепа в това отношение.
Накратко за какво става дума в нашето становище? Става дума за това, че паралелно с тези бурни разисквания по медиите, се оказа, че върви подготовка за нова наредба, която вече от 19 септември е качена за обсъждане на сайта за обществени консултации. Нас ни притеснява бързината, с която тази наредба е подготвена и качена, без ние по същество да сме запознати, без да е взето нашето становище, а както разбираме, дори и от представителите на асоциациите на млекопреработвателите, които съществуват или поне една от тях.
В този Проект за нова наредба има сериозни претенции, че решава много проблеми в бранша и не само в този бранш, защото тя е съпътстваща и с производството на мляко и преработката му, че ще реши проблеми на млекопроизводители, на млекопреработватели, на потребители, проблемите с общественото здраве и така нататък.
В самия Доклад на министър Танева, е посочено, че Проектът на новата наредба, следва структурата и съдържанието на съществуващата такава.
Аз бих обобщил, че има само три промени в новата наредба, спрямо съществуващата такава. Като групи – едната група касае промени, свързани с производството на храни, в които се използват имитиращи продукти, с тяхното предлагане, етикиране и така нататък. Да, това е някакъв пропуск в съществуващата наредба, който неминуемо се допълва с тези промени и срещу който ние изобщо не възразяваме.
За да е по-ясно, става въпрос, както бяха дадени примери по интервютата за прословутата баничка със сирене. Ако се ползва имитиращ продукт, че не може да се нарича баничка със сирене, а трябва да се нарича баничка с имитиращ продукт. Това важи за соленки със сирене и всякакви други подобни продукти, в които се използват имитиращи продукти като съставка при производството на тези храни.
Другата промяна е промяната в чл. 22, ал. 2, която касае възможността за преработка на неотговарящото сурово мляко на изискванията на Приложение № 3, Раздел IX, Глава I, Част III, т. 3 и 4 на Регламент 853.
За тази промяна, освен да изразим безкрайно учудване, че се предлага, аз нямам други думи. Както е казано във формуляра за частична предварителна оценка на въздействието, липсата на възможност за преработката на сурово мляко, не отговарящо на изискванията, които споменах, би довело до неговото изключване от хранителната верига, което ще се отрази негативно върху бранша, зает с производството на сурово мляко и финансови загуби.
Този проблем е решен изцяло в Наредба № 2, която третира изкупуването на сурово мляко, неговото транспортиране, преработка и така нататък, още през месец март 2017 г. и Наредбата е в сила и го регламентира с цял Раздел VI, чл. 11, 12 и 13.
Предложеният текст в чл. 22, копира почти едно към едно чл. 11 от съществуващата Наредба, регламентираща този проблем. Защо се създава такъв правен абсурд – втори път да се решава проблем, който вече е решен? Абсурд е, защото в Преходните и заключителните разпоредби на настоящия проект е предвидено тази наредба да отмени съществуващата, но нищо не засяга съществуващата Наредба № 2, която регламентира въпроса за неотговарящото мляко.
Ние нямаме никакво възражение. Щом искат да решат два пъти този въпрос, да си го решават.
Третата промяна е по чл. 5 като се предлага промяна на дефиницията какво е сирене. Съществуващата дефиниция казва: „Наименованието „сирене“ се използва за млечен продукт, претърпял или не процес на ферментация, преминал или не процес на зреене, получен чрез коагулация на млякото под действието на сирищен ензим или подходящи коагулиращи агенти…“
Вмъкнато е „със съдържание на сухо вещество не по-малко от 40% и масленост на сухото вещество не по-малко от 40 %.“ Ето, срещу тази на пръв поглед малка промяна, ние категорично възразяваме, защото се вкарва една нова регулация като изискване към краен продукт, готов продукт, който в една или друга степен е много абсурден.
Първо, това противоречи на европейската практика храните да се произвеждат по техническа документация на всяко едно предприятие – всяко едно предприятие си прави документация, произвежда си продукт, прави си изследвания за неговата безвредност, прави си тестове и динамика за неговия срок на годност, прави си етикет, застава си с името зад етикета и вече следва ролята на контролните органи да контролират до колко това се спазва и всеки си носи отговорността, когато го спазва, или не, но е длъжен да го направи това нещо.
Такова изкуствено създаване на някакви регулации само изкривява пазара и пазарните механизми и изобщо смятаме, че не е пазарна мярка; променя условията на конкуренцията на средата; и дори бих казал, че в някаква степен е антизаконно, защото съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, не позволява да се създава правна система, която да фаворизира или да повишава търсенето на един или друг продукт. С такъв мотив не може да се създава ново законодателство.
В мотивите е записано, че тази разпоредба и изобщо тази нова наредба ще повиши търсенето на суровото мляко, неговата цена ще повиши търсенето на качествени сирена и така нататък. Въобще се съзадава следният абсурд – говори се за сирена висока категория, ниска категория, средна категория и така нататък. Вече има различни становища – някои колеги казват „сирене“ да се нарича само тези, които са от най-високата категория. Да, ама те са и най-скъпи, не са по джоба на всеки от потребителите. Някой са по-склонни на компромис – „сирене“ да се нарича нещо, което е по средатта – с водност до 66 и разни други цифри се цитират и така нататък. Това според нас е донякъде абсурдно, защото, ако направим аналогия с друг бранш примерно едно автомобилостроене, не може да се каже, че автомобили са само висшият клас Мерцедес и БМВ, а други да кажат: „Хайде да признаем и Ситроен и Фолксваген“, а всичко останало да се нарича всякак си по друг начин, но не и автомобил.
Ако следваме логиката на новата промяна по чл. 5 как ще се нарича продукт, който не отговаря на масленост 40% примерно? Мога да Ви покажа – даден е пример в изложението сирене с 37 % масленост на сухото вещество. Колегите от Италия как ще си предлагат продукта в България примерно? Как ще го наричат? Нямам идея.
Ограничава се технологичното развитие и производство на предприятията. Едно предприятие, което отсметанява сурово мляко изкупваемо, получава от една страна сметана, от друга страна получава обезмаслено сурово мляко. Съвременната тенденция на потребление е да се търсят продукти с по-ниска масленост и по-ниска калоричност.
Какво ще правим с това обезмаслено мляко? Ако направим някакъв нискомаслен продукт, няма да отговаря на изискването за масленост. Как да го наричаме този продукт?
През последните години – от 2012 г. насам, много се работи, за да се изясни на клиентите, че има едни продукти – така наречените имитиращи продукти, които нямат нищо общо със сирената, те са тяхна имитация и са с по-ниска хранителна стойност и така нататък.
Да, свършена беше полезна работа в тази посока, не го отричаме, но хората още са притеснени и заблудени. Отиват и питат: „Може ли бучка сирене от 2,00 лв.?“ То няма такова. Това не е сирене, това е имитиращ продукт, но още така практикуват. Сега, какво – ще вкараме още една категория продукти, които не са имитиращи продукти поради това, че няма замесена млечна съставка, но не са и сирена поради това, че не отговарят на тези 40:40 изисквания? Как ще ги наричаме в търговската мрежа, как ще си партнираме с партньорите във връзка с износ, във връзка с внос от колегите от Европейския съюз, които предлагат такива сирена на нашия пазар? Или ще запишем, че това ще важи само за продукти, произведени от български производители? Това какво е?!
Като приложение сме добавили и друг пример. Най-накрая има две странички. Това е извадка от митническа тарифа на Европейския съюз, в която с код 0406, най-общо казано, са всички сирена и извара. Вижте в кодове 04069050 – с тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 40% – има такива група сирена, и тегловно съдържание на вода в немасленото вещество – изброени са много групи сирена, даже тук има конкретни примери.
По-надолу се вижда: сирена с код 04069082 – превишаващо 52%, но непревишаващо 62%; следващото – превишаващо 62%, но непревишаващо 72%; следващо – превишаващо 72%, други. Значи вносителите на тези групи, или пък износителите, как ще си наричат продукта в инвойс? Създава се един правен абсурд.
Във формуляра за частична предварителна оценка се твърди, че няма ефект върху производители, търговци и така нататък, което не е вярно. Единственият документ за нас с добра стойност е само от една страничка. Това е документът: „Становище на администрацията на Министерския съвет“. Още в т. 1: дефиниране на проблема, са казали: „Предлагаме текста на т. 1 да бъде редактиран, така че проблемът да бъде формулиран по-ясно и при възможност да се добавят конкретни примери.“
Ясно личи, че липсва яснота, не са дадени конкретни примери. Но по-важна е последната т. 5, относно Раздел Х: „Въздействие върху микро, малки и средни предприятия“. Предлагаме изложената информация да бъде препратена към Раздел IV, V и VI поради факта, че като засегнати страни са идентифицирани млекопреработвателни предприятия, производители, търговци и други, които се явяват малки и средни предприятия, следва да се ревизира маркираният отговор: няма ефект. Препоръчваме да се извърши оценка и измерване на действителното въздействие съгласно точки 4 и 5: „Специфични въздействия. Оценка на въздействието върху малки и средни предприятия по методиката за предварителна оценка на въздействие по нормативните актове и програми или да се използва МСП-тест, достъпен на адрес.“ Посочен е тестът на сайта на правителството.
Ето затова сме тук, защото смятаме, че Наредбата е дописана или някои от посочените изменения са дописани някак си набързо, няма направена адекватна оценка на въздействието и ще нанесе големи щети на предприятията, които представляваме в тази група, която сме тук. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Грудев.
Госпожо Петкова, ще Ви помоля да вземете отношение по поставените три акцента от господина във връзка с Наредбата. Лично аз съм озадачена, тъй като коментирахме с Вас, за това 40% съдържание на база на Европейското законодателство – моля Ви, да влезете в детайли и да разясните на колегите.
ПЕТЯ ПЕТКОВА (директор на дирекция ПАВ, МЗХГ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Съвсем накратко ще се опитам да изложа пред Вас и да дам отговор на поставените въпроси от господин Грудев. Както знаете, през месец юни се прие един законодателен пакет от два закона – Законът за храните и Законът за агрохранителната верига.
В Закона за храните, който е от 9 юни, в „Преходни и заключителни разпоредби“ е посочено, че в шест месеца от влизането на този закон трябва да се приемат всички подзаконови нормативни актове, в това число и Проекта на наредба, който днес е тема на нашия разговор.
В ал. 3 е посочено, че действащите до тогава наредби остават в сила до приемането на новите подзаконови нормативни актове.
Както Вие сам изложихте, има някои нови акценти в Проекта на наредба, които са различни от действащата. Те са провокирани от факта, че трябва да има съответствие с новия пакет в сферата на храните, както и новите нормативни актове, приети на ниво Европейска комисия.
По отношение на съдържанието на сухо вещество и неговата масленост в саламурените сирена – това изискване в чл. 5 е съобразено изцяло с Кодекс алиментариус, който е международно признат стандарт за храни, които са създадени в защита на здравето на потребителите и осигуряване на честни практики при търговия с храни.
В съответствие с Регламент № 178, който касае безопасността на храните, ясно е казано, че държавите членки са задължени да приложат в своето национално законодателство по отношение на храните международни стандарти или съответни части от тях, което съответно е научно обосновано и биха довели до степен на защита, различна от определената в действащото законодателство.
Така че това изискване не е случайно, това изискване е изцяло съобразено с посочените в Кодекс алиментариус за твърдите сирена в саламура. Това е официален документ, който е достъпен до всички лица.
По отношение на Вашето становище за Наредба № 2. Неслучайно в началото казах за пакета подзаконови нормативни актове, който касае законодателството в сферата на храните. В това число Наредба № 2 също ще подлежи на промяна. В момента междуведомствени работни групи работят върху целия пакет, който трябва да бъде приет до края на годината, така че ще се съобразят да няма дублиране на текстове и съответно да не се доведе до трудност при прилагането от страна на производителите, както и от контролните органи. Така че това дублиране няма как да остане в действащата наредба, тъй като се променя и Наредба № 2. Просто тя в момента не е обект на нашия разговор.
Това е по отношение на изискванията и разминаването – това, което Вие споменахте. Мисля, че това беше по отношение на двата пункта, които касаят законодателството: какво налага, откъде са взети като изисквания и съответно разминаването с Наредба № 2.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зоров.
ДИМИТЪР ЗОРОВ (Асоциация на млекопроизводителите в България): Госпожо Председател! Поводът за днешното изслушване го чухме. Искам да кажа, че в тази наредба – Асоциацията на млекопреработвателите няма никакъв принос, тук са представителите на Министерството на земеделието, към нейното обнародване в сайта за обществени обсъждания.
Аз чух доводите на колегите. В края на краищата всеки може да събере различни части на пъзела и да прави еквилибристика. Да, има икономически последствия, но в края на краищата трябва да има и някаква равна конкурентоспособност между участниците в този бранш. А тя не може да става с ветрило от 54 до 80% сухо съдържание, това ще рече 60% на база сухото вещество разлики.
Още повече, тук като се даде пример с масленост под –в конкретния случай ние говорим за саламурени сирена, а не говорим общо за сирена, защото в митническата тарифа, която цитират, става въпрос в изписването на сирена – сирене по европейската и кашкавала, вътре влиза. Сирена са и топените сирена и така нататък. Тук въобще няма нищо съразмерно и граничещо с истината със саламурените сирена. Но потребителят, надявам се и Вие, помните какво се наричаше саламурено сирене допреди доста години. Имаше национален стандарт – има го и в момента.
Да, той не е задължителен, но в края на краищата смятаме, че допускът, който е оставен – дали е според Кодекс алиментариус –международният стандарт, защото и аз го разбрах от доктор Димитров преди няколко дни, дали е фактически приложимо, защото не може саламурено сирене да има период на зреене, за който ние си представяме 45 дни, или колкото и да е, да е преминал периода на зреене, с 80% водно съдържание. Има специалисти, обърнете се към тях. Надяваме се, че Министерството на земеделието се е обръщало. (Реплика.)
Следващото нещо: когато говорим за водно съдържание, защото това е Ахилесовата пета, ние трябва да отчитаме какво задържа тази вода при 80% сухо вещество. Или ще обърнем науката на обратно и тези всичките научни работници трябва да си изхвърлят дипломите?! Защото онзи ден професор Балтаджиева, вече академик, ми се обади и каза: Вие искате да съсипете този бранш. Защо? С водното съдържание. Как задържате тази вода – след изследванията на Активния потребители – 72 – 75. Няма млечен протеин, който да може да може да ги задържи, каза. И то е така. Значи, задържат се с други нерегламентирани, недопустими, разни ензими и така нататък, които контролните органи не могат да ги хванат. Защо? Защото не е толкова просто окачествяването по техни думи – трябва да знаят какво търсят, а явно технологиите на имитацията са напреднали.
В края на краищата потребителят като отива да си купи нещо и иска сирене, си представя саламурено сирене. Надявам се, че всички в залата мислим в този аспект. Не си представям нещо друго. И като иска да си купи саламурено сирене, то трябва да има някакви критерии. По Алиментариус има, но и 12% или 13 смятате ли, че е малък диференс за това нещо? Малка разлика. Защото от 54, какъвто е стандартът за саламуреното сирене… Всички упрекват, че България не си е защитила сиренето като географско наименование. Ние сме в процес на защита и едно от нещата там са именно тези показатели. Ние какво ще кажем: това се казва саламурено сирене, другото ще му казваме сирене? Да го измислят. Но трябва да има някакви граници, да. Сигурно колегите ще са ощетени, но те са ощетени и другите колеги, които произвеждат сирена с нормално водно съдържание, преминали зрелостен процес и имащи хранителна стойност. Защото тази демагогия с цената може сигурно за някои ниско образовани да се развива. Като е по-ниска цената обаче, тя е на база сухо вещество. Ти му продаваш вода за 6 лв. Това по никакъв начин не подобрява платежоспособността, възможността на българина и така нататък. Просто ти му продаваш – хранителната стойност е в сухото съдържание.
Аз ще се радвам някои от докторите да вземе отношение – аз не съм доктор, но поне сме се допитвали. Хранителната стойност е в сухото съдържание на това, в протеина – ето и доктор Костов е тук и така нататък, да кажат. В края на краищата трябва да има някаква диференция. Ние си съсипахме, защото чух колегите, че как – външните пазари. Да, ние ги съсипахме именно поради продажба на такива… Онези хора очакват нещо да получат, не го получават и купуват от другите страни. Прост пример. На сайта на говедовъдния съюз е направен анализ. За последните 10 години Гърция си е увеличила 6 пъти експорта на саламурено сирене, тоест „Фета”. България на сирена има почти толкова понижение на експорта. Защо? Мисля, че отговорът е доста прост.
Едно становище на Мила Бошнакова, която е представител на Американската администрация в земеделския сектор. Пита какво пращаме за Щатите? Ние всички знаем. И в Щатите пазарът е такъв, ако искат – значи, наистина вече трябва да се сложи ред, ама и държавата не трябва да стои безучастно. Всичко, което тръгва за Щатите е от някое пристанище. Предимно става от Варна или от Солун. Ами за Щатите се изпращат по тарифен код овчи сирена – продукти, които нямат нищо общо с това. Голяма част! То е съразмерно и се вижда в цената. Ние наистина убихме пазара. И не само там. На много други места по света, където България…
В Германия гърци, големи търговци на сирена, казваха, че никога не са си и помислили, че могат да вземат пазара в Западна Германия на българското сирене. Ние сами сме им го подарили с продуктите, които караме. Без да казвам кой ги кара. И това е истината, както и да я обикаляме.
Ако искаме да остане някакъв продукт, трябва нещо да се направи. Ако искаме да сринем всичко, то се вижда с годините как е. Едно време беше срам сиренето да е пач. Ама то беше 58 – 59 водно съдържание. И там се усвояваха суроватъчните белтъци, тоест това, което трябва да е в изварата. Физичните закони, за съжаление, от Галилео Галилей са много прости и не могат да се влияят. В един литър мляко има толкова сухо вещество, толкова е усвояемо – за да остане сирене, умножаваш по това. Ако има нещо друго, значи търсим – не от там. Суроватъчните белтъци се атакуваше, че не им е мястото там, защото също не може да зрее и не може – това, което казваме, че това сирене е полезно, това дето Дрезденски институт, хиляди институти казват: българското бяло саламурено сирене е полезно, защото има такива здравни профилактични ефекти, но то е това сирене, което е произведено от мляко, има нормалното сухо съдържание, има нормалния зрелостен процес, тоест разграждането на лактозата, която пречи на много хора. А лактозата се разгражда след определен процес на зреене при нормални съотношения между протеините и казеините. Лекции няма да изнасям, аз не съм инженер в това отношение, но поне се интересуваме и трябва…
Аз всяка сутрин се оглеждам, надявам се и колегите се оглеждаме в огледалото и трябва да имаме доблест и да се харесваме. Нали? И това, което правим. Дядо ми почина, когато бях на седем години, няма никога да забравя една дума: запомни от мен, това, което правиш като мине време, да не се срамуваш от него. Това е. Ние трябва да се срамуваме.
Ако искате, направете го сто процента вода. Да е чиста работата. И в момента мога да Ви кажа: най-ощетените в този процес са производителите, които спазват някакво законодателство. А могат да се нароят 16 асоциации. По времето на Кабил се нарои втората асоциация, тогава беше заради критериите, че трябва да се спазват европейските правила относно суровото мляко. Сега можем да направим следващото – нито ще сме прецедент в историята, нито нищо. В края на краищата, Вие сте и законодатели, има изпълнителна власт – да реши: в тази политика, и особено в хранителната, има и активни потребители, тук ние едва ли не сме ръководители в тяхното писмо, писатели, но това, да Ви кажа, ние разбрахме от медиите за тази наредба. Подкрепяме обаче, че трябва да го има това нещо – 60% процента смятаме, че е достатъчно.
И колегата, понеже и той каза, че го подкрепят и да се каже после, че искат да бъдат означени на етикета, ако има друго нещо, защото тогава не възниква заблуда.
Тук не сме се събрали много прости хора. Знаем защо се използва това. Защото има едно наименование да го експлоатираме, за да извлечем определени финансови ресурси. Ами, ако това ще е лайтмотивът и бъдещето на тази страна, и бъдещето, и развитието на хранене, не говорим въобще за здравословно, защото тук не говорим за здравословно. Говорим за хранене. И ще ставаме за смях, защото – аз, колега, не мога да се оприлича с Вас и да ставам за смях, че продуктите, които произвеждам – и мен ме боли, че обвиняват целия бранш, ама то приносът не е наш. Защото няма граници. Ако наистина и това е в Кодекс алиментариус, ние какво повече искаме?
Не е вярно и за обезмаслените продукти. Нека да си извадите – в тази държава, мисля, че има и нормална комуникация с операторите, които продават. Най-продаваните продукти, тези, които най-много продават, са високомаслените продукти, да Ви кажа. За съжаление!
Обърна се демагогията, че нискомаслените... Четири–пет кисело мляко на всичките марки: „Верея“ и „Мерея“, и каквото искате, е най-продаваното, по-продавано от 2,9. Не и за сиренето, колеги, и за сиренето, същото е. Не може, има някакви нормални съотношения. А в тази наредба е написано: „нормално съотношение между казеина“ и така, което е буква „А“ от азбуката. Не е измислено от мен, не от Вас, а с традиции и години от много учени, и защитена. Поканете и учени. Защо не поканихте тези, които са работили върху това и тези, които разбират?
Онзи ден след участието по bTV, професор Славчев, за някои ако не знаят, беше фактически ръководител на катедра „Мляко“ във Ветеринарно медицинския институт. Доктор Костов знае. Обади ми се и каза: „Митко, Вие какво правите вече? Аз се учудвам, докъде го докарахте?“. „Ами викам: „Докторе, Вие сте подписвали тези технически документации“. Той вика: „Не, техническите документации тогава минаваха през органа – тогава се казваше НВМС – и ние не разрешавахме такива еквилибристики и глупости, опасни за здравето“, според него. Аз не съм специалист. А сега казва: „Се пише техническа документация. Сяда на коляното някой от Вас, пише, докторът заверява, защото с лайтмотива, че то не е опасно“, и колегите са писали в писмото, че няма някой доказано умрял от водно съдържание?! Е, ако това е критерия?! Някой да очакваме да умре от водно съдържание на сирине или на нещо друго?! Значи, жалко за нацията! Повече няма какво да кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Само ще Ви помоля по-стегнато във времето.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАМАДЖИЕВ („КАМАДЖИЕВ МИЛК“ ЕООД): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би аз съм, така да се каже, преработвателят с най-голям стаж от тук – от 1992 г., септември месец, първото мляко. Малко по-късно станахте член на асоциацията, аз бях там (обръща се към господин Димитър Зоров.)
Многоуважаемият от мен господин Зоров, може би си е сбъркал професията, и може би трябва да Ви стане колега, защото много добре демагогства в случая, защото като председател на тази асоциация той има не малка вина за състоянието на нашия бранш. А сега, видите ли изведнъж той се оказва спасителят! Ние не сме тук, защото искахме да се разходим до София и да си оставим бизнеса. Тук сме, защото имаме проблем и искаме да бъдем чути от Вас. Не изслушани, а чути! Защото винаги истината има две страни – една монета има две страни. Тук става въпрос за кардинални проблеми в бранша, които след наслагването си, ни доведоха до тук.
Хайде да говорим така: една стока се предлага на пазара, ако тя няма ниша, няма да бъде купувана. Къде останаха законите за конкуренцията, господин Зоров, за които Вие говорите? Ами как да накараме хората да купуват сирене от 18 лв., от 14 лв., от 15 лв. след като те нямат тези пари? Те затова купуваха преди сирене с палмова мазнина, защото то беше евтино. Сега са се насочили към сирене. Да, това е сирене с по-високо водно съдържание. Да, има някаква проба, която е била изследвана – 78, но това е може би една или пет да са. И ако има нещо „поставено“, защо трябва всички под този знаменател да попадат? Говорим за задържащи, така наречените според Вас вещества. Защото, извинявайте, няма как ние с някакви изкуствени методи да регулираме един пазар, защото пазарът е една отворена система. В момента, в който ние решим, че това няма да бъде сирене, няма да бъде произведено и от Гърция, пък и от Германия, пък и от другаде, ще дойдат продукти на същата тази цена – между шест и осем лева, които ще залеят пазара с такова сирене. И там Кодекс алиментариус най-вероятно няма да действа.
Или ние пак бързаме да изпреварим европейското законодателство. Когато тези регламенти, по които ние работим и се съобразихме, нашето законодателство беше хармонизирано с тях, нима не се знаеше, че това е Кодекс алиментариус? Сега услужливо го извадихме отнякъде и трябва задължително над 80% от предприятията да съкратят по 20 човека, защото трябва да произвеждат сирене по втори държавен стандарт, защото това за мен е втори стандарт – с над 40% масленост и 60% водно съдържание.
Ние си имаме Български държавен стандарт, където предстои да бъде наречено „Бяло саламурено сирене“, защото все още разбрах, че се работи по въпроса. А това е сирене, това е „Бяло саламурено сирене“, не е „Българско саламурено сирене“.
Аз мисля, че няма как по изкуствен път ние да регулираме производството и пазара на сирене в България. Ако една стока има своето търсене, тя трябва да бъде предлагана и потребителят е този, който ще каже дали ще я купи или не. А не да му се внушава от разни НПО-та кое сирене да купуват. Няма да купувате това – то е отровно. Е как? Да, кой е умрял от високото водно съдържание? Или пък, как ще докажете, че точно там се развиват тези патогенни микроорганизми, които ще убият човека? (Реплика.)
Да, ама по същата логика, онзи ден журналистката помисли, че слагаме вода изкуствено в това сирене и се налага да обясняваме. Разберете, колкото повече бъркаме тази тема, рискуваме да съсипем един бранш. Той е на път да бъде съсипан и трябва да Ви кажа, че тук тези хора, които сме, пак казвам: готови сме да тръгнем по медиите, ако трябва да си използваме всички законни мерки, но искаме да бъдем чути! Защото ние не сме престъпници. Ние произвеждаме сирене според действащи в момента български нормативни документи. Това са технологичните документации и ние не можем да бъдем наричани с епитети, които не заслужаваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ МИХАЙЛОВ (председател на Управителния съвет на Националната асоциация на млекопреработвателите): Добър ден, уважаема госпожо Председател, госпожо Заместник председател, заместник-председатели и господа народни представители! Преди да започна, нося ги на хартия, тъй като успяхме да ги входираме днес на обяд. Имам само пет екземпляра – ще ги дам на Председателя и заместник председателите – становище на асоциацията, което успях да съгласувам с Управителния съвет и още няколко предприятия, и след това ще направя един кратък коментар. (Раздава становището.)
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Госпожо Председател, в 15,30 ч. трябва да тръгна, не поради неуважение към Комисията и колегите, но имам друг ангажимент.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Разбира се, господин Зоров – присъствието е доброволно.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ МИХАЙЛОВ: Продължавам, извинявам се за прекъсването.
С Вас сме се виждали по други поводи, пак се виждаме, надявам се и пак да се виждаме. Смятам, че работим, сме работили и ще работим винаги в една и съща насока. Именно това, което нашата асоциация устоява винаги – защита на малкия и на дребния бизнес, това на първо място; защита на доброто име на българското млекопреработване, на българските млечни продукти.
Присъствах на една среща в петък, организирана от предприятията, които бяха преди всичко от Североизточна България и три – четири предприятия имаше от Централна и Южна България. На самата среща присъстваха 12 предприятия. По техните думи, на които смея да отдам сериозно значение, тяхното мнение и тяхната теза е, да защитават още поне 20 – 30, тоест говорим за 30 – 40, може би наистина са 50 – 60 предприятия. На срещата присъствахме общо с представителите на Асоциацията – 16 човека.
Националната асоциация на млекопреработвателите е учредена 2007 г. със 136 предприятия учредители. Една част от присъстващите предприятия на срещата в Търговище са наши учредители, наши настоящи членове, макар и не активни. Моята първа работа и задължение е да защитавам интересите на тези предприятия, да защитавам техния интерес, на техния бизнес, на тяхната продукция, на техните работни места.
Целта и идеята на НПО-та, на браншовите организации е точно това – да защитава интереса, като избягва конфликта на интерес и не влиза в конкурентни войни и не приоритизира едно или друго предприятие за сметка на друго. Тоест там, където има обща допирна точка, въпреки конкурентните противоречия, там, където има общ проблем – там да акцентира и да действа от името и за сметка на всичките.
От една страна, стои интересът на предприятията, който аз съм длъжен да защитавам, дори и на тези там, които не бяха наши членове. От друга страна, политическата му тежест, която Вие, Вашата работа е, да изслушате възможно повече мнения. Да претеглите общественото, значимото мнение, да претеглите кое е важното. Както каза господин Камаджиев – медалът винаги има две страни. Има доза истина и в думите на господин Зоров. Годините наред, именно поради липса на регулация, именно поради липса на стандарти съсипахме първо пазара в Русия, съсипахме пазара в Румъния, съсипахме пазара в Щатите. Навсякъде на първо място се класират гръцките мандри. В арабския свят на нашето място, на българското сирене, което беше много силно представено в Ливан, в Сирия, в Саудитска Арабия, в Обединените арабски емирства – там влезнаха турски и ливански мандри. На мястото на българския кашкавал се намести унгарския кашкавал. Цялото това нещо е на базата на това, че наистина до към 2010 г. технологична документация като документ съществуваше и всички предприятия работеха по технологична документация. Всяка една документация минаваше на съгласуване, на разрешителен режим през тогавашното ДВСК, сегашната Агенция по храните.
Във връзка с влизането в Европейския съюз, вътрешномониторинговият контрол на предприятията, по-свободния начин на работа, като махнем 50 стандарта, които са национални и всякакъв вид други национални стандарти, които са доброволни, а не са задължителни. Оттам нататък всяко едно предприятие може наистина да работи по технологична документация, която то си създава, пуска си така наречените проби в динамика, доказва си срока на годност, доказва, че неговият продукт е безопасен и дотам. Значи, изискване относно качество, стандарт – няма. Единственото изискване е, че продуктът да е безопасен. Това е крайно малка регулация. Това води до безопасен продукт, продаването на безопасен продукт дотолкова, доколкото той може да бъде установен лабораторно, емпирично.
Относно качествените показатели на стоката, няма никакво изискване. Там Агенцията по храните просто е персона нон грата, тя не може да каже нищо.
От тази гледна точка първият стандарт, който се направи БДС, ние сме го приветствали и сме били деен участник в неговото изработване. Работим доколкото можем малко по-пасивно, но все пак подпомагаме инициативното тяло, което се е завъртяло около „Ел Би Булгарикум“. Асоциацията около господин Зоров, Маджаров и прочее, във връзка със защитените географски понятия. Надявам се в най-кратки срокове – говорим месец, надяваме се преди края на годината, да имаме възстановено защитено географско понятие за българско кисело мляко и българско сирене, кашкавалът и той се работи.
Връщам се на полемиката. На срещата ми беше представено становището, беше поискана подкрепа от нашата асоциация, във връзка с това да няма наредба, да няма ограничение, да няма друг стандарт освен БДС. Донякъде доводите може би звучат правилно на първа гледна точка. Те казаха така: има БДС стандарт, който го иска – работи, продава във високия ценови клас, гарантира премийно качество, получава премии от цена. От там нататък цената е факторът, по който клиентът – потребителят, да може да направи своя информиран избор. Има логика в цялото това нещо, но смятам, че цената не е единствения фактор.
Още на тази среща аз им казах, че от една страна съм длъжен да защитавам техния интерес, но от друга гледна точка, и пак казвам: медалът има две страни, трябва да се защити потребителският интерес, трябва да се защити името на бранша, трябва да започнем не само на думи, да възстановяваме доброто име на българските млечни продукти.
През 80-те години с влаковите композиции, с влакове – не с камиони, сме изнасяли сирене за Русия, изнасяли сме сирене за Австралия, изнасяли сме с кораби, изнасяли сме сирене за арабския свят. (Реплика встрани от микрофона.)
В момента това го няма. Колегите са прави и Зоров е прав – донякъде ние сме си виновни. Гледаме си пред носовете, гледаме в краткосрочен план, гледаме да направим един бизнес, да изкараме едни пари, бързи пари законно. Никой тук на масата не е престъпник. Няма такива. Искаме да сме съвсем наясно. Всичките сме читави предприятия, плащаме си данъците, създаваме работни места, работим на различна конкурентна основа. Всеки един от тези хора, аз си знам, аз съм всеки ден над ваните с млякото до лактите, мириша на лактоза, мириша на суроватка. Всеки един от тези хора, които са тука, всеки един от тях заслужава уважение. Но на потребителя също трябва да бъде гарантира, че неговият избор трябва да бъде информиран, трябва да бъде правилен.
На срещата им го казах това нещо. Не съм човек, който да се отмята от думите си. Винаги каквото съм казал, съм го държал и това е написано в становището. По принцип подкрепяме идеята, заложена в Наредбата, да има някаква граница след БДС. Не може след 46% водно до 20% водно да няма граница – това е два пъти и разлика. Технологиите да се развиват. Ако някой преди две години беше казал, че е възможно да се направи сирене със 70–75–80% водно съдържание, аз щях да му кажа, че се шегува с мен. Но това е факт. Утре може да се окаже, че може да се направи сирене с 85% водно – въпрос на време, въпрос на технологии. А технологиите се развиват.
Едно крайно изказване имаше одеве от нашите членове на Асоциацията – малка мандра долу от Южна България. Казва: виж какво, аз правя и от овче сирене, правя и от краве сирене, но правя бързозрейка, не правя само по БДС. БДС-то наистина се продава, но е скъпо. Но бързозрейката има една нормална цена, за нормално сирене, някъде между шест и осем лева заводска цена. Такива цени 18 лв., 19 лв. – има такива цени, но това е за БДС сирене. И той спомена едни марки, които вкарват много пари в маркетинг, знаете ги, няма какво да ги споменавам, тези пари трябва да се възстановят.
Нормалната заводска цена на сирене по БДС е 8 – 10 лв. Бързозрейка, ако е в границите някъде около 60% водно е шест до осем лева. Отидем ли обаче – от 40% сухо, паднем ли на 20% – това е два пъти надолу, от 6 лв. падаме на 3 лв. Не е точно така сметката, но грубо математически се опитвам да Ви обясня на прост език. От там нататък отивате в магазините в София и виждате едно сирене на 4,60 – 4,80 – 5 лв. с ДДС. Не е нормално.
Другото, което е застъпено в моето становище, не знам, с цялото ми уважение с Петя Петкова, с Янко Иванов – с ресорния, с госпожа Танева, с предходните администрации на министерството на земеделието ние сме работили много добре, продължаваме да работим много добре. Тук лекичко ме учудихте, без да разбера, аз разбрах от вестниците за нея. Надявам се това да е било поради летния сезон, поради августувските… и бързината... Смятам, че не е допустимо да се прави нормативен документ, който касае доста сериозно млекопреработващия бранш, без да се взима становище от браншовата организация.
С оглед на това, подкрепям донякъде предприятията, че това тази наредба може би е прибързана. Разбирам и министерството, разбирам и директора на дирекцията госпожа Петкова. Тя има срокове, трябва да ги хване Дайте да не прибързваме, ако трябва да се забавим една, две, три седмици, месец – да направим тематични работни групи, да ги обсъдим. В Наредбата има неща, които трябва да се добавят. Написал съм ги, да не говорим тук в момента, ще ги прочетете.
Връщам се на това, което ми каза този малък мандраджия. Вика: искам този, който слага много вода и слага химия, на една трета, на 33,3% от етикета да пише: 75% водно или трансглутениназа, или димудан, или лицетин. Това са нещата, които се слагат, ако няма нещо ново, което не го знам. Важното е да е написано. Важното е да е написано.
Разберете ме, аз се опитвам… аз съм малко между чука и наковалнята – в нашата асоциация има предприятия, които са по-големи, работят да кажем по-стандартни продукти, има и малки предприятия. Аз имам вътре в асоциацията предприятия, които ми се обаждат и казват: Владо, 60% е малко, искам 66%, или 70%. Конкретната цифра, цифром и словом, тя според мен е по-скоро въпрос на коментари и на обосновка. Едната от критиките към Министерството е, че те извън Кодекс алиментариус не са направили никаква социологическа и икономическа или пазарна обосновка на тези 60%. Не че не са правилни тези 60%, няма обосновка. Отварят вратата за критики. Наредбата става атакуема. Защо 60%, защо не 61%, защо не 59%? Трябва да има обосновка, трябва да има коментар с бранша.
От там нататък, за да не Ви губя повече времето казвам така: от една гледна точка подкрепям тези предприятия. Някои от тях малки, но аз съм длъжен. Те имат бизнес, плащат данъци, имат работни места, хубаво е да си ги запазят. Ние като браншова организация, Вие като политици, това ни е отговорността. От друга страна е потребителският интерес – и той трябва да бъде защитен. Истината винаги е била някъде по средата.
Приключвам с това. Трябва да има някакъв стандарт, трябва да има още една летва след БДС-то. Каква да е тази летва – това е вече въпрос на обосновка и на работа с Министерството. От там нататък задължително тези правила трябва да се прилагат и към млечни продукти, които влизат от вътрешнообщностна търговия. Не може да се прилага дискриминативно този механизъм само към българските предприятия.
И третото, което е основно нещо и съм го написал в становището – на етикета задължително да се появи и регулация за упоменаване на водно съдържание, или ако продуктът е в саламура, сухо изцедено съдържание. Подобна практика има в много държави от Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Заповядайте.
Аз само после ще помоля, преди да дам думата, докторите да вземат отношение, защото общо взето господин Михайлов постави повечето въпроси, които аз бях си формирала първо като слушател, потребител и народен представител. Кое е сирене?
Доктор Димитров, всички се обединяваме върху това, че трябва да произвеждаме качествен продукт. Нашите потребители трябва да купуват качествен продукт. Всички сме единни в това отношение, обаче основният проблем е кое е продуктът? Аз се обърках тотално. Кое е сирене? И колко науката казва, че това е сирене? И ако не е сирене – какво е? Дали с 40%… После ще Ви помоля да ми отговорите на тези въпроси.
Заповядайте.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ (Национална асоциация „Активни потребители“: Благодаря, госпожо Председател.
До голяма степен очевидно ние сме провокирали целия този дебат в бранша, въпреки че и за съжаление дебатът върви вече над 10 години.
Няма да повтарям всички факти, но ще припомня, че първото ни такова изследване от 2005 г. не установи изобщо нито един продукт на пазара с по-високо водно съдържание. Не знам какво се промени в тези години, но дълги години ние дебатирахме по темата с палмовите мазнини или казано по друг начин заместителите, които в крайна сметка водят до това понятие „имитиращ продукт“. Много дълго време, ще припомня, се променяха наредбите, затягаха се постепенно правилата. В крайна сметка, ограничиха се до голяма степен тези продукти поне в супермаркетите вече. Не забелязвам браншът да е изчезнал или по някакъв начин да е пострадал.
Същото ще се случи и сега, ако предложението на Министерството стане факт. Защо? Защото истината не е въпрос на гледна точка и не е въпрос на съчетание или баланс на интереси. Истината е обективна и тя е една. Математиката я описва най-просто. Ако вземете 7 л мляко по да кажем 60 стотинки и добавите труд, всички други разходи – ток, транспорт, търговска отстъпка и така нататък, не може да получите 5 лв. продажна цена. Това, мисля че всеки шестокласник може да го сметне.
Ние не можем да приемем, че някой на пазара може да злоупотребява с неуменията на най-слабите социални групи да схванат този простичък факт, защото жалкото в цялата ситуация е, че всъщност тези практики се възползват от най-уязвимите хора, тези които по някакъв начин не могат да решат това уравнение за шестокласници и се заблуждават, че купуват продукт, а всъщност купуват скъпа вода. Ние смятаме, че това е истината и тя не подлежи на преговори, ние трябва да не допускаме такъв феномен на пазара, защото най-евтиното сирене, което ние купихме в нашата акция беше 4,40 лв. Вие сте професионалисти, кажете ми как се получава тази цена? Аз не мога да си го обясня?!
Ако аз бях на Ваше място, щях да се възползвам от възможността да дискутирам проблемите на бранша, а не да воювам в името на настоящата ситуация, защото тя е неприемлива и, аз лично се срамувам от това, до което сме стигнали. Жал ми е, че чух факти, които са наистина неприятни за това как се загубват пазари в другите държави и така нататък, защото в крайна сметка се губи имиджът. Предлагам Ви – мислете как без да правим математически невъзможни уравнения и да постигаме възможната цена за уязвимите групи да направим, така че да не се допуска компромис с качеството на продуктите и в същото време тези уязвими групи да могат да имат достъп до такива продукти.
Ще споделя съвсем проста идея, не е моя работа в крайна сметка Вие сте народни представители, Вие сте производители дайте идеи, но един простичък ваучер за пенсионери би могъл да помогне. Ако сега желаното сирене е 5 лв., а възможното е 9 лв. или 10 лв., ако човекът получи един ваучер за 1 кг сирене или за 2 кг сирене на месец, с който да може да отиде и да си допълни към цената, тогава той ще може да си позволи това сирене и няма да бъде мамен с цена, със скъпа вода или всякакви други възможни технологии. (Реплики.)
Варианти има много, аз само подсказвам идея за мислене и Ви призовавам: мислете позитивно в тази посока, а не към този рубеж да го нарека, който сме застанали сега. Мисля, че всеки човек с разум в главата не може да го приеме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Аз ще направя една реплика на господина.
Вижте, тези хора няма какво да мислят тук е въпрос на държавна политика. От тях какво зависи, ако държавата, както в една Румъния, Гърция защо там може? Защото държавата застава зад този бранш. А това с ваучерите, което дадохте – да даваме по 2 лв., стига вече с тази „социална политика“ да даваме по 2 – 3 лв., за да купуват истинско сирене. Напротив, държавата трябва отново да възроди бранша, да ги субсидира, както субсидират в Европейския съюз, а не да мислим да им дадем на пенсионерите по 2 лв. Напротив, ако пенсията стане не 300 лв., а 1000 лв., ако държавата подпомага, както гърци, румънци – давам пресния близък пример, тогава няма въобще да стигаме до разговор на тази маса. Благодаря. (Ръкопляскания от млекопреработвателите.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Да се върнем към дебата. Темата на разговора е: Подзаконов нормативен акт за критериите за производство, качество на продукт, не е политическа сбирка, на която да си правим предизборната кампания. Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИВАН КОВАЧЕВ („ЛАКТОКОМ“ ЕООД): Цялата тази работа е да елиминират по евтините сирена от пазара. Ако ги елиминираме, ние трябва да почнем да правим и ние сирене по 14 лв. На кого ще го продаваме? Колко мляко ще изкупим? Помагаме ли на фермерите, или ще спрем да им изкупуваме?
Ще Ви кажа сега една елементарна сметка. Сирене по ТД със 70% водно и 6,50 лв. цена, водата в това сирене е 4,55 лв. Сирене от 14,00 лв. с 54% водно, водата става 7,56 лв. И не е въпрос за качество, защото едното е сирене и другото е сирене, въпросът е да ни разкарат от пазара.
Сиренето по БДС и другото сирене се различават само по хранителна стойност, затова на етикета има хранителна стойност. Съгласен съм, че може да се допише и водно съдържание, но да изхвърлим този продукт, мисля че е нелепо.
Ще Ви кажа нещичко, на което аз съм свидетел. Тук, в София може да си купувате и по 20 лв. сирене. Аз на пазара в Силистра имам магазин, в който видях жена от село в една носна кърпичка в края си е вързала стотинките, и вади 50 стотинки и казва: момиче отрежи ми за 50 стотинки сирене. Какво правим тогава? От 15 лв. кога ще си купи тя сирене? Взела си е от кооперацията брашно, взела си е олио да си направи баница, да се наяде жената с нейната пенсия от 250 лв. И пак Ви казвам: сиренето – и едното, и другото, се различава само по хранителна стойност – по-ниска хранителна стойност, по-ниска цена. От тук нататък и всичко, което се изговори излиза, че няма Агенция по храните и тя не контролира нищо. Не е вярно – Агенцията си върши работата, както трябва! Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Доктор Димитров, ще ни разясните ли на народните представители има ли разлика между сирене с над 40 и без мляко или опасенията на тези млекопреработватели са, че не знам кой как чисти пазара, доколкото знам това не става с наредби? Но, моля Ви чисто научно обяснете ни каква е разликата между единия и другия продукт.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (Министерство на земеделието и храните): Благодаря за възможността и за дадената дума.
Това, което аз мога да добавя към вече състоялата се дискусия е следното: тук едва ли не започваме да говорим за това едното дали е сирене, другото не е ли сирене, или така нататък. Аз смятам, че когато в един световен стандарт, какъвто е Кодекс алиментариус, който забележете, се отнася за целия свят, за ниско развити държави, за средно развити държави, за високо развити държави, за да се нарича един продукт „саламурено сирене“, в световен мащаб са установени като минимални стойности тези, които са дискутираните тук и които са предложени в Наредбата и ако ние считаме, че това е непостижимо за нас – правя само една скоба за една страна, която е една от най-стойностните реклами е, че една от родината на този вид продукти, ако ние считаме, че тези изисквания, които са направени да са изгодни да са постижими за всички държави в света, ние твърдим, че за нас са непостижими, аз наистина също не мога да кажа тогава кое сирене.
За международните разбирания саламуреното сирене е това, което има минимално сухо вещество 40% и масленост на сухото вещество 40%. Това не е нещо, което сме го измислили ние, защото в българския държавен стандарт, както многократно беше казано, стойностите са по-високи и са наистина в един по-горен сегмент като изискванията. Но това, което е прието за целия свят е записано в този стандарт. Този стандарт е приет във всички страни, които са членове на тези организации Кодекс алиментариус. Съжалявам, но нищо ново не мога да кажа по темата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
СЕРГЕЙ ИВАНОВ (Българска асоциация „Активни потребители“): От Центъра по биология на храните – организацията, която консултира и прави голяма част от изследванията на „Активни потребители“ и доста се занимавам с подобен род продукти, както и начините за фалшификации.
Искам да обърна внимание на няколко други аспекта.
В момента вече се спомена за Кодекс алиментариус, който е задължителен за нас, но не трябва да забравяте, че ние имаме и европейски изисквания за това какво може да се влага и какво не може да се влага в млечни продукти в частност и в сирене.
В случая Кодекс алиментариус е, този който разработва темата „саламурени сирена“. Там се знае, че водно съдържание над 60% не може да се постигне без влагане на водозадържащи химикали. Нито в Кодекс алиментариус, нито в няколко европейски регламента, които касаят тематиката, е разрешено влагането на каквито и да е влагозадържащи агенти в сиренето. Тук въпросът е решен, просто трябва да се ползва законодателството. Няма какво да спорим дали може да се вдига водата в сиренето – не може да се вдига, защото агентите, чрез които тя се вдига, не са разрешени за влагане. Всякакъв спор е излишен! (Реплики.)
РЕПЛИКА: Ще питаме производителите, защото те знаят как става.
Те знаят как става…
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: И още един елемент, който беше засегнат – аз чух един пример как никой не е умрял от водата в сиренето. Това не е вярно. В България всяка година, всеки месец има случаи на хора, които са в болница от Листерия моноцитогенес – това е една инфекция…
ЧАВДАР РАСИМОВ („МУЛТИЗИМ“ ЕООД): Кой допусна тази Листерия?
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: …която обикновено се хваща точно от млечни продукти. Има смъртни случаи всяка година от въпросния организъм, има смъртни случаи от Салмонела, при която също голяма част от случаите са от млечни продукти. Така че не казвайте, че никой не е умрял!
ЧАВДАР РАСИМОВ: Преминавате всякакви граници.
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: Фактът, че вдигането на водното съдържание и активност в млечните продукти, е съпроводен с развитие на патогенни микроорганизми, е многократно доказан. Няма смисъл да се говори по този въпрос. Проблемът е, че в момента България изцяло разчита на общото европейско законодателство за микробиологичните изследвания на храните – това е отделен въпрос, включително и за млечните продукти. Те обаче са разчетени за продукти, които са със спецификация. Саламурените сирена, масовите сирена са с най-високо водно съдържание и затова при тях, вдигайки го още повече, ние получаваме развитие на микроорганизми, които никой не търси всъщност, и това е опасно. Тоест ние имаме рискове, които не са дефинирани, защото никой не подозира, че може да стигне до такива рискове. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Тези хора са тук, не да ги обвиняваме, че те са причината за смъртни случаи.
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: Не обвиняваме никой.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това са хора, които искат да оцелеят на пазара, които създават работна ръка, но от друга страна, всички съвместно трябва да стигнем до някакъв компромис, който да се продава наистина безопасна, качествена храна, и тези хора да я произвеждат и да имат икономическа изгода от това. (Реплики извън микрофоните.)
РЕПЛИКА: Може ли аз да кажа нещо?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Първо господин Сабанов, после Вие.
РЕПЛИКА: Господине, изглеждаме ли мошеници, измамници, както ни обвинихте в едно предаване?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви моля.
Заповядайте, господин Сабанов.
РЕПЛИКА: Само нещо искам да кажа. Добър ден.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Дала съм думата на народен представител. Моля да се изслушваме.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Към доктора един въпрос. Първо, дали това, което трябва да приложим, е задължително, или е препоръчително като чисто по европейското законодателство? И второто е дали са опасни за здравето сирената, които коментираме в момента? Опасни ли са за здравето и някой доказал ли е, че тези сирена са опасни за здравето? Приказки как не ядат качествена храна – да. Не говорим за качество, а за опасен продукт. И ако е опасен продуктът, къде беше БАБХ или който и да било досега, ако е опасен продуктът, че ще идва някой, не „Защита на потребителите“, ами „Активни потребители“, да кажат, че това нещо не води до смъртни случаи, каза господинът, нали така? БАБХ къде спа? Кой трябва да си замине от БАБХ, щом има умрели хора според техните думи? Кой? Оттам насетне по веригата – щом БАБХ не си е изпълнил задълженията, има началници над тях, заместник-министри, министри, които не ги интересува този дебат. Щом има хора от Министерството пратени, значи са уведомени в Министерството мисля, нали така?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов, не ме карайте да влизам в диалог с Вас за начина…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не влизайте.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: …по който беше формирана тази комисия и това изслушване.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Така, няма значение. Има ли хора от Министерството?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако целта е да си правим личен политически PR, тук има 50 човека от цялата страна. Ако идеята на това изслушване, е да има възможност тези хора да се срещнат с тези хора тук, да комуникират, да продължи дебатът, и да се стигне до решение, което да бъде максимално изгодно за всички, смятам, че това беше целта на тази среща.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Точно това е целта на тази среща.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Личният PR, моля Ви, оставете го след заседанието, когато приключим можете да…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не говорим въобще за…
Госпожо Председател, в момента се мъчите да насочите дебата към нещо друго.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Не, не се мъча. В момента се опитвате да правите политически изказвания – този не го интересува, онзи не го интересува.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не, спокойно. Амбразурата е на друго място. Амбразурата е…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Съжалявам хората, които пътуват от сутринта с идеята и с надеждата, че всички ние наистина ще им бъдем полезни.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ако сте приключили, може ли да продължа? Ако обичате, когато народен представител взема думата, не може да го прекъсва дори председателят, нали така?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявам се.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Дали трябва, или не трябва министър или заместник-министър да е тук, си е техен личен избор, така да го кажем. Не са дошли, не са дошли. Поради каква причина – няма да я коментирам. Въпросът в момента е съвсем друг и аз го задавам не към Вас, а го задавам към органите, които трябва да отговорят. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ще се опитам съвсем конкретно да отговоря на въпросите Ви.
По принцип това, което попитахте – доколко тези международни изисквания са задължителни, препоръчителни и така нататък? Мисля, че още в началото, когато се даде едно кратко експозе от страна на Министерството на земеделието, беше посочено следното, аз само ще го припомня отново.
В основния регламент на Европейския съюз за храните, а това е Регламент 178 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, бих казал – това е основополагащият регламент на европейско ниво, така да се каже първият, най-важният, най-големият, най-принципният документ. В него буквално е казано следното, чета Ви го, за да няма интерпретации някакви от моя страна: в чл. 5, който чл. 5 е за общите принципи на законодателството, общите цели на това законодателство, в т. 3 се казва следното: „Когато съществуват международни стандарти или предстои тяхното приемане, те се вземат под внимание при разработването или привеждането в съответствие на законодателството в областта на храните“. Така. (Реплика.) Аз чета буквално каквото е написано.
Другият въпрос, който зададохте – дали в момента говорим за безопасен продукт или говорим за продукт с по-ниска хранителна стойност и така насетне. Преди малко, с цел да не Ви отегчавам, пропуснах да Ви съобщя, че в същия този Кодекс алиментариус точно там, където са посочени тези проценти, за които говорим, между другото е казано, че допустимите вещества, които могат да се съдържат в така нареченото саламурено сирене в тези граници, освен всичко друго, е използване на безопасни и подходящи ензими. Безопасни и подходящи ензими! Тоест, ако ние пледираме за по-високото водно съдържание, тогава ензимите подходящи и безопасни ли са, които се използват при подготовката на другия вид сирене, да го наречем?
И третото, което бих казал, дали конкретно едно сирене е опасно или не, е въпрос не по принцип, той е въпрос на конкретика.
Дали конкретното сирене, което е взето и изследвано, е със съответните проблеми или не. С това, с което бих желал да завърша, е следното: мисля, че е безспорен факт – и това няма кой да го отрече е, че когато говорим за опасност и безопасност, най-важните неща са микробиологичното съответствие на продукта.
Когато Вие в една система, каквато е сиренето – саламуреното сирене, което неговото изобщо съществуване се обуславя от жизнената дейност на определен вид бактерия, на определени микроорганизми, тези микроорганизми не съществуват в природата сами, изолирани от всичко останало, те се намират в някакво естествено равновесие след всички останали микроорганизми – било то полезни, било то вредни. Тоест, млечнокиселите бактерии, които са един от основните фактори да се появи този вид продукт, се намират в едно равновесие с всички други бактерии. Тези други бактерии от тях има и патогенни, има и такива, които не са нито полезни, но не са нито вредни.
Аз смятам едва ли е въпрос на някакъв вид оспорване, че когато Вие намалите количеството на млечнокиселите бактерии, Вие веднага измествате равновесието, тоест, давате възможност на другите видове бактерии, измежду които има и патогенни, да започнат да се развиват в по-голяма степен. Тоест, веднага променяме това равновесие, което горе-долу според мен, след като говорим за световен стандарт, сигурно наистина е осмислено и се върти около тези 40%. И от тук насетне никой не казва, че този продукт, който не отговаря на тези проценти, автоматично е вреден и опасен – поне аз никога не съм твърдял такова нещо. Но рискът, който съществува към този продукт в един момент, в който имаме неправилно съхранение, неправилен транспорт, странично замърсяване, по-дълъг срок на съхранение. Тоест, ние увеличаваме риска, създаваме по-големи предпоставки евентуално този продукт да бъде под някакъв начин компрометиран. Благодаря Ви.
ЧАВДАР РАСИМОВ: По професия съм инженер-технолог. На някои от предприятията съм консултант, както съм и преподавател по технология на млякото в едно от малкото училища в България, в което има разкрита такава паралелка по дуалното обучение.
Първо, искам да изкажа възмущение към медиите, които дават изява на технологично неграмотни хора да изказват такива мнения.
Второ, по въпроса за високото съдържание на вода в саламурените продукти. Първо да кажа на доктора, че в света има видове саламурени продукти и те се произвеждат по различни технологии.
Второто, което е: по ТД-тата, с високото водно, на повечето производители там срокът на годност е намален точно заради високото водно съдържание.
Другото, което е – за млечно-киселата микрофлора не съм съгласен, че те са с по-ниски показатели на киселинност или с по-високо PH. Те са с нормална киселинност. По този начин също, ако е спазена хигиената при производството и не са по попаднали под контаминация на патогенни микроорганизми, те не са опасни за здравето тези продукти. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Костов да репликира и тогава професор Бъчварова.
ИЛИЯН КОСТОВ (Министерство на земеделието, храните и горите): Аз няма да репликирам никой, просто защото ми беше спомената думата няколко пъти, бих искал да изчистя нещо.
Първо, законодателството на Европейския съюз – ние много правим една еквилибристика и всеки си го обръща, както на него му е удобно. По принцип законодателството на Европейския съюз – основната му цел е защита на потребителя и здравето. Защита на потребителя и здравето неслучайно са включени заедно. Това означава също и в дългосрочен план. Да, в краткосрочен план можем да кажем, че тези продукти не са опасни, но ако постоянно една рискова категория български или европейски граждани продължават дълго време да използват тези продукти, какво става? Какви са непреките щети за държавата? Защото тук отиваме, компрометираме и здравна система, компрометираме и лекарства, компрометираме и други неща. Това е една цялостна система, това е един организъм. Това е политика, но през погледа на производството.
И неслучайно, ако прочетете и последните изисквания на Зелената сделка, в частност на Стратегията от фермата до масата, или както беше там, ясно е казано, че вече европейското законодателство еволюира. Първо беше безопасността, сега в момента включваме вече и качеството на дадения продукт, както и качеството на околната среда – среда за живеене, въздух, също и храната. И там в една от целите на тази стратегия ясно е записано, че европейския производител – това не изключва и българските производители, реално те трябва да се стремят да предлагат качествени продукти, не само безопасни. Това е по отношение на общото законодателство на Европейския съюз.
По отношение на ТД-тата – защото също беше споменато и моето име във връзка с ТД-тата. Да, аз съм участвал още по времето на професор Славчев, тогава работех в Главното управление, тогава обаче ТД-тата бяха на базата на тогавашното законодателство и никой не си позволяваше такива отклонения. Това само го казвам за онова време.
По отношение на сегашното време. Колегата, който представи становището мисля, че не е коректно да казва, че европейските производители работят по ТД-та. ТД-то като документ, това е технологична документация и то е част от системата за безопасност на предприятието, то не е отделно.
Ако прочетете становището на Комисията по отношение въвеждане на системите по безопасност на храните, ясно е казано, че всяка технологична документация при производството на даден продукт трябва: първо, да отговаря на законодателството международното, европейското, националното, след което обаче, ако нямаме такова законодателство, трябва да бъде научно доказано, ама не от типа „една жена ми каза“ и съм направил няколко проби и вече съм квит, тук става въпрос научно доказателство, публикувано в научни списания или източници. Това е истината.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, Професоре.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Това, което разбирам е, че Министерството на земеделието отново ни сюрпризира с нормативен документ, който не е обсъждан. Шест месеца след приемането на Закона за храните трябва да има наредба. Имаме предложена наредба, която от всички разговори досега разбирам, че просто с Вас не е съгласувана по никакъв начин. То е седнато, написано, предложено и от тук нататък започват дебатите.
Старата – сега действащата наредба и това, което се предлага има разлика. Тази разлика трябва да се коментира, защото в противен случай всеки остава с някакво убеждение, че е прав. Министерството, че, виждате ли, предлагаме документ, който е на по-високо ниво, но това високо ниво има и по-високи изисквания, а тези по-високи изисквания изискват и повече инвестиции или повече усилия от страна на тези, които са в бранша. Тоест, трябва да се коментира темата, за да може да се премине към нейното ефективно прилагане.
Безопасност на храните – това е целта на Наредбата. И в старата, и в сегашната имате качество, но качеството не е елемент от цялостната политика на Министерството, най-малко защото Агенцията по храните контролира безопасността. Тя няма да се засили, да коментира или въобще да се занимава с качество на храните. Ако Агенцията по храните реши в този аспект да работи, направете необходимите лаборатории, специалисти, експерти, за да можете съответно да управлявате цялостния процес.
Съгласна съм обаче с темата за етикетирането. Това е изключително чувствителна тема. В етикета трябва да има точна и подробна информация какво се съдържа в продукта. Всеки един потребител би следвало да се интересува точно от етикета какво купува и да направи своя избор, защото в противен случай, ако на етикета не е отбелязано това, което съдържа продуктът – в случая сирене, може да санкционирате млекопреработвателите, че, разбирате ли, те скриват информация. Но ако там е отбелязано, в тази техническа документация хубава, лоша и така нататък, тя е одобрена от експертите, които са там и специалистите в БАБХ... (Реплики.)
Добре, направете така, че под някаква форма да има някаква санкция, тоест тип одобрение, за да има ред в предлагането на млечни продукти, не само сирена, по начин, по който българският пазар да бъде защитен, българският потребител. Това са елементарни неща, които смятам, че не откриваме топлата вода, за да ги докажем, да ги направим. И когато е допусната грешка, наистина да се предлагат промени, които касаят голям бранш и не се обсъждат в Комисията по земеделие, това че се постави въпросът и господин Сабанов направи усилието да покани млекопреработватели, за да си изкажат мнението, ние можем да допълним този дебат към Министерството на земеделието и да му помогнем, но те са тези, които трябва да вземат решение. И натискът от Ваша страна трябва да бъде по начин, по който експертните становища, които се предлагат или които се дискутират, да са такива, че да удовлетворяват и да създават предпоставки наистина продуктите, които се предлагат на пазара, да бъдат в такъв вид, че да няма съмнения дали това е млечен продукт или не. И се изискват усилия, ние сме съпотребителите, но в същото време трябва да търсим възможности въпросите да се решават на ниво ферма, на ниво преработвател, за да стигнат до потребителя – това е цялостна верига, за която Министерството на земеделието отговаря в нейното прилагане. И ми се ще да се опитваме да разберем и едните и другите проблеми по начина, по който те са представени, за да можем да бъде не само полезни, но и информирани. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Госпожо Председател, аз дълги години съм слушал такива дебати с едно и друго качество, но няма да вляза в дебата по същество, защото не съм нито технолог по млякото, нито микробиолог, а не е и наша работа в Комисията по земеделие да се занимаваме с това.
Затова по-скоро моето изказване ще бъде по начина на водене и се обръщам към Вас, госпожо Председател. Според мен това заседание е организирано неправилно и се води неправилно, защото тези хора няма да получат никакъв отговор днес на въпросите, за които са дошли.
Извинявайте, колеги, аз не искам да ми ръкопляскате, аз искам да Ви реша въпроса. Но така, както е организирано и се води, според мен няма да стигнем до никакъв извод.
Първо, по отношение на организацията. На нас ни беше предоставен един списък от 11 млекопреработвателни предприятия, които днес ще участват в този дебат, в това запознаване на Комисията по земеделие. Да, окей, ние винаги сме били отворени да се запознаем с проблемите на всеки бранш, но прави впечатление и се обръща вече на традиция, защото миналата седмица също имаше едно изслушване на зърнопроизводителите, на определен брой зърнопроизводители, забележете, които не бяха представени от тяхната Асоциация на зърнопроизводителите, която е най-голямата в България и която реагира къде-къде по по-маловажни поводи, но този път за сушата не реагира и дойдоха подбрани земеделски производители.
Сега, днес, пред нас, беше предоставен един списък от 11 преработвателни предприятия, но не и Асоциацията. Защо пред нас не е Асоциацията на млекопреработвателите? Защо? Аз знам защо и пак се обръщам към Вас, госпожо Председател. Защото във Вашия списък с приоритетни закони, когато Вие дойдохте на власт, първи закон беше Законът за браншовите организации. Липсата на този закон поражда този порок – пред нас да се явяват отделни субекти животновъди, зърнопроизводители, земеделски стопани, а не тесните легитимни представители – браншовите организации и асоциации. Разбирате ли? Друго е, когато застане пред нас асоциация, браншова организация зад гърба й и стоят 200 членове, а не десет отделни млекопреработвателни предприятия – друго е.
Упрекът ми не е към Вас, затова казах: няма да говоря по същество, ще говоря по начина на водене.
Второ, ние сме в Комисията по земеделие, обсъждаме наредба. Пълен нонсенс. Комисията по земеделие, колеги, не се занимава с наредби, Комисията по земеделие се занимава със законопроекти. Окей, изслушахме Ви, разбрахме какви са Ви проблемите, но днес липсващото звено тук, на тази маса, са хората, които са наистина призвани и упълномощени да пишат наредбата, за която Вие имате проблем, които днес отсъстват.
По начина на водене на самото заседание. Госпожо Председател, допускате разговорът да поеме в посока супер експертно, супер детайлно, за технологични подробности, за бактерии, за микробиологии. Проблемът на тези хора не е технологичен, проблемът на тези хора… Те са дошли тук днес да чуят едно: има ли давление от големи млекопреработвателни предприятия чрез наредбата, която цели да елиминира дребните преработватели. Чухте ли отговор на този въпрос?
РЕПЛИКИ: Не.
БЮРХАН АБАЗОВ: Военните имат един термин „предварителна артилеристка подготовка“. Случайно ли е предварителната медийна подготовка в пространството, медийното, точно с писането и обсъждането на тази наредба? Кой го организира това? Кой плаща това? Мисля, че сте дошли и сте пропътували толкова път да чуете отговори на тези въпроси.
Аз като представител на нашата парламентарна група на „Движението за права и свободи“ винаги сме изразявали мнение, че защитаваме дребните производители и няма да допуснем чрез законов акт, чрез наредба да се елиминират едни производители за сметка на други. Това е моят отговор към Вас. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
Приемам всички критики относно начина на формиране на заседанието и воденето му, затова няколко пъти направих забележка и на господин Сабанов, че единствената причина днес да бъде това заседание, е от уважение към тези хора, които имаха подготовката, че ще участват в наше заседание.
Надявам се с ясното съзнание, че ние като Комисия, нямаме абсолютно никакви правомощия да влияем или да променяме подзаконов нормативен акт. Единствената полза от днешното заседание е това, че ние официално ще изпратим към Министерството на земеделието и храните протокол с поставените въпроси от тези присъстващи гости и ще търсим отговор, госпожо Петкова, на всеки един поставен въпрос днес.
Прав сте, че не спазваме Правилника ни за изказвания от две минути. Пак казвам, това е от уважение към гостите ни, които идват, гледайки списъка, от цялата страна с надеждата, че ние може да им съдействаме във връзка с приемането на Наредбата. И ако се искаше ефективна среща с отговор на конкретни въпроси, тази среща следваше да се проведе в Министерството на земеделието, храните и горите, а не ние като Комисия без официално искане за това изслушване да търсим кой експерт в Министерството е свободен, за да дойде да присъства на тази среща.
Реплика от господин Абазов – заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Мисля, че започваме да се обединяваме около някакви полезни неща. Убеден съм, че този диалог, който днес се води тук, е много хубав, колеги, и трябва да се води по абсолютно същия начин в Министерството на земеделието, храните и горите. Ако не са Ви поканили, питам, госпожо Председател, ние като Комисия по земеделие какво решение или акт ще вземем днес, за да задължим Министерството да ги приеме тези хора и да изслуша да проведат същия дебат, само че там? Неприсъствието на хора от политическото ръководство на Министерството, защото колегите доктори са много големи специалисти, но те са специалисти, те не определят политиката в Министерство на земеделието. Тук няма лице, което да поеме политически ангажимент, политическа воля и да каже: моето мнение за развитието на бранша е такова и тези неща трябва да бъдат залегнали в Наредбата. Докторите това не могат да го кажат, не очаквайте това.
Не знам какво решение ще вземем, не може да вземем решение – задължаваме Министерството на земеделието, храните и горите да приеме тези хора.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Абсолютно не можем, както и не можем да задължим Министерството да дойде за изслушване за наредба.
БЮРХАН АБАЗОВ: Колегата Костов е прав от предния път, когато пита ние какво решение ще родим за зърнопроизводителите. Така че беше хубаво политическото ръководство представители да са тук от Министерството, да усетят духа и разговора. И сега ние освен да кажем: задължаваме Министерството на земеделието, храните и горите на ниво министър или заместник-министър обаче, да приемат тези хора, да ги изслушат, същия дебат да се проведе там и ако може да имат предвид и техните предложения по Наредбата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това е, господин Абазов. Може би беше по-редно да бъде поискана среща в Министерството, а не тук.
Господин Михайлов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ МИХАЙЛОВ: Само да кажа, че вчера съм установил контакт с министър Танева и за петък обедно време имаме уговорка да отида при нея.
Буквално от днес имах върнато, че тя е ангажирана и днес я няма. Чакам, който може от Вас, да дойде. Другият вариант в петък аз вече така и така съм отворил темата, ще отида. Не е хубаво да ходя сам. Ако трябва и другата седмица пак ще направим среща.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Хората, които са на тази маса, са напълно наясно – както и ние, и те са наясно, че в тази Комисия ние не можем да решим проблема.
Факт е, че както и господин Абазов каза, се започва с алтилерийска подготовка, медийна подготовка за този закон е показателен, че те търсят вариант не Министерството, да търсят нас за вариант, защото тук най-малкото ще го изкараме по някое време по медиите и ще се замисли някой от Министерството дали прави лобизъм за този или за онзи. Не казвам, че го прави. Но, ако се замисли дали да го довърши това, което е започнал да прави и те неслучайно са се организирали толкова фирми, изключително имаме хора от Управителния съвет на асоциацията на Зоров, има хора от другата асоциация, които въпреки асоциациите са тук – отделно от тях. Нали така? Това трябва да ни светне лампата: че те, за да тръгнат по другия път, значи явно се притесняват от това, което съществува. (Реплика.)
Тя Асоциацията е тук, и двете асоциации са тук. (Реплики.)
В тази връзка наистина дали ще вземем решение… Аз мисля, че госпожа Танева няма да откаже вече и няма как да откаже среща на Инициативния комитет за създаване на нова асоциация. Това, което каза господин Абазов, аз вече им го казах, че нямат ли асоциация зад гърба си, трудно ще се комуникира. Работата, именно на асоциациите – не обвинявам никой в нищо, разбира се, едната не се търси, и другата не ги търси, нормално е. Като не те търсят, ти като не знаеш за проблема и не знаеш за Наредбата, как да уведомиш членовете си?
Другата пък асоциация явно знае за Наредбата, но не е уведомила никого, включително и управителното си тяло. Така че сигурно някъде по средата е проблемът. Тук са 11 представители на фирми – в списъка са 60. Ако направят асоциация, сигурно ще са доста повече. Мисля, че трябва да вземем – не заради времето, не заради политически PR – част от хората са ми приятели от детинство, така че с политическият PR, госпожо Председател, малко го преиграхте. Тези хора са тук, защото имат проблем. Дали ще съм аз, дали ще е госпожа Бъчварова, дали ще е господин Абазов или някой от парламентарната група на ГЕРБ, няма никакво значение. Те са дошли да им се реши проблемът и по някакъв начин, поне да се чуе за техния проблем – не да им се реши, да се чуе, че имат проблем, защото по телевизията излиза, и навсякъде по медиите, че те проблем нямат, всичко е наред. Напротив, даже много хубаво ще стане за целия бранш и за всички свързани с въпросната, забравих ѝ името вече (реплика) – Кодекс алиментариус, който на всичкото отгоре не е задължителен, както Вие сам прочетохте в това. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Истината е някъде там.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз искам нещо да се изясни. Първо, понеже съм член на парламентарната група на БСП, уважаема госпожо Председател, ние многократно сме заявявали, че в парламента се говори политически. Това е политически орган, не експертен. Затова Вие казахте: това е Вашето, господин Георгиев, на репликата е политическо, и да спрем с политиката. Напротив, тук трябва да се говори политически. Експертното – в Министерството или на други места. Тук трябва политически.
Тези хора са дошли, за да чуят ние политически какъв проблем можем да решим. И аз не смятам, че нашата комисия не може да реши проблема на тези хора конкретно сега, в този момент. Какво имам предвид? Поне аз смятам, че Министерството трябва да спре Наредбата – не трябва да я публикува, да спре с нейното обнародване, за да може този проблем… виждаме, че има сериозен проблем, да бъде изяснен. Това, което решихме, аз сега преповтарям, не откривам топлата вода, но считам, че тук политически трябва да се говори, а не експертно. Затова няма как: „ние тук не можем да Ви решим проблема с Наредбата, ние сме законодателен орган“. Законодателството е на база политики. След като има проблем, значи надолу по веригата Наредбата е в Министерството, законодателят казва: „Стоп – спирате тази наредба, решавате проблема и излизате с решение“. Това е моето мнение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз Ви подкрепям, господин Георгиев. Точно това казах – трябва да се опитваме да помогнем да решим на хората, а не да търсим чисто политически кой не си е свършил работата.
Заповядайте, в рамките на една минута.
ГАЛИН ГРУДЕВ: Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Само това исках да акцентирам, и да благодаря на преждеговорившите народни представители, че върнаха разговора към темата, по която сме се събрали. А темата е нова наредба. В тази наредба има три промени. Двете промени се разбрахме, че не ни касаят. Има една допълнителна промяна в чл. 5.
От преждеговорившвите – господин Зоров, представители на „Активни потребители“ и така нататък, забиха на тема микробиология и така нататък, което въобще не е проблем, който ние трябва да разглеждаме или пък Вас да занимаваме.
Господин Зоров каза най-кратко – тук става дума за промяна, която касае саламурените сирена със срок на зреене и така нататък.
Обръщам Ви обратно внимание като законотворци, че съществуващият чл. 5 е дефиниция за сирене по принцип, а това е Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти по принцип, не за мандра в Балкана от партизанските години, която прави българско бяло саламурено сирене, а по принцип за млечни продукти. И „Мегле“ работи по тази наредба, и „Данон“ работи по тази наредба, и всички работим по тази наредба. И дефиницията „сирене“, пак да припомня, се използва за „млечен продукт, претърпял или не процес на ферментация – вижте колко широка дефиниция – преминал или не процес на зреене – вижте колко широко понятие – получен чрез коагулация на млякото под действие на сирищен ензим или подходящ коагулиращ агент“.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Грудев, ще си позволя да Ви прекъсна. Точно това бяха и забележките на колегите.
ГАЛИН ГРУДЕВ: Точно затова исках да обърна внимание. Тук се предлага някаква промяна, която има 22 страници частично въздействие, няма и една думичка по тази промяна.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: В заключение стана ясно, че млекопреработвателите и Министерството на земеделието имат проблем и в комуникацията.
Госпожо Петкова, Вие като човек, отговарящ за тази координация, моля да вземете предвид днешното заседание. Ще Ви бъде изпратен списък с всички присъстващи. Както каза господин Сабанов, това са хора от нашите избирателни райони, които ние знаем в местен план те колко усилия полагат да бъдат на пазара, да създават работна ръка и не би следвало тези хора, ако е така, заради чиновническо бездействие да бъдат застрашени под всяка една форма.
Моля Ви всички те да присъстват на – работна група ли ще правите, разяснителна кампания ли ще правите, събеседване ли, но да се изчистят всички тези въпроси, които бяха поставени днес на Комисията.
Заповядайте.
ГАЛИН ГРУДЕВ: И, ако може да довърша. Колко е важно това, което казвате, да се направи, защото в Заключителните разпоредби пише: „Наредбата влиза в сила 14 дни след публикуването ѝ в „Държавен вестник“. Това е абсолютно безотговорно! За 14 дни ще ни променят дефиниция за сирене и ние ще променяме политики, производства, клиенти и всичко такова. А пък има шест месеца за хората, дето ще променят етикета за банички, с баничка с имитиращ продукт – че той, ако не си продаде баничката днес, е фалирал.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Наистина ще Ви прекъсна.
Заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ХРИСТОВ („ЙОТОВИ“ ООД): От Сливен съм.
Нашите предприятия са европейски предприятия. Искам да работим по европейските закони, европейски регламенти и така нататък. Не бива да управляваме бранша с наредби, с поднормативни документи... Според мен трябва да се даде свобода на тези предприятия да работят.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Спазвайки изискванията, господин Христов.
ДИМИТЪР ХРИСТОВ: Разбира се, точно така.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
Госпожо Петкова, накрая ще Ви дам думата като обобщение. Само да изслушаме…
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ („ПИП ТРЕЙД“ ООД): Здравейте.
Преди да продължа изложението си, което ще бъде кратко, само да питам господин Димитров: коя година и къде е създаден този кодекс, който цитирате няколко пъти? Господинът от Министерството на земеделието питам: кога и къде е създаден?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Този кодекс, за който говорим, е създаден отдавна и той търпи през годините промени, допълвания…
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Ама кога, кога? Кога е създаден?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Значи, той е създаден още през 1999 г. и после е променян до 2010 г. Можете да влезете и да го видите в интернет пространството.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Да, благодаря Ви. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Искам само нещо да добавя по повод на въпроса, който задавате. Този Кодекс казва кое може да се нарича по този начин и какви са критериите да се нарича така.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Добре, България се присъедини към Европейския съюз 2007 г. Мислите ли, че създателите на този кодекс изобщо са взели предвид българските млечни продукти? Аз мисля, че това не е направено. И сега, когато се опитвате за нещо, което не е задължително, както стана ясно, когато се опитвате да ни вкарате в тази рамка, ами то все едно един индианец да го накараш примерно, да кажем – не знам какъв пример да дам – да има компютър или нещо подобно. Но това е само накратко.
Иначе, първо, искам да благодаря на всички, които са тук, защото смятам, че времето, което ни отделяте, наистина го приемаме с благодарност. Благодаря на всички, които взеха някакви отношения.
На господата от „Активни потребители“ искам да им кажа, че всички ние работим по сегашните закони на Република България. Има „Българска агенция по безопасност на храните“, която много активно и много усърдно си върши работата. В нашите предприятия в цялата страна има пълен контрол върху производството, имаме пълен контрол върху готовия продукт, върху суровината, проверяват продуктите и в магазинната мрежа. Да знаете, че ние не сме престъпници по душа, нито пък сме де юре престъпници. Напротив, много добре съзнаваме с какъв бизнес се занимаваме. Всеки не се занимава с производство на храни и на млечни продукти. Смея да кажа, че всички сме хора с известен морал като производители на храни. Храним нашите деца, и нашите родители, и себе си със същите млечни продукти, с които храним и нашите потребители. Моят баща е на 88 години, от 25 години яде от моето производство, защото му е без пари. И ако Ви покажа на снимка на 88-я рожден ден как изглежда, в каква форма е, като бик е здрав. Това, че 25 години е консумирал сирене с по-високо водно съдържание, нито го е разболяло, нито го е убило.
Имаше едно изказване, че вредата се усещала след много години. То е така с въздуха, с водата, то е така примерно с катастрофите, то е така с много други неща. Не може да казваме, че нещо в млечните продукти… (Реплика.) Само още две минутки ми дайте, защото изслушах всички. Започнах са това, че благодарих за тази среща, във Ваше отсъствие.
Просто искам да Ви кажа, че 2005 г. „Българската агенция по безопасност на храните“ започна един много голям натиск срещу всички предприятия да влизат в европейски стандарти. Изключително много е проверяван нашият бранш, няма такъв бранш в България, който да е толкова проверяван. Допреди няколко години имаше европейски мониторинг върху млечната промишленост и всяка година идваха от Европа и много от нас са проверявани и от европейски мисии.
По принцип сме положили много усилия да обучим хората, да подредим машинния си парк, да направим тези инвестиции с годините. Никой от нас не е цъфнал и вързал и не е богат човек, всички сме богати на кредити и на приятели по-скоро. Затова Ви уверявам, че ние не искаме да нарушаваме наредбите, не искаме да нарушаваме законите, но Боже Господи, правете такива наредби, които да са изпълними. Защото не може, когато се движиш със 140 км по магистралата, 5 м преди завоя да имаш знак, че след 5 м трябва да завиеш на 90 градуса. Нещо такова се получава с тази наредба.
Искам само с две изречения да Ви спомена какъв би могъл да бъде ефектът, защото няколко човека се изказаха, че нямало да има никакъв ефект. Изобщо не е вярно това. Ама изобщо не е вярно. Всички ние имаме десетки работници, всички ние произвеждаме и класическо сирене с такива показатели – 54 до 60 водно, произвеждаме и сирене с по-слаби показатели. Всички тези продукти сме ги предложили на нашите търговци. Знаете ли колко е процентът на продажба на тези класически сирена, които са по БДС? Два-три процента. Нашите търговци като чуят цена 8 – 9 лв. от предприятие, и казват: „Чудесно сирене, ама яж си го у вас“. И затова сме принудени да направим по-евтин продукт. И няма нищо вярно в това, че тези по-високи стойности на водата се постигат с някакви добавки. Нищо вярно няма в това. По-висока пастьоризация. По време на социализма имаше такъв продукт – „Хемус“, който беше с обезмаслено мляко и с по-висока пастьоризация.
Ще Ви бъдем благодарни, ако наистина съдействате да се видим в Министерството на земеделието. Тук сме представители на голяма част от бранша. Ако примерно двете асоциации, които присъстваха, част от хората сме съучредители и на двете, част от хората членуваме и в двете, само че общо взето в тях са останали тридесетина фирми. Ето това ще Ви кажа. А пък в момента…(Реплики.)
…общо в двете има 30 – 40 фирми, а са 266 предприятията от млечната промишленост. Тук сме смесена група – от едната асоциация, от другата, има хора от Управителния съвет на едната асоциация и останалите, които в момента не членуват в асоциации, защото 1200 лв. е членският внос – не всеки може да си го позволи. Ето това е.
Благодаря Ви за всичко, което днес правите за нас, за времето, което ни отделяте. Дай Боже да се вслуша и работната група, която иска да прави или да довършва Наредбата. Повярвайте, искаме да бъдем почтени работодатели, почтени производители в държавата си, но не ни давайте неизпълними норми.
Накрая само едно изречение. Когато нормите са неизпълними, това е прекрасна среда за корупционни практики. Мога да Ви кажа, че в момента има фирми от бранша, които практикуват такива корупционни практики, чиито проби никога не се оповестяват. Но днес повече няма да говоря. Знаем, че госпожа Танева – министърът на земеделието, е много компетентна, познавам я, уважавам я, компетентна е, знаеща е. Надяваме се като ни приеме, като ни изслуша, да има предвид и нашето мнение, защото ние сме около 80% от бранша. Ако искате да бъдем почтени граждани на тази държава, не ни създавайте неизпълними условия.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Христов.
ДИМИТЪР ХРИСТОВ: Аз съм член на Асоциацията на млекопреработвателите в България и мога да Ви кажа, че от четири-пет години ние не сме имали заседание на Управителния съвет. Аз Зоров сега от четири години го виждам. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Разбирам, явно имате някакъв… но това си е ваша вътрешна организация.
Това, което мога да Ви гарантирам от Комисията по земеделие, както Ви казах, че протоколът със стенограма ще бъде изпратен на Министерството. Ще търсим отговор на тези въпроси, ще съдействаме… Доколкото разбирам в петък няма да имате възможност да присъствате.
Госпожо Петкова, моля Ви в заключение кажете на гостите оттук насетне какъв ще бъде начинът, по който тази наредба ще се разглежда, кога ще бъде сформирана по-голяма работна група в присъствието на нашите гости, голяма част от народните представители ще дойдем да участваме, за да видим… Най-голямата полза от днешната среща е, че Вие сигнализирахте 20 народни представители, че има проблем с Наредбата, което за нас е много важно. За Вас се притеснявам, че наистина идвайки от цялата страна, ние Ви ангажирахме един цял ден, в който няма да можем да излезем с решение за Вашия проблем, но поне започнахме комуникацията по този проблем.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател!
Това, което в заключение мога да кажа е, че неслучайно тази наредба е публикувана за обществено обсъждане в 30-дневен срок. Вътре са посочени имена и телефони за обратна връзка. Ние до момента такава обратна връзка не бяхме получили, но своевременно се отзовахме тук, за да можем да реагираме и да отговорим на въпросите от експертна гледна точка.
Категорично – това, което е планирано много преди днешното заседание – в понеделник, на 5 октомври, е сформирано първото заседание на Националния съвет по храните, където като точка в дневния ред е включено представяне на целия пакет подзаконови нормативни актове, в това число и тази наредба, която беше днес, този съвет се председателства от министър Танева, където на политическо ниво също ще има възможност да се обсъдят, и членовете са представители на браншовите организации. Вътре са представители на двете асоциации, които към момента са учредени и са легитимни в страната. Категорично дебат предстои, винаги сме отворени за този дебат.
Допълнително това, което мога да кажа – тази наредба след изтичане на срока на общественото обсъждане, който е 19 октомври, и когато бъдат отразени бележките от всички заинтересовани страни, предстои да бъде изпратена в Европейската комисия за нотификация. Тоест ние имаме още едни три до шест месеца преди тази наредба да бъде факт. Времето е пред нас, дискусията тепърва е отворена, за да бъдат взети предвид мненията, и категорично повтарям, че всички ние сме открити за диалог и този диалог тепърва предстои.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
ЮСУФ ЯКУБОВ („ЮЕС КОМЕРС“ ООД): Добър ден. Аз съм от Северна България, управител съм на фирма „ЮЕС Комерс“, която притежава предприятие за преработка на млечни продукти.
Тотално не съм съгласен с госпожата. Защо? Защото ние – инициативният комитет, които сме 11 човека, представляваме в момента най-малко 60 предприятия. На следващата среща ние ще Ви представим сигурно списък, в който предприятията ще станат 110 или 120. Кой ще ни представлява на 5-и?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ама вижте, кой знаеше до момента, че Вие сте някакъв инициативен комитет?
ЮСУФ ЯКУБОВ: Една секунда, моля Ви се, не ме прекъсвайте.
Значи, кой ще ни представлява нас на 5-и? Ние в момента сме инициативен комитет, от който искаме хора, които да присъстват в инициативния комитет на тази среща.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Приключихте ли – да не Ви прекъсвам? (Реплика от Юсуф Якубов.) Аз разсъждавам от страната на госпожа Петкова. Откъде да знае тя, че има някакъв инициативен комитет, защото аз за Вас разбрах от „Вайбър“ – съобщение – за 11 фирми. Никъде не става ясно, че Вие сте инициативен комитет! На какво сте инициативен комитет?
Моля Ви се, покажете се кои сте. Пратете писмо до това министерство: искаме да участваме, държим да участваме. Няма как да знае някой, че Вие сте инициативен комитет и на какво сте инициативен комитет.
ЮСУФ ЯКУБОВ: Госпожо Председател, ние си имаме проблеми – проблеми в бранша, проблеми в асоциацията, защото нито една асоциация не обръща толкова внимание за региона, за който говорим. И също има представители – колеги, които са също от Южна България, ситуацията е същата. Ако Вие решавате въпросите с 30 предприятия в България, решете го така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Не го решаваме и не искаме да се решава така въпросът. Моята молба е – поне се покажете, че сте... Каква е Вашата представителност, господине? Значи, и за днешното събиране сме търсили някаква представителност от асоциациите, които са регистрирани. Няма как някой да знае, че Вие имате някакви вътрешни проблеми с асоциацията и че Вие сте се събрали инициативен комитет, без да сте се показали като такива.
Госпожо Петкова, Вие имате ли идея, че има нов инициативен комитет за нова асоциация? И, моля Ви, поканете ги. (Реплики.)
Уважаеми колеги, уважаеми гости, темата е поставена. Моля Ви да ни отговорите на всички въпроси и да търсите, но след като тези господа Ви изпратят някаква индикация, че са обединение, инициативен комитет или нещо, и да излъчат техни представители, да ги каните на срещи, които ще провеждате.
Така о`кей ли сме? Кажете, посочете, защото Вие няма как да идвате 30 фирми, посочете си ваш представител. Аз не знам има ли такава възможност във вашите работни… в Националния съвет да присъстват лица, които нямат такава представителна власт.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не може.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Изрично да бъдат запознавани с тях.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Добре, ако не може да присъстваме на тази среща, защото такъв е законът, ако трябва за нас да бъде отделено допълнително време, да направим среща преди това. Даже по-добре преди това, за да чуете нашето мнение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това говорим, да.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Нали ще се видите с министъра?
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: А, то в понеделник. Значи то кога? Кога остава не знам. (Реплика.) Сега в петък? Ами повечето от нас не са знаели за това и понеже имаме работа там, където работим, не сме готови. Ако може другата седмица и ние да планираме някаква среща с работната група, която ще се състои там. Ако не можем да присъстваме на този ден, следващ ден или по-следващ. (Реплики.)
Сега в петък? За петък бихме могли да се включим с няколко човека, които ще останат в София примерно.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ето сега на госпожа Петкова ще представите имената на Вашите представители за петък, които да присъстват.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Ще се разберем с нея.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА:Ако за понеделник държите за среща с министъра преди Националния съвет, но аз предполагам, че Вие в петък ще си изчистите темата…
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Ако може в петък да се видим с госпожа министърът, ще е по-добре.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: О`кей. Само посочете имената. Допълнително ще Ви се обадят.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: На госпожата ли?!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да.
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Добре, след срещата ще го направим.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов, Вие искате ли да кажете нещо в заключение? Не.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


(Закрито в 16,41 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова


Стенограф:
Галина Мартинова