1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. – второ гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




П Р О Т О К О Л
№ 99

На 10 декември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. – второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги. Още веднъж се извинявам за закъснението.
Имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение за дневния ред и материалите за днешното заседание.
Дневният ред е:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. – второ гласуване.
Колеги, имате ли предложения относно дневния ред?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, смятам, че трябва да ни информирате дали има нотификация Законът за виното и спиртните напитки, защото от последното заседание, в което го разглеждахме на първо четене, остана тезата, че трябва да има нотификация и едва тогава да се премине към второ четене на Закона.
От тази гледна точка, ако няма нотификация, според мен би следвало да отпадне.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Към днешна дата и към момента на разглеждане в Комисията все още нямаме нотификация.
Ще дам думата и на госпожа Василева.
Последните разговори с Комисията от вчера са, че Законопроектът ще бъде подкрепен, нотифициран. Идеята е сега да го разгледаме в Комисията и след получаване на нотификацията, след Коледната ваканция тогава да влезе в залата, като сме получили официално нотификацията.
Госпожо Василева, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Само да допълня, че крайният срок, в който Комисията може да реагира, е 24 декември. Към настоящия момент нямаме писмени въпроси, коментари, бележки. Няма становище от тяхна страна към настоящия момент, което ни дава увереност, че можем да преминем нататък.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Предвид тази комуникация между Министерството и Комисията сме включили като точка и разглеждането на съответния Законопроект.
Колеги, ако няма други предложения относно дневния ред, моля да гласуваме.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание по първа точка са:
- от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Лозана Василева – заместник-министър; господин Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството“; доцент Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури;
- господин Иван Пандъков – Сдружение „Балканка“; Генади Алтънов – сдружение „Олимпик“.
По втора точка гости са:
- от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Лозана Василева – заместник-министър; господин Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното; госпожа Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите“;
- от Министерството на икономиката: Маргарита Писанова – главен инспектор отдел „Регистриране и контрол на спирт, дестилати, спиртни напитки и на дейности сделки с благородни метали и скъпоценни камъни“; госпожа Цвета Димитрова – началник-отдел „Регистриране и контрол на спирт, дестилати, спиртни напитки и на дейности сделки с благородни метали и скъпоценни камъни“;
- от Националната лозаро-винарска камара: господин Йордан Чорбаджийски – председател; и господин Мирослав Каракашев – експерт;
- госпожа Ева Петрова – правен съветник на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО.
Добре дошли на всички гости!

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ – първо гласуване.
Давам думата на доктор Василева за представяне на мотивите за внасяне на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, с предвидените изменения и допълнения в закона за рибарството и аквакултурите се цели прилагане на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз, уреждане на отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, използването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, регламентиране на изискванията за предоставяне на пазара на продукти от риболов и аквакултури, уреждане на обществените отношения, свързани с осъществяването на стопански, любителски риболов и аквакултури, създаване на законови предпоставки за осъществяване на по-ефективен контрол на рибно-стопанските дейности и въвеждане на легални дефиниции за определени термини и наименования, актуализиране на действащите разпоредби и привеждането им в съответствие с действащото европейско законодателство в областта на рибарството.
Въвеждат се нови изисквания по отношение на обозначаването на водния обект и определянето на зона за свободен достъп за някои язовири държавна собственост, определени само за любителски риболов, в които е възложено управлението на рибните ресурси на риболовни сдружения, регистрирани по условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Увеличен е и обхватът на списъка на регистрите, които се водят и поддържат от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, като е включено задължение да се поддържа регистър по отношение на тежките нарушения на риболовни кораби с присъдени наказателни точки, както и регистър на издадените удостоверения за свободен капацитет.
Отменят се действащите разпоредби, съгласно които капитаните на риболовните кораби с дължина до 10 м се освобождават от задължението да водят риболовен дневник при наличие на влязъл в сила план за статистически извадки, като за целта попълват месечни декларации за улов. От влизането в сила на плана до момента в ИАРА не е подадена нито една месечна декларация, а вместо това капитаните на тези риболовни кораби продължават да попълват риболовен дневник. В тази връзка в Законопроекта са предвидени разпоредби, които позволяват попълването и изпращането на данните от риболовния дневник по електронен път за кораби с обща дължина под 12 м, включително от такива, извършващи дребномащабен риболов, което ще намали административната тежест за тези оператори и значително ще подобри качеството на събираните данни за риболовните дейности на този сегмент от риболовния флот.
Създава се нов раздел, в който се уреждат специфичните изисквания за извършване на дребномащабен риболов в Черно море от риболовни кораби с обща дължина под 10 метра. По този начин се създава възможност за диференцирането на специфична група, извършващи така наречения занаятчийски риболов в Черно море. Това са малки по обеми улови, реализирани от малки кораби в близост до брега, в рамките на кратки риболовни излети, с малко на брой или дължина статични риболовни уреди. Предвид малкия обем на уловите и спецификата на извършвания риболов от тези оператори същите формират слабо конкурентоспособна, но в същото време това е една силно уязвима група хора. В тази връзка е предвидена възможност за облекчаване на тези оператори при издаване на документи за извършване на стопански риболов, като за тях ще отпадне необходимостта от издаване на удостоверения на придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, а относимите данни ще се съдържат в издаваното разрешително за дребномащабен риболов.
С оглед осигуряване спазване на задължения, произтичащи от европейското законодателство и осъществяване на по-ефективен контрол са предвидени разпоредби, регламентиращи или прецизиращи изискванията за маркиране на риболовните уреди, с които се извършва стопански риболов, за водене на риболовен дневник в електронен и хартиен вариант, както и задължението за разтоварване, реда за записване на информация за случаен улов на морски бозайници, ограничение за транспортиране на улов във водите на Черно море и изключението от него.
Въвежда се механизъм, чрез който да се разграничи целта при осъществяване на развъждането и отглеждането на риба и други водни организми за продажба и реализация на продукция на клиенти, или за извършване на платен риболов.
С оглед повишаване на контрола и събиране на информация за обем на ползвания ресурс при извършване на любителски риболов в Черно море се променя редът и условията за извършване на този вид риболов. Съгласно действащия закон, Черно море е единственият естествен воден обект, за който не се изисква притежание на валиден билет за любителски риболов. Това поставя в неравностойно положение любителите риболовци в останалата част на страната с тези, които извършват любителски риболов в Черно море.
С цел прилагане на унифициран подход към всички любители риболовци и повишаване на събираемостта на данни за любителския риболов в Черно море се въвежда изискването за валиден билет за любителски риболов във водите на Черно море. Важно е да се уточни, че не се въвежда отделен билет за любителския риболов, който да важи само за Черно море, а чрез досега действащия изискуем билет за извършване на любителски риболов във вътрешните водни обекти и река Дунав, със същия билет ще може да се извършва същата дейност и в Черно море. Или, с други думи, с един риболовен билет ще може да се извършва любителски риболов във вътрешните водни обекти, река Дунав и Черно море, а издаваните досега билети ще важат и за Черно море. Както обърнах внимание това ще доведе и до възможност да получаваме и да събираме информация какъв е любителският улов на риба от Черно море, която информация ще ни е необходима за докладване към Европейската комисия и по този начин изпълняваме и препоръка в тази насока.
Действащото законодателство предоставя възможност за извършване на любителски риболов във водите на Черно море с използване на до три броя въдици, като на една от тях може да бъде монтирано чепаре, което позволява улавянето на повече на брой екземпляри от дребни видове при едно замятане. В тази връзка максималното допустимо количество за еднодневен улов във водите на Черно море е увеличено от 3 кг на 5 кг в сравнение с разрешения улов при извършване на любителски риболов във вътрешните обекти и река Дунав. Предвижда се също допускане на предварително изпълнение по реда на АПК по отношение на предвидените в проекта хипотези с оглед предотвратяване настъпването на трудно поправими вреди върху рибните ресурси. По този начин се създават условия за предприемане на своевременни мерки за опазване на рибните популации.
Създава се също възможност всички заявления за административните услуги и уведомления по Закона да се подават и по електронен път по реда и при условията на Закона за електронното управление, както възможност за въвеждането и изпращането на информация до ИАРА да се извършва чрез електронната страница на Агенцията по реда и условията на Закона за електронната идентификация.
Прецизирани са и някои административнонаказателни разпоредби по отношение на изпълнението на съществуващи и предложени с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите материално-правни норми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Василева.
Колеги, откривам дебата.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! На първо четене, естествено, ще подкрепим този законопроект, макар че има доста резерви и доста се двоумяхме дали да подкрепим Законопроекта или не. Така или иначе ще подкрепим, като искам предварително да кажа, че по доста от текстовете, например § 9, 10, 11 и ал. 5 нова, § 43, ал. 34 и 5, които се явяват нови, да не ги разискваме на първо четене, имаме особено мнение и становище и ще държим съвместно с Вас и с представители на Агенцията и Министерството да изчистим всички текстове, за да може този законопроект да се превърне в работеща форма, а не да се налага да го променяме след някой месец. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Апостолов.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости и колеги! Доста промени се предлагат в Закона за рибарството и аквакултурите с някаква идея, че е спешно това нещо да се случи точно сега. В мотивите на Законопроекта буди недоумение първия абзац, в който се казва, че в нашия действащ сега Закон за рибарството и аквакултурите има празнини. Тези празнини трябва да ги запълним, защото, виждате ли, иначе става лошо. А в края на Законопроекта се казва, че нищо не прилагаме от директивите на Европейската комисия и оттам нататък това разнопосочно говорене в един и същ документ на мотивите ми се струва нелогично от гледна точка на това: все пак ние бързаме, защото имаме празнини и трябва да прилагаме директиви, което означава, че трябва да се нотифицира, или си правим нещо, което е за наша вътрешна консумация и няма да срещнем никаква съпротива при неговото реализиране.
Оттам нататък има предложения, които са доста революционни, например любителският риболов в Черно море досега не се заплаща, оттук нататък ще се заплаща. Нищо, че е криза, нищо, че има проблеми, но така или иначе сме определили, че ще има някакви билети, тези билети ще се заплащат и ще ловим до 5 кг риба с въдици. Как са определени 5 кг? Много ли са, малко ли са? Ако пък рибата е по-голяма, ще я хвърлим в морето! Може би след това да ми се разясни, защото в края на краищата това е много специфичен закон и смея да твърдя, че познавайки го откъм неговата конструкция, не мога да вникна в детайли.
След това се отделя дребномащабния риболов, тук с колегата от Бургас коментирахме. Имахме досега стопански риболов, сега в рамките на стопанския имаме дребномащабен риболов, който ще бъде на разрешителен режим. Но разрешителният режим е такъв, защото имат лодки до 10 м. А другият риболов е с удостоверение, тоест с друг вид лодки. Критерият лодки сигурно в рибарството има значение, но според мен важният критерий е улов. Ако направим аналогия със селската програма, там имате малки стопанства. Тези малки стопанства имат изисквания какво да произвеждат и до колко да могат да реализират на пазара. Битката в тази посока продължава. В смисъл 500 кг сливи ли ще реализирате, Вие можете да ги реализирате, а тук няма такъв елемент. Добре, няма нищо лошо да могат да реализират на пазара продукцията, която е извън употребата, но самия контрол го няма никъде.
Колегата каза, извинявам се, че Ви цитирам, че това са дребни стопанства и физически лица. Идва новата програма. Тези, които са с дребномащабен риболов, ако не са обособени финансово и няма към тях изисквания, те не могат да кандидатстват. Вие ми казвате: физически лица. Нищо подобно. Дребномащабен риболов може да се изпълнява от физически и юридически лица, еднолични търговци и така нататък. Вие ще ги лишите по този начин, ако няма някакви изисквания, обособяване на изискванията към тях, в следващия програмен период те да не могат под никаква форма да кандидатстват. За таксите казахте, че са едни и същи, тоест дали е дребномащабен, или дали е стопански таксите са едни и същи. Поне така разбрах от Вас. Никъде не съм го прочела. Тук само пише, че ще плащат такси. Може би, ако трябва да се отговори по тази тема точно дали е таксата, дали облекчаване на процедурите. Те могат да се облекчат за всички, ако искаме да помагаме в интерес на тези хора, които се занимават с този бизнес.
Тук влиза едно понятие на първо четене на закона – първи изкупвач. С млякото така се оправихме с първи изкупвачи, че и тук като сложите първи изкупвач, не знам точно какво ще стане. С млякото имаме първи изкупвачи, договори, след първия изкупвач следва договор. Този договор трябва да се регистрира, той трябва да се обяви, трябва да се отчита и всичко останало. Това, което Вие казвате, е, че аз имам 30 кг риба, искам да си я продам. При условие че има изкупвач, трябва да мине през изкупвача. (Реплика.) Какво не Ви разбрах? Добре, после ми обяснете. Фигурата на изкупвача се явява за първи път тук. И според мен, ако тя не е разписана по начин за кой се отнася, задължителна ли е, не е ли задължителна, тя ще създаде проблеми. Реализацията на продукция, тъй като вече имаме регистър, имаме разрешително, тоест ние имаме регистър на тези, които се занимават с дребномащабен риболов, те ще имат дневници, които ще се отчитат, тоест с тези дневници и с начина, по който те си реализират продукцията, те трябва да водят и някакъв вид отчетност. Ако трябва да мине през първи изкупвач, означава, че трябва да има и документ за реализирана продукция.
Също отнякъде е взаимствано, може би в европейските страни така се прави, но при нас да не се получи точно обратният ефект, който като цяло Законопроектът казва, че ще улесни дейността на тези, които се занимават с риболов в Черно море.
И може би последно, все пак контролът как ще се осъществява? Защото имаме Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – дали тя ще успее с всички тези нови дейности: любителски риболов, дребномащабен, стопански да може да реализира тази политика по отношение на контрола? Дали този капацитет не трябва да се увеличава, защото по-нататък пише, че не са необходими някакви допълнителни финансови средства, за да може Законопроектът да бъде реализиран.
На този етап ние ще се въздържим, но се надявам, първо, да получим отговор или разяснение по някои теми, пак казвам – с извинение, че темата е специфична и изисква професионализъм в друга посока, различна от земеделското стопанство като цяло. И между първо и второ четене да се намери начин и възможност всички тези въпроси, които вероятно вълнуват не само нас, като представители в парламента, да намерят своето решение или отговори, въобще да бъдат представени по начин, по който Законопроектът наистина да бъде в полза, а не в тежест. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Други изказвания?
Госпожо Василева, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Най-напред, не разбирам какво визирате под това, че бързаме. Обръщам внимание, че изменението на Закона беше подлагано двукратно на публично обществено обсъждане. След първото обществено обсъждане получихме доста бележки и коментари от страна на браншови асоциации и сектора, от страна на Министерството на околната среда и водите. Постарахме се и отразихме доста бележки и коментари, в резултат на което подложихме на второ обществено обсъждане вече редактираните текстове. Мисля, че дадохме доста време в обществеността да се разгледат предложените текстове. Наистина текстовете са много.
Може би колегите ще ме допълнят в конкретика относно поставените от Вас въпроси. Аз в доклада казах за билета в Черно море – какви са мотивите за въвеждането му. Може би доцент Галин Николов или господин Ивайло Тодоров ще отговори за изискванията за килограмите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости, съвсем накратко, тъй като може би неволно в папката с документите липсва частичната оценка за въздействие и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, ако може с няколко думи да ни кажат какво е становището и каква е оценката на въздействие. Няма ги в папката. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Тодоров.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса малко разяснения по въпросите, зададени от госпожа Бъчварова.
Първо, искам да обърна внимание за любителския риболов. Цялата политика в Европейския съюз вече е насочена към докладване на всички улови – независимо дали са стопански или любителски риболов. Предстои изменение на Регламента за контрол, който най-вероятно ще е догодина, в който се казва, че е залегнало задължение за докладване на всички обеми от уловите за любителски риболов, особено тези от многогодишни планове.
Това предложение отразява и част от резолюция на Европейския парламент от 2018 г., защото не знам дали знаете, но ако сумарно сметнем уловите в Черно море от любителския риболов може би надвишават тези от стопанския. И ние, без да имаме някакъв лиценз или билет, в който да се описват самите улови по видове и по количества, ние не можем да докладваме тези улови и количества към Европейската комисия, а това ще бъде задължително от догодина. Това е един от основните мотиви за въвеждането на такъв билет.
Искам само да Ви кажа, че страни, които прилагат лицензионен режим – издават билет или лицензия, са: Испания, Италия, Словения, Албания, Хърватия, Румъния също имат билет, Сирия, Ливан, Египет, Тунис, Алжир и Мароко по линия на Генералната комисия GFCM – Генерална комисия по рибарство за Средиземно море.
Генералната комисия също ще излезе с препоръка, която трябва да се гласува догодина на годишната сесия на GFCM, която казва, че всички улови от любителския риболов трябва да бъдат докладвани.
По отношение на цената, както каза госпожа Василева, цената е 25 лв., но този билет ще важи и за река Дунав, и за вътрешните водоеми. Билетът не е само годишен. Годишният билет е 25 лв., но може, ако семейството отиде на почивка, да се извади за един месец, за една седмица. Цената рязко пада. Цената за седмичният билет е 6 лв.
Това е един от основните мотиви, за да предложим да има такъв билет и за Черно море. Плюс това така има някаква равнопоставеност, защото от много време любителите, които извършват риболов, особено в Дунав, казват: защо ние ще плащаме билет, а в Черно море няма? Но основният мотив не е цената. Аз Ви казах основните мотиви, поради които го предлагаме.
По въпросите, които зададохте, за дребномащабния риболов. Тези риболовци са специфична материя, които не извършват големи по брой улови и по някакъв начин искаме да ги облекчим от гледна точка на самите документи. Сега за стопански риболов, първо му се издава разрешително за риболов, плюс това и удостоверение за извършване на риболов, който е всяка година. А ние ще направим така, че тези, които са под 10 метра, да може да спестим единия документ. Също така предвиждаме облекчение за самите улови – когато извършват улова да могат да си ги докладват по електронен път през GSM или през друго устройство директно в Агенцията по рибарство. Това също е облекчение. Не самият човек за 5-10 кг да попълва, да носи до Бургас декларации. Затова сме ги обособили в една определена група. Там има ограничение в района на плаване, в екипажа, който може да извършва с една лодка до определен брой хора, до разстояние на излизане от брега. Така сме ги обособили като специфична група, специфични условия за извършване на този риболов.
За кандидатстване определението в Закона е записано така: „дребномащабен риболов са кораби под 12 м“ и то отговаря изцяло на европейското определение в европейските регламенти. С това определение не ги ограничаваме да кандидатстват за европейско подпомагане по програмата за морско дело и рибарство.
Благодаря, господин Симеонов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не отговорихте на моя въпрос.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: В имейла, който сте получили, е приложен.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Оценката за въздействието най-кратко е, че тя не оказва въздействие върху бюджета, няма нещо натоварващо бюджета.
От Администрацията на Министерския съвет го подкрепиха.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители и гости! Не съм убеден, че няма да има въздействие конкретно върху оценката на въздействие на Закона, тъй като в крайна сметка Вие въвеждате една регулация, която ще бъде платена. Значи ще се съберат някакви пари, те ще влизат някъде и ще трябва да бъдат разпределяни.
Взимам отношение конкретно по темата за въвеждане на риболовен билет за Черно море. Досега действащата разпоредба предвиждаше такъв билет да важи само за вътрешни водоеми и за река Дунав и това може би имаше своята логика, тъй като тези водоеми почти в цялата страна са регулирани. Те са или държавна, или общинска собственост и повечето от тях са отдадени на концесия или с някакви договори за ползване. Изкуствено са зарибени някои от тях, в други изкуствено се поддържат видовете риба. И най-често на такива водоеми се извършва спортен риболов. Поне на мен в България ми е известно, че на такива водоеми се извършва спортен риболов.
Вие споменахте, че семейство, което реши да почива на територията на Република България от чужда страна по някакъв начин трябва да си заяви билет, с който да извършва риболов в Черно море. Искам да ми обясните как ще стане това нещо. Може би туроператорът ще предлага в портфолиото си дневен, седмичен или месечен билет, с който един родител, дошъл на почивка на Българското Черноморие решава в петък да закупи въдица на своето дете и да го заведе на черноморски риболов.
Споменахте няколко държави, в които има регулация и се закупува такъв билет. Искам да Ви уверя, че в няколко от държавите, които споменахте, не става въпрос въобще за риболов от брега. Регулацията е направена само за риболов от лодка и то за определени видове риба. Също има и регулация върху килограмите, както Вие се опитвате да я въведете тук. Но прави впечатление нещо много интересно – въвеждате риболовец, доколкото разбирам в мотивите не е написано, но предполагам, че имате предвид за риболов от лодка, защото с чепаре не знам как точно ще се случи от брега този риболов, не че е невъзможен, но успехът е почти нулев. Няма да споря, сигурно има и такива, които го практикуват. Но един брой черапе! То повече от един не може. Много ще ми е интересно някой с две въдици да упражнява този тип риболов. Поне аз не съм виждал.
От тази гледна точка персонално по темата риболовен билет за Черно море мисля, че трябва сериозно да се замислите дали е приложим, първо, този текст. Как ще накарате бате Иван от Дуранкулак, който от 50 години риболовен стаж е ходил на едно и също място да си изкара днес 20 попчета, да го накарате да плати 25 лв.? И как той ще отиде от Дуранкулак до най-близкото подразделение на ИАРА, за да си изкара този билет? Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз слушах много внимателно отговорите. На един от тях не получих разяснение – за първия изкупвач. От експозето разбирам, че на нас проблемът в този план за действие е, че ние не знаем колко риба ловим. И затова сега ще вкараме и любителския риболов, и абсолютно всичко ще направим по начин, по който да можем да имаме реалното количество улов, което от Черно море се лови, без калкани и така нататък. Така разбрах отговора Ви. И този план, както е описан тук, че ние не можем да докладваме количествата.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: От любителски.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: То и като цяло. Нали говорим за цялото Черно море, че не можем да докладваме количествата, нямаме приблизителна оценка и затова вкарваме билета. Не толкова, че финансово ИАРА ще постигне някакви чудеса от храброст, но ще има вече някакъв регистър, с който ще може да докладва и количества. Това ли е?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: При любителския риболов как ще стане отчитането на килограмите?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По пет на всички.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Приемаме, че той е отишъл днес и е извадил 5 килограма. Как ще стане фактическото събиране на тези данни? Всеки риболовец ще има някакви задължения след риболовния ден да отиде до съответната агенция да отчете колко килограма е хванал ли?
Искам само информативно да Ви кажа, че 5 кг риба един любител риболовец много трудно може да ги събере. Трябва да има доста успешни дни. Да Ви кажа: в годината не са повече от десет.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Николов, да отговорите на въпросите.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз исках да взема думата преди господин Симеонов.
За пореден път сме тук и обсъждаме Закона за рибарството и аквакултурите. Досега го обсъждахме на парче. Този път се събрахме да направим нещо грандиозно, да променим закона така, че всички да са доволни и да има смисъл от този закон, той да е работещ. Първоначалната идея, когато стартирахме намерението да променим Закона, беше изцяло да напишем нов закон, но с оглед на краткото време преценихме, че дори и тези промени биха могли да ни свършат работа.
Предните няколко пъти бяхме не обвинени, а беше казано, че не сме направили широк дебат. Ето, този път го направихме – 45 дни обсъждане, неколкократни срещи с всички заинтересовани страни. Според мен се получиха доста правилни неща, които ще вършат работа не само на нас като контролен орган, на любителите риболовци, на производителите на аквакултура и на стопанския риболов, в частност и на вече бъдещия дребномащабен риболов.
Вие се хващате за билет за любителски риболов, което според мен е най-дребната промяна в този закон. Тя лично за мен не е съществена. В момента по статистика на ИАРА има около 230 хиляди любители риболовци в цялата страна, които извършват любителски риболов на територията на цялата страна, включително и на Черно море. Една малка справка показва, че не по-малко от 1% са хората, които ловят само и единствено на Черно море. Може би бай Иван от Дуранкулак е един от тези хора. Но по този начин ние няма да променим нещо значително и няма да накърним правата на някой.
Предишния път, когато обсъждахме нощния риболов, ми зададохте въпрос. Явно сте любител риболовец. Но явно не сте прочели какво пише в билета за любителски риболов. След всеки излет всеки любител риболовец трябва да запише какво количество риба е уловил. Това количество ние отчитаме като статистика. Неслучайно в мотивите, които са дадени към Закона, е описано, че една от целите на въвеждането на билет за любителски риболов в Черно море е точно тази: правилна статистика и отчитане към Европейската комисия и към Комисията за Средиземно и Черно море – GFCM.
По отношение на това дали някой чужденец ще дойде и ще си извади билет, аз като ходя в Гърция за риба спазвам всички правила, които има в Гърция. Когато ходя в Албания за риба спазвам всички правила, които ги има в Албания. Тоест всеки, който дойде в България, би следвало да прочете правилата, които са. И ако иска да упражнява любителски риболов, той трябва да ги спази. Мое мнение, без да се съобразявате с него.
Другото важно нещо, което също не подчертахте, е, че билетът за деца е безплатен. До 16-годишна възраст билетът е безплатен. Една кампания, която ИАРА, заедно с Министерството на земеделието сме предприели, сега малко сме я забавили заради пандемията, но ние раздаваме безплатните билети на децата. Ходим по училищата, опитваме се да възродим любителския риболов и да направим така, че те да обичат природата, да не седят пред компютрите, а да ходят на излет за любителски риболов.
По отношение на чепарето, това е нещо, което не сме пипали, то си беше и досега в Закона – един брой чепаре е разрешен. Обяснявам какво е чепаре – въдица, на която има множество на брой куки, с която обикновено се лови сафрид или други морски пелагични видове и чернокоп.
На въпроса на госпожа Бъчварова, на който не отговорихме – първата продажба, това също не е нещо, което въвеждаме сега в Закона, то си съществуваше и досега. Първата продажба се определя посредством наредба. По-лесно ще го обясня – в България липсват тържища, борси. Поради тази причина хората, които ловят стопански риболов, регистриран по чл. 17, трябва да продадат рибата на така наречените матрапази. Всички, които са от морето, знаят какво е матрапаз. Матрапазът всъщност е човекът, който осъществява първата продажба. Другият вариант да я осъществи е в центрове за първа продажба. Това не е нещо ново. Това е нещо, което съществува, което работи. Да, бих желал да има тържища и борси, в които ще се осъществява много по-добър контрол, на към настоящия момент това е положението и ние работим по този начин. Не е нещо ново. Работещо е. Доказало се е. Може би има неща, които трябва да променим, но на този етап работи добре.
Благодаря Ви. Ако има други въпроси съм готов да отговарям.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Николов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
СТОЙНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, колеги! Аз искам да взема отношение по дребномащабния риболов. Ние го отделяме като отделна категория и тя е за тези малки лодки, за пенсионери, за хора, които искат да си добавят към някой лев към пенсията. Тези хора, които придават колорит на едно рибарско селище, или на една крайбрежна общност. Тези хора няма да забогатеят от това нещо, но просто искаме да ги има.
Освен това всеки риболовец може да си реши. Стопанският риболов си съществува. Той, ако иска, досега ако е бил там и му харесва, нека да си бъде там. Но нека да го има и дребномащабния риболов, който ще даде ниша за съвсем друга категория хора, защото в Черно море риболовът с лодки, не говоря с кораби, той е от два до два и половина месеца – това е сезонът. През другото време е лодка за разходка. Това, че добавяме още един избор, не смятам, че е нещо лошо. Там няма допълнителни ограничения, няма допълнителна тежест, нищо няма. Просто го има като избор.
За билетите за любителски риболов. Както господин Николов каза – това е една много незначителна част от любителите риболовци. Почти няма риболовец, който да упражнява риболов само в морето. И по тази причина продадените риболовни билети за година са 230 хиляди за година, съответно има и толкова много риболовци. Не виждаме и това като някакъв проблем, че се въвежда вече и за Черно море. Попитайте който и да е рибар – няма рибар, който да лови само на Черно море. Той си идва с риболовния билет, защото сезонът е два месеца, когато са есенните риби, когато минават пасажните риби – сафрид, чернокоп, зарган, платерина. Това се лови от брега. Минават, ловят си и след това се прибират кой откъдето е и си ползва билета. Това не е нещо ново. Ако е за няколко човека, десетки или стотици, просто не смятам, че трябва да се прави на въпрос.
Друг е въпросът за контрола. Много съм съгласен, че трябва да има много засилен контрол, ако искаме всичко да върви. Аз съм риболовец от 30 години, на мен три пъти досега ми е проверяван билетът. И то не на море, а на вътрешни водоеми. Бих желал да ме проверяват на всеки втори излет. Бих желал да ме накарат да пиша вътре улова ми – къде съм го уловил, по видове риба и по количество риба, защото това е статистиката. Това ще даде възможност да се води статистика и след това и при зарибяване, ако трябва, да се знае къде какво трябва да се зариби. Това е прекрасно. Въпросът е да може наистина да стане, да има такъв контрол. По този начин всеки любител риболовец ще стане като някакъв придатък на ИАРА, ще върши част от нещата на ИАРА. По този начин ще има по-стабилни популации от риба. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря на господин Стойнов.
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: По въпроса за лодките, тук има представители, аз мисля, че всички лодки над 4,60 м подлежат на регистрация, така че дали ще бъде дребномащабен или ще си бъде просто рибар, който има малко по-голяма лодка, той се регистрира, регистрира си лодката, влиза и лови. Ако имате предвид някаква друга регулация, дайте да я напишем за в бъдеще. Не знам какво имате предвид под дребномащабен и мащабен, щом като е едно и също. Вие казахте, че е едно и също. Просто едните хващат по-малко риба, а другите хващат повече риба.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все е стопански.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Колеги, смятам, че въпросите Ви касаят разглеждането на Законопроекта на второ гласуване. Ще имате време, в което можете да внесете предложения и когато гласуваме Законопроекта на второ гласуване, съответно да коментираме.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Да, ще внесем.
И втората ми реплика е за морския риболов. Вие казахте, че незначителна част се занимават само с морски риболов. Не Черноморски, а морски. Говоря за морски риболов. Защо въвеждаме такава норма, като са незначителна част. Много малко хора попадат в хипотезата да ходят само на море за риболов за два-три месеца и ние трябва да ги обременим с този билет?! Вие го казахте.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 00201-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г. за първо гласуване, моля да гласува.
За – 13, против – няма, и въздържали се – 7.
Законопроектът се приема.
Благодаря на колегите от ИАРА.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ – второ гласуване.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
Колеги, съгласно установената практика Ви е изпратен работен доклад на електронната поща и Ви е раздаден на хартиен носител. В тази връзка Ви предлагам да не чета текста на всеки един член, всяко предложение и съответната предложена редакция, а да гласуваме само спорните предложения и останалата част от Законопроекта анблок.
Имате ли възражения по предложението, или други предложения?
Ако няма, който е съгласен да гласуваме поотделно спорните предложения и анблок останалата част на Законопроекта, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Като цяло са направени правно-технически редактори с цел унифициране и прецизиране на използваната терминология, като са предложени варианти на редакция и по постъпилите спорни предложения на народни представители.
Започваме работа по Проекта на доклада.
Постъпили са предложения от народния представител Валери Симеонов и група народни представители за промени в членове 25, 38, 41, 42 и 60, както и за създаване на § 8, които са взаимно свързани.
Предлагам да гласуваме всички тези предложения анблок.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Колеги, получихме становище от Министерството на финансите по направеното предложение, което Ви е изпратено на електронните пощи. Имате го пред Вас и на хартиен носител. С него Министерството на финансите възразяват по предложенията на господин Симеонов и група народни представители. Колегите от Министерството на земеделието и от ИАЛВ предполагам, че предвид работната среща, която направихме с Министерството на финансите няма какво да допълните.
Преди провеждането на заседанието на Комисията проведохме такава среща. Имайки предвид краткият срок, който имаха Министерството на финансите, имаше неяснота относно предложенията на Валери Симеонов и група народни представители, които смятам, че в работната среща изчистихме.
Ще помоля господин Апостолов за допълнение по реда на чл. 83, относно § 8, който беше основното негативно отношение на Министерството на финансите, да направи редакционна поправка.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги и гости! Действително в § 8 има допусната една техническа неточност и едно допълнение, което бихме искали да направим. Това е, че в същия този § 8 за производителите на вино, непроизвеждащи етилов алкохол, трябва да добавим и количеството, което е като ограничение, тъй като, както е формирано към този момент, може да се счете от производителите, или от проверяващите, че става въпрос за освобождаване на абсолютно всички винопроизводители.
В тази връзка предлагам да се внесе допълнение и текстът да бъде гласуван по следния начин: „За производители на вино до 1000 хектолитра, непроизвеждащи етилов алкохол, за периода, в който е в сила разпоредбата на чл. 5“ – това е техническата неточност, която е допусната, че съгласно Директива 92/84 на ЕО беше добавен и чл. 6, в който няма касателства към винопроизводството. Да отпадне чл. 6 и да остане само чл. 5.
Като краен вариант:
„За производители на вино до 1000 хектолитра, непроизвеждащи етилов алкохол, за периода, в който е в сила разпоредбата на чл. 5 от Директива 92/84 на Съвета за нулева акцизна ставка за тихи и шумящи вина не се прилагат“.
Другите текстове остават по същия начин. Това е редакционната поправка и внасянето на точност във връзка с количествата, които подлежат на регистрация и са предмет на този параграф.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз предполагам, че сте имали работна група и хубаво сте си обсъждали нещата, обаче, извинявайте, сега започнахме нещо да обсъждаме, след това се правят някакви добавки, които се прочитат. Не виждам как можем да бъдем полезни. Ако трябва работната група да си приеме точно тази част в Законопроекта, да го направи, но аз лично се чувствам все едно някой нещо ми чете и ми казва по средата на филма.
Колеги, просто обяснявайте какво сте се разбрали. Има становище на Министерството на финансите, което, ако си го подкрепят, да си го кажат, а не в работната група, и какво предлагате, защото това е закон, който сега се прави. Не виждам как можем да бъдем полезни. Аз не би следвало и да участвам оттук нататък в обсъжданията, при условие че така се процедира.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професор Бъчварова, явно неправилно се изказахме с господин Апостолов. Не е имало работна група, а работна среща, предвид становището на Министерството на финансите. Предвид пандемията от Министерството на финансите не успяха да осигурят представител на днешната комисия.
Проведохме среща с госпожа Петкова, с която, първо, изкоментирахме, че неправилно вносителят е цитирал чл. 6, който се отнася за бирата в съответната директива. Това е техническата грешка.
Заповядайте, господин Симеонов, като вносител.
Ако желаете всеки един текст по предложението ще гласуваме отделно.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще се опитам да го кажа много просто и много ясно.
Нашите предложения, с които сте запознати, остават непроменени. Единствената промяна е внесена в § 8, където е заложено ограничението до 100 хектолитра, за което се отнася и целият наш законопроект. Всичко нагоре е за 100 хектолитра, но тук е пропуснато да се добави. И затова след „вино“ добавяме „до 100 хектолитра“. Това е редакционното допълнение, което се внася сега.
И второто е, че отпада чл. 6, тъй като не е точно цитиран. Всичко друго остава същото.
Становището на Министерството на финансите – нищо не остава от него. Сега ясно ли е?
За Вас не виждам никаква изненада и защо толкова се шокирате. Текстът е абсолютно същият. Нищо няма променено, с изключение на тази редакционна поправка.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не може да обиждате, че ние сме неграмотни, а пък Вие – грамотният, тук ни казвате какво да четем и къде.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вижте сега, не ми преписвайте неща, които не съм казал. Опитвам се да внеса яснота и всъщност да обясня с максимално прости думи, че предложението е същото, не се променя. Становището на Министерството на финансите считайте, че отпада в смисъл, че те нямат претенции, оттеглят си техните забележки. Всъщност не са забележки. Ако внимателно се прочете ще се види, че те цитират директивите, които нямат никакво противоречие с нашето предложение. Това е всичко. Нищо ново не Ви предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Господин Каракашев, преди да Ви дам думата, професор Бъчварова, становището на Министерството на финансите така или иначе е получено официално. Аз се извинявам, мой е пропускът, но предвид краткото време, че го получихме преди обяд, не съобразих да Ви поканя и Вас на срещата.
Виждайки, че становището на Министерството на финансите е негативно основно заради чл. 6, който при проверка в Директивата с господин Апостолов и господин Симеонов установихме, че касае бирата, а не виното. И въпросният § 8, в който те категорично изразяват отрицателната си позиция, поканихме единствения възможен експерт – госпожа Петкова, която успя да дойде и да обясни какви са техните съображения, на база на които са зидали това отрицателно становище, че в § 8 така предложен текстът от групата народни представители се разбира, че се отнася за всички винопроизводителите.
Вносителите запознаха представителя на Министерството на финансите, че навсякъде в техните предложения се говори за малките винопроизводители, произвеждащи до 10 тона, но просто в този параграф има техническа грешка и е изтървано това. Представителят на Министерството на финансите каза: окей. Но наистина официално писмено нямаме коригирано тяхно становище. Затова и закъсняхме.
Това се опита да обясни и господин Симеонов, а не да обижда който и да е в Комисията. Не съм му адвокат, но аз така го разбрах. Това е хронологията на разговорите относно този § 8. И е видно, че вносителите наистина са допуснали грешка, защото във всички предходни предложения навсякъде цитират тези малки винопроизводители.
Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Експерт съм към Националната лозаро-винарска камара.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на икономиката! Уважаеми господин Симеонов, във връзка с предложението, направено от Вас и група народни представители, Камарата принципно не можем да го подкрепим основно по юридически съображения. Създава се трети режим по отношение на винопроизводителите – режим, който не се римува нито със съществуващото национално, нито със съществуващото европейско законодателство. Винаги производството на вино и спиртни напитки, но в конкретния случай разглеждаме виното, трябва да се даде в светлината на това, че става въпрос за производство на акцизна стока, независимо от ставката, с която се облага.
Съгласно европейското законодателство и националното такова, виното е акцизна стока и съгласно европейското, и националното законодателство вино може да се произвежда и предлага под два режима – лицензирани складодържатели или регистрирани малки винопроизводители. Малки винопроизводители по смисъла и на европейското, и на националното законодателство означава лица, които произвеждат до 1000 хектолитра, или 100 хиляди литра, казано по друг начин, вино на година. Независимо дали са 5, 10, 15, 20, 50 литра, 500 литра, 20 хиляди литра, 30 хиляди литра до 100 хиляди литра – това е един режим, който обхваща цялата тази категория. И другият режим е на лицензираните складодържатели – всички, които произвеждат на годишна база, съхраняват над 100 хиляди литра вино годишно.
Сега тук се въвежда някакъв трети режим, който наистина не се римува нито с европейското, нито със съществуващото национално законодателство. И този текст като цялостен режим, не само на § 8, би бил в противоречие със Закона за акцизите и данъчните складове и с две европейски директиви принципно. Виното, независимо кой го произвежда, се произвежда и съхранява под режим отложено плащане на акциз, като, естествено, и европейският, и национален законодател е дал правото на малките производители до 100 хиляди литра да ползват този режим без да плащат обезпечение. Обезпечението е: големите, лицензираните над 100 хиляди литра плащат, ако произвежда акцизна стока, чийто акциз е на стойност, примерно, 100 млн. лв., трябва обезпечението да е 100 млн. лв.; тези, които са под съществуващия, а не предлагания регистрационен режим, не плащат това обезпечение. Това е същественото облекчение.
За нас тези текстове представляват проблем, свързан с европейското законодателство. Предлагат се в режим на нотификация до Европейската комисия. Става въпрос за изцяло нов регулаторен режим по отношение на производството и предлагането на лозаро-винарски продукти, който не е нотифициран до Европейската комисия и аз не съм сигурен, че Европейската комисия на 28 декември, когато изтича срокът, запознавайки се с тези текстове, ще каже: ние сме окей с тях. Тоест пак влизаме евентуално в процедура за нарушение, в същата спирала, в която бяхме и със сегашния закон, но на други основания.
По отношение на това, аз съм обикновен юрист, това, което се каза – ние видяхме днес по обяд да се качи на сайта на Народното събрание становището на Министерството на финансите, което категорично, не само по отношение на § 8, а по отношение на целия предложен режим е отрицателно, поне аз така го чета от скромния опит на човек, завършил „Право“ със специалност „Данъчно право“ в един университет не в България, и работил в тази сфера повече от 15 години в България. Виждам, че становището е подписано от министъра на финансите Кирил Ананиев. Сега разбираме, че е имало някаква среща…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Аз затова уточних, че тази среща е била напълно неформална.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Срещата не е била с министъра на финансите Кирил Ананиев, нали така?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Категорично. И тази среща не обвързва по никакъв начин…
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Следователно не може да се каже, че това становище е невалидно, ако на тази среща представител на Министерството, с всичките чест и почитания към неговите експертни качества, е казал, че няма проблем със становището.
Това е, което аз мога да кажа чисто като юрист по тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Каракашев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо, ако мога да изразя една огромна изненада от Вашата позиция, защото, ако погледнем обективно, Вие би трябвало като представител на Лозаро-винарската камара да сте най-заинтересован от намаляването на огромния сив сектор, за който Вие говорихте при разглеждане на закона по-рано, преди няколко години. И продължавате да говорите, и продължават да се правят публикации. Действително има един голям сив сектор точно в обхвата на производството на вино. Това е повече от ясно, ако се сравнят количествата произведено грозде и количествата официално продадено вино. Има една голяма разлика там. И не е ясно къде отива другото вино.
По отношение на становището на Министерството на финансите готов съм и сега, но това ще загуби време на Комисията, и след това, и когато Вие кажете, да разгледаме абзац по абзац и Вие да ни обясните къде точно те отричат нашето предложение и по какъв начин стигнахте до извода, че то е изцяло отрицателно. Не е така.
В становището на Министерството на финансите се цитират на няколко места директивите, в които се определят обектите на третиране от тези нормативни текстове. Както Вие казахте – това са малките и големите. Ние внасяме, както правилно сте забелязали, един допълнителен разграничителен режим на всички, които са до 10 тона. Защото и до момента тези, които са от 100 тона нагоре са големи, а тези, които са от 100 тона надолу, фактически никой не знае какво правят, къде го правят, как го правят, къде отива и какво плащат.
Нещо повече – вкарваме регистрационен режим за до 10 тона и ги задължаваме да плащат съответни суми към Министерството на финансите. Това е новото, това е доброто, което ще доведе до изсветляване на сектора. Пак повтарям – не съм юрист, за разлика от Вас, но аз, като го чета и аргументите, които са изложени в писмото, с изключение на последните два абзаца, всичко останало цитира директиви, които не изключват този режим, който ние въвеждаме. Не изключват тези обекти на малки винопроизводители. Няма ограничение те да не бъдат отделени.
Защо сме изходили с такива количества от 100 хектолитра? Защото това е масовият производител в България, който стопанисва от порядъка между 30 и 50 декара, и за това направихме среща с Министерството, с Агенцията. Това са 70%, ако не и повече, от собствениците на лозови масиви, които произвеждат грозде. От тях може да се изкарат толкова – от порядъка на 10-12 тона. Затова е определена и тази стъпка, тази граница, до която ние да дадем възможност на тези хора легално, законно да си го произвеждат и да си го продават, внасяйки съответните задължения във вид на такси към държавния бюджет.
Аз не виждам противоречия. Вие също цитирахте директивата, а именно кога и на кого не се налага акциз. Да, те са освободени от акциз и към сегашния момент, ние допълнително го изписваме това, но по никакъв начин не влизаме в противоречие и не мога да разбера за какво да искаме нотифициране, тъй като ние не влизаме в никакво противоречие в момента. Нотификация за какво? За това, че въвеждаме някакъв режим за до 10 тона? За това ли трябва да нотифицираме? Казвам, че не съм юрист, но мисля, че за това нещо не би трябвало да се иска някаква нотификация. Тя не променя нито буквата на директивите, нито закона. Нищо! Това е, което мога да Ви кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: България Ви, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Не искам да влизам в тези дебати и да отнемаме толкова време от работата на Комисията, но все пак чета становището на Министерството на финансите и последния параграф: „Предвид гореизложеното не подкрепям направеното предложение за законодателни промени, като ще се нарушат европейските правила в областта на акцизното законодателство“. Това е общото спрямо всички, целия пакет от предложения. И след това: „Категорично възразявам“, тоест още повече не подкрепям „предложението по § 8“. В момента предложението по § 8 с допълнителните корекции, които чух, че се направиха, не променя по същество. Текстът на § 8 е, че има едни определени лица, които ще произвеждат акцизни стоки, но се казва, че те не спазват никакво акцизно законодателство.
Съгласни сме до голяма степен с аргументите като цел на подобно предложение, но си мислим, че както са написани текстовете като цяло, като предложение, като режим те няма да постигнат тези цели за изсветляване на един сив сектор. Особено щом се неглижират правилата, свързани с прилагането на акцизното законодателство и водене на този вид отчетност, защото рисковете са огромни. И не само защото виното е акцизна стока. Както знаете, който прави вино, прави и други акцизни стоки, където вече има и акцизи, има и друг вид дейност.
А по отношение на тези 100 хектолитра – 10 хиляди литра, ще Ви кажа, че това е едно количество, което и в момента в Закона е предвидено като възможност всяко домакинство свободно да си консумира, ако си е произвело собствено вино от собствено грозде, от собствени насаждения.
Искам само да смятаме, ако може съвсем кратичко, за да знаете за какво става реч. Едно домакинство в България, според дефиниция домакинство и според националната статистика, се състои средно от 2,14 души. Малко повече от двама души е едно домакинство. Десет хиляди литра вино на година при среден алкохолен градус от 13-13,5% се равняват на около 3 хиляди и кусур литра ракия. Извинявам се за израза, но не става въпрос за тези 3 хиляди и кусур литра ракия, като алкохолно опиянение с доставка, да се изпият 3 тона ракия от едно домакинство. В тези 2,14 души вътре влизат малолетни и непълнолетни под 18-годишна възраст и бебетата. Представете си един член на домакинство пълнолетен да изпива около 1,5-2 тона ракия на година.
Защото ние говорим за това, че са малки количества, но всъщност не са малки количества. И бидейки ясно, че някой няма само да ги пие и да ги ползва за лична консумация, но ще ги продава… Тук говорим за цял сектор, защото не е само виното. Там са и спиртните напитки, и специално ракията. За нас този режим представлява риск. Някой казва, че той съществува, но реално погледнато същевременно го освобождава от почти всякакъв контрол, като му казва: сам ще си водиш регистрите, каквото си декларираш, само това ще си плащаш, никой няма да те контролира. Защото текстът е, че тези не спазват нито правилата за данъчни складове, нито правила за движение на акцизни стоки, нито правила за обезпечение, за документация и отчетност на акцизните стоки. Няма да има поне калибрирани кофи, за да се знае колко литра е произвел. Той как ще определи колко литра е произвел, или някой ще може да го контролира? Тези неща са свързани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние казваме същото. Ние казваме абсолютно същото. И ние не искаме да се произвеждат два тона ракия и да се продават. Ние това казваме. Това е смисълът на Закона. Те да бъдат декларирани към месец декември, както по-горе сме вкарали изискване на база на количествата грозде, което е събрано, и съответно да се декларира какво ще се произведе за следващата година. И за това, което ще се продаде, да се плати съответната такса. Точно това казваме. Другото е лицемерие. И Вие го знаете, и ние го знаем. С тези количества да се убеждаваме, че ще бъдат задоволени нуждите на тези 2,14 човека от семейството, естествено – да. Ние говорим едно и също в момента. Аз Ви благодаря, че ни подкрепяте. (Оживление.)
Още нещо. Защо е дадено отрицателното становище на Министерството на финансите? Вие можете да видите какви са първите два аргумента и повече няма какво да четете стр. 2. Това е допълнително натоварване за тях, свързано е с известни проверки, ангажираност с проверки. Е, коя администрация иска да си увеличава работата ми кажете? Така че да не търсим някакви по-дълбоки причини. Това са причините. След това има изброяване на директиви, които по никакъв начин не противоречат, и влизаме в чл. 6, което коригираме. За това става въпрос.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Симеонов.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като продължавам да задавам въпроси, да прочетем стр. 2, че цитираните европейски норми са изцяло транспонирани с действащия към момента Закон за акцизи и данъчните складове. Министерството на финансите като е размислило цяла вечер за своето становище, пък да вземе да каже, че това, което се предлага в момента, не противоречи на транспонирането на действащите еди-какво си, защото в противен случай ние влизаме в някакъв филм, в който искаме да направим нещо добро, но така написано, че имаме пълно транспониране на директивите, не ни позволява да приемем нещо, което казахте, че е добре. Има логика и във Вашето предложение, но това становище е водещо.
Вярно е, че администрацията може да не иска да се натоварва с допълнителен контрол, вярно е, че със Закон може да се задължи, но ако то противоречи на правилата, които досега са възприети и които действат в страната, тоест за лична консумация и за количества от 1000 хектолитра.
Разбираме замисъла, но той трябва да бъде под някаква форма припознат от контролните органи. Иначе госпожа Петкова си е държала явно, че в § 8 има техническа грешка.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те и в момента не са акцизни.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Във връзка с това, което казахте, господин Каракашев, малко невярна информация подадохте. И сега в чл. 56 в Закона за акцизите се казва, че са освободени, тоест тези ги няма никъде. Да, до 1000 хектолитра те са освободени – нито дневници водят, нито нищо. Да, така е. Имат един дневник и при Вас една регистрация. Говорим за тежкия акцизен режим, за данъчен склад. Иначе до 1000 хектолитра имат подаване на едно заявление. С нашето предложение точно това казваме. Нито противоречим на Закона за акцизите, нито нищо. Но държавата ще може да си прибере нужния данък. И най-вече здравето на хората, защото това, което си купувате, спирайки някоя баба да Ви продаде някой литър или тубичка вино, Вие дефакто нито знаете как е произведено, нито знаете кой стои зад това производство, защото може да се окаже, че зад бабичката стои някой мастит производител, който го е напълнил в бутилки. И го продава, за което нито се плаща…
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е забранено.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: То е забранено, ама сега ако тръгнем надолу за някой планински курорт, сигурен съм, че във всяко село продават на пътя.
Нека да се изсветли браншът. Хем големите и средни, които произвеждат, да бъдат поставени в условия на нормална конкуренция, защото сега едните плащат, едните са регистрирани, едните правят всичко, пък другите подбиват пазара с неясно качество, което не се контролира от абсолютно никой. И данъкът в държавата в крайна сметка го няма. Накрая и здравето на хората, защото не знаеш какво пише – дали е превряло, дали не е превряло, може вътре да има 100 кг захар. Нищо не знаеш за това вино. Така че не виждам защо да не бъдат подкрепени тези предложения.
Вярно е за разминаването 100 и 1000. Не искам да коментирам. Но нека да сложим някаква регулация, да стъпим с нещо, защото към този момент до 1000 са отписани и могат да си правят каквото си поискат.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Само защото имаше опит да се каже, че говоря неверни неща и неща, които не разбирам, още веднъж искам да кажа, че Националната лозаро-винарска камара ми гласува доверие да я представлявам като експерт на база някакви мои професионални качества и компетенции. Завършил съм „Данъчно право“ в Сорбоната, акцизи, ДДС, корпоративно облагане – европейско и национално. Нещо, с което се занимавам професионално повече от 15 години. В закона за акцизите и данъчните складове не се е казало, че не се води отчетност, защото регистрираните малки винопроизводители са подотчетни на Агенция „Митници“ и се води съответната отчетност. Облекчени са от обезпечения, от измервателни уреди и други технически средства за измерване, но не са освободени от отчетност, както Вие сте написали: не се спазват правила за документация и отчетност на акцизни стоки. Написано е в § 8.
Просто искам това да бъде пределно ясно, а иначе Вие си имате Вашите аргументи. И още веднъж – с това започна нашето изказване още в началото: не подкрепяме тези текстове, както са. Идеята е прекрасна, но смятаме, че между първо и второ четене това трудно би могло да бъде обхванато като подход. В други времена може да се обсъди варианта, при който да се потърси баланса в борбата срещу сивия сектор и същевременно спазване на европейско, национално законодателство и контролни правомощия както на Изпълнителната агенция по лозата и виното, така и Агенция „Митници“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Каракашев.
Други изказвания относно предложенията на народния представител Валери Симеонов и група народни представители има ли?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Хубаво е да разглеждаме тези текстове след официална позиция на Министерството на финансите ги разглеждаме, защото можем да изпаднем в позиция, която… Така или иначе има време преди гледането на второ четене. Вие сама казахте, че това ще стане през месец януари. Тогава да направим това обсъждане.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: То пак не е сигурно, че като има официално положително становище на Министерството на финансите ще бъде подкрепено от колегите на БСП.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Апостолов мисля, че е наясно, че когато има предложения, по които има обществен интерес, нужда и възможност, винаги сме го подкрепяли. Но има неща, които изискват малко повече усилия и от другите.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професор Бъчварова, да разбирам ли, че правите предложение за отлагане на точката до получаване на становище от Министерството на финансите?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Обратно предложение?
Ние като Комисия можем да се организираме и още утре да получим становище от Министерството на финансите.
Който е съгласен с предложението на професор Бъчварова за отлагане на точката от дневния ред, моля да гласува.
За – 7, против – 3, въздържали се – 10.
Предложението на професор Бъчварова не е прието.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с направените предложения от народния представител Валери Симеонов и група народни представители за промени в членове 25, 38, 41, 42 и 60, както и за създаване на § 8, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – 6.
Колеги, тъй като предложението за промени на членове 25, 38, 41, 42 и 60 беше прието, предлагам да подкрепим по принцип предложенията на господин Валери Симеонов и група народни представители за промени в тези членове, да гласуваме редакцията на чл. 25 с включената промяна, предложена в Проекта на доклад като вариант 2, отразяването на предложението по чл. 38 на систематичното му място в чл. 25, ал. 9 и чл. 39, редакцията на чл. 41 и 42 с включената промяна, предложена в Проекта на доклад като вариант II, отразяване на предложението му по чл. 60, което е отразено на систематичното му място в чл. 25, ал. 8, както и създаването на § 9 с текст, съгласно предложението на господин Симеонов и направената редакционна поправка от господин Апостолов, съгласно Доклада - § 8 става § 9.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
По чл. 156 и 157 е постъпило предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Професор Бъчварова, ще представите ли предложението си, или ще го оттеглите?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Как ще го оттегля? Аз съм убедена, че предложението ми е правилно.
Както е записан текстът на чл. 157 и чл. 156 излиза, че тези, които произвеждат и рекламират, подлежат на санкции. Само че има и една особеност. Тази особеност е, че тези оператори на медийни услуги или на реклами не носят отговорност за рекламата, която производителят прави, още повече за аналогичните характеристики, тоест производствените характеристики на виното и няма как този, който транслира рекламата, да бъде наказан със санкция за това, че той излъчва реклама, в която има производствени характери, които могат и да не бъдат верни. Затова предложението е рекламата да отпадне, или да се опише – такава беше идеята, но този, който произвежда, който след това възлага рекламата на съответна агенция, да си носят отговорността за рекламното послание, защото една телевизия си има ограничение какво може и какво не може като реклама от гледна точка на законите, но няма отношение по това каква е същността на рекламата и нейната характеристика от гледна точка на производството.
Затова предлагаме да отпадне рекламата. Така написано понятието изглежда, че наистина този, който транслира рекламата, който слага билборда – фирмата, чрез която е закупен този билборд, тя ще носи отговорност за подвеждащата реклама. Подобен казус мисля, че имахме и в Закона за храните, където все пак производителят е този, който носи отговорността за рекламното послание, което предоставя. Затова предлагам да отпадне. Ако трябва да се опише по друг начин.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Ще помоля госпожа Ева Петрова да вземе отношение, защото този текст го коментирахме при първо гласуване. Първоначално изцяло подкрепих Вашето мнение по този текст, но след като госпожа Петрова ми обясни чисто професионално и в Закона за радиото и телевизията…
Заповядайте, госпожо Петрова, да ни обясните Вашето отрицателно становище по предложението на професор Бъчварова.
ЕВА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа представители и гости! Искам да благодаря на професор Бъчварова за това, че е вникнала в нашето становище, тъй като действително разпоредбите на чл. 156 и чл. 157 предвиждат административно-наказателна отговорност, която се налага за рекламиране на вино, по което не са спазени производствените изисквания. Само че радио- и телевизионните оператори са ангажирани в дейността по рекламиране, те осъществяват рекламиране, но фактически те нямат никаква връзка с производствените процеси. Те няма как да имат знания за това как се осъществява производственият процес, нямат контрол върху него, нямат и механизми, по които да разберат как е произведен даден продукт.
Ние радио- и телевизионните оператори, както беше и посочено, както и останалите лица, които могат да осъществяват реклама, имат редица разпоредби, с които трябва да се съобразяват. Отпадането на тази санкция не би означавало, че ние няма да спазваме някаква регулация, има разпоредби в Закона за здравето, специално за радио- и телевизионните оператори има специални разпоредби за рекламата на алкохолни и спиртни напитки в радио и телевизии. Ние действително сме обект на редица задължения, но въвеждането на такава разпоредба създава някаква отговорност за нещо, което ние няма как реално да контролираме, нито да сме запознати с него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Други изказвания? Няма.
Който е съгласен с направеното предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Обръщам внимание за протокола, че при положение че предложението за промени в чл. 156 и 157 не беше прието, то когато подлагаме на гласуване анблок целия закон за тези членове, следва да се включи редакцията, предложена във вариант I, съгласно Проекта на доклада, който имаме.
Колеги, преди да подложа на гласуване текстовете анблок, моля представителите на Министерството на икономиката и Изпълнителната агенция по виното и лозята, Министерството на земеделието, храните и горите, както и Вие от Националната лозаро-винарска камара да вземете отношение по Законопроекта и текстовете, които приехме към момента и които предстои да приемем.
Заповядайте от Министерство на икономиката, като ще Ви помоля, понеже Вас Ви касае чл. 121 от Закона, относно извършването на лабораторните анализи, за изразите становище по него.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме депозирали официалното становище на Министерството на икономиката, видях, че то фигурира в комплекта документи.
По отношение на редакцията на чл. 121 смятам, че постигнахме договореност и приемаме този вариант, който е в Доклада. Повече нямам какво да кажа.
Между другото, искам да добавя нещо по отношение на нотификацията на Закона за виното. Тъй като съм разговаряла с колегите от нашето министерство, които се занимават с тази част, те ми обясниха, че след като се уточни точният текст на Закона, той тогава трябва да бъде нотифициран. В момента е публикуван за нотификация предишния вариант, без последните поправки, които фигурират в Доклада, което означава, че отново трябва да бъде публикуван за нотификация. В противен случай има вариант отново Европейската комисия да ни направи забележка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да, за сведение ще бъдат изпратени поправките.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Това мога да кажа. Ако има някакви въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря.
Изпълнителната агенция по лозата и виното.
КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря.
Смятам, че направените предложения, които са между първо и второ четене, са абсолютно балансирани и по никакъв начин не утежняват дейността, производствения процес и търговията на винопроизводителите. Това е в частта, в която Изпълнителната агенция по лозата и виното има правомощия, вменени й с този закон и регламентите на Европейския съюз. Ако имате въпроси, ще отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Коев.
Ще помоля и господин Каракашев и господин Чорбаджийски да вземат отношение.
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: По отношение на останалите текстове, ще започна от чл. 121 в светлината на чл. 119, правейки съпоставка с досега действащия режим в частта „изпитвателни лаборатории на спиртни напитки“. Тук говоря от името на Асоциацията на производители, вносители и търговци на спиртни напитки, които са асоцииран член на Националната лозаро-винарска камара. Госпожа Ралица Скорчева се извинява, че днес по обективни причини няма да може да присъства на заседанието.
От разговора в рамките на това заседание разбираме, че е намерен баланс на ниво законодателна власт в разговори между отделни заинтересовани страни относно чл. 121. Това, което ни притеснява, е, че този баланс е намерен в разговор, в който браншът не е участвал. Това, което разбираме, е, че в рамките на този разговор и намерения компромис в чл. 121 е съобразено наше становище и специално на Националната лозаро-винарска камара във връзка с първото четене на Законопроекта относно изпитвателните лаборатории в лозаро-винарския бранш, като когато говорим за търговия с вино значително е ограничен монополът, ако мога така да кажа, на акредитираните лаборатории към Изпълнителната агенция по лозата и виното, но очевидно има някакъв двоен аршин, ако мога така да го квалифицирам, спрямо производителите на спиртните напитки и изпитвателната лаборатория, макар и да се използва в текста множествено число, която се занимава с издаване на протоколи във всички случаи на търговия със спиртни напитки.
Това не е написано в текста на Закона по този начин, но в досега действащия Закон за виното и спиртните напитки, когато говорим за внос на спиртни напитки, действително има списък от органи и лаборатории, одобрен със заповед на министъра на икономиката, всъщност те са два списъка по отношение на компетентни органи на държави от трети страни, които издават сертификати за износ, и компетентни лаборатории или органи от трети страни, които издават анализи и свидетелство във връзка със спиртни напитки, които се изнасят от тези страни, за да могат те да бъдат внесени и примерно Митниците в България не приемат вноса, ако не се представят тези документи. Това е действащият режим. По отношение на другите изпитвателни лаборатории, няма такива изисквания. Изисква се те да бъдат сертифицирани, акредитирани по БДС N-17025.
В момента чл. 119 говори за досегашния режим, заповедта на министъра на икономиката от 2012 г. с два огромни списъка към нея. Сега чл. 121 по отношение на спиртните напитки казва, че извън тези за вноса всякакви видове изпитвания на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход – чета текста, одобрен от комисията – и спиртни напитки за реализация на пазара на Република България, на страните от Европейския съюз, извън Република България, износ в трети страни и утвърждаване на географско указание се извършват от лаборатории, определени със заповед на министъра на икономиката.
Първо, никъде в Закона не е предвиден ред, по който ще се одобряват тези лаборатории. Може ли частна акредитирана лаборатория да получи такова одобрение? Познавайки системата знаем, че няма да има това нещо. Това означава, на първо място, че ще бъдат ликвидирани един куп лаборатории към сериозни български производители и търговци на спиртни напитки, които са инвестирали в акредитация по БДС, в апаратура, в персонал, а персоналът в лабораториите е изключително ценен, включително го разбираме и днес в условията на пандемия, защото това са специалисти по микробиология, които правят изследвания и така нататък. Тоест, изпитванията, правени от тези лаборатории, ще станат абсолютно ненужни, защото ще има някаква лаборатория, одобрена от министър. Това е първото нещо.
Второто нещо, с този текст ще скараме Република България, това поне са нашите опасения, със САЩ за техния бърбън, с Русия за техните водки, Украйна и Полша, с Франция за коняка, Обединеното кралство Великобритания за уискито, с Турция за тяхната емирка, с Гърция за тяхното узо, защото текстът е написан: Изпитванията на етилов алкохол от земеделски произход, особено когато говорим за държави – членки на Европейския съюз, ще се правят от лаборатории, одобрени от министъра на икономиката. И си представете, че тук трябва да се продава френски коняк в България, производителят на френския коняк, който го доставя в България, вади анализни свидетелства от изпитвателна лаборатория, сертифицирана по стандарт N-17025, позиционирана в областта коняк Франция, и ние на тях ще им обясним, ако приемем този текст на закона, че френския коняк, нищо, че сме в Европейския съюз, общ пазар, общи регулации, които касаят аналогични практики и производство на спиртни напитки и така нататък, общ Регламент, Вие тук ще можете да продавате, само ако минете и през една конкретна лаборатория, посочена от министъра на икономиката. Така е написан текстът, чета ал. 4 на чл. 121 по предложение на Комисията. Същото се отнася и за гръцкото узо.
Благодарим за това, че Комисията в Проекта на доклада се е съобразила с предложенията ни относно изпитвателните лаборатории, когато говорим за търговия с лозаро-винарски продукти, но по отношение на спиртните напитки не знаем защо при същите аргументи в предложения текст няма съгласие. Следователно има някакво разбирателство, което се е случило извън дебата. Това е по отношение на чл. 121.
По отношение на едни предложения, които бяха направени писмено от Националната лозаро-винарска камара, естествено ние нямаме законодателна инициатива, касаещи регулирането между професионалните организации в лозаро-винарския бранш, искаме да кажем само няколко неща и с това ще приключа. Те не са възприети от нито един от народните представители, членове на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание, независимо от парламентарните групи, но факт е, че впоследствие постъпиха едни други становища от регионални лозаро-винарски камари пак в Комисията е достатъчно показателен за проблема, който ние повдигнахме в нашето становище, че е необходимо да се предприемат действия по отношение унифицирането в дейността между професионалните организации в сектора. Защото, ако Ви прави впечатление, първо, нито една от тези регионални лозаро-винарски камари не е дала становище по същество към Законопроекта нито на ниво законодателен процес в храма на законодателството - Народното събрание, нито на ниво предварително обществено съгласуване, на ниво проект, на ниво Министерство на земеделието и храните през последните две години. Но намериха аргументи да пишат по отношение на становище, дадено от Националната лозаро-винарска камара.
И другото нещо, което е много важно, поне за протокола да остане тук, е да имате предвид, че това са становища, подписани само от председателите на съответните регионални лозаро-винарски камари, а съгласно техните собствени устави, този тип становища се съгласуват с управителните им съвети. А управителни съвети на повечето от подписалите, не са събирани в последните месеци и съответно не са съгласували тези становища. Това е само, за да подчертаем с конкретни факти и обстоятелства разумността на направените от нас предложения.
Разбираме, че никой народен представител не ги е припознал, разбира се, но ние нямаме законодателна инициатива, не можем да внасяме предложения по собствена воля. Това допълнително доказва силата на нашите аргументи. С това приключвам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: С добър диалог между тези регионални организации можете да постигнете това, което целите.
Заповядайте, господин Чорбаджийски.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Ако позволите, госпожо Председател, диалог от наша страна с тези регионални структури има, аз съм ги канил около десет пъти на срещи, даже съм искал да бъда домакин, ако не могат те да си позволят и нямат достатъчно финанси да дойдат до София, аз да пътувам. Досега нямам една приета покана и няма диалог с тях. Говорим си през Министерството на земеделието или през Комисията по земеделие, за жалост. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Чорбаджийски.
Други изказвания?
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: По отношение на чл. 121, ал. 4, съжалявам, останали сме неразбрани. Тук става въпрос за етилов алкохол от земеделски произход и спиртни напитки, които са произведени в Република България. И такива напитки, които ще се изнасят за Европейския съюз, а не такива, които влизат от Европейския съюз. Ако текстът е неясен, мисля, че сега е времето да го уточним. В никакъв случай не сме имали предвид напитки, които влизат от Европейския съюз, да бъдат допълнително изследвани в наша лаборатория. Съжалявам, всички го гледаха, за първи път се забелязва.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Сега ще помоля колегите от Министерството на икономиката, за да няма това двусмислие, да ни прочетете текста, който отговаря на виждането на Министерството на икономиката, касаещи вноса.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: Изпитванията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спиртни напитки, произведени в Република България и предназначени за реализация на пазара в Република България, страните от Европейския съюз… Нататък си остава изречението. Просто трябва да се вмъкне едно „произведени в Република България“.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Апостолов прави редакционна поправка по чл. 83:
„(4) Изпитванията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спиртни напитки, произведени в Република България, и предназначени за реализация на пазара в Република България, страните в Европейския съюз извън Република България, износ в трети страни и утвърждаване на географско указание по чл. 100, ал. 3, т. 8 се извършват от лаборатории, определени със заповед на министъра на икономиката.“
Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Нещата не са толкова прости. Може би не чухте първоначалните аргументи, които казах. Проблемът тук е, че се създава монопол на една конкретна лаборатория, защото няма предвиден режим за одобряване на частни лаборатории, които са акредитирани. Една лаборатория може да е държавна, може да е частна, въпросът е дали е регламентирана, съгласно БДС N-17025. Целия режим е предвиден така и Ви казвам какво се случва. Да говорим нещата такива, каквито са. Има един Национален институт по вино, спиртни напитки и етерични масла, който от публична структура отдавна второстепенен или от по-нисък ред разпоредител с бюджетни средства през последните години се превърна в търговско дружество. Търговско дружество, което е дъщерно на държавната консолидационна компания, която пък е под надзора на министъра на икономиката, съгласно сега действащите устройствени правила в нашата Република България. И тук става въпрос за осигуряване на монопол, какъвто и да е той, но не на публичен орган, което би било нормално за целите на контрола, а в полза на едно търговско дружество, като се зачеркват инвестиции в частни лаборатории, квалифицирана работна ръка – лаборанти микробиолози и така нататък, разходи в акредитации, които струват скъпо и се поддържат с години.
Ако минете на следващата ал. 5, т. 2 от чл. 121, ще видите, че за тази лаборатория, която визирам, която се определя от министъра на икономиката, тя ще…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Каракашев, само Ви обръщам внимание несъзнателно да не всяваме внушения. Никъде не говорим за една лаборатория. И в текста е „извършват от лаборатории, утвърдени от министъра на икономиката“. Независимо кой е министър на икономиката, да не му вменяваме вина…
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Министърът на икономиката е политически държавен орган.
Искам да ми покажете текст в този закон, или в друг нормативен акт, в който да е предвидена процедура, съгласно която една частна лаборатория, акредитирана по БДС N-17025 може да подаде заявление до министъра на икономиката в случая и съгласно това заявление, проверявайки акредитацията на тази лаборатория, тя да бъде включена в този списък, който ще фигурира в бъдеща заповед на министъра на икономиката. Аз, четейки внимателно многократно Законопроекта, не намерих такава процедура. Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Тогава може да стане така: се извършват от лицензирани лаборатории по БДС N-17025. Без „определени със заповед на министъра на икономиката“.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: В никакъв случай не сме имали намерение да включваме една лаборатория. Идеята ни беше да вземем информация от Българската служба по акредитация кои са акредитираните лаборатории в областта и да ги включим.
По принцип искахме да направим нещо такова, тъй като масово производителите, умишлено или не, си представят анализи от заводските лаборатории, които не са акредитирани. Това беше целта.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Контролът при винопроизводителите и тези, които имат високоалкохолни напитки, нас ни проверява институции като Министерството на икономиката, като Изпълнителна агенция по лозата и виното, Национална агенция по приходите, Агенция „Митници“ и така нататък. Не можем да си извадим сертификатче от неакредитирана лаборатория и да върви с документа. Това е несериозно Ваше твърдение.
ЦВЕТА ДИМИТРОВА: За съжаление, има такива случаи.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така или иначе тази Агенция по акредитация е към министъра на икономиката. И когато е издала сертификат, че е акредитирана, тя би следвало да бъде припозната автоматично като такава. В едно ведомство са. Тоест да отпадне „със заповед“. За какво е заповедта?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Подлагам на гласуване редакцията, предложена от народния представител Йордан Апостолов.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Поставям на гласуване редакционната поправка, предложена от народния представител Румен Георгиев.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Сега подлагам на гласуване чл. 121 по Доклада на Комисията с приетата редакционна поправка от народния представител Йордан Апостолов.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Колеги, подлагам на гласуване всички останали текстове на Закона, съгласно предложения Проект на доклад.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Колеги, с това приехме Законопроекта.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Белова

Стенограф:
Н. Иванова