Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по земеделието и храните
04/11/2020
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 96
На 4 ноември, сряда, 2020 г. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Започваме и да бъдем по-експедитивни. Чакаме представители на Министерството на финансите, като дойдат, ще се включат.
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните. Колеги, получили сте съобщения с проекта на дневен ред и материали за днешното заседание.
Проектът на дневния ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2020 г., за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г., за първо гласуване.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Кога ще има блицконтрол ми е въпросът, за да го предложа сега като трета точка? Вече втори или трети месец, вече не помня откога, не сме виждали очите на министърката.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Знаем, господин Сабанов. След като изтече срокът на карантината…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Колко карантини карат тези хора?! За 3 месеца колко карантини карат?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Смятам, че никой от нас… Говорим за настоящия момент…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Говорим за трите месеца, през които тук не сме имали блицконтрол.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Само веднъж сме го отложили – миналия месец.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предния и по-предния месец пак нямахме.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добре, ще уведомя Министерството и при първа възможност ще имаме блицконтрол.
Предполагам, че нямате предложение блицконтролът да бъде включен в днешното заседание?
Да, това е питане, не е предложение.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16 гласа, против и въздържали се няма. Приема се.
Гости на днешното заседание – очакваме от Министерството на финансите госпожа Николина Апостолова, заповядайте госпожо Апостолова, експерт в дирекция „Държавни разходи“, представители на Федерацията на независимите синдикати от земеделието – госпожа Светла Василева и госпожа Валентина Васильонова – няма ги в момента; от Министерството на земеделието господин Петър Кировски – директор на дирекция „Растениевъдство“, и госпожа Снежина Динева – изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД. от Министерството на околната среда и водите очакваме Мария Арангелова – началник отдел управление „Речни басейни“ и Адриана Берова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., за първо гласуване.
Давам думата на госпожа Апостолова като представител на вносителя за представяне на законопроекта.
НИКОЛИНА АПОСТОЛОВА: Добър ден! Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала накратко да Ви запозная с някои от основните допускания в Закона за държавния бюджет. Наясно сте всички със създалата се обстановка в страната, както и в контекста на обявеното извънредно положение, свързано с разпространението на епидемията. В тази връзка се постарахме да предприемем мерки, с които Вие в общи линии сте запознати в условията на това извънредно положение.
По отношение на основните показатели в есенната макроикономическа прогноза за 2021 г. се очаква растежът на брутния вътрешен продукт да достигне до 2,5 процента. По отношение на инфлационните процеси за 2021 г. – те ще зависят от преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на цените на петрола, като към края на 2021 г. се очаква да се прогнозира инфлацията да се ускори до 2,8 процента, а средногодишната инфлация да достигне до 2,1 %. Очакванията за 2020 г. са средногодишният брой на заетите да намалее с 2,6 процента спрямо предходната година, а средногодишното ниво на безработица да се повиши до 5,6 процента. Възстановяването на заетостта се очаква да започне през второто тримесечие на 2022 г., но броят на заетите, наблюдаван през 2019 г., се очаква да бъде достигнат през 2020 – 2023 г.
По отношение на политиката на доходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари в размер на 650 лв., като той ще бъде запазен и за 2022 и 2023 г. Това, което е като основни приоритети в политиката по отношение на образованието – ще се продължи реализирането на мерки, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивация на действащите учители като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование. За образование и наука за 2021 г. са осигурени допълнителни средства, Вие по принцип може би сте запознати, само ще акцентирам на някои от тях, с 360 милиона лева е увеличението на възнагражденията за учителите и с 57,8 милиона лева за непедагогическия персонал. Освен това са предвидени средства –около 38 милиона лева, за подпомагане заплащането на родителите за такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование, и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.
По отношение на политиката в здравеопазването с оглед на създадената ситуация за 2021 г. допълнително осигурените средства основно са: 65 милиона за увеличаване на възнагражденията на персонала в структурите на системата на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, 48,9 милиона лева за субсидии на лечебните заведения за болнична помощ за медицински дейности, 326 милиона за здравноосигурителни плащания, включително и резерв с оглед осигуряване на достъпно качество и своевременна медицинска помощ за здравноосигурените лица, и 50 милиона лева за изграждане на Националната педиатрична болница за придобиване на дялове и акции и увеличение на капитала на дружеството.
Това са просто някои от по-основните моменти.
В частта на приоритетите на социалната политика в бюджета за 2021 г. … (Реплики.)
По отношение на разходите. Много се извинявам, не знаех че от Министерството нямат представител. Това, което е като основна част в частта на Министерството на земеделието и храните, е, че има увеличение на разходите в частта спрямо 2020 г. с 19,5 процента.
Това, което също е важно да се спомене, е, че в частта със средствата за заплати и осигурителни вноски има увеличение с 30% на разходите за персонал за служителите на първа линия. Може би знаете, с Наредбата за заплатите на администрацията бяха увеличени на определени служители в администрацията. Това е за българската Агенция за безопасност на храните – 30%, и за областните дирекции по земеделие има увеличение с 10%. Осигурени са и допълнителни 11 милиона лева за капиталови разходи за поддръжка и ремонт на хидромелиоративни обекти. За периода 2021 – 2023 по бюджета на Министерството на земеделието и храните са предвидени средства в размер на 24 милиона лева годишно за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“, което е с пет милиона повече спрямо 2020 г. Предвидените средства по държавния бюджет в група „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов“ за 2021 г. по бюджета на Министерството на земеделието и храните са в размер на 191 милиона. С разчетените средства в тази група ще се извършват разходи и за управление на селското и горското стопанство, свързани с борбата със заразните и паразитни болести.
Предвиденият трансфер от държавния бюджет за Селскостопанска академия е в размер на 31,5 милиона лева.
По отношение на държавен фонд Земеделие разходите спрямо тази година са увеличени с 10%. Един от акцентите, който мога да спомена, е, че по бюджета на Държавния фонд са предвидени общо средства в размер на 304 милиона годишно за изплащане на държавни помощи, Преходна национална помощ за тютюн, Преходна национална помощ за животни, и схеми за извънредна помощ на земеделските стопани по селскостопански пазарни механизми, както и средства за ДДС за пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампания.
Предвидените средства за данъчна преференция и специален ред за възстановяване на акциз върху закупен газьол, използван в първичното селско стопанство, регламентиран от Закона за подпомагане на земеделските производители и закона за акцизите и данъчните складове, са в размер на 100 милиона лева за 2021 г. Общият размер на помощта се разпределя между земеделските стопани на база определена индивидуална годишна квота за всеки стопанин.
По отношение на европейските средства за Държавен фонд „Земеделие“ мога да спомена, че очакваните приходи и постъпления по години са както следва: за 2021 г. се очакват в размер до 2 милиарда и 600 милиона, за 2022 г. до 2 милиарда и половина, и за 2023 в размер до 2,7 милиарда.
Очакваните разходи и плащания за периода от 2021 – 2023 г.: за 2021 г. се очакват плащания в размер на 2 милиарда и осем, за 2022 г. два милиарда и шест, и за 2023 г. се очаква ръст от 2,9 милиарда лева.
По отношение на темите за директни плащания на земеделските стопани за сметка на Европейския съюз: за 2021 г. се очакват плащания в размер на 1 милиард и шест.
Мерките за пазарна подкрепа за периода 2021 – 2023 г. могат да включват и различни механизми с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко помощи за повишаване на консумацията на някои продукти, пазарна подкрепа за лозаро винарския сектор, пчеларство. Общия бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2021 г. е в размер на 113 милиона лева, от които 76 милиона са средствата от Европейския съюз и 37 милиона национално съфинансиране.
По отношение на законодателството на Европейския съюз националното съфинансиране се прилага и по пазарните мерки, с които Вие широко сте запознати – „Училищен плод“, „Училищно мляко“ и други.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Апостола.
Колеги, откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Факт е, че бюджетът на Министерството на земеделието, храните и горите е увеличен с около 40 милиона лева спрямо предходната година. От тези 40 милиона лева някъде, доколкото виждам, около 23 милиона са за Фонд „Работна заплата“, като по-голямата част от увеличението на Фонда вече е дадено от 1 август на някои второстепенни разпоредители на бюджетни кредити и за всички останали е по 10%.
Възраженията ни са в следната насока.
По отношение първо на Фонд „Работна заплата“, който е предвиден основно за Селскостопанската академия. Как се правят разчети за висшите училища, при които минималната заплата за асистенти ще стане 1260 лв. договорено, а в Селскостопанска академия 760 лв., и при 10% увеличение на бюджета, тоест от 28 на 31 милиона, това означава, че средната работна заплата в Академията ще бъде малко под 1000 лв., а за асистентите въобще не можем да говорим, че могат да достигнат това минимално равнище. Това ни е едно от възраженията, свързано с приоритета на правителството, че, виждате ли, науката и иновациите са изключително важни, но за наука и иновации се говори основно за училища, обаче следващите степени – висше образование и наука, сякаш са забравени като цяло и механично се прибавят едни 10%, без абсолютно никаква мисъл как е възможно ние да нямаме единна политика поне в сферата на науката и висшето образование по отношение на заплащането. Това е едното.
17 милиона са капиталовите. Сега разбирам, че от тези 17 милиона 11 или колко отиват в „Напоителни системи“, което означава, че капиталовите разходи на всички останали структури, за които ние толкова години говорим, че Агенцията по храните, за да си изпълнява задълженията, са ѝ необходими изключително големи разходи за това да направи лаборатории, да сработи, а не да ги възлага непрекъснато като поръчки и да ѝ се коригира бюджетът за всяко нещо, което се свързва с някакви епидемии и така нататък… Не знам разпределението какво е, представител на Министерството на земеделието няма, но означава 6 милиона за всички останали?! Ако е вярно това, което казвате – 11 милиона за „Напоителни“… (Реплики.) Остават 6, което също ми се струва… (Реплики.)
Това, което считаме, че държавата трябва да си поеме като функции по отношение на контрола, няма как да стане с тези капиталови разходи.
Другото ни възражение е за план-сметката на Фонд „Земеделие“. Всяка година се поставят едни 300 милиона, ама независимо суша, киша, дъжд, не знам си какво. 300 милиона не стигат и всеки път има някакви ПМС-та, които хвърчат с де минимис на този, де минимис на оня, и така нататък, но тези 300 милиона явно не стигат. И миналата година поставихме въпроса, че трябва да има някакъв буфер, защото 300 милиона са гарантираните плащания, които се знаят, но извънредните въобще не се виждат в бюджета и разпределянето на средства с ПМС-та вече става малко… Даже ако някой ми каже 2020-та г. колко ПМС-та има в Агенцията по храните и за фонд „Земеделие“, не мога да ги проследя, честно казано, допълнителните средства.
Притеснява ни това, че за Държавен фонд „Земеделие“ като една изключително важна структура, се предвижда 10% увеличение на работните заплати, което, общо взето, на фона на увеличението на работните заплати например в Централно управление Министерството на земеделието, една, общо взето, ниска стойност, и много от специалистите в Държавен фонд „Земеделие“ или напускат, или търсят реализация, прехвърляне в структурата на Министерството, просто защото заплатите са по-високи. Така че пак това 10% е хубаво нещо, но все пак трябваше да има някаква диференциация. Същото се отнася и за общинските служби „Земеделие и гори“, където заплащането изостава сравнително с големи темпове спрямо структури, които имат по-високи средни работни заплати, и съответно имат по-голямо увеличение.
Селскостопанска академия, пак да се върнем на темата, един милион лева обезщетения! Значи сега се пенсионират хора, които останаха в Академията, работиха в научната сфера, които са 1955 - 1965 г. родени, имат обезщетение над милион и половина. Те не се изплащат, защото просто тези средства ги няма – по 6 заплати или както се предвижда по Кодекса на труда. Това също въобще не е калкулирано в бюджета. Подробности могат да изглеждат на пръв поглед нашите възражения за бюджета на Министерството на земеделието, но зад всяко една от число стоят хора, които работят в тази система и трябва да има индивидуален подход при решенията за това кой с какви бюджети трябва да разполага и съответно да си върши работата такава, каквато е възложена по закони или по друга нормативна уредба. Бюджета няма да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, процесор Бъчварова.
Други изказвания? Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
След един мандат от три-четири години човек започва да забелязва, че приемането на бюджета – както националния, така и на Министерството на земеделието, е една куха процедура, при която се повтарят едни и същи неща и резултатът е един и същи. Точно затова аз няма да влизам в детайли като професор Бъчварова – в числа, анализи по отделните пера, защото считам, че е безсмислено.
Както всяка година, така и тази ще има едни и същи мантри и в края на краищата бюджетът ще бъде гласуван така, както са си го определили управляващите. Излишно е да говоря, че опозицията ще продължава да твърди, че няма политики в този бюджет, че има крайно недофинансирани сектори в областта на земеделието. С часове мога да говоря, че сектори в земеделието като „Напоителни системи“, като Агенцията по храните, като Селскостопанската академия, са крайно недофинансирани, въпреки това формално увеличение, за което говорите, защото то отива просто като Фонд „Работна заплата“ заради естественото увеличаване на заплатите.
В резултат на това политика няма, парите също не стигат както и тази година не стигаха, на чрез един утвърден способ с извънредни ПМС-та се добавя разликата на пожар, инцидентно, и се скалъпват нещата. Така че това е една процедура за наивници, в която всеки може да се упражнява в каквито и да е техники по бюджета. В края на краищата нещата са предопределени и те ще бъдат гласувани така, както са си го определили управляващите, съответно ще си носят и отговорността. Но въпреки това с такива извънредни плащания, каквито сега наблюдаваме заради вируса и впоследствие заради някакви извънредни ситуации, винаги има начин да се добавят нестигащите пари към така определения бюджет. В този смисъл ние като опозиция няма да подкрепим този бюджет. Очаквам дебатите да са в залата. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
Други изказвания?
От името на парламентарната група на ГЕРБ заявявам, че ние ще подкрепим бюджета.
Колеги, преди да преминем към гласуване, като обръщам внимание, че Законопроектът за държавния бюджет – член първи и член втори, са представени алтернативно в два варианта, а именно с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и по чл. 2 и със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2. Ето защо ние следва да гласуваме два пъти, като Ви призовавам да подкрепим този вариант, който е със становище на Министерския съвет.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – няма, против – 1, въздържали се – 15. Не се приема.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. със становищата на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 10, против – 6, въздържали се – няма. Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Апостолова.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г., за първо гласуване.
Давам думата на госпожа Станислава Стоянова като представител на вносителите за представяне на законопроекта.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
През последните години като един от сериозните проблеми в земеделието се очерта продължителната суша. Отрасълът, а оттам и изхранването на населението, ще бъдат изправени пред сериозни последици без развитието на модерно поливно земеделие и изграждането на нови хидромелиоративни съоръжения. Водовземането от повърхностните и подземни води в страната е регламентирано в Закона за водите.
Целта на настоящия законопроект е да се предложи изменение и допълнение на тези разпоредби от Закона, които към момента не позволяват земеделските производители да използват рационално и адекватно на ситуацията подземните и повърхностните води за напояване. Предложените мерки за намаляване на административната тежест балансират интересите на земеделските производители и администрацията, и са в унисон с един от основните приоритети на екологичното законодателство, а именно опазването и устойчивото управление на водите. В Закона за водите към настоящия момент е дадена възможност само на физически лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населени места и селищни образувания, да имат право на безвъзмездно водовземане до 10 кубични метра на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води. С предложеното допълнение се дава възможност на регистрираните земеделски стопани – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в и извън границите на населените места и селищните образувания, да имат право на водовземане до 50 кубични метра на денонощие за земеделски цели от намиращите се в него повърхностни и подземни води в случаите, когато нямат осигурен достъп до напоителна система, на доставчик на вода за напояване, удостоверен със съответния документ.
Предложените количества са съобразени със средните норми за напояване на полски култури, трайни насаждения, етерично маслени култури в шестте агроклиматични групи за страната и ще подпомогнат постигането на високи добиви. За водовземане и за ползване на воден обект съществуват два режима: разрешителен и уведомителен. За регистрираните земеделски стопани, ползващи до 50 кубика на денонощие, се предполага да се въведе уведомителен режим за по-голяма оперативност предвид краткия напоителен сезон. За всички останали лица, които извършват водовземане при условията на разрешителен режим, се предлага намаляване на административната тежест, като вместо да се представя документ за платена държавна такса, да се представи такъв само когато плащането не е извършено по електронен път. Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, обосновка за водовземането и на заявеното водно количество да се изисква само при изграждането на нови съоръжения.
Допълва се и една от хипотезите за отказ за издаване на разрешително като компетентният орган следва да прецени освен задоволяването на собствените потребности на гражданите от съответните количества вода и необходимите водни количества за земеделските стопани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Заповядайте от Министерството на околната среда и водите за тяхното становище. Получили сме становището на Министерството на земеделието и храните.
МАРИЯ АРАНГЕЛОВА (началник отдел „Управление на речните басейни“ в Дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вие сте запознати със становището на Министерството на околната среда и водите. Като цяло по основното предложение, направено от група народни представители, което беше представено преди малко, ние подкрепяме мотивите, които са предизвикали това предложение, тоест че проблемите със сушата са значителни и е необходимо да се постигне опазване на водите и устойчивото им използване.
Обаче направеното предложение за разрешаване на земеделски стопани да използват 50 кубика на денонощие безвъзмездно, без да бъде издадено съответното разрешително, е в разрез с основните принципи, които са заложени в Закона за водите. А в него е транспонирана рамковата директива за водите, както знаете, и тя дава, определя задължението да се грижим за този ресурс, като слагаме определени принципи на основна линия, тоест признаваме водите като жизнено важен ресурс, определяме правото на всеки гражданин да има достъп до питейна вода на първо място, и прилагането на икономически регулатори за постигане на определените цели за устойчиво използване. Това е от една страна.
От друга страна, направеното предложение също не е в унисон с политиката, която бе представена от Правителството във връзка с плана за възстановяване и устойчиво развитие през миналата седмица от заместник министър-председателя Томислав Дончев, съгласно което за установяване на комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите се определят над 150 милиона лв. В същия план за възстановяване и устойчивост на страната са предвидени над 800 милиона за подобряване състоянието и модернизацията на хидромелиоративната структура, тоест в допълнение на нашите мотиви за неприемане на това предложение.
Също не е направена достатъчна оценка на въздействието и съответно няма проведено обществено обсъждане на предложеното изменение на Закона за водите, което е широкомащабно прилагане на мерки, тоест без мерки, тоест използване на водите безконтролно от голяма група от населението, в случая определени като земеделски стопани.
В допълнение да кажа: връзката или сравнението, което е направено с ползването от всички граждани на води за собствени цели до 10 кубика, е нерелевантно, тъй като това е правото на всеки един гражданин за достъп на вода, която се намира в неговия имот, тоест чрез тези кладенци, които всеки има в своя имот. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Кировски, ще Ви помоля съвсем накратко да изразите становището на Министерството на земеделието и да преминем към дебат. Много кратичко.
ПЕТЪР КИРОВСКИ: Благодаря Ви.
Становището на Министерството на земеделието е, че подкрепяме внесената поправка за Закона за водите, като предлагаме обемът от 50 кубични метра за денонощие да бъде увеличен на сто. Мотивите са няколко.
Първо, да не се връща на (неразбираем израз) за тази година… За нас е логично за зеленчуковите култури, за тези култури, за които няма изградено капково напояване, не навсякъде е възможно при едно такова екстремно засушаване в определени райони на страната с един сондаж хората, които трябва спешно и бързо да извършват напояване със съответните напоителни норми, да го направят навреме.
И само накратко: искането до 100 кубически метра е съобразено с последната наредба, която е за брутните поливни норми от 2016 г., която е разпределена за шестте агроклиматични зони в страната, по трите начина на напояване: гравитачно, капково и дъждуване, и на база на това ние предлагаме тези обекти. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Кировски.
Колеги, откривам дебата. Заповядайте за изказвания.
Предлагам да коментираме първо внесения законопроект от народни представители, а за предложението на Министерството между първо и второ гласуване някой може да припознае тяхното предложение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз имам два конкретни въпроса първо към представителя на Министерството на околната среда и водите: това означава ли, че така предложеният законопроект противоречи на Рамковата директива за водите и в коя част, тъй като все пак водещ е Законът за водите, него променяме, а земеделската комисия няма експертизата или допирните точки в своята работа?
И второ, към вносителите: повече въпроси има, отколкото отговори с тази промяна. В мотивите е записано, че това ще бъде разрешено на земеделски стопани, под някаква форма разрешено, макар че то е уведомление за тези, които нямат осигурен достъп до напоителната система на доставчика на води. При мен веднага възниква въпросът например за Попово. В Попово има доставчик на вода, напоителни системи за малинопроизводителите, госпожа Динева може да отговори. Но в някакъв момент по време на сушата се решава, че водещо е потреблението на населението в Община Антоново, при което земеделските стопани не получиха или получиха в намален размер водата, която им е необходима. Този казус как се решава при условие, че има осигурен достъп, но поради извънредна ситуация, каквато беше 2020 г. сушата в някои райони, тепърва ще правят кладенци ли, като видят, че „Напоителни системи“ им отказва вода за напояване поради това, че населението е по-важно в случая да получи достъп до вода?
И не само това, така е с… (неразбираем израз). Има много случаи, в които някой за да реши да направи съответно такъв сондаж, трябва да има разчетите, трябва под някаква форма да каже „аз ще отглеждам зеленчуци“, ама зеленчуците тази година са едни, другата са други, в какви норми влизаме, кой ще контролира? Въобще малко разбирам желанието да се помогне, но ми се струва, че проблемите ще бъдат повече впоследствие. Затова тези два въпроса ако можем да ги коментираме предвид факта, че те са основни за…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Заповядайте.
МАРИЯ АРАНГЕЛОВА: Благодаря Ви за въпросите, изключително резонни и в подкрепа на нашето съгласие.
По отношение на противоречието с рамковата директива за водите, принципът за въвеждане на икономически регулатори е възмездност на водните услуги, които се предоставят, които се предоставят на населението. От друга страна трябва да се има предвид, че засушаването първо се отразява на наличните водни ресурси. Както знаете, при липса на води от валежи, първо се отразява на реките, впоследствие на подземните води.
И второ, по отношение на предложението дали ще правят кладенци в момента, в който разберат, че трябва, аз също така го разбирам това предложение, но това не може да се направи автоматично – просто нямат вода и решават да правят кладенци. Това за нас е недопустимо, тъй като според Закона за водите, към момента, разбира се, това ще увеличи достъпа и невъзможност за замърсяване на подземните води, а подземните води са стратегически ресурс за питейно-битови цели. Благодаря Ви. А и са елемент на национална сигурност.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ставаме свидетели на поредния сблъсък между земеделието и екологията. Този сблъсък не е нито от вчера, нито ще приключи днес и той е напълно естествен, защото интересите в двата сектора са различни. Като идея да има такова предложение, което да реши въпроса със сушата, специално тази година, е добра, но доколко тя може да реши въпроса, е съвсем друг въпрос. Че имаше невероятна суша – имаше, че трябва да се вземат някакви мерки – задължително трябва да се вземат мерки.
Но тук се конфронтираме с колегите от Екологията, не за първи път. Но като че ли този път сякаш колегите от Екологията се прави, защото тяхното призвание е да координират, контролират и да опазват водите в страната, като правят този баланс между приход, разход, контролират и дават разрешително за всякакво водовземане, било от язовири, било от подземни водни тела, с което, с една дума, те се явяват пазители на водата. Ние, земеделците, сме потребители на водата и конфликтът е неизбежен. От тяхна гледна точка това, което се предлага, тотално срива основната дейност на Министерството на екологията и водите в лицето на техните басейнови дирекции, които имат ангажимента да правят този баланс в баланса на водите в цялата страна, защото даването на разрешение на всеки един регистриран земеделски производител, знаем колко хиляди са, да копае кладенец и да добива неограничено, неконтролирано и неизмерваемо количество вода, тотално срива тяхната дейност.
Въпреки това, ние сме земеделска комисия, признавам, аз съм пристрастно настроен и съм за земеделците, но самият факт, че законопроектът се предлага от колеги народни представители, а не чрез Министерския съвет, ме води до заключението, че този сблъсък, който го наблюдаваме сега в Комисията, впоследствие ще го видим в залата, вместо да се проведе в Министерския съвет в хода на съгласувателната процедура между министерствата и тук да дойде в някакъв по-изчистен вид, мисля, че щеше да бъде по-удачно решение като намиране на изход от сложната ситуация със земеделците.
А последното предложение, което чухме от страна на Министерството на земеделието, прави мисията още по-невъзможна. Колкото и колегите от Земеделието да са се старали да изчисляват поливни норми, колеги, нека да не се заблуждаваме, този метод ще реши въпроса на някои земеделски производители с малки площи зеленчуци или овошки, но за хилядите декари полски култури дори и със 100 кубика на ден също няма да го реши, защото там полезните норми са от порядъка на 70 – 80 кубически метра на поливка, при три-четири поливки, и не сто, ами 1000 кубика на ден да черпим от кладенец, което е невъзможно, пак няма да решим практически въпроса.
Но аз съм „за“ да помогнем поне на малките зеленчукопроизводители, на малките овощари, да спасят една част от градините си, които обработват. Така че аз като представител на Земеделската комисия ще подкрепя един такъв законопроект, колкото и да е нешлифован, и се надявам, че между първо и второ четене или пък с дебатите с колегите от Екологията може да намерим някакво разрешение на проблема. Но разрешение трябва да се намери – било чрез кладенци, било, връщам се пак на първа точка, чрез финансиране на напоителни системи за подобряване на достъпа и на доставката на поливна вода. Въпросът с поливното земеделие в България трябва да се отпочне отнякъде да се решава. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Заповядайте, господин Георгиев
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепям това, което казаха професор Бъчварова и колегата Абазов. С най-топли чувства и уважение към колегите, но това е един аматьорски законопроект, като липсва анализът. И аз се учудвам и от колегата от Министерството на земеделието – без да имаме професионален анализ, стъпил на научното обслужване и на данните от последните аграрни доклади, ако ги видим, и така изведнъж решаваме от 50 на 100 кубика…
А аз съм член и на Комисията по околна среда, колегата също е член на тази комисия, и на последния блицконтрол, той може да потвърди, колко критично и остро критикувах министъра именно за тези поливки, за които професор Бъчварова даде примери. На много места спряхме земеделците, както казваше министърът, ще спрем на земеделците, за да дадем на хората да пият вода.
Така че нужна е политика, разбира се, това, което и господин Абазов каза за тези дребните, малките производители, основно за зеленчукопроизводството и овощарството, но тук в самия законопроект това липсва като държавна политика. Някакси аматьорски е написано, което пък така направено… Виждате какво е и становището на Министерството на околната среда – една хубава идея на практика ни е поднесена по този начин непрофесионално. Компрометираме една хубава идея. Затова може би господин Абазов е прав, ако беше минало през Министерския съвет, експертите да се бяха разбрали, да стигнат до някакъв компромис от страна и на двете министерствата, тъй като, виждаме, сушата е такава, че трябва да се правят компромиси и за земеделците, и за вода за пиене, може би нямаше да стигнем и до този разговор. Не знам ако колегите изтеглят този законопроект, да не минава сега на първо четене, за да не отваряме този дебат и в зала, така настройваме и, от една страна, земеделци срещу еколози, двете министерства се компрометират, накрая знаем какво ще стане, премиерът отгоре ще вземе някакво решение.
Моето мнение е, че този закон трябва да бъде изтеглен, да се направи професионално и тогава да се внесе. Иначе идеята е, пак казвам, добра. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря ви, Господин Георгиев.
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
В продължение на изказването на господин Георгиев ще кажа, че по никакъв начин не оспорвам законодателната инициатива на отделни народни представители и възможността те да правят такава, но в мен възниква въпросът защо този законопроект не е внесени и в Комисията по околна среда и води? Мисля, че нашата комисия не е ресорна по този закон, тъй като водните ресурси не се управляват от Комисията по земеделие. Но в мен остава впечатлението, че това не е направено, защото може би щеше да има обратно становище на Комисията по околна среда и води. И това може би щеше да повлияе и за действията, които щяха да бъдат предизвикани от решението на тази комисия.
Но имам конкретни въпроси, които, според мен трябва да получат своите отговори.
Първият е: защото законопроектът е предложен на Комисията по земеделие, а не на Комисията по околна среда и води? И ако прочетем внимателно мотивите, в тях е описано, че се дава възможност на всеки земеделски производител да има достъп до воден ресурс. Описани са някакви кубици, вносителите предлагат 50, Министерството на земеделието сто, това няма никакво значение. Дава ли възможност това на всеки земеделски производител, независимо каква земеделска продукция произвежда той, да добива вода, да има възможността да създаде сондаж или да създаде тяло, в което да съхранява вода? Кой е органът, който ще контролира количеството добита вода на ден, когато режимът, който предлагате в мотивите, е само уведомителен? Абсолютно нищо друго не виждаме в тези мотиви? Кой ще засече колко вода аз днеска ще добия? Разбирам, че концентрацията е върху зеленчукопроизводители и овощари.
Но давам пример, понеже аз съм от Североизточна България и съм собственик, да речем, на поземлен имот в близост до водно огледало, независимо какво е то, имам ли аз право да бия сондажа в моя парцел или дори да не съм земеделски производител, да се регистрирам като такъв, само за да бия сондаж и да добивам вода? Имам ли право по така предложения законопроект да създам водохранилище, в което ежедневно да добивам вода 50 кубика, 100 кубика, 1000 кубика? Имам ли право да я съхранявам там? Имам ли право да разпределям както аз реша?
Тези въпроси нямат отговор в мотивите. Господин Георгиев направи едно съвсем приятелско предложение за оттегляне. Аз мисля, че становището, което има Министерството на околната среда и водите, е в пълен синхрон с изказването и на професор Бъчварова, и на господин Георгиев. Смятам, че този закон трябва да получи своята санкция от Комисията по околна среда и води. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Доколкото знам, Законът е разпределен и на Комисията по околна среда и водите. Ние сме водеща комисия с писмо, подписано от мен до председателя на Народното събрание, защото касае земеделските производители. Но, доколкото знам, е разпределен и на Комисията по околна среда и водите, не знам кога ще го гледат. Господин Георгиев и мисля господин Райков са членове на Комисията по околната среда и водите. Те ще ни уведомят.
От страна на вносителите не виждам воля за оттегляне на законопроекта.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г. за първо гласуване.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Много Ви благодаря, колеги.
(Закрито в 11,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 96
На 4 ноември, сряда, 2020 г. се състоя редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Мария Белова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Започваме и да бъдем по-експедитивни. Чакаме представители на Министерството на финансите, като дойдат, ще се включат.
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните. Колеги, получили сте съобщения с проекта на дневен ред и материали за днешното заседание.
Проектът на дневния ред е следният:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2020 г., за първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г., за първо гласуване.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Кога ще има блицконтрол ми е въпросът, за да го предложа сега като трета точка? Вече втори или трети месец, вече не помня откога, не сме виждали очите на министърката.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Знаем, господин Сабанов. След като изтече срокът на карантината…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Колко карантини карат тези хора?! За 3 месеца колко карантини карат?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Смятам, че никой от нас… Говорим за настоящия момент…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Говорим за трите месеца, през които тук не сме имали блицконтрол.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Само веднъж сме го отложили – миналия месец.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предния и по-предния месец пак нямахме.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добре, ще уведомя Министерството и при първа възможност ще имаме блицконтрол.
Предполагам, че нямате предложение блицконтролът да бъде включен в днешното заседание?
Да, това е питане, не е предложение.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16 гласа, против и въздържали се няма. Приема се.
Гости на днешното заседание – очакваме от Министерството на финансите госпожа Николина Апостолова, заповядайте госпожо Апостолова, експерт в дирекция „Държавни разходи“, представители на Федерацията на независимите синдикати от земеделието – госпожа Светла Василева и госпожа Валентина Васильонова – няма ги в момента; от Министерството на земеделието господин Петър Кировски – директор на дирекция „Растениевъдство“, и госпожа Снежина Динева – изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД. от Министерството на околната среда и водите очакваме Мария Арангелова – началник отдел управление „Речни басейни“ и Адриана Берова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., за първо гласуване.
Давам думата на госпожа Апостолова като представител на вносителя за представяне на законопроекта.
НИКОЛИНА АПОСТОЛОВА: Добър ден! Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала накратко да Ви запозная с някои от основните допускания в Закона за държавния бюджет. Наясно сте всички със създалата се обстановка в страната, както и в контекста на обявеното извънредно положение, свързано с разпространението на епидемията. В тази връзка се постарахме да предприемем мерки, с които Вие в общи линии сте запознати в условията на това извънредно положение.
По отношение на основните показатели в есенната макроикономическа прогноза за 2021 г. се очаква растежът на брутния вътрешен продукт да достигне до 2,5 процента. По отношение на инфлационните процеси за 2021 г. – те ще зависят от преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на цените на петрола, като към края на 2021 г. се очаква да се прогнозира инфлацията да се ускори до 2,8 процента, а средногодишната инфлация да достигне до 2,1 %. Очакванията за 2020 г. са средногодишният брой на заетите да намалее с 2,6 процента спрямо предходната година, а средногодишното ниво на безработица да се повиши до 5,6 процента. Възстановяването на заетостта се очаква да започне през второто тримесечие на 2022 г., но броят на заетите, наблюдаван през 2019 г., се очаква да бъде достигнат през 2020 – 2023 г.
По отношение на политиката на доходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари в размер на 650 лв., като той ще бъде запазен и за 2022 и 2023 г. Това, което е като основни приоритети в политиката по отношение на образованието – ще се продължи реализирането на мерки, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивация на действащите учители като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование. За образование и наука за 2021 г. са осигурени допълнителни средства, Вие по принцип може би сте запознати, само ще акцентирам на някои от тях, с 360 милиона лева е увеличението на възнагражденията за учителите и с 57,8 милиона лева за непедагогическия персонал. Освен това са предвидени средства –около 38 милиона лева, за подпомагане заплащането на родителите за такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование, и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.
По отношение на политиката в здравеопазването с оглед на създадената ситуация за 2021 г. допълнително осигурените средства основно са: 65 милиона за увеличаване на възнагражденията на персонала в структурите на системата на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, 48,9 милиона лева за субсидии на лечебните заведения за болнична помощ за медицински дейности, 326 милиона за здравноосигурителни плащания, включително и резерв с оглед осигуряване на достъпно качество и своевременна медицинска помощ за здравноосигурените лица, и 50 милиона лева за изграждане на Националната педиатрична болница за придобиване на дялове и акции и увеличение на капитала на дружеството.
Това са просто някои от по-основните моменти.
В частта на приоритетите на социалната политика в бюджета за 2021 г. … (Реплики.)
По отношение на разходите. Много се извинявам, не знаех че от Министерството нямат представител. Това, което е като основна част в частта на Министерството на земеделието и храните, е, че има увеличение на разходите в частта спрямо 2020 г. с 19,5 процента.
Това, което също е важно да се спомене, е, че в частта със средствата за заплати и осигурителни вноски има увеличение с 30% на разходите за персонал за служителите на първа линия. Може би знаете, с Наредбата за заплатите на администрацията бяха увеличени на определени служители в администрацията. Това е за българската Агенция за безопасност на храните – 30%, и за областните дирекции по земеделие има увеличение с 10%. Осигурени са и допълнителни 11 милиона лева за капиталови разходи за поддръжка и ремонт на хидромелиоративни обекти. За периода 2021 – 2023 по бюджета на Министерството на земеделието и храните са предвидени средства в размер на 24 милиона лева годишно за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“, което е с пет милиона повече спрямо 2020 г. Предвидените средства по държавния бюджет в група „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов“ за 2021 г. по бюджета на Министерството на земеделието и храните са в размер на 191 милиона. С разчетените средства в тази група ще се извършват разходи и за управление на селското и горското стопанство, свързани с борбата със заразните и паразитни болести.
Предвиденият трансфер от държавния бюджет за Селскостопанска академия е в размер на 31,5 милиона лева.
По отношение на държавен фонд Земеделие разходите спрямо тази година са увеличени с 10%. Един от акцентите, който мога да спомена, е, че по бюджета на Държавния фонд са предвидени общо средства в размер на 304 милиона годишно за изплащане на държавни помощи, Преходна национална помощ за тютюн, Преходна национална помощ за животни, и схеми за извънредна помощ на земеделските стопани по селскостопански пазарни механизми, както и средства за ДДС за пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампания.
Предвидените средства за данъчна преференция и специален ред за възстановяване на акциз върху закупен газьол, използван в първичното селско стопанство, регламентиран от Закона за подпомагане на земеделските производители и закона за акцизите и данъчните складове, са в размер на 100 милиона лева за 2021 г. Общият размер на помощта се разпределя между земеделските стопани на база определена индивидуална годишна квота за всеки стопанин.
По отношение на европейските средства за Държавен фонд „Земеделие“ мога да спомена, че очакваните приходи и постъпления по години са както следва: за 2021 г. се очакват в размер до 2 милиарда и 600 милиона, за 2022 г. до 2 милиарда и половина, и за 2023 в размер до 2,7 милиарда.
Очакваните разходи и плащания за периода от 2021 – 2023 г.: за 2021 г. се очакват плащания в размер на 2 милиарда и осем, за 2022 г. два милиарда и шест, и за 2023 г. се очаква ръст от 2,9 милиарда лева.
По отношение на темите за директни плащания на земеделските стопани за сметка на Европейския съюз: за 2021 г. се очакват плащания в размер на 1 милиард и шест.
Мерките за пазарна подкрепа за периода 2021 – 2023 г. могат да включват и различни механизми с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко помощи за повишаване на консумацията на някои продукти, пазарна подкрепа за лозаро винарския сектор, пчеларство. Общия бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2021 г. е в размер на 113 милиона лева, от които 76 милиона са средствата от Европейския съюз и 37 милиона национално съфинансиране.
По отношение на законодателството на Европейския съюз националното съфинансиране се прилага и по пазарните мерки, с които Вие широко сте запознати – „Училищен плод“, „Училищно мляко“ и други.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Апостола.
Колеги, откривам дебата.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Факт е, че бюджетът на Министерството на земеделието, храните и горите е увеличен с около 40 милиона лева спрямо предходната година. От тези 40 милиона лева някъде, доколкото виждам, около 23 милиона са за Фонд „Работна заплата“, като по-голямата част от увеличението на Фонда вече е дадено от 1 август на някои второстепенни разпоредители на бюджетни кредити и за всички останали е по 10%.
Възраженията ни са в следната насока.
По отношение първо на Фонд „Работна заплата“, който е предвиден основно за Селскостопанската академия. Как се правят разчети за висшите училища, при които минималната заплата за асистенти ще стане 1260 лв. договорено, а в Селскостопанска академия 760 лв., и при 10% увеличение на бюджета, тоест от 28 на 31 милиона, това означава, че средната работна заплата в Академията ще бъде малко под 1000 лв., а за асистентите въобще не можем да говорим, че могат да достигнат това минимално равнище. Това ни е едно от възраженията, свързано с приоритета на правителството, че, виждате ли, науката и иновациите са изключително важни, но за наука и иновации се говори основно за училища, обаче следващите степени – висше образование и наука, сякаш са забравени като цяло и механично се прибавят едни 10%, без абсолютно никаква мисъл как е възможно ние да нямаме единна политика поне в сферата на науката и висшето образование по отношение на заплащането. Това е едното.
17 милиона са капиталовите. Сега разбирам, че от тези 17 милиона 11 или колко отиват в „Напоителни системи“, което означава, че капиталовите разходи на всички останали структури, за които ние толкова години говорим, че Агенцията по храните, за да си изпълнява задълженията, са ѝ необходими изключително големи разходи за това да направи лаборатории, да сработи, а не да ги възлага непрекъснато като поръчки и да ѝ се коригира бюджетът за всяко нещо, което се свързва с някакви епидемии и така нататък… Не знам разпределението какво е, представител на Министерството на земеделието няма, но означава 6 милиона за всички останали?! Ако е вярно това, което казвате – 11 милиона за „Напоителни“… (Реплики.) Остават 6, което също ми се струва… (Реплики.)
Това, което считаме, че държавата трябва да си поеме като функции по отношение на контрола, няма как да стане с тези капиталови разходи.
Другото ни възражение е за план-сметката на Фонд „Земеделие“. Всяка година се поставят едни 300 милиона, ама независимо суша, киша, дъжд, не знам си какво. 300 милиона не стигат и всеки път има някакви ПМС-та, които хвърчат с де минимис на този, де минимис на оня, и така нататък, но тези 300 милиона явно не стигат. И миналата година поставихме въпроса, че трябва да има някакъв буфер, защото 300 милиона са гарантираните плащания, които се знаят, но извънредните въобще не се виждат в бюджета и разпределянето на средства с ПМС-та вече става малко… Даже ако някой ми каже 2020-та г. колко ПМС-та има в Агенцията по храните и за фонд „Земеделие“, не мога да ги проследя, честно казано, допълнителните средства.
Притеснява ни това, че за Държавен фонд „Земеделие“ като една изключително важна структура, се предвижда 10% увеличение на работните заплати, което, общо взето, на фона на увеличението на работните заплати например в Централно управление Министерството на земеделието, една, общо взето, ниска стойност, и много от специалистите в Държавен фонд „Земеделие“ или напускат, или търсят реализация, прехвърляне в структурата на Министерството, просто защото заплатите са по-високи. Така че пак това 10% е хубаво нещо, но все пак трябваше да има някаква диференциация. Същото се отнася и за общинските служби „Земеделие и гори“, където заплащането изостава сравнително с големи темпове спрямо структури, които имат по-високи средни работни заплати, и съответно имат по-голямо увеличение.
Селскостопанска академия, пак да се върнем на темата, един милион лева обезщетения! Значи сега се пенсионират хора, които останаха в Академията, работиха в научната сфера, които са 1955 - 1965 г. родени, имат обезщетение над милион и половина. Те не се изплащат, защото просто тези средства ги няма – по 6 заплати или както се предвижда по Кодекса на труда. Това също въобще не е калкулирано в бюджета. Подробности могат да изглеждат на пръв поглед нашите възражения за бюджета на Министерството на земеделието, но зад всяко една от число стоят хора, които работят в тази система и трябва да има индивидуален подход при решенията за това кой с какви бюджети трябва да разполага и съответно да си върши работата такава, каквато е възложена по закони или по друга нормативна уредба. Бюджета няма да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, процесор Бъчварова.
Други изказвания? Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
След един мандат от три-четири години човек започва да забелязва, че приемането на бюджета – както националния, така и на Министерството на земеделието, е една куха процедура, при която се повтарят едни и същи неща и резултатът е един и същи. Точно затова аз няма да влизам в детайли като професор Бъчварова – в числа, анализи по отделните пера, защото считам, че е безсмислено.
Както всяка година, така и тази ще има едни и същи мантри и в края на краищата бюджетът ще бъде гласуван така, както са си го определили управляващите. Излишно е да говоря, че опозицията ще продължава да твърди, че няма политики в този бюджет, че има крайно недофинансирани сектори в областта на земеделието. С часове мога да говоря, че сектори в земеделието като „Напоителни системи“, като Агенцията по храните, като Селскостопанската академия, са крайно недофинансирани, въпреки това формално увеличение, за което говорите, защото то отива просто като Фонд „Работна заплата“ заради естественото увеличаване на заплатите.
В резултат на това политика няма, парите също не стигат както и тази година не стигаха, на чрез един утвърден способ с извънредни ПМС-та се добавя разликата на пожар, инцидентно, и се скалъпват нещата. Така че това е една процедура за наивници, в която всеки може да се упражнява в каквито и да е техники по бюджета. В края на краищата нещата са предопределени и те ще бъдат гласувани така, както са си го определили управляващите, съответно ще си носят и отговорността. Но въпреки това с такива извънредни плащания, каквито сега наблюдаваме заради вируса и впоследствие заради някакви извънредни ситуации, винаги има начин да се добавят нестигащите пари към така определения бюджет. В този смисъл ние като опозиция няма да подкрепим този бюджет. Очаквам дебатите да са в залата. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
Други изказвания?
От името на парламентарната група на ГЕРБ заявявам, че ние ще подкрепим бюджета.
Колеги, преди да преминем към гласуване, като обръщам внимание, че Законопроектът за държавния бюджет – член първи и член втори, са представени алтернативно в два варианта, а именно с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и по чл. 2 и със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2. Ето защо ние следва да гласуваме два пъти, като Ви призовавам да подкрепим този вариант, който е със становище на Министерския съвет.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – няма, против – 1, въздържали се – 15. Не се приема.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. със становищата на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2.
За – 10, против – 6, въздържали се – няма. Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Апостолова.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г., за първо гласуване.
Давам думата на госпожа Станислава Стоянова като представител на вносителите за представяне на законопроекта.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
През последните години като един от сериозните проблеми в земеделието се очерта продължителната суша. Отрасълът, а оттам и изхранването на населението, ще бъдат изправени пред сериозни последици без развитието на модерно поливно земеделие и изграждането на нови хидромелиоративни съоръжения. Водовземането от повърхностните и подземни води в страната е регламентирано в Закона за водите.
Целта на настоящия законопроект е да се предложи изменение и допълнение на тези разпоредби от Закона, които към момента не позволяват земеделските производители да използват рационално и адекватно на ситуацията подземните и повърхностните води за напояване. Предложените мерки за намаляване на административната тежест балансират интересите на земеделските производители и администрацията, и са в унисон с един от основните приоритети на екологичното законодателство, а именно опазването и устойчивото управление на водите. В Закона за водите към настоящия момент е дадена възможност само на физически лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населени места и селищни образувания, да имат право на безвъзмездно водовземане до 10 кубични метра на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води. С предложеното допълнение се дава възможност на регистрираните земеделски стопани – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в и извън границите на населените места и селищните образувания, да имат право на водовземане до 50 кубични метра на денонощие за земеделски цели от намиращите се в него повърхностни и подземни води в случаите, когато нямат осигурен достъп до напоителна система, на доставчик на вода за напояване, удостоверен със съответния документ.
Предложените количества са съобразени със средните норми за напояване на полски култури, трайни насаждения, етерично маслени култури в шестте агроклиматични групи за страната и ще подпомогнат постигането на високи добиви. За водовземане и за ползване на воден обект съществуват два режима: разрешителен и уведомителен. За регистрираните земеделски стопани, ползващи до 50 кубика на денонощие, се предполага да се въведе уведомителен режим за по-голяма оперативност предвид краткия напоителен сезон. За всички останали лица, които извършват водовземане при условията на разрешителен режим, се предлага намаляване на административната тежест, като вместо да се представя документ за платена държавна такса, да се представи такъв само когато плащането не е извършено по електронен път. Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, обосновка за водовземането и на заявеното водно количество да се изисква само при изграждането на нови съоръжения.
Допълва се и една от хипотезите за отказ за издаване на разрешително като компетентният орган следва да прецени освен задоволяването на собствените потребности на гражданите от съответните количества вода и необходимите водни количества за земеделските стопани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Заповядайте от Министерството на околната среда и водите за тяхното становище. Получили сме становището на Министерството на земеделието и храните.
МАРИЯ АРАНГЕЛОВА (началник отдел „Управление на речните басейни“ в Дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вие сте запознати със становището на Министерството на околната среда и водите. Като цяло по основното предложение, направено от група народни представители, което беше представено преди малко, ние подкрепяме мотивите, които са предизвикали това предложение, тоест че проблемите със сушата са значителни и е необходимо да се постигне опазване на водите и устойчивото им използване.
Обаче направеното предложение за разрешаване на земеделски стопани да използват 50 кубика на денонощие безвъзмездно, без да бъде издадено съответното разрешително, е в разрез с основните принципи, които са заложени в Закона за водите. А в него е транспонирана рамковата директива за водите, както знаете, и тя дава, определя задължението да се грижим за този ресурс, като слагаме определени принципи на основна линия, тоест признаваме водите като жизнено важен ресурс, определяме правото на всеки гражданин да има достъп до питейна вода на първо място, и прилагането на икономически регулатори за постигане на определените цели за устойчиво използване. Това е от една страна.
От друга страна, направеното предложение също не е в унисон с политиката, която бе представена от Правителството във връзка с плана за възстановяване и устойчиво развитие през миналата седмица от заместник министър-председателя Томислав Дончев, съгласно което за установяване на комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите се определят над 150 милиона лв. В същия план за възстановяване и устойчивост на страната са предвидени над 800 милиона за подобряване състоянието и модернизацията на хидромелиоративната структура, тоест в допълнение на нашите мотиви за неприемане на това предложение.
Също не е направена достатъчна оценка на въздействието и съответно няма проведено обществено обсъждане на предложеното изменение на Закона за водите, което е широкомащабно прилагане на мерки, тоест без мерки, тоест използване на водите безконтролно от голяма група от населението, в случая определени като земеделски стопани.
В допълнение да кажа: връзката или сравнението, което е направено с ползването от всички граждани на води за собствени цели до 10 кубика, е нерелевантно, тъй като това е правото на всеки един гражданин за достъп на вода, която се намира в неговия имот, тоест чрез тези кладенци, които всеки има в своя имот. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Кировски, ще Ви помоля съвсем накратко да изразите становището на Министерството на земеделието и да преминем към дебат. Много кратичко.
ПЕТЪР КИРОВСКИ: Благодаря Ви.
Становището на Министерството на земеделието е, че подкрепяме внесената поправка за Закона за водите, като предлагаме обемът от 50 кубични метра за денонощие да бъде увеличен на сто. Мотивите са няколко.
Първо, да не се връща на (неразбираем израз) за тази година… За нас е логично за зеленчуковите култури, за тези култури, за които няма изградено капково напояване, не навсякъде е възможно при едно такова екстремно засушаване в определени райони на страната с един сондаж хората, които трябва спешно и бързо да извършват напояване със съответните напоителни норми, да го направят навреме.
И само накратко: искането до 100 кубически метра е съобразено с последната наредба, която е за брутните поливни норми от 2016 г., която е разпределена за шестте агроклиматични зони в страната, по трите начина на напояване: гравитачно, капково и дъждуване, и на база на това ние предлагаме тези обекти. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Кировски.
Колеги, откривам дебата. Заповядайте за изказвания.
Предлагам да коментираме първо внесения законопроект от народни представители, а за предложението на Министерството между първо и второ гласуване някой може да припознае тяхното предложение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз имам два конкретни въпроса първо към представителя на Министерството на околната среда и водите: това означава ли, че така предложеният законопроект противоречи на Рамковата директива за водите и в коя част, тъй като все пак водещ е Законът за водите, него променяме, а земеделската комисия няма експертизата или допирните точки в своята работа?
И второ, към вносителите: повече въпроси има, отколкото отговори с тази промяна. В мотивите е записано, че това ще бъде разрешено на земеделски стопани, под някаква форма разрешено, макар че то е уведомление за тези, които нямат осигурен достъп до напоителната система на доставчика на води. При мен веднага възниква въпросът например за Попово. В Попово има доставчик на вода, напоителни системи за малинопроизводителите, госпожа Динева може да отговори. Но в някакъв момент по време на сушата се решава, че водещо е потреблението на населението в Община Антоново, при което земеделските стопани не получиха или получиха в намален размер водата, която им е необходима. Този казус как се решава при условие, че има осигурен достъп, но поради извънредна ситуация, каквато беше 2020 г. сушата в някои райони, тепърва ще правят кладенци ли, като видят, че „Напоителни системи“ им отказва вода за напояване поради това, че населението е по-важно в случая да получи достъп до вода?
И не само това, така е с… (неразбираем израз). Има много случаи, в които някой за да реши да направи съответно такъв сондаж, трябва да има разчетите, трябва под някаква форма да каже „аз ще отглеждам зеленчуци“, ама зеленчуците тази година са едни, другата са други, в какви норми влизаме, кой ще контролира? Въобще малко разбирам желанието да се помогне, но ми се струва, че проблемите ще бъдат повече впоследствие. Затова тези два въпроса ако можем да ги коментираме предвид факта, че те са основни за…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Заповядайте.
МАРИЯ АРАНГЕЛОВА: Благодаря Ви за въпросите, изключително резонни и в подкрепа на нашето съгласие.
По отношение на противоречието с рамковата директива за водите, принципът за въвеждане на икономически регулатори е възмездност на водните услуги, които се предоставят, които се предоставят на населението. От друга страна трябва да се има предвид, че засушаването първо се отразява на наличните водни ресурси. Както знаете, при липса на води от валежи, първо се отразява на реките, впоследствие на подземните води.
И второ, по отношение на предложението дали ще правят кладенци в момента, в който разберат, че трябва, аз също така го разбирам това предложение, но това не може да се направи автоматично – просто нямат вода и решават да правят кладенци. Това за нас е недопустимо, тъй като според Закона за водите, към момента, разбира се, това ще увеличи достъпа и невъзможност за замърсяване на подземните води, а подземните води са стратегически ресурс за питейно-битови цели. Благодаря Ви. А и са елемент на национална сигурност.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ставаме свидетели на поредния сблъсък между земеделието и екологията. Този сблъсък не е нито от вчера, нито ще приключи днес и той е напълно естествен, защото интересите в двата сектора са различни. Като идея да има такова предложение, което да реши въпроса със сушата, специално тази година, е добра, но доколко тя може да реши въпроса, е съвсем друг въпрос. Че имаше невероятна суша – имаше, че трябва да се вземат някакви мерки – задължително трябва да се вземат мерки.
Но тук се конфронтираме с колегите от Екологията, не за първи път. Но като че ли този път сякаш колегите от Екологията се прави, защото тяхното призвание е да координират, контролират и да опазват водите в страната, като правят този баланс между приход, разход, контролират и дават разрешително за всякакво водовземане, било от язовири, било от подземни водни тела, с което, с една дума, те се явяват пазители на водата. Ние, земеделците, сме потребители на водата и конфликтът е неизбежен. От тяхна гледна точка това, което се предлага, тотално срива основната дейност на Министерството на екологията и водите в лицето на техните басейнови дирекции, които имат ангажимента да правят този баланс в баланса на водите в цялата страна, защото даването на разрешение на всеки един регистриран земеделски производител, знаем колко хиляди са, да копае кладенец и да добива неограничено, неконтролирано и неизмерваемо количество вода, тотално срива тяхната дейност.
Въпреки това, ние сме земеделска комисия, признавам, аз съм пристрастно настроен и съм за земеделците, но самият факт, че законопроектът се предлага от колеги народни представители, а не чрез Министерския съвет, ме води до заключението, че този сблъсък, който го наблюдаваме сега в Комисията, впоследствие ще го видим в залата, вместо да се проведе в Министерския съвет в хода на съгласувателната процедура между министерствата и тук да дойде в някакъв по-изчистен вид, мисля, че щеше да бъде по-удачно решение като намиране на изход от сложната ситуация със земеделците.
А последното предложение, което чухме от страна на Министерството на земеделието, прави мисията още по-невъзможна. Колкото и колегите от Земеделието да са се старали да изчисляват поливни норми, колеги, нека да не се заблуждаваме, този метод ще реши въпроса на някои земеделски производители с малки площи зеленчуци или овошки, но за хилядите декари полски култури дори и със 100 кубика на ден също няма да го реши, защото там полезните норми са от порядъка на 70 – 80 кубически метра на поливка, при три-четири поливки, и не сто, ами 1000 кубика на ден да черпим от кладенец, което е невъзможно, пак няма да решим практически въпроса.
Но аз съм „за“ да помогнем поне на малките зеленчукопроизводители, на малките овощари, да спасят една част от градините си, които обработват. Така че аз като представител на Земеделската комисия ще подкрепя един такъв законопроект, колкото и да е нешлифован, и се надявам, че между първо и второ четене или пък с дебатите с колегите от Екологията може да намерим някакво разрешение на проблема. Но разрешение трябва да се намери – било чрез кладенци, било, връщам се пак на първа точка, чрез финансиране на напоителни системи за подобряване на достъпа и на доставката на поливна вода. Въпросът с поливното земеделие в България трябва да се отпочне отнякъде да се решава. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Заповядайте, господин Георгиев
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепям това, което казаха професор Бъчварова и колегата Абазов. С най-топли чувства и уважение към колегите, но това е един аматьорски законопроект, като липсва анализът. И аз се учудвам и от колегата от Министерството на земеделието – без да имаме професионален анализ, стъпил на научното обслужване и на данните от последните аграрни доклади, ако ги видим, и така изведнъж решаваме от 50 на 100 кубика…
А аз съм член и на Комисията по околна среда, колегата също е член на тази комисия, и на последния блицконтрол, той може да потвърди, колко критично и остро критикувах министъра именно за тези поливки, за които професор Бъчварова даде примери. На много места спряхме земеделците, както казваше министърът, ще спрем на земеделците, за да дадем на хората да пият вода.
Така че нужна е политика, разбира се, това, което и господин Абазов каза за тези дребните, малките производители, основно за зеленчукопроизводството и овощарството, но тук в самия законопроект това липсва като държавна политика. Някакси аматьорски е написано, което пък така направено… Виждате какво е и становището на Министерството на околната среда – една хубава идея на практика ни е поднесена по този начин непрофесионално. Компрометираме една хубава идея. Затова може би господин Абазов е прав, ако беше минало през Министерския съвет, експертите да се бяха разбрали, да стигнат до някакъв компромис от страна и на двете министерствата, тъй като, виждаме, сушата е такава, че трябва да се правят компромиси и за земеделците, и за вода за пиене, може би нямаше да стигнем и до този разговор. Не знам ако колегите изтеглят този законопроект, да не минава сега на първо четене, за да не отваряме този дебат и в зала, така настройваме и, от една страна, земеделци срещу еколози, двете министерства се компрометират, накрая знаем какво ще стане, премиерът отгоре ще вземе някакво решение.
Моето мнение е, че този закон трябва да бъде изтеглен, да се направи професионално и тогава да се внесе. Иначе идеята е, пак казвам, добра. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря ви, Господин Георгиев.
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
В продължение на изказването на господин Георгиев ще кажа, че по никакъв начин не оспорвам законодателната инициатива на отделни народни представители и възможността те да правят такава, но в мен възниква въпросът защо този законопроект не е внесени и в Комисията по околна среда и води? Мисля, че нашата комисия не е ресорна по този закон, тъй като водните ресурси не се управляват от Комисията по земеделие. Но в мен остава впечатлението, че това не е направено, защото може би щеше да има обратно становище на Комисията по околна среда и води. И това може би щеше да повлияе и за действията, които щяха да бъдат предизвикани от решението на тази комисия.
Но имам конкретни въпроси, които, според мен трябва да получат своите отговори.
Първият е: защото законопроектът е предложен на Комисията по земеделие, а не на Комисията по околна среда и води? И ако прочетем внимателно мотивите, в тях е описано, че се дава възможност на всеки земеделски производител да има достъп до воден ресурс. Описани са някакви кубици, вносителите предлагат 50, Министерството на земеделието сто, това няма никакво значение. Дава ли възможност това на всеки земеделски производител, независимо каква земеделска продукция произвежда той, да добива вода, да има възможността да създаде сондаж или да създаде тяло, в което да съхранява вода? Кой е органът, който ще контролира количеството добита вода на ден, когато режимът, който предлагате в мотивите, е само уведомителен? Абсолютно нищо друго не виждаме в тези мотиви? Кой ще засече колко вода аз днеска ще добия? Разбирам, че концентрацията е върху зеленчукопроизводители и овощари.
Но давам пример, понеже аз съм от Североизточна България и съм собственик, да речем, на поземлен имот в близост до водно огледало, независимо какво е то, имам ли аз право да бия сондажа в моя парцел или дори да не съм земеделски производител, да се регистрирам като такъв, само за да бия сондаж и да добивам вода? Имам ли право по така предложения законопроект да създам водохранилище, в което ежедневно да добивам вода 50 кубика, 100 кубика, 1000 кубика? Имам ли право да я съхранявам там? Имам ли право да разпределям както аз реша?
Тези въпроси нямат отговор в мотивите. Господин Георгиев направи едно съвсем приятелско предложение за оттегляне. Аз мисля, че становището, което има Министерството на околната среда и водите, е в пълен синхрон с изказването и на професор Бъчварова, и на господин Георгиев. Смятам, че този закон трябва да получи своята санкция от Комисията по околна среда и води. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Доколкото знам, Законът е разпределен и на Комисията по околна среда и водите. Ние сме водеща комисия с писмо, подписано от мен до председателя на Народното събрание, защото касае земеделските производители. Но, доколкото знам, е разпределен и на Комисията по околна среда и водите, не знам кога ще го гледат. Господин Георгиев и мисля господин Райков са членове на Комисията по околната среда и водите. Те ще ни уведомят.
От страна на вносителите не виждам воля за оттегляне на законопроекта.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г. за първо гласуване.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5. Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Много Ви благодаря, колеги.
(Закрито в 11,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова
Стенограф:
Антон Лазаров
