1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 002-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г., второ гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните






П Р О Т О К О Л
№ 102


На 27 януари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 002-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г., второ гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Мария Белова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Колеги, получили сте съобщение с дневния ред и материали за днешното заседание, а той е с точка единствена:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 002-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г., второ гласуване.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Ако нямате, който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на днешното заседание са: господин Мирослав Маринов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите; госпожа Силвия Василева – директор на дирекция „Животновъдство”; Мариета Нейкова – началник отдел в дирекция „Животновъдство”; д-р Петя Петкова – директор на дирекция ПАВ;, д-р Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция ПАВ; Слави Кралев – държавен експерт в дирекция ДП; Тома Белев – председател на АПБ; Сребрин Илиев – председател на Националния браншови пчеларски съюз, и Пламен Иванов – заместник-председател на Национален браншови пчеларски съюз.
Добре дошли на гостите!

Преминаваме към точка единствена от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЧЕЛАРСТВОТО, № 002-01-71, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 ДЕКЕМВРИ 2020 Г., ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Колеги, имате Проекта на доклад пред Вас и за по-голяма оперативност Ви предлагам да не четем текстовете на самите редакции, предложени от работната група.
Ако няма други предложения, който е съгласен с направеното процедурно предложение, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за пчеларството”
Ако няма изказвания, предлагам да подкрепим текста на вносителя и да гласуваме наименованието на Закона.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Постъпило е предложение от народния представител Мария Белова и Ирена Димова за създаване на нов § 1 относно промени в чл. 5 от Закона, което предлагам да подкрепим по принцип, както и от народните представители Чавдар Велинов и Валери Жаблянов, което предлагам също да подкрепим по принцип, както и предложената редакция за създаване на нов § 1, с текст съгласно Доклада.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Премахването на чл. 5 на Националния браншови пчеларски съюз и заместването му със създаването на Съвет по пчеларство като консултативен орган към министъра на земеделието и храните на практика изменя философията, държавната политика за подкрепа на браншови организации. Какво имам предвид?
Пред мен са двата закона – Законът за пчеларството и Законът за виното и спиртните напитки, и ако погледнем философията на държавната политика, излиза на практика, че Лозаро-винарската камара ще бъде следващият елемент, който ще бъде премахнат от законодателството. Защото няма как с 18-годишна история Националният браншови пчеларски съюз да бъде заменен, да бъде сведено неговото ниво на ниво консултативен съвет, тъй като знаем, че консултативният съвет се определя със заповед на министъра на земеделието. На практика ние понижаваме същността на пчеларския сектор на ниво консултативен съвет със заповед на министър. Затова казвам, че ако това е политиката на Министерството на земеделието, с понижаване на браншовите организации, на тези национално представени с международен опит организации, то следващата стъпка е Лозаро-винарската камара да бъде премахната от Закона за виното и спиртните напитки като орган, с когото министърът да провежда своята политика в сектора. Аз държа на този отговор от Министерството на Земеделието – така ли е, не е ли така и каква е причината? Защото според мен това е един субективен фактор – да бъде премахнат Националният браншови пчеларски съюз и да бъде заменен с този консултативен съвет. Това не е държавническа политика за мен. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Госпожо Василева, ще вземете ли думата да успокоите господин Георгиев?
СИЛВИЯ ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати! Онова, което мога да кажа, е да въведа малко яснота. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел има регистрирани 19 неправителствени организации в сектор „Пчеларство”, в това число и този съюз, който като име съвпада с разписаната формулировка и идеята, която е имал законодателят назад във времето, да има обединение между неправителствените организации в сектора.
Факт е, ще се върна малко назад във времето, 2001 г – 2002 г. имаше само две неправителствени организации. Впоследствие, дори и при разписване на процедурата понастоящем, в крайна сметка роенето, използвам специфичната терминология, не спря пчеларството. Съществуващата организация така или иначе не успя да консолидира всички останали неправителствени организации. Това е причината, поради която логиката е наистина да има един съвет, като аналогията, предполагам, съвпада с аналогията в други закони. Мога да дам като пример Закона за животновъдството, където в никакъв случай не мога да кажа, че не се работи добре. Напротив, съвет по животновъдство, в който членуват представители на всички неправителствени организации в сектора, включая и представители на този съюз, както и на други неправителствените организации, работят и подпомагат министъра при провеждане на държавната политика в областта на животновъдството като цяло. Доколкото знам такъв аналогичен съвет е създаден и в направлението за розите и т.н. Още повече така формулираният текст в момента в Закона – вътре може би сте обърнали внимание, няма дадена процедура, по която може да се осъществява, по която министърът може да одобрява този съюз като такъв. Вие знаете, че има поднормативни актове, в които изрично е разписан механизмът, по който могат да се одобряват организациите на производители или групи на производители. Тук такъв механизъм няма. Може би това е и причината, поради която реално освен този съюз има други работещи съюзи, с които искам да Ви кажа, че ние работим изключително добре. Във връзка с разработване като пример мога да дам Националната програма по пчеларство в съответствие с европейското законодателство, където е казано, че тези пчеларски програми трябва да се разработват с участието на неправителствения сектор, ние каним представители на всички тези неправителствени организации и като резултат е факт националната програма по пчеларство. Никога досега – от 2008 г. досега, България прилага пета такава тригодишна програма, тя не е разработвана само с този съюз, чието име съответства на разписаното в Закона за пчеларството. Винаги са участвали всички неправителствени организации в сектора. Освен това искам да кажа, че има и към момента от тези неправителствени организации такива, които имат структури по места. Разбира се, те не отговарят на онова, което като цяло е написано в Закона за пчеларството, в смисъл да имат сдружения, представители във всичките области в 50 % от общините, но се доближават до тази разпоредба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожа Василева.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Значи, Вие току-що признахте, че Министерството нарушава Закона към днешна дата, защото Националният браншови пчеларски съюз е орган по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за пчеларството и подпомага министъра на земеделието и храните в провеждането на държавната политика в сектора. Дотук е така. Предполагам, няма как да отречете, тъй като в момента е действащ като закон. В това си качество Националният съюз, съгласно чл. 6, т. 3 от Закона за пчеларството, участва в разработването на проекта за нормативни актове, свързани с пчеларството и пчелни продукти. Нормата императивна и нейното нарушаване от страна това, което вие сега казвате на министъра на земеделието, храните и горите, в случая е предложение, както е в случая.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пчеларството го прави нищожен. Предложеният законопроект не е обсъждан с Националния браншови пчеларски съюз и не е изготвена междуведомствена работна група. Ако е така, отречете, а е изготвен от Вас в дирекция „Животновъдство” без констатации със заинтересованите страни съгласно изисквания на чл. 20 и 26 от Закона за нормативните актове и Указ № 838 за неговото прилагане. Липсва и становище на Консултативния съвет по пчеларство, създаден със заповед на министъра на земеделието. Така ли е, или не е така? Особено притеснително е, че не е взето дори становището на Националното сдружение на общините. Така че няма как да се съглася с тези Ваши констатации. Считам, че това е отстъпление от държавническата политика, отговорната държавна аграрна политика и считам, че това е някакъв личен акт срещу Националния браншови пчеларски съюз.
Не е спазен законът. Аз Ви изчетох. На практика действащ закон – не е консултирано, не е изпълнен чл. 6, т. 3.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Други изказвания?
Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Постъпило е предложение от народните представители… (Шум и реплики.)
Не, аз два пъти питах има ли други изказвания в залата. (Шум и реплики.)
Не мога да назова конкретно господина, защото не го познавам.
Заповядайте. Моля за протокола да се представите.
Вече текстът е гласуван, но все пак от уважение към присъстващите. (Шум и реплики.)
Ако може на микрофона и да се представите за протокола. Разполагате с 2 минути.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Само седя и Ви слушам. Откровено ме е срам да слушам какво говори госпожа Василева. Първо, тя направи едно велико правно откритие, че трябвало да има процедура за признаване. Това е обида към Вас, уважаеми депутати, български законодатели. В Закона ясно е разписано. И каква процедура за признаване? И никой никога –Националният браншови пчеларски съюз никога не се е борил срещу това да няма други организации. Националният браншови пчеларски съюз не е пчеларска организация. Тя е междупрофесионална организация и точно тази политика от 2009 г., която заблуди пчеларите, че Националният браншови пчеларски съюз – да, наистина по закон единствената организация в България по закон, която защита интересите на пчеларството като сектор, не само като пчелари, това е Националният браншови пчеларски съюз. И тук се обръщаме към господин Абазов.
Господин Абазов, господин Набил е бащата на Националния браншови пчеларски съюз. Да припомня ли мотивите, когато се приемаше Законът? И ще Ви задам един въпрос: знае ли господин Борисов днес какво се случва тук? Знае ли господин Борисов днес какво се случва тук?
Пламене, раздай на депутатите това, което искам да им покажа.
И аз по-скоро искам не да защитавам…
Момент, момент!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам.
Има дневен ред на Комисията по земеделието и храните.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Добре, добре.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Нито аз, нито Вие сте в правомощия да коментираме кой какво знае.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Исках по-скоро…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля, изкажете становището си по гласувания вече текст.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Искам да пледирам…
Оставете, кой как иска да го приема.
Въпросът е, че ние унищожаваме! Благодарение на този текст от Закона за пчеларството Националният браншови пчеларски съюз възстанови членството на България в Световната пчеларска организация и сега ще трябва да напуснем?! Как 2008 г. господин Борисов говореше, че най-великото достижение на българското пчеларство е Националният браншови пчеларски съюз и ние участвахме тогава в протестите. За това става въпрос. И това становище беше дадено в 178 държави-членски на Апимондия. Господин Борисов беше член на организационния комитет за провеждане на Апимондия. Кога е говорил истината – 2008 г. или днес, когато закриваме Националния браншови пчеларски съюз?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господине, моля по текста, иначе ще Ви отнема думата!
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Искам да кажа, че унищожаваме…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Към момента изказването Ви е към социалните медии, а не за провеждане на Комисията по земеделието и храните. Моля Ви да се върнете по същество, иначе ще Ви отнема думата. Благодаря.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Ще Ви дам само един пример. В Чехия, в техният пчеларски съюз, забележете, членуват 1502 организации. Румъния месец юни си промениха Закона за пчеларството, който има същата аналогия на нашия Национален браншови пчеларски съюз, аз им бях консултант, там е друга организация, там членуват над 80 други организации. Никога по никакъв повод Националният браншови пчеларски съюз не си е позволявал да казва, че не трябва да има други организации, а точно напротив, ние сме ги стимулирали. Затова считаме, ако искате да знаете или не, вендетата срещу Националния браншови пчеларски съюз е от 2019 г., когато ние внесохме писмо до министър Танева за контрабанда на четири камиона с пчелен мед от България, от град Пловдив – с имена на шофьори, с имена на ЧМР и т.н.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: И да се върнем към текста.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Момент.
И затова, понеже госпожа Василева също казва и веднага вендетата …
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Да се върнем към текста!
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Ето, ето. Първата заповед, издадена от министър Танева, която не включва Националния браншови пчеларски съюз в изготвяне на наредбата за прилагане на Националната пчеларска програма.
Второ, миналата сряда Административният съд даде ход на дело срещу МЗХГ срещу нормативен акт незаконен от министерство, което ще …
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Илиев, ще бъда принуда да Ви отнема думата.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Добре, отнемайте, Ваше право е.
Пак искам да кажа…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Моля, върнете се на коментара на § 1 от предложения законопроект.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Цялата работа е да се махне точно това, което…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, разбрахме Ви.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Ето, не желаете. Хубаво. Ние ще уведомим пчеларите, ще се обърнем към господин Борисов да каже кога е говорил истината…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Разбира се.
Извън тази зала имате пълната свобода…
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Ето, господин Абазов да каже ДПС какво мисли по въпроса, тъй като те са баща на…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Текстът е гласуван.
Преминаваме към следващото предложение от народните представители Чавдар Велинов и Валери Жаблянов за създаване на нов § 2 относно промени в чл. 6 от Закона.
Господа Жаблянов или Велинов, ще представите ли вашето предложение.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: В нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за пчеларството се стремим да запазим независимостта на пчеларските сдружения – току-що преди малко стана дума за това в едно изказване, в общините да им се делегират права и задължения в съвместната работа с общинските органи, да се осигурят условия за повишаване отговорността на местните пчеларски сдружения в координирането и развитието, и ефективността на пчеларството в съответните общини. Да се контролира раздраният статус на пчелните семейства, както и провеждане на единна национална здравна политика в областта на пчеларството. Създават се предпоставки за разширено и по-иновативно сътрудничество на пчеларското представителство в лицето на Съвета по пчеларство с другите държавни институции, програми, политики, като поставя развитието на сектора в нова светлина, и не на последно място, като се грижи за здравето на българското население.
Ето защо приемането на чл. 6 е от изключително значение според нас и уточняването на функциите и задачите би следвало да се разгледа малко по-обстойно и да бъде защитено, именно за да не се допуска досегашният хаос в развитието на пчеларството и взаимоотношенията между пчеларските организации и държавните и общински институции. Накратко това бих казал, ако трябва ще допълня.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Велинов.
Други изказвания?
Заповядайте професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Предложението на господин Велинов и Валери Жаблянов според мен трябва да бъде все пак анализирано и прието в значителна част от това, което се предлага. Може би известно прецизиране на текстовете е необходимо. Причината е, че ние и в други закони имаме такива консултативни съвети, на които са разписани функциите. Отворила съм Закона за розата. Там е казано в консултативния съвет кой участва. Горе-долу то се припокрива с това, което е при нас, но чл. 15 например казва Консултативният съвет какви решения може да вземе – изготвяне становищата, консултира правната уредба, взема отношение, утвърждава браншови стандарти. Докато тук, с приемането на това, че ще има консултативен съвет без разписване на каквито и да бил оправила, а само за това как ще работи, кога ще се събира и кой има право на глас или процедури, според мен ние нищо не решаваме на практика. Не определяме и параметрите, в които ще бъде полезен този консултативен съвет на Министерството на земеделието и на министъра, какви въпроси ще може да решава и каква ще бъде тяхната компетентност. Затова предложението, макар че има неща, които ми се струва, че могат да бъдат прецизирани, но са важни да влязат в Законопроекта, считам, че трябва да подкрепим така предложения вариант за функции на Консултативния съвет по пчеларство. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИ ЯБЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
В контекста на това, което казах преди малко, считам, че този консултативен съвет няма да реши проблемите на сектор „Пчеларство”, ще бъде една говорилня, ще бъде удобен за дирекция „Животновъдство”. Това ще се реши. Съжалявам, че бивши колеги внасят и правят това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИ ЯБЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Ако няма други изказвания, моля да гласуваме.
За – 6, против – 1, въздържали се – 11.
Не се приема.
Постъпило е предложение от народните представители Мария Белова и Ирена Димова за създаване на нов § 2 за отмяна на чл. 6 и 7 от Закона, което предлагам да подкрепим.
Изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще се изкажа по отмяната на чл. 7. В сега действащия закон е записано: „Чл. 7: Министерството на Земеделието, храните и горите изготвя годишни национални програми в областта на пчеларството в съответствие с регламентите на европейската общност.” Според мен отмяната на този член някак си, малко е стряскащо, поне за мен, тъй като ние казваме, че на практика съответствието с регламентите на европейската общност отпадат. Доколкото знам, ние сме член на Европейския съюз и не мога да си обясня, защо чл. 7 отпада?
Според мен чл. 7 не трябва да отпада. Това, което направихте като промени, не пречи чл. 7 да остане. На практика ние какво казваме – с регламентите на Европейската общност отпада?! Това означава отмяната на чл. 7. Така че правя предложение чл. 7 да остане.
ПРЕДС. МАРИЯ ЯБЕЛОВА: Благодаря, господин Георгиев.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на господин Георгиев за оставане на чл. 7.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против – 11, въздържали се – няма.
Предложението на господин Георгиев не е прието.
Сега по подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Белова и Ирена Димова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 1 по вносител е постъпило предложение от народния представител Бюрхан Абазов и народния представител Имре Мехмедова, което предлагам да подкрепим .
Постъпило е предложение от народните представители Чавдар Велинов и Валери Жаблянов, което предлагам да подкрепим по принцип.
Да подкрепим по принцип текста на вносителя и да гласуваме предложената редакция на § 1, който става § 3, с текст съгласно Доклада на Комисията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Абазов, да представите предложението си.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като, когато предлагах измененията, нямаше мотиви, искам накратко да запозная колегите си с идеята на текстовете. Целият Законопроект се движи около едно проучване, което е направено във връзка с намаляване на административната тежест върху бизнеса, където е установена, че пчеларите имат регистрация на две места и идеята е едното място да отпадне. Сиреч да отпадне регистрацията в кметствата.
Моето предложение, това, което сме направили ние с колежката, е да се запази същият ред, но за пчеларите, които отглеждат пет, шест, десет кошера за лични нужди, тяхното движение на документите да е отново чрез кметството до областната дирекция на храните, във връзка с регистрацията по чл. 137. Тъй като тези, които притежават много пчели, така и не участват в Националната пчеларска програма, и в европейски програми и така или иначе често ходят до дирекцията на нашата дирекция на храните и до фонда. Но тези пчелари, които имат по няколко кошера за лични нужди, не участват в тези програми, така че така, както е формирана целта на Законопроекта – да облекчи тежестта върху пчеларите, точно за малките пчелари това отново ще създаде допълнителна тежест. Ние не казваме документите им да останат само в регистъра на кметството. Те отново ще се задвижат и ще отидат до областната дирекция, тъй като според новия начин на оповестяване задължително трябва да имат регистрация на пчелина с GPS координати, така че изискванията на Закона отново ще бъдат изпълнени. Това е просто едно облекчение в хода на документооборота. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИ ЯБЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости! Уважаеми господин Абазов, аз ще Ви направя една реплика. Първо, Вие казахте, че Законът решава намаляване на административната тежест. Това аз и от трибуната го развих – никъде в мотивите, цитира се в мотивите на Министерския съвет, подготвени, разбира се, от дирекция „Животновъдство”, съгласно решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за намаляване на административната тежест.
За съжаление, в мотивите това нещо не се развива, така че Законът не решава никаква административна тежест.
Второ, Вие казвате за малките пчелари. Под малки пчелари, аз ще Ви помоля да разясните какво означава малки пчелари, тъй като съгласно Аграрния доклад за 2019 г. регистрираните пчелари са 13 771. Има ли вероятност да се окаже, че половината изведнъж ще станат лични стопанства, тоест малки, тъй като в становищата при общественото обсъждане основен проблем се поставя именно от малките, с премахването на регистрацията в кметствата? Вие сега на практика предлагате да се запази този режим – първо, за малките. Само че кои са тези малки? Добре е да уточним кои са от тези 13 771.
Второ, в мотивите и в самия законопроект това не е регистрационен режим на практика. Аз и от трибуната казах, че има други регистрационни режими – още два в Законопроекта, които на практика са регистрационни, но те не се разглеждат в този законопроект. На практика излиза така, че ние решаваме, че уж под формата за намаляване на административната тежест, някакви други проблеми и процеси.
Молбата ми е да кажете има ли вероятност от тези 13 771 масово да станат лични стопанства. Пак казвам, това не е регистрационен режим, но през кметствата… разбира се, че е много по-добре отколкото да ходят в областните дирекции на БАБХ да се регистрират, това, което всъщност за тях е утежняващо, не е намаляване на административната тежест, напротив – има и финансови утежнения, защото, ако ги върнат един – два пъти, нали се сещате, че това касае и финансовите проблеми на всеки един от тези дребни пчелари. Това ми е молбата – да отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Аз не знам дали ще мога да отговоря конкретно, но мисля, че колегите от Министерството могат.
Доколкото знам, колега Георгиев, в Преходните и допълнителни разпоредби, мисля, че е дадено определение що е то малък пчелин, пчелин за лични нужди. Всеки пчелин, който произвежда мед за лични нужди, се счита, че е малък пчелин. Като брой кошери – не знам. Мисля, че колегите могат да дефинират нещо, но…
Всички сме наясно, че има хиляди такива малки пчелари с по няколко кошера, които чисто любителски – за себе си и за внуците си, отглеждат пчели и за 10 буркана мед, които половината ги ядат, а другите ги дават на внуците си, такъв контингент хора просто няма смисъл да се търкалят по градовете, по областните центрове заради някаква регистрация. Местните власти успешно могат да съдействат само на тази група хора. Другите, така или иначе, било за консумативи, било за кандидатстване по програмите, те вече си отиват – тези с по 100 – 200 кошера и нагоре. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Абазов.
Господин Георгиев, извинявайте, само като продължение на това, което каза господин Абазов – в следващия параграф негово предложение изрично посочва дефиниция какво разбират под пчелин: „лично стопанство, в което се отглеждат пчелни семейства с цел добив на пчелен мед и пчелни продукти за лична консумация, които не се предлагат на пазара”. Смятам, че това беше въпросът.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз съм изчел добре тази дефиниция, която се предлага, но това искам да намекна, че според мен тук ще има заобикаляне на Закона. В един момент – ясно е, че за тези дребните за лично ползване с 10 буркана, но в един момент има голяма вероятност, и с нас се свързаха много хора-пчелари, че изведнъж на черно ще започне една търговия, масово ще бъдат лични стопанства, но ще си процъфтява една незаконна търговия без контрол. Това е притеснението.
Аз затова казах – като брой, защото, ако има някакъв брой кошери, може би тогава ще има някакъв измерител, индикатор, мерна единица. Така за лично ползване, без търговия, то е ясно, че в един момент всички ще станат лични стопанства и няма да продават. Но на практика така ли е? Така ли ще стане? Да не се окаже, че тези 13 771 изведнъж половината от тях ще са лични стопанства. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз искам малко да върна темата, свързана с предложението, което се прави за личните стопанства. То касае сега пчеларите, но може да се разпространи върху цялото земеделие на всички лични стопанства. В случая се казва, че лично стопанство е това, което задоволява нуждите на семейството, без да е уточнен абсолютно никакъв количествен параметър. Друг е въпросът, че освен личния, имаме полупазарни стопанства, имаме пазарни, стокови, постоянни и така нататък.
Господин Абазов, възражението ми е, че те са регистрирани по чл. 137 по Закона за ветеринарно медицинската дейност. Процедурата е една страница: кметът взема Областна дирекция по безопасност на храните прави комисия, комисията отива, разглежда, после се връща, отстраняват се слабости и накрая се регистрира животновъден обект на личното стопанство, което трябва да има номер, трябва да има ветеринарен лекар, адрес на собственика, адрес на обекта, вид и така нататък.
При три – четири кошера или пет, които сега са регистрирани, следващата година този собственик просто реши, че не може да ги гледа по някаква причина, ние правим една изключително тежка процедура, независимо от това дали е постоянен пчелин, стоково, полупазарно или друго, с това, което отглеждаме като производство на мед за лични нужди.
Аз се притеснявам, че в някакъв момент дирекция „Растениевъдство“ по Закона за защита на растенията може да каже, че ако имате 100 кв. градинка, в която отглеждате картофи, ще е лично стопанство и трябва да Ви нареди абсолютно всички изисквания, които по Закона за защита на растенията за личните стопанства се контролира. Против съм по принцип личните стопанства да се вкарат в такова приключение, защото тяхната цел винаги, даже и по времето на социализма, е да задоволява собствени нужди и като такива те трябва да имат отчетност. Аз не съм против, но да го вкараме в чл. 137 в Закона за ветеринарно медицинската дейност не само няма да намали административната тежест, тя става в пъти по-тежка именно за тези стопанства. Факт е, че трябва да има някакъв регистър, който да ни казва тук два ли са пчелините или три.
Отделно от това, общините са оторизирани да имат наредби. Тези наредби да казват – кой може да отглежда пчели, на какво отстояние, дали в регулация, дали извън регулация, колко в регулация, колко заградени. Сега общините какво ги правим с тези наредби като съответно казваме: ти си лично стопанство, можеш да си правиш каквото си искаш, защото тази наредба не важи на базата на регистрацията на чл. 137?!
Преди, когато разгледахме на първо четене Закона – аз разбирам необходимостта да се прави система, в която да я има абсолютно всичката информация, но това според мен не е редът и няма да допринесе за нищо.
Отделно говорихме, че има пчеларска програма. Тази пчеларска програма получава някакви средства на базата на брой пчелни семейства, брой фермери – 13 хиляди ли са, колко, или може да са повече. Ако тези лични стопанства не се регистрират така, както Вие искате, това е неофициалната отчетност по агростатистика, означава, че следващата пчеларска програма изведнъж може да се окаже с ресурс в пъти по-малък отколкото сега получаваме, защото базата за средствата, които се отпускат, нищо, че една десета отиват за тези, които са регистрирани като земеделски стопани, сигурно три четвърти въобще не кандидатстват под някаква форма, но финансовият пакет се определя от общия брой на стопанствата. Затова ми се струва, че това упражнение ще бъде непосилно, ще създаде… Пчелините ще си ги има и пчелните семейства, но просто няма да се регистрират по изискванията на Закона за ветеринарно медицинската дейност.
Лично на мен ми се струва, че ако трябва, нещо друго да се изиска въобще за личните стопанства в Закона за ветеринарно медицинската дейност, които да са отделен раздел, но не по тоя ред, бихме могли да го направим, но в момента експериментът е пчеларството, който е различен от това да имаме свиневъдство в задния двор или говедовъдство, или овцевъдство – това, което касае чл. 137. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Господин Илиев поиска думата, заповядайте.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Аз ще си позволя да започна отзад напред – за пчелин лично стопанство. Изобщо напълно безсмислено упражнение. Българската правна система, Законът за нормативните актове и Указ № 83 казват следното: „Когато нещо не е разписано в Закона, субсидиарно се прилагат други закони, близки до него“, тоест най-близкият закон е Законът за животновъдството. Там ясно и точно е разписано: „Животновъден обект лично стопанство“, който не е животновъдният обект по смисъла на 137. Аз не знам вече къде се намираме. И пак Ви казвам, имаме животновъден обект лично стопанство. И тук се прави наистина някакъв опит това да се въведе, само че ще доведе до още по-големи дефекти.
Ще се върна на чл. 8, ал. 1.
Господин Абазов, никога в България не е имало две регистрации. Имало е само една единствена и това е регистрацията по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за пчеларството, така наречената регистрация на собственост. Пчелин не може да бъде регистриран като животновъден обект по смисъла на чл. 137 по ред обективни причини, те са написани в Закона. Параграф 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството експлицитно изключва пчелите като животни. Тоест ние говорим за животновъден обект по смисъла на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, § 35 казва какво е ферма, а § 36 дава другите уточнения. Тоест това предложение в момента, тъй като досега го нямаше, вече задължително препраща и показва, че трябва да има регистрация по чл. 137. Но, забележете, тя не може да бъде извършена. И ние питаме – досегашните регистрации на пчелините като животновъдни обекти, които са незаконни, ние в момента сме ги оспорили, те какво остават? Пак питам? Прочетете § 33 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Пак казвам, има два животновъдни обекта – по Закона за животновъдството и... Първо, никога НБПС не си е позволявало да говори, че пчелините не трябва да бъдат под контрол ветеринарно-медицински. Точно напротив, ние сме искали Законът за пчеларството да казва това. Но това няма нищо общо с регистрацията на… Сега не могат да се регистрират, § 33 ги изключва. И тогава може да се получи, теоретично в момента, вече Законът експлицитно признава, че досега не е имало такава регистрация, старите регистрации са незаконни, ние ще ги оспорим с това, което се случи в сектора, и вече говорим следното – те не могат да се регистрират. Законът ги праща да се регистрират, а те не могат. И те теоретично могат да бъдат глобявани, че не изпълняват Закона за пчеларството. Но това е най-голямото доказателство на това, което говори НБПС – че не е имало досега законна регистрация на пчелините като животновъдни обекти. Да, трябваше да има такъв ред, но в самия Закон за пчеларството. Той затова е ex legis lex specialis – да извади всичките специфични неща на пчеларството в него.
Ние бъркаме нещата. Никога не сме твърдели, че пчелините не трябва да бъдат контролирани, а точно напротив – те трябва да бъдат контролирани. Другите части на Закона действат, но ние говорим за регистрация на животновъдни обекти. Вие тук посочихте каква поредица от документи!
И тук господин Георгиев не е прав.
Не, господин Георгиев, не два регистрационни, ние имаме парадокс в българската правна система – разрешителен режим от кметски наместник. Кметският наместник и кметът на населеното място ще разрешават разполагането на временни пчелини. Разрешителен режим! Махаме регистрационен, а слагаме разрешителен.
Тоест аз се обръщам към Вас, пак в началото Ви казах, правя го добронамерено, да не изхвърлим бебето с водата. Да, благодарим, че беше подсказано, че имаме някакъв проблем досега с пчелините животновъдни обекти – да, така е, трябва да го помислим, и това показва, че ние досега сме били прави и някой трябва да понесе отговорността защо така близо вече 10 години карат пчеларите да се регистрират, без да има такава правна делегация. Това е проблемът. И затова ние сме доволни, че влиза такъв, поне посочва, че трябва да бъдат пчелините в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, но те не могат да бъдат животновъдни обекти. Говорим по смисъла на ЗВМД, не като животновъдни обекти по смисъла на Закона за животновъдството. Пак казвам, ние имаме ex legis lex specialis. Това е богатството на правната ни система – да допуска специално законодателство, а не да връщаме обратно – от Закона за пчеларството, да връщаме обратно в общите закони. Тогава най-добре, което аз бих Ви препоръчал – да махнем Закона за пчеларството, пчеларството да се урежда с всички общи устройствени закони и да спрем дебата. Няма никакъв смисъл. Но, ако искаме да имаме специален закон, трябва да действаме като на специален закон.
Другото също е добро. Има държави, в които има специални закони, има държави, в които няма специални закони. Няма нищо лошо. Аз съм бил консултант на румънското правителство, когато те си правиха техния Закон за пчеларството. Хората се научиха от нас. Сега, моето лично професионално мнение е, че трябва да има специален закон, но ако общественият интерес изисква да няма специален закон, по-добре да го махнем. И тогава няма никакъв проблем. Но, ако ние не премахнем § 33, а то никой няма да го признае, че пчелите...
И вижте какво е написал господин Абазов: „Пчелните семейства се настаняват“. Вие видели ли сте пчелно семейство настанено? Пак четете. Ние правим правен анахронизъм. Пчелните семейства се настаняват! Пчелните семейства се настаняват в пчелни кошери. Те не се настаняват на трайно установено място. И затова има делегиран регламент на Европейския съюз, чл. 1 от него, който дава определение за пчелен кошер, което ние досега не прилагаме. Защо не се прилага – не е тук дебатът. Настаняват се пчелни кошери, а не пчелни семейства.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания... (Реплики извън микрофоните.)
Кой не Ви даде думата? (Реплики извън микрофоните.)
Ама никой не може да гадае. Вече сме на съвсем друг параграф. Никой не може да гадае Вие кога искате да вземете думата. Посочихте и съответно Ви беше дадена.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Приема се.
По § 2 по вносител е постъпило предложение от народните представители Чавдар Велинов и Валери Жаблянов, което предлагам да подкрепим по принцип. Да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 2 и да гласуваме предложената редакция на § 2, който става § 4 с текст съгласно Доклада.
Изказвания има ли?
Ако няма изказвания, предлагам да гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По § 3 и 4 по вносител няма постъпили предложения.
Ако няма изказвания, предлагам да подкрепим вносителя за § 3 и 4, които стават съответно § 5 и 6.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – 1, въздържали се няма.
Приема се.
По § 5 по вносител е постъпило предложение от народните представители Бюрхан Абазов и Имрен Мехмедова, които предлагам да подкрепим по принцип. Да подкрепим по принцип текста на вносителя и да гласуваме предложената редакция. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Моля?
Редакцията на § 5, който става § 7 съгласно Доклада на Комисията.
Господин Абазов, моля да представите предложението си. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Има ли изказвания?
Ако няма изказвания, предлагам да гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се 1.
Приема се.
По § 6 по вносител е постъпило предложение от народните представители Бюрхан Абазов и Имрен Мехмедова, което предлагам да подкрепим. Да подкрепим по принцип текста на вносителя и да гласуваме предложената редакция на § 6, който става § 8 съгласно текста на Доклада.
Ако няма изказвания, предлагам да гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се 6.
Предложението на господин Абазов и Мехмедова за § 6, който става § 8 по доклада на Комисията, като продължение на първия текст, който подкрепихме, на господин Абазов. (Шум и реплики от народния представител Светла Бъчварова извън микрофоните.)
Професоре, тук са дефинициите за временен пчелин и пчелин лично стопанство. (Шум и реплики извън микрофоните.)
За – 11, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Постъпило е предложение от народните представители Мария Белова и Ирена Димова за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ и създаване на параграф относно отмяна на § 70 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение ни допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, които предлагам да подкрепим.
Ако няма изказвания, моля да гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ и за създаване на § 9 с текст съгласно Доклада.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Постъпило е предложение от народния представител Александър Сабанов за създаване на параграф относно промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предлагам да подкрепим по принцип.
По същия закон е постъпило предложение от народните представители Бюрхан Абазов и Имрен Мехмедова, което предлагам да подкрепим и да гласуваме създаването на § 10 с текст съгласно Доклада.
Има ли изказвания?
Господин Сабанов, заповядайте да представите предложението си.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! С предложенията, които всъщност се препокриват между нас и господин Абазов, сме искали да направим нещо, което отдавна има като проблем в земеделските стопанства – именно общинските пътища, полски пътища, които многократно сме казвали и са алармирали земеделските производители, че навлизат в нивите или биват унищожавани от хората, които се занимават с дърводобив в гората, тъй като, всички знаем, общините отдават полските си пътища под аренда за обработка на земеделските стопани, които арендуват земя в даденото землище.
С предложенията, първо, в срок до 25 юли държавните предприятия да подават човек, който да участва – дали ще участва, дали ще подава кои точно букви от кои отдели в горските територии ще бъдат извършени сечи, реално да се заявяват и кои полски пътища ще бъдат ползвани точно от тези фирми, за да може тези пътища съответно да не бъдат отдавани под аренда на земеделските производители, и съответно, когато бъдат използвани въпросните пътища, да няма конфликт между тези, които добиват дървесина и земеделските стопани. Защото в момента, знаете, когато всички пътища са изорани, хората, които се занимават с дърводобив, минават с камионите си, натоварени с дърва, правят едни огромни коловози, да не говорим, че унищожават огромно количество земеделска продукция, и в случая и двете страни са прави. Хората, които добиват дървесина, всъщност казват: то няма път, откъде да минем, освен през нивата? А пък от друга страна, арендаторите казват: има път, но този път общината ми го е дала и аз съм го платил. Точно поради този факт предлагаме този текст – за да може в крайна сметка, когато горските предприятия кажат кои букви или отдели ще бъдат обект на сеч, да може те да не бъдат отдавани – пътищата, съответно хората, които се занимават с дърводобив, да могат да си ги ползват, платят и ако, разбира се, по предложението на господин Абазов и Имрен Мехмедова нарушат пътя, в смисъл направят огромни коловози, те се задължават да си поправят щетите, нанесени върху този път. Има и глоби съответно за тях.
Относно средствата, които са събирани по чл. 16, тоест това са средствата, които се събират от общините за полски пътища от земеделците, ние предлагаме – мисля, че и на двете места са идентични текстовете – общините да могат да ги използват само и единствено за трасиране и поддържане на съответните полски пътища, както и за почистване на самозалесили се земеделски площи – общинска собственост. Тук не говорим за огромни дървета, просто няма как да има такива, особено в места, където има активно земеделие, където по принцип се правят тези неща. И в тази връзка поддръжката на пътищата е много важна, защото тази поддръжка, в смисъл тези пари, които се плащат за пътища, се изразходват за всякакви други неща, но не и за тези пътища, които трябва в крайна сметка земеделците да поддържат за своя сметка, въпреки че те плащат останалата част от пътищата. В тази връзка, в чл. 42 предлагаме да има и глоба съответно за кмета, ако наруши това изискване по чл. 37в, ал. 18 или ал. 19. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Сабанов.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз разбирам идеята на колегите и принципно я приемам. Но имам най-малко три въпроса, които за мен са неясни от гледна точка на това, което ни се предлага като финален текст.
Първо, откъде накъде държавните горски предприятия ще трябва да дават информация? Принципалът е министърът на земеделието. Министърът на земеделието е този, който е предоставил горските територии за стопанисване на предприятията и в един момент сега ще задължаваме държавните горски предприятия да дават информация до 25-то число? Текстът изглежда като обезсмислен. Цялата информация я има в Министерството на земеделието.
Второ, какво значи 25 юли? Това означава, че Законът влиза 2022 г. ли?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тези разпоредби ще влязат 2022 г., защото тази година вече сме стартирали, съответно процедури, абсолютно всичко, което е свързано с горски територии. Мисля, че е приключило, поне за горските предприятия?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Така е наистина, да.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Третият въпрос, кой ще санкционира? Кой е този, който ще санкционира кметовете за това, че не са си изпълнили ангажиментите?
Като цяло, аз разбирам каква е идеята, но ми се струва, че нещо – много пожелателно ми изглежда това цялото упражнение. Ако ми кажете наистина този кмет, че не си е изпълнил тези ангажименти, кой ще му състави акта? Ако може да дискутирам. Това е някакъв казус, който се явява явно. В някои райони на страната, той не може да се разреши поради някакви причини – може да са междуличностни, може да са по друга причина. Но така или иначе, когато го вкарваме в промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако не сме описали точно тези основни неща, то ще бъде наистина малко пожелателно, за мен поне. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Господни Георгиев само господин Абазов може би иска реплика.
Заповядайте Вие и после господин Георгиев също има въпроси.
БЮРХАН АБАЗОВ: Професор Бъчварова, наистина има проблем. Смисълът на законодателството е да решава обществени отношения, защото едни такива отношения са се появили в живота и те са много сериозни. Конфликтите, които възникват между земеделски производители и такива фирми, които секат гората въз основа на проведен търг в държавните горски предприятия и стигат до лични разправии, и наистина до големи конфликти, защото, както каза колегата и двете страни са прави. А още по-лошото е, когато проблемът се поражда от две институции, които са под една и съща шапка и би било нелепо да не се урегулира по някакъв начин.
Има две успоредни процедури – едната процедура е на държавните горски предприятия, които правят електронен търг и по лесоустройствен проект, отдел или подотдел, буква еди-коя си, която подлежи на сеч тази година, правят търгове и някакви фирми печелят съответно, плащат си парите и за нарушаване на пътищата вътре в горската територия и цената на дървесината, и така нататък. Успоредно с това върви другата процедура в нашите областни дирекции за масивите за ползване, които без да се съобразяват с това, когато земята, който ще обработва земеделецът „х” попада в един голям масив, и полските пътища, които вървят през този масив, не обслужват нито един частен земеделски производител, а само неговите са там съответно, той си плаща наема на частните собственици, а земята си я плаща отделно на общините. (Шум и реплики.)
И когато наистина дойде време за сеч, след листопада, този човек се изправя с машините си и фактически няма достъп до участъка, който е спечелил и си минава по пътя. Почват едни разправии, едни спорове и нашата цел с това предложение да изчистим този казус, тъй като се намират под една и съща шапка.
А процедурата не е пожелателна. Процедурата е разписана много точно и прецизно от гледна точка на масивите за ползване, не толкова в горската част, и тези срокове не са съобразени с това, което е в горите, защото луповете са едни дългогодишни планове за много години напред и те не са толкова динамични. Масивите за ползване се правят в определен период от време, знаете, преди стопанската година и тези срокове са съобразени със тях. Те подават съобразно техния лесоустройствен проект в кой отдел, кой подотдел за тази година е предвидено сеч, тъй като то става веднъж – на 20 години се сече гората. И по този начин, когато се стиковат действията на двете структури под шапката на Министерството, този проблем ще бъде отстранен. Евентуално при недобросъвестност от страна на фирмата, която е правила коловозия тези пари, които са удържани по принципа, както е уредено това в горите – удържа се някакъв депозит, той се използва за оправяне на пътя, ако той е бил недобросъвестен и не си е оправил пътя.
И по този начин решаваме един конфликт, който при всяко едно мое ходене в моя район идват от двете страни хора и стават едни разправии, които са нелепи.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Абазов.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като господин Абазов, каза че шапката е една, две институции не могат да се разберат, тъй като явно става за частно-правен казус, той може би е и по-масов, но има представител на Агенцията по горите – изпълнителният директор, нека все пак да чуем малко и данни, анализ. Някак стана практика напоследък в нашата комисия да се правят предложения без да имаме един обективен анализ. Прави се едно предложение без да е мотивирано. Хубаво е да знаем кои региони, за какъв обем става въпрос, плюсове, минуси, така наречената частична оценка.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Георгиев, предложението е на народни представители.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Но все пак нали има становище от Министерството на земеделието, което ни беше раздадено две минути преди да влезем в Комисията?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Какво очаквате от господин Маринов?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Да вземе отношение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господни Маринов.
Но се надявам да не очаквате точно данни конкретни...
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не, не.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: ...и анализ на предложението на народни представители, които имат...
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Георгиев, за съжаление, не мога да Ви дам никакви данни, защото Изпълнителната агенция по горите е орган на изпълнителната власт и има контролни правомощия над всички собственици на горски територии.
За съжаление, министърът не е предоставил на структура на Изпълнителна агенция по горите да стопанисват и ползват горските територии. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Маринов.
Заповядайте, господин Сабанов и след това господата от Пчеларския съюз.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, всички познаваме достатъчно добре Правилника за работата и дейността на Народното събрание, народните представители могат, както виждате, въпреки че е прието предложението и подкрепено от Комисията, все пак си направих труда да обясня мотивите, заради които го правим.
Аз съм от Силистренския избирателен район, господин Абазов е от Русенския, в смисъл в Добруджа, това е многократно години наред, от зората на демокрацията или по-скоро от момента, в който пътищата почнаха да се отдават под наем на земеделските стопани, този проблем започна да взима все по-големи и по-големи размери.
Господин Маринов е прав, че те няма как да контролират това нещо, защото те не правят търгове за дървесина и не знаят кои отдели реално... Тяхната функция е съвсем друга, но това го знаят, както се казва, всички хора в Комисията по земеделие с изключение на Вас. В тази връзка сме изписали държавните горски предприятия, тоест предприятията и техните подразпределения – горските стопанства по места много добре знаят кои букви и на кои отдели ще има сеч тази година. Обикновено дори и да остане някоя буква без кандидат за купувач, което според мен не знам дали се е случвало. Господин Белев може да каже, че не се е случвало най-вероятно.
ТОМА БЕЛЕВ: Малко.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Малко са сигурно, така че в голямата си част всички горски масиви, които са определени за сеч за следващата година, те ще бъдат изиграни на търг и някой ще ги спечели и ще ги изсече, така да го наречем. И ние точно този проблем искаме да решим, когато се знае напред във времето кой отдел след кой отдел следва, това, както каза и господин Абазов, това се знае поне пет години напред, да не кажа повече, даже доста повече – 10, ние ще знаем, тоест общинската администрация, кои точно пътища да не отдава на земеделците, за да могат те да бъдат ползвани от тези, които добиват дървесина в горските територии. Съответно земеделците няма да им бъде нарушен интересът за нещо, което са платили, да им бъде унищожена вместо това продукцията, а фирмите, които добиват дървесина, няма да имат кавга със земеделците, защото са унищожили тяхна продукция, която унищожена може да отиде в изпълнителни дела за искове, за заплащане върху тези унищожени земеделски или пропуснати ползи.
Така че има голям резон в това, което предлагаме. Неслучайно чисто противоположни сили в политическото пространство –ДПС и ние като „Обединени патриоти“ ги правим, но това няма нищо общо, между другото, и с политически партии, това са чисто човешки отношения, които ние като хора, които сме се занимавали, и се занимаваме със земеделие, сме виждали на терен, многократно сме били сигнализирани от различни дори и земеделски стопани, дори и фирми, които се занимават с дърводобив и считаме, че този проблем трябва да бъде решен. И, тъй като няма как да отворим наново закон, затова ги предлагаме в „Преходни и заключителни разпоредби“ на закон, който е внесен от Министерството на земеделието, храните и горите. И не виждам нищо странно в това. Виждате, че в този закон в „Преходни и заключителни разпоредби“ почти всички политически сили предлагат промени в различни други закони. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: С една реплика, тъй като бях посочен, че само аз не знам...
По принцип плановете на държавните предприятия одобряват ли се от Министерството на земеделието, храните и горите или не се одобряват? (Шум и реплики.) На годишна основа също, така че не сте прав, за да ме обвинявате.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако няма кой да санкционира кметовете по-добре – аз не мога да предложа сега съответно тук в движение текст, но, ако няма кой да санкционира кметовете, като сложим тази глоба 10 хил. лв., все пак общинският съвет има приходи, има и от полски пътища. Ние го казваме, че те трябва да отидат за възстановяване на полските пътища или за поддръжка, нали така? Но пък да го санкционираме, ако няма кой, Ви моля да го прецизирате. (Шум и реплики.)
Кой? Кажи кой ще санкционира кмета?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: В този текст, на този параграф има още 10 глоби, които са пак за кмета за неизпълнение на членове от същия закон, които го санкционират най-вероятно принципалът на Министерството, или областният. Има кой да го санкционира, не се тревожете, ще се намери кой да го санкционира. Има кой да го санкционира.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Имаме и ЗМСМА, така че професоре само да има желание, има органи достатъчно, които могат да санкционират кмета.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Много се извинявам, госпожо Председател, само да довърша. Не мисля, че и ще се стигне до санкция. Мислите ли, че кметът... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов, бяхте изключително изчерпателен. Смятам, че всички разбрахме идеята на Вашето предложение.
Господата Илиев и Иванов искаха думата.
Заповядайте, господин Илиев.
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Бих дал един съвет пак от другото ми амплоа. Госпожа Божидарова си спомни преди седем години прави интервю с мен по едни скандали с белите петна и тогава бях помолен и направих становище от 38 страници, което беше внесено при министър председателя, тогава пак Бойко Борисов, при пълен мандат на госпожа Десислава Танева, и това становище стана основа за искане на създаване на Кодекс за земята.
Ще Ви кажа само нещо друго. В това становище, доколкото си спомням, беше изведено най-важното, че този механизъм на разораване е незаконен. Защо? Механизмът на разораване е включен само и единствено, когато се формират масиви за ползване.
Първо, земеделските пътища проблемът им е още от Закона за възстановяване на земеделската земя, който казва, че към всеки земеделски парцел трябва да има път. Второ, има още едно противоречие, господин Сабанов и господин Абазов, все пак в България има Закон за частната и публична общинска собственост.
Трето, така нареченото под сурдинка „вкарване на полските пътища“, те не са точно такъв термин, няма такъв термин, но те са общинска собственост тези пътища, забележете къде отиват? Те отиват, се разорават само, когато има масиви за ползване, така е написано в Закона, че могат да се обработват, и забележете, те въпреки, че не са земеделска площ, която изрично не може да бъде директно подпомагане, те се включват дори и за директно подпомагане по СЕП. Още едно закононарушение – те не са земеделска площ за производство на земеделска продукция, те не могат да влизат в масиви за ползване и не могат да бъдат разоравани, господин Сабанов. (Реплики от народния представител Александър Сабанов)
Значи, пак не ме чувате. Аз казах: пътищата не могат да се включват в масивите за ползване. Те не могат да бъдат използвани за производство на земеделска продукция и не могат да получават директно плащане. Защо беше това? Защото България имаше голям деклариран размер – 36 млн. декара земеделска площ за подпомагане по ортофото карти, а ние реално обработваме около 30 – 31 млн. декара и останаха едни четири-пет милиона декара и по този начин ние ги вкарахме за директно подпомагане в общата сума.
Пак питам: кой позволи земеделските пътища да бъдат подпомагани по СЕП?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Илиев, налага се пак да Ви прекъсна. Разглеждаме на второ гласуване Закон за пчеларството. Моля, върнете се. Ако търсите трибуна, заповядайте след приключване на Комисията…
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Както се правят такива неща, трябва да се спазват и другите специални закони.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Коментираме…
СРЕБРИН ИЛИЕВ: Аз се радвам, че въвеждаме аграрна винетка, аз лично съм много…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Отнемам Ви думата. Коментираме Закон на второ гласуване. Ако имате нужда за общ анализ, моля, има трибунка, която не е в тази зала. Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, преминавам към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Постъпило е предложение от народния представител Александър Мацурев и група народни представители за създаване на параграф относно промени в Закона за храните, което предлагам да подкрепим и да гласуваме създаването на § 11 с текст съгласно Доклада. (Шум и реплики.) Тук се касае, професор Бъчварова, за Директива на Европейския съюз – синхронизиране на законодателство.
Заповядайте, доктор Димитров – конкретика на професор Бъчварова, да обясните точно с предложенията на колегите кое е синхронизираното.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Добър ден! Бих желал да представя направените предложения, които трябва да бъдат разгледани в Закона за храните. Става въпрос за следното, че във връзка с издаването на подзаконовата нормативна уредба към Закона за храните в процеса на нейното изготвяне се видяха определени пропуски и недостатъци, които са в самия Закон и би следвало там да бъдат съответно коригирани или променени.
Първата промяна, която тук е предложена, е свързана затова, че в една от подзаконовите нормативни уредби – тази, която е свързана с материали и предмети за контакт с храни, са записани, че с тази подзаконова нормативна уредба се въвеждат конкретни определени директиви на Европейския съюз, като тези директиви са изброени изчерпателно. Това беше предложение, което е във връзка с постъпили коментари от Европейската комисия в процеса на нотификация на Законопроекта.
От друга страна, обаче се установи, че освен така изброените изчерпателно конкретни директиви, има други директиви, които все още не са напълно отменени, но продължават да бъдат в сила или част от тях продължава да бъде в сила. В същото врете тези директиви не биха могли да съществуват като самостоятелна наредба, защото те имат по-скоро преходен характер и има срокове, които не са изтекли, за да може тези директиви да отпаднат напълно. Към момента обаче тези директиви все още трябва да могат да бъдат в националното законодателство. Тук става въпрос за няколко частни случая, свързани с материали и предмети от пластмаса в контакт с храни.
Другият въпрос, поради което се налага тази промяна, е, че една от така конкретно посочените директиви с конкретен номер съвсем скоро предстои да бъде отменена и на нейно място да се появи нова Директива, която съответно ще има нов номер. Това също би станало в процеса на въвеждане на тези подзаконови нормативни актове в българското законодателство.
Именно затова предложението е, за да не се конкретизират конкретно директиви с конкретни номера, някои от които са доста стари, вие може да видите от 70-те години, от 80-те години, да бъде казано в Закона, че се въвеждат директиви на Европейския съюз по отношение на материалите и предметите в контакт с храни. Това е до голяма степен технически въпрос за подобряване на възможностите на подзаконово нормативно ниво да бъдат уредени по-обхватно и по-пълно от съответните обществени отношения. Това беше предложението по чл. 15, за да съм по-конкретен.
Второто предложение е свързано с чл. 17, който е в сегашния Закон за храните. В този чл. 17 бяха записани изискванията, които трябва да бъдат спазени, за да може на етикета на съответната страна да бъдат повтаряни определенията „добит в България“, „произведен в България“ и така нататък. Оказа се, за съжаление, че текстовете, които бяха заложени в Закона за храните и по-специално чл. 17, ал. 3, попадат в пряко несъответствие с аналогични европейски изисквания, които са заложени на европейско ниво в Регламента. А това е Регламентът, който е за общите митнически правила на европейско ниво и фактически определението, което се дава в Закона за храните при какви условия могат да се поставят тези означения, пряко противоречи на конкретни разпоредби, които в европейското законодателство са с друг аспект, с друг смисъл, с друго значение.
Получиха се в Министерството на земеделието почти веднага след приемането на Законопроекта за храните и обнародването му в „Държавен вестник“ редица запитвания. Част от тези запитвания, доколкото знам, са постъпили в самото Народно събрание. Направи се анализ на ситуацията, видя се несъответствието на текстовете и в момента се предлага конкретното и коректно звучене, което трябва да има в Законопроекта този текст.
И още две неща, с които приключвам. Става въпрос за подзаконова нормативна уредба. Беше предвидено в сега действащия закон една от наредбите, които трябва да се издадат, да бъде наредба съвместно на двама министри – това е Наредбата за хранителните добавки. В почти други случаи, когато става въпрос за аналогични наредби, които ще бъдат издадени към Закона за храните по чл. 5, наредбите е предвидено да се издават от Министерския съвет. И предвид на това, че тук се засягат доста по-голям кръг обществени взаимоотношения и интереси, с възможността и други структури да имат участие в създаването на подзаконовата нормативна уредба, също така някои разлики в схващанията на сегашните министерства, които са издатели на наредбата, предлагаме тази наредба да бъде издадена от Министерския съвет, а не от двамата министри.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, доктор Димитров.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Досега тази наредба, която е за хранителните добавки, е била на министъра на земеделието и сега става на Министерски съвет ли?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Била е на министъра на земеделието, министъра на здравеопазването, предлагаме да бъде наредба на Министерски съвет.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А последното? Здравеопазването с министъра на земеделието, с министъра на младежта поредна наредба за изисквания към храните? Такава досега не съществуваше. Това е нова наредба.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Не, тази наредба и до момента също я има в Законопроекта за храните и тъй като там Министерството на здравеопазването има някакви виждания по отношение на тази нормативна уредба, предлагаме министърът на здравеопазването да бъде водещ по нейното изготвяне.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за“, може да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народния представител Александър Сабанов относно промени в Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Господин Сабанов, моля да представите Вашето предложение.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Белев, понеже знам, че за този текст сте тук! Явно не се разбрахме, някъде се загубиха идеите в приказки. Предложенията, които правя – първо, да започнем със сега действащото законодателство. Сега действащото законодателство, членовете, които искам да бъдат променени звучат по следния начин: „Разрешение за отсичане и изкореняването до пет броя дървета и лозя до един декар, се дава от кмета на района или от кметството въз основа на писмена молба“; „Разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и лозя над един декар, се дава от началника на Управление „Земеделие“ при общинска администрация въз основа на писмена молба и наличие на уважителни причини“.
В тези два текста всъщност третираме отсичането на дървета в земеделска земя и в селскостопанска територия. Тук държа да отбележа, че след направените промени, ако бъдат приети, разбира се, ал. 2 ще изглежда по следния начин, което няма връзка с това, което съществува в момента и аз държа да отбележа, понеже повечето от хората говорят за различни неща, аз държа да обясня: „Разрешение за отсичане и изкореняване на дървета и лозя до един декар се дава от кмета на района или кметството“, а в следващата алинея отпада възможността на кмета на общината или на директора на дирекция „Земеделие“ при общинска администрация да разрешава въобще при повече декари всъщност изсичането на каквито и да било дървета.
Тъй като коментирахме този факт, тези текстове сме ги коментирали с референти в Народното събрание от Юридическия отдел, до един декар сме направили сечта от кмета на кметство – сечта до един декар, тъй като над един декар може дадена територия да има статут на гора. Тоест в чл. 2, ако не се лъжа, от Закона за горите, определението за гора са земи, взети от горско-дървесна растителност с площ не по-малка от един декар. Тоест, ако е над един декар няма как да го правим. Затова аз правя това, че слагаме до един декар, защото сега какъв е проблема – реалният проблем на терен? Бай Иван примерно от село Загориче има шест дървета в парцела от един декар. Ако са пет дърветата, той ще отиде в кметството и те ще му издадат една бележка, или, както в интернет се изразяват, един хвърчащ лист, и той ще отреже тези пет дървета законно. Обаче, ако има шест дървета, той трябва да отиде в общинска администрация, там да го забавят три месеца, докато му издадат тази бележка, този хвърчащ лист и повечето хора, тъй като това е селски райони се намират повечето такива проблеми, реално тези хора се отказват въобще да ходят до администрацията, отиват, отрязва си и 10, и 20 дървета в техния парцел – това все пак е земеделска земя, и нищо не може да се случи. В смисъл тези, които са нарушителите на закона – Изпълнителната агенция по горите, от горските стопанства, те нямат реална власт в земеделски територии. Могат да му напишат акт, актът пада веднага в съда, тъй като този акт не е съставен за сеч в горски терен.
Въз основа на това и което се изговори в общественото пространство, че с този текст се разрешават изсичането на хиляди декари гори, напротив, точно обратното, за да изсече кметът – оттук насетне, ако бъде приет този текст, ако трябва да изсече 100, 200 или 500 декара, които има дървесина, той трябва да го направи горска територия и да поиска по Закона за горите разрешително за сеч на тази дървесина.
Точно заради това не разбрах и публикацията, която господин Белев направи, и многото реакции от различни хора и организации. Това е и идеята на всичко това, което се прави. За мен се създаде една фалшива новина и едно нещо, което дали аз не бях разбран, дали господин Белев преекспонира нещата под въздействие на някой или от това, че не е разбрал идеята на текста, но в крайна сметка се стигна до някакъв обществен отзвук.
Както разбирам, от Министерство на земеделието във връзка точно с тези факти, че има все пак голям обществен отзвук, не подкрепят предложението. Но аз пак Ви казвам, че трябва да се замислите, че всъщност това предложение се прави, за да не се позволява на кметовете на общини. Защото виждам в становището на Асоциацията на парковете в България, който е негов председател и представляващ – господин Белев, в случай, че се приеме това предложение кметовете на кметства ще разрешават сеч на дървета в земеделски територии на площ до един декар, а на кметовете на общини над един декар без горни граници. Всъщност това над един декар няма да се случва.
Докато в момента, ако кметът иска да им отсече, пак казвам, 1000 дървета на площ от 50 дка, той трябва да пусне молба. Забележете, трябва да пусне заявление до своя подчинен, който е началник на управление „Земеделие“ в неговата администрация. Този началник на управление „Земеделие“ дали ще му откаже и той дали ще може да отсече колкото си иска дървета по негова преценка, когато дърветата, разбира се, са в земеделска територия? Това всъщност и този текст е валиден от 1995 г., в смисъл от 1995 г. досега не се случвало подобно нещо, не виждам защо сега да се случи, още повече, че с това нещо ще направим така че кметовете на населените места на общини да преобразуват тази земеделска земя в горска територия, за да могат да добият дървесината, ако може да се добива тази дървесина. (Реплики.)
Да, но има ред, по който става. Има ред.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов, моля Ви, не влизайте в диалог, води се стенограма.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Съжалявам, госпожо Председател.
Аз съм готов, разбира се, с господин Белев да коментираме текста, аз лично ще подкрепя този текст и ще Ви призова да го подкрепите. Това е моята идея на това всичко, което се прави, защото има много обикновени хора, които искат да направят така, щото да си ползват земеделската земя като земеделска земя. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Господин Георгиев поиска думата, след което господин Маринов.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Сабанов, аз се радвам, че Вие признахте, че този път само Вие не сте разбрал. С това скандално предложение от Ваша страна обаче Вие взривихте цялата общественост в България. Има над 300, забележете, има над 300 постъпили писмени становища, жалби, позиции срещу това Ваше предложение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ще Ви поправя, господин Георгиев – 997 са постъпили в Комисията.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Значи още 600, така че може би не са Ви разбрали.
Няма как да подкрепим това предложение. Вие разбирате ли, че, първо, стана Ваша визитна картичка, на „Обединени патриоти“ в последно време в „Преходни и заключителни разпоредби“ да вкарвате някакви странни предложения. (Реплики.)
Като например и това, което преди малко… Например още много други неща. Това предложение Вие го вкарахте миналата седмица в Закона за рибарството и аквакултурите. Понеже не мина, сега го вкарвате отново тук. Това е скандално!
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По същество, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Така че това, което Вие предлагате, това е скандално, нарушава се изцяло европейското законодателство…(Реплики от народния представител Александър Сабанов.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Сабанов, моля Ви.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Това, което Вие сте предложили – изсичането на приблизително 3 млн. 700 хил. декара. С това Ваше предложение това ще стане. Това ще стане! Това са становищата. Вие виждате, че дори Министерството на земеделието не Ви подкрепя. Това е предложението.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Маринов, заповядайте.
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители – членове на Комисията! Изпълнителната агенция по горите изразява следното становище, като, разбира се, така ние го разбираме. С направеното предложение според нас отпада всякакво ограничение за отсичане на дървета в земеделски територии, независимо от площта и броя. Така, както граматически го тълкуват нашите юристи казват, че… Това е в противовес на усилията на Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция по горите за правилно и устойчиво стопанисване на горите, без значение от вида територия. Стопанисването на тези гори предполага включването и на горски територии с цел прилагане на нормите за планиране и устойчиво развитие съгласно Закона за горите. В този си вид нормата ще има съществен негативен ефект и вреда върху горите.
Ние считаме, че наистина е необходима нова специална разпоредба, която да уреди отсичането на дървета, подчертавам дървена, но в синхрон със Закона за горите. Създаването на такава разпоредби ще предотврати обезлесяването на огромни площи земеделски територии с гора, но негодни за земеделско ползване.
Част от тези площи, разбира се, уважаеми народни представители попадат и в „Натура 2000“ и издадените заповеди забраняват сечта в тях. Гора по смисъла на този закон, господин Сабанов е прав, са земи, заети от горска дървесна растителност с площ не по-малко от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 метра, широчина между крайните дървета не по-малко от 10 метра и, разбира се, покритие на короните не по малко от 10%.
В тази връзка държа да подчертая, че Законът за опазване на селскостопанското имущество в момента дава възможност за отсичате на дървета – на дървета, но не и на гора. Затова трябва много внимателно да се правят промените и още веднъж казвам: да се синхронизирани със Закона за горите. Говорим за дървета, говорим и за гора, защото не всички дървета правят гора.
Трябва да се уреди според нас отбелязването на тези разрешени дървета в самото разрешение, за да може да се контролира разрешението от кметовете. Защото в момента се е давало разрешение за пет дървета или за по-голям брой дървета, които обаче в чл. 33 и 34 има ограничение – не се маркират по никакъв начин тези дървета и ние не знаем кои дървета са разрешени. Има ограничение за стръмни терени над 12 градуса, ерозирани земи, във водосбори на язовири, по бреговете на реки и дерета.
Освен това, за какъв срок важи това разрешение, в какъв срок може да се издаде ново разрешение, защото разрешаването на отсичане на дървета, дори и до един декар на гора – в какъв срок след това отново може да се разреши следващото разрешение?
В заключение, уважаеми народни представители, искам да кажа, че становището на Изпълнителната агенция по горите е, че предложените промени няма да допринесат за решаване на проблемите, свързани със законосъобразното ползване на дървесина от земеделски територии.
Разбира се, господин Сабанов, както казахте преди малко, че въпреки че с господин Абазов имате различни политически възгледи, но сте се обединили, и аз Ви призовавам да се обедините и да намерите най-правилното решение в полза на българската гора. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Маринов, първо, искам да кажете дали всъщност Вие имате отношение към сечта в земеделски територии? Имате ли някакво отношение като Изпълнителна агенция по горите към сечта в земеделска земя? Вие сте Изпълнителна агенция по горите. Какво отношение имате Вие като институция за сечта в земеделските земи?
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Горите по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите в земеделски територии се считат за горски територии.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Говоря за сечта на дървета – какво отношение имате към сечта на дървета?
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Нали разбирате – сечта на дървета, понякога е сеч на гора.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Понякога. Говоря за дървета в конкретния случай.
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Ако е само за единични бройки дървета – нямаме отношение.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ако няма, пак казвам, ако няма характеристика на гора в земеделска земя и бъдат отсечени, Вие можете ли да направите нещо …
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Не, не можем. Говорим за гора, не за дървета.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Всичко, което е гора, аз неслучай, господин Маринов, разясних още в самото начало, не знам как тълкуват юристите в Министерството на земеделието, но ясно и категорично референтите на Народните събрание и юристите на Народното събрание, неслучайно избраха точно този текст, за да бъде „дървета и лоза до един декар“. В смисъл, ако има дървета и лоза в територия от един декар в земеделска земя, защото земеделската земя се измерва в декари, не в бройки, в един декар, тогава кметът може да разреши сечта на колкото и да са тези дървета в този един декар, тъй като до един декар, когато е площта няма как да има характеристика на гора, защото е под един декар.
В тази връзка искам да попитам: ако кметът на община Свиленград примерно, защото гледам, че по данни на еколозите там има доста голямо, много дървета, които са се залесили в територия, която е общинска собственост, ако той реши по този закон да отсече примерно 1000 бройки дървета – Вие какво можете да направите?
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Благодаря.
Разбира се, 1000 бройки дървета могат да имат характеристиката на гора …
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Но може и да нямат.
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Затова всеки случай е специфичен. …
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не. Вас пита ли Ви някой? Някой пита ли Ви? Иска ли кметът разрешение и от Вас дали да се отсекат тези дървета по този чл. 32, ал. 3? Имате ли заявление от кмета към Вас или нямате? Имате ли или нямате заявление към Вас?
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Има процедура в чл. 84 от Закона за горите, която …
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не говорим за Закона за горите, господин Маринов, говорим за Закона за …
МИРОСЛАВ МАРИНОВ: Ако няма характеристика на гора, Изпълнителната агенция по горите и нейните структури нямат никакви правомощия, ако няма характеристика на гора.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Точно така. Значи, ако кметът…
А Вие как ще разберете дали има или няма? А толкова години Изпълнителна агенция по горите в крайна сметка да стигнем и до там – Изпълнителна агенция по горите сега днес на това заседание признава, че има проблеми по този закон и по ред други закони. Ами толкова години тази изпълнителна агенция, Министерството на земеделието какво прави, че направи така, че тези земи да станат горски територии, примерно?
Това, което всъщност предлагам е, ако кметът разреши, реши да прави сеч в територии по-големи от един декар, той трябва да ги преобразува като горски територии, да поиска вече съвсем – по надлежния ред, по Закона за горите разрешение за сеч на всякакви дървета във вече горската си територия, което е негово право. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Маринов.
Господин Георгиев.
Моля, заповядайте господин Белев.
ТОМА БЕЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сабанов, да Ви поправя само, че съгласно Вашето предложение, текстът ще бъде: „Разрешение за отсичане и изкореняване на дървета, и на лозя до един декар“. Тоест чисто граматически юристите на Изпълнителната агенция по горите правилно казва, че тук не е ограничен броят на дърветата. Но това не е от значение. Лош ли е текстът на Закона в момента? Лош е. Какво става в момента? Ще Ви обясня. Кметът на населеното място дава сутрин пет дървета на бай Иван, на обед дава пет дървета пет дървета на бай Иван, вечерта дава пет дървета на бай Иван и бай Иван за деня е добил 15 дървета. Това, което предлагате Вие, даже във варианта до един декар, има съществен проблем, тоест два са съществените проблема.
Първо, имате една гора пет декара, която е на 100 години, мога да Ви кажа, че включително на Витоша има такива, които са до 100 – 120 години и се водят земеделска земя. Имате една такава гора пет декара, Вашето предложение е, кметът сутринта може да даде 990 кв. м да се отсекат, на обед ще даде още 990 кв. м и вечерта ще даде 990 кв. м. Тоест ограничението, което трябва да има, трябва да е за имот или за площ – няма значение, за собственик и във времето. Тоест, за да може да се регулира. Тоест, за да не се случва сега даваме по пет дървета сутрин, обед и вечер, а като се приеме Вашето предложение, ще даваме по един декар сутрин, обед и вечер. Това е основният проблем.
Вторият проблем, който искам да Ви подчертая, защото Вие приемате множество закони, е това, че Директивата за стратегическа екологична оценка изисква в тези случаи, когато създавате рамка за развитието на Проектоприложение № 2 на Директивата по ОВОС, каквото е примерно проекти за използване на необработваеми земи за интензивни цели или проекти за обезлесяване, самият нормативен акт подлежи на процедура по преценка необходимостта от екологична оценка. Това не е само за инвестиционните намерения, има трайна съдебна практика на Съда на Европейския съюз по преюдициални въпроси. Мога да Ви цитирам последното на голям състав – това са 15 от юристите на Съда, който казва, че планови програми се отнасят до всеки акт, който осъществява съвкупност от критерии, подробни правила за разрешаването, осъществяването на един или повече Проектоприложение № 2. Тоест в момента, като давате разрешение на кмета да разреши обезлесяване и тъй като нормативния акт създава рамка или правила за това, самият нормативен акт подлежи на процедура по преценка, ако има колеги от Министерството на околната среда и водите могат да го потвърдят.
От тази гледна точка трябва да се поправи, трябва да се улеснят хората. Естествено, не трябва да се пращат някъде. Но трябва да е много ясно регламентирано. Примерно – пет дървета на година за имот, нещо от този сорт трябва да е, но не на дървета изобщо по площ един декар, защото отново казвам: ако имате една гора от 1200 кв. м, която е в земеделска земя и е разделена между Вас и брат Ви на по 600 кв. м, Вие ще можете да отсечете независимо, че има горски характер и по смисъла на Закона, тъй като Законът преповтаря определението на Организацията на обединените нации за гора, по смисъла на Закона е гора, но тя законно ще бъде отсечена, обезлесена и изкоренена. Тъй че от тази гледна точка, в този си вид не е добър текстът. Той не е добър по принцип – от 25 години не е поправян. Трябва да се поправи, но с това няма да стане по-добре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Белев.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Аз много се радвам, че с господин Белев намерихме добрия тон, за което му благодаря.
В цялото ми, как да кажа – депутатстване, винаги съм целял да помагам на хората. Именно този текст, който, между другото, с момичетата, когато го вкарвахме от Закона за аквакултурите в Закона за пчеларството, точно този текст беше изпуснат и се връщахме да го добавяне, за да го внесем в Закона за пчеларството. И цялата идея на това нещо наистина беше в един декар да не ходи пет пъти бай Иван да взема разрешение, той така или иначе ще ги отреже. В крайна сметка, отива и ги отрязва и никой нищо не може да му каже, защото това е неговата земеделска земя и той иска да я ползва, в 99% от случаите дори и да е гора.
Може ли собственикът на тази гора от декар и 200 да напише едно писмо в сега действащия Закон: „Искам да си почистя земеделската територия, която е земеделска земя?“ Мислите ли, че някой от общината ще отиде в Горно нанадолнище да проверява там има ли гора или няма. Нали, някога, някой е отишъл. Никога, никой няма да отиде. Ще му дадат разрешение и той ще отсече гора и каквото, и да е било там, защото…
ТОМА БЕЛЕВ: Зададохте въпрос към господин Маринов. Те не се занимават със сечите в земеделските земи, но те контролират произхода на дървесина. Годишно, около 300 хиляди кубически метра дървесина се добиват от земеделските земи. Не е ясно, защото не се води съвсем точна статистика. Въпросът е, че с този текст могат да станат не 300 хиляди, могат да станат 3 милиона и половина или 35 милиона, колкото е общо запасът на горите в земеделски земи. Отделно са отделните дървета. Тях никой не ги счита. Тоест, ако искаме да разрешим проблема, трябва да го диференцираме, да кажем, какво става с тези гори, защото това е един проблем още при самото земеразделяне. Тогава просто комисиите не следяха какво връщат – сега 200-годишна гора, например от Странджа преди 4 години – 400 декара гора, 4000 кубически метра отсечени от пасище, води се пасище, а те са 120-годишни дървета, води прокуратурата.
Ако си спомняте госпожа Върбакова започна бизнеса си през 2000 и не знам си коя година като отсече на земите, които беше получила като пасище от община Пазарджик –мисля, около 5000 броя дървета и получи приходи два пъти от това, което беше платила за стойността на пасищата в Пазарджишко. Тоест това е голяма практика. В момента се използва текстът на ЗОС за голи сечи. Може да ги видите, то лесно се вижда. Даже и в Google има такава по софтуерче, програмка на един от университетите, който ни показва, какво се обезлесява. Трябва да се поправи, но не по този начин. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Държа да отбележа за протокола, че пак казвам…
Съжалявам, госпожо Председател, че отново вземам думата, но в крайна сметка стигнахме до извод, че сега действащата уредба не забранява на кмета да изсече, колкото си иска дървета в площи, които са земеделски земи. Тоест с не променянето на текста по някакъв начин считам, че тази промяна до един декар ще ограничи – Вие говорите в своя публикация в социалните мрежи за 3 милиона 700 хиляди декара земя. Вие разбирате ли, че това са 3 милиона 700 хиляди делби, които трябва да направи, което трябва да отнесе към Агенцията по кадастъра, за да определи два имота, например на един декар, да ги направи например декар и 200, да ги направи на две по 600. Той трябва първо, да плати една сума. Второ, това ще стане общоизвестно. Нали така? (Реплики.)
В рамките на един декар обаче. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин, Белев, моля Ви на микрофон, води се стенограма.
Други изказвания? Ако няма други изказвания предлагам да гласуваме.
Който е съгласен с предложението на господин Сабанов, моля да гласува.
За – 2, против – 15, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Има постъпило предложение – господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Госпожо Председател, има предложение в Заключителни разпоредби на Закона да влязат промени в Закона за водите, в чл. 60, ал. 1 се създава т. 6, която ще зачета: „Номер на регистрационната карта земеделските стопани, когато е приложимо“.
В т. „б“, ал. 2 „аа“ в т. 1 накрая се добавя: „когато плащането не е извършено по електронен път“.
В т. „бб“, т. 2 накрая се добавя: „или справка с индивидуализиращи данни на имотите“…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Иванов, правите предложението по чл. 83, което беше в Закона за…
РОСЕН ИВАНОВ: Член 83, ал. 5.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: … което министър Димитров коментира на предното заседание?
РОСЕН ИВАНОВ: Да, точно така. Той изказа и обширно мотивите преди да напусне заседанието.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: По реда на чл. 83.
РОСЕН ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Прочетете ги отново, професор Бъчварова иска да ги чуе.
„В т. 2 „бб“/ накрая се добавя така: „или справка с индивидуализиращи данни за имотите и административния орган на издаване въз основа на които може служебно да се събере информация“.
„вв“/ създава се нова т. 4: „Документ, удостоверяващ техническа невъзможност до достъп на напоителна система, когато заявителят е земеделски стопанин“.
В ал. 6 се създава т. 5, която да гласи: „Документ от доставчик на вода за напояване на територията, удостоверяващ техническа невъзможност за осигуряване на необходимите количества от съществуващата напоителна система или невъзможност за достъп до напоителна система, когато заявителят е земеделски стопанин“.
„г“/ в ал. 13 се създава т. 5: „По електронен път или без да заплаща такса, актуална скица, или карта на имотите, в които ще се извършва дейността от техническите служби на общините, служба по геодезия, картография и кадастър, и общинската служба по земеделие“.
2. В чл. 61 в ал. 2 в текст преди т. 1 накрая се добавя: „а заявител е земеделски стопанин в 10-дневен срок“.
В ал. 4 накрая се добавя: „в срок от три дни“.
3. В чл. 62, ал. 1 след думите в чл. 61, ал. 2 се добавя: „и за земеделски стопани в 10-дневен срок“.
4. В чл. 67, ал. 1 думите след чл. 64, ал. 1 се добавя: „и за земеделски стопански в 7-дневен срок“.
б/ в ал. 2 накрая се добавя „и за земеделски стопани с 14-дневен срок“
5. В чл. 70, ал. 1, т. „а“ в текста се определя т. 1 след думата „срок“ се добавя „и за земеделски стопани в 3-дневен срок“
б/ създава се т. 6 „Съответната областна дирекция „Земеделие“, когато заявителят е земеделски стопанин“
6. В Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 се създава т. 29а „язовир Овчарица“.“
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Ако може да ми дадете предложенията?
Изказвания има ли?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Категорично възразявам за този начин, по който в момента се опитваме да променяне в Преходни и заключителни разпоредби пети Закон.
В Закона за рибарството и аквакултури беше направено това предложение. Не е обсъждано. Няма становища. Сега ни се предлага, изчитайки текста, дали е същият като Закона за рибарството и аквакултури ще гадаем, или няма да гадаем, да променим Закона за пчеларството в Закона за водите. Просто не виждам възможност за такава промяна и за такова предложение да бъде приемано въобще да се гласува и да се обсъжда, независимо от това по кой член от Правилника се предлага. В края на краищата и тези текстове са изключително спорни, които се предлагат.
Освен язовирите, които министърът на околната среда обясняваше.
РОСЕН ИВАНОВ: Повечето касаят язовирите.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не касаят язовирите, касаят земеделските стопани да имат право да правят кладенци. Нали така? Нали това ми обяснявате Вие с този текст?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Точно така, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така, ако няма достъп до напоителни системи – пето, шесто, седмо. Това не е въпрос на практика…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Облекчаване на регистрационния режим.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние да седнем на крак и да решаваме как без разрешителни ще се правят кладенци, защото някой ще реши, че няма достъп до вода и до 10 кубика. Просто ми се струва, че много бъркаме жанровете и в Закона за пчеларство, и в Закона за водите вече става прекалено.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: То също, дали е с рибите или пчеларството не намирам разлика.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Абсолютно скандално. Значи това, което казах през последните тук месеци за „Обединени патриоти“ за внасянето в 12 без пет, забележете, абсолютно скандално предложение.
Първо, това предложение, съжалявам, че Росен са го натоварили с това предложение, това е предложение на Йордан Апостолов в Закона за рибарството и аквакултурите. Забележете, променяме Закон за водите, основен, ключов Закон, основополагащ. Първо, нарушава се водната директива.
Второ, този законопроект се пробутва само през Земеделската комисия.
Трето, отново ни се пробутват кладенците нещо, което е абсолютно скандално, нарушава се водната директива, европейското законодателство. Каза Ви, че юли месец миналата година стартира Доклад, проверка на Европейската сметна палата именно по проблемите за водите в европейските държави. Задавам въпрос към вносителите и към Вас: като дойде Европейската сметна палата, какво ще констатира с това предложение?
На следващо място, предложението, което ни се прави в Приложение № 1 за включването на язовир „Овчарица“. Сега има 52 язовира от национално значение, които са елемент на националната сигурност и са в Постановление № 181 на Министерския съвет. Това, което министър Димитров в Комисията ни разказа, питам когато язовир „Овчарица“ се включва към Постановление № 181, къде е становището на ДАНС, на МВР, на Държавна агенция „Разузнаване“, на Министерството на енергетиката, къде е становището на Министерството на земеделието, храните и горите, на Напоителни системи? Най-вече, тъй като влиза в постановление на Министерския съвет № 181, задължително тук трябва становище от МВР, ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“.
На следващо място, искам да попитам вносителите има ли отношение това предложение към Валери Симеонов? Валери Симеонов отглежда ли садки в съседство с язовир „Овчарица“?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Георгиев, стига.
ГЕОРГИЕВ: Има ли отношение това предложение с язовир „Овчарица“?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Валери Симеонов не присъства в момента. Не знам към кого конкретно задавате въпросите.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Задавам тези въпроси и се надявам, че такива лобистки предложения е крайно време да приключат. Крайно време е „Обединени патриоти“ това, което казах и в началото, такива пробутвания в Преходни и заключителни разпоредби да приключат.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Съгласно Правилника има механизъм, в който може да бъде такова предложение.
ГЕОРГИЕВ: Искам на тези въпроси да ми се отговори. Това лобистко предложение ли е и касае ли Валери Симеонов?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Въпросите са адресирани към лице, което не присъства в Комисията. Имате способ, по който да попитате конкретно лицето, за което Ви интересува, какво има и какво няма?
Други изказвания? Няма.
Ако няма други изказвания предлагам да гласуваме предложението, направено от господин Росен Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 11, против
Господин Абазов, господин Иванов по реда на чл. 83 направи предложението на господин Апостолов в Закона за рибарството и аквакултури, касаещи напояването и облекчения регистрационен режим за така наречените кладенци, както казва господин Георгиев. (Реплики.)
Затова се обръщам към Вас, как гласувате?
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам предложения по чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложението ми е в Заключителни разпоредби да се създаде параграф, както е по ред, всъщност след предложението на господин Иванов – точно номерацията в момента не мога да я кажа, а именно параграф номер, съответно който е по ред: „Средствата постъпили до 24 юни 2016 г., включително по сметката на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, представляващи остатък от приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове от инсталации чрез търг, съгласно Закона за ограничаване изменението на климата, се разходват с акт на Министерския съвет за дейности или разплащане на извършени дейности свързани с опазването на околната среда, в това число изпълнение на задължения, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.”
Съответно с това предложение се създава възможност за осигуряване изпълнението на дейности, свързани с опазване на околната среда, в това число и осигуряване финансиране на дейности, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството на България в Европейския съюз. В условията на разпространението COVID-19 остават недофинансирани мерки за опазване на околната среда. Това може да бъде преодоляно чрез отблокирането на финансов ресурс като средства бъдат разходвани за финансирането на дейности по опазването на компонентите на околната среда, където проблемите са на дневен ред. Всички знаем, че България е с наказателна процедура за чистота на въздуха.
Всъщност тези средства биха могли да се използват за конкретни мерки за изпълнение на програмите за чистота на въздуха на отделните общини. Също така биха могли да бъдат дофинансирани дейности, за които не са били осигурени средства по линия на държавния бюджет свързани с почистването на отпадъците, чистота на въздуха, биоразнообразието и мониторинга на водите. Това са мотивите към предложението.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, откривам дебата за изказвания.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Предлагам и Закона за младежта и спорта със Закона за пчеларството да вземем да променим.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Има законодателна инициатива, колеги.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защото в края на краищата тук по всички теми може да се изказваме, по всички теми сме изключително компетентни. По принцип това предложение – защо чак сега се чака? Защо последният момент се прави на това Народно събрание, не знам? То не е от вчера. По принцип това предложение е разумно, но начинът, по който се предлага в момента, затова че нямаме абсолютно никакви становища и скандали, затова ние няма да го подкрепим. Даже и добрите предложения, минавайки по този начин на хвърчащ лист в Комисията без обсъждане и без становище, ми се струва, че не е добра практика не само за този парламент. Въобще не трябва да се допуска.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Професоре, благодаря Ви.
По-добре късно, отколкото никога.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Няма да говоря за поредното скандално, тъй като предложението има смисъл. Въпросът е, че предлагам на госпожа Стоянова, тук и колеги, членове на Комисията по околна среда – предлагам там да го вкарате, в Комисията по околна среда това предложение.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Георгиев, Вие влияете на народните представители за тяхната законодателна инициатива.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Всъщност аз правя предложение по чл. 83, което ми се дава възможност от Правилника за организация на дейността на Народното събрание. (Реплики.)
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Разбирам. Въпросът е, за да няма този дебат, скандал, еди какво си – това предложение ние утре имаме Комисия по околна среда. Разбирате ли с 24 часа нямаше да има…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Георгиев, да разбирам ли, че утре имате желание да го предложите и в Вашата Комисия?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Как да взимам на колегите предложението?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Те ще Ви подкрепят. Благодаря Ви.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания предлагам да преминем към гласуване на предложението на госпожа Стоянова по реда на чл. 83.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Колеги, с това приехме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 002-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. за второ гласуване. Благодаря Ви.

(закрито в 16,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЕЛОВА
Стенограф:
Маргарита Крачунова