Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
28/10/2020
Изслушване на представители на Националните овцевъдна и козевъдна асоциация относно процедурата за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за отдаване под наем или аренда на пасища, мери и ливади от Държавния общински поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 95
На 28 октомври 2020 г., сряда, от 13.08 ч. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Изслушване на представители на Националните овцевъдна и козевъдна асоциация относно процедурата за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за отдаване под наем или аренда на пасища, мери и ливади от Държавния общински поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Мария Белова – председател на Комисията по земеделието и храните.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Проект на дневния ред е точка единствена:
Изслушване на представители на Националните овцевъдна и козевъдна асоциация относно процедурата за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за отдаване под наем или аренда на пасища, мери и ливади от Държавния общински поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни.
Други предложения по дневния ред има ли?
Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание:
- от Министерството на земеделието, храните и горите: господин Кирил Стоянов – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“ и госпожа Елизабет Илчева – държавен експрет в дирекция „Поземлени отношения и комасация“; представителите на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация: Симеон Караколев – председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Емил Русев и Васил Илиев.
Добре дошли на гостите!
Преди да преминем към точка единствена от дневния ред, давам думата на господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! С огромно съжаление ще направя това изказване, защото в тази сграда, където трябва да се правят политики в услуга на хората и обществото, много често започна да се политиканства в защита на очевидно лични корпоративни и всякакъв друг вид интереси, но не отговарящи на защитата на интересите на обществото.
И още от самото начало бих искал да кажа, че ако не се отнасяме с огромното уважение към присъстващите днес тук хора, които създават принадената стойност в страната – представителите на една от асоциациите, ние щяхме да напуснем това заседание и също така даваме знак, че в следващите заседания може да не присъстваме и да не гласуваме в тази Комисия.
За какво става въпрос? През месец юни беше приет Закон за храните. Там очевидно, и в услуга на частни интереси, не е спазена разпоредбата на Директива 2006/54 ЕС и също не е спазено Решение на Европейския съд от 24 юни 2015 г., където ясно, точно и категорично е казано, че не може да се отъждествява подземно водно тяло и извор, както е направено в нашия закон за храните. Имаме Решене на Европейския съд.
Отделно от това, уважаеми колеги, надявам се, че знаете и съм сигурен, че сте запознати: на 2 юли до нашата страна беше изпратена официална нота на Европейската комисия, в която – чета – категорично се казва: „Българското законодателство не забранява пускането на пазара на натурални минерални води от повече от едно търговско описание и наименование“, с което абсолютно не е спазена тази горепосочена директива, за която казах и Европейската комисия официално с нота ни предупреждава, като ни дава тримесечен срок ние да изправим приетия Закон за храните. Това съобщение от Европейската комисия е получено на 2 юли 2020 г. и на 2 октомври изтече този срок, в който ние следва да оправим нашето законодателство и да отговаряме на посочената Директива и на Решението на Европейския съд.
Веднага след това групата на „Обединени патриоти“ вкара промяна на Закона за храните, която е разпределена от председателя на Народното събрание за разглеждане в двете ресорни комисии, а именно Комисията по земеделието и храните и Комисията по околната среда и водите. Оттогава са минали няколко месеца – тези законопроекти не са гледани в нито една от двете комисии.
Отново казвам, госпожо Председател, с огромно съжаление ще трябва да поставим този въпрос тук. Знам, че Вие лично сте между чука и наковалнята, но следва да спазваме това, което е оказал закона. Независимо от това дали Вие искате, уважаеми партньоре, от Политическа партия ГЕРБ, дали да се гледа този законопроект, тази промяна или не искате, има принципи и правила, които следва да се спазват. Ако търсите нашата подкрепа и искате нашата подкрепа до края на мандата, моля да се спазят изискванията на Закона – тази промяна да бъде подложена на гледане в Ресорната комисия. В противен случай, казвам го съвсем отговорно, с разрешението на ръководството на групата на „Обединени патриоти“, ще прибегнем до други методи и средства, като много добре знаете на колко човека се крепи кворумът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Ще си позволя да взема отношение по изказаното от Вас. Няма да коментирам кворума, политическото партньорство и коалицията, защото считам, че ние като членове на Комисията по земеделие – не съм упълномощена от Политическата партия, която представлявам да коментирам коалиционното споразумение.
Това, което мога да коментирам касае внесения законопроект от Вашата парламентарна група за изменение и допълнение на Закона за храните след като беше приет Законът за храните, както казахте.
Ще се върна на хронологията, която споменахте и процедурата на Европейската комисия. Прав сте, че има наказателна процедура. Вие, внасяйки Вашия ЗУТ знаете, че беше изпратен за становище от Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката. Ще си позволя да цитирам становището на Европейската комисия и указанията дадени от Европейската комисия, за да получи Законът за храните така необходимата нотификация.
Ще цитирам: „Службите на Комисията вземат под внимание факта, че измененият Проект на закона за храните няма за цел транспониране на директиви и по-специално Директива 2009/54/ЕО в националното законодателство. В изменения Проект на закона за храните обаче не могат да се открият разпоредби за отмяна на наредби, приети съгласно предшестващия го Закон, което е обяснено в българските органи и няма разпоредба за отмяна на наредба за изисквания бутилиране на натурални и минерални води.“
Предвид гореизложеното отговорът е задоволителен при условие, че в Закона за храните се поясни, че с него се отменя Наредба за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води предназначени за питейни цели. Отмяната на действаща наредба към нотификацията на Закона за храните – тази наредба е издадена от Министерството на здравеопазването. Така че тук не можем да говорим, че наказателната процедура е заради приетия Закон за храните, който е нотифициран от Европейската комисия.
Още повече че съгласно Правилника знаете, че по чл. 53 поемам отговорността като председател на Комисията затова, че не съм изпълнила изискванията по Правилника в 15-дневен срок да бъде разгледан Законопроектът. Вие като народни представители, и още повече че ако цялата Ви парламентарна група застава зад това Ваше искане, съгласно чл. 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може в пленарно заседание да поискате разглеждането на внесения от Вас Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. И там всички народни представители да решат съдбата на този законопроект, който сте внесли.
Колеги, някой друг ако има нещо да допълни по искането на господин Апостолов? Не виждам.
Нека да преминем към тока единствена от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ, ОТНОСНО ПРОЦЕДУРАТА В ЗСПЗЗ ЗА ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ ИЛИ АРЕНДА НА ПАСИЩА, МЕРИ И ЛИВАДИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩИНСКИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД НА СОБСТВЕНИЦИ ИЛИ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ С РЕГИСТРИРАНИ ПАСИЩНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ.
Заповядайте, господин Караколев.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Земеделската комисия!
Първо, искам да благодаря за това, че към днешна дата от последната ни среща има регистрирани близо 7000 животновъдни обекта по преработения чл. 137. Тези, които не са регистрирани, тоест по вчерашна информация мисля, че са няколкостотин. Това са основно хора, които продали вече своите животни и такива, които отдавна нямат животни, но не са актуализирали това обстоятелство.
За какво иде реч с писмото, което Ви изпратих? Когато правихме среща през лятото, за да разучаваме, какви казуси срещат фермерите като регистрации, почти в цялата страна, във всички области, в които ние правихме срещи, едно и също се повтаряше от всички фермери. То е: аз съм от това населено място, от това село, от това землище и аз не мога да взема пасища в това землище, защото те вече са раздадени и се раздават на фирми, на лица, които са на отдалечено разстояние – 50 км оттам, 80 км оттам, 100 км оттам. Моите колеги ще споделят, те имат подобни казуси.
Отделно от това се оказа, че с приоритет не е фермерът при раздаването на пасища, който е от това землище и кандидатства за пасище в землището, а с приоритет е този, който го е заявявал досега. Сиреч, ако някой си го е заявявал от няколко години, той продължава да си го заявява и в един момент фермерите, кандидатствайки за пасища на тях им биват давани пасища в съседни землища, а техните са давани съответно на фермери от други региони.
Също така още един субективизъм е при раздаването на пасищата. Когато се раздават пасища никъде няма изискване в Закона, тоест на кой фермер какъв вид пасище ще се раздава. Буквално да го обясня по един начин: пасищата, като моментно състояние биват такива, които са в допустим слой и такива, които не са в допустим слой, тоест едните могат и се изпасват, и се пасат в момента, а другите не са използвани от 20, 30 и повече години и за тях съответно да се приведат в такава допустимост, е нужно да се похарчат значителни средства, които не са по джоба на животновъдите. Но, когато се раздават пасища, се раздават така – на някои се раздават само чисти, на други се раздават само такива, които не са в слой.
Следващото нещо, което излезе като ситуации, са многото виртуални животни. По наши сигнали вече има разкрити собственици с над 15 000 животни виртуални, като само единият случай от област Велико Търново и област Габрово е за фермер, който чертае годишно над 150 000 декара пасища, при който има установени над 8000 виртуални животни, в смисъл думите ги чувате всички много добре. Тези животни не се заявяват по нито една схема за подпомагане, те стоят налични в обекти – в такива, те стоят налични само да могат да дръпнат пасища. Това е масово в цялата страна. В момента имам примери, които са ми ги изпращали колеги, които все още не съм ги обявявал като цяло публично, но тези пасища примерно касаят една община в област Силистра, в която на фермерите в цялата община се раздават общо вкупом, представете си за всички фермери, с всякакви видове пасищни животни, се раздават 900 декара, а общинската фирма чертае 11 000. Тоест и аз имах въпрос към господин Абазов, защото предполагам, в смисъл той знае много добре, той говори с въпросния кмет, дали, защото той не подпомага собствените си животновъди, отговорът бил: защото те не ги били чистили, а той ги чистил и респективно той получава, но те ги пасат. Както и да е, казуси има такива много, това е един от всичките казуси. Оказва се, че тези виртуални животни стоят и то са много хиляди, те стоят само в тази връзка, за да получават пасища съответно да ги заявяват да получават европейски субсидии за тях по СЕП и Зелени плащания.
Едно от предложенията, които имаме и ще отправим писмено, е, пасищата да се раздават, това да влезе в Закона, само за ползватели на селскостопански пасищни животни, които са ги заявили предходната година по една от схемите за подпомагане. Тези собственици на виртуални животни не ги заявяват, пак повтарям, или тоест, ако ги заявяват, са в много малък размер, защото ако ги заявят, те веднага подлежат или биха подлежали на проверка най-малкото от Държавен фонд „Земеделие“.
С няколко думи, не знам, дано съм бил разбран правилно, но ако трябва колегите да си кажат проблемите …
ЕМИЛ РУСЕВ: Животновъд съм, собственик на овцеферма. При мен казусът е следният: от моето населено място, където се намира фермата, фермата е заобиколена от 1500 декара, от които аз не мога да ползвам и декар примерно, и съм разпределен за друго село. Тези пасища, които са около моята ферма, на границата на оградата на фермата, ги използва ферма, която се намира на 70 – 80 километра от нашето населено място – Българско Сливово, област Велико Търново.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз мога ли да попитам нещо?
От това, което чух и от господин Караколев, и от Вас, освен искането Ви за законодателна промяна да бъде включено, че преразпределянето на пасища, мери и ливади, животновъдите следва да са били регистрирани от предходната година – друго предложение не чух. И спомняйки си от предния мандат, професоре и господин Данев, ние бяхме членове на Комисията по земеделие и сме водили такъв дебат, когато изменяхме тогава Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според Вас има ли сериозна празнота в разпоредбите, в Закона или от това, което чувам от Вас се касае за частни случаи, в които общинската администрация неправилно, или да не кажа престъпно, тълкува Закона? Къде е проблемът – в самия Закон, или в прилагането му по места?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Това е комплексен проблем. Определено в Закона липсва приоритизирането по уседналост, тоест аз съм отглеждал животните в това землище, аз съм с приоритет при разпределянето на пасищата, а не този, който е ползвал някога преди мен. Защото общините масово анексират. Тоест петгодишен договор, той се анексира за още пет години и за още пет, или без значение едногодишен. Той постоянно се анексира, защото Законът в момента дава приоритет на този, който е ползвал масива до момента. Това е в момента в Закона. Тоест вече на втори етап е приоритетът, след като вече минат първият приоритет, който го е ползват от останалите свободни тогава приоритет са местните, а тук трябва да е обратното. Тоест приоритет има по уседналост – аз съм с приоритет, защото, аз си отглеждам животните в това населено място, след като е оземлил всички животновъди от населеното място, ако има свободни пасища, тогава ги обявяваме на търг или тогава настаняваме на тях някой друг от съседното землище.
Практически не мога да го приема за нормално как ферма от 80 или 100 км, колегата тук ще даде също такива примери, той за област Пазарджик как това се случва. Определено има участие, Вие го казахте, в смисъл и престъпно неизпълнение на Закона, защото никъде в Закона няма санкция за този, който не го изпълнява. В случая общинският служител или който е там... Комисиите така се разпределят общо взето – кметът назначава, заместник-кметът и един служител да речем от „Стопански отдел“ в общината, те се събират съответно ако има още един служител, чиновник – няма фермер в Комисията, няма заинтересовани лица в Комисията, те се разпределят и всички заявления са при тях, и започват: на този ще дадем тези, тези и тези, на тоя я го пращай там да ходи, тоя е така, тоя е инака.
Фермерите нямат никаква законодателна възможност те да обжалват това към момента на разпределение, тоест да обжалват самото разпределение на пасищата единствено ... единият го е минал – този наш колега е минал и през съдебна такава сага съответно той няма как да я спечели, защото в Закона никъде няма ангажимент той като участник в този процес да се ползва с някакъв приоритет в населеното място, в което отглежда животните си и няма как той да спечели.
От друга страна, ние неколкократно го повдигнахме въпроса и ще го споделя и пред Вас: защо законово не влезе не само разпределянето на масивите на кметствата. Между другото това не се прави почти никъде дори с директор Дирекция „Животновъдство“ в Министерството направихме и проверка дали съответната областна дирекция качва разпределянето на пасищата. Оказа се, че не ги качват да ги обявяват на интернет сайтовете си, поне някои от тях. Но защо на всяко едно населено място не се прави комисията по населено място, а не в общината? Тоест събират се всички животновъди в населеното място с кметския наместник или с кмета, с представител на примерно общинския ветеринарен лекар и така да се разпределят. И най-важното във всяко населено място да стои един списък с животновъдните обекти чий е този животновъден обект, колко животни и какви се отглеждат, и колко пасища получава?
Защото се оказа, че самоконтролът в случая е най-ефективен. Представете си, ако на Вашето село или, което и да е селото и видите един списък, и казвате: а, ама този какви 500 крави има в моето село? Отдолу веднага телефон за сигнали. Това е самоконтролът. Каквото и да си говорим Агенцията по храните не може да обследва 20 хиляди обекта, пет години им трябват, за да ги проверят, през тези пет години ще излязат още 20 хиляди нови да кажем или различни. Така че нека и това да се има предвид, когато говорим за такива предложения, защото в момента е оказано единствено масивите с разпределение да се обявяват в кметството. Аз като отида да видя един масив цифрата 134 4515, 170 дка на мен не ми говори нищо. Не знам кой я ползва, на какво основание ползва този масив? Повечето случаи са такива.
По този начин самите хора вътре в населеното място ще се самоконтролират. Тогава кметът дори повечето ще са кметските наместници с това, което имахме като съвместна среща с Инспектората, с Министерството на земеделието се оказа, че самите кметски наместници не знаят в тяхното землище какви ползватели и какви регистрирани животни има. Тоест връзката между Агенцията по храните към съответната административна единица, в случая СЕУ я няма и кметът не знае, че в неговото землище има регистриран хикс обекта, в някои има някакви хиляди животни, в някоя стотици и така нататък, и така нататък.
Масово сигналите трябва да Ви кажа, че и от Агенцията по храните имат доста повече информация и Инспекторатът, и Министерството, които са подавани са точно в такава връзка – там няма установено нито едно животно, но там вече е предмет на друг закон и всичките фермери, които са изловени с тези хиляди животни подлежат на административно наказание – 200 лв. глоба по Закона за ветеринарно-медицинската дейност и всичките казват: аз животните ги продадох оня ден, просто не съм ги съобщавал на доктора.
Нали се сещате как се продават примерно 200 крави за три дни, как се заколват и се изяждат, как се продават седем хиляди овце? Тоест те не мога да кажат на кого са ги продали, няма следа и по тази причина това са едни пропуски, но само че, пак казвам, тук са в друг закон, но на всичките тези хора с виртуални животни стръвта е пасищата. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Караколев.
От гостите?
Заповядайте.
ВАСИЛ ИЛИЕВ: Главно нещата са по същия начин и при нас. Колегите даже са между нас казано, софийски фирми идват и ни наемат пасищата. Регистрират се три коня, обвързани са в кметствата, ние нямаме никакъв достъп до пасището, което може да видим или да вземем. Всичко ни се взима и просто… Аз съм с 800 овце майки, нямам нито един декар пасище. Масово нещата стоят по този начин. В Закона не знам какво е и как е, ама нещата са така – пращат ни на 40 км от фермата да арендуваме пасища. На нас не ни трябват за субсидии, а да си гледаме животните на нашите пасища, а тези ни ги взимат.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на народните представители, ако може да чуем колегите от страна на Министерството на земеделието. Сега споделих на господин Стоянов, че предния мандат се опитвахме да спрем точно тези софийски фирми да наемат мери, пасища, но явно не сме успели напълно.
Слушам Ви, господин Стоянов.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Добър ден! Благодаря за тази инициатива, тъй като на нас също ни е полезно.
В интерес на истината не получаваме достатъчно сигнали за нарушения и това донякъде и на нас ни пречи на работата, защото говорят се едни неща, и аз като обикалям, примерно някои от асоциациите на зърнопроизводителите ми казват: „Абе там онези с куфарите, с ушните марки, така, така, така…“ Ама кои са тези? Дайте ги, идентифицирайте ги, ние ще ги намерим. И се говорят такива неща. Но истина е вярно, защото и ние в нашите проверки установяваме подобни практики обаче на нас ни е много по-трудно, защото онзи ден с БАБХ често се срещаме напоследък, ми казаха, че са 150 хил. обекта. Нали разбирате какъв анализ трябва да се направи, за да се установи кои от тези 150 хил. обекта, особено когато се движат животните, разполагат с виртуални животни и примерно ги местят от обект на обект. Чуваме, че има такива неща и то навсякъде в страната.
Първо, искам обаче малко процедурата да разясня, защото не знам дали уважаемите народни представители са добре запознати с процедурата, тя е доста сложна между другото още от въвеждането ѝ – с промените не е лесно да се прилага.
На първо място, това защо се разпределят пасища, които вече са били на някой, на същото лице? То е свързано с почистването. Много голяма част от пасищата навремето бяха, така да го кажем, обрасли. Влиза някой, чисти – Законът така го е казал, че този, който го използва дадения имот, той впоследствие има право на разпределение на същия имот, когато му приключи договора, отново да се върне, защото той вече е вложил средства в него, тъй като той няма реални оценки за тези имоти. Там има начална тръжна цена, човекът отива, кандидатства спрямо тази начална тръжна цена, която не визира състоянието на имота, и има бонус, ако този имот е обрасъл, две години. Това обаче в никакъв случай не покрива разходите по почистване, които някой път стигат до 300 лв. Нали при начална тръжна цена 7 лв., няма как да се покрият, затова Законът е казал, че впоследствие пак му се разпределя на него.
Тук идва обаче проблемът на тези животновъди, които започват тепърва след това в даденото землище да развиват животновъдна дейност. Те наистина не могат да влязат в собственото си землище, защото може от първо разпределение някога назад във времето на някое съседно землище, съседна община, да му е даден такъв имот в това землище. Той има приоритет според Закона, за да влезе вътре и да си го заявява и в следващите, нали, с анекс или с разпределение с нови договори. И новият животновъд, който си е от това землище, там му е животновъдният обект, той в разпределението наистина не може да стъпи в този имот. Такъв е фактът. (Реплики извън микрофоните.)
Да, така е, такъв е фактът. Така е направен Законът.
Има, разбира се, и друго приоритизиране, което може би донякъде се бие в случаи с тези, че когато се завърши разпределението на тези приоритетните, се започва с тези, които имат най-малко животни, което е несправедливо, разбира се. Взимате този, който е в землището, ако, разбира се, има достатъчно пасища, и започвате от тези, които са с най-малко, за да им дадете където са им стопанствата или близо до населеното място и така нататък, за да отидете към по-големите.
Тук сме се опитвали навремето, когато е правен Законът, така да са подредени нещата. За съжаление, ние виждаме, че има там от други области хора, да речем през област или през няколко общини, получават пасища, даже имаше там разни сигнали до прокуратурата за такива случаи, защото даден кмет примерно е отказал да разпределя на този, външният, тоест неговата комисия е отказала на този, който е от друга община, за да даде на приоритетните – на тези, местните. Всякакви такива неприятни истории сме наблюдавали в тази ситуация.
Тук ще се върна и на бележката защо не е комисия, която е за населеното място? Административният капацитет на местните населени места е много спорен, особено за такава сложна процедура. Тя, процедурата и математически, е много сложна. Това е сложен математически модел. Тази комисия, която е общинската, трябва да разпредели по възможно най-добрия, балансиран начин на местните хора, след това, ако на тях не им достига, да изпрати в съседните общини, в съседните области и да върне. И си го представете това във времето, ако започнем на ниво землища, а не на ниво община, как ще се случи. Какви са тези комисии, които ще могат да го направят това нещо? Вероятно някакъв изкуствен интелект ще трябва да им се даде на тези хора, защото им излиза извън възможностите въобще да го направят. Ние виждаме, че и в момента излиза и на общинските комисии извън възможностите да го направят.
В тази връзка ще кажа, че ние имаме доста сериозна воля, особено от министър Танева, за вкарване на ред в тези отношения. Ако си спомняте това започва още през 2015 г. когато Законът влезе в сила да се вкарва ред и непрекъснато се опитваме да намираме начин да го усъвършенстваме, включително и тази година изпратихме писма до областните управители, които трябваше да извършат проверки на това, което се случва в общините. От половината областни управители, да речем, че получихме извършена проверка, от другата половина все още не сме получили, минали са няколко месеца. Чудехме се и ние каква е причината за да се случи. Оказа се, че най-вероятно съответните общини въобще не са правили нищо. Не са правили протоколи, които да получат тези областни управители да получат нещо, за да ни докладват на нас. Защото ние така правим контрола чрез тях, тъй като това е местното самоуправление, общината, общинската комисия и установяваме, че областният управител няма върху какво да осъществи контрол. Изчакахме и есента ще започне по-сериозен контрол, включително Ви казвам, че получихме едни реални сигнали от животновъди за начина, по който се резпределят пасищата. Покрай това установяваме, че доста от общините, да речем в тази област не са правили разпределение. Съответно неправейки разпределение те няма да достигнат до ДФЗ, защото когато нямаш разпределение не можеш да имаш повторно заявление да влезе съответно в областната дирекция и тя да си свърши работата. Оттук започват някакви такива драми. Кметовете не знам може би се чувстват донякъде безнаказани, за да допускат такова нещо. Аз не съм чул досега някой да е наказан административно, а че казват че няма мерки напротив не е така. Доколкото знам няма никакъв проблем за неизпълнение на това законово разпореждане. Ние навсякъде във всичките ни становища казваме, че са задължени да го правят – Законът е задължителен за всички, и са задължени да го правят и съответно трябва да има административна санкция. Един път, два пъти, четвърти път, но трябва да се започне отнякъде.
Другото, на което искам да обърна внимание е, във връзка с контрола. Започнахме и имаме доклад от предния месец, както и Вашите писма до Министрството на земеделието, да се опитаме да идентифицираме всички животновъдни обекти в страната, тоест тези животновъдни обекти ние искаме да получат координати. Оказа се, че една част от животновъдните обекти някога регистрирани назад във времето, те дори нямат географски координати.
Ако аз искам като орган на властта да отида да проверя един обект трябва да звънна на общинския ветринар, който да ме заведе за ръчичка дотам. Ама той дали ще ме заведе точно в този обект? (Реплики.) Вие сигурно сте виждали, защото не си нося таблиците.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Колко години вече раздавате милиони.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Не раздаваме милиони. Не мисля, че това е така. Това са стари обекти, които са регистрирани във времето назад – не последните, да речем, десет години. Започнахме една инициатива да откриваме географските координати на някои от тези обекти, които са стари и вероятно може би се използват може би за това, което Вие казвате. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Караколев.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Искам нещо да допълня. Аз не съм съгласен с голяма част, която изнесохте по простата причина, че казах, че и самите кметове не знаят нормативно какви документи има разкрити в техните села. Това не е вина на кмета, нито на кметския наместник. Тоест за мен едно елементарно нормативно действие да бъде изпратено до съответния кмет на общината и оттам към кмета на населеното място – списък с животновъдните обекти в него.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Караколев, извинявайте, че Ви прекъсвам с последните изменения в Закона за ветеринарно-медицинската дейност този проблем не го ли отстраняваме с информацията, която трябва да има кметът? Прехвърлянето на отговорност и административна санкция не смятате ли, че това е стъпката, която ще доведе до тази инфорация?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Да, точно така е, но няма никъде санкции за неизпълнение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: А за кметовете и наместниците?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Специално за обвяването. Във връзка с това, което предложих да се обявява в населеното място какви видове животни има в него, какви обекти има?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това към момента не фигурира. На база на тази среща ако стигнем до законодателна инициатива и съм записала изрично да има законова разпоредба, в която да е казано, че в момента на населеното място, кметство следва да има информация за животновъдните обекти, брой животни и разпределение. Това също е общински…
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Тогава няма да има нужда – Джи пи ес проблем. Просто кметът ще е е наясно и отива представителят, ако това е процедурата, отива при кмета, заведи ме при този и този обект. Исках друго да кажа. Не съм съгласен, че…разбирате, че искам да Ви дам един пример. Представете си, че това шише на мен ми е дадено пълно, никой и в Закона никъде не се казва как го вземат това шише пълно или празно.
Ние го тълкуваме все едно, че аз съм го получил това шише празно, но това не е вярно, аз съм го получил пълно, просто Законът когато е влязъл имаме празни шишета, но моето беше пълно. В момента според действащите разпоредби то постоянно ще си стои пълно. Разбирате ли какво искам да кажа? Така написаните разпореди за една малка част пасища, които не са били в слой Вие сте сложили всички под един знаменател и сега аз съм си ползвал хубавото пасище от няколко хиляди декара и ще си го ползвам докато е такъв Законът, естествено. В момента няма законодателна пречка това някой да ми го отнеме.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако си инвестирал 300 лв.?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Ама ако не си.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, тук е въпросът. Кой е по-важният и по безпристрастният критерии – уседналост или…
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Няма кой да накара някой фермер да инвестира нещо в публична собственост. Пасищата са публична собственост, тоест пасе ги тоя и тоя, а пък ги чертае друг. Масово случаят е такъв. Той се ползва от тази вратичка дадена му в Закона и се ползва с приоритет.
Съгласен съм, че има хора, които са инвестирали – пъти по-малко са от наличните пасища, категорично. Когато е влязла тази разпоредба колко хиляди декара пасища са били заявявани за подпомагане и колко в годините растат? Тези, които растат може евентуално да се вземе под внимание, че това са пасищата, които се вкарват в слой, но масов случай, пак казвам отново, масов случай Законът е влязъл в сила условно през 2018 г. или 2017 г. тези разпоредби, аз съм си ползвал това чисто пасище и продължавам да си го ползвам с приоритет и не съм вложил в него нито една стотинка. Това е масов случай. Съгласен съм, но според мен е хубаво и Министерството да е ангажирано, че се влага в една публична собственост. Все едно сега на Вас да дам един държавен публичен имот вложилите сте някакви средства, изтича договорът и той ще дойде пак при Вас. Всеки е бил наясно когато е харчил тези пари, че ги харчи в публичен имот и този имот когато го завърти ролетката може да отиде на някои друг. Не намирам причина ако се размести ролетката всеки ще си вземе пасища в землището. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Стоянов.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Понеже стана малко недоразумение. Говори се за информация на животните брой и така нататък.
Такава информация е за само тези, които са регистирани много преди 2006 г. оттогава досега всичко е с координати. Въпросът е следният: че дори и да няма законодателна промяна след проверка вече в справките на БАБХ ще излиза номерът на имота дали ще е кадастрален. Това няма нужда от законодателна промяна, за да се вижда. Като направим този вид проверка ще се види локализирана територия. Оттам нататък вече георгафското разпределение ще бъде много по-лесно. Вече ще се знае дори и в самото землище точно къде е – има граници на землището, тъй като има конкуренция на пасищата за близост. Разбира се, логиката е такава, че би трябвало наистина близо до стопанството на първо място да започне да се разпределят тези имоти.
Законът когато беше направен нямаше много животновъди и с времето се увеличиха. Когато в едни имоти се влагат средства тогава не е било мислено да се направи оценка на подобренията, тоест на това почистване, защото спрямо него би трябвало да се направи оценка. За наемите същото нещо, колко пари искате да вложите за наем, съответно при договора да може да се възвърне.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Ще си позволя да Ви прекъсна. Вие не сте запознат как се наема публично държавна собственост и искате по някакъв друг начин. Има изрични разпордеби как се наема публична собственост.
Нека да изхождаме оттам, а да не си втълпяваме някакви ангажименти нито от страна на държавата, нито от страна на общините. Там ясно е казано, че всичките вложения са за сметка на наемателя до приключване на договора.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Така е, но минимумът на договора е пет години след разпределение, а максимумът е 10 години.
Повечето договори се сключват за пет години, за което плащат. Тогава за този момент Законът е работил по този начин. Ако смятате, че може да се намери нова форма.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ще си позволя да Ви прекъсна. В момента коментираме промени в Закона, така че да бъдат изчистени всички тези злоупотреби, за които ни сигнализира Асоциацията. Колегата от парламентарната група на БСП не Ви разбра, защото от Вашето изказване според мен той погрешно разбра, че Министерството няма информация за животновъдните ферми, които получават съответно финансиране. Това ли е? (Реплики.) Което не е така. Въпросът според мен, извинявам се, че Ви прекъсвам и не спазваме правилата в Комисията, но ние като парламентарна комисия, Вие като изпълнителна власт, Асоциацията като заинтересовани лица, трябва да се обединим кой е по-важният критерии.
Вие сте прав, че ползвателят е направил подобрения, но ние сме от страната на наемодателя и ако приемем, че по-справедливият критерии е уседналост на местните животновъдни ферми наемателят, който е наел пасища в лошо състояние и инвестира това е рискът на наемателя.
Нека да е като законодателна промяна, а не каква е била практиката. Виждаме сега, че явно в практиката има пукнатина и нещо трябва да се промени.
Професор Бъчварова искаше да каже нещо.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Само за протокола – новите фермери, които са без пасища, новият фермер е от 2002 г., новите фермери са 2011 г.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Така или иначе на два пъти беше направен опит да се разпише в Закона, така че да има някакъв ред при отдаването на мерите и пасищата. Причината е, че те бяха на мнение от 2013 – 2014 г., се появиха едни такива едни интересни фирми, които получаваха европейски субсидии.
Явно е, че в този период, в който направихме пропуски, тъй като се опитахме за заобикляне на закона, така че животновъдите да имат някакъв проблем. Този проблем трябва да се дефинира и да се реши законодателно. Аз лично преди бях против да се разписват толкова подробни текстове в Закона за собствеността и основните параметри, но явно е, че важно е в Закона да бъде описано точно и ясно ангажимента и определени насоки какво искаме да постигнем. Защото случаи, в които община или общинско предприятие нямат животни и получават субсидии, ако погледнем, че ливадите и пасищата се дават на животновъди те са с предимство. Ако това трябва да се реализира на мястото, където са животновъдните ферми аз не знам защо са на друго място, освен да се уточни, но това явно няма как да стане, поради причината, че достъпът до земята трябва да бъде около фермата
Ако това трябва да се разапише и то по императивен начин, който да бъде ясен за всички – общината, поемайки своя ангажимент да разпределя ливади и площи, един път за пет години, пък втори път за една година, трябва да се носи отговорността затова как се справят с процедурите. Тази отговорност при общините може би е пропусната и трябва да се предприеме някаква инциатива. Затова Министерството самите те – искате информация. (Реплики) Предполагам, че няма такъв сериозен проблем.
Първо, че няма санкции за това да се спазва законовият начин, по който разписано и то по-подброно. Всички казуси, в които се казва без това да е животновъдна ферма под някаква форма трябва да бъдат редуцирани до минимум и трето, Министерството трябва да си направи необходимата оптимизация на техните софтуерни база данни и някак си да ги обедини, защото БАБХ има ангажимента всяка година да прави инвентаризация на животните. Инвентаризацията трябва е е прилючила на 20 октомври. Тоест държавна поземлена собственост, ливади всичко това трябва да е на едно място и когато е нужно да се ползва да излезе толкова животни в това землище, има ферма в това землище, има наети ливади и пасища и оттук нататък картината става изключително ясна и всичките врътки, които ще се появяват.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това господин Стоянов не го разбра.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма връзка с ливадите.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Общините гледат една система, която се нарича Рейджикс. Но тази система черпи информация от някаква дата, която никой не може да каже.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Затова е важно Министерството да се опита с работна комисия да направи актуализация, анализ, защото явно има проблем и да даде промените в тази нормативна база, защото в противен случай горе-долу ще остане ситуация, че изключенията са повече от правилата.
Трябва да има промяна и всичко да бъде разписано по начин и всеки да знае мястото си и редът, по който да се реализира.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, Ви професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Апостолов:
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Професор Бъчварова, хората казват, във връзка с това, че животните ходят на 40 км, те просто ще пасат на същите пасища около фермата, само че някой друг взима парите и тяхната роля е да поддържат пасищата в добро състояние, за да може другият да си получи парите. (Реплики)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Госпожо Председател, понеже споменахте името ми като член на Комисията в предходния мандат, мисля, че тогава нямахме куража и смелостта на животновъдите, тъй ако като си спомняте тогава представителите на говедъводите, които отглеждаха своите животни в места, където няма пасища силно лобираха и мисля, че те тогава надделяха да приемем Закона такъв какъвто е. Мисля, че това е основната причина, за да се създаде този проблеми, който колегите споделят с нас.
Ако наистина, както каза професор Бъчварова направим такива законодателни промени, с които да въведем този принцип и в същото време да задължим общините по Закон, съответно наредбите, които ще трябва да се приложат да прилагат начина такъв, че хората, които имат животни по места да бъдат с някакъв приоритет и след това ако останат такива пасища да се полагат на животновъди, които са в други райони.
Мисля, че това е начинът, по който можем да решим този проблем и може би трябваше да коментираме това, не повече от половин час, защото то е нещо, което е очебийно и ако искаме да помагаме на местните хора, което мисля, че е най-правилно и след това приотизираме останалите. Това е най-краткият път. Разбирам и си спомням, че тогава имаше някакъв аргумент, за да не въведем уседналостта.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Но, не е така, господин Данев, и сега действащата наредба, имаме закон си спомням, че, първо, беше, че се разпределя на животновъдите в землището на населеното място, съседното землище и после в общината, после в областта.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Проблемът е защо не се прилага. (Реплики.) Първо има предимство този, който продължава да го ползва и чак тогава минаваме към друг.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Може би трябва да се завъртят обратно. (Реплики.)
ВАСИЛ ИЛИЕВ: Първо трябва да е на хората, които са в населеното място, а не тези, които са в съседно землище, съседна област.
ЕЛИЗАБЕТ ИЛЧЕВА: Пасищата и ливадите се разпределят в землището, където е разположен животновъдния обект. Това пише в Закона. Ако няма в землището, където е животновъдният обект отива към съседно землище. (Реплики.)
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Въпросът е ясен.
ЕЛИЗАБЕТ ИЛЧЕВА: Ние говорим, че в момента се разпределя в землището където е животновъдният обект.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Това говорим – ал. 6 от Закона, чл. 37 б.и за кой се отнася.
ЕЛИЗАБЕТ ИЛЧЕВА: Предимство за тези, които ползват 2 години.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Никъде не е написано 2 години. Моля Ви искаме да четете Закона и народните да го видят, за да говорим конкретно и случаят е, защото явно четем различни закони.
ВАСИЛ ИЛИЕВ: Моят случай е точно такъв. (Реплики.)
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Тази вратичка, явно всички народни представители разбраха, че това е една вратичка, която дава предимство да влязат всички и да се възползват от него. (Реплики.)
Госпожо, има тук представители на държавата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Караколев, нямаме нищо напротив.
Уважаема госпожо Илчева, ние сме законодателният орган. Разбираме, че има проблем и въпреки добрите ни намерения и преди няколко години, и съм убедена, господин Караколев, че тези изменения доведоха поне до намаляване – първа стъпка към намаляване на злоупотребите. Явно трябва да прецизираме текста. Трябва да направим втората стъпка. Аз Ви предлагам следното: защото дайте да махнем това, дайте да махнем онова, все пак трябва да имаме информация. Аз дълбоко се съмнявам или поне дълбоко се надявам за тези 150 хиляди декара, за които четох и във Ваши интервюта да не е вярна тази информация. Все пак трябва да имаме някакъв анализ, от който да видим как са нещата, какво е разпределението, кой е най-справедливият подход и да тръгнем към законодателна инициатива, така че, колеги, ако сте съгласни предлагам предвид днешното изслушване на Асоциацията ще изготвим протокол от името на Комисията, който ще бъде изпратен на вниманието на Министерството на земеделието, храните и горите и ще изискаме съвместна работна група с Министерството да работим по изменение на Закона. В това заседание ще помоля от името на Асоциацията официално да се предостави предложение за законодателни изменения. Аз съм си записала три основни от името на Асоциацията: изискването за уседналост, възможност за обжалване от страна на фермерите, ако не се лъжа Ви беше второто искане, и третото искане – кметът на населеното място да разполага, и да е задължен да публикува на видно място броя на животновъдните обекти, броя на регистрираните животни съоветно площта разпределена – общински поземлен фонд. Това ли бяха исканията Ви, господин Караколев.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Да, само това вече с Министерството и все пак, да дадем и за предходни години, за да може по този начин да бъде прекъсната връзката с виртуалните животни.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По този начин няма ли да се ощетят новите реални добронамерни животновъди.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ :Казвам го как е в момента. Сега тези хора си подават заявления през месец март, разпределението става през месец ноември. Нали разбирате, че достатъчно голям срок има. Тоест или този срок трябва да бъде съкратен и то законодателно съкратен, не е нужно от месец март до ноември – осем месеца. Какво правите осем месеца? В един момент казваме, че нямаме административен капацитет по население места да се направят тези комисии, пък следващия момент сме оставили осем месеца от подаване на заявлението до разпределянето. Виждате какво несъответствие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Така ако в предходната година са 200 единици, а в настоящата 800.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Тогава през месец ноември ще подаваме заявления, за разпределение на пасища и да може в съответната година всеки да заяави, защото в през месец ноември са минали проверките.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По този начин Вие – за съответната година, когато има масово неизплатени.
СИМЕН КАРАКОЛЕВ :Тогава няма да се налага за предходна година. Ние говорим ако така остане Законът с такъв времеви период тогава да се приеме за този, който е кандидатствал и респективно е минала проверка. Ако обаче кажем примерно, заявления се подават до 30 октомври, разпределението на пасищата става докрая на годината, чертае се следващата година. Вижте какъв дълъг период? Тогава няма нужда.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако смятате, че с това ще се предотврати.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Не знам дали правилно се обосновах. Тоест до 1 март се подават заявления за пасищата, а разпределенията стават до 30 ноември, ако не се лъжа – осем месеца, и затова ако кандидатстваш през месец март се взема за животните, с които си кандидатствал предходната година до месец октомври и ги заявяваш през месец март. Ако този срок премахнем да не е месец март, а да стане примерно 30 октомври за подаване на заявленията тогава не е нужно да е от предходната година. По-скоро или трябва да се преместят датите, да се свият, или да се сложи, че щом кандидатстват до 30 март, кандидатстват с животните, с които се кандидатства от предходната година.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Сега вече разбрах. Ще Ви помоля в писмото, което ще ни изпратите да имате Ваше предложение за времевия подход.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Чух от Министерството на земеделието, че колегите нямат сигнали, тоест ние ли сме сега да анексираме такава кампания да подават сигнали.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Смятам, че Вашата Асоциация е достатъчно сериозна след като сте имали сигнал за 150 хиляди декара пасища и не сте подали в прокуратурата според мен тук се касае за бездействие.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Инспекторът на Министерството го е отправило аз давам само казуса, за да знаете за какво става въпрос. Инспекторът на Министерство го е подало към прокуратурата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това показва, че Министерството, има воля да се бори с това.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, и от Асоциацията ако нямате други допълнения, закривам днешното заседание на Комисията по земеделието и храните и ще има комуникации с Вас за промяна.
(Закрито в 14.12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Мария Николова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
П Р О Т О К О Л
№ 95
На 28 октомври 2020 г., сряда, от 13.08 ч. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Изслушване на представители на Националните овцевъдна и козевъдна асоциация относно процедурата за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за отдаване под наем или аренда на пасища, мери и ливади от Държавния общински поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Мария Белова – председател на Комисията по земеделието и храните.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Проект на дневния ред е точка единствена:
Изслушване на представители на Националните овцевъдна и козевъдна асоциация относно процедурата за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за отдаване под наем или аренда на пасища, мери и ливади от Държавния общински поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с регистрирани пасищни селскостопански животни.
Други предложения по дневния ред има ли?
Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание:
- от Министерството на земеделието, храните и горите: господин Кирил Стоянов – началник на отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“ и госпожа Елизабет Илчева – държавен експрет в дирекция „Поземлени отношения и комасация“; представителите на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация: Симеон Караколев – председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Емил Русев и Васил Илиев.
Добре дошли на гостите!
Преди да преминем към точка единствена от дневния ред, давам думата на господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! С огромно съжаление ще направя това изказване, защото в тази сграда, където трябва да се правят политики в услуга на хората и обществото, много често започна да се политиканства в защита на очевидно лични корпоративни и всякакъв друг вид интереси, но не отговарящи на защитата на интересите на обществото.
И още от самото начало бих искал да кажа, че ако не се отнасяме с огромното уважение към присъстващите днес тук хора, които създават принадената стойност в страната – представителите на една от асоциациите, ние щяхме да напуснем това заседание и също така даваме знак, че в следващите заседания може да не присъстваме и да не гласуваме в тази Комисия.
За какво става въпрос? През месец юни беше приет Закон за храните. Там очевидно, и в услуга на частни интереси, не е спазена разпоредбата на Директива 2006/54 ЕС и също не е спазено Решение на Европейския съд от 24 юни 2015 г., където ясно, точно и категорично е казано, че не може да се отъждествява подземно водно тяло и извор, както е направено в нашия закон за храните. Имаме Решене на Европейския съд.
Отделно от това, уважаеми колеги, надявам се, че знаете и съм сигурен, че сте запознати: на 2 юли до нашата страна беше изпратена официална нота на Европейската комисия, в която – чета – категорично се казва: „Българското законодателство не забранява пускането на пазара на натурални минерални води от повече от едно търговско описание и наименование“, с което абсолютно не е спазена тази горепосочена директива, за която казах и Европейската комисия официално с нота ни предупреждава, като ни дава тримесечен срок ние да изправим приетия Закон за храните. Това съобщение от Европейската комисия е получено на 2 юли 2020 г. и на 2 октомври изтече този срок, в който ние следва да оправим нашето законодателство и да отговаряме на посочената Директива и на Решението на Европейския съд.
Веднага след това групата на „Обединени патриоти“ вкара промяна на Закона за храните, която е разпределена от председателя на Народното събрание за разглеждане в двете ресорни комисии, а именно Комисията по земеделието и храните и Комисията по околната среда и водите. Оттогава са минали няколко месеца – тези законопроекти не са гледани в нито една от двете комисии.
Отново казвам, госпожо Председател, с огромно съжаление ще трябва да поставим този въпрос тук. Знам, че Вие лично сте между чука и наковалнята, но следва да спазваме това, което е оказал закона. Независимо от това дали Вие искате, уважаеми партньоре, от Политическа партия ГЕРБ, дали да се гледа този законопроект, тази промяна или не искате, има принципи и правила, които следва да се спазват. Ако търсите нашата подкрепа и искате нашата подкрепа до края на мандата, моля да се спазят изискванията на Закона – тази промяна да бъде подложена на гледане в Ресорната комисия. В противен случай, казвам го съвсем отговорно, с разрешението на ръководството на групата на „Обединени патриоти“, ще прибегнем до други методи и средства, като много добре знаете на колко човека се крепи кворумът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Ще си позволя да взема отношение по изказаното от Вас. Няма да коментирам кворума, политическото партньорство и коалицията, защото считам, че ние като членове на Комисията по земеделие – не съм упълномощена от Политическата партия, която представлявам да коментирам коалиционното споразумение.
Това, което мога да коментирам касае внесения законопроект от Вашата парламентарна група за изменение и допълнение на Закона за храните след като беше приет Законът за храните, както казахте.
Ще се върна на хронологията, която споменахте и процедурата на Европейската комисия. Прав сте, че има наказателна процедура. Вие, внасяйки Вашия ЗУТ знаете, че беше изпратен за становище от Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката. Ще си позволя да цитирам становището на Европейската комисия и указанията дадени от Европейската комисия, за да получи Законът за храните така необходимата нотификация.
Ще цитирам: „Службите на Комисията вземат под внимание факта, че измененият Проект на закона за храните няма за цел транспониране на директиви и по-специално Директива 2009/54/ЕО в националното законодателство. В изменения Проект на закона за храните обаче не могат да се открият разпоредби за отмяна на наредби, приети съгласно предшестващия го Закон, което е обяснено в българските органи и няма разпоредба за отмяна на наредба за изисквания бутилиране на натурални и минерални води.“
Предвид гореизложеното отговорът е задоволителен при условие, че в Закона за храните се поясни, че с него се отменя Наредба за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води предназначени за питейни цели. Отмяната на действаща наредба към нотификацията на Закона за храните – тази наредба е издадена от Министерството на здравеопазването. Така че тук не можем да говорим, че наказателната процедура е заради приетия Закон за храните, който е нотифициран от Европейската комисия.
Още повече че съгласно Правилника знаете, че по чл. 53 поемам отговорността като председател на Комисията затова, че не съм изпълнила изискванията по Правилника в 15-дневен срок да бъде разгледан Законопроектът. Вие като народни представители, и още повече че ако цялата Ви парламентарна група застава зад това Ваше искане, съгласно чл. 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може в пленарно заседание да поискате разглеждането на внесения от Вас Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. И там всички народни представители да решат съдбата на този законопроект, който сте внесли.
Колеги, някой друг ако има нещо да допълни по искането на господин Апостолов? Не виждам.
Нека да преминем към тока единствена от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ОВЦЕВЪДНА И КОЗЕВЪДНА АСОЦИАЦИЯ, ОТНОСНО ПРОЦЕДУРАТА В ЗСПЗЗ ЗА ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ ИЛИ АРЕНДА НА ПАСИЩА, МЕРИ И ЛИВАДИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩИНСКИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД НА СОБСТВЕНИЦИ ИЛИ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ С РЕГИСТРИРАНИ ПАСИЩНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ.
Заповядайте, господин Караколев.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Земеделската комисия!
Първо, искам да благодаря за това, че към днешна дата от последната ни среща има регистрирани близо 7000 животновъдни обекта по преработения чл. 137. Тези, които не са регистрирани, тоест по вчерашна информация мисля, че са няколкостотин. Това са основно хора, които продали вече своите животни и такива, които отдавна нямат животни, но не са актуализирали това обстоятелство.
За какво иде реч с писмото, което Ви изпратих? Когато правихме среща през лятото, за да разучаваме, какви казуси срещат фермерите като регистрации, почти в цялата страна, във всички области, в които ние правихме срещи, едно и също се повтаряше от всички фермери. То е: аз съм от това населено място, от това село, от това землище и аз не мога да взема пасища в това землище, защото те вече са раздадени и се раздават на фирми, на лица, които са на отдалечено разстояние – 50 км оттам, 80 км оттам, 100 км оттам. Моите колеги ще споделят, те имат подобни казуси.
Отделно от това се оказа, че с приоритет не е фермерът при раздаването на пасища, който е от това землище и кандидатства за пасище в землището, а с приоритет е този, който го е заявявал досега. Сиреч, ако някой си го е заявявал от няколко години, той продължава да си го заявява и в един момент фермерите, кандидатствайки за пасища на тях им биват давани пасища в съседни землища, а техните са давани съответно на фермери от други региони.
Също така още един субективизъм е при раздаването на пасищата. Когато се раздават пасища никъде няма изискване в Закона, тоест на кой фермер какъв вид пасище ще се раздава. Буквално да го обясня по един начин: пасищата, като моментно състояние биват такива, които са в допустим слой и такива, които не са в допустим слой, тоест едните могат и се изпасват, и се пасат в момента, а другите не са използвани от 20, 30 и повече години и за тях съответно да се приведат в такава допустимост, е нужно да се похарчат значителни средства, които не са по джоба на животновъдите. Но, когато се раздават пасища, се раздават така – на някои се раздават само чисти, на други се раздават само такива, които не са в слой.
Следващото нещо, което излезе като ситуации, са многото виртуални животни. По наши сигнали вече има разкрити собственици с над 15 000 животни виртуални, като само единият случай от област Велико Търново и област Габрово е за фермер, който чертае годишно над 150 000 декара пасища, при който има установени над 8000 виртуални животни, в смисъл думите ги чувате всички много добре. Тези животни не се заявяват по нито една схема за подпомагане, те стоят налични в обекти – в такива, те стоят налични само да могат да дръпнат пасища. Това е масово в цялата страна. В момента имам примери, които са ми ги изпращали колеги, които все още не съм ги обявявал като цяло публично, но тези пасища примерно касаят една община в област Силистра, в която на фермерите в цялата община се раздават общо вкупом, представете си за всички фермери, с всякакви видове пасищни животни, се раздават 900 декара, а общинската фирма чертае 11 000. Тоест и аз имах въпрос към господин Абазов, защото предполагам, в смисъл той знае много добре, той говори с въпросния кмет, дали, защото той не подпомага собствените си животновъди, отговорът бил: защото те не ги били чистили, а той ги чистил и респективно той получава, но те ги пасат. Както и да е, казуси има такива много, това е един от всичките казуси. Оказва се, че тези виртуални животни стоят и то са много хиляди, те стоят само в тази връзка, за да получават пасища съответно да ги заявяват да получават европейски субсидии за тях по СЕП и Зелени плащания.
Едно от предложенията, които имаме и ще отправим писмено, е, пасищата да се раздават, това да влезе в Закона, само за ползватели на селскостопански пасищни животни, които са ги заявили предходната година по една от схемите за подпомагане. Тези собственици на виртуални животни не ги заявяват, пак повтарям, или тоест, ако ги заявяват, са в много малък размер, защото ако ги заявят, те веднага подлежат или биха подлежали на проверка най-малкото от Държавен фонд „Земеделие“.
С няколко думи, не знам, дано съм бил разбран правилно, но ако трябва колегите да си кажат проблемите …
ЕМИЛ РУСЕВ: Животновъд съм, собственик на овцеферма. При мен казусът е следният: от моето населено място, където се намира фермата, фермата е заобиколена от 1500 декара, от които аз не мога да ползвам и декар примерно, и съм разпределен за друго село. Тези пасища, които са около моята ферма, на границата на оградата на фермата, ги използва ферма, която се намира на 70 – 80 километра от нашето населено място – Българско Сливово, област Велико Търново.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз мога ли да попитам нещо?
От това, което чух и от господин Караколев, и от Вас, освен искането Ви за законодателна промяна да бъде включено, че преразпределянето на пасища, мери и ливади, животновъдите следва да са били регистрирани от предходната година – друго предложение не чух. И спомняйки си от предния мандат, професоре и господин Данев, ние бяхме членове на Комисията по земеделие и сме водили такъв дебат, когато изменяхме тогава Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според Вас има ли сериозна празнота в разпоредбите, в Закона или от това, което чувам от Вас се касае за частни случаи, в които общинската администрация неправилно, или да не кажа престъпно, тълкува Закона? Къде е проблемът – в самия Закон, или в прилагането му по места?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Това е комплексен проблем. Определено в Закона липсва приоритизирането по уседналост, тоест аз съм отглеждал животните в това землище, аз съм с приоритет при разпределянето на пасищата, а не този, който е ползвал някога преди мен. Защото общините масово анексират. Тоест петгодишен договор, той се анексира за още пет години и за още пет, или без значение едногодишен. Той постоянно се анексира, защото Законът в момента дава приоритет на този, който е ползвал масива до момента. Това е в момента в Закона. Тоест вече на втори етап е приоритетът, след като вече минат първият приоритет, който го е ползват от останалите свободни тогава приоритет са местните, а тук трябва да е обратното. Тоест приоритет има по уседналост – аз съм с приоритет, защото, аз си отглеждам животните в това населено място, след като е оземлил всички животновъди от населеното място, ако има свободни пасища, тогава ги обявяваме на търг или тогава настаняваме на тях някой друг от съседното землище.
Практически не мога да го приема за нормално как ферма от 80 или 100 км, колегата тук ще даде също такива примери, той за област Пазарджик как това се случва. Определено има участие, Вие го казахте, в смисъл и престъпно неизпълнение на Закона, защото никъде в Закона няма санкция за този, който не го изпълнява. В случая общинският служител или който е там... Комисиите така се разпределят общо взето – кметът назначава, заместник-кметът и един служител да речем от „Стопански отдел“ в общината, те се събират съответно ако има още един служител, чиновник – няма фермер в Комисията, няма заинтересовани лица в Комисията, те се разпределят и всички заявления са при тях, и започват: на този ще дадем тези, тези и тези, на тоя я го пращай там да ходи, тоя е така, тоя е инака.
Фермерите нямат никаква законодателна възможност те да обжалват това към момента на разпределение, тоест да обжалват самото разпределение на пасищата единствено ... единият го е минал – този наш колега е минал и през съдебна такава сага съответно той няма как да я спечели, защото в Закона никъде няма ангажимент той като участник в този процес да се ползва с някакъв приоритет в населеното място, в което отглежда животните си и няма как той да спечели.
От друга страна, ние неколкократно го повдигнахме въпроса и ще го споделя и пред Вас: защо законово не влезе не само разпределянето на масивите на кметствата. Между другото това не се прави почти никъде дори с директор Дирекция „Животновъдство“ в Министерството направихме и проверка дали съответната областна дирекция качва разпределянето на пасищата. Оказа се, че не ги качват да ги обявяват на интернет сайтовете си, поне някои от тях. Но защо на всяко едно населено място не се прави комисията по населено място, а не в общината? Тоест събират се всички животновъди в населеното място с кметския наместник или с кмета, с представител на примерно общинския ветеринарен лекар и така да се разпределят. И най-важното във всяко населено място да стои един списък с животновъдните обекти чий е този животновъден обект, колко животни и какви се отглеждат, и колко пасища получава?
Защото се оказа, че самоконтролът в случая е най-ефективен. Представете си, ако на Вашето село или, което и да е селото и видите един списък, и казвате: а, ама този какви 500 крави има в моето село? Отдолу веднага телефон за сигнали. Това е самоконтролът. Каквото и да си говорим Агенцията по храните не може да обследва 20 хиляди обекта, пет години им трябват, за да ги проверят, през тези пет години ще излязат още 20 хиляди нови да кажем или различни. Така че нека и това да се има предвид, когато говорим за такива предложения, защото в момента е оказано единствено масивите с разпределение да се обявяват в кметството. Аз като отида да видя един масив цифрата 134 4515, 170 дка на мен не ми говори нищо. Не знам кой я ползва, на какво основание ползва този масив? Повечето случаи са такива.
По този начин самите хора вътре в населеното място ще се самоконтролират. Тогава кметът дори повечето ще са кметските наместници с това, което имахме като съвместна среща с Инспектората, с Министерството на земеделието се оказа, че самите кметски наместници не знаят в тяхното землище какви ползватели и какви регистрирани животни има. Тоест връзката между Агенцията по храните към съответната административна единица, в случая СЕУ я няма и кметът не знае, че в неговото землище има регистриран хикс обекта, в някои има някакви хиляди животни, в някоя стотици и така нататък, и така нататък.
Масово сигналите трябва да Ви кажа, че и от Агенцията по храните имат доста повече информация и Инспекторатът, и Министерството, които са подавани са точно в такава връзка – там няма установено нито едно животно, но там вече е предмет на друг закон и всичките фермери, които са изловени с тези хиляди животни подлежат на административно наказание – 200 лв. глоба по Закона за ветеринарно-медицинската дейност и всичките казват: аз животните ги продадох оня ден, просто не съм ги съобщавал на доктора.
Нали се сещате как се продават примерно 200 крави за три дни, как се заколват и се изяждат, как се продават седем хиляди овце? Тоест те не мога да кажат на кого са ги продали, няма следа и по тази причина това са едни пропуски, но само че, пак казвам, тук са в друг закон, но на всичките тези хора с виртуални животни стръвта е пасищата. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Караколев.
От гостите?
Заповядайте.
ВАСИЛ ИЛИЕВ: Главно нещата са по същия начин и при нас. Колегите даже са между нас казано, софийски фирми идват и ни наемат пасищата. Регистрират се три коня, обвързани са в кметствата, ние нямаме никакъв достъп до пасището, което може да видим или да вземем. Всичко ни се взима и просто… Аз съм с 800 овце майки, нямам нито един декар пасище. Масово нещата стоят по този начин. В Закона не знам какво е и как е, ама нещата са така – пращат ни на 40 км от фермата да арендуваме пасища. На нас не ни трябват за субсидии, а да си гледаме животните на нашите пасища, а тези ни ги взимат.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на народните представители, ако може да чуем колегите от страна на Министерството на земеделието. Сега споделих на господин Стоянов, че предния мандат се опитвахме да спрем точно тези софийски фирми да наемат мери, пасища, но явно не сме успели напълно.
Слушам Ви, господин Стоянов.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Добър ден! Благодаря за тази инициатива, тъй като на нас също ни е полезно.
В интерес на истината не получаваме достатъчно сигнали за нарушения и това донякъде и на нас ни пречи на работата, защото говорят се едни неща, и аз като обикалям, примерно някои от асоциациите на зърнопроизводителите ми казват: „Абе там онези с куфарите, с ушните марки, така, така, така…“ Ама кои са тези? Дайте ги, идентифицирайте ги, ние ще ги намерим. И се говорят такива неща. Но истина е вярно, защото и ние в нашите проверки установяваме подобни практики обаче на нас ни е много по-трудно, защото онзи ден с БАБХ често се срещаме напоследък, ми казаха, че са 150 хил. обекта. Нали разбирате какъв анализ трябва да се направи, за да се установи кои от тези 150 хил. обекта, особено когато се движат животните, разполагат с виртуални животни и примерно ги местят от обект на обект. Чуваме, че има такива неща и то навсякъде в страната.
Първо, искам обаче малко процедурата да разясня, защото не знам дали уважаемите народни представители са добре запознати с процедурата, тя е доста сложна между другото още от въвеждането ѝ – с промените не е лесно да се прилага.
На първо място, това защо се разпределят пасища, които вече са били на някой, на същото лице? То е свързано с почистването. Много голяма част от пасищата навремето бяха, така да го кажем, обрасли. Влиза някой, чисти – Законът така го е казал, че този, който го използва дадения имот, той впоследствие има право на разпределение на същия имот, когато му приключи договора, отново да се върне, защото той вече е вложил средства в него, тъй като той няма реални оценки за тези имоти. Там има начална тръжна цена, човекът отива, кандидатства спрямо тази начална тръжна цена, която не визира състоянието на имота, и има бонус, ако този имот е обрасъл, две години. Това обаче в никакъв случай не покрива разходите по почистване, които някой път стигат до 300 лв. Нали при начална тръжна цена 7 лв., няма как да се покрият, затова Законът е казал, че впоследствие пак му се разпределя на него.
Тук идва обаче проблемът на тези животновъди, които започват тепърва след това в даденото землище да развиват животновъдна дейност. Те наистина не могат да влязат в собственото си землище, защото може от първо разпределение някога назад във времето на някое съседно землище, съседна община, да му е даден такъв имот в това землище. Той има приоритет според Закона, за да влезе вътре и да си го заявява и в следващите, нали, с анекс или с разпределение с нови договори. И новият животновъд, който си е от това землище, там му е животновъдният обект, той в разпределението наистина не може да стъпи в този имот. Такъв е фактът. (Реплики извън микрофоните.)
Да, така е, такъв е фактът. Така е направен Законът.
Има, разбира се, и друго приоритизиране, което може би донякъде се бие в случаи с тези, че когато се завърши разпределението на тези приоритетните, се започва с тези, които имат най-малко животни, което е несправедливо, разбира се. Взимате този, който е в землището, ако, разбира се, има достатъчно пасища, и започвате от тези, които са с най-малко, за да им дадете където са им стопанствата или близо до населеното място и така нататък, за да отидете към по-големите.
Тук сме се опитвали навремето, когато е правен Законът, така да са подредени нещата. За съжаление, ние виждаме, че има там от други области хора, да речем през област или през няколко общини, получават пасища, даже имаше там разни сигнали до прокуратурата за такива случаи, защото даден кмет примерно е отказал да разпределя на този, външният, тоест неговата комисия е отказала на този, който е от друга община, за да даде на приоритетните – на тези, местните. Всякакви такива неприятни истории сме наблюдавали в тази ситуация.
Тук ще се върна и на бележката защо не е комисия, която е за населеното място? Административният капацитет на местните населени места е много спорен, особено за такава сложна процедура. Тя, процедурата и математически, е много сложна. Това е сложен математически модел. Тази комисия, която е общинската, трябва да разпредели по възможно най-добрия, балансиран начин на местните хора, след това, ако на тях не им достига, да изпрати в съседните общини, в съседните области и да върне. И си го представете това във времето, ако започнем на ниво землища, а не на ниво община, как ще се случи. Какви са тези комисии, които ще могат да го направят това нещо? Вероятно някакъв изкуствен интелект ще трябва да им се даде на тези хора, защото им излиза извън възможностите въобще да го направят. Ние виждаме, че и в момента излиза и на общинските комисии извън възможностите да го направят.
В тази връзка ще кажа, че ние имаме доста сериозна воля, особено от министър Танева, за вкарване на ред в тези отношения. Ако си спомняте това започва още през 2015 г. когато Законът влезе в сила да се вкарва ред и непрекъснато се опитваме да намираме начин да го усъвършенстваме, включително и тази година изпратихме писма до областните управители, които трябваше да извършат проверки на това, което се случва в общините. От половината областни управители, да речем, че получихме извършена проверка, от другата половина все още не сме получили, минали са няколко месеца. Чудехме се и ние каква е причината за да се случи. Оказа се, че най-вероятно съответните общини въобще не са правили нищо. Не са правили протоколи, които да получат тези областни управители да получат нещо, за да ни докладват на нас. Защото ние така правим контрола чрез тях, тъй като това е местното самоуправление, общината, общинската комисия и установяваме, че областният управител няма върху какво да осъществи контрол. Изчакахме и есента ще започне по-сериозен контрол, включително Ви казвам, че получихме едни реални сигнали от животновъди за начина, по който се резпределят пасищата. Покрай това установяваме, че доста от общините, да речем в тази област не са правили разпределение. Съответно неправейки разпределение те няма да достигнат до ДФЗ, защото когато нямаш разпределение не можеш да имаш повторно заявление да влезе съответно в областната дирекция и тя да си свърши работата. Оттук започват някакви такива драми. Кметовете не знам може би се чувстват донякъде безнаказани, за да допускат такова нещо. Аз не съм чул досега някой да е наказан административно, а че казват че няма мерки напротив не е така. Доколкото знам няма никакъв проблем за неизпълнение на това законово разпореждане. Ние навсякъде във всичките ни становища казваме, че са задължени да го правят – Законът е задължителен за всички, и са задължени да го правят и съответно трябва да има административна санкция. Един път, два пъти, четвърти път, но трябва да се започне отнякъде.
Другото, на което искам да обърна внимание е, във връзка с контрола. Започнахме и имаме доклад от предния месец, както и Вашите писма до Министрството на земеделието, да се опитаме да идентифицираме всички животновъдни обекти в страната, тоест тези животновъдни обекти ние искаме да получат координати. Оказа се, че една част от животновъдните обекти някога регистрирани назад във времето, те дори нямат географски координати.
Ако аз искам като орган на властта да отида да проверя един обект трябва да звънна на общинския ветринар, който да ме заведе за ръчичка дотам. Ама той дали ще ме заведе точно в този обект? (Реплики.) Вие сигурно сте виждали, защото не си нося таблиците.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Колко години вече раздавате милиони.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Не раздаваме милиони. Не мисля, че това е така. Това са стари обекти, които са регистрирани във времето назад – не последните, да речем, десет години. Започнахме една инициатива да откриваме географските координати на някои от тези обекти, които са стари и вероятно може би се използват може би за това, което Вие казвате. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Караколев.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Искам нещо да допълня. Аз не съм съгласен с голяма част, която изнесохте по простата причина, че казах, че и самите кметове не знаят нормативно какви документи има разкрити в техните села. Това не е вина на кмета, нито на кметския наместник. Тоест за мен едно елементарно нормативно действие да бъде изпратено до съответния кмет на общината и оттам към кмета на населеното място – списък с животновъдните обекти в него.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Караколев, извинявайте, че Ви прекъсвам с последните изменения в Закона за ветеринарно-медицинската дейност този проблем не го ли отстраняваме с информацията, която трябва да има кметът? Прехвърлянето на отговорност и административна санкция не смятате ли, че това е стъпката, която ще доведе до тази инфорация?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Да, точно така е, но няма никъде санкции за неизпълнение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: А за кметовете и наместниците?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Специално за обвяването. Във връзка с това, което предложих да се обявява в населеното място какви видове животни има в него, какви обекти има?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това към момента не фигурира. На база на тази среща ако стигнем до законодателна инициатива и съм записала изрично да има законова разпоредба, в която да е казано, че в момента на населеното място, кметство следва да има информация за животновъдните обекти, брой животни и разпределение. Това също е общински…
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Тогава няма да има нужда – Джи пи ес проблем. Просто кметът ще е е наясно и отива представителят, ако това е процедурата, отива при кмета, заведи ме при този и този обект. Исках друго да кажа. Не съм съгласен, че…разбирате, че искам да Ви дам един пример. Представете си, че това шише на мен ми е дадено пълно, никой и в Закона никъде не се казва как го вземат това шише пълно или празно.
Ние го тълкуваме все едно, че аз съм го получил това шише празно, но това не е вярно, аз съм го получил пълно, просто Законът когато е влязъл имаме празни шишета, но моето беше пълно. В момента според действащите разпоредби то постоянно ще си стои пълно. Разбирате ли какво искам да кажа? Така написаните разпореди за една малка част пасища, които не са били в слой Вие сте сложили всички под един знаменател и сега аз съм си ползвал хубавото пасище от няколко хиляди декара и ще си го ползвам докато е такъв Законът, естествено. В момента няма законодателна пречка това някой да ми го отнеме.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако си инвестирал 300 лв.?
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Ама ако не си.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, тук е въпросът. Кой е по-важният и по безпристрастният критерии – уседналост или…
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Няма кой да накара някой фермер да инвестира нещо в публична собственост. Пасищата са публична собственост, тоест пасе ги тоя и тоя, а пък ги чертае друг. Масово случаят е такъв. Той се ползва от тази вратичка дадена му в Закона и се ползва с приоритет.
Съгласен съм, че има хора, които са инвестирали – пъти по-малко са от наличните пасища, категорично. Когато е влязла тази разпоредба колко хиляди декара пасища са били заявявани за подпомагане и колко в годините растат? Тези, които растат може евентуално да се вземе под внимание, че това са пасищата, които се вкарват в слой, но масов случай, пак казвам отново, масов случай Законът е влязъл в сила условно през 2018 г. или 2017 г. тези разпоредби, аз съм си ползвал това чисто пасище и продължавам да си го ползвам с приоритет и не съм вложил в него нито една стотинка. Това е масов случай. Съгласен съм, но според мен е хубаво и Министерството да е ангажирано, че се влага в една публична собственост. Все едно сега на Вас да дам един държавен публичен имот вложилите сте някакви средства, изтича договорът и той ще дойде пак при Вас. Всеки е бил наясно когато е харчил тези пари, че ги харчи в публичен имот и този имот когато го завърти ролетката може да отиде на някои друг. Не намирам причина ако се размести ролетката всеки ще си вземе пасища в землището. Това е.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Стоянов.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Понеже стана малко недоразумение. Говори се за информация на животните брой и така нататък.
Такава информация е за само тези, които са регистирани много преди 2006 г. оттогава досега всичко е с координати. Въпросът е следният: че дори и да няма законодателна промяна след проверка вече в справките на БАБХ ще излиза номерът на имота дали ще е кадастрален. Това няма нужда от законодателна промяна, за да се вижда. Като направим този вид проверка ще се види локализирана територия. Оттам нататък вече георгафското разпределение ще бъде много по-лесно. Вече ще се знае дори и в самото землище точно къде е – има граници на землището, тъй като има конкуренция на пасищата за близост. Разбира се, логиката е такава, че би трябвало наистина близо до стопанството на първо място да започне да се разпределят тези имоти.
Законът когато беше направен нямаше много животновъди и с времето се увеличиха. Когато в едни имоти се влагат средства тогава не е било мислено да се направи оценка на подобренията, тоест на това почистване, защото спрямо него би трябвало да се направи оценка. За наемите същото нещо, колко пари искате да вложите за наем, съответно при договора да може да се възвърне.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Ще си позволя да Ви прекъсна. Вие не сте запознат как се наема публично държавна собственост и искате по някакъв друг начин. Има изрични разпордеби как се наема публична собственост.
Нека да изхождаме оттам, а да не си втълпяваме някакви ангажименти нито от страна на държавата, нито от страна на общините. Там ясно е казано, че всичките вложения са за сметка на наемателя до приключване на договора.
КИРИЛ СТОЯНОВ: Така е, но минимумът на договора е пет години след разпределение, а максимумът е 10 години.
Повечето договори се сключват за пет години, за което плащат. Тогава за този момент Законът е работил по този начин. Ако смятате, че може да се намери нова форма.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ще си позволя да Ви прекъсна. В момента коментираме промени в Закона, така че да бъдат изчистени всички тези злоупотреби, за които ни сигнализира Асоциацията. Колегата от парламентарната група на БСП не Ви разбра, защото от Вашето изказване според мен той погрешно разбра, че Министерството няма информация за животновъдните ферми, които получават съответно финансиране. Това ли е? (Реплики.) Което не е така. Въпросът според мен, извинявам се, че Ви прекъсвам и не спазваме правилата в Комисията, но ние като парламентарна комисия, Вие като изпълнителна власт, Асоциацията като заинтересовани лица, трябва да се обединим кой е по-важният критерии.
Вие сте прав, че ползвателят е направил подобрения, но ние сме от страната на наемодателя и ако приемем, че по-справедливият критерии е уседналост на местните животновъдни ферми наемателят, който е наел пасища в лошо състояние и инвестира това е рискът на наемателя.
Нека да е като законодателна промяна, а не каква е била практиката. Виждаме сега, че явно в практиката има пукнатина и нещо трябва да се промени.
Професор Бъчварова искаше да каже нещо.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Само за протокола – новите фермери, които са без пасища, новият фермер е от 2002 г., новите фермери са 2011 г.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Така или иначе на два пъти беше направен опит да се разпише в Закона, така че да има някакъв ред при отдаването на мерите и пасищата. Причината е, че те бяха на мнение от 2013 – 2014 г., се появиха едни такива едни интересни фирми, които получаваха европейски субсидии.
Явно е, че в този период, в който направихме пропуски, тъй като се опитахме за заобикляне на закона, така че животновъдите да имат някакъв проблем. Този проблем трябва да се дефинира и да се реши законодателно. Аз лично преди бях против да се разписват толкова подробни текстове в Закона за собствеността и основните параметри, но явно е, че важно е в Закона да бъде описано точно и ясно ангажимента и определени насоки какво искаме да постигнем. Защото случаи, в които община или общинско предприятие нямат животни и получават субсидии, ако погледнем, че ливадите и пасищата се дават на животновъди те са с предимство. Ако това трябва да се реализира на мястото, където са животновъдните ферми аз не знам защо са на друго място, освен да се уточни, но това явно няма как да стане, поради причината, че достъпът до земята трябва да бъде около фермата
Ако това трябва да се разапише и то по императивен начин, който да бъде ясен за всички – общината, поемайки своя ангажимент да разпределя ливади и площи, един път за пет години, пък втори път за една година, трябва да се носи отговорността затова как се справят с процедурите. Тази отговорност при общините може би е пропусната и трябва да се предприеме някаква инциатива. Затова Министерството самите те – искате информация. (Реплики) Предполагам, че няма такъв сериозен проблем.
Първо, че няма санкции за това да се спазва законовият начин, по който разписано и то по-подброно. Всички казуси, в които се казва без това да е животновъдна ферма под някаква форма трябва да бъдат редуцирани до минимум и трето, Министерството трябва да си направи необходимата оптимизация на техните софтуерни база данни и някак си да ги обедини, защото БАБХ има ангажимента всяка година да прави инвентаризация на животните. Инвентаризацията трябва е е прилючила на 20 октомври. Тоест държавна поземлена собственост, ливади всичко това трябва да е на едно място и когато е нужно да се ползва да излезе толкова животни в това землище, има ферма в това землище, има наети ливади и пасища и оттук нататък картината става изключително ясна и всичките врътки, които ще се появяват.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това господин Стоянов не го разбра.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма връзка с ливадите.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Общините гледат една система, която се нарича Рейджикс. Но тази система черпи информация от някаква дата, която никой не може да каже.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Затова е важно Министерството да се опита с работна комисия да направи актуализация, анализ, защото явно има проблем и да даде промените в тази нормативна база, защото в противен случай горе-долу ще остане ситуация, че изключенията са повече от правилата.
Трябва да има промяна и всичко да бъде разписано по начин и всеки да знае мястото си и редът, по който да се реализира.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, Ви професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Апостолов:
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Професор Бъчварова, хората казват, във връзка с това, че животните ходят на 40 км, те просто ще пасат на същите пасища около фермата, само че някой друг взима парите и тяхната роля е да поддържат пасищата в добро състояние, за да може другият да си получи парите. (Реплики)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Госпожо Председател, понеже споменахте името ми като член на Комисията в предходния мандат, мисля, че тогава нямахме куража и смелостта на животновъдите, тъй ако като си спомняте тогава представителите на говедъводите, които отглеждаха своите животни в места, където няма пасища силно лобираха и мисля, че те тогава надделяха да приемем Закона такъв какъвто е. Мисля, че това е основната причина, за да се създаде този проблеми, който колегите споделят с нас.
Ако наистина, както каза професор Бъчварова направим такива законодателни промени, с които да въведем този принцип и в същото време да задължим общините по Закон, съответно наредбите, които ще трябва да се приложат да прилагат начина такъв, че хората, които имат животни по места да бъдат с някакъв приоритет и след това ако останат такива пасища да се полагат на животновъди, които са в други райони.
Мисля, че това е начинът, по който можем да решим този проблем и може би трябваше да коментираме това, не повече от половин час, защото то е нещо, което е очебийно и ако искаме да помагаме на местните хора, което мисля, че е най-правилно и след това приотизираме останалите. Това е най-краткият път. Разбирам и си спомням, че тогава имаше някакъв аргумент, за да не въведем уседналостта.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Но, не е така, господин Данев, и сега действащата наредба, имаме закон си спомням, че, първо, беше, че се разпределя на животновъдите в землището на населеното място, съседното землище и после в общината, после в областта.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Проблемът е защо не се прилага. (Реплики.) Първо има предимство този, който продължава да го ползва и чак тогава минаваме към друг.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Може би трябва да се завъртят обратно. (Реплики.)
ВАСИЛ ИЛИЕВ: Първо трябва да е на хората, които са в населеното място, а не тези, които са в съседно землище, съседна област.
ЕЛИЗАБЕТ ИЛЧЕВА: Пасищата и ливадите се разпределят в землището, където е разположен животновъдния обект. Това пише в Закона. Ако няма в землището, където е животновъдният обект отива към съседно землище. (Реплики.)
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Въпросът е ясен.
ЕЛИЗАБЕТ ИЛЧЕВА: Ние говорим, че в момента се разпределя в землището където е животновъдният обект.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Това говорим – ал. 6 от Закона, чл. 37 б.и за кой се отнася.
ЕЛИЗАБЕТ ИЛЧЕВА: Предимство за тези, които ползват 2 години.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Никъде не е написано 2 години. Моля Ви искаме да четете Закона и народните да го видят, за да говорим конкретно и случаят е, защото явно четем различни закони.
ВАСИЛ ИЛИЕВ: Моят случай е точно такъв. (Реплики.)
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Тази вратичка, явно всички народни представители разбраха, че това е една вратичка, която дава предимство да влязат всички и да се възползват от него. (Реплики.)
Госпожо, има тук представители на държавата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Караколев, нямаме нищо напротив.
Уважаема госпожо Илчева, ние сме законодателният орган. Разбираме, че има проблем и въпреки добрите ни намерения и преди няколко години, и съм убедена, господин Караколев, че тези изменения доведоха поне до намаляване – първа стъпка към намаляване на злоупотребите. Явно трябва да прецизираме текста. Трябва да направим втората стъпка. Аз Ви предлагам следното: защото дайте да махнем това, дайте да махнем онова, все пак трябва да имаме информация. Аз дълбоко се съмнявам или поне дълбоко се надявам за тези 150 хиляди декара, за които четох и във Ваши интервюта да не е вярна тази информация. Все пак трябва да имаме някакъв анализ, от който да видим как са нещата, какво е разпределението, кой е най-справедливият подход и да тръгнем към законодателна инициатива, така че, колеги, ако сте съгласни предлагам предвид днешното изслушване на Асоциацията ще изготвим протокол от името на Комисията, който ще бъде изпратен на вниманието на Министерството на земеделието, храните и горите и ще изискаме съвместна работна група с Министерството да работим по изменение на Закона. В това заседание ще помоля от името на Асоциацията официално да се предостави предложение за законодателни изменения. Аз съм си записала три основни от името на Асоциацията: изискването за уседналост, възможност за обжалване от страна на фермерите, ако не се лъжа Ви беше второто искане, и третото искане – кметът на населеното място да разполага, и да е задължен да публикува на видно място броя на животновъдните обекти, броя на регистрираните животни съоветно площта разпределена – общински поземлен фонд. Това ли бяха исканията Ви, господин Караколев.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Да, само това вече с Министерството и все пак, да дадем и за предходни години, за да може по този начин да бъде прекъсната връзката с виртуалните животни.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По този начин няма ли да се ощетят новите реални добронамерни животновъди.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ :Казвам го как е в момента. Сега тези хора си подават заявления през месец март, разпределението става през месец ноември. Нали разбирате, че достатъчно голям срок има. Тоест или този срок трябва да бъде съкратен и то законодателно съкратен, не е нужно от месец март до ноември – осем месеца. Какво правите осем месеца? В един момент казваме, че нямаме административен капацитет по население места да се направят тези комисии, пък следващия момент сме оставили осем месеца от подаване на заявлението до разпределянето. Виждате какво несъответствие.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Така ако в предходната година са 200 единици, а в настоящата 800.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Тогава през месец ноември ще подаваме заявления, за разпределение на пасища и да може в съответната година всеки да заяави, защото в през месец ноември са минали проверките.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По този начин Вие – за съответната година, когато има масово неизплатени.
СИМЕН КАРАКОЛЕВ :Тогава няма да се налага за предходна година. Ние говорим ако така остане Законът с такъв времеви период тогава да се приеме за този, който е кандидатствал и респективно е минала проверка. Ако обаче кажем примерно, заявления се подават до 30 октомври, разпределението на пасищата става докрая на годината, чертае се следващата година. Вижте какъв дълъг период? Тогава няма нужда.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако смятате, че с това ще се предотврати.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Не знам дали правилно се обосновах. Тоест до 1 март се подават заявления за пасищата, а разпределенията стават до 30 ноември, ако не се лъжа – осем месеца, и затова ако кандидатстваш през месец март се взема за животните, с които си кандидатствал предходната година до месец октомври и ги заявяваш през месец март. Ако този срок премахнем да не е месец март, а да стане примерно 30 октомври за подаване на заявленията тогава не е нужно да е от предходната година. По-скоро или трябва да се преместят датите, да се свият, или да се сложи, че щом кандидатстват до 30 март, кандидатстват с животните, с които се кандидатства от предходната година.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Сега вече разбрах. Ще Ви помоля в писмото, което ще ни изпратите да имате Ваше предложение за времевия подход.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Чух от Министерството на земеделието, че колегите нямат сигнали, тоест ние ли сме сега да анексираме такава кампания да подават сигнали.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Смятам, че Вашата Асоциация е достатъчно сериозна след като сте имали сигнал за 150 хиляди декара пасища и не сте подали в прокуратурата според мен тук се касае за бездействие.
СИМЕОН КАРАКОЛЕВ: Инспекторът на Министерството го е отправило аз давам само казуса, за да знаете за какво става въпрос. Инспекторът на Министерство го е подало към прокуратурата.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това показва, че Министерството, има воля да се бори с това.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, и от Асоциацията ако нямате други допълнения, закривам днешното заседание на Комисията по земеделието и храните и ще има комуникации с Вас за промяна.
(Закрито в 14.12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Мария Николова
